ПРАВИЛНИК ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И ЗАДЪРЖАНЕТО ПОД СТРАЖА
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Правилникът урежда начина на прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Чл. 2
Министърът на правосъдието упражнява общо ръководство и контрол над дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби чрез Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН).
Чл. 3
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е административна структура към Министерството на правосъдието, която отговаря за изпълнението на наказанията, наложени от съдилищата, и за мярката задържане под стража, взета по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. Член 3, алинея 3 е отменен с ДВ, бр. 14 от 2017 г.
Чл. 4
Чл. 4 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража описва задължението на главната дирекция да взаимодейства с различни институции, включително дирекции и служби на Министерството на правосъдието, държавни органи, органи на съдебната власт, местно самоуправление, както и специализирани правителствени и неправителствени организации.
Чл. 5
Член 5 от Правилника определя структурата и функциите на Главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН). Главният директор е подчинен на министъра на правосъдието и осъществява ръководство и контрол върху местата за лишаване от свобода и пробационните служби. Той е подпомаган от заместник главни директори, които изпълняват функциите му при отсъствие. Главният директор има право да делегира свои правомощия и издава заповеди в рамките на своите правомощия.
Чл. 6
Член 6 от Правилника описва организацията на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", която включва централно управление и териториални служби. Централното управление е структурирано в отдели и сектори, които подпомагат главния директор в изпълнението на правомощията му и осигуряват техническо и административно обслужване на физически и юридически лица. Териториалните служби включват затворите и областните служби "Изпълнение на наказанията".
Чл. 7
Член 7 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража описва правомощията на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) в различни области. ГДИН осъществява методическо ръководство и контрол върху режима на лишаване от свобода, охраната и сигурността в затворите и арестите, медицинското обслужване, социалните дейности и възпитателната работа, пробационните мерки, финансово-счетоводната дейност, логистиката и обществените поръчки, международната и учебно-квалификационната дейност, психологическата лаборатория, правното обслужване, човешките ресурси, информационно-аналитичното обслужване и вътрешната сигурност. Правомощията обхващат организиране на дейности, контрол на изпълнението на закони и наредби, анализ на резултати и предлагане на мерки за подобрение.
Чл. 8
Член 8 определя числения състав на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) и териториалните служби, който се утвърджава от Министерския съвет по предложение на министъра на правосъдието. Съставът включва както държавни служители, така и лица, работещи по трудово правоотношение. Министърът на правосъдието има право да създава допълнителни щатове за длъжности, свързани с производствени, ремонтни, социални и обслужващи дейности, в рамките на бюджета на ГДИН. Численият състав се разпределя по структурите и службите на ГДИН с техния щат.
Чл. 9
Чл. 9 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че назначаването на държавните служители в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) и териториалните служби става след провеждане на конкурс. Спечелилите конкурса, които подлежат на първоначално професионално обучение, се назначават като стажанти за времето на обучението, за сметка на незаетите щатни бройки в съответните структури.
Чл. 10
Държавните служители започват изпълнението на задълженията си след встъпване в длъжност, удостоверено с акт. Те трябва да встъпят в длъжност в срок от 30 дни след издаване на заповедта за назначаване, освен ако не е указан друг срок. При неизпълнение на този срок без уважителни причини, заповедта за назначаване се отменя.
Чл. 11
Служителите от звената "Човешки ресурси" са задължени да информират всеки новоназначен служител относно неговата длъжностна характеристика. Подписаната характеристика се съхранява в личното кадрово дело на служителя.
Чл. 12
Член 12 от Правилника гласи, че за служителите от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) и териториалните служби се създава и води лично кадрово дело. Редът за водене и съхранение на тези дела се определя от главния директор на ГДИН. При прехвърляне на служител от ГДИН към друга администрация, могат да се изпращат заверени копия от кадровото дело, без класифицирана информация.
Чл. 13, ал. 1 и 2
Кандидатите за държавни служители в ГДИН и териториалните служби трябва да преминат изследване на интелектуалните способности, езиковата култура и психологическо изследване. За участие в изследванията се допускат само кандидати, които са завършили образованието си и са одобрени от комисиите за подбор.
Чл. 14
Член 14 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя процедурата за психологическо изследване на кандидати за длъжности в различни служби. За длъжности, изискващи висше образование, изследването се извършва от сектор "Психологическа лаборатория" в ГДИН, докато за длъжности, изискващи средно образование, изследването се провежда от инспектори психолози в териториалните служби.
Чл. 15
Чл. 15 от Правилника определя процедурата за измерване на личностни и професионално значими качества на кандидатите за държавна служба в ГДИН. Психологическите критерии за оценка включват личностни и социално-комуникативни качества, а резултатите от изследването се представят в заключение с тестови данни.
Чл. 16
Чл. 16 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража описва процедурата за психологическо ретестиране на държавни служители, които имат проблеми с професионалната адаптация, демонстрират демотивация или системни дисциплинарни нарушения. Ретестирането се предлага от началниците на структурни звена и се извършва от експерти психолози в сектор "Психологическа лаборатория". То приключва с експертно становище, което е задължително за органите, които са го възложили. При установяване на психологическа несъвместимост, служителят се предлага за оценка на изпълнението на длъжността.
Чл. 16а
Правилникът определя нормалната продължителност на работното време на служителите в ГДИН на 8 часа дневно и 40 часа седмично. За дейности с непрекъсваем работен процес се организират 8-, 12- или 24-часови наряди. В извънредни ситуации могат да се установят 24-часови наряди. Работното време на служителите в тези наряди се определя със заповед на главния директор на ГДИН. При необходимост, продължителността на работното време може да бъде удължена, но не повече от 50% от нормалното. За останалите служители се установява ненормиран работен ден. Държавните служители получават компенсация за нощен труд съгласно закона.
Чл. 16б
Чл. 16б от Правилника определя организацията на работното време и почивките в главната дирекция и териториалните служби. Главният директор издава заповед за работното време, а началниците на териториалните служби издават заповеди за съответните служби. Определят се времето за хранене, отдих и физиологични почивки. При работа на повече от един служител, се осигурява време за почивки. Ако работата е на един служител или не позволява почивки, се осигурява време за хранене без прекъсване на задълженията. Минималното време за хранене или отдих е 30 минути.
Чл. 16в
Чл. 16в от Правилника определя условията за установяване на време на разположение или режим на дежурство за държавните служители, които извършват специфични дейности. Главният директор или началникът на териториалната служба могат да определят 12- или 24-часово дежурство. Времето на разположение за служители в наряд се установява със заповед, а извън това не може да се въвеждат дежурства. При дежурство над 6 часа, служителите имат право на минимум 30 минути за хранене.
Чл. 16г
Чл. 16г от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя максималната продължителност на времето, през което държавен служител може да бъде на разположение. За един календарен месец тя не може да надвишава 100 часа, а през почивни дни - 24 часа. Времето извън работното място, в което служителят е на разположение, се компенсира съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи.
Чл. 16д
Чл. 16д от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража регламентира начина на отчитане на работното време на държавните служители. За служителите на ненормиран работен ден времето се отчита подневно в работни дни. За служителите, работещи в наряд, времето се изчислява в часове и се сумира за тримесечен период. Не се допуска сумирано изчисляване на работното време за служители с ненормиран работен ден.
Чл. 16е
Отработеното време включва различни периоди, свързани с работната дейност на служителите, като редовно работно време, удължено работно време, време за инструктаж, физиологични почивки, време за отдих и хранене, извършена работа по време на разположение, професионално обучение и дежурство. Обедната почивка и почивките за хранене не се считат за работно време. При 12-часов и 24-часов график се отчитат съответно 12 и 24 часа отработено време. Осигуряват се почивки в зависимост от продължителността на работното време.
Чл. 16ж
Чл. 16ж от Правилника предвижда, че участието на държавните служители, които работят в наряд или дежурство, в действия за предотвратяване и овладяване на кризисни ситуации, се счита за отработено време. Тази разпоредба е нова и е включена в Държавен вестник, брой 20 от 2014 година.
Чл. 17
Служителите в Генералната дирекция за изпълнение на наказанията (ГДИН) и териториалните служби са задължени да поддържат и повишават своята професионална квалификация. Първоначално професионално обучение е задължително за успешно преминалите конкурс за работа в ГДИН, с изключение на определени случаи. Завършването на такова обучение е необходимо условие за заемане на длъжност в държавната служба в ГДИН. Професионалната подготовка може да се извършва без откъсване от работа, съгласно заповед на главния директор.
Чл. 17а
Чл. 17а от Правилника определя учебните центрове на ГДИН като структурни звена, които провеждат обучение на държавни служители. Обучението включва първоначално професионално обучение на стажанти и на служители, които имат задължително такова обучение. Освен това, в учебните центрове се организират курсове за професионална специализация и актуализация на квалификацията на служителите. Обучението може да бъде присъствено или дистанционно, а също така може да се провежда и за нуждите на други ведомства след сключване на договор. Професионалното обучение се координира с различни структурни звена и организации.
Чл. 17б
Чл. 17б описва процедурата за първоначално професионално обучение на служителите, което включва теоретична подготовка и практически стаж. Обучението продължава 3 месеца, с 40 дни теоретична подготовка и 45 дни практически стаж. Оценяването включва текущ контрол, изпити и заключителен изпит, с оценки по шестобалната система. Обучаемите имат право на поправителни изпити и практическите стажове завършват с обща оценка, необходима за допуск до заключителния изпит. При слаба оценка от стажа или заключителния изпит, обучаемите могат да повторят изпитите след определени условия.
Чл. 17в
Чл. 17в от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража регламентира, че професионалното обучение, предвидено в чл. 17а, ал. 2, завършва с издаване на сертификат. Обучението се осъществява по тематични планове и разписания, одобрени от главния директор на ГДИН.
Чл. 17г.
Обучаемите могат да бъдат отстранени от учебния център по заповед на главния директор на ГДИН, въз основа на предложение от началника на центъра, при следните условия: слаб успех, отсъствия без уважителна причина над 6 учебни часа, неявяване за повече от два последователни дни, неизпълнение на програмата за учебната практика или стаж, осъждане за умишлено престъпление, или отсъствие по уважителни причини над 10% от учебното време. Отстраняването може да се случи и при слаб успех на поправителен изпит или практически стаж.
Чл. 17д
Чл. 17д от Правилника определя, че правилата за вътрешния ред, устройството и функционирането на учебните центрове се утвърдиха със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН).
Чл. 18
Чл. 18 от правилника предвижда, че за въпросите, свързани с държавната служба в Генералната дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) и териториалните служби, които не са уредени в част трета на правилника, се прилагат разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи. В част четвърта от правилника се разглежда изпълнението на наказанието лишаване от свобода, като в глава първа се обсъждат местата за лишаване от свобода, включително тяхното създаване и закриване, както и видовете.
Чл. 19
Чл. 19 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя, че местата за лишаване от свобода се създават и закриват със заповед на министъра на правосъдието. Това може да стане по инициатива на министъра или по предложение на главния директор на ГДИН, при условие че местата отговарят на необходимите изисквания за жилищни и битови условия, охрана и санитария. Външни работни обекти без необходимите условия не могат да бъдат затворнически общежития и лишените от свобода в тях се настаняват в затворите или поправителните домове.
Чл. 20
Чл. 20 от Правилника определя условията за настаняване на лишените от свобода в затворите. Максималният брой настанени лица зависи от наличната жилищна площ. Спалните помещения трябва да имат пряк достъп до дневна светлина и възможност за естествено проветряване, като условията за осветление и отопление се определят по стандарти за обществени сгради. Осигурява се постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите ползването им става в спалните помещения.
Чл. 21
Спалните помещения в затворите трябва да бъдат обзаведени с отделни легла, шкафчета, маса и столове, както и да осигуряват достъп до дневна светлина. Лишените от свобода са задължени да спазват реда и хигиената, а инспекторите определят отговорници за поддържането на реда. Има отделни спални за непушачи и е разрешено отглеждането на цветя. Лишените от свобода имат право на къпане два пъти седмично и на пране на дрехите си.
Чл. 22
Чл. 22 описва районите и помещенията за общо ползване в затворите, включително пешеходни и транспортни зони, места за престой, спортни площадки и санитарни помещения. Почистването на тези помещения се извършва от лишените от свобода по утвърден график от инспектора по социални дейности. В зоните за повишена сигурност почистването се контролира от служител от надзорно-охранителния състав.
Чл. 22а
Чл. 22а от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя условията за обзавеждане на стаите за групова работа в затворите. Стаите трябва да имат телевизор, маси и столове, съобразени с броя на лишените от свобода. В тях могат да се провеждат беседи, срещи с представители на обществеността и художествена самодейност, като се допуска ползването на музикални инструменти по ред, определен от началника на затвора. За мероприятия с участието на външни лица е необходимо съгласие от заместник-началника по режимна и надзорно-охранителна дейност и началника на сектор "Социални дейности и възпитателна работа", утвърдено от началника на затвора.
Чл. 23
Чл. 23 от Правилника определя мерките за безопасност в помещенията за изолирано настаняване на лишени от свобода. Параграф 1 предвижда допълнителни мерки за сигурност, предотвратяващи самоувреждания и посегателства. Параграф 2 изисква мебелировката в тези помещения да бъде неподвижна, включително легла, шкафчета, маси, столове, осветление и отопление.
Чл. 24
Чл. 24 регламентира оборудването на местата за лишаване от свобода с технически и други средства за охрана и контрол, които са в зависимост от категорията на настанените лишени от свобода. Втората алинея на чл. 24 е отменена с ДВ, бр. 14 от 2017 г.
Чл. 25
Чл. 25 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя основанията за настаняване в местата за лишаване от свобода. Те включват изпълнението на съдебни актове с наложено наказание лишаване от свобода или вземане на мярка за неотклонение задържане под стража, съгласно Наказателно-процесуалния кодекс. При настаняването се предоставя информация за датата и обстоятелствата на задържането, както и справка за съдимост.
Чл. 26
Чл. 26 от Правилника за прилагане на закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя условията за настаняване на новопостъпилите лица в затворите. Във всеки затвор се създава приемно отделение, където новопостъпилите лица преминават през медицински преглед, психологическо изследване и хигиенен контрол. Осъдените, които ще изтърпяват наказания в открити затворнически общежития, се настаняват отделно. Лицата, постъпили от арестите, също се настаняват отделно от осъдените. Лишените от свобода не могат да откажат провеждането на медицинските прегледи и трябва да се запознаят с правилата за вътрешния ред. При обиска на новопостъпилите не могат да бъдат изземвани материали по делото и документи, свързани с правото им на защита.
Чл. 27
Чл. 27 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя условията за настаняване на лишените от свобода в спални помещения. Настаняването се извършва от инспектор по социални дейности и се базира на капацитета на помещенията, режима и сигурността, личностната характеристика на лишения от свобода, неговото влияние върху другите, психологическата съвместимост, здравословното състояние и естеството на работата. Също така, се вземат предвид желанията на лишените от свобода за съвместно настаняване, при условие че те не противоречат на изискванията. Чужденците могат да бъдат настанявани в съвместни помещения с български граждани.
Чл. 27а
Чл. 27а от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя процедурата за преместване на лишени от свобода в нови спални помещения. Преместването се извършва по разпореждане на инспектора по социални дейности при настъпване на нови обстоятелства или промени в изискванията. Дежурният главен надзирател или командир на отделение трябва да бъдат уведомени за преместването. При извънредни ситуации, преместването може да се извърши по разпореждане на дежурния главен надзирател, който изготвя писмен доклад.
Чл. 27б
Чл. 27б от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че началникът на затвора утвърджава график за основните дейности в затвора, поправителния дом и затворническото общежитие. Този график определя разпределението на времето за извършване на дейности в тези институции.
Чл. 27в
Чл. 27в. урежда процедурите за сутрешно ставане, личен тоалет и проверки на лишените от свобода. Ставането от сън става по сигнал, след което лишените от свобода имат минимум 30 минути за тоалет и оправяне на леглата. Сутрешната проверка е задължителна, а проверки могат да се извършват по всяко време от служители. Проверки по време на сън се разрешават само в изключителни случаи. Вечерната проверка също изисква поименна проверка. Специални проверки се извършват за лишените от свобода, настанени в изолирани помещения, от двама служители в присъствието на дежурен главен надзирател.
Чл. 28
Чл. 28 описва процедурата за записване на личните данни на новопостъпилите лишени от свобода, включително необходимостта от документ за самоличност. Личните вещи се описват в три екземпляра, а неразрешените вещи и ценности се изземват и съхраняват. Документи, свързани с наказателното производство, не подлежат на изземване. Съгласие за определени действия се изразява писмено, а медицински специалисти записват информация за здравословното състояние и наранявания. Фотографирането на новопостъпилите е необходимо за целите на изпълнението на наказанието.
Чл. 29
Чл. 29 от Правилника описва процедурите за изземване и съхранение на документите за самоличност на новопостъпилите в места за лишаване от свобода. Документите се изземват с протокол в три екземпляра и следват лицето при преместване. Съхраняват се в мястото за лишаване от свобода и се връщат, когато отпаднат основанията за изземване. При отнемане и връщане на документите, съответната структура на МВР се уведомява писмено.
Чл. 30
Чл. 30 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража регламентира процедурата за изземване на документите за самоличност на чужди граждани. Изземването се извършва с протокол в четири екземпляра, като един от тях остава при лицето, а останалите се предоставят на затворническото досие, ГДИН и съответната служба за контрол върху чужденците. Началникът на затвора е задължен да уведомява ГДИН за постъпилия чужд гражданин, като в уведомителното писмо се отразява желанието на лицето относно уведомяване на дипломатическото представителство на неговата държава.
Чл. 31
Чл. 31 от Правилника определя процедурата за съставяне на лично досие за новопостъпили в затвора или поправителния дом. В срок до два работни дни след постъпването, се попълва формуляр в два екземпляра, който се утвърдил от главния директор на ГДИН. Администрацията уведомява прокурора и съответните институции в срок до пет работни дни. Екземпляр от формуляра с извлечение от присъдата се изпраща в ГДИН, а информацията за новопостъпилия се съхранява и в електронен вид.
Чл. 32
Чл. 32 от Правилника урежда съхранението на иззети вещи на лишените от свобода. Вещите могат да се съхраняват в склада на затвора, освен в случаите по чл. 56, ал. 1 ЗИНЗС. При преместване на лишените от свобода, те могат да поискат вещите да бъдат изпратени на новото място или на близки. Непотърсените вещи след освобождаване се прехвърлят на Държавно предприятие "Фонд затворно дело" след шест месеца или след уведомяване на близките в случай на бягство или смърт.
Чл. 33
Съдът определя типа на затворническото заведение, в което осъденият трябва да бъде настанен. Ако типът не е указан, администрацията уведомява съда и прокурора, и настанява затворника в заведение, съобразно режима на изтърпяване на наказанието. Лишените от свобода с две или повече присъди се настаняват в най-тежкия тип заведение. При получаване на влязъл в сила съдебен акт за преминаване от открит в закрит тип, затворникът се премества. Също така, при определени условия, ако лишеният от свобода е бил в закрит тип и е преместен в открит, той може да бъде върнат обратно в закрит тип.
