ПРАВИЛНИК ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Този правилник определя условията и реда за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност, включително определението и задълженията на данъчно задължените лица.
Чл. 2
Данъчно задължено лице при внос на стоки е всяко физическо или юридическо лице, което извършва внос на стоки или предоставя услуги. Правилникът определя тези лица, които са отговорни за плащането на данък върху добавената стойност.
Чл. 3
Чл. 3 определя условията за доставка на стоки и услуги между клонове и структурни звена на едно и също лице, установени на територията на страната и извън нея. Вътрешният оборот не се счита за доставка, а за доставки между лица, установени в различни държави членки, се прилагат общите правила на закона. Специфични изключения включват доставки на услуги между клонове в различни държави членки и дейности на организации за колективно управление на авторски права, които не се считат за доставка на услуга. Доставката на предплатени телефонни карти е определена като доставка на услуга.
Чл. 4
Чл. 4 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност определя мястото на изпълнение при доставки на стоки. Според ал. 1, мястото на изпълнение е на територията на страната, ако доставчикът е и вносител. Ал. 2 уточнява, че мястото на изпълнение е на територията на страната и при данъчно събитие по чл. 25, ал. 10-12 от закона. Ал. 3 посочва, че чл. 20, ал. 2 от закона се прилага при деклариране на данъка съгласно чл. 159а. Ал. 6 посочва, че чл. 35а от закона се прилага за доставки с място на изпълнение на територията на страната. Ал. 7 и 8 дават допълнителни указания относно вериги от доставки и случаи на данъчно незадължени лица.
Чл. 5
Чл. 5 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност определя критериите за мястото на изпълнение при доставки. Постоянният адрес се удостоверява чрез паспорт или лична карта, докато обичайното пребиваване се доказва с други документи. Правото на избор за регистрация за ДДС в съответствие с правилата на държавите членки се счита за упражнено при издаването на първия идентификационен номер по ДДС от друга държава членка, след уведомление до НАП.
Чл. 6
Член 6 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност е отменен с ДВ, бр. 6 от 2010 г., с в сила от 01.01.2010 г. Този член касае мястото на изпълнение при доставка на услуга, която е свързана с транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз.
Чл. 7
Член 7 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност е отменен с ДВ, бр. 6 от 2010 г. и влиза в сила от 01.01.2010 г. Този член се отнася до определянето на мястото на изпълнение при доставки на услуги, свързани с оценка и работа върху движими вещи, когато получателят е установен в друга държава членка на Европейския съюз.
Чл. 8
Член 8 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност е отменен с Държавен вестник, бр. 6 от 2010 г., и влезе в сила на 01.01.2010 г. Този член касаеше доставките до Северна Ирландия.
Чл. 8а
Чл. 8а определя местото на изпълнение на доставки при вътреобщностно придобиване на стоки. Когато получателят е данъчно задължено или незадължено лице, което не е идентифицирано за ДДС в Северна Ирландия с префикс 'XI', местото на изпълнение е на територията на страната. Ако доставчикът получи идентификационен номер с префикс 'XI' на получателя до края на следващия календарен месец, той трябва да коригира резултата от прилагането на предходната алинея и да анулира издадената фактура.
Чл. 9
Правилникът описва условията за доказване на обстоятелствата при вътреобщностно придобиване на стоки и изискванията за документи, които посредниците в тристранни операции трябва да притежават. Посредниците трябва да имат фактури, VIES-декларации и писмени потвърждения от придобиващите. В случай на непредоставяне на необходимите документи, данъкът става изискуем от посредника. Правилникът също така уточнява изискванията за документи при внос в друга държава членка и условията, при които лицето може да се счита за обложило стоките.
Чл. 10
Чл. 10 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност описва процедурите за коригиране на данъка при вътреобщностно придобиване и тристранни операции. Лицата, които получават документи, трябва да анулират начисления данък чрез протокол, без да издават нов. Анулирането трябва да се извърши в определени срокове, в зависимост от получените документи. За доставки, прилагани по специални разпоредби, също се предвиждат корекции и нови протоколи, които трябва да се отразят в съответните декларации.
Чл. 11
Данъчното събитие по Закона за ДДС се определя като всяка доставка, извършена от данъчно задължено лице, включително доставки с място на изпълнение извън страната. Включва и вътреобщностното придобиване на стоки, както и вноса на стоки съгласно чл. 16 от закона.
Чл. 12, ал. 5
Чл. 12 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност указва, че при извършване на доставки с периодично или непрекъснато изпълнение всеки период, за който е уговорено плащане, се счита за отделна доставка. Данъчното събитие за тези доставки възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. При фактическо предоставяне на стока по договор за лизинг, когато не са налице определени условия, също се прилагат разпоредбите за данъчното събитие, като данъкът става изискуем при получаване на плащането, когато преди възникването на данъчното събитие е извършено плащане.
Чл. 13
Чл. 13 от правилника описва условията при промяна на договор за лизинг, при които се счита, че се извършва доставка на стока. Данъчната основа на доставката е равна на дължимите вноски след промяната на договора, без данъка. При заместване на лизингополучател с нов, се счита, че договорът с предишния лизингополучател е прекратен, и лизингодателят извършва нова доставка към новия лизингополучател, която също се документира по общия ред на закона.
Чл. 14
Чл. 14 от Правилника указва, че в данъчната основа по чл. 26 и 52 от Закона за данък върху добавената стойност не се включва размерът на акциза, когато стоките са поставени под режим отложено плащане на акциз, съгласно Закона за акцизите и данъчните складове.
Чл. 15 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност
Данъчната основа по чл. 26 и 27 от Закона за данък върху добавената стойност се увеличава с дължимите данъци и такси, когато са изпълнени две условия: те са платени от името и за сметка на доставчика и са поискани от него.
Чл. 16
Финансиранията (субсидиите) се считат за усвоени, когато условията за признаването им като приход са изпълнени съгласно Закона за счетоводството. При получаване на финансиране, което е доплащане за доставки с право на данъчен кредит и за освободени доставки, финансирането се разпределя пропорционално на извършените доставки за последните 12 месеца преди усвояването му.
Чл. 17
Чл. 17 от Правилника определя какви опаковъчни материали и контейнери се считат за обикновени или обичайни, като те трябва да са предназначени за многократна употреба без преработка и да отговарят на хигиенните и санитарните изисквания. Данъчната основа не се увеличава със стойността на тези опаковъчни материали, ако тя е включена в съпътстващите разходи по опаковане.
Чл. 18
Чл. 18 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност определя условията, при които търговските отстъпки и намаленията се прилагат. Те могат да бъдат предоставяни в различни форми, но не се считат за валидни, ако стоките или услугите не са свързани с основния предмет на доставката. В случай на предоставяне на отстъпки след данъчното събитие, доставчикът трябва да издаде кредитно известие. При непредаване на опаковъчни материали в срок от 12 месеца, данъчната основа се увеличава с дебитно известие.
Чл. 19
Чл. 19 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност определя как се изчислява данъчната основа при вътреобщностно придобиване на акцизни стоки. В данъчната основа се включва дължимият или платеният акциз. При възстановяване на акциза, данъчната основа се намалява с възстановената сума, което трябва да бъде удостоверено с документ от компетентната администрация. Намалението на данъчната основа се документира с протокол, който трябва да бъде издаден в срок от 15 дни след получаване на удостоверението. Размерът на акциза не се включва в данъчната основа, когато стоките са под режим отложено плащане на акциз.
Чл. 20
Чл. 20 от Правилника определя начина на установяване на пазарната цена и данъчната основа за доставки. Пазарната цена се определя към датата на данъчното събитие. Данъчната основа при доставки по Закона за водите следва специфични разпоредби. Разпоредбите относно приспадане на данъчен кредит се прилагат и при подобрения на стоки, дори ако не е приспаднат данъчен кредит при производството или придобиването им. За дълготрайни активи разходът за изхабяване се взема предвид при определяне на данъчната основа. Условията за доставка на стоки извън територията на ЕС също са регулирани.
Чл. 21
Чл. 21 определя документите, необходими за доказване на доставка на стоки, изпратени или превозвани до трета страна или територия. При доставка до трета страна доставчикът трябва да разполага с митнически документ, фактура и документ за превоза. При доставка до трета територия, изискванията включват фактура, документ за превоза и писмено потвърждение от получателя. За доставки чрез пощенски или експресни пратки се изискват документ за износ и фактура. Когато доставчикът не е установен в ЕС, е необходима митническа декларация за износ, фактура и документ за превоза.
Чл. 22
Съгласно чл. 22 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност, доставчикът на услуги, извършващ международен транспорт на пътници, е задължен да разполага с два основни документа: 1. лиценз за извършване на международен превоз на пътници; 2. документ, удостоверяващ извършения международен превоз, който включва идентификационния номер на превозното средство.
Чл. 23
Чл. 23 от Правилника за прилагане на Закона за ДДС определя документите, необходими за доказване на международен транспорт на стоки. За услуги по международен транспорт, доставчикът трябва да разполага с лиценз, международни превозни документи и фактура. Нулева данъчна ставка се прилага за транспортни услуги, когато получателят е данъчно задължено лице и услугите са свързани с международен транспорт между трети страни или между трета страна и държава членка. Доставките на услуги с нулева ставка се приравняват и за получатели извън страната, при спазване на условията на закона. За доказване на тези доставки е необходимо наличието на определени документи.
Чл. 24
Чл. 24 от Правилника определя документите, необходими за доказване на международен транспорт на природен газ, електроенергия, както и на топлинна или хладилна енергия. За природен газ се изискват договор за превоз, писмено потвърждение от доставчика и фактура. За електроенергия - писмено потвърждение от собственика и фактура. За топлинна или хладилна енергия - договор, писмено потвърждение от доставчика и фактура. Освен това, се споменава и доставката на стоки за въздухоплавателни средства, използвани от международни авиационни оператори.
Чл. 25
Чл. 25 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност определя документите, които доставчикът трябва да притежава за доказване на доставка с място на изпълнение на територията на страната. Изискваните документи включват: ордер за зареждане или подобен документ, митнически документ, фактура за доставката и декларация за авиационни оператори, установени извън страната. Член 31, т. 1 от закона важи и за международни рейсове в рамките на ЕС.
Чл. 26
Чл. 26 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност определя необходимите документи за доказване на доставки на стоки и услуги, свързани с плавателни съдове. В зависимост от типа на доставката, доставчикът трябва да разполага с различни документи, включително ордери за зареждане, фактури, свидетелства за регистрация на кораби и декларации. За различните категории доставки са описани специфични изисквания, които включват удостоверяване на правото на корабопритежателя за извършване на търговски дейности, както и документи, свързани с конкретни стоки или услуги.
Чл. 27
Чл. 27 от Правилника определя изискванията за доказване на доставките на услуги, свързани със строителство, поддръжка и ремонт на въздухоплавателни средства и плавателни съдове. За въздухоплавателни средства, доставчикът трябва да разполага с договор с експлоатиращата компания, фактура и декларация от авиационни оператори, установени извън страната. За плавателни съдове, изискванията включват договор с корабопритежателя, фактура и декларация, в зависимост от типа на плавателния съд.
Чл. 28
Чл. 28 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност определя документите, които доставчикът трябва да притежава за доказване на доставка по отдаване под наем на плавателни съдове и въздухоплавателни средства. За плавателни съдове, в зависимост от категорията, се изискват различни документи, включително договор за наем, фактура, свидетелства за регистрация и документи, удостоверяващи правото на корабопритежателя. За въздухоплавателни средства също се изискват договор за наем, фактура, лиценз и регистрационен документ. Всички документи трябва да бъдат на разположение на доставчика, за да се потвърди законността на сделките.
Чл. 29
Чл. 29 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност определя документите, които доставчикът трябва да притежава за доказване на доставките на услуги по обработка на плавателни съдове и въздухоплавателни средства, както и за спасителни операции. За плавателни съдове се изискват декларация, свидетелство за регистрация и фактура. За въздухоплавателни средства - документ за наземно обслужване, фактура и декларация за оператори извън страната. Спасителните операции се определят от закона и включват услуги, свързани с борба с бедствия и предоставяне на помощ. За доказване на спасителни услуги се изискват различни документи в зависимост от използвания транспорт.
Чл. 30
Чл. 30 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност определя изискванията за доказване на доставка на услуги по транспортна обработка на стоки и пътници на територията на страната. Доставчикът трябва да притежава документи, доказващи обработката на превозното средство и фактура за доставката. Документите могат да бъдат издадени на името на различни лица, свързани с транспорта. За железопътния превозвач са предвидени специфични документи, включително копие от товарителница и фактура.
Чл. 31
Чл. 31 от Правилника определя документите, необходими за доказване на доставки на въздухоплавателни средства и плавателни съдове с място на изпълнение на територията на страната. За въздухоплавателно средство се изискват писмен договор за прехвърляне на собственост, фактура и декларация от авиационен оператор, установен извън страната. За плавателен съд изискванията варират в зависимост от класификацията му (по чл. 31, т. 2) и включват подобни документи, свързани с прехвърляне на собственост, фактура и, в някои случаи, документ за право на риболов.
Чл. 31а
Чл. 31а от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност регламентира доставките на услуги по управление на въздушното движение и аеронавигационно обслужване, предоставяни от Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение". Таксите за тези услуги се събират от Евроконтрол и се удостоверяват чрез електронен документ, който трябва да съдържа данъчна основа, идентификационен номер на получателя и начислен данък. Различни кодове указват облагането на услугите, в зависимост от статута на получателя и местоположението му. Данъчно задължените лица, получаващи услуги, трябва да удостоверят своя статус пред Евроконтрол.
Чл. 31б
Чл. 31б регламентира условията и изискванията за авиационни оператори, които извършват предимно международни рейсове. Определя се, че операторите трябва да имат минимум 60% от приходите си от международни рейсове за последните 5 години. Декларации за съответствие трябва да се подават до Главна дирекция 'Гражданска въздухоплавателна администрация' в определени срокове, а информацията се публикува в регистър, който е достъпен онлайн. Регистърът съдържа основни данни за операторите и информация се изпраща на Евроконтрол за планиране на международните полети.
Чл. 31в
Чл. 31в от Правилника определя условията и критериите, при които плавателен съд може да се ползва от нулева ставка на ДДС. Плавателният съд трябва да бъде регистриран, комплектован с екипаж, да извършва търговска дейност и да има поне 60% от плаванията извън териториалното море. Нулевата ставка не важи за плавателни съдове, използвани за търговски дейности в териториалното море, спортни цели или неотговарящи на условията. Корабопритежателите трябва да декларират изпълнението на условията чрез декларация, валидна за календарната година.
Чл. 31г
Чл. 31г от Правилника определя документите, които доставчикът трябва да притежава за доказване на доставка на плавателни съдове и въздухоплавателни средства с място на изпълнение на територията на страната. За плавателни съдове по чл. 31, т. 2, букви "а" и "б" от закона, се изискват договор с корабопритежателя, фактура и декларация по образец. За плавателни съдове по букви "в" и "д" се изискват договор и фактура. За въздухоплавателни средства и железопътни превозвачи се изискват специфични документи, описани в чл. 31а и чл. 29, ал. 6, т. 3.
