Виж оригиналния текст на документа
Правилникът определя условията и реда за прилагане на Закона за движението по пътищата, с цел осигуряване на безопасност и ред в движението на пътищата.
Участник в движението е всяко лице, което се намира на пътя и оказва влияние на движението, независимо дали със своето действие или бездействие. В това число влизат водачите, пътниците, пешеходците и лицата, работещи на пътя.
Участниците в движението по пътищата са задължени да спазват правилата за движение, да опазват живота и здравето на хората, да не създават опасности или пречки за движението, да не причиняват имуществени щети и да не оставят опасни предмети или вещества на пътя. В случай, че не успеят да предотвратят оставянето на опасни предмети, те трябва да предприемат мерки за отстраняването им или да предупреждават другите участници в движението.
Според Чл. 4 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата, всяко пътно превозно средство, което се движи по пътя, е задължително да има водач, да е технически изправно и да бъде регистрирано по установения ред.
Водачът на моторно превозно средство е длъжен да притежава свидетелство за управление, което е валидно за категорията на управляваното от него моторно превозно средство.
Юридическите и физическите лица, които стопанисват пътищата, имат задължения да използват пътни принадлежности, отговарящи на стандартизационните изисквания, да извършват промени по утвърдени проекти, да поддържат организацията на движението, както и да отстраняват препятствия за безопасно движение. Пътни знаци и светофари, поставени временно, трябва да бъдат демонтирани веднага след отпадане на необходимостта от тях.
Чл. 7 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата забранява поставянето на предмети или устройства върху пътните знаци и светофари, които нямат отношение към тях. Плакати и агитационни материали могат да се поставят само на определени места, след съгласуване с органите на МВР, и трябва да отговарят на определени условия: да не приличат на пътни знаци, да не намаляват видимостта на знаците и да не заслепяват участниците в движението.
Чл. 8 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата предвижда, че пътните знаци, светофари, маркировка и други средства за сигнализиране трябва да отговарят на установените стандарти и изисквания. Тази разпоредба е важна за осигуряване на безопасността на движението.
Движението на пътно превозно средство по пътищата е разрешено, ако то отговаря на изискванията за експлоатация, определени от производителя, както и на изискванията на настоящия правилник и на съответните наредби по чл. 8, ал. 3 и чл. 36, ал. 3 от Закона за движението по пътищата.
Чл. 10 определя критериите за техническа неизправност на моторните превозни средства и техните ремаркета. Неизправностите обхващат основната спирачна уредба, хидравличната и пневматичната спирачна уредба, спирачната уредба за паркиране, кормилната уредба, рамата и каросерията, силовото предаване, окачването, колелата и гумите, двигателя, електрическата и осветителната уредба. Специално внимание е отделено на обществените превозни средства, които имат допълнителни изисквания за безопасност и функционалност.
Чл. 11 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата указва задълженията на водачите при възникване на технически неизправности. При определени неизправности, особено при неблагоприятни метеорологични условия, водачът е длъжен да спре превозното средство до отстраняването на проблема. В останалите случаи, когато не е възможно незабавно отстраняване, водачът може да придвижи превозното средство до гараж или сервиз, при условие, че е осигурена безопасността на движението.
Според Чл. 12 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата, моторните превозни средства не трябва да имат предмети, които могат да намалят видимостта или да отвлекат вниманието на водача. Освен това, не трябва да съдържат предмети с остри ръбове или части, които биха могли да представляват опасност за водача, пътниците или другите участници в движението.
Чл. 13 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата забранява поставянето на пердета на стъклата на предните врати и задното стъкло на автомобила. Поставянето на пердета на задните врати е разрешено само ако автомобилът е оборудван с огледала за виждане назад от двете страни.
Според Чл. 14 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата, всеки велосипед, участващ в движението, трябва да бъде оборудван с изправни спирачки, звънец (без друг звуков сигнал), устройство за излъчване на бяла или жълта светлина отпред, червен светлоотразител отзад, както и светлоотразители или светлоотразяващи елементи отстрани на колелата. Допуска се и устройство за излъчване на червена светлина отзад.
Всеки пътен превозно средство с животинска тяга трябва да бъде оборудвано с два жълти светлоотразителя отпред и два червени светлоотразителя отзад. През нощта отзад вляво трябва да има светещо тяло, което излъчва бяла или жълта светлина. Светлоотразителите трябва да бъдат разположени симетрично от двете страни на превозното средство.
Чл. 16 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата предвижда, че ръчните колички, които се движат през нощта или при намалена видимост, трябва да имат минимум една бяла или жълта светлина отпред и една червена светлина отзад. Светлините могат да бъдат разположени на едно място от лявата страна на количката. Не се изискват светлини за ръчни колички с широчина под 1 метър.
Според Чл. 17 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата, всяко пътно превозно средство или състав от пътни превозни средства, които не подлежат на специални изисквания, трябва през нощта да бъде оборудвано с минимум две бели или жълти светлини отпред и две червени светлини отзад, които да са добре различими.
Чл. 18 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата определя опознавателните знаци, които се използват за обозначаване на пътни превозни средства. Включва различни светлини и знаци, обозначаващи специален режим на движение, опасност, деца, инвалидност, таксита, учебни автомобили, извънгабаритни превозни средства, опасни товари и други. Всеки знак има специфични характеристики и място на поставяне, което е регламентирано. Опознавателните знаци трябва да отговарят на стандартизационни изисквания, а конкретните детайли за поставяне и размери се определят от министъра на вътрешните работи.
Чл. 19 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата регламентира издаването на свидетелства за регистрация на моторни превозни средства. На всяко регистрирано превозно средство се издава свидетелство с безсрочна или временна валидност, като последното е с различен цвят. Свидетелството съдържа информация като регистрационен номер, данни за собственика, фабрична марка, модел, номера на рамата и двигателя, максимално допустима маса, товароносимост, цвят, срок на валидност и дата на издаване. Данните за собственика и марката на превозното средство се изписват и с латински букви.
Член 20 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата определя изискванията за поставяне на регистрационни номера на моторните превозни средства. На регистрираните превозни средства, с изключение на мотоциклетите и мотопедите, се поставят табели отпред и отзад. Мотоциклетите, мотопедите и ремаркетата имат регистрационен номер само отзад. Табелите са бели с черни букви и цифри, съдържащи код на региона, серия и пореден номер, и отговарят на стандартизационните изисквания.
Чл. 21 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата определя категориите на моторните превозни средства, които са обозначени с латински букви. Те включват: категория А за мотоциклети, категория М за мотопеди, категория В за леки автомобили с максимално допустима маса до 3500 кг, категория С за товарни автомобили над 3500 кг, категория D за автобуси с над осем места, категория В + Е за състави с теглещо превозно средство от категория В и ремарке, категория С + Е за състави с теглещо превозно средство от категория С и ремарке, категория D + Е за състави с теглещо превозно средство от категория D и ремарке, и категория Т за колесни трактори, тролейбуси и трамваи.
На лица, които успешно са положили изпит за получаване на право за управление на моторно превозно средство, се издава свидетелство, валидно за съответната категория. Свидетелството е по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи.
Член 23 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата определя съдържанието и формата на свидетелството за управление на моторно превозно средство (МПС). Свидетелството включва заглавие на български и френски език, опознавателен знак "Република България" и данни за водача, като фамилия, име, дата на раждане, единен граждански номер, местоживеене, организация, издала свидетелството, дата и място на издаване, срок на валидност, номер на свидетелството, подписи на представител на организацията и на водача, както и категорията на МПС. Също така, на свидетелството се поставя снимка на водача и печат на организацията.
Свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно в България, ако държавата е страна по Конвенцията за пътното движение от 1968 г. и ако свидетелството отговаря на изискванията на конвенцията или е придружено от легализиран превод.
Чл. 25 от Правилника определя условията за валидност на международното свидетелство за управление на моторно превозно средство в България. Според параграф 1, такова свидетелство, издадено от друга държава, е валидно в България. Параграф 2 уточнява, че международно свидетелство за управление се издава на български граждани само след представяне на валидно национално свидетелство, но това международно свидетелство не е валидно на територията на България.
Чл. 26 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата определя правата на водачите на моторни превозни средства в зависимост от категорията на свидетелството за управление. Всеки водач може да управлява превозно средство от категорията, за която притежава свидетелство. Водачите с категория А, В или Т имат право да управляват и превозни средства от категория М, а водачите с категория С могат да управляват и превозни средства от категория В.
Свидетелство за управление на моторни превозни средства от категория D може да бъде издадено само на водач, който вече е придобил право да управлява моторни превозни средства от категория С. Това означава, че преди да получи свидетелство за категория D, водачът трябва да е преминал успешно през необходимите обучения и да има валидно свидетелство за категория C.
Водачите на самоходни машини трябва да имат свидетелство за правоспособност за работа с машината и свидетелство за управление на моторно превозно средство. Изключение правят водачите на малогабаритни самоходни машини, за които тези изисквания не важат.
Регулировчикът е лице, което регулира движението чрез подаване на сигнали. Той носи отличителни знаци и може да използва палка или свирка. Сигналите включват: 1) дясна ръка вдигната вертикално - "Внимание, спри!"; 2) ръце протегнати хоризонтално - "Преминаването е разрешено" или "Преминаването е забранено"; 3) дясна ръка напред - различни указания в зависимост от позицията на участниците в движението. Регулировчикът може да използва и допълнителни жестове.
