ПРАВИЛНИК ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
С този правилник се уреждат мерките по Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), допълнителните мерки, условията за създаване на централни звена за контакт с издателите на електронни пари и доставчиците на платежни услуги, формата и редът за подаване на декларации, както и други въпроси, предвидени в ЗМИП. Определят се изисквания към дейността на клоновете и дъщерните дружества на лицата, посочени в чл. 4 от ЗМИП, особено в трети държави.
Чл. 2
Лицата, които имат клонове и дъщерни дружества в други държави, трябва да извършват оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм. Оценката се одобрява от висшето ръководство и се актуализира на всеки три години или при промяна в законодателството на другата държава. Резултатите от оценката се отчитат в политиките за контрол и предотвратяване на изпирането на пари, както и в обученията на служителите. Документацията на оценката и предприетите действия се съхранява по предвидените правила.
Чл. 3
Чл. 3 от Правилника задължава определени лица, посочени в чл. 4, т. 1 - 6 и т. 8 - 11 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), да уведомяват дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" и съответния орган за надзор в срок не по-късно от 28 календарни дни. Уведомлението трябва да се подаде, когато при оценка по чл. 2 се установи, че законодателството на друга държава членка или трета държава ограничава ефективното изпълнение на мерки, свързани с оценката на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм, обмен на информация, разкриване на данни и съхраняване на информация. В уведомлението се посочва и конкретната държава, както и информация за ограниченията в нейното законодателство.
Чл. 4
Чл. 4 от Правилника определя действията на лицата по ЗМИП при оценка на законодателството на други държави, касаещо изпълнението на мерките срещу изпиране на пари. При установяване на ограничения, лицата трябва да проверят възможността за законно преодоляване на тези ограничения чрез получаване на съгласие от клиентите. Ако такова преодоляване не е възможно, те трябва да предприемат действия в съответствие с Делегиран регламент (ЕС) 2019/758, който определя минималните действия за ограничаване на риска от изпиране на пари.
Чл. 5
Чл. 5 от Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпиране на пари определя задълженията на лицата по чл. 4 от ЗМИП при оценка на рисковете, свързани с дейността на техните клонове и дъщерни дружества в други държави. При установяване на ограничения в законодателството на друга държава, тези лица трябва да изискват от клоновете и дъщерните дружества годишна информация за подадените уведомления за съмнения относно изпиране на пари, както и статистически данни за причините за тези съмнения. Освен това, те трябва да предприемат действия съгласно Делегиран регламент (ЕС) 2019/758.
Чл. 6
Член 6 от Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпиране на пари предвижда действия, които трябва да предприемат лицата, посочени в чл. 4, т. 1 - 6 и т. 8 - 11 от ЗМИП, когато се установят ограничения в законодателството на друга държава, които пречат на ефективното изпълнение на мерките за проверка на клиенти. В такъв случай, те могат да изискат от своите клонове и дъщерни дружества да прекратят деловите взаимоотношения, да откажат извършването на случайна сделка или операция, или да преустановят предлагането на определени продукти или услуги.
Чл. 7
Чл. 7 от Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари предвижда, че ако при оценка се установи, че законодателството на друга държава не позволява или ограничава ефективното изпълнение на определени мерки, лицата, посочени в чл. 4, трябва да изискват от своите клонове и дъщерни дружества да преустановят предлагането на определени продукти или услуги в зависимост от установения риск.
Чл. 8
Чл. 8 от Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари предвижда, че ако при оценка се установи, че законодателството на друга държава членка или трета държава ограничава изпълнението на определени мерки, лицата, посочени в чл. 4, трябва да прилагат съответните разпоредби от Закона за мерките срещу изпирането на пари в зависимост от установения риск.
Чл. 9
Чл. 9 от Правилника за прилагане на закона за мерките срещу изпирането на пари определя задълженията на лицата, които подлежат на разширено наблюдение, когато законодателството на друга държава не позволява ефективното изпълнение на мерките срещу изпирането на пари. Те трябва да извършват наблюдение на своите клонове и дъщерни дружества, да изискват информация за високорискови клиенти, уведомления за съмнения относно изпиране на пари и да документират резултатите от наблюдението. Информацията се предоставя на съответните органи при поискване.
Чл. 10
Чл. 10 от Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари определя задълженията на издателите на електронни пари и доставчиците на платежни услуги, които извършват дейност в България, когато централното им управление е в друга държава членка. Те са длъжни да създадат централни звена за контакт при наличие на определени условия, като например наличие на 10 или повече представители или ако стойността на извършените операции надвишава 3 000 000 евро. Задължението за създаване на централни звена възниква и при неизпълнение на задължения за предоставяне на информация на съответните органи. Българската народна банка и дирекция "Финансово разузнаване" обменят информация за установяване на тези условия.
Чл. 11
Чл. 11 от Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпиране на пари предвижда, че директорът на дирекция "Финансово разузнаване" може да дава задължителни указания за създаване на централни звена за контакт при установен висок риск от изпиране на пари и финансиране на тероризъм. Това може да се случи както при общи случаи, така и в изключителни случаи, свързани с конкретни издатели на електронни пари или доставчици на платежни услуги. При вземането на решения се отчитат оценки на рисковете от Европейската комисия и националните оценки на риска, както и различни критерии, включващи рискове от предлаганите продукти, клиенти, случайни сделки и географски зони. Директорът може да даде указания и в случаите, предвидени в чл. 10, ал. 2.
