ЗАКОН ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда обществените отношения, свързани с правото на предучилищно и училищно образование, както и устройството, функциите, организацията, управлението и финансирането на системата на образованието. Прилага се и за училищното професионално образование и обучение, освен ако не е уредено по друг начин в Закона за професионалното образование и обучение.
Чл. 2
Системата на предучилищното и училищното образование обхваща участниците в образователния процес (деца, ученици, учители, директори, родители) и институциите (детски градини, училища, центрове за подкрепа и специализирани звена). Участниците и институциите си сътрудничат с общините и други заинтересовани страни. Включва и образованието, предоставяно от организации на българите в чужбина, както и от други определени организации.
Чл. 3
Образованието в България включва обучение, възпитание и социализация, и е национален приоритет. То се основава на принципи като единна държавна образователна политика, ориентация към интересите на децата и учениците, равен достъп до качествено образование, недопускане на дискриминация, запазване на образователната традиция, хуманизъм, културно многообразие, иновации в педагогическите практики, прозрачност на управлението, автономия за образователни политики и ангажираност на различни заинтересовани страни.
Чл. 4
Държавата осигурява образователна политика, която цели интегрирането на българите, живеещи извън страната, в българската образователна система. Това включва предоставяне на условия за пълноценно участие в образователния процес.
Чл. 5
Чл. 5 от Закона за предучилищното и училищното образование определя основните цели на образованието, които включват интелектуално, емоционално и социално развитие на децата и учениците, съхраняване на българската идентичност, придобиване на компетентности за лична и професионална реализация, както и насърчаване на учене през целия живот. Допълнителни цели са формиране на толерантност, познаване на културни ценности и разбиране на глобални процеси. Държавата също така работи за повишаване на качеството на образованието и предотвратяване на ранното отпадане от училище.
Чл. 6
Законът за предучилищното и училищното образование определя основните цели на образователната система. Член 6 посочва, че системата осигурява условия за ранно детско развитие, подготовка на децата за училище, придобиване на основно и средно образование или професионална квалификация, както и валидиране на компетентности, получени чрез неформално и информално учене. Тези аспекти подчертават важността на образованието в ранна възраст и необходимостта от официално признаване на различни форми на обучение.
Чл. 7
Всеки индивид има право на образование и възможност за повишаване на образованието и квалификацията си чрез учене през целия живот. Приобщаващото образование е основен принцип, свързан с правото на образование.
Чл. 8
Предучилищното образование е задължително от учебната година, в която детето навършва 4 години. Родителите избират форма на образование, а държавата и общините осигуряват условия за обхват на децата. Училищното образование е задължително до 16-годишна възраст и започва от учебната година, в която детето навършва 7 години. Има възможност за започване на училище от 6-годишна възраст при преценка на родителя и удостоверена готовност. Началото на училищното образование може да се отложи с една година при здравословни проблеми на детето.
Чл. 9
Задължителното предучилищно и училищно образование в държавните и общинските детски градини и училища е безплатно за всички деца и ученици. След задължителната училищна възраст, безплатно училищно образование се осигурява за български граждани, граждани на други държави членки на ЕС, както и за граждани на трети държави с определени условия за пребиваване. Малолетните и непълнолетните чужденци, търсещи или получили международна закрила, също имат право на безплатно образование. Не се заплащат такси за обучение, материална база и държавни изпити. Граждани на трети държави, навършили задължителната възраст, се обучават срещу заплащане на такси, определени от Министерския съвет.
Чл. 10
Частните детски градини и училища могат да получават държавна субсидия за осъществяване на задължителното предучилищно и училищно образование. Включването им в системата на държавно финансиране става по тяхно заявление. Те могат да извършват платени дейности само извън финансираните от държавата. 20% от приетите деца и ученици в тези институции трябва да бъдат обучавани безплатно, включително деца с изявени дарби и специални образователни потребности. Приемът на тези деца става в началото на учебната година или на нова образователна степен, съгласно правилника на съответната институция.
Чл. 11
Предучилищното и училищното образование в България е светско и забранява налагането на идеологически и религиозни доктрини, политическа и партийна дейност, както и пропаганда на нетрадиционна сексуална ориентация и полова идентичност, различна от биологичната. Въпреки това, идеологии и системи от възгледи могат да се изучават с цел формиране на национално самочувствие и патриотичен дух, при спазване на образователните стандарти.
Чл. 12
Всеки гражданин има право на образование в детска градина или училище по свой избор, освен ако в закона или подзаконовите актове не е предвидено друго. За малолетните деца изборът се прави от родителите, а за непълнолетните - от самите ученици със съгласието на родителите им.
Чл. 13
Чл. 13 от Закона за предучилищното и училищното образование определя българския език като официален в образователната система. Образованието се осъществява на български, с изключения за интензивно изучавани чужди езици, където учебни предмети могат да се преподават на чужд език. В училища, следващи стандарти на друга държава членка, също е допустимо изучаване на чужд език, с изключение на Български език и литература. Всеки български гражданин има право и задължение да изучава българския език, а учениците с майчин език различен от българския могат да изучават и него, под контрола на държавата.
Чл. 14
На децата и учениците в предучилищното и училищното образование се осигуряват условия за усвояване на българския книжовен език, което е задължително за всички. Усвояването включва изисквания както към устната, така и към писмената реч.
Чл. 15
Чл. 15 от Закона за предучилищното и училищното образование регламентира усвояването на българския книжовен език. Това се постига чрез обучение по предмета Български език и литература, обучение по останалите учебни предмети, провеждани на български език, и чрез общуването в предучилищната и училищната система.
Чл. 16
Чл. 16 от Закона за предучилищното и училищното образование предвижда създаването на допълнителни условия за деца и ученици, за които българският език не е майчин. Целта е да се подпомогне образователната интеграция на тези деца, като условията и редът за това се определят в държавния образователен стандарт за усвояването на българския книжовен език.
Чл. 17
На деца и ученици в задължителна предучилищна и училищна възраст, независимо от гражданството, се осигурява безплатно обучение по български език. Ученици, чиито родители са граждани на други държави членки и работят в България, получават и обучение по майчин език и култура. Допълнително обучение по български език се осигурява и за деца и ученици с международна закрила, ако е необходимо.
Чл. 18
Чл. 18 от Закона за предучилищното и училищното образование определя как се усвоява българският книжовен език. Това включва овладяване на компетентности съгласно държавния образователен стандарт за предучилищно образование и общообразователна подготовка, спазване на книжовноезиковите норми в учебните часове по всички предмети и в общуването между педагогическите специалисти и учениците.
Чл. 19
Учителите в предучилищното и училищното образование са задължени да преподават на български език и да помагат на децата и учениците в овладяването и прилагането на книжовноезиковите норми. Това задължение важи за всички учебни предмети, с изключение на Чужд език, Майчин език и предметите, изучавани на чужд език.
Чл. 20
Чл. 20 от Закона за предучилищното и училищното образование предвижда, че овладяването на книжовноезиковите норми на българския език от учениците е предмет на проверка и оценка от учителите в часовете по Български език и литература. Установяването на степента на усвояване се извършва и чрез национални външни оценявания. Учителите и педагогическите специалисти отговарят за подпомагането и контрола на спазването на книжовноезиковите норми в образователната система.
Чл. 21
Член 21 от Закона за предучилищното и училищното образование предвижда, че познавателните книжки, учебниците и учебните помагала, освен по предметите Чужд език, Майчин език и предметите, изучавани на чужд език, трябва да се съставят така, че да осигуряват условия за усвояване на книжовноезиковите норми на българския език.
Чл. 22
Чл. 22 от Закона за предучилищното и училищното образование определя държавните образователни стандарти като задължителни изисквания за резултатите и условията в системата на образованието. Стандартите обхващат различни аспекти на образованието, включително предучилищното образование, усвояване на българския език, учебни планове, оценяване на резултатите, професионално развитие на учителите и финансиране на институциите. Приемането на стандартите се извършва чрез наредби на министъра на образованието и науката или на Министерския съвет, в зависимост от конкретния аспект.
Чл. 23
Член 23 от Закона за предучилищното и училищното образование описва синхронизацията на държавните образователни стандарти и Националната квалификационна рамка, която се основава на Европейската квалификационна рамка. Тя се приема от Министерския съвет и определя компетентностите по нива на образование. Целта на рамката е да улесни мобилността на гражданите и да осигури прозрачност на образованието и квалификациите, като същевременно улеснява признаването на резултатите от формалното, неформалното и информалното обучение.
Чл. 24
Детската градина е институция за отглеждане и обучение на деца от тригодишна възраст до постъпването им в I клас, съобразно държавния образователен стандарт. Законът позволява прием на деца на двегодишна възраст, а също така може да се разкриват яслени групи за деца от 10-месечна до тригодишна възраст, които се обучават по стандарти за ранно детско развитие.
Чл. 25
Чл. 25 определя училището като институция, която осигурява обучение, възпитание и социализация на учениците, както и условия за завършване на клас и етап или придобиване на степен на образование. В определени случаи училището предлага и професионална квалификация. Също така, училището може да осъществява задължителното предучилищно образование на деца, съобразно държавните образователни стандарти.
Чл. 26
Центърът за подкрепа за личностно развитие е институция, която организира дейности за приобщаване, обучение и възпитание на деца и ученици, както и за развитие на техните интереси и способности. Той не осигурява завършване на клас или етап и придобиване на степен на образование, освен в случая на център за специална образователна подкрепа, който може да предлага професионално обучение за придобиване на първа степен на професионална квалификация.
Чл. 27
Специализираните обслужващи звена са институции, които изпълняват и популяризират дейности, свързани с образователните политики. Те оказват подкрепа на приобщаващото образование и осигуряват информационно-техническа помощ на системата на предучилищното и училищното образование.
Чл. 28
Чл. 28 от Закона за предучилищното и училищното образование определя принципите на автономията на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие. Те могат да определят свои политики, да уреждат устройството си в правилник, да избират методи на обучение, да определят символи и ритуали, и да участват в програми в областта на образованието. Автономията включва правото да определят профили и професии, да съставят учебни планове и да сключват споразумения с висши училища за съвместно обучение. Принципът на автономията не допуска политическа и партийна дейност в образователните институции.
Чл. 29
Институциите в системата на предучилищното и училищното образование са юридически лица. Те придобиват това качество от деня на обнародване на акта за откриването им в 'Държавен вестник', освен ако не е предвидено друго. Частните детски градини и училища придобиват качеството на юридическо лице съгласно Търговския закон, Закона за юридическите лица с нестопанска цел, Закона за кооперациите или законодателството на друга държава членка.
Чл. 30
Наименованията на детските градини, училищата, центровете за подкрепа за личностно развитие и специализираните обслужващи звена трябва да са написани на български книжовен език. Те трябва да отговарят на истината, да не въвеждат в заблуждение и да не нарушават обществения ред и морала.
Чл. 31
Чл. 31 от Закона за предучилищното и училищното образование регламентира изискванията за наименованията на училищата и детските градини. Наименованието трябва да включва име и означение на вида, да е обществено приемливо и за частните учебни заведения да съдържа 'частна'. Училищата могат да добавят указания за профили, като 'езиково' за чуждоезикови училища или 'математическо' за математически и природни науки. Училища с национално значение могат да включват 'национално' в наименованието си.
Чл. 32
Чл. 32 от Закона за предучилищното и училищното образование предвижда, че наименованието на центровете за подкрепа за личностно развитие и специализираното обслужващо звено трябва да съдържа име и указание за предмета на дейност. Това означава, че наименованията трябва да са ясни и да отразяват функциите на тези центрове.
Чл. 33
Чл. 33 от Закона за предучилищното и училищното образование определя, че седалището на детската градина, училището, центъра за подкрепа за личностно развитие и специализираното обслужващо звено е населеното място, където се намира тяхното управление. Официалният адрес на тези институции е адресът на управлението и трябва да съвпада с адреса на сградата, в която се осъществява образователният процес.
Чл. 34
Чл. 34 от Закона за предучилищното и училищното образование определя, че институциите в тези сфери имат обикновен собствен печат, а училищата, с изключение на началните, частните и духовните, притежават и печат с изображение на държавния герб. Този печат се полага на редица документи, включително свидетелства и дипломи, както и на техните дубликати и приложения. Частните и духовните училища могат да полагат печата в регионалните управления на образованието при определени условия.
Чл. 35
Детските градини в България могат да бъдат общински или частни. Изключително, държавни детски градини могат да се откриват към Министерството на отбраната за деца на военнослужещи и цивилни служители, или по силата на международен договор.
Чл. 36
Според Закона за предучилищното и училищното образование, училищата могат да бъдат от четири основни типа: държавни, общински, частни и духовни. Всеки от тези типове училища има свои специфики и управление.
Чл. 37
Член 37 от Закона за предучилищното и училищното образование определя училищата като неспециализирани и специализирани в зависимост от вида на подготовката, която предлагат.
Чл. 38
Чл. 38 определя видовете неспециализирани училища в България, включително начални, основни, гимназии, обединени и средни училища. Гимназиите могат да бъдат профилирани или професионални. Профилираните гимназии с определени профили могат да обучават ученици и в прогимназиален етап. Професионалните гимназии обикновено са държавни, но могат да станат общински при определени условия. Неспециализирани училища могат да бъдат обявени за иновативни или с национално значение, като за това се изискват решения от Министерския съвет и спазване на определени критерии. Решенията за иновативност и национално значение се обнародват в „Държавен вестник“.
Чл. 39
Чл. 39 от Закона за предучилищното и училищното образование определя специализираните училища, които подготвят кадри в области като спорт, изкуства и култура, както и за нуждите на вероизповеданията. Специализираните училища включват спортни училища, училища по културата, училища по изкуствата и духовни училища. Спортните училища могат да бъдат държавни или общински, докато училищата по културата и изкуствата са държавни. Освен това, специализирани училища могат да бъдат обявени за иновативни при спазване на определени изисквания.
Чл. 40
Чл. 40 от Закона за предучилищното и училищното образование регламентира учредяването и функционирането на частни детски градини и училища. Те могат да бъдат учредявани от физически или юридически лица, а дейността им се осъществява след вписване в регистър. Частните образователни институции имат право да провеждат обучение и да издават документи за завършено образование, при условие че спазват изискванията на закона и получат разрешение от съответната държава членка. Освен това, частно училище може да бъде обявено за иновативно при спазване на определени изисквания.
Чл. 41
Член 41 от Закона за предучилищното и училищното образование позволява откриването на духовни училища за нуждите на вероизповеданията. Тези училища могат да бъдат откривани по искане на регистрирани религиозни институции и в тях могат да се обучават ученици, които са завършили основно образование.
Чл. 42
Член 42 от Закона за предучилищното и училищното образование определя видовете училища в България. Училищата се делят на дневни и вечерни. Дневните училища се откриват по определени членове от закона и предлагат различни форми на обучение. Вечерните училища предлагат обучение за лица над 16 години, а в определени случаи и за лица над 14 години, с възможност за организиране на самостоятелно, индивидуално и комбинирано обучение.
Чл. 43
Според Чл. 43 от Закона за предучилищното и училищното образование, държавни училища са: специалните училища, българските училища в чужбина, училищата към местата за лишаване от свобода, както и училищата, създадени по международен договор, в който е уреден този въпрос.
Чл. 44
Специалните училища осигуряват обучение и подкрепа на ученици със сензорни увреждания, възпитателни интернати и социално-педагогически интернати. Те предлагат целодневна организация на учебния ден с осигурено хранене и при необходимост общежитие. В тези училища се провежда обучение за завършване на клас и придобиване на основно и средно образование, както и професионална квалификация. Освен това, те могат да организират предучилищно образование за деца със сензорни увреждания, а по изключение да приемат деца под 3 години. Възпитателните интернати са предназначени за ученици, извършили противообществени прояви, а социално-педагогическите интернати - за деца без подходящи условия за живот в семейството.
Чл. 45
Чл. 45 от Закона за предучилищното и училищното образование регламентира откритие на училища в местата за лишаване от свобода. Те предлагат обучение на лишени от свобода при условията на Наказателно-процесуалния кодекс. В тези училища се организира обучение за основно и средно образование, както и за придобиване на професионална квалификация.
Чл. 46
Чл. 46 от Закона за предучилищното и училищното образование регламентира, че българските училища, разположени в чужбина, трябва да бъдат създадени и да функционират в съответствие с българското законодателство и международните договори, по които България е страна.
Чл. 47
Член 47 от Закона за предучилищното и училищното образование определя, че всички училища трябва да осигуряват общообразователна и разширена подготовка. Обединените училища могат да предлагат и професионална подготовка, докато средните училища и гимназиите осигуряват профилирана и/или професионална подготовка.
Чл. 48
Член 48 от Закона определя видовете училища и тяхната подготовка. Спортните училища предоставят общообразователна и специализирана подготовка в спорта, а в средната степен и професионална подготовка в направление 'Спорт'. Училищата по културата предлагат общообразователна, специализирана и профилирана подготовка. Училищата по изкуствата осигуряват общообразователна, специализирана и професионална подготовка в изкуствата. Духовните училища предлагат общообразователна, специализирана подготовка в съответното вероизповедание и професионална подготовка в направление 'Религия' или профилирана подготовка.
Чл. 49
Чл. 49 от Закона за предучилищното и училищното образование определя центровете за подкрепа за личностно развитие и техните функции. Те включват развитие на интереси и способности, кариерно ориентиране, рехабилитационна работа с деца, ресурсно подпомагане на деца с образователни потребности, и психологическа подкрепа. Специалните образователни центрове извършват диагностична и терапевтична работа, както и обучение на деца с увреждания. Центровете могат да бъдат общински или държавни, а техните дейности се уреждат с правилници от съответните органи.
Чл. 50
Чл. 50 от Закона за предучилищното и училищното образование определя специализираните обслужващи звена, които извършват различни дейности, свързани с образованието, включително изследователска и информационна дейност, методическо подпомагане, квалификация на педагогически специалисти и оценяване. Дейностите по приобщаващото образование се осъществяват от регионални центрове, които са държавни. Устройството и дейността на тези звена се регулират с правилници от министъра на образованието.
Чл. 51
Чл. 51 от Закона за предучилищното и училищното образование предвижда, че дейностите за популяризиране на държавната политика в образованието се осъществяват от Национално издателство за образование и наука "Аз-буки". Това издателство извършва издателска, информационно-образователна и методическа дейност, както и подготовка, отпечатване и разпространение на научно-методически издания на Министерството на образованието и науката и вестник "Аз-буки". Устройството и дейността на издателството се уреждат с правилник, издаден от министъра на образованието и науката.
Чл. 52
Чл. 52 от Закона за предучилищното и училищното образование определя начините на финансиране на различни образователни институции. Държавните институции получават средства от държавния бюджет, общинските - от бюджета на общините, а частните се финансират съгласно законодателството, по което са учредени. Духовните училища имат специфични условия за финансиране, определени от Закона за вероизповеданията.
Чл. 53
Чл. 53 от Закона за предучилищното и училищното образование определя понятията средищна детска градина и средищно училище. Средищната детска градина е общинска институция, която обслужва деца от населени места без детска градина или училище. Средищното училище е държавно или общинско училище, което приема ученици от населени места без училище. За учениците от І до VІІ клас се осигуряват целодневна организация на учебния ден и обедно хранене. Осигурява се и транспорт за децата и учениците. Средищните институции са включени в списък, приет от Министерския съвет, който се актуализира ежегодно. Критериите за включване в списъка се определят с акт на Министерския съвет и целят минимизиране на времето за пътуване и осигуряване на условия за образователния процес.
Чл. 54
Чл. 54 от Закона за предучилищното и училищното образование определя условията за закриване на защитени детски градини и училища. Защитените детски градини и училища не могат да бъдат закривани, ако това би нарушило достъпа до образование на децата. Те са включени в списък, приет от Министерския съвет, който се актуализира ежегодно. Критериите за определяне на защитените заведения се основават на географски и демографски фактори, инфраструктура и капацитета на близките заведения. Освен това, ако защитено заведение отговаря на критериите за средищна детска градина или училище, то се включва и в съответния списък.
Чл. 55
Чл. 55 от Закона за предучилищното и училищното образование подчертава, че предучилищното образование е основополагающе за учене през целия живот. То осигурява разнообразно развитие на децата, включително физическо, познавателно, езиково, духовно-нравствено, социално, емоционално и творческо, като се взема предвид важността на играта в педагогическия процес.
Чл. 56
Чл. 56 от Закона за предучилищното и училищното образование регламентира осъществяването на предучилищното образование. То се извършва основно от детските градини, но задължителното предучилищно образование може да се реализира и от училища, при определени условия. За деца на 4-годишна възраст, задължителното предучилищно образование в училища е допустимо само в населени места без детски градини. Кметът на общината може да реши, че задължителното предучилищно образование да се осъществява единствено от детски градини.
Чл. 57
Децата могат да постъпят в детската градина не по-рано от учебната година, в която навършват три години. При наличие на свободни места и по преценка на родителя, деца на две години могат да бъдат приети, ако в населеното място няма яслена група. В яслените групи могат да постъпват деца от 10-месечна до тригодишна възраст. Постъпването в детската градина е целогодишно.
Чл. 58
Децата, посещаващи държавни, общински и частни детски градини, имат право да се преместват в други детски градини по време на учебната година, при условие че има налични свободни места.
