Виж оригиналния текст на документа
Правилникът урежда начина на прилагане на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" (ЗДАНС). Той определя основните принципи и процедури, свързани с функционирането на агенцията.
Агенцията е специализиран орган, подчинен на Министерския съвет, отговорен за изпълнението на политиката по защита на националната сигурност. Тя е юридическо лице на бюджетна издръжка, със седалище в София, а председателят ѝ е първостепенен разпоредител с бюджет. Числеността на персонала в агенцията се определя съгласно поверителен документ.
Член 3 от правилника определя условията за обявяване на извънредни ситуации, свързани с националната сигурност. В ал. 1 се посочва, че извънредни ситуации възникват при събития, които негативно влияят на защитеността на националната сигурност. При наличие на такива обстоятелства, председателят на агенцията има правото да издаде заповед за прилагане на съответните мерки. Ал. 3 уточнява, че председателят определя размера на допълнителния платен годишен отпуск за определени длъжности, съгласно разпоредбите на Закона за ДАНС и Кодекса на труда.
Агенцията "Национална сигурност" се ръководи от председател, назначаван с указ на Президента по предложение на Министерския съвет. Председателят е подпомаган от двама заместник-председатели, назначавани с решение на Министерския съвет по предложение на председателя. Правоотношенията с председателя и заместник-председателите могат да бъдат прекратени предсрочно от органа, който ги назначава, при условията на чл. 8, ал. 4 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност".
Председателят и заместник-председателите на Държавна агенция "Национална сигурност" имат права по трудово правоотношение, освен ако те противоречат на правното им положение. Основното месечно възнаграждение на председателя се определя със заповед на министър-председателя и е не по-малко от основното възнаграждение по чл. 71, ал. 2, т. 1 ЗДАНС, увеличено с коефициент 2,2. Заместник-председателите получават основно възнаграждение, определяно по реда на чл. 93, ал. 3, не по-малко от основното възнаграждение по чл. 71, ал. 2, т. 1 ЗДАНС, увеличено с коефициент 2,0. Допълнителните възнаграждения и осигуровките се определят по условията на ЗДАНС.
Член 6 от Правилника за прилагане на Закона за ДАНС определя, че работното време, почивките и отпуските на председателя и заместник-председателите се регулират съгласно разпоредбите на глава седма, раздел V от Закона за ДАНС. Ползването на отпуск на председателя на ДАНС се разрешава от министър-председателя, а отпуските на заместник-председателите се разрешават от председателя на ДАНС.
Член 7 от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 101 от 2009 г., и влиза в сила от 18 декември 2009 г.
Чл. 8 от Правилника е отменен със Закона за изменение и допълнение на Закона за ДАНС, обнародван в Държавен вестник, брой 101 от 2009 г., с в сила от 18 декември 2009 г. Раздел II от правилника описва служителите по сигурността на информацията, дирекция "Сигурност на ДАНС", звено за вътрешен одит и финансови контрольори, но конкретното съдържание на този раздел не е предоставено в извадката.
Чл. 9 от Правилника описва задълженията на служителя по сигурността на информацията в ДАНС, който отговаря за създаването, обработването, съхраняването, защитата и предаването на класифицирана информация. Той е пряко подчинен на председателя на агенцията и е директор на дирекция "Сигурност на ДАНС", която е административно звено по сигурността на информацията. Служителят извършва проучвания за надеждност на служителите и кандидатите за работа в агенцията и може да издава заповеди, свързани с дирекцията.
Член 10 от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 101 от 2009 г., и влиза в сила от 18 декември 2009 година.
Звеното за вътрешен одит в Държавна агенция "Национална сигурност" е подчинено на председателя на агенцията и извършва вътрешен одит в съответствие със Закона за вътрешния одит в публичния сектор. То отговаря за одита на всички структури, програми, дейности и процеси в администрацията на агенцията, следвайки разпоредбите на съответния закон.
Звеното за вътрешен одит в Държавна агенция "Национална сигурност" е отговорно за планирането, извършването и докладването на дейността по вътрешен одит, съобразно изискванията на Закона за вътрешния одит. То изготвя стратегически и годишни планове, одитни планове за конкретни ангажименти, предоставя независима оценка на финансовото управление, оценява рисковете и проверява съответствието на дейностите с нормативните изисквания. Звеното консултира председателя на агенцията, докладва резултати от одити, дава препоръки за подобрения и изготвя годишен доклад за дейността си.
Чл. 13 от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" определя задълженията на финансовите контрольори. Те осъществяват предварителен контрол за законосъобразност на документи и действия, свързани с финансовата дейност, проверки преди вземането на решения за поемане на задължения и извършване на разходи, и изразяват мнение относно законосъобразността на предложенията за поемане на задължения или разходи според законоустановените процедури.
Чл. 14 от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 101 от 2009 г., и влиза в сила от 18 декември 2009 г.
Член 15 от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 101 от 2009 г., с влизане в сила от 18 декември 2009 г.
Член 16 от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 101 от 2009 г., с влизане в сила от 18 декември 2009 г.
Чл. 17 от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 101 от 2009 г., и влиза в сила от 18.12.2009 г.
Член 18 от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" е отменен с изменения, обнародвани в Държавен вестник, брой 101 от 2009 г., и е в сила от 18.12.2009 г.
Член 19 от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 101 от 2009 г. и е в сила от 18 декември 2009 г.
Член 20 от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 101 от 2009 г., в сила от 18 декември 2009 г.
Чл. 21 и Раздел IV от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" са отменени с ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.
Член 22 от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 101 от 2009 г., и влезе в сила на 18 декември 2009 г.
Член 23 от Правилника е бил изменен, но след това е отменен с ДВ, бр. 101 от 2009 г., и е влязъл в сила от 18.12.2009 г. Тази промяна означава, че разпоредбите, които са били в сила до този момент, вече не се прилагат.
Член 24 от Правилника е бил изменен с Държавен вестник, брой 7 от 2009 г. и след това отменен с Държавен вестник, брой 101 от 2009 г., в сила от 18 декември 2009 г. Този член вече не е в сила.
Член 25 от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 101 от 2009 г., като отменянето влиза в сила от 18 декември 2009 г.
Чл. 26 от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 101 от 2009 г., и е в сила от 18 декември 2009 г.
Чл. 27 от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 101 от 2009 г., и влиза в сила на 18 декември 2009 г.
Член 28 от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 101 от 2009 г., и влиза в сила от 18 декември 2009 г.
Чл. 29 от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 101 от 2009 г., което влиза в сила на 18 декември 2009 г.
Член 30 и Раздел V от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" са отменени с обнародването в Държавен вестник, брой 101 от 2009 г., и влизат в сила от 18 декември 2009 г.
Чл. 31 от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 101 от 2009 година, и влиза в сила от 18 декември 2009 година.
Член 32 от Правилника е отменен с изменения в Държавен вестник, брой 101 от 2009 година, в сила от 18 декември 2009 година. Раздел III "а" е нов и описва специализираните дирекции в агенцията, също публикуван в Държавен вестник, брой 101 от 2009 година.
Член 32а определя структурата и ръководството на специализираните дирекции в Държавна агенция "Национална сигурност". Специализираните дирекции и дейности се определят в секретно приложение. Председателят на агенцията може да създава отдели и сектори в дирекциите, които се ръководят от директори, назначавани от него. Началниците на структурните звена в дирекциите също се назначават от председателя и имат задължения за планиране, контрол и взаимодействие с други звена в агенцията.
Чл. 32б от Правилника за прилагане на закона за Държавна агенция "Национална сигурност" описва организацията на териториалните дирекции и самостоятелните териториални отдели. Те се състоят от отдели и сектори, като в отделите могат да се създават допълнителни сектори. Структурата на тези звена се определя в зависимост от възложените им задачи. Възможно е изграждане на структурни звена с функции, подобни на специализираните дирекции.
Териториалните дирекции и самостоятелните териториални отдели на ДАНС извършват дейности в определени райони, определени от Министерския съвет. Директорите на териториалните дирекции и началниците на отделите отговарят на председателя на агенцията и информират за дейността си. Специализираните дирекции осъществяват методическо ръководство и контрол на териториалните структури, включително дават задължителни указания и подпомагат координацията с агенцията.
Чл. 32г. от Правилника описва функциите на Специализираната административна дирекция "Инспекторат", която извършва проверки по разпореждане на председателя на агенцията. Проверяват се спазването на нормативните актове, управлението на материални средства, логистичното осигуряване, управлението на човешките ресурси, проявите на корупция, правата на човека и сигналите за незаконни действия на служители. При установени нарушения дирекцията може да предлага дисциплинарни производства. Осъществява се контрол по Закона за противодействие на корупцията и се съставят актове за административни нарушения. Организацията на проверките се определя от председателя на агенцията.
