ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът за правната помощ регулира предоставянето на правна помощ в наказателни, граждански и административни дела, както и в извънсъдебни процедури пред всички съдебни инстанции.
Чл. 2
Правната помощ, съгласно този закон, се предоставя от адвокати и се финансира от държавата.
Чл. 3
Законът за правната помощ има за цел да осигури равен достъп на всички лица до правосъдие, като предоставя ефективна правна помощ.
Чл. 4
Средствата за правна помощ се осигуряват от държавния бюджет, съгласно измененията на закона, в сила от 01.01.2014 г.
Чл. 5
Член 5 от Закона за правната помощ определя, че правна помощ се предоставя на физически лица при условия и на основания, посочени в този и в други закони.
Чл. 6
Чл. 6 от Закона за правната помощ определя ролята на министъра на правосъдието в разработването и координирането на държавната политика в областта на правната помощ. Правната помощ се организира от Националното бюро за правна помощ и адвокатските съвети. Националното бюро за правна помощ е независим държавен орган, който функционира на бюджетна издръжка и е със седалище в София.
Чл. 7
Националното бюро за правна помощ (НБПП) разполага с административна подкрепа. Организацията на работата, структурата и функциите на различните звена в администрацията на НБПП се определят с правилник, който се одобрява от Министерския съвет.
Чл. 8
Националното бюро за правна помощ осъществява ръководство и контрол на дейността по предоставяне на правна помощ, изготвя бюджет и разпорежда с бюджетните средства. То организира воденето на регистър, заплаща предоставената помощ и подготвя законопроекти. Бюро анализира информация за планиране на системата за правна помощ и популяризира нейните услуги. Освен това, то приема решения за вписване или отказ на адвокати в регистъра, както и за заплащане на правна помощ. Новите функции включват предоставяне на правна помощ в различни видове дела, свързани с подадени сигнали за нарушения.
Чл. 8а
Националното бюро за правна помощ е задължено да създаде единна информационна система, която да позволява електронно отчитане на правната помощ от всички адвокатски съвети.
Чл. 9
Националното бюро за правна помощ е орган, който разглежда и решава въпросите от своята компетентност на заседания. Решенията на НБПП се приемат с обикновено мнозинство от общия брой на членовете му.
Чл. 10
Националното бюро за правна помощ се ръководи от председател, който е подпомаган от заместник-председател. В случай на отсъствие на председателя, заместник-председателят изпълнява неговите функции.
Чл. 11
Националното бюро за правна помощ (НБПП) се състои от петима членове, включително председател, заместник-председател и трима членове. Председателят и заместник-председателят се назначават от министър-председателя със заповед, след решение на Министерския съвет, а останалите трима членове се избират от Висшия адвокатски съвет.
Чл. 12
Членовете на Националното бюро за правна помощ (НБПП) се назначават или избират за срок от 4 години. Те имат възможност да бъдат преназначавани или преизбирани за същия срок.
Чл. 13
Член на Националната бюро за правна помощ (НБПП) може да бъде български гражданин, който притежава висше юридическо образование и правоспособност, има минимум 5 години юридически стаж, не е осъждан за умишлени престъпления и не заема длъжност или не извършва дейност, свързана с чл. 19, ал. 7 от Закона за администрацията.
Чл. 14
Мандатът на член на Националната бюро за правна помощ (НБПП) може да бъде прекратен предсрочно по различни причини, включително по молба на члена, при груби нарушения на закона, осъждане за умишлено престъпление, установен конфликт на интереси, невъзможност за изпълнение на задълженията, поставяне под запрещение или смърт. Предложение за предсрочно прекратяване внася министър-председателят или председателят на Висшия адвокатски съвет, а решението се взема в срок от един месец. Новият член довършва мандата на освободения.
Чл. 15
Председателят и заместник-председателят на органа за правна помощ работят по трудово правоотношение и нямат право да заемат друга длъжност. Възнаграждението на председателя е три средни заплати за обществения сектор, а заместник-председателят получава 90% от заплатата на председателя.
