ПРАВИЛНИК ПО БЕЗОПАСНОСТТА НА ТРУДА ПРИ ВЗРИВНИТЕ РАБОТИ

Чл. 1

Този правилник определя изискванията за безопасност при извършване на промишлени взривни работи и всякакви дейности с промишлени взривни материали. Промишлените взривни материали включват взривни вещества, барути, пиротехнически състави и средства за взривяване, предназначени за различни нужди в народното стопанство и бита, както и за пиротехнически и илюминационни ефекти.

Чл. 2

Правилникът е задължителен за всички юридически и физически лица, извършващи промишлени взривни работи и свързаните с тях дейности, включително производство, употреба, транспорт, съхранение и търговия с взривни материали. Освен това, задълженията по правилника важат и за системите на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, войските от Министерството на транспорта, Комитета по пощите и далеко-съобщенията, както и Строителните войски при извършване на подобни дейности.

Чл. 3

Правилникът определя, че взривни работи и дейности с взривни материали се извършват от основен и помощен персонал. Основният персонал включва проектанти, ръководители, пиротехници, взривници, изпитатели, браковчици, завеждащи складове и лаборанти. Помощният персонал включва технически изпълнители и работници, извършващи спомагателни дейности.

Чл. 4

Член 4 от Правилника изисква основният персонал, който работи с взривни материали, да притежава правоспособност, която е получена съгласно Инструкцията за придобиване на правоспособност на основния персонал за работа с взривни материали, посочена в приложение № 1.

Чл. 5

Член 5 от Правилника определя условията за допускане на лица до самостоятелна работа с взривни материали. Според (1) те трябва да имат най-малко едномесечна практика под ръководството на опитен специалист. В (2) се посочва, че завършването на практиката се удостоверява с протокол, съдържащ мнение за допускане до самостоятелна работа.

Чл. 6

Член 6 от Правилника за безопасността на труда при взривните работи предвижда, че проектантите на взривни работи имат право не само да проектират, но и да ръководят и извършват взривни работи. Също така, ръководителите на взривни работи също имат правото да извършват тези дейности.

Чл. 7

Член 7 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи предвижда, че при преминаване от един вид взривни работи в друг, основният персонал е задължен да положи изпит. Изпитът се провежда при условията и по реда, установени в приложение № 1 на правилника.

Чл. 8

Член 8 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи установява, че при извършване на взривни работи е разрешено да се използват само взривни материали, уреди и съоръжения, които са специално предназначени за взривната техника и технология. Тези материали и уреди трябва да са одобрени за употреба съгласно Инструкцията за допускане на новоразработени взривни материали, уреди и съоръжения.

Чл. 9

Чл. 9 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи определя контрола върху качеството на взривните материали. Контролът се извършва съгласно Инструкцията за контрол и включва изпитвания при съмнение в качеството, установени дефекти или злополуки. Изпитванията се осъществяват по БДС или други стандарти, от акредитирани лаборатории. Лабораториите се акредитират от председателя на КСМ и се упълномощават от ГИТ при МТСГ и МВР.

Чл. 10

Главната инспекция по труда при Министерство по труда и социалните грижи ежегодно одобрява и публикува списък на допуснатите взривни материали, уреди и съоръжения, предназначени за взривната техника и технология. Също така, се публикува списък на упълномощените лаборатории.

Чл. 11

Член 11 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи регламентира изискванията за разрешение за проектиране на специални взривни работи. Разрешението се издава от ГИТ при МТСГ за срок до 3 години. Проектантската група трябва да се състои от минимум трима души, включително проектант на взривни работи - първа степен. За получаване на разрешение се подават заявление, копие от съдебното решение за регистрация, копия от правоспособностите и дипломите на проектантите.

Чл. 12

Чл. 12 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи определя процедурата за издаване на разрешение за извършване на специални взривни работи от районната инспекция по труда (РИТ). За целта се подава заявление и се представя съгласуван проект, изработен от упълномощена проектантска група. В заявлението трябва да се посочат данни за юридическото или физическото лице, характера и сроковете на работите, информация за ръководителя и складирането на взривните материали. Към заявлението се прилагат редица документи, включително разрешителни, свидетелства за правоспособност и инструкции за безопасност.

Чл. 13

Чл. 13 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи регламентира издаването на разрешение за технологични (повтарящи се) взривни работи от РИТ. За целта се подава заявление, в което се посочват наименованието на лицето, характерът на работите, информация за ръководителя и данни за склада на взривните материали. Към заявлението се прилагат копия от свидетелства за правоспособност на ръководителя и взривниците, както и трудовия договор на ръководителя с заявителя.

Чл. 14

Разрешенията за проектиране и извършване на взривни работи се издават от ГИТ при МТСГ. Разрешението за извършване на взривни работи е еднократно и важи за целия период на работа, докато разрешението за проектиране е валидно до края на календарната година.

Чл. 15

При смяна на ръководителя на взривните работи, предишните разрешения стават недействителни и за нови разрешения се изискват заявление, трудов договор и свидетелство за правоспособност на новия ръководител. При временно отсъствие на ръководителя, работодателят назначава друг правоспособен ръководител с срочен трудов договор, за срок не по-дълъг от един месец, и представя копия от договора и свидетелството за правоспособност в РИТ.

Чл. 16

Разрешенията за съхраняване, транспортиране и употреба на взривни материали се издават от органите на Министерството на вътрешните работи. Процедурата за издаване на разрешения е определена от министъра на вътрешните работи и се извършва след получаване на съответното разрешение по реда на чл. 12 или 13 от правилника.

Чл. 17

Чл. 17 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи определя класификацията на взривните материали по степен на опасност. Взривните вещества се разделят на пет групи: 1. Първа група - вещества с високо съдържание на нитроестери (напр. динамити); 2. Втора група - амониевоселитрени и тротилови вещества; 3. Трета група - барути и пиротехнически изделия; 4. Четвърта група - детонатори и средства за взривяване; 5. Пета група - окончателно снаражени взривни апарати. При международни превози се спазват международните норми за опасност.

Чл. 18

Чл. 18 от Правилника предвижда, че взривните материали с различна група на опасност трябва да се съхраняват и транспортират отделно. Въпреки това, съвместното транспортиране на взривни материали е разрешено, при условие че са спазени изискванията на чл. 40.

Чл. 19

Чл. 19 от Правилника за безопасността на труда при взривните работи установява изисквания за опаковане, маркиране и съпровод на взривни материали. Взривните материали трябва да се опаковат и маркират съгласно стандартизационните документи, като опаковките не трябва да позволяват движение на материалите и брутната маса на една опаковка не може да надвишава 32 кг. Всяка партида взривни материали трябва да бъде съпроводена с удостоверение за качество и инструкции за употреба в най-малко 5 екземпляра, които да съдържат важна информация за безопасност. Спазването на инструкциите е задължително при употреба, съхраняване и унищожаване на взривните материали.

Чл. 20

Производителите и търговците на взривни материали са задължени да предоставят удостоверение за качество и инструкции за употреба на клиентите. Продажбата и употребата на взривни материали, които не отговарят на стандарти и нямат необходимите документи, е забранена.

Чл. 21

При производството и опаковането на взривни материали е задължително да се използват полимерни и други материали, които притежават антистатични свойства, с цел осигуряване на безопасност по време на работа.

Чл. 22

Чл. 22 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи забранява присъствието на лица, които не са свързани с извършването на взривни работи или друга дейност с взривни материали, в охраняемата зона. Това е мярка за осигуряване на безопасността по време на подобни операции.

Чл. 23

Чл. 23 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи забранява допускането до работа с взривни материали на лица, които са под въздействие на алкохол, интоксиканти и наркотици. Тази мярка е предназначена за осигуряване на безопасността на работниците и предотвратяване на инциденти.

Чл. 24

Член 24 от Правилника задължава работещите с взривни материали да носят специално облекло, което е разрешено за тази дейност. Това облекло е необходимо за осигуряване на безопасността на работниците по време на работа с взривни материали.

Чл. 25

Член 25 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи изисква от ръководителя на взривните работи да запознае всички лица, които извършват взривни работи или друга дейност с взривни материали, с използваните взривни материали, апаратура и съоръжения. Това е необходимо за осигуряване на безопасността на труда при работа с взривни вещества.

Чл. 26

При едновременна работа на двама или повече взривника, ръководителят на взривните работи е задължен да определи старши-взривник. Тази информация трябва да бъде записана в книгата за инструктаж.

Чл. 27

Чл. 27 забранява хвърлянето, влаченето, преобръщането, удрянето и триенето на взривни материали. При работа с взривни материали трябва да се осигури максимална безопасност на труда.

Чл. 28

Забранява се пушенето, паленето на огън и извършването на огневи работи на разстояние по-малко от 100 метра от мястото, където са разположени взривните материали. Тази мярка е наложителна за осигуряване на безопасността при взривните работи.

Чл. 29

Чл. 29 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи забранява извършването на операции по сушене, стриване и пресяване на взривни вещества, освен ако не се извършват в условията на производител на взривни вещества. Освен това, некачествените взривни вещества трябва да бъдат бракувани и унищожавани от потребителя по установения ред.

Чл. 30

Чл. 30 от Правилника забранява извършването на всякакви дейности със замръзнали нитроестерни взривни вещества, съдържащи над 15 % нитроестери, освен работите по размразяването им. Замръзналите вещества трябва да се оставят да се размразят сами, след което е разрешено да се извършват операции с тях, включително употребата им.

Чл. 31

Забранява се извършването на каквито и да било дейности с ексудирали нитроестерни взривни вещества и други опасни взривни материали, освен ако дейностите не са свързани с тяхното унищожаване.

Чл. 32

Взривните материали могат да се използват единствено при условията, посочени в правилника, съответния стандартизационен документ и инструкцията за тяхната употреба.

Чл. 33

Чл. 33 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи предвижда, че патроните с прахообразни взривни вещества, които не съдържат хексоген или нитроестери, могат да се размачкват с ръка преди употреба, при условие че не се нарушава целостта на обвивката. Освен това, ако е необходимо, взривното вещество в патроните може да се раздроби с дървен чук върху дървена подложка.

Чл. 34

Чл. 34 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи предвижда, че не се допуска употребата на сбити прахообразни взривни вещества в подземни изработки. Тези вещества могат да се използват само на земната повърхност, като инициирането им трябва да се извършва с боевици, направени от несбити взривни вещества.

Чл. 35

Член 35 от Правилника определя ограничения за извършване на взривни работи от лица, които заемат позиции, свързани с управление на складове за взривни материали. Завеждащите складовете и магазинерите не могат да извършват взривни работи или да удостоверяват разхода на взривни материали. Взривниците, които извършват взривни работи, също не могат да заемат позиции на завеждащи складове или магазинери, за да се предотвратят конфликти на интереси и да се осигури безопасността при работа с взривни материали.

Чл. 36

Член 36 от Правилника за безопасността на труда при взривните работи определя начините за транспорт на взривни материали. Те могат да се транспортират по железопътни, водни и въздушни линии, както и с моторни превозни средства, каруци и товарни животни, при спазване на специфичните изисквания на правилника. Освен това, при транспорт с железопътен, воден и въздушен транспорт, е необходимо да се спазват и допълнителните изисквания на приложимите правилници и наредби.

Чл. 37

Взривните материали трябва да бъдат транспортирани в стандартна опаковка, която е изправна и безопасна за употреба. Това е необходимо, за да се предотвратят инциденти и да се осигури безопасността на работниците и околната среда.

Чл. 38

Чл. 38 от Правилника гласи, че транспортирането на взривни материали заедно с други товари е забранено. Това правило е въведено с цел да се осигури безопасността при работа с взривни вещества и да се предотвратят инциденти.

Чл. 39

Член 39 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи регламентира условията за транспортиране на взривни материали. Според параграф 1, транспортирането трябва да се извършва само с бордови товарни автомобили. Параграф 2 забранява използването на автосамосвали и ремаркета, освен в специфичните случаи, посочени в чл. 68.

Чл. 40

Чл. 40 от Правилника позволява съвместно транспортиране на взривни материали от различни групи, при условие че се спазват изискванията на Наредбата за устройство на предприятията за производство и складове за съхраняване на взривни вещества. При такова транспортиране трябва да се осигури, че средствата за взривяване са в специални сандъци в предната част на транспортното средство, опаковките с взривни вещества са отделени от сандъците и опаковките с взривни материали са закрепени, за да се предотвратят удари и триене.

Чл. 41

Член 41 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи регламентира условията за транспортиране на взривни вещества, съдържащи нитроестери. Когато температурата на въздуха е по-ниска от температурата на замръзването на тези вещества, транспортирането трябва да се извършва с отопляеми транспортни средства, ако продължителността на транспорта е над 1 час.

Чл. 42

Чл. 42 от Правилника за безопасност на труда при взривните работи регламентира условията за транспортиране на взривни материали с каруци. Транспортирането е разрешено само при наличие на ресори и пожарогасител. Максималната маса на взривните материали не трябва да надвишава 300 кг за каруца с един кон и 500 кг за каруца с два коня. Опаковките могат да се поставят в не повече от два реда, при условие че товарът остава в габаритите на каруцата.

Чл. 43

Чл. 43 определя условията за транспортиране на взривни материали с товарни животни. Взривните материали трябва да се транспортират в специално приспособени сандъци, обшити отвътре с кече, освен в случаите на взривни вещества от втора група и огнепроводен шнур, при които такава обшивка не е необходима. Максималната маса на взривните материали при използване на товарни животни е ограничена до 32 кг.

Чл. 44

Чл. 44 от Правилника определя минималните дистанции, които трябва да се спазват между транспортни средства, превозващи взривни материали, в зависимост от типа на транспортното средство и условията на движение. При движение по равни пътища, разстоянията са: 10 м за товарни животни, 20 м за каруци и 100 м за автомобили. При стръмен път, разстоянията се увеличават на 50 м за товарни животни, 100 м за каруци и 300 м за автомобили.

Чл. 45

Чл. 45 от Правилника за безопасността на труда при взривните работи определя условията за спиране на транспорт с взривни материали. Спирането за почивка е разрешено само извън населени места, на разстояние минимум 100 м от пътища и 200 м от сгради. Ако не е възможно да се напусне пътя, спирането на банкета е разрешено. При спиране двигателите на автомобилите трябва да бъдат изключени, а животните разпрегнати или разтоварени, с изключение на периодичното включване на двигателите за подгряване в студено време.

Чл. 46

Чл. 46 от правилника разрешава по изключение транспортните средства с взривни материали да пренощуват в района на склада за взривни материали на определени места. Престоят на автомобили, каруци и товарни животни с взривни материали в гаражи или конюшни е забранен.

Чл. 47

Чл. 47 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи забранява преминаването на транспорт с взривни материали на разстояние по-малко от 300 метра от пожари и от "факли" на нефтопреработващата промишленост, с цел осигуряване на безопасност и предотвратяване на инциденти.

Чл. 48

Чл. 48 от Правилника определя мерките за безопасност при транспорт на взривни материали, застигнати от буря. Транспортните средства трябва да се спират на открито място, а хората и животните трябва да бъдат отстранени на разстояние от 200 метра. Изключение правят охранителите, чийто местоположение се определя от отговорното лице за транспортирането. Ако не могат да се спазят условията, отговорното лице трябва да определи необходимите мерки за безопасност в зависимост от ситуацията.

Чл. 49

Чл. 49 от правилника указва, че местата за престояване на транспортни средства, които превозват взривни материали, трябва да бъдат обозначени с ясно видими знаци. Това включва светлоотразителни триъгълници, сигнални светлини или други отличителни знаци, които трябва да бъдат поставени на разстояние не по-малко от 100 метра от първото и последното транспортно средство.

Чл. 50

Чл. 50 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи урежда задължението за оборудване на транспортните средства с предупредителни знаци, указващи опасността от товара, в съответствие с действащите нормативни актове. При международни превози е необходимо да се използват международно приетите знаци за опасност.

Чл. 51

Товаренето и разтоварването на взривни материали трябва да се извършва под наблюдението на отговорно лице, което е запознато с особеностите на материалите и изискванията за безопасност. В района на товаро-разтоварни работи не се допускат неупълномощени лица.

Чл. 52

Товаро-разтоварните работи с взривни материали трябва да се извършват през деня или, в изключителни случаи, през нощта, но само при наличие на добро и безопасно осветление.

Чл. 53

При товаренето на опаковките с взривни материали е необходимо те да се разполагат равномерно по целия под на транспортното средство. Осигурява се надеждно укрепване, за да се предотврати разместването или ударите между опаковките и стените на транспортното средство по време на транспортиране.

Чл. 54

При транспортиране на взривни материали, които се разтоварват на части, всяка част трябва да бъде укрепена отделно. Това е необходимо, за да се предотврати размесването на оставащия товар по време на по-нататъшното транспортиране.

Чл. 55

Товаренето и разтоварването на транспортните средства с взривни материали трябва да се извършва поединично. След натоварване, транспортното средство трябва да се премести на минимум 100 метра от мястото на товарене за престояване, преди да се подаде следващото. Освен това, при тези операции трябва да се вземат мерки за предотвратяване на самоволното задвижване на транспортното средство.

Чл. 56

Получателят на взривни материали е задължен да извърши оглед на транспортното средство, за да установи изправността на каросерията, люковете, вратите, ключалките и пломбите. Огледът се извършва в присъствието на отговорното лице за охраната на взривните материали, като за това се съставя приемно-предавателен документ.

Чл. 57

Чл. 57 определя процедурите при установяване на нарушения на целостта на транспортните средства, използвани за взривни материали. При констатиране на повреди, транспортното средство се отваря от комисия за проверка на наличността на взривните материали. Повредените опаковки се пренасят на безопасно разстояние, а при липси се съставя протокол и се уведомяват органите на МВР. Взривните материали от повредените опаковки се прехвърлят в изправни опаковки с необходимите означения.

Чл. 58

Въз основа на Чл. 58 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи, взривните материали трябва да се транспортират с транспортни средства, които отговарят на изискванията, посочени в Чл. 36 от същия правилник.

Чл. 59

Член 59 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи регламентира условията за доставка и пренасяне на взривни материали. Взривните материали трябва да се транспортират в стандартна опаковка или в специализирани раници. При пренасяне с раница, едно лице може да носи максимум 10 кг взривни вещества с средства за взривяване или 20 кг без средства за взривяване. Капсул-детонаторите трябва да се съхраняват в специални кутии.

Чл. 60

Взривните материали трябва да се пренасят до работните места от взривници или специално обучени лица, като това става под наблюдението на взривник. Ръководителят на взривните работи определя един от пренасящите за отговорник.

Чл. 61

Взривни вещества, които съдържат нитроестери, трябва да се пренасят със специални топлинно изолиращи раници, когато температурата е под тяхната температура на замръзване и пренасянето продължава повече от 1 час.

Чл. 62

Чл. 62 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи определя мерки за безопасност при работа с взривни материали. Забранява се присъствието на хора в клетката при спускането или повдигането на взривни материали, с изключение на взривниците. При товарене и пренасяне на взривни материали в шахтата и рудничния двор, присъствието е ограничено до ангажираните лица. Доставката на взривни материали от шахтата до подземния склад трябва да се извършва от поне двама души.

Чл. 63

Чл. 63 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи регулира спускането и подема на взривни материали в шахтите. Според чл. 63, спускането или подемът на взривни материали може да се извършва само след уведомление от отговорника до сигналиста. Опаковките със средства за взривяване и взривни вещества от първа група трябва да се подреждат в клетката в един ред, докато останалите взривни вещества се подреждат до височината на вратите. Освен това, взривните материали от различни групи трябва да се превозват самостоятелно.

Чл. 64

Чл. 64 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи определя условията и ограниченията при спускането и повдигането на взривни материали. Спускането и подемът трябва да се извършват с максимални скорости от 2 м/сек за първа група взривни вещества и 4 м/сек за останалите. Взривните материали при наклонени изработки трябва да се превозват самостоятелно в отделни вагонетки. Машинистът е задължен да управлява машината плавно, а в забоя могат да присъстват само лица, ангажирани с взривните работи. Забранено е движението на хора по пътеходното отделение при превоз на взривни материали.

Чл. 65

Чл. 65 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи описва изискванията за безопасност при доставка и превоз на взривни материали с вагонетки и локомотиви. Опаковките не трябва да стърчат извън бордовете на вагонетките. При спускане и повдигане в шахти вагонетките трябва да бъдат здраво закрепени. Взривните материали се превозват самостоятелно, с определени условия за съвместно превозване на взривни вещества и средства за взривяване. Превозването трябва да се извършва в закрити вагонетки с дървен кош, с определени разстояния между вагонетките и локомотива, и с ограничена скорост. Лицата, ангажирани с превозването, трябва да се намират в отделна вагонетка за хора, а превозването на електродетонатори с контактни електролокомотиви е забранено.

Чл. 66

Чл. 66 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи предвижда, че при превозването на взривни материали във вагонетки за хора, на всяка седалка може да седи само един взривник, който да носи взривни материали. Това правило е въведено с цел осигуряване на безопасността по време на превозването на опасни материали.

Чл. 67

Чл. 67 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи определя условията за безопасно спускане и подем на взривни материали при прокарване на шурфове и кладенци. Необходимо е да има само един взривник на забоя, а при ръчен подем спускането или подемът да се извършва от двама работника. Скоростта на спускане или подем не трябва да надвишава 1 м/сек. Освен това, подемните устройства трябва да бъдат оборудвани със сигурно действащи спирачки, а прикачващите куки да имат заключващи устройства.

Чл. 68

При труднопроходими пътища в открити рудници и кариери е разрешено транспортиране на взривни материали от втора група с верижни трактори и ремаркета. Ремаркетата трябва да имат дървени подове и капаци, без устройства за саморазтоварване.

Чл. 69, Чл. 70, Чл. 71

Взривните материали трябва да се съхраняват в специализирани складове, управлявани от квалифицирани специалисти. Складовете трябва да отговарят на определени изисквания, посочени в инструкции, а защитата от мълнии на надземните складове също трябва да бъде в съответствие с определени стандарти.

Чл. 72

Съгласно Правилника по безопасността на труда при взривните работи, съхраняването на взривни материали на работните места е разрешено в количества, които не надвишават денонощната потребност за обекта. В подземните въгледобивни рудници е позволено съхранение на взривни материали в количества, които не надвишават сменната потребност.