Чл. 32д определя функциите и задълженията на специализираната административна дирекция "Финансово разузнаване" в рамките на ДАНС. Дирекцията отговаря за получаване, съхранение и анализ на информация, свързана с изпирането на пари и финансирането на тероризма, в съответствие с националните и европейски закони. Тя изгражда собствен информационен фонд и осъществява взаимодействие с други държавни органи и служби за сигурност. Дирекцията води регистри, обменя информация, провежда анализи и предоставя заключения на прокуратурата и други компетентни органи. Директорът на дирекцията координира взаимодействието с различни институции и образува оперативни преписки по получена информация.
Чл. 32е от Правилника определя функциите на специализираната административна дирекция "Информация и архив" в Държавна агенция "Национална сигурност". Дирекцията отговаря за регистрацията, движението и архивирането на оперативния отчет на агенцията, поддържа картотеки и осъществява статистическа дейност. Тя предоставя данни на ръководството на агенцията и координира с други държавни органи. Дирекцията също така съхранява архивите и предоставя информация на съдебната власт при нужда, оказва методическа помощ на структурните звена и разработва проекти на нормативни актове.
Член 32ж от Правилника определя функциите на Специализираната административна дирекция "Координация и информационно-аналитична дейност" в Държавна агенция "Национална сигурност". Дирекцията обработва и анализира информация, изготвя документи и отчети за нуждите на агенцията и външни потребители, осъществява координация между структурните звена и предоставя достъп до обществена информация. Тя също така изготвя планове и методически указания, свързани с информационно-аналитичната дейност.
Чл. 32з. определя функциите на Специализираната административна дирекция "Човешки ресурси" в ДАНС. Дирекцията подпомага председателя на агенцията в управлението на човешките ресурси, организира кадровия процес, изготвя и актуализира длъжностното разписание, осъществява професионална подготовка на служителите, анализира дисциплината и прилага дисциплинарната практика. Освен това, дирекцията осигурява психологическо подпомагане, организира атестиране на служителите, събира и обработва информация за тях, разглежда молби и предложения, и издава удостоверителни документи.
Специализираната административна дирекция "Правно-нормативна дейност" в Държавна агенция "Национална сигурност" осъществява множество функции, включително подпомагане на ръководството на агенцията, разработване на становища по нормативни актове, участие в международни договори, процесуално представителство, оценка на законосъобразността на документи, управление на имоти, участие в обществени поръчки, координация на проекти с международно финансиране, подготовка на нормативни актове за хармонизация с ЕС, разглеждане на сигнали и предложения от граждани, и взаимодействие с прокуратурата. Дирекцията играе ключова роля в правната дейност на агенцията.
Член 32к от Правилника за прилагане на Закона за ДАНС определя функциите на Специализираната административна дирекция "Международно сътрудничество". Основните задължения включват подпомагане на председателя на агенцията в международното сътрудничество, организация на двустранни и многостранни дейности, координация на задгранични представители, разработване на международни споразумения и организиране на задгранични командировки. Дирекцията също така отговаря за превода на документи, протоколна дейност, изготвяне на обзорни документи, връзки с обществеността и развитие на интернет сайта на ДАНС.
Чл. 32л определя функциите на специализираната административна дирекция "Финансово-стопанска и управление на собствеността", която подпомага председателя на агенцията в качеството му на разпоредител с бюджет. Дирекцията отговаря за организирането на годишния бюджет и тригодишната бюджетна прогноза, изграждането на система за финансов мениджмънт, контролира изпълнението на бюджета, осъществява банкови и касови разплащания, планира и отчита финансовите средства за оперативно-специални нужди, управлява вътрешните финансови дейности и счетоводството, координира материално-техническото осигуряване, контролира ремонтната дейност и поддръжката на сградния фонд, отговаря за управлението на недвижими имоти, осигурява оперативно-издирвателната и оперативно-техническата дейност и организира възлагането на обществени поръчки.
Член 32м от Правилника определя функциите на Специализираната административна дирекция "Административно обслужване" в Държавна агенция "Национална сигурност". Дирекцията подпомага ръководството на агенцията, организира куриерската дейност, ръководи регистратурите и деловодствата, осъществява справочна дейност по документооборота, организира обмен на информация, отговаря за вътрешния сайт, съхранява архивите и изпълнява допълнителни административни задачи, възложени от председателя на агенцията.
Директорите на специализираните административни дирекции в Държавна агенция "Национална сигурност" са подчинени директно на председателя на агенцията. Тази разпоредба е въведена с изменение в правилника, обнародван в Държавен вестник, бр. 101 от 2009 г., и влиза в сила на 18.12.2009 г.
Чл. 32о определя задълженията на началниците на структурните звена в специализираните административни дирекции на ДАНС. Те се назначават от председателя на агенцията и отговарят за планирането, организирането, контролирането и отчетността на дейността на своето звено. Длъжностните лица трябва да изпълняват заповеди на ръководителите си, да възлагат задачи на подчинените, да осигуряват взаимодействие с други звена, да предлагат мерки за подобрение и да правят предложения за управление на кадрите в звеното.
Националното звено за получаване и обработване на резервационни данни на пътниците в България обработва данни за всички полети до, във или от страната. То изгражда и контролира информационен фонд, поддържа интернет портал и осигурява интерфейси за предаване на данни от въздушните превозвачи. Звеното обработва данните с автоматични и неавтоматични средства, съпоставя ги с данни от други информационни фондове и предоставя информация на компетентни органи. Дейността му е денонощна, а председателят на ДАНС утвърдил вътрешни правила за работа.
Чл. 32р от Правилника за прилагане на Закона за ДАНС определя задълженията на ръководителя на Националното звено. Той отговаря за планирането, организирането, контролирането и спазването на законите при дейността на звеното. Ръководителят осъществява взаимодействие с други структурни звена и ведомства, както и със сходни международни структури. Освен това, той подготвя вътрешни правила, издава указания за свързване на въздушни превозвачи към информационната система и организира нейното управление. При отсъствие на ръководителя, функциите му се поемат от назначен служител.
Чл. 32с от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" регламентира, че дейностите на Националното звено се осъществяват от служители на ДАНС, Министерството на вътрешните работи и Агенция "Митници". Определянето на служителите от МВР и Агенция "Митници", които ще участват в дейностите на Националното звено, става със заповед на техните ръководители. Параграф 3 е отменен с изменение от 2019 г.
Длъжностното лице по защита на данните в Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) изпълнява важни задачи, свързани с защитата на личните данни. То участва активно в процесите, информира и съветва администрацията и служителите за задълженията им, наблюдава спазването на законодателството, предоставя съвети за оценка на въздействието върху защитата на данните и осъществява сътрудничество с Комисията за защита на личните данни. Длъжностното лице има достъп до резервационни данни и данни на екипажа, извършва проверки при разкриване на деперсонализирани данни и отчита рисковете, свързани с обработването на лични данни. Информация за контакт с него е публикувана на интернет страницата на ДАНС.
Чл. 33 от Правилника за прилагане на закона за Държавна агенция "Национална сигурност" определя, че агенцията осъществява взаимодействие с различни институции и организации. В частност, тя работи с Народното събрание, Президента на Република България, Министерския съвет, министерствата, органите на съдебната власт, местното самоуправление и местната администрация. Освен това, агенцията си сътрудничи и с правозащитни и други граждански организации, които се занимават с правата на човека и основните свободи.
Чл. 34 от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" предвижда, че държавните органи и организации са задължени да предоставят достъп до служебните си помещения и имущество на органите на агенцията, за да изпълняват служебните си задължения. Достъпът до стратегически обекти, важни за националната сигурност, се осигурява независимо от формата на собственост. Органите на агенцията удостоверяват качеството си с служебна карта или служебен знак.
Чл. 35 от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" определя, че взаимодействието с Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, службите за сигурност и службите за обществен ред се урежда със съвместни инструкции, изготвени от председателя на агенцията и ръководителите на съответните ведомства. Освен това, взаимодействието с други държавни органи и организации също може да бъде осъществено чрез съвместни инструкции.
Служителите на Държавната агенция "Национална сигурност" имат право на достъп до лечебни заведения, свързани с Министерския съвет, Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи, в съответствие с Закона за здравното осигуряване. Условията и редът за ползване на тези лечебни заведения се определят чрез съвместни инструкции между председателя на агенцията и ръководителите на съответните лечебни заведения. Член 36, алинея 3 е отменен с ДВ, бр. 101 от 2009 г.