Чл. 34
Чл. 34 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че ако администрацията на затвора установи, че типът на затворническо заведение или режимът на изтърпяване на наказанието са неправилно определени от съда, тя е задължена да уведоми незабавно окръжния прокурор и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Вторият параграф от члена е отменен.
Чл. 35
След престоя в приемното отделение, лишените от свобода се разпределят по затворнически общежития и работни обекти от комисия, ръководена от началника на затвора. Комисията включва заместник-началник, началник на сектор "Социални дейности", медицински специалист, психолог и представител на Държавно предприятие "Фонд затворно дело". Решенията на комисията се вземат въз основа на оценка и становища на членовете, и се изпълняват в деня на постановяването им. Лишените от свобода от определени категории могат да бъдат изпратени в затворническо общежитие от открит тип без охрана.
Чл. 36
Чл. 36 от Правилника определя процедурите за преместване на осъдени лица, които трябва да изтърпяват наказанието си в затворническо общежитие от открит тип. В срок до 14 дни от получаване на влезлия в сила съдебен акт, осъдените се преместват от затвора в общежитието. Ако такова общежитие не съществува, администрацията е длъжна да предложи преместване на ГДИН и да настани осъдените отделно. При откритие на нови данни, които не са били известни на съда, началникът на затвора може да предложи преместване в закрит тип, докато съдът не се произнесе.
Чл. 37
Член 37 от Правилника за прилагане на закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 20 от 2014 година.
Чл. 38
Чл. 38 от Правилника определя процедурата за настаняване на лишените от свобода в специализирани отделения. Настаняването става със заповед на началника на затвора, след оценка от инспектори и при необходимост от психиатър. Заповедта може да се обжалва в срок от седем дни. Главният директор на ГДИН взема окончателно решение в срок от един месец. На всеки три месеца се преценява необходимостта от продължаване на мярката, а при отпадане на основанията, мярката се прекратява незабавно. В отделенията могат да бъдат настанявани и рецидивисти с висока степен на обществена опасност.
Чл. 39
Чл. 39 определя условията за конвоиране на лишени от свобода при преместване между затвори. Конвоирането се извършва от Главна дирекция 'Охрана' след предоставяне на необходимите документи от началника на затвора, включително писма за основание на преместването, медицинска справка и справка с данни за лицето. При изпращане на лишени от свобода за явяване по дела, багажът не трябва да надвишава 10 кг и трябва да е удобен за носене.
Чл. 40
В деня на преместването на лишения от свобода в друг затвор се изпраща неговото досие, включващо изчисления за изтърпяната част от наказанието, медицинска документация и информация за социалната дейност и корекционната работа. Също така, информация за предстоящи явявания пред органите на досъдебното и съдебното производство се отбелязва в придружителното писмо.
Чл. 40а
Чл. 40а от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража регламентира, че преместените лишени от свобода по определени условия трябва да имат проверка и данни за поддържане на социални контакти с близки или посочени от тях лица.
Чл. 41
Според Чл. 41 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, удостоверяването на опасността от влошаване на здравословното състояние, съгласно чл. 62, ал. 2 от ЗИНЗС, се извършва от лекар.
Чл. 42
Член 42 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя, че преместването на лишените от свобода от едно заведение в друго от същия тип в рамките на затвора се извършва по реда на член 35 от закона. Това се отнася за случаите, посочени в член 62, алинея 1 от ЗИНЗС.
Чл. 43
Чл. 43 от Правилника описва процедурите за преместване на лишените от свобода в зависимост от режима, определен от комисията по изпълнение на наказанията. При строг режим преместването се извършва от началника на затвора или от главния директор на ГДИН. При общ режим, ако се прецени настаняване в затворническо общежитие от закрит тип, се изготвя предложение и преместването се осъществява с акт на окръжния съд.
Чл. 44
Чл. 44 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че при определени условия комисията по изпълнение на наказанията може да предложи на окръжния съд преместване на лишения от свобода от общежитие с открит тип в затвор или в затворническо общежитие с закрит тип. Това предложение се внася заедно с предложението за замяна на режима на лишаване от свобода.
Чл. 45
Чл. 45 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че разпоредбата на чл. 64, ал. 7 от ЗИНЗС се прилага в случаи, когато е необходимо да се опази реда и сигурността в общежитието, да се съхрани живота и здравето на лишените от свобода и служителите, или да се предотврати извършването на престъпление.
Чл. 46
Чл. 46 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя условията, при които лишените от свобода могат да бъдат преместени от една група в друга. Преместването става по нареждане на началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие и може да се извърши при: 1) включване или освобождаване от трудова дейност или промяна на местоработата; 2) включване в обучения или курсове за повишаване на квалификацията по желание на лишения от свобода; 3) възникване на психологическа несъвместимост, конфликти или други важни съображения, свързани с ресоциализацията и безопасността.
Чл. 47
Чл. 47 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража урежда начина, по който новопостъпилите лишени от свобода се поставят на режим. От деня на постъпване в затвора те получават определен от съда режим. Лишените от свобода с две или повече присъди преминават на най-тежкия режим, а при получаване на по-тежка присъда, те незабавно се поставят на него, освен ако вече са били на такъв режим.
Чл. 48
Когато не е определен първоначален режим за затворника, администрацията е задължена незабавно да уведоми съда, който е постановил съдебния акт, и прокурора, който го е привел в изпълнение. След уведомлението, затворникът се поставя на съответния режим, съгласно разпоредбите на член 61 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
Чл. 49
Чл. 49 от Правилника определя условията и сроковете за заменяне на режима на лишените от свобода. Срокът за замяна с по-лек режим се изчислява от деня на поставяне на определения режим, като се взема предвид остатъкът от наказанието. При изчисляване на срока се приспадат помилванията. Шестмесечният срок за замяна се изчислява в календарни месеци. Времето на общ режим и неправилно определен режим също се взема предвид. Замяната с по-лек режим следва да бъде извършена след 6 месеца от поставянето на по-тежък режим, без да може да се заменя с по-лек от първоначално определения преди изтичането на срока.
Чл. 50
Заповедите, с които лишените от свобода се поставят на общ режим или се връщат на строг или специален режим, се издават въз основа на писмено предложение от лекуващия лекар, придружено от съответните медицински документи.
Чл. 51
Лишените от свобода на лек режим изтърпяват наказания в открит тип затворнически общежития, настаняват се в заключени помещения през нощта, ползват месечен домашен отпуск до две денонощия, могат да получават годишна почивка извън затворническото общежитие и имат възможност да работят без охрана на външни обекти.
Чл. 52
Чл. 52 от Правилника описва условията за лишените от свобода на общ режим. Те изтърпяват наказания в затвори и затворнически общежития, които могат да бъдат от открит или закрит тип. В заведенията от закрит тип, помещенията се заключват през нощта, докато в общежитията от открит тип важат специфични разпоредби. Лишените от свобода могат да работят в обслужваща дейност, а тези в общежитията от открит тип - и на външни работни обекти.
Чл. 53
Член 53 от Правилника за прилагане на закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража описва условията, при които лишените от свобода на строг режим изтърпяват наказания. Те се настаняват в затвори и затворнически общежития от закрит тип, където помещенията се заключват през нощта. Лишените от свобода имат възможност да работят в обслужващата дейност, на работни обекти в района на затвора, а при изключителни обстоятелства - и на охранявани външни работни обекти.
Чл. 54
Чл. 54 от Правилника определя условията за лишените от свобода на специален режим. Те изтърпяват наказания в затвори от закрит тип, настаняват се в постоянно заключени помещения с усилен надзор и охрана, не могат да участват в колективни мероприятия с лишени от свобода на общ и строг режим, и имат възможност да работят в отделни помещения при наличие на подходяща работа, също под засилен надзор и охрана.
Чл. 55
Комисията по чл. 73 ЗИНЗС заседава на всеки два месеца, като е редовна при присъствие на най-малко 2/3 от членовете. Уведомяването за заседанията може да бъде писмено или по телефон и други средства. Решенията се вземат с обикновено мнозинство и се съставят протоколи, подписвани от присъстващите. Мотивите за решенията се основават на оценка на риска от рецидив и нуждите в пенитенциарното третиране. Главният директор на ГДИН издава правила за работата на комисията.
Чл. 56
Чл. 56 от Правилника определя как се разпределя възнаграждението за труд на лишените от свобода. След удръжките и заделянето на суми за лични нужди, остатъкът от възнаграждението се внася на личен влог в банка, която има клон в затвора, или може да бъде изпратен на близките на лишения от свобода с негово писмено съгласие. Освен това, за сумите, съхранявани в касата на затвора за лични нужди, се води специална отчетност.
Чл. 57
Чл. 57 от Правилника определя начина на изчисляване на удръжките от възнаграждението за труд на лишените от свобода, като те не могат да надвишават 2/3 от частта, която им се полага след приспадане на данъците. Ограничението не важи за удръжки за издръжка, които се удържат в пълен размер. Удръжки без запор могат да се правят само за надвзети суми поради счетоводни грешки, и те продължават при преместване на затворниците в друг затвор.
Чл. 58
Лишените от свобода работят на петдневна работна седмица с максимално работно време от 40 часа. При необходимост от работа в шестия ден, се изготвя график за почивките. Лишените от свобода, работещи в обслужващата дейност, могат да работят и в празнични и почивни дни, като се спазва график, съобразен с почивките им.
Чл. 59
Чл. 59 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя, че разрешението за полагане на извънреден труд се издава със заповед на главния директор на ГДИН. То може да бъде за всеки случай отделно или за период до един месец. В определени случаи разрешението може да бъде удължено, но трябва да се спазват нормите за извънреден труд в трудовото законодателство. За извънредния труд на лишените от свобода се води специална книга за отчитането му.
Чл. 60
Чл. 60 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража урежда условията за извънреден труд. Извънредният труд в почивни и празнични дни се зачита за намаляване на срока на наказанието, независимо от разрешение и нормите по Кодекса на труда. Полагането на извънреден труд е забранено за бременни, лица под 18 години и ученици по време на занятия.
Чл. 61
Лишените от свобода имат право на седмична почивка от два последователни дни, обикновено събота и неделя, но в определени случаи може да се предостави почивка и в други дни. За работещите в селскостопанска и специфична дейност, почивките се определят по график, утвърден от началника на затвора, съобразен с трудовото законодателство.
Чл. 62
Чл. 62 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража урежда условията за полагане на труд от лишени от свобода. Трудът се осъществява по заповед на началника на затвора, след писмено предложение от инспектор по социални дейности. Лишените от свобода, които полагат доброволен неплатен труд, нямат право на трудово възнаграждение, но ползват всички останали права. Работните обекти за доброволен труд извън затвора се разкриват по заповед на главния директор на ГДИН, а тези на територията на затвора се разкриват от началника на затвора, при спазване на определени разпоредби.
Чл. 63
Чл. 63 от Правилника гласи, че началникът на затвора не може да откаже освобождаването от работа на лишените от свобода, които са ученици. По време на освобождаването от работа, те получават храна по нормите за работещи и им се зачитат работни дни, равни на присъствените.
Чл. 64
Лишените от свобода придобиват право на годишна почивка след осем месеца работа (170 дни) през последните десет месеца. За всяка следваща почивка отново е необходимо да работят 170 дни в същия период. Почивката се разрешава от началника на затвора в рамките на календарната година, но не по-късно от четири месеца след придобиването на правото. Възможно е ползването на почивка през следващата календарна година при определени условия. Времето на домашен отпуск не се приспада от годишната почивка. По време на почивката затворниците получават храна, свиждане и възможност за престой на открито. Началникът на затвора може да разреши на отделни затворници да не ползват почивка, но не два пъти поред.
Чл. 65
Член 65 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража урежда правата на лишените от свобода, които не работят. На тези лица, които не работят поради трудова злополука, професионално заболяване или по време на почивка за бременност и раждане, се зачитат работни дни, равни на присъствените дни. Лишените от свобода, които не работят поради трудова злополука или заболяване, получават храна за работещи, освен ако не е предписана диетична храна от лекар. Умишленото самоувреждане на здравето се установява от медицински специалист, който уведомява началника на затвора.
Чл. 66
Чл. 66 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража задължава началника на затвора да съставя протокол и декларация при всеки случай на трудова злополука. Тези документи трябва да бъдат изготвени съгласно Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. Екземпляри от протокола и декларацията се изпращат в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН). Когато лишените от свобода работят на обекти на юридически или физически лица, трудовата злополука се отчита в контекста на тези работни обекти.
Чл. 67
Член 67 от Правилника за прилагане на закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража регулира три основни аспекта: (1) Лекарствата за амбулаторно лечение се отпускат само по предписание на медицински специалист. (2) Бременните жени трябва да бъдат трудоустроени на подходяща работа и настанени в подходящи условия. (3) Разходите за издръжка на децата на лишените от свобода, които остават при майките си в детската ясла към затвора, се поемат от затвора.
Чл. 68
Чл. 68 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя реда за хранене на лишените от свобода. Храненето се извършва по утвърден график и в присъствието на служители. Осигурява се диетична храна при предписание от медицински специалист. В случай на отказ от храна поради протест, отказът се документира и се предлага храната отново. Провеждат се разговори с психолози и медицински специалисти, за да се обяснят последствията от отказа. При продължаващ протест, лишеният от свобода се поставя под медицинско наблюдение, а решение за принудително хранене се взема от медицински специалист.
Чл. 69
Член 69 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 20 от 2014 г.
Чл. 70
Чл. 70 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че администрацията е задължена да съдейства за настаняване на децата на лишените от свобода, когато те нямат близки, които да се грижат за тях. Настаняването може да бъде в детски ясли, социални домове или интернати.
Чл. 71
Чл. 71 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража регламентира условията и реда за провеждане на престой на открито за лишени от свобода. Престоят се осъществява под надзора на служители и при осигурени подходящи условия. Лишените от свобода могат да участват в физически упражнения и спортни игри, а за определени категории лица (бременни, кърмачки и работещи в вреден труд) е предвиден минимален престой от 2 часа на ден. При неблагоприятни условия, престоят може да бъде отменен. Съществуват ограничения за поведение по време на престоя, както и възможности за индивидуален отказ и закупуване на стоки.
Чл. 71а
Чл. 71а определя правилата за придвижване на лишените от свобода. В затворническите общежития от открит тип, те могат да се движат самостоятелно или на групи без придружител. В заведенията от закрит тип, придвижването става с придружител от охраната. Лишените от свобода, които имат право да се движат без охрана в затворите от закрит тип, се обявяват с нарочна заповед на началника на съответното заведение и трябва да носят пропуски или отличителни знаци.
Чл. 72
Чл. 72 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че администрацията на затвора активно подпомага лишените от свобода в усилията им да поддържат и съхраняват семейните си връзки и контакти с външния свят. Това включва осигуряване на условия за свиждания, кореспонденция и телефонни разговори.
Чл. 73
Свижданията в затворите се провеждат в определени дни и стаи, под контрол на охраната, с максимална продължителност 40 минути. Те се организират по график, одобрен от началника на затвора. Посетителите трябва да имат документ за самоличност и не могат да внасят забранени предмети. Могат да се извършват проверки на посетителите, а свижданията могат да бъдат прекратени при нарушения. Лишените от свобода могат да предават лични вещи на близките си с разрешение от началника на затвора. Свижданията между близки роднини се разрешават от главния директор на ГДИН. В заведения от закрит тип свижданията са с прегради, а в открит тип - с видеонаблюдение. Хранителните продукти, които се внасят, подлежат на проверка и не се приемат опасни за консумация вещи. Отказът от свиждане се оформя писмено и се съхранява в личното досие на лишения от свобода.
Чл. 74
Срещите между лишените от свобода и техните защитници или повереници се провеждат в специално обзаведени помещения в затворите, в рамките на работното време, а с адвокати - по всяко време след представяне на заверена адвокатска карта. Защитниците се допускат след проверка на документи и се придружават от надзирател. Срещи извън работно време изискват разрешение от началника. Разговорите не могат да се записват. Защитниците могат да предават само материали, свързани с делото, и не могат да носят храни или пари. След срещите, лишените от свобода подлежат на обиск. Срещите могат да бъдат прекратени при нарушения, за които се изготвя доклад. Нарушения от защитниците се докладват на адвокатския съвет.
Чл. 75
Осъдените на лишаване от свобода имат право на неограничена кореспонденция, която обаче подлежи на контрол за сигурност. Получаваната и изпращаната кореспонденция не се проверява писмено, но се контролира за предотвратяване на престъпления и внасяне на неразрешени вещи. Писмата преминават през инспектор по социална дейност. При съмнение за опасно съдържание, кореспонденцията може да бъде спряна с разпореждане на началника на затвора, който уведомява прокурора.
Чл. 76
Лишените от свобода имат право да кореспондират с различни органи и институции, включително съдилища, прокуратура, Президентство, Народно събрание, министерства, политически партии, представителни органи, дружества, обществени организации и медии. Това право е гарантирано от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
Чл. 77
Член 77 от Правилника определя процедурата за подаване на молби и жалби от лишените от свобода. Те се записват в специална книга с информация за дата, име на затворника, адресат, предмет и отговор. Срокът за изпращане е три дни, а разходите за пощата са за сметка на затворниците, освен ако нямат средства. Молбите за прекъсване на наказанието трябва да имат справка за правното положение и становище на началника на затвора. Главният директор на ГДИН разглежда жалбите в срок от две седмици или един месец при нужда от проверка.
Чл. 78
Чл. 78 от Правилника предвижда, че отговорите на молби и жалби, адресирани до лишените от свобода, трябва да им бъдат предадени, а писмата, съдържащи се в кореспонденцията с затвора, се съобщават на лишените от свобода срещу подпис.
Чл. 79
Лишените от свобода имат право да провеждат телефонни разговори за своя сметка чрез доставчик на телефонни услуги. По изключение, с разрешение на началника на затвора, им се предоставя достъп до служебен телефон при тежки семейни проблеми или спешни правни основания, като разрешението се записва в специален дневник. Съдържанието на разговорите не може да заплашва сигурността в затвора и не подлежи на контрол от администрацията. Разговорът може да бъде прекъснат при нарушение на реда.
Чл. 80
Чл. 80 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че за забраните, посочени в чл. 86, ал. 2 от ЗИНЗС, началникът на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие е длъжен да издаде мотивирана писмена заповед.
Чл. 81
В местата за лишаване от свобода се насърчава използването на суми, получени от трудова дейност или награди, за задоволяване на лични нужди. Когато лишените от свобода не работят или не изпълняват трудовите си норми по независещи от тях причини, или остатъкът от заплатата след удръжките е по-малък от минималната работна заплата, разликата може да бъде покрита от личната сметка на затворника или чрез изпратени пари отвън.
Чл. 82
Чл. 82 определя правилата за получаване на хранителни пратки и лични вещи от лишените от свобода. Храните и предметите могат да се получават само по време на свиждане, с изключение на извънредни пратки, разрешавани при награда или отпуск. За празниците лишените от свобода имат право на допълнителна хранителна пратка. Чужди граждани могат да получават колетни пратки от чужбина с определени ограничения. Хранителните пратки не трябва да надвишават 5 кг храни и 5 кг плодове и зеленчуци. Лишените от свобода могат да съхраняват до 50 кутии цигари на месец. Разрешените лични вещи и хранителни продукти се определят със заповед на министъра на правосъдието.