Чл. 16
Членовете на Националната бюро за правна помощ (НБПП) получават възнаграждение от 240 лева за участие в заседания, освен ако в друг закон не е предвидено нещо различно.
Чл. 17
Чл. 17 от Закона за правната помощ описва правомощията и задълженията на председателя на Националната бюро по правна помощ (НБПП). Председателят организира и ръководи дейността на НБПП, отговаря за правомощията на институцията, представлява НБПП пред трети лица, назначава и освобождава служители, внася актове в Министерския съвет, представя годишен доклад за дейността на НБПП пред различни институции, извършва проверки и издава заповеди. Освен това, председателят издава решения относно размера на адвокатските възнаграждения и възстановяване на платени суми в определени случаи.
Чл. 18
Адвокатските съвети организират правната помощ в съдебния район, включително изготвяне на становища за вписване в Националния регистър за правна помощ, поддържане на списъци на дежурни адвокати, определяне на адвокати за осъществяване на правната помощ, контрол за качеството на предоставената помощ, заверяване на отчети и осигуряване на обучение и техническа поддръжка.
Чл. 19
Адвокатските съвети получават възнаграждение за администриране на правната помощ, което е 20% от сумата, изплатена на адвокатите от съответната адвокатска колегия за предходното тримесечие. Тази разпоредба е допълнена с изменения в закона, обнародвани в Държавен вестник, брой 102 от 2022 г.
Чл. 20
Член 20 от Закона за правната помощ определя взаимодействието на Националното бюро за правна помощ (НБПП) с различни държавни и общински органи, включително Висшия адвокатски съвет, органите на съдебната власт и Министерството на вътрешните работи. НБПП има право да изисква информация от адвокатите и други институции, свързани с предоставянето на правна помощ, и тази информация трябва да бъде предоставена незабавно и безплатно, без възможност за отказ поради служебна или лична тайна. Освен това, органите, които искат информация, също са задължени да я получат от НБПП и свързаните институции.
Чл. 20а
Националното бюро за правна помощ и органите по чл. 20 издават съвместни указания, относно прилагането на Закона за правната помощ. Тези указания целят да осигурят единно тълкуване и приложение на закона.
Чл. 21
Според чл. 21 от Закона за правната помощ, видовете правна помощ включват: 1. Консултация и/или подготовка на документи за постигане на споразумение преди съдопроизводство или за завеждане на дело, включително по административен ред; 2. Процесуално представителство; 3. Представителство в извънсъдебни процедури; 4. Представителство при задържане по определени закони, свързани с вътрешните работи, митниците, военната полиция и националната сигурност.
Чл. 22
Чл. 22 от Закона за правната помощ определя условията, при които правната помощ е безплатна за лица и семейства, отговарящи на специфични критерии, като получаване на месечна помощ, подпомагане за отопление, ползване на социални услуги, деца в риск, пострадали от насилие, търсещи международна закрила и други. Правната помощ се предоставя след оценка на доходите и социалния статус на кандидатите, удостоверени с документи от компетентни органи.
Чл. 23
Законът за правната помощ предвижда система, която осигурява адвокатска защита в случаи, когато е задължителна по закон, или когато обвиняемият, подсъдимият или страната по дело не разполага с средства за адвокат и интересите на правосъдието изискват това. Правната помощ може да бъде предоставена без възстановяване на разходите. Съдът или председателят на НБПП оценяват нуждата от правна помощ на базата на доходи, имуществено състояние, семейно и здравословно положение, трудова заетост, възраст и други обстоятелства. В производствата по Закона за защита от домашното насилие се вземат предвид специфични условия на зависимост на жертвата. При наказателни дела, преценката за нуждата от правна помощ се извършва от ръководителя на процесуалните действия.
Чл. 24 от Закона за правната помощ
Правната помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3 не се предоставя в следните случаи: 1. Когато не е оправдана от гледна точка на ползата за лицето, кандидатстващо за помощ; 2. Когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима; 3. В случаи на търговски и данъчни дела, освен ако кандидатстващото физическо лице отговаря на условията за правна помощ.