Чл. 37 от Правилника описва задълженията на органите на Държавната агенция "Национална сигурност" относно предоставянето на информация. Те трябва да предоставят информация на компетентните държавни органи с цел предотвратяване на посегателства срещу националната сигурност. Предоставянето на информация на други държавни органи за управление в областта на националната сигурност се извършва от председателя на агенцията или от оправомощени от него длъжностни лица.
Чл. 38 от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" указва, че исканията на агенцията, съгласно чл. 129, ал. 3 от ЗДАНС, трябва да се отправят писмено. Информацията, получена в отговор на тези искания, се предоставя също в писмен вид или чрез други подходящи информационни носители.
Чл. 39 от Правилника определя, че координацията и оперативното взаимодействие на Държавна Агенция "Национална Сигурност" с компетентни служби на други държави и международни организации, свързани с националната сигурност, се извършва от специализираните дирекции на агенцията, освен ако в международен договор не е предвидено друго.
Чл. 40 от Правилника определя задълженията на органите на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) в контекста на защитата на националната сигурност. Те осигуряват защитата на стратегически обекти и дейности, издават разрешения за работа и обучение в стратегически зони. Важно е да се отбележи, че агенцията не осъществява тези дейности в определени държавни структури, като Министерството на вътрешните работи и други разузнавателни служби.
Чл. 41 от правилника определя стратегическите обекти и дейности, важни за националната сигурност, които се одобряват от Министерския съвет след предложение от съответните министри. Защитата на тези обекти включва контрол на физическата и информационната защита, както и съдействие при идентифициране на заплахи. Ръководителите на стратегическите обекти са отговорни за изпълнението и финансирането на мерките за защита. Те също така назначават служител, който да бъде контактна точка с агенцията при инциденти.
Чл. 41а от Правилника определя контрола, осъществяван от служители на ДАНС чрез планови и инцидентни проверки. Проверяват се задължителните мерки за сигурност и достъпа до стратегически обекти. Проверките се назначават със заповед на председателя на ДАНС, която указва обхвата, продължителността и състава на комисията. Служителите имат право на достъп до обекти и документи, да изискват обяснения и информация, и да дават задължителни предписания.
Чл. 42 от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" предвижда, че Агенцията осъществява контрол не само върху държавни структури, но и върху недържавни органи и организации. Тези субекти трябва да имат разрешение за работа в стратегическите зони на стратегическите обекти и в зоните, свързани с изпълнението на стратегически дейности. Промените в текста са влезли в сила на 16.06.2015 г.
Чл. 43 от Правилника определя условията за достъп до стратегическите зони на стратегическите обекти. Разрешенията за достъп (чл. 40, ал. 1, т. 2) се издават от ръководителя на обекта или от възлагащия или извършващия съответната дейност. За еднократни посещения не се издават разрешения, а посетителят трябва да бъде придружен от служител с разрешение. При идентифицирането на посетителите се събират данни като име, дата на раждане, идентификационен номер и цел на посещението. Посетителите могат да осъществяват еднократни посещения за максимум 3 дни в рамките на 1 календарен месец. Представителите на международни организации могат да посещават стратегическите зони по реда на международните договори, при съпровод от служител с разрешение.
Чл. 43а от Правилника регламентира действията на ръководителите на стратегически обекти при настъпили бедствия, инциденти, аварии или промишлени аварии. Те са задължени да създадат организация за допускане на компетентни органи и медицински специалисти в стратегическите зони. Служителят по чл. 41, ал. 4 трябва незабавно да информира председателя на агенцията. В срок от 24 часа след инцидента, ръководителят на обекта трябва да подготви доклад с оценка на щетите и предприетите действия за възстановяване, включително информация за допуснатите представители на компетентни органи.
Чл. 44 от Правилника определя процедурата за издаване на разрешения за достъп до стратегически обекти. Разрешенията се издават по писмено искане на ръководителя на съответния обект или на упълномощени лица. Искането трябва да съдържа лични данни на кандидата, информация за длъжността и задачата, както и необходимите документи, като свидетелство за съдимост и удостоверение за липса на психични заболявания. В случай на наличие на разрешение за достъп до класифицирана информация, се прилага само копие на него. Разрешенията важат за срок, определен от длъжността или задачата, но не повече от 3 години.
Чл. 45 от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" определя условията за издаване на разрешения за работа в стратегически зони. Лицата, които искат разрешение, трябва да са пълнолетни, без осъждания за умишлени престъпления, без психически заболявания и да бъдат определени за надеждни. Надеждността се оценява на базата на липса на данни за дейности срещу националната сигурност и обществения ред. Ръководителите на стратегически обекти са задължени да предоставят списък на длъжностите, изискващи достъп до тези зони. Изискванията важат и за конкурси и за практическо обучение, с изключение на непълнолетни кандидати.
Член 46 от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" определя условията за отказ и отнемане на разрешенията по чл. 40, ал. 1, т. 2. В случай, че органите установят, че лицата не отговарят на изискванията по чл. 45, ал. 1 и 5, разрешенията се отказват или отнемат. Освен това, при отнемане на разрешението за достъп до класифицирана информация, издадените разрешения също се отнемат.
Чл. 46а от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" описва условията за прекратяване на действието на разрешение, издадено по чл. 40, ал. 1, т. 2. Прекратяването настъпва при смърт на лицето, изтичане на срока на разрешението или при прекратяване на длъжността или задачата, за която е получено разрешението. Уведомление за прекратяване е задължително при смърт или прекратяване на длъжност. Освен това, ръководителят на стратегическия обект трябва да организира подготовката на документи за подновяване на разрешението поне 2 месеца преди изтичането му.
Чл. 47 урежда процедурата за издаване на писмен отказ за разрешение или отнемане на такова за работа в стратегическите зони на стратегическите обекти. Отказът или отнемането се изготвят в три екземпляра и се съобщават по правилата на Административнопроцесуалния кодекс. Фактическите основания, съдържащи класифицирана информация, се посочват в отделен документ. Отказът и отнемането подлежат на обжалване, а достъпът на лицето до стратегическите зони се ограничава до влизане в сила на отказа.
Чл. 48 от Правилника описва дейността на Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС) в контекста на проучване за надеждност на лицата, свързано с издаване, отказване, прекратяване или отнемане на разрешения за достъп до класифицирана информация и удостоверения за сигурност. Исканията за провеждане на процедура по проучване се изпращат от ръководителите на организационните единици, като се прилагат необходимите документи. Определени категории служители имат специфични процедури за подаване на искания, в зависимост от техния статус и място на работа. Допълнително, алинея 2 от член 48 се прилага и когато е налице основание за прекратяване или отнемане на разрешения.
Чл. 49 от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" предвижда, че прикритото действие на служители на агенцията и тяхната дейност трябва да се осъществява в съответствие с принципите на законност и конспиративност.
Чл. 50 от Правилника предвижда, че служителите на Държавна агенция "Национална сигурност" имат право да заемат длъжности на прикритие в различни сфери, включително държавната администрация и юридически лица. Изключение прави адвокатурата, в която служителите не могат да заемат прикрити длъжности.
Служителите на прикритие в Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) са държавни служители с особен статут, които притежават права и задължения, определени в Закона за ДАНС и съответния закон за заеманата длъжност. За да бъдат назначени, те трябва да преминат първоначална професионална подготовка и да имат разрешение за достъп до класифицирана информация.
Чл. 52 от Правилника определя условията за работа на служителите на Държавна агенция "Национална сигурност" на прикритие. Според текста, служители могат да работят на прикритие само при доказана оперативна необходимост, която възниква, когато задачите на агенцията не могат да бъдат изпълнени по друг начин. Директорите на специализирани и териториални дирекции, както и началниците на самостоятелни териториални отдели, трябва да обосноват тази необходимост пред председателя на агенцията.
Чл. 53 от Правилника определя функциите на служителите на прикритие, които осъществяват контраразузнавателна и оперативно-издирвателна дейност за защита на националната сигурност. Техните конкретни задачи се определят със заповед на председателя на агенцията за всеки случай. Служителите на прикритие нямат правомощията, описани в чл. 125 - 128 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност".
Служителите на прикритие трябва да извършват своите задължения така, че да не застрашават разкритията на своята идентичност и прикритие. Това изисква внимателно планиране и изпълнение на задачите им, за да се осигури безопасността на операцията.
