ЗАКОН ЗА ПОЩЕНСКИТЕ УСЛУГИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът за пощенските услуги урежда обществените отношения, свързани с предоставянето на пощенски услуги в Република България.
Чл. 2
Законът за пощенските услуги цели да осигури условия за задоволяване на потребностите на обществото от пощенски услуги, да гарантира извършването на универсалната пощенска услуга на достъпни цени и с определено качество, да създаде конкурентен пазар на пощенските услуги, да защити интересите на потребителите и да осигури сигурността на пощенските пратки.
Чл. 3
Чл. 3 от Закона за пощенските услуги определя основните видове пощенски услуги, които включват приемане, пренасяне и доставяне на пощенски пратки, хибридна поща, пощенски парични преводи и куриерски услуги. Допълнителни услуги, като препоръка, обявена стойност, наложен платеж и известие за доставяне, могат да се предоставят за определени услуги. Пощенските услуги могат да бъдат както вътрешни, така и международни.
Чл. 4
Член 4 от Закона за пощенските услуги определя видовете пощенски услуги, които включват универсална пощенска услуга, услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга, и неуниверсални пощенски услуги. Законът е изменян и допълван с различни дати, последно през 2019 г.
Чл. 5
Чл. 5 от Закона за пощенските услуги определя, че пощенските услуги се предоставят чрез различни пощенски мрежи, включващи стационарни и мобилни пощенски станции, пощенски агентства, изнесени пощенски гишета, разменни и сортировъчни центрове, възли, транспортни и технически средства. Звената и средствата в тези мрежи са свързани организационно и технологично с цел приемане, пренасяне и доставяне на пощенски пратки, както и извършване на пощенски парични преводи.
Чл. 6
Чл. 6 определя характеристиките и условията за доставка на пощенските пратки. Пратките трябва да имат физически качества, позволяващи пренасянето им чрез пощенска мрежа. Те включват кореспондентски пратки, печатни произведения, пряка пощенска реклама, малки пакети, пратки за незрящи и слабовиждащи, и пощенски колети със или без търговска стойност. Доставката на пратките може да се извършва на различни места и условията за това се определят от Комисията за регулиране на съобщенията. Правото върху пратката принадлежи на подателя до доставянето и на получателя след това.
Чл. 7
Член 7 от Закона за пощенските услуги е бил изменен два пъти - първоначално с изменения от ДВ, бр. 37 от 2006 г. и след това от ДВ, бр. 87 от 2009 г. В последствие, този член е отменен с ДВ, бр. 53 от 2019 г.
Чл. 8
Член 8 от Закона за пощенските услуги определя какво не се счита за пощенски услуги. Не са пощенски услуги: 1) Пренасянето и доставянето на собствени пратки от едно лице между неговите офиси, без използване на пощенска мрежа; 2) Пренасянето на собствени пратки и доставянето им на друго лице, като призовки и повиквателни, без използване на пощенска мрежа; 3) Разпространяването на вестници и периодични издания, които не са оформени като пощенски пратки и не се ползват от пощенска мрежа. Законът също така определя държавната политика и регулации в областта на пощенските услуги.
Чл. 9
Чл. 9 от Закона за пощенските услуги е бил променян многократно, като последната промяна е направена с ДВ, бр. 102 от 2010 г., след което е отмянен. Измененията в закона са в сила от различни дати, като последното изменение е в сила от 30.12.2010 г.
Чл. 9а
Чл. 9а от Закона за пощенските услуги определя, че Министерският съвет, по предложение на министъра на транспорта и съобщенията, приема Секторна пощенска политика, която се обнародва в 'Държавен вестник'. Политиката се актуализира при значителни изменения в законодателството на ЕС или актовете на Всемирния пощенски съюз, както и при нужда от промени, произтичащи от обществени отношения, свързани с пощенските услуги.
Чл. 10
Чл. 10 от Закона за пощенските услуги определя, че държавната политика в тази област се осъществява от министъра на транспорта и съобщенията. Текстът е изменян и допълван многократно, с последна промяна в сила от 05.08.2023 г.