Чл. 73

Член 73 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи предвижда условията за съхранение на взривни материали. Взривните вещества трябва да се съхраняват в раници или стандартна опаковка, като взривните вещества и средствата за взривяване трябва да бъдат поставени на различни места. Освен това, взривните материали трябва да се съхраняват на определено разстояние от електрически инсталации: 1 метър за инсталации до 1000 V и 10 метра за инсталации над 1000 V.

Чл. 74

Член 74 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи предвижда, че за доставените и заредените взривни материали трябва да се осигури постоянно наблюдение или охрана. Това изискване не важи, когато материалите се съхраняват в подземни изработки и са заключени в надеждни метални сандъци, каси или контейнери, предназначени за целта.

Чл. 75

Член 75 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи разрешава съхранение на необходимо количество взривни материали в опасната зона, непосредствено преди зареждането им. Всички останали количества трябва да се съхраняват извън пределите на опасната зона.

Чл. 76

Член 76 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи позволява съхранение на предвиденото по проект количество взривни материали в населени места или промишлени строителни площадки. Това може да се извърши в охранявано помещение, определено от ръководителя на взривните работи, и за период не по-дълъг от 24 часа.

Чл. 77

Съгласно Чл. 77 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи, взривните материали трябва да се съхраняват в укрития, навеси, будки или контейнери, които да са разположени на разстояние не по-малко от 50 метра от устието на щолнята, шахтата или тунела, както и от сградите и съоръженията на повърхността.

Чл. 78

Съхраняването на взривни вещества в зарядни машини е забранено. Изключение прави престояването на взривни вещества в зарядни машини, което е допустимо за срок до 24 часа, при условие че и взривните вещества, и зарядните машини позволяват това.

Чл. 79

Чл. 79 от правилника указва, че след завършване на взривяването, неизразходваните взривни материали трябва да бъдат върнати в склада за взривни материали. Това е част от мерките за безопасност, свързани с управлението на взривни вещества.

Чл. 80

Член 80 от Правилника предвижда, че доставяните в склада взривни материали трябва да бъдат проверени за наличност и след това поставени в хранилища. Освен това, те трябва да бъдат заприходени в специална приходно-разходна книга, въз основа на придружаващите ги документи.

Чл. 81

Член 81 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи предвижда, че в склада за взривни материали се води отчетност за приходите, разходите и наличността на взривните вещества и средствата за взривяване, като те се класифицират по видове, марки и типове. Отчетността на взривните вещества, произведени в близост до или на мястото на употреба, следва да се извършва по ред, определен от органите на Министерството на вътрешните работи (МВР).

Чл. 82

В приходно-разходните книги за отчета на взривните материали не се допуска използването на молив, зачертавания или изтривания. Поправките трябва да се извършват чрез записване на нови цифри. В края на листа всяка поправка трябва да бъде обяснена и заверена със подписа на лицето, което е извършило поправката.

Чл. 83

В член 83 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи се установяват изисквания за съхранение и отпускане на взривни материали. В складовете за взривни материали трябва да се съхраняват списъци, одобрени от органите на МВР, които включват лица с право да разрешават и получават взривни материали, както и лица, имащи право да посещават склада. Забранено е раздаването на взривни материали на лица, които не фигурират в тези списъци, а отпускането им се извършва само на правоспособни взривници, които са включени в списъка на лицата с право на получаване.

Чл. 84

Ръководителят на юридическото или физическото лице е задължен да определи комисия за контрол, която ще извършва ежемесечни проверки относно отчетността, съхраняването и наличността на взривните материали.

Чл. 85

Чл. 85 от Правилника предвижда, че броят на средствата за взривяване трябва да се проверява в преддверието на хранилището, като те се поставят на меки антистатични подложки, за да се осигури безопасността. В глава четвърта се разглеждат начините на взривяване, а в раздел I се обсъждат изготвянето на боевици и тяхното пренасяне.

Чл. 86

Чл. 86 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи определя условията за изготвяне на боевици. Те трябва да се изготвят на мястото на взривните работи в количество, съгласно паспорта за пробивно-взривни работи. При прокарване на шахти боевиците се изготвят на повърхността, в специални будки или навеси, на разстояние не по-малко от 50 м от устието на шахтата и други съоръжения, като на мястото не трябва да има повече от 5 кг взривно вещество. При удълбаване на шахти, боевиците могат да се изготвят в специална камера, също на разстояние не по-малко от 50 м от шахтата.

Чл. 87

Чл. 87 от Правилника за безопасността на труда при взривните работи предвижда изисквания за подготовка на детонатора и детониращия шнур. Преди поставяне на детонатора в патрона с взривно вещество, трябва да се изготви гнездо с шило, изработено от материал, който не предизвиква искри и не взаимодейства с взривното вещество. Гилзата на детонатора трябва да влиза изцяло във взривното вещество, а детонаторът да бъде надеждно закрепен в патрона. Освен това, детониращият шнур и другите проводници трябва да се привържат към краищата на обвивката, като при електродетонатора е допустимо закрепването с примка от проводниците.

Чл. 88

Чл. 88 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи предвижда, че при изготвянето на боевици от пресовани взривни вещества трябва да се използват само вещества с необходимите отвори или гнезда. Забранено е разширяването, удълбаването и пробиването на отвори или гнезда в пресовани взривни вещества.

Чл. 89

Чл. 89 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи определя изискванията за работа в оводнени условия. Според него, за такива условия трябва да се използват боевици, които са водоустойчиви или водоизолирани. Температурата на боевиците с горещи състави не трябва да надвишава 60° С. Освен това, забранено е запояването или заваряването на метални обвивки след поставянето на взривен материал.

Чл. 90

Чл. 90 от Правилника предвижда мерки за безопасност при взривяване на заряди с детониращ шнур. Според първия параграф, краят на шнура, който се вкарва в боевика, трябва да бъде завързан на възел или удвоен. Вторият параграф допуска намотаване на част от детониращия шнур около боевика, когато става въпрос за патрони с хартиена или друга мека обвивка, както и при пресовани взривни вещества.

Чл. 91

Чл. 91 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи забранява съхраняването на боевици. Неизползваните боевици трябва да бъдат отстранени от средствата за взривяване или детониращия шнур, за да могат взривните материали да се използват повторно. В случай, че е невъзможно да се отстранят средствата за взривяване, неизползваните боевици трябва да бъдат унищожени.

Чл. 92

При дублиране на взривната мрежа е необходимо да се използват средства за взривяване, които са от един и същи тип и имат еднаква степен на закъснение, поставени в боевика. Това е важно за осигуряване на безопасността при извършване на взривни работи.

Чл. 93

Чл. 93 от Правилника определя изискванията за пренасяне на боевици, които трябва да се извършват в съответствие с правилата за пренасяне на средства за взривяване. Боевиците трябва да се поставят вертикално в един ред, а общата им маса не трябва да надвишава 10 кг. Те могат да се пренасят в раници или специални сандъци.

Чл. 94

Чл. 94 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи регламентира условията за спускане на боевици в шахтата. Спускането трябва да се извършва с подемен съд, като скоростта не трябва да надвишава 1 m/s, а при спускане по направляващи - 2 m/s. Забранено е спускането на боевици с определени видове подемни съдове, а боевиците трябва да се спускат отделно от взривното вещество, което трябва да бъде в количество, необходимо за едно взривяване. Спускането трябва да става при отсъствие на хора в подемния съд.

Чл. 95

Чл. 95 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи определя условията за използване на огнево взривяване с капсул детонатори и огнепроводен шнур. Разрешава се само в случаи, когато не може да се използва друг метод на взривяване. Забранено е огневото взривяване при: 1) подземни условия, 2) взривяване на повече от един сондажен заряд, 3) заряди с предпазни приспособления, 4) прострелване на сондажи и взривни дупки, 5) затруднено оттегляне на взривника.

Чл. 96

Чл. 96 от Правилника определя изискванията за дължината на огнеповодния шнур при взривни работи. Отрязъците от шнура трябва да осигурят достатъчно време за безопасно отдалечаване на взривниците. Най-късият отрязък не може да бъде по-малък от 1 м, а контролният отрязък трябва да е с 0,6 м по-къс от най-късия. Шнурът трябва да излиза от взривната дупка минимум 0,25 м.

Чл. 97

Член 97 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи указва, че присъединяването на огнепроводния шнур към капсул детонатора трябва да се извършва в съответствие с Инструкцията за присъединяване на огнепроводни шнурове към капсул детонатори, която е представена в приложение № 6.

Чл. 98

Чл. 98 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи забранява едновременната употреба на огнепроводни шнурове, които са от различни марки, производители и партиди. Това правило е въведено с цел да се предотвратят инциденти и да се осигури безопасността при извършване на взривни работи.

Чл. 99

Употребата на огнеповоден шнур с дължина над 10 метра е забранена. За шнурове с дължина над 4 метра, отрязъците се дублират и запалват едновременно.

Чл. 100

В член 100 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи се забранява прегъването, усукването и навиването на огнепроводния шнур, както в заряда от взривно вещество, така и извън него. Тази забрана е наложена с цел предотвратяване на инциденти и осигуряване на безопасността при работа с взривни вещества.

Чл. 101

Съгласно Чл. 101 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи, един взривник има право да запали максимум 12 отрязъка огнепроводен шнур по време на огнево взривяване. Това правило е въведено с цел осигуряване на безопасността при провеждане на взривни дейности.

Чл. 102

Чл. 102 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи предвижда, че при едновременно запалване на повече от 4 отрязъка огнепроводен шнур, се използва контролен отрязък. При завършване на горенето или изгасване на контролния отрязък, взривникът трябва да прекрати запалването и да се отдалечи на безопасно разстояние или да се укрие.

Чл. 103

Чл. 103 от Правилника определя методите за запалване на огнепроводните шнурове. Според алинея 1, те се запалват с отрязък от огнепроводен шнур, равен на контролния отрязък, или със специални приспособления. Аlineя 2 уточнява, че огнепроводният шнур може да се запалва с кибрит само при взривяване на един заряд.

Чл. 104

Чл. 104 определя времето за приближаване към мястото на взривяване в зависимост от наличието на отказ или неувереност в точността на взривовете. При отказ или неувереност, приближаването е разрешено не по-рано от 20 минути след последния взрив. При липса на отказ, времето за приближаване е 5 минути.

Чл. 105

Член 105 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи забранява употребата на детониращ шнур от различни производители и марки в една и съща взривна мрежа. Изключение от това правило прави употребата на отрязъци детониращ шнур, свързани с закъснителите за детониращ шнур.

Чл. 106

Детониращият шнур трябва да се реже с остър инструмент, като нож, и то в една посока. Рязането трябва да се извършва върху дървена подложка или с друг подходящ инструмент, разрешен за целта.

Чл. 107

Чл. 107 от Правилника регламентира начина на съединяване на отрязъците от детониращ шнур. Съединяването трябва да се извършва по указанията на производителя. При съединяване чрез допиране, дължината на допиране не трябва да е по-малка от 0,10 м, а детониращите шнурове трябва да се допират плътно един до друг. Свързването може да се осъществи с изолационна лента, канап или специални приспособления.

Чл. 108

Чл. 108 определя начина на свързване на детониращия шнур със средствата за взривяване. Според алинея 1, свързването трябва да се извърши на разстояние от 0,100 до 0,15 м от края на шнура, като дъното на гилзата на детонатора е в посока на разпространение на детонацията. Алинея 2 уточнява, че свързването се извършва по указанията на чл. 107, ал. 2, при което средствата за взривяване трябва да бъдат плътно допрени до детониращия шнур.

Чл. 109

Чл. 109 от Правилника за безопасност на труда при взривните работи предвижда, че разклоненията към магистралния детониращ шнур трябва да се присъединяват с начало, което е насочено срещу посоката на разпространение на детонацията. Условияето е ъгълът между тях, измерен от страната на началото на разклонението, да бъде по-голям от 90°.

Чл. 110

При полагане на взривната мрежа от детониращ шнур е забранено прегъването и усукването на шнура. Когато детониращите шнурове се пресичат, между тях трябва да се постави слой от почва, пясък или друг подходящ материал с минимум дебелина 0,15 метра.

Чл. 111

Чл. 111 от Правилника предвижда, че началното иницииране на взривната мрежа от детониращ шнур може да се извърши с капсул детонатор, електродетонатор или друго средство за взривяване, при условие че се спазват изискванията за съответното взривяване.

Чл. 112

Чл. 112 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи предвижда, че при дублиране на взривната мрежа с детониращ шнур, основната и дублиращата мрежа трябва да бъдат взривени едновременно. Това става с едно или няколко средства за взривяване, които трябва да бъдат от един и същи тип и с еднаква степен на закъснение, свързани помежду си.

Чл. 113

Член 113 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи определя правилата за подготовка и присъединяване на закъснители за детониращ шнур. Според алинея 1, закъснителите трябва да бъдат подготвени и присъединени съгласно инструкцията за употреба. В алинея 2 е забранено присъединяването на закъснители директно към взривната мрежа с помощта на клещи или други притискащи приспособления.

Чл. 114

Употребата на електродетонатори с безопасен ток под 0,4 А е забранена. Това правило цели да осигури безопасността при извършване на взривни работи и да предотврати инциденти, свързани с недостатъчна мощност на електродетонаторите.

Чл. 115

В член 115 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи се забранява използването на електродетонатори с различна електрическа устойчивост и от различни производители в една и съща електровзривна мрежа. Тази мярка цели да осигури безопасността при провеждането на взривни операции.

Чл. 116

Чл. 116 от Правилника забранява електрическото взривяване в условия на блуждаещи токове, токове на утечка и в близост до електросъоръжения, освен при предприемане на допълнителни мерки за безопасност. Високопланинските райони над 1400 м изискват използването на електродетонатори с висока електрическа устойчивост.

Чл. 117

Чл. 117 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи предвижда задължителна проверка на омическото съпротивление на електродетонаторите преди употреба. При несъответствие със стандарта, електродетонаторите трябва да се отделят и унищожат. Проверка се извършва от взривници или магазинери в специални помещения, като не трябва да има повече от 100 електродетонатори на един взривник. Разрешава се използването на стендове за измерване. След проверка, проводниците на електродетонаторите с зачистени краища се съединяват "накъсо". При установено качество от три партиди, се допуска проверка на 20% от следващите, а при отклонения - на всички от партидата.

Чл. 118

Чл. 118 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи определя изискванията за проверка на електродетонаторите и електровзривната мрежа. Проверката трябва да се извършва с уреди (омметри), които дават ток не по-голям от 50 мА. Уредите се проверяват минимум веднъж годишно, а също така и при смяна на батерии или при нарушения в конструкцията. Проверката се извършва от упълномощена лаборатория.

Чл. 119

При работа с електродетонатори е строго забранено опъването на проводниците. Гилзата на електродетонатора трябва да се държи в дланта на ръката.

Чл. 120

Чл. 120 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи регламентира изискванията за електрическите проводници, използвани при взривни операции. Според чл. 120, магистралните проводници трябва да бъдат стандартни с многожични медни жила и сечение минимум 0,75 мм2, а удължителните проводници - минимум 0,5 мм2. Изправността на магистралните проводници се проверява преди всяко взривяване. За електровзривната мрежа се изискват два изолирани проводника, като е забранено използването на вода, земя и други подобни като втори проводник, освен в специфични случаи с каротажен кабел.

Чл. 121

Чл. 121 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи указва, че електродетонаторите трябва да се взривяват с уреди, които осигуряват постоянен ток. Тези уреди трябва да имат сила и енергия на импулса, които не са по-малки от определените стойности за конкретния тип електродетонатори, посочени в стандарта или инструкцията за употреба.

Чл. 122

Чл. 122 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи предписва, че магистралните проводници трябва да се свързват директно към клемите на уреда за взривяване, без да се използват допълнителни проводници. Това правило цели да осигури безопасност и надеждност при извършването на взривни работи.

Чл. 123

Чл. 123 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи определя изискванията за проверка на уредите за взривяване. Уредите, предназначени за работа в рудници и опасни по метан и въглищен прах, трябва да се проверяват на всеки шест месеца, а останалите уреди - веднъж годишно. Проверките се извършват от упълномощена лаборатория след ремонт или при нарушения в конструкцията.

Чл. 124

Член 124 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи предвижда, че преди употреба уредите за взривяване трябва да бъдат проверявани с помощта на специални устройства, които са включени в комплектовката на уредите. В рудници, където има опасност от газ и прах, проверката трябва да се извърши на повърхността. Забранява се проверката на уредите за взривяване чрез накъсо свързване на клемите.

Чл. 125

Чл. 125 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи предвижда, че всички електросъоръжения и проводници в опасната зона трябва да бъдат изключени от момента на изготвянето на боевиците до завършването на взривяването. Освен това, движението на контактни електролокомотиви в района на взривяването е забранено по време на зареждането, монтирането на електровзривната мрежа и самото взривяване.

Чл. 126

Член 126 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи указва, че до момента на взривяването ключът или ръкохватката от уреда за взривяване трябва да се съхранява от ръководителя на взривните работи или взривника, който ще извърши взривяването. Това е мярка за осигуряване на безопасността по време на взривните работи.

Чл. 127

Член 127 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи указва правилата за монтаж на електровзривната мрежа. Според него, електровзривната мрежа трябва да се монтира след завършване на зареждането и поставяне на забивката. Забранено е монтирането на мрежата в посока от уреда за взривяване към зарядите. Краищата на проводниците на монтираната част трябва да се свързват "накъсо" преди присъединяване към следващата част. Също така, не е разрешено присъединяването на проводниците от монтираната част към следващите, докато срещуположните им краища не са свързани "накъсо". Накрая, краищата на магистралните проводници също трябва да се свързват "накъсо" преди присъединяване към клемите на уреда за взривяване.

Чл. 128

Член 128 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи забранява съприкосновението на електровзривната мрежа, включително електродетонатора и проводниците, с токопроводими части като шини, тръби, релси и електросъоръжения. Тази мярка е предназначена да предотврати инциденти и осигури безопасността при провеждане на взривни работи.

Чл. 129

Съединенията на проводниците, включително електродетонаторите, трябва да бъдат добре почистени и здраво свързани. Те трябва да бъдат обвити с изолирбанд, изолационен шлаух или специални приспособления за осигуряване на безопасност.

Чл. 130

Чл. 130 определя изискванията за измерване на общото съпротивление на електровзривната мрежа преди взривяване. Измерването трябва да се извърши след изтегляне на хората на безопасно разстояние. Ако измереното съпротивление се различава с над 10% от изчисленото, е необходимо да се отстранят неизправности. Общото съпротивление не трябва да надвишава пределите, които уредът за взривяване може да преодолее за определен клас електродетонатори.

Чл. 131

Взривникът е задължен да изчака минимум 5 минути след взривяването, преди да напусне укритието, като предварително трябва да откъсне магистралните проводници и да вземе ключа или ръкохватката от уреда за взривяване. Освен това, той може да се приближи до мястото на взривяване само след пълното проветряване и не по-рано от 15 минути след взривяването.

Чл. 132

Чл. 132 от Правилника предвижда процедури за взривника в случай на неуспешно взривяване след подаване на импулс от уреда за взривяване. Взривникът трябва да откачи магистралния проводник, да свърже краищата му накъсо и да вземе ключа или ръкохватката от уреда. След това е необходимо да изясни причините за отказа. Необходимо е да се изчака минимум 10 минути преди да се отиде до мястото на взривяване, независимо от типа на използваните електродетонатори.

Чл. 133

Член 133 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи предвижда, че при използване на неелектрически системи за взривяване, като капсул детонатори и вълноводи, е необходимо да се спазват изискванията на правилника, както и указанията за употребата на тези системи.

Чл. 134

Член 134 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи установява две основни забрани. Първата забрана е свързана с разхерметизирането на вълноводи, което е недопустимо да се извършва чрез рязане, пробождане или подобни действия, както и употребата на вълноводи след разхерметизиране. Втората забрана касае употребата на елементи от неелектрическа система, които имат видими дефекти, като това е строго забранено.

Чл. 135

Чл. 135 от Правилника определя изискванията за съхранение на елементите на неелектрическите системи. Според (1) те трябва да се съхраняват в оригиналните опаковки на производителя. В (2) е посочено, че е допустимо използването на елементи от разхерметизирани опаковки, но само за срок, който не превишава указания в инструкцията за употреба.

Чл. 136

Член 136 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи забранява удължаването на вълноводите, които се поставят в сондажи и взривни дупки. Тази забрана има за цел да осигури безопасността при извършването на взривни дейности и да предотврати инциденти, свързани с неправилно инсталиране на вълноводите.

Чл. 137

Преди да се инициира неелектрическа система, ръководителят на взривните работи или негов заместник е задължен да извърши оглед на елементите и тяхното свързване, следвайки паспорта за пробивно-взривни работи. При установяване на неизправности, те трябва да бъдат отстранени.

Чл. 138

В член 138 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи се забранява притискането на елементите от неелектрическата система с твърди и остри предмети. Тази забрана е важна за предотвратяване на инциденти и осигуряване на безопасността при работа с взривни вещества.

Чл. 139

Чл. 139 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи регламентира начина на начално иницииране на неелектрическите системи. Според него, инициирането трябва да се извършва съгласно инструкцията за употреба и допуска използването на капсул детонатор или електродетонатор. Съединяването на системата трябва да се извършва на разстояние от 0,10-0,15 м от края на вълновода, при спазване на изискванията, посочени в чл. 108.

Чл. 140

Чл. 140 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи изисква спазване на изискванията за безопасна работа, съхраняване и унищожаване на взривни средства, определени от производителя, освен изискванията на самия правилник. Важно е да се осигури безопасност при работа с взривни вещества.

Чл. 141

Чл. 141 от Правилника определя, че параметрите на взривните работи, които осигуряват безопасността на хора, съоръжения и сгради от вредното въздействие на взрива, се определят в съответствие с Инструкцията за определяне на безопасните разстояния при взривните работи, приложение № 7.

Чл. 142

Член 142 от Правилника определя изискванията за разстоянието между хранилищата и откритите площадки за съхраняване на взривни материали. Според чл. 142, разстоянието трябва да бъде такова, че да се предотврати възможността за предаване на детонация между зарядите. Определянето на тези разстояния се извършва по Наредба за условията и правилата за безопасност при взривни работи (НУППССВВОБ).

Чл. 143 и Чл. 144

Правилникът определя безопасните разстояния за хора при извършване на взривни работи, като минималните допустими радиуси на опасната зона са посочени в таблица 1. Различните видове взривни работи имат специфични изисквания за безопасност, които варират в зависимост от метода и материала. Например, при открити заряди минималният радиус е 300 метра, докато при заряди в сондажи той варира от 30 до 500 метра, в зависимост от диаметъра на сондажа. Правилникът също така регламентира унищожаването на взривни материали, което може да се извършва чрез взривяване, изгаряне или химически методи, като последните се реализират по проект.