Чл. 32
Чл. 32 от Правилника определя документите, необходими за доказване на доставка с място на изпълнение на територията на страната. За доставки по чл. 32, ал. 1, доставчикът трябва да разполага с митнически документи, удостоверяващи несъюзен статус на стоките, митнически документи за временно складиране или свободна зона, и фактура за доставката. За доставки по чл. 32, ал. 2, е необходима писмена декларация от титуляра на направлението, удостоверяваща наличието на обстоятелствата по ал. 1, както и фактура за доставката.
Чл. 33
Чл. 33 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност изисква доставчикът да разполага с определени документи за доказване на доставка на услуги по обработка на стоки. Необходимите документи включват митнически документ за активното усъвършенстване на стоките, договор за обработка, документи, удостоверяващи извършената обработка, митнически документ за износ или реекспорт на обработените стоки и фактура за доставката.
Чл. 34
Чл. 34 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност изисква доставчикът да разполага с определени документи за доказване на доставка на злато с място на изпълнение на територията на страната. Необходими са: писмен договор за прехвърляне на собствеността върху златото, копие на документ, удостоверяващ статута на получателя като централна банка на друга държава членка, писмено потвърждение от получателя за получените стоки и фактура за доставката.
Чл. 35
Чл. 35 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност указва, че продажбата на стоки в обекти за безмитна търговия следва да се отчита и документира съгласно правилата на Закона за безмитната търговия. Тази разпоредба е изменена с ДВ, бр. 110 от 2013 г. и влиза в сила от 01.01.2014 г.
Чл. 36
Чл. 36 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност определя условията и документите, необходими за доказване на доставки на агентийски, брокерски, спедиторски, куриерски и пощенски услуги, свързани с морски и международен транспорт. За всяка категория услуги са посочени конкретни документи, които доставчикът трябва да представи, за да удостоверят извършената доставка. Включени са изисквания за договори, фактури и декларации, които са валидни за определен период. Услугите по ал. 5, 6 и 7 се приравняват на услуги по международен транспорт на стоки.
Чл. 36а
Чл. 36а от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност определя условията за прилагане на нулева ставка на данъка в зависимост от това кой е изискуемият платец на данъка. Когато данъкът е изискуем от получателя, той трябва да представи фактура, митнически документ и товарителница. Когато данъкът е изискуем от доставчика, той трябва да разполага с фактура и писмена декларация от получателя. При издаване на протокол с начислен данък, преди получаване на необходимите документи, протоколът се анулира и се издава нов. Корекция на данъка може да се извърши след получаване на необходимите документи.
Чл. 37
Чл. 37 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност изисква доставчикът на услуги по продажба на самолетни билети за международен транспорт да разполага с определени документи. Те включват: договор за посредническа услуга, отчети за извършените продажби съдържащи задължителни реквизити (наименование на авиокомпанията, номер на билета, направлението на полета, единична цена и размер на отстъпката или таксата), както и фактура за доставката.
Чл. 38
Чл. 38 от Правилника определя условията за доказване на доставки с място на изпълнение на територията на страната. Доставчикът трябва да разполага с документи, удостоверяващи, че услугите са свързани с доставки, за които са налице условията по глава трета от закона. Облагаемата доставка с нулева ставка включва услуги, предоставяни от посредници, свързани с доставки на стоки или услуги извън територията на ЕС. Доказването на тези доставки също изисква наличието на съответни документи.
Чл. 38а
Член 38а от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност, който е бил в сила от 01.01.2010 г. до 01.02.2011 г., се отнася до доставките на услуги, при които данъкът е изискуем от получателя на услугата. Тази разпоредба е отменена с изменения в законодателството.
Чл. 38б
Чл. 38б от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност предвижда, че когато данъкът е изискуем от получателя на доставка, той трябва да разполага с документи, удостоверяващи обстоятелствата за облагане с нулева ставка. Това важи и за услуги, свързани с обработка на плавателни съдове или въздухоплавателни средства, извършвани на международни пристанища или летища.
Чл. 38в
Чл. 38в от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност изисква доставчикът да разполага с фактура за доказване на доставка, когато мястото на изпълнение е на територията на страната и съответства на чл. 36б, ал. 1 от закона. Този член е нов, приет с ДВ, бр. 11 от 2021 г. и е изменен с ДВ, бр. 59 от 2022 г.
Чл. 39
Чл. 39 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност регламентира задълженията на доставчиците относно документите, необходими за облагане с данък. Ако доставчикът не се снабди с необходимите документи до края на следващия календарен месец след изискуемостта на данъка, доставката се счита за облагаема. В такъв случай, данъкът се начислява чрез протокол, който трябва да бъде издаден в срок от 15 дни. Ако доставчикът впоследствие получи необходимите документи, той може да анулира протокола, без да издава нов. Анулирането трябва да се извърши в срок от 5 дни след получаването на документите. Алинеи 1-5 важат и за ситуации, в които данъкът се изисква от получателя, ако той не се снабди с нужните документи в същия срок.
Чл. 40
Чл. 40 от правилника определя изискванията за доказване на доставките, свързани с настаняване в туристически обекти. За целта лицето, предоставящо услугата, трябва да разполага с копие от регистъра на настанените туристи и фактура за доставката, освен в случаите, когато издаването на фактура не е задължително. Някои от предходните разпоредби са отменени. В глава пета се споменава за освобождените доставки, включително доставка на протези, свързана със здравеопазването.
Чл. 41
Чл. 41 уточнява, че протезите, определени в чл. 39, т. 3 от закона, са същите, които са посочени в Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания. В допълнение, новият параграф (2) определя, че доставките, свързани със здравеопазването, включват клинични изпитвания на лекарствени продукти, насочени към диагностика и лечение на заболявания с ограничени терапевтични възможности, извършвани от главен изследовател и екип.
Чл. 42
Чл. 42 от Правилника определя деривати на ценни книги, данъчната основа на финансовите услуги, свързани с валутни операции, и начина на отразяване на данъчната основа в счетоводството. Дериватите включват инвестиционни портфейли и купони на облигации. Данъчната основа за сделки с чуждестранна валута е положителната разлика между приходи и разходи, без включване на преоценки. Таксите и комисионите за тези услуги също се добавят към данъчната основа, дори когато тя е нулева.
Чл. 43
Чл. 43 определя какво се счита за приравнен знак на пощенска марка и каква е универсалната пощенска услуга. Според (1) приравнен знак на пощенска марка е отпечатък на пощенска марка върху пощенски плик, издаден по установения законов ред, докато отпечатъкът от таксувачна машина не е такъв знак. Според (2) универсалната пощенска услуга е определена в Закона за пощенските услуги.
Чл. 44
Чл. 44 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност определя, че облагаемите доставки включват и доставки на части от сграда, при условие че те отговарят на определени условия. При доставки на сграда, която съдържа както облагаеми, така и освободени части, само частите, които не отговарят на условията, са освободени от облагане. Доставчикът е задължен да документира тези доставки чрез отделни фактури или обща фактура с отделни редове за облагаемата и освободената доставка. При определяне на прилежащия терен се взима предвид съотношението между площта на облагаемите части и общата площ на сградата. Освен това, се посочват документи, които удостоверяват извършването на вътреобщностни доставки на стоки.
Чл. 45
Чл. 45 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност определя документите, които доставчикът трябва да притежава за доказване на вътреобщностна доставка на стоки. Необходими са: 1) документ за доставката, включващ фактура с идентификационен номер по ДДС на получателя, протокол или документ за физически лица, които не са регистрирани; 2) документи за транспортиране на стоките, включващи транспортен документ или писмено потвърждение от получателя, удостоверяващи получаването на стоките в друга държава членка.
Чл. 46
Чл. 46 определя процедурите, свързани с начисляването на данък върху добавената стойност (ДДС) при доставка на стоки. Ако доставчикът не е получил необходимите документи до края на следващия месец, доставката се счита за облагаема с ДДС. Доставчикът трябва да издаде протокол за начисления данък в 15-дневен срок. Ако по-късно получи документите, може да анулира протокола, без да издава нов.
Чл. 47
Чл. 47 от Правилника за прилагане на закона за ДДС регламентира условията за определяне на митническата стойност и данъчната основа при внос на стоки. Според ал. 1, митническата стойност не се увеличава с разходи, които са включени в нея. Ал. 2 уточнява, че акцизът не се включва в данъчната основа, когато стоките са под режим отложено плащане на акциз. Ал. 3 посочва, че при временен внос с частично освобождаване от мита, в данъчната основа се включва пълният размер на вносните мита, определени от митническите органи.
Чл. 48
Данък при внос на стоки се начислява независимо от регистрацията на вносителя. При освобождаване от данък, данъкът не се дължи, но се вписва в митническия документ. Не се начислява данък при стоки, поставени под режим свободно обращение след временен внос с частично освобождаване от мита. При внос на стоки под режим "временен внос с частично освобождаване от вносни мита", начисленият данък се внася в бюджета при поставяне на стоките под режима.
Чл. 49
Чл. 49 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност описва условията за упражняване на правото за начисляване на ДДС от вносителя при внос на стоки. Вносителят трябва да представи митнически документи, включително декларации и заповеди, удостоверяващи, че е регистрирано лице без задължения. Митническите органи могат да поискат информация преди вноса, а данъкът се вписва в митническия документ, без да е необходимо да бъде внесен предварително. Вносителят трябва да издаде протокол за начисляване на данъка в срок от 15 дни след данъчното събитие.
Чл. 49а
Чл. 49а от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност описва процедурата за отложено начисляване на данъка при внос. Вносителят декларира правото на отложено начисляване и вписва данъка в митническия документ. Митническите органи проверяват условията за отложено начисляване служебно. При установено изпълнение на условията, данъкът не се взема под отчет и стоките се освобождават без да е внесен данък. Вносителят е задължен да отрази данъка в отчетните регистри и може да упражни правото на приспадане на данъчен кредит в определен срок.
Чл. 50
Чл. 50 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност определя процедурата за начисляване на данъка при внос, в случай че вносителят не се снабди с необходимите документи в срок. Ако документите не са предоставени до края на следващия календарен месец след данъчното събитие, данъкът става изискуем. Вносителят е задължен да издаде протокол за начисляване на данъка в 15-дневен срок. При последващо снабдяване с документи, доставчикът има право да коригира начисления данък, като анулира протокола, без да издава нов.
Чл. 50а
Чл. 50а от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност регламентира условията за проверка и деклариране на данъка при внос по специалния режим. Митническите органи служебно проверяват изпълнението на условията, а данъчнозадължените лица подават месечна декларация с информация за събрания ДДС, период на деклариране, основен референтен номер и други важни данни. Декларацията се подава електронно до 16-о число на месеца след отчетния период. Лицата трябва да водят електронен регистър с необходимата информация за отсрочено плащане на данъка, а за внесения данък не възниква право на данъчен кредит.
Чл. 50б
Чл. 50б от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност, който е бил нов през 2021 г. и е влязъл в сила от 01.07.2021 г., след което е отменен с изменение от 2022 г. на 26.07.2022 г., предвижда освобождаване от данък при внос.
Чл. 51
Вносителите, които внасят учебници и учебни помагала, трябва да представят одобрителен документ от министъра на образованието или културата. За освобождаване на стоки, внасяни по различни параграфи, са необходими специфични документи като удостоверение за регистрация, декларации и транспортни документи. Освобождаването от данък при внос на златни монети изисква удостоверение от Българската народна банка. Важно е митническите органи да проверят валидността на идентификационния номер на получателя за ДДС.
Чл. 51а
Чл. 51а от Правилника урежда условията за безмитен внос на стоки за пътници. Всеки пътник може да внася безмитно стоки при определени парични прагове: 300 евро за сухопътни пътници и 430 евро за въздушни и морски. Освобождаването от ДДС не може да се кумулира между пътници и важат количествени прагове за тютюневи изделия и алкохол. Пътниците могат да внасят определени количества тютюневи изделия и алкохол безмитно, при спазване на установените лимити. За екипажи на транспортни средства важат намалени прагове.
Чл. 51б
Чл. 51б от Правилника за прилагане на Закона за ДДС регламентира освобождаването от данък при внос за вносители, които прилагат специалния режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни. Вносителят е задължен да декларира в митническата декларация, че ще прилага този режим и да посочи индивидуалния си идентификационен номер. Митническите органи извършват служебна проверка на условията за освобождаване от данък.
Чл. 52
Чл. 52 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност е отменен с изменения, в сила от 21.03.2017 г. В главата, която следва, се разглеждат принципите за определяне на данъчното задължение и начина на начисляване на данъка за всяка доставка.
Чл. 53
Размерът на данъка за доставка се определя по две формули: 1) Д = (ДО x ДС) / 100, където ДО е данъчната основа и ДС е данъчната ставка; 2) Д = (Ц x ДС) / (100 + ДС), когато данъкът е включен в цената. Безвъзмездните доставки имат специфични правила за начисляване на данъка, който е за сметка на доставчика. Освобождава се от данък безвъзмездното предоставяне на услуги, ако те преди това са били освободени.
Чл. 54
Регистрираните лица, за които данъкът е станал изискуем, са задължени да начислят данък върху добавената стойност (ДДС) чрез издаване на данъчен документ, включване на данъка в справка-декларацията и записването му в дневника за продажбите. При доставки на услуги между регистрирани лица в страната данъкът е изискуем от доставчика. При авансови плащания данъкът става изискуем при извършване на плащането. В случай на частични плащания, данъкът се счита включен в размера на плащането. Получените плащания и данъчната основа за тях се приспадат последователно от следващи данъчни основи.
Чл. 55
Регистрираните лица начисляват данък при безвъзмездно предоставяне на стоки и услуги с рекламна цел. Не се начислява данък при безвъзмездно предоставяне на стоки или услуги с незначителна стойност, свързани с независимата икономическа дейност на лицето, при условията, описани в чл. 6, ал. 4, т. 2 и чл. 9, ал. 4, т. 4 от закона.
Чл. 55а
Чл. 55а от Правилника определя задълженията на Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" при доставка на услуги. В 5-дневен срок от данъчното събитие, предприятието трябва да издаде отчет за услугите, да включи размера на данъка в справка-декларацията и да посочи отчета в дневника за продажбите с определени кодове за всеки конкретен получател. Кодове и колони за данъчната основа са точно описани.
Чл. 55б
Данъчно задължените лица, установени на територията на България и регистрирани само на основание чл. 156 от закона, нямат право да посочват данък в издаваните фактури и известия към фактури за доставки с място на изпълнение на територията на страната, за които не се прилага режим. Тази разпоредба е в сила от 01.07.2021 г. и е изменена на 26.07.2022 г.
Чл. 56
Чл. 56 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност уточнява условията за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит при внос. За да се ползва данъчният кредит, е необходимо да се посочи митническият документ или друг документ, удостоверяващ вноса, в дневника за покупките. Правото на приспадане е валидно и за внесения данък при определени условия, като режим 'активно усъвършенстване' и 'временен внос с частично освобождаване от мита'. В случай на липса на документ, удостоверяващ плащането на данъка, вносителят може да ползва данъчния кредит, ако притежава друг документ, доказващ плащането.
