Виж оригиналния текст на документа
Правилникът урежда условията и реда за прилагане на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство. В него се описват организацията и изпълнението на мерките за специална защита, дейността на компетентните органи, процедурата за предоставяне и прекратяване на специалната защита, международното сътрудничество и управлението на база данни.
Мерките за специална защита на застрашени лица се осъществяват от Бюро по защита, което действа съгласно акт на министъра на правосъдието или решение на Съвета по защита. Планирането и управлението на средствата за специалната защита се регламентират с правила, утвърдени от министъра на правосъдието.
Специалната защита на застрашените лица се осъществява чрез предварителни мерки и Програма за защита, прилагани с принципа на конспиративност. Условията и редът за изпълнение на тези мерки се определят от правилата за дейността на Бюрото по защита, утвърдени от министъра на правосъдието.
Чл. 4 от Правилника за прилагане на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство предвижда, че Бюрото по защита получава съдействие от всички органи на държавната власт и местното самоуправление, както и от юридически и физически лица. Това съдействие включва предоставяне на необходимата информация за организиране и изпълнение на специалната защита, по ред и начин, определени в инструкции или споразумения, съгласно чл. 5, ал. 8 от ЗЗЛЗВНП.
Чл. 4а от правилника установява, че Бюрото по защита на застрашени лица е самостоятелна организационна единица, регламентирана от Закона за защита на класифицираната информация. Правилникът продължава с разпоредби относно организацията и изпълнението на мерките за специална защита, включително предварителна защита.
Чл. 5 от Правилника за прилагане на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, описва процедурата за утвърдяване на план за действие от ръководителя на Бюрото по защита. Планът се основава на предоставената предварителна защита и изисква наличие на финансов разчет. Той включва основна цел, сили и средства, времетраене, задачи на служителите, мерки за безопасност и контрол.
Член 6 от Правилника описва задълженията на ръководителя на Бюрото по защита за изпълнение на плана за действие. Той трябва да определи служители за връзка със застрашените лица, специалисти с необходимите знания и умения, охраняващи екипи и безопасно място за настаняване на застрашените лица. Промени в състава на служителите и настаняването могат да се извършват по установените процедури.
Член 7 от Правилника определя условията за лична физическа охрана на лица, застрашени във връзка с наказателно производство. Охраната може да бъде денонощна, за определени часове или в специфични случаи. Освен това, указанията за безопасност трябва да бъдат включени в декларацията, посочена в чл. 16б, ал. 2 от Закона за защита на лицата, застрашени във връзка с наказателно производство.
Чл. 8 от Правилника определя начина на охрана на имущество на лица, застрашени в наказателно производство. Охраната може да бъде денонощна, за определени часове или случаи, и да се осъществява от служители или чрез технически средства като видеонаблюдение. Мярката се прилага за личното движимо и недвижимо имущество на застрашеното лице и трябва да бъде индивидуализирана в акта на министъра на правосъдието или в решението на Съвета по защита.
Чл. 9 от Правилника определя условията за настаняване на застрашени лица на безопасно място, което се извършва след анализ на възможностите. Обезпечаването на мярката може да включва пропускателен режим и технически средства като видеонаблюдение. Разходите за настаняване и текущи разходи на застрашените лица се покриват от средствата за специална защита, а разходите за преместването и нощувките на служителите са за сметка на бюджета на Бюрото по защита.
Чл. 10 от Правилника определя процедурите за настаняване на застрашени лица в друго място за изтърпяване на наказание или изпълнение на мярка за неотклонение. Настаняването се осъществява по предложение на ръководителя на Бюрото по защита и е осигурено от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". След настаняването, началникът на новото място е длъжен да осигури достъп до лицето за служителите за връзка, които поддържат пряк контакт с него след разрешение на началника на мястото.
Чл. 11 от Правилника за прилагане на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, определя дейностите на Бюрото по защита при прилагане на мерки за предварителна защита. При необходимост от изменение или допълнение на дейностите, те се определят с акт на министъра на правосъдието по предложение на ръководителя на Бюрото. Разходите за тези дейности се поемат от средствата за специална защита.