Чл. 30 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата описва употребата на пътни светофари, които служат за регулиране на движението на пътни превозни средства и пешеходци. Свечащите полета на светофарите имат специфично разположение, цвят, форма и символи, които предават светлинни сигнали с определено значение. Пътните светофари се категоризират в зависимост от предназначението си, включително за регулиране на движението на превозни средства на кръстовища, по отделни ленти, за превозни средства от редовни линии за обществен транспорт, за пешеходци и за превозни средства на железопътен прелез.
Чл. 31 описва правилата за регулиране на движението на пътните превозни средства чрез светофари с три светещи полета (червено, жълто и зелено). Светофарите са подредени вертикално, а светлинните сигнали имат строго определено значение: червената светлина забранява преминаването, жълтата предупреждава за предстояща смяна на сигнала, зелената разрешава преминаването, а жълтата светлина изисква внимание и спиране. Светофарите могат да бъдат разположени на различни места за по-добра видимост и при необходимост сигналите могат да бъдат повторени от допълнителен светофар.
На светофар с три светещи полета, зелената светлина може да бъде придружена от допълнителна зелена стрелка, която указва посоката на движение. Водачите могат да продължат движението си само в посоката, указана от стрелката, и трябва да пропуснат пътните превозни средства и пешеходците, преминаващи през кръстовището. Този сигнал се подава едновременно с червена и/или жълта светлина на светофара.
Чл. 33 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата определя начина на регулиране на движението на пътните превозни средства чрез светофари. Светофарите подават немигащи светлинни сигнали в червен и зелен цвят. Когато светофарът е с отделни светлинни полета, те са подредени хоризонтално, като червената светлина е отляво, а зелената - отдясно. Червената светлина забранява движението, докато зелената разрешава. При липса на светлини, се следват указанията на пътен знак или движението е забранено. Светофарът се поставя в средата над пътната лента.
Чл. 34 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата описва светофара с 4 светещи полета, предназначен за регулиране движението на превозни средства от редовни линии за обществен превоз на пътници. Светофарът подава немигащи светлинни сигнали с луннобял цвят, а сигналите имат следното значение: 1) забрана за навлизане в кръстовището; 2) разрешение за движение направо; 3) разрешение за движение надясно; 4) разрешение за движение наляво. Когато светофарите за обществен транспорт и за пътни превозни средства са поставени заедно, водачите на превозни средства от редовни линии следват сигналите на светофара за обществен транспорт. Свръхотговорността на светофара по ал. 1 е само за нерелсови превозни средства, когато има обособена
Чл. 35 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата определя правилата за регулиране на движението на пешеходците чрез светофар. Светофарът разполага с две светещи полета, разположени вертикално, с червена светлина отгоре и зелена отдолу. Червената светлина показва, че преминаването е забранено, докато зелената разрешава преминаването. За улесняване на незрящите пешеходци, зелената светлина е съпроводена от звуков сигнал.
Член 36 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата описва използването на светофари за регулиране движението на пътните превозни средства на железопътни прелези. Светофарите могат да бъдат с едно или две светещи полета и се включват при приближаване на влак. Червените светлини, които мигат последователно, сигнализират, че преминаването е забранено. Освен на железопътни прелези, светофарите могат да се поставят и на подвижни мостове, фериботи, пристанища и на места, където излизат превозни средства със специален режим на движение.
Чл. 37 от Правилника определя значението на жълтата мигаща светлина, която се подава от пътен светофар или друго устройство. Тази светлина означава "Внимание!". Водачите и пешеходците имат право да продължат движението си, но са задължени да бъдат внимателни и предпазливи.
Чл. 38 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата класифицира пътните знаци в четири основни категории: 1. Предупредителни за опасност (група "А"); 2. С предписания за участниците в движението, които включват: а) относно предимството (група "Б"), б) за забрани и отменяне на забрани (група "В"), в) със задължителни предписания (група "Г"), г) със специални предписания (група "Д"); 3. Указателни знаци, които включват: а) даващи допълнителна информация (група "Е"), б) за направления, посоки, обекти и др. (група "Ж"); 4. Допълнителни табели (група "Т").
Чл. 39 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата описва спецификациите на пътните знаци, включително форма, размери и цветове, които трябва да бъдат видими и лесноразбираеми. Пътните знаци могат да имат допълнителни контури или основи с жълтозелен или жълт флуоресцентен фон, особено в участъци с висока концентрация на инциденти или при временна организация на движението. Символите на знаците могат да се променят, а цветовете при светещи знаци могат да се заменят, с изключение на червения цвят. Определени символи се използват за представяне на различни видове превозни средства.
Член 40 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата определя основните правила за поставяне на пътни знаци. Знаците трябва да бъдат разположени отдясно на пътя, лесно видими и безпрепятствени за участниците в движението. При необходимост, знаците могат да се поставят и на острови или в разделителната ивица. Не се разрешава поставянето на повече от 2 различни знака на едно и също място, с изключение на населените места, където могат да бъдат до 3. Знаците трябва да се подреждат по определен ред в зависимост от тяхната категория, а при необходимост могат да се използват преносими стойки.
Чл. 41 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата определя валидността на пътните знаци. Пътният знак, поставен отдясно, е валиден за цялата широчина на платното за движение, освен ако допълнителна табела не ограничава валидността му до определена пътна лента. Знаците, които ограничават действието си до определени часове или дни, трябва да бъдат видими само в указания период. От 18.05.2015 г. пътните знаци са задължително светлоотразяващи.
Чл. 42 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата описва формата, цвета и изображенията на предупредителните пътни знаци. Знаците имат равностранна триъгълна форма с бял фон, червена гранична ивица и черни символи. Някои знаци, като А23 и А40, имат жълт и жълтозелен флуоресцентен фон. В текста са изброени имената и изображенията на различни предупредителни знаци, които предупреждават за опасности на пътя, като опасни завои, неравности, деца, велосипедисти и др. Знак А24 представлява светофар, а знаците А35.1, А35.2 и А35.3 са правоъгълни с червени наклонени ленти.
Член 43 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата описва различни пътни знаци и техните функции. Пътен знак А15 предупреждава за хлъзгане поради атмосферни условия, А18 за пешеходна пътека, А19 за внезапна поява на деца, А30 за преход от еднопосочно към двупосочно движение, А31 за пресичане с трамвайна линия, а А39 за сигнализиране на опасности и приближаване към железопътен прелез.
Чл. 44 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата регламентира поставянето на предупредителни пътни знаци за опасност. Извън населени места знаците се поставят на разстояние от 100 до 150 м преди опасния участък, а в населени места - на 50 до 100 м. При необходимост разстоянията могат да се коригират с допълнителни табели. Знаците А11 и А19 се повтарят на разстояние не по-малко от 50 м преди опасността. Знаците А26, А27 и А28 се поставят само извън населени места, когато на пресичаните пътища има знаци Б1 или Б2. Знаците А34.1 и А34.2 се поставят пред железопътен прелез, а А35.1, А35.2 и А35.3 указват разстояния до железопътен прелез, подвижен мост или ферибот, поставени на 240 м, 160 м и 80 м съответно пред опасността. Предупредителните знаци могат да се повтарят при необходимост.
Чл. 45 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата определя реда за преминаване на пътните превозни средства през кръстовища и стеснени участъци. Пътните знаци относно предимството включват: Б1 (Пропусни движещите се по пътя с предимство), Б2 (Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство), Б3 (Път с предимство), Б4 (Край на пътя с предимство), Б5 (Пропусни насрещно движещите се пътни превозни средства) и Б6 (Премини, ако пътят е свободен). Всеки знак има специфична форма, цветове и символи, които указват правилата за движение.
Чл. 46 описва различни пътни знаци и техните указания за водачите на пътни превозни средства. Пътен знак Б1 указва, че водачите трябва да пропуснат превозни средства с предимство, докато знак Б2 изисква спиране на стоп-линията и пропускане на превозни средства с предимство. Знак Б3 се поставя пред кръстовища с предимство. Знаци Б5 и Б6 указват забрана за навлизане в участъци, където е невъзможно преминаването без спиране на насрещно движещи се превозни средства. Раздел III обхваща пътни знаци за въвеждане и отменяне на забрани.
Член 47 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата описва пътните знаци за забрана и отменяне на забрана. Пътните знаци за забрана имат кръгла форма с бял фон и червена гранична ивица, а забраните включват различни категории превозни средства и действия, като забрана за влизане на определени типове превозни средства, забрани за завиване и изпреварване, както и ограничения за скорост и размери. Пътните знаци за отменяне на забрана са с бял фон и черна гранична ивица. Списъкът включва специфични знаци с номера В1 до В34, всеки от които указва конкретна забрана или отменяне на забрана.
Чл. 48 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата определя условията за обозначаване на ограниченията за масата на превозните средства чрез пътни знаци. Символите В4, В5 и В6 указват максималната маса, надвишаването на която води до забрана за движение. Знак В13 се отнася до превозни средства с опасен товар, а знак В29 съдържа информация за причината за спиране, с надпис на български и френски. Знак В30 забранява употребата на звуков сигнал, освен при необходимост за предотвратяване на инциденти.