Чл. 56а
Чл. 56а регламентира правото на вносителите, регистрирани по закона, да упражняват данъчен кредит при допълнително начислен данък върху добавената стойност от митническите органи. Вносителят може да включи задължението в дневника за покупките за текущия или следващите 12 данъчни периода. При намаление на дължимия данък, вносителят коригира данъчния кредит и дължимия данък, отразявайки административния акт в дневника за продажбите и покупките. Корекциите се извършват в периода на получаване на документа или в следващите 12 периода, при условие, че е ползван данъчен кредит. В случай на нерегистрирано лице или недължимо платен данък, правото на възстановяване се упражнява по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Чл. 57
Лицата имат право на приспадане на данъчен кредит за стоки и услуги с незначителна стойност, предназначени за реклама, при условие че тези стоки или услуги се използват за рекламиране на облагаеми доставки. При частичен данъчен кредит, правото важи и за стоки, използвани за рекламиране на освободени доставки или доставки без право на приспадане.
Чл. 58
Член 58 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност определя условията, при които регистрираните лица могат да упражнят правото си на приспадане на данъчен кредит. При анулиране на неправилно съставени документи, лицето може да приспадне данъчния кредит на база на новия данъчен документ, при условие, че старият документ е включен в дневника за покупките и е спазен срокът за отразяване. В случай на загуба или унищожаване на оригиналния документ, лицето трябва да уведоми НАП и да предостави заверено копие от документа. Вътреобщностното придобиване на стоки позволява приспадане на данъчен кредит дори при липса на необходимия документ, стига да има други удостоверяващи документи.
Чл. 58а
Чл. 58а от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност регламентира, че при погрешно съставени документи правото на приспадане на данъчен кредит възниква през данъчния период, в който е издаден новият документ. То може да бъде упражнено през този или през следващите 12 данъчни периода, при условие че погрешно съставеният документ е включен в дневника за покупките на получателя в срок. Освен това, правото на приспадане или възстановяване на данък е допустимо след корекция на грешно данъчно третиране на доставка, ако е наличен влязъл в сила акт от орган по приходите.
Чл. 58б
Чл. 58б от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност дава възможност на регистрирани лица да упражнят право на приспадане на данъчен кредит или възстановяване на начислен данък при грешно данъчно третиране на доставка, при условие че задължението, установено с акт на орган по приходите, е внесено в бюджета. Правото на приспадане може да се упражни, ако грешният документ е включен в дневника за покупките в определен срок. Правото възниква през данъчния период, в който е издаден новият документ, и може да се упражнява в текущия или в следващите 12 данъчни периода.
Чл. 59
Регистрирани лица могат да упражняват правото си на приспадане на данъчен кредит, ако спазват общите изисквания и разполагат с документ по чл. 83, ал. 1. Това право е валидно и в случаите на правоприемство, съгласно чл. 10 от закона.
Чл. 60
Член 60 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност урежда условията, при които правоприемникът може да упражни право на приспадане на данъчен кредит за стоки и услуги, получени от предшественици, които не са упражнили това право. Необходимо е да са изпълнени определени условия, като например стоките да се използват за облагаеми доставки и доставчикът да е регистрирано лице. Правото на приспадане се упражнява в рамките на данъчния период, в който е възникнало, или в следващите 12 периода.
Чл. 61
Правото на приспадане на данъчен кредит възниква за налични активи към датата на регистрацията или за услуги, получени преди регистрацията. Правото за активи, налични при повторна регистрация, също е валидно. Наличните активи могат да се използват за независима икономическа дейност и лични нужди. Приспадането на данъчния кредит се осъществява през данъчния период, в който е възникнало, или в следващите 12 периода. Правото на приспадане важи и за активи, за които е начислен данък.
Чл. 61а
Чл. 61а от Правилника определя, че при издаване на дебитно известие за доставка, правото на приспадане на данъчен кредит възниква през данъчния период, в който е издадено известието. Това право може да се упражнява през текущия или следващите 12 данъчни периода. Критерият за изчисляване на размера на данъка е свързан с използването на стоката за независима икономическа дейност.
Чл. 61б
Чл. 61б от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност определя критерии за разпределяне, които осигуряват точно изчисление на размера на данъка. Тези критерии могат да бъдат времеви, количествени или комбинация от двата, и трябва да отчитат степента на използване на стоките в независима икономическа дейност, съобразно спецификата на съответната стока.
Чл. 61в
Чл. 61в от Правилника уточнява, че лицата, които прилагат режим в Съюза и са регистрирани по чл. 100, ал. 1 от закона, имат право на приспадане на данъчен кредит за получени доставки на стоки и/или услуги, когато местото на изпълнение е на територията на страната. Правото на приспадане е в съответствие с общите правила на закона. В Глава десета се обсъждат ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит, които включват стоки и услуги, предназначени за представителни или развлекателни цели.
Чл. 62
Чл. 62 от Правилника определя представителните и развлекателни цели, които включват посрещане и изпращане на гости и делегации, нощувки, консумация на храна и напитки, организиране на делови срещи, тържества, развлекателни мероприятия и екскурзии. Важно е да се отбележи, че тези разпоредби не важат за организиране на симпозиуми, конгреси и конференции, свързани с представяне или тестване на стоки или услуги в независимата икономическа дейност.
Чл. 63
Регистрираните лица нямат право на приспадане на данъчен кредит за стоки и услуги с незначителна стойност, предоставяни с рекламна цел, когато рекламните доставки са освободени или не дават право на приспадане на данъчен кредит.
Чл. 64
Чл. 64 от Правилника определя изключенията при изчисляването на коефициента по чл. 73, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност. В оборота по чл. 73, ал. 3 не се включват определени доставки, включително доставки на стоки, които не се предоставят срещу обезщетение, дълготрайни активи, и недвижими имоти с инцидентен характер. Също така, в оборота по чл. 73, ал. 4 не се включват получени лихви по сметки, освен за определени финансови институции. Лицата трябва да разполагат с необходимите данни за изчисляване на коефициентите и да ги закръгляват по определени правила. При установяване на грешки в предходни декларации, те следва да бъдат поправени. При използване на стоки или услуги от неперсонифицирано дружество, съдружникът прилага чл. 73 на база оборота на дружеството.
Чл. 65
Чл. 65 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност определя начина на изчисление на годишната корекция на данъчния кредит. Формулата за изчисление включва данък с право на приспадане, коефициент за текущата година и общата сума на ползвания частичен данъчен кредит. При определени условия, свързани с общото ползване на стоки и услуги, се използва коефициент, изчислен на база оборота на неперсонифицираното дружество. Размерът на корекцията се отразява в данъчната документация и протокол, който трябва да бъде издаден до края на данъчния период.
Чл. 66
Чл. 66 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност описва процедурите за корекция на данъчния кредит при различни обстоятелства. Регистрираните лица трябва да коригират размера на ползвания данъчен кредит в определени срокове и с издаване на протокол, който съдържа конкретна информация, включително номер, дата, основание за корекция и размер на данъчния кредит. Протоколите се отразяват в дневниците за покупки и продажби. Специфични изисквания за съдържанието на протоколите са предвидени за различни случаи, включително при корекции по чл. 79 и чл. 79а от закона. Допълнителни разпоредби касаят дерегистрация на лицето и сроковете за използване на стоките и услугите.
Чл. 67
Чл. 67 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност определя условията и реда за извършване на корекции по отношение на данъчния кредит за стоки и услуги, използвани в независимата икономическа дейност на неперсонифицирано дружество. Корекциите се извършват от съдружника, в зависимост от начина на използване на стоките или услугите. За стоки и услуги, за които не е приспаднат данъчен кредит, корекции могат да се правят само при определени условия, свързани с основната дейност на дружеството. При приспаднат данъчен кредит, корекциите се изчисляват на база условията за всяка следваща година. За последващи разходи, свързани с подобрения на дълготрайни активи, корекциите се извършват пропорционално за остатъка от срока на амортизация.
Чл. 67а
Чл. 67а от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност предвижда, че корекции на начислен данък или ползван данъчен кредит при грешно данъчно третиране на доставка се извършват съгласно разпоредбите на чл. 116 и чл. 117а от закона. Отчитането на анулираните документи следва да се извършва по реда на приложение № 12. Корекциите са допустими при наличие на влязъл в сила акт, издаден от орган по приходите.
Чл. 67б
Чл. 67б от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност определя реда за корекции на начислен данък или данъчен кредит при грешно данъчно третиране на доставка. Корекциите се извършват при наличие на влязъл в сила акт от орган по приходите, като се следват указанията на чл. 116 и чл. 117а от закона. При установено грешно данъчно третиране, данъчните документи се анулират и издават нови, при условие че задължението е внесено в бюджета или е прихванато. Доставчикът издава документ при установено задължение, ако за тази доставка не е издаден документ по чл. 112. Отчитането на анулираните документи става по реда на чл. 113.
Чл. 68
Член 68 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност урежда начина, по който регистрираните лица могат да получат възстановяване на данък, ако имат неизплатени данъчни задължения. При подаване на справка-декларация за данъчен период, ако лицето декларира данък за възстановяване, органът по приходите може да прихване изискуемите задължения с посочения данък. Остатъкът от данъка за възстановяване, след прихващането, подлежи на приспадане, с изключение на определени случаи. Лицата трябва да посочат неприспаднатия остатък от данъка за възстановяване в последната справка-декларация.
Чл. 69
Член 69 от Правилника регламентира процедурата по приспадане на данък върху добавената стойност (ДДС). В случай, че след извършено приспадане по реда на чл. 92, ал. 1, т. 2 от закона, остава дължим остатък от данъка, той трябва да бъде внесен в срок, определен в чл. 89 от закона. Когато данъкът за внасяне може да се приспадне с повече от един данък за възстановяване, приспадането се извършва последователно с всеки от тях, в реда на възникването му.
Чл. 70
Чл. 70 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност предвижда условията, при които регистрирано лице може да декларира данък за възстановяване в справка-декларация. Лицето трябва да посочи данъка за възстановяване в клетка 81 или 82, ако са налице обстоятелствата по чл. 92, ал. 3 и 4 от закона. Удостоверяването на тези обстоятелства става чрез деклариране в съответната справка-декларация. В тези случаи не се прилагат разпоредбите на чл. 68, ал. 2 и 3 и данъкът за възстановяване не участва в процедура по приспадане.
Чл. 71
Чл. 71 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност предвижда, че при дерегистрация на лице, което е в процедура по приспадане на данък, се счита, че два едномесечни периода са изтекли. Лицето трябва да посочи остатъка от данъка за възстановяване в клетка 80 на справка-декларацията за последния данъчен период, след извършеното до момента приспадане.
Чл. 71а
Чл. 71а от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност предвижда, че при установяване на задължение в резултат на грешно данъчно третиране на доставка, Националната агенция за приходите може да възстанови недължимо платени или събрани суми. Това става след обективна преценка коя от страните по доставката е понесла неправомерно тежестта на данъка. Възстановяването се извършва по реда на чл. 128 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Чл. 72
Чл. 72 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност установява, че лицата, които желаят да се регистрират по закона, трябва да имат регистрация по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Лицата, които трябва да се идентифицират чрез служебен номер, могат да подадат заявление за регистрация след получаване на този номер от Националната агенция за приходите. Чуждестранните лица могат да се регистрират чрез акредитиран представител. При регистрацията се издава идентификационен номер по ДДС, който е с различни знаци в зависимост от основанието за регистрация (BG, EU, IM, IN).
Чл. 73
Чл. 73 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност определя задълженията на данъчно задължените лица относно определянето на облагаемия оборот. Според ал. 1, те трябва да определят облагаемия си оборот всеки месец за предходните 12 месеца и ежедневно за два последователни месеца. Ал. 2 изисква от лицата, извършващи вътреобщностно придобиване на стоки, да определят общата сума на облагаемите придобивания за текущата година и за предходната. Ал. 3 задължава лицата, упражняващи правото на избор, да определят стойността на доставките без ДДС. Ал. 4 включва оборота от дейността на едноличен търговец при определяне на облагаемия оборот. Ал. 5 уточнява регистрирането на лица на основание различни членове от закона, а ал. 8 и 9 описват специфични условия за продължаваща регистрация и правото на избор.
Чл. 74
Чл. 74 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност определя процедурата за регистрация на лица, задължени по закона. Регистрацията може да се извърши чрез подаване на заявление в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите или пред Агенцията по вписванията. Към заявлението се прилагат документи, включително справки за облагаемия оборот и вътреобщностни придобивания. В случай на регистрация на чуждестранно лице, е необходимо удостоверение за данъчна регистрация в чужбина и нотариално заверен договор с акредитиран представител. Лицата, които не са заявили електронен адрес, трябва да го предоставят в срок от 3 дни след вписването.
Чл. 75
Чл. 75 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност определя изискванията за изготвяне на удостоверения, свързани с чл. 104 от закона. Удостоверението по ал. 1 и 2 се изготвя по образец, посочен в приложение № 4, докато удостоверението по ал. 3 се изготвя по образец от приложение № 5.
Чл. 76
Акредитираният представител е задължен да уведоми териториалната дирекция на НАП при настъпване на обстоятелства, които пречат на изпълнението на задълженията му. Той отговаря солидарно и неограничено за задълженията на чуждестранното лице до 5 години след прекратяване на задълженията. Лицето, определено като представител за дистанционни продажби от трета страна, също се счита за акредитиран представител.
Чл. 77
Чл. 77 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност описва процедурата за прекратяване на регистрацията на данъчно задължено лице. Заявлението за прекратяване се подава по образец и включва справки за облагаемия оборот и вътреобщностни придобивания, както и удостоверения за регистрация, ако са издадени. Необходимо е да се подаде протокол-опис за начисляване на данък за последния данъчен период. Има ограничения за прекратяване на регистрацията при определени условия, като например при наличие на регистрирани съдружници. Специални разпоредби важат при ликвидация на юридическо лице.
Чл. 77а
Чл. 77а от Правилника определя процедурата за дерегистрация на данъчно задължени лица, които извършват доставки само под режимите в Съюза, извън Съюза или за дистанционни продажби на стоки. Лицата могат да се дерегистрират, ако подадат заявление в 14-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство и предоставят необходимите документи. Органът по приходите извършва проверка на основанието за дерегистрация в срок от 7 дни и издава акт за дерегистрация или мотивиран отказ. Датата на дерегистрацията е датата на регистрация в друга държава членка или в страната по чл. 154 и/или 156 от закона.