Чл. 11
Чл. 11 от Закона за пощенските услуги определя, че приемането, съхранението, пренасянето и доставката на документи и/или материали, които съдържат класифицирана информация, се извършват от Държавната комисия по сигурността на информацията. Текстът е изменян многократно, като последните изменения са в сила от 01.01.2017 г.
Чл. 12
Чл. 12 от Закона за пощенските услуги регламентира условията за използване на пощенските мрежи и услуги в ситуации на бедствия и при въвеждане на извънредни режими (военно положение, положение на война). Министърът на транспорта и съобщенията, в сътрудничество с компетентните органи, определя реда за това. Пощенските оператори са задължени да оказват съдействие за осигуряване на пощенски услуги при такива обстоятелства, а задълженията и ограниченията, свързани с тяхната дейност, се определят в индивидуалните лицензии.
Чл. 13
Чл. 13 от Закона за пощенските услуги определя правомощията на министъра на транспорта и съобщенията. Той е отговорен за изготвянето на секторна пощенска политика, издаването на подзаконови актове, представителството на България във Всемирния пощенски съюз и осигуряването на задълженията на страната в областта на пощенските услуги. Министърът също така утвърдява план за издаване на пощенски марки, определя състава на експертния съвет по маркоиздаване и осъществява дейности, свързани с издаването и контрола на пощенски марки и продукти.
Чл. 13а
Чл. 13а от Закона за пощенските услуги регламентира процедурата за обществено обсъждане на актове, издавани от министъра на транспорта и съобщенията. Преди издаване на актовете, министърът публикува проектите на интернет страницата на министерството, като посочва срок от минимум 30 дни за представяне на писмени становища от заинтересованите лица. След проучване на становищата, министърът отразява приетите предложения. Процедурата завършва с публикуване на информация за постъпилите предложения и мотивите за неприетите.
Чл. 14
Член 14 от Закона за пощенските услуги определя задълженията на пощенските оператори по отношение на сигурността на пощенските пратки. Те трябва да сътрудничат на държавните органи за осигуряване на сигурността и да изградят структура за сигурност, която е интегрална част от тяхната организационна форма. Изискванията за пощенската сигурност се определят с наредба на министъра на транспорта и съобщенията, след съгласуване с председателя на Държавна агенция "Национална сигурност".
Чл. 15
Чл. 15 от Закона за пощенските услуги определя задълженията на Комисията за регулиране на съобщенията, която отговаря за регулирането на пощенските услуги в България. Комисията осигурява условия за универсална пощенска услуга, защитава интересите на потребителите, регулира конкуренцията на пазара, издава и спира лицензии, и разработва методики и нормативи за качество и достъпност на услугите. Освен това, Комисията е орган за надзор и може да сключва споразумения с чуждестранни органи за сътрудничество в борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма.
Чл. 15а
Чл. 15а от Закона за пощенските услуги определя правомощията на Комисията за регулиране на съобщенията, която контролира спазването на нормативните актове в областта на пощенските услуги, изискванията за универсална пощенска услуга, условията по индивидуалните лицензии, задълженията на операторите на неуниверсални пощенски услуги, нормативите за качество и гъстота на точките за достъп до пощенската мрежа, както и опазването на тайната на кореспонденцията. Комисията извършва и годишно отчитане на изпълнението на нормативите за качество на универсалната пощенска услуга.
Чл. 15б
Чл. 15б от Закона за пощенските услуги описва процедурата за обществено обсъждане, която Комисията за регулиране на съобщенията провежда при изготвяне на проекти на актове и по важни въпроси за развитието на пощенските услуги. Процедурата включва публикуване на съобщение за проекта и мотивите в национален ежедневник и на интернет страницата на комисията. Заинтересованите лица имат срок от минимум 30 дни да представят писмени становища. Комисията разглежда становищата и публикува резултатите от обсъждането, включително приетите и неприетите предложения.