Чл. 24а
Правната помощ може да бъде прекратена при определени обстоятелства, включително промяна в условията, смърт на получателя или злоупотреба с правото на правна помощ. Прекратяването се извършва от компетентния орган по искане на заинтересовани лица или служебно.
Чл. 24б
Чл. 24б от Закона за правната помощ предвижда, че органът може да лиши страната от правна помощ, ако се установи, че условията за предоставянето й не са съществували. В такъв случай страната е задължена да върне неоснователно получените суми и да заплати възнаграждението на назначения адвокат.
Чл. 25
Чл. 25 от Закона за правната помощ определя процедурата за предоставяне на правна помощ в различни случаи. В ал. 1 се посочва, че решението за предоставяне на правна помощ се взема от съответния орган или по молба на заинтересованото лице, като отказът може да бъде обжалван. Ал. 2 уточнява, че при определени случаи, председателят на НБПП взема решение в 14-дневен срок, а за жертви на домашно насилие - в срок до три работни дни. Ал. 3 предвижда, че лицата, получили консултация, могат да кандидатстват за допълнителна правна помощ, а отказът също подлежи на обжалване. Ал. 4 описва изискванията за акта за предоставяне на правна помощ, а ал. 5 и 6 уточняват процедурата за изпращане на акта на адвокатския съвет. Ал. 7 добавя, че правната помощ включва и участие на адвокат в медиация по време на съдебното производство.
Чл. 26
Чл. 26 от Закона за правната помощ регулира назначаването и освобождаването на адвокати, които предоставят правна помощ. Адвокатският съвет уведомява компетентния орган за определения адвокат, който може да бъде назначен за повереник, защитник или особен представител. Назначеният адвокат има право да преупълномощи друг адвокат от Националния регистър за правна помощ. В случаи на невъзможност за осигуряване на квалифицирана помощ, адвокатският съвет може да назначи адвокат от друг съдебен район. Замяната на адвокат може да се извърши по искане на органа или служебно при определени условия. Освобождаването на адвокат става при упълномощаване от представляваното лице, отписване от регистъра, конфликт с клиента, трайна невъзможност за изпълнение на задълженията или отказ от страна на клиента.
Чл. 27
Лицето, получаващо правна помощ, е задължено да уведомява незабавно компетентния орган за всяка промяна в обстоятелствата, на които се основава предоставянето на помощта. Органът, който е взел решението за предоставяне на правната помощ, има право да я прекрати от момента на настъпване на промяната. Ако лицето не уведоми своевременно за промяната, то е длъжно да възстанови направените разходи на НБПП от момента на промяната.
Чл. 27а
В случаи, определени със закон, лицата, които получават правна помощ, са задължени да възстановят на Националната бюро по правна помощ направените разноски.
Чл. 27б
Разноските за правна помощ, посочени в чл. 27, ал. 3 и чл. 27а, се считат за частни държавни вземания. Те се събират от Националната агенция за приходите на база изпълнителен лист, издаден от съда.
Чл. 28
Чл. 28 от Закона за правната помощ предвижда назначаване на дежурен адвокат в неотложни случаи, когато лицето не е упълномощило защитник. Това важи за дела за мерки за процесуална принуда, разпити пред съдия в досъдебното производство, бързо производство по Наказателно-процесуалния кодекс, както и производства по Закона за здравето и Закона за закрила на детето. Дежурният адвокат се назначава от секретаря на адвокатския съвет. Допълнително, дежурен адвокат се определя и за задържани лица, които не могат сами да упълномощят адвокат, в определени случаи, посочени в закона.
Чл. 29
Член 29 от Закона за правната помощ регламентира процеса на определяне на дежурни адвокати и резервни защитници. Адвокатите, които желаят да бъдат включени в списъка на дежурните адвокати или резервните защитници, трябва да дадат съгласие за период не по-кратък от един месец. Дежурните адвокати трябва да бъдат на разположение по всяко време, включително в празници, а резервните защитници - независимо от продължителността на процеса. Адвокатският съвет поддържа месечен списък на дежурните адвокати и изготвя седмичен график, който предоставя на съответните органи.