Чл. 59
Чл. 59 от Закона за предучилищното и училищното образование определя, че условията и редът за записване, отписване и преместване в общинските детски градини се регламентират с наредба на общинския съвет, а за държавните детски градини - с акт на съответния финансиращ орган. Записването и отписването на деца в частните детски градини се извършва съгласно условията, определени от самата детска градина и договора за обучение.
Чл. 60
Чл. 60 от Закона за предучилищното и училищното образование регламентира как се определят броят на групите и броят на децата в тях в държавните и общинските детски градини. Директорът на детската градина взема решение след съгласуване с педагогическия съвет, в съответствие с държавните образователни стандарти. За частните детски градини, броят на групите и децата също се определя според държавния образователен стандарт. Свободни места в детската градина са местата, които не са заети след записването на всички желаещи деца.
Чл. 61
Чл. 61 от Закона за предучилищното и училищното образование уточнява, че разпоредбите на раздела важат и когато задължителното предучилищно образование се осъществява в училище. Това подчертава важността на организацията на предучилищното образование и неговото интегриране в училищната система.
Чл. 62
Предучилищното образование се организира в групи според възрастта на децата, като е допустимо и формирането на разновъзрастови групи. Сформирането на групите се определя от държавния образователен стандарт. Забранява се обособяването на деца с различна етническа принадлежност в отделни групи, когато те са от една и съща възраст.
Чл. 63
Предучилищното образование се организира в учебни години, които започват на 15 септември и продължават 12 месеца. Ако 15 септември е почивен ден, учебната година започва на първия следващ работен ден. Тя включва както учебно, така и неучебно време.
Чл. 64
Учебното време за учебната година е от 15 септември до 31 май на следващата година. То включва учебни седмици и дни, организирани в педагогически ситуации, чийто брой и продължителност се определят от държавния образователен стандарт за предучилищното образование.
Чл. 65
Чл. 65 от Закона за предучилищното и училищното образование определя, че педагогическото взаимодействие в предучилищното образование се организира в основни и допълнителни форми. Основната форма е педагогическата ситуация, докато допълнителните форми включват дейности, организирани от учителя извън тези ситуации, в зависимост от потребностите и интересите на децата.
Чл. 66
Чл. 66 от Закона за предучилищното и училищното образование регламентира, че в неучебното време могат да се провеждат само допълнителни форми на педагогическо взаимодействие. Това означава, че в периодите извън учебните часове, образователните дейности трябва да бъдат насочени към допълнителна подкрепа и развитие на учениците, а не към основно обучение.
Чл. 67
Чл. 67 от Закона за предучилищното и училищното образование определя основните форми на педагогическо взаимодействие, които могат да бъдат целодневни, полудневни, почасови или самостоятелни, в зависимост от избора на родителя. Самостоятелната организация изисква одобрение от експертна комисия, включваща представители на общината и Агенцията за социално подпомагане.
Чл. 68
Чл. 68 от Закона за предучилищното и училищното образование предвижда възможността за организиране на почасови, съботно-неделни и сезонни дейности в общинските и държавните детски градини. Тези дейности са допълнителна услуга за отглеждане на деца и се предлагат по желание на родителите. Условията и редът за организиране на тези дейности се определят съответно с наредба на общинския съвет за общинските детски градини и с акт на финансиращия орган за държавните детски градини.
Чл. 68а
При извънредни обстоятелства, когато присъствието в детските градини и училищата е преустановено, министърът на образованието може да нареди педагогическото взаимодействие да се осъществява от разстояние чрез електронна среда, използвайки информационни и комуникационни технологии, с участието на родителите.
Чл. 69
Член 69 от Закона за предучилищното и училищното образование постановява, че предучилищното образование създава условия за придобиване на необходимите знания, умения и отношения, които са важни за успешното преминаване на детето към училищното образование. Компетентностите, които трябва да се усвоят, се определят от държавния образователен стандарт за предучилищното образование.
Чл. 70
Член 70 от закона регламентира процеса на предучилищното образование, който е свързан с прилагането на програмна система, съобразена с държавния образователен стандарт. Тази програмна система представлява цялостна концепция за развитие на детето и включва разнообразни педагогически подходи и форми на взаимодействие. Всяка детска градина, независимо дали е държавна, общинска или частна, може да прилага авторски и иновативни програмни системи, стига те да отговарят на изискванията на стандарта.
Чл. 71
Предучилищното образование в България се осъществява в съответствие с образователните направления, а редът за това е определен от държавния образователен стандарт за предучилищното образование.
Чл. 72
В края на предучилищното образование се издава удостоверение, което потвърдява завършването на задължителното предучилищно образование. Процедурата за издаване на удостоверението е регламентирана в държавния образователен стандарт за предучилищното образование.
Чл. 73
Училищното образование в България се дели на две основни степени: основно и средно. Основното образование обхваща класовете от I до VII, разделено на два етапа: начален (I-IV клас) и прогимназиален (V-VII клас). Средното образование обхваща класовете от VIII до XII, също разделено на два етапа: първи гимназиален (VIII-X клас) и втори гимназиален (XI-XII клас).
Чл. 74
Училищното образование в България е разделено на три основни типа: общо, профилирано и професионално. Общото образование се осъществява в основната степен и включва обучение за придобиване на общообразователна и разширена подготовка. Профилираното образование, което се осъществява в средната степен, включва общообразователна и профилирана подготовка в два гимназиални етапа. Професионалното образование също се предлага в средната степен и комбинира общообразователна с професионална подготовка, като може да включва и разширена подготовка.
Чл. 75
Чл. 75 от Закона за предучилищното и училищното образование определя училищната подготовка като съвкупност от знания, умения и отношения, нужни за успешното преминаване на учениците в следващи класове и етапи на образование. Подготовката може да бъде общообразователна, разширена, профилирана, професионална и допълнителна. В специализираните училища се предлага и специализирана подготовка. Училищната подготовка се осъществява чрез обучение по учебни предмети или модули, а допълнителната подготовка може да включва и други форми на обучение или дейности.
Чл. 76
Чл. 76 от Закона за предучилищното и училищното образование определя, че в процеса на училищното образование могат да се изучават различни учебни предмети, включително Майчин език, Чужд език, Хореография и Религия. Освен това, учениците могат да изучават предмети, свързани с глобалното, гражданското, здравното и интеркултурното образование, предприемачество, управление на личните финанси и програмиране. В специалните училища за ученици със сензорни увреждания се провежда задължително обучение по специални учебни предмети. Учебните програми за предметите по ал. 1, 2, 3, 4 и 6 се утвърдиха от министъра на образованието, докато за предметите по ал. 5 - от директора на училището, като те определят и броя учебни часове.
Чл. 77
Чл. 77 от Закона за предучилищното и училищното образование определя ключовите компетентности, които обхваща общообразователната подготовка. Те включват компетентности в българския език, чужди езици, математика, природни науки и технологии, дигитална компетентност, умения за учене, социални и граждански компетентности, инициативност, културна компетентност, както и умения за устойчиво развитие и здравословен начин на живот. Образованието по тези компетентности се осъществява чрез изучаване на общообразователни учебни предмети, чийто цели и съдържание се определят от държавния образователен стандарт.
Чл. 78
Чл. 78 от Закона за предучилищното и училищното образование определя, че министърът на образованието и науката утвърджа учебни програми за общообразователните предмети, които конкретизират очакваните резултати от обучението. За иновативните училища се допуска изключение, при което директорът може да утвърдява учебни програми за определени предмети. Учебните програми по чужд език в гимназиалните етапи се утвърдяват спрямо нива на компетентност, съобразно Общата европейска езикова рамка.
Чл. 79
Чл. 79 от Закона за предучилищното и училищното образование регламентира утвърдването на индивидуални учебни програми за ученици, обучаващи се по индивидуални учебни планове. Тези програми се основават на учебните програми по чл. 78 и се утвърдиха от директора на училището по предложение на екипа за подкрепа за личностно развитие. Структурата, условията и редът за утвърдяване на индивидуалните учебни програми са определени с държавния образователен стандарт за приобщаващото образование.
Чл. 80
Общообразователната подготовка в основната степен на образование е стандартна за всички училища и се осъществява чрез изучаване на едни и същи учебни предмети с определен брой учебни часове, съгласно държавния образователен стандарт. Допускат се изключения за вечерна, задочна и индивидуална форма на обучение, както и за специализирани училища (спортни, художествени и училища в местата за лишаване от свобода). Иновативните училища също могат да имат различен брой часове по определени предмети.
Чл. 81
Чл. 81 от Закона за предучилищното и училищното образование определя разпределението на общообразователните предмети и броя на учебните часове за всеки клас в средната степен. Това разпределение се извършва чрез рамкови учебни планове, утвърдени в зависимост от вида на образованието. Рамковите планове се определят с държавния образователен стандарт. В езиковите гимназии се изисква най-малко три учебни предмета, освен Чужд език, да се изучават на чужд език в IX и X клас.
Чл. 82
Разширената подготовка включва компетентности, които усъвършенстват общообразователната подготовка. Тя се осъществява чрез изучаване на определени учебни предмети, избрани в зависимост от интересите на учениците и възможностите на училището. Съдържанието на разширената подготовка се определя с учебни програми, одобрени от директора на училището.
Чл. 83
Чл. 83 от Закона за предучилищното и училищното образование определя профилираната подготовка като задълбочени компетентности в определен профил, който включва профилиращи учебни предмети. Два от предметите се определят с държавния образователен стандарт, а останалите от училището. Профилите обхващат области като чужди езици, хуманитарни и обществени науки, икономика, софтуерни науки и други. Профилираната подготовка се осъществява през втори гимназиален етап и включва задължителни и избираеми модули, които се утвърдиха от министъра на образованието и директора на училището.
Чл. 84
Чл. 84 от Закона за предучилищното и училищното образование определя професионалната подготовка като обхващаща компетентности за придобиване на професионална квалификация и правоспособност за професии, включително регулирани. Тя осигурява постигането на държавния образователен стандарт в двата гимназиални етапа на средното образование. Професионалната подготовка е разделена на обща, отраслова, специфична и разширена, и включва обучение по теория и практика на професията. Целите и съдържанието на подготовката се определят от Закона за професионалното образование и обучение.
Чл. 85
Чл. 85 от Закона за предучилищното и училищното образование определя, че допълнителната подготовка включва компетентности, съответстващи на интересите на учениците и подпомагащи развитието на техните заложби. Училищата предлагат учебни предмети, модули и дейности, които учениците избират в зависимост от своите интереси, а съдържанието на подготовката, с изключение на определени учебни предмети, се одобрява от директора на училището.
Чл. 86
Специализираната подготовка в училищата се осъществява чрез обучение в области като спорт, култура или изкуство, както и чрез религиозно обучение. Тя се реализира чрез изучаване на специализирани учебни предмети, определени в типов учебен план, утвърден от министъра на образованието и науката. Съдържанието на специализираната подготовка за всеки клас се определя от учебни програми, утвърдени от съответните министри - министъра на културата за училищата по изкуствата и културата, и министъра на младежта и спорта за спортните училища. За духовните училища, съдържанието на религиозното обучение се определя в учебни програми, съгласувани с министъра на образованието и науката.
Чл. 87
Чл. 87 от Закона за предучилищното и училищното образование определя структурата на учебния план, който разпределя учебното време между учебните предмети. Учебният план включва три основни раздела: задължителни учебни часове (раздел А), избираеми учебни часове (раздел Б) и факултативни учебни часове (раздел В). За специалните училища за ученици със сензорни увреждания е предвиден допълнителен раздел Г, който обхваща учебни часове за специални учебни предмети.
Чл. 88
Чл. 88 от Закона за предучилищното и училищното образование регламентира обучението в задължителните учебни часове. В професионалните гимназии и паралелките за професионална подготовка се осъществява общообразователна и обща професионална подготовка. Спортните училища и училищата по изкуствата могат да провеждат специализирана подготовка вместо определени учебни предмети. Училищата по култура имат възможност за обучение по чужди езици и специализирана подготовка в задължителните часове. В професионалните гимназии, учебни часове по музика и изобразително изкуство могат да се използват за професионална подготовка, при запазване на общия брой часове. Учебни часове за обща професионална подготовка могат да се прехвърлят за специфична подготовка, като общите предмети се изучават в избираемите часове.
Чл. 89
Чл. 89 от Закона за предучилищното и училищното образование определя, че в избираемите учебни часове се реализира обучение за придобиване на различни видове подготовка, включително разширена, профилирана и специфична професионална подготовка. Освен това, в тези часове могат да се изучават и учебните предмети, посочени в чл. 76, ал. 1, 2, 3, 4 и 5.
Чл. 90
Член 90 от Закона за предучилищното и училищното образование предвижда, че във факултативните учебни часове се провежда обучение, което цели придобиване на допълнителна подготовка от учениците.
Чл. 91
Чл. 91 от Закона за предучилищното и училищното образование определя, че държавният образователен стандарт за учебния план включва рамкови учебни планове, които са съобразени с вида на образованието и спецификата на обучението. Рамковият учебен план включва информация за броя на учебните седмици, наименованията на учебните предмети, годишния брой учебни часове за всеки предмет, общия брой избираеми учебни часове и максималния брой факултативни учебни часове.
Чл. 92
Член 92 от закона предвижда включването на спортни дейности и час на класа в учебния план. Всеки клас трябва да има по един учебен час за спортни дейности, одобрени от министъра на образованието, и по един учебен час на класа за патриотично възпитание и граждански компетентности. Спортните дейности се организират от квалифицирани педагогически специалисти, а обучението може да се провежда в блок от часове, в зависимост от нуждите на учениците.
Чл. 93
Чл. 93 от Закона за предучилищното и училищното образование определя, че министърът на образованието и науката утвърджава типови учебни планове по професии, след съгласуване с представители на работодателите и други министерства. Типовият учебен план определя учебните предмети и модули от професионалната подготовка, както и броя на учебните часове за тяхното изучаване, в зависимост от класовете, етапите и степените на професионална квалификация.
Чл. 94
Чл. 94 от Закона за предучилищното и училищното образование определя, че всяко училище разработва свой учебен план, съобразен с интересите на учениците и възможностите на училището. Учебният план съдържа седмичния брой часове по учебни предмети и се утвърджава за всяка учебна година. Приемането става от педагогическия съвет и с заповед на директора, като промените не са разрешени през учебната година. За училища със споразумение с висше училище, учебният план се съгласува с него и следва същата процедура за утвърждаване.
Чл. 95
Чл. 95 от Закона за предучилищното и училищното образование урежда разработването на индивидуални учебни планове за ученици с индивидуална форма на обучение, специални образователни потребности и изявени дарби. Тези планове се утвърдиха от директора на училището и се контролират ежемесечно от регионалното управление на образованието. Индивидуалните планове могат да включват специални учебни предмети за учениците със сензорни увреждания и да определят различно разпределение на учебното време. За всеки предмет от индивидуалния план се разработва и индивидуална учебна програма от екипа за подкрепа, която също се утвърдява от директора.
Чл. 96
Законът определя, че структурата на училищните и индивидуалните учебни планове, както и условията и редът за тяхното утвърдяване, се регулират от държавния образователен стандарт за учебния план. За индивидуалните учебни планове на учениците, посочени в чл. 95, ал. 1, се прилага и държавният образователен стандарт за приобщаващото образование.
Чл. 97
Всеки ученик има правото да завърши класа, в който е започнал обучението си, в същото училище. Ако обучението е било прекъснато, учениците продължават по актуалния учебен план, който е в сила през учебната година, в която възобновяват обучението.
Чл. 98
Училищното образование е структурирано в последователни класове, които са обозначени с римски цифри. Продължителността на обучението в един клас е една учебна година, освен в случаите на индивидуално и самостоятелно обучение, които са регламентирани в закона.
Чл. 99
Чл. 99 определя организацията на учениците в паралелки и групи в зависимост от формата на обучение. Паралелките се обозначават с букви, а учениците не могат да бъдат разделяни на база етническа принадлежност или специални образователни потребности. Възможно е индивидуално обучение за ученици от паралелка.
Чл. 100
Чл. 100 от Закона за предучилищното и училищното образование регламентира условията и реда за определяне на броя на паралелките и учениците в тях. В държавните училища това се извършва в съответствие с държавните образователни стандарти, докато в частните училища училището само определя броя на паралелките и учениците, при спазване на същите стандарти.
Чл. 101
Училищното образование се организира в учебни години, които включват срокове, седмици, дни, часове и ваканции. Учебната година продължава 12 месеца, започвайки на 15 септември (или 1 септември за спортните училища). Ако тези дати са почивни дни, годината започва на следващия работен ден. Броят на учебните седмици и тяхното разпределение по класове се определят от държавния образователен стандарт за учебния план, а сроковете, продължителността на седмицата и часовете, както и ваканциите, се определят от стандартите за организация на дейностите в училищното образование.
Чл. 102
Чл. 102 от Закона за предучилищното и училищното образование определя организацията на учебния ден като полудневна и целодневна. Държавата създава условия за разширяване на възможностите за целодневна организация. Училището организира целодневна форма на обучение за ученици от І до ІV клас и от V до VІІ клас при желание на родителите и възможностите на училището. Спортните училища имат целодневна организация на учебния ден. Условията и редът за организиране на тези форми на обучение се определят с държавния образователен стандарт.
Чл. 103
Учебният ден в училищата включва учебни часове и почивки. Продължителността на учебните часове и почивките се определя от държавния образователен стандарт. Общо, задължителните и избираемите учебни часове за седмица трябва да са между 22 и 32. Изключения могат да се правят за дуална система на обучение, иновативни училища и училища по култура и изкуства, където часовете могат да достигнат до 40 на седмица. Броят на учебните часове по класове се определя от държавния образователен стандарт.
Чл. 104
Чл. 104 от Закона за предучилищното и училищното образование регламентира, че министърът на образованието и науката е отговорен за определянето на началото и края на ваканциите (с изключение на лятната), неучебните дни и началото и края на втория учебен срок за всяка учебна година. Заповедта трябва да бъде издадена не по-късно от две седмици преди началото на учебната година. Директорите на спортните училища също определят ваканциите и времето за учебно-тренировъчни лагери, в съответствие с държавния спортен календар и училищния учебен план.
Чл. 105
Чл. 105 от Закона за предучилищното и училищното образование регламентира условията, при които учебни дни могат да бъдат обявени за неучебни. Министърът на образованието и науката може да определи неучебни дни, а кметовете на общини могат да обявяват до три неучебни дни за празници или извънредни обстоятелства. Директорите на училища също имат право да обявяват до три присъствени неучебни дни след решение на педагогическия съвет. Неучебни са и дните, в които образователният процес е временно преустановен по предписание на компетентен орган. При извънредни обстоятелства, ако е осигурено обучение от разстояние, дните се считат за учебни.
Чл. 106
Чл. 106 от Закона за предучилищното и училищното образование определя различните форми на обучение, които включват дневна, вечерна, задочна, индивидуална, самостоятелна, дистанционна, комбинирана и обучение чрез работа (дуална система). Училищното обучение обикновено се осъществява в дневна или вечерна форма, а ученикът не може да бъде обучаван в повече от една форма едновременно.
Чл. 107
Чл. 107 от Закона за предучилищното и училищното образование определя, че изборът на форма на обучение се прави от ученика, като е необходимо да се спазват условията на чл. 12, ал. 2. Формата на обучение може да бъде препоръчана от екипа за подкрепа за личностно развитие за ученици, които не са навършили 16 години и са с повече от три години разлика в възрастта за съответния клас, за лица, навършили 16 години, които постъпват за първи път в училище, за лица, прекъснали обучението си за повече от три години, за ученици, които не могат да завършат един и същ клас повече от три години, за ученици, променящи формата на обучение и за ученици със специални образователни потребности. Препоръката се изготвя след оценка на нуждите от обучение и защита на интересите на останалите ученици. За ученици със специални образователни потребности се извършва допълнителна оценка от регионалния екип, а окончателният избор за формата на обучение се прави от ученика или родителя.
Чл. 108
Законът определя различните форми на обучение в предучилищното и училищното образование. Обучението може да бъде организирано в дневна, вечерна и задочна форма в паралелки и групи. Самостоятелното и индивидуалното обучение е за отделен ученик. Комбинираното обучение също е в паралелки и групи, но може да се организира и за отделен ученик за определени предмети. Дистанционното обучение може да бъде в групи или за отделен ученик. Дуалната система на обучение се организира в училище в паралелки или групи и в реална работна среда за отделен ученик или в групи.
Чл. 109
В вечерна форма могат да се обучават лица, навършили 16 години. Лица, навършили 14 години, могат да бъдат приети по изключение, ако не могат да се обучават в дневна форма по семейни или социални причини. Обучението се провежда по училищен учебен план, а за учениците със специални образователни потребности може да се осъществява и по индивидуален учебен план.
Чл. 110
Член 110 от Закона за предучилищното и училищното образование регламентира условията за обучение в задочна форма. Според него, задочно могат да се обучават лица на възраст над 16 години. Задочната форма на обучение включва учебни часове, самостоятелна подготовка и изпити за оценка по предметите от училищния учебен план. Обучението се осъществява по учебен план, който е съобразен с рамковия учебен план за задочна форма.
Чл. 111
Чл. 111 от Закона за предучилищното и училищното образование определя условията, при които учениците могат да се обучават в индивидуална форма. Индивидуално обучение може да се предостави на ученици с медицински ограничения, по семейни причини, с изявени дарби, със специални образователни потребности и в определени случаи. Обучението се осъществява по индивидуален учебен план и включва индивидуални учебни часове, които се провеждат в училище или, при необходимост, в домашни или болнични условия. В случаите на болнично лечение, обучението може да бъде организирано от болнични учители или от училището/центъра за подкрепа, в зависимост от местоположението на болницата.