Чл. 78
Чл. 78 от Правилника за прилагане на Закона за ДДС определя изискванията за бланките на фактурите и известията, издавани от регистрирани лица. Бланките трябва да съдържат пореден номер, гриф 'оригинал' на първия екземпляр, наименование и идентификационен номер на издаващото лице, както и идентификационен номер по ДДС. Номерата на документите са десетразрядни и не се дублират. При изчерпване на номерата, новите номера започват от '0000000001'. Дефектните бланки не се унищожават, а се съхраняват. Фактурите за вътреобщностни доставки от лица, регистрирани в друга държава членка, също трябва да отговарят на определени изисквания. Приемането на електронни фактури се счита за валидно независимо от начина на приемане. Последните изменения включват уточнения относно нерегистрирани лица и продължаване на номерацията след дерегистрация.
Чл. 79
Чл. 79 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност определя реда за издаване на фактури и известия към фактури. Всички фактури трябва да се издават независимо от регистрацията на получателя, с изключение на специфични случаи. При доставки, при които данъкът не е събираем, в документацията трябва да се посочат съответните правни основания. Има специфични разпоредби за доставки на стоки и услуги, включително за авансови плащания и инцидентни вътреобщностни доставки. Правилата за документиране зависят от местоположението на доставката и статуса на данъчно задълженото лице.
Чл. 79а
Чл. 79а регулира документирането на доставки между данъчно задължени лица, когато и двете страни са установени на територията на страната. Получателят може да издава фактура от името на доставчика при наличие на предварително споразумение. Доставчикът остава отговорен за документите, а при неиздаване на фактура от получателя, той трябва да документира доставката. Споразумението трябва да съдържа информация за страните, срок, съгласие за приемане на фактури и условия за уведомяване. Доставчикът е длъжен да уведоми НАП за споразуменията, а споразумението може да бъде прекратено при изтичане на срока, по взаимно съгласие или едностранно.
Чл. 79б
Чл. 79б от правилника определя правилата за документиране на доставки на стоки и услуги между данъчно задължени лица, когато единият е установен в България, а другият - в друга държава членка на ЕС. Основните положения включват: 1) Документирането на доставки се извършва по правилата на държавата членка, където е мястото на изпълнение; 2) Получателят издава фактура или известие към фактура в определени случаи; 3) За вътреобщностни доставки и придобивания, получателят също издава фактури, а документирането се извършва по правилата на съответната държава членка; 4) Страните могат да предоставят доказателства относно споразумението и процедурата за приемане на фактури.
Чл. 80
Чл. 80 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност определя изискванията за бланките на протоколите, издавани от регистрирани лица. Протоколите трябва да имат трайно вписани реквизити и да бъдат номерирани нарастващо без дублиране. Номерацията не зависи от вида на бланката и не се нарушава при изтичането на календарната година. Поделения или обекти на лицето могат да определят свои диапазони от номера. Погрешно съставените протоколи се анулират и заменят с нови. Дефектните бланки не се унищожават, а се съхраняват. Номерацията на протоколите след дерегистрация продължава от предходната поредност.
Чл. 81
Регистрираните лица са задължени да издават протокол при определени обстоятелства, свързани с доставки, вноси и финансирания. Протоколите трябва да съдържат специфични реквизити, включително идентификационен номер за ДДС на доставчика, когато той е регистриран в друга държава членка. В определени случаи, протоколът не се отразява в дневника за продажбите, а в дневниците за съответния данъчен период, когато данъкът е начислен извън сроковете.
Чл. 82
Чл. 82 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност описва процедурите за документиране на изменения в данъчната основа при доставки, след вписване на обстоятелства в търговския регистър или регистър БУЛСТАТ. Измененията се документират чрез известия към фактури и протоколи, в които се посочват правоприемниците. Правоприемниците трябва да имат копие на оригиналния данъчен документ. В случай на анулиране на данъчен документ, правоприемникът също се посочва в новия данъчен документ.
Чл. 83
Член 83 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност описва изискванията за документация при продажба на имущество от публичен или съдебен изпълнител. Документът трябва да съдържа информация за изпълнителя, собственика на вещта, купувача, спецификация на стоката или услугата, данъчна основа и данък, продажна цена, дата на издаване и подпис на съставителя. Документът се издава в три екземпляра в срок до 5 дни след получаване на цената. Освен това, публичният изпълнител е длъжен да подаде уведомление до Националната агенция за приходите. Има и специфични условия за упражняване на правото на избор от собственика на вещта и за уведомление за наличието на определени обстоятелства, свързани с предмета на проданта.
Чл. 83а
Чл. 83а урежда възстановяването на данък върху добавената стойност (ДДС) при отмяна на публична продан или продажба. Възстановяването се извършва по искане на купувача, банката или публичния изпълнител, в зависимост от случая. Искането трябва да съдържа оригинал на документа за продажбата и заверен препис от решението за отмяна. При наличие на приспаднат данъчен кредит, купувачът трябва да коригира данъчния си отчет. В допълнение, ако длъжникът не е собственик на имота, той дължи данък, а корекциите се извършват в съответствие с определени срокове и правила.
Чл. 84
Чл. 84 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност указва, че неустойките и лихвите с обезщетителен характер не се документират с данъчен документ. Вместо това, те се удостоверяват чрез документ, който потвърдява плащането им. В допълнение, в глава шестнадесета се разглеждат доставки със специален ред на облагане, като първият раздел е посветен на туристическите услуги.
Чл. 85
Чл. 85 от Правилника определя начина на изчисление на данъка при доставка на обща туристическа услуга. В ал. 1 е представена формула за изчисление на данъка, прилагана при условията на чл. 136 от закона. Формулата включва общата сума, получена от туроператора, и данъчните основи на доставките от други данъчно задължени лица. В ал. 2, прилагане на чл. 140 от закона, се добавя коефициент K, който се изчислява на базата на доставки с място на изпълнение в трети страни. Ал. 3 описва правилата за закръгляване на резултата от изчисленията.
Чл. 86
Чл. 86 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност предвижда, че туроператорите трябва да документират своите доставки на обща туристическа услуга чрез фактури и известия, в които не се посочва данък. Фактурите се издават в срок до 5 дни след плащането или след възникване на данъчното събитие. Известията се издават в срок до 5 дни след изменение на общата сума. Тези документи се отразяват в дневника за продажби, без да се попълва информация в определени колони. Туроператорите съставят отчет за извършените продажби, който не се включва в дневника за продажби.
Чл. 87
При възникване на данъчно събитие за доставка на обща туристическа услуга, туроператорът трябва да начисли данъка и да състави протокол в срок до 15 дни. Протоколът трябва да съдържа номер и дата на свързаните данъчни документи. Ако настъпи изменение на данъчната основа, корекцията трябва да се извърши в 15-дневен срок с издаване на протокол за корекция. Протоколите се отразяват в дневника за продажбите за съответния данъчен период.
Чл. 87а
Чл. 87а определя, че когато туроператор предоставя стоки или услуги, получени от други данъчно задължени лица, на друг туроператор във връзка с пътуването на пътуващо лице, се счита, че е налице доставка на обща туристическа услуга. Членът е бил изменян и отменян в различни периоди, като последната отмяна е извършена с решение на ВАС от 01.07.2019 г.
Чл. 88
Чл. 88 от Правилника определя начина за изчисляване на данъка при доставката на стоки по специален ред на облагане на маржа. Дължимият данък (Д) се изчислява по формула, която включва общата сума, получена от дилъра (ЦПро), сумата, платена за стоките (ЦПок) и ставката на данъка (ДС). Правото на избор по чл. 143, ал. 3 от закона се упражнява чрез уведомление по образец.
Чл. 89
Чл. 89 от правилника определя начина, по който дилърите документират доставките на стоки, облагаеми по режим на облагане на маржа. Дилърите трябва да издават фактури и известия, в които да посочват режима на облагане, без да включват данъчна основа и данък. Фактурите и известията не се вписват в определени колони на дневника за продажбите.
Чл. 90
В края на всеки данъчен период дилърите съставят протокол, в който начисляват ДДС за извършените доставки, включващ информация за номер, дата, данъчен период, описание и цени на стоките, разлики между продажна и покупна цена, обща положителна разлика и начислен данък. За продажби чрез публичен търг се изготвя отделен протокол. Протоколите се описват в дневника за продажбите.
Чл. 91
Когато дилърът не е упражнил правото си по чл. 143, ал. 3 от Закона за данък върху добавената стойност, правото на данъчен кредит за внесените и придобити стоки, посочени в чл. 143, ал. 3, т. 1 и 2, възниква и се упражнява по общия ред на закона.
Чл. 92
Член 92 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 6 от 2010 година, с влизане в сила от 1 януари 2010 година.
Чл. 93
Чл. 93 от правилника определя начина за изчисляване на средния марж на дилъра и дължимия данък при прекратяване на регистрацията му. Средният марж (СМ) се изчислява на база извършените доставки за последните 12 месеца, като формулата е: СМ = (ОЦПро - ОЦПок) / ОЦПок, където ОЦПро е общата сума на ЦПро, а ОЦПок е общата сума на ЦПок. Дължимият данък (Д) при прекратяване на регистрацията се определя по формулата: Д = (ЦПок x СМ x ДС) / 100. ЦПок е сумата, платена за наличните стоки, а ДС е ставката на данъка. Дилърът дължи данък по общия ред на закона за активи, за които не е начислен данък.
Чл. 94
Чл. 94 от Правилника определя задълженията на дилърите при доставки на стоки, подлежащи на специален ред на облагане. Дилърите трябва да съставят отчет за извършените продажби през данъчния период, който не се включва в дневника за продажбите. Доставките на стоки, различни от тези по специалния ред, се отчитат по общия ред на закона. Правилникът съдържа и разпоредби относно специални режими за данъчно задължени лица, извършващи услуги и дистанционни продажби.
Чл. 94а
Член 94а от Правилника описва условията, при които данъчно задължено лице, управляващо електронен интерфейс за доставка на определени услуги, се счита за получило и предоставило стоките или услугите, когато действува от свое име и за чужда сметка. В тези случаи се прилагат разпоредбите на чл. 127 от закона. Освен това, ако лицето е регистрирано на основание определени членове от закона, то определя датата на възникване на данъчното събитие и данъчната основа.
Чл. 95
Чл. 95 от Правилника определя процедурата за регистрация и прекратяване на регистрация за прилагане на различни данъчни режими. Заявленията за регистрация и актуализация се подават по образци, посочени в приложения. Специфицират се условията за подаване на заявления, включително необходимостта от прилагане на справки за стойността на предоставените услуги. Регистрацията може да бъде прекратена по инициатива на органите по приходите при определени условия, като връчването на актовете за дерегистрация се извършва по електронен път.
Чл. 95а
Чл. 95а от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност предвижда условия за дерегистрация на акредитирани представители. Когато нов акредитиран представител не е определен в определен срок от лице, което не е установено на територията на ЕС, регистрацията му се прекратява от органа по приходите. Също така, регистрацията може да бъде прекратена и при прекратяване на представителя или при настъпване на обстоятелства, които възпрепятстват изпълнението на задълженията му. В двата случая се прилага редът за прекратяване на регистрацията, предвиден в закона.
Чл. 95б
Чл. 95б от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност определя условията за прилагане на режима в Съюза при доставки на услуги за данъчно незадължени лица извън ЕС. Данъкът е дължим в държавата членка по потребление. Определят се условия за регистрация на данъчно задължени лица и последствия при дерегистрация по режим за дистанционни продажби на стоки от трети страни.
Чл. 96
Член 96 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност определя утвърдителния процес за структурирания файлов формат на информацията, предоставяна по електронен път. Форматите, свързани с чл. 159г, ал. 2 и чл. 14а, ал. 11 и 12 от закона, се утвърдяват със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Освен това, електронният регистър по чл. 14а, ал. 11 съдържа информация от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2026.
Чл. 97
Чл. 97 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност определя реда за изготвяне и подаване на справка-декларации от регистрирани лица. Справките се подават за всеки данъчен период и включват доставки с място на изпълнение на територията на страната. При неподадена в срок справка-декларация, тя може да бъде подадена до три години след изтичането на срока. Надвнесен данък от корекции на справка-декларация може да бъде прихванат или възстановен съгласно Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Чл. 97а
Чл. 97а от Правилника описва начина на отразяване на доставки на стоки и услуги, посочени в приложение № 2 от закона за ДДС. Доставките трябва да бъдат регистрирани с определени кодове в отчетните регистри. Регистрираните лица, извършващи доставки, трябва да посочат основание за неначисляване на данъка в издадените фактури. При отразяване в дневника за продажби и покупки, определени колони не се попълват, особено когато получателят е регистрирано лице. Новата алинея 6 освен това изключва доставки, получавани от държавата и местните органи, от приложението на предходните алинеи.
Чл. 98
Член 98 от Правилника указва, че доставчикът, който желае да упражни правото си по чл. 160, ал. 2 от Закона за ДДС, трябва да включи в данъчния документ текста, че данъкът ще бъде начислен от получателя. Получателят, който е регистрирано лице по закона, е отговорен за начисляването на ДДС в посочения размер.
Чл. 99
Чл. 99 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност предвижда, че при доставка на златни материали или полуготови продукти с чистота 325 хилядни или повече, данъкът се начислява от получателя, който е регистрирано по закона лице. Доставчикът е задължен да посочи в данъчния документ, че получателят трябва да начисли ДДС, като посочи и размера на данъка.
Чл. 100
Чл. 100 от Правилника предвижда, че данъкът върху добавената стойност (ДДС) се начислява от получателя на стоката или услугата чрез издаване на протокол в срок от 15 дни след изискуемостта на данъка. При изменение на данъчната основа, получателят също издава протокол. Протоколите се отразяват в дневника за продажбите за съответния данъчен период, а отчетът за продажбите не се включва в дневника.
Чл. 100а
Чл. 100а от Правилника регламентира включването на златни монети в заповедта по чл. 175, ал. 5 от Закона за данък върху добавената стойност. Лицата, които искат удостоверяване на златни монети като инвестиционно злато, трябва да предоставят надеждна информация на Българската народна банка. Българската народна банка предлага включването или изключването на монетите от заповедта, в зависимост от тяхното съответствие с условията на закона. Специални разпоредби относно данъка върху добавената стойност за Северна Ирландия бяха въведени и след това отменени.
Чл. 100б
Чл. 100б от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност, който е бил в сила от 02.04.2021 г. до 26.07.2022 г., определя специални разпоредби относно декларацията за вътреобщностна доставка или придобиване на ново превозно средство. След измененията, направени с ДВ, бр. 59 от 2022 г., този член е отменен.
Чл. 101
Лицата, които извършват вътреобщностно придобиване на ново превозно средство, трябва да декларират придобиването чрез подаване на декларация по образец в 14-дневен срок след изтичането на данъчния период, в който данъкът е станал изискуем. Декларацията се подава в компетентната териториална дирекция на НАП и трябва да бъде придружена от копие на документа от доставчика.
Чл. 102
Данъкът, дължим за вътрешнообщностното придобиване, трябва да бъде внесен от лицето по чл. 101 в срок от 14 дни след изтичането на данъчния период, в който данъкът е станал изискуем. Внесените суми се депозират в държавния бюджет по сметка на Националната агенция за приходите, в зависимост от регистрацията на лицето. Също така, има възможност за възстановяване на данъка при последваща вътреобщностна доставка на ново превозно средство.