Чл. 30
Чл. 30 от Закона за правната помощ регламентира процедурата за определяне на дежурен адвокат. Искането за назначаване на дежурен адвокат се прави от съответния орган, ръководещ процесуалните действия, и трябва да бъде подадено не по-късно от три часа преди определеното време за производство. Органът, който задържа или привлича обвиняем, е задължен да информира лицето за правото му на защита и да му предостави формуляр за упълномощен или служебен адвокат. След уведомление до адвокатския съвет, дежурният адвокат незабавно започва да предоставя правна помощ на задържаното лице, която продължава през всички стадии на процеса.
Чл. 30а
Чл. 30а от Закона за правната помощ въвежда национален телефон за правна помощ, който предоставя консултации на физически лица при облекчени условия, различни от общия ред за правна помощ, описан в чл. 25, ал. 2.
Чл. 30б
Националният телефон за правна помощ се администрира от Националната бюро за правна помощ (НБПП).
Чл. 30в
Член 30в от Закона за правната помощ предвижда, че условията и редът за функциониране на Националния телефон за правна помощ се определят чрез вътрешни правила, които се утвърдяват с решение на Националната бюро по правна помощ (НБПП).
Чл. 30г.
Консултациите по Националния телефон за правна помощ се осигуряват от адвокати, които са вписани в Националния регистър за правна помощ и са определени с решение на Националната служба за правна помощ.
Чл. 30д
Член 30д от Закона за правната помощ предвижда, че консултациите, предоставени чрез Националния телефон за правна помощ, трябва да се удостоверяват с писмен отчет от адвоката. Този отчет следва да бъде по образец, утвърден от Националната бюро за правна помощ (НБПП).
Чл. 30е
Чл. 30е от Закона за правната помощ предвижда, че заплащането на консултациите, предоставени чрез Националния телефон за правна помощ, се извършва съгласно условията и реда, определени в наредбата по чл. 37, ал. 1. Тази разпоредба е нова и е въведена с изменения в закона, обнародвани в Държавен вестник, брой 13 от 2017 г.
Чл. 30ж
Регионалният център за консултиране представлява форма за предоставяне на правна консултация на физически лица, която се осъществява при облекчени условия. Тази форма е извън общия ред за предоставяне на правна помощ, определен в чл. 25, ал. 2 от закона.
Чл. 30з
Според Чл. 30з от Закона за правната помощ, регионален център за консултиране може да бъде открит с решение на съответния адвокатски съвет. Тази разпоредба е въведена с изменения в закона, публикувани в Държавен вестник, брой 13 от 2017 г.
Чл. 30и
Регионалните центрове за консултиране се администрират от Националната бюро по правна помощ (НБПП) и съответните адвокатски съвети. Адвокатските колегии имат право да ползват безвъзмездно недвижими имоти, които са държавна или общинска собственост, в съответствие с разпоредбите на Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост.
Чл. 30к
Член 30к от Закона за правната помощ определя, че дейността на регионалния център за консултиране, както и условията и редът за предоставяне на консултации, се регламентират с вътрешни правила, които се утвърдяват с решение на Националната бюро по правна помощ (НБПП).
Чл. 30л.
Физически лица, чиито доходи не надвишават линията на бедност, имат право на консултация в регионалния център. При отказ на консултация, те могат да подадат молба до НБПП.
Чл. 30м
Консултациите в регионалния център за консултиране се осъществяват от адвокати, които са вписани в Националния бюлетин за правна помощ (НБПП) и са определени с решение на адвокатския съвет. Тази разпоредба е въведена с изменения в закона, обнародвани в Държавен вестник, брой 13 от 2017 година.