Чл. 112
Чл. 112 от Закона за предучилищното и училищното образование регламентира възможността за самостоятелна форма на обучение. Тази форма може да се прилага за ученици в задължителна училищна възраст по здравословни причини, по желание на ученика или родителя, за ученици с изявени дарби, както и за лица над 16 години. Самостоятелната форма включва самостоятелна подготовка и изпити, и следва училищния учебен план. Учениците, обучаващи се по желание на родителите, трябва да постигнат необходимите компетентности, в противен случай продължават обучението си в друга форма. Организацията на самостоятелната форма става след решение на експертна комисия, която осъществява контрол през учебния срок.
Чл. 113
Законът позволява организиране на дистанционна форма на обучение за ученици от V до XII клас по здравословни причини, специални образователни потребности, изявени дарби или поради дългосрочно пребиваване в чужбина. Изключително, ученици от I до IV клас могат да учат дистанционно, ако се лекуват в чужбина над 30 дни. Обучението следва училищен учебен план и може да включва индивидуални планове за специални нужди. Използват се съвременни технологии, а училищата трябва да имат необходимата инфраструктура.
Чл. 114
Комбинираната форма на обучение съчетава дневна форма и индивидуално обучение по определени предмети. Тя се прилага за ученици със специални образователни потребности, ученици с изявени дарби, както и за ученици, преместени в училища без изучаване на техния предишен чужд език или учебен предмет. Индивидуалното обучение може да се организира от друго училище или от приемащото училище, в зависимост от случая и типа на ученика. Учениците с изявени дарби получават индивидуално обучение по предмети, в които демонстрират високи постижения.
Чл. 115
Обучението чрез работа, известно като дуална система на обучение, е форма на обучение, при която учениците придобиват професионална квалификация чрез практическо обучение в реална работна среда и теоретично обучение в училище. Тази система може да бъде организирана от различни образователни институции, включително професионални гимназии и специализирани училища, при условие че има партньорство с работодатели. Обучението чрез работа е достъпно за ученици над 16 години и се провежда във втория гимназиален етап.
Чл. 115а
Чл. 115а от Закона за предучилищното и училищното образование регламентира условията за провеждане на обучение от разстояние в електронна среда при извънредни обстоятелства. Обучението може да се осъществява след заповед на министъра на образованието, когато присъственият процес е преустановен. За иновативни училища е допустимо съчетаване на присъствено и дистанционно обучение, но не повече от 20% от учебните часове. Ученици, които не могат да посещават училище по уважителни причини, могат да учат от разстояние до 30 учебни дни. При извънредна епидемична обстановка, обучението от разстояние може да продължи и за повече от 30 дни, при определени условия. Обучението включва дистанционни часове, самоподготовка и оценяване, и се осъществява от учителите в рамките на работното им време.
Чл. 116
Чл. 116 от Закона за предучилищното и училищното образование урежда организацията на различните форми на обучение, включително дневна, вечерна, задочна, индивидуална, самостоятелна, дистанционна и комбинирана форма. Обучението от разстояние в електронна среда също е включено, а условията за преминаване между формите на обучение се определят от държавния образователен стандарт. Оценяването на учениците в различните форми на обучение се извършва съгласно стандартите за оценяване на резултатите от обучението.
Чл. 117
Чл. 117 от Закона за предучилищното и училищното образование определя оценяването като процес на установяване и измерване на резултатите от обучението и подготвеността на учениците. Основните цели на оценяването включват диагностика на индивидуалните постижения и напредъка на ученика, както и мониторинг на образователния процес. Оценяването се извършва по време на обучението, в края на клас или етап от образованието, и при завършване на степен на образование.
Чл. 118
Законът определя, че оценяването в образованието се извършва чрез текущи изпитвания и изпити. Текущите изпитвания, включително проекти, служат за обратна връзка и мотивация, а резултатите от тях формират текущи и годишни оценки. Оценките отразяват степента на усвоени компетентности спрямо държавните образователни стандарти. Учениците със специални образователни потребности получават оценки въз основа на индивидуалните си програми. Не се поставят оценки за факултативни часове, освен в спортните училища и за ученици със сензорни увреждания. Изпитите включват приравнителни, за определяне на оценки, за промяна на оценки, и държавни зрелостни изпити.
Чл. 119
Чл. 119 от Закона за предучилищното и училищното образование определя различните видове оценяване в образователната система. Оценяването може да бъде вътрешно (от обучаващия учител) или външно (от комисия или друго лице). В зависимост от обхвата, оценяването може да бъде национално, регионално, училищно, групово или индивидуално. В края на ІV, VІІ и Х клас се провежда национално външно оценяване за проверка на компетентностите на учениците. Министерството на образованието и науката е задължено да осигури публичност и анализ на резултатите от тези оценявания, с цел подобряване на качеството на образованието.
Чл. 120
Законът определя, че оценката в образованието съдържа качествени и количествени показатели. Оценките са: "отличен (6)", "много добър (5)", "добър (4)", "среден (3)", "слаб (2)". За учениците от I до III клас не се поставят количествени оценки, а за ученици със специални образователни потребности оценките са само с качествени показатели. При определени условия, учениците могат да получат и количествени оценки, когато постигнат изискванията на учебната програма.
Чл. 121
Член 121 от Закона за предучилищното и училищното образование определя, че основните компоненти на оценяването, видовете и формите на оценяване, както и организацията, условията и редът за извършването му, се регламентират с държавния образователен стандарт за оценяване на резултатите от обучението на учениците.
Чл. 122
Ученик завършва успешно клас, ако има годишни оценки най-малко "среден (3)" по всички учебни предмети в училищния учебен план. Ученик, успешно завършил клас, продължава обучението си в следващия клас. В началния етап на основното образование, ученик може да продължи обучението си независимо от оценките, ако е в подходяща възраст и обучението е в определените форми.
Чл. 123
Според Чл. 123 от Закона за предучилищното и училищното образование, ученик с годишна оценка 'слаб (2)' по предмет или модул е задължен да положи изпит за промяна на оценката. Условията и редът за провеждане на изпита се определят от държавния образователен стандарт. Ако ученикът не се яви или не успее на изпита, той повтаря класа.
Чл. 124
Учениците от I до III клас, които не са усвоили необходимите компетентности, и учениците от IV клас с годишна оценка "слаб (2)", не полагат изпити за промяна на оценката и не повтарят класа, ако са обучавани в дневна, индивидуална, самостоятелна, дистанционна или комбинирана форма и са на възраст, съответстваща на класа или не повече от три години над него. За тези ученици, освен за самостоятелно обучавалите се, се организира задължително допълнително обучение през лятната ваканция, с възможност за продължаване и през следващата учебна година.
Чл. 125
Според чл. 125 от Закона за предучилищното и училищното образование, ученик от XII клас, който има годишна оценка "слаб (2)" по един или повече учебни предмета и не е положил успешно изпити за промяна на оценката, не е задължен да повтаря класа. Той има право да се явява на изпити за промяна на оценката без ограничения на броя на изпитните сесии, при условия и ред, установени с държавния образователен стандарт за оценяване.
Чл. 126
Чл. 126 от Закона за предучилищното и училищното образование регламентира условията за обучение на ученици със специални образователни потребности. Според ал. 1, тези ученици не повтарят класа. Ал. 2 предвижда, че ако ученик със специални потребности получи годишна оценка "слаб (2)" по предмет, екипът за подкрепа може да разработи индивидуална учебна програма за следващия клас. В противен случай, ал. 3 указва, че ученикът полага изпит за промяна на оценката през следващата учебна година.
Чл. 127
Ученик, обучаващ се в самостоятелна или задочна форма, при повтаряне на класа, е задължен да се обучава и да се явява на изпити само по предметите или модулите, за които има оценка "слаб (2)".
Чл. 128
На учениците, завършили I, II и III клас, се издава удостоверение за завършен клас. За останалите случаи, завършеното обучение в определен клас се удостоверява с ученическа книжка.
Чл. 129
Учениците, завършили IV клас, получават удостоверение, което потвърджава завършването на началния етап на основно образование. Това удостоверение им дава право да продължат обучението си в прогимназиалния етап на основно образование.
Чл. 130
Учениците, завършили успешно VII клас, получават свидетелство за основно образование, което им позволява да продължат обучението си в следващата степен на образование или да се обучават за професионална квалификация. Учениците, попадащи под чл. 120, ал. 7, получават удостоверение за завършен VII клас, което им дава право да продължат в VIII клас и на професионално обучение.
Чл. 131
Учениците, завършили успешно Х клас, получават удостоверение за завършен първи гимназиален етап на средно образование, което им позволява да продължат в ХІ клас или професионално обучение. Учениците, завършили обучението си в Х клас по чл. 120, ал. 7, получават удостоверение, което им дава право да продължат в ХІ клас и на професионално обучение. Тези ученици, които се обучават за професионална квалификация, получават допълнителни документи съгласно Закона за професионалното образование и обучение.
Чл. 132
Учениците, завършили ХІІ клас, стават зрелостници и имат право да се явят на държавни зрелостни изпити. Зрелостниците, обучавани по профилирана подготовка, получават средно образование след полагане на задължителен държавен зрелостен изпит по Български език и литература и по профилиращ предмет. Зрелостниците, обучавани по професионална подготовка, получават средно образование след полагане на задължителен държавен зрелостен изпит по Български език и литература и държавен изпит за професионална квалификация.
Чл. 133
Придобиването на средно образование се удостоверява с диплома, която включва общия успех. Тази диплома е окончателна и позволява продължаване на образованието или професионално обучение. Зрелостниците, завършили професионално образование, получават и свидетелство за професионална квалификация, а по желание могат да получат европейско приложение към квалификацията и/или дипломата на чужд език.
Чл. 134
Задължителният държавен зрелостен изпит по Български език и литература се полага на учениците във втория гимназиален етап на средно образование. Вторият зрелостен изпит може да бъде избран от ученика измежду редица предмети, включително чужди езици, математика, информатика и други, и се основава на учебното съдържание от задължителните модули на избрания предмет. За придобиване на професионална квалификация се полага държавен изпит съгласно Закона за професионалното образование и обучение.
Чл. 135
Зрелостниците имат право да положат до два допълнителни държавни зрелостни изпита по избрани учебни предмети, включително Български език и литература, Чужд език, Математика и други. Ако предметът е изучаван като профилиращ, изпитът ще бъде на база задължителните модули от профилиращия предмет. Ако не е профилиращ, изпитът ще се базира на задължителното съдържание от средното образование. Допълнителен изпит по Български език и литература може да се полага само ако е изучаван като профилиращ. Не може да се полага допълнителен изпит по предмет, по който вече е положен задължителен. Чужд език може да се полага и по език, различен от посочените, при условие че е изучаван в предходните гимназиални етапи.
Чл. 135а
Чл. 135а от Закона за предучилищното и училищното образование дава възможност на зрелостниците или лицата с диплома за средно образование да полагат еднократно изпит по предмет, по който вече са положили успешно държавен зрелостен изпит, в рамките на учебната година на завършването или следващата. Резултатът от този изпит не променя оценката в дипломата, а се отразява в удостоверение, което може да бъде използвано при кандидатстване във висше училище, като оценката от положеното изпитване може да замести оценка от дипломата, ако е по-благоприятна.
Чл. 136
Учениците, обучаващи се по международен договор, могат да поискат изпит по официалния език на държавата - страна по договора да бъде зачетен за втори задължителен държавен зрелостен изпит, ако езикът е сред чуждите езици по чл. 134, ал. 2 и изпитът е положен по предвидения ред. Оценката от изпита се вписва в дипломата за средно образование. Разпоредбата не важи за изпити, чийто резултат не може да бъде приравнен към българската система за оценяване. Същите условия важат и за обучение според изискванията на друга държава членка на ЕС.
Чл. 137
Чл. 137 от Закона за предучилищното и училищното образование определя, че учебно-изпитните програми за държавните зрелостни изпити се основават на учебното съдържание от задължителните учебни часове и модули. Условията за оценяване и организация на изпитите се регламентират от държавния образователен стандарт. Оценяването на държавните зрелостни изпити се извършва от учители и преподаватели от висшите училища, а Министерството на образованието и науката осигурява публичност и анализ на резултатите.
Чл. 138
Чл. 138 от Закона за предучилищното и училищното образование определя условията, при които зрелостниците могат да получат удостоверение за завършен втори гимназиален етап на средно образование, както и правата и задълженията им относно държавните зрелостни изпити. Зрелостниците, които не се явят на определени изпити, могат по желание да получат удостоверение, което не им дава право за продължаване на образованието. Те могат да получат средно образование, ако успешно положат задължителните изпити. Освен това, зрелостниците имат право да се явяват на изпити без ограничение на възраст и брой сесии. При повторно явяване на изпити, те могат да сменят избора си на предмет. Успешно положилите изпит за професионална квалификация получават съответното свидетелство.
Чл. 139
Учениците нямат право да повтарят успешно завършен клас и да придобиват образование от една и съща степен в училищата, освен в специфични случаи, определени от нормативен акт.
Чл. 140
Чл. 140 от Закона за предучилищното и училищното образование определя, че условията и редът за завършване на определен клас и етап от образованието, както и за преминаване в следващ клас или етап, трябва да бъдат установени най-късно до началото на учебната година за съответния клас или етап.
Чл. 141
Чл. 141 от Закона за предучилищното и училищното образование определя изискванията към съдържанието на документите за завършен клас, етап или степен на образование. Документите трябва да съдържат информация за съответното ниво от Националната и Европейската квалификационна рамка. Министърът на образованието организира информационен регистър за документите за завършено основно и средно образование, както и за степен на професионална квалификация.
Чл. 142
Законът за предучилищното и училищното образование регламентира процедурата за прием на ученици в държавните и общинските училища. Учениците постъпват на определените места съгласно училищния, държавния и допълнителния държавен план-прием. Училищният план-прием определя броя на местата за прием в началния и прогимназиалния етап, а държавният план-прием включва конкретни правила за прием в профилирани и професионални гимназии, спортни училища, училища по изкуствата и културата. Допълнителният държавен план-прием определя местата за ученици, завършили първия гимназиален етап.
Чл. 143
Чл. 143 от Закона за предучилищното и училищното образование определя условията и реда за утвърждаване на училищния план-прием. Директорът на училището определя план-приема преди началото на учебната година, спазвайки държавния образователен стандарт. Държавният план-прием се утвърдява със заповед на различни министри и началника на регионалното управление на образованието, в зависимост от типа на училището. Допълнителният държавен план-прием също се утвърдява от съответните органи, след съгласуване с финансиращия орган. Условията за утвърдяване на план-приема са регламентирани в държавния образователен стандарт и наредби на съответните министри.
Чл. 144
В средно училище, обединено училище и профилирана гимназия може да се утвърдява държавен план-прием за обучение в паралелки за професионална квалификация при наличие на подходяща материално-техническа база, учители по професионална подготовка, отсъствие на други училища с подобно обучение в общината и близост на професиите до основния профил на училището. В градове с над 30 хил. души, приемът може да се утвърдява дори при наличие на други училища, ако техните условия не са достатъчни. Утвърдителният процес изисква разрешение от министъра на образованието при необходимост от специалисти.
Чл. 145
Приемането на учениците в I клас не може да се извършва на база проверка на способностите. За VIII клас и ХІ клас приемането става на база резултати от националното външно оценяване, с възможност за проверка на способностите за определени профили. Ученици от обединени училища полагат приравнителни изпити при различия в учебните планове. Ученици със специални образователни потребности постъпват в специални училища след оценка. Ученици със завършен VII клас могат да продължат обучението си след насочване от регионалния център.
Чл. 146
Чл. 146 от Закона за предучилищното и училищното образование предвижда, че учениците, приети по утвърден държавен план-прием в специализирани училища, могат да подлежат на проверка на способностите. Тази проверка се организира в зависимост от типа училище: за училищата по изкуствата и културата - от министъра на културата, за спортните училища - от министъра на младежта и спорта, а за училищата с профил Изобразително изкуство, Музика и Физическо възпитание и спорт - от министъра на образованието и науката.
Чл. 147
Чл. 147 от Закона за предучилищното и училищното образование определя, че условията и редът за приемане и преместване на учениците от I до XII клас се регламентират с държавния образователен стандарт. Специални наредби се прилагат за учениците в училищата по изкуствата, културата и спортните училища, съгласно чл. 146, ал. 2.
Чл. 148
Учениците от І до VІІ клас не полагат приравнителни изпити при преместване. Учениците от VІІІ до ХІІ клас полагат приравнителни изпити, ако учебните планове на двете училища са различни.
Чл. 149
Чл. 149 от Закона за предучилищното и училищното образование определя реда за приемане на ученици в различни видове училища. В българските училища в чужбина приемането се извършва съгласно акта за откриването им. Частните училища следват условията в правилниците си и държавния образователен стандарт, а приемането на ученици в духовните училища става със съгласие на родителите и по правила на съответното вероизповедание.
Чл. 150
Чл. 150 от Закона за предучилищното и училищното образование определя, че в предучилищното образование се ползват познавателни книжки и учебни помагала, докато в училищното образование се ползват учебници и учебни помагала.
Чл. 151
Чл. 151 от Закона за предучилищното и училищното образование определя три основни вида образователни средства: познавателна книжка, учебник и учебно помагало. Познавателната книжка е одобрена от министъра на образованието и е насочена към предучилищната подготовка, докато учебникът е за училищната подготовка и подпомага самостоятелното учене. Учебното помагало служи за конкретизиране и задълбочаване на учебното съдържание и затвърдяване на компетентностите. Освен това, училищното образование може да включва и учебни комплекти, които съдържат учебник и свързани помагала.
Чл. 152
Чл. 152 от Закона за предучилищното и училищното образование предвижда, че познавателните книжки, учебниците и учебните помагала трябва да отговарят на възрастовите характеристики на децата и учениците и да насърчават самостоятелността и мисленето. Освен това, те не могат да съдържат елементи на търговска реклама.
Чл. 153
Чл. 153 от Закона за предучилищното и училищното образование определя различните формати на изданията в образованието. Познавателните книжки могат да бъдат печатни, печатни с електронен вариант или изцяло електронни. Учебниците също могат да бъдат печатни или печатни с електронен вариант. Учебните помагала имат аналогични формати - печатни, печатни с електронен вариант или електронни.
Чл. 154
Учебниците в предучилищното и училищното образование имат за цел да подпомагат обучението по общообразователни предмети, задължителни модули от профилирана подготовка, предмети като Майчин език, Религия и Хореография, обща професионална подготовка, както и специални предмети за ученици със сензорни увреждания.
Чл. 155
Чл. 155 от Закона за предучилищното и училищното образование определя различните функции на учебните помагала, които могат да включват дидактични игри, албуми, блокове, учебни тетрадки, христоматии, сборници със задачи, контурни карти, учебни материали, учебни анализи, атласи, ръководства за учебна практика и курсове по теория и практика на професията.
Чл. 156
Чл. 156 от Закона за предучилищното и училищното образование определя изискванията към съдържанието, графичния дизайн и изпълнението на познавателните книжки, учебниците и учебните помагала, които се регламентират от държавния образователен стандарт. Учебниците по определени предмети трябва да бъдат изготвени и в електронен формат, като изискванията за тях също се определят от същия стандарт.
Чл. 157
Чл. 157 от Закона за предучилищното и училищното образование описва процедурата за оценяване и одобряване на проекти на познавателни книжки, учебници и учебни комплекти. Тази процедура се открива със заповед на министъра на образованието и науката в определени случаи, като например след утвърдена нова учебна програма или когато няма одобрени учебници за началото на учебната година. Министърът определя срок за внасяне на проектите, който не може да бъде по-кратък от 12 месеца. Проектите се оценяват за съответствие с държавния образователен стандарт и на два етапа - първо за съответствието на познавателните книжки, а след това за пригодността на учебниците за училище.
Чл. 158
Законът за предучилищното и училищното образование регламентира процеса на оценяване на проекти на познавателни книжки и учебници. Оценяването се извършва в два етапа: първият етап се осъществява от оценители, определени от министъра на образованието и науката, в съгласие с председателя на Българската академия на науките. Вторият етап се провежда от учителите в училищата за проекти, които отговарят на изискванията на държавния образователен стандарт.
Чл. 159
Чл. 159 от Закона за предучилищното и училищното образование забранява на определени лица да бъдат оценители в процедурата по оценяване на учебници и учебни комплекти. Не може да бъде оценител лице, което е автор или издател на проекта, одобрен учебник или учебен комплект, в договорни отношения с автора или издателя, в йерархична връзка с автора, участник в създаването на произведението, или съпруг/роднина на автора или издателя. Липсата на тези обстоятелства се удостоверява с декларация.
Чл. 160
Министърът на образованието и науката одобрява проектите на познавателни книжки, учебници и учебни комплекти, които отговарят на държавния образователен стандарт. Одобрението или отказът се издават в срок от 6 месеца след подаването на проектите. Одобрените материали могат да се използват до влизането в сила на нови учебни програми или промяна в съдържанието им.
Чл. 161
Чл. 161 от Закона за предучилищното и училищното образование регламентира извършването на промени в одобрените познавателни книжки, учебници и учебни комплекти. Промените могат да бъдат само обективно необходими, като корекции на грешки или промени, произтичащи от нова нормативна уредба или факти. Тези промени могат да се извършват само по инициатива на министъра на образованието и науката, който трябва да одобри съответните изменения. Авторите и издателите имат право да правят поправки на очевидни фактически грешки без предварително одобрение, но трябва да уведомят министъра в срок от една седмица след отпечатването на тиража.