Чл. 145

Взривните материали, които са бракувани, трябва да бъдат унищожавани, като се спазват изискванията за взривна и пожарна безопасност, както и за опазване на околната среда. Процесът на бракуване на взривните материали се документира с отделен протокол.

Чл. 146

Член 146 от Правилника за безопасността на труда при взривните работи регламентира изискванията за протокола за унищожаване на взривни материали. Протоколът трябва да съдържа информация за количеството, марката и причините за бракуване на взривния материал, както и начина на унищожаване. Той се изготвя в три екземпляра - за завеждащия склада, счетоводството и органите на МВР. Унищожаването на взривните материали се извършва от взривници под ръководството на ръководителя на взривните работи.

Чл. 147

Площадката за унищожаване на взривни материали трябва да бъде изградена на безопасно разстояние, което не е по-малко от 1000 метра от населени места, промишлени и строителни площадки или складове за взривни материали, съгласно разпоредбите на глава пета. Освен това, площта на площадката и 10 метра около нея трябва да бъдат разчистени от горими материали.

Чл. 148

Чл. 148 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи предвижда осигуряване на укритие за лицата, участващи в унищожаването на взривни материали. В случай, че укритие не е налично, тези лица трябва да се отдалечат извън границите на опасната зона.

Чл. 149

Член 149 от Правилника забранява съвместното унищожаване на взривни материали, които принадлежат към различни групи, определени в член 17. Раздел II от правилника се отнася до унищожаването на взривни материали чрез взривяване.

Чл. 150

Член 150 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи определя процедурите за унищожаване на различни взривни средства, включително капсул-детонатори, електродетонатори и взривни вещества, които не са загубили детонационните си качества. В допълнение, ексудирали нитроестерни взривни вещества трябва да бъдат унищожавани заедно с опаковката им.

Чл. 151

Чл. 151 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи указва, че количеството взривни материали, което може да бъде унищожено наведнъж, трябва да се определи индивидуално за всеки случай, като се вземат предвид местните условия и изискванията на глава пета от същия правилник.

Чл. 152

Според Чл. 152 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи, взривните материали, предназначени за унищожаване на части, трябва да бъдат разположени зад прикритие или на безопасно разстояние от мястото на взривяване, в съответствие с изискванията на глава пета от правилника.

Чл. 153

Взривните материали могат да се взривяват с електродетонатори или неелектрически системи, използвайки годни взривни вещества. Огневият метод за взривяване е разрешен само в изключителни случаи при унищожаване на взривни материали.

Чл. 154

При понижена детонационна способност на взривните материали, те трябва да се взривяват в ями. Боевиците се поставят директно върху взривните материали, а ямите се засипват с пясък или пръст. По същия начин се унищожават закъснителите за детониращ шнур, средствата за взривяване и прострелващите взривни апарати.

Чл. 155

След завършване на унищожаването на взривни материали, лицата, извършили операцията, са задължени да проверят за остатъци. В случай на наличие на остатъци, те трябва да бъдат събрани и унищожени.

Чл. 156

Изгарянето на взривни материали е разрешено само при подходящи метеорологични условия. Забранено е изгарянето при валежи, вятър, мъгла и намалена видимост.

Чл. 157

Чл. 157 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи регламентира начина на унищожаване на различни взривни материали. Според (1) се допуска изгарянето на огнепроводни шнурове, патрони за запалване, взривни вещества, които са загубили детонационните си свойства, както и вълноводи и пиротехнически състави. В (2) обаче се забранява унищожаването чрез изгаряне на капсул детонатори, електродетонатори и закъснители за детониращ шнур.

Чл. 158

Чл. 158 определя правилата за изгаряне на взривни вещества и свързани материали. Взривните вещества, огнеповодните шнурове и пиротехническите изделия трябва да се изгарят поотделно на клади от горими материали, като на всяка клада не трябва да има повече от 10 кг. Патроните се разстилат в един ред, без да се допират. При изгарянето на барути и пиротехнически състави, те се разстилат на пътеки с ширина до 0,30 м и дебелина до 0,10 м, с разстояние от най-малко 5 м между тях. Максимум 3 пътеки могат да се запалят едновременно.

Чл. 159

Чл. 159 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи забранява изгарянето на взривни материали в тяхната опаковка. Това правило е въведено с цел да се предотвратят инциденти и да се осигури безопасността на работниците, ангажирани с взривни операции.

Чл. 160

Преди изгарянето на взривните вещества е необходимо да се извърши проверка за наличието на средства за взривяване. В случай, че се установят такива средства, те трябва да бъдат отстранени.

Чл. 161

Член 161 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи указва, че безопасните разстояния при изгаряне на взривни материали се определят по аналогичен начин, както при взривяването на съответните количества, съгласно изискванията на глава пета от същия правилник.

Чл. 162

Чл. 162 от Правилника указва, че за подпалване на кладата трябва да се прокара огнепроводен шнур или пътека от лесно запалими материали с дължина минимум 5 метра. Подпалването се извършва след завършване на подготвителните работи и оттегляне на хората на безопасно разстояние. След запалване на шнура или пътеката, взривникът трябва незабавно да се оттегли в укритие или на безопасно място.

Чл. 163

Чл. 163 от Правилника предвижда, че кладата за изгаряне на взривни материали трябва да бъде изградена с достатъчен обем, за да не е необходимо добавянето на гориво по време на изгарянето. Освен това, приближаването до мястото на унищожаване е разрешено само след пълното изгаряне на взривните материали и кладата.

Чл. 164

След приключване на взривните работи, взривникът е задължен да провери за неизгорели взривни материали. За целта той трябва да разравя пепелта с дървена лопата или гребло, да събира остатъците и да ги изгаря допълнително, за да осигури безопасност и предотврати инциденти.

Чл. 165

Член 165 от Правилника предвижда, че преди да се пристъпи към изгаряне на взривни материали, е необходимо да се увери, че на площадката няма остатъци от взривни материали и огън от предишното изгаряне, както и че площадката е напълно охладена.

Чл. 166

Член 166 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи определя задълженията относно опаковките на взривни вещества. Опразнената опаковка трябва да бъде прегледана и почистена от остатъци. Дървените опаковки, съдържащи нитроестери, трябва да бъдат проверявани за наличие на ексудат и да се измиват с алкален разтвор, ако такъв е наличен. Преди изнасяне от склада, опаковките трябва да бъдат проверени за останали взривни материали.

Чл. 167

Чл. 167 от Правилника определя, че негодната за повторна употреба опаковка, която съдържа остатъци от взривни вещества или е с нарушена цялост, трябва да бъде унищожена чрез изгаряне, като се спазват специфичните изисквания, посочени в съответната глава на правилника. Правилникът включва общи правила за извършване на взривни работи, разделени на основни положения.

Чл. 168

Чл. 168 от Правилника определя задължението на всички юридически и физически лица, извършващи взривни работи, да имат назначен ръководител на взривни работи. За производства, при които взривните работи са неразделна част от работната технология, ръководителите на смени и началниците на участъците (цеховете) задължително трябва да притежават правоспособност като ръководители на взривни работи.

Чл. 169

Взривните работи се извършват по проект или по паспорт. За технологични (повтарящи се) взривявания, всяко от тях изисква паспорт, основан на проекта и адаптиран към конкретните условия. Когато условията са постоянни, паспортът е типов. За единични взривявания, свързани със строителни работи, е позволено извършването им по паспорт, който включва необходимите мерки за безопасност.

Чл. 170

Чл. 170 от Правилника указва, че проектите и паспортите за взривни работи трябва да бъдат разработени в съответствие с Инструкцията за разработването на проекти и паспорти за пробивно-взривни работи. В допълнение, проектите за взривни работи в специфични условия, като високопланински райони, наличие на блуждаещи токове, водоеми, масиви с високи температури, гасене на пожари и специални взривни работи, трябва да включват специфични мерки за безопасност.

Чл. 171

Преди да започнат взривните работи, е необходимо да се определи границата на опасната зона. Тази зона трябва да бъде ясно обозначена на местността с помощта на различни знаци, като флагове, табели, ленти и въжета.

Чл. 172

Чл. 172 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи определя мерките за охрана на зоните по време на взривни дейности. По време на взривни работи, зоните се охраняват от помощен персонал или специално обучени работници. При повърхностни взривове, постовете трябва да имат визуална връзка помежду си, а ако това не е възможно, се осигурява радиовръзка. Подстъпите към забоя при подземни взривове се охраняват преди зареждането. В зони, където се насочват токсични газове, не се поставят постове, а те се преграждат и обозначават с надпис за забрана на влизането. След завършване на взривяването и проветряването, обозначенията се премахват.

Чл. 173

Чл. 173 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи изисква своевременно уведомяване на хората в близост до охраняемата зона за предстоящите взривни работи. Уведомлението трябва да включва информация за мястото и времето на извършването им, както и границите на опасната и охраняемата зона. Освен това, трябва да се предоставят данни за използваните сигнали, тяхното значение и поведението на хората при подаването им.

Чл. 174

При извършване на взривни работи се изисква използването на звукови или светлинни сигнали, които трябва да бъдат разбрани от всички на обекта. Сигналите се подават от взривника, старши взривника или ръководителя на взривните работи в определен ред: 1. "предупредителен" сигнал - за оттегляне на лица извън охраняемата зона; 2. "боен" сигнал - при готовност за взривяване; 3. "отбой" сигнал - след завършване на взривяването и проверка на мястото.

Чл. 175

Сондажите и взривните дупки трябва да бъдат проверени преди зареждането им, за да се установи дали съответстват на паспорта за пробивно-взривни работи.

Чл. 176

При зареждане на взривни вещества е задължително да се използват шомполи, които са изработени от дърво или друг антистатичен материал. Тези материали трябва да са безопасни и да не предизвикват искри при удар или триене, за да се предотвратят инциденти.

Чл. 177

Чл. 177 от Правилника за безопасността на труда при взривните работи указва, че боевикът трябва да бъде поставен с дъното на гилзата на детонатора, насочено към посоката на разпространение на детонацията. Освен това, боевикът може да бъде поставен само в началото или в края на взривната дупка, като междинното му поставяне е забранено.

Чл. 178

Чл. 178 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи забранява спускането на боевика чрез огнепроводен шнур. Определят се максимални допустими маси на боевика при използване на различни средства за взривяване: 2 кг за електродетонатор, 5 кг за неелектрически системи и 15 кг за детониращ шнур.

Чл. 179

Чл. 179 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи определя мерките за безопасно боравене с боевиците. Те трябва да се поставят внимателно, без удари и сътресения. Забранено е уплътняването на боевиците при зареждането, удрянето им с шомпола и свободното им пускане. Също така, пробутването и пробиването на заседнали боевици с шомпола е забранено, а те трябва да се взривяват заедно с останалите заряди.

Чл. 180

Чл. 180 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи забранява издърпването и тегленето на огнепроводен шнур, детониращ шнур, вълновод и проводниците на електродетонатор, които са поставени в заряди в взривни дупки, сондажи и подобни.

Чл. 181

Чл. 181 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи постановява следните изисквания: (1) Забранено е използването на едрозърнести или горими материали за забивка. (2) Забивката трябва да се поставя внимателно, като началните порции са малки и не трябва да се уплътняват прекалено. (3) При поставяне на забивката, детониращият шнур, огнепроводният шнур, проводниците на електродетонатора или вълноводът не трябва да бъдат обтегнати.

Чл. 182

Член 182 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи забранява поставянето на свободни капсул детонатори, електродетонатори или други средства за взривяване в заряда, който е извън боевика. Това е мярка за осигуряване на безопасност при извършване на взривни дейности.

Чл. 183

Чл. 183 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи забранява извършването на взривни работи на земната повърхност по време на гръмотевична буря. Ако взривната мрежа е монтирана преди бурята, взривяването трябва да се извърши незабавно. При невъзможност за взривяване работите се прекратяват и всички лица трябва да се отдалечат зад границите на опасната зона, която е охранявана.

Чл. 184

Извършването на взривни работи на земната повърхност е забранено при намалена видимост, като например по време на виелица или гъста мъгла. В случай на мъгла, взривните работи могат да се извършват само при наличието на допълнителни мерки за безопасност, като усилени постове на отцеплението и радиовръзка, адаптирани към конкретните условия.

Чл. 185

Чл. 185 от Правилника предвижда, че зареждането на височина над 2 метра трябва да се осъществява с помощта на специализирани съоръжения и приспособления, които предотвратяват падането на взривника.

Чл. 186

Член 186 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи указва, че при взривяване на взривни дупки или открити заряди, предназначени за раздробяване на негабарити, взривната мрежа трябва да се изгражда единствено отгоре надолу.

Чл. 187

Член 187 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи забранява използването на "пикси" от взривни дупки за пробиване на нови дупки или ново зареждане, независимо от наличието на взривно вещество. При пробиване в близост до "пикси" е задължително поставянето на шомпол, който да определи направлението на дупката и да предотврати пропадането на бургията.

Чл. 188

Работата след извършване на взривни работи може да се възобнови само след разрешение от ръководителя на взривните работи или началника на смяната, след установяване на безопасността на работното място. Всички опасни остатъци, като скални навеси и пукнатини, трябва да се отстранят под ръководството на съответните лица, а при невъзможност да се оградят и сигнализират. Остатъците от взривни материали се събират и унищожават по установения ред.

Чл. 189

Чл. 189 определя изискванията за изграждане на площадките за стационарно приготвяне на взривни вещества. Те трябва да бъдат изградени в съответствие с Правилника за прилагане на закона за контрол над взривните вещества, оръжията и боеприпасите, както и с НУППССВВОБ. Приготвянето на взривни вещества трябва да се извършва съгласно стандартизационните документи и утвърдената техническа документация.

Чл. 190

Член 190 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи предвижда, че местата за складиране на течните въглеводородни горива трябва да бъдат изградени по такъв начин, че да предотвратяват изтичането на горивата. Това е важно за осигуряване на безопасността и предотвратяване на инциденти.

Чл. 191

Сградата за смесване на взривни вещества трябва да бъде проветрявана, за да се осигури, че концентрацията на токсичните и взривоопасните вещества остава под пределно допустимите нива.

Чл. 192

Чл. 192 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи предписва изисквания за изграждане на технологично оборудване. То трябва да има конструкция, която предотвратява уплътняване, претоварване и задръстване, както и да позволява редовно почистване и проверка. Осигуряването на електрическите двигатели с защита срещу претоварване и монтажът на лагерите и задвижващите възли извън смесителя, с защита от прах, също са задължителни.

Чл. 193

Съоръженията, които се използват за смесване, патрониране, опаковане и съхраняване на взривни вещества, трябва да бъдат изработени от материали, които са съвместими със състава на взривната смес. Това е необходимо за осигуряване на безопасността при работа с взривни вещества.

Чл. 194

Производствените и спомагателните съоръжения трябва да бъдат заземени в съответствие с изискванията на Правилника за устройство на електрическите уредби, за да се осигури безопасност при работа с взривни вещества.

Чл. 195

Член 195 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи установява задължения за обезопасяване на местата за работа с взривни вещества. Визуалните проверки на съоръженията трябва да се извършват ежедневно и да се записват в специален дневник. Освен това, помещенията и съоръженията трябва да се почистват ежедневно от опасни вещества, а взривоопасните отпадъци да се унищожават по установен ред. Празният амбалаж също трябва да се изнася и да се съхранява или унищожава безопасно.

Чл. 196

Чл. 196 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи забранява пушенето, използването на открит огън и внасянето на огнестрелно оръжие, кибрит и други запалителни средства в сградите, където се съхраняват взривоопасни материали. Освен това, изисква периодично почистване на пространството около тези сгради, резервоарите за гориво и бункерите от храсти, суха трева, листа и други горими материали на разстояние не по-малко от 5 метра.

Чл. 197

Люковете на бункерите трябва да бъдат затворени плътно и заключени, за да се осигури безопасността при взривни работи.

Чл. 198

Металните прахове, използвани в производството, като алуминий, трябва да се поддържат сухи. Те трябва да се съхраняват в стандартна опаковка или в контейнери, бункери и други средства, които са устойчиви на атмосферни въздействия.

Чл. 199

Окислителите и горивата трябва да се съхраняват отделно, като се спазват изискванията на съответните нормативни документи.

Чл. 200

Сбитите окислители трябва да се раздробяват механично, в съответствие с утвърдената технология. Това е част от правилата за безопасност при работа с взривни материали, които включват и механизирано зареждане.

Чл. 201

Механизираното зареждане на взривни вещества трябва да се извършва с одобрени зарядни машини или устройства. Тези машини могат да бъдат специализирани за зареждане, транспортиране и зареждане, или за приготвяне, транспортиране и зареждане на взривни вещества.

Чл. 202

Член 202 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи указва, че за механизирано зареждане се използват взривни вещества, които са разрешени за употреба за тази цел. Това подчертава необходимостта от спазване на нормативните изисквания за безопасност при работа с взривни вещества.

Чл. 203

Член 203 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи регламентира условията за транспортиране и зареждане на взривни вещества. Транспортирането и зареждането трябва да се извършват по тръбопроводи, които отговарят на изискванията за искробезопасност и задължително заземяване. Тръбопроводите трябва да са еднослойни, с постоянно електрическо съпротивление, гъвкави и устойчиви на масло, топлина и студ. При монтажа е забранено огъването на тръбите с радиус по-малък от 0,6 метра.

Чл. 204

Член 204 от Правилника гласи, че тръбопроводите (маркучите), предназначени за механизирано зареждане на взривни вещества, не могат да се използват за други цели. Те трябва да бъдат обозначени с отличителни знаци, за да се предотвратят инциденти и да се осигури безопасността на труда.

Чл. 205

Чл. 205 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи предвижда задължително добавяне на вода при зареждане със сгъстен въздух на алуминиеви или тротилосъдържащи насипни взривни вещества. Количеството вода се определя в инструкциите за употреба. Транспортирането на гранулирани взривни вещества в приемници може да се извършва без овлажняване, при условие че са взети мерки за борба с праха.

Чл. 206

Чл. 206 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи предвижда, че когато разстоянието между оператора на зарядната машина или устройството и взривника, който зарежда, е по-голямо от 20 метра или при липса на пряка видимост между тях, е задължително да се използва двустранна техническа връзка и предварително уточнени команди.

Чл. 207

Чл. 207 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи предвижда, че зарядната машина, тръбопроводите, приемните фунии на бункерите, камерите и дозиращите устройства трябва да бъдат защитени с метални мрежи, които не дават искри при удар или триене. Мрежите трябва да бъдат закрепени така, че да не се допусне разместването им. Размерите на отворите в металната мрежа не трябва да надвишават 8x8 мм, а при перфорирани отвори - 10 мм.

Чл. 208

Член 208 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи забранява отделянето на прах, аерозоли и пари от взривни вещества в околната среда, ако те надвишават пределно допустимите концентрации. Това е мерка за защита на здравето и безопасността на работниците и околната среда.

Чл. 209

Чл. 209 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи описва правилата за поставяне на боевици. Боевиците трябва да се поставят ръчно, а при взривяване с електродетонатори, те се поставят след окончателното зареждане и отдалечаване на зарядните устройства. При използване на защитени средства за взривяване, боевикът може да се постави пръв, ако е защитен от въздействието на взривното вещество.

Чл. 210

След приключване на зареждането, е необходимо зарядните машини, устройствата и тръбопроводите да бъдат почистени от взривното вещество, за да се гарантира безопасността на труда.

Чл. 211

Чл. 211 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи забранява ремонта на зарядни машини или устройства на мястото на зареждане. При извършване на ремонт на зарядни машини и устройства за подмяна, е задължително да се използват материали и конструкции на възли и детайли, които отговарят на техническите изисквания на производителя.

Чл. 212

След извършване на конструктивни изменения на зарядни машини или устройства, те трябва да бъдат допуснати до употреба в съответствие с определените изисквания в приложение № 2 на правилника.

Чл. 213

Член 213 от правилника предвижда, че за работа със зарядни машини или устройства се допускат само лица, които са придобили необходимата правоспособност, съгласно приложение № 1. В глава трета се разглеждат изискванията при извършване на масови взривявания, като раздел I съдържа общите изисквания за безопасност.

Чл. 214

Чл. 214 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи определя масовите взривявания. За взривни работи под земята, това е едновременно взривяване на повече от 400 кг взривно вещество, както и случаи, когато времето за проветряване и възобновяване на работата е по-дълго от предвиденото. За взривни работи на земната повърхност, масови взривявания се отнасят за едновременно взривяване на повече от 5 т взривно вещество.

Чл. 215

Член 215 от Правилника определя изискванията за използване на взривни вещества при масови взривявания. Взривните вещества, предназначени за подземни изработки, не трябва да отделят повече от 100 литра условен въглероден окис на килограм, докато за взривни работи на земната повърхност лимитът е 200 литра на килограм.

Чл. 216

Взривната мрежа за масово взривяване трябва да бъде монтирана от квалифицирани взривници, които работят под ръководството на ръководителя на взривните работи. Това осигурява безопасността и правилното изпълнение на взривните операции.

Чл. 217

Чл. 217 от Правилника определя, че допускането на хора до работните места и мероприятията, свързани с масовите взривявания, се регулира от Инструкцията за мерките за безопасност относно токсичните газове, които се образуват при взривяванията. Тази инструкция е посочена в приложение № 9 на правилника. Раздел II от правилника се фокусира върху масовите взривявания, извършвани в подземни изработки.

Чл. 218

Член 218 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи определя, че в проекта за масово взривяване трябва да се уточнят границите на опасната зона, като се вземат предвид влиянието на токсични газове, ударно-въздушната вълна и специфичните условия в рудника. Освен това, проектът трябва да определи необходимостта от извеждането на хората на повърхността.

Чл. 219

Преди поставянето на боевиците, хората трябва да се отдалечат на безопасно място. При взривяване с детониращ шнур, отдалечаването трябва да се извърши преди присъединяване на електродетонатора към взривната мрежа.

Чл. 220

Член 220 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи забранява присъствието на хора в надшахтовото здание по време на масови взривявания, когато хората се извеждат на повърхността. Това е мярка за осигуряване на безопасността на работниците и предотвратяване на инциденти.