Чл. 15в
Чл. 15в от Закона за пощенските услуги предвижда, че Комисията за регулиране на съобщенията осъществява взаимодействие и координация с други важни институции, като Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за защита на потребителите и регулаторните органи на държавите - членки на Европейския съюз, с цел ефективно изпълнение на функциите си.
Чл. 16
Комисията за регулиране на съобщенията представлява Република България в международните организации, свързани с регулирането на пощенските услуги. Това изменение е в сила от 05.02.2002 г., съгласно ДВ, бр. 112 от 2001 г.
Чл. 16а
Чл. 16а от Закона за пощенските услуги предвижда, че Комисията за регулиране на съобщенията е задължена да уведомява Европейската комисия и националните регулаторни органи на другите държави - членки на Европейския съюз относно нормативите и критериите, посочени в чл. 15, ал. 1, т. 7 и т. 10. Тази разпоредба е влязла в сила на 03.11.2009 г. и е била допълнена на 30.12.2010 г.
Чл. 17
Чл. 17 от Закона за пощенските услуги определя задълженията на Комисията за регулиране на съобщенията относно изготвянето и предоставянето на годишни доклади за състоянието на универсалната пощенска услуга. Докладите трябва да включват анализ на състоянието на услугата, изпълнението на качествени нормативи, анализ на пазара на пощенските услуги, отчет за контролна дейност и мерки за пощенска сигурност. Комисията изготвя доклад на всеки 5 години за оценка на изпълнението на универсалната пощенска услуга. Всички доклади се публикуват на интернет страницата на Комисията.
Чл. 18
Пощенски оператори са юридически лица или еднолични търговци, регистрирани в България, ЕС или държави по Споразумението за Европейското икономическо пространство, които предлагат пощенски услуги. Те трябва да извършват дейността си при условия на равнопоставеност и публичност.
Чл. 19
Чл. 19 от Закона за пощенските услуги определя, че пощенските оператори могат да извършват пощенски услуги, ако имат издадени индивидуални лицензии или ако са подали писмено уведомление за извършване на пощенски услуги, съгласно определените в чл. 38, т. 1 - 3 условия.
Чл. 20
Член 20 от Закона за пощенските услуги определя задълженията на пощенските оператори, които включват осигуряване на неприкосновеност на пощенските пратки, опазване на тайната на кореспонденцията, спазване на изискванията за пощенска сигурност и защита на личните данни. Операторите трябва да предприемат мерки за защита на пощенския трафик, да създават условия за контрол от компетентните органи и да спазват изисквания за опазване на околната среда. Освен това, те са длъжни да разработят процедури за обработка на рекламации и да съхраняват идентификационни данни на податели и получатели на пощенски пратки. На последно място, операторите трябва да поддържат актуален списък с точки на достъп.
Чл. 21
Чл. 21 от Закона за пощенските услуги регламентира задълженията на пощенските оператори да осигурят равнопоставен достъп на потребителите до пощенски услуги и да изготвят общи условия на договорите с тях. Тези условия трябва да включват информация за обхвата и характеристиките на услугите, изисквания за опаковка, условия за приемане и доставка на пратки, срокове за доставка и възстановяване на наложени платежи, права и задължения на страните, забранени предмети, процедури по рекламации и ред за решаване на спорове. Общите условия трябва да бъдат одобрени от Комисията за защита на потребителите и да бъдат публично достъпни.
Чл. 22
Чл. 22 от Закона за пощенските услуги позволява на пощенските оператори да сключват договори с други лица за извършване на конкретни дейности, свързани с пощенската услуга. Въпреки това, пощенският оператор остава отговорен за изпълнението на задълженията си съгласно закона и общите условия на договора с клиентите, дори когато дейностите се изпълняват от трети лица.
Чл. 23
Чл. 23 от Закона за пощенските услуги определя задълженията и правата на пощенските оператори при осигуряване на достъп до пощенската мрежа. Пощенският оператор, отговорен за универсалната пощенска услуга, трябва да осигури достъп на други оператори при условия на обективност и равнопоставеност. Достъпът може да бъде договорен и с оператори на неуниверсални услуги. Операторите носят отговорност за извършените услуги само за своята част, но солидарно отговарят пред потребителите за вреди при доставките. При несъгласие за условията на договора, страните могат да се обърнат към Комисията за регулиране на съобщенията за задължителни указания.