Член 49 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата регламентира поставянето на пътни знаци за забрана. Пътните знаци трябва да бъдат разположени непосредствено пред участъците, за които се отнасят. Знаците В15, В16, В17, В18 и В19 трябва да се повтарят на най-близкото кръстовище преди забраненото място, като разстоянието до него се указва с табела Т1. Знаците В27 и В28 могат да бъдат поставени успоредно на оста на пътя.
Чл. 50 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата урежда валидността на забраните, въведени с определени пътни знаци. Забраните с пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27, В28 и В30 важат до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя, или на указано разстояние с табела Т2. Определени знаци, като В1, В2, В3, В21, В22 и В23, не важат за обществени превозни средства, а В2 и В3 не важат за превозни средства на местни жители или обслужващи обекти в зоната. Знак В27 не важи за превозни средства, които превозват болни до или от здравни заведения. При наличие на предупредителен знак за опасност, забраната важи до края на съответния участък.
Пътните знаци със задължителни предписания са обозначени с кръгла форма, син фон и бели символи. Те включват знаци, указващи посока на движение (Г1 до Г12), специализирани знаци за велосипедисти и пешеходци (Г14 до Г16), както и знаци за скорост и условия на движение (Г17 до Г20). Знак Г18 обозначава край на задължителната минимална скорост, а знак Г20 указва задължителна посока за движение на превозни средства с опасни товари.
Чл. 52 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата описва различни видове пътни знаци и техните указания. Пътен знак Г11 се поставя пред препятствие, позволявайки на водачите да го заобикалят. След знак Г12 движението е разрешено само в посоката, указана от стрелките. Знаците Г13 до Г16 ограничават движението до определени участници, а знак Г17 налага минимална скорост, освен ако не противоречи на други разпоредби.
Чл. 53 определя местоположението и приложението на пътните знаци със задължителни предписания. Пътните знаци трябва да бъдат поставени непосредствено пред местата, за които важат задълженията. Освен това, задълженията от пътни знаци Г1 до Г8 не важат за превозни средства, извършващи обществен превоз на пътници по утвърдени маршрути.
Чл. 54 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата определя характеристиките на пътните знаци със специални предписания. Те имат квадратна или правоъгълна форма и различен фон в зависимост от типа път. Фонът е зелен за автомагистрали, син за пътища извън населените места и бял за пътища в населените места. Цветът на символите и надписите също е регламентиран - бял на зелен или син фон и черен на бял фон. Някои знаци имат специфични ленти в червен или черен цвят. Пътните знаци имат определени изображения и наименования, които указват различни аспекти на движението, като брой на пътните ленти, указания за движение и местоположение на зони.
Чл. 55 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата описва различни пътни знаци и техните зони на действие. Пътен знак Д1 се поставя на пътища с две и повече ленти за движение в една посока и указва специфични предупреждения и ограничения. Знак Д4 също има зона на действие до следващото кръстовище. Знак Д9 може да съдържа допълнителна информация за тунели. Ограничението на скоростта, указано с пътен знак В26, важи за цялото населено място, освен ако не е указано друго. Знак Д12 може да се поставя от лявата страна на пътя, а знаци Д13 и Д14 указват входовете и изходите на територията на действие. Знак Д17 е предназначен за места за пресичане от пешеходци, а Д18 предупреждава за близост до лечебни заведения. Знаци Д19 и Д20 дават информация за паркиране, а Д21 указва места за паркиране на хора с увреждания. Знаци Д22, Д23 и Д24 указват спирки на обществен транспорт.
Чл. 56 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата описва пътните знаци, даващи допълнителна информация, които имат правоъгълна форма и различен фон в зависимост от типа път. Знаците за автомагистрали имат зелен фон, докато тези за населени и извън населени места - син. Те съдържат изображения и надписи в черен цвят, с допълнителна информация за разстояние, посока и време. Списъкът на знаците включва медицински пункт, болница, полиция, телефон, автосервиз, бензиностанция, и много други. Специфични знаци, като Е22 и Е23, указват допустими скорости и условия за движение в планински проходи. Знакът Е24 информира за места с контрол на движението.
Чл. 57 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата описва формата и цвета на пътните знаци, които указват направления, посоки и обекти. Пътните знаци имат квадратна или правоъгълна форма, а цветът на фона им варира в зависимост от типа на пътя: зелен за автомагистрали, син за извън населени места и бял за населени места. В текста се изброяват конкретни пътни знаци и техните предназначения, както и правилата за подреждане и цветове на символите и надписите. За временна организация на движението, определени знаци могат да имат жълт фон.
Чл. 58 описва различните видове пътни знаци, свързани с указания за населени места и обекти. Пътен знак Ж1 предоставя информация за наименования и посоки, без да посочва разстояния. Знак Ж2 указва номер на пътя, без разстояния. Ж4 показва начин на движение при забрани за маневри. Ж5 може да указва максимално допустима маса на превозното средство. Ж6 предоставя наименования, номера на пътища и разстояния, но не се използва на автомагистрали. Ж7 указва посока и разстояние до населени места. Ж9 е за завиване в обратна посока. Ж10 посочва до 3 наименования с разстояния след кръстовища. Наименованията са подредени по реда на достигане.
Член 59 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата описва формата, цветовете и изображенията на допълнителните табели. Допълнителните табели са квадратни или правоъгълни с бял фон и черни символи. Някои от тях, като Т7 и Т16, имат червена диагонална линия, а Т17 е с жълт фон за временна организация на движението. Табелите имат различни наименования, свързани с разстояния, зони на действие на пътни знаци и информация за паркиране. Възможно е да се указва разстояние в метри на определени табели, а символите за превозни средства са описани в друг член от правилника.
Чл. 60 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата описва различни видове допълнителни табели, които указват важна информация относно пътните знаци. Табела Т1 показва разстоянието от знака до началото на участъка, Т2 указва дължината на участъка, Т9 уточнява, че знакът важи само за определена пътна лента, а Т17 се използва за ограничаване или изясняване на действието на знака в специфични случаи.
Член 61 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата регламентира поставянето на допълнителни табели. Те се монтират заедно с основни пътни знаци и указват информация за времето на действие, разстоянието до началото на зоната на действие, дължината на зоната на действие и категориите участници в движението. Когато е необходимо да се поставят повече от една допълнителна табела, символите могат да бъдат комбинирани в една обща табела. Специфични допълнителни табели, обозначени като Т3.2, Т4.2 и Т5.2, трябва да се поставят успоредно на платното за движение, докато табела Т13 се поставя в комбинация с пътни знаци Б1, Б2 и Б3.
Член 62 от Правилника определя пътната маркировка, която включва линии, стрелки, символи и надписи, нанесени върху пътното платно и съоръжения. Тя се дели на надлъжна, напречна и друга. Цветовете на маркировката са бял, жълт и оранжев, като жълтата маркировка обозначава забранени за престой и специализирани ленти, а оранжевата се използва при временна организация на движението. Пътната маркировка на пътни съоръжения е с бял и черен цвят.
Чл. 63 от Правилника определя видовете надлъжна пътна маркировка, използвана за очертаване на пътните ленти и границите на платното за движение. Включва следните типове маркировки: 1. 'Единична непрекъсната линия' (М1) - забранено е застъпването и пресичането; 2. 'Двойна непрекъсната линия' (М2) - забранено е застъпването и пресичането; 3. 'Единична прекъсната линия' (М3) - разрешено е пресичането; 4. 'Двойна прекъсната линия' (М4) - пресичането е разрешено само от дясната страна; 5. 'Двойна смесена линия' (М5) - пресичането е разрешено само от страната на прекъснатата линия.
Чл. 64 описва различните видове напречна пътна маркировка и тяхното значение. Включва "Стоп-линия" (М6), която указва мястото за спиране при пътен знак Б2; "Линия за изчакване" (М7), определяща мястото за спиране, за да се пропуснат превозни средства с предимство; "Пешеходна пътека" (М8), която може да бъде с непрекъснати линии (М8.1) или две прекъснати линии (М8.2) за места с регулиране на движението; и "Велосипедна пътека" (М9), обозначена с две успоредни прекъснати линии. Всички тези маркировки служат за безопасност и регулиране на движението.
Чл. 65 от Правилника описва различните видове пътна маркировка, включително стрелки за указване на посоката на движение, предварителни указания, насочващи стрелки, подреждане при паркиране, линии за забранено паркиране и движение, маркировки за пътни съоръжения, изкуствени неравности, символи и нови видове напречна оптична и шумна маркировка. Всеки вид маркировка има специфична функция и обозначение, което помага на водачите да се ориентират на пътя.
Чл. 66 описва различни средства за сигнализиране на пътищата, включително: 1. Направляващо стълбче (С1) - бяло с черна ивица; 2. Конус (С2) - червен или оранжев, за забранени зони; 3. Средства за сигнализиране на временни забрани (С3), включващи бариера (С3.1), въже (С3.2) и пластмасова лента (С3.3); 4. Ограничителна табела (С4) - правоъгълна с червени и бели ивици; 5. Устройство за отчитане на времетраенето на светлинния сигнал (С5) - цифрово устройство за отчитане на оставащото време на светофар; 6. Табела с направляващи стрелки (С6) - указва посоките на движение; 7. Табела с направляваща стрелка (С7) - показва посоката на завой; 8. Стоп-палка (С8) - сигнализира спиране; 9. Регулировъчна палка (С9) - за регулиране на движението; 10. Палка „Стоп! Деца“ (С10) - осигурява безопасност на деца; 11. Отличителни знаци за слепи пешеходци (С11) - бял бастун и бяла лента; 12. Отличителен знак на работещи на пътя (С12) - ярко облекло; 13. Предупредителен светлоотразителен триъгълник (С13) - сигнализира аварийно превозно средство; 14. Светлоотразител (С14) - обозначава пътни съоръжения; 15. Светлоотразяващи кабари (С15) - обозначават граници на платното.