Чл. 221

Чл. 221 от Правилника определя процедурите за взривяване при обрушване на горнища и слоеве, достигащи повърхността. Времето на взривяване се утвърджава от ръководството на рудника. Опасната зона на повърхността трябва да бъде оградена и сигнализирана, а в момента на взривяването да бъде охранявана, като достъпът до нея е забранен до пълното слягане на терена.

Чл. 222

Чл. 222 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи допуска употребата на взривни вещества, които отделят над 200 л/кг условен въглероден окис, при масови взривявания в открити обекти. Това е разрешено само в случай, че няма налични подходящи други взривни вещества и при условие, че се вземат допълнителни мерки за осигуряване на необходимата безопасност.

Чл. 223

Чл. 223 регламентира процедурите при разработване на месторождения с открит и подземен метод. При масови взривявания ръководителят издава заповед, която съдържа информация за взрива, времето на взривяване и мерките за безопасност. Техническото ръководство на открития обект и подземния рудник трябва да бъде запознато със заповедта. Работниците в подземния рудник или дренажните изработки, където могат да постъпят продукти от взрива, трябва да бъдат извеждани на повърхността. Работата в изработките може да продължи само след проверка на атмосферата и осигуряване на безопасност.

Чл. 224

Чл. 224 от Правилника определя, че всички случаи на технически проблеми, при които зарядите не могат да бъдат взривени, се считат за откази. Тези случаи включват неотстраними нарушения на взривната мрежа, непълна детонация на средствата за взривяване или взривните вещества. Всеки отказ трябва да бъде записан в специална книга за ликвидиране на отказали заряди, съгласно образец, посочен в приложение № 10.

Чл. 225

При откриване на отказ или при съмнение за взривни работи, взривникът трябва да постави отличителен знак (червен флаг) и да уведоми ръководителя на взривните работи. Ликвидирането на отказите става по указание на ръководителя или началника на смяната, а в местата с откази е забранено извършването на други работи, несвързани с ликвидирането на отказите.

Чл. 226

Член 226 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи предвижда, че ако ликвидирането на отказите не е завършено в текущата смяна, то работата по тяхното отстраняване продължава в следващата смяна. Отказите се описват в сменната рапортна книга и се отбелязват в нареждането на взривника. Работниците могат да бъдат допуснати в забоя само след разрешение от началника на смяната, при когото е извършено ликвидирането на отказите.

Чл. 227

Чл. 227 от Правилника предвижда, че ако в отказалия заряд има електродетонатор с открити проводници, те трябва да бъдат свързани "накъсо". Взривникът може да провери мостчето на електродетонатора от укритие и при установяване на изправност да извърши повторно взривяване. В рудници, които са опасни по газ и прах, взривяването е разрешено само ако линията на най-малкото съпротивление не е променена и са спазени специфичните изисквания за безопасност.

Чл. 228

Чл. 228 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи позволява ликвидиране на откази при взривяване с неелектрически системи чрез повторно иницииране на останалата част от системата, при условие че елементите не са нарушени и няма риск от разлитане на късове извън опасната зона.

Чл. 229

Чл. 229 от Правилника позволява внимателно сваляне на част от забивката за ликвидиране на отказал открит заряд. След това се поставят нов боевик и нова забивка, след което може да се извърши взривяването.

Чл. 230

Чл. 230 от Правилника описва процедурата за ликвидиране на отказали заряди във взривни дупки. При откази, нови взривни дупки трябва да се прокарат успоредно на отказалите, с минимално разстояние от 0,30 м, а при котлови взривни дупки - не по-малко от 0,50 м от стените на котела. Броят и местата на допълнителните дупки се определят от ръководителя на взривните работи. Позволено е внимателно да се извади част от забивката на разстояние до 0,20 м от устието, за определяне на направлението на взривната дупка.

Чл. 231

Чл. 231 от Правилника за безопасност на труда при взривните работи описва методите за ликвидиране на отказали заряди в сондажи. Тези методи включват: повторно взривяване при безопасни условия, ръчно изземване на взривни материали, взривяване на заряди в подкопни сондажи на безопасно разстояние, разкриване на отказалия заряд чрез взривни дупки, взривяване на успоредно пробит заряд, и разтваряне с вода на разтворими взривни вещества.

Чл. 232

Чл. 232 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи предвижда, че отказали заряди в ръкав трябва да бъдат ликвидирани чрез взривяване на заряд в ръкав, който е прокаран на разстояние не по-малко от една трета от дълбочината на ръкава с отказалия заряд. Ликвидацията може да се извърши и по начините, описани в чл. 231.

Чл. 233

Чл. 233 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи описва процедурите за ликвидиране на отказали камерни заряди. В случай на непроменена линия на най-малкото съпротивление, ликвидирането се извършва чрез изваждане на забивката и поставяне на нов боевик с нова забивка, последвано от повторно взривяване. При намалена линия на най-малкото съпротивление, която създава риск от разлитане на скални късове, ликвидирането включва отстраняване на забивката и изваждане на взривното вещество или част от него, след което се извършва взривяване на останалата част.

Чл. 234

Чл. 234 от Правилника за безопасността на труда при взривните работи указва, че в рудници, които са опасни по газ и прах, отказалите заряди трябва да се ликвидират по определени процедури, описани в чл. 227 и 230. Преди ликвидирането, отбитите въглища трябва да се извозят, като се спазват специфичните изисквания за тези рудници. Освен това, при ликвидиране на отказали заряди след разтърсващо взривяване, взривяването трябва да се извършва в режим на разтърсващо взривяване.

Чл. 235

Чл. 235 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи описва процедурите за справяне с отказали заряди в сондажи или взривни дупки. В случай на отказ, зарядът трябва да бъде изваден, причината за отказа да бъде отстранена и зарядът да бъде взривен. Ако изваждането на заряда е невъзможно, той се ликвидира с допълнителен заряд, който се спуска и взривява до или върху него.

Чл. 236

Чл. 236 от правилника определя действията при отказ на прострелващ взривен апарат. При отказ, проводниците на средството за взривяване трябва да се откачат от магистралния проводник, да се свържат "накъсо" и средството да се извади от апарата. Остатъците от непълната детонация трябва да се съберат и унищожат по установения ред. При захващане на апарата, той се унищожава или изважда по проект, съгласуван с производителя.

Чл. 237

При взривяване на метал и метална конструкция, ако зарядът е отказал във взривна дупка, трябва да се ликвидира отказът чрез отстраняване на забивката и поставяне на нов боевик, който след това да бъде взривен.

Чл. 238

Член 238 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи описва методите за ликвидиране на отказали заряди при изкореняване на пънове. Първият метод включва внимателно изваждане на забивката от дупката, след което се поставя нов боевик върху отказалия заряд и се извършва повторно взривяване. Вторият метод предвижда ликвидиране на отказали заряди, поместени вътре в пъна, чрез нови заряди, които трябва да бъдат заложени на разстояние най-малко 0,10 м от отказалия заряд.

Чл. 239

Когато не е възможно да се ликвидират отказалите заряди по определените методи, се изготвя проект за ликвидиране на отказите, който трябва да бъде утвърден по установения ред.

Чл. 240

След ликвидиране на отказалите заряди, взривникът е задължен да извърши оглед за остатъци от взривни материали. При наличие на такива, той трябва да ги събере, преди работниците да бъдат допуснати до работните места.

Чл. 241

Преди започване на взривни работи, работниците трябва да бъдат изведени на безопасно място, в посока противоположна на чистата струя, по сигнал на взривника.

Чл. 242

Чл. 242 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи установява забрани, свързани с извършването на взривни работи в близост до складове за взривни материали. Според (1) е забранено извършването на взривни работи на разстояние по-малко от 30 метра от най-близката камера на подземния склад. Според (2) е забранено присъствието на хора в склада, когато взривните работи се извършват на разстояние по-малко от 100 метра от най-близката камера с взривни материали, ако максималното количество на едновременно взривени заряди е 20 кг. При по-голямо количество, разстоянието се определя с проект или по паспорт.

Чл. 243

Член 243 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи забранява извършването на взривни работи при определени условия. Забраната важи, когато закрепването на взривната площадка е изостанало или нарушено, както и когато в радиус от 20 метра от мястото на зареждането има неизвозена скална маса, вагонетки или други предмети, които затварят повече от една трета от сечението на изработката.

Чл. 244

Чл. 244 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи предвижда, че взривни работи могат да се извършват във фронтове с стръмно западащи пластове само при условие, че в долната част на фронта има "магазин". Този магазин трябва да осигурява свободен достъп на въздух и преминаване на хора, а също така да може да поеме отбития масив.

Чл. 245

Чл. 245 от Правилника определя условията за допускане на работниците на забоя след извършване на взривяване. Работниците могат да влязат в забоя само след проветряване на изработките и при спазване на изискванията на чл. 188. Времето за проветряване е указано в паспорта за пробивно-взривни работи.

Чл. 246

Член 246 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи предвижда, че при извършване на взривни работи, когато изходящата струя от взривната работа постъпва в други изработки, хората, които се намират в тези изработки, трябва да бъдат извеждани в съответствие с разпоредбите на член 241.

Чл. 247

Чл. 247 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи определя условията, при които се извършват взривни работи при прокарване на изработки с насрещни забои. При разстояние от 20 м между забоите, маркшайдерската служба следи и уведомява за изменения след всяко взривяване. При разстояние под 15 м взривяването става по различно време, а под 7 м - в един от забоите с пробити проучвателни дупки. Под 3 м всички лица трябва да се отдалечат на безопасно място, а взривяването става след писмено разрешение от ръководството и в присъствието на началника на смяната. Освобождаването на охраната на противоположния забой става със знанието на взривника.

Чл. 248

При извършване на взривни работи, когато изработките са на разстояние по-малко от 15 м една от друга, и забоите им са на разстояние по-малко от 50 м, е задължително да се изведат хората от другия забой на безопасно място преди взривяването.

Чл. 249

Чл. 249 определя условията за спускане на взривни материали в шахтата. Според алинея 1, на работната площадка и на висящата предпазна площадка могат да се намират само лицата, които съпровождат кофата с взривните материали. Алинея 2 забранява извършването на други работи на тези площадки по време на спускането на взривните материали.

Чл. 250

Член 250 от Правилника определя начина на извършване на взривяването при прокарване и удълбаване на шахти и шурфове. Взривяването може да се извършва от повърхността или от действащия хоризонт. При взривяване от действащия хоризонт, лицето, което извършва операцията, трябва да се намира в изработка, която е проветрявана от чиста вентилационна струя.

Чл. 251

Член 251 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи предвижда, че при наличие на вода в забоя на шахтите трябва да се предприемат мерки, за да се предотврати контакт между водата и връзките на проводниците на електродетонаторите и електровзривната мрежа. Това е необходимо за осигуряване на безопасността при провеждането на взривни работи.

Чл. 252

Взривникът е задължен да свързва взривната мрежа само след като всички хора са напуснали шахтата, за да се осигури тяхната безопасност и да се предотвратят инциденти по време на взривни работи.

Чл. 253

След завършване на зареждането и монтажа на взривната мрежа, персоналът трябва да напусне района. Всички вентилационни врати се отварят, а от надшахтовата сграда се отстраняват всички лица, с изключение на лицето, което ще извърши взривяването.

Чл. 254

Чл. 254 от Правилника предвижда, че при прокарване на шахти взривните дупки за новия цикъл трябва да се отместват по окръжност, за да се избегне пробиването им в "пикси". Важно е да не се нарушава паспорта за пробивно-взривни работи, като пробиването на взривните дупки трябва да бъде документирано. Глава втора от правилника се фокусира върху изискванията при взривни работи в рудници, които са опасни по газ и прах, както и при внезапни изхвърляния на въглища и газ.

Чл. 255

Взривните работи в рудници, които са опасни по метан и въглищен прах, трябва да се извършват при специфични мероприятия, включени в паспорта за пробивно-взривни работи. Изборът на взривни материали зависи от опасността в забоя, категорията на рудника, условията на взривяване и класа на взривните вещества.

Чл. 256

В рудници, опасни по метан и въглищен прах, взривните работи са разрешени при спазване на специфични условия. Необходимо е да се използват предпазни взривни вещества и обвивки, както и антигризутни електродетонатори. Забоите трябва да бъдат непрекъснато проветрявани, а съдържанието на метан в забоя и в близост до мястото за взривяване не трябва да надвишава 1%. Допълнително, е необходимо да се спазват мерки за предотвратяване на експлозии от въглищен прах.

Чл. 257

В особено опасни по метан изработки (забои) се разрешава използването на взривни вещества от V и VI клас, съгласно БДС 17361-94. Допустима е и употребата на взривни вещества от IV клас, при условие, че се спазва режим на разтърсващо взривяване и се използват водонапълними патрони или водонапълними чували.

Чл. 258

В рудници, които са опасни по метан и въглищен прах, е забранена употребата на открити заряди от взривни вещества от V клас и по-нисък. Допустими са само взривни вещества от VI клас, които са специално разрешени за употреба в тези условия.

Чл. 259

В рудниците, които са опасни по метан и въглищен прах, е разрешено да се използват само предпазни електродетонатори. При употреба на взривни вещества до IV клас, максималното време на закъснение зависи от опасността: 90 мсек за особено опасни забои, 150 мсек за забои, опасни по метан или въглищен прах, 200 мсек за скални забои, опасни по метан, и 35 мсек между отделните серии. За взривни вещества от V и VI клас, максималното време на закъснение не може да надвишава 300 мсек.

Чл. 260

Член 260 от Правилника за безопасността на труда при взривните работи определя правилата за взривяване на забоите в подготвителни изработки. Взривяването на забоя по въглища става на един път. При подкопаване на страничните скали се допуска взривяване на забоя на не повече от 2 пъти, като първо се взривяват зарядите по въглища, а след това, след проветряване и извозване на отбитите въглища, се взривяват зарядите по скала. За забои, прокарвани само по скала, няма ограничения на броя на взривяванията.

Чл. 261

В добивните забои е разрешено разделянето на участъци, които да се взривяват едновременно. Зарядите от следващия участък могат да се зареждат и взривяват единствено след пълното проветряване на забоя, извозването на отбитите въглища и спазването на останалите изисквания за безопасност.

Чл. 262

В рудници, които са опасни по отношение на метан и въглищен прах, е забранено взривникът да работи с предпазни и непредпазни взривни материали едновременно, както и с взривни вещества от различни класове.

Чл. 263

Чл. 263 регламентира задължението за измерване на съдържанието на метан в забоя преди зареждане на взривните дупки, непосредствено преди взривяването и след всяко взривяване. Измерването се извършва от лице от вентилационния надзор в присъствието на взривника или от самия взривник. Също така, метанът се измерва на мястото за проверка на електровзривната мрежа. В рудници, опасни по взривяемост на въглищен прах, взривникът е задължен да проверява условията за предотвратяване на експлозии от въглищен прах.

Чл. 264

Забранява се извършването на зареждане и взривяване на места, където съдържанието на метан надвишава 1 %. Също така, ако не са изпълнени изискванията за предотвратяване и локализация на експлозии от въглищен прах, действията са недопустими.

Чл. 265

Според Правилника по безопасността на труда при взривните работи, минималната дължина на взривната дупка за работа с въглища и скала не трябва да бъде по-малка от 0,65 метра.

Чл. 266

Чл. 266 определя минималните разстояния при взривни работи. При взривяване на въглища, разстоянието от заряда до най-близката открита повърхност трябва да е минимум 0,5 м, а при взривяване на скала - минимум 0,3 м. При взривяване на заряди в дупки за раздробяване на големи късове, разстоянието и дължината на забивката не трябва да са по-малки от 0,3 м.

Чл. 267

Чл. 267 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи определя минималните разстояния между съседните взривни дупки в зависимост от класа на взривните вещества. За вещества до IV клас, разстоянията варират от 0,3 м до 0,6 м в зависимост от условията на взривяване (въглища или скали). За V клас, минималните разстояния са 0,5 м за въглища и 0,3 м за скали, а за VI клас - 0,4 м за въглища и 0,25 м за скали.

Чл. 268

В член 268 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи се указва, че патроните от взривни вещества трябва да се поставят във взривната дупка, като е забранено между тях да се поставят скален ситнеж или въглищен прах. Тази мярка е важна за предотвратяване на инциденти и осигуряване на безопасност при работа с взривни вещества.

Чл. 269

В рудници, които са опасни по метан и въглищен прах, е забранено да се поставят взривни вещества от различни марки в една взривна дупка. Освен това, не е разрешено да се използва повече от един боевик при непрекъснат заряд.

Чл. 270

Член 270 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи забранява взривяването на заряд без забивка в рудници, които са опасни по метан и въглищен прах. Определя се дължината на забивката в зависимост от дължината на взривната дупка: за дупки до 1,0 м - половината от дължината; за дупки от 1 до 3 м - минимум 0,6 м; за дупки над 3 м - минимум 1 м.

Чл. 271

В рудници, които са опасни по метан и въглищен прах, е разрешено разсредоточаването на заряда във взривната дупка. За да се осигури безопасност, пространството между отделните части на заряда трябва да бъде запълнено с водонапълнени патрони или глинена забивка.

Чл. 272

При извършване на взривни работи във въглищни пластове, където отделянето на метан е над 10 м3 на тон денонощен добив, е задължително да се прилагат допълнителни мерки за безопасност. В тези случаи се използват водонапълнени патрони или водонапълнени чували, за да се минимизира рискът от инциденти.

Чл. 273

В рудници, които са опасни по метан и въглищен прах, е задължително да се използват магистрални и съединителни проводници с медни жила. Тези проводници трябва да имат изолация, която е антистатична и трудно горима.

Чл. 274

При прокарване на шахти в рудници, опасни по метан и въглищен прах, е разрешено използването на непредпазни взривни вещества и електродетонатори с милисекундно закъснение, при условие че метанът в забоя е под 1%, забоят е потопен с вода на минимум 0,20 м преди взривяване, и взривяването се извършва от повърхността на разстояние не по-малко от 50 м от устието на шахтата, при отсъствие на хора в шахтата.

Чл. 275

В член 275 от Правилника се определят условията за използване на непредпазни взривни вещества и електродетонатори в рудници, опасни по метан и въглищен прах. Изискванията включват непрекъснато проветряване на изработките, липса на въглищни пластове в забоя и максимално съдържание на метан до 0,5%. При приближаване до въглищен пласт на определени разстояния, трябва да се спазват допълнителни изисквания за безопасност.

Чл. 276

Разтърсващото взривяване се използва за разкриване на пластове, които могат да предизвикат внезапни изхвърляния на въглища и газ, при прокарване на изработки и изземване на въглища, а също и при разработване на неопасни пластове в области с тектонски нарушения, където се наблюдават признаци за ВИВГ.

Чл. 277

Чл. 277 от Правилника предвижда, че за всеки забой, в който ще се извършва разтърсващо взривяване, работодателят трябва да разработи и утвърди инструкция. Тази инструкция трябва да съдържа реда и технологията на извършване на взривяването, мерките за безопасност и начините за защита на работниците при възможни изхвърляния на въглища и газ.

Чл. 278

Разтърсващото взривяване трябва да се извършва с предпазни взривни вещества, одобрени за употреба. Зарядите се инициират с електродетонатори, като максималното време на закъснение е 90 мсек. При скални забои или водонапълнени патрони, времето на закъснение може да достигне до 150 мсек.

Чл. 279

Взривяването на забоя на изработките се извършва на един път. Допуска се селективно изземване в смесени забои, като изоставането на скалния забой не може да бъде по-голямо от 5 м. Зарядите по въглища и скала се взривяват в различни смени, при спазване на определени изисквания. В места с тектонски нарушения, разтърсващото взривяване се извършва едновременно по въглища и скала.

Чл. 280

При разкриване на пластове и прослойки, склонни към ВИВГ, взривните работи се извършват на разстояние 1,5 метра преди и след пласта, съгласно проекта за разкриване и при спазване на режима на разтърсващо взривяване. Важно е при пробиване на взривни дупки за последния напредък да се наблюдава поведението на забоя. При забелязване на признаци на ВИВГ, хората в изработката трябва незабавно да се отдалечат на безопасно място.

Чл. 281

Чл. 281 от Правилника позволява използването на непредпазни взривни материали при пресичане на пластове, склонни към ВИВГ, от вертикални шахти, прокарвани от повърхността, при условие че се спазват изискванията на чл. 274.

Чл. 282

Член 282 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи предвижда условия за използване на разсредоточени заряди при разкриване на пластове, склонни към ВИВГ. Зарядът трябва да бъде разделен на две части, като дължината на забивката между тях и в устието на взривната дупка трябва да е равна на дължината на дънния заряд и не по-малка от 0,6 м. Освен това, степента на закъснение на дънния заряд трябва да е по-голяма от степента на закъснение на заряда до устието на взривната дупка.

Чл. 283

Чл. 283 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи предвижда, че взривните дупки във въглища трябва да се пробиват само с въртелив метод. При пробиване в скали е разрешено използването на пробивни чукове, при условие че диаметърът на коронката не надвишава диаметъра на патрона с повече от 5 мм.

Чл. 284

При извършване на разтърсващо взривяване в райони с проучвателни или дренажни сондажи, тези сондажи трябва да бъдат запълнени с глина. Запълването трябва да е с 1 метър по-дълго от дължината на взривната дупка, преди да се заредят дупките с взрив.

Чл. 285

Чл. 285 описва мерките за безопасност при извършване на разтърсващи взривявания в стръмни пластове. Според ал. 1, преди да се извърши взривяването, трябва да се използва забивен крепеж за осигуряване на безопасността. В ал. 2 се уточнява, че взривните дупки трябва да се пробиват на разстояние не по-малко от 0,5 метра от забивния крепеж.

Чл. 286

Преди провеждането на разтърсващо взривяване е необходимо да се освободи изработката от вагонетки и други предмети, които блокират сечението на разстояние от минимум 100 метра от забоя, за да се осигури безопасността на труда.

Чл. 287

Чл. 287 определя задълженията преди извършване на разтърсващо взривяване. Лице от вентилационния надзор е длъжно да провери изправността на вентилационните устройства. Забранено е извършването на взривяване, ако се установят нарушения в устройствата.

Чл. 288

Чл. 288 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи предвижда, че преди извършване на разтърсващо взривяване в изработки, където може да попадне метан, електрозахранването трябва да бъде изключено. Включването на електрозахранването е разрешено само след установяване на допустимите норми на метан. Освен това, не е разрешено изключването на вентилатора за местно проветряване.