Чл. 162
Министърът на образованието и науката утвърджа списък на познавателните книжки, учебниците и учебните комплекти за всяка учебна година. Този списък се публикува на официалната интернет страница на министерството преди началото на учебната година. Учебници и книжки, които не са в този списък, не могат да се използват в предучилищното и училищното образование.
Чл. 163
Член 163 от Закона за предучилищното и училищното образование определя, че условията и редът за оценяване и одобряване на проектите на познавателни книжки, учебници и учебни комплекти, както и промените в тях, се регламентират с държавния образователен стандарт. Този стандарт включва и определянето на оценителите, както и условията за утвърждаване на списъка по чл. 162.
Чл. 164
Член 164 от Закона за предучилищното и училищното образование регламентира осигуряването на безвъзмездно ползване на познавателни книжки, учебници и учебни комплекти за всички деца и ученици от I до XII клас. Учебниците и комплектите се избират от учителите след съгласуване с обществения съвет. Учебните помагала се избират от преподавателя по съответния предмет, а в предучилищното образование - от учителите в детската градина, в съответствие с програмната система.
Чл. 165
Чл. 165 от Закона за предучилищното и училищното образование определя условията и реда за признаване на образователни степени и професионални квалификации, получени в чужди държави. Признаването служи за достъп до образователни институции, професионално обучение, висши училища и пазара на труда. Документи за завършено обучение се признават съгласно държавния образователен стандарт, а при различия в системите за оценяване, се извършва приравняване на оценките. Процесът на признаване и приравняване се осъществява от министъра на образованието и науката или упълномощени лица.
Чл. 166
Чл. 166 от Закона за предучилищното и училищното образование определя валидирането като процес на оценяване и признаване на компетентности, придобити чрез неформално обучение и информално учене. Целите на валидирането включват достъп до образование в училищата, обучение за професионална квалификация, обучение във висшите училища и улесняване на достъпа до пазара на труда. Неформалното обучение не води до официално завършване на образование, докато неформалното учене е неорганизирано. Валидирането е възможно за лица без основно или средно образование, както и за определени категории завършили средно образование. Специални условия са предвидени за лица в задължителна училищна възраст и за лица със специални образователни потребности.
Чл. 167
Чл. 167 от Закона за предучилищното и училищното образование описва условията и реда за валидиране на компетентности в образованието. Валидирането може да се извършва за определени учебни предмети и етапи от основната степен на образование, както и за придобиване на професионална квалификация. Процесът включва оценяване на съответствието на компетентностите с учебната програма и държавния образователен стандарт. Валидирането може да се извършва само след представяне на документ за предходен клас или етап и от избрано училище, а повторно валидиране на вече признати компетентности не е възможно.
Чл. 168
Чл. 168 от Закона за предучилищното и училищното образование определя документите, удостоверяващи съответствието на компетентностите с изискванията за завършване на клас, етап или степен на образование. Тези документи включват удостоверения за валидиране на компетентности по учебни предмети, удостоверения за валидиране на професионална квалификация и свидетелства, които дават право на продължаване в следващ клас или обучение за придобиване на професионална квалификация. Допълнителните документи за лица, които не отговарят на стандартните изисквания, също са посочени.
Чл. 169
Училищата могат да предлагат курсове за ограмотяване и за придобиване на компетентности за лица над 16 години. Обучението се провежда по утвърдени програми, съобразени с държавния образователен стандарт. Успешно завършилите курсовете полагат изпити и получават удостоверения, ако изпитите са положени успешно.
Чл. 170
Училищата, които предлагат обучение за професионална квалификация, имат право да организират курсове за подготовка за валидиране на професионални компетентности за лица над 16 години. Обучението и завършването на тези курсове се извършва съгласно Закона за професионалното образование и обучение.
Чл. 171
Според Чл. 171 от Закона за предучилищното и училищното образование, децата и учениците имат редица права, включително: право на обучение в безопасна среда, право на участие в образователния процес, избор на профил и предмети, получаване на информация и подкрепа за личностно развитие, участие в проектни дейности и ученическо самоуправление, както и право на стипендии. Учениците също така могат да дават мнения и предложения относно училищните дейности и да получават награди.
Чл. 172
Учениците имат задължения да присъстват на учебните занятия, да съхраняват авторитета на училището, да зачитат правата на другите, да носят училищна униформа, да не участват в хазарт и да не употребяват наркотични вещества. Освен това, те не трябва да носят оръжие, да имат ученическа лична карта, да представят учебната си книжка и бележник, да спазват правилата за поведение, да не възпрепятстват учебния процес и да не използват мобилни телефони по време на занятията. Допълнителни права и задължения могат да бъдат определени от правилника на институцията.
Чл. 173
Според Чл. 173 от Закона за предучилищното и училищното образование, ученик е лице, записано в училище за завършване на клас. Ученикът може да бъде отписан от училището при определени обстоятелства, като: преместване в друго училище, непосещаване на училище по неуважителни причини за повече от два месеца или неполагането на изпити в три поредни сесии при самостоятелно или дистанционно обучение. В случаите на непосещаване, директорът уведомява съответните органи, ако ученикът е в задължителна училищна възраст.
Чл. 174
Чл. 174 от Закона за предучилищното и училищното образование регламентира задълженията на образователните институции да осигуряват подкрепа за личностното развитие на децата и учениците. Те трябва да разработват и прилагат политики за позитивен организационен климат, дисциплина и развитие на училищната общност. Основен принцип е позитивната дисциплина, която включва изслушване на учениците и осъзнаване на причините за проблемното поведение. Също така, акцентът е и върху превенцията на обучителните трудности и ранното оценяване на риска, прилагани към всички ученици в класната стая.
Чл. 175
Всяко училище е задължено да има етичен кодекс, който се приема от педагогическия съвет, обществения съвет, настоятелството и ученическото самоуправление. Кодексът трябва да бъде изготвен по достъпен начин и да бъде поставен на видно място в училището, както и публикуван на интернет страницата на училището.
Чл. 176
На децата и учениците в системата на предучилищното и училищното образование се предоставя подкрепа за личностно развитие, която осигурява подходяща среда за развиване на способностите и уменията им. Тази подкрепа е индивидуализирана и се прилага в зависимост от образователните потребности на всяко дете и ученик. В детските градини и училищата за реализиране на подкрепата работят специалисти като психолози, педагогически съветници, логопеди, социални работници и ресурсни учители.
Чл. 177
Чл. 177 от Закона за предучилищното и училищното образование определя типовете подкрепа за личностно развитие на децата и учениците, които са обща и допълнителна. Тази подкрепа се осигурява в детските градини, училищата и центровете за подкрепа, а при необходимост и в домашни или болнични условия. При извънредни обстоятелства, когато присъственият образователен процес е преустановен, подкрепата може да се осъществява от разстояние в електронна среда, след заповед на министъра на образованието. Подобна подкрепа е възможна и при специфични условия, определени от директора на институцията.
Чл. 178
Чл. 178 от Закона за предучилищното и училищното образование определя общата подкрепа за личностно развитие, която включва екипна работа, допълнително обучение, модули за деца, които не владеят български, консултации, кариерно ориентиране, занимания по интереси, библиотечно обслужване, грижа за здравето, осигуряване на общежитие, награди, превенция на насилието, ранно оценяване на потребностите и логопедична работа. Подкрепата се осигурява от детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие, като някои от дейностите са специфични за училища или детски градини.
Чл. 179
Чл. 179 от Закона за предучилищното и училищното образование предвижда, че екипната работа между учителите и другите педагогически специалисти е важна за обсъждане на проблеми и обмен на добри практики. Целта е да се повиши ефективността на педагогическите подходи при работа с деца и ученици.
Чл. 180
Чл. 180 от Закона за предучилищното и училищното образование описва кариерното ориентиране като комплекс от дейности, които включват информиране, диагностика, консултиране, посредничество и проследяване. Целта е да се подпомогнат учениците в избора им на образование и професия, както и да се осъществи връзка между училището и пазара на труда.
Чл. 181
Член 181 от Закона за предучилищното и училищното образование предвижда организиране на занимания по интереси с цел развитие на способностите и компетентностите на децата и учениците. Тези занимания са насочени към изява на дарбите в различни области, включително науки, технологии, изкуства, спорт, глобално, гражданско и здравно образование, и за придобиване на умения за лидерство.
Чл. 182
Чл. 182 от Закона за предучилищното и училищното образование предвижда, че библиотечно-информационното обслужване в училищата се осигурява чрез училищни библиотеки. Целта е да се гарантира свободен достъп до информация за учениците от различни документални източници, както и от глобалната мрежа. Това обслужване е насочено към изграждане на навици за четене и развитието на компетентности за търсене и ползване на информация.
Чл. 183
Чл. 183 от Закона за предучилищното и училищното образование предвижда, че грижата за здравето на децата и учениците се осигурява чрез достъп до медицинско обслужване, както и чрез програми за здравно образование и промоция на здравословен начин на живот.
Чл. 184
Чл. 184 от Закона за предучилищното и училищното образование предвижда, че децата и учениците могат да бъдат поощрявани с морални и материални награди за високи постижения в образователната дейност и за принос към училищната общност. Наградите могат да бъдат учредявани от различни нива на управление: министъра на образованието, началника на регионалното управление на образованието, кмета на общината и директора на институцията. Правилата за наградите се определят от държавния образователен стандарт и правилника на съответната институция.
Чл. 185
Чл. 185 от Закона за предучилищното и училищното образование задължава детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие да провеждат дейности за превенция на тормоза и насилието. Тези дейности трябва да бъдат координирани и да отразяват общата воля на участниците в образователния процес. Съдържанието на дейностите включва изготвяне на правила за поведение, разглеждане на важни теми в образованието, партньорство с родителите и развитие на компетентности.
Чл. 186
Чл. 186 от Закона за предучилищното и училищното образование определя видовете и съдържанието на дейностите, насочени към мотивация и преодоляване на проблемното поведение на учениците. Тези дейности включват обсъждане на проблеми с класния ръководител, използване на посредник при конфликти, консултации с психолог, участие в групи за социални умения, индивидуална подкрепа от уважавана личност и участие в училищни дейности. Условията за осъществяване на тези дейности се определят от държавния образователен стандарт за приобщаващото образование.
Чл. 187
Чл. 187 от Закона за предучилищното и училищното образование определя допълнителната подкрепа за личностно развитие, която включва работа с деца и ученици по конкретни случаи, психо-социална рехабилитация, осигуряване на достъпна среда и ресурси, обучение по специални предмети за ученици със сензорни увреждания и ресурсно подпомагане. Тази подкрепа е насочена към деца и ученици със специални образователни потребности, в риск, с изявени дарби и с хронични заболявания. Формите на обучение и конкретните дейности се определят с план за подкрепа, който включва и часовете за ресурсно подпомагане. Подкрепата се осигурява от детски градини, училища и специализирани звена.
Чл. 188
Чл. 188 от Закона за предучилищното и училищното образование определя условията за предоставяне на допълнителна подкрепа на деца и ученици. Подкрепата се основава на оценка на индивидуалните потребности, извършвана от екип за подкрепа за личностно развитие. Този екип се създава със заповед на директора и включва задължително психолог или педагогически съветник и логопед, а при необходимост и други специалисти. Работата на екипа е съвместна с родителите и може да включва и регионални центрове за подкрепа.
Чл. 189
Чл. 189 от Закона за предучилищното и училищното образование определя функциите на екипа за подкрепа за личностно развитие в детската градина или училището. Този екип идентифицира силните страни и затрудненията на децата или учениците, извършва оценка на индивидуалните им потребности, изготвя и реализира план за подкрепа, наблюдава и оценява развитието на всеки случай и изпълнява допълнителни функции, предвидени в държавния стандарт за приобщаващо образование.
Чл. 190
Чл. 190 от Закона за предучилищното и училищното образование регламентира създаването на регионални екипи за подкрепа на деца и ученици със специални образователни потребности. Тези екипи включват ресурсни учители, специални педагози, психолози и други специалисти. Основните им функции включват оценка на индивидуалните потребности, предлагане на допълнителна подкрепа, организиране на повторни оценки и информиране на родителите за образователни възможности. Методическата подкрепа може да бъде предоставяна от различни организации и институции.
Чл. 191
Чл. 191 от Закона за предучилищното и училищното образование определя условията и реда за осигуряване на общата и допълнителната подкрепа чрез държавния образователен стандарт за приобщаващото образование. Общата подкрепа, предоставяна от центрове за подкрепа за личностно развитие, може да бъде финансирана чрез такси, които се определят съгласно Закона за местните данъци и такси.
Чл. 192
Детските градини и училищата са задължени да приемат деца и ученици със специални образователни потребности, като в група или паралелка могат да се обучават до три такива деца. При липса на алтернативни образователни възможности в населеното място, броят може да бъде увеличен с разрешение на регионалното управление на образованието, след предложение от съответния екип. При увеличаване на броя на децата се назначава помощник-учител.
Чл. 193
В детските градини и училищата обучението на деца и ученици със специални образователни потребности трябва да бъде подпомагано от ресурсен учител, в зависимост от нуждите на детето. Броят на ресурсните учители се определя според броя на децата, вида на подкрепата и необходимите часове за ресурсно подпомагане. В плана за подкрепа може да се включи и помощник на учителя, чийто изисквания и функции се определят от държавния образователен стандарт.
Чл. 194
Чл. 194 от Закона за предучилищното и училищното образование предвижда създаването на специални групи за деца и ученици, които не могат да постигнат целите на образованието по друг начин. Това може да се случи след заявено желание от родителя и становище на регионалния център за подкрепа на приобщаващото образование. Организацията на обучението в тези специални групи се извършва при специфични условия, описани в чл. 44, ал. 3 и 4.
Чл. 195
Чл. 195 от Закона за предучилищното и училищното образование определя условията за организиране на изнесени паралелки и групи за деца и ученици, нуждаещи се от специална образователна подкрепа. Те се организират по предложение на екипите в детските градини или училищата, след разрешение на регионалните власти. Насочването на учениците става след желание на родителите и становище на регионалния център за подкрепа. Обучението се извършва по индивидуални учебни планове и се оценява с доклад-оценка от директора на центъра за специална образователна подкрепа.
Чл. 196
Областният управител организира разработването на стратегия за подкрепа на личностното развитие на децата и учениците, основаваща се на анализ на нуждите от подкрепа в общините. Стратегията включва предизвикателства, стратегически цели и дейности. Участието в разработването й е задължително за представители на общини, образователни и здравни органи, както и НПО. Анализът се изготвя от общините и се приема от общинския съвет. Стратегията е за срок от две години и се утвърдителна след съгласуване с областни съвети и регионално управление на образованието. Публикува се на интернет страницата на областната администрация.
Чл. 197
Въз основа на областната стратегия, общинският съвет приема общинска стратегия за личностно развитие на децата и учениците за период от две години. Ежегодно до 30 април се приема годишен план на дейностите за подкрепа, който се предлага от кмета след съгласуване с регионалното управление на образованието. И двете документации се публикуват на интернет страницата на съответната общинска администрация.
Чл. 198
Кметът на общината може да възложи дейности за подкрепа за личностно развитие на център от друга община, ако в местната община няма такъв. Също така, кметът може да възложи дейности на лицензирани доставчици на социални услуги за деца, след решение на общинския съвет. Възлагането на дейности се извършва по реда на Закона за социалните услуги и трябва да спазва държавния образователен стандарт за приобщаващото образование.
Чл. 199
Законът предвижда санкции за ученици, които не изпълняват задълженията си. Санкциите включват: забележка, преместване в друга паралелка или училище, предупреждение за преместване и преместване от дневна в самостоятелна форма на обучение. Учителят може да отстрани ученика, който пречи на учебния процес, до края на часа. Ученици, които са в неподходящо облекло или не могат да участват в учебния процес, също се отстраняват. След отстраняването се предприемат действия за мотивация и се уведомяват родителите. Осигуряват се дейности за превенция на проблемно поведение.
Чл. 200
Чл. 200 от Закона за предучилищното и училищното образование определя различни санкции за учениците в зависимост от възрастта и характера на нарушенията. Санкцията 'преместване в друга паралелка' не се прилага при промяна на профила. 'Преместване от дневна в самостоятелна форма' е възможно само за ученици над 16 години. Санкции не се налагат на ученици в началния етап, нито на тези, чийто проблеми произтичат от здравословни проблеми, удостоверени с медицински документи. Тежки или системни нарушения водят до 'преместване в друго училище' или 'преместване в самостоятелна форма на обучение'.
Чл. 201
Чл. 201 от Закона за предучилищното и училищното образование предвижда, че за едно нарушение може да бъде наложена само една санкция по чл. 199, ал. 1. Допълнителните мерки по чл. 199, ал. 2 и 3 могат да се прилагат независимо от наложената санкция по чл. 199, ал. 1. При определяне на вида на санкцията се вземат предвид причините и обстоятелствата на нарушението, неговият вид и тежест, както и възрастовите и личностните характеристики на ученика.
Чл. 202
Санкциите, наложени на учениците, са срочни и продължават до края на учебната година. Ако санкциите включват преместване в друга паралелка или училище, или промяна на формата на обучение и са наложени до 30 учебни дни преди края на втория учебен срок, те влизат в сила от началото на следващата учебна година.
Чл. 203
Санкциите "забележка" и "преместване в друга паралелка в същото училище" се налагат от директора на училището по мотивирано писмено предложение на класния ръководител. Всички останали санкции се налагат със заповед на директора по предложение на педагогическия съвет. Мярката по чл. 199, ал. 3 се налага също със заповед на директора.
Чл. 204
Чл. 204 от Закона за предучилищното и училищното образование описва процедурата за налагане на санкции на ученици. Директорът уведомява родителя и, в определени случаи, териториалните структури за закрила на детето. Малолетният ученик се представлява от родителя или упълномощено лице, докато непълнолетният ученик действа самостоятелно със съгласие на родителите. Ученикът има право на изслушване, което се осъществява в присъствието на психолог или педагогически съветник. Родителят може да присъства на изслушването и да участва в процедурата. Конкретните условия за налагане на санкции се определят с държавния образователен стандарт.
Чл. 205
Заповедта за налагане на санкция в образованието се издава в срок от 14 дни след предложението. Тя трябва да съдържа вид на санкцията, срок и мотиви. Заповедта се съобщава на ученика и родителя в тридневен срок, а при преместване - и на регионалното управление на образованието. Заповедта може да се оспорва по административен ред и да се обжалва съгласно Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 206
Наложените санкции на учениците се записват в ученическата книжка, личния картон и бележника за кореспонденция. Учениците, на които е наложена санкция "преместване в друго училище", продължават обучението си в новото училище по ред, определен от регионалното управление на образованието. Учениците, които получат санкции "предупреждение за преместване", "преместване в друго училище" или "преместване от дневна форма в самостоятелна форма на обучение", не могат да получават стипендия за отличен успех за срока на санкцията. При налагане на мерки за отстраняване, учениците не могат да напускат училището и училището трябва да осигури условия за работа с тях за повишаване на мотивацията и социалните умения.
Чл. 207
Санкциите, наложени на учениците, се заличават след изтичането на определения срок или предсрочно по съответния ред. След заличаване на санкциите, учениците имат правото да се преместят в друга паралелка или училище и да продължат обучението си там. Заличаването на санкциите се отбелязва в ученическата книжка и в личния картон на ученика.
Чл. 208
Член 208 от Закона за предучилищното и училищното образование описва механизмите за сътрудничество между родителите и образователните институции. Сътрудничеството може да се осъществява чрез индивидуални консултации, родителски срещи и обучения, особено в специфични ситуации, свързани с поведението на детето. Бележникът за кореспонденция е основно средство за постоянна връзка, а електронната поща на родител или електронният дневник на паралелката също могат да служат за връзка със семейството.
Чл. 209
Родителите имат право на периодична информация за успеха и развитието на децата си, срещи с ръководството и педагогическия персонал, запознаване с учебния план, участие в решения, свързани с правата на детето, годишна информация и консултации по образователни и личностни въпроси, участие в обществения съвет на училището и изразяване на мнение и предложения за развитие.
Чл. 210
Чл. 210 от Закона за предучилищното и училищното образование определя задълженията на родителите, които включват осигуряване на редовно присъствие на детето в предучилищното образование и училище, уведомяване на учебните заведения за отсъствия, записване на детето в първи клас, редовно осведомяване за успеха и развитието на детето, спазване на правилника на учебното заведение, участие в изграждането на навици за учене, участие в родителски срещи и явяване в училището при покана от педагогически специалист. Родителите на деца, обучаващи се в самостоятелна форма, също имат задължения за осигуряване на необходимите условия за обучение и подходящи методики.
Чл. 211
Член 211 от Закона за предучилищното и училищното образование определя кои лица се считат за педагогически специалисти. В категорията влизат учители, директори и заместник-директори, които извършват преподавателска работа, както и ръководители на направление "Информационни и комуникационни технологии", възпитатели, психолози, педагогически съветници, логопеди, рехабилитатори на слуха и говора, корепетитори, хореографи и треньори по спорт. Педагогическите специалисти изпълняват функции, свързани с обучението, възпитанието и социализацията на децата и учениците, както и с управлението на образователните институции.