Чл. 12
Член 12 от Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпиране на пари определя задълженията на издателите на електронни пари и доставчиците на платежни услуги относно създаването на централни звена за контакт. Те трябва да предоставят на дирекция "Финансово разузнаване" и на Българската народна банка информация като наименование, адрес, единен идентификационен код и данни за контакт. Сроковете за предоставяне на информацията са различни в зависимост от обстоятелствата: до 31 януари на следващата година, в 30-дневен срок от указания и в 7-дневен срок при промяна на данните.
Чл. 13
Чл. 13 от Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпиране на пари определя функциите на централното звено за контакт, което подпомага издателите на електронни пари и доставчиците на платежни услуги в спазването на изискванията на ЗМИП и ЗМФТ. То осъществява наблюдение за спазването на правилата, предоставя информация за нарушения и осигурява действия при несъответствия. Също така, организира обучения за представителите и служителите на тези организации.
Чл. 14
Чл. 14 от Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпиране на пари определя задълженията на издателите на електронни пари и доставчиците на платежни услуги по отношение на контрола от страна на дирекция "Финансово разузнаване" и Българската народна банка. Те трябва да осигурят централен контакт, да предоставят информация при поискване и да съдействат при проверки от контролни органи. При установен висок риск, информацията трябва да бъде предоставяна периодично.
Чл. 15
Чл. 15 от Правилника определя задълженията на централното звено за контакт на издател на електронни пари или доставчик на платежни услуги. То подава уведомления до дирекция "Финансово разузнаване" на ДАНС и отговаря на искания за информация. Звеното осъществява наблюдение върху сделките и операциите на представителите на издателя или доставчика, за да установи съмнителни сделки. Изпълнението на тези задължения не отменя и задълженията на представителите по ЗМИП и ЗМФТ.
Чл. 16
Чл. 16 от Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпиране на пари регламентира процеса на определяне на рисковия профил на клиента. Лицата, подлежащи на законовите изисквания, трябва да идентифицират и оценят рисковете, произтичащи от деловите взаимоотношения с клиента. Основните категории рискови фактори включват информация за клиента и действителния собственик, географската зона на регистрация, предлаганите продукти и услуги, както и механизмите за доставка. При оценката се вземат предвид и различни оценки на риска от Европейската комисия и други международни институции. Освен това, лицата по закона трябва да отчитат предназначението на деловото взаимоотношение и характеристиките на сделките.
Чл. 17
Чл. 17 от Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпиране на пари определя рисковите фактори, които трябва да се отчитат при идентифицирането на рисковете, свързани с клиентите и техните действителни собственици. Тези фактори включват стопанската или професионалната дейност на клиента, репутацията му, както и вида и поведението му. За всяка от категориите рискови фактори са посочени конкретни примери, като например свързаност със сектори с висок риск от корупция, наличие на негативна информация в медиите, невъзможност за представяне на доказателства за самоличност и др. Правилникът предвижда и специфични рискови фактори за юридически лица и клиенти от трети държави.
Чл. 18
Чл. 18 от Правилника определя процедурата за идентифициране на рисковете, свързани с държавите и географските зони, в които клиентите или техните действителни собственици са регистрирани или извършват дейност. Лицата по чл. 4 от ЗМИП трябва да отчитат рискови фактори, свързани с ефективността на системите за превенция на изпиране на пари, нивото на риск от финансиране на тероризъм, прозрачността на данъчното законодателство и предикатната престъпна дейност. Рисковите фактори включват информация от надеждни източници, наличието на санкции, спазването на международни стандарти и информация за корупция и организирана престъпност.
Чл. 19
Чл. 19 от Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари предвижда, че лицата, които са обект на закона, трябва да идентифицират рисковете, свързани с продуктите, услугите, сделките или операциите, като вземат предвид три основни фактора: степента на прозрачност, сложността и стойността на съответните действия. За всеки от тези фактори се определят конкретни рискови елементи, които трябва да се отчитат при оценката на риска. Освен това, се изисква да се вземат предвид и допълнителни фактори, упоменати в приложението към директивата на ЕС.
Чл. 20
Чл. 20 от Правилника описва задълженията на лицата, определени в чл. 4 от Закона за мерките срещу изпиране на пари (ЗМИП), относно идентифицирането и оценката на рисковете, свързани с механизмите за доставка. Лицата трябва да вземат предвид рискови фактори, свързани с начина на установяване на деловите взаимоотношения и използването на посредници. При оценката на рисковете се отчитат различни фактори, включително физическото присъствие на клиента, представителството от трети лица, информацията от обвързани агенти и условията на посредниците. Целта е да се гарантира, че мерките за предотвратяване на изпиране на пари и финансиране на тероризъм са адекватни и ефективни.
Чл. 21
Чл. 21 описва процеса на идентифициране и оценка на рисковете, свързани с деловите взаимоотношения и случайни сделки. Лицата, подлежащи на Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), трябва да определят рисковия профил на клиента, вземайки предвид характера и целта на отношенията. Прилагането на мерките за комплексна проверка зависи от установения риск, а действията по прегледа и актуализацията на оценката се документират. Оценката на рисковете трябва да бъде актуализирана периодично и при установяване на несъответствия в информацията за клиента.
Чл. 22
Чл. 22 от Правилника определя задълженията на лицата по чл. 4, т. 1 - 6 и 8 - 11 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) при определяне на рисковия профил на клиента. Те трябва да идентифицират и оценят рисковете, произтичащи от деловите взаимоотношения или случайни сделки, и да вземат решение за мерките за комплексна проверка на клиента, като следват насоките на Европейските надзорни органи, издадени в съответствие с Директива (ЕС) 2015/849.