Чл. 55 от Правилника определя условията за назначаване на служители на Държавна агенция "Национална сигурност" на прикритие. Според алинея 1, назначаването трябва да се извършва по начин, който да не застрашава разкритие на прикрития служител. Алина 2 уточнява, че служител на структурите по чл. 50 може да бъде назначен на прикритие в агенцията след постъпване на служба в нея.
Член 56 от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 79 от 2018 година.
Член 57 от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 79 от 2018 година.
Член 58 от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 79 от 2018 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 59 от Правилника определя, че служителите на прикритие в структурите по чл. 50 получават брутна заплата или брутно трудово възнаграждение, както и обезщетения и други доходи, свързани с заеманата длъжност по прикриващото правоотношение. Вторият параграф на чл. 59 е отменен с промяна от Държавен вестник, бр. 79 от 2018 г.
Член 60 от Правилника предвижда, че ако нетният месечен доход на служител, работещ под прикритие, е по-нисък от заплатата, която му се полага за заеманата длъжност, агенцията е задължена да изплати разликата на служителя и да внесе съответната сума в осигурителните вноски. Част от текста, касаеща втората алинея, е отменена през 2018 г.
Служителите на прикритие в Националната агенция за сигурност имат право на отпуски, определени от условията на прикриващото правоотношение. Ако платеният годишен отпуск, полагащ се за заеманата длъжност, е по-голям от отпускът по правилника, агенцията изплаща обезщетение за неизползваната част от отпуска при освобождаване на служителя.
При пенсиониране на служителите, работили на прикритие, Държавна агенция "Национална сигурност" издава необходимите документи за трудовата им категория, осигурителния стаж и дохода за заеманата длъжност. Тези документи се изпращат на Националния осигурителен институт по служебен път, съгласно инструкция за взаимодействие между двете ведомства, издадена на основание съответния закон.
Чл. 62а, който е бил новоприет с ДВ, бр. 108 от 2013 г. и е влязъл в сила на 17.12.2013 г., е отменен с ДВ, бр. 44 от 2015 г., с влизане в сила на 16.06.2015 г.
Член 62б от Правилника, който е нов към ДВ, бр. 108 от 2013 г., е бил в сила от 17.12.2013 г., но е отменен с ДВ, бр. 44 от 2015 г., в сила от 16.06.2015 г.
Член 62в от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" е нов, публикуван в Държавен вестник, брой 108 от 2013 г. и влезе в сила на 17 декември 2013 г. Въпреки това, този член е отменен с Държавен вестник, брой 44 от 2015 г., и е в сила от 16 юни 2015 г.
Член 62г. от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" е бил новоприет с ДВ, бр. 108 от 2013 г. и е влязъл в сила на 17.12.2013 г. Въпреки това, той е отменен с ДВ, бр. 44 от 2015 г., като отмяната е в сила от 16.06.2015 г.
Член 62д от Правилника, който е нов, е публикуван в Държавен вестник, брой 108 от 2013 г. и влиза в сила на 17.12.2013 г. По-късно, този член е отменен с Държавен вестник, брой 44 от 2015 г., като отмяната влиза в сила на 16.06.2015 г.
Чл. 62е от Правилника е бил нов, публикуван в Държавен вестник, бр. 108 от 2013 г. и е влязъл в сила на 17.12.2013 г. Впоследствие е отменен с ДВ, бр. 44 от 2015 г., с в сила от 16.06.2015 г.
Чл. 62ж. е нова разпоредба, която е била въведена с ДВ, бр. 108 от 2013 г. и е влязла в сила на 17.12.2013 г. Впоследствие, разпоредбата е отменена с ДВ, бр. 44 от 2015 г., като отмяната е влязла в сила на 16.06.2015 г.
Чл. 62з е нов член, въведен с ДВ, бр. 108 от 2013 г., който влиза в сила на 17.12.2013 г. Този член е отменен с ДВ, бр. 44 от 2015 г., като отмяната влиза в сила на 16.06.2015 г.
Член 62и от Правилника, който е нов с ДВ, бр. 108 от 2013 г. и влиза в сила на 17.12.2013 г., е отменен с ДВ, бр. 44 от 2015 г. и влиза в сила на 16.06.2015 г.
Член 62к от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", който е бил въведен с ДВ, бр. 108 от 2013 г. и е влязъл в сила на 17.12.2013 г., е отменен с ДВ, бр. 44 от 2015 г., с влязло в сила на 16.06.2015 г.
Чл. 62л. от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" описва дейностите на агенцията, свързани с предотвратяването и разкриването на престъпления. Този член е нов, публикуван в Държавен вестник, брой 108 от 2013 г. и е в сила от 17.12.2013 г. По-късно е отменен с ДВ, бр. 44 от 2015 г., в сила от 16.06.2015 г. В допълнение, се обсъждат дейностите и взаимодействието на органите на агенцията с други държавни органи относно разкриването, противодействието, предотвратяването и разследването на престъпления, което също е ново и в сила от 17.12.2013 г.
Член 62м от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" е бил ново въведен с ДВ, бр. 108 от 2013 г. и е влязъл в сила на 17.12.2013 г. Впоследствие е отменен с ДВ, бр. 44 от 2015 г., като отмяната е влязла в сила на 16.06.2015 г.
Член 62н от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" е бил нов, публикуван в Държавен вестник, брой 108 от 2013 г. и е влязъл в сила на 17.12.2013 г. По-късно, с изменение в Държавен вестник, брой 44 от 2015 г., членът е отменен и е влязъл в сила на 16.06.2015 г.
Член 62о е нова разпоредба, която е била включена в правилника, но е отменена с изменения, публикувани в Държавен вестник, бр. 44 от 2015 г., с влизане в сила от 16 юни 2015 г. Тази разпоредба е била в сила от 17 декември 2013 г. до отмяната й.
Член 62п от Правилника, който е нов от ДВ, бр. 108 от 2013 г. и е в сила от 17.12.2013 г., е отменен с ДВ, бр. 76 от 2022 г. Този член попада в глава шеста, която се отнася до държавната служба в Агенцията, и по-специално в раздел I, който описва организационната структура.
Член 63 определя числения състав на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС), който включва държавни служители по два закона и лица с трудови правоотношения. Съставът се отчита в дирекция "Човешки ресурси" и се разпределя по структурни звена. Председателят на агенцията може да поддържа резерв от неразпределени щатни бройки за оптимизиране на числеността при промени в задълженията или средата за сигурност.
Чл. 64 от Правилника за прилагане на Закона за ДАНС урежда назначаването на служители в международни организации и задгранични представителства. Председателят на агенцията утвърджава длъжности, на които служителите могат да бъдат назначавани за определен срок. За назначаване служителите подават молба до председателя. Одобрените служители получават съответния ранг и степен, а задграничното назначение се извършва по реда на закона. По време на задграничния мандат служителите получават половината от възнагражденията и не получават определени допълнителни суми. След мандата им се предлага нова длъжност, а времето в задгранично представителство не се признава за трудов стаж.
Член 65 от Правилника определя функционалните задължения на структурните звена в Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС). Тези задължения включват задачите на дирекции, териториални дирекции и самостоятелни териториални отдели. Функционалните задължения се утвърдиха от председателя на ДАНС и се основават на състоянието на средата на сигурност. Освен това, длъжностното разписание определя численият състав, длъжностите за служителите и изискванията за образование и квалификация.
Чл. 66 от Правилника за прилагане на Закона за ДАНС описва процедурите за разработване на функционални задължения и длъжностни разписания. Ръководителите на структурните звена на агенцията подготвят проекти и предложения, които се предоставят на дирекция "Човешки ресурси". Проектите за териториалните дирекции се съгласуват с директорите на специализираните дирекции. Дирекция "Човешки ресурси" координира и обобщава предложенията, изготвя длъжностното разписание и го предлага за утвърдяване от председателя на агенцията. Специализирана дирекция "Сигурност на ДАНС" разработва проекти на военновременни структури и длъжностни разписания, съобразно функциите на агенцията във военно време.
Чл. 66а от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция 'Национална сигурност' предвижда, че промените в структурните звена и длъжностното разписание се извършват със заповед на председателя на агенцията. Тези промени се основават на мотивирани предложения от заместник-председателите, директорите на специализирани и териториални дирекции, както и началниците на самостоятелни териториални отдели. Освен това, ново длъжностно разписание се изготвя по разпореждане на председателя на агенцията.