Чл. 83
Лишените от свобода имат право да слушат радиопредавания и да гледат телевизия, като ползването на лични устройства е разрешено до 22:00 ч. След този час електрозахранването на спалните помещения се изключва. Началникът на затвора може да разреши ползването на устройства до по-късно по писмено предложение, но администрацията не е задължена да осигурява достъп до различни телевизионни канали.
Чл. 83а
Чл. 83а от Правилника регламентира условията за зачитане на работни дни на лишени от свобода специалисти, които извършват творческа дейност. За 16 часа творческа работа се зачитат три дни лишаване от свобода. Разрешението за участие в творческа дейност се основава на постигнати резултати и признания. Отчетът за работните дни се извършва ежемесечно от инспектора по социални дейности и възпитателна работа.
Чл. 84
Чл. 84 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя реда за сключване на граждански брак между лишените от свобода. Мястото за сключване на брака се определя от главния директор на ГДИН, а пътните разноски са за сметка на сключващите брак. След набавяне на необходимите документи, бракът не може да бъде отложен за повече от един месец. Служители от затвора не могат да бъдат свидетели на такъв брак.
Чл. 85
Чл. 85 от Правилника предвижда мерки за предотвратяване на престъпления и нарушения в местата за лишаване от свобода. Въз основа на това, се извършват обиски на затворниците и претърсвания на жилищните, производствените и сервизните помещения. Обиските и претърсванията се осъществяват от надзорно-охранителния състав, като при необходимост могат да се привлекат и други служители.
Чл. 86
Чл. 86 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда задължително извършване на претърсвания в затворите, поправителните домове и затворническите общежития най-малко веднъж месечно. Допълнителни обиски могат да се извършват по заповед на ръководството при необходимост. Претърсванията по график се извършват в присъствието на инспектор по социални дейности, а тези на изолирани помещения - и на дежурния главен надзирател. Лишените от свобода имат възможност да предадат доброволно забранените вещи.
Чл. 87
Чл. 87 от Правилника предвижда задължително съставяне на протокол при извършване на обиск и претърсване на лишените от свобода. Протоколът се съставя независимо от наличието на неразрешени вещи. Лицата, подложени на обиск, получават екземпляр от протокола. Ненужните или неидентифицирани вещи се описват и изземват, а за тях също се съставя протокол в четири екземпляра. Лишените от свобода в заведения от закрит тип нямат право да държат пари.
Чл. 88
Чл. 88 от Правилника определя процедурите за извършване на обиски на служители и посетители в места за лишаване от свобода. Обиските се извършват по заповед на началника на мястото, когато има основание да се предполага, че се носят опасни или неразрешени предмети. Обискът се извършва от служители от същия пол, след предварително уведомление и покана за доброволно предаване на неразрешените предмети. Служителите могат да ограничат контактите на обискираните лица по време на обиска и не могат да извършват действия, уронващи достойнството им. Откритите предмети се изземват и документално оформят в протокол, а при установяване на престъпление, компетентните органи се уведомяват.
Чл. 88а
Лишените от свобода са задължени да спазват реда в затворите и да изпълняват разпорежданията на служителите. Забранено им е да променят местата си без разрешение, да затрудняват наблюдението, да влизат в служебни помещения без разрешение, да повреждат имуществото и да отглеждат домашни любимци.
Чл. 89
Чл. 89 от Правилника предвижда процедура за издаване на мотивирана писмена заповед за награди и дисциплинарни наказания. Наказващият служител трябва да се запознае с докладната записка, обясненията на затворника и други материали, преди да издаде заповедта. Лишеният от свобода се запознава с наказанието, подписвайки заповедта, и получава копие от нея. Заповедта се прилага и към досието на затворника, а в определени случаи се вписва и в картона за свижданията или се изпраща в счетоводството.
Чл. 90
Когато се подава жалба по чл. 110, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), органът, който е наложил дисциплинарното наказание, има право да отмени или измени своята заповед. Ако органът не намери основание за преразглеждане на случая, той трябва да изпрати преписката на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) в срок от 3 дни, заедно със своето становище.
Чл. 91
Член 91 от Правилника за прилагане на закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 14 от 2017 година.
Чл. 92
Свиждането на осъдени лица се провежда в светлата част на денонощието в населеното място на затвора. Близките на осъдения включват роднини по права линия, братя и сестри, съпруг и съпруга, както и партньори с доказано съвместно съжителство. При установяване на престъпление или нарушения по време на свиждането, се прилага съответната разпоредба от закона.
Чл. 93
Отпускът, предвиден в чл. 98, ал. 1, т. 7 от ЗИНЗС, се предоставя през почивните дни на текущия месец. Началникът на затвора има право да разреши ползването на месечния отпуск и в други дни, ако съществуват важни семейни или други причини, или когато лишеният от свобода е в годишна почивка. Правото на месечен домашен отпуск до две денонощия започва от първо число на следващия месец след постъпването в затворническото общежитие от открит тип.
Чл. 94
Администрацията е задължена да осигури на затворниците възможност за ползване на наградата по чл. 98, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС в срок до два месеца след издаване на заповедта. Наградата за заличаване на наложено дисциплинарно наказание може да бъде предоставена в едногодишния срок по чл. 109, ал. 1 от ЗИНЗС, но не по-рано от три месеца след изтърпяване на наказанието. Наградата за отмяна на наложено дисциплинарно наказание може да бъде предоставена, когато изпълнението на наказанието не е започнало.
Чл. 95
Дисциплинарното наказание, предвидено в чл. 101, т. 4 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), може да бъде наложено за срок до три месеца.
Чл. 96
Наказателните килии се разполагат в зони с повишена сигурност, осигурявайки изолация и спазвайки хигиенни и здравни изисквания. Лишените от свобода се настаняват въз основа на писмена заповед и могат да държат определени вещи в зависимост от сезона. Осигуряват им се условия за лична хигиена, хранене и къпане, както и право на престой на открито. Настаняването в наказателна килия се извършва от началниците на затворническите общежития при спазване на правилата за дисциплинарни наказания. Наказанието може да бъде прекъснато по време на официални празници.
Чл. 97
Когато лицето е лишено от правото на хранителна пратка, срокът за предоставянето на това право се удължава с времето на наложеното наказание. Това означава, че времето, през което лицето не може да получава хранителна пратка, се добавя към общия срок на наказанието.
Чл. 98
Чл. 98 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че изпълнението на наказанието може да бъде отложено и започнатото да бъде прекъснато до оздравяването на лишения от свобода. Това става със заповед на началника на затвора след освидетелстване от лекар. В допълнение, жалбата до съда не спира изпълнението на наложеното наказание, освен ако съдът не реши иначе.
Чл. 99
Чл. 99 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража позволява на органа, издал заповедта за дисциплинарно наказание, да упълномощи друго длъжностно лице от администрацията да участва в съдебното заседание, съгласно чл. 111, ал. 3 от ЗИНЗС.
Чл. 100
Чл. 100 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че най-малко веднъж на шест месеца досиетата на лишените от свобода трябва да бъдат преглеждани. Заповедите за дисциплинарни наказания, които са били заличени, се изваждат от досието и унищожават.
Чл. 101
Началникът на затвора има правото да приложи разпоредбата на чл. 108 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража след като осъденият е изтърпял не по-малко от половината от наложеното наказание. Решението се взема с писмена заповед.
Чл. 102
Когато в затвора се извърши нарушение, което съдържа признаци на престъпление, материалите за това нарушение задължително се изпращат на прокуратурата, независимо от дисциплинарната отговорност. Това действие е регламентирано в чл. 102 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, изменен с ДВ, бр. 14 от 2017 г.
Чл. 103
Заповедта за отнемане на вещи и средства, съгласно чл. 122, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), може да бъде издадена само ако е наличен протокол за изземване на парите и вещите, които не са разрешени за държане или чиято собственост не е установена.
Чл. 104
Чл. 104 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража забранява прилагането на мерки, които могат да причинят физически страдания или да унижат човешкото достойнство на лицата, лишени от свобода или задържани под стража.
Чл. 105
Чл. 105 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че засилените предпазни мерки, употребата на сила, помощни средства и оръжие могат да се използват само в определени случаи и по реда, указан в глава девета, раздел III от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
Чл. 106
Чл. 106 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя, че за обучение и прилагане на засилени предпазни мерки, употреба на физическа сила, помощни средства и оръжие, както и за извършване на обиски и претърсвания, се използват тактически способи, които са разработени и утвърдени от Министерството на вътрешните работи. В допълнение, раздел IV от правилника разглежда имуществената отговорност на лишените от свобода.
Чл. 107
Лишените от свобода носят имуществена отговорност за вреди, причинени виновно, умишлено или по непредпазливост. Отговорността им е намалена в случаи, когато вредата е причинена при изпълнение на възложена работа или не е резултат на престъпление.
Чл. 108
Чл. 108 от Правилника за прилагане на закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя, че възложената работа от администрацията включва всяка работа, включително самообслужването. В случай на причинена щета, за която има данни, че е престъпление, началникът не издава заповед, а изпраща материалите на прокурора. Заповед се издава само ако прокурорът прекрати преписката или съдът оправдае затворника.
Чл. 109
Чл. 109 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя, че максималният размер на обезщетението за затворниците по чл. 123 ЗИНЗС не може да надвишава частта от месечната тарифна заплата или месечното възнаграждение, предвидено в щатните таблици за извършената работа. При изчисляването на сумата не се вземат предвид действително заработеното възнаграждение за месеца и допълнителните възнаграждения.
Чл. 110
Щетата се определя на база стойността на вещта по цени на дребно към момента на унищожаването, след приспадане на овехтяването. При повреждане, щетата се изчислява на база разходите за поправката. Пропуснатите ползи не се включват в размера на щетата.
Чл. 111
Заповедта по чл. 124 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) се издава от началника на затвора и съдържа информация за затворника, описание на увреденото имущество, доказателства, размер на възнаграждението, разпореждане за удържане на сума, уведомление за правото на оспорване, дата на издаване и подписи на началника и затворника. При удържане на сумата се спазват специфични разпоредби на закона.
Чл. 112
Член 112 от Правилника предвижда, че преди издаването на заповедта за удръжки задължително се изслушват лишеният от свобода и посочените от него лица. При необходимост могат да се извършват допълнителни действия за събиране и проверка на доказателства. Сроковете по чл. 124, ал. 1 ЗИНЗС спират, докато траят действията на прокурора или производството, свързано с увреждането.
Чл. 113
Член 113 от Правилника определя процедурата, когато лишеният от свобода оспори заповедта за удръжки в срока по чл. 124, ал. 2 от закона. Началникът може да отмени или измени заповедта, ако възражението е основателно. В противен случай, искът се предявява пред съответния съд.
Чл. 114
Лишените от свобода носят отговорност за повреда на имущество, предоставено им за лично ползване. Дължимото обезщетение е равно на причинената щета, независимо от месечното възнаграждение на лишения от свобода. При определяне на щетата се прилага и чл. 110. Ако увреждането е извършено при условията на чл. 123, се прилага той.
Чл. 114а
Чл. 114а от правилника предвижда, че ако лишеният от свобода не получава възнаграждение от трудова дейност, обезщетението може да бъде удържано от личната му сметка, при условие че е изразил писмено съгласие. Правилникът включва и разпоредби относно медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода.
Чл. 115
Чл. 115 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя процедурите за преместване на лишените от свобода за лечение. Лечението може да се извършва в специализирани болници или лечебни заведения извън затворите, по предложение на съответните медицински специалисти и с разрешение на главния директор на ГДИН. Лишените от свобода в открит тип заведения могат да бъдат настанявани без охрана, докато за тези в закрит тип охраната се преценява в зависимост от наложеното наказание и поведението на лицето. След лечението, лишените от свобода се връщат обратно в затвора.
Чл. 116
Чл. 116 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя състава и функциите на медицинската комисия, която е създадена по чл. 138 от ЗИНЗС. Комисията се състои от председател и 5 до 9 членове, назначавани със заповед на министъра на правосъдието. Председателят е началник на сектор "Медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода". Членовете са представители на Министерството на здравеопазването и ГДИН, избирани за срок от 3 години. Комисията избира заместник-председател и има секретар, който координира работата й. Освобождаването на членове става по реда на ал. 1 и 4. Комисията може да привлича консултанти от лечебни заведения с консултативен глас.
Чл. 117
Заседанията на медицинската комисия се свикват при необходимост от председателя или заместник-председателя. Дневният ред се изготвя от секретаря и се одобрява от председателя, след което се изпраща на членовете седем дни предварително. За редовност на заседанието е необходимо присъствието на 2/3 от членовете, а решенията се вземат с обикновено мнозинство. Всяко заседание се документира с протокол, който се съхранява в ГДИН.
Чл. 118
Член 118 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража указва, че участието в медицинската комисия не подлежи на заплащане. Това означава, че членовете на комисията не получават възнаграждение за своето участие.
Чл. 119
Чл. 119 определя задълженията на медицинската комисия към ГДИН. Тя дава становища на прокуратурата относно условията за лечение на лица с здравословни проблеми, които предстои да бъдат лишени от свобода. Комисията също така изготвя заключения по жалби на лишени от свобода за извънболнично лечение и прави предложения за помилване на лица по здравословни причини на администрацията на Президента. В допълнение, комисията може да се произнася по конкретни медицински въпроси в местата за лишаване от свобода само след предварително решение.
Чл. 119а
Чл. 119а от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя основните направления на дейността по държавния здравен контрол в Генералната дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) и териториалните служби. Тази дейност включва предварителен и текущ здравен контрол, даване на становища за готовността на нови обекти, проверки на хигиенните изисквания, контрол на инвестиционни проекти, защита от йонизиращи лъчения, информация за профилактика на инфекциозни заболявания, контрол на тютюнопушенето, противоепидемичен контрол, мерки при епидемии и контрол на дезинсекционни и дератизационни обработки.
Чл. 119б
Чл. 119б регламентира правомощията на медицинските специалисти в сектор "Медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода" и здравния контрол в ГДИН. Те имат достъп до обекти и информация, могат да предписват медицински прегледи и изследвания, да отстраняват служители при заразни заболявания, да предписват профилактични мерки и да вземат проби за анализ. Здравните инспектори могат да участват в приемателни комисии и да дават становища за готовността на обектите. При нарушения, те съставят протоколи и предписания за отстраняване на нарушенията, с възможност за спиране на експлоатацията на обекти при непосредствена опасност за здравето.
Чл. 119в
Чл. 119в регламентира действията на здравния инспектор при съмнение за безопасността на продукти и стоки в обекти на ГДИН. При установяване на съмнение, инспекторът издава предписание за спиране на реализацията, взема проби за изследване и уведомява началника на териториалната служба за резултатите. Ако продуктите са явно негодни, лабораторни изследвания не се извършват. При потвърдено съответствие, предписанието се отменя, а при несъответствие се издава предписание за преработка или унищожаване на стоките.
Чл. 119г
Чл. 119г от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража регламентира действията при оплаквания за насилие над лишени от свобода. При наличие на видими следи от насилие или употреба на физическа сила, длъжностните лица осигуряват незабавен достъп до медицински специалист. Извършва се щателен медицински преглед, който се документира и запазва в конфиденциалност. При наличие на наранявания, уведомява се прокуратурата и се осигурява допълнително освидетелстване при желание на лицето или по разпореждане на прокурора. Документите от прегледите се включват в медицинското досие на лишения от свобода.
Чл. 119д
Член 119д от Правилника предвижда, че ако при настаняване на лишените от свобода в приемното отделение се установят следи от наранявания или оплаквания за физическо насилие, се прилага разпоредбата на член 119г.
Чл. 119е
Чл. 119е от Правилника за приложение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража задължава медицинските специалисти в затворите да водят регистър за травматични увреждания на лишените от свобода и задържаните. В регистъра се вписват оплаквания за насилие и установени травматични наранявания, включващи пореден номер, име на пациента, анамнестични данни, диагноза и предписано лечение.
Чл. 120
Член 120 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда провеждане на индивидуална и групова диагностична дейност в местата за лишаване от свобода. Тази дейност включва изследване на отделен случай и оценка на риска от рецидив, психологическо изследване и проучване на затворнически групи и общности. Осъществяването на тези дейности е отговорност на инспекторите по социални дейности, пробация, психолози и педагози, които работят по утвърдени методики и в сътрудничество с останалите служители на затвора.
Чл. 121
Чл. 121 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража описва индивидуалната корекционна работа с осъдените, която цели преодоляване на поведенчески проблеми и адаптивни кризи, информираност за правен и социален статус, както и условията за изтърпяване на наказанията. Програмите включват усъвършенстване на уменията за мислене, овладяване на гнева и адаптация към условията в институцията. Индивидуалната работа се основава на оценка на риска от рецидив и психодиагностика, и е насочена към мотивиране на осъдените за участие в специализирани програми и обучение. За планирането и отчитането на дейността се използва утвърдена форма от главния директор на ГДИН.
Чл. 122
Чл. 122 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража е бил изменен с ДВ, бр. 20 от 2014 г., но след това е отмнен с ДВ, бр. 14 от 2017 г.
Чл. 122а
В приемното отделение на всеки новопостъпил осъден се изготвя цялостна оценка на риска, първоначален доклад и препоръки за бъдещата работа. За осъдените с наказание до 6 месеца лишаване от свобода, както и за обвиняеми и подсъдими, се изготвя оценка на риска от вреди. След окончателна присъда на обвиняемите и подсъдими се извършва анализ на риска от рецидив, който се представя в комисията по разпределение.
Чл. 122б
Член 122б от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража е бил нов, публикуван в Държавен вестник, брой 20 от 2014 г., но впоследствие е отменен с решение, обнародвано в Държавен вестник, брой 14 от 2017 г.
Чл. 123
Чл. 123 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя социалната дейност с лишените от свобода, която включва индивидуално и групово професионално консултиране по различни лични, семейни, здравни и имуществени проблеми. Целта на социалната дейност е да подпомага осъдените в решаването на проблемни ситуации и да изгражда умения за справяне с трудностите.
Чл. 124
Чл. 124 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя програмите за въздействие като форма на професионална намеса, която цели промяна в поведението и личността на осъдените. Участието в тези програми е доброволно за лишените от свобода.
Чл. 125
Чл. 125 от Правилника описва предлагането на специализирани програми за работа с лишени от свобода, които се основават на индивидуалните нужди и цели. Програмите включват методи за промяна на нагласите и поведението, описание на сесиите, оценъчна скала за измерване на напредъка, ръководство за администриране и формуляр за обратна връзка. Служителите, водещи програмите, преминават обучение и всяка програма се супервизира. Груповите занятия се планират и протоколирани, а за наркозависимите участници се осигуряват специализирани помещения. След завършване на програмата се изготвя доклад с оценка на резултатите, а успешното участие се зачита за работни дни.