Чл. 23
Чл. 23 от Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпиране на пари (ЗМИП) определя процедурата за уведомяване на дирекция "Финансово разузнаване" при прилагане на опростена комплексна проверка. Лицата, посочени в чл. 4 от ЗМИП, трябва да уведомят дирекцията за идентифицираните категории клиенти и рискови фактори. В уведомлението се включва описание на рисковите фактори и основните заключения за тяхната тежест. При поискване трябва да се предостави допълнителна информация. Действията за установяване на условията за опростена проверка трябва да бъдат документирани и съхранявани в съответствие с изискванията на ЗМИП.
Чл. 24
Член 24 от Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) предвижда, че лицето, извършващо проверка, трябва да направи повторна преценка за основание за опростена комплексна проверка в случай на съществени промени в сделките или операциите, които могат да повлияят на установения риск. Промените могат да са свързани с вида, стойността, обема, честотата или начина на извършване на сделките. Всички действия по преценката трябва да бъдат документирани и данните да се съхраняват съгласно предписанията на ЗМИП.
Чл. 25
Член 25 от Правилника определя условията, при които лицата, подлежащи на Закона за мерките срещу изпиране на пари (ЗМИП), трябва да прилагат поне два от методите за проверка на клиентите и действителните собственици. Тези условия включват: наличие на информация за високи нива на корупция или санкции за клиента, сложна структура на собственост, липса на реална дейност, съвпадение на идентификационни данни с негативна информация и други случаи на висок риск. Освен това, прилагането на разширена проверка е позволено с информация от съответни членове на групата в страната на произход или регистрация на клиента.
Чл. 26
Член 26 от Правилника определя изискванията за писмената декларация, необходима за вътрешните системи по чл. 42, ал. 1 от ЗМИП. Декларацията трябва да съдържа реквизитите, посочени в приложение № 1, и може да бъде част от друг документ, стига да е ясна и недвусмислена. Тя се подава пред лицето по чл. 4 от ЗМИП или упълномощен служител, включително чрез електронни средства, при спазване на определени изисквания.
Чл. 27
Чл. 27 от Правилника определя задълженията на лицата, които прилагат мерките срещу изпиране на пари. Те трябва периодично да преглеждат информацията за имущественото състояние на клиентите и действителните собственици, особено когато те са лица по чл. 36 от ЗМИП. Прегледите включват анализ на сделките и операциите, за да се оцени рискът от съществени промени. Документацията от тези действия трябва да се актуализира на годишна база или по-често, в зависимост от риска, свързан с клиента или страната му. Особено внимание се обръща на клиенти от държави с високо ниво на корупция или свързани със сектори с повишен риск от изпиране на пари.
Чл. 28
След изтичането на срока по чл. 37, ал. 1 от ЗМИП, лицата по чл. 4 от същия закон извършват оценка на риска от деловото взаимоотношение с клиента. Оценката се документира и съхранява по реда на ЗМИП и се актуализира периодично, съобразно вътрешните правила на лицето, в зависимост от обективни критерии.
Чл. 29
Чл. 29 от Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари предвижда, че при установяване на ситуации с потенциално по-висок риск, свързани с клиенти или действителни собственици, които са лица по чл. 36 от ЗМИП, е необходимо одобрение от служител на висша ръководна длъжност за продължаване на деловото взаимоотношение. Такова разрешение може да се изисква на годишна база или по-често в зависимост от нивото на риска.
Чл. 30
Чл. 30 от Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпиране на пари (ЗМИП) определя задълженията на лицата по чл. 4 от ЗМИП при въвеждане на нови продукти и технологии. Те трябва да оценят рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризъм, като вземат предвид механизми за контрол, качеството на идентификацията и надеждността на мерките. Оценката включва техническия капацитет на служителите, наличието на план за действие при непредвидени ситуации и ефективността на системите за управление на риска. При установен висок риск, лицата прилагат разширени мерки за проверка. Оценката трябва да се одобри от висша ръководна длъжност и да се актуализира периодично, особено при настъпили промени, влияещи на рисковете.
Чл. 31
Чл. 31 от Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари предвижда, че лицата, посочени в чл. 4 от закона, трябва да прилагат мерки за разширена комплексна проверка на клиента при установяване на високо ниво на риск от изпиране на пари или финансиране на тероризъм. Тези мерки могат да включват изискване на допълнителни данни и документи, проверка на информация от различни източници, разрешение от висшестоящ служител за извършване на сделки, изясняване на източниците на имущество, изискване на референции и възлагане на проучвания на експерти.
Чл. 32
Чл. 32 от Правилника предвижда, че мерките по чл. 31, ал. 2 могат да бъдат прилагани и в допълнение към мерките за разширена комплексна проверка, когато рисковете от изпиране на пари, идентифицирани от Европейската комисия, не могат да бъдат ограничени чрез стандартните мерки. Действията за установяване на условията за прилагане на мерките трябва да се документират и събраната информация да се съхранява съгласно изискванията на закона. Прилагането на мерките е задължително да спазва определените изисквания в чл. 51, ал. 2 от ЗМИП.
Чл. 33
Чл. 33 от Правилника определя, че мерките за разширена комплексна проверка, които се прилагат в определени случаи, трябва да бъдат съобразени с установения риск. Тези мерки могат да варират по вид, степен и обем в зависимост от конкретната ситуация, описана в чл. 31, ал. 1 и чл. 32, ал. 1.