Чл. 103
Чл. 103 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност описва процедурата за възстановяване на данъка при вътреобщностна доставка на ново превозно средство. Лицето, извършващо доставката, трябва да посочи размера на възстановимия данък в декларацията за извършена доставка и да приложи необходимите документи, удостоверяващи придобиването, плащането на данъка, транспортните документи и декларация от получателя. Възстановяването на данъка се извършва в срок от 2 месеца след подаването на декларацията и документите.
Чл. 104
Чл. 104 от правилника описва задълженията на регистрираните лица, които извършват вътреобщностни доставки и придобивания на нови превозни средства. Според алинея 1, те прилагат общите разпоредби за облагане. Алинея 2 уточнява, че фактурите се отразяват във VIES-декларацията само ако получателят е регистриран за ДДС в друга държава членка. В алинея 3 се посочва, че ако получателят не е регистриран, фактурите не се отразяват.
Чл. 104а
Чл. 104а от Правилника описва процедурата за подаване на искане за регистрация по чл. 151а, ал. 4 от закона. Искането се подава по образец, посочен в приложение № 27. Към искането е необходимо да се приложи справка за облагаемия оборот, определен съгласно чл. 96 от закона, за последните 12 месеца, разделен по месеци.
Чл. 104б
Чл. 104б от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност предвижда, че разрешението по чл. 151а, ал. 5 от закона се изготвя по определен образец, който е описан в приложение № 28. При връчването на акта за регистрация на данъчно задълженото лице, също така се връчва и разрешението за прилагане на специалния режим.
Чл. 104в
Чл. 104в от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност определя процедурата за прекратяване на регистрацията по чл. 151б, ал. 4 от закона. Искането се подава по образец, заедно със справка за облагаемия оборот за последните 12 месеца. С прекратяването на регистрацията по определени членове на закона, се прекратява и регистрацията за специалния режим за касова отчетност.
Чл. 104г.
Чл. 104г. описва Специалния публичен регистър, който съдържа информация за регистрацията и прилагането на специалния режим по закона за ДДС. Регистърът включва данни за регистрацията, датите на прилагане и прекратяване на режима. Информацията е публична и достъпна на интернет страницата на приходната администрация.
Чл. 104д
Чл. 104д от Правилника определя начина на документиране на доставки, за които се прилага специалният режим. Лицата, подлежащи на чл. 151б, ал. 1 от закона, трябва да отразяват издадените фактури и известия в дневника за продажби, като данъчната основа и данъкът не участват при определяне на резултата за периода. При авансови плащания, те се отразяват с включване на данъчната основа и данъка. Получените фактури за доставки без плащане също не участват в резултата, а при авансови плащания - участват. Фактури за стоки или услуги, изключени от специалния режим, се отразяват с участие на данъчната основа и размера на данъка при определяне на резултата.
Чл. 104е
Чл. 104е от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност описва методологията за изчисление на изискуемия данък върху добавената стойност (ДДС) при получени плащания. ДДС се определя чрез формула, в която се вземат предвид данъчната основа по доставката и данъчната ставка. Протокол за изчисление на данъка трябва да бъде издаден в срок от 5 дни след получаване на плащането. В случай на намаление на данъчната основа или разваляне на доставка, се издава нов протокол. Освен това, се предвижда и процедура за определяне на дължимия данък при прекратяване на специален режим, с изискване за издаване на протокол в определен срок.
Чл. 104ж
Правилникът определя методите за изчисляване и отчитане на данъчния кредит по Закона за данък върху добавената стойност (ДДС). Чл. 104ж описва формулите за изчисляване на данъчния кредит при частични плащания и при прекратяване на прилагането на специалния режим. Протоколите, които удостоверяват правото на данъчен кредит, трябва да съдържат специфични реквизити и да се издават в определен срок след извършване на плащането. Освен това, правилникът уточнява условията при намаление на данъчната основа и необходимостта от нов протокол в такива случаи. Правото на приспадане на данъчен кредит се упражнява чрез отразяване на протоколите в дневника за покупки.
Чл. 104з
Чл. 104з от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност определя начина, по който регистрираните лица отразяват получените фактури и известия към фактури за доставки, прилагани по специалния режим. Основните моменти включват: (1) фактурите се отразяват в дневника за покупки без участие на данъчната основа и размера на данъка при определяне на резултата за данъчния период; (2) фактурите за авансови плащания се отразяват в сроковете по чл. 72, с участие на данъчната основа и размера на данъка; (3) протоколите за изискуемия данък по чл. 151в, ал. 3 и ал. 7 се отразяват в дневника за покупки с участие на данъчната основа и размера на данъка, също в сроковете по чл. 72.
Чл. 104и
Чл. 104и от правилника определя задълженията за отразяване на издадени фактури и известия в отчетните регистри по Закона за данък върху добавената стойност (ДДС) в зависимост от режима на прилагане. Различни кодове се използват за фактури и известия, в зависимост от това дали доставчикът прилага специалния режим или не, както и за авансови плащания. Освен това, протоколите за определяне на изискуемия данък и данъчния кредит също трябва да бъдат отразени с определени кодове. Правилникът включва и раздел относно освобождаване и възстановяване на данък в особени случаи, като например освобождаване при внос на стоки по международни договори.
Чл. 105
Чл. 105 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност предвижда условия за освобождаване от данъци при внос на стоки, когато в международен договор, ратифициран от Република България, е предвидено такова освобождаване. За да се осъществи освобождаването, е необходимо писмено потвърждение от органа, координиращ изпълнението на договора, което съдържа важна информация за договора, вносителя и внасяните стоки. Директорът на териториалната дирекция в Агенция "Митници" проверява спазването на изискванията и предприема действия за митническото оформяне при установено освобождаване.
Чл. 106
Чл. 106 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност предвижда освобождаване от данък въз основа на формуляр 302 на НАТО и формуляр 302 на ЕС за стоки, свързани с военни дейности. Освобождаването е регламентирано в контекста на Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили. Член 106, алинея 1 е отменен, а алинея 2 е изменена с изменения, влезли в сила на 27.06.2023 г.
Чл. 107
Координиращият орган, който е българско или чуждестранно юридическо лице или организация, е получател на доставки на стоки и/или услуги, свързани с програма или проект, финансиран по международен договор. Той трябва да удостоверява статута си в териториалната дирекция на НАП с документ, подписан от упълномощени лица от държавите по договора. При липса на определен координиращ орган, не е необходимо потвърждаване на статута му, а лицето, извършващо доставката, подава искане за потвърждаване на основанията за прилагане на нулевата ставка на ДДС.
Чл. 108
Чл. 108 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност определя задълженията на лицата, които изпълняват международни договори, да удостоверяват това пред териториалната дирекция на Националната агенция за приходите в София. Те трябва да предоставят информация за сключените договори, упълномощените лица, стойността на средствата и начина на финансиране на доставките до 15-о число на месеца след всяко тримесечие. Раздел III от правилника касае освободени доставки, свързани с институции на ЕС, чуждестранни въоръжени сили и международни организации.
Чл. 109
Чл. 109 от Правилника за прилагане на Закона за ДДС определя условията за прилагане на нулева ставка на данъка при облагаеми доставки на стоки и услуги на територията на България. Нулевата ставка се прилага, когато получателите са определени лица или институции, а България не е тяхна държава на установяване или приемаща държава. Доставчикът е длъжен да предостави фактура и удостоверение за освобождаване от ДДС и/или акциз. В допълнение, се посочват специфични условия за доставки, свързани с пандемията от COVID-19 и нови разпоредби, касаещи стойността на данъчната основа.
Чл. 109а
Чл. 109а регламентира условията, при които доставчикът трябва да се снабди с документи за данъка върху добавената стойност (ДДС). Ако не се снабди с необходимите документи до края на следващия календарен месец след изискуемостта на данъка, доставката се счита за облагаема. В такъв случай, доставчикът начислява данъка чрез протокол, който трябва да бъде издаден в 15-дневен срок. При последващо снабдяване с документи, доставчикът може да анулира протокола без да издава нов. Анулирането трябва да стане в 5-дневен срок от получаване на документите. Освен това, при уведомление от Европейската комисия, удостоверението за освобождаване от ДДС не се заверява от Националната агенция за приходите.
Чл. 110
Чл. 110 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност определя условията и ограниченията за освобождаване от задължението за заплащане на данък, когато Република България е приемаща държава. Освобождаването се извършва в съответствие с многостранни конвенции и споразумения, ратифицирани от България. Лицата могат да подават удостоверение за потвърждение, свързано с доставки, и териториалната дирекция на НАП освобождава определени институции от потвърждаване на удостоверението за доставки, предназначени за официално ползване. Потвърждението и освобождаването се извършват в 14-дневен срок.
Чл. 111
Чл. 111 от Правилника определя изискванията за формуляра на удостоверението за освобождаване от ДДС и/или акциз. Формулярът трябва да бъде бял, с размери 210 мм x 297 мм, и да е на български или английски език. Има и нов раздел, който касае начисляването на данък, дължим от получателя по силата на международен договор.
Чл. 111а
Чл. 111а от Правилника определя, че за облагаеми доставки, при които данъкът се дължи от получателя, данъкът се начислява с протокол и се отразява в отчетните регистри. Правото на данъчен кредит за тези доставки възниква и се упражнява по общите правила на закона. В глава седемнадесета "а" се описват процедурите за предоставяне, освобождаване и усвояване на обезпечение при доставки на течни горива.
Чл. 111б
Чл. 111б от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност определя задълженията на данъчно задължените лица при предоставяне на обезпечение за доставки на течни горива. Лицата трябва да подадат заявление в териториалната дирекция на НАП в определен срок, като към него се прилагат различни документи в зависимост от вида на обезпечението: 1. Копие от платежно нареждане при обезпечение в пари; 2. Извлечение от индивидуалната сметка за държавни ценни книжа и удостоверение за липса на залог при обезпечение с ценни книжа; 3. Оригинал на банковата гаранция при обезпечение с банкова гаранция.
Чл. 111в
Чл. 111в от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност описва условията за предоставяне на обезпечение в пари, държавни ценни книжа и банкова гаранция. При обезпечение в пари, сумата се внася в български левове по сметка на НАП. При обезпечение с държавни ценни книжа се налага запор от публичен изпълнител. Банковата гаранция е безусловна и неотменяема, а срокът на действие на обезпечението е минимум една година.
Чл. 111г
Чл. 111г от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност регламентира процедурата за предоставяне на ново обезпечение при промяна на обстоятелствата, свързани с данъчната основа на облагаемите доставки или вътреобщностните придобивания на течни горива. Лицето е задължено да подаде ново заявление в 3-дневен срок преди настъпването на промяната. При необходимост от ново обезпечение, то следва да бъде в размер на 20% или 10% от данъчната основа, в зависимост от случая. Освен това, при усвояване на обезпечението, данъчно задълженото лице също трябва да предостави ново обезпечение, отново в размер на 20% от данъчната основа на предходния данъчен период.
Чл. 111д
Чл. 111д от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност определя условията за освобождаване на обезпечението, подадено от данъчно задължено лице. При наличие на искане и в случай, че не е възложена ревизия в 7-дневен срок, компетентният орган освобождава обезпечението. В зависимост от формата на обезпечението (пари, държавни ценни книжа или банкова гаранция) се предприемат различни действия за възстановяване или връщане на средствата. Освобождаването на обезпечението води до заличаване на данъчно задълженото лице от регистъра.
Чл. 111е
Когато има непогасени задължения за данък върху добавената стойност (ДДС), глоби или имуществени санкции, обезпечението се усвоява чрез принудително изпълнение, съгласно разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Тази разпоредба е въведена с изменения в закона, публикувани в Държавен вестник.
Чл. 111ж
Чл. 111ж от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност определя процедурата, по която компетентният орган по приходите проверява предоставеното обезпечение по чл. 176в от закона. В срок от 7 дни след постъпване на заявление, органът извършва проверка и ако обезпечението е в съответствие с изискванията, данните на лицето се вписват в регистъра. При несъответствие, органът отказва вписването, като отказът може да бъде обжалван. Лицето има 7-дневен срок за предоставяне на необходимото обезпечение, ако е предоставено в по-малък размер или след определения срок.
Чл. 111з
Чл. 111з от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност определя процедурата за заличаване на данъчно задължени лица от регистъра. При наличие на определени обстоятелства, лицето подава искане за заличаване, което след проверка се удовлетворява в срок от 7 дни. Ако обстоятелствата не са налице, компетентният орган отказва заличаването, което може да бъде обжалвано. Освен това, органът може да заличи лицето преди изтичането на едногодишния срок при определени условия, като също уведомява лицето за заличаването, което също подлежи на обжалване. Наличието на нови обстоятелства по чл. 176в, ал. 8 от закона също позволява подаване на искане за заличаване.
Чл. 111и
Чл. 111и от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност позволява на данъчно задължените лица да заменят предоставено и вписано обезпечение с равностойно обезпечение. За целта е необходимо да се подаде заявление по образец в компетентната териториална дирекция на НАП. При настъпване на промяна в обстоятелствата, определящи размера на обезпечението, лицето трябва да предостави ново обезпечение в съответния размер. Срокът на новото обезпечение не може да бъде по-кратък от оставащия срок на замененото обезпечение. Компетентният орган проверява и вписва новото обезпечение в регистъра, след което замененото обезпечение се освобождава.
Чл. 111к
Чл. 111к от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност регламентира публичния електронен регистър, който е част от регистъра по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В регистъра се вписват идентификационни номера, имена на лицата, прогнозно средномесечно потребление на горива, дати на вписване, промяна и заличаване на информацията.
Чл. 111л
Чл. 111л от Правилника определя процедурите за вписване и уведомление при вътреобщностно придобиване на течни горива. Вписването в регистъра изисква подаване на уведомление по образец, което трябва да се извърши по електронен път в срок от 7 дни преди данъчното събитие. Датата на вписване е датата на подаване на уведомлението. При промяна на обстоятелствата, свързани с дейността или потреблението на горива, също е необходимо подаване на уведомление в 7-дневен срок. При определяне на данъчните основи не се включват горива, предназначени за собствено потребление.
Чл. 111м
Чл. 111м от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност описва процедурата за заличаване от регистъра по искане на задълженото лице или по инициатива на органа по приходите. Лицето може да подаде уведомление по образец, като заличаването влиза в сила от датата на подаване. При заличаване по инициатива на органа, се извършва проверка и, ако лицето не отговаря на изискванията, се издава акт за заличаване, който подлежи на обжалване.
Чл. 112
Чл. 112 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност предвижда, че доставчикът, регистрирано лице, трябва да състави отчет за извършените продажби, когато не е издадена фактура. Отчетът се съставя до последния ден на данъчния период и включва обща информация за данъчните основи и данъка на облагаемите и освободените доставки. Доставчикът отразява отчета в дневника за продажбите, без да описва доставки, по които данъкът е начислен с протокол. Лицата, регистрирани по специални режими, също съставят отчет за извършените продажби, включително при издаване на фактура.