Водачите на пътни превозни средства са задължени да се движат възможно най-вдясно на платното за движение. При наличие на пътна маркировка, те трябва да използват най-дясната свободна лента. Броят на пътните ленти се определя от пътната маркировка или пътен знак, а при тяхното отсъствие - от широчината на платното и необходимото разстояние между превозните средства.
На пътно платно с двупосочно движение, водачите на пътни превозни средства имат следните ограничения: 1. На платна с две ленти е забранено навлизането в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване и заобикаляне. 2. На платна с три ленти, навлизането в крайната лява лента е забранено, а движението в средната лента е разрешено само при изпреварване и заобикаляне. 3. На платна с четири и повече ленти е забранено навлизането в лентите за насрещно движение.
На пътни платна с три и повече ленти за движение в една посока, обозначени с пътен знак Д1, водачите на моторни превозни средства не са задължени да спазват изискванията на чл. 67, ал. 1 от закона.
На пътно платно с три и повече ленти за движение в една посока, водачите на превозни средства, които не могат да развиват максимално допустимата скорост, нямат право да навлизат в крайната лява лента, освен в случаите на завиване или заобикаляне.
Водачите на бавнодвижещи се пътни превозни средства са задължени да се движат в най-дясната пътна лента, освен в случаите, когато завиват или заобикалят други превозни средства. Това правило е въведено с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата.
Движението на нерелсово пътно превозно средство по трамвайно платно е разрешено само при изпреварване или заобикаляне на трамвая, при условие че не му се пречи и ако няма други забрани.
Член 73 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата определя максималните скорости на движение за различни категории пътни превозни средства в населени места, извън населени места и по автомагистрали. Забранените скорости в км/час са следните: Категория А - 50 (в населено място), 80 (извън населено място), 100 (по автомагистрала); Категория В - 50 (в населено място), 90 (отменено); Категории С, D - 50, 80, 100; Категории В+Е, С+Е, D+Е - 50, 70, 100; Категория Т - 50, 50; Самоходни машини - 40, 40. Възможно е разрешаване на по-висока скорост при наличие на условия за безопасност, сигнализирани с пътен знак В 26.
Водачите на пътни превозни средства не трябва да се движат с твърде ниска скорост без основателна причина, ако това пречи на движението на другите. Ако водач на превозно средство с ниска скорост създава колона, той е длъжен да пропусне другите превозни средства при първа възможност.
Водачите на пътни превозни средства са длъжни да поддържат безопасна дистанция от превозното средство пред тях, за да могат да реагират при рязка промяна в скоростта или спиране. На двулентовите пътища извън населени места, водачите на превозни средства с ограничена скорост и на дълги превозни средства (над 7 м) трябва да спазват дистанция, която позволява безопасно изпреварване от други автомобили.
Чл. 76 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата определя "маневра" като изменение на положението на пътното превозно средство спрямо пътя и останалите участници в движението. Примери за маневри включват потегляне, преминаване в съседна пътна лента и завиване.
Водачите на превозни средства са длъжни да се уверят, че могат безопасно да извършат маневра, без да застрашават останалите участници в движението. Преди маневрата е необходимо да се подаде ясен сигнал, който може да бъде даден чрез светлинни пътепоказатели или, в случаи на повреда, с ръка. При маневри, свързани с излизане от заеманата пътна лента, сигналът трябва да отразява страната на пътното платно, към която се извършва маневрата.
Чл. 78 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата описва сигналите, които водачите трябва да подават при извършване на маневри. Сигналите включват: 1. Ляв пътепоказател или лява ръка, изпъната хоризонтално, сигнализира за потегляне от дясната част на пътя, завой наляво или спиране в лявата част. 2. Десен пътепоказател, дясна ръка, изпъната хоризонтално, или лява ръка, сгъната в лакътя нагоре, сигнализира за потегляне от лявата част, завой надясно или спиране в дясната част. 3. Лява или дясна ръка, изпъната нагоре, сигнализира за спиране. Сигналът с пътепоказател се прекратява след маневрата, а ръчният сигнал може да се прекрати преди започване на маневрата.
Сигналът за маневра от страна на водача не осигурява предимство при движение и не освобождава водача от задължението да вземе всички необходими мерки за безопасност преди извършване на маневрата.
Чл. 80 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата регламентира използването на звукови сигнали. В населените места звуковият сигнал е забранен, освен в случаи на предотвратяване на пътнотранспортно произшествие. Водачите могат да използват превключването на светлините като допълнителен сигнал при маневри, а извън населените места - и звуков сигнал. За предупреждаване на опасност, водачите могат да подават авариен сигнал чрез включване на всички пътепоказатели.
Чл. 81 определя правилата за престрояване на пътните превозни средства. Престрояването се състои в преминаване от една пътна лента в друга с цел продължаване на движението, завиване или излизане от платното. Водачът е задължен да пропусне превозните средства в лентата, в която навлиза. При едновременно престрояване от две съседни ленти, водачът в дясната лента има предимство.
Завиването надясно трябва да се извършва от най-дясната пътна лента или от обозначена лента за завиване. При навлизане в двупосочен път, водачът трябва да завие така, че да се намира в дясната част на пътя. Ако радиусът на завиване е по-голям от радиуса на завоя, завиването може да започне и от друга част на платното, но водачът е длъжен да пропусне преминаващите превозни средства.
Чл. 83 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата определя правилата за завиване наляво. Завиването наляво трябва да се извършва от най-лявата лента или от специално обозначена лента за завиване наляво. При навлизане в път с двупосочно движение, водачът трябва да навлезе в дясната част на платното по възможно най-краткия път.
Чл. 84 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата определя задълженията на водачите на нерелсови и релсови пътни превозни средства при завиване. Водачите трябва да пропуснат пешеходците при навлизане в друг път, а при завиване наляво да пропуснат насрещнодвижещите се превозни средства. Също така, при завиване за навлизане в крайпътни територии, водачите трябва да пропуснат пешеходците и превозните средства на пътя, който напускат. При излизане от крайпътна територия, водачите също са длъжни да пропуснат пешеходците и превозните средства на пътя.
Завиването в обратна посока се извършва само наляво и от най-лявата пътна лента. Водачът трябва да пропусне насрещно движещите се превозни средства. При недостатъчна широчина е позволено завиването от друга част на платното, но е задължително да се пропуснат и попътно движещите се от лявата страна. На кръстовище не е разрешено движение назад при завиване в обратна посока.
Завиването в обратна посока е забранено на определени места, включително пешеходни пътеки, железопътни прелези, мостове, надлези, тунели и подлези, както и при ограничена или намалена видимост под 50 метра.
Според чл. 87 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата, пътните превозни средства трябва да се изпреварват от лявата страна. Водачът при изпреварване напуска текущата си пътна лента и навлиза в съседната, за да премине покрай движещото се в същата посока превозно средство, след което се връща обратно в напуснатата лента.
Водачите, които желаят да предприемат изпреварване, трябва първо да проверят дали зад тях не се подава сигнал за изпреварване от друго превозно средство и дали пред тяхното превозно средство не се подава сигнал за завиване наляво. След подаване на сигнал, водачът трябва да се увери, че има достатъчно видимост и свободен път за изпреварване, без да принуждава изпреварваното превозно средство да променя скоростта или посоката. По време на изпреварването, е задължително да се осигури достатъчно странично разстояние между двете превозни средства.
Според Чл. 89 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата, водачът на изпреварваното пътно превозно средство е задължен да не увеличава скоростта и да не пречи на изпреварването по никакъв начин. Това означава, че той трябва да осигури безопасно и безпрепятствено изпреварване на другите превозни средства.
Чл. 90 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата определя забрани за изпреварване на автомобили и мотоциклети с кош в определени ситуации. Забраните важат при: 1) ограничена или намалена видимост; 2) на кръстовище на равнозначни пътища; 3) на железопътен прелез без бариери; 4) при използване на пътна лента за насрещно движение, когато не е възможно безопасно връщане в напуснатата лента; 5) на пешеходна пътека, когато изпреварваното превозно средство закрива видимостта към пешеходната пътека.
Чл. 91 описва правилата за заобикаляне на препятствия и спряло превозно средство. Заобикалянето трябва да се извършва от лявата страна, освен ако не е указано друго с пътен знак. Водачът на заобикалящото превозно средство е длъжен да пропусне превозните средства, които се движат по пътната лента, която ще използва. При заобикаляне на спряло пред пешеходна пътека превозно средство, водачът трябва да намали скоростта, за да може да спре и пропусне пешеходците.
Разминаването между пътни превозни средства е задължително да се извършва с достатъчно странично разстояние. При невъзможност за безопасно разминаване, водачът, чиято лента е затруднена, трябва да намали скоростта или да спре, за да пропусне насрещно движещите се. Ако е необходимо движение назад, маневрата трябва да извърши водачът, за когото е по-безопасно.