Чл. 30н
Според чл. 30н от Закона за правната помощ, консултациите, предоставени в регионалния център за консултиране, се удостоверяват с писмен отчет, който се изготвя от адвоката. Този отчет трябва да бъде по образец, утвърден от Националната бюро за правна помощ (НБПП) и заверен от адвокатския съвет.
Чл. 30о
Член 30о от Закона за правната помощ регламентира, че заплащането за консултациите, предоставени в регионалния център за консултиране, се извършва в съответствие с условията и реда, определени в наредбата по чл. 37, ал. 1 от същия закон. Този член е нов и е добавен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 13 от 2017 г.
Чл. 31
Националното бюро за правна помощ поддържа Национален регистър, в който се регистрират адвокатите, назначени да предоставят правна помощ. Адвокатите са организирани по съдебни райони, свързани с окръжните съдилища.
Чл. 32
Регистърът за правна помощ е публичен и се съставя както на хартиен, така и на електронен носител, като се публикува в Интернет. Националното бюро за правна помощ предоставя информация на адвокатските съвети относно вписаните в регистъра адвокати.
Чл. 33
Чл. 33 от Закона за правната помощ регламентира процедурата за вписване на адвокати в Националния регистър за правна помощ. Кандидатите подават заявление до НБПП чрез адвокатски съвет, който изготвя становище. Вписването става с решение на НБПП. Отказ за вписване или заличаване може да се наложи при дисциплинарни наказания, нарушения на закона или отказ от служебна защита. Решенията могат да се обжалват пред административен съд.
Чл. 34
Чл. 34 от Закона за правната помощ регламентира процеса на вписване и заличаване в Националния регистър за правна помощ. Вписването се извършва два пъти годишно - до края на март и до края на септември. В изключителни случаи могат да се правят промени и през годината. Заличаването от регистъра става по молба на адвоката, при напускане на адвокатската колегия или при смърт на адвоката.
Чл. 35
Националното бюро за правна помощ има правомощия да извършва проверки относно предоставената правна помощ. То може да изисква информация от съответния орган, за да потвърди обема и вида на предоставената помощ. При установени нарушения от адвокати, които предоставят правна помощ, лицата, получили такава помощ, или съответните органи могат да сезират НБПП. Резултатите от проверките могат да доведат до заличаване на адвоката от Националния регистър за правна помощ.
Чл. 36
Адвокатските съвети поддържат списък на адвокатите, предоставящи правна помощ, на хартиен и електронен носител. При всяка промяна в списъка, адвокатските съвети уведомяват Националната бюро за правна помощ (НБПП). Списъкът се изготвя по утвърден образец от НБПП и се публикува на видно място в сградата на съвета и на интернет страницата на НБПП.
Чл. 37
Чл. 37 от Закона за правната помощ определя, че заплащането на правната помощ зависи от вида и количеството на извършената дейност, като конкретните условия се уточняват в наредба на Министерския съвет. При недобросъвестно или некомпетентно извършена правна помощ адвокатът не получава възнаграждение и е задължен да върне полученото, ако е установено такова нарушение, след решение на председателя на НБПП.
Чл. 38
Чл. 38 от Закона за правната помощ определя процедурите за удостоверяване и отчитане на предоставената правна помощ от адвокатите. Адвокатите трябва да изготвят писмен отчет по утвърден образец, който се проверява и заверява от адвокатския съвет. Отчетите трябва да се подават след приключване на досъдебното или съдебното производство и адвокатите имат срок от една година да отчетат правната помощ. При пропуск на срока, адвокатът може да поиска неговото възстановяване при наличие на обстоятелства, които не е могъл да предвиди. Също така, на назначените адвокати им се възстановяват разходите за защита в местата за лишаване от свобода или в друго населено място.
Чл. 39
Заплащането на предоставената правна помощ се извършва от Националното бюро за правна помощ (НБПП) по банков път. То е основано на отчета, който е представен по чл. 38 от закона, и решение на председателя на НБПП.
Чл. 40
Адвокатът, предоставящ правна помощ, не може да получава възнаграждение или средства за разходи от лицето, на което е оказана помощта. Разпоредбата е част от Глава осма, която се занимава с особеностите при предоставянето на правна помощ в контекста на международни спорове.