Чл. 34
Чл. 34 от Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпиране на пари определя задълженията на издателите на електронни пари и техните представители относно оценката на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризъм. Те трябва да отчитат допълнителни рискови фактори, свързани с операциите и сделките с електронни пари, включително използването на трети лица за разпространение и изкупуване на електронни пари. При ситуации с по-висок риск, те са задължени да прилагат мерки за разширена комплексна проверка. Издателите трябва да следват насоките на Европейските надзорни органи и да внедрят вътрешни системи за наблюдение, които да идентифицират аномалии и несъответствия в информацията за клиентите.
Чл. 35
Чл. 35 от Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпиране на пари определя изискванията за документиране на действията при идентифициране на юридически лица. Когато идентификацията се извършва чрез данни от търговски регистри, лицата, посочени в закона, трябва да документират извършените справки, включително дата, час, извършител и актуализация на данните. Документацията трябва да бъде защитена от промени, унищожаване и неправомерен достъп.
Чл. 35а
Чл. 35а от Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари предвижда, че документите по чл. 54 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) трябва да се представят в заверен препис или по електронен път с електронен подпис. Това трябва да се извърши в съответствие с изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. В сила от 01.05.2024 г.
Чл. 36
Член 36 от Правилника позволява на лицата по чл. 4 от ЗМИП да не събират копия от официалните документи за самоличност на представителите и пълномощниците на клиент - юридическо лице, при условие че са изпълнени определени условия по чл. 26 и са събрани и проверени данните за физическите лица, съгласно чл. 25, ал. 3, т. 1. Правилото важи и за случаи по чл. 27 - 31 от ЗМИП, при наличие на условията по чл. 26. Въпреки това, лицата по чл. 4 от ЗМИП трябва да изпълняват и останалите си задължения по идентификация на физически лица.
Чл. 37
Чл. 37 от Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпиране на пари предвижда изисквания за идентифициране на действителния собственик на юридически лица. Лицата, отговорни за идентификацията, трябва да събират декларация, която да съдържа определени реквизити. Декларацията може да бъде част от друг документ, но трябва да е ясна и недвусмислена. Тя се подава пред отговорните лица, включително електронно, при спазване на законовите изисквания. Данните, събрани по определени начини, трябва да се документират и представят в заверен вид или електронно с електронен подпис.
Чл. 38
Чл. 38 от Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари предвижда задължение за заявяване на вписване в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или в регистър БУЛСТАТ. Това задължение се отнася до юридически лица и правни образувания, които действат в качеството си на доверителни собственици на тръстове и подобни чуждестранни образувания. Те трябва да подават декларация с нотариална заверка на подписа, съдържаща специфични реквизити.
Чл. 39
Чл. 39 от Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари предвижда действия, които лицето по чл. 4 от ЗМИП трябва да предприеме за идентификация на клиента и свързаните с него лица. Включва разширено наблюдение на операции, проверки на предишни сделки, преглед на документи, изискване на допълнителни документи, справки в регистри и публични източници, обмен на информация и потвърждение на идентификацията от други лица или органи.
Чл. 40
Чл. 40 от правилника предвижда задължение за идентификация и проверка на третите лица, които извършват операции или сделки от името на клиентите. В параграф 1 се уточнява, че при операции чрез трето лице, лицата по чл. 4 от ЗМИП трябва да идентифицират и проверят и третото лице. Параграф 2 въвежда нова процедура за идентификация на лица, действащи от името на трето лице, като идентификацията се извършва по същия ред, както за клиента. Раздел VII описва особени правила при установяване на делови взаимоотношения или извършване на операции чрез електронни средства без присъствието на клиента.
Чл. 41
Чл. 41 от Правилника за прилагане на закона за мерките срещу изпиране на пари определя изискванията за идентификация и проверка на клиенти при делови взаимоотношения и случайни операции, извършвани дистанционно. Лицата, подлежащи на законовите разпоредби, трябва да оценят рисковете, свързани с дистанционната идентификация и да внедрят вътрешни системи за контрол, които да ограничават предоставянето на неверни идентификационни данни и да осигуряват проверка на защитни елементи на документите за самоличност. Изискванията включват и условия за видео конференция, както и възможността за използване на традиционни методи за проверка на идентификационни данни. Всички действия трябва да бъдат документирани и съхранявани съгласно установените правила, а директорът на дирекция "Финансово разузнаване" може да издава задължителни указания.
Чл. 42
Чл. 42 от Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпиране на пари позволява идентифицирането на клиента и проверката на идентификационните данни чрез уведомена схема за електронна идентификация, съгласно Регламент (ЕС) № 910/2014. Допустимо е също използването на други признати методи за електронна идентификация или квалифицирани удостоверителни услуги, при условие че са спазени изискванията на Закона за мерките срещу изпиране на пари и съответния правилник.
Чл. 42а
Чл. 42а от Правилника предвижда, че при прилагане на чл. 41 и 42, лицата, определени в чл. 4, т. 5 и 8-11 от Закона за мерките срещу изпиране на пари (ЗМИП), са задължени да спазват насоките на Европейските надзорни органи, издадени съгласно Директива (ЕС) 2015/849. Комисията за финансов надзор е отговорна за прилагането на тези насоки и уведомява Държавна агенция 'Национална сигурност' при вземане на решение за тяхното прилагане.