Чл. 23а
Чл. 23а от Закона за пощенските услуги предвижда, че пощенските оператори, които предлагат услуги в рамките на универсалната пощенска услуга, трябва да организират и осъществяват отчитане на дейността си, спазвайки приложимите счетоводни стандарти. Отчетността трябва да бъде както обща за дружеството, така и аналитична и поотделно за различните видове услуги: универсални, неуниверсални и други търговски дейности. Освен това, операторите, които предоставят услугата "пощенски парични преводи", трябва да водят отделна аналитична счетоводна отчетност за приходите от тази услуга.
Чл. 24
Универсалната пощенска услуга се предоставя от пощенски оператор, на когото е възложено задължението за извършването ѝ на територията на цялата страна. Операторът организира и управлява пощенската мрежа за осигуряване на тази услуга.
Чл. 25
Чл. 25 от Закона за пощенските услуги определя правомощията на пощенския оператор, който е задължен да предоставя универсалната пощенска услуга. Този оператор може да предлага и други пощенски услуги, съгласно условията на закона, както и допълнителни дейности, свързани с търговската му дейност.
Чл. 26
Чл. 26 от Закона за пощенските услуги регламентира участието на пощенски оператори, които са задължени да извършват универсалната пощенска услуга, в търговски дружества. Според алинея 1, те могат да участват с имущество от пощенската си мрежа само в дружества, които поемат част от лицензията им. Алинея 2 уточнява, че ако това имущество не пречи на изпълнението на лицензията, операторът може да участва и в дружества, които не поемат задължения по лицензията.
Чл. 27
Пощенският оператор, задължен да предоставя универсалната пощенска услуга, е длъжен да изпълнява актовете на Всемирния пощенски съюз, които са ратифицирани от България и са влезли в сила. Освен това, при предоставянето на пощенски услуги, операторът трябва да използва формулярите на Всемирния пощенски съюз.
Чл. 28
Пощенският оператор, който е задължен да предоставя универсални пощенски услуги, има право да членува в международни организации на пощенски оператори. Той е длъжен да информира министъра на транспорта и съобщенията за резултатите от участието си и поетите ангажименти чрез доклад.
Чл. 29
Чл. 29 от Закона за пощенските услуги регламентира компенсацията, която пощенският оператор получава от държавния бюджет за извършване на универсалната пощенска услуга, когато това води до нетни разходи и представлява несправедлива финансова тежест. Компенсацията се определя от Комисията за регулиране на съобщенията и не може да надхвърля размера на несправедливата финансова тежест. Средствата се предоставят авансово и се регулират от бюджета на Република България. В случай на превишение или недостатъчност на авансово предоставените средства, се прилагат специфични правила за корекция в следващите години.
Чл. 29а
Пощенският оператор, извършващ универсална пощенска услуга, трябва да подаде заявление за компенсиране на нетните разходи пред Комисията за регулиране на съобщенията до 31 май на текущата година. Заявлението трябва да бъде изготвено според указанията на Комисията и да съдържа изчислени нетни разходи. Ако не отговаря на изискванията, Комисията го връща за преработка. Одит на документите е задължителен, а резултатите са публично достъпни. Комисията взема решение за размера на нетните разходи и наличието на несправедлива финансова тежест в срок до три месеца. Решението е представено на министъра на транспорта и съобщенията, който го включва в бюджета за следващата година.
Чл. 29б
Чл. 29б от Закона за пощенските услуги регламентира задълженията на пощенския оператор, който извършва универсалната пощенска услуга. Операторът е длъжен да организира и отчита дейността си в съответствие с приложимите счетоводни стандарти, като разходите се разпределят по различни категории услуги. Приходите от универсалната услуга не могат да се използват за покриване на разходи за неуниверсални услуги. Комисията за регулиране на съобщенията има правомощия да установява правила за разпределение на разходите и да извършва проверки, чийто резултати са обществено достъпни. На базата на проверките, Комисията може да дава указания за промени или да съгласува резултатите.