Чл. 66б от Правилника за прилагане на закона за Държавна агенция "Национална сигурност" определя задълженията, свързани със спазването на длъжностното разписание. Спазването на длъжностното разписание включва правилното назначаване на служителите, определяне на работните им места и изпълнение на конкретни задължения, съобразно утвърдените функционални задължения и длъжностни характеристики. Контролът за спазването на тези правила се осъществява от председателя на агенцията и упълномощени лица, с помощта на дирекция "Човешки ресурси".
Председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" е отговорен за утвърдяване на класификатор на длъжностите в агенцията. Този класификатор трябва да бъде обнародван в "Държавен вестник".
Член 68 от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" предвижда изготвяне и утвърдяване на длъжностни характеристики в агенцията. Длъжностната характеристика включва изисквания за заемане на длъжността, които обхващат минимално образование, квалификация и опит, както и длъжностни задължения, определящи задачите на служителя. Изменения в характеристиките се правят по предложение на ръководителите на дирекции и отдели. Държавните служители, участващи в работни групи, изпълняват задачи в съответствие с длъжностните си задължения и функциите на структурното звено.
Длъжностните характеристики в Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) се разработват от структурните звена на агенцията. След това те се съгласуват със специализирана дирекция "Човешки ресурси" и окончателно се утвърдяват от председателя на агенцията.
Служителите от специализирана административна дирекция "Човешки ресурси" са задължени да запознаят всеки служител с длъжностната характеристика, свързана с неговата позиция. Процесът на запознаване трябва да бъде удостоверен с подпис на служителя в протокол, който впоследствие се съхранява в служебното му досие. Правилникът също така определя изискванията за назначаване на държавна служба в агенцията.
Чл. 71 от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" определя условията за назначаване на държавни служители в агенцията. Кандидатите трябва да спечелят конкурс и да получат необходимия достъп до класифицирана информация, съответстващ на длъжността. Освен това, за длъжностите, изискващи достъп до класифицирана информация, кандидатите са задължени да попълнят и подадат документи за проучване на надеждността си, съгласно Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ).
Член 72 от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" е отменен с изменения, обнародвани в Държавен вестник, брой 44 от 2015 година, в сила от 16 юни 2015 година.
Член 73 от правилника определя, че специфичните изисквания за постъпване на служба в Държавна агенция "Национална сигурност" се определят от председателя на агенцията чрез наредба, съгласно разпоредбите на чл. 53, ал. 2 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност". Раздел III от правилника, който е изменен с ДВ, бр. 44 от 2015 г., регламентира назначаването и преминаването на служба в агенцията.
Служебното правоотношение на държавните служители в Държавна агенция "Национална сигурност" възниква на основание заповед по чл. 55 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" (ЗДАНС). Кандидатите, които успешно спечелят конкурса, се назначават на определената длъжност и им се присъждат съответен ранг и степен.
Чл. 75 от Правилника определя правомощията на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" относно униформеното облекло и отличителните знаци. Той определя вида на униформеното облекло, служителите, които носят униформата при изпълнение на правомощията си, и случаите, в които служители могат да носят униформено облекло извън посочените случаи.
Назначаването на държавните служители в Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) се извършва целогодишно. Назначаването на по-висока длъжност изисква провеждане на конкурс, чийто условия и ред са регламентирани в наредбата по чл. 63, ал. 1 от Закона за ДАНС. Назначаването на длъжност в рамките на притежавания ранг може да се осъществи при служебна необходимост или по желание на служителя, като при служебна необходимост се изготвя мотивирано предложение.
Чл. 77 от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" предвижда, че държавен служител може да бъде преназначен на длъжност с по-нисък ранг или степен по решение на органа по назначаването. Това може да се случи в два случая: 1) по собствено желание, изразено писмено; 2) след атестиране по реда на раздел V.
Член 78 от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" определя ранговете и степените на държавните служители в агенцията. Ранговете са свързани с изпълняваните функции, квалификацията, професионалния опит и заеманите длъжности. Всеки ранг има степени, които отразяват професионалния опит, като най-високата степен е първа. Държавните служители в агенцията са класифицирани в различни категории, включително държавен агент, специален агент, главен агент, старши агент, младши агент, главен сътрудник и сътрудник, всеки от които има определен брой степени.
На държавните служители в Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) се присъждат рангове и степени от председателя на агенцията. При назначаване на по-висока длъжност, служителят получава съответния по-висок ранг или степен, когато това е необходимо. Присъждането на по-висока степен може да не е свързано с промяна на длъжността. При назначаване в агенцията, органът по назначаването има право да присъжда степен, по-висока от минималната, в рамките на необходимия ранг, при условие че това е възможно според класификатора на длъжностите.
Според Чл. 80 от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", минималният срок, през който държавните служители трябва да останат в един ранг, е една година.
Чл. 81 от Правилника предвижда, че за преминаване от изпълнителска на ръководна длъжност, както и за повишаване в ръководна длъжност, е задължително преминаването на обучение, което завършва с изпит. Процедурата се определя от председателя на агенцията. Освен това, държавните служители могат да бъдат назначавани на нова длъжност в рамките на притежавания ранг след завършване на квалификационен курс, ако длъжността изисква такова обучение.
Чл. 82 от Правилника за прилагане на Закона за ДАНС установява, че държавните служители, които имат наложени дисциплинарни наказания по чл. 90, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗДАНС, не могат да бъдат повишавани в ранг или степен, ако наказанията не са заличени. Освен това, времето, през което служителят е бил с наложено наказание "понижаване в ранг, степен на ранг или длъжност", не се зачита при изчисляване на срока за повишаване в следващ ранг.
Атестирането на служителите в Държавна агенция "Национална сигурност" се извършва чрез оценка на изпълнението на длъжността, която включва критерии за служебни задължения, професионални компетентности и дисциплинираност. Оценките се правят тримесечно и годишно, като тримесечните оценки обхващат предходното тримесечие и се извършват през първата половина на следващия месец. Годишната оценка обхваща предходната година и се прави през януари. За тримесечна оценка служителят трябва да е работил поне 40 дни, а за годишна - да има минимум две тримесечни оценки.
Член 84 от Правилника определя начина на оценяване на държавните служители в ДАНС. Оценките се оформят във формуляр, който включва отделни оценки по критерии, обща оценка и мотиви. Системата от критерии за оценка включва степен на изпълнение на задълженията, професионални компетентности, дисциплинираност и цели, заложени в индивидуалните и колективните карти за оценка. Образците на формулярите и механизмите за оценяване и обжалване ще бъдат определени с наредбата по чл. 72, ал. 2 от ЗДАНС.
Чл. 85 от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" определя процедурата за оценка на държавните служители. Оценките се изготвят от непосредствения началник, който запознава служителя с общата годишна оценка и тримесечните оценки. Държавният служител има право да обжалва годишната оценка в 7-дневен срок пред горестоящия началник, който разглежда жалбата и взима решение. Освен това, горестоящият началник може служебно да коригира тримесечните и годишните оценки в определени граници. Формулярите за оценките се съхраняват в служебното досие на служителя и в САД "Човешки ресурси".
Член 86 от Правилника определя процедурата за оценяване на служителите в Държавна агенция "Национална сигурност". Оценките на административния секретар, директорите на специализираните и териториалните дирекции, началниците на териториални отдели, финансовите контрольори и ръководителя на звеното за вътрешен одит се извършват от председателя или заместник-председателите на агенцията. Оценките на директорите на специализирани административни дирекции се извършват от административния секретар. Получените оценки са окончателни. Всички длъжностни лица носят дисциплинарна отговорност за своевременното и обективно оценяване на подчинените служители.
Чл. 87 от правилника определя, че годишната обща оценка за изпълнението на длъжността може да служи за основание за назначаване на нова длъжност, присъждане на ранг или степен, както и за прекратяване на служебното правоотношение. Тримесечните оценки за служебната дейност са основа за определяне на допълнителното възнаграждение за съответното тримесечие.
Професионалната подготовка на служителите в агенцията се осъществява чрез професионално обучение, което е задължително за длъжности, изискващи първоначална подготовка. Обучението се провежда в Центъра за професионална подготовка или в други учебни заведения, а председателят на агенцията определя организацията на центъра и утвърджава списък на длъжностите с задължителна подготовка. Обучението може да се провежда и във висши училища в страната или чужбина.
Служителите на Държавна агенция "Национална сигурност" могат да кандидатстват за обучение и придобиване на образователни степени след разрешение от председателя. Прието за обучение лице сключва договор с председателя, в който се определят степента на обучение, мястото и времето на обучение, условията за отпуск, задължението за работа в агенцията след завършване на обучението и отговорността при неизпълнение на задълженията.