Чл. 126
Член 126 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 20 от 2014 година.
Чл. 127
Член 127 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 20 от 2014 година.
Чл. 128
Чл. 128 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда задължителна програма за адаптация за всеки новопостъпил лишен от свобода. Програмата включва информираност за права и задължения, правно-административни процедури, правила за контакти и предлагани дейности. Провеждат се диагностични и оценъчни процедури, а при необходимост и психиатрично изследване. Дейностите започват в приемното отделение и се осъществяват от социални инспектори и психолози в срок до три месеца от постъпването на лишения от свобода.
Чл. 129
На базата на оценката на осъдения се изготвя индивидуален план за изпълнение на присъдата, който включва описание на проблемни зони, определяне на цели, конкретни мероприятия, отговорни служители и срокове. Планът предвижда мерки за сътрудничество с други длъжностни лица и се актуализира при промени в хода на поправителното въздействие. При висок риск планирането се извършва съвместно с инспектор по социални дейности, докато при нисък риск - само с осъдения. Резултатите от работата по плана се отразяват в текущ доклад.
Чл. 130
Чл. 130 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда извършване на последваща цялостна оценка на риска веднъж годишно при определени условия, свързани с висок и среден риск, извършители на сексуални престъпления, насилие, злоупотреба с наркотици и алкохол, психични проблеми и ниски умения. Допълнителна оценка може да се извърши при положително становище на комисията по изпълнение на наказанията. При осъдени с наказание над една година, преглед на оценката и анализ на поведението се правят в същия срок. Значителна промяна в риска води до нова оценка.
Чл. 131
Чл. 131 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че аргументираните предложения за или против правните основания по чл. 74, ал. 1 от ЗИНЗС се изготвят от инспектори по социални дейности и възпитателна работа, които отговарят за конкретни затворнически групи.
Чл. 132
Чл. 132 предвижда, че за лишените от свобода, които са изолирани по чл. 120, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), екип от инспектор по социални дейности и възпитателна работа, инспектор психолог и служител от надзорно-охранителния състав осъществява наблюдение и периодична оценка на случая, която се оформя в доклад.
Чл. 133
Лишените от свобода имат право да участват в образователни, професионални и социални обучения, както и в ограмотителни курсове. Чрез участие в тези дейности, те могат да получат или повишат своята образователна степен. Образователните дейности се организират в местата за лишаване от свобода, с изключение на случаите, когато учебното заведение не предлага нужната степен или квалификация. Лицата, които са обвиняеми или подсъдими, също могат да участват в образователни дейности, а при промяна на правния им статус и желание за продължаване на образованието, те могат да подадат молба до главния директор на ГДИН.
Чл. 134
Чл. 134 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че участието на лишените от свобода в образователни дейности и курсове за ограмотяване се зачита за намаляване на срока на наказанието. За включените в общообразователно обучение и квалификация, 16 учебни часа се зачитат за три дни лишаване от свобода. При три или повече неизвинени отсъствия и/или дисциплинарни нарушения, работните дни не се зачитат за съответната седмица. Подготовката и явяването на изпити се зачитат по 5 работни дни за всеки успешно положен изпит. Лишените от свобода, които учат и работят, могат да зачитат работни дни сумарно, но не повече от 22 дни на месец. Отчетът за работните дни се прави ежемесечно по предложения на педагогическия съвет или преподавателите.
Чл. 135
Лишените от свобода ученици имат право да полагат труд в училищните работилници до четири часа дневно. Трудът им се регулира от нормативната уредба на Министерството на образованието и науката, а работните дни се зачитат по реда на чл. 178 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
Чл. 136
Член 136 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че постигнатите резултати относно позитивната поведенческа промяна и реалните постижения в образованието, обучението и квалификацията на лишените от свобода трябва да се документират в текущите пенитенциарни доклади.
Чл. 137
Чл. 137 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че отказът на лишените от свобода да участват в общообразователно обучение и квалификация или да посещават учебни занятия се проучва внимателно. За целта се ангажират инспектори по социални дейности и възпитателна работа, както и учители и преподаватели, които осъществяват систематична и целенасочена консултативна работа с лишените от свобода.
Чл. 138
Директорите на училищата в местата за лишаване от свобода се назначават от министъра на образованието и науката, след съгласуване с главния директор на ГДИН. Учителите в тези училища се назначават от директора след съгласуване с началника на затвора.
Чл. 139
Лишените от свобода могат да придобиват професионална квалификация не само в училища, но и в курсове, организирани от лицензирани фирми и училища, по утвърдени програми. Тези курсове в затворите и поправителните домове се ръководят от началника на сектор "Социални дейности и възпитателна работа" и се адаптират спрямо материалната база. При необходимост, главният директор на ГДИН може да разреши организирането на курсове с участието на лишени от свобода от различни затвори.
Чл. 140
Член 140 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 20 от 2014 година.
Чл. 141
Чл. 141 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя задълженията на началниците на сектори "Социални дейности и възпитателна работа" и директорите на училищата. Те организират и ръководят своевременното издирване, информиране и мотивиране на лицата, желаещи да получат обучение и професионална квалификация. Също така те осигуряват необходимите документи за завършено образование, медицинското освидетелстване и включването в учебни занятия.
Чл. 142
Лишените от свобода, които имат необходимата квалификация и умения, могат да водят групови занятия, свързани с ограмотяване, чуждоезиково обучение, професионална квалификация и хоби дейности. За водещите занятията се зачитат 16 учебни часа за три дни лишаване от свобода.
Чл. 143
Член 143 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че изпитите за завършено образование и придобита квалификация се провеждат от учебно заведение или лицензирана обучаваща фирма в местата за лишаване от свобода. Тези организации издават необходимите документи след успешното завършване на изпитите.
Чл. 144
В затворите, където функционират училища, служители от сектора по социални дейности и възпитателна работа, включително началникът на сектора и инспекторите, са задължителни членове на педагогическия съвет на училището. Това осигурява интеграция между образованието и социалната работа с лишените от свобода ученици.
Чл. 145
Член 145 определя, че лицата, включени в общообразователната и професионалната подготовка, трябва да бъдат назначавани на работа, която е свързана с изучаваната от тях специалност и не пречи на посещаването на занятията. През периода на обучението им, те могат да бъдат премествани в други затвори или затворнически общежития само в изключителни случаи и при условие, че ще продължат обучението си там.
Чл. 146
Чл. 146 от Правилника предвижда, че инспекторите по социални дейности и възпитателна работа проучват нуждите от професионално обучение на лишените от свобода в края на всяка календарна година. Заявките за обучение се консултират с бюрата по труда, за да отразят нуждите на регионалния пазар на труда, и се изпращат в ГДИН. Ръководството на ГДИН обсъжда заявките, определя приоритетите и финансирането. Курсовете за професионална квалификация в затворите и поправителните домове се финансират от бюджета на ГДИН.
Чл. 147
Чл. 147 от Правилника предвижда, че в местата за лишаване от свобода могат да функционират обучително-консултативни клубове и да се организира цялостна обучителна система. Тази система включва програми за ограмотяване, професионално обучение, обучение в ключови компетентности, социално образование и просветно-образователна дейност, насочени към повишаване на компетентностите на лишените от свобода.
Чл. 148
Чл. 148 от Правилника предвижда, че лишените от свобода имат право на участие в творчески дейности, както и на участие в културни, спортни и религиозни мероприятия, с цел осмисляне на свободното им време.
Чл. 149
Чл. 149 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража описва различни творчески и културни дейности, които могат да се провеждат от лишените от свобода. Те включват самодейни театрални постановки, художествени и музикални концерти, организиране на изложби, клубна дейност, посещения на културни и религиозни мероприятия, както и провеждане на културни програми от външни представители.
Чл. 150
Член 150 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 14 от 2017 година.
Чл. 151
Чл. 151 от Правилника определя организацията на програми за физическа активност и възстановителни дейности за лишени от свобода. Специални условия за лечебна физкултура се предоставят на нуждаещите се, а физкултурни и спортни занимания се организират съобразно възрастовите и физическите особености на лишените от свобода. Лишените от свобода могат да имат лични спортни екипи и пособия. Осигурява се физическа активност на всеки лишен от свобода, а за стимулиране на физическото възпитание могат да се привлекат доброволци от спортната общност.
Чл. 152
Чл. 152 от Правилника предвижда възможност за привличане на специалисти отвън за подготовка на художествени програми. Лишените от свобода могат да изнасят художествени програми пред обществеността или в други затвори, но само с разрешение на началника на съответното заведение.
Чл. 153
Чл. 153 от Правилника за приложение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че лишените от свобода имат право на гледане на телевизионни и видеопрограми до 22:00 ч. с възможност за удължаване с разрешение на началника на затвора. Те могат да притежават и ползват лични телевизионни и радиоприемници, като ползването им трябва да бъде съгласувано с останалите настанени и да осигурява осемчасова междудневна почивка.
Чл. 154
В затворите, поправителните домове и затворническите общежития се поддържат библиотеки, до които лишените от свобода имат право на достъп най-малко веднъж седмично. Те са насърчавани да участват в културно-информационни дейности, включващи читателски клубове, семинари за писатели, конкурси за лично творчество и други инициативи, свързани с книгоиздаването. Администрацията на затвора подпомага личния абонамент на лишените от свобода.
Чл. 155
Член 155 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража регламентира достъпа на религиозни общности до местата за лишаване от свобода. Той предвижда, че достъпът е възможен след представяне на документ за регистрация и списък на духовните лица, които ще представляват общността. Достъпът се осъществява по утвърден график, а духовни лица от различни вероизповедания могат да провеждат служби и обреди с лишените от свобода, стига това да не нарушава режима и сигурността в заведенията.
Чл. 156
Чл. 156 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда създаването на самодейни органи за осъществяване на задачите по чл. 168 и 169 от ЗИНЗС. Тези органи включват: съвет на общността с представител на всяка група, групови съвети с минимум 3 души и общоучилищен съвет с минимум 5 души, при наличие на училище.
Чл. 157
В затворите, поправителните домове и затворническите общежития, където има две или повече групи, се създават съвети на общността. Тези съвети имат за цел да организират и координират дейностите на затворниците и да подобрят условията на живот в съответните заведения.
Чл. 158
Чл. 158 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража регламентира процеса на избор на самодейни органи от лишените от свобода. Изборът се извършва чрез тайно гласуване с алтернативни кандидатури. Кандидатурите за груповите и общоучилищните съвети се предлагат на общо събрание, докато за съвета на общността - на събрание на делегати. Председателите на съветите също се избират по установения ред. Резултатите от изборите се записват в протокол.
Чл. 159
Чл. 159 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража описва структурата на секциите, които се създават към съвета на общността и груповите съвети. Към съвета на общността се създават секции за вътрешен ред, хигиенно-битова, културно-масова, общообразователно и професионално обучение, физкултура и спорт, производствена, редколегия и религиозна подкрепа. Към груповите съвети се създават секции за вътрешен ред, хигиенно-битова, културно-масова, физкултура и спорт, и производствена. При необходимост могат да се създават и други секции.
Чл. 160
Чл. 160 определя структурата на ръководството на съветите на общността в поправителните домове и затворническите общежития. Началникът на сектор "Социални дейности и възпитателна работа" ръководи съветите на общността, а началниците на поправителните домове и затворническите общежития ръководят съответните им съвети. Груповите съвети се ръководят от инспектори по социални дейности, а общоучилищните съвети - от директорите на училищата. Решенията на самодейните органи на лишените от свобода се утвърдиха от ръководителите им.
Чл. 161
Чл. 161 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража описва ролята на самодейните органи на лишените от свобода. Тези органи развиват инициативността на осъдените и помагат на администрацията в организирането на дейности в затворите. Те внасят предложения за подобряване на условията, предлагат идеи за организиране на спортни и културни мероприятия, и инициират нови форми на работа за осмисляне на свободното време. Освен това, те са задължени да планират и отчитат дейността си пред общо събрание на полугодие.
Чл. 162
Чл. 162 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че правилата и методическите указания за работата на самодейните органи на лишените от свобода се утвърдят от главния директор на ГДИН. В глава четвърта 'а' се разглежда психологическата дейност в местата за лишаване от свобода, като новите разпоредби са публикувани в Държавен вестник, брой 14 от 2017 г. Раздел I се фокусира върху психодиагностичните изследвания и оценка.
Чл. 162а
Чл. 162а от Правилника предвижда, че инспектор-психологът извършва психодиагностични изследвания на лишени от свобода при възникване на поведенчески кризи или личностни проблеми. Тези изследвания включват оценка на психичното и емоционалното състояние, потенциални рискове и възможности за пенитенциарно третиране. Психологически изследвания се извършват при първоначална оценка на новопостъпилите, завишен риск от агресия, наличие на личностни и психологични отклонения, зависимости, предложения за промяна в правното положение и планиране на психологически интервенции.
Чл. 162б
Чл. 162б от Правилника предвижда провеждане на диференцирано психологическо изследване за новопостъпилите лица в приемно отделение, които са осъдени на доживотен затвор или имат наказание над 10 години лишаване от свобода. Изследването се извършва с помощта на "Интегрална система за диференцирано психологическо изследване" и набор от психодиагностични методики. Освен това, на новопостъпилите лица, които не попадат в тези категории, се извършва скринингово психологическо изследване за оценка на стрес, суициден риск, агресивно поведение, зависимости и психопатология. Заключението от изследванията включва прогнози и препоръки за индивидуална или групова работа.
Чл. 162в
Чл. 162в от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че инспектор-психологът предоставя психологическа помощ чрез консултиране и кризисни интервенции. Резултатите от тези дейности се документират в писмен доклад. Индивидуалното консултиране има за цел да намали вътрешното напрежение, да предотврати насилие и деструктивни реакции, да посредничи при конфликти и да намали риска от суицид и самонараняване.
Чл. 162г
Член 162г от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя основанията за насочване на случаи към психолог. Това включва наблюдавано проблемно поведение, като загуба на интерес към предишни удоволствия, понижение на настроението, мисли за смърт и самоубийство, проблеми с концентрацията, конфликти с другите лишени от свобода и автоагресивни прояви. Заявките, които не отговарят на критериите, се връщат като неоснователни. При наличие на индикации за проблемно поведение, инспектор-психологът провежда консултиране и изследване в зависимост от случая.
Чл. 162д
Инспектор-психологът е отговорен за планирането на управлението на случая, което включва снемане на психичен статус, формулиране на случая, предприемане на действия за повлияване на негативната симптоматика, както и предоставяне на прогноза и препоръки.
Чл. 162е
Чл. 162е от Правилника за прилагане на закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя задълженията на инспектор-психолога и началника на затвора относно интервенциите за осигуряване на психичното здраве на затворниците. Инспектор-психологът изготвя план за интервенции, определяйки отговорностите на служителите и външните специалисти, а началникът на затвора ръководи и контролира екипа и изпълнението на плана. Инспектор-психологът също така оценява напредъка на лицето и прави необходимите корекции в плана.
Чл. 162ж
Според Чл. 162ж от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, при всяка психологическа интервенция инспектор-психологът е задължен да изготвя психологическо заключение. Тази разпоредба е част от Глава пета, която се отнася до работата в местата за лишаване от свобода.
Чл. 163
Чл. 163 определя целите на участието на лишените от свобода в трудова дейност, която е насочена към тяхното превъзпитание, повишаване на професионалната квалификация и ресоциализация. Обвиняемите и подсъдимите могат да се включат в трудова дейност по желание, след подаване на молба до началника на съответното заведение. Непълнолетните лишени от свобода също могат да участват, при спазване на специфични условия.
Чл. 164
Чл. 164 от Правилника за прилагане на закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя условията за участие на лишените от свобода в трудова дейност. Администрацията на затворите определя възможностите за работа в рамките на разкритите работни места. Министърът на правосъдието ежегодно утвърджава щат на длъжностите, заети от лишените от свобода, който не може да надвишава 12% от средносписъчния състав. Включването в трудова дейност става след оценка на работоспособността, здравословното състояние, възрастта, пола и професионалната квалификация на лишените от свобода. Списък на свободните работни места се обявява, а кандидатите подават заявления с необходимите документи. Приоритет имат тези, които спазват реда и имат доказани трудови качества. Може да се определи срок за изпитване на новите работници до 3 месеца.
Чл. 165
Чл. 165 от Правилника предвижда, че лишените от свобода се разпределят по работни обекти от комисия, определена в чл. 35. В състава на тази комисия участва и инспектор "Труд и работна заплата", който играе роля в организацията на трудовата дейност на лишените от свобода.
Чл. 166
Член 166 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че решенията на комисията се вземат на база оценка при първоначално назначаване на новопостъпили лишени от свобода или по предложение на инспектора по социални дейности. За назначаването на работа и преместването на лишените от свобода, началникът на затвора издава писмена заповед.
Чл. 167
Всички работоспособни лишени от свобода са задължени да изпълняват възложената им работа и да спазват правилата за охрана на труда и пожарна безопасност. Болните и по-възрастните от 63 години за мъжете и 60 години за жените трябва да бъдат прегледани от лекар за определяне на работоспособността. Бременните, кърмачките и непълнолетните не могат да работят в тежки физически условия или през нощта.
Чл. 168
Чл. 168 урежда организирането на труда на лишените от свобода, като изискванията за предприятията от съответния отрасъл трябва да се спазват, съчетани с правилата за охрана, изолация, режим и възпитателна работа. За режещите инструменти се води отчетност и те се предават на лишените от свобода по ред, определен от началника на съответното заведение.
Чл. 169
Член 169 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража установява, че правилата за здравословни и безопасни условия на труд важат и за лишените от свобода. Началникът на затвора е задължен да сключи договор със служба по трудова медицина за оценка на условията на труд за лишените от свобода, като разходите се покриват от бюджета. Освен това, за лишените от свобода, работещи в цехове или работилници на Държавно предприятие "Фонд затворно дело" също се сключва договор за оценка на условията на труд.
Чл. 169а
Чл. 169а от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя ограничения за лишените от свобода по време на работа. Те не могат да напускат работните места, да извършват дейности извън определената работа, да контактуват с външни лица без разрешение, да приемат и предават пари и вещи, както и да изработват предмети, които не са част от производствената програма.
Чл. 170
Чл. 170 от Правилника за прилагане на закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че активното участие в трудова дейност на лишените от свобода се оценява положително и влияе на степента на тяхното поправяне и превъзпитание. Обратно, негативното отношение към труда, включващо системно неизпълнение на трудовите норми и отказ от работа, се счита за утежняващо обстоятелство. При случаи на негативно отношение или обективна невъзможност за работа, участието в трудова дейност може да бъде прекратено с писмена заповед от началника.
Чл. 171
Чл. 171 от Правилника за прилагане на закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража описва процедурата при отказ от работа от лишените от свобода. При отказ се съставя протокол, който се подписва от лишения от свобода, а ако той откаже, документът може да бъде подписан от двама свидетели. Лишените от свобода имат право да подадат писмена молба за включване в трудова дейност, а молбите на тези, които са отказали работа два или повече пъти, се разглеждат по преценка на администрацията. Освен това, на отказалите се от работа им се препланира индивидуалният план за изпълнение на присъдата и се провежда индивидуална корекционна работа.