Чл. 30
Държавата и общините имат правото да продават или предоставят недвижими имоти, които са частна собственост на държавата или общините, на пощенски оператори, без да е необходимо провеждането на търг или конкурс. Това се отнася за имоти, нужни за извършване на универсалната пощенска услуга.
Чл. 31
Пощенският оператор, извършващ универсалната пощенска услуга, има право да ползва безвъзмездно държавни и общински имоти за монтиране на пощенски кутии. Това се извършва след съгласуване с кметовете на съответните общини.
Чл. 31а
Член 31а от Закона за пощенските услуги е бил нов, обнародван в Държавен вестник, брой 87 от 2009 г., и е влязъл в сила на 03.11.2009 г. Впоследствие, той е отменен с Държавен вестник, брой 53 от 2019 г.
Чл. 31б
Чл. 31б от Закона за пощенските услуги постановява, че пощенският оператор, който е задължен да предоставя универсалната пощенска услуга, трябва да съдейства за нормалното протичане на измерванията, посочени в чл. 15, ал. 1, т. 7. Това е част от разпоредбите, свързани с универсалната пощенска услуга.
Чл. 32
Чл. 32 от Закона за пощенските услуги определя универсалната пощенска услуга като постоянна услуга, предоставяна в определено работно време, с качество, съответстващо на нормативите, и на достъпни цени. Тази услуга е достъпна за всички потребители на територията на страната, независимо от тяхното географско местоположение.
Чл. 33
Чл. 33 от Закона за пощенските услуги регламентира осигуряването на универсалната пощенска услуга, която трябва да се предоставя поне 5 дни в седмицата. Изключения се правят за труднодостъпни райони, където пощенският оператор определя работните дни в съгласие с местните власти. Услугата включва поне едно събиране на пощенски пратки и една доставка на получатели всеки работен ден. Броят и разположението на точките за достъп до пощенската мрежа трябва да отговарят на потребителските нужди и нормативите. Промените в броя на точките за достъп изискват одобрение от Комисията за регулиране на съобщенията, а операторът трябва да уведомява комисията за промените, които не изискват одобрение.
Чл. 34
Чл. 34 от Закона за пощенските услуги определя универсалната пощенска услуга, която включва приемане, пренасяне и доставяне на различни видове пощенски пратки и колети. Пратките се разделят на кореспондентски (до 2 кг), малки пакети (до 2 кг), печатни произведения (до 5 кг) и пратки за незрящи и слабовиждащи лица (до 7 кг). Колетите могат да бъдат до 20 кг. Услугите предлагат възможности за препоръка и обявена стойност. Пратките могат да бъдат с предимство или без предимство. Границата за тегло на колетите от други страни може да бъде по-висока. Универсалната пощенска услуга се предоставя в пакет от всички изброени услуги.
Чл. 35
Чл. 35 от Закона за пощенските услуги определя формата, минималните и максималните размери и начина на адресиране на пощенските пратки, както и на пратките с допълнителни услуги. Тези изисквания се основават на актовете на Всемирния пощенски съюз. Пощенският оператор, който осъществява универсална пощенска услуга, е задължен да информира потребителите за тези изисквания.
Чл. 36
Съгласно чл. 36 от Закона за пощенските услуги, пощенските пратки, посочени в чл. 34, се доставят на потребителите на определените места или съоръжения, съгласно разпоредбите на чл. 6, ал. 3.
Чл. 36а
Чл. 36а от Закона за пощенските услуги е нова разпоредба, която е била приета с ДВ, бр. 87 от 2009 г. и е влязла в сила на 03.11.2009 г. След това е отменена с ДВ, бр. 102 от 2010 г., в сила от 30.12.2010 г. Тази разпоредба е свързана с обхвата на универсалната пощенска услуга, като е предвидено да бъде разделена на две части: Раздел I "а", който касае пощенските услуги, включени в универсалната пощенска услуга, и Раздел I "б".