Чл. 289

Преди извършване на разтърсващо взривяване, ръководството на рудника трябва да извежда хората на безопасни места, които са разположени на разстояние най-малко 1000 метра от взривяванията. Тези места трябва да бъдат проветриви от чистата вентилационна струя. В случай на невъзможност за спазване на тези условия, работниците трябва да бъдат извеждани на повърхността. При разкриване на пластове, които са склонни към взривни инциденти, работниците също трябва да бъдат извеждани на повърхността.

Чл. 290

Разтърсващото взривяване трябва да се извършва от квалифицирани взривници, които са определени от ръководителя на взривните работи. Процесът се ръководи от началника на участъка, в присъствието на началника на смяна по ВИВГ.

Чл. 291

Член 291 от Правилника за безопасността на труда при взривните работи определя условията за извършване на взривяване. Според алинея 1, взривяването при разтърсващото взривяване трябва да се извършва от разстояние не по-малко от 200 метра от забоя, като взривникът трябва да бъде на безопасно място с проветрение от чиста вентилационна струя. Алинея 2 предвижда, че ако условията от алинея 1 не могат да бъдат изпълнени, взривяването се извършва от повърхността. Алинея 3 уточнява, че при разкриване на пластове, склонни към ВИВГ, взривяването също се осъществява от повърхността.

Чл. 292

След проветряване и не по-рано от 60 минути след взривяване, забоят трябва да бъде огледан от техническия ръководител и взривника. След огледа, техническият ръководител дава разрешение за възобновяване на работата в участъка.

Чл. 293

След взривяване, концентрацията на метана се измерва от двама работници, като единият е на 3-4 метра пред другия. При необходимост, измерването може да се извърши и във вентилационната галерия. Ако концентрацията на метана достигне 2% или повече, работниците незабавно се оттеглят и се предприемат мерки за дегазиране.

Чл. 294

Член 294 предвижда, че ако при разтърсващо взривяване не се постигне достатъчно разрушаване и забоят не е с необходимия профил, е необходимо да се извърши повторно разтърсващо взривяване. Тази разпоредба е част от раздел III, който се отнася до взривните работи в серни и пиритни рудници.

Чл. 295

Взривните работи в серни и пиритни рудници трябва да се извършват в съответствие с определени мероприятия, които са специфични за всеки забой. Тези мероприятия са описани в паспорта за пробивно-взривни работи.

Чл. 296

Във взривоопасни забои е разрешено използването само на милисекундни електродетонатори и одобрени взривни вещества. Забранено е използването на електродетонатори със секундно закъснение и детониращ шнур, който излиза от устието на взривната дупка или сондажа.

Чл. 297

Член 297 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи определя мерките за безопасност преди зареждането на взривни дупки. Всяка взривна дупка трябва да бъде почистена от прах, а челото на забоя, подът, таванът и стените на изработката трябва да бъдат оросявани с вода, за да се намокри утаеният прах. Оросяването трябва да се извърши на разстояние не по-малко от 20 метра от забоя и не по-малко от 30 метра от крайния сондаж при взривяване на заряди в сондажи. Зареждането е забранено преди завършването на оросяването.

Чл. 298

Чл. 298 от Правилника забранява използването на открити заряди и взривяването на заряди без забивка във взривоопасни забои. Минималната дължина на взривната дупка и забивката трябва да отговаря на изискванията, посочени в чл. 265 и чл. 270, ал. 2.

Чл. 299

Член 299 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи постановява, че зарядите в сондажи във взривоопасни забои трябва да се взривяват само при отсъствие на хора в рудника. Това е мярка за осигуряване на безопасността на работниците по време на взривните операции.

Чл. 300

Чл. 300 от Правилника предвижда, че при праховъздушна експлозия, достъпът на хора в засегнатия участък е разрешен само с одобрение от ръководството на рудника и след съгласуване с командира на минноспасителната служба.

Чл. 301

При извършване на взривни работи на земната повърхност е задължително присъствието на ръководителя на взривните работи или на специалист с правоспособност за ръководител на взривни работи.

Чл. 302

Чл. 302 от Правилника предвижда, че преди зареждането на площадката, радиусът от 0,7 м около устието на всеки сондаж трябва да бъде почистен от скални късове и странични предмети. Освен това, устията на сондажите, които са прокарани в неустойчиви скали, трябва да бъдат закрепени с обсадни тръби или чрез други подходящи методи.

Чл. 303

Член 303 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи регламентира действията при зареждане на взривни дупки, сондажи или ръкави, които са засипани от самообрушили се скали. В случай на такава ситуация, е необходимо дозареждане и, при нужда, поставяне на нов боевик, след което се извършва взривяване. След взривяването, местоположението на зарядите трябва да бъде обозначено със знаци. Взривената маса се изземва под наблюдението на взривника, който трябва да се увери, че всички части от заряда са взривени. Ако не са, те трябва да бъдат ликвидирани в съответствие с изискванията на правилника.

Чл. 304

Чл. 304 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи предвижда, че спускането на патрони, пакети или заряди от взривни вещества, съдържащи нитроестери, хексоген и други чувствителни сенсибилизатори, е разрешено само с помощта на здраво въже. Освен това, патроните, пакетите и зарядите, които се спускат, трябва да бъдат осигурени със здрави халки за окачване.

Чл. 305

Чл. 305 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи предвижда, че в сложни минно-геоложки условия, където съществува риск от обрушване на сондажите, е разрешено зареждането на сондажи с взривни вещества от втора група, които не съдържат нитроестери и хексоген, веднага след пробиването им. Това е допустимо при взривяване с детониращ шнур.

Чл. 306

Член 306 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи определя изискванията за проектиране и безопасност при камерни заряди. Изработката на зарядната камера трябва да има минимално сечение от 1,2 м², а шурфът - 1 м². След прокарването, местоположението на изработките трябва да бъде нанесено на план, базирано на маркшайдерска снимка. Преди зареждане, трябва да се провери здравината на закрепването на камерата. Площадка за взривните вещества трябва да бъде създадена на поне 3 м от устието на щурфовете. Боевиците трябва да се поставят в здрави обвивки, а взривниците и помощните работници да се спускат с подемни устройства, а при дълбочина до 5 м е позволено спускането по дървени стълби.

Чл. 307

Чл. 307 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи определя забраните и разрешенията относно пускането и зареждането на взривни вещества. Свободното пускане на взривни вещества при зареждане на камери е забранено. Взривните вещества, опаковани в чували или сандъци, трябва да се спускат с подемни устройства или на ръка с въже. Разрешава се зареждането на камери с насипни взривни вещества по специални тръби, изработени от антистатични материали, или чрез пробити сондажи.

Чл. 308

Чл. 308 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи регламентира защитата на електрическите проводници на взривната мрежа. Според чл. 308, електрическите проводници, детониращият шнур и вълноводите трябва да бъдат защитени от повреди, като взривната мрежа се дублира със средства за взривяване от един и същи тип. Освен това, съпротивлението на електровзривната мрежа трябва да се проверява след поставяне на боевиците и изграждане на забивката.

Чл. 309

Чл. 309 регламентира разположението и взривяването на открити заряди. При взривяване, отделните заряди трябва да се разполагат така, че взривяването на един от тях да не засяга съседните. Ако това не е възможно, те трябва да се взривяват с електродетонатори с мигновено действие или с детониращ шнур. Забранено е покритето на откритите заряди с тежки предмети.

Чл. 310

Зарядите за взривяване трябва да се извършват от укритие или извън опасната зона. Местата за взривяване се определят в паспорта за пробивно-взривни работи. Укритията трябва да бъдат здрави и с достатъчна площ за защита от изхвърлени късове, разположени на безопасно разстояние от токсични газове. Пътищата към укритията трябва да са свободни, а входовете да са от противоположната страна на взривяването. Взривяването на открито се извършва извън опасната зона и в посока, противоположна на вятъра.

Чл. 311

Чл. 311 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи указва изискванията за наблюдение и извършване на взривяване. От момента на изтегляне на магистралните проводници към мястото на взривяване, взривната станция трябва да бъде под непрекъснато наблюдение. Взривяването може да се извърши само с разрешение на ръководителя на взривните работи или квалифициран специалист, след завършване на зареждането и свързването на взривната мрежа, при осигуряване на безопасността на хората и съоръженията.

Чл. 312

Член 312 от Правилника указва, че след прострелване на сондажа (взривната дупка), новият заряд трябва да бъде поставен след определен период от време: минимум 30 минути за взривни вещества, съдържащи нитроестери, и минимум 15 минути за останалите видове взривни вещества.

Чл. 313

Чл. 313 от Правилника определя, че времето, след което ръководителят на взривните работи може да огледа мястото на взрива, се определя с проекта. Необходимо е времето за проветряване да бъде не по-малко от 15 минути, за да се намалят токсичните газове под пределно допустимите концентрации.

Чл. 314

Член 314 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи определя, че в взривната станция могат да присъстват само членовете на бригадата, извършваща взривни работи. Изключение прави шофьорът, който може да се намира в кабината на превозното средство, ако взривната станция е оборудвана на автомобил, трактор или ремарке.

Чл. 315

В член 315 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи се определят условията за използване на радиостанции в близост до взривни материали. Разрешава се радиостанцията да бъде поставена в специално изолирано помещение, но без взривни материали. Мощните радиостанции трябва да са извън опасната зона. Преди взривните работи е необходимо да се проверят радиостанциите за токови утечки. Забранява се внасянето на магистралния проводник в помещението, освен ако не е от екраниран двупроводен кабел.

Чл. 316

Чл. 316 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи забранява използването на магистрални проводници (взривни и моментни), както и проводници за телефонна връзка, ако те имат повредена изолация или нямат специални накрайници за включване към апаратурата. Тази мярка е наложителна за осигуряване на безопасността при извършване на взривни работи.

Чл. 317

Член 317 описва конструкцията на взривната магистрала, която е двужилен гъвкав проводник, състоящ се от две части, които се съединяват след спускането на заряда в сондажа или шурфа. Моментната магистрала може да бъде цяла и по нея се поставят знаци за разпознаване от взривната магистрала.

Чл. 318

Член 318 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи предвижда, че за извършване на взривни работи за сеизмично проучване, всяка бригада или отряд е разрешено да използва само една взривна магистрала.

Чл. 319

Член 319 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи указва, че преди спускането на заряда, сондажът трябва да бъде проверен с шаблон. Шаблонът трябва да има диаметър, който е с 10 мм по-голям от диаметъра на заряда, за да се осигури безопасността на операцията.

Чл. 320

Чл. 320 от Правилника определя процедурата при заклинване на заряд. При заклинване зарядът трябва внимателно да се извади от сондажа, да се почисти и проверява, след което да се спусне отново. По време на почистването зарядът се откачва от магистралата и се отнася на безопасно разстояние. Ако изваждането на заряда е невъзможно, той трябва да бъде взривен в сондажа.

Чл. 321

Член 321 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи забранява омотаването на магистралата около електродетонатор, освен в случаите, когато електродетонаторът е разположен на повърхността на земята и се използва за отбелязване на момента на взрива.

Чл. 322

Взривни работи във водни басейни се извършват по проект, който трябва да бъде съгласуван с всички заинтересовани страни, съгласно приложение № 8. Правилникът обхваща и взривни работи в нефтени, газови и водни сондажи, като първият раздел се фокусира върху прострелващи взривни работи.

Чл. 323

Чл. 323 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи определя изискванията за съхранение на взривни материали и прострелващи взривни апарати. Според алинея 1, тези материали трябва да се съхраняват на специално определено място. В алинея 2 се уточнява, че при съхраняване в подвижна зарядна работилница, тя трябва да бъде разположена на разстояние не по-малко от 20 метра от устието на сондажа.

Чл. 324

Член 324 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи забранява разглобяването на стандартно произведени заряди и прострелващи взривни апарати, с цел осигуряване на безопасността при работа с взривни вещества.

Чл. 325

Подготовката и зареждането на прострелващи взривни апарати трябва да се извършва съгласно инструкциите за приложение. Това може да става в подвижни зарядни работилници или лаборатории на перфораторните станции, както и в специално предназначени помещения, които трябва да са разположени на не по-малко от 20 метра от сондажа.

Чл. 326

Взривните патрони, електродетонаторите, електрозапалките и заредените прострелващи взривни апарати трябва да се поставят и транспортират така, че проводниците им да не влизат в контакт с метални предмети и електросъоръжения, за да се избегнат инциденти.

Чл. 327

Чл. 327 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи указва, че омическото съпротивление на електрозапалките, предназначени за прострелващи взривни апарати, трябва да бъде проверявано в три момента: преди поставянето им в камерата на апарата, след поставянето им в камерата и преди взривяването на апарата в сондажа.

Чл. 328

Член 328 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи предвижда, че за торпедиране на сондажи трябва да се използват стандартно произведени торпеда. Това изискване цели да осигури безопасността при извършване на взривни дейности, като се гарантира, че използваните средства са с доказано качество и безопасност.

Чл. 329

Ръчното пренасяне на заредени прострелващи взривни апарати, чиято маса надвишава 10 кг, трябва да се извършва с помощта на специални приспособления, които предотвратяват падането им.

Чл. 330

Чл. 330 от Правилника за безопасност на труда при взривните работи регламентира поставянето на средства за взривяване в прострелващите взривни апарати. Според алинея 1, средствата трябва да се поставят непосредствено преди спускането на апарата, в близост до устието на сондажа. Алинея 2 позволява поставяне на средства за взривяване в подвижната зарядна работилница, но само при наличие на блокиращи устройства, които предотвратяват случайното сработване на апаратите.

Чл. 331

Спускането на прострелващи взривни апарати е забранено без предварително извършване на шаблониране на сондажа, което включва проверка на диаметъра, както и проверка на хидро-статичното налягане и температурата в мястото на взривяване.

Чл. 332

Чл. 332 от Правилника определя условията за работа с прострелващи взривни апарати в сондажи. Според алинея 1, тези апарати могат да се спускат и повдигат само при свързани "накъсо" краища на проводниците на електровзривната магистрала. Алинея 2 уточнява, че апарати с маса над 50 кг или дължина над 2 м трябва да се повдигат или спускат с помощта на товароподемни механизми.

Чл. 333

Ако прострелващият взривен апарат не може да достигне зададената дълбочина, той трябва да бъде изваден. При изваждането на апарата до сондажа е разрешено да присъстват само лица от взривната бригада и работещите на подемния механизъм.

Чл. 334

Член 334 от Правилника за безопасността на труда при взривните работи забранява извършването на прострелващи взривни работи в определени условия. Забраните важат: 1. По време на неблагоприятни метеорологични условия, като виелица, буря, мъгла и други случаи на ограничена видимост, на разстояние по-малко от 50 метра. 2. В сухи сондажи, които отделят газ или поглъщат разтвори, без използването на специална уредба.

Чл. 335

Прострелващи взривни работи в морски сондажи могат да се извършват единствено при благоприятни метеорологични условия. Скоростта на вятъра и вълнението на морето, при които е допустимо извършването на тези работи, се определят от техническите характеристики на използваните морски платформи и плавателни съдове, които транспортират персонал, взривни материали, перфораторна лаборатория и каротажна станция.

Чл. 336

Член 336 от Правилника предвижда, че при предупреждение за буря по време на извършване на прострелващи взривни работи, е необходимо незабавно да се пристъпи към взривяването на апаратите, спуснати в сондажа. Това е важно за безопасността на работниците и за предотвратяване на инциденти.

Чл. 337

Чл. 337 от Правилника указва, че при пожари, причинени от нефтени и газови изхвърляния, е допустимо да се използват взривни работи за гасене на пожара, само ако другите методи за гасене са недостатъчни или неефективни.

Чл. 338

Член 338 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи указва, че зарядът, предназначен за взривяване над горящата струя, трябва да бъде поставен в дървен сандък, който е обшит с кече. Това изискване има за цел да осигури безопасността при провеждането на взривни работи.

Чл. 339

Член 339 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи предвижда, че за взривяване на окачения заряд е необходимо да се изгражда укритие, в което да се събира целият персонал, който поставя заряда, и това укритие трябва да бъде разположено в близост до сондажа, над устието на същия.

Чл. 340

Чл. 340 от Правилника определя условията за подаване на заряд по време на взривни работи. Зарядът трябва да се подава над сондажа, като се предотвратява възможността за обърнато или изхвърляне от струята. При горящи сондажи, зарядът се подава под непрекъснато прикриване с водни струи (при газов пожар) или пяна (при нефтен пожар).

Чл. 341

Член 341 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи указва, че при огнево взривяване е разрешено присъединяването на огнепроводния шнур към капсул детонатора и подготовката на боевиците да се извършват на брега. Забранено е обаче извършването на тези дейности на лодки и други плавателни съдове.

Чл. 342

Огнепроводните шнурове трябва да се запалват, започвайки от средата на реката и продължавайки към бреговете. Това е важна мярка за безопасност при провеждане на взривни работи, за да се минимизира рискът и да се осигури контрол над процеса.

Чл. 343

Чл. 343 определя условията за хвърляне на заряди върху лед, което е разрешено само от опитни взривници. Огнепроводните шнурове трябва да са с дължина между 0,15 м и 0,25 м, а всяко руло от шнура се проверява за равномерност и скорост на горене.

Чл. 344

Взривните работи, извършвани във водоеми, изискват предварително съгласуване с всички заинтересовани страни. Това е необходимо за осигуряване на безопасността и предотвратяване на инциденти.

Чл. 345

Член 345 от Правилника определя размерите на опасните зони при подводни взривявания. При заряди с маса до 50 кг, радиусът на опасната зона е 1000 м, а при заряди над 50 кг - 2000 м. Пътищата за движение на плавателните съдове се затварят, като отцеплението и забранителните сигнали трябва да бъдат разположени на разстояние от 500 м извън границите на опасната зона.

Чл. 346

Член 346 от Правилника определя, че съставът на бригадата, която извършва поставяне или спускане на взривни заряди, се определя в проекта. Освен това, заряди, които се поставят под вода, трябва да бъдат поставяни от водолази, които имат право да извършват взривни работи.

Чл. 347

Правилникът определя изискванията за безопасност при транспортиране на взривни материали. Когато общата маса на зарядите надвишава 40 кг, трябва да се използват самоходни плавателни съдове, които са специално оборудвани за подобна дейност. За заряди с маса до 40 кг, те трябва да бъдат поставени в кърмовата част на лодката, без възможност за разместване, а тяхното подреждане се извършва от взривника. Забранено е превозването на странични товари в плавателния съд.

Чл. 348

Чл. 348 от Правилника определя мерките за безопасност при извършване на взривни работи във водата. Заряди могат да бъдат поставяни само от един водолаз, а други лица не трябва да присъстват в опасната зона. Взривяването на зарядите може да се извърши единствено след като водолазът е напуснал водата и е на безопасно разстояние или е в сигурно укритие. Забранено е огневото взривяване на заряди, поставени от водолаз.

Чл. 349

Чл. 349 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи предвижда, че за да се предотврати разкъсването на взривната мрежа от течения или вълни, зарядите трябва да бъдат свързани помежду си с помощта на различни опори, като въжета, котви, шамандури и репери, които да са разположени на брега.

Чл. 350

Чл. 350 от правилника предвижда, че при спускане на заряди конструкцията им трябва да бъде изградена така, че те да потъват свободно на дъното. Освен това, към всеки спускаем заряд трябва да бъде прикрепена шамандура.

Чл. 351

Метали и метални конструкции трябва да се раздробяват в специално проектирани ями или полигони, или на място, за да се осигури безопасността при взривните работи.

Чл. 352

Сменният запас от взривни материали трябва да се съхранява в укритие, което е на разстояние не по-малко от 200 метра от мястото на взривяване. Това изискване е част от правилника за безопасността на труда при взривните работи, за да се осигури безопасността на работниците и околната среда.

Чл. 353

При раздробяване на метални конструкции, когато се използват няколко заряда, взривяването трябва да се извършва с помощта на средства за взривяване, които имат мигновено действие. Това е важно за осигуряване на безопасността по време на извършването на взривните работи.

Чл. 354

Член 354 от правилника определя изискванията за устройството на ямата, свързана с взривни работи. Ямата трябва да има конструкция, която предотвратява разрушаване и разлитане на късове. Масата и конструкцията на капака трябва да изключват възможността за отхвърляне и разрушаване. Преди да бъде пусната в експлоатация, ямата трябва да бъде изпитана с трикратно взривяване на заряд, който е удвоен в сравнение с оразмерения. Също така, около ямата трябва да се постави ограда на разстояние не по-малко от 30 метра.

Чл. 355

В района на ямата трябва да се остави свободен проход, който е необходим за доставяне на взривни материали и за изтегляне на взривника на безопасно място, т.е. укритие.

Чл. 356

Забранява се зареждането на взривни дупки с температура, по-висока от 80°С. Това правило е въведено с цел осигуряване на безопасността при извършване на взривни работи и предотвратяване на инциденти, свързани с високи температури.

Чл. 357

Чл. 357 от Правилника определя минималните разстояния, на които трябва да се намира укритие за работещите при извършване на взривни работи. За взривни работи в ями, укритията трябва да са на разстояние не по-малко от 30 метра, а за останалите видове взривни работи - на не по-малко от 100 метра.

Чл. 358

Горещи метали се взривяват само с огневи метод и с взривни вещества от втора група, без нитроестери, съгласно проект или технология. Най-късият отрязък от огнепроводен шнур не трябва да е по-малък от 0,6 метра.

Чл. 359

Чл. 359 от правилника определя изискванията за безопасност при работа с взривни вещества при температури над 80°С. При тези условия зарядът трябва да бъде поставен в термоизолираща обвивка, която да предотвратява запалване или взривяване на заряда. Обвивката трябва да издържа на температура, която е поне два пъти по-висока от температурата на горещия метал. Целият заряд трябва да бъде изработен като един боевик, обвит в термоизолираща обвивка.

Чл. 360

Чл. 360 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи предвижда изпитване на термоизолиращата обвивка, като тя заедно с капсул детонатора и огнепроводния шнур се поставя във взривната дупка. Ако капсул детонаторът се взриви преди изтичането на 5 минути, е необходимо да се увеличи дебелината на обвивката.

Чл. 361

Член 361 от Правилника определя условията за зареждане на взривни заряди. При температура под 80°С е разрешено зареждането на до 5 заряда едновременно, а над 80°С - само 1 заряд. Времето за зареждане и запалване на огнепроводните шнурове не трябва да надвишава 4 минути. Зареждането и поставянето на забивките се извършва от двама взривници под наблюдение на ръководителя на взривните работи. Ако за 4 минути не са заредени всички дупки, ръководителят дава команда за прекратяване на зареждането и оттегляне на взривниците.