Чл. 212
Чл. 212 от Закона за предучилищното и училищното образование определя необходимите компетентности за педагогическите специалисти, които включват знания, умения и отношения, и които се изразяват в професионален профил. Този профил, заедно с постигнатите резултати в обучението на учениците, служи за основа при определяне на приоритети за професионално усъвършенстване, самооценка и атестиране на педагогическите специалисти.
Чл. 213
Длъжностите на педагогическите специалисти могат да се заемат от български граждани с висше образование в съответното професионално направление. За длъжността "директор" на детска градина или училище е необходим минимум 5 години учителски стаж. Граждани на ЕС и чужди граждани могат да заемат длъжности при определени условия. Учителска длъжност може да се заема от лица с висше образование, без професионална квалификация "учител" в определени случаи. Съществуват специфични изисквания за учители по чужди езици и спортна подготовка. Лица без квалификация "учител" трябва да преминат обучение за придобиване на педагогически компетентности.
Чл. 214
Чл. 214 от Закона за предучилищното и училищното образование регламентира провеждането на практическа подготовка в детските градини и училищата. Практическата подготовка е за студенти, обучаващи се за педагогически специалисти, и за лица с висше образование, които придобиват квалификация "учител". Стажант-учителите са тези, които участват в образователния процес под ръководството на учител-наставник. За провеждане на подготовката се сключва договор между училището и висшето училище.
Чл. 215
Чл. 215 от Закона за предучилищното и училищното образование регламентира изискванията за заемане на длъжности от педагогически специалисти. Лица, осъждани за умишлени престъпления, лишени от право да упражняват професията или страдащи от определени заболявания, не могат да заемат такива длъжности. Разпоредбите не важат за лица, осъдени по дела, свързани с политическа и гражданска реабилитация. При наличие на тези обстоятелства, трудовото правоотношение се прекратява по реда на Кодекса на труда. Изискванията важат и за длъжности в детски градини и училища.
Чл. 216
Трудовите договори с педагогическите специалисти се сключват и прекратяват от директора на детската градина, училището или центъра за подкрепа за личностно развитие. В българските училища в чужбина, тези договори се сключват от министъра на образованието и науката. В частните детски градини и училища, трудовите договори се сключват и прекратяват от органа, който управлява съответното юридическо лице или кооперация.
Чл. 217
Чл. 217 от Закона за предучилищното и училищното образование определя отговорността за сключване и прекратяване на трудовите договори с директорите на различни видове образователни институции. Министърът на образованието и науката отговаря за директорите на специализирани и държавни училища, докато началниците на регионалните управления и кметовете на общини имат правомощия за общинските училища и детски градини. Директорите на частните институции се определят от съответните юридически лица. Назначаването на директорите се извършва чрез конкурс, организиран по правила, определени в Кодекса на труда и наредба от министъра на образованието, с участието на представители на обществени съвети.
Чл. 218
Чл. 218 от Закона за предучилищното и училищното образование определя функциите, професионалните профили и длъжностите на педагогическите специалисти, както и необходимата квалификация за заемането им. Установени са условията и редът за повишаване на квалификацията, кариерното развитие и атестирането на педагогическите специалисти. Държавният образователен стандарт регламентира и практическата подготовка на стажант-учителите.
Чл. 219
Чл. 219 от Закона за предучилищното и училищното образование определя правата и задълженията на педагогическите специалисти. Те имат право на зачитане на личността, свобода при избора на методи за обучение, участие в политиките на институцията, професионална подкрепа, възможности за квалификация и награди. Задълженията им включват осъществяване на обучение по държавните стандарти, опазване на живота и здравето на учениците, зачитане на правата на участниците в образованието, повишаване на квалификацията и политическа неутралност. Осигурява се уважение от учениците и родителите, а при трудови отношения се предвиждат права за представително облекло и възстановяване на транспортни разходи.
Чл. 220
Чл. 220 от Закона за предучилищното и училищното образование регламентира ограничения за педагогическите специалисти относно извършване на платено обучение и оценяване на изпитни материали. Специалистите нямат право да извършват платено обучение на деца и ученици, с които работят, и да оценяват изпитни работи, ако са подготвяли ученици за явяване на изпит срещу заплащане. Те са задължени да подават декларации относно извършваното обучение и да удостоверяват, че не са подготвяли ученици за изпити срещу заплащане. Нарушенията водят до дисциплинарна отговорност.
Чл. 221
Чл. 221 от Закона за предучилищното и училищното образование определя, че повишаването на квалификацията е непрекъснат процес за усъвършенстване на педагогическите специалисти. То е необходимо за ефективно изпълнение на работата и кариерно развитие. Планирането и управлението на тези дейности се осъществяват на различни нива (национално, регионално, общинско и училищно). Педагогическите специалисти са задължени ежегодно да повишават квалификацията си, а директорите на образователните институции трябва да осигурят условия за това.
Чл. 222
Чл. 222 от Закона за предучилищното и училищното образование регламентира процеса на повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти. То се осъществява от специализирани звена, висши училища и одобрени обучителни организации. Повишаването на квалификацията се измерва в квалификационни кредити и се удостоверява с документ. Педагогическите специалисти са задължени да повишават квалификацията си с минимум 48 академични часа за всеки период на атестиране, а държавата осигурява условия за това. Повишаването на квалификацията от организации извън посочените се признава след заявление на специалиста.
Чл. 223
Законът предвижда, че повишаването на квалификацията на педагогическите специалисти може да се организира от детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие. Това може да се осъществи чрез обмяна на добри практики и участие в международни и национални програми. Вътрешноинституционалната квалификация се измерва в академични часове, но не носи квалификационни кредити. Освен това, институциите са задължени да осигурят минимум 16 академични часа годишно за всяка педагогическа специалистка.
Чл. 224
Чл. 224 от Закона за предучилищното и училищното образование предвижда, че повишаването на квалификацията на педагогическите специалисти се осъществява по програми и форми, избрани от самите специалисти. То трябва да съответства на професионалния профил, професионалното развитие, резултатите от атестацията и политиките на различни нива. Целта е да се подобри напредъкът на децата и учениците, както и образователните им резултати.
Чл. 225
Чл. 225 от Закона за предучилищното и училищното образование регламентира придобиването на професионално-квалификационни степени от педагогическите специалисти в зависимост от тяхното равнище на квалификация. По-високото равнище на квалификация позволява получаване на по-висока професионално-квалификационна степен. Тези степени се присъждат от висши училища, които имат акредитации за обучение на учители и предлагат магистърски и докторски програми, свързани с учебните предмети. Условията за придобиване на степените се определят от държавния образователен стандарт.
Чл. 226
Чл. 226 от Закона за предучилищното и училищното образование предвижда, че педагогическите специалисти съставят професионално портфолио, което отразява техните компетентности и активност в образователния процес. Портфолиото включва материали, доказващи участия в политиката на детската градина или училището, професионални изяви, усъвършенстване и кариерно израстване, както и резултати с децата и учениците. То подпомага атестирането и самооценяването на специалистите. Целите и съдържанието на портфолиото се определят с държавния образователен стандарт.
Чл. 227
Кариерното развитие на учителите и възпитателите е процес на усъвършенстване на компетентности, който включва последователно заемане на длъжности или придобиване на степени. Учителските длъжности включват учител, старши учител и главен учител. Кариерното развитие на ресурсните и болничните учители също следва същите правила. Педагогическите специалисти, различни от учителите и възпитателите, развиват кариерата си чрез придобиване на втора и първа степен, присъждани от работодателя. Условията за заемане на длъжности и придобиване на степени се определят с държавния образователен стандарт.
Чл. 228
Атестирането на учители, директори и други педагогически специалисти е процес на оценяване на тяхната дейност спрямо професионалния профил, изискванията за длъжността и стратегията за развитие на образователната институция. Процесът се извършва на всеки 4 години от атестационна комисия, включваща представители на работодателя, педагогическия съвет, регионалното управление на образованието и родител от обществения съвет за директорите. Редът за атестиране, критериите и процедурата се определят в държавния образователен стандарт. Оценките от атестирането влияят на кариерното развитие и квалификацията на педагогическите специалисти. При ниски оценки се предприемат мерки за подобряване на работата на съответното лице, а повторното атестиране е след една година. При повторна ниска оценка, лицето може да бъде освободено от длъжност.
Чл. 229
Министърът на образованието и науката отговаря за създаването и поддържането на информационен регистър, който включва одобрените програми за обучение на педагогическите специалисти. Този регистър може да бъде управляван от специализирано звено на министерството. Конкретните данни, които ще се вписват в регистъра, ще бъдат определени в съответствие с държавния образователен стандарт за професионалното развитие на учителите и други педагогически специалисти. Регистърът ще бъде достъпен на официалния сайт на министерството.
Чл. 230
Чл. 230 от Закона за предучилищното и училищното образование определя, че програми за обучение за повишаване квалификацията на педагогическите специалисти могат да бъдат представяни за одобрение и вписване в регистъра от лица, които са регистрирани по Търговския закон, Закона за юридическите лица с нестопанска цел или Закона за кооперациите, както и от лица, учредени в съответствие с законодателството на друга държава членка.
Чл. 231
Производството за одобряване на програмите за обучение за повишаване квалификацията на педагогическите специалисти започва с писмено заявление от лицата, определени в чл. 230. Заявлението трябва да съдържа данни за юридическото лице, наименование на програмата и описание на ресурсите за провеждане на обучението. Към него се прилагат програма за обучение, списък на обучителите с автобиографии и референции, както и документ за сертифицирана система за управление на качеството. Заявленията могат да се подават от 1-во до 15-о число на ноември и април.
Чл. 232
Законът за предучилищното и училищното образование определя изискванията за одобрение на програма за обучение за повишаване квалификацията на педагогическите специалисти. Програмата трябва да включва анотация, цели, форми и методи на обучение, индикатори за резултати, продължителност, брой квалификационни кредити и начин на завършване. Анотацията трябва да съдържа теоретична и практическа част с посочено съотношение. Целите на програмата се фокусират върху развитието на компетентности, а формите и методите на обучение трябва да осигуряват постигане на тези цели. Завършването на обучението се удостоверява с документ за квалификационни кредити.
Чл. 233
Обучителите в предучилищното и училищното образование трябва да имат висше образование с образователно-квалификационна степен "магистър" и професионална квалификация, отговаряща на целите на програмата. Освен това, те трябва да притежават професионален опит, свързан с целите на програмата, който може да бъде придобит в практиката или по време на провеждане на обучения.
Чл. 234
Лицата, определени в чл. 230 от Закона за предучилищното и училищното образование, са задължени да разработят вътрешна система за управление на качеството. Тази система трябва да отговаря на изискванията на държавния образователен стандарт, свързан със статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти.
Чл. 235
Заявления, които не съдържат всички необходими документи, не се оценяват. При установяване на несъответствия в представените документи, заявителят получава писмено уведомление за допуснатите несъответствия и срок за отстраняването им, който не може да бъде по-кратък от 10 работни дни.
Чл. 236
Министърът на образованието и науката, или упълномощено от него лице, трябва да се произнесе по искания за одобрение на образователни програми в срок от два месеца след изтичането на срока по чл. 231, ал. 4. Възможните решения са: одобрение на програмата или отказ за одобрение. Ако има несъответствия, срокът за произнасяне започва да тече от датата на отстраняването им или от изтичането на срока за отстраняването.
Чл. 237
Чл. 237 от Закона за предучилищното и училищното образование определя процеса на одобряване на програмите за обучение. Според текста, програмата се одобрява при изпълнение на изискванията на чл. 232, 233 и 234. След одобрението, програмата се вписва в регистъра, а обучението по одобрената програма дава право на присъждане на квалификационни кредити.
Чл. 238
Министърът на образованието и науката или упълномощено лице може да откаже одобрение на програма за обучение, ако не са представени всички необходими документи, ако документите са непълни или не отговарят на изискванията, или ако не са спазени специфичните изисквания на чл. 232, 233 и 234. Отказът се съобщава съгласно процедурата в Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 239
Чл. 239 от Закона за предучилищното и училищното образование задължава лицата, които имат одобрени програми, да подават заявление за продължаване на обучението по тези програми. Заявлението трябва да бъде подадено всяка година в периода от 1-во до 10-о число на месец юни и касае следващите 12 месеца.
Чл. 240
Одобрените образователни програми могат да се прилагат до момента на промяна в тяхното съдържание или на обучителите, отговорни за тяхното изпълнение, съгласно чл. 231, ал. 3, т. 2 от закона.
Чл. 241
Промяната на съдържанието на одобрената програма в предучилищното и училищното образование може да се извършва само след получаване на одобрение от министъра на образованието и науката. Процедурата за одобрение на промените се регулира от чл. 231 до 238 от закона.
Чл. 242
Промяната на обучителите може да се извърши след одобрение от министъра на образованието или оправомощено лице. Процедурата започва с заявление, което включва списък на новите обучители, техните автобиографии, документи за образование и квалификация, декларации за съгласие и три референции за всеки обучител. Заявленията се разглеждат по реда на определени членове от закона. Решението за одобрение или отказ трябва да бъде взето в срок от 14 дни след подаване на заявлението.
Чл. 243
Лицата, посочени в чл. 230, имат задължение да уведомят за всяка промяна в наименованието или правноорганизационната си форма. Уведомлението трябва да бъде направено в срок от 7 дни след настъпване на промяната.
Чл. 244
Чл. 244 от Закона за предучилищното и училищното образование регламентира правомощията на министъра на образованието и науката и оправомощените длъжностни лица да извършват проверки на одобрените образователни програми. Длъжностните лица имат право на достъп до помещенията на обучението, да изискват документи и обяснения от персонала, както и информация от обучаемите. При установяване на нарушения, те могат да издават задължителни предписания за отстраняване на проблемите. При неизпълнение на предписанията, министърът може да издаде заповед за заличаване от регистъра.
Чл. 245
Чл. 245 определя условията за заличаване на одобрените програми от регистъра. Те могат да бъдат заличени по писмено заявление на лицата, посочени в чл. 230, при неподаване на заявление в срок или при подаване на заявление в две последователни години, че няма да се извършва обучение по програмата. Освен това, при одобрение и вписване на промяна в съдържанието, преди изменението, програмата също се заличава от регистъра.
Чл. 246
Педагогическите специалисти в предучилищното и училищното образование могат да получават морални и материални награди за своите високи постижения. Наградите се учредяват от министъра на образованието и науката и началника на регионалното управление на образованието чрез заповед, на национално или регионално ниво.
Чл. 247
Педагогическите специалисти могат да бъдат награждавани с отличия и награди за образцово изпълнение на задълженията си. Наградите се определят с правилника за дейността на институцията, а за директорите - с правилника на регионалните управления на образованието.
Чл. 248
Чл. 248 от Закона за предучилищното и училищното образование определя, че документите в системата на образованието трябва да се създават, обработват и съхраняват съгласно държавния образователен стандарт. Стандартът урежда видовете документи, изискванията към тях, условията за водене на регистри, реда за приемане и унищожаване на документи с фабрична номерация, както и документите, които се съхраняват в електронен вид.
Чл. 249
Чл. 249 от Закона за предучилищното и училищното образование предвижда, че документите, издавани или водени от образователните институции, трябва да се попълват на български книжовен език, освен в случаите, които са изрично упоменати в закона.
Чл. 250
Член 250 от Закона за предучилищното и училищното образование предвижда, че Министерството на образованието и науката е отговорно за организирането на национална електронна информационна система, която да обхваща предучилищното и училищното образование. Воденето на тази система ще се осъществява съгласно условия и ред, определени в държавния образователен стандарт за информацията и документите.
Чл. 251
Член 251 от Закона за предучилищното и училищното образование описва ролята на Министерския съвет и Министъра на образованието и науката в осъществяването на държавната политика в образованието. Министърът е отговорен за представянето на доклад на Народното събрание на всеки две години, в който се оценява прилагането на принципите и целите на образованието и се предлагат действия за разрешаване на несъответствия. Той ръководи и координира политиката в образованието и упражнява контрол над институциите в тази система, включително духовните училища. Освен това, служители на Министерството не могат да предоставят платено обучение на деца и ученици.
Чл. 252
Регионалните управления на образованието са териториални администрации към министъра на образованието и науката, които отговарят за управлението и контрола на предучилищното и училищното образование. Те предоставят методическа подкрепа на детските градини, училищата и центровете за подкрепа на приобщаващото образование. Методическата подкрепа включва участие на експерти в учебни часове и дейности за приобщаващо образование, както и изпълнение на насоките на Националния инспекторат по образованието. За българските училища в чужбина тези функции се изпълняват от министъра на образованието и науката.
Чл. 253
Регионалните управления на образованието са юридически лица, които функционират на бюджетна издръжка към министъра на образованието и науката. Устройството, функциите и териториалният обхват на тяхната дейност се определят с правилник, издаден от министъра на образованието и науката.
Чл. 254
Началниците на регионалните управления на образованието са назначавани от министъра на образованието и науката и имат задължението да издават заповеди в рамките на своите функции. Те не могат да извършват платено обучение или подкрепа на деца и ученици, както и да участват в политическа и партийна дейност. Освен това, те трябва да поддържат политическа неутралност и да не използват служебното си положение за политическо влияние или цели.
Чл. 255
В регионалните управления на образованието се назначават служители по трудово и служебно правоотношение, като министърът на образованието и науката е органът по назначаване на държавните служители. Работодател на служителите по трудово правоотношение е началникът на регионалното управление. Забранява се на служителите да извършват платено обучение или подкрепа на деца и ученици, а също така и да осъществяват политическа и партийна дейност. Служителите трябва да бъдат политически неутрални и не могат да използват служебното си положение за политически цели.
Чл. 256
Член 256 от Закона за предучилищното и училищното образование определя задълженията на органите на местното самоуправление относно организацията и контрола на предучилищното и училищното образование. Те осигуряват условия за дейности в детските градини, контролират обхвата на децата и учениците, финансират образователни дейности, осигуряват имущество, грижат се за сигурността и здравето на децата, организират хранене и транспорт, и изпълняват местни образователни програми. Кметовете съгласуват държавния план-прием и упражняват контрол върху разходването на средства.
Чл. 257
Чл. 257 от Закона за предучилищното и училищното образование определя директора като основен орган за управление и контрол на държавните и общинските образователни институции. Директорът управлява и представлява съответната институция. За частните детски градини и училища органите за управление и контрол се определят от закона, по който са учредени, като и в тях образователната дейност се ръководи от директор.
Чл. 258
Чл. 258 от Закона за предучилищното и училищното образование определя правомощията и задълженията на директорите на различни образователни институции. Директорите на държавни и общински детски градини и училища организират и контролират дейността на институцията съобразно държавния образователен стандарт. Директорите на частни детски градини и училища ръководят дейността в рамките на същите стандарти, но с възможност за допълнителни правомощия от органите на съответното юридическо лице. Директорите на специализирани звена също организират и контролират дейността в съответствие с правилника за устройството и дейността на звеното.
Чл. 259
Директорите на институции в системата на предучилищното и училищното образование издават заповеди в изпълнение на своите правомощия. Административните актове на директорите могат да бъдат оспорвани по административен ред пред различни органи в зависимост от вида на институцията: министър на образованието и науката, министър на културата, министър на младежта и спорта, министър на отбраната, началник на регионалното управление на образованието или кмета на общината. Оспорването става по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 260
Директорът на учебното заведение има право да се подпомага от заместник-директори при управлението и контрола на различни дейности, включително учебната, учебно-производствената, учебно-творческата, спортната и административно-стопанската дейност.
Чл. 261
Чл. 261 от Закона за предучилищното и училищното образование регламентира реда за заместване на директора при негово отсъствие. При отсъствие за срок по-малък от 60 дни, директорът се замества от определен заместник-директор или педагогически специалист. При отсъствие за срок по-дълъг от 60 дни, се сключва трудов договор с друго лице за временно изпълняване на длъжността директор. За частни детски градини и училища, заместникът се определя от съответните органи на юридическото лице.
Чл. 262
Специализираният орган за разглеждане на педагогически въпроси в детската градина, училището и центъра за подкрепа за личностно развитие е педагогическият съвет. Той включва всички педагогически специалисти и заместник-директорите без преподавателска работа. Директорът е председател на съвета, а в заседанията могат да участват и представители на обществения съвет, настоятелството, медицински лица и ученици. Директорът кани представителите на обществения съвет и настоятелството на заседанията с писмено уведомление и предоставя информация за обсъжданите въпроси.
Чл. 263
Чл. 263 от Закона за предучилищното и училищното образование определя правомощията на педагогическия съвет в училището, включително приемането на стратегии за развитие, правилници, учебни планове и годишни планове. Съветът също така предлага награди и санкции, определя символи и униформи, участва в етичния кодекс и следи образователните резултати на учениците. Документите, свързани с развитието на училището, трябва да се публикуват на интернет страницата на институцията. Стратегията за развитие трябва да обхваща ключови насоки, като качество на образованието, патриотично възпитание, физическа активност и превенция на отпадане от образователната система.
Чл. 264
Чл. 264 от Закона за предучилищното и училищното образование регламентира контрола, който министърът на образованието и науката и началниците на регионалните управления на образованието упражняват върху дейността на изпълнителите и доставчиците на социални услуги. Контролът е насочен към спазването на държавния образователен стандарт за приобщаващото образование. При установяване на нарушения, се дават задължителни предписания с методически указания за изпълнението им, които могат да бъдат обжалвани по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 265
Създава се обществен съвет към всяка детска градина и училище, който има за цел да подпомага развитието им и да осъществява граждански контрол върху управлението им. Съветът е важен за активното и демократично функциониране на общностите.