Чл. 12 от Правилника за прилагане на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, предвижда, че ръководителят на Бюрото по защита утвърджава план за действие за изпълнение на мерките по Програмата за защита, в зависимост от вида на предоставената защита. Утвърдителният процес е условие за наличие на финансов разчет. Планът включва основна цел, сили и средства, времетраене, задачи на служителите, мерки за безопасност и контрол.
Чл. 13 от Правилника предвижда, че ръководителят на Бюрото по защита определя служители за връзка с застрашените лица, специалисти при необходимост, място на живеене за застрашените и охраняващи екипи. Промените в състава на служителите и мястото на живеене могат да се извършват по същия ред.
Чл. 14 от Правилника определя мерките за защита на лица, застрашени в резултат на наказателно производство. Бюрото по защита осигурява подходящи жилища за настаняване на защитените лица, след проучване на средата. Разходите по наемите са за сметка на специалната защита, докато текущите разходи и вреди в имота са за сметка на защитеното лице или неговия законен представител. Осигуряване на допълнителна безопасност може да включва пропускателен режим и технически средства, по преценка на ръководителя на Бюрото.
Чл. 15 от Правилника определя процедурата за изпълнение на мярката за промяна на мястото на работа на лица, застрашени в резултат на наказателно производство. Бюрото по защита трябва да взаимодейства с компетентните държавни органи, а също и с юридически и физически лица. Изборът на подходяща работа се извършва след проучване на възможностите и анализа на работната среда.
Чл. 16 от Правилника за прилагане на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство предвижда, че Бюрото по защита взаимодейства с компетентни органи на Министерството на образованието и науката, местната власт, висши училища и други, за изпълнение на мярката за промяна на детската ясла или институция в предучилищното, училищното и висшето образование, съгласно чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛЗВНП.
Чл. 17 от Правилника уточнява, че при изпълнението на мярката за настаняване на лица в друго място за изтърпяване на наказание или за задържане под стража, се прилага редът, предвиден в чл. 10. Тази разпоредба е добавена с изменения в Държавен вестник, бр. 100 от 2021 г. и влиза в сила от 30.11.2021 г.
Чл. 18 от Правилника за прилагане на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, указва, че при изпълнение на мярката за релокация в друга държава, съгласно чл. 6, ал. 2, т. 5 от ЗЗЛЗВНП, се следва редът по глава шеста от същия закон.
Член 19 от правилника описва дейностите на Бюрото по защита при прилагане на мерки от Програмата за защита, съгласно разпоредбите на Закона за защита на лицата, застрашени във връзка с наказателно производство. Дейностите се определят от министъра на правосъдието и разходите за тях се покриват от средствата за специална защита. За защитените лица се внасят здравноосигурителни вноски, които им осигуряват статус на здравноосигурени, освен в специфични случаи, определени от закона.
Чл. 20 от правилника регламентира издаването и съхранението на документи с нови основни данни за защитените лица. Издаването се извършва служебно по искане на Бюрото по защита. Съхранението на предходните данни се определя със заповед на ръководителя на Бюрото. Документите с предходни данни могат да се ползват при засягане на законни интереси, след разрешение от ръководителя на Бюрото. Разходите за издаване на нови документи са за сметка на средствата за специална защита.
Съветът по защита, съгласно чл. 21, се състои от ключови фигури в правосъдната система: министъра на правосъдието, министъра на вътрешните работи, председателя на Върховния касационен съд, главния прокурор и председателя на Държавна агенция "Национална сигурност". При отсъствие на член на Съвета, той може да бъде представляван от заместник, който е упълномощен с акт.
Съветът по защита осъществява своята дейност съгласно правила, които са приети по реда на чл. 13а, ал. 7 от Закона за защита на лицата, застрашени във връзка с наказателно производство.
Съветът по защита провежда заседания на всеки шест месеца, за да разгледа отчетите за изпълнението на специалната защита или в срок от три дни след предложение за предоставяне на такава защита, изпратено от министъра на правосъдието. Подготовката на заседанията е в съответствие с приетите правила, а те се свикват и ръководят от министъра на правосъдието.
Заседанията на Съвета по защита са закрити и се провеждат при наличие на кворум, който е повече от половината от членовете. В случай на липса на кворум, ръководещият заседанието е длъжен да насрочи ново заседание в срок от три дни.