Чл. 41
Чл. 41 от Закона за правната помощ определя условията за предоставяне на правна помощ в международни спорове по граждански и търговски дела, които не включват наказателни и административни дела. Международен спор се счита такъв, при който страната, търсеща правна помощ, е гражданин или законно пребиваващо лице от държава - членка на ЕС, и спорът се разглежда от компетентен орган в друга държава - членка на ЕС. Разпоредбите на закона се прилагат, освен ако не са предвидени особени правила в главата.
Чл. 42
Чл. 42 от Закона за правната помощ предвижда, че гражданите на Европейския съюз или законно пребиваващите в държава - членка на ЕС имат право на правна помощ, ако имотното им състояние не надвишава установеното социално равнище. В случай, че имотното състояние превишава това равнище, но лицето не може да покрие разходите по делото, Националната бюро по правна помощ (НБПП) ще оцени финансовите му възможности, като вземе предвид и разликата в необходимите минимални средства за живот между държавата членка и България.
Чл. 43
Член 43 от Закона за правната помощ определя Министерството на правосъдието като органа на Република България, отговорен за приемането и изпращането на молби за предоставяне на правна помощ при международни спорове с компетентните органи на държави - членки на Европейския съюз. Законът е в сила от 01.01.2007 г. и е изменен с ДВ, бр. 28 от 2013 г.
Чл. 44
Кандидатите за правна помощ могат да подават молби до компетентния орган на ЕС или пряко до Министерството на правосъдието в България. Молбите трябва да бъдат придружени от документи, доказващи правото на помощ, които да са преведени на български или друг одобрен официален език. Министерството проверява документите и при одобрение изпраща молбата на Националното бюро за правна помощ (НБПП) за решение. Ако молбата не отговаря на изискванията, тя се връща за корекция. Отказът за правна помощ от НБПП може да бъде обжалван пред административен съд, чийто решения са окончателни.
Чл. 45
Член 45 от Закона за правната помощ урежда процедурата за подаване на молба за правна помощ от български граждани и чуждестранни лица, когато делото се гледа в друга държава - членка на ЕС. Кандидатите могат да подават молбите си директно до компетентния орган на съответната държава или чрез Министерството на правосъдието на България. Документите трябва да бъдат преведени на официалния език на държавата, в която се подава молбата. Министерството на правосъдието може да откаже предаването на молбата, ако не отговаря на изискванията, и е задължено да информира кандидата за необходимите документи. Срокът за предаване на молбата е 15 дни след превода. В случай на отказ от страна на компетентния орган на другата държава, кандидатът дължи възстановяване на направените разноски за превод.
Чл. 46
Молбите за правна помощ, посочени в чл. 44 и 45, трябва да се подават на стандартни формуляри, които са приети от Европейската комисия. Тази разпоредба е в сила от 01.01.2007 г.
Чл. 47
Член 47 от Закона за правната помощ задължава Министерството на правосъдието на Република България да предостави на Европейската комисия информация относно: наименованията и адресите на компетентния получаващ и предаващ орган, начините за получаване на молбите, както и езиците, които могат да се ползват за попълване на молбите.
Чл. 48
Кандидатите, получили правна помощ в друга държава - членка на ЕС, имат право на правна помощ в България, ако страната поиска признаване или изпълнение на съдебно решение, постановено по делото в чужбина.
Чл. 49
Законът за правната помощ регламентира предоставянето на правна помощ на определени лица, като обхваща разноски, свързани с международни спорове, включително устен и писмен превод, и пътни разноски за свидетели. Лицата, на които е предоставена правна помощ, могат да получат и помощ за правни действия в друга държава от ЕС. Законът определя и понятия като "системно нарушение" и "злоупотреба с право на правна помощ", а също така описва условията за предоставяне на правна помощ по граждански дела и последващи изпълнителни производства. Включени са и преходни и заключителни разпоредби относно прилагането на закона и изменения в свързани нормативни актове.