Чл. 36б
Чл. 36б определя пощенските услуги, които са част от универсалната пощенска услуга, включващи приемане, пренасяне и доставяне на различни видове пощенски пратки. Освен това, за предоставянето на тези услуги не се прилагат разпоредбите на чл. 32 и 33, нито правилата от чл. 66.
Чл. 37
Член 37 от Закона за пощенските услуги е бил изменян и допълван през 2006 и 2009 година, но в момента е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 53 от 2019 година.
Чл. 38
Чл. 38 от Закона за пощенските услуги определя неуниверсалните пощенски услуги, които включват пряка пощенска реклама, хибридна поща, куриерски услуги и пощенски парични преводи. Тези услуги са изменени с изменения от ДВ, бр. 53 от 2019 г.
Чл. 39
Чл. 39 от Закона за пощенските услуги определя индивидуалната лицензия като индивидуален административен акт, който се издава за три основни цели: 1) за извършване на универсалната пощенска услуга на територията на Република България от оператор с възложено задължение; 2) за услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга; 3) за извършване на пощенски парични преводи.
Чл. 40
Член 40 от Закона за пощенските услуги е бил изменен с ДВ, бр. 26 от 2003 г. и е влязъл в сила от 01.01.2003 г. Впоследствие е отменен с ДВ, бр. 87 от 2009 г., като отмяната е в сила от 03.11.2009 г.
Чл. 41
Чл. 41 от Закона за пощенските услуги определя, че изискванията за издаване на индивидуални лицензии за извършване на определени пощенски услуги са еднакви за всички кандидати, освен ако законът предвижда друго. Това означава, че всички кандидати за лицензии за услуги по чл. 39, т. 2 и/или 3 трябва да спазват същите условия, освен ако не е указано друго в закона.
Чл. 42
Чл. 42 от Закона за пощенските услуги предвижда, че издаването на индивидуални лицензии за извършване на услуги, посочени в чл. 39, т. 2 и/или 3, трябва да се осъществява при условия на публичност и равнопоставеност. Тази разпоредба е допълнена с изменения през 2006 и 2009 година.
Чл. 43
Чл. 43 от Закона за пощенските услуги определя изискванията за кандидатстване за индивидуална лицензия за извършване на пощенски услуги. Лицата, които желаят да получат лицензия, трябва да подадат заявление до Комисията за регулиране на съобщенията, в което да посочат идентификационни данни, видовете услуги, срока им на извършване и предполагаема дата на започване. Към заявлението се прилагат различни документи, включително удостоверение за регистрация, описание на технологичния процес, програма за мерките срещу изпиране на пари, данни за действителния собственик и бизнес план. Всички документи трябва да бъдат на български език и се заплаща такса за разглеждане на заявлението. Специфични изисквания важат и за заявители, които искат лицензия за пощенски парични преводи.
Чл. 44
Чл. 44 от Закона за пощенските услуги определя процедурата за разглеждане на заявления за индивидуални лицензии. Председателят на Комисията за регулиране на съобщенията назначава петчленна комисия от служители на администрацията, с трима резервни членове. Заседанията на комисията са редовни при присъствие на всички членове. Решенията се вземат с мнозинство от повече от половината от състава, а несъгласните членове могат да представят писмено мнение.
Чл. 45
Чл. 45 от Закона за пощенските услуги определя процедурата за разглеждане на заявления от Комисията по чл. 44. Комисията има 14-дневен срок за разглеждане на всяко заявление. При установяване на пропуски, заявителят се уведомява и има 10 дни за отстраняване на недостатъците. Ако пропуските не бъдат отстранени, Комисията не разглежда заявлението и уведомява заявителя. Също така, ако на заявителя е отнета лицензия и срокът за кандидатстване за нова не е изтекъл, заявлението също не се разглежда.
Чл. 46
Комисията, посочена в чл. 44, е задължена да предложи на Комисията за регулиране на съобщенията да издаде или да откаже индивидуална лицензия в срок от два месеца след подаването на заявлението, съгласно чл. 43 от Закона за пощенските услуги.