Член 25 от Правилника определя процедурите, по които Съветът по защита взема решения относно предоставянето на специална защита на лица, застрашени в контекста на наказателно производство. Решенията се вземат с обикновено мнозинство и включват информация за лицето, номера на производството и конкретните мерки за защита. Съветът следва принципа на "необходимост да се знае" при разгласяване на информация, свързана с изпълнението на защитата. Всички решения са писмени и трябва да бъдат изпратени на Бюрото по защита в срок от 3 дни.
Член 26 от Правилника определя правомощията на министъра на правосъдието относно Бюрото по защита. Министърът осъществява ръководство и контрол, организира мерки за защита на застрашени лица, одобрява и прекратява мерки, сключва споразумения, осъществява международно сътрудничество и ръководи заседания на Съвета по защита. Освен това, той назначава и освобождава служители, утвърджава структурата на Бюрото и контролира дисциплинарните процедури. Министърът може да делегира част от правомощията си на ръководителя на Бюрото.
Чл. 27 от Правилника определя задълженията на министъра на правосъдието по отношение на предоставяне на защита на застрашени лица. Министърът издава мотивирано писмено разпореждане относно предварителна защита, включване в Програмата за защита, осигуряване на финансови помощи и промяна на мерките за защита. Разпореждането съдържа данни като дата, лични данни на лицето, номера на наказателното производство и детайли относно мерките за защита. В допълнение, актовете по одобряване или прекратяване на мерките също съдържат важна информация за състоянието на защитата.
Чл. 28 от Правилника за прилагане на закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство регламентира структурата и функционирането на Бюрото по защита. Бюрото е юридическо лице със седалище в София и е под ръководството на второстепенен разпоредител с бюджет по бюджета на Министерството на правосъдието. Правилата за дейността му се определят от министъра на правосъдието, а структурата му включва отдели, сектори и самостоятелни звена. Функционалните задължения на тези звена се определят в съответствие с правилата за дейността, посочени в закона.
Чл. 29 определя правомощията и задълженията на ръководителя на Бюрото по защита, който е пряко подчинен на министъра на правосъдието. Ръководителят представлява Бюрото, осъществява контрол и ръководство на дейността му, планира и контролира бюджетните средства, изготвя становища и предложения относно мерките за защита, представя отчети за изразходваните средства и организира лична физическа охрана. Освен това, той управлява човешките ресурси, отговаря за вътрешния ред и сигурността, и осъществява взаимодействие с други органи.
Чл. 30 от Правилника за прилагане на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство определя служителите на Бюрото по защита, които включват държавни служители, работещи по трудово правоотношение и определя техните задължения и права. Служителите отговарят пред ръководителите си и могат да използват средства за лична безопасност и прикритие. Назначаването на ръководителя и служителите се извършва по реда на ЗМВР и се определят правила за тяхната работа. Служителите имат специфични права и задължения, за чието изпълнение получават съдействие от Министерството на вътрешните работи.
Процедурата за предоставяне на специална защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, започва с предложение от окръжния прокурор или съда до министъра на правосъдието. Предложението трябва да спазва изискванията на Закона за защита на класифицираната информация. При непълнота на предложението, ръководителят на Бюрото по защита може да поиска допълнителна информация от органа, отправил предложението.
Чл. 32 от Правилника предвижда, че лицата, упоменати в чл. 3, т. 3 от Закона за защита на лицата, застрашени във връзка с наказателно производство (ЗЗЛЗВНП), могат да получат специална защита. Тази защита може да бъде предоставена едновременно с защитата на лицата по чл. 3, т. 1 и 2 от същия закон или след като те вече са получили защита. Процедурата за предоставяне на специална защита е регламентирана в чл. 15, ал. 4 и 5 от ЗЗЛЗВНП и се извършва по писмено искане на застрашено или защитено лице. В предложението на окръжния прокурор или на съда до министъра на правосъдието се включват данни за лицето по чл. 3, т. 3 и лични данни за лицата по чл. 3, т. 1 и 2, както и информация за връзката между тях.
Чл. 33 от Правилника за прилагане на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, предвижда, че към предложението за предоставяне на специална защита на лицата по чл. 3, т. 1 - 3 от закона трябва да се приложат: 1) писмено съгласие на лицето за предоставяне на специална защита; 2) декларация за семейното и материалното състояние на лицето; 3) декларация за задълженията на лицето към държавата и към юридически или физически лица.