При движение по планински пътища и пътища с голям наклон, водачът на спускащото се превозно средство трябва да спре и да пропусне изкачващото се, когато разминаването е затруднено. Водачите на единични превозни средства, по-леки превозни средства и товарни автомобили имат задължение да се отстъпват на по-тежките или на автобусите. При разминаване на превозни средства от една и съща категория, спускащият се е длъжен да се придвижи назад, освен ако това не е опасно за изкачващото се превозно средство.
Водачът е длъжен преди да потегли назад да се убеди, че маневрата е безопасна и няма да затрудни другите участници в движението. По време на движението назад, той трябва да следи за свободността на пътя зад него и ако не може да го направи сам, трябва да осигури помощник, който да му сигнализира за опасности.
Спирането на пътното превозно средство трябва да се извършва плавно, като рязкото спиране е забранено, освен в случаи на необходимост за избягване на пътнотранспортно произшествие. При пропускане на участници в движението с предимство, спирането трябва да се осъществява в заеманата лента за движение.
Чл. 96 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата определя правилата за престой и паркиране на пътни превозни средства. Извън населените места, автомобилите трябва да спират извън платното за движение. При невъзможност, те могат да спират успоредно на оста на пътя, най-вдясно на платното. В населените места, автомобилите трябва да спират възможно най-вдясно, по посока на движението и успоредно на оста на пътя. При еднопосочно движение е допустимо престой и от лявата страна, при условие, че не пречи на движението.
Водачът и пътниците на превозно средство, което е спряно за престой или паркирано, имат право да отварят врати, да ги оставят отворени, да се качват и слизат, при условие че предварително се уверят, че това не представлява опасност за другите участници в движението.
Водачът на спряно за престой или паркирано пътно превозно средство има право да го напусне, при условие че е предприел необходимите мерки, за да предотврати самостоятелното му потегляне.
Водачите на недвуколесни пътни превозни средства, които са спрели на платното за движение поради повреда, имат задължение да преместят превозното средство извън платното или, ако това е невъзможно, да го обозначат, за да бъде забелязано от приближаващите се водачи. На път извън населено място, това трябва да се направи незабавно, а в населено място - също незабавно, като се осигури паркиране на разрешено място или извън платното.
Съгласно чл. 100 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата, при сигнализиране на повредено пътно превозно средство, предупредителният светлоотразителен триъгълник трябва да бъде поставен на разстояние минимум 30 метра от превозното средство, а на автомагистрали и пътища с разрешена скорост над 80 км/ч - на минимум 100 метра. Допълнително, авариен сигнал или габаритни светлини могат да бъдат използвани за обозначаване на повреденото превозно средство. Правилата важат и за превозни средства, които са спрели за оказване на помощ.
Член 101 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата забранява спирането за престой и паркирането в определени ситуации. Забраните включват: спиране до спряло превозно средство, в тунели и подлези, в участъци с ограничена видимост, върху трамвайни и железопътни линии, на пешеходни и велосипедни пътеки, на кръстовища, на мостове и стеснени участъци, и на места, които затрудняват видимостта към пътни знаци. Освен това, паркирането е забранено пред входовете на паркове, училища и други места, на тротоарите пред входовете на жилищни сгради и гаражи, и на спирките на обществен транспорт.
Водачите на пътни превозни средства са задължени да проявяват необходимата предпазливост при приближаване към кръстовища, за да могат да намалят скоростта или да спрат, ако е необходимо, за да пропуснат превозни средства и пешеходци, които имат предимство за преминаване.
На кръстовища, където няма сигнализирани пътища с предимство, водачите на нерелсови превозни средства трябва да пропуснат превозните средства, идващи от дясната им страна. Водачите на релсови превозни средства също следват същото правило. Освен това, водачите на нерелсови превозни средства са длъжни да пропуснат релсовите превозни средства, независимо от посоката на движение. Водачите, които излизат от земен път на настилката, трябва да пропуснат превозните средства, които се движат по настилката.
На кръстовища, където единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на превозни средства от другите пътища са задължени да пропуснат превозните средства, движещи се по пътя с предимство. Когато пътят с предимство променя направлението си, водачите, които излизат от него, трябва да следват правилата на чл. 103, т. 1 и 2, както и водачите, навлизащи в пътя с предимство.
На кръстовища, където е разрешено едновременното преминаване на релсови и нерелсови превозни средства, водачите на нерелсовите превозни средства са задължени да пропуснат релсовите, независимо от посоката на тяхното движение.
При приближаване към железопътен прелез, участниците в движението трябва да проявяват повишено внимание. Водачите на пътни превозни средства са задължени да се движат с такава скорост, която да им позволява да спрат пред прелеза, ако е необходимо.
При преминаване през железопътен прелез участниците в движението трябва да следват указанията на прелезопазача, да наблюдават положението на бариерите, както и да се ръководят от светлинната и звуковата сигнализация и пътните знаци.
Водачът е задължен да се увери, че може да пресече релсовия път без да се налага спиране върху него или на разстояние по-малко от 2 метра от релсите. Това изискване важи поради технически особености на превозното средство, условията на движение и други предвидими причини.
Спирането на пътните превозни средства пред железопътен прелез е задължително при четири условия: 1) при липса на бариери и сигнализация; 2) при спуснати или започващи да се спускат бариери; 3) при мигаща червена светлина на светофара или включена звукова сигнализация; 4) при вдигнати бариери и приближаващо релсово превозно средство, независимо от сигнализацията.
Пътните превозни средства са задължени да спират пред железопътния прелез на маркираната стоп-линия. Ако такава липсва, те трябва да спрат на разстояние не по-малко от 1 метър пред бариерите. При отсъствие на бариери, спирането става на линията, където са поставени съответните пътни знаци (Б2, А34.1 или А34.2). Когато и знаците липсват, спирането е задължително на разстояние не по-малко от 2 метра пред първата релса.
Чл. 111 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата задължава водачите да се уверят, че към прелеза не се приближава релсово превозно средство, преди да потеглят за пресичане на релсовия път.
Член 112 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата установява забрани, свързани с преминаването през железопътни прелези. Забранено е: 1. пресичането на релсов път извън железопътните прелези; 2. самоволното вдигане на бариера или заобикалянето й; 3. превключването на предавките на превозното средство на железопътен прелез и преминаването му при изключени предавки; 4. навлизането на прелеза, ако от другата му страна няма достатъчно място поради задръстване, така че да не може да се осигури минимално разстояние от 2 м от последната релса; 5. движението назад на железопътен прелез.
В случай на принудително спиране на превозното средство върху релсите или в близост до тях, водачът е задължен да изведе пътниците на безопасно разстояние и да предприеме мерки за извеждане на превозното средство от релсовия път. Ако това е невъзможно, той трябва да предупреди водачите на релсовите превозни средства за опасността.
Чл. 114 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата указва начина за предупреждение за спиране на релсово превозно средство. През деня предупреждението се извършва с кръгово движение на ръката, държаща ярък предмет, а през нощта - с фенер или запалена факла.
На железопътен прелез движението на пътните превозни средства може да се регулира от железопътен служител, който подава сигнали за спиране. През деня сигналът е изпъната дясна ръка с червен флаг, а през нощта - червена светлина, описваща полукръг. Тези сигнали са задължителни за водачите на превозни средства, приближаващи прелеза.
На автомагистрала е разрешено движението само на автомобили и мотоциклети, които имат максимална конструктивна скорост над 50 км/ч.
Водачите, които навлизат на автомагистрала, са задължени да пропуснат превозните средства, които вече се движат по нея. При желание за напускане на автомагистралата, водачите трябва своевременно да заемат правилната пътна лента за изход. Освен това, при навлизане или излизане от автомагистрала, е задължително да се използва съответната пътна лента за ускоряване или забавяне на движението.
На автомагистрали с три и повече ленти за движение в една посока, водачите на автомобили с максимално допустима маса над 3,5 т и водачите на състави от пътни превозни средства с обща дължина над 7 м нямат право да навлизат в крайната лява пътна лента.
Водачите на пътни превозни средства по автомагистрала са задължени да спазват следните забрани: 1. Забранено е спирането за престой или паркиране извън обозначените места. 2. Забранено е завиването в обратна посока, движението назад, навлизането или пресичането на разделителната ивица. 3. Забранено е движението по лентата за принудително спиране, дори при двупосочно движение по едно от пътните платна.
Водачът на пътно превозно средство, който е принуден да спре по независещи от него причини, може да спре на лентата за принудително спиране извън платното за движение. През нощта или при намалена видимост е задължен да сигнализира с предупредителен триъгълник или включен авариен сигнал. Ако не може да отстрани повредата, трябва да вземе мерки за изтегляне на автомобила от автомагистралата. Повреденото превозно средство може да бъде теглено с гъвкава връзка само до най-близкия изход на автомагистралата.
Чл. 121 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата забранява определени действия на автомагистрала. Забранено е движението на велосипедисти и пешеходци, воденето на животни, навлизането на моторни превозни средства, които теглят пътни превозни средства с гъвкава връзка, както и организирането на демонстрации и движението на рекламни и други шествия.
Жилищната зона представлява специално устроена територия в населено място, обозначена с пътни знаци на входовете и изходите си, където се прилагат специфични правила за движение.