Чл. 43
Чл. 43 от Правилника определя задълженията на лицата, които не попадат в друга категория по ЗМИП, за наблюдение на операции и сделки, свързани с изпиране на пари и финансиране на тероризъм. Те трябва да информират управляващите и служителите си за рисковете, да прилагат механизми за събиране на информация за дарители и бенефициенти, да документират действията си и да извършват оценка на риска при определени обстоятелства. Лицата трябва да се ръководят от указания на Държавна агенция "Национална сигурност" и да използват надеждни източници на информация за оценка на рисковете.
Чл. 44
Чл. 44 от Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) определя задълженията на лицата, които събират данни за дарители или бенефициенти физически лица. Те трябва да събират информация като имена, дата и място на раждане, идентификационен номер, гражданство и адрес, в зависимост от установения риск. Събирането на данните става чрез представяне на официален документ за самоличност, а при отсъствие на физическото лице - и чрез копие на такъв документ. При липса на необходимите данни, могат да се използват и други официални документи. Допълнителни данни за професионалната дейност и целта на участието могат да бъдат събирани при оценка на риска. Правилото не важи за дарителите, участващи в организирано набиране на средства.
Чл. 45
Чл. 45 от Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпиране на пари (ЗМИП) определя задълженията на определени лица да събират данни за дарители или бенефициенти, които са юридически лица или други правни образувания. Събраните данни включват наименование, правна форма, седалище, адреси, предмет на дейност, органи на управление и представителство. Когато данните не са публично достъпни, те се събират чрез извлечение от съответния регистър или други документи. За законните представители и пълномощниците се извършва проверка на представителната власт. При лицензирани дейности се изисква копие от съответната лицензия. Допълнителни данни за структурата на собственост и управление могат да бъдат събирани на база оценка на риска.
Чл. 46
Чл. 46 от Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпиране на пари предвижда, че при плащания, извършвани чрез открити банкови сметки, определени лица могат да не спазват изискванията на чл. 44 и 45, ако не попадат в друга категория лица по закона и при условие, че е оценен установения риск. Директорът на дирекция "Финансово разузнаване" има правомощия да дава задължителни указания относно приложението на този член.
Чл. 47
Чл. 47 от Правилника за прилагане на закона за мерките срещу изпиране на пари определя изискванията за писмена декларация от клиента, която е необходима за изясняване на произхода на средствата. Декларацията трябва да съдържа реквизитите по приложение № 4 и може да бъде част от друг документ. Тя трябва да бъде подадена пред лицето по чл. 4 от ЗМИП преди извършването на операцията. Лицата по чл. 4 от ЗМИП няма да приемат декларацията за валидна, ако не са спазени изискванията за попълване, подписване и подаване.
Чл. 48
Чл. 48 от Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари описва задълженията на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" и останалите органи по отношение на поддържането на статистически данни за оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм. Дирекцията поддържа данни съгласно методологията на работната група и получава обобщени данни от другите органи на годишна база. Обобщените данни се публикуват на интернет страницата на агенцията и се предоставят на Европейската комисия.
Чл. 49
Чл. 49 от Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари предвижда, че дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" може да иска данни от компетентните държавни органи при мониторинг от международни органи. Данните трябва да се предоставят в определен срок, като се съобразява с обема и съдържанието на исканата информация, както и с крайния срок, поставен от международния орган.
Чл. 50
Член 50 от Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпиране на пари е отменен с Държавен вестник, брой 21 от 2020 г. В глава четвърта се разглеждат процедурите за разкриване на информация в случаи на съмнение за изпиране на пари, но конкретният текст на член 50 вече не е в сила.
Чл. 51
Чл. 51 от Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпиране на пари описва задълженията на лицата по чл. 4 от ЗМИП за подаване на уведомления до дирекция "Финансово разузнаване" на ДАНС. Уведомленията трябва да бъдат в електронна форма и да съдържат информация за мотивите, мерките за проверка и уведомление на компетентни органи при съмнение за изпиране на пари. В неотложни случаи уведомленията могат да се извършват устно, с последващо писмено потвърждение. Неспазването на формата не води до недействителност, освен в определени случаи. Оригиналите на документи трябва да бъдат подписани с квалифициран електронен подпис, когато се предоставят по електронен път без защитен канал.
Чл. 52
Чл. 52 от Правилника за прилагане на закона за мерките срещу изпиране на пари определя задълженията на лицата по чл. 4 от ЗМИП за завеждане на съобщения и заключения в специален дневник. Лицата трябва да регистрират всяко съобщение за съмнение за изпиране на пари, както и заключения относно целта и характера на операциите, които попадат в обхвата на закона. Дневникът може да бъде воден в електронен вид, при спазване на определени изисквания за сигурност и достъп. Отговорността за правилното водене на дневника и преписките е на ръководството на лицата по чл. 4 от ЗМИП.
Чл. 53
Член 53 от Правилника определя реда за анализ на информацията, получена по Закона за мерките срещу изпиране на пари (ЗМИП). Анализът се извършва от комисия, назначена от директора на дирекция "Финансово разузнаване" на ДАНС. Комисията може да анализира информация и въз основа на данни от Европейската комисия и международни организации, свързани с превенцията на изпиране на пари. Резултатите от анализа се класифицират за оперативно-аналитични или информационно-аналитични цели.
Чл. 54
Член 54 от Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпиране на пари определя задълженията на лицата по чл. 4 от ЗМИП да предоставят информация на дирекция "Финансово разузнаване" на ДАНС на месечна база. Информацията трябва да бъде предоставена до 15-о число на следващия месец, по определен образец и формат. При предоставяне на оригинали на документи по електронен път, те трябва да бъдат подписани с квалифициран електронен подпис. Копия от документи също трябва да бъдат удостоверени с квалифициран електронен подпис, а информацията може да се предоставя по електронен път след изграждане на защитена електронна връзка.