§1
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за правната помощ се дефинират ключови термини. "Системно нарушение" се отнася до три или повече нарушения. "Представителство в извънсъдебни процедури" включва различни административни и арбитражни производства. "Злоупотреба с право на правна помощ" се счита за налице, когато лицето е поискало замяна на адвокат три или повече пъти без уважителни причини, или при недобросъвестно упражняване на правото на правна помощ, в противоречие с целта на закона и интересите на страните.
§2
Правната помощ по граждански дела обхваща и последващо изпълнително производство, започнато до една година след влизането в сила на съдебното решение, при условие че не настъпят промени в обстоятелствата, които са били налични при разглеждането на молбата за правна помощ.
§5
В Гражданския процесуален кодекс се добавя нова алинея 6 в чл. 64, която указва, че ако претенцията на лицето, получило правна помощ, бъде уважена, следващите такси и платени разноски се присъждат в полза на Националното бюро за правна помощ съразмерно с уважената част от иска. В случай на осъдително решение, лицето дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
§6
В Закона за адвокатурата са направени изменения, свързани с правната помощ. Адвокатите, вписани в Националния регистър за правна помощ, са задължени да осъществяват правна помощ, когато са определени за това, и да водят делата с необходимата грижа. Освен това, член 89, точка 15, уточнява, че адвокатите участват в организирането на правната помощ. В член 132, точка 6, термините "служебна защита или особено представителство" са заменени с "правна помощ".
§7
В Данъчния процесуален кодекс, в член 13, алинея 2, се добавя нова точка 5, която регламентира разноските за правна помощ, направени след отпадане на основанието за предоставянето й. Това изменение е част от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за правната помощ.
§9
Законът за правната помощ е приет от ХL Народно събрание на 21 септември 2005 г. и неговото изпълнение се възлага на Националното бюро за правна помощ. Законовите разпоредби влизат в сила от 01.01.2006 г. в съответствие с Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
§ 88 от Закона за правната помощ
Законът за правната помощ влиза в сила на 1 януари 2006 г., с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". Тези изключения включват чл. 179, ал. 3, чл. 183, ал. 9, и няколко параграфа от преходните и заключителните разпоредби. Допълнително, преходните и заключителни разпоредби към Закона за Министерството на вътрешните работи също са обнародвани през 2006 г. и влизат в сила от 1 май 2006 г.
§ 106
В §106 от Закона за правната помощ е предвидено заместването на термина "Закона за административното производство" с "Административнопроцесуалния кодекс". Това изменение е част от актуализацията на закона, обнародвана в Държавен вестник.
Параграф §142
Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила на различни дати. Специфични параграфи, като § 2, § 9, § 11 и други, свързани с отмяната на глава трета, раздел II, ще влязат в сила от 1 март 2007 г. Параграф 120 влиза в сила от 1 януари 2007 г., а параграф 3 влиза в сила от деня на обнародването на кодекса.
§ 72
Законът за правната помощ влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 5, който влиза в сила една година след обнародването. Също така, се споменава за изменения и допълнения на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, обнародван в ДВ, брой 97 от 2010 г., в сила от 10.12.2010 г.
§61
Законът за правната помощ влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби. Параграф 11 относно чл. 22а – 22д влиза в сила от 1 януари 2011 г., а параграфи 7, 8, 9, § 11 относно чл. 22е – 22и и останалите параграфи от 12 до 23 влизат в сила от 1 април 2011 г.
§ 86
Законът за правната помощ влиза в сила на 1 януари 2011 г., с изключение на параграф 27, алинея 1 - 3, които влизат в сила на 20 декември 2010 г. Заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за митниците са обнародвани в Държавен вестник, брой 82 от 2011 г. и влизат в сила от 01.01.2012 г.
§ 16
Законът за правната помощ влиза в сила на 1 януари 2012 г., с изключение на § 10, т. 1, който влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са свързани с Закона за държавния бюджет на Република България за 2012 г.