Чл. 47
Чл. 47 регламентира процедурата за издаване на индивидуална лицензия от Комисията за регулиране на съобщенията за извършване на определени пощенски услуги. Комисията трябва да вземе решение в срок от 14 дни, а при отказ да уведоми заявителя в срок от 3 дни. Лицензията може да бъде отказана при наличие на определени обстоятелства, които застрашават националната сигурност, или при финансови и правни проблеми на заявителя. Решението за отказ трябва да бъде мотивирано.
Чл. 47а
Член 47а от Закона за пощенските услуги е бил нов, приет с ДВ, бр. 37 от 2006 г. и е влязъл в сила на 05.05.2006 г. Впоследствие е отменен с ДВ, бр. 53 от 2019 г.
Чл. 48
Чл. 48 от Закона за пощенските услуги регламентира издаването и прехвърлянето на индивидуални лицензи. Лицензиите са лични и не подлежат на прехвърляне, освен в случай на лицензия за универсалната пощенска услуга, която не може да бъде прехвърляна. Други лицензии могат да бъдат прехвърляни на трети лица само със съгласието на Комисията за регулиране на съобщенията. За прехвърляне на лицензия операторът подава заявление, към което прилага декларация от третото лице и необходимите документи. При нередовни документи, Комисията уведомява заявителя да отстрани нередовностите в срок от 10 дни. Отказ за прехвърляне може да бъде издаден при наличие на определени обстоятелства.
Чл. 48а
Чл. 48а от Закона за пощенските услуги регламентира прехвърлянето на дялове или акции в търговски дружества, които са пощенски оператори и имат индивидуална лицензия. Прехвърлянето или приемането на нови съдружници изисква разрешение от Комисията за регулиране на съобщенията. При прехвърляне на предприятия от еднолични търговци също е необходимо разрешение. Към искането за разрешение се прилагат определени документи, а при нередовности Комисията уведомява заявителя да отстрани проблемите в срок. Комисията може да откаже разрешение при наличие на определени обстоятелства.
Чл. 49
Член 49 от Закона за пощенските услуги е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 102 от 2010 г., и влиза в сила от 30 декември 2010 г.
Чл. 50
Член 50 от Закона за пощенските услуги предвижда, че Комисията за регулиране на съобщенията вписва индивидуалните лицензии в специален регистър. В регистъра се отразяват: регистрационен номер и дата на вписване, наименование и идентификационен код на лицензираното лице, услуги, които ще се извършват, и срок на действие на лицензията. Вписват се също промени по данните, срок за временно спиране на лицензията и период, през който не може да се кандидатства за нова лицензия след отнемане. Регистърът е публичен.
Чл. 51
Чл. 51 от Закона за пощенските услуги регламентира задълженията на Комисията за регулиране на съобщенията относно публичността на информацията за индивидуалните лицензии на пощенските оператори. Комисията публикува на своята интернет страница информация за издадените, прехвърлените, прекратените и отнетите лицензии, както и информация за правата и задълженията на операторите, с изключение на определени изисквания и схеми за достъп до пощенската мрежа.
Чл. 52
Чл. 52 от Закона за пощенските услуги определя, че индивидуалната лицензия за извършване на услуги по чл. 39, т. 2 и/или 3 е със срок до 20 години. Срокът може да бъде удължен по искане на лицензирания от Комисията за регулиране на съобщенията, при условие че лицензираният отговаря на изискванията на законодателството, не е получавал предупреждение за отнемане на лицензията и не съществуват обстоятелства по чл. 47, ал. 2, т. 4.
Чл. 53
Чл. 53 от Закона за пощенските услуги определя изискванията, които трябва да бъдат включени в индивидуалната лицензия за предоставяне на пощенски услуги. Тези изисквания обхващат равнопоставеност на потребителите, условия за доставка на пощенски пратки, пощенска сигурност, опазване на околната среда, разработване на общи условия на договора, предоставяне на информация на потребителите, отчетност, контрол от лицензиращия, както и условия за изменение и отнемане на лицензията.