Чл. 55
Агенция "Митници" е задължена да предоставя информация на дирекция "Финансово разузнаване" на ДАНС в срок до 15 работни дни след получаване на информацията, съгласно чл. 77, ал. 1 от ЗМИП. Предоставянето на информацията се извършва в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1672 и чрез митническата информационна система (МИС). Условията за обмен на информация се определят от съвместна инструкция между Агенция "Митници" и ДАНС.
Чл. 56
Чл. 56 от Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпиране на пари предвижда, че "Централен депозитар" АД е задължен да предоставя информация на дирекция "Финансово разузнаване" на ДАНС на месечна база до 15-о число на следващия месец, по образец и в електронна форма. Информацията може да се изпраща чрез защитена електронна връзка или канал. Образецът на информацията се изготвя в сътрудничество с Комисията за финансов надзор, съобразно определени критерии.
Чл. 57
Чл. 57 от Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпиране на пари (ЗМИП) описва задълженията на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" относно преценката на уведомления, свързани с граждани и юридически лица от други държави членки. Дирекцията извършва преценка на получените уведомления и, ако е необходимо, уведомява съответното звено за финансово разузнаване в друга държава членка. Въпреки уведомяването, дирекцията запазва правомощията си за проверка и анализ на информацията.
Чл. 58
Чл. 58 от Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпиране на пари (ЗМИП) регламентира задълженията на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) относно предоставянето на информация на звената за финансово разузнаване на други държави членки. Дирекцията осигурява анонимно съпоставяне на записи, свързани с уведомления за изпиране на пари и финансиране на тероризъм. При наличие на съмнения, дирекцията може да предостави допълнителна информация, спазвайки изискванията на ЗМИП. Правомощията на дирекцията включват извършване на справки за лица, свързани с уведомления от чужди звена за финансово разузнаване, и изискване на допълнителна информация при необходимост.
Чл. 59
Чл. 59 от Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпиране на пари предвижда, че работната група предлага на Министерския съвет мерки за подобряване на нормативната уредба, основани на националната оценка на риска. Предложението включва области за по-строги мерки от лицата по ЗМИП, области за засилен мониторинг от компетентните органи, както и заключение относно необходимостта от законодателни изменения. Срокът за изготвяне на предложението се определя от Министерския съвет.
Чл. 60
Чл. 60 от правилника определя задълженията на лицата, попадащи под обхвата на Закона за мерките срещу изпиране на пари (ЗМИП), относно изготвянето и актуализирането на оценки на риска. Лицата могат да използват собствена методика за оценка на рисковете, които трябва да включват категории с висок, среден и нисък риск. Оценките се актуализират на всеки три години или при настъпване на значителни промени в дейността. Лицата, които имат клонове в други държави, трябва да отчитат и рисковете от тяхната дейност. Освен това, оценките на риска трябва да се отразяват във вътрешните правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари.
Чл. 61
Член 61 от Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 21 от 2020 година.
Чл. 62
Член 62 от Правилника за прилагане на закона за мерките срещу изпиране на пари е отменен, както е посочено в Държавен вестник, брой 21 от 2020 г.
Чл. 63
Член 63 от Правилника за прилагане на закона за мерките срещу изпиране на пари е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 21 от 2020 година.
Чл. 64
Член 64 от Правилника описва задълженията на Висшия адвокатски съвет, Нотариалната камара, Камарата на частните съдебни изпълнители и Института на дипломираните експерт-счетоводители относно оценките на риска от изпиране на пари. Тези организации трябва да отразят оценките в Единните вътрешни правила и да ги публикуват на своите интернет страници в срок от 7 дни. Членовете на организациите имат 14 дни след публикуването да представят декларации, а новоприетите членове - в същия срок след приемането им. Освен това, организациите трябва да предоставят актуална информация за своите членове на дирекция "Финансово разузнаване" до 31 януари на следващата година.
Чл. 65
Чл. 65 от Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпиране на пари предвижда задължения за доставчиците на платежни услуги, пощенските оператори и застрахователите при подписване на договори с представители или агенти. Те трябва да запознаят представителите с вътрешните си правила и да получат декларация за запознаване с тях. При непредставяне на декларация или неприлагане на правилата, доставчиците предприемат действия за прекратяване на договора и уведомяват съответните органи.
Чл. 66
Чл. 66 от правилника предвижда, че във вътрешните правила, съгласно чл. 101 от Закона за мерките срещу изпиране на пари (ЗМИП), трябва да се включва информация относно оценките, системите и механизмите, както и друга информация, посочена в правилника. При изготвянето на тези вътрешни правила, лицата, посочени в чл. 4, т. 5, 8 - 11 от ЗМИП, трябва да спазват насоките на Европейския банков орган, издадени съгласно Директива (ЕС) 2015/849. Комисията за финансов надзор е взела решение за прилагането на тези насоки съгласно Закона за Комисията за финансов надзор.
Чл. 67
Чл. 67 от Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпиране на пари (ЗМИП) предвижда, че лицата, посочени в чл. 4 от ЗМИП, трябва ежегодно да изготвят план за обучение на служителите си. Този план включва въвеждащо и продължаващо обучение, което е насочено към разпознаване на съмнителни операции и клиенти. При проверки на място, тези лица трябва да представят плановете и отчетите за изпълнението им на контролните органи.