Служителите на Държавна агенция "Национална сигурност" имат право да придобиват, повишават и актуализират професионалните си знания и умения чрез обучение, което може да се провежда в Центъра за професионална подготовка на агенцията или в други обучаващи институции. Изпращането на служителите за обучение става със заповед на председателя на агенцията по предложение на съответния директор или началник на териториален отдел. Заповедта уточнява дали обучението е със или без откъсване от работа, като за времето на обучение с откъсване от работа, служителят се счита за изпълняващ служебните си задължения.
Член 91 от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" описва, че професионалната подготовка на служителите в агенцията се управлява от дирекция "Човешки ресурси", която отговаря за планирането, организирането, контролирането и ръководенето на тази подготовка. В раздел VII се разглеждат възнагражденията на служителите в агенцията, но подробности не са предоставени в текущия текст.
Служителите в Държавна агенция "Национална сигурност" получават брутно възнаграждение, което включва основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
Основното месечно възнаграждение на държавните служители се определя на базата на разпоредбите на чл. 71, ал. 2 от Закона за държавна агенция "Национална сигурност" (ЗДАНС). Конкретният размер на възнагражденията се определя по реда на чл. 71, ал. 3 от ЗДАНС, без да се намалява.
Размерът на заплатата на лицата, работещи по трудово правоотношение в Държавна агенция "Национална сигурност", се определя на базата на разпоредбите на чл. 73, ал. 2 от Закона за ДАНС. Конкретният размер на заплатата се определя съгласно вътрешните правила за работната заплата и наличните средства в бюджета, като не се допуска намаление на заплатите.
Чл. 95 определя правилата за работната заплата в ДАНС, утвърдени от председателя на агенцията. Допълнителното възнаграждение за тримесечието е до едно основно месечно възнаграждение и зависи от оценките за служебна дейност. Служителите по трудово правоотношение се атестират, а годишната оценка може да повлияе на назначаване, увеличение на заплата или прекратяване на трудовото правоотношение.
Чл. 96 от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" регламентира изплащането на допълнителни възнаграждения на държавните служители. Тези възнаграждения се определят съгласно чл. 72 от ЗДАНС и актовете на председателя на агенцията. Допълнителните възнаграждения по определени точки от чл. 72 се изплащат при условия и размери, зададени от Министерския съвет, и не могат да бъдат по-малки от предвидените за трудовите правоотношения. Също така, допълнителните възнаграждения, свързани с научна степен, се изплащат само ако тя е релевантна на функциите и задачите на служителя, съгласно длъжностната му характеристика.
На лицата, работещи в Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС), се изплащат допълнителни възнаграждения, които са определени в Закона за ДАНС и в акт на Министерския съвет. Размерът на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се определя чрез колективен трудов договор, вътрешни правила за работната заплата и индивидуален трудов договор, като не може да бъде по-малък от 1% за всяка година трудов стаж и професионален опит.
Чл. 98 от правилника уточнява, че отличията са лични, докато наградите могат да бъдат лични или колективни. Видът на отличието или наградата се определя на базата на личния или колективния принос и значимостта на постигнатите резултати. При колективна награда, размерът ѝ не може да надвишава основното месечно възнаграждение на ръководителя на съответното структурно звено или работна група, определено със заповед.
Отличията и наградите в Държавна агенция "Национална сигурност" се присъждат от председателя на агенцията. В случаи, посочени в чл. 86, ал. 3 от Закона за ДАНС, награди могат да бъдат давани и от длъжностни лица, които са определени със заповед на председателя.
Служителите на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) могат да получат "писмена похвала" като форма на награда, ако демонстрират значителен принос при изпълнението на конкретни професионални задачи. Тази награда е признание за техния труд и усилия в институцията.
Служителите на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС), които проявяват инициативност и постигат високи професионални резултати при изпълнението на функциите си, могат да бъдат наградени с "обявяване на благодарност".
Със сребърен почетен знак на Държавна агенция "Национална сигурност" се награждават служители, както и български и чуждестранни граждани, за техния принос в защитата на националната сигурност и за развитието на международните отношения на агенцията. Награждаването се извършва от председателя на агенцията по предложение на заместник-председателите. Член 102, параграф 3 е отменен с публикуване в Държавен вестник, брой 101 от 2009 г.
Най-високото професионално отличие в Държавна агенция "Национална сигурност" е златен почетен знак. Той се присъжда от председателя на агенцията на служители за проявен героизъм, смелост, себеотрицание, значим принос и висок професионализъм. Отличието може да бъде присъдено и за безукорно поведение, дългогодишна служба (не по-малко от 15 години) и трайни резултати в работата. Освен на служители, наградата може да бъде давана и на български и чуждестранни граждани за значителен принос в защитата на националната сигурност и за развитие на международни отношения.
Чл. 103а от правилника определя формата и вида на сребърния и златния почетен знак, които се определят с акт на председателя на агенцията. В акта се регламентират също процедурата и ритуалът за награждаване с тези отличия, както и с парични и предметни награди.
Съгласно Чл. 104 от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", служители, загинали при или по повод изпълнение на служебните си задължения, могат да бъдат награждавани посмъртно с почетните знаци, определени в Чл. 102 и 103.
Служителите на Държавна агенция "Национална сигурност", които са наградени със сребърен или златен почетен знак, имат право да го носят върху облеклото си от дясната страна на гърдите.
Служителите на Държавна агенция "Национална сигурност", които са наградени със сребърен или златен почетен знак, получават карта, а тези, наградени с "обявяване на благодарност" и "писмена похвала", получават грамота. Наградените с огнестрелно оръжие получават удостоверение.
Служителите на Държавна агенция "Национална сигурност" могат да бъдат награждавани с парични или предметни награди за професионално изпълнение на важни служебни задачи, както и за постигане на трайни професионални резултати.
На служители на Държавна агенция "Национална сигурност" могат да бъдат връчвани грамоти от председателя на агенцията при определени условия: 1. За проявена безкористност, доблест и всеотдайност при навършване на 50 години; 2. За добросъвестна и честна служба при прекратяване на служебното правоотношение поради пенсиониране; 3. За дългогодишна служба при навършване на 60 години.
Награждаването на служителите в Държавната агенция "Национална сигурност" се осъществява на базата на мотивирано предложение, което се подава до компетентния орган, упълномощен да награждава. Предложенията могат да бъдат направени от непосредствените и висшестоящите началници на служителите.
Чл. 108 от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" предвижда, че предложенията за награждаване с парични или предметни награди трябва предварително да бъдат съгласувани със специализирана административна дирекция "Финансово-стопанска и управление на собствеността". Това изменение е в сила от 17.12.2013 г.
Съгласно чл. 108а от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", директорът на специализираната административна дирекция "Човешки ресурси" е отговорен за издаването на карти, грамоти и удостоверения на наградените с различни отличия, включително "Сребърен почетен знак", "Златен почетен знак", "Обявяване на благодарност", "Писмена похвала" и с огнестрелно оръжие.
Чл. 109 от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" установява, че специализирана административна дирекция "Човешки ресурси" е отговорна за воденето на отчет на наградените служители. Предложението и заповедта за награждаване се прилагат към служебното досие на съответния служител.
Чл. 110 от Правилника за прилагане на закона за ДАНС определя дисциплинарните нарушения, включващи неправомерно поведение на служителите, неспазване на служебните задължения и правомощия, както и нарушаване на правилата на Етичния кодекс. Дисциплинарната отговорност е независима от други видове отговорност. Наказанията за дисциплинарни нарушения се определят съгласно чл. 90, ал. 1 от ЗДАНС, като за едно нарушение може да се наложи само едно наказание.
Дисциплинарната отговорност на държавните служители в ДАНС е лична и всеки служител отговаря за действия или бездействия, които нарушават служебната дисциплина и правилата на Етичния кодекс. Ръководният персонал е отговорен за спазването на дисциплината в своите звена, а дисциплинарно наказващите органи оценяват нарушенията в съответствие с изискванията на закона.
Дисциплинарно наказание "забележка" може да бъде наложено на служители на Държавна агенция "Национална сигурност" за закъснения, преждевременно напускане на работа, пропуски в прилагането на служебни разпоредби, маловажни нарушения и други нарушения на служебната дисциплина. Наказанието се налага за срок от 3 до 6 месеца и предупреждава служителя, че повторно нарушение в този срок може да доведе до по-сериозно наказание.