Член 34 от правилника определя процедурата, по която Бюрото по защита изготвя становище относно мерките за предварителна защита на лицата, застрашени в контекста на наказателно производство. По предложение на заинтересованите лица, ръководителят на Бюрото докладва на министъра на правосъдието, включвайки становището относно възможностите за защита.
Чл. 35 от Правилника за прилагане на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, указва, че при акт на министъра на правосъдието за предоставяне на предварителна защита, ръководителят на Бюрото по защита уведомява органа, който е внесъл предложението. Член 35, алинея 2 е отменен, а в алинея 3 се посочва, че в случаите по чл. 16а, ал. 4 от ЗЗЛЗВНП, ръководителят на Бюрото по защита също уведомява органа, внесъл предложението.
В случаи, когато застрашеното лице оттегли писмено искането или съгласието си за специална защита преди издаването на акта на министъра на правосъдието или вземането на решение на Съвета по защита, процедурата за предоставяне на специална защита се прекратява, съгласно правилата на Закона за защита на лицата, застрашени във връзка с наказателно производство.
Чл. 37 от Правилника определя процедурата за предоставяне на предварителна защита на застрашени лица. Бюрото по защита извършва действия, свързани с предоставянето на защита, по решение на министъра на правосъдието или Съвета по защита. Застрашеното лице е задължено да подпише декларация за предоставяне на защита в срок от 5 дни след решението на съответния орган.
Бюрото по защита е отговорно за изпълнението на мерките за предварителна защита, които започват от момента на подписване на декларацията, съгласно чл. 16б, ал. 2 от Закона за защита на лицата, застрашени във връзка с наказателно производство.
Чл. 39 от Правилника за прилагане на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство определя, че Бюрото по защита извършва действия за предоставяне на предварителна защита, след като министърът на правосъдието или Съветът по защита вземат решение, а застрашеното лице даде писмено съгласие. Действията се основават на информация от службите за сигурност, органа, направил предложението, и други съответни органи и лица.
Чл. 40 от Правилника определя процедурата за предварителна защита на застрашените лица. Ръководителят на Бюрото по защита трябва да представи становище на министъра на правосъдието относно необходимостта и възможността за включване на застрашеното лице в Програмата за защита, както и времетраенето на защитата. Становището трябва да включва и предложения за дейности по защита и създаване на нови основни данни.
Чл. 41 от Правилника определя условията за включване на застрашено лице в Програмата за защита. Включването става въз основа на акт на министъра на правосъдието или решение на Съвета по защита. Актът или решението трябва да бъдат издадени или приети преди изтичането на срока на предварителната защита.
Чл. 42 от Правилника определя процедурата за уведомяване на органа, внесъл предложение за включване на застрашено лице в Програмата за защита. След акт на министъра на правосъдието, ръководителят на Бюрото по защита уведомява съответния орган. Отменен е параграф 2, а параграф 3 предвижда уведомление за решението на Съвета по защита от ръководителя на Бюрото по защита.
Чл. 43 от Правилника предвижда, че Бюрото по защита периодично изготвя становище до министъра на правосъдието относно необходимостта от продължаване, изменение или прекратяване на мерките по Програмата за защита за всяко защитено лице. Становището се основава на анализ на информацията, оценка на риска и мнение на органа, изготвил предложението. Ръководителят на Бюрото е задължен да предостави становището в срок от един месец след изтичането на всеки шест месеца от датата на предоставяне на специалната защита.
В тридневен срок след акта на министъра на правосъдието или решението на Съвета по защита, ръководителят на Бюрото по защита сключва споразумение за защита. Бюрото уведомява органа, внесъл предложението.
Чл. 45 от Правилника за прилагане на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, определя правата и задълженията на защитеното лице. Те включват задължението да не пречи на мерките за защита и действията, от които трябва да се въздържа, определени от Бюрото по защита. При промяна в обстановката е възможно сключване на допълнително споразумение за изменения в действията. Контролът върху изпълнението на задълженията на защитеното лице се осъществява от Бюрото по защита при условия на конспиративност.