Чл. 68
Член 68 от Правилника, който е бил изменен с ДВ, бр. 21 от 2020 г. и след това отменен с ДВ, бр. 39 от 2024 г., ще влезе в сила на 01.05.2024 г. и се отнася до специализираните служби, свързани с мерките срещу изпиране на пари.
Чл. 69
Чл. 69 от Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпиране на пари определя задълженията на лицата, посочени в чл. 4 от закона, да подават уведомление до дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност". Уведомленията касаят определянето или смяната на служителите, посочени в чл. 106 и 107 от Закона за мерките срещу изпиране на пари. Промените в текста влизат в сила от 01.05.2024 г. и предвиждат задължителното подаване на уведомления във всички случаи, предвидени в чл. 106, ал. 2.
Чл. 70
Член 70 от Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпиране на пари определя условията и реда за отчитане на обстоятелствата при налагане на глобите и имуществените санкции от административнонаказващия орган. Административнонаказващият орган е задължен да осигури индивидуализация на всяко наказание.
Чл. 71
Чл. 71 от Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпиране на пари определя, че размерът на глобата или имуществената санкция не може да бъде извън минималния и максималния размер, установени от закона. Административнонаказващият орган изчислява размера на санкцията, отчитайки обществената опасност на нарушението. При определяне на санкцията, нейният размер може да бъде намален или увеличен, но не може да бъде под минималния или над максималния размер. Ако резултатът от изчислението е дробно число, то се закръглява до цяло число.
Чл. 72
Чл. 72 от Правилника за прилагане на закона за мерките срещу изпиране на пари предвижда как административнонаказващият орган да определи основата по чл. 71, ал. 2, отчитайки тежестта на нарушението. Основата може да бъде определена в минимален размер, когато нарушението е с по-ниска или незначителна степен на обществена опасност. В случай на по-висока степен на обществена опасност, основата може да се увеличи до двойно. Правилото включва четири основни точки за оценка на степента на опасност и последващото определяне на размера на наказанието.
Чл. 73
Чл. 73 от Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпиране на пари предвижда как административнонаказващият орган да определи размера на глобите и имуществените санкции в зависимост от продължителността на нарушението. При бездействие, ако дължимото действие не е извършено след определения срок, глобата може да се увеличи с до 80%. Ако дължимото действие е извършено след срока, глобата може да се намали с до 20%. Допълнително, ако действието е извършено след установяване на нарушението, но преди издаването на наказателното постановление, глобата може да се намали с 10%.
Чл. 74
Член 74 от Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари предвижда, че при определяне на глобите и имуществените санкции, административнонаказващият орган трябва да отчита степента на отговорност на нарушителя, съобразявайки приноса на лицата при извършване на нарушението. Тази разпоредба влиза в сила от 01.05.2024 г.
Чл. 75
Чл. 75 от Правилника за приложение на Закона за мерките срещу изпиране на пари определя как се определят глобите за физически и юридически лица в зависимост от техните финансови състояния. За физическите лица, глобите зависят от годишния доход, измерван спрямо минималните работни заплати, а за юридическите лица и едноличните търговци - от общия годишен оборот. При определени доходи и обороти, основата за глобите може да се увеличи с 40% или 80%.
Чл. 76
Чл. 76 от Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпиране на пари предвижда, че при определяне на размера на глобите и имуществените санкции, административнонаказващият орган трябва да отчете реализираната печалба или избегнатата загуба от лицето. Основата за определяне на санкцията може да бъде увеличена до размера на тези печалби или загуби. Въпреки това, ако определянето на тези стойности е трудно или свързано с прекомерни разходи, алинея 1 не се прилага.
Чл. 77
Чл. 77 от Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпиране на пари регламентира начина, по който административнонаказващият орган определя размера на глобите и имуществените санкции. При определяне на санкциите се вземат предвид загубите, понесени от трети лица в резултат на нарушението. Тези загуби могат да увеличат основата за санкции, освен в случаи, когато определянето на загубите е невъзможно или свързано с трудности и разходи.
Чл. 78
Член 78 от Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпиране на пари указва, че при определяне на глобите и имуществените санкции, административнонаказващият орган взема предвид степента на съдействие, оказвана от лицето на контролните органи. Ако лицето оказва съдействие, основата за глобата остава непроменена. В случай, че лицето не оказва съдействие или оказаното съдействие е непълно, основата може да се увеличи с 20%.
Чл. 79
Чл. 79 от Правилника определя критериите за налагане на глобите и имуществените санкции от административнонаказващия орган, като се вземат предвид влезли в сила принудителни административни мерки и наказателни постановления по Закона за мерките срещу изпиране на пари и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, в последните 5 години преди нарушението. Съгласно ал. 1, глобите могат да се увеличават с определен процент в зависимост от типа на предишните нарушения: 5% за всяка влязла в сила мярка, до 30% общо; 10% за наказателни постановления по определени членове, до 50% общо; и 5% за наказателни постановления по други членове, до 30% общо. Ал. 2 уточнява, че актовете за нарушения, които са довели до повторност, не се включват в броя на актовете.
Чл. 80 и Допълнителни разпоредби (§ 1 - § 9)
Правилникът определя реда и условията за прилагане на мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, включително размера на глобите в зависимост от обстоятелствата. Включва разпоредби за прилагане на европейски директиви и регламенти, задължения за създаване на централни звена за контакт от доставчици на платежни услуги, и мерки за оценка на риска от нови технологии. Правилникът предвижда и декларации за действителни собственици на юридически лица, с цел предотвратяване на злоупотреби.