Чл. 113
Регистрираните лица са задължени да водят отчетни регистри за покупки и продажби, включващи данъчни документи. Тези регистри трябва да се изготвят по определени образци, независимо от формата на счетоводството. Информацията от регистрите се използва за попълване на данъчни декларации. При дерегистрация се подават декларации на хартиен и технически носител. В определени случаи, като тристранни операции и вътреобщностни доставки, регистрираните лица трябва да следват специфични правила за отразяване на данъчни документи.
Чл. 113а
Член 113а от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност предвижда, че начисленият данък за доставка на стока или услуга за лични нужди трябва да се посочва в дневника за продажбите. Това се отнася за доставки, извършвани съгласно определени членове от закона, а именно чл. 6, ал. 3, т. 1 и чл. 9, ал. 3, т. 1 и 2.
Чл. 113б
Регистрираните лица, които безвъзмездно предоставят хранителни стоки, трябва да отразят издадения протокол в дневника за продажби, използвайки код "95". Това се отнася за данъчния период, в който е извършено предоставянето. Освен това, е необходимо попълване на информация в колони от 1 до 9 на приложение № 10. Декларирането и отчитането на правото на данъчен кредит става пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност.
Чл. 113в
Чл. 113в от Правилника задължава регистрираните лица да отразяват в приложение № 11 дневник за покупките получените документи. В колони 10 до 13 се посочват стойностите, свързани с независимата икономическа дейност, а в колона 9 - стойностите за лични нужди или нужди на служителите. Текстът е в сила от 21.03.2017 г.
Чл. 113г
Правилникът определя задълженията на данъчно задължените лица при прехвърляне и получаване на стоки под режим на складиране на стоки до поискване. Данъчнозадължените лица трябва да водят електронни регистри на стоките, които се прехвърлят или получават, и да предоставят информация на органите по приходите при поискване. В дневниците за продажби и покупки се отразяват специфични операции с кодове, свързани с режима на складиране, и се уточняват изискванията за отразяване на данни, включително идентификационни номера по ДДС и дата на операцията. Освен това, правилникът съдържа указания за коригиране на грешки в регистрите.
Чл. 114
Член 114 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност определя изискванията за подаване на технически носители и данни от отчетните регистри. Техническите носители трябва да съдържат файлове Deklar, PRODAGBI и POKUPKI, които следва да бъдат в ASCII формат с разширение 'txt'. Дори и без информация, файловете трябва да бъдат съставени и подадени. Всеки файл трябва да се отнася само за един данъчен период. Териториалните дирекции на НАП не приемат носители, които не отговарят на определените параметри, и изготвят протокол за приемане или отказ. При несъответствия между данните в справка-декларацията и подадените данни, подателят трябва да отстрани несъответствията в 7-дневен срок, след което декларацията се счита за подадена.
Чл. 115
Чл. 115 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност регламентира задълженията на регистрираните лица за подаване на справка-декларация и VIES-декларация. Справка-декларацията се подава по електронен път, освен в изрично предвидените случаи. Декларациите се подават в компетентната териториална дирекция на НАП, а корекции на грешки се извършват по установените процедури. Лицата трябва да попълват декларациите на български език и да отразяват всички изисквани данни, като при празни полета, се посочва стойност нула.
Чл. 116
Регистрираните лица са задължени да подават справка-декларация за всеки данъчен период, дори и в случаите, когато данъкът не подлежи на внасяне или възстановяване. Декларацията се подава в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите и трябва да бъде представена заедно с отчетните регистри.
Чл. 117
Чл. 117 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност описва изискванията за изготвяне на VIES-декларация. Декларацията трябва да съдържа данни за регистрираното лице, подаващия декларацията, данъчен период, суми на данъчните основи на вътреобщностни доставки на стоки и услуги, идентификационни номера по ДДС на получатели и други специфични данни. Регистрираните лица подават VIES декларацията по електронен път. Декларацията не се подава, ако няма извършени вътреобщностни доставки, доставки на услуги или замествания по чл. 15а от закона.
Чл. 118
Чл. 118 от Правилника определя параметрите на данните и изискванията за VIES декларацията, която трябва да се подава по електронен път. Териториалните дирекции на НАП не приемат декларации, които не отговарят на изискванията. Декларацията трябва да съдържа един запис за всички доставки към конкретен получател с валиден идентификационен номер за ДДС. Допълнителни записи са допустими само при деклариране на пропуснати данни за предходни периоди или при корекции на грешки. Справка-декларация за прилагане на режим извън Съюза или на режим в Съюза е изменена и влиза в сила от 01.07.2021 г.
Чл. 119
Правилникът регламентира подаването на справка-декларации от регистрирани лица за различни режими на данъка върху добавената стойност (ДДС). Регистрираните лица за режим извън Съюза, режим в Съюза и режим за дистанционни продажби на стоки трябва да подават справка-декларация по определени образци. Данните в декларациите се попълват въз основа на електронен регистър и включват информация за идентификационни номера, данъчни ставки и дължимия данък. Справките се подават по електронен път с квалифициран електронен подпис до Националната агенция за приходите. В случай на дерегистрация поради смърт, се изисква подаване на справка-декларация и отчетни регистри за последния данъчен период.
Чл. 119а
Чл. 119а от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност определя процедурите за подаване на справка-декларация, отчетни регистри и VIES-декларация в случаи на наследство. Справките се подават на хартиен носител в териториалната дирекция на НАП на наследодателя, заедно с данни за наследствените дялове по приложение № 37, което също се подава на хартиен носител. Последният данъчен период включва и предшестващия период до дата на дерегистрация, ако срокът за подаване не е изтекъл.
Чл. 119б
Чл. 119б от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност определя как да се извършват корекции в отчетните регистри и декларации след допуснати грешки. В случаите по чл. 126, ал. 4, след разрешение от НАП, корекциите се отразяват в отчетите за данъчния период, в който е допусната грешката. Лицата с прекратена регистрация подават декларации и отчети само за издадените документи с разрешение от НАП. Всички документи се подават на хартиен и технически носител до 14-о число на месеца след данъчния период. Идентификационният номер на лицето трябва да бъде посочен в декларациите. В случаи по чл. 126, ал. 9 и 10, лицето отразява само документи с разрешение от НАП.
Чл. 120
Чл. 120 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност регламентира обмена на информация между данъчните администрации на различни държави членки. Информацията, съдържаща се в отчетните регистри, регистъра за вътреобщностни доставки на нови превозни средства и VIES-декларацията, се обменя по ред, определен с Регламент (ЕО) № 1798/2003. Допълнителен обмен на информация, свързана с облагането с ДДС, се извършва съгласно Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Чл. 121
Регистрираните лица са задължени да водят документация и отчетност по Закона за счетоводството и Закона за данък върху добавената стойност. Те трябва да документират облагаемите и освободените доставки, вътреобщностните придобивания и вноса. Клоновете на регистрираните лица действат като самостоятелни единици, но предоставят информация на главното лице за данъчните декларации. Разчитането с бюджета се извършва от регистрираното лице, а клоновете на чуждестранни лица го правят самостоятелно. Регистрираните лица определят данъчния резултат въз основа на дневниците и са длъжни да водят регистър на стоките с информация за вид, цел, количество, държава и дата на транзакцията.
Чл. 122
Чл. 122 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност задължава данъчно задължените лица да подадат уведомление по електронен път до компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок, когато е издаден или отнет идентификационен номер по ДДС от друга държава членка. Уведомлението трябва да бъде подписано с квалифициран електронен подпис.
Чл. 123
Чл. 123 от Правилника предвижда, че уведомяването по чл. 131г, ал. 3 от Закона за ДДС се извършва по електронен път в 7-дневен срок преди първата доставка, за която трябва да се начисли данък. Глава двадесета от правилника се занимава със задълженията при несъбираемо вземане, включително намаляване на данъчната основа и начисления данък.
Чл. 124
Чл. 124 от Правилника определя задължителните реквизити за кредитното известие и протокола за намаляване на данъчната основа и начисления данък при несъбираеми вземания. В кредитното известие трябва да се посочат данъчната основа, данъкът, както и информация за получените плащания. Протоколът трябва да съдържа детайли като номер, дата, идентификационни данни на издателя и получателя, обстоятелства за несъбираемост, данъчната основа и съответстващите намаления на данъка. Възможно е издаване на общ протокол за несъбираеми вземания при условие, че обстоятелствата са настъпили в един и същ данъчен период, като за целта се изисква справка с информация за всяка доставка.
Чл. 125
Чл. 125 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност регламентира задължителните реквизити на дебитните известия и протоколите, свързани с плащания и погасявания по доставки. Дебитното известие трябва да съдържа данни за плащането, данъчната основа и данъка, както и информация за издаденото кредитно известие. Протоколите за увеличение на намаления данък също имат задължителни реквизити, включително номера и датите на документите, информация за издателя и получателя, както и данни за плащането. Увеличението на данъка при пълно или частично плащане се определя по специфични формули. Доставчикът може да издаде общ протокол за плащания в един данъчен период, който трябва да съдържа общ размер на увеличението на данъка и информация за всяка доставка.
Чл. 126
Чл. 126 от правилника определя начина на отразяване на кредитни и дебитни известия, както и протоколи в отчетните регистри и дневниците за продажби. Кредитното известие се обозначава с код '23', а протоколите и дебитните известия - с код '29'. Намаленията и увеличенията на начисления данък се отразяват със знаци (-) и (+) в специално приложение. Всички изменения влизат в сила от 01.07.2023 г.
Чл. 127
Чл. 127 от Правилника задължава доставчиците, регистрирани по закона, да подават уведомление по електронен път до компетентната териториална дирекция на НАП, когато настъпят определени условия по чл. 126а, ал. 1, т. 2-5 от закона. Уведомлението трябва да съдържа информация за настъпилите обстоятелства и да бъде придружено от доказателства. Органът по приходите извършва проверка на условията за издаване на разрешение, като декларираните условия подлежат на последващ данъчен контрол. Глава двадесет и първа от Правилника въвежда задължения за доставчиците на платежни услуги и регистър на трансграничните плащания, в сила от 01.01.2024 г.
Чл. 128
Чл. 128 от Правилника определя, че електронният формат за информация по чл. 123а, ал. 7 от закона трябва да се води в съответствие с приложението на Регламент (ЕС) 2022/1504. Този регламент съдържа подробни правила за прилагане на Регламент (ЕС) № 904/2010, който се отнася до създаването на централна електронна система с информация за плащанията (CESOP), с цел борба с измамите с ДДС.
§ 1
В преходните и заключителни разпоредби на правилника се определят ключови термини и условия, свързани с идентификационните номера за данъчни цели и задълженията на физическите лица. Идентификационният номер за целите на ДДС включва различни кодове и номера, издавани от търговския регистър, БУЛСТАТ и Националната агенция за приходите. Правилникът уточнява и условията за промяна на идентификационния номер в зависимост от статута на лицата, както и задълженията им при подаване на данъчни декларации.
§1б
Параграф §1б от преходните и заключителни разпоредби уточнява, че при определяне на стойността на придобиване, производство или внос, която е равна на или по-голяма от 5000 лв., данъкът върху добавената стойност не се включва. Тази разпоредба е в сила от 21.03.2017 г.
§1в
Въведен е нов параграф §1в, който уточнява, че идентификационен номер за целите на ДДС, издаден от държава - членка на ЕС, включва и идентификационен номер по ДДС с префикс "XI", издаден на данъчно задължено лице в Северна Ирландия. Тази разпоредба влиза в сила от 09.02.2021 г.
§2
Параграф §2 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност отменя предишния правилник, обнародван в Държавен вестник, брой 19 от 1999 г., и всички негови изменения и допълнения, последно изменен с брой 9 от 2006 г.
§3
Параграф §3 от преходните и заключителните разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за ДДС предвижда издаване на удостоверения за регистрация на лицата по § 4, ал. 1, които се извършва служебно от териториалната дирекция на НАП в срок от един месец. Идентификационният номер по ДДС е свързан с единния граждански номер или единния идентификационен код, в зависимост от статута на лицето. Физическите лица, различни от едноличен търговец, получават идентификационен номер по ДДС на базата на единния граждански номер, а лицата вписани в БУЛСТАТ могат да изберат идентификационен номер по ДДС, равен на единния им идентификационен код.
§4
Параграф §4 урежда прилагането на документи за данъчни периоди преди влизането в сила на новия правилник. За последния данъчен период преди влизането в сила, лицата трябва да подадат отчетни регистри на хартиен и магнитен носител, съобразно изискванията на отменения правилник. Регистрационният опис на активите при регистрация или повторна регистрация се подава по образец от отменения правилник, а правото на приспадане на данъчен кредит за активите възниква при условията на отменения закон.
§5
Параграф §5 указва, че за представяне на извършеното приспадане на данъка за възстановяване, свързано с данъчните периоди преди влизането в сила на настоящия правилник, е необходимо да се състави и подаде образецът на приложение № 5 от отменения Правилник за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност.
§6
Параграф §6 указва, че остатъкът за възстановяване по § 6, ал. 3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност трябва да се посочи в клетка 80 на приложение № 8 и в справката по приложение № 5 от отменения Правилник за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност.
§7
Съгласно §7 от преходните и заключителни разпоредби, отчетът за извършените продажби, свързан с данъчните периоди преди влизането в сила на настоящия правилник, трябва да бъде изготвен в съответствие с изискванията на чл. 93, ал. 5 от отменения правилник за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност.
§8
Регистрираното лице има право да приспадне начисления за активите данък при дерегистрация, при условие че активите са били обложени, данъкът е внесен, активите ще се използват за облагаеми доставки и регистрационният опис е подаден в срок. Правото на приспадане може да се упражни в текущия или следващите три данъчни периода. Частичен данъчен кредит се признава, ако активът се използва и за освободени доставки. Няма право на приспадане, ако описът е подаден след установения срок.
Параграф §9
Параграф §9 указва задълженията на търговските банки относно предоставянето на информация след влизането в сила на новия правилник. В срок от 7 дни след откриването или закриването на "ДДС-сметката", банките трябва да предоставят информация по чл. 120, ал. 1 от отменения правилник. Освен това, до 14-то число на месеца след влизането в сила на правилника, те трябва да предоставят информация за последния календарен месец преди това, съгласно чл. 120, ал. 2 и 3 от отменения правилник.
§10
Параграф §10 указва, че ако до влизането в сила на настоящия правилник е възникнало задължение за издаване на протокол по отменения правилник и такъв не е издаден, лицето е длъжно да издаде протокол, който да отговаря на изискванията на Закона за данък върху добавената стойност и настоящия правилник.
§ 11
Параграф §11 гласи, че за доставки на стоки и услуги, получени от данъчно задължени лица, от които туристите ще се възползват пряко, и за които туроператорите и туристическите агенти вече са упражнили правото си на приспадане на данъчен кредит преди влизането в сила на настоящия правилник, не се извършва корекция на данъчния кредит по реда на чл. 79 от Закона за данък върху добавената стойност.