Чл. 362

Член 362 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи установява, че за забивка трябва да се използва само добре пресят и подсушен пясък. Освен това, уплътняването на забивката е забранено.

Чл. 363

Чл. 363 от Правилника установява условията за приближаване до отказали заряди при взривяване на метали с температура над 80°С. Приближаването е разрешено само след изтичане на минимум 1 час от запалването на огнепроводния шнур и при условие, че не се наблюдава разлагане на взривното вещество, което се изразява в отделяне на газове.

Чл. 364

Обработката на метали с използване на енергията на взривни вещества трябва да се извършва в специално проектирани и оборудвани съоръжения, басейни или открити площадки, за да се осигури безопасността на труда.

Чл. 365

Чл. 365 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи описва изискванията за проекта за обработка на метали. Той трябва да включва информация за технологията на взривните работи, използваните машини и съоръжения, видовете и количествата взривни материали, както и безопасните разстояния и мерките за безопасност при работа.

Чл. 366

При използване на открити площадки, работният участък трябва да бъде заграден с ограда с минимална височина от 2 метра. Освен това, той трябва да бъде оборудван със светлинна и звукова сигнализация, за да се осигури безопасността на труда.

Чл. 367

Сменният запас от взривни материали трябва да се съхранява в специално оборудвано помещение, предназначено за тази цел. Това е изискване, свързано с безопасността на труда при извършване на взривни работи.

Чл. 368

Чл. 368 указва правилата за използване на воден басейн при взривни работи. Зарядът трябва да се постави над обработвания детайл извън басейна, след което и зарядът, и детайлът се поставят в басейна, който трябва да бъде напълнен с вода. Напълването с вода се извършва от взривника или неговия помощник, като присъствието на други лица до басейна е забранено.

Чл. 369

Чл. 369 от Правилника определя специалните взривни работи като такива, извършвани в населени места, промишлени и строителни площадки, а също и в други места, където обектите изискват защита от вредните въздействия, произтичащи от взривните работи.

Чл. 370

Взривните работи в близост до охраняеми обекти, като минерални извори, паметници на културата и други, могат да се извършват само след получаване на писмено съгласие от всички заинтересовани лица. За целта, извършващият взривните работи трябва да представи проект, който осигурява запазването на охраняемия обект.

Чл. 371

При разрушаване на сгради и съоръжения в населени места, зарядите трябва да се поставят само във взривни дупки и сондажи. Забранено е зареждането на взривни дупки, които са в обрушени места или празнини.

Чл. 372

Член 372 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи описва мерките за безопасност, свързани с взривяването на сгради и съоръжения. Параграф 1 изисква поставяне на допълнителна защита от външната страна на сградата, за да се предотврати разлитането на късове. Параграф 2 предвижда изграждане на възглавница от греди или други подходящи материали, за да се предпазят близките обекти от повреди, причинени от сътресенията при падането на взривявания обект.

Чл. 373

При взривни работи в населени места, след завършване на зареждането, се подава първият сигнал, който задължава лицата, ангажирани със зареждането, да напуснат обекта и да се оттеглят зад пределите на опасната зона. Охраната заема позиции и спира движението по съседните улици. Ръководителят на взривните работи трябва да се увери, че в опасната зона няма хора след монтажа на взривната мрежа. Взривяването се извършва след подаване на втория сигнал. Сигналът "отбой" се подава след проверка на мястото от ръководителя и взривника. Забранено е подаването на звукови сигнали чрез взривяване на заряди в населени места.

Чл. 374

Чл. 374 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи изисква задължителното присъствие на дежурен взривник по време на разчистването на разрушените обекти. Това е мярка за осигуряване на безопасността при работа с взривни вещества и предотвратяване на инциденти.

Чл. 375

Чл. 375 от Правилника предвижда, че при наличие на котли и тръбопроводи под налягане в опасната зона, налягането трябва да бъде намалено до 1 атм. В случай, че намалението на налягането не е възможно, котелът или тръбопроводът трябва да бъдат покрити с щитове. Правилникът обхваща и взривни работи, свързани с изкореняване на пънове, поваляне на дървета и борба с горски пожари.

Чл. 376

Чл. 376 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи регламентира мерките за безопасност при огнево взривяване. Работещите по изкореняване на пънове или групи взривници трябва да бъдат разположени на разстояние не по-малко от 200 метра един от друг и да следят за местоположението на съседите си. Ръководителят на взривните работи е отговорен за указанията за движение на взривниците след запалване на огнепроводния шнур, за подаването на общи сигнали и за осигуряване на охраната на опасната зона. Контролните отрязъци от огнепроводен шнур трябва да бъдат по-къси с минимум 0,85 метра при равен терен и с минимум 1 метър при пресечен терен.

Чл. 377

В близост до сгради е разрешено взривяване на пънове само ако те са на разстояние не по-малко от 100 метра от сградата. Зарядите трябва да се поставят от страната на сградите.

Чл. 378

След извършване на взривяване при събаряне на дървета, взривниците и работниците могат да се върнат за подготовка на следващото взривяване само след като ръководителят на взривните работи е огледал мястото и е премахнал надвисналите дървета или пречупените клони.

Чл. 379

Взривните работи, свързани с борба с горски пожари, трябва да се извършват по утвърдена инструкция. Забранено е извършването на взривни работи на разстояние по-малко от 100 метра от горския пожар. В правилника се определят задълженията на длъжностните лица по безопасността на труда при работа с взривни материали, както и контролът по прилагането и административно-наказателната отговорност.

Чл. 380

Работодателите, ръководителите на трудовия процес, непосредствените ръководители на производствени и спомагателни звена, както и всички работещи с взривни материали, са задължени да спазват изискванията на правилника за безопасност на труда.

Чл. 381

В търговските дружества, предприятията и организациите могат да бъдат назначени длъжностни лица с писмена заповед, които да отговарят за осигуряване на безопасни условия на труд при работа с взривни материали.

Чл. 382

Лицата, ръководещи трудовите процеси с взривни материали, имат задължения да определят стратегия за безопасност, одобряват инструкции, осигуряват изпълнението на мерките за безопасност, охраняват складовете, организират отчитането на злополуки и спазват предписанията на контролни органи. Те също така трябва да уведомяват органите при инциденти и да осигуряват лични предпазни средства за работещите.

Чл. 383

Ръководителите на обект (клон, рудник, кариера и др.) са задължени да осигурят безопасността на труда при работа с взривни материали, включително организиране на производствения процес, обучение на работниците, разработване на инструкции, предоставяне на специално работно облекло и лични предпазни средства, ежемесечна проверка на съхранението на взривни материали, охрана при разтоварване и пренасяне на материали, разследване на инциденти и изпълнение на предписания от контролни органи.

Чл. 384

Ръководителите на взривни работи са задължени да осигурят спазването на изискванията за безопасност при работа с взривни материали. Те трябва да контролират правилното съхранение, отчитане и употреба на взривни материали, да допускат до работа само упълномощени лица, да следят за своевременното отчитане на изразходваните материали и връщането на остатъците в складовете. Освен това, е необходимо да се спазват проектите и паспортите за пробивно-взривни работи, да се осигурят инструкции по безопасността на труда на работните места и да се изпълняват предписанията на контролните органи.

Чл. 385

Завеждащите складове за взривни материали имат задължения да спазват изискванията за съхранение и управление на взривни материали. Те трябва да заприходяват и да следят за наличността на взривните материали, да осигуряват безопасността на склада, да съхраняват печатите и ключовете, да отпускат материали само на упълномощени лица и да не надвишават капацитета на склада.

Чл. 386

Взривниците имат задължения за осигуряване на наблюдение на взривни материали, спазване на паспорта за пробивно-взривни работи, връщане на неизползвани материали, спазване на изискванията за безопасна работа, извършване на работи при наличие на постове за отцепление и уведомяване за отказали заряди. Нарушенията се наказват по Кодекса на труда и Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 387

Контролът за спазването на Правилника по безопасността на труда при взривните работи се осъществява от органите, отговорни за трудовото законодателство, както и от органите на Министерството на вътрешните работи (МВР), в зависимост от техните компетенции.

Чл. 388

Чл. 388 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи предвижда отнемане на свидетелствата за правоспособност и разрешителните за работа с взривни материали при груби нарушения. Отнемането е за срок до 2 години, след което правоспособността може да бъде възстановена по установен ред.

Чл. 389

Този правилник определя мерките за безопасност при извършване на взривни работи и отговорностите на лицата, които ги извършват. Нарушенията на правилника подлежат на санкции съгласно Кодекса на труда и Закона за контрол над взривните вещества. Правилникът включва определения на ключови термини, свързани с взривните работи, и установява задължения за акредитиране на лаборатории, безопасно разстояние, управление на взривни материали и мълниезащита. Влиза в сила от 01.07.1997 г. и отменя предишния правилник.

Чл. 1

Правоспособността за работа с взривни материали се придобива чрез специализирани курсове, включващи теоретично и практическо обучение, след което се полага изпит. Успешно завършилите получават свидетелство, чийто образец се одобрява от Главна инспекция по труда (ГИТ) при Министерството на труда и социалната политика (МТСГ).

Чл. 2

Чл. 2 от правилника определя условията за организиране и провеждане на курсове за обучение по безопасност при взривни работи. Курсовете могат да се организират само от юридически и физически лица, получили разрешение от ГИТ при МТСГ. За да получат това право, организаторите трябва да разполагат с учебна база, преподавателски състав и утвърдени учебни програми.

Чл. 3

Чл. 3 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи определя, че обучението на персонала за взривни работи се извършва по програми, които са съгласувани с органите на МВР и утвърдени от Главната инспекция по труда за определени категории специалисти, както и от районните инспекции по труда за останалия основен персонал.

Чл. 4

Член 4 от Правилника предвижда, че учебните програми трябва да включват достатъчно време за теоретично и практическо обучение на персонала, което да отговаря на длъжностната характеристика за съответната категория. Обучението трябва да бъде диференцирано в зависимост от видовете дейности, свързани с взривни материали.

Чл. 5

Член 5 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи описва състава на квалификационните комисии за даване на правоспособност в сферата на взривните работи. Първата комисия, отговаряща за проектанти и ръководители на взривни работи, се състои от председател-представител на ГИТ и членове от МВР и организаторите на курса. Втората комисия, за взривници и други специалисти, е с председател - представител на РИТ и членове от МВР и организаторите на курса.

Чл. 6

Чл. 6 от Правилника определя условията за допускане до обучение за проектанти на взривни работи. Лица с висше образование и минимум 3 години стаж като проектант на взривни работи - втора степен могат да се обучават за проектанти на първа степен. Лица с висше или средно техническо образование и минимум 3 години стаж като ръководители на взривни работи могат да се обучават за проектанти на втора степен.

Чл. 7

Член 7 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи определя, че до обучение за ръководител на взривни работи, ръководител на производство на взривни материали и пиротехник-ръководител се допускат лица, които имат висше или средно техническо образование и общ стаж не по-малък от 3 години като взривници, или които са завършили курс по взривно дело в учебно заведение.

Чл. 8

Член 8 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи определя условията за допускане до обучение за завеждащ склад на взривни материали. Лицата, които желаят да се обучават, трябва да имат висше или средно образование, както и трудов стаж от минимум 3 години.

Чл. 9

Лицата, които желаят да се обучават за взривници в обекти и рудници, трябва да отговарят на определени изисквания. За обекти и рудници, които не са опасни по газ и прах, се допускат лица, навършили 20 години и с основно образование. За рудници, опасни по газ и прах, изискването е лицата да са навършили 22 години и да имат трудов стаж в рудника като миньори не по-малък от 2 години. За останалите обекти стажът трябва да е минимум 1 година.

Чл. 10

Чл. 10 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи определя, че за изпитатели на взривни материали, пиротехници, браковчици, лаборанти, магазинери на склад за взривни материали и за работа със зарядни машини или устройства, се допускат лица с висше или средно образование, които имат трудов стаж в рудника или обекта не по-малък от 1 година.

Чл. 11

Член 11 от Правилника определя изискванията за придобиване на правоспособност и презаверка на свидетелствата за правоспособност в сферата на взривните работи. За целта е необходимо разрешение от органите на МВР и медицинско свидетелство. Освидетелстването се извършва в съответствие с изискванията на Министерството на здравеопазването, свързани с работата с взривоопасни и токсични вещества.

Чл. 12

Взривни работи могат да бъдат извършвани само от лица до 60 години. Лицата над тази възраст трябва ежегодно да презаверяват своите свидетелства за правоспособност.

Чл. 13

Свидетелствата за проектанти на взривни работи, ръководители на взривни работи, ръководители на производства на взривни материали и пиротехници-ръководители имат валидност от 4 години. Те трябва да се презаверяват на всеки 3 години чрез полагане на изпит пред комисия от представители на ГИТ при МТСГ и органите на МВР.

Чл. 14

Свидетелствата за взривници и други специалисти, свързани с взривни материали, са валидни за 2 години. След този период те трябва да бъдат презаверени чрез опреснителен курс и изпит пред комисия.

Чл. 15

Член 15 от Правилника за безопасността на труда при взривните работи указва, че свидетелствата, издадени по член 13, се заверяват с печата на Главна инспекция по труда (ГИТ) при Министерството на труда и социалната политика (МТСГ). Свидетелствата, издадени по член 14, се заверяват с печата на Регионалната инспекция по труда (РИТ).

Чл. 16

Според Чл. 16 от Правилника по безопасност на труда при взривните работи, правоспособността на ръководител смяна и началник участък се придобива след успешно положен изпит по правилника пред назначена комисия, в съответствие с чл. 5, ал. 1.

Чл. 17

Чл. 17 от Правилника определя условията за назначаване на специалисти, които могат да работят с взривни материали. Изпитатели, пиротехници, браковчици и магазинери на взривни материали трябва да имат правоспособност взривници и да преминат специализиран инструктаж. За завеждащ склад за взривни материали могат да се назначават специалисти с правоспособност ръководител на взривни работи. В приложение № 2 към чл. 8 се описва инструкцията за допускане до употреба на новоработени взривни материали, уреди и съоръжения, предназначени за взривната техника и технология.

Чл. 1

Член 1 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи предвижда, че новоразработените взривни вещества и средства за взривяване, както и уредите и съоръженията за взривна техника, трябва да преминат лабораторно-полигонни и промишлени изпитвания. Целта на тези изпитвания е да се установят характеристиките на веществата и средствата, да се провери тяхното съответствие с изискванията на стандартите и да се определят условията за безопасно и ефективно приложение.

Чл. 2

Лабораторно-полигонните изпитвания на взривни вещества се извършват от упълномощена лаборатория, следваща действащите стандартизационни документи. В случай на липса на такъв документ, изпитванията се осъществяват по утвърдени методики, които трябва да бъдат съгласувани с Главна инспекция по труда (ГИТ) към Министерството на труда и социалната политика (МТСГ).

Чл. 3

Чл. 3 от Правилника определя изискванията за представяне на документи от разработчика на ново изделие в упълномощената лаборатория. Необходими са писмо-заявка, обяснителна записка, проект за стандартизационен документ (при липса на такъв), копие от разрешителното за опитната партида (за взривни материали), работни чертежи и образци от изделието. За механизирано зареждане на взривни вещества е необходим един образец и комплект чертежи. Изпитванията могат да се извършват и на място.

Чл. 4

Чл. 4 от Правилника описва процедурата за оформяне на резултатите от изпитванията на образци от упълномощена лаборатория. Протоколът включва заключение за съответствието на образците с изискванията на стандартизационните документи и определя условията за допускане до промишлени изпитвания. При положителни резултати, в заключението се уточняват условията за провеждане на промишлените изпитвания, включително различни типове рудници и условия на работа. Протоколът се изпраща на разработчика и на ГИТ при МТСГ.

Чл. 5

Чл. 5 описва процедурата за искане на разрешение за провеждане на промишлени изпитвания на взривни материали. Разработчикът трябва да подаде писмо до ГИТ с посочване на обекти за изпитвания, придружено от необходимите документи, включително заповед, протоколи и инструкции. Комисията за изпитванията трябва да включва представители на обекта, разработчика и ГИТ.

Чл. 6

Чл. 6 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи предвижда, че ГИТ при МТСГ издава разрешение за извършване на промишлени изпитвания въз основа на подадено искане и необходимите документи. В разрешението се определя срокът за провеждане на изпитванията.

Чл. 7

Чл. 7 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи определя процедурата за промишлени изпитвания на взривни материали. Комисията съставя програма, която включва паспорт за пробивно-взривни работи, обем на работите с новите материали и метод за определяне на токсични газове. Разследват се откази и дефлаграции на зарядите. При метановъздушни или праховъздушни експлозии, изпитванията с проблемното вещество се прекратяват. Промишлени изпитвания на уреди за взривната техника също се извършват по програма, с образци в определено количество и срок на изпитване над 1 месец.

Чл. 8

След извършване на промишлените изпитвания, комисията е задължена да състави протокол, който да обобщава резултатите. В този протокол се определя приложимостта на новите изделия и се издава заключение за тяхното допускане или отхвърляне. Съставянето на протокола трябва да стане не по-късно от един месец след изпитванията.

Чл. 9

Чл. 9 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи определя условията за допускане на ново изделие до употреба. Разработчикът е задължен да представи писмо-искане, протокол от промишлените изпитвания и утвърден стандартизационен документ в ГИТ при МТСГ. За взривни материали, стандартизационните документи трябва да бъдат съгласувани и с органите на МВР.

Чл. 10

Новоразработените взривни материали могат да бъдат допуснати до редовно производство само след получаване на разрешение от органите на МВР. Това разрешение изисква наличие на утвърден допуска до употреба, стандартизационен документ и техническа документация, които отговарят на изискванията на нормативните актове.

Чл. 11

Чл. 11 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи предвижда, че новоразработени барути, пиротехнически изделия, взривни материали и изделия от тях, предназначени за ловни, спортни и културни нужди, както и технически изделия, използващи енергията на взрива, могат да бъдат допуснати до употреба само след извършване на лабораторнополигонни изпитвания от упълномощена лаборатория. Процедурата за допускане се определя от Главна инспекция по труда (ГИТ) при Министерството на труда и социалната политика (МТСГ).

Чл. 12

Член 12 от Правилника определя, че органите на Министерството на вътрешните работи (МВР) издават разрешение за внос на взривни материали, които са одобрени за употреба в страната. Освен това, те могат да издават разрешение и за внос на пробни количества, необходими за провеждане на изпитвания и допускане до употреба на съответните взривни материали.

Чл. 13

Чл. 13 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи определя задълженията на вносителя на взривни материали и уреди. Преди доставката, вносителят трябва да предостави образци на продуктите за изпитване в упълномощена лаборатория. Образците трябва да бъдат придружени от писмо-заявка, протоколи от акредитирана лаборатория, инструкция за употреба, удостоверение за годност и удостоверение за произход. Изпитванията определят качеството на изделията и условията за тяхната употреба и съхранение. Вносните взривни материали, уреди и съоръжения могат да бъдат използвани в страната само ако отговарят на националните норми за безопасност.

Чл. 14

Вносните взривни материали могат да бъдат използвани само след разрешение от Главна инспекция по труда (ГИТ), което се издава на базата на протокол от проведените изпитвания на материалите.

Чл. 15

Член 15 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи забранява издаването на разрешения за внос и употреба на взривни материали, които имат изтекъл гаранционен срок. Това е мярка за осигуряване на безопасността при работа с взривни вещества.

Чл. 16

Член 16 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи предвижда, че вносните изделия трябва да бъдат повторно изпитвани, ако възникне съмнение или се получи сигнал за тяхното влошено качество. Това е мярка за осигуряване на безопасността при работа с такива изделия.

Чл. 17

Допуснатите до употреба вносни взривни материали, които не са внасяни повече от 3 години, трябва да бъдат отново допуснати до употреба по установената процедура в инструкциите.

Чл. 18

Чл. 18 от Правилника указва, че вносните взривни материали от една и съща марка (тип), но произведени от различни производители, могат да се допускат поотделно, в съответствие с реда, определен в инструкцията. Приложение № 3 към чл. 9, ал. 1 описва инструкцията за контрол върху качеството на взривните материали, като Раздел I се фокусира именно върху този контрол.

Чл. 1

Производителите на взривни материали са задължени да гарантират тяхното качество и съответствие с изискванията на Правилника по безопасността на труда. За тази цел, те трябва да провеждат изпитвания в специално обзаведени лаборатории и полигони.

Чл. 2

Производителите и вносителите на взривни материали имат задължение на всеки 6 месеца да изпращат проби от всички марки взривни материали за изпитване в упълномощена лаборатория. Лабораторията трябва да предостави заключение за съответствието на качеството на тези материали с изискванията на стандартите. Освен това, производителите и вносителите на предпазни взривни вещества също трябва да изпращат проби за изпитване по определени показатели, свързани с безопасността и склонността към дефлаграция, в сроковете, посочени в стандартизационния документ.

Чл. 3

Потребителите на предпазни взривни вещества са задължени да изпращат проби от тези вещества в упълномощена лаборатория на всеки 6 месеца. Изпитването включва показатели за безопасност по отношение на газ метан и въглищен прах, както и склонност към дефлаграция.

Чл. 4

Член 4 от Правилника задължава производителя на взривно вещество, произведено в мобилно или стационарно оборудване на рудника, да организира периодично вземане на проби за извършване на изпитвания. Тези изпитвания се провеждат в съответствие с разпоредбите на чл. 1 и 2 от същия правилник.

Чл. 5

Главната инспекция по труда, органите на МВР и Комитета по стандартизация и метрология имат правото да разпореждат контролни изпитвания на взривни материали. Разходите за тези изпитвания се поемат от производителя, потребителя или вносителя, когато това е необходимо за осигуряване на безопасността.

Чл. 6

Чл. 6 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи определя, че количеството на пробите за изпитване трябва да отговаря на стандартизационните документи. Проби от взривни материали се вземат в присъствието на представител на РИТ, като за това се съставя протокол.

Чл. 7

Чл. 7 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи описва документите, които трябва да придружават пробата от взривни материали. Те включват писмо-заявка за изпитвания, протокол на комисията с информация за партидата, сертификат за годност, инструкция за употреба и разрешително за пренасяне на взривни материали.