Чл. 172
Чл. 172 от Правилника определя, че продължителността на работния ден и работната седмица, както и минималните междудневна и междуседмична почивки, се регулират от нормите на трудовото законодателство. Освен това, лишените от свобода имат право на намален работен ден, подобно на определени категории работници и служители.
Чл. 173
Чл. 173 от Правилника определя процедурата за разрешение за работа на лишените от свобода на 6-дневна работна седмица. Разрешението се дава въз основа на писмено предложение от началника на затвора, придружено от заявление от физически или юридически лица, с които Държавното предприятие "Фонд затворно дело" има сключени договори. Съгласието на лишените от свобода за работа на 6-дневна работна седмица трябва да бъде оформено в писмена декларация, която се съхранява в затворническото им досие.
Чл. 174
Исканията за полагане на извънреден труд в затворите и поправителните домове се подават от началниците на съответните учреждения до главния директор на ГДИН. След одобрение от директора, се издава писмена заповед за извънредния труд. Трудът се възлага, отчита и заплаща съгласно трудовото законодателство, като не може да надвишава установените норми за годината и междудневната и междуседмичната почивка. При преместване на лишен от свобода, се изпраща справка за положения извънреден труд.
Чл. 175
Чл. 175 от Правилника определя условията за възлагане и полагане на доброволен труд от лишените от свобода. Трудът се възлага от началника на затвора или поправителния дом, след предложение от инспектор по социални дейности. Лишените от свобода, които желаят да полагат труд, трябва да изразят писмено съгласие. Контролът по трудовия процес се осъществява от инспектори, а трудът не се заплаща и не се счита за извънреден. Лишените от свобода имат право на почивки, установени в закона.
Чл. 176
Чл. 176 от Правилника задължава лишените от свобода и задържаните под стража да полагат труд за поддържане на хигиената в спалните помещения и прилежащите части, както и в общите помещения и района на съответния затвор или арест. Трудът е безвъзмезден и не може да надвишава 2 часа на ден. Организацията на труда се извършва от инспектор по социални дейности и възпитателна работа, а контролът е в ръцете на служителите от надзорно-охранителния състав.
Чл. 177
Чл. 177 от Правилника определя, че работните обекти в местата за лишаване от свобода се управляват от началника на затвора с помощта на представител на Държавно предприятие "Фонд затворно дело". Юридически лица и еднолични търговци могат да създават или наемат работни помещения в затворите, за което се сключва договор с ръководителя на териториалното поделение на фонда.
Чл. 178
Чл. 178 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че работните обекти извън затворите и затворническите общежития се разкриват със заповед на главния директор на ГДИН, след извършване на преценка на изискванията за сигурност.
Чл. 179
Чл. 179 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража урежда условията за сключване на договори за отдаване на труд между Държавно предприятие "Фонд затворно дело" и работодатели. Договорите трябва да осигуряват подходящи здравословни условия на труд и включват задължителни клаузи за спешна медицинска помощ и взаимодействие с дежурната част на затвора. Нощуването на лишените от свобода извън затворите не е разрешено без необходимите заповеди и контрол. Работодателят трябва да предостави информация за условията на работа, броя на лишените от свобода, заплащането и охраната. Мениджърът на предприятието оценява предложението и внася до началника на затвора предложение за разкриване на работния обект, като се вземат предвид становищата на заместника по режимна и надзорно-охранителна дейност.
Чл. 180
Чл. 180 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража описва процеса на договаряне на конкретния договор след издаване на заповед. В него се вземат предвид предметът на дейност на работодателя, наличието на транспортни средства и лицензирана охранителна фирма, както и възможността за договаряне на допълнителни условия, като предоставяне на храна и организиране на курсове за квалификация. Договарянето се извършва паралелно с проучване от служители на Министерството на вътрешните работи.
Чл. 181
Управителният съвет на Държавно предприятие "Фонд затворно дело" има правомощието да определи кои лица могат да сключват договори от името и за сметка на предприятието. Тази разпоредба осигурява ясна структура за управление на финансовите и правните ангажименти на фонда.
Чл. 182
Чл. 182 от Правилника определя условията за работа на лишените от свобода в затворнически общежития от открит тип. Лишените от свобода на лек режим работят предимно на външни обекти без охрана, докато тези на общ режим работят на външни обекти под контрол на служители на надзорно-охранителния състав, който се осъществява по утвърден график от началника на затворническото общежитие.
Чл. 183
Лишените от свобода, които изтърпяват наказание в затвори и затворнически общежития от закрит тип, работят в предприятия и работилници на територията на затворите. Те могат да бъдат извеждани на работа извън затвора само при осигурена охрана от служители с полицейска подготовка. Държавните служители с полицейска подготовка могат да охраняват външни обекти по желание, след подаване на молба и одобрение от началника на затвора. Воден е регистър на одобрените служители, а охраната се поема след сключване на договор с работодателя, в който се уточняват разходите за охрана.
Чл. 184
Чл. 184 от Правилника предвижда, че при договори за отдаване на труд с продължителност над 3 месеца и при група от лишени от свобода, по-голяма от 10 души, работодателят може да договаря курсове за придобиване на специалност, повишаване на квалификацията или социални мероприятия. Разходите за тези курсове са за сметка на работодателя.
Чл. 185
Член 185 от Правилника за прилагане на закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 14 от 2017 година. Тази глава касае освобождаването на осъдени лица от местата за лишаване от свобода, но конкретното съдържание на член 185 вече не е в сила.
Чл. 186
Лишените от свобода могат да бъдат освободени от затворите само с писмено нареждане от началника на затвора. Освобождаването се извършва от дежурния главен надзирател, който предварително проверява самоличността на лицето.
Чл. 187
Когато има съмнение, че лишеният от свобода е невменяем, началникът на затвора е задължен да уведоми окръжния прокурор по местоизпълнението на наказанието. Това уведомление е необходимо за прилагане на разпоредбите на Наказателнопроцесуалния кодекс и Наказателния кодекс.
Чл. 188
Чл. 188 от Правилника определя процедурата за реинтеграция на лишените от свобода, които имат дефицити. Те се включват в програма за подготовка за живот на свобода, за която не се зачитат работни дни. Три дни преди освобождаването, лишеният от свобода спира работа, получава собствените си дрехи и му се изплащат заработените суми. Тези дни се зачитат за работни и се осигурява храна. В случаите, когато не могат да се изчислят работните дни, се зачитат работни дни и се заплаща 100% от трудовото възнаграждение.
Чл. 189
Чл. 189 от Правилника определя начина на изчисляване на трудовите норми и зачитането на работните дни за лишените от свобода. Изчисленията се извършват ежедневно, а при невъзможност - в края на седмицата или месеца. За работещите в селскостопански дейности и специфични производства, периодите могат да бъдат по-дълги. При престой се зачитат работни дни в зависимост от фактически извършената работа. Администрацията уведомява лишените от свобода ежемесечно за изчислените работни дни чрез разчетна платежна ведомост, която те подписват.
Чл. 190
Зачитането на наказанията по член 179, алинея 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) се извършва чрез заповед, издадена от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН).
Чл. 191
При освобождаването на лишените от свобода се издават удостоверения за изтърпяване на наказанието, които не подлежат на държавна такса. Тези удостоверения включват информация за предварително задържане, фактически изтърпяно наказание, срок на помилване и зачетени работни дни или остатък от наказанието, от което лицето е освободено условно предсрочно.
Чл. 192
Чл. 192 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража установява процедурата за изготвяне на сведения за изтърпяното наказание. За всяка присъда или определение се изготвя сведение, което се изпраща в ГДИН, както и уведомления до прокурора и бюрото за съдимост. При неоснователно задържане след изтичане на наказанието, освен сведението, се изпраща и справка за причините за задържането. В тези случаи се уведомяват прокурорът и Върховната касационна прокуратура.
Чл. 193
Един месец преди освобождаването на лишените от свобода, администрацията е задължена да уведоми общинския съвет или кметството по постоянния адрес на лицето, както и съответната наблюдателна комисия. Освен това, уведомления за освобождаването се изпращат и до регионалното поделение на Министерството на вътрешните работи, военното окръжие и военноотчетното бюро по постоянния адрес на осъдения.
Чл. 194
Чл. 194 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че при условно предсрочно освобождаване на лишени от свобода, съдът уведомява прокурора и пробационната служба за наложените допълнителни наказания и пробационната мярка в изпитателния срок.
Чл. 195
Чл. 195 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража уточнява, че разпоредбите на предходните глави важат и за непълнолетните, освен ако в настоящата глава не е предвидено нещо различно.
Чл. 196
Новопостъпилите непълнолетни в поправителен дом се приемат от началника на затвора, психолога и лекаря. Те се настаняват в приемно отделение за период от 14 денонощия до един месец, а повторно постъпилите или тези от арест престояват от 10 до 14 денонощия. През този период се оценяват техните личностови качества, криминална история, образование, семейно положение и причините за извършеното престъпление. След оценка от лекаря и психолога, непълнолетните се разпределят по групи, учебни класове и работни места.
Чл. 197
Непълнолетните, които са постъпили в заведение за втори или последващ път, трябва да бъдат настанявани отделно от другите. Изолацията им се прилага по време на работа и други общи мероприятия, с изключение на времето за обучение.
Чл. 198
Правилникът за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че всички непълнолетни, постъпили в затвора един месец преди завършване на първия учебен срок, се включват в общообразователното обучение. Непълнолетни, постъпили по-късно, могат да бъдат включени в учебния процес само при условие, че имат оформен успех за първия учебен срок и не са прекъсвали обучението си през текущия срок за повече от два месеца.
Чл. 199
В педагогическия съвет влизат: началникът на сектор "Социални дейности и възпитателна работа", директорът на училището и инспектор-педагозите, които са служители на ГДИН.
Чл. 200
Чл. 200 от Правилника определя финансирането на училищата в поправителните домове, което се осъществява от държавния бюджет чрез ГДИН. Учебно-възпитателната работа и професионално-техническото обучение в тези училища се провеждат по утвърдени учебни планове и програми от Министерството на образованието. Инспектор-педагозите подпомагат непълнолетните в подготовката им за изпити. Началникът на затвора или поправителния дом може да освобождава ученици от работа за до 30 дни за подготовка и полагане на изпити за завършване на клас или придобиване на образователна степен и професионална квалификация.
Чл. 201
Чл. 201 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража позволява на участниците в художествената самодейност да участват в местни прегледи и състезания, както и да изнасят програми пред жителите на близките селища, след получаване на разрешение от началника на затвора.
Чл. 202
Администрацията на затвора е задължена да поддържа връзка с родителите и близките на непълнолетните затворници. Тя също така съдейства за организирането на периодични срещи между непълнолетните и техните роднини, както и с инспекторите от детските педагогически стаи.
Чл. 203
Непълнолетните лица, задържани под стража, подлежат на медицински преглед, включително психиатричен, най-малко на всеки три месеца. Резултатите от тези прегледи трябва да бъдат записвани в здравната им карта.
Чл. 204
Непълнолетните, поставени на общ и строг режим, се настаняват в заключени помещения през нощта, имат неограничено право на свиждане и право на една хранителна пратка на месец извън свиждането. Те могат да прекарват два часа на открито, да ползват парични суми по сметка до една минимална работна заплата и се движат в района на поправителния дом с придружител.
Чл. 205
Чл. 205 определя условията за непълнолетни, поставени на лек режим в поправителен дом. Тези лица се настаняват в заключени помещения през нощта и имат неограничено право на свиждане, както и право на две хранителни пратки на месец. Осигурени са им два часа престой на открито и възможност да ползват парични средства по сметка до една минимална работна заплата. Непълнолетните могат да се движат свободно в района на поправителния дом без придружител и провеждат свиждания само на територията на населеното място, където се намира домът.
Чл. 206
Свижданията в затворите имат максимална продължителност от 90 минути. При необходимост, началникът на затвора може да разреши удължаването на времето за свиждане. Непълнолетните осъдени лица имат право да получават хранителни продукти, плодове и зеленчуци извън предвидените норми по режима.
Чл. 207
В поправителните домове се създават самодейни органи на лишените от свобода, включващи съвет на колектива (от 5 до 9 души) и етажни съвети (от 3 до 5 души). Съветът на колектива се ръководи от началника на сектор "Социални дейности и възпитателна работа". Освен това, към съвета на колектива се създават секции за училищна, културно-масова и спортна дейност, както и за вътрешен ред и дисциплина и санитарна секция, които се ръководят от служители.
Чл. 208
Чл. 208 от Правилника предвижда, че главният директор на ГДИН дава разрешение за оставяне в поправителния дом на лица, които отговарят на условията по чл. 195 от ЗИНЗС. Също така, той може да разреши на навършилите пълнолетие да останат в поправителния дом за доизтърпяване на наказанието лишаване от свобода, свързано с работа в обслужваща дейност.
Чл. 209
Член 209 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че непълнолетни, които изтърпяват наказание в затворническо общежитие от открит тип и са поставени на общ режим, могат да бъдат поощрявани с награди по чл. 98, ал. 1, т. 7 и 8 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
Чл. 210
Сроковете, посочени в член 192, алинея 1 и 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, се изчисляват в календарни месеци, без да се вземат предвид работните дни.
Чл. 211
Началникът на затвора има правото да отмени домашния отпуск на непълнолетни лишени от свобода от открит тип заведение и поставени на лек режим за срок до две денонощия при определени условия. Тези условия включват възможността на непълнолетния да се укрие или да извърши престъпление, както и когато родителите или настойниците нямат постоянен адрес или са извън страната.
Чл. 212
Чл. 212 от Правилника предвижда, че в комисията по изпълнение на наказанията трябва да бъде включен и представител на комисията за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. Глава осма от Правилника е посветена на изпълнението на наказанията доживотен затвор и доживотен затвор без замяна.
Чл. 213
Осъдените на доживотен затвор се настаняват в специализирани затвори или отделения с повишена сигурност. Те са под постоянен надзор и охрана, като помещенията им са заключени. Участието в колективни мероприятия е ограничено до осъдени от същата категория.
Чл. 214
Чл. 214 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че осъдените на доживотен затвор трябва да бъдат изолирани от останалите лишени от свобода. Тази изолация трябва да се спазва и по време на конвоиране, лечение, свиждане, престой на открито и при други случаи на напускане на помещението.
Чл. 215
Чл. 215 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда разработването на национални стандарти за работа с лишените от свобода, които са осъдени на доживотен затвор. Тези стандарти се утвърдиха от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН).
Чл. 216
Осъдените на доживотен затвор имат право да работят в помещенията, където са настанени, или в специално оборудвани работни места, при наличие на подходяща работа. По време на изтърпяване на наказанието се води отчетност на работните дни.
Чл. 217
Осъдените на доживотен затвор могат да бъдат настанявани в общи помещения с останалите лишени от свобода, при условие че участват съвместно в трудови, възпитателни, образователни, спортни и други дейности. Това става с решение на комисията по изпълнение на наказанията, само ако осъдените са поставени на строг режим и след оценка на тяхната личност.
Чл. 218
Чл. 218 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че осъдените на доживотен затвор могат да заменят първоначалния си режим с по-лек след изтърпяване на минимум 5 години, при условие че проявяват добро поведение. Времето на предварителното задържане под стража не се включва в този срок.
Чл. 219
Чл. 219 от Правилника предвижда, че осъдените на доживотен затвор могат да бъдат настанявани в специално обособено отделение или в отделен затвор за срок от 5 години след влизане на присъдата в сила. През този период с тях работи специализиран екип от служители. След изтичане на срока, на базата на цялостна оценка на осъдения, се взема решение за бъдещото му настаняване и условията на изтърпяване на наказанието.
Чл. 220
Разпоредбите, касаещи осъдените на доживотен затвор, важат също и за осъдените на доживотен затвор без замяна, освен ако не е предвидено нещо различно за тях. Част пета от правилника е посветена на изпълнението на наказанието пробация.
Чл. 221
Разпоредбите за изпълнение на наказанието лишаване от свобода важат и за наказанието пробация и мерките за пробационен надзор, освен ако в конкретния случай не е предвидено друго.
Чл. 222
Пробационните служби в България се създават и закриват от министъра на правосъдието чрез заповед. Това е регламентирано в Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, чл. 222.
Чл. 223
Пробационните служби са отговорни за изпълнението на наказанието пробация и мерките за пробационен надзор. При прилагането на пробационните мерки се зачитат правата на осъдените и се гарантира, че не се допуска унижаване на човешкото достойнство.
Чл. 224
Чл. 224 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя основните задачи на пробационните служби, които включват: ефективно изпълнение на пробационни мерки, създаване на контакти с институции за намаляване на рецидив, оптимизиране на корекционно-възпитателни дейности и популяризиране на дейността на пробационната служба.
Чл. 225
Чл. 225 от Правилника описва функциите на пробационните служби в България. Те подпомагат съда при избора на наказания и пробационни мерки, като изготвят предсъдебни доклади, информират за наличните програми и предоставят друга информация. Освен това, пробационните служби организират и контролират изпълнението на пробационните мерки, като призовават осъдените, уведомяват съответните органи, определят длъжностни лица за контрол и извършват проверки на осъдените.
Чл. 226
Чл. 226 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя задълженията на пробационните служители по изготвяне на предсъдебен доклад. Докладът се изготвя по искане на съдията и включва информация за личността на подсъдимия, неговото материално и семейно положение, поведение, социално положение и оценка на риска от рецидив. Докладът може да бъде разширен или кратък, в зависимост от изискванията на съда. Пробационният служител събира данните от различни източници и призовава подсъдимия за явяване. При отказ от явяване се съставя протокол, подписан от свидетел. Пробационните служители в местата за лишаване от свобода също изготвят доклади по искане на съда.
Чл. 227
Чл. 227 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража регламентира условията и реда за промяна на местоизпълнението на пробационните мерки. Промяната може да се извърши след представяне на удостоверение за нов адрес и проверка от пробационен служител. Заповедта за промяна трябва да съдържа правно основание, новия адрес и разпоредба за уведомяване на съответните институции. Осъденият е длъжен да се яви в пробационната служба в 3-дневен срок след връчването на заповедта, а пробационният служител по старото местоизпълнение уведомява съответните органи и изпраща досието на новото място.
Чл. 228
Чл. 228 от Правилника предвижда, че получените съдебни актове се вписват в дневника за регистриране на присъдите по реда на тяхното получаване. За всеки осъден на пробация или с наложени мерки за пробационен надзор се съставя лично досие, което включва различни документи, свързани с изпълнението на наказанието. Личното досие се води от пробационния служител.
Чл. 229
Чл. 229 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя реда за изпълнение на съдебните актове, свързани с пробационни мерки. Съдебните актове се изпълняват след получаването им в пробационната служба. При наличие на две или повече наказания пробация за едно и също лице, прокурорът, който е привел наказанието в изпълнение, трябва да бъде уведомлен, ако условията за определяне на общо наказание са налице. Изпълнението на съдебен акт за пробация не може да започне, ако не са посочени задължителните мерки и сроковете за тях, както и ако мерките не са индивидуализирани. В случай на пропуски, началникът на съответната служба уведомява прокурора.