§12
Параграф §12 от Правилника определя условията, при които не се дължи данък при извършване на митническите формалности за деклариране на стоки за свободно обращение. Данъкът не се дължи, когато стоките са под определени митнически режими и едновременно с декларирането напускат територията на страната или са временно изнесени за обработка и след това внасяни обратно след определена дата. Разпоредбата уточнява условията за освобождаване от данък при специфични митнически процедури.
§13
Параграф §13 указва, че коефициентът по чл. 73, ал. 5 от закона за предходната 2006 г. трябва да се изчислява по формулата, зададена в чл. 68 от отменения правилник за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност. Изчислението се основава на всички извършени доставки през 2006 г., като при определяне на вида на доставките се взема предвид данъчният режим на доставките към датата на възникване на данъчното събитие.
§ 15
Параграф 15 от Преходните и заключителни разпоредби уточнява, че стоки, които са били изнесени до 31 декември 2006 г. от друга държава членка или от Република Румъния, при въвеждането им на територията на България ще се считат за внос по смисъла на чл. 16 от закона. В тези случаи не се счита, че има вътреобщностно придобиване на стоките.
§16
Параграф §16 определя условията, при които не се начислява данък за вътреобщностно придобиване на стока. Необходимите условия са: прехвърляне на правото на собственост след 1 януари 2007 г. и наличието на внесен или начислен данък при внос. При случаи, когато данъчната основа на вътреобщностното придобиване е по-висока от данъчната основа при внос, данъкът става изискуем и разликата се счита за данъчна основа на придобиването.
§17
Параграф §17 от Правилника предвижда специфични правила за хотелиери, туроператори и туристически агенти, които са получили авансови плащания до 31.XII.2006 г. за доставки по отменения Закон за данък върху добавената стойност. При възникване на данъчно събитие, те трябва да издадат данъчен документ, в който да посочат: цялата данъчна основа, размера на данъка, начисления данък по авансовите плащания до и след 1.I.2007 г., както и разликата между размера на данъка и сумата от начисления данък. Разликата трябва да се отрази в дневника за продажбите за съответния данъчен период.
§ 18
Параграф §18 от преходните и заключителните разпоредби определя, че разпоредбите на § 9 от закона се прилагат и за доставки на стоки по договори за финансов лизинг, при условие че режимът на облагане е променен с влизането на закона в сила. За вноските, дължими след 1.I.2007 г., се прилага данъчният режим, валиден на датата на възникване на данъчното събитие.
§19
Параграф 19 определя условията за облагане на доставки, когато е получено авансово плащане до 31 декември 2006 г. Доставчикът е длъжен да начисли данък 20% в случай, че не е получил необходимите документи до 31 март 2007 г. Данъкът се начислява чрез протокол в срок от 5 дни след тази дата. Ако доставчикът получи документите по-късно, той може да коригира данъчния резултат в съответствие с правилата за корекция.
§20
Параграф §20 от Правилника определя условията за данъчно третиране на доставки, за които е получено авансово плащане до 31.12.2006 г. В случай на промяна в данъчното третиране след тази дата, доставчикът трябва да издаде фактура, посочваща цялата данъчна основа и да прилага данъчния режим към датата на възникване на данъчното събитие. Получателят на доставката е длъжен да начисли данък върху цялата данъчна основа, включително авансовото плащане, освен ако за авансовото плащане не е начислен данък по отменения закон.
§20а
Параграф §20а описва реда за отразяване на продажбите и доставките на хляб и брашно в дневниците за продажби и покупки. Регистрираните лица трябва да попълват конкретни колони в отчетите за продажби и покупки, в зависимост от типа на доставката и данъчното събитие. Сроковете за отразяване на данъчната основа и данъка са до 31 декември 2024 г. включително, а за авансовите плащания важат специфични правила относно документирането и начисляването на данъка.
Параграф §21
Правилникът за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност влиза в сила от 1 януари 2007 г., съгласно новите разпоредби, обнародвани в ДВ, бр. 101 от 2006 г. Също така, Правилникът за изменение и допълнение на същия правилник е обнародван в ДВ, бр. 3 от 2007 г. и също влиза в сила от 1 януари 2007 г.
§16
Правилникът за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност влиза в сила от 1 януари 2007 г. Преходните и заключителни разпоредби касаят изменения и допълнения на съществуващия правилник, обнародван в Държавен вестник, брой 16 от 2007 г., също в сила от 01.01.2007 г.
§16
Разрешенията, издадени от министъра на финансите по реда на отменения Закон за данък върху добавената стойност, запазват действието си за срока, за който са издадени, като разрешения по новия закон. Потвържденията, издадени по отменения Правилник, също запазват действието си по отношение на съответните договори.
§ 17
Правилникът влиза в сила от 1 януари 2007 г., с изключение на § 11, който влиза в сила от датата на обнародване в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби касаят изменения и допълнения на правилника, обнародвани в Държавен вестник, брой 39 от 2008 г. и влизат в сила от 15.04.2008 г.
§38
Параграф §38 указва, че ако до 18.XII.2007 г. е начислен данък по чл. 37, ал. 2 за предварително плащане, и доставчикът получи необходимите документи по чл. 21 - 38, той трябва да коригира данъчния резултат съгласно чл. 39, ал. 4 и 5.
§39
От 1 януари 2007 г. до 18 декември 2007 г. авансовите плащания за услуги по процесуално представителство, свързани с правото на защита на физически лица, се считат за освободени доставки, ако данъчното събитие настъпва след тази дата. Доставчикът трябва да анулира издадената фактура за авансовото плащане и да издаде нова фактура, в която да посочи цялата данъчна основа. За анулирането се издава протокол, а корекциите се извършват в данъчния период на възникване на данъчното събитие.
§40 и Заключителни разпоредби
Правилникът влиза в сила от датата на обнародването в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят към правилника за изменение и допълнение на правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност, който е обнародван в ДВ, бр. 71 от 2008 г. и влиза в сила от 12.08.2008 г.
§8
Правилникът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби касаят изменения и допълнения на правилника, обнародвани в Държавен вестник, брой 105 от 2008 година, и влизат в сила от 01.12.2008 година.
§ 2
Правилникът за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност влиза в сила от 01.12.2008 г. В допълнение, правилникът за изменение и допълнение на същия закон е обнародван в Държавен вестник, брой 4 от 2009 г. и влиза в сила от 01.01.2009 г.
§12
В случай, че дължимият данък не е посочен в митническа декларация, а в друг документ, издаден след 1 януари 2007 г. от митническата администрация, и правото на приспадане на данъчен кредит не е упражнено преди влизането в сила на настоящия правилник, данъчният кредит може да бъде упражнен чрез включване на документа в дневника за покупките за данъчния период на влизането в сила на правилника или в един от следващите три данъчни периода.
§13
Съгласно §13, ако административният акт по чл. 56а, ал. 1 и 2 е издаден след 1 януари 2007 г. и е получен преди влизането в сила на правилника, а правото на приспадане на данъчен кредит не е упражнено, то това право може да бъде упражнено чрез включване на акта в дневника за покупките за данъчния период на влизането в сила на правилника или в един от следващите три данъчни периода.
§14
Регистрираните лица, които са платци на данък и са начислили данъка или са упражнили правото си на данъчен кредит извън установените срокове до 31 декември 2008 г., не прилагат чл. 81, ал. 5 от Правилника. Тези лица се считат за правомерно упражнили правото на приспадане на данъчен кредит, при условие че доставката не е укрита и данни за нея са налични в счетоводството им.
§15
Регистрираните лица, които са начислили данък за услуги по чл. 81, ал. 6 до 31 декември 2008 г., трябва да анулират протокола за начисляване на данъка в срок от четири месеца след влизането в сила на правилника. Анулираният протокол се отразява с обратен знак в дневника за продажбите и, ако е упражнено право на данъчен кредит, също с обратен знак в дневника за покупките.
§16
Параграф §16 уточнява, че изреченията второ и трето на чл. 58, ал. 1 и чл. 61а от Правилника се прилагат само за фактури, които са анулирани след 31 декември 2006 г., както и за дебитни известия, издадени след тази дата.
§17
Лица, регистрирани по чл. 133 от закона, могат да подадат заявление за дерегистрация по чл. 108 от закона, независимо от облагаемия им оборот, ако през последните 12 месеца са извършвали само доставки, за които данъкът е изискуем от получателя след 31 декември 2008 г. Дерегистрацията се извършва след ревизия.
§ 18
Правилникът влиза в сила от 1 януари 2009 г., с изключение на § 9, който влиза в сила от 12 август 2008 г. Заключителните разпоредби касаят изменения в правилника, обнародвани в Държавен вестник, брой 100 от 2009 г., и влизат в сила от 15.12.2009 г.
§2
Правилникът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби касаят изменения и допълнения на правилника, обнародван в Държавен вестник, брой 6 от 2010 г., и влизат в сила от 01.01.2010 г.
§ 50
Параграф 50 от преходните и заключителни разпоредби определя, че за данъчни периоди до 31 декември 2009 г. включително, се използват старите образци на документите. След 1 януари 2010 г. се прилага досегашното приложение № 6 към чл. 68, ал. 4 за справките декларации, до приключване на тримесечната процедура по приспадане.
§51
Параграф §51 уточнява правилата за облагане на доставка на стока втора употреба, внесена или придобита при условията на вътреобщностно придобиване след 1 януари 2010 г. В тези случаи, ако данъкът е начислен към 31 декември 2009 г., се прилага общият ред на закона за облагане. Правото на приспадане на данъчен кредит за начисления данък към 31 декември 2009 г. възниква и се упражнява съгласно чл. 151, ал. 4 от закона.
§ 52
Параграф 52 от Преходните и Заключителни разпоредби урежда условията за доставки с непрекъснато изпълнение, които траят повече от една година и за които няма дължимост за плащане за период, по-дълъг от една година, прилагани преди 31 декември 2009 г. Първото данъчно събитие за тези доставки настъпва на 31 декември 2010 г., освен ако доставката не е прекратена. Данъчната основа се определя пропорционално на броя на месеците от началото на изпълнението до 31 декември 2010 г.
§53
В §53 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност се указва, че лицата, които са внесли данък за авансово плащане на основание на отменен чл. 91, ал. 3, имат задължение при възникване на данъчното събитие на доставката да начислят данък върху данъчна основа, намалена с направеното авансово плащане. Това задължение касае регистрираните лица получатели.
§54
Акредитираните представители на регистрирани чуждестранни лица, които са установени в друга държава членка на ЕС или в трета страна, с която България има правни инструменти за взаимопомощ, носят солидарна и неограничена отговорност за данъчните задължения на чуждестранното лице за данъчни периоди до 31 декември 2009 г. включително.
§ 55
Параграф §55 указва процедурата за регистрираните лица-доставчици, които са начислили данък за авансово плащане до 31 декември 2009 г. във връзка с облагаема доставка, за която след 1 януари 2010 г. не трябва да се начислява данък. В тези случаи, доставчикът трябва да издаде нова фактура, която да документира цялата данъчна основа за доставката, а издадената фактура за авансовото плащане се анулира с протокол по чл. 116, ал. 4 от закона.
§ 56
Параграф §56 указва, че регистрираните лица, към датата на влизане в сила на закона, трябва да посочат електронен адрес за кореспонденция, като подават декларация до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Не е необходимо да се подава декларация, ако електронният адрес вече е заявен за вписване в Агенцията по вписванията.
§ 57
Правилникът влиза в сила от 1 януари 2010 г., с изключение на § 18, който влиза в сила от датата на обнародване в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към правилника за изменение и допълнение на правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност са обнародвани в Държавен вестник, брой 10 от 2011 г. и влизат в сила от 1 февруари 2011 г.
§ 43
Параграф 43 от преходните и заключителните разпоредби описва как да се документира доставка по настаняване, когато е получено авансово плащане до 31 март 2011 г. В такъв случай доставчикът трябва да издаде фактура, отразяваща цялата данъчна основа на доставката, и да прилага данъчния режим към датата на възникване на данъчното събитие. Ако е необходимо, регистраното лице може да анулира първоначалната фактура за авансовото плащане и да издаде нова, като също така издаде протокол за анулирането. Корекциите трябва да се извършат през данъчния период, в който е възникнало данъчното събитие.
§ 44
Параграф 44 от Правилника определя процедурите при получаване на авансови плащания за доставки, които са освободени или облагаеми по Закона за ДДС. При получаване на авансово плащане за освободена доставка, която става облагаема след 31 декември 2010 г., доставчикът издава фактура с цялата данъчна основа. При облагаема доставка, която става освободена след тази дата, се анулира старата фактура и се издава нова с данъчната основа. Във всички случаи се издава протокол за анулиране и корекциите се отразяват в отчетите за продажби.
§45
Според §45 от преходните и заключителни разпоредби, за данъчните периоди, които са преди влизането в сила на настоящия правилник, се използват образците на документите, които са регламентирани в Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност, валиден към 31 декември 2010 г.
§46
Правилникът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят към правилника за изменение и допълнение на правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност, който е обнародван в "Държавен вестник", брой 84 от 2011 г. и влиза в сила от 01.01.2012 г.
§ 15 и Преходни и Заключителни разпоредби
Правилникът влиза в сила от 1 януари 2012 г., с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към правилника за изменение и допълнение на правилника бяха обнародвани в "Държавен вестник", брой 15 от 2012 г., и влизат в сила от 21.02.2012 г.
§19
На 1 януари 2012 г. прекратяването на дейността на търговски дружества и кооперации, както и заличаването на клоновете на чуждестранни търговци, е основание за задължителна дерегистрация съгласно чл. 107, т. 4 от Закона за данък върху добавената стойност.
§ 20
Правилникът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила на по-късни дати. Параграф 17, т. 1 влиза в сила от 1 март 2012 г., а § 14, § 17, т. 2 и 3 и § 18 влизат в сила от 1 юни 2012 г. Допълнителни разпоредби за изменение и допълнение на правилника са обнародвани през 2013 г. и влизат в сила от 28 февруари 2013 г.
§ 21
Концедентът или концесионерът е задължен да отразява фактурите, издадени по § 43, ал. 4 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, в дневника за продажбите. Това трябва да се извърши за данъчния период, през който фактурите са издадени, без да се попълва информация в колони 9 - 25 на приложение № 10 към чл. 113, ал. 2.
§22
Правоприемниците имат право да упражнят правото за подаване на описа по чл. 60, ал. 5, ако то е възникнало и не е упражнено към момента на влизане в сила на правилника. Срокът за упражняване е 45 дни от вписването на съответното обстоятелство в търговския регистър или в регистър БУЛСТАТ.
§23
В §23 се уточнява, че при случаи по чл. 67, ал. 1, т. 2, когато обстоятелствата по чл. 79, ал. 8 от закона са настъпили преди влизането в сила на правилника, протоколът по чл. 67, ал. 2 трябва да бъде издаден до 30 април. Освен това, за определяне на частта на данъчния кредит, се счита, че обстоятелствата по чл. 79, ал. 8 от закона са настъпили през 2012 г.
§ 24
Правилникът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграфи 15, 16, 17, 18, 19 и 20, които влизат в сила от 15 март 2013 г. Преходните и заключителните разпоредби към правилника за изменение и допълнение на правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност са обнародвани в "Държавен вестник", брой 110 от 2013 г. и влизат в сила от 01.01.2014 г.