Чл. 46 от Правилника за прилагане на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство описва процедурата за прекратяване на действието на Програмата за защита. При настъпване на основания за прекратяване, включително ако защитеното лице изрично заяви, че не желае защита, окръжният прокурор или съдът, чрез Бюрото по защита, изпращат мотивирано предложение до министъра на правосъдието. При случаи, в които мярката е определена от Съвета по защита, министърът внася предложението в Съвета за разглеждане в тридневен срок.
Действието на Програмата за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, се прекратява с акт на министъра на правосъдието, освен в определени случаи: при смърт на лицето, изтичане на срока на споразумението, писмено искане за прекратяване или решение на Съвета по защита.
Чл. 48 от Правилника предвижда, че Бюрото по защита може да обменя информация с международни органи и органи на други държави по искане за защита на лица, при спазване на изискванията на Закона за защита на лицата, застрашени във връзка с наказателно производство (ЗЗЛЗВНП). Освен това, ръководителят на Бюрото организира и контролира изпълнението на мерките за защита, предвидени в чл. 27, ал. 1 от ЗЗЛЗВНП.
Чл. 49 определя условията за прилагане на мерките за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство. Мярката по чл. 6, ал. 2, т. 5 от ЗЗЛЗВНП се прилага при наличие на съгласие от лицето, международен договор за защита, акт на министъра на правосъдието и споразумение за сътрудничество със съответната служба на другата държава. Осигуряването на местопребиваване или временно пребиваване на защитени лица на територията на България също изисква искане от друга държава, съгласие на министъра на правосъдието и споразумение за сътрудничество. Разходите за защитените лица са за сметка на съответната държава.
Член 50 от Правилника за прилагане на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство предвижда, че Бюрото по защита може да участва в международни мероприятия, да привлича експерти за обучения и да участва в международни форуми, свързани с дейности и процедури за защита на застрашени лица. Вторият параграф, който е отменен, не е в сила от 30.11.2021 г.
Чл. 51 от Правилника определя задълженията на Бюрото по защита, което е отговорно за събиране, систематизиране, анализиране и съхраняване на информация, свързана с предоставянето на специална защита на застрашени лица. Информацията се обработва при осигурени мерки за защита, предвидени в Закона за защита на лицата, застрашени във връзка с наказателно производство. За всяко застрашено или защитено лице се създава дело за защита с явно наименование.
В Бюрото по защита се създава регистър, в който се вписват актове на министъра на правосъдието и решения на Съвета по защита, касаещи застрашени или защитени лица. Министърът определя вида на данните и реда за водене на регистъра, а ръководителят на Бюрото назначава служителите, отговорни за него. Регистърът се води както на електронен, така и на хартиен носител.
Чл. 53 от Правилника указва, че след изтичането на срока за съхраняване на данните, те се унищожават от специална комисия, назначена от ръководителя на Бюрото по защита, по предложение на служителя по сигурността на информацията, в съответствие със ЗЗКИ и ЗЗЛД. Правилникът е приет на основание Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на лицата, застрашени във връзка с наказателно производство. Главният прокурор е задължен да издаде правила по чл. 3, ал. 2 в срок от три месеца след влизането в сила на правилника. Постановленията, изменящи правилника, влизат в сила от деня на обнародването им в "Държавен вестник."
Правилникът е приет на основание § 1а от заключителните разпоредби, свързани с § 33 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, обнародван в Държавен вестник, брой 44 от 2018 г.
Параграф §2 предвижда, че в тримесечен срок от влизането в сила на правилника, главният прокурор е задължен да издаде правилата по чл. 3, ал. 2. Заключителните разпоредби се отнасят към Постановление № 56 от 31 март 2020 г., което изменя и допълва Правилника, приет с Постановление № 242 на Министерския съвет от 2018 г. Правилникът е обнародван в Държавен вестник, брой 31 от 2020 г. и влиза в сила от 01.04.2020 г.
Параграф §3 указва, че постановлението влиза в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят към Постановление № 401 от 25 ноември 2021 г., което изменя и допълва Правилника, приет с Постановление № 242 на Министерския съвет от 2018 г. Обнародването е извършено в брой 100 на "Държавен вестник" от 2021 г., а в сила е от 30.11.2021 г.