Чл. 230
Чл. 230 от Правилника определя процедурата за призоваване на осъдените лица за изпълнение на наказания. Пробационният служител трябва да призове осъдения в тридневен срок след получаване на съдебния акт, като той трябва да се яви в срок до 7 дни. При определени обстоятелства, осъденият се счита за редовно призован. Ако не се яви, прокурорът се уведомява за предприемане на мерки. При невъзможност за откриване на осъдения, прокуратурата се уведомява за обявяване на национално издирване. При липса на актуални данни за адреса, осъденият се призовава по постоянния си адрес.
Чл. 231
Член 231 от Правилника предвижда, че когато адресът на осъдения не е в района на действие на съответната областна или районна служба "Изпълнение на наказанията", съдебният акт, изпратен за привеждане в изпълнение, се връща на прокурора, който го е изпратил.
Чл. 232
Чл. 232 определя, че началото на изпълнението на наказанието започва с явяването на осъдения пред пробационния служител и съставянето на протокол. Уведомяват се прокурор, военно окръжие, кмет и районно управление на МВР. При получаване на съдебен акт за общо наказание пробация се изготвя нов протокол, а началната дата на изпълнение е датата на предходното наказание.
Чл. 233
Чл. 233 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража регламентира случаи, при които изпълнението на наказанието пробация се преустановява. Това се случва, ако по време на пробацията бъде наложено наказание лишаване от свобода, задържане под стража, домашен арест, или ако лицето бъде обявено за общонационално издирване. Пробационният служител е длъжен да уведомява прокурора и началника на затвора. След освобождаване от затвор, пробационната служба трябва да бъде уведомена незабавно, за да продължи изпълнението на пробационните мерки. Освен това, се изисква изпращане на заверени копия от документи, свързани с оценката на осъдения.
Чл. 234
Когато на осъдено лице е наложено наказание лишаване от свобода, след което предстои да бъде наложено наказание пробация, прокурорът, който е привел в изпълнение наказанието лишаване от свобода, трябва да бъде уведомлен. Това уведомление е необходимо за определяне на общото наказание в съответствие с разпоредбите на чл. 23 - 25 от Наказателния кодекс.
Чл. 235
Чл. 235 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че ако присъда бъде отменена и лицето бъде осъдено отново на същото наказание за същото престъпление, периодът на частично изпълнение на наказанието пробация по отменената присъда се приспада от новото наказание.
Чл. 236
Чл. 236 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража регламентира дейността на пробационния съвет. Той се ръководи от председател, включва от 5 до 9 членове, а представителите от съответните институции се съгласуват с ръководителя им. При отсъствие на член от съвета на три поредни заседания, се определя нов представител. Освобождаването или замяната на член на пробационния съвет се извършва по установения ред.
Чл. 237
Заседанията на пробационния съвет се свикват от председателя, който уведомява членовете за дневния ред седем работни дни предварително. Всеки член може да предлага въпроси за дневния ред. Председателят има право да покани външни лица на заседанието, което се допуска с решение на съвета. При липса на кворум, заседанието се отлага и насрочва ново.
Чл. 238
Член 238 от Правилника определя, че заседанията на пробационния съвет са открити, освен ако съветът реши друго. Членовете на съвета трябва да участват лично в заседанията, а инспекторът по пробация внася своите предложения и участва в обсъждането с право на съвещателен глас.
Чл. 239
Чл. 239 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че за всяко заседание на пробационния съвет се води протокол, който се съхранява в пробационната служба. Към протокола се прилагат всички документи, разгледани по време на заседанието. Освен това, препис от протокола се изпраща на окръжния и районния прокурор.
Чл. 240
Чл. 240 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че с осъдените на пробация се осъществяват групови и индивидуални социални дейности, както и възпитателна работа. Тези дейности се адаптират в зависимост от наложените пробационни мерки и от идентифицираните проблемни зони и ресурси на осъдените.
Чл. 241
Чл. 241 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя социалните дейности и възпитателната работа с осъдените на пробация. Те включват индивидуална консултативна и корекционна дейност, програми за обществено въздействие, както и обучение и квалификация на осъдените. Индивидуалната работа с осъдените има за цел информираност относно правния статус, подпомагане в трудни ситуации, насочване към външни организации, мотивиране за активно участие в индивидуалния план и корекционни дейности за преодоляване на дефицити. Програмите за обществено въздействие целят намаляване на риска от рецидив и се реализират по утвърдени методики.
Чл. 242
Чл. 242 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя процедурата за оценка на осъдените лица и изготвянето на индивидуален план за пробационни мерки. Оценката се извършва от пробационния служител в срок от 14 работни дни след започване на наказанието, след интервю с осъдения, при което се идентифицират нуждите и дефицитите. Повторна оценка се прави след шест месеца, за да се проследи промяната в поведението на осъдения. Оценката служи за основа при изготвянето на индивидуалния план.
Чл. 243
Чл. 243 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя, че индивидуалният план за изпълнение на пробационните мерки е важна част от оценката на осъдения. Той включва вида и срока на мерките, регистрирани дефицити, задачи, цели, дейности и отговорници. Планът се съгласува с осъденото лице и след шест месеца се извършва повторна оценка на риска, която се отразява в доклад. Освен това, докладът за оценка на поведението се изготвя по утвърдени методически указания.
Чл. 244
Индивидуалният план по чл. 209 от ЗИНЗС се изготвя в два етапа: първият в тридневен срок след привеждане в изпълнение на наказанието, съдържащ информация за задължителната регистрация и ограниченията в свободното придвижване; вторият след оценка на риска в срок от 14 работни дни, включващ описание на рисковите зони, цели, дейности, срокове за изпълнение и преглед. Планът се съставя от инспектора по пробация с активното участие на осъдения и се съгласува с началника на районното управление на МВР. За резултатите от работата по плана се изготвя доклад.
Чл. 245
Чл. 245 от Правилника определя процедурата за задължителна регистрация по настоящ адрес на осъдените, включително полагането на подпис в отчетен картон, определянето на дните за регистрация от пробационния инспектор, и уведомяването на пробационния служител при нарушения. Освен това, при стационарно или домашно лечение, осъденият или близките му трябва да уведомят пробационния служител и да представят медицински документи, удостоверяващи лечението. При продължително лечение над 30 дни, се уведомява окръжния прокурор. След приключване на мярката, отчетният картон се връща в пробационната служба.
Чл. 246
Чл. 246 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража регламентира процедурата за освобождаване на осъдените от задължението да полагат подпис за срок до 10 дни. Това става чрез подаване на мотивирано заявление до пробационния служител, придружено от удостоверителни документи, а в специфични случаи - медицински документи. Пробационният служител издава писмен акт, уведомява началника си и предоставя копие на осъдения и на прокурора.
Чл. 247
Чл. 247 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че при освобождаване на осъден от задължението да полага подпис за повече от 10 дни, се прилага процедурата по чл. 246. Преписката се изпраща на прокурора за съгласуване, а копие от съгласуваното разрешение се оставя в прокуратурата и друго се връчва на осъденото лице срещу подпис.
Чл. 248
Чл. 248 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя реда за провеждане на задължителни периодични срещи между пробационния служител и осъдения. Графикът за срещите включва дата, място, време и тема, а честотата им е минимум веднъж на месец, в зависимост от оценката на осъдения. Извънредни срещи могат да се провеждат при необходимост.
Чл. 249
Член 249 от Правилника урежда контрола върху пробационната мярка ограничения в свободното придвижване. Контролът се осъществява чрез проверки, които се планират от пробационния служител и се съгласуват с началника на районното управление на МВР. Проверките се извършват от пробационен служител или упълномощено лице, с възможно участие на представители на МВР. Забраната за посещаване на определени места се обявява на съответните лица, а за всяка проверка се съставя докладна записка. При нарушения се съставя констативен протокол. Разрешенията за напускане на населеното място се дават по установен ред, а при необходимост от спешна медицинска помощ, пробационният служител уведомява районния прокурор. Времето за лечение се зачита за изтърпяване на мярката.
Чл. 249а
Член 249а, който е нов, е бил включен в Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража с обнародване в Държавен вестник, брой 20 от 2014 г. Въпреки това, той е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 14 от 2017 г.
Чл. 249б
Член 249б, който е бил нов, е бил отменен с изменение в Държавен вестник, бр. 14 от 2017 г. Тази разпоредба е била в сила от 2014 г. и е била свързана с прилагането на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
Чл. 249в
Чл. 249в, който е бил нов, е отменен през 2017 г. с изменение в Държавен вестник, бр. 14 от същата година. Тази разпоредба е била в сила от 2014 г. до 2017 г.
Чл. 250
Чл. 250 от Правилника определя процедурите за утвърдяване и изпълнение на програми за обществено въздействие и курсове за професионална квалификация. Главният директор на ГДИН утвърдява програмите, а министърът на правосъдието осигурява средствата. Изборът на изпълнители се извършва от областната служба "Изпълнение на наказанията" съгласно Закона за обществените поръчки. Изпълнители могат да бъдат различни образователни и неправителствени организации, както и служби на Министерството на труда и социалната политика. При нужда от специализирани знания могат да се ангажират специализирани центрове и организации.
Чл. 251
Чл. 251 от Правилника определя условията за изпълнение на пробационната мярка, включваща курсове за професионална квалификация и програми за обществено въздействие. Пробационният служител взема предвид различни фактори, като оценка на риска и личностни особености на осъдения. Задължително се реализира поне една от утвърдените програми. Пробационните служители имат право да провеждат групови и индивидуални програми за ресоциализация на осъдени, които не са под пробация, след тяхно желание. Могат да се сформират специализирани екипи за тези програми, а главният директор на ГДИН утвърдява и други програми за групова работа.
Чл. 252
Пробационният служител уведомява работодателя на осъдения за наложената пробационна мярка поправителен труд в 7-дневен срок от привеждане на съдебния акт в изпълнение. Уведомителното писмо включва информация за съдебния акт, продължителността на мярката, незачитането на периода за трудов стаж, размера на удръжките и сметката за превод на удържаните суми. Работодателят е длъжен ежемесечно да уведомява пробационния служител за направените удръжки, а при самоосигуряване, удръжките се изчисляват на база официален документ за дохода. Осъденият трябва в 3-дневен срок да информира пробационния служител за невъзможността да изпълнява мярката.
Чл. 253
След изтичане на срока на пробационната мярка поправителен труд, работодателят е задължен да изпрати на пробационния служител удостоверение, което посочва периода, който не се зачита за трудов стаж.
Чл. 254
Чл. 254 от Правилника определя процедурата за назначаване на обект, където осъдените могат да полагат безвъзмезден труд в полза на обществото. Заповедта за определяне на обекта се издава от началника на областната или районната служба 'Изпълнение на наказанията' и копие от нея се връчва на осъдения и изпраща на ръководителя на обекта. Обектите на Държавно предприятие 'Фонд затворно дело' за полагане на такъв труд се определят със заповед на изпълнителния директор на предприятието.
Чл. 255
Чл. 255 от Правилника определя процедурите за изготвяне на ежемесечен график за полагане на безвъзмезден труд от осъденото лице. Графикът се съставя от пробационния служител и осъденото лице, като се вземат предвид изискванията на закона и се съгласува с пострадалите от престъплението. При изготвянето на графика се отчитат различни фактори като трудова заетост, умения и здравословно състояние на осъдения.
Чл. 256 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
Работодателят, при когото се полага безвъзмезден труд, е задължен да осигури безопасни условия на труд и да проведе инструктаж, удостоверен с подпис на осъдения. Осъденият е длъжен да спазва правилата за вътрешния ред и да декларира пред пробационния служител, че е запознат с условията на труда. При трудова злополука работодателят съставя акт и уведомява пробационната служба и ГДИН.
Чл. 257
Чл. 257 от Правилника за прилагане на закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража регламентира процеса на регистриране и контрол на безвъзмезден труд, извършван от осъдени лица. Пробационният служител води отчетна книжка, в която се записват мястото, видът и продължителността на труда. Осъществява се контрол за спазване на здравословните и безопасни условия на труд, както и за изпълнението на зададените задачи. Всички проверки се документират, а при нарушения се съставя констативен протокол. Забранява се предварително отработване на часове за следващи години.
Чл. 258
Чл. 258 регламентира процедурата при неизпълнение на пробационна мярка безвъзмезден труд. При уважителни причини, удостоверени с документи, пробационният служител предлага замяна на мярката в срок от един месец. Председателят на пробационния съвет внася предложението в окръжния съд в срок от 7 дни след заседанието. При одобрение от пробационния съвет, изпълнението на мярката безвъзмезден труд се спира.
Чл. 259
Пробационният служител в затвора има следните основни задължения: 1) осъществява взаимодействие с пробационните служби и събира информация за лицата, които преминават от пробационен надзор в затвора; 2) участва в заседанията на комисията по чл. 73 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража; 3) изготвя доклад за осъдените, предложени за условно предсрочно освобождаване с пробационен надзор; 4) уведомява условно предсрочно освободените лица за задължението им да се явят в пробационната служба в тридневен срок; 5) уведомява областната или районната служба "Изпълнение на наказанията" за лицата, предложени за условно предсрочно освобождаване и изпраща необходимата документация.
Чл. 260
Член 260 предвижда, че след наложена мярка за пробационен надзор в срока на условното предсрочно освобождаване, затворническият началник е задължен незабавно да изпрати заверено копие от съдебния акт и данни за личността и поведението на осъдения до съответната пробационна служба. Също така, прокурорът трябва да бъде уведомен за започване на изпълнението на мярката.
Чл. 261
Пробационният служител е задължен да запознае членовете на пробационния съвет с доклада за оценка на поведението на осъдените и с плана за индивидуално изпълнение на пробационните мерки. Докладът се преразглежда поне веднъж на шест месеца, в зависимост от степента на риска и наложените мерки.
Чл. 262
Чл. 262 от правилника определя процедурата за изготвяне на предложение от пробационния служител относно осъдените лица. Предложението се представя в писмена форма и включва информация за осъдения, доказателства за положителна промяна и прогноза за бъдещото му поведение. В случай на нарушения, пробационният служител подготвя доклад с описание на нарушението и доказателства, и предлага становище относно възстановяването на пробационните мерки.
Чл. 263
За всяко наказание, наложено на осъден на пробация, се издава мотивирана писмена заповед от началника на областната служба "Изпълнение на наказанията". Заповедта се издава по предложение на пробационния служител след изслушване на нарушителя или приемане на писмените му обяснения. Осъденият трябва да се запознае със заповедта и да я подпише, като датата на запознаване също се отбелязва. Един екземпляр от заповедта се прилага към досието на осъдения.
Чл. 264
Чл. 264 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че главният директор на ГДИН има правото да отмени или измени заповедта след подаване на жалба. В случай, че не намери основание за пререшаване на въпроса, той потвърджава заповедта.
Чл. 265
Чл. 265 от Правилника предвижда, че председателят на пробационния съвет трябва да внесе в съда предложение за замяна на пробационна мярка или за замяна на пробацията с лишаване от свобода в срок от 7 дни след заседанието. Към предложението се прилагат справка за изтърпяната част от наказанието и други доказателства. Ако предложението за замяна на пробацията с лишаване от свобода бъде отхвърлено, времето на спиране на пробационните мерки не се зачита за изтърпяване на наказанието.
Чл. 266
Чл. 266 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че осъдените на пробация подават молби, жалби, сигнали и предложения в писмен вид. Всички подадени документи се регистрират в специален дневник.
Чл. 267
Изпълнението на наказанието пробация приключва с изтичане на най-дългия срок на пробационната мярка. Ако срокът изтича в неработен ден, удостоверение за приключване на наказанието се издава в първия работен ден, отразявайки реалната дата. След приключване, писмено се уведомяват прокурорът, съответните органи на МВР, военното окръжие и кметът на населеното място. На осъдения се издава удостоверение и по молба - характеристика.
Чл. 267а
Член 267а от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража урежда изпълнението на мерките за пробационен надзор, постановени от съда. Пробационните служби отговарят за изпълнението на тези мерки, които се основават на разпоредби от Наказателния кодекс. Изпълнението на мярката за пробационен надзор започва от датата на съдебното заседание или от деня на явяване на осъдения в пробационната служба, в зависимост от конкретния случай и условията на присъдата.
Чл. 267б
Чл. 267б от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя процедурата при неизпълнение на мерки за пробационен надзор. При неизпълнение на мярка, постановена по чл. 67, ал. 3 от Наказателния кодекс, председателят на пробационния съвет сезира първоинстанционния съд. В случай на неизпълнение на мярка, постановена по чл. 70, ал. 6 от Наказателния кодекс, сезирането се извършва от началника на областната или районната служба "Изпълнение на наказанията" към окръжния съд.
Чл. 268
Чл. 268 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража указва, че разпоредбите, касаещи осъдените на лишаване от свобода, се прилагат и за задържаните лица по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, освен ако в конкретната част не е предвидено друго.
Чл. 269
Чл. 269 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя условията за приемане на лица в ареста. Според алинея 1, за да бъде лице прието в ареста, е необходимо да има постановление за задържане, определение за вземане на мярка за неотклонение, телеграма за национално издирване, съпроводителни писма, присъда или писмено разпореждане на съда или прокурора. Алинея 2 уточнява, че осъдените на лишаване от свобода, които са преведени за участие в съдебни дела, се настаняват в ареста само при липса на затвор или затворническо общежитие в съответното населено място. Алинея 3 посочва, че задържаните лица в арестите се настаняват в постоянно заключени помещения. В алинея 4 се прилага разпоредбата за обвиняемите и подсъдимите, настанени в затворите и поправителните домове.
Чл. 270
Чл. 270 от Правилника предвижда съставяне на лично арестантско досие веднага след настаняване на задържано лице в ареста. Досието включва различни документи, като нареждане за задържане, протокол за личен обиск, медицински преглед, диагностична оценка, план за намаляване на рисковете и разписки за пари и вещи. Копие от досието се изпраща на съответните органи при осъждане или преместване на лицето. При установяване на лишаване от свобода или изпълнение на пробация, също се уведомяват съответните служби.
Чл. 271
Протоколът за иззетите документи, пари и вещи, съгласно чл. 242, ал. 4 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), трябва да бъде съставен в присъствието на поемни лица. Това осигурява прозрачност и легитимност на процеса по изземване.
Чл. 272
На лицата, настанени в арестите, се осигуряват определени условия, включително самостоятелно легло и спални принадлежности, безплатна храна, както и достъп до лекарства и диетична храна по предписание на лекар.
Чл. 273
Член 273 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража е отменен, съгласно обнародването в Държавен вестник, брой 20 от 2014 година.
Чл. 274
Чл. 274 от Правилника предвижда, че при преместване на задържано под стража лице, съгласно чл. 250 и 251 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, трябва да се осигури суха храна в достатъчно количество, което да е съобразено с разстоянието и времето на конвоиране.
Чл. 275
Служителите от надзорно-охранителния състав в ареста и затвора са задължени незабавно да конвоират задържания до специализирано лечебно заведение, когато се касае за случаите по чл. 255, ал. 2, предл. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. След конвоирането се уведомяват разследващият орган, прокурорът или съдията.