Параграф §100
Законът за правната помощ влиза в сила на 1 януари 2012 г., с изключение на § 76, който влиза в сила на 15 декември 2011 г. Заключителните разпоредби се отнасят и до Закона за изменение и допълнение на Закона за администрацията, обнародван в Държавен вестник, брой 82 от 2012 г.
§16
Министерският съвет и министрите са задължени да приведат приетите подзаконови нормативни актове в съответствие с новия закон в срок от един месец след влизането му в сила.
§ 123
Законът за правната помощ влиза в сила на 1 януари 2014 г., с изключение на определени разпоредби. Параграф 115 влиза в сила от 1 януари 2013 г., а параграфи 18, 114, 120, 121 и 122 влизат в сила от 1 февруари 2013 г. Текстът е актуализиран с изменения и допълнения, обнародвани в Държавен вестник, брой 13 от 2017 г.
§13
Параграф §13 предвижда, че единната информационна система по чл. 8а трябва да бъде въведена в рамките на двугодишен срок от влизането в сила на закона. След изтичането на този срок адвокатските съвети са задължени да използват системата за електронен обмен на информация и електронно отчитане на правната помощ. Освен това, параграф 3, който се отнася до чл. 12 от закона, важи и за заварените и недовършени мандати от момента на влизане в сила на закона.
§116
Законът за правната помощ влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби са свързани с измененията и допълненията в Административнопроцесуалния кодекс, обнародвани в брой 77 от 2018 г., които влизат в сила от 01.01.2019 г.
§ 156
Законът за правната помощ влиза в сила на 1 януари 2019 г., с изключения за определени параграфи. Параграфи 4, 11, 14, 16, 20, 30, 31, 74 и § 105, т. 1 и т. 2 влизат в сила на 10 октомври 2019 г. Параграфи 38 и 77 влизат в сила два месеца след обнародването на закона в "Държавен вестник". Параграфи 79, т. 1, 2, 3, 5, 6 и 7, § 150 и 153 влизат в сила от деня на обнародването на закона.
§41
Параграф 41 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за правната помощ определя как разпоредбите на различни закони се прилагат за социалните и интегрираните здравно-социални услуги. Специално се акцентира на домовете за деца, лишени от родителска грижа и домовете за пълнолетни лица с различни увреждания, като се указва, че съответните разпоредби от Закона за здравето, Закона за здравното осигуряване и други, остават в сила до закриването на тези домове. Също така се посочва, че определени разпоредби от Закона за данъците върху доходите и Закона за корпоративното подоходно облагане се прилагат за дарения, свързани с тези услуги до тяхното закриване.
Параграф §45
Законът за правната помощ влиза в сила на 1 юли 2020 г., с изключения за определени разпоредби, които влизат в сила на различни дати. Някои разпоредби, свързани с домове за медико-социални грижи за деца и други, започват да действат от 1 януари 2021 г. Други разпоредби влизат в сила от 1 януари 2019 г. или в деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби касаят Закона за защита на лицата, подавящи сигнали за нарушения, и са в сила от 04.05.2023 г.
§10
Законът за правната помощ влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник". Глава втора, раздел I с членове 12 - 18 ще се прилага за работодателите в частния сектор с между 50 и 249 работници или служители от 17 декември 2023 г. Допълнителна информация относно измененията в Закона за защита от домашното насилие е обнародвана в Държавен вестник, брой 66 от 2023 г. и влиза в сила от 01.01.2024 г.
§ 35
Законът за правната помощ влиза в сила на 1 януари 2024 г., с изключения: параграф 8 относно чл. 6а и 6б, § 12 и 32 влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник"; параграф 8 относно чл. 6д влиза в сила 12 месеца след обнародването.
§ 79
Законът за правната помощ влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 9, който ще влезе в сила от 1 март 2024 г. В допълнение, законодателството включва релевантни директиви и регламенти от Европейския съюз, които целят подобряване на достъпа до правосъдие и установяване на правила за правна помощ в контекста на презгранични спорове.