Чл. 8

Член 8 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи определя, че контролът на качеството на барути, пиротехнически изделия и взривни материали, използвани за спортни, ловни и културни нужди, се извършва от упълномощена лаборатория. Този контрол следва стандартизационните документи и реда, определен от Главна инспекция по труда (ГИТ) при Министерството на труда и социалната политика (МТСГ).

Чл. 9

Чл. 9 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи предоставя на Главната инспекция по труда правомощия да спре употребата на взривни материали при определени условия. Тези условия включват: злополуки, свързани с лошо качество на взривни материали; несъответствие на показателите на взривните материали с изискванията на стандартите и националните норми; и неспазване на изискванията на правилника. В тези случаи инспекцията уведомява писмено органите на МВР.

Чл. 10

Чл. 10 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи предвижда процедура при постъпване на взривни материали в склад. При получаване на взривни материали се извършва външен оглед на опаковката. Ако опаковката е нарушена, се проверява наличността на материалите. В случай на несъответствие между вида на взривните материали и надписите на опаковката, или при установяване на липси или излишък, се съставя констативен протокол, който се изпраща на производителя за рекламация, както и на органите на МВР и ГИТ.

Чл. 11

Чл. 11 от Правилника за безопасността на труда при взривните работи предвижда, че взривниците трябва да извършат външен оглед на взривните материали преди употреба и да отстранят дефектните. Освен това, след инструктаж от ръководителя, те имат право да извършват различни изпитвания на взривните вещества, включително определяне на спичане, изпитване на огнепроводни шнурове и детонатори, както и проверка на съответствието на електродетонатори за групово взривяване. Всички изпитвания трябва да се извършват в съответствие с действащите стандартизационни документи.

Чл. 12

Чл. 12 от правилника предвижда, че изпитванията по чл. 11 се провеждат на специално определено безопасно място, наречено изпитвателен полигон. В допълнение, в приложение № 4 към чл. 70 се съдържа инструкция за реда за съхранение на взривни материали, като в Раздел I се описват общите изисквания за безопасност.

Чл. 1

Взривни материали могат да се съхраняват само от лица, получили разрешение от органите на МВР. Разрешението се издава при доказана необходимост и при осигурени условия за безопасност, включително охрана на материалите, пожарна и взривна безопасност, както и контрол на достъпа до съоръженията.

Чл. 2

Юридическите и физическите лица, които произвеждат, търгуват или ползват взривни материали, са задължени да имат складове, отговарящи на изискванията на НУППССВВОБ и на настоящия правилник. За учебни и научноизследователски цели е разрешено съхранение на малки количества взривни материали при наличието на съгласувана инструкция с органите на МВР.

Чл. 3

Взривните материали трябва да се съхраняват в съответствие с изискванията на стандартизационните документи и инструкциите за употреба, за да се осигури безопасността при работа.

Чл. 4

Складовете за взривни материали се състоят от хранилища за взривни вещества и средства за взривяване, както и от помощни сгради и съоръжения. Те имат обща заградена и охранявана територия. Подземните складове включват камери, ниши и разсечки за съхраняване на взривни вещества и средства за взривяване, както и свързани спомагателни камери.

Чл. 5

Член 5 от Правилника изисква всяко хранилище или склад за взривни материали да има паспорт, който трябва да бъде поставен на видно място. Екземпляр от паспорта и съпровождащата го документация се представят в териториалното полицейско управление за получаване на разрешение за съхраняване на взривни материали. При необходимост от промяна на вида и количеството на взривни материали, паспортът може да бъде изменен след съгласуване с органите на МВР.

Чл. 6

Член 6 от Правилника определя изискванията за избор на площадка и охрана на складовете за взривни материали. Изборът на площадка, документацията за строителство и охраната се извършват съгласно съответните нормативни документи. Охраната на складовете се подсилва с постови кучета, а също така е позволено използването на технически средства за охрана и сигнализация.

Чл. 7

На територията на складовете за взривни материали е разрешено влизането само на определени лица, които са вписани в списъците по чл. 83 от Правилника. Освен тях, влизането е позволено и на представители на ГИТ, РИТ при МТСГ и органите на МВР. Копия от одобрените списъци трябва да се съхраняват в складовете.

Чл. 8

Хранилищата с взривни материали трябва да бъдат заключени и запечатани. Ключовете и печатът за хранилищата се съхраняват от завеждащия склада за взривни материали, по ред, определен от работодателя.

Чл. 9

Чл. 9 определя правилата за функциониране на базисните и раздавателните складове за взривни материали. В базисните складове не е разрешено разопаковането и раздаването на взривни материали на взривниците, а при масови взривявания е допустимо директното извозване на материалите до взривното поле. В раздавателните складове взривните материали се раздават в преддверието или в специално предназначена сграда.

Чл. 10

Чл. 10 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи определя общите строително-монтажни изисквания, свързани със складовете за взривни материали. Тези изисквания включват устройството на оградата, районното и охранното осветление, защитните валове, пределната вместимост на хранилищата и условията за съвместно съхраняване на различни видове взривни материали. Всички тези аспекти се регламентират съгласно НУППССВВОБ.

Чл. 11

Чл. 11 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи определя, че разстоянието между склада за взривни материали и защитените обекти трябва да осигурява безопасност от поразяващото действие на ударно-въздушната вълна. Конкретните разстояния се определят съгласно НУППССВВОБ.

Чл. 12

Чл. 12 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи предвижда изключителни случаи, при които вместо изграждане на защитен земен насип (вал) може да се построи масивна защитна железобетонна стена. Освен това, хранилищата с взривни материали могат да бъдат защитени (обвалвани) едностранно или многостранно, в зависимост от необходимостта.

Чл. 13

Съгласно Чл. 13 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи, в хранилищата с взривни материали не е разрешено да се съхраняват други вещества, суровини, материали или оборудване. Това правило цели да осигури безопасността и предотвратяване на инциденти, свързани с взривни материали.

Чл. 14

В подземни условия, хранилищата за взривни материали трябва да са проектирани в специални камери или ниши, така че при взрив в една от тях, да не се предизвика детонация в съседните. Всяка камера или ниша трябва да има глуха буферна изработка. Допълнителните конструкции служат за проверка на електродетонатори, свързване на огнепроводни шнурове и съхранение на амбалаж.

Чл. 15

Подземните складове за взривни материали трябва да бъдат свързани с главните изработки чрез минимум три самостоятелни отсечки, разположени под прав ъгъл една спрямо друга. Всяка от тези отсечки трябва да завършва с глуха буферна изработка, която е с дължина не по-малко от 2 метра и с минимално сечение от 4 квадратни метра.

Чл. 16

Чл. 16 от Правилника изисква подземните складове за взривни материали да бъдат проветрявани с отделна въздушна струя, която осигурява 4-кратна обмяна на въздуха за 1 час във всички изработки на склада. Това е необходимо за поддържане на безопасни условия на труд и предотвратяване на инциденти.

Чл. 17

Чл. 17 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи определя условията за подземни складове на взривни вещества. Според ал. 1, камерите на подземните складове, които не са свързани с подземни изработки за добив, могат да имат вместимост до 20 тона взривни вещества. Ал. 2 уточнява, че входното устие на тези складове не трябва да бъде насочено към защитени обекти, а разстоянието от камерите до повърхността трябва да гарантира камуфлетен взрив при евентуална експлозия.

Чл. 18

Член 18 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи предвижда, че електрическото осветление в подземните складове трябва да бъде взривозащитено. Кабелите трябва да са бронирани и с гумена или пластмасова изолация. Освен това, напрежението, което се използва, не трябва да надвишава 42 V.

Чл. 19

Складовете за взривни материали трябва да имат осигурена връзка с полицията чрез телефон, радио или друга комуникация. Телефоните трябва да бъдат разположени извън надземните хранилища, а в подземните складове на рудници, които са опасни по газ и прах, те трябва да са във взривозащитено изпълнение.

Чл. 20

Член 20 от Правилника определя условията за съхранение на взривни материали в надземни временни складове. Складовете трябва да бъдат изградени от непогорими материали, а подът може да бъде дървен. Не се изискват преддверия и противопожарни водоеми за временното хранилище.

Чл. 21

Чл. 21 от Правилника предвижда, че надземни кратковременни складове за взривни материали могат да се устройват само по изключение. Тези складове трябва да бъдат разположени на безопасни разстояния помежду си и до околни обекти, а при кратковременно съхраняване на взривни вещества на открито, те трябва да бъдат покрити с брезент. Няма задължение за наличие на инсталация за защита от мълния и рефлекторно осветление.

Чл. 22

Складовете с взривни материали трябва да отговарят на общите противопожарни изисквания, които са в сила за промишлените обекти. Това означава, че при тяхното изграждане и експлоатация трябва да се спазват определени мерки за безопасност, свързани с предотвратяването на пожари и експлозии.

Чл. 23

Чл. 23 от Правилника предвижда, че складовете с взривни материали трябва да бъдат осигурени с противопожарни средства, противопожарен водопровод или водоеми, съгласно указанията на органите за противопожарна охрана. Освен това, противопожарните средства, водопроводите и водоемите трябва да се поддържат заредени и в изправно състояние.

Чл. 24

На територията на складовете за взривни материали е забранено наличието на иглолистни насаждения. Складовете трябва да бъдат периодично почиствани от суха трева, храсти, дървета и други горими материали, като разстоянието до хранилищата трябва да е минимум 5 метра.

Чл. 25

Чл. 25 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи предвижда действия при възникване на пожар. Персоналът е задължен веднага да уведоми органите за противопожарна охрана и полицията, а също така да предприеме мерки за ограничаване и гасене на пожара. В случай че тези мерки не са успешни, хората трябва да се изтеглят на безопасно разстояние.

Чл. 26

На територията на складовете за взривни материали е забранено пушенето и паленето на огън. Ремонтни и огневи работи могат да се извършват само след основно почистване на хранилищата от взривни материали. Охраната на склада е задължена да не допуска внасяне на кибрит, запалителни средства и цигари в района на склада.

Чл. 1

Складовете за взривни материали се класифицират в зависимост от предназначението и степента на опасност от поражение от мълния. Те се отнасят към обекти от I и II категория за мълниезащита, което подчертава необходимостта от специални мерки за безопасност при съхранение и работа с взривни материали.

Чл. 2

Чл. 2 определя, че постоянните складове за взривни материали, помещенията за размразяване на нитроестерни взривни вещества, сушене, смилане и патрониране на взривни вещества, както и лабораториите за взривни материали са от I категория. За тях мълниезащитата е задължителна, като тя трябва да осигури защита както от пряко попадение на мълния, така и от вторичното й въздействие. Мълниезащитната зона е от тип "А", съгласно раздел III на инструкцията.

Чл. 3

Член 3 от Правилника указва, че всички изисквания за постоянните складове важат и за временните складове. Кратковременните складове, разположени на коли, автомобили и вагони, не изискват мълниезащита, освен в случаите на плуващи складове, които задължително трябва да имат защита от пряко попадение на мълния.

Чл. 4

Чл. 4 от Правилника предвижда, че мълниеприемниците и техните заземители трябва да бъдат монтирани на изолирано място, далеч от складовете за взривни материали. Това е важно за предотвратяване на инциденти и осигуряване на безопасността при работа с взривни вещества.

Чл. 5

Поставянето на мълниеотводи върху сградите на складовете за взривни материали е забранено.

Чл. 6

Член 6 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи забранява прокарването на въздушни електропроводи, независимо от напрежението, към складовете за взривни материали. Това включва електропроводи за напрежение до и над 1000 V, както и телефонни, радиофикационни и сигнализационни мрежи.

Чл. 7

Член 7 от Правилника предвижда, че складовете за взривни материали трябва да бъдат защитени от мълния, без значение от броя на гръмотевичните дни в региона. Това е важно за осигуряване на безопасността при съхранение на взривни вещества.

Чл. 8

Член 8 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи предвижда изграждането на специални мълниеотводи за защита на обектите от пряко попадение на мълния.

Чл. 9

Член 9 от Правилника определя типовете мълниеотводи, които могат да бъдат стълбови (прътови) или въжени. Освен това, мълниеотводите могат да бъдат единични или двойни и многократни, в зависимост от броя на мълниезащитните устройства (повече от два).

Чл. 10

Чл. 10 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи предвижда мерки за защита от мълнии в складовете за взривни материали. За целта се използват стълбови мълниеотводи, които трябва да бъдат изградени изолирано от обекта и от всички метални предмети, разположени в земята. Разстоянията от елементите на мълниеотвода до различните части на обекта се определят съгласно указанията в раздел III от инструкцията.

Чл. 11

Член 11 от правилника предвижда, че всеки мълниеотвод трябва да бъде оборудван със собствен заземител. Освен това, стойността на импулсното съпротивление на заземителя не трябва да надвишава 10 Ома.

Чл. 12

Член 12 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи установява мерки за защита на складовете за взривни материали от електростатични индукции и мълнии. Всички съоръжения в сградата трябва да бъдат свързани към заземителна инсталация, която е проектирана да предпазва от вторичното въздействие на мълнията. Заземителят трябва да бъде контур, прокаран на разстояние от 0,5 до 1,0 м от основите на склада и на дълбочина до 0,8 м. Общото импулсно съпротивление на заземителната инсталация не трябва да надвишава 10 Ома. Допуска се присъединяване на производствени тръбопроводи за намаляване на импулсното съпротивление.

Чл. 13

Заземителите, предназначени за защита от мълнии, трябва да бъдат разположени на разстояние от поне 3 метра един от друг, за да осигурят ефективна защита от преките попадения и вторичното въздействие на мълнията.

Чл. 14

Чл. 14 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи описва условията за защита от електростатичната индукция в складовете за взривни материали. Вместо заземяване на всички метални предмети, е позволено да се инсталират вертикални токоотводи на разстояние 15-25 м един от друг, свързани с заземителя. При метален покрив, токоотводите се свързват с него. Ако покривът е от токонепроводящ материал, се монтира метална мрежа, свързана с токоотводи, с минимално сечение 16-25 мм2 и размери на отворите не по-малко от 4 х 4 м.

Чл. 15

Чл. 15 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи предвижда мерки за защита от електромагнитна индукция. Всички метални комуникации, които влизат в сградата на склада за взривни материали, трябва да бъдат сигурно свързани помежду си на определени разстояния и при всяко сближаване. Освен това, фланцовите съединения на тръбопроводите трябва да бъдат шунтирани с проводник с определено сечение, за да се предотврати образуването на отворени контури.

Чл. 16

Чл. 16 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи забранява въвеждането на въздушни електропроводи в складовете за взривни материали, за да се избегне внасянето на високи потенциали. Позволява се електрическата мрежа да се въвежда чрез подземен кабел, като бронята на кабела се свързва със заземителната инсталация за защита от мълнии. Също така, трябва да се спазва минимално разстояние до заземителите за защита от пряко попадение на мълния.

Чл. 17

Чл. 17 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи указва изискванията за електрическото захранване на складовете, получаващи електрическа енергия от въздушен електропровод. Необходимо е изграждане на кабелен въвод с дължина минимум 100 м, като се използва нисковолтов вентилен разрядник. Двата края на кабела и металната обвивка трябва да бъдат заземени, с отделен заземител на прехода от въздушна към кабелна линия, който да има импулсно съпротивление под 5 Ома. Куките на изолаторите на най-близките стълбове също трябва да бъдат заземени, с импулсно съпротивление не по-голямо от 10 Ома.

Чл. 18

Чл. 18 изисква телефонните, пожароизвестителните и сигнализационните инсталации в складовете за взривни материали да бъдат свързани чрез кабелни линии, като е необходимо да се спазват изискванията на предходния член (чл. 17). Освен това, съответните апарати трябва да бъдат заземени, за да се осигури безопасността на работната среда.

Чл. 19

Складовете за взривни материали трябва да бъдат проектирани с мълниезащитна зона от тип А, за да се осигури безопасността при съхранение на взривни вещества.

Чл. 20

Чл. 20 от Правилника определя границите на защитната зона на мълниеотвода, които се установяват съгласно таблица 2. В текста са посочени означения и значения на различни параметри, свързани с мълниезащитата, като разстояние между мълниеотводите, височина на мълниеотвода, радиус на мълниезащитния конус и минимална височина на защитната зона.

Чл. 21

Член 21 определя най-малкото допустимо разстояние от токоотвода на отделно стоящ прътов мълниеотвод до защитавания обект. Това разстояние се избира в зависимост от импулсното съпротивление на заземителя, като се използват указаните криви, и от изчислената дължина на мълниеотвода.

Чл. 22

Член 22 от Правилника указва, че минималното разстояние от мълниеприемното въже до защитавания обект се определя в зависимост от импулсното съпротивление на заземителя, като за целта се използват кривите, показани на фигури 11 и 12.

Чл. 23

Член 23 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи описва изискванията за проектиране на заземители и мълниеотводи с цел защита от мълнии. Заземителите трябва да бъдат проектирани на определени разстояния, зависещи от импулсното съпротивление, с минимални стойности от 3 метра. Определени са формули за изчисляване на разстоянията за различни типове мълниеотводи, както и параметри като височина на мълниеотводите и радиус на мълниезащитния конус. Правилникът включва и графични схеми, илюстриращи защитните зони около мълниеотводите.

Чл. 24

Прътовите мълниеприемници трябва да се проектират и изработват от стомана с различни профили, като минималното им сечение е 100 мм2. Свързването на мълниеприемниците с тоководите трябва да става чрез заварка, а в случаи, когато заварката не е възможна, да се използва винтово съединение с преходно електрическо съпротивление, което не надвишава 0,05 Ома.

Чл. 25

Мълниеприемните въжета трябва да са многожилни, стоманени, поцинковани и с минимално сечение от 35 мм2.

Чл. 26

Член 26 от Правилника определя изискванията за проектиране и изработване на токоотводи за взривни работи. Токоотводите трябва да са от стоманени профили с минимално сечение 50 мм2 и да бъдат свързани чрез заварка. Защитата от корозия се осигурява чрез поцинковане, калайдисване, боядисване и други методи. За проверка на съпротивлението на заземителите се изисква наличие на разглобяеми съединения, разположени на височина 1,0 до 1,5 м над терена, с преходно съпротивление не по-голямо от 0,05 Ома. Токоотводите трябва да са прокарани по най-кратките пътища към заземителите.

Чл. 27

Чл. 27 определя изискванията за закрепване на мълниеприемниците и токоотводите на необходимата височина, като се използват дървени или метални мачти. За мълниезащита на складовете за взривни материали се предписва използването на дървени мачти, изчислени според механичните и ветровите натоварвания. Мълниеприемникът трябва да бъде закрепен на горния край на мачтата с височина не по-малко от 1,0 - 1,5 м.

Чл. 28

Електродите за заземяване, използвани при взривни работи, се класифицират в три основни категории в зависимост от тяхното разположение и форма: вертикални, хоризонтални и комбинирани. Тази класификация е важна за осигуряване на безопасност по време на работа.

Чл. 29

Чл. 29 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи определя минималните изисквания за сечението на елементите на заземителите. За вертикални и хоризонтални електроди с кръгло сечение, диаметърът трябва да бъде не по-малък от 10 мм. За електроди с правоъгълно сечение, минималното сечение е 160 мм2 при дебелина не по-малка от 4 мм. За електроди - тръби, дебелината на стената трябва да е не по-малка от 3,5 мм.

Чл. 30

Чл. 30 от Правилника определя изискванията за съединенията на заземителите с токоотводите. За заварка на съединенията е необходимо дължината на заваръчния шев да бъде не по-малка от удвоената широчина при правоъгълно сечение и шест пъти диаметъра при кръгло сечение.

Чл. 31

Чл. 31 от Правилника определя, че изборът на вида на заземителя зависи от специфичното съпротивление на почвата и нормените стойности за импулсното съпротивление на заземителя. Специфичното съпротивление при 50 Hz е различно за различни видове почви, което е указано в таблица 3. За бетон, стойностите на R3 за прътови заземители не са нормирани, а за постен бетон стойностите се увеличават с 24%.

Чл. 32

Чл. 32 описва зависимостта между съпротивлението на заземителя (R3) и импулсното съпротивление (R) при токове с честота 50 Hz, изразена чрез формулата R = а.R3, където а е импулсен коефициент с определени стойности, посочени в таблица 4. За междинните стойности на rE, стойностите на а се получават чрез интерполиране, а за стойности над 1000 W.м, а варира от 0,5 до 0,25. Допълнително, стойностите на съпротивлението на вертикален и хоризонтален заземител са посочени в таблици 5 и 6.

Чл. 33

Заземителите, използвани при взривни работи, трябва да бъдат проектирани в съответствие с действащите нормативни документи. Това осигурява безопасността на труда и предотвратява инциденти, свързани с електрически ток и взривове.

Чл. 34

Член 34 от Правилника предвижда, че приемането и въвеждането в експлоатация на новопостроени мълниезащитни инсталации трябва да се извършва в съответствие с Наредба № 6, която регламентира държавното прилагане и разрешаване на ползването на строежите в България.

Чл. 35

Чл. 35 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи предвижда, че мълниезащитните инсталации трябва да се подлагат на ежегодни прегледи. Тези прегледи включват външен оглед на видимите части, проверка на целостта на веригата между заземителя и заземените съоръжения, както и измерване на преходното съпротивление към земя. Резултатите от измерванията трябва да бъдат оформени в протокол.

Чл. 36

Член 36 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи предвижда, че ако преходното съпротивление е над нормите, заземителите трябва да бъдат разкопани и проверени за корозия. Ако бъдат установени повредени елементи в заземителната инсталация, те трябва да бъдат подменени.

Чл. 37

Чл. 37 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи изисква създаването на техническо досие за всяка заземителна инсталация в експлоатация. Това досие трябва да включва чертеж на инсталацията, основни и технически данни, както и информация за резултатите от проверките на състоянието и детайли за извършените ремонти и изменения.

Чл. 38

Чл. 38 от правилника постановява, че инструкцията е задължителна за изграждане на мълниезащита на всички складове за съхранение на взривни материали, помещения за размразяване на нитроестерни взривни вещества, както и за сушене, смилане и патрониране на взривни вещества и лаборатории за взривни материали. В допълнение, приложение № 6 към чл. 97 описва инструкцията за присъединяване на огнепроводни шнурове към капсул детонатори.

Чл. 1

Присъединяването на огнепроводни шнурове към капсул детонатори и изготвянето на контролни отрязъци трябва да се извършва в специално определени помещения. Забранено е извършването на тези операции в помещения за съхранение и раздаване на взривни материали. За еднократни и периодични работи с продължителност до 6 месеца, е разрешено извършването на тези операции в приспособени помещения, палатки, навеси или на открито.