В жилищната зона пешеходците имат право да използват пътя по цялата му широчина, а децата могат да играят там, при условие че не пречат на движението на превозните средства. Водачите на превозни средства трябва да се движат с максимална скорост от 20 км/ч, за да не поставят в опасност пешеходците. Паркирането е разрешено само на специално обозначените места.
При движение в тунел, обозначен с пътен знак Д9, водачите са задължени да включат къси или дълги светлини и да изключат двигателя при принудително спиране, освен ако спирането не е кратковременно.
В тунел е забранено: движението назад, завиването в обратна посока, спирането за престой и паркирането. Тези правила са важни за безопасността на движението и предотвратяване на инциденти.
Водачите на пътни превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници са задължени да спират на обозначените спирки, осигурявайки безопасно качване и слизане на пътниците. При липса на специално уширение на спирките, те трябва да спират възможно най-близо до границата на платното за движение. В случай че спирката е заета от други превозни средства, водачите на пристигащите превозни средства трябва да изчакат освобождаването на спирката.
На водачите на пътни превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници е забранено да спират за качване и слизане на пътници извън обозначените с пътни знаци спирки.
Качването и слизането на пътници от превозните средства на редовните линии за обществен транспорт е разрешено единствено на спирките и само когато превозното средство е спряло.
При преминаване в съседна пътна лента покрай спиращо, спряло или потеглящо от спирка пътно превозно средство от редовните линии за обществен превоз на пътници, водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта и, ако е необходимо, да спре.
Водачите на нерелсови превозни средства трябва да спират на един метър зад трамвай, който е на спирка. При спирки с остров на платното, те трябва да намалят скоростта и при необходимост да спрат, за да осигурят безопасно преминаване на пешеходците.
Водачите на пътни превозни средства са задължени да спират, когато се приближават към автобус, който е спрял или потегля, и е обозначен с опознавателен знак 'Деца'. Целта е да се осигури безопасността на децата, които могат да пресичат пътя.
Водачите на пътни превозни средства трябва да намалят скоростта и при нужда да спрат, за да позволят на превозните средства от редовните линии за обществен транспорт да изпълнят маневри при потегляне от спирките. Въпреки това, водачите на обществен транспорт също трябва да вземат мерки за безопасност.
При движение през нощта и при намалена видимост, моторните превозни средства и трамваите трябва да използват къси или дълги светлини, габаритни светлини и светлина за осветяване на задната табела. Забранено е използването на дългите светлини при разминаване, по осветени участъци и зад друго превозно средство на разстояние по-малко от 50 метра.
Според чл. 134 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата, моторните превозни средства, спиращи за престой извън населените места през нощта или при намалена видимост, са задължени да включват габаритни светлини. Това изискване важи и за ремаркетата, свързани с тях.
Светлините за мъгла трябва да се включват заедно с габаритните светлини. Те са предназначени за употреба само при условия на намалена видимост, които се дължат на мъгла, снеговалеж или дъжд.
Според Чл. 136 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата, през деня мотоциклетите са задължени да се движат с включена къса светлина отпред и с включена габаритна светлина отзад.
Водачите на немоторни превозни средства са задължени да използват определените в правилника светлини през нощта и при условия на намалена видимост, за да осигурят безопасността на движението.
Чл. 138 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата забранява използването на светлини, които не са предвидени в правилника, при движение през нощта и при намалена видимост. Това е с цел да се осигури безопасността на участниците в движението и да се предотвратят инциденти.
Чл. 139 от Правилника задължава водачите да намалят скоростта и при необходимост да спрат, когато са заслепени. Глава двадесет и трета от Правилника се отнася до специални правила, касаещи определени участници в движението, с акцент върху водачите на велосипеди.
Водачите на велосипеди са задължени да се движат колкото се може по-близо до дясната граница на платното за движение, за да осигурят безопасност и ред в движението.
На водачите на велосипеди е забранено: 1. да се движат успоредно до друг велосипедист; 2. да управляват велосипеда, без да държат кормилото с ръка; 3. да се движат в близост до пътно превозно средство или да се държат за него; 4. да превозват или тласкат предмети, които пречат на управлението на велосипеда; 5. да бъдат теглени от друго пътно превозно средство; 6. да управляват велосипеда по пешеходни площи (с изключение на деца велосипедисти).
Съгласно чл. 142 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата, е забранено велосипедистите да се движат в група за тренировка, освен ако не са придружени от автомобили или мотоциклети отпред и отзад.
Водачите на превозни средства с животинска тяга, както и тези, които управляват животни или стада, имат задължението да осигурят постоянен контрол и управление на животните. Целта е да се предотвратят пречки и опасности за движението по пътищата.
Водачите на пътни превозни средства с животинска тяга и животни имат задължения да се движат в най-дясната част на пътя, да образуват колона не повече от две превозни средства, да не водят повече от едно животно при езда и да не се движат успоредно с друг ездач. Те също така трябва да избягват превеждането на животни през пътя, ако това застрашава безопасността, и при движение по банкетите и тротоарите в населени места да водят кучетата на къс повод. През нощта или при намалена видимост, водачът на стадото е длъжен да сигнализира със запален фенер.
На водача на животни е забранено да оставя животните без надзор в обхвата на пътя и в близост до него. Тази разпоредба цели да предотврати инциденти и да осигури безопасността на участниците в движението.
Тегленето на моторно превозно средство се определя като процес на придвижване на едно моторно превозно средство с помощта на теглителната сила на друго моторно превозно средство.
Чл. 147 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата определя начина на механично свързване на моторните превозни средства при теглене. Според (1) тегленето може да се извършва с твърда връзка (теглич) или с гъвкава връзка. В (2) се уточнява, че тегленето на моторно превозно средство с максимално допустима маса над 5 тона и на седлови влекач с полуремарке е разрешено само с твърда връзка или със специален автомобил.
Водачите на теглещото и тегленото моторно превозно средство са задължени да имат свидетелство за управление за съответната категория. Освен това, те трябва предварително да се съгласуват относно сигналите за взаимно разбиране по време на движение, включително сигнал за спиране.
Член 149 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата определя максимално допустимата скорост на движение при теглене. За теглене без твърда връзка максималната скорост е 40 км/ч, а при теглене с твърда връзка по автомагистрала - 70 км/ч.
Чл. 150 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата регламентира изискванията за теглене на моторни превозни средства. При теглене с твърда връзка тегличът трябва да е с дължина от 2 до 4 метра и да е оцветен с червени и бели ивици. Тегленото превозно средство трябва да има изправна кормилна уредба. При теглене с гъвкава връзка дължината й трябва да бъде от 4 до 6 метра и на поне едно място да бъде сигнализирана с червен флаг. Тегленото превозно средство в този случай трябва да има изправни кормилна и спирачна уредба.
По време на движение, когато едно моторно превозно средство тегли друго, теглещото превозно средство е задължено да включи къси светлини. В същото време, тегленото превозно средство трябва да бъде обозначено с включен авариен сигнал или да има поставен предупредителен светлоотразителен триъгълник отзад.
При движение през нощта или при условия на намалена видимост, ако тегленото моторно превозно средство има неизправна осветителна уредба, то трябва да бъде оборудвано с червена светлина отзад в лявата страна.
Съгласно чл. 153 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата, ако моторното превозно средство има неизправна кормилна уредба или друга повреда, която пречи на тегленето с връзка, то може да бъде преместено само със специален автомобил.
Член 154 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата посочва редица забрани, свързани с превозването на пътници и тегленето на моторни превозни средства. Забранено е: превозването на пътници в теглено моторно превозно средство, в автобус или в каросерия на товарен автомобил при теглене; тегленето на мотоциклет без кош и на мотопед; тегленето на повече от едно моторно превозно средство; тегленето на моторно превозно средство с ремарке или обратното; използването на мотоциклет за теглене; тегленето при намалена видимост под 50 метра; и тегленето с гъвкава връзка по хлъзгав път.
Организирането на шествия и състезания по пътищата е разрешено единствено след получаване на разрешение от компетентните власти. Необходимо е предварително съгласуване на маршрутите, условията и времето на провеждане с органите на Министерството на вътрешните работи.
Движението на шествия трябва да се извършва в колона по най-дясната свободна пътна лента, като широчината на колоната не може да надвишава широчината на една пътна лента за движение.
Член 157 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата забранява на останалите участници в движението да пресичат шествията. Това правило е част от раздел V, който се отнася до моторните превозни средства със специален режим на движение.
Чл. 158 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата определя моторните превозни средства със специален режим на движение, които подават светлинен сигнал с пробляскваща синя и/или червена светлина и специален звуков сигнал. Този режим се ползва само при необходимост и е разрешен за превозни средства на спешна медицинска помощ, Държавна агенция "Национална сигурност", Министерството на вътрешните работи и други определени структури.
Водачите на моторни превозни средства със специален режим на движение имат определени привилегии, включително преминаване на червено светофарно сигнализиране и надвишаване на скоростта, при условие че не застрашават живота или имуществото на другите. Те не са задължени да спазват пътните знаци и маркировка, но трябва да управляват превозното средство безопасно. Водачите могат да паркират независимо от правилата, но трябва да подават светлинни сигнали.
Пешеходците са задължени да се движат по тротоара или банкета на пътя. Когато няма тротоар или банкет, те могат да се движат по платното за движение, но в посока, противоположна на движението на автомобилите, и възможно най-близо до лявата граница на платното. Това е позволено в случаи, когато тротоар или банкет не са налични или при пренасяне на обемисти предмети, затрудняващи движението на другите пешеходци.