Чл. 54
Чл. 54 от Закона за пощенските услуги определя задълженията на пощенските оператори, които извършват универсалната пощенска услуга. В индивидуалната лицензия на оператора се вписват задължения за осигуряване на универсалната услуга на територията на цялата страна, достатъчна гъстота на достъп до пощенската мрежа, спазване на нормативите за качество, съдействие при измервания, представяне на цените на услугите, водене на аналитична счетоводна отчетност, доказване на нетните разходи, използване на пощенски марки, освобождаване от заплащане в предвидени случаи, изпълнение на актовете на Всемирния пощенски съюз, продажба на пощенски марки и продукти, продажба на международни купон-отговори, ползване на датни клейма, и предоставяне на информация на потребителите.
Чл. 55
Чл. 55 от Закона за пощенските услуги регламентира условията за изменения, допълнения, временно спиране или предсрочно прекратяване на индивидуалните лицензии от Комисията за регулиране на съобщенията. Това може да се извърши едностранно с мотивирано решение след писмено уведомление, при наличие на определени обстоятелства, като непреодолима сила, национална сигурност, промени в законодателството и др. Комисията може също така да прекрати индивидуални лицензии предсрочно в случаи на смърт на лицензирания, прекратяване на пощенския оператор или отнемане на лицензията.
Чл. 56
Чл. 56 от Закона за пощенските услуги предвижда, че лицензиран пощенски оператор може да подаде мотивирано искане до Комисията за регулиране на съобщенията за изменение или допълнение на индивидуалната лицензия. Комисията разглежда искането в срок до два месеца и може да го приеме или да го откаже с мотиви. Освен това, операторът може да поиска предсрочно прекратяване на лицензията, като уведоми Комисията шест месеца предварително. След изтичането на този срок, Комисията прекратява лицензията с решение.
Чл. 57
Чл. 57 от Закона за пощенските услуги определя условията, при които Комисията за регулиране на съобщенията може да отнеме индивидуалната лицензия за извършване на пощенски услуги. Отнемането може да се извърши при системни нарушения на закона, неизпълнение на изискванията за пощенска сигурност, уведомление по данъчни правила, нарушения свързани с изпирането на пари и финансирането на тероризма, наличие на определени обстоятелства и при непредоставяне на услугите, предмет на лицензията. С решението за отнемане се определя срок от минимум две години, в който лицето не може да кандидатства за нова лицензия или да придобива дялове в лицензиран оператор.
Чл. 58
Член 58 от Закона за пощенските услуги описва реда и изискванията за извършване на неуниверсални пощенски услуги. Текстът е изменян и допълван през годините, като последната промяна настъпва на 30.12.2010 г., когато предишните разпоредби са отменени. Заглавието на раздела е изменено на 03.11.2009 г.
Чл. 59
Член 59 от Закона за пощенските услуги регламентира условията за извършване на неуниверсални пощенски услуги. Лицата, желаещи да предоставят такива услуги, трябва да подадат писмено уведомление до Комисията за регулиране на съобщенията, което да включва идентификационни данни, описание на услугите, контактна информация и дата на започване на дейността. Към заявлението се прилага документ за регистрация и декларация за приемане на задълженията по закона. Уведомлението се подава на български език и при непълнота Комисията уведомява за корекции. След установяване на коректност, лицето се вписва в публичен регистър. Операторите могат да искат удостоверение за вписване, за което се заплаща такса. Заличаване от регистъра може да се случи при определени обстоятелства, включително смърт на едноличен търговец или прекратяване на юридическо лице.
Чл. 59а
Член 59а от Закона за пощенските услуги е нова разпоредба, която е била приета с ДВ, бр. 26 от 2003 г. и е влязла в сила на 01.01.2003 г. Впоследствие, същата разпоредба е отменена с ДВ, бр. 87 от 2009 г., като отмяната е в сила от 03.11.2009 г.
Чл. 59б
Член 59б от Закона за пощенските услуги е нов, добавен с ДВ, бр. 26 от 2003 г. и влиза в сила от 01