Чл. 2

Член 2 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи определя условията за извършване на операции с капсул детонатори и огнепроводни шнурове. Операциите трябва да се извършват на специално облицовани маси, като на всяка маса не трябва да има повече от 100 капсул детонатора. Огнепроводните шнурове се сортират по дължина, а контролни отрязъци се свързват в снопчета с отличителни знаци. При работа от няколко взривника, масата се разделя с дървени прегради, за да се осигури безопасност.

Чл. 3

При работа с подвижен характер, като изкореняване на пънове или раздробяване на скални късове, присъединяването на огнепроводния шнур към капсул детонатора трябва да се извършва на открито, на равно и сухо място, на разстояние не по-малко от 25 метра от мястото на съхраняване на взривните материали.

Чл. 4

Чл. 4 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи предвижда, че преди употреба от всяко руло огнепроводен шнур трябва да се отрежат по 5 см от двата му края. Това е мярка за осигуряване на безопасността при работа с взривни вещества.

Чл. 5

Чл. 5 от Правилника указва правилата за рязане на огнепроводния шнур. Шнурът трябва да се реже с остър нож, като е възможно да се режат няколко шнура едновременно. Краят, който ще се присъединява към капсул детонатора, трябва да бъде отрязан перпендикулярно. Забранява се наличието на капсул детонатор на масата при рязането на шнура, а при присъединяване на шнура към детонатора не трябва да има режещи инструменти.

Чл. 6

Чл. 6 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи предвижда, че огнепроводният шнур трябва да бъде внимателно преглеждан преди употреба и по време на рязане. Необходимо е да се изрязват местата, които имат надебелявания, изтънявания, нарушения в целостта на обвивката, смачквания и други външни дефекти.

Чл. 7

Чл. 7 от Правилника предвижда задължителен преглед на капсул детонаторите за състоянието на гилзата. При наличие на частици, те трябва да бъдат внимателно отстранени чрез почукване на капсул детонатора върху нокътя на палеца. Забранено е отстраняването на частици с приспособления или чрез издухване.

Чл. 8

Член 8 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи забранява употребата на капсул детонатори, които имат видими външни дефекти. Такива дефекти могат да включват петна от корозия, деформация на гилзата, следи от взривни вещества и други подобни.

Чл. 9

Член 9 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи описва правилата за работа с огнепроводен шнур и капсул детонатор. Според чл. 9, огнепроводният шнур трябва да се вкарва в капсул детонатора с праволинейно движение, без да се въртят нито шнурът, нито детонаторът. Закрепването на шнура към детонатора става чрез притискане на гилзата с помощта на специални приспособления, които осигуряват безопасност. Забранено е притискането на капсул детонатора в зоната на взривното вещество.

Чл. 10 от Правилника

Капсул детонаторите, свързани с огнепроводни шнурове, трябва да се транспортират в специално предназначена кутия или сандък. В допълнение, инструкцията за определяне на безопасните разстояния при взривните работи е важна за осигуряване на безопасността по време на взривни операции.

Чл. 1

Чл. 1 от Правилника определя безопасната маса на заряда от взривно вещество при еднократно взривяване. Тя се изчислява в зависимост от разстоянието до охраняваните обекти и допустимото трептене на почвата. Формулата за изчисление е Qбез = KС.R3, където KС е интегрален коефициент, а R е разстоянието до обекта. Интегралният коефициент KС е зададен на стойност 0,000138 за специфични акустични и вълнопроводни свойства на скалния масив.

Чл. 2

Чл. 2 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи определя случаи, в които не се допуска определянето на безопасната маса на заряда. Това включва периодични взривни работи в открити рудници и кариери, както и охрана на уникални сгради и сложни съоръжения, като атомни обекти, газопроводи и учебни заведения.

Чл. 3

Съгласно член 3 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи, сеизмичното оразмеряване на параметрите на взривните работи трябва да се извършва на основата на експериментални изследвания, използвайки специализирана апаратура, предназначена за тази цел.

Чл. 4

Чл. 4 от Правилника посочва, че при открит заряд на земната повърхност не се отчита сеизмично действие. Втората глава на Правилника е посветена на определянето на безопасните разстояния, свързани с действието на ударно-въздушната вълна.

Чл. 5

Чл. 5 от Правилника определя минималното допустимо разстояние, на което ударно-въздушната вълна от взривни заряди не нанася поражения. Изчисленията се правят с формули, зависещи от масата на заряда и коефициенти на пропорционалност. За открити заряди над 10 т и вкопани над 20 т, се използва формула (6) с коефициент КП, а за останалите случаи - формула (5). Изборът на степента на безопасност и коефициентите се прави след оценка на местните условия, а в сложни случаи се съставя протокол с участието на проектанта и заинтересованите страни. Коефициентите за безопасност зависят от здравината на обекта, а заряд, потопен във вода под определена дълбочина, се счита за открит. Далекопроводите се третират като устойчиви конструкции.

Чл. 6

Член 6 от Правилника за безопасност при взривни работи указва, че ако защитаваният обект е разположен зад преграда, която е на пътя на разпространение на ударновъздушната вълна, разстоянието до обекта може да бъде намалено, но не повече от два пъти.

Чл. 7

Член 7 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи посочва, че при извършване на взривни работи в тесни долини, проходи или между стени (улици), разстоянието, което трябва да се спазва, се удвоява. Това е мярка за повишаване на безопасността при изпълнение на взривни дейности в ограничени пространства.

Чл. 8

Чл. 8 от Правилника определя мерките за безопасност при взривни работи, свързани с разстоянието от мястото на взрива до здрави прегради. Ако зад мястото на взрива, в радиус по-малък от 1,5 Q (където Q е количеството взривно вещество в килограми), се намират прегради като стени или валове, разстоянието в противоположната посока на преградите трябва да се удвои. Радиусът е в метри.

Чл. 9

Чл. 9 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи предвижда мерки за намаляване на поразяващото действие на ударно-въздушната вълна. Средствата включват засипване на откритите заряди с прахообразна маса, защита на остъкляването на сгради и използване на чували или сандъци с пясък. В таблица 7 са описани различни степени на безопасност и възможни повреди, свързани с откритите и вкопаните заряди, в зависимост от тяхното количество и тип.

Чл. 10

Чл. 10 определя радиуса на зоната, опасна по действието на ударно-въздушната вълна (Rх), който се изчислява по формулата Rх = 15.3ЦQ, където Q е масата на открития заряд в кг. Разстоянието по формулата е валидно при максимално приближаване на хората до мястото на взривяване, но в други случаи трябва да се увеличи 2-3 пъти. При наличие на укритие, разстоянието може да се намали до 1.5 пъти.

Чл. 11

Чл. 11 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи определя минимално допустимите безопасни разстояния за хора при разлитане на скални късове, произтичащи от взривяване на заряди в сондажи. Формулата за изчисление на тези разстояния включва различни коефициенти и дължини, свързани с характеристиките на сондажа и използваните взривни вещества. Основните параметри в формулата са: коефициент на запълване на сондажа с взривно вещество (r3), дължини на заряда и сондажа (L3 и L), коефициент на запълване със забивка (rзаб), дължина на свободната част от сондажа (Lс), дължина на забивката (lз), коефициент на якост (f), диаметър на сондажа (d) и разстояние между сондажите (а).

Чл. 12

При извършване на взривни работи, когато се използват серия заряди с еднакъв диаметър, безопасното разстояние трябва да се изчислява, като се вземат предвид най-малките стойности на параметрите а и rзаб, и най-голямата стойност на параметъра r от всички заряди в серията.

Чл. 13

Член 13 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи указва, че когато взривяваният участък е от скали с различна здравина, при изчисляването на Rр трябва да се използва максималното значение на коефициента f.

Чл. 14

Чл. 14 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи указва, че при определяне на безопасните разстояния е необходимо да се вземат предвид потенциалните отклонения на параметрите на взривяването на сондажните заряди от проектните стойности. Във връзка с това, безопасното разстояние Rр се определя, като се използват минимално възможните стойности на параметрите а и rзаб, и максимално възможната стойност за r3.

Чл. 15

Член 15 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи указва, че при извършване на взривни работи на стръмни склонове, където горната линия на взривявания участък е по-висока от останалите с повече от 30 метра, радиусът на опасната зона в посока надолу се увеличава. Безопасните разстояния по разлитането на отделните късове се изчисляват с формулата Rраз = Rр. Кр. Коефициентът Кр отчита особеностите на релефа на местността и се определя в зависимост от превишението на горната линия на взривявания участък над границата на опасната зона.

Чл. 16

Чл. 16 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи предвижда, че при определяне на безопасните разстояния трябва да се вземат предвид възможността за претъркулване на късове от скалата и влиянието на вятъра, което може да увеличи дължината на разлитане на тези късове. Следователно, безопасното разстояние трябва да бъде увеличено в тези случаи.

Чл. 17

Чл. 17 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи предвижда, че изчислената стойност на опасното разстояние трябва да се закръглява нагоре до най-близкото число, кратно на 50 метра. Допустимото безопасно разстояние не може да бъде по-малко от минималните разстояния, установени в чл. 143 от същия правилник.

Чл. 18

Член 18 от Правилника определя, че безопасните разстояния до механизми, сгради и съоръжения трябва да бъдат установени в проекта на пробивно-взривните работи, като се вземат предвид конкретните условия на мястото на работа. Освен това, се посочва, че в раздел II се разглеждат специфични правила за определяне на безопасните разстояния при взривяване, включително за изхвърляне и отхвърляне на материали.

Чл. 19

Чл. 19 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи определя минимално допустимото безопасно разстояние за хора, което зависи от показателя за действие на взрива на заряда и дължината на линията на най-малкото съпротивление. Тази информация е представена в табл. 8.

Чл. 20

Чл. 20 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи установява, че радиусът на опасната зона при взривяване на серия заряди с различни параметри W (енергия на взрива) и п (параметър на взрива) се определя въз основа на най-голямото значение на W при еднакви п или най-голямото значение на п при еднакви W. При променливи W и п се взема най-голямият радиус за дадените стойности.

Чл. 21

При извършване на взривяване на трасе с дължина 500 м и повече, когато зарядите имат различни стойности на W и п, трасе се разделя на участъци с близки или еднакви стойности на W и п. За всеки участък се определя радиусът на опасната зона.

Чл. 22

Член 22 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи определя максималните стойности на радиусите на опасни зони за хората, които не трябва да бъдат по-малки от посочените в чл. 143 от същия правилник. Таблица 8 предоставя конкретни стойности на радиусите на опасната зона в зависимост от линията на най-малкото съпротивление и показателя на взрива на заряда. Освен това, се посочват забележки относно увеличаване на радиуса на опасната зона при взривяване в наклонени местности и при взривове, които превишават терена с 30 метра или повече.

Чл. 23

Чл. 23 от правилника предвижда, че безопасните разстояния до механизми, здания и съоръжения трябва да бъдат определени в проекта за пробивно-взривните работи, като се вземат предвид конкретните условия на работната среда. В глава четвърта се разглежда определянето на безопасните разстояния по действието на токсичните газове.

Чл. 24

При едновременно взривяване на заряди с обща маса над 501, е необходимо да се отчита опасността от токсичните газове, произвеждани от взрива. Въз основа на това, се определя безопасното разстояние, Rт, при което концентрацията на токсични газове остава под пределно допустимите стойности.

Чл. 25

Чл. 25 от правилника определя безопасното разстояние, необходимо при взривни работи. При отсъствие на вятър или в посока, противоположна и перпендикулярна на посоката на вятъра, безопасното разстояние Rт се изчислява по формулата Rт = 1603ЦQ, където Q е общата маса на зарядите в тонове. При наличие на вятър, безопасното разстояние Rт се определя по формулата Rт = 1603ЦQ (1 + 0,5V), където V е скоростта на вятъра в метри в секунда.

Чл. 1

Член 1 от Правилника определя, че проектите за пробивно-взривни работи трябва да включват няколко основни части: обща част, технически условия, изчислителна част, част за безопасност на труда и графична част.

Чл. 2

Чл. 2 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи определя съдържанието на общата част, която включва: утвърдена титулна страница, въведение с кратка характеристика на района и обекта, както и задание за проектиране, утвърдено от възложителя.

Чл. 3

Член 3 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи предвижда, че в техническите условия трябва да бъдат включени геоложки, технически и конструктивни данни за взривявания обект, както и информация за охраняемите обекти, включително разстоянията и особеностите на теренно-ситуационното разположение.

Чл. 4

Чл. 4 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи определя изискванията за изчислителната част на пробивно-взривните работи. В него се посочват параметрите на взривните работи, механизацията, методите за вторични взривни работи и организацията на работния процес. Изискванията включват избор на взривно вещество, размери на взривните дупки, разстояния между тях, видове заряди и схеми на свързване, както и специфични параметри за вторични взривни работи.

Чл. 5

Чл. 5 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи определя основните аспекти на безопасността в този сектор, включително безопасността при пробивни и взривни работи, границите на опасната зона, мерките за ограничаване на вредното въздействие от взрива, както и специфичните и общите мерки за безопасност, сигналите и задълженията на работещите с взривни материали.

Чл. 6

Чл. 6 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи описва изискванията за графичната част на проекта за взривяване. Тя трябва да включва план с охраняемата зона и постовете на отцеплението, като при липса на подходящ план се прилага скица с описания на постовете и увеличен радиус на опасната зона с 20%. Освен това, проектът трябва да съдържа план и разрези на взривяемия обект, разположение на взривните дупки, конструкция на зарядите, схема на свързване и детайли на конструктивни елементи, както и информация за защитното покритие, неговата конструкция и разположение.

Чл. 7

Член 7 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи предвижда, че проектите трябва да включват списък за писмено съгласуване със собствениците на обекти, разположени в опасната зона. В него се уточняват изискванията и мерките за опазване на тези обекти. Освен това, проектите за специални взривни работи в населени места трябва да бъдат съгласувани и с местните органи за управление.

Чл. 8

Чл. 8 определя изискванията за паспорта за пробивно-взривни работи, който е документ, съдържащ информация за взривните материали, защитните средства и уредите, използвани при взривяването. Паспортът се изготвя на основа на проекта за пробивно-взривни работи и трябва да включва план, параметри на взривяване, схема на взривяване, отговорници за дейностите, списъци с подписи на отговорни лица и данни след взривяването.

Чл. 1

В проекта за масово взривяване е задължително да се включи раздел, който предвижда проветряване на всички изработки и забои, където могат да постъпят газообразни продукти от взрива, чрез обособена струя въздух.

Чл. 2

Чл. 2 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи предвижда задължения за вентилационния надзор и минноспасителната служба (МСС) преди провеждането на взривяване. Един ден преди взривяването те трябва да проверят вентилаторите и вентилационните устройства, както и готовността на другите съоръжения. При наличие на вентилационна връзка с други рудници, взривяването може да се извърши само при отсъствие на хора в тях. В деня на взривяването, вентилационните устройства отново се проверяват, а ако се открият неизправности, взривяването не се допуска.

Чл. 3

Чл. 3 от Правилника предвижда, че един ден преди взривяването, отделенията от МСС трябва да се запознаят с разположението на електрическите, вентилационните и водоотливните съоръжения. Командирът на МСС, в сътрудничество с ръководството на рудника, е отговорен за съставянето на план за обслужване на тези съоръжения от минните спасители.

Чл. 4

Член 4 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи предвижда, че командният състав на МСС (механизирана строителна система) и ръководството на рудника са отговорни за съставянето на план за ликвидиране на авариите, които могат да възникнат след извършване на взривяването. Този план е ключов за осигуряване на безопасността на труда и предотвратяване на инциденти.

Чл. 5

След извършване на взривяването, е задължително незабавно да се включат вентилаторите на повърхността, за да се осигури безопасността на труда и да се предотвратят потенциални опасности от натрупване на вредни газове или прах.

Чл. 6

Чл. 6 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи определя задълженията при самостоятелно проветряване на участък след взривяване. При това, на повърхността на вентилатора се поставя пост от МСС, който трябва да присъства през цялото време на проветряването. Основните задължения на поста включват вземане на проби на всеки час от съответните места, в зависимост от режима на работа на вентилатора, и обслужване на вентилатора при пробив на газове.

Чл. 7

Член 7 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи определя времевите интервали за спускане на отделение от МСС в рудника след взривяване. Ако има изхвърляне на газове на повърхността, спускането е разрешено след 1 час за основния хоризонт и след 2 часа за района на взривяването. При липса на изхвърляне на газове, времето за спускане е 2 часа за основния хоризонт и 4 часа за района на взривяването, като е забранено приближаването на по-малко от 200 м от мястото на взрива.

Чл. 8

Чл. 8 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи описва задълженията на отделението на МСС (Механично-сервизно съоръжение) при взривни дейности. То включва: включване и обслужване на вентилаторите до пълно проветряване на изработките, оглеждане и привеждане на всички изработки в безопасно състояние, вземане на проби от въздуха в действащи забои и места за движение на хора, както и проверка на газонепроницаемостта на прековките в района на взривяването с последващ ремонт при необходимост.

Чл. 9

Член 9 от Правилника указва, че анализите на пробите от рудничния въздух трябва да се извършват директно в рудника, използвайки подвижна лаборатория на МСС. Това е важно за осигуряване на безопасността при работа с взривни материали и контрол на условията на труд.

Чл. 10

В член 10 от Правилника по безопасността на труда при взривните работи се уточнява, че достъпът на хора в рудника е разрешен само след проверка на състоянието на изработките и възстановяване на нормалната руднична атмосфера. Тази проверка трябва да се извърши не по-рано от 2 часа след извършване на взривяването и е отговорност на отделение на МСС.

Чл. 11

Член 11 от Правилника указва, че газонепроницаемите прековки, които отделят участъка на взривяването от останалите части на рудника, могат да бъдат разрушавани само след като анализът потвърди нормална руднична атмосфера в изходящата струя от взривния участък. Това действие не може да се извърши по-рано от 8 часа след извършване на взрива.

Чл. 12

Работниците могат да влизат в участъка на взривяването само след възстановяване на нормална руднична атмосфера, осигуряване на безопасно състояние на изработките и проверка от МСС, но не по-рано от 8 часа след взрива.

Чл. 13

В проекта за масово взривяване на земната повърхност се включва раздел, който определя времето за проветряване, местата и реда за вземане на газови проби, както и реда за допускане на хора в района на взрива.

Чл. 14

Чл. 14 от Правилника предвижда организиране на специализирано звено за откритите рудници или обекти, което да извършва вземане на газови проби и анализ на токсичните газове след взривни работи. Това звено трябва да бъде обучено съгласно изискванията на Правилника за минноспасителната и газоспасителната дейност от 1994 г. Ръководството на звеното се осъществява от ръководителя на взривните работи на съответния рудник или обект.

Чл. 15

Членовете на специализираното звено могат да влизат в опасната зона не по-рано от 15 минути след взривяването, като задължително трябва да имат самоизолиращи самоспасители. Основните задължения на специализираното звено включват вземане на проби от въздуха и извършване на анализи за токсични газове, както и оглеждане на състоянието на взривения район.

Чл. 16

В открития рудник или обекта, където е проведено масовото взривяване, работниците могат да влизат само с разрешение от ръководителя на взривните работи. Допускането е разрешено след проверка на въздуха, която да потвърди отсъствието на опасни концентрации. Работниците не могат да бъдат допуснати по-рано от 30 минути след взривяването.

Чл. 17

Чл. 17 от Правилника определя, че времето за проветряване след масово взривяване в рудници и обекти без специализирано звено се определя от ръководителя на взривните работи. Това време зависи от различни фактори, включително конфигурацията на рудника, климатичните условия и използваните взривни материали. Минималното време за проветряване не може да бъде по-малко от 14 часа.

§1

Този раздел от правилника определя основните термини и определения, свързани с безопасността при взривни работи. Включва определения на акредитирани лаборатории, видове взривни вещества, безопасни разстояния, процедури за взривяване, условия за работа с взривни материали и мерки за защита от мълнии. Правилникът цели да осигури безопасна среда при извършване на взривни работи и да предотврати инциденти, свързани с експлозиви.

§5; Приложение № 1 към чл. 4

Настоящият правилник определя условията и реда за придобиване на правоспособност на основния персонал за работа с взривни материали. Министърът на труда и социалните грижи и министърът на вътрешните работи дават указания по прилагането на правилника. Правоспособността за работа с взривни материали се удостоверява със свидетелство, което се издава след успешно обучение и полагане на изпит. Курсовете за обучение се организират от упълномощени лица, а обучението на персонала трябва да отговаря на утвърдените програми. Съществуват различни категории правоспособност в зависимост от длъжността, а за всяка категория се изискват определени образователни и трудови квалификации. Свидетелствата имат определен срок на валидност и подлежат на периодична презаверка. Правилникът включва и разпоредби за допускане до употреба на новоработени взривни материали, уреди и съоръжения, както и мерки за контрол върху качеството на взривните материали.

ПРАВИЛНИК ПО БЕЗОПАСНОСТТА НА ТРУДА ПРИ ВЗРИВНИТЕ РАБОТИ

Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.

Чл. 1

Чл. 2

Чл. 3

Чл. 4

Чл. 5

Чл. 6

Чл. 7

Чл. 8

Чл. 9

Чл. 10

Чл. 11

Чл. 12

Чл. 13

Чл. 14

Чл. 15

Чл. 16

Чл. 17

Чл. 18

Чл. 19

Чл. 20

Чл. 21

Чл. 22

Чл. 23

Чл. 24

Чл. 25

Чл. 26

Чл. 27

Чл. 28

Чл. 29

Чл. 30

Чл. 31

Чл. 32

Чл. 33

Чл. 34

Чл. 35

Чл. 36

Чл. 37

Чл. 38

Чл. 39

Чл. 40

Чл. 41

Чл. 42

Чл. 43

Чл. 44

Чл. 45

Чл. 46

Чл. 47

Чл. 48

Чл. 49

Чл. 50

Чл. 51

Чл. 52

Чл. 53

Чл. 54

Чл. 55

Чл. 56

Чл. 57

Чл. 58

Чл. 59

Чл. 60

Чл. 61

Чл. 62

Чл. 63

Чл. 64

Чл. 65

Чл. 66

Чл. 67

Чл. 68

Чл. 69, Чл. 70, Чл. 71

Чл. 72

Чл. 73

Чл. 74

Чл. 75

Чл. 76

Чл. 77

Чл. 78

Чл. 79

Чл. 80