Чл. 266
Общественият съвет в училищата и детските градини е съставен от нечетен брой членове, включващи представител на финансиращия орган, минимум трима представители на родителите и, в училища с професионална квалификация, представител на работодателите. Родителите избират своите представители на събрание, свикано от директора, а работодателите се определят от областния управител. Председателят на съвета се избира от членовете, а мандатът на членовете е до три години.
Чл. 267
Общественият съвет на училищата се свиква минимум 4 пъти годишно, включително и в началото на учебната година. В него участват минимум трима представители на ученическото самоуправление и един представител на настоятелството с право на съвещателен глас. В заседанията могат да присъстват и служители на образователната институция, експерти, представители на работодателите, синдикатите и други заинтересовани лица.
Чл. 268
Директорът на детската градина или училището има право да участва в заседанията на обществения съвет и да изразява мнението си. Той е задължен да предоставя информация и документи на обществения съвет, когато бъде поискано. При необходимост, директорът може да поиска свикване на заседание на обществения съвет.
Чл. 269
Общественият съвет в детските градини и училищата има важна роля в одобрението на стратегии за развитие, участие в педагогическия съвет, предлагане на политики за подобряване на образователния процес и даване на становища за бюджета. Съветът също така участва в създаването на етичен кодекс и следи за спазването на нормативните актове. В случай на неодобрение, актовете се връщат за повторно разглеждане с мотиви.
Чл. 270
Чл. 270 от Закона за предучилищното и училищното образование предвижда, че условията и редът за създаването, устройството и дейността на обществения съвет се определят с правилник, издаден от министъра на образованието и науката. Този член е част от глава петнадесета, която се фокусира върху управлението на качеството в образованието.
Чл. 271
Управлението на качеството в детските градини и училищата е непрекъснат процес, включващ анализ, планиране, изпълнение, оценяване и подобрения. Тези дейности се извършват съгласно държавния образователен стандарт. Оценяването се осъществява чрез самооценяване и инспектиране, като и двете процедури следват специфични условия и ред, определени от стандартите.
Чл. 272
Чл. 272 от Закона за предучилищното и училищното образование определя самооценяването като процес, който цели изготвяне на вътрешна оценка на качеството на образованието. То се осъществява чрез специфични дейности, процедури и критерии, които са определени от съответната детска градина или училище.
Чл. 273
Чл. 273 от Закона за предучилищното и училищното образование определя инспектирането като процес на независима оценка на качеството на образованието, предоставяно от детските градини и училищата. Инспектирането се извършва по специфични критерии и индикатори, групирани по области. На всеки 5 години всяка детска градина и училище подлежат на поне една инспекция.
Чл. 274
Националният инспекторат по образованието е юридическо лице на бюджетна издръжка, създадено за извършване на инспектиране на детските градини и училищата. Той се управлява от директор, назначаван от министър-председателя, който издава заповеди и разработва критерии за инспектиране. Инспекторатът организира инспекции, предоставя оценки и насоки на директорите на образователни институции и уведомява регионалните управления при установени нарушения. Директорът също така предоставя анализи за качеството на образованието и публикува информация на официалната си интернет страница.
Чл. 275
Чл. 275 от Закона за предучилищното и училищното образование определя, че инспекциите се извършват от вътрешни и външни инспектори. Вътрешните инспектори са държавни служители от Националния инспекторат по образованието, назначавани и освобождавани от директора на инспектората. Външните инспектори се определят за конкретна инспекция по ред, установен в правилника по чл. 279.
Чл. 276
Чл. 276 от Закона за предучилищното и училищното образование определя условията, при които лица могат да бъдат назначавани като външни инспектори. Те трябва да имат висше образование с образователно-квалификационна степен "магистър", поне 5 години професионален опит в съответната област и успешно завършено обучение в Националния инспекторат по образованието. Лица с наложено дисциплинарно наказание по Кодекса на труда или Закона за държавния служител през последната година не могат да бъдат назначавани. Външните инспектори трябва да сключат договор с директора на Националния инспекторат за всяка инспекция.
Чл. 277
Член 277 от Закона за предучилищното и училищното образование определя условията, при които лица не могат да бъдат назначавани за членове на екипа от инспектори. Лицата не трябва да са заемали длъжност в инспектираната институция, да имат родствени връзки с инспектираните лица, или да работят в същата административно-териториална област. Обстоятелствата се удостоверяват с декларация.
Чл. 278
Чл. 278 от Закона за предучилищното и училищното образование определя правата на инспекторите по време на инспекции, включително свободен достъп до дейности и документи на детските градини и училищата, правото да изискват справки и информация, и да проучват мнението на педагогически специалисти, ученици и родители. Директорите и служителите са задължени да съдействат на инспекторите и да осигурят необходимите условия за инспекциите.
Чл. 279
Чл. 279 от Закона за предучилищното и училищното образование определя устройството и функциите на Националния инспекторат по образованието, както и правата и задълженията на инспекторите. Тези аспекти ще бъдат регулирани с правилник, който ще бъде приет от Министерския съвет по предложение на министъра на образованието и науката. Раздел I от Глава шестнадесета се отнася до финансирането и имуществото в сферата на образованието и е в сила от 01.01.2017 г.
Чл. 280
Дейностите в системата на предучилищното и училищното образование се финансират от държавния бюджет, общински бюджети, европейски фондове и други източници. Държавният бюджет покрива изцяло или частично дейности, свързани с държавната политика, включително издръжка на образователните дейности, подпомагане на равния достъп, развитие на образователни институции и изпълнение на национални програми за развитие на образованието.
Чл. 281
Чл. 281 от Закона за предучилищното и училищното образование предвижда, че средствата от държавния бюджет за финансиране на дейности в образователната система трябва да се планират ежегодно. Тези средства не могат да бъдат по-ниски като сума и процент от брутния вътрешен продукт в сравнение с предходната година.
Чл. 282
Чл. 282 от Закона за предучилищното и училищното образование описва механизмите за разпределение на средства между бюджетите на държавни и общински училища и детски градини. Основните критерии включват броя на децата и учениците, групите и паралелките, вид и брой на образователните институции, както и различни стандарти. Министерският съвет определя размерите на стандартите, а първостепенните разпоредители с бюджет разпределят средствата между учебните заведения на базата на формули. Освен основния компонент, формулите могат да включват допълнителни компоненти, отразяващи различия в разходите и образователната политика. Училищата получават допълнително финансиране за работа с деца от уязвими групи и за издръжка на паралелки с недостиг на специалисти. Правилата за разпределение на средствата се определят от държавния образователен стандарт и други свързани актове.
Чл. 283
Чл. 283 от Закона за предучилищното и училищното образование определя средствата за подпомагане на равния достъп и подкрепа за личностно развитие. Те включват ученически стипендии, транспорт на деца и ученици, закупуване на учебни материали, целодневна организация на учебния ден и хранене, дейности за личностно развитие и спорт, училищни програми за превенция на отпадане от училище и подкрепа за ученици с изявени дарби. За деца в задължителна предучилищна възраст и ученици от населени места без детска градина или училище се осигурява транспорт. Средствата се предоставят и на частни детски градини и училища, а при невъзможност за ресурсно подпомагане от страна на образователните институции, средствата отиват за общини или регионални центрове. В допълнение, родителите на деца от тригодишна възраст, които не са приети в предучилищно образование, могат да получат средства за компенсиране на разходите за отглеждане и обучение.
Чл. 284
Чл. 284 от Закона за предучилищното и училищното образование определя средствата за развитие на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие. Те включват разходи за подобряване на материалната база, повишаване на качеството на образованието, развитие на педагогическите специалисти, библиотечно-информационно осигуряване и други разходи за подобряване на физическата среда и образователния процес. Средствата за повишаване на качеството на образованието се предоставят целево на детските градини и училищата, в зависимост от техните образователни резултати, с конкретни условия за разходване.
Чл. 285
Чл. 285 от Закона за предучилищното и училищното образование определя, че средствата, предоставяни по чл. 283, ал. 1 и чл. 284, ал. 1, могат да се основават на допълващи стандарти или нормативи за деца и ученици, определени с акт по чл. 282, ал. 3, както и на броя на децата и учениците. В тези случаи се прилага разпоредбата на чл. 282, ал. 18.
Чл. 286
Чл. 286 от Закона за предучилищното и училищното образование описва разходите от държавния бюджет, предназначени за национални програми за развитие на образованието. Тези средства са необходими за реализиране на мерки и дейности, които не могат да бъдат постигнати само с ресурсите по чл. 280, ал. 3, т. 1, 2 и 3. Освен това, средствата могат да се използват за насърчаване и финансиране на общински програми, когато е необходимо планирането и изпълнението на мерките на общинско ниво. Програмите се одобряват от Министерския съвет.
Чл. 287
Член 287 регулира финансирането на частните детски градини и училища от държавния бюджет. Средствата се определят от общините на база специфични показатели. Частните институции могат да финансират само дейности по обучение и възпитание с получените средства, а приходите от платени дейности не могат да се използват за финансиране на държавно субсидирани разходи. Неизразходваните средства могат да се прехвърлят за следващата година, но при прекратяване на участието в системата на държавно финансиране, средствата подлежат на възстановяване. Контролът върху разходите се осъществява от общината и регионалното управление на образованието.
Чл. 288
При установяване на нарушения на нормативните актове от частни детски градини или училища, които получават държавно финансиране, или при ниски образователни резултати, предоставянето на средства от държавния бюджет се спира до отстраняване на нарушенията. Процедурата е регламентирана в държавния образователен стандарт.
Чл. 289
Чл. 289 определя правомощията на директорите на държавните и общинските училища в контекста на делегирания бюджет. Директорите имат право да бъдат второстепенни разпоредители с бюджет, да извършват промени по плана на приходите и разходите, да се разпореждат със средствата на училището и да определят числеността на персонала и учениците. Първостепенните разпоредители с бюджет делегират права на директорите за реализиране на собствени приходи. Разпоредбите важат и за центрове за специална образователна подкрепа и детски градини, прилагани по решение на първостепенния разпоредител. Забранява се финансирането на разходи на институции извън образователната система с предоставените средства.
Чл. 290
Чл. 290 от Закона за предучилищното и училищното образование задължава Министерството на образованието и науката да публикува информация за броя на децата, учениците, паралелките и групите, както и за образователните институции. Информацията се обновява ежегодно на 1 януари. Първостепенните разпоредители с бюджет също трябва да публикуват информация за разпределението на средствата, а училищата и детските градини с делегиран бюджет трябва да публикуват утвърдения си бюджет и отчета за неговото изпълнение.
Чл. 291
Директорът на училище, детска градина или център за подкрепа за личностно развитие е задължен да представя тримесечни отчети за изпълнението на бюджета на съответната институция. Отчетите трябва да бъдат предоставени на обществения съвет и на общото събрание на работниците и служителите до края на месеца, следващ тримесечието.
Чл. 292
Член 292 от Закона за предучилищното и училищното образование предвижда, че при ненавременно предоставяне или възстановяване на средства, министърът на образованието и науката може да предложи санкции на първостепенните разпоредители с бюджет. В случай на намаление на бюджетното взаимоотношение, освободените средства могат да бъдат предоставени на училища, детски градини или центрове, които не са получили дължимия трансфер.
Чл. 293
Чл. 293 от Закона за предучилищното и училищното образование определя собствените приходи на държавните и общинските детски градини, училища и центрове за подкрепа за личностно развитие. Те включват: приходи от наем на недвижими имоти и движими вещи, приходи от земеделски земи и гори, права на интелектуална собственост, реализация на продукция и услуги от практическо обучение, дарения и завещания, както и други приходи, определени с нормативен акт. Освен това, първостепенните разпоредители с бюджет нямат право да намаляват средствата от бюджета за тези институции за сметка на собствените им приходи.
Чл. 294
Чл. 294 от Закона за предучилищното и училищното образование определя условията за предоставяне на допълнително финансиране, което се осъществява по решение на първостепенния разпоредител с бюджет. Финансирането е предназначено за паралелки с брой на учениците под нормативния минимум, както и за плащания, дължими от институции, прилагащи система на делегиран бюджет. Средствата, предоставени за делегиран бюджет, подлежат на възстановяване на следващата година.
Чл. 295
Чл. 295 от Закона за предучилищното и училищното образование предвижда, че ако просрочените задължения на държавно или общинско училище, детска градина или център за подкрепа надвишават 20% от утвърдените годишни разходи, директорът носи дисциплинарна отговорност. Предложението за наказание се прави от финансиращия орган. При наложено наказание, директорът е задължен в срок от един месец да състави и изпълни програма за оптимизация на разходите, която се утвърдява от финансиращия орган.
Чл. 296
Специализираните обслужващи звена в сферата на предучилищното и училищното образование се финансират от държавния бюджет, като средствата се предоставят чрез бюджета на Министерството на образованието и науката. Тази разпоредба е в сила от 01.01.2017 г.
Чл. 297
Чл. 297 от Закона за предучилищното и училищното образование предвижда, че от държавния бюджет се осигуряват средства за подпомагане на обучението по предметите Български език и литература, История и цивилизация, и География и икономика, свързани с България, организирано в чужбина. Това обучение може да се осъществява от организации на българи в чужбина, дипломатически представителства, български православни църковни общини и Славянобългарския манастир „Св. Вмчк. Георги Зограф“. Средствата се осигуряват чрез бюджета на Министерството на образованието и науката, при условия, определени от Министерския съвет. Обучението е за деца от предучилищна възраст и ученици от I до XII клас с утвърдени учебни програми и помагала.
Чл. 298
Чл. 298 от Закона за предучилищното и училищното образование определя, че издръжката на децата в предучилищното образование в държавните и общинските детски градини и училища се финансира от средства на държавния и общинския бюджет. Членът е в сила от 01.01.2017 г., а изменения и отмени на част от текста са извършени през 2022 г.
Чл. 299
Чл. 299 от Закона за предучилищното и училищното образование предвижда, че допълнителните услуги в детските градини ще се заплащат при условия и ред, определени с наредба на съответния общински съвет. Тази разпоредба е в сила от 01.01.2017 г.
Чл. 300
Чл. 300 от Закона за предучилищното и училищното образование определя таксите, събирани за различни услуги, свързани с частни детски градини и училища, одобряване на учебни материали, признаване на документи за образование, валидиране на компетентности и курсове за квалификация. Приходите от тези такси постъпват в различни бюджети в зависимост от вида на услугата. Някои такси не се събират в определени случаи, например за лица в задължителна училищна възраст.
Чл. 301
Чл. 301 от Закона за предучилищното и училищното образование регламентира дейностите, извършвани срещу заплащане в частните детски градини и училища. Тези дейности се определят с правилника на съответното учреждение, а условията и редът за заплащане се уговарят с договор между родителя и детската градина или училището. Частните институции, които получават държавно финансиране, могат да събират средства за поддържане на материалната база, като размерът на плащането се определя по утвърдена методика. Участието на децата в платените дейности не е задължително условие за записване в частни учебни заведения.
Чл. 302
Чл. 302 от Закона за предучилищното и училищното образование урежда собствеността и управлението на недвижими имоти, предоставени на държавни и общински училища и детски градини. Според текста, имотите са публична държавна или общинска собственост. При обявяване на държавно училище за общинско, имотите преминават в собственост на общината. Имотите и вещите остават за управление на училището, което ги е управлявало, и се ползват само за образователни цели. При обратния случай, т.е. обявяване на общинско училище за държавно, имотите преминават в собственост на държавата и също се ползват само за образователни цели.
Чл. 303
Според Чл. 303 от Закона за предучилищното и училищното образование, всички недвижими имоти и движими вещи, придобити възмездно от държавни и общински училища, детски градини и центрове за подкрепа за личностно развитие, имат статут на частна държавна или частна общинска собственост.
Чл. 304
Чл. 304 от Закона за предучилищното и училищното образование урежда собствеността на недвижими имоти и движими вещи, придобити безвъзмездно от държавни и общински училища, детски градини и центрове за подкрепа за личностно развитие. Тези имоти и вещи стават собственост на съответните образователни институции. При закриване на училище, детска градина или център, имуществото преминава на правоприемника, определен по чл. 322, ал. 1, т. 4.
Чл. 305
След закриването или преобразуването на държавни и общински училища, детски градини и центрове за подкрепа, освободените имоти и вещи могат да се използват за образователни, здравни, социални или хуманитарни дейности. Ако няма обществена потребност за тези дейности в срок от две години, имотите могат да се ползват за други цели, но при условие, че има положително становище от министъра на образованието и населеното място е с население под 5 хиляди души.
Чл. 306
Настоятелствата са независими доброволни сдружения, които подпомагат дейността на образователните институции. Всяко училище, детска градина или център за подкрепа може да има само едно настоятелство. Създаването на настоятелство е възможно и за група детски градини и училища, при условие че в населеното място няма вече създадено настоятелство. Те функционират като юридически лица с нестопанска цел и организират дейността си съгласно Закона за юридическите лица с нестопанска цел и своя устав.
Чл. 307
Настоятелството в детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие може да бъде учредено по инициатива на директора или на родители, учители и общественици. За учредителното събрание се изпращат покани чрез средства за масово осведомяване или лично до общественици, дарители и представители на юридически лица.
Чл. 308
Чл. 308 от Закона за предучилищното и училищното образование определя органите на настоятелството, които включват общото събрание и съвета на настоятелите. Членовете на съвета се избират за срок до 4 години от общото събрание, а съветът избира председател измежду членовете си. Директорът и заместник-директорите на образователните институции не могат да бъдат членове на органите за управление на настоятелството, докато заемат тези длъжности, но имат право да участват в заседанията със съвещателен глас.
Чл. 309
Чл. 309 от Закона за предучилищното и училищното образование определя основната цел на настоятелствата, която е да подпомагат и съдействат за развитието на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие. Настоятелствата имат задължения да осигуряват допълнителни финансови и материални средства, да поддържат материално-техническата база, да съдействат при организиране на ученическото хранене и транспорт, да реализират програми за децата и учениците, да обучават родителите, да организират обществена подкрепа и да сигнализират за нарушения в образователната система.
Чл. 309а
Настоятелствата в образованието могат да разходват приходите от имуществото си, включително от земеделски земи, единствено за дейности, свързани с основната им цел, която е в полза на детските градини, училищата или центровете за подкрепа за личностно развитие.
Чл. 309б
Чл. 309б от Закона за предучилищното и училищното образование регламентира контрола, осъществяван от министъра на образованието и науката и регионалните управления на образованието върху настоятелствата. Контролът включва проверки на дейността на настоятелствата, с право на свободен достъп до документи и дейности, както и право да изискват информация. Настоятелствата са длъжни да съдействат на проверяващите органи. При установяване на нарушения, органите дават задължителни указания за тяхното отстраняване.
Чл. 309в
Чл. 309в регламентира предоставянето на имущество, останало след удовлетворението на кредиторите при ликвидация на настоятелството, на детски градини, училища или центрове за подкрепа за личностно развитие. При преобразуване, имуществото се предоставя на правоприемника, а при закриване - на определен от министъра на образованието правоприемник. Всички действия са след съгласуване с началника на съответното регионално управление на образованието.
Чл. 310
Министърът на образованието и науката има правомощия да открива, преобразува, променя и закрива държавни и общински училища, специализирани звена и центрове за специална образователна подкрепа. Училищата по изкуствата и културата се управляват по Закона за закрила и развитие на културата. Заповеди за откриване или закриване на детски градини и училища в чужбина се издават след съгласуване с министъра на външните работи. Държавните детски градини се управляват от министъра на отбраната след съгласуване с министъра на образованието. Общинските детски градини и центровете за подкрепа се управляват от кмета на общината след решение на общинския съвет.
Чл. 311
Член 311 от Закона за предучилищното и училищното образование регламентира начина, по който държавните и общинските институции в системата на образованието могат да се преобразуват. Те могат да се вливат, сливат, отделят или разделят. Неспециализираните училища могат да променят вида си, а в детските градини и училища могат да се правят промени в наименованието, адреса и адреса на сградите. Професионалните гимназии и спортните училища могат да променят и финансиращия орган. Специализираните обслужващи звена и центровете за подкрепа за личностно развитие могат да извършват допълнителни промени, свързани с предмета на дейност.
Чл. 312
Производството за издаване на заповеди за откриване, преобразуване, промяна и закриване на държавни и общински училища, центрове за специална образователна подкрепа и специализирани звена започва по писмено предложение на финансиращия орган. За държавните училища и центрове, финансирани от министъра на образованието, производството може да започне по инициатива на министъра или по предложение на началника на регионалното управление. За българските училища в чужбина и училищата към местата за лишаване от свобода, производството започва по инициатива на министъра на образованието или на правосъдието съответно. Също така, директор на държавно училище може да предложи промяна на наименованието след решение на педагогическия съвет. За общинските училища, предложението на кмета се внася след решение на общинския съвет и становище на регионалното управление.
Чл. 313
Производството по издаване на заповеди за откриване, преобразуване, промяна и закриване на детски градини се инициира от различни органи в зависимост от типа на градината. За държавните детски градини, свързани с отбраната, инициатор е министърът на отбраната, а за тези, свързани с образованието, инициатор е министърът на образованието и науката. Общинските детски градини и центрове започват производството по предложение на кмета след решение на общинския съвет. Промяна на наименованието на държавна детска градина може да се инициира и по предложение на директора, след решение на педагогическия съвет и съгласуване с финансиращия орган.