Чл. 276
Престоят на открито в ареста се осъществява на специално определени места и е с минимална продължителност от един час на ден. За бременни жени и непълнолетни, престоят е най-малко два часа. Този престой може да бъде прекратен при нарушения на реда от страна на задържаното лице.
Чл. 277
Задържаните под стража имат право на свиждане два пъти месечно с продължителност до 40 минути. Свижданията се провеждат в специално обзаведени помещения под наблюдение на служител от охраната. Забранено е предаването на предмети, а на свиждането могат да присъстват до четирима посетители, с изключение на близки роднини. Свиждането може да бъде прекратено при нарушаване на реда.
Чл. 277а
Чл. 277а от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че адвокатите имат право да ползват правата си, установени в чл. 34 от Закона за адвокатурата. Тези права осигуряват на адвокатите възможността да осъществяват защитата на своите клиенти, дори когато те са в затвор или под стража.
Чл. 278
Задържаните под стража имат право на кореспонденция без ограничения, като съдържанието на писмата не подлежи на проверка. Писмата на и до обвиняемите и подсъдимите в затворите се обработват от инспектор по социална дейност, който проверява пликовете за неразрешени вещи. При опити за внасяне на неразрешени предмети, прокурорът и ГДИН биват уведомени.
Чл. 279
Задържаните под стража могат да получават хранителни пратки и разрешени вещи само по време на свиждане. Хранителните пратки не трябва да надвишават 5 кг хранителни продукти и 5 кг сурови плодове и зеленчуци. Лицата, които вече са ползвали полагащите им се хранителни пратки, не могат да получат нови при свиждане, освен в определени случаи. За празници, като Нова година, Коледа и Великден, задържаните могат да получат допълнителна хранителна пратка.
Чл. 279а
Задържаното лице има право да откаже получаването на определена пратка, като отказът трябва да бъде направен в писмена форма.
Чл. 280
Член 280 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че задържаните под стража имат право да разполагат с парични суми за лични нужди, които не могат да надвишават една минимална работна заплата, установена за страната, на месечна база.
Чл. 281
Член 281 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че задържаните под стража имат право на телефонни разговори. Тези права са определени при условията и по реда, които важат и за осъдените лица.
Чл. 282
Задържаните под стража имат право да получават лични вещи, включително дрехи, обувки, тоалетни принадлежности и до 50 кутии цигари на месец. Получаването на тези предмети не подлежи на ограничения за броя и теглото на хранителните пратки.
Чл. 283
Задържаните под стража имат право да получават вестници, списания и книги, независимо от езика, на който са написани, включително български и чужд език.
Чл. 284
Задържаните под стража имат следните задължения: да опазват имуществото, да спазват установените правила, да изпълняват разпорежданията на длъжностните лица и да извършват работа, свързана с чистотата и хигиената в ареста.
Чл. 285
На задържаните под стража са наложени следните забрани: не могат да внасят и държат пари и предмети, които не са разрешени; не могат да извършват сделки помежду си с вещи, както и да правят възмездни услуги; забранено е употребата на спиртни напитки и наркотични средства, а на непълнолетните - и пушенето; не могат да играят хазартни игри, които нарушават реда; забранено е притежаването на материали с порнографско съдържание или пропагандиращи омраза; не могат да провеждат протести и митинги; забранено е установяването на нерегламентирани връзки; не могат да притежават оръжие, боеприпаси и други опасни предмети; забранено е упражняването на насилие; и не могат да се придвижват не по определения ред.
Чл. 286
Чл. 286 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража регламентира условията за извършване на обиски и претърсвания на задържани под стража. Обиските могат да се извършват при постъпване, освобождаване, влизане и излизане от килията, както и при изолиране в наказателна килия. Претърсванията на помещенията в ареста се извършват по план, а при необходимост и по заповед на началника на съответната служба. При извършване на обиск и претърсване се съставя протокол, който се предоставя на обискираното лице. Намерените неразрешени вещи се изземват, а за тях се съставя протокол в три екземпляра.
Чл. 287
Чл. 287 от Правилника определя процедурата за завеждане на молби и жалби на задържаните под стража. Те се записват в отделни книги с информация за дата на получаване и изпращане, име на задържания, адресат, предмет на жалбата и дата на отговора. Молбите и жалбите до съда и прокуратурата трябва да бъдат изпратени в срок до 24 часа, а в почивни и празнични дни - в първия работен ден на администрацията.
Чл. 288
Чл. 288 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че отговорите на молбите и жалбите, адресирани до задържаните лица, трябва да им се предават лично. Писмата, които са адресирани до администрацията на ареста, също се съобщават на задържаните, но срещу подпис.
Чл. 289
Чл. 289 от Правилника определя разрешените лични вещи и хранителни продукти за задържаните под стража, които се определят със заповед на министъра на правосъдието. Задържаните могат да притежават лични телевизионни и радиоприемници, които трябва да бъдат проверени и да имат захранване до 12 волта. Ползването на тези уреди е разрешено в определеното време от дневния режим, с съгласие на другите настанени в килията и с осигурена осемчасова междудневна почивка.
Чл. 289а
Чл. 289а от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража регламентира дисциплинарните наказания за задържаните под стража в арестите. Наказанията се налагат от началниците на съответните служби и затвори, като се спазват определени процедури и разпоредби. Заповедите за наказание могат да бъдат обжалвани.
Чл. 290
Надзорът, охраната и конвойната дейност в местата за лишаване от свобода се осъществява от специален надзорно-охранителен състав, който включва главни надзиратели, младши инструктори по охраната, командири на отделения и надзиратели. Министърът на правосъдието може да утвърди и допълнителни длъжности за осигуряване на сигурността в тези места.
Чл. 291
Надзорно-охранителният състав в местата за лишаване от свобода има основни задачи, включващи осъществяване на постовата служба, конвоиране на затворници, предотвратяване на нарушения и престъпления, осигуряване на реда и дисциплината, защита и безопасност на затворниците и служителите, както и подпомагане на ресоциализационните дейности.
Чл. 292
Чл. 292 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража описва основната роля на надзорно-охранителния състав в затворите. Той е основна сила на постовата и конвойната служба. При необходимост, служители могат да бъдат прехвърляни между поделенията по нареждане на ръководството. В усложнени ситуации, главният директор на ГДИН може да прехвърля сили и средства между различни затвори и служби. Освен това, служители могат да бъдат прехвърляни между структурни звена с мотивирана заповед на началниците на затворите. Средствата за постова и конвойна служба включват въоръжение, техника и транспортни средства.
Чл. 293
Чл. 293 от Правилника за прилагане на закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража описва изискванията за надзорно-охранителния състав. Те включват строгото спазване на законите, познаване на нормативните актове, умения за реагиране на оперативната обстановка, висока взискателност и системен контрол, своевременно реагиране на сигнали за престъпления, стриктно изпълнение на заповеди и поддържане на физическа годност.
Чл. 294
Служителите от надзорно-охранителния състав имат забрани, които включват: използването на труда на лишените от свобода за лични нужди, участие в съвместни изобретения, сключване на сделки и приемане на подаръци от тях, разкриване на лични данни за служителите, съхранение на техни ценности, посредничество за неправомерни връзки, влияние при избора на защитник, използване на вещи на лишените, посещаване на семействата им без разрешение, хранене с тях и грубо поведение, както и установяване на приятелски отношения.
Чл. 295
Чл. 295 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража описва организацията на контролно-пропускателни пунктове в местата за лишаване от свобода. Определя се кои лица имат право да влизат в тези места, включително държавни служители, съдии, прокурори, адвокати и други. Влизането на тези лица става след удостоверяване на служебното положение. Лица, които не са упоменати, могат да влязат само с разрешение на съответния началник. Забранено е влизането с оръжие, мобилни телефони и лица в нетрезво или неподходящо състояние.
Чл. 296
Лицата, които идват на свиждане, трябва да бъдат придружавани от надзирател до момента на напускане на мястото за лишаване от свобода.
Чл. 297
Пропускането на лишени от свобода и задържани лица през контролно-пропускателните пунктове е разрешено само с писмено разрешение от началника на съответното заведение, както и от младши инструктора по охрана или командира на отделение на ареста.
Чл. 298
Чл. 298 от правилника определя процедурата за пропускане на лица през контролно-пропускателните пунктове. Лицата с еднократен пропуск или билет за свиждане оставят личната си карта при постовия, а при излизане получават обратно картата, докато пропускът или билетът се вземат. Еднократните пропуски и билети се предават в архива в края на дежурството, а срокът за съхранение е три години.
Чл. 299
Не се допуска назначаването на надзиратели за самостоятелно изпълнение на постовата и конвойната служба, освен ако те не са завършили курс за първоначална професионална подготовка и не са положили успешно теоретико-практически изпит.
Чл. 300
Надзорно-охранителната дейност в затворите, поправителните домове и затворническите общежития се осъществява от наряд, назначен от началника на съответното заведение или служба. Нарядът включва дежурен главен надзирател, дежурен командир на отделение и надзиратели, а при необходимост и други служители. В арестите съставът на наряда включва главни надзиратели, младши инструктор по охраната, командир на отделение и надзиратели, които имат специфични функционални задължения.
Чл. 301
Член 301 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража е отменен с изменения в Държавен вестник, брой 20 от 2014 година.
Чл. 302
Член 302 от Правилника за прилагане на закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 20 от 2014 година.
Чл. 303
Чл. 303 от Правилника предвижда, че в началото на всяка година във всички затвори, поправителни домове, затворнически общежития и арести се съставя списък на постовете, който отразява оперативната обстановка и спецификата на съответното поделение. Списъкът се утвърджа от началника на затвора или от началника на съответната служба за арестите. При значителни изменения в оперативната обстановка се изготвя нов списък. Допълнителни постове могат да се разкриват от ръководителите на затворите или службите при особени случаи.
Чл. 304
Във всеки затвор, поправителен дом, затворническо общежитие и арест се съставят инструкции, които определят местонахождението на поста, задълженията на постовия, особеностите на поста, реда на обхождане на територията, взаимодействието с дежурните и униформата на постовия. Инструкциите се утвърдиха от началника на затвора и областната служба 'Изпълнение на наказанията'.
Чл. 305
Чл. 305 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя изискванията към назначените в наряд. Те трябва да се явят в поделението в определеното време, готови за изпълнение на служебните си задължения. Освен това, заставащите в наряд трябва да бъдат облечени в установената униформа и снаряжение, като е задължително да имат спретнат външен вид.
Чл. 306
Чл. 306 от Правилника задължава командира на отделение или дежурния по арест да проверяват надзирателите ежедневно. Те трябва да оценят външния вид, здравословното състояние и готовността на надзирателите да изпълняват служебните си задължения. Надзирателите, които са в неадекватно състояние (например, поради употреба на алкохол или упойващи вещества), се отстраняват от наряд, а за това се уведомява началника. Времето на отстраняване не се счита за отработено.
Чл. 307
Правилникът за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя реда за инструктаж на наряда, който се извършва от определени длъжностни лица. Инструктажът трябва да бъде проведен от инспектора по надзорно-охранителна дейност или от главния надзирател, а началниците на затворите и арестите са задължени да провеждат инструктажи поне веднъж или два пъти месечно в зависимост от длъжността. Надзирателите на отдалечени обекти също се инструктират редовно, а при конвойна дейност инструктажът се извършва за всеки конкретен случай.
Чл. 308
Инструктиращият е длъжен да: 1. провери готовността на наряда и отстрани нередности; 2. провери познанията на надзирателите относно права, задължения и опасни лица; 3. обяви резултатите от предходното денонощие, разгледа грешките и посочи образцови действия; 4. изясни оперативната обстановка и зададе конкретни задачи; 5. акцентира на спазването на законността и внимателното отношение към лишените от свобода; 6. разясни реда за взаимодействие с дежурните служители.
Чл. 309
Чл. 309 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя постовия като служител, назначен на конкретен пост. Постът е място за наблюдение и охрана, като се различават няколко типа: подвижен (с различни пункта), неподвижен (един пункт), постоянен (непрекъсната охрана), временен (за конкретни случаи), едносменен (до 8 часа), двусменен (16 часа) и трисменен (24 часа).
Чл. 310
Постовият е неприкосновено лице и е подчинен само на определени служители. По време на изпълнение на служебните си задължения, постовият не може да бъде наказван дисциплинарно.
Чл. 311
Чл. 311 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража описва процедурата за смяна на постовете. Постовите се сменяват съгласно инструкцията, като сменяващият постови запознава застъпващия с произшествията и разпорежданията, след което проверяват територията и състоянието на сигнално-охранителната техника. Лицата, лишени от свобода, се проверяват по брой и, когато е възможно, поименно. Резултатите от проверката се записват в постовата книга, а за нередности се докладва на дежурния. При неявяване на сменящия постови, той уведомява дежурния и продължава службата. Сменилият се постови е длъжен да докладва за състоянието на поста, произшествията и проверки, а за нарушенията да подготви писмена докладна записка. Надзирателите на отдалечени обекти докладват по телефон или чрез друго средство за свръзка.
Чл. 312
Надзирателите в местата за лишаване от свобода имат задължения да познават и спазват нормативните актове, да следят оперативната обстановка, да осигуряват спазването на вътрешния ред, да боравят с охранителна техника, да наблюдават поведението на лишените от свобода, да реагират на опасни ситуации, да предотвратяват нарушения, да контролират движението на лишените от свобода, да опазват държавната собственост, да предотвратяват внасянето на забранени предмети, да извършват обиски, да поддържат хигиената и реда, да докладват за нарушения и да взаимодействат с други служители.
Чл. 313
На постовия надзирател е забранено да: 1. спи, яде извън регламентираното време, чете, употребява алкохол и упойващи вещества, отклонява вниманието си от служебни задължения, понижава бдителността; 2. напуска поста без разрешение от съответните ръководители; 3. предава оръжие, снаряжение и ключове от охранявани обекти; 4. приема, съхранява или предава вещи и кореспонденция от и за лишените от свобода и задържаните под стража. При внезапно заболяване, постовите трябва да уведомят съответните лица и да действат по техните указания.
Чл. 314
Член 314 от Правилника описва процедурата за встъпване в служебни задължения на дежурния главен надзирател, командир на отделение и дежурния по арест. Встъпващите проверяват документацията и оперативната обстановка, а дежурният по арест проверява наличността на задържаните и обхожда помещенията. Всички действия се записват в книгата за встъпване и сдаване, включително нередностите. След встъпването, дежурните служители докладват на началника за резултатите от изпълнението на задълженията.
Чл. 315
Чл. 315 от Правилника за прилагане на закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража урежда задълженията на служителите от надзорно-охранителния състав. Служителите изпълняват задълженията си без оръжие, освен при външни постове и конвоиране. Те нямат право да ползват лични мобилни телефони по време на работа в затворите и арестите. В зоните за повишена сигурност, свързани с наказаните с наказателна килия, е задължително присъствието на поне още един служител при отключване и влизане в килиите.
Чл. 316
Член 316 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя, че лицата, настанени в арестите, се държат в заключени килии. Достъпът до тези килии е ограничен и се осъществява само от дежурния по арест или дежурния командир на отделение. Ключовете за арестните помещения се съхраняват от дежурния по арест, което осигурява контрол на достъпа.
Чл. 317
Член 317 от Правилника регламентира правото на дежурния главен надзирател, командира на отделение и дежурния по арест да ползват до 4 часа време за отдих през нощта, без да се събличат, в различно време. По време на почивката на дежурния главен надзирател, неговите задължения се поемат от командира на отделението.
Чл. 318
Чл. 318 от Правилника предвижда, че резултатите от работата на наряда за всяко денонощие се обобщават от дежурните главни надзиратели, командирите на отделения и дежурните по арест. Това е важно за отчетността и ефективността на управлението на затворите и арестите.
Чл. 319
Чл. 319 определя понятието "конвоиране" като принудително отвеждане на лица по определен маршрут от специално назначени наряди, известни като конвойни. Също така, се уточнява, че маршрутът е пътят, по който се осъществява конвоирането.
Чл. 320
Чл. 320 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража забранява конвоирането на лишени от свобода и задържани лица с лични превозни средства, обществени транспортни средства или пеша в населени места. Конвоирането се извършва от надзорно-охранителния състав до лечебни заведения и специализирани болници за активно лечение, съгласно определен ред.
Чл. 321
Чл. 321 от Правилника за приложение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя, че маршрутите за конвоиране на лишени от свобода и задържани лица, както и начинът и броят на конвойните, се определят от съответните началници на затворите, поправителните домове, арестите и териториалните служби. Решението се взема в зависимост от различни фактори като разстояние, наличност на транспорт, брой на конвоираните лица, тяхната обществена опасност и особености на маршрута.
Чл. 322
Чл. 322 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя процедурата за предаване и приемане на лишени от свобода и задържани лица. Те се конвоират от дежурния главен надзирател и командира на отделение или дежурния по арест, по списък, утвърден от началника на мястото за лишаване от свобода, срещу подпис на конвойните.
Чл. 323
Чл. 323 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че служителите от надзорно-охранителния състав могат да получават и други специфични задължения. Тези задължения се възлагат със заповед на съответните началници на затворите, поправителните домове, затворническите общежития, както и на началниците на областните или районните служби "Изпълнение на наказанията" и на арестите в териториалната служба.
Чл. 324
Чл. 324 от Правилника определя, че задължителните документи, които трябва да се водят от надзорно-охранителния състав, се определят от главния директор на ГДИН. В правилника се разглеждат действията на надзорно-охранителния състав в специфични случаи, които са описани в глава единадесета.
Чл. 325
Член 325 от Правилника за приложение на закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража описва действията при възникване на извънредна кризисна ситуация в местата за лишаване от свобода. При такива ситуации, като бягство, барикадиране, вземане на заложник, бунт, нападение, пожар или природни бедствия, се мобилизират всички налични сили и средства на поделението, които действат съвместно с териториалните поделения на Министерството на вътрешните работи. Началникът на затвора и областната служба "Изпълнение на наказанията" трябва незабавно да уведомят главния директор на ГДИН за ситуацията и предприетите мерки.
Чл. 326
Член 326 от Правилника определя процедурите за издирване и задържане на избягали затворници и задържани под стража. За тази цел се организират специализирани групи, които действат по горещи следи в района на местата за лишаване от свобода. Издирването и задържането се извършва от звена на Министерството на вътрешните работи, като при нужда могат да бъдат включени и служители от затворите. Член 326, ал. 3 е отменен.
Чл. 327
Чл. 327 от Правилника определя, че плановете за действие в кризисни ситуации и особени случаи се утвърдиха от началника на затвора и началника на областната служба "Изпълнение на наказанията". Втората алинея е отменена с изменения в закона.
Чл. 328
Член 328 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя целите на контрола върху постовата и конвойната служба. Този контрол е насочен към осигуряване на законност и поддържане на висока активност в работата на надзорно-охранителния състав. Основното средство за контрол са системните проверки.