Инвалидите, използващи инвалидни колички и движещи се със скорост, равна на тази на пешеходец, имат право да се движат по платното за движение. Те трябва да се придържат възможно най-близо до дясната граница на платното.
При липса на банкет или тротоар извън населените места, лицата, които бутаят велосипед, мотопед или мотоциклет, трябва да се движат по платното за движение, като се стараят да бъдат възможно най-близо до дясната му граница.
Групи пешеходци с водач, военни колони и ученически групи могат да се движат по платното за движение в редици до четирима, близо до дясната му граница. Те трябва да бъдат обозначени с червен флаг през деня и с бяла и червена светлина през нощта. При дължина на колоната над 20 м, всеки 10 м от лявата страна трябва да носи светещо тяло. При намалена видимост или интензивно движение, движението е разрешено само в колона един след друг.
Организирана група деца до 10 години може да се движи само по тротоара или банкета, водена от минимум две лица над 18 години. При пресичане на платното, водачът на групата е длъжен да сигнализира с палка "Стоп! Деца", червен флаг или ръка, за да спре движението на автомобилите.
Пешеходците са длъжни да използват пешеходна пътека, ако такава е налична. Преди пресичането, те трябва да се уверят в безопасността, като се съобразят с разстоянията и скоростта на приближаващите превозни средства. Освен това, не трябва да удължават ненужно времето и пътя за пресичане и да не спират без нужда на платното за движение.
На пешеходците е забранено да навлизат внезапно на платното за движение, да пресичат при ограничена видимост, да се движат в тунели и по мостове без тротоари, както и да извършват търговия и услуги на платното за движение.
Пешеходците трябва да изчакват превозните средства от редовните линии на определени места, а при сигнал от специализирани моторни превозни средства, те са длъжни да освободят платното и да пресекат след тях.
При превозване на товари, максимално допустимата маса на натовареното пътно превозно средство не трябва да надвишава стойността, посочена в свидетелството за регистрация на превозното средство.
Превозваните товари трябва да не създават опасност за участниците в движението, да бъдат укрепени и да не се влачат по пътя. Те не трябва да ограничават видимостта на водача и да не нарушават устойчивостта и управляемостта на превозното средство. Освен това, товарите не трябва да закриват светлините, сигналните устройства, опознавателните знаци, табелите с регистрационни номера, огледалата и сигналите, подавани с ръка. Товари, които могат да бъдат ответи или разпилени, или които блестят и създават опасност от заслепяване, трябва да бъдат покрити.
Водачът на превозно средство е задължен да предприеме мерки за сигнализиране на падналия товар и пътното превозно средство, както и да почисти пътното платно, ако товарът падне изцяло или частично на пътя.
Чл. 171 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата забранява извършването на товарно-разтоварни работи в населени места от 22 до 6 часа, ако това предизвиква шум. Също така, забранено е извършването на тези работи, когато те създават опасност за движението или замърсяват околната среда.
Член 172 от Правилника определя какво представлява извънгабаритно пътно превозно средство. Такова средство е с маса над 38 т, дължина над 22 м, широчина над 2,5 м (или 2,6 м за хладилни фургони и ремаркета), или височина над 4 м. Извънгабаритните превозни средства трябва да бъдат обозначени с опознавателния знак "Извънгабаритно пътно превозно средство". Условията за тяхното движение и нормите за натоварване на оси се определят от министъра на транспорта и министъра на вътрешните работи.
На водачите на извънгабаритни пътни превозни средства е забранено да престояват на платното за движение. Освен това, те не могат да се движат при условия на намалена видимост, когато видимостта е под 50 метра.
Чл. 174 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата указва, че когато товарът на превозното средство излиза извън определени граници (повече от 0,20 м отстрани и повече от 1 м отпред или отзад), трябва да бъде обозначен. За обозначаване се използва червен флаг, а при движение през нощта - бял светлоотразител или бяла светлина отпред и червен светлоотразител или червена светлина отзад.
Опасни товари са предмети, изделия или вещества, които могат да застрашат здравето или живота на хората, безопасността на движението по пътищата, имуществото на държавата, юридическите и физическите лица, както и качеството на околната среда.
Член 176 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата регламентира начина на опаковане, етикетиране, маркиране и превоз на опасни товари. Тези дейности трябва да се извършват в съответствие с изискванията на Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе. Освен това, превозът на опасни товари е разрешен само след получаване на разрешение от Министерството на вътрешните работи.
Чл. 177 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата определя максимално допустимите скорости на движение за моторни превозни средства, превозващи опасен товар. В населено място скоростта е 40 км/ч, извън населено място - 50 км/ч, а по автомагистрала - 70 км/ч. Освен това, тези превозни средства трябва да се паркират само на специално определени паркинги, а при липса на такива - на разстояние най-малко 200 м от населено място или от обозначена вододайна зона.
На водачите на пътни превозни средства, които превозват опасен товар, е забранено да паркират в населени места и на пътното платно извън населени места. Също така, те не могат да извършват превоз при условия на намалена видимост под 50 метра, причинена от дъжд, снеговалеж или мъгла. В такъв случай, водачът е длъжен да паркира на безопасно място, спазвайки изискванията на чл. 177, ал. 2.
Водачът на пътно превозно средство, превозващ пътници, е длъжен да спазва следните правила: да използва само специализирани превозни средства, да осигури безопасността на пътниците преди потегляне, да затваря вратите на превозното средство преди тръгване и да не ги отваря по време на движение, както и да постави опознавателен знак "Деца!" при превоз на организирана група деца, освен ако не става въпрос за редовни линии за обществен превоз.
Забранява се превозването на повече пътници от разрешените в свидетелството за регистрация на МПС. В лек автомобил е допустимо да се превозват допълнително две деца до 7 години или едно до 14 години на задната седалка. Превозването на деца до 10 години на задната седалка на мотоциклет или мотопед и на предната седалка на лек автомобил е забранено, освен ако детето не е в допълнителна специална седалка.
Забранява се превозването на пътници в следните превозни средства: туристически ремаркета, товарни ремаркета, самоходни шасита, трактори, селскостопански машини, самосвали и мотоциклети с товарни кошове. В товарен автомобил могат да се превозват лица, свързани с товарен процес, с ограничение до 8 души на товарен автомобил, в зависимост от полезния товар. Изключение правят моторните превозни средства на Министерството на отбраната.
Пътниците в пътните превозни средства са задължени да изпълняват указанията на водача и обслужващия персонал, да използват обезопасителните колани и да носят защитна каска при пътуване с мотоциклет или мотопед.
Член 183 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата предвижда три категории лица, които могат да не ползват обезопасителни колани. Те са: 1. бременните жени; 2. лица с физически състояния, които не позволяват употребата на колан; 3. униформени служители от органите за контрол по Закона за движението по пътищата, когато изпълняват служебните си задължения.
На пътниците в моторни превозни средства е забранено: 1. да ограничават видимостта на водача и да стоят на опасни места; 2. да пътуват с вещи или животни, които могат да замърсят или наранят другите; 3. да излизат от превозното средство без разрешение на контролния орган; 4. да изхвърлят опасни предмети или замърсяващи вещества.
Водачът на моторно превозно средство е задължен да носи следните документи: свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория, свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство, документ за сключена застраховка "Гражданска отговорност", бланка от застрахователна организация за регистриране на пътнотранспортно произшествие без участието на органите на МВР, съответните документи при извършване на обществен превоз, и съпроводителни документи при превозване на опасен товар.
Водачът на пътното превозно средство е длъжен да не нарушава тишината в населени места и места за почивка, като не форсира двигателя или не извършва други шумни действия. Това задължение важи от 22 ч. до 6 ч. през делнични дни, а в празнични и почивни дни - от 22 ч. до 9 ч. и от 12 ч. до 16 ч.
Водачът на пътно превозно средство е длъжен да предприеме мерки за предотвратяване на замърсяване на пътя с кал и земна маса, когато навлиза от земен път на път с настилка. В случай на замърсяване, той трябва незабавно да почисти пътя. Освен това, е забранено движението със самоходни верижни машини по пътищата с настилка.
Водачите на автомобили, оборудвани с обезопасителни колани, са задължени да ги използват. Изключения от това правило се прилагат за бременни жени, лица с физически ограничения, униформени служители при изпълнение на служебни задължения, водачи на таксиметрови автомобили и инструктори по време на учебно управление.
Водачите на мотоциклети и мотопеди са задължени да носят защитна каска по време на движение, като каската трябва да отговаря на определени изисквания.
При навлизане в бензиностанция или станция за зареждане с втечнен газ, водачът на моторно превозно средство е длъжен да спази определени правила за безопасност. Той трябва да паркира на разстояние най-малко 1 метър от друго превозно средство, да изгаси двигателя и да изключи запалителната система. Мотоциклетите и мотопедите трябва да се придвижват на ръка с изгасен двигател, на разстояние от най-малко 15 метра от колонките, както при приближаване, така и при отдалечаване.
При подаден сигнал за спиране от контролните органи, водачът е задължен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на указано от контролния орган място и да следва неговите указания.
Водачите на моторни превозни средства са задължени да освободят място на пътя и при необходимост да спрат, когато приближава моторно превозно средство със специален режим на движение, за да осигурят безпрепятствено преминаване на него и съпровожданите от него превозни средства.