§ 24
В параграф 24 от Преходните и Заключителни разпоредби се указват процедурите при анулиране на фактури за авансови плащания и издаване на нови фактури. При анулиране на фактура, доставчикът трябва да впише "обратно начисляване". Доставките, за които данъчното събитие е преди 31 декември 2013 г., се документират с фактура, прилагана към датата на събитието. За изменения на данъчната основа след 1 януари 2014 г. се издава известие с прилагане на данъчния режим към датата на възникване на събитието.
§25
Правото на приспадане на данъчен кредит за активи и услуги, получени до 1 януари 2014 г., може да се упражни в рамките на дванадесет данъчни периода след възникването на правото, при условие че не е изтекло три данъчни периода от него и правото не е било упражнено до момента на влизането в сила на правилника.
§26
Правилникът влиза в сила от 1 януари 2014 г. Заключителните разпоредби касаят изменения и допълнения на правилника, обнародвани в Държавен вестник, брой 1 от 2015 г., и влизат в сила от 6 януари 2015 г.
§32
Правилникът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към правилника за изменение и допълнение на правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност са обнародвани в Държавен вестник, брой 8 от 2016 г., и влизат в сила от 29.01.2016 г., като последващи изменения са обнародвани в брой 24 от 2017 г. и влизат в сила от 21.03.2017 г.
§21
Параграф §21 определя преходни мерки, свързани с подаването на документи и образци до 29 февруари 2016 г. Включва изисквания за подаване на приложения с повече от пет записа по досегашния ред, използване на стария образец на документа и прилагане на образците на документите за данъчни периоди до 31 януари 2016 г. включително.
§22
Параграф 22 от правилника определя начина на изчисляване на разходите за изхабяване на стоки, използвани за услуги за лични нужди до 31 декември 2015 г. След тази дата, при определяне на преки разходи, разходът за изхабяване се изчислява като част от разликата между данъчната основа и сумата на изхабяването, включена в преките разходи. Разходът за изхабяване се изчислява по линейния метод за оставащите години до изтичане на 5-годишния срок за движими вещи и 20-годишния срок за недвижими имоти, считано от данъчния период, в който е упражнено правото на данъчен кредит. При учредяване на вещно право върху стока, разходът за изхабяване се определя за периода на учредяване, но не повече от предходните срокове.
§23
Правилникът за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби касаят изменения и допълнения на съществуващия правилник и са обнародвани в брой 24 от 2017 година, в сила от 21 март 2017 година.
§62
Параграф §62 уточнява, че досегашното приложение № 6 към чл. 68, ал. 4 остава в сила за данъка за възстановяване, който може да бъде прихванат или възстановен след приключване на процедурата по приспадане. Това се отнася за справки-декларации за данъчни периоди, преди влизането в сила на новия правилник, включително и за данъчния период, в който новият правилник влиза в сила.
§63
Параграф §63 определя датата на регистрация при регистрация по чл. 132, ал. 5 от закона, основана на § 46 от преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове. Датата на регистрация се счита за датата на връчване на акта за регистрация. В регистрационния опис по чл. 74, ал. 2, т. 3 от закона се включват наличните активи, с изключение на тези, внесени от съдружник за общо ползване.
§64
Параграф §64 указва, че при регистрация по чл. 132, ал. 5 и чл. 132а от закона, до влизането в сила на настоящия правилник, се прилагат образците на документите от предишните приложения № 1 и № 8, свързани с данъчните задължения.
§66
При доставка на услуга с поетапно изпълнение, ако данъчното събитие възниква по чл. 25, ал. 4 от закона, в сила от 1 януари 2017 г., но фактурата е издадена за данъчно събитие, възникнало по чл. 25, ал. 4 от закона, в сила до 31 декември 2016 г., то тази фактура се счита за издадена за получено авансово плащане.
§67
Параграф §67 указва, че за стоки и услуги, налични към 1 януари 2017 г., които не са дълготрайни активи и за които не са приложени определени разпоредби на закона до 31 декември 2016 г., при унищожаване, липси, брак или доставка на стоката или услугата, регистрираното лице е задължено да извърши корекция съгласно чл. 79, ал. 1 и 2 от закона.
§ 68
Параграф §68 урежда сроковете и условията за прилагане на данъчните разпоредби за недвижими имоти, налични към 1 януари 2016 г. За 2017 г. 20-годишният срок, свързан с определянето на данъчната основа и корекции на данъчния кредит, започва от годината на упражняване на правото на данъчен кредит. Тази разпоредба е валидна и за имоти, придобити или изградени през 2016 г. Протоколите, издадени през 2016 г. по предишните разпоредби, се анулират и за тях се прилагат новите разпоредби.
§69
В преходните и заключителни разпоредби на правилника се определят условията за прилагане на разходите за услуги, извършвани с налични стоки към 1 януари 2017 г. Разходите за изхабяване на стоки, които не са дълготрайни активи, се определят на базата на данъчната основа и изхабяването, отчетено до 31 декември 2016 г. За стоки, с които не са извършвани доставки на услуги до 31 декември 2016 г., не се отчита изхабяването за периода на приспадане на данъчен кредит. Протоколите за начислен данък за доставки след 1 януари 2017 г. се анулират и заменят с нови, като данъчната основа се определя съгласно предходните алинеи.
§70
Разпоредбите на §70 от Правилника определят условията за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ДДС) при авансови плащания, получени или направени от туроператори до 31 декември 2016 г. В случай, че данъчното събитие възниква след 1 януари 2017 г., за доставките се прилагат разпоредбите на закона, които са в сила до 31 декември 2016 г. При издаване на фактура за авансово плащане след 1 януари 2017 г., ако данъчното третиране е променено, се изисква анулиране на старата фактура и издаване на нова. Корекциите на данъчния кредит също трябва да бъдат отразени в съответствие с новите разпоредби.
§71
Параграф §71 уточнява, че за доставки по договори, сключени до 31 декември 2016 г. включително, ще се прилагат разпоредбите на чл. 58, ал. 1, т. 8 от закона, които са в сила до 31 декември 2016 г., както и разпоредбите на чл. 27 и 31, които са в сила до влизането в сила на настоящия правилник.
§72
Правилникът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят към правилника за изменение и допълнение на същия правилник, който е обнародван в "Държавен вестник", брой 58 от 2018 г. и влиза в сила от 13.07.2018 г.
§ 28
Корекциите по чл. 79а от закона за стоки или недвижими имоти, налични към 1 януари 2017 г., за които не е ползван данъчен кредит, се извършват с оглед 5-годишния или 20-годишния срок, който започва да тече от годината на производството, закупуването, придобиването или вноса. Това включва случаи на корекции, извършени на основание § 42, ал. 2 и 3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове.
§ 29
Параграф 29 от преходните и заключителни разпоредби на правилника определя, че за данъчните периоди до влизане в сила на правилника се прилагат старите образци на определени приложения. Освобождаването от задължение за предоставяне на обезпечение за лица, свързани с вътреобщностно придобиване на течни горива, става чрез подаване на декларация в 7-дневен срок преди данъчното събитие. Лицата, подали декларация, се считат за вписани в регистъра, а датата на вписване е датата на подаване на декларацията. Те трябва да подадат уведомление по образец в периода от 1 октомври до 31 декември 2018 г.
§ 30
Правилникът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграфи 14 и 27, които влизат в сила три месеца след влизането в сила на правилника. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на правилника, обнародвани в ДВ, бр. 3 от 2019 г., с дата на влизане в сила 08.01.2019 г.
§30
При изтичане на последния данъчен период по чл. 87, ал. 4 от закона през декември 2018 г., лицето е задължено да внесе данъка в държавния бюджет до края на февруари 2019 г. в сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.
§31
Лицата, които са се регистрирали по избор съгласно чл. 100 от закона до 31 декември 2018 г., имат правото да прекратят регистрацията си по закона от 1 януари 2019 г., при условие че са налице обстоятелствата, посочени в чл. 108, ал. 2 от закона.
§ 32
Правилникът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" с определени изключения. Параграф 16 влиза в сила от 7 януари 2019 г., параграфи 21, 22, 26, 27 и 28 от 1 февруари 2019 г., а параграфи 8, 9, 13, 15, 23, 24 и 25 от 1 юли 2019 г. Преходни и заключителни разпоредби към Правилника за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност са обнародвани в "Държавен вестник", брой 25 от 2020 г., и влизат в сила от 20.03.2020 г.
§ 32
Параграф §32 определя сроковете за прилагане на образците на документи по предишните приложения на правилника. До 31 март 2020 г. включително, се използват образците по приложения № 1 и 8. За данъчни периоди до същата дата, се прилагат образците по приложения № 10, 11, 12, 13, 14 и 15.
Параграф 33
Параграф 33 от Преходните и Заключителни разпоредби определя начина на отразяване на данъчните операции, свързани с режим складиране на стоки до поискване за периодите януари, февруари и март 2020 г. Ако за тези операции не са отразени данни в дневниците за продажби и покупки, те трябва да се отразят в данъчния период април 2020 г. Ако данните вече са отразени, тази разпоредба не се прилага.
§34
Правилникът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят към правилника за изменение и допълнение на правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност, който е обнародван в "Държавен вестник", брой 11 от 2021 г. и влиза в сила от 09.02.2021 г.
§7
VIES-декларацията не може да съдържа идентификационен номер по ДДС на получателя или на лицето, за което стоките са предназначени, със знак "GB" за данъчни периоди след 31 декември 2020 г. Изключение правят случаите, когато данъчният период е преди 1 януари 2021 г.
§8
Разпоредбите определят как да се отразяват кредитни и дебитни известия, свързани с вътреобщностни доставки и услуги, извършени преди 1 януари 2021 г., както и как да се извършват корекции на грешки във VIES-декларацията. Регистрирани лица, които прехвърлят стоки до Обединено кралство Великобритания под режим на складиране, имат специфични задължения за деклариране след 31 декември 2020 г. Разпоредбите се отнасят за данъчни периоди след 31 декември 2020 г. и определят реда за отразяване на операции, които не са били декларирани навреме.
§9
Правилникът влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник'. Преходните и заключителните разпоредби касаят изменения и допълнения на правилника, обнародван в 'Държавен вестник', брой 27 от 2021 г., и влизат в сила от 01.07.2021 г.
§50
Параграф 50 от правилника определя процедурата за корекции на стойности в подадените справка-декларации за данъчни периоди до втория данъчен период за деклариране през 2021 г. Корекциите се извършват чрез изменение на вече подадената справка-декларация, а не чрез нова такава. Срокът за извършване на корекции е до три години от изтичането на срока за подаване на справка-декларацията. Дължимият данък от корекциите се внася в бюджета на Националната агенция за приходите в евро.
§51
Параграф §51 регламентира подаването на неподадени в срок справки-декларации за данъчни периоди до 2021 г. В случай, че страната е държава членка по потребление, тези справки се подават до три години от законоустановения срок в съответната държава членка. След изтичането на този срок, справките трябва да се подават в Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - София. За случаите по ал. 1 се използват образците на справка-декларацията, валидни до 30 юни 2021 г.
§ 52
Данъчно задължени лица, установени в трета страна без споразумение за взаимопомощ с ЕС, могат да продължат регистрацията си за режим извън Съюза, ако определят акредитиран представител и подадат заявление за актуализация до 30 юни 2021 г. При непредставяне на акредитиран представител в срок, регистрацията се прекратява от орган по приходите, без връчване на акт за дерегистрация.
§ 54
Правилникът влиза в сила от 1 юли 2021 г., с изключение на определени параграфи, които влизат в сила по различни дати. Параграфи § 3, § 5, § 26 и § 53 влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Параграфи § 11, т. 1, § 21, т. 4 относно чл. 95, ал. 6 и 7, § 33, § 35, § 41 и § 42 влизат в сила от 1 април 2021 г. Правилникът за изменение и допълнение на този правилник е обнародван на 26.07.2022 г. и е в сила от тази дата, с изменения, обнародвани на 27.06.2023 г.
§53
Лицата, попадащи под чл. 3, ал. 1, т. 9 и 11 от Закона за регистър БУЛСТАТ, трябва да използват идентификационния си номер за ДДС преди служебното му преобразуване, когато подават декларации за данъчни периоди до 31 декември 2021 г. включително. Това важи за декларации по чл. 125, ал. 1 и 2, както и по чл. 159, ал. 4 и/или чл. 159а, ал. 2 от закона.
§54
Националната агенция за приходите служебно променя идентификационния номер за целите на ДДС на физически лица, които не са еднолични търговци и са вписани в регистър БУЛСТАТ с единен идентификационен код, различен от единен граждански номер. От 1 октомври 2022 г. идентификационният номер за ДДС става единният идентификационен код по БУЛСТАТ, пред който се поставя знакът "BG". Агенцията уведомява лицата за промените. Лицата, които подават декларации за данъчни периоди до 30 септември 2022 г., трябва да използват стария си идентификационен номер за ДДС.
§57
Правилникът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от 1 август 2022 г. По-конкретно, параграфи 37, 38, 39, т. 1 и т. 2, букви "г" и "д" и параграфи 40-51 ще влязат в сила на посочената дата. Последните изменения и допълнения на правилника са обнародвани на 27.06.2023 г.
§37
От 1 януари 2024 г. Националната агенция за приходите служебно променя идентификационния номер за целите на ДДС на физически лица, регистрирани до 31 декември 2023 г., които не са вписани в търговския регистър. Новият номер ще бъде служебният номер от регистъра за целите на ДДС, пред който ще бъде поставен знакът 'BG'. Лицата ще бъдат уведомени за промяната, а при подаване на декларации за данъчни периоди до 31 декември 2023 г. ще трябва да посочват стария си идентификационен номер.
§38
Правилникът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи: Параграф 25 (относно чл. 126, ал. 1, 2 и 4) и параграфи 28-34 влизат в сила от 1 юли 2023 г. Параграф 26 влиза в сила от 1 януари 2024 г. Заключителните разпоредби към правилника за допълнение на правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност са обнародвани в "Държавен вестник", брой 99 от 2023 г. и влизат в сила от 1 януари 2024 г.
§2 и заключителни разпоредби на Правилника за изменение и допълнение на Правилника за приложение на Закона за данък върху добавената стойност
Правилникът за приложение на Закона за данък върху добавената стойност влиза в сила от 1 януари 2024 г. Освен това, Правилникът за изменение и допълнение на същия правилник е обнародван в Държавен вестник, брой 54 от 2024 г. и влиза в сила от 25 юни 2024 г.
§15, Приложение № 1, Приложение № 4, Приложение № 5, Приложение № 6
Правилникът за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Регистрацията по ЗДДС и дерегистрацията се извършват по определени членове от закона, в зависимост от условията за задължителна или доброволна регистрация на данъчно задължените лица. Специфични приложения и формуляри са предоставени за регистрация, дерегистрация и отчетност по ЗДДС, включително изисквания за подаване на данни, корекции и уведомления, свързани с данъчните задължения.