Чл. 314
Чл. 314 от Закона за предучилищното и училищното образование описва изискванията за предложения за откриване, преобразуване, промяна и закриване на държавни и общински училища, центрове за специална образователна подкрепа и специализирани обслужващи звена. Предложението трябва да включва мотиви, информация за местоположение, вид на училището, организация на обучението и информация за децата/учениците. При закриване, също така се изисква информация за собствеността и предлагане на разпределение на материалната база. Документи, определени от държавния образователен стандарт, трябва да се прилагат към предложенията.
Чл. 315
Чл. 315 от Закона за предучилищното и училищното образование определя сроковете и условията за внасяне и разглеждане на предложения за откриване, преобразуване и закриване на държавни и общински училища и центрове за специална образователна подкрепа. Записан е срок до 31 май за предложения, касаещи предстоящата учебна година, както и целогодишно разглеждане за специализирани звена. Преобразуване и закриване на училища поради намаляване на броя на учениците може да се прави целогодишно, а при липса на деца - също целогодишно.
Чл. 316
Чл. 316 от Закона за предучилищното и училищното образование определя процедурата за разглеждане и оценка на документи, свързани с откриване, преобразуване, промяна и закриване на образователни институции. Документите се оценяват за съответствие с изискванията на закона и нормативните актове. Не се оценяват предложения, които не съдържат всички необходими документи или са подадени след определения срок. В определени случаи, при наличие на образувано производство пред друг орган, могат да се разглеждат и предложения без необходимия документ, ако е представен удостоверяващ документ.
Чл. 317
Чл. 317 от Закона за предучилищното и училищното образование предвижда, че за изясняване на факти и обстоятелства могат да се изискват допълнителни документи от вносителя. При необходимост, оправомощени длъжностни лица имат правото да извършват проверки на място и да изискват оригиналите на внесените документи за сверяване.
Чл. 318
Когато внесените документи за откриване, преобразуване, промяна или закриване на образователна институция не отговарят на изискванията на закона, вносителят получава уведомление за несъответствията и срок за отстраняването им, който е минимум 10 работни дни. Ако при оценяване не се установят несъответствия или те са отстранени, вносителят трябва да представи документа, издаван от друг орган.
Чл. 319
Органът, отговорен за откриването, преобразуването, промяната или закриването на образователни институции, трябва да вземе решение в срок от един месец. Възможните решения включват издаване на заповед за откриване, промяна, преобразуване или закриване, или отказ за същото. Срокът започва да тече от датата на отстраняване на недостатъците или от изтичането на срока за тяхното отстраняване.
Чл. 320
Заповед за откриване, промяна, преобразуване или закриване на образователни институции се издава, когато не са установени несъответствия с нормативните изисквания или те са отстранени в срок. Отказ за откриване или промяна се налага при неотстранени несъответствия или непредставени документи до 1 юли преди началото на учебната година. Актовете се обнародват в "Държавен вестник" и влизат в сила от датата на обнародването.
Чл. 321
Заповедта за откриване или преобразуване на държавна и общинска детска градина, училище или център за подкрепа за личностно развитие трябва да съдържа наименование, седалище и адрес, адрес на сградата за обучение, организация на образованието, условия за пренасочване на деца и ученици, условия за съхранение на документация и разпределение на имущество, както и финансиращия орган. За специализирани звена се изискват и предмет на дейност и численост на персонала.
Чл. 322
Заповедта за закриване на държавна и общинска детска градина, училище или център за подкрепа за личностно развитие трябва да съдържа наименованието, седалището и адреса на институцията, условията и реда за пренасочване на децата и учениците, условията за съхраняване на задължителната документация, както и условията за разпределяне на имуществото и определяне на правоприемник. Заповедта за закриване на специализирано обслужващо звено включва данни за наименованието, условията за съхраняване на документацията и разпределяне на имуществото.
Чл. 323
Член 323 от Закона за предучилищното и училищното образование определя, че конкретните условия и ред за откриване, преобразуване, промяна и закриване на държавни и общински детски градини, училища, центрове за подкрепа за личностно развитие и специализирани обслужващи звена се регулират от държавния образователен стандарт за институциите в образователната система.
Чл. 324
Член 324 определя условията за откриване, преобразуване и закриване на духовни училища в България. Те могат да се откриват и променят по искане на централен орган на призната религиозна институция. Преобразуването може да става чрез вливане, сливане, отделяне или разделяне. Допустими промени включват наименованието на религиозната институция, професиите на обучението и директора на училището. Закриването на духовни училища може да бъде по искане на религиозната институция, при прекратяване на дейността й, при несъответствие с изискванията на закона или при налагане на ограничителна мярка.
Чл. 325
Чл. 325 от Закона за предучилищното и училищното образование регламентира процеса по откриване, преобразуване, промяна и закриване на духовни училища. Решението за тези действия се взема от Министерския съвет по предложение на министъра на образованието и науката. За откриването и преобразуването е необходимо писмено искане от централен орган на призната религиозна институция. За закриването могат да се подават искания от съответния религиозен орган, от регионалното управление на образованието след проверка или по предложение на органа, признал религиозната институция.
Чл. 326
Чл. 326 от Закона за предучилищното и училищното образование регламентира исканията за откриване, преобразуване, промяна и закриване на духовни училища. Искането за откриване включва данни за религиозната институция, наименование и адрес на училището, информация за директора, профили на обучение, брой класове и ученици, както и предложение за съхранение на документация. Искането за промяна изисква описание на промяната и мотиви, а искането за закриване – мотиви и информация за пренасочване на учениците. Към исканията се прилагат документи, определени от държавния образователен стандарт.
Чл. 327
Чл. 327 от Закона за предучилищното и училищното образование определя условията и реда за откриване, преобразуване, промяна и закриване на духовни училища. При разглеждането на документите за тези действия се прилагат разпоредбите от чл. 315 до 320. Конкретните условия и ред се уточняват в държавния образователен стандарт за институциите в системата на образованието.
Чл. 328
Чл. 328 от Закона за предучилищното и училищното образование регламентира условията за откриване и закриване на духовни училища. За откриването на духовно училище е необходимо решение, което да съдържа данни за признатата религиозна институция, профили или професии на обучението и правото на училището да издава официални документи. За закриването на духовно училище решението трябва да включва реквизитите по чл. 322, ал. 1, т. 1 - 3. При определени обстоятелства, училището се закрива с влизането в сила на акта за налагане на ограничителната мярка.
Чл. 329
При промяна на директора на духовно училище, съответният централен орган на религиозна институция уведомява министъра на образованието преди сключването на трудовия договор. Уведомлението трябва да включва документи, определени от държавния образователен стандарт. Министърът може да изиска допълнителна информация и издава разрешение за сключване на договора в срок от 14 дни. Промяната на директора се вписва в регистъра на институциите след получаване на разрешението.
Чл. 330
Частните детски градини и училища могат да бъдат създавани, преобразувани, изменяни и закривани съгласно изискванията на Закона за предучилищното и училищното образование, както и по реда на Търговския закон, Закона за юридическите лица с нестопанска цел или Закона за кооперациите. Те не могат да бъдат учредявани като търговски дружества - публични предприятия. Освен това, юридическите лица, които управляват частни детски градини и училища, не могат да имат друг предмет на дейност и могат да оперират само с една детска градина или училище.
Чл. 331
Частни детски градини и училища могат да функционират след вписване в регистъра на институциите в системата на образованието и получаване на удостоверение от министъра на образованието. Вписването става по заявление, което включва данни за юридическото лице, идентификационен код, информация за директора, учебната година, вид на училището, форми на обучение, профили, адреси и наименование на институцията. Към заявлението се прилагат определени документи, а частните учебни заведения, които следват чужда образователна система, трябва да предоставят доказателства за правото си да провеждат обучение. Декларации не могат да заменят официални документи за доказване на образователно-квалификационна степен и други важни факти.
Чл. 332
Заявленията за вписване в регистъра на институциите за предучилищно и училищно образование могат да се подават целогодишно. Заявления, внесени до 31 януари, се разглеждат за предстоящата учебна година, освен ако не е поискано разглеждане за по-късна учебна година. При оценяването на заявленията се прилагат разпоредбите на чл. 316 - 318 от закона.
Чл. 333
Министърът на образованието и науката е задължен да издаде заповед в срок от един месец, с която разрешава или отказва вписването на институции в регистъра. Срокът започва да тече от отстраняването на недостатъците по чл. 318, ал. 1 или от изтичането на срока за отстраняването им. Заповедта се съобщава съгласно Административнопроцесуалния кодекс. При издаването на разрешение за вписване не се прилага принципът на мълчаливо съгласие.
Чл. 334
Министърът на образованието и науката разрешава вписване в регистъра на институциите при отсъствие на несъответствия с нормативните изисквания или след отстраняване на констатирани несъответствия. Разрешението включва наименование, адрес, идентификационен код на институцията, адрес на сградата, вид на училището, профили на обучение и правото за издаване на официални документи. След получаване на разрешението, институцията се вписва в регистъра, а удостоверение за вписването се издава в 7-дневен срок. Регистрацията и удостоверението са безсрочни.
Чл. 335
Министърът на образованието и науката може да откаже вписване в регистъра на институциите, ако: 1. констатираните несъответствия не са отстранени или не са отстранени в определения срок; 2. заявителят не е представил необходимите документи до 1 юли преди началото на учебната година, за която се иска откриване, промяна или преобразуване.
Чл. 336
Чл. 336 от Закона за предучилищното и училищното образование регламентира възможността за извършване на промени в частните детски градини и училища. Промените могат да касаят наименованието, директора, помещенията, профилите на обучение, авторските учебни програми и вида на училището. Всички промени подлежат на вписване в регистъра на институциите след подаване на заявление, което трябва да съдържа описание на промяната, мотиви и учебната година, от която се предлага промяната. Заявленията се разглеждат целогодишно, с изключение на определени промени, които имат специфични срокове.
Чл. 337
Чл. 337 от Закона за предучилищното и училищното образование определя процедурите за разглеждане и оценяване на заявленията за промени, свързани с образованието. При оценката се прилагат определени членове от закона, а разрешението за вписване на промяна включва учебната година, от която започва да действа промяната.
Чл. 338
Чл. 338 регулира вписването на промени в частните детски градини и училища в регистъра на институциите в системата на предучилищното и училищното образование. Министърът на образованието издава удостоверение за вписване на промяната в 7-дневен срок. При промяна на помещенията, преместването на децата и учениците е възможно след вписване на промяната и получаване на удостоверението.
Чл. 339
Заявленията за промяна на директора на частна детска градина или училище се подават преди сключване на договор с новия директор. Към заявлението се прилагат документи, определени от държавния образователен стандарт. Министърът на образованието може да изиска допълнителна информация, ако е необходимо. Договорът с новия директор може да бъде сключен само след разрешение от министъра, който има срок от 14 дни за издаване или отказ на разрешението. Промяната на директора се вписва в регистъра на институциите след получаване на разрешението.
Чл. 340
Частните детски градини и училища могат да бъдат заличени от регистъра, ако системно не спазват закона. Процедурата за заличаване започва по инициатива на министъра на образованието или по предложение на регионалното управление при установени нарушения. Уведомява се съответната институция, която има 10 дни да подаде възражения. В рамките на два месеца министърът взема решение след разглеждане на фактите и обясненията. В заповедта за заличаване се определят условията за пренасочване на учениците и съхраняване на документацията. След заповедта, институцията се заличава от регистъра и удостоверенията се обезсилват.
Чл. 341
Когато частна детска градина или частно училище бъдат заличени от регистъра, те могат да подадат заявление за ново вписване, но не по-рано от една година след обезсилването на удостоверението за вписване.
Чл. 342
Частна детска градина или частно училище може да бъде отписано от регистъра на институциите в системата на предучилищното и училищното образование по заповед на министъра на образованието и науката, ако: 1) не започне дейността си в срок от две години след вписването; 2) преустанови дейността си за повече от две учебни години; 3) бъде прекратено юридическото лице. Заповедта за отписване определя условията за пренасочване на учениците и съхраняване на документацията.
Чл. 343
Частните детски градини и училища, които са били отписани от регистъра, могат да подадат заявление за ново разрешение без времеви ограничения. Заявленията се разглеждат при облекчени условия, определени от държавния образователен стандарт. Същите условия важат и за новоучредените юридически лица, свързани с преобразуването на съществуващи частни образователни институции.
Чл. 344
Чл. 344 от Закона за предучилищното и училищното образование определя условията и реда за вписване, промени, заличаване и отписване на частните детски градини и училища в регистъра. Тези условия се определят с държавния образователен стандарт. Министерството на образованието и науката събира такси за разглеждане на заявления и издаване на удостоверения, които са определени в тарифата по чл. 300, ал. 1.
Чл. 345
В Министерството на образованието и науката се създава публичен регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование. В него се вписват: 1. Държавни детски градини и училища, 2. Духовни училища, 3. Частни детски градини и училища, 4. Специализирани обслужващи звена, 5. Центрове за специална образователна подкрепа. Вписването става на основание съответни заповеди и разрешения, а редът за вписване се определя с наредба на министъра на образованието и науката.
Чл. 346
Всяка община е задължена да създаде и поддържа регистър на общинските детски градини и центрове за подкрепа за личностно развитие. В регистъра се вписват тези заведения, с изключение на центровете за специална образователна подкрепа, въз основа на заповеди за тяхното откриване, преобразуване, промяна или закриване. Наредбата на съответния общински съвет определя обстоятелствата и реда за вписване.
Чл. 347
Законът предвижда наказания за родители, които не записват децата си в задължителни образователни институции или не осигуряват тяхното присъствие. Глобите варират от 50 до 150 лв. за първо нарушение и от 100 до 500 лв. при повторно нарушение. Актовете за установяване на нарушенията се съставят от длъжностни лица, определени от кмета на общината, а събраните глоби се използват за подпомагане на образованието.
Чл. 348
Наказват се с глоба от 5000 до 10000 лв. физически или юридически лица, които организират и провеждат дейности по отглеждане, възпитание и обучение на деца без регистрация, както и дейности по обучение или валидиране на компетентности без необходимата регистрация. При повторно нарушение глобата или имуществената санкция е в двоен размер.
Чл. 349
Автори или издатели на познавателни книжки, учебници или учебни комплекти, които разпространяват произведения в нарушение на одобрения проект, ще бъдат наказвани с глоба или имуществена санкция от 1000 до 5000 лв. При повторно нарушение, санкцията се удвоява.
Чл. 350
Автори или издатели, които разпространяват произведения, представящи се за одобрени от министъра на образованието и науката, ще бъдат наказвани с глоба или имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв. При повторно нарушение, глобата или санкцията се удвоява.
Чл. 351
Член 351 от Закона за предучилищното и училищното образование предвижда санкции за лица, които не изпълнят задължително предписание по чл. 264, ал. 3. Първоначално нарушение се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв. При повторно нарушение, санкцията е в двоен размер.
Чл. 352
Актовете за установяване на нарушения в областта на предучилищното и училищното образование се съставят от длъжностни лица, определени от министъра на образованието и науката. Наказателните постановления се издават от министъра или от овластени от него лица. Събраните средства от глоби и имуществени санкции се внасят в бюджета на Министерството на образованието и науката.
Чл. 353
Законът за предучилищното и училищното образование регламентира принципите и организацията на образованието в България. Чл. 353 посочва, че актовете за установяване на нарушения и наказателните постановления се съставят и обжалват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Разпоредбите на закона се прилагат за вечерните училища, но не и за духовните училища и частните детски градини, които не получават средства от държавния бюджет. Дефинират се термини като "автор", "болничен учител", "дете или ученик в риск" и "приобщаващо образование". Законът включва и преходни разпоредби, които определят как да се прилагат новите правила за вече съществуващи образователни институции и програми. Законът влиза в сила от 1 август 2016 г. с определени изключения, и е приет от 43-то Народно събрание.
Параграф §1
Този документ съдържа определения на ключови термини, свързани с предучилищното и училищното образование в България. Основните термини включват: "Автор" - лицето, създало учебно съдържание; "Болничен учител" - учител, обучаващ деца в болница; "Дете или ученик в риск" - деца без родителска грижа или жертви на насилие; "Дете или ученик с изявени дарби" - с трайни способности в определени области; "Образователна среда" - условия за ефективно учене; "Приобщаващо образование" - подкрепа на индивидуалността и разнообразието; и много други термини, свързани с образователни и социални потребности.
§2
Разпоредбите на Закона за Предучилищното и Училищното Образование се прилагат за вечерните училища, като се взема предвид спецификата на обучението в тях. Важно е да се отбележи, че разпоредбите на глава четиринадесета не важат за духовните училища, вечерните училища, училищата в местата за лишаване от свобода, специалните училища, частните детски градини и училища, които не получават държавно финансиране.
§3
Параграф §3 от Преходните и Заключителни разпоредби уточнява, че професионалните гимназии, посочени в чл. 38, ал. 4, не включват тези, които са финансирани от Министерството на земеделието и храните. Тези гимназии са общински и не подлежат на същите условия като останалите професионални гимназии.
Параграф §5
Детските градини и училища, които провеждат обучение в България по изисквания на чужда държава, се равняват на местните детски градини и училища. Резултатите от обучението в тези институции подлежат на разпоредбите на глава осма от закона.
§5а
Съгласно новия параграф §5а от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за предучилищното и училищното образование, от 28.05.2019 г. в държавните детски градини могат да се приемат деца на военнослужещи и цивилни служители, които са част от многонационални формирования или работят в задгранични представителства на Република България, международни организации или други международни инициативи, както на територията на страната, така и извън нея.
§5б
Параграф §5б от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за Предучилищното и Училищното Образование, въведен с ДВ, бр. 17 от 2020 г., определя, че в системата на образованието се включват звена, които прилагат разпоредбите за държавните професионални гимназии. Контролът върху тях се осъществява от министъра на образованието и началника на регионалното управление на образованието. При установяване на нарушения могат да се дават задължителни предписания, които подлежат на обжалване. Учебният план на тези звена се утвърджава по предвидения ред, а оценяването на учениците включва и предмети от факултативните часове.
§6
С §6 от Закона за предучилищното и училищното образование се отменят два предишни закона: 1. Законът за народната просвета, който е обнародван през 1991 г. и е променян многократно до 2014 г.; 2. Законът за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план, който е обнародван през 1999 г. и също е променян до 2014 г.
§8
Параграф §8 определя как заварените училища към момента на влизането в сила на закона продължават да функционират. Прогимназиите, гимназиите и средните училища запазват статуса си, докато оздравителните училища стават средни училища. Предложения за преобразуване на общински основни училища могат да се внасят до 31 май 2017 г. Основните училища могат да се преобразуват в обединени училища след анализ от регионалното управление на образованието. Училища с профил
§9
Законът предвижда, че заварените държавни и общински неспециализирани училища продължават своята дейност след влизането в сила на закона. Министерският съвет обявява училища с национално значение, а общинските училища могат да бъдат обявени за държавни. Промяна на финансиращия орган е възможна след решение на общинския съвет. Трудовите правоотношения на работниците в училищата се уреждат по Кодекса на труда. Имотите, свързани с училищата, преминават в собственост на общината, а тяхното управление остава на училището, което ги е управлявало преди закона.
§10
Съгласно §10 от Преходните и Заключителни разпоредби, професионалните гимназии, които са били финансирани от Министерството на земеделието и храните преди влизането на закона в сила, стават общински. Освен това, предоставените на тези гимназии земеделска земя, имоти и вещи ще продължат да се използват за осигуряване на тяхната дейност в съответствие с новия закон.
§11
Заварените български детски градини и училища с чуждестранно участие, които са съществували преди влизането в сила на закона, продължават да функционират като държавни детски градини или училища, съгласно определението в чл. 35, ал. 2, т. 2 и чл. 43, т. 4 от закона.
§12
Заварените болнични училища към влизането в сила на закона се закриват от 1 януари 2017 г. или се преобразуват в центрове за подкрепа за личностно развитие. Заповедта на кмета на общината определя дейността, седалището и адреса на управление на новите центрове. Трудовите правоотношения на работниците от преобразуваните центрове се уреждат по Кодекса на труда. Учениците от закритите болнични училища продължават обучението си по определен ред. Имотите на закритите училища преминават в управление на Министерството на образованието или на съответната община. Задължителната документация на закритите училища се съхранява в регионалното управление на образованието.
§13
Съгласно §13 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за предучилищното и училищното образование, помощните училища трябва да се преобразуват в държавни и общински центрове за специална образователна подкрепа в срок до една година след влизането в сила на закона. Процесът ще бъде осъществен със заповед на министъра на образованието и науката, която ще определи дейността, седалището и адреса на управление на новите центрове. Трудовите правоотношения на служителите в преобразуваните центрове ще бъдат регулирани по Кодекса на труда.
§14
Параграф §14 от закона определя условията за функциониране на съществуващите чуждестранни училища след влизането в сила на закона. Чуждестранните училища продължават дейността си по спогодбата, по която са създадени. "Американски колеж" - София ще продължи да работи по условията на Решение № 440 на Министерския съвет от 1992 г., като прилага разпоредбите за профилирана гимназия. Училището има право да издава документи за завършен клас и средно образование. Печат с изображение на държавния герб за издаваните документи ще се поставя в съответното регионално управление на образованието.
§15
Съществуващите професионални колежи, които са в сила при влизането на закона, ще продължат да функционират съгласно Закона за професионалното образование и обучение. За тях до учебната 2016-2017 г. ще се прилагат текущите нормативни актове, които са действали преди влизането в сила на новия закон.