Дисциплинарно наказание "порицание" се налага на служители на ДАНС при определени нарушения, включващи: повторно извършване на нарушения, възпрепятстване на правата на служителите, сериозни пропуски в служебната дейност, превишаване на правомощия, неспазване на вътрешния ред, лошо изпълнение на заповеди, неправилно управление на служебни документи и имущество, неупражняване на контрол над подчинени, наличие на пропуски в оперативната дейност, системни маловажни нарушения и други подобни. Наказанието се налага за срок от 6 месеца до една година, а служителят е предупреден, че при ново нарушение в този срок, ще последва забрана за израстване в ранг или длъжност.
Наказанието "недопускане за израстване в ранг, степен или длъжност" се налага при извършване на определени дисциплинарни нарушения, включително повторно нарушение по време на наложено "порицание", две нарушения открити едновременно, три или повече нарушения без по-тежко наказание, неизпълнение на заповед, системни нарушения на служебната дисциплина и други нарушения на служебната дисциплина. Наказанието е за срок от 1 до 3 години и може да доведе до уволнение при ново нарушение.
Дисциплинарното наказание "понижаване в ранг, степен на ранг или длъжност" се налага на служители на ДАНС за различни нарушения, включително: значителни имуществени вреди, неправомерно използване на имущество, неявяване на работа без уважителни причини, явяване в неадекватно състояние, укриване на дисциплинарни нарушения и произшествия, възпрепятстване на подчинени, слаби служебни резултати, нарушаване на етични правила, неправомерно разкриване на информация и др. Наказанието е за срок от 3 месеца до 1 година, а за повторно нарушение в този срок може да последва уволнение.
Чл. 110е от Правилника за прилагане на Закона за ДАНС предвижда дисциплинарно наказание "уволнение" за случаи, посочени в чл. 91, ал. 1 от ЗДАНС. Допълнителни тежки нарушения, водещи до уволнение, включват: 1) нарушения, довели до финансова зависимост от трети лица; 2) умишлено унищожаване на държавно имущество; 3) нарушения по време на наложено дисциплинарно наказание; 4) други нарушения по време на наложено понижаване; 5) действия, които накърняват престижа на агенцията.
Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на служител в Държавна агенция "Национална сигурност" се обявява единствено пред равни и по-старши по длъжност лица от наказания служител. Това правило е въведено с изменения в Правилника за прилагане на Закона за ДАНС, обнародвани в Държавен вестник, брой 101 от 2009 г., и влиза в сила от 18 декември 2009 г.
Дисциплинарното производство е процес, който включва действия за събиране на доказателства относно дисциплинарни нарушения и налагане на съответните наказания. То започва по инициатива на наказващия орган, когато той самият е установил нарушението. Ако нарушението е констатирано от друг началник, той трябва незабавно да уведоми дисциплинарно наказващия орган в писмена форма.
Дисциплинарните наказания на служителите в Държавна агенция "Национална сигурност" се налагат от председателя на агенцията. Той има право да упълномощава други длъжностни лица да налагат наказанията "забележка" и "порицание". Член 3 е отменен с изменения в закона.
Дисциплинарните наказания в Държавна агенция "Национална сигурност" трябва да бъдат наложени в срок до два месеца от откритото нарушение и не по-късно от една година от извършването му. Сроковете спират да текат, ако служителят е в отпуск или е задържан под стража. При наличие на престъпление или административно нарушение, сроковете започват да текат от влизането в сила на съответния съдебен акт или наказателно постановление.
Дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато дисциплинарно наказващият орган разполага с достатъчно данни за извършеното нарушение и самоличността на нарушителя. Това се отнася за три случая: 1. При финансова ревизия, от датата на получаване на акта за ревизията. 2. При проверка от Инспектората, от датата на утвърждаване на протокола от проверката. 3. При служебна проверка, от датата на утвърждаване на протокола от дисциплинарно наказващия орган.
Дисциплинарното производство започва по инициатива на органа, който е установил нарушението. Освен това, друг пряк началник на нарушителя може да сезира органа за започване на такова производство.
Чл. 115а от правилника уточнява, че по анонимни сигнали не се образува дисциплинарно производство. Анонимни се считат и сигналите с недействителни или несъществуващи лица и адреси. Въпреки това, по анонимни сигнали могат да се извършват проверки, съгласно реда, определен от председателя на агенцията.
Член 116 от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" определя процедурите за назначаване на служебна проверка в контекста на дисциплинарното производство. В ал. 1 се предвижда възможността за назначаване на служебна проверка, а в ал. 2 се уточнява, че когато се установи, че дисциплинарното нарушение може да доведе до наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за ДАНС, служебна проверка е задължителна. Ал. 3 описва, че в рамките на служебната проверка се събират доказателства, включително писмени обяснения на служителя и други длъжностни лица. Ал. 4 уточнява, че в определени случаи служебна проверка може да не се назначава.
Служебната проверка започва с писмена заповед на дисциплинарно наказващия орган при получаване на данни за дисциплинарно нарушение. В заповедта се определя комисия за проверката и срок за нейното извършване. Протоколът от проверката съдържа данни за нарушителя, описание на нарушението, вредни последици, данни за вината на нарушителя, причините за нарушението и предложение за дисциплинарна отговорност.
Чл. 118 определя процедурата за налагане на дисциплинарни наказания в Държавна агенция "Национална сигурност". При установяване на дисциплинарно нарушение, органът по чл. 112, ал. 1 или 2 издава заповед за наказание, ако нарушението попада в категориите по чл. 90, ал. 1, т. 1 и 2. В случай на нарушения, попадащи в т. 3 - 5, материалите се изпращат на председателя на агенцията за решение.
Чл. 119 от Правилника за прилагане на Закона за ДАНС определя процедурата за налагане на дисциплинарни наказания. Председателят на агенцията трябва да предостави материалите от служебната проверка на дисциплинарен съвет, който включва представители на дирекции "Човешки ресурси" и "Правно-нормативна дейност". Съветът се състои от петима редовни и трима резервни членове, назначени за срок от три години. Членовете са несменяеми, освен в определени случаи. Дисциплинарният съвет заседава в пълен състав, изяснява фактите и обстоятелствата по нарушението и взема решение с обикновено мнозинство. Решението се представя на дисциплинарно наказващия орган в седемдневен срок.
Чл. 120 от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" регламентира процедурата преди налагането на дисциплинарно наказание. Дисциплинарно наказващият орган е задължен да изслуша държавния служител или да приеме неговото писмено обяснение. Освен това, органът има правото да събира доказателства, независимо от наличието на служебна проверка.
Чл. 121 от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" посочва, че при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание трябва да се вземат предвид няколко фактора: тежестта на нарушението, последиците от него, обстоятелствата на извършване, формата на вината и цялостното поведение на служителя по време на службата.
Чл. 122 от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" определя процедурата за налагане на дисциплинарни наказания. Наказанието се налага с писмена заповед, в която се описват извършителят, обстоятелствата на нарушението, доказателствата, правното основание и сроковете за обжалване. Мотивите за наказанието включват описание на нарушението и вредите, които са настъпили. Заповедта се връчва на служителя и подлежи на незабавно изпълнение. При наличие на класифицирана информация, тя се отразява в отделен документ, който служителят подписва.
Дисциплинарните наказания, наложени на държавните служители, се заличават съгласно реда на чл. 97 от Закона за държавна агенция "Национална сигурност" (ЗДАНС). По време на изтърпяване на наказанието, то влияе на кариерата на служителя, включително при повишаване на квалификацията и определяне на допълнителни възнаграждения. Въпреки това, служителят може да получава награди и отличия, предвидени в ЗДАНС, дори по време на изтърпяване на наказанието.
При временно отстраняване на служител от Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) служебните му оръжие, карта и знак се изземват незабавно от непосредствения му началник, който съставя протокол за това. Копие от протокола се предоставя на отстранения служител. При отпадане на основанието за отстраняване, служебните принадлежности се връщат на възстановения служител.
Чл. 124а от Правилника указва, че за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс. Дисциплинарната отговорност на служителите, работещи по трудово правоотношение, подлежи на разпоредбите на Кодекса на труда. Председателят на агенцията е задължен да издаде заповед за установяване на единна дисциплинарна практика и законосъобразност при провеждане на дисциплинарните производства и налагане на наказания.
Председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" има правомощието да прекратява служебното правоотношение на държавните служители. За всяко прекратяване се издава заповед, която трябва да съдържа наименование на органа, правните и фактическите основания, разпоредителна част с права и задължения, както и срок и орган за обжалване. При наличие на класифицирана информация, тя се отразява в отделен документ, който се прилага към заповедта и служителят се запознава с него срещу подпис.