Водачът на пътно превозно средство е задължен да проявява внимание и предпазливост към пешеходците, особено когато става въпрос за деца, инвалиди (включително слепи с бял бастун) и възрастни хора.
Водачите на пътни превозни средства са задължени да намалят скоростта си и, ако е необходимо, да спрат, когато се приближават до места, където има деца на пътя или в близост до него.
При подаване на сигнал "Стоп! Деца" от водач на организирана група деца, водачите на пътни превозни средства са задължени да спрат и да изчакат преминаването на децата. Сигналът може да бъде подаден с палка, червен флаг или с ръка.
Водачите на нерелсови пътни превозни средства трябва да намалят скоростта си при приближаване към пешеходна пътека и, ако е необходимо, да спрат, за да пропуснат пешеходците, които стъпват на пешеходната пътека или преминават по нея.
Водачът на пътно превозно средство е длъжен да спазва следните правила при преминаване на пешеходна пътека, регулирана от светофар или регулировчик: 1. Да спре пред пешеходната пътека при сигнал, който забранява преминаването. 2. Да пропусне пешеходците, които все още са на пешеходната пътека при сигнал, който разрешава преминаването. 3. Да не навлиза на пешеходна пътека, ако не е сигурен, че няма да бъде принуден да спре на нея при сигнал, който забранява преминаването.
Според чл. 198 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата, водачът на пътно превозно средство е задължен да преминава с такава скорост, че да не причинява изцапване или нараняване на пешеходците, когато на платното за движение има вода, кал или дребни камъни. Това е част от задълженията на участниците в пътнотранспортно произшествие, описани в Глава двадесет и осма.
Всеки участник в пътнотранспортно произшествие е задължен да спре и да провери последствията от инцидента. Това включва установяване на състоянието на пострадалите и оценка на щетите.
Когато има пострадали лица или опасност за участниците в движението, водачът е длъжен да: 1. Окаже помощ на пострадалите; 2. Предупреди участниците за опасността; 3. Запази следите от произшествието; 4. Уведоми органите на Министерството на вътрешните работи или местната администрация.
Чл. 201 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата предвижда, че всеки участник в пътнотранспортно произшествие е длъжен да остане на местопроизшествието до пристигането на компетентните органи. Освен това, при необходимост, участниците трябва да превозят пострадалите до лечебно заведение и след това да се върнат на мястото на инцидента. Задължението за оставане на местопроизшествието важи в следните случаи: наличие на пострадали, незначителни материални щети с разногласия, превоз на опасен товар, чуждестранна регистрация на превозното средство, съмнение за употреба на алкохол или наркотици, участие на повече от две превозни средства и липса на необходима бланка за регистрация на произшествието.
При пътнотранспортно произшествие, което е само с материални щети и включва две превозни средства, ако те могат да се движат и няма разногласие между участниците, виновният водач попълва бланка от протокола и я предава на другия водач, без да е необходимо участие на органите на МВР.
Чл. 203 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата забранява на участниците в пътнотранспортни произшествия да употребяват алкохолни напитки или други упойващи вещества, докато чакат пристигането на компетентните органи.
Участникът в пътнотранспортно произшествие е задължен да уведоми собствениците на повредените пътни превозни средства или имущество, като уведомлението може да бъде направено лично или чрез органите на Министерството на вътрешните работи, в случай че собствениците не са на мястото на инцидента.
Чл. 205 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата задължава юридическите и физическите лица да съгласуват с Министерството на вътрешните работи проекти, свързани с безопасността на движението, организация на движението при строителни и ремонтни работи, откриване и закриване на железопътни прелези и пътища, както и поставяне на търговски обекти и рекламни материали в обхвата на пътя. Изключения от задължението за предварително съгласуване са направени за временни ограничения и забрани за движение при аварийни ситуации и текущ ремонт на пътища.
Чл. 206 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата предвижда, че контролът по спазването на правилата и изискванията за безопасност на движението се осъществява от определени органи. Контролът може да бъде общ или изборен и да използва явни и неявни форми.
При спиране на пътно превозно средство за проверка или оказване на съдействие, служителят от органите за контрол е задължен да подаде ясен сигнал със стоп-палка. През нощта сигналът може да бъде подаден и с полукръгла червена светлина. Униформен полицай има право да спира превозни средства и с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет, чрез постоянно светещ или мигащ надпис "ПОЛИЦИЯ-СПРИ!"
Член 208 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата описва задълженията на служителите на органите за контрол при проверка на участниците в пътното движение. Те трябва да представят полицейски знак или служебна карта на спрения участник. При необходимост, служителят може да покани водача да излезе от превозното средство. В случай на задържане на документи, служителят издава съответния документ за това.
Чл. 209 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата определя условията, при които полицейските органи са задължени да посетят местопроизшествието на пътнотранспортно произшествие. Те трябва да се явят, когато има убит или ранен, при значителни материални щети, при незначителни щети, но с задръстване или разногласия между участниците, при участие на превозно средство с опасен товар или с чуждестранна регистрация, при съмнение за употреба на алкохол или наркотици от участниците, при участие на повече от две моторни превозни средства, или ако виновният участник не притежава необходимата бланка за протокол.
Правилникът определя реда за действие при изоставени или повредени пътни превозни средства, които създават опасност или пречка за движението. Полицейските органи имат право да нареждат преместването им за сметка на собственика. Допълнителните разпоредби дават определения на ключови термини, свързани с пътищата и пътните превозни средства, като "пътна лента", "платно за движение", "пешеходна пътека" и много други. Правилникът влиза в сила от 1 юни 1996 г. и отменя предишния правилник от 1974 г. Също така, в него са включени преходни и заключителни разпоредби, касаещи изменения и допълнения на нормативни актове.
Този правилник дефинира основни термини свързани с движението по пътищата, като "пътна лента", "платно за движение", "пътен банкет", "тротоар" и други. Определят се различни видове пътни превозни средства, включително автомобили, мотоциклети, трактори, велосипеди и техните характеристики. Правилникът установява и термини, свързани с участниците в движението, като пешеходци и пътници, и описва ситуации като спиране, паркиране и пътнотранспортни произшествия. Тези определения служат за основа при прилагането на законодателството за безопасност на движението и организация на пътната инфраструктура.
Параграф §2 отменя предишния Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата, който е бил обнародван през 1974 г. и е претърпял множество изменения и допълнения до 1991 г.
Водачите, които са придобили права за управление на моторни превозни средства от категория С преди влизането в сила на настоящия правилник, запазват правата си да управляват моторни превозни средства от категория Т, която включва колесни трактори.
Изпълнението на правилника е в компетентността на министъра на вътрешните работи, министъра на транспорта и министъра на териториалното развитие и строителството. Заключителните разпоредби са свързани с Постановление № 78 от 7 април 2006 г., което изменя и допълва нормативни актове на Министерския съвет и влиза в сила от 01.01.2007 г.
Параграф §4 от Правилника постановява, че той влиза в сила на 1 януари 2007 г. Заключителните разпоредби се отнасят до Постановление № 123 от 1 юни 2007 г., което изменя нормативни актове на Министерския съвет и влиза в сила от 12 юни 2007 г.
Параграф §16 указва, че постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните разпоредби са свързани с Постановление № 56 от 21 март 2008 г., което изменя нормативни актове на Министерски съвет и е обнародвано в бр. 34 от 2008 г., в сила от 01.04.2008 г.
Параграф §9 от преходните и заключителни разпоредби постановява, че правилникът влиза в сила от 1 април 2008 г. Допълнително, постановление № 124 от 2 юни 2008 г. изменя нормативни актове на Министерския съвет, а заключителните разпоредби към постановление № 238 от 4 август 2011 г. обявяват, че правилникът за прилагане на Закона за военната полиция е в сила от 16 август 2011 г.
Параграф §6 указва, че постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят към Постановление № 166 от 30 юли 2012 г., което изменя и допълва правилника, приет с Постановление № 126 на Министерския съвет от 2006 г. Обнародването на тези разпоредби е извършено в брой 60 на "Държавен вестник" от 2012 г., а тяхното влизане в сила е на 07.08.2012 г.
Параграф §73 уточнява, че постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са свързани с Постановление № 22 от 9 февруари 2015 г., което изменя и допълва Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата, приет с Постановление № 36 на Министерския съвет от 1996 г. Обнародването на измененията е в "Държавен вестник", брой 13 от 2015 г., и те влизат в сила от 18.05.2015 г.
Подмяната на пътните знаци със светлоотразяващи и монтирането на устройство за отчитане на времетраенето на светлинния сигнал при кръстовища с интензивно движение трябва да бъде извършено до 1 май 2016 г.
Изпълнението на постоянната маркировка по чл. 62, ал. 1 с материали, различни от боя, за определени пътища, както и маркирането на пешеходна пътека М8.2 на места с регулиране на движението със светлинни сигнали, трябва да бъде извършено до 1 май 2017 г.
Параграф §23 указва, че постановлението влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник". В приложението към чл. 25, ал. 1 се предоставя образец на международно свидетелство за управление, което не е валидно на територията на Република България, но е валидно в останалите договарящи страни. Свидетелството удостоверява категориите моторни превозни средства, за управлението на които е валидно, и напомня, че притежателят е задължен да спазва законите на всяка държава, през която пътува.