§16
Параграф §16 определя условията за привеждане на частни детски градини и училища в съответствие с новия закон в срок от една година. Лицата, получили разрешение за откриване на частни заведения по отменения закон, трябва да подадат заявление за продължаване на дейността си в новия ред. Заявлението включва необходимите реквизити и документи, а министърът на образованието издава заповед за разрешаване или отказ на продължаването на дейността. При отказ или неподадено заявление, частните заведения се закриват, а правата и задълженията им преминават към правоприемника. Правноорганизационната форма на заведенията до издаването на заповедта остава урегулирана от отменения закон.
§17
Съгласно §17 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за предучилищното и училищното образование, от бюджетната 2018 г. се предоставят субсидии от държавния бюджет за частни детски градини и частни училища, които са вписани в регистъра на институциите в системата на предучилищното и училищното образование.
§18
С влизането в сила на закона, съществуващите общински и държавни обслужващи звена продължават дейността си като центрове за подкрепа за личностно развитие. Общинският съвет трябва да определи дейността на общинските институции в тримесечен срок, а правилник за устройството им трябва да бъде приет в 5-месечен срок. Министърът на образованието трябва да определи дейността на държавните институции и да приведе правилниците им в съответствие с новия закон в тримесечен срок. Трудовите правоотношения на служителите от преобразуваните институции ще се уреждат съгласно Кодекса на труда.
Параграф §19
С влизането в сила на Закона за предучилищното и училищното образование, Националният дворец на децата продължава да функционира като специализирано звено и може да извършва дейности, които не се финансират от държавния бюджет, срещу заплащане. Министърът на образованието и науката трябва да приведе правилника на Националния дворец в съответствие с новия закон в срок от три месеца. Трудовите отношения на служителите в НДД се регулират от Кодекса на труда.
§20
С влизането в сила на Закона за предучилищното и училищното образование, Държавният логопедичен център продължава дейността си като специализирано звено и може да извършва допълнителни дейности. Министърът на образованието и науката е задължен да приведе правилника за дейността на центъра в съответствие със закона в срок от три месеца. Трудовите правоотношения на работниците в центъра ще се уреждат съгласно Кодекса на труда.
§21
С влизането в сила на закона ресурсните центрове за подпомагане на интегрираното обучение и възпитание на деца и ученици със специални образователни потребности ще се преобразуват в регионални центрове за подкрепа на приобщаващото образование. Министърът на образованието и науката ще издаде заповед, в която ще се определят дейността, седалището и адресът на управление на новите центрове. Трудовите правоотношения на работниците в преобразуваните центрове ще се уреждат съгласно Кодекса на труда. В срок до три месеца след влизането в сила на закона ще бъде издаден правилник за устройството и дейността на новите регионални центрове.
§22
Параграф §22 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за предучилищното и училищното образование предвижда закриването на определени държавни обслужващи звена, които не изпълняват дейности по чл. 49 или 50, в срок от 6 месеца след влизането в сила на закона. Закриването се извършва със заповед на министъра на образованието и науката. Архивите на закритите звена се приемат от Министерството на образованието и науката.
Параграф §23
С влизането в сила на Закона за предучилищното и училищното образование, регионалните инспекторати по образованието ще продължат своята дейност като регионални управления на образованието. Трудовите и служебните правоотношения на служителите от инспекторатите ще останат непроменени.
Параграф §24
Параграф §24 урежда условията за обучение на учениците в различни класове през учебните години от 2016 до 2021 г. Учениците, които постъпват в І, V и VІІІ клас през посочените години, следва да се обучават по новите учебни планове и програми, утвърдени по новия закон. Учениците, които не са включени в тези класове, продължават обучението си по отменените закони за народната просвета. Основното образование се придобива след завършен VІІ клас, а средното образование - при условията на отменения закон. Учениците, обучаващи се за професионално образование, могат да заменят втория държавен зрелостен изпит с оценка от професионалните изпити.
Параграф §25
Параграф 25 от Закона за Предучилищното и Училищното Образование определя условията за придобиване на средно образование за лица, завършили успешно последния клас, но не положили изпити преди влизането на закона в сила. Лицата могат да получат средно образование след успешно полагане на държавни зрелостни изпити или държавен изпит за професионална квалификация. Правилата за полагане на тези изпити зависят от предишните юридически актове и учебните предмети, определени от държавния образователен стандарт. Успешно положените изпити преди закона се признават, а за лица, обучавали се за професии извън списъка за професионално образование, изпитите ще бъдат проведени за определени професии. Държавните зрелостни изпити и изпитите за квалификация се организират по установени правила до въвеждането на новите изисквания.
§27
Параграф §27 от закона урежда правата на педагогическите специалисти при влизането в сила на новия закон. Лицата, които заемат длъжности на педагогически специалисти, запазват трудовите си правоотношения, ако са имали право да заемат съответната длъжност. Лицата на длъжност "помощник-директор" се преназначават на "заместник-директор", а "възпитателите" в полуинтернатните групи се преназначават на "учители". Лицата, заварени на длъжностите "младши учител" или "младши възпитател", се преназначават на "учител" или "възпитател".
§28
Съгласно §28 от преходните и заключителни разпоредби, учебниците и учебните помагала, одобрени преди влизането в сила на закона, ще продължат да се използват в предучилищното и училищното образование. Те ще могат да бъдат използвани до момента на одобряване на нови учебници и учебни комплекти, които ще се основават на учебни програми, утвърдени по реда на този закон.
§29
Параграф 29 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за предучилищното и училищното образование предвижда, че лица, които преди влизането в сила на закона са завършили курсове за ограмотяване или усвояване на учебно съдържание по прогимназиални предмети, ще ползват правата на лица, получили документ по чл. 168, ал. 1, т. 3 и 4. Освен това, лица, завършили курс по предмети за VІІ клас, също ще ползват правата на лица, получили документ по чл. 168, ал. 1, т. 5.
§31
Съгласно параграф §31 от Закона за предучилищното и училищното образование, съответните органи трябва да издадат или приемат подзаконовите актове, предвидени в закона, в срок до един месец от влизането му в сила. Изключение правят актовете, свързани с приемането на държавните образователни стандарти по чл. 22, ал. 2, т. 3, 4 и 13.
§32
В параграф §32 е предвидено, че Министерският съвет трябва да внесе в Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение. Срокът за това действие е до 1 май 2016 г., с цел привеждане на закона в съответствие с новите разпоредби на Закона за предучилищното и училищното образование.
§33
В Кодекса на труда се въвеждат изменения, свързани с термина "дуално обучение", който се заменя с "дуална система на обучение" в членове 230 и 232. Добавя се нова точка 10 в член 330, която уточнява, че педагогически специалист, осъден за умишлено престъпление от общ характер, е недопустим, независимо от реабилитацията.
§34
В Закона за вероизповеданията се правят изменения в чл. 33. По искане на Българската православна църква и регистрирани вероизповедания могат да се откриват духовни училища, съгласно условията на Закона за предучилищното и училищното образование. Алинеи 2 и 3 са отменени, а в алинея 4 терминът 'училищата по ал. 1, 2 и 3' е заменен с 'духовните училища'.
§ 35
В Закона за професионалното образование и обучение се въвеждат редица изменения, свързани основно с термина "дуално обучение", който се заменя с "дуална система на обучение" в различни членове на закона. Също така, терминът "самостоятелно" се заменя с "информално" в няколко алинеи. Конкретните изменения обхващат членове 5, 9, 17а, 35, 40 и 56, както и § 1а от допълнителните разпоредби.
§36
В параграф §36 от Закона за предучилищното и училищното образование се предвиждат изменения в Закона за местните данъци и такси. В чл. 6, ал. 1 се добавят нови букви "г" и "з". Буква "г" определя данъка за дейности по отглеждане и възпитание в задължителното предучилищно образование, а буква "з" се отнася до дейности по обща подкрепа, които не се финансират от държавния бюджет и се реализират от центровете за подкрепа за личностно развитие.
§37 от Закона за физическото възпитание и спорта
Параграф §37 внася изменения в Закона за физическото възпитание и спорта, включващи замени на термини, отмяна на алинеи и изменения на текстове, свързани с предучилищното и училищното образование. Конкретно, "системата на народната просвета" се заменя с "системата на предучилищното и училищното образование" на няколко места, отменят се определени алинеи и се уточняват процедурите за назначаване на директори на спортни училища, както и условията за предоставяне на спортни обекти на образователни институции.
§38
В Закона за семейни помощи за деца се добавят нови алинеи 17 и 18 в чл. 7. Алинея 17 предвижда, че ако месечната помощ е прекратена или намалена поради неспазване на условията, училището или детската градина получават средства за обща и/или допълнителна подкрепа за личностно развитие. Алинея 18 уточнява, че тези средства ще бъдат в размер на прекратената или намалената помощ и ще се планират в бюджета на Министерството на образованието и науката.
§39
В Закона за туризма се извършват изменения в чл. 79, свързани с термини, свързани с образованието. Думите "народната просвета" се заменят с "предучилищното и училищното образование". Освен това, се актуализират наименованията на директорите и регионалните инспекторати, заменяйки ги с термини, свързани с новия закон за образованието. В ал. 5 също се променят термини, свързани с институциите в системата на образованието.
§40
В Закона за борба с трафика на хора се извършва замяна на термина "Закона за народната просвета" с "Закона за предучилищното и училищното образование" в чл. 23. Тази промяна е част от преходните и заключителни разпоредби на новия Закон за предучилищното и училищното образование.
§41
В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се извършват следните изменения: в чл. 26, т. 16 след "открива" се добавят "преобразува, променя"; в чл. 94, ал. 1 се заличават думите "и Закона за народната просвета".
§42
В параграф 42 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за предучилищното и училищното образование се предвиждат изменения в Закона за интеграция на хората с увреждания. В чл. 17, т. 1 се заменят определени текстове, свързани с училищата и детските градини, за да отразят новите разпоредби от Закона за предучилищното и училищното образование. В чл. 47 също се прави замяна на термина "Закона за народната просвета" с "Закона за предучилищното и училищното образование".
§43
В параграф 43 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за предучилищното и училищното образование се предвижда замяна на термина "Закона за народната просвета" с "Закона за предучилищното и училищното образование" в чл. 3, ал. 2, т. 3 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
§44
В параграф §44 от Закона за Предучилищното и Училищното Образование се правят изменения в Закона за данък върху добавената стойност. В член 41, точка 1, буква "а" се заменят думите "детски градини, училища или обслужващите ги звена по Закона за народната просвета" с "институции в системата на предучилищното и училищното образование по Закона за предучилищното и училищното образование". Освен това, точка 3 се изменя, като се уточнява, че доставките на учебници, познавателни книжки и учебни комплекти, одобрени от министъра на образованието и науката, важат за стоки, доставени от определени организации.
§ 45
В Закона за насърчаване на заетостта се правят следните изменения: 1. В чл. 58, т. 2 думата "самостоятелно" се заменя с "информално". 2. В чл. 62, ал. 3, изречение първо думите "по чл. 26 от Закона за народната просвета" се заменят с "по Закона за предучилищното и училищното образование", а в изречение второ думите "със заповед на" се заменят с "от". 3. В § 1, т. 18 от допълнителните разпоредби думите "системата на народната просвета" се заменят със "системата на предучилищното и училищното образование".
§46
В Закона за движението по пътищата се правят изменения, свързани с образованието. В чл. 151, ал. 2 се заменя термина "основно" с "първи гимназиален етап на средно". В ал. 5 на същия член се уточнява, че училището е по Закона за предучилищното и училищното образование или в професионален колеж. В чл. 152, ал. 3 и ал. 16 се актуализират наименованията на образователните институции, заменяйки "професионални училища, професионални гимназии, професионални колежи, средни общообразователни училища с професионални паралелки" с "професионални гимназии, професионални колежи, средни училища с паралелки за професионална подготовка".
§47
В Закона за корпоративното подоходно облагане се извършват две основни изменения: 1. В член 31, алинея 1, точка 3 се заличава фразата "съгласно Закона за народната просвета". 2. В член 251, алинея 1 фразата "системата на народната просвета" се заменя с "системата на предучилищното и училищното образование".
§ 48
В Закона за горите се извършват изменения, свързани с актуализация на наименованията на законите, касаещи образованието. В чл. 236, ал. 5 се заменят старите названия на законите с новите, а в допълнителната разпоредба, т. 33 и т. 49, също се заменят старите названия с актуалните. Всички изменения подчертават преминаването от Закона за народната просвета към Закона за предучилищното и училищното образование.
§49
В Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража се правят следните изменения: 1. В чл. 160, ал. 1 думите "държавните образователни изисквания" се заменят с "държавните образователни стандарти", а в ал. 2 се заменя "Закона за народната просвета" с "Закона за предучилищното и училищното образование". 2. В чл. 161, ал. 1 се уточнява, че учебните планове и програми се утвърдяват по реда на Закона за предучилищното и училищното образование. 3. В чл. 162, ал. 2 се добавя, че лишените от свобода, навършили 16 години, могат да се обучават в училищата по тяхно желание.
§50
В Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства, в член 15, алинея 2, се заменят думите "системата на народната просвета" с "системата на предучилищното и училищното образование". Тази промяна е част от преходните и заключителни разпоредби на Закона за предучилищното и училищното образование.
§51
В Закона за занаятите се извършват изменения в чл. 45, като в ал. 3 се заменя израза 'системата на народната просвета' с 'системата на предучилищното и училищното образование'. В ал. 4 се заличават думите относно специалните училища за лица до 30-годишна възраст с ментални и други здравословни проблеми.
§52
Параграф §52 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за предучилищното и училищното образование предвижда изменения в Закона за защита при бедствия. В член 16, алинея 1, терминът "системата на народната просвета" се заменя с "системата на предучилищното и училищното образование". В алинея 3 се променят фразите "обучение, учебни материали и помагала" на "обучение и учебни материали", както и "народната просвета" на "предучилищното и училищното образование".
§53
В Закона за чужденците в Република България, в чл. 24е, ал. 4, се извършва промяна, при която изразът "системата на народната просвета" се заменя с "системата на предучилищното и училищното образование". Тази промяна е част от преходните и заключителните разпоредби на Закона за предучилищното и училищното образование.
§54
В Закона за висшето образование, в чл. 68, ал. 4, се извършва промяна, като изразът "Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план" се заменя с "Закона за предучилищното и училищното образование". Тази промяна е част от преходните и заключителни разпоредби към Закона за предучилищното и училищното образование.
§55
В Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за предучилищното и училищното образование се предвиждат изменения в Закона за закрила на детето. Основните промени включват: 1. Замяна на термина 'регионалните инспекторати по образованието' с 'регионалните управления на образованието' в чл. 5б, ал. 1 и чл. 20а, ал. 1. 2. В чл. 6а, ал. 4 се променят определенията за 'училища' и 'детски градини', както и за 'обслужващи звена'. 3. В чл. 17а, ал. 1, т. 14 също се заменя термина 'обслужващи звена' с 'центровете за подкрепа за личностно развитие'.
§56
С §56 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за предучилищното и училищното образование, в Закона за хазарта се извършва изменение в чл. 44, ал. 1, като се заменят думите "глава четвърта от Закона за народната просвета" с "Закона за предучилищното и училищното образование".
Параграф §57
В параграф 57 от Преходните и Заключителните разпоредби към Закона за предучилищното и училищното образование се предвижда изменение в Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Конкретно, в член 22, алинея 1, точка 1, буква 'г' се заличават думите 'съгласно Закона за народната просвета'.
§58
Параграф §58 от Закона за предучилищното и училищното образование указва, че за учебната 2016-2017 г. за учениците, постъпващи в I и V клас, ще се прилагат разпоредбите на определени глави от закона. Срокът за внасяне на проектите на учебници и учебни комплекти е 7 месеца. През учебната 2015-2016 г. дейностите в детските градини и училищата ще се организират и контролират по досегашния ред.
§59а
Параграф §59а установява, че до извършването на първото инспектиране на всички държавни и общински детски градини и училища, оценката от инспектирането по методологията на чл. 284, ал. 4 не се прилага. Тази разпоредба е в сила от 01.01.2018 г., след въвеждането ѝ с ДВ, бр. 99 от 2017 г.
§60
Законът влиза в сила от 1 август 2016 г., с изключения: Член 22, ал. 2, т. 3, 4 и 13 и ал. 3, глава шеста, раздели I, II и III и § 58 влизат в сила един месец след обнародването в "Държавен вестник"; глава седма влиза в сила два месеца след обнародването; глава шестнадесета влиза в сила от 1 януари 2017 г.; параграф 46, т. 1, буква "а" влиза в сила от 1 август 2022 г. Законът е приет от 43-то Народно събрание на 30 септември 2015 г.
§ 22
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграфи 5, 6, 17, 18, 19 и 20, които влизат в сила от 1 януари 2017 г. Заключителните разпоредби са свързани с измененията на Закона за Българската агенция по безопасност на храните, обнародвани в ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.
§76
Законът за предучилищното и училищното образование влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби се отнасят и към Закона за държавния бюджет на Република България за 2018 година, който е обнародван в брой 99 от 2017 година и влиза в сила от 01.01.2018 г.
§2
В случай на намаление на средствата за издръжка на дейностите по възпитание и обучение на децата и учениците за 2018 г., спрямо предходната година, при разпределението на бюджета между основните разпоредители ще се включат средства за компенсиране на отрицателните разлики в средствата за съответните дейности, изчислени на годишна база.
§3
Параграф §3 от преходните и заключителни разпоредби предвижда, че при разпределението на средствата за финансиране на образованието за 2018 г., първостепенните разпоредители с бюджет могат да добавят допълнителен компонент в формулата за финансиране. Този компонент е предназначен да компенсира отрицателните разлики, ако средствата за конкретна институция намалеят в сравнение с предходната година, изчислено на база стандарта за едно дете или ученик, действащ към 31 декември 2017 г.
§15
Законът за предучилищното и училищното образование влиза в сила от 1 януари 2018 г. Заключителните разпоредби засягат изменения и допълнения на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, които са обнародвани в Държавен вестник, брой 24 от 2018 г. и влизат в сила от 23.05.2018 г.
§55
Законът за предучилищното и училищното образование влиза в сила на 23 май 2018 г. В допълнение, се посочва, че законът за изменение и допълнение на закона за вероизповеданията е обнародван в Държавен вестник, брой 108 от 2018 г. и влиза в сила от 01.01.2019 г.
§25
Законът за Предучилищното и Училищното Образование влиза в сила на 1 януари 2019 г. Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и към Закона за Социалните Услуги, който е обнародван в Държавен вестник, брой 24 от 2019 г. и влиза в сила на 1 юли 2020 г., с изменения относно влизането в сила, обнародвани в Държавен вестник, брой 101 от 2019 г.
§ 45
Законът влиза в сила от 1 юли 2020 г., с изключения за определени параграфи, които влизат в сила на по-късни дати. Параграфи, влизащи в сила от 1 януари 2021 г. включват разпоредби относно домовете за медико-социални грижи за деца. Някои разпоредби влизат в сила от 1 януари 2019 г., а други от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".
§ 18
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграфи 5, 6, 12 и 14, които влизат в сила от 15 май 2019 г. Заключителните разпоредби са свързани със Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г., който влиза в сила от 01.01.2020 г.
§20
Министерският съвет е задължен да приеме програма за изграждане и реконструкция на детски ясли, градини и училища в срок до един месец след обнародването на закона, с бюджет до 70 млн. лв. за 2020 г. Освен това, в срок до два месеца, Министерският съвет трябва да предприеме действия за въвеждане на задължително предучилищно образование за деца на 4 години и да подпомогне родителите при заплащането на такси.
§ 23
Законът влиза в сила от 1 януари 2020 г., с изключение на параграфи 14, 15 и 20, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Тези разпоредби са част от закона за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование, обнародван в ДВ, бр. 82 от 2020 г.
§16
Общините са задължени да създадат условия за задължително предучилищно образование на деца на 4-годишна възраст до началото на учебната 2023-2024 г. Това трябва да стане в съответствие с изискванията на закона и подзаконовите актове, свързани с прилагането му.
§17
Съгласно §17 от Преходните и заключителни разпоредби, разпоредбата на чл. 8, ал. 1 се прилага за деца, навършващи 4 години в съответната календарна година, само в населени места и общини, които са осигурили условия за задължително предучилищно образование. Това става след решение на общинския съвет и в съгласие с мнението на родителите или настойниците, с цел максимално включване на децата в задължителното предучилищно образование.
§19 от Закона за предучилищното и училищното образование
Параграф §19 определя, че измененията в Закона за предучилищното и училищното образование, конкретно Параграф 8, т. 1, буква "б" и т. 4, свързани с алинеите 12, 13, 14 и 15, влизат в сила от 1 януари 2021 г. Освен това, преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение на Закона за корпоративното подоходно облагане са обнародвани в Държавен вестник, брой 17 от 2022 г. и влизат в сила от 1 януари 2022 г.
§ 9
Законът влиза в сила на 1 януари 2022 г., с изключение на определени параграфи, които влизат в сила на 1 април 2022 г. Конкретно, § 3, т. 1, 2, 5 - 11, както и § 5, 6 и 7 ще влязат в сила на по-късна дата. Освен това, законът за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители влиза в сила на 1 януари 2023 г.
§106
Законът за предучилищното и училищното образование влиза в сила на 1 януари 2023 г., с изключение на чл. 33а, ал. 2, който влиза в сила на 1 март 2023 г. Заключителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на закона, обнародвани в Държавен вестник, брой 11 от 2023 г.