Чл. 329
Чл. 329 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда проверки, които обхващат разположението на постовете, подготовката на наряда, изпълнението на служебните задължения, спазването на законността от надзорно-охранителния състав и воденето на служебните документи.
Чл. 330
Член 330 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя реда и честотата на проверките, извършвани от различни длъжностни лица в системата. Министърът на правосъдието и заместник-министърът, главният директор и началниците на секторите по охрана и сигурност, както и началниците на затворите и поправителните домове, извършват проверки в различна честота, варираща от веднъж месечно до ежедневно, в зависимост от длъжността и отговорностите им. Основната цел на тези проверки е да се осигури безопасността и спазването на правилата в затворите и арестите.
Чл. 331
Чл. 331 от Правилника за прилагане на закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че постовата и конвойната служба имат правомощия да проверяват и други длъжностни лица, които са писмено оправомощени от министъра на правосъдието, заместник-министъра на правосъдието или главния директор на ГДИН.
Чл. 332
Чл. 332 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража забранява опити за вземане на оръжие, инсцениране на правонарушения и използването на други методи, които биха могли да доведат до инциденти по време на проверките.
Чл. 333
Чл. 333 от правилника описва задълженията на проверяващите при откриване на недостатъци в организацията и изпълнението на постовата и конвойната служба. Те трябва да вземат мерки за отстраняване на недостатъците или да уведомят началника, ако нямат право да действат. Освен това, за груби нарушения постовият може да бъде снет от пост само от определените лица в чл. 310, ал. 1.
Чл. 334
Според чл. 334 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, проверяващият е длъжен да запише резултатите от проверката на организацията и изпълнението на постовата и конвойната служба в специална книга. Тази разпоредба е изменена с ДВ, бр. 20 от 2014 г.
Чл. 335
Оценката на служебната дейност на надзорно-охранителния състав се извършва на служебни съвещания. Началниците на затворите, поправителните домове и затворническите общежития оценяват дейността най-малко веднъж годишно, а инспекторите по надзорно-охранителна дейност и началниците на затворническите общежития и поправителните домове, където няма инспектор, оценяват дейността най-малко веднъж на три месеца.
Чл. 336
Чл. 336 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя критериите за оценка на служебната дейност на надзорно-охранителния състав. Оценката включва състоянието на вътрешния ред и охраната, предотвратените престъпления и нарушения, личното участие в разкриването на престъпления, спазването на законността и дисциплината, бързата реакция при усложнени обстановки, качеството на изпълнение на задълженията, познаването на нормативните актове, състоянието на сигнално-охранителната техника, външния вид и взаимодействието между постовете.
Чл. 337
Чл. 337 от Правилника уточнява, че функционалните задължения на длъжностните лица, които отговарят за изпълнението и ръководството на надзорно-охранителната дейност, трябва да бъдат описани в длъжностните характеристики. Тази част от правилника е свързана с електронното наблюдение и е въведена с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 14 от 2017 година.
Чл. 338
Чл. 338 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража регламентира електронното наблюдение, което се осъществява от териториалните служби на ГДИН. Техническите дейности по електронното наблюдение могат да се извършват от ГДИН и териториалните служби или да бъдат възложени на изпълнител, съгласно чл. 271 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). Изпълнителят е задължен да осигури прилагане на системата за електронно наблюдение за всички лица, посочени в чл. 263 от ЗИНЗС, за които му е възложено от териториалните служби на ГДИН.
Чл. 339
Чл. 339 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че електронното наблюдение на осъдените лица трябва да бъде комбинирано с други мерки за контрол и влияние върху тяхното поведение. Това подчертава важността на интегрирания подход в управлението на осъдените.
Чл. 340
Член 340 от Правилника предвижда, че заболяване, което не позволява прилагане на електронното наблюдение, трябва да бъде удостоверено с документ от медицински специалист. В допълнение, се споменава, че е въведена нова глава четиринадесета, която разглежда обхвата и видовете електронно наблюдение, както и техническите средства за неговото приложение.
Чл. 341
Чл. 341 от Правилника за прилагане на закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че гласовото разпознаване се прилага за осъдени лица с пробационна мярка задължителна регистрация по настоящ адрес. То се използва за идентификация на осъденото лице с цел изпълнение на наложената пробационна мярка.
Чл. 342
Чл. 342 от правилника урежда условията за прилагане на гласово разпознаване на лица, определени от пробационния служител. Изборът на лицата за гласово разпознаване е приоритетно насочен към тези, които имат влошено здравословно състояние, живеят в отдалечени места, имат работен режим, който не позволява явяване, бременни жени или майки с малки деца, както и лица, затруднени да изпълняват пробационната мярка по независещи от тях причини.
Чл. 343
Чл. 343 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража задължава осъдените лица да осигурят стационарен телефонен пост за гласово разпознаване на мястото, определено от пробационния служител. Освен това, осъществяването на гласовото разпознаване включва възможност за прослушване на телефонните разговори на осъденото лице през целия срок на пробационната мярка и още 6 месеца след нейното приключване.
Чл. 344
Чл. 344 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя условията за радиочестотно наблюдение. То се прилага при пробационни мерки ограничения на свободното придвижване, домашен арест и за лишени от свобода в затворническо общежитие от открит тип. Изборът на лицата, подлежащи на наблюдение, се основава на оценка на риска от рецидив и поведение, извършвана от пробационния служител или началника на затворническото общежитие. Наблюдението се осъществява чрез специализирани устройства.
Чл. 345
Чл. 345 от Правилника описва устройството за персонална идентификация, което е с формата на гривна и има уникален идентификационен номер. То се поставя на глезена на лицето, освен при здравословни проблеми, когато може да бъде поставено на китката. Поставянето на устройството се извършва от пробационен служител, а свалянето му става след изтичане на срока на електронното наблюдение. Устройството не трябва да причинява неудобства и да привлича внимание.
Чл. 346
Чл. 346 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража описва изискванията за приемателно-предавателно устройство. То трябва да установява присъствието или отсъствието на устройство за персонална идентификация, да има уникален и неотстраним идентификационен номер, както и неотстраняем надпис с данни за контакт с оператора. Освен това, устройството трябва да отговаря на конкретни изисквания, посочени в чл. 345, ал. 4.
Чл. 347
Чл. 347 от Правилника за прилагане на закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража регламентира условията и начина на прилагане на сателитно наблюдение на високорискови правонарушители, които пребивават в отдалечени места. Сателитното наблюдение използва GPS и мобилна технология за проследяване на местоположението на лицето, с точност до няколко метра. Наблюдението може да бъде в различни режими: ретроспективен, в реално време, по отношение на зони на "изключване" или комбинация от тях. Определянето на лицата за наблюдение се извършва от различни органи в зависимост от конкретните условия и рискове, свързани с тях.
Чл. 348
Чл. 348 от Правилника за прилагане на закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че техническите средства за електронно наблюдение трябва да осигуряват точна идентификация на лицата и да са защитени от външна намеса. Освен това, те трябва да функционират непрекъснато за период не по-кратък от 6 месеца, без необходимост от ремонт или поддръжка.
Чл. 349
Член 349 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража описва създаването на контролен център за администриране и координиране на електронното наблюдение. Контролният център функционира непрекъснато и следи за сигнали от устройства за персонална идентификация. Той администрира данни, осъществява връзка с наблюдаваните лица и пробационните служители, както и с МВР и Спешна помощ при нужда. В случай на загуба на електрическо захранване, контролният център координира действията и изготвя протоколи за събитията, които се изпращат на съответните служби. Когато е в ГДИН, контролният център предоставя техническите средства на териториалните служби.
Чл. 350
Чл. 350 от Правилника определя процедурата за прилагане на електронното наблюдение на лица с наложени пробационни мерки. Пробационният служител изготвя предложение до началника на областната служба "Изпълнение на наказанията", което трябва да съдържа информация за лицето, вида на наблюдението, адрес, телефонни номера, срок на наблюдението и отговорни служители. В случай на домашен арест не е необходима декларация за информирано съгласие. След съгласуване с ГДИН, началникът на областната служба издава заповед и уведомява съответните органи в тридневен срок.
Чл. 351
Чл. 351 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че монтажът на техническите средства за електронно наблюдение трябва да бъде извършен в тридневен срок след получаване на уведомлението. След монтажа, системата за електронно наблюдение незабавно се активира и сигналите се обработват в контролния център. Протокол за извършения монтаж се съставя и прилага в досието на осъдения.
Чл. 352
Чл. 352 от правилника предвижда процедура за снемане на гласов отпечатък от осъдените лица, който се съхранява в контролния център. Снемането се извършва от оператор в присъствието на пробационен служител, който удостоверява самоличността на осъденото лице. Пробационният служител съставя протокол за снемането, който се прилага в досието на осъденото лице.
Чл. 353
Чл. 353 от Правилника за прилагане на закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража урежда процедурата за гласово разпознаване. То се извършва чрез телефонни разговори, които могат да бъдат насрочени или произволни, в определено време и място, утвърдено от пробационния служител. Разговорите се провеждат между осъдения и оператора в контролния център.
Чл. 354
Чл. 354 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража задължава осъдените лица да отговарят на въпросите на оператора по време на телефонни разговори. Ако гласът на осъденото лице не съвпада с регистрирания гласов отпечатък, операторът трябва незабавно да уведоми пробационния служител.
Чл. 355
Чл. 355 от Правилника описва процедурата за прилагане на електронно наблюдение спрямо лишени от свобода. Началникът на затворническото общежитие изготвя писмено предложение до началника на затвора, придружено с декларация за информирано съгласие. Предложението включва данни за лицето, вида на наблюдението, адреса му, началото и края на ограничителния режим и часове, както и отговорния служител. След съгласуване с ГДИН и положително решение, се издава заповед, която уведомява съответните служби и прокурора. Монтажът на техническите средства се извършва от пробационен служител или представител на изпълнителя в присъствието на служител от затворническото общежитие, а контролът по наблюдението се осъществява от служител на същото общежитие.
Чл. 356
Заповедта за електронно наблюдение на лица с мярка домашен арест се издава от началника на областната служба "Изпълнение на наказанията" въз основа на съдебен акт. В тридневен срок след издаването на заповедта, началникът уведомява контролния център, сектор "Пробация", изпълнителя и прокурора. Монтажът на техническите средства се извършва от пробационен служител или представител на изпълнителя в присъствието на пробационен служител. Контролът на домашния арест с електронно наблюдение се осъществява от пробационен служител и служител на МВР.
Чл. 357
Според Чл. 357 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, всяко лице, на което е приложено електронно наблюдение, получава информационен наръчник. Този наръчник съдържа информация за условията и начина на прилагане на системата, указания за контакт с оператора при възникване на непредвидени обстоятелства, както и информация за последиците при нарушения.
Чл. 358
При промяна на местоизпълнението на пробационните мерки, отговорният пробационен служител или представител на изпълнителя е длъжен да демонтира техническите средства на старото място и да извърши монтаж на нови технически средства на новото място. Тези действия трябва да се извършат в срок и при условията, определени в чл. 353.
Чл. 359
Чл. 359 от Правилника за прилагане на закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража указва, че при продължаване на срока на електронното наблюдение трябва да се спазват определени разпоредби от предходни членове на закона. Конкретно, се отнася до чл. 352, чл. 355 (ал. 1 - 5) и чл. 356 (ал. 1 и 2), които регулират условията и процедурите за електронно наблюдение.
Чл. 360
Чл. 360 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че в случаите на чл. 269, ал. 2 и 3 от ЗИНЗС, пробационният служител е задължен да изготви мотивирано писмено предложение до началника на областната служба "Изпълнение на наказанията". Освен това, в раздел III се описва взаимодействието с контролния център, което е нововъведение от 2017 г.
Чл. 361
Съгласно Чл. 361 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, всеки сигнал за нарушение, свързан с електронното наблюдение, трябва да се регистрира в контролния център. След регистрацията, сигналът незабавно се предава по електронен адрес на съответния пробационен служител или служител от затворническото общежитие.
Чл. 362
Пробационният служител, в сътрудничество със служител на МВР или служител от затворническото общежитие, е задължен да извърши проверка на мястото на нарушението в срок до 3 часа след регистриране на нарушението и да изготви констативен протокол. Този протокол трябва да бъде докладван на началника на областната служба "Изпълнение на наказанията" или на началника на затвора за вземане на решение и прилагане на дисциплинарни мерки, ако е необходимо.
Чл. 363
Чл. 363 от Правилника определя условията, при които електронното наблюдение на лишените от свобода може да бъде временно спряно. Това се случва в следните случаи: при ситуации, предвидени в чл. 275, ал. 1 от ЗИНЗС; при прекъсване на изпълнението на наказанието за срок до 10 дни; за извършване на медицински изследвания, несъвместими с наблюдението; при налагане на наказание изолиране в килия; и по време на домашен отпуск. Отговорният пробационен служител или служителят от затворническото общежитие е задължен да уведоми контролния център незабавно за преустановяване на наблюдението. Техническите средства не се демонтират по време на временното спиране.
Чл. 364
Електронното наблюдение се прекратява при изтичане на срока, изтърпяване на пробационна мярка, задържане по мярка за неотклонение, писмено оттегляне на съгласие, замяна на режима на лишаване от свобода, помилване или амнистия, случаи по Наказателния кодекс и възникване на несъвместимо заболяване. Отговорният служител уведомява контролния център за настъпилите обстоятелства.
Чл. 365
При монтиране на техническите устройства за електронно наблюдение, лицето, на което е приложено такова наблюдение, е задължено да подпише декларация, с която поема отговорност за опазването на устройствата и за евентуални увреждания.
Чл. 366
Лицата, на които е приложено електронно наблюдение, носят отговорност за умишлено причинени вреди или унищожаване на техническите устройства. Вредите се документират с протокол, изготвен от пробационен служител или представител на изпълнителя, в присъствието на пробационен служител и лицето под наблюдение, и се утвърджава от началника на областната служба.
Чл. 367
Според Чл. 367 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, увредените или унищожени технически устройства се подменят в срок и при условията, определени в чл. 351 от същия закон.
Чл. 368
Ремонтът на техническите средства, свързани с изпълнението на наказанията, може да бъде извършен от специализирана фирма, с която е сключен договор, или от изпълнителя по чл. 271 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, в присъствието на пробационен служител.
Чл. 369
Умишленото увреждане или унищожаване на техническо устройство, свързано с пробационни мерки и електронно наблюдение, е нарушение на установените правила. Лицата, отговорни за опазването на имуществото, носят дисциплинарна отговорност за неспазване на тези правила.
Чл. 370
Чл. 370 определя нарушенията на пробационните мерки при електронно наблюдение. Нарушение е всяко отклонение от установения начин на прилагане на системата, което пречи на ефективното наблюдение. При установено нарушение пробационният служител изготвя констативен протокол, който се докладва на началника на областната служба за вземане на мерки. Ако нарушението е установено от служител на затворническото общежитие, протоколът се докладва на началника на затвора за вземане на мерки.
Чл. 371
Чл. 371 от Правилника за прилагане на закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвижда, че при нарушаване на пробационните мерки, свързани с електронно наблюдение, ако на лицето са предоставени облекчения, те могат да бъдат отменени. Това става по предложение на пробационния служител и с мотивирана писмена заповед на началника на областната служба "Изпълнение на наказанията". Заповедта трябва да бъде издадена в срок от седем дни от установяване на нарушението.
Чл. 372
Чл. 372 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража уточнява, че прекъсването на електронното наблюдение не се счита за нарушение, ако причините за него не зависят от лицето. Тези причини трябва да бъдат установени от пробационния служител или от служителя от затворническото общежитие. В такъв случай се изисква писмен доклад за случая.
Чл. 373
При прилагането на електронно наблюдение, ако се установят данни за извършено престъпление от осъденото или друго лице, е задължително незабавно да се уведоми съответният прокурор.
Чл. 374
Правилникът определя разпоредби относно изпълнението на наказанията и задържането под стража, включително условията за условно предсрочно освобождаване, правата и задълженията на служителите и лишените от свобода, както и процедурите за регистриране на травматични увреждания. Включва определения на термини, свързани с работното време и почивките на служителите, и указания за действия при извънредни ситуации. Също така, правилникът отменя предишни наредби и влиза в сила от 1 февруари 2010 г.
§1
В параграф §1 от преходните и заключителни разпоредби на Правилника се дефинират термини, свързани с работата на служителите. Определенията включват: 'време на разположение', 'дежурство', 'време за отдих', 'наряд', 'обедна почивка', 'време за хранене', 'адаптивна криза', 'кризисна интервенция', 'творческа дейност' и 'изявен специалист'. Всеки термин описва специфичен аспект на работния процес и задълженията на служителите в контекста на закона.
§2
Параграф §2 от преходните и заключителни разпоредби указва, че въвеждането на физиологичен режим на труд и почивка трябва да се извършва в съответствие с Наредба № 15 от 1999 г. Тази наредба определя условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа.
§3
Участието на държавните служители в действия по предотвратяване и овладяване на бедствия, пожари и извънредни ситуации ще се компенсира като труд извън установеното работно време. Компенсацията ще бъде определена по ред, установен със закон или акт на Министерския съвет.
§ 4
Лишените от свобода, настанени в затворнически общежития от преходен тип, се прекатегоризират в открит тип. В случай на наличие на основания за настаняване в затвор от закрит тип, комисията по чл. 73 ЗИНЗС трябва да бъде сезирана за предложение до съответния съд.
§5
Параграф §5 от правилника предвижда, че лишените от свобода, които са на усилено строг режим, се прехвърлят на строг режим. Срокът за замяна на режима се изчислява от деня на поставянето на режима, като се взема предвид остатъка от наказанието към датата на влизане в сила на закона. Освен това, при замяна на доживотен затвор с лишаване от свобода, се прилагат определени разпоредби от закона.
§6
Лишените от свобода, които са на лек режим в заведения от закрит тип и имат остатък на наказанието над 5 години, се преместват на общ режим. При наличие на условия за преместване в затворническо общежитие от открит тип, се изготвя предложение до комисията. След решение на комисията, лишените от свобода могат да бъдат поставени на лек режим в заведение от открит тип.
§7
Параграф §7 от правилника указва, че пробационната мярка "задължителна регистрация по настоящ адрес", наложена на осъдените преди 01.06.2009 г., трябва да се изпълнява два пъти седмично. За нейното изпълнение се изготвят нови планове и графици, които трябва да бъдат съгласувани със съответния началник на районното управление на Министерството на вътрешните работи.
§8
С §8 от Преходните и Заключителни разпоредби се отменят Правилникът за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията, както и Наредба № 5 от 2006 г. за условията и реда за полагане на труд от лишени от свобода лица. Отменените документи са обнародвани в Държавен вестник през 1990 г. и 2006 г. съответно.
§9 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
Правилникът за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража влиза в сила на 1 февруари 2010 г., с изключение на разпоредбата на чл. 20, която влиза в сила три години след приемането на програмата по §11 от преходните и заключителните разпоредби. Включени са и нови приложения за регистрация на травматични увреждания на лица, лишени от свобода или задържани под стража, с подробности за анамнеза, обективно състояние, диагноза, заключения и лечение.