§1
Правилникът определя реда и условията за прилагане на разпоредбите на Директива (ЕС) 2015/849, която цели предотвратяване на използването на финансовата система за изпирането на пари и финансирането на тероризма. Той също така изменя Регламент (ЕС) № 648/2012 и отменя предишни директиви от 2005 и 2006 г.
§2
Правилникът предвижда мерки за прилагане на Регламент (ЕС) 2018/1108, който допълва Директива (ЕС) 2015/849 с регулаторни технически стандарти за определяне на централни звена за контакт за издателите на електронни пари и доставчиците на платежни услуги. Текстът е от значение за Европейското икономическо пространство (ЕИП).
§2а
Параграф §2а от правилника, въведен с ДВ, бр. 21 от 2020 г., установява мерки, свързани с Делегиран регламент (ЕС) 2019/758, който допълва Директива (ЕС) 2015/849. Целта на тези мерки е да се определят регулаторни технически стандарти за минималните действия и допълнителни мерки, които кредитните и финансовите институции трябва да предприемат за ограничаване на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм в определени трети държави.
§4
Издателите на електронни пари и доставчици на платежни услуги, които имат централно управление в друга държава членка и са започнали дейност в България преди приемането на правилника, трябва да създадат централни звена за контакт и да предоставят необходимите документи на дирекция "Финансово разузнаване" в срок от 30 дни след приемането на правилника. След приемането на правилника, те също така трябва да спазват установените ред и срокове за предоставяне на информация. Българската народна банка е задължена да предостави информация относно тези субекти до 31 март 2019 г.
§5
Параграф 5 от преходните и заключителни разпоредби предвижда оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм при използване на нови технологии в съществуващи продукти и бизнес практики. Лицата, подлежащи на Закона за мерките срещу изпиране на пари (ЗМИП), трябва да оценят риска, ако новите технологии са внедрени преди приемането на правилника, като се прилагат определени разпоредби от чл. 30. За нови технологии, внедрени след приемането на правилника, се прилага чл. 30 изцяло. Оценката на риска трябва да бъде включена във вътрешните правила и одобрена от висшето ръководство, като се документира и съхранява по установените процедури.
§6
Представителите на доставчици на платежни услуги и застрахователни агенти, чиято задължение за мерки срещу изпирането на пари е възникнало преди влизането в сила на Закона за мерките срещу изпирането на пари, трябва да представят декларация в 14-дневен срок след утвърдяване на вътрешните правила на съответния доставчик или застраховател. При непредставяне на декларацията, доставчикът или застрахователят предприема действия за прекратяване на договора и уведомява съответните органи.
§7
Параграф §7 определя, че до утвърдителния образец по чл. 54, ал. 2 от Закона за мерките срещу изпиране на пари, следва да се прилага утвърденият образец, указан в съвместната инструкция на управителя на Българската народна банка и председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", който е по чл. 16, ал. 2 от Правилника, приет с Постановление № 201 на Министерския съвет от 2006 г.
§8
Параграф §8 предвижда, че до утвърждаването на нов образец по чл. 51, ал. 1 от Правилника, ще се прилага утвърденият образец, одобрен от директора на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност". Този образец е по чл. 13, ал. 1 от Правилника, приет с Постановление № 201 на Министерския съвет от 2006 г., който е бил изменян и допълван многократно.
§8а
Параграф §8а от Правилника предвижда, че информацията по чл. 64, ал. 5 за 2019 г. трябва да бъде предоставена в срок от 6 месеца след публикуването на утвърдения образец по чл. 64, ал. 6 на интернет страницата на Държавна агенция 'Национална сигурност'.
§ 10 от преходните и заключителните разпоредби на ЗМИП
Правилникът за прилагане на Закона за мерките срещу изпиране на пари е приет на основание § 10 от преходните и заключителните разпоредби на ЗМИП. Заключителните разпоредби се отнасят до Постановление № 17 от 6 февруари 2020 г., което изменя и допълва Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", приет с Постановление № 23 на Министерския съвет от 2008 г. Тези изменения влизат в сила от 11.02.2020 г.
§9
Параграф §9 указва, че постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник'. Допълнителните разпоредби касаят Постановление № 150 от 29 април 2024 г., което изменя и допълва Правилника, приет с Постановление № 357 на Министерския съвет от 2018 г. Новите разпоредби ще влязат в сила от 01.05.2024 г.
§34
Централен депозитар АД е задължен да предоставя информация на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" по чл. 78, ал. 1 от Закона за мерките срещу изпиране на пари, на хартиен или електронен носител, докато не бъде изградена защитена електронна връзка между двете институции, съгласно чл. 56, ал. 2.
Параграф §35
Правилникът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Съдържа декларации, които трябва да бъдат попълнени от физически и юридически лица, свързани с мерките срещу изпирането на пари. Декларациите включват информация за действителни собственици, категории лица по ЗМИП и задължения за предоставяне на документи и данни. Включва и информация за наказателна отговорност при деклариране на неверни обстоятелства.
§2 от Преходни и Заключителни разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари.
Параграф §2 определя "действителен собственик" като физическо лице или лица, които притежават или контролират юридическо лице, и посочва условията за неговото установяване. За юридически лица действителният собственик е лице, притежаващо 25% или повече от акциите или правата на глас. За доверителна собственост и фондации действителният собственик може да бъде учредител, доверител, пазител или бенефициер. Номиналните директори и акционери не се считат за действителни собственици, ако има установен друг действителен собственик. Контролът включва възможността за влияние върху решенията на юридическото лице. При липса на установен действителен собственик се счита висш ръководен служител.