Чл. 126 описва процедурата за връчване на заповед за прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител. Заповедта се връчва от дирекция "Човешки ресурси" срещу подпис. При отказ за получаване, отказът се удостоверява от двама служители или чрез препоръчано писмо. Датата на прекратяване е датата на връчване на заповедта. След връчването служителят връща служебната карта, знак и оръжие, а за връщане на имущество се издава временен пропуск до един месец.
Чл. 127 от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" определя процедурата за прекратяване на служебното правоотношение на служители, навършили 63 години. Процедурата включва изготвяне на списък от дирекция "Човешки ресурси" до 31 октомври на предходната година и подписване на заповед за прекратяване, която влиза в сила от датата на връчването й.
Чл. 128 от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" регламентира условията за прекратяване на служебното правоотношение на служителите при придобиване на право на пенсия. Прекратяването става по писмено предложение на заместник-председателя или директора на съответната дирекция, а председателят на агенцията се произнася по предложението в срок от 30 дни. Служителят може да поиска прекратяване на служебното правоотношение с писмена молба, което се извършва в срок от един месец, с възможност за предсрочно прекратяване при заплащане на обезщетение.
Чл. 129 от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" описва процеса на прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител по здравословни причини. Прекратяването се извършва въз основа на експертно решение от лекарски комисии, установяващо трайна неработоспособност или здравни противопоказания. Служителят може да бъде прекратен само ако откаже да заеме подходяща длъжност или ако няма такава. Заповедта за прекратяване трябва да бъде издадена в срок от един месец след решението на лекарските комисии, а до нейното връчване служителят се счита в неплатен отпуск, освен ако е в отпуск за временна неработоспособност.
Държавен служител, който желае да прекрати служебното си правоотношение по собствено желание, трябва да подаде писмена молба до органа по назначаването. Служебното правоотношение се прекратява в срок от един месец след получаването на молбата, но председателят има право да прекрати отношението и по-рано, като заплати обезщетение за остатъка от времето до изтичане на срока.
Прекратяването на служебното правоотношение поради съкращаване на длъжността става при промени в длъжностното разписание, които водят до съкращаване на конкретна длъжност. Ако служителят откаже да заеме предложена подходяща длъжност или няма такава, служебното правоотношение се прекратява. Органът по назначаването издава заповед за прекратяване с едномесечно предизвестие, което влиза в сила след изтичането му.
Чл. 132 от Правилника предвижда процедура при неявяване на държавен служител да заеме възстановената си длъжност. В случай на неявяване в 14-дневен срок от влизането в сила на съдебното решение, специализирана административна дирекция "Човешки ресурси" подготвя предложение за прекратяване на служебното правоотношение. Ако в същия срок служителят подаде молба с уважителни причини и доказателства, заповед за прекратяване не се издава.
Прекратяването на служебното правоотношение при обективна невъзможност на служителя да изпълнява задълженията си става след писмено предложение от директора на дирекция или началника на териториален отдел до председателя на агенцията. Към предложението се прилагат документи, удостоверяващи обстоятелствата. Служебното правоотношение може да се прекрати, ако служителят откаже да заеме друга подходяща длъжност или ако няма такава. Прекратяването става с едномесечно предизвестие, а заповедта за прекратяване се издава по време на предизвестието.
Чл. 134 от Правилника предвижда, че при определени случаи, включително чл. 129, ал. 2, чл. 131, ал. 2 и чл. 133, ал. 3, специализирана административна дирекция "Човешки ресурси" информира служителя за наличните незаети длъжности. За това се съставя протокол. Ако служителят откаже да подпише протокола, отказът се удостоверява от двама други служители.
Служебното правоотношение на служителите в Държавна агенция "Национална сигурност" може да бъде прекратено поради налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", съгласно чл. 110, ал. 1, т. 8 от Закона за ДАНС. Това става чрез издаване на заповед за уволнение.
Член 136 от Правилника предвижда, че председателят на агенцията има право да прекрати служебното правоотношение на служителите в срока на изпитване без предизвестие. Директорът на дирекция или началникът на териториалния отдел могат да предложат такова прекратяване след оценка на изпълнението на длъжността, но тази оценка не подлежи на обжалване. Прекратяването на служебното правоотношение се извършва по преценка на органа, който е назначил служителя.
Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител влиза в сила незабавно, независимо от възможността за обжалване. Служебното правоотношение се счита за прекратено от момента на връчване на заповедта на служителя.
Чл. 138 от правилника предвижда, че държавни служители, които са прослужили поне пет години в агенцията и чиито служебни правоотношения са прекратени по определени основания, получават карти на бивш служител. Видът на картите и условията за тяхното издаване се определят от председателя на агенцията. Глава седма от правилника касае административнонаказателните разпоредби, която е нова от 2013 г. и е в сила от 17.12.2013 г.
Член 139 от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" е бил новоразработен през 2013 г., но впоследствие е отменен през 2019 г. Това означава, че разпоредбите, които той е съдържал, вече не са в сила.
Правилникът определя основни термини и разпоредби, свързани с функционирането на Държавна агенция "Национална сигурност". Включва определения за "пряк началник", "непосредствен началник", "системни нарушения на дисциплината", "структурни звена" и "стратегически обекти". В него се описват и специалните мерки за сигурност, които се прилагат за физически и юридически лица, свързани с агенцията. Правилникът е приет на основание законови разпоредби и е изменян многократно, като последните изменения влизат в сила на 07.05.2024 г.
Правилникът определя основни термини, свързани с йерархията и дисциплината в Държавната агенция "Национална сигурност". Включени са определения за "пряк началник", "непосредствен началник", "структурни звена" и "стратегически обекти". Специалните мерки за сигурност се прилагат към физически и юридически лица, свързани с агенцията и включват проверки и ограничения при достъп до информация и структурни звена. Необходимостта от мерките се преценява след анализ на рисковете.
Правилникът за прилагане на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" е приет на основание § 43 от съответния закон. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с Постановление № 308 от 17 декември 2009 г., което изменя и допълва правилника, приет с Постановление № 23 на Министерския съвет от 2008 г. Новите разпоредби влизат в сила от 18.12.2009 г.
Параграф 52 от правилника указва, че постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Постановление № 282 от 12 декември 2013 г. изменя и допълва правилника, приет с Постановление № 23 на Министерския съвет от 2008 г. и влиза в сила от 17 декември 2013 г., след обнародването му в "Държавен вестник".
Параграф §27 указва, че постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят до Постановление № 147 от 11 юни 2015 г., което изменя и допълва Правилника, приет с Постановление № 23 на Министерския съвет от 2008 г. Тези изменения и допълнения влизат в сила от 16 юни 2015 г., след обнародването им в "Държавен вестник", брой 44 от 2015 г.
Параграф §33 уточнява, че постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят към Постановление № 66 от 28 март 2016 г., свързано с правилника за Държавна агенция "Разузнаване", което е обнародвано в брой 27 от 2016 г. и влиза в сила от 05.04.2016 г.
Параграф §17 указва, че постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят към Постановление № 17 от 6 февруари 2020 г., което изменя и допълва Правилника, приет с Постановление № 23 на Министерския съвет от 2008 г. Обнародването на измененията е извършено в "Държавен вестник", брой 12 от 2020 г., с влизане в сила на 11.02.2020 г.
Параграф §9 от Правилника указва, че постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби са свързани с Постановление № 316 от 20 ноември 2020 г., което приема Правилник за устройството и дейността на Служба "Военно разузнаване", обнародван в Държавен вестник, брой 101 от 2020 г. и влиза в сила от 08.08.2020 г.
Параграф §17 определя, че постановлението влиза в сила от 8 август 2020 г., с изключение на член единствен, § 1, § 2, т. 2 и § 3, т. 1, които влизат в сила от 1 декември 2020 г. Заключителните разпоредби се отнасят до Постановление № 158 от 2 май 2024 г., което изменя и допълва правилника, приет с Постановление № 23 на Министерския съвет от 2008 г. Измененията влизат в сила от 07.05.2024 г.
Параграф §12 посочва, че постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Приложенията към правилника регламентират различни разрешения и откази за работа в стратегически зони, като включват процедури за издаване и отнемане на разрешения, както и изисквания за информирано съгласие от родители или попечители на ученици, участвуващи в практическо обучение. Всички изменения и допълнения към приложенията са обозначени с дати на влизане в сила, които варират от 2009 до 2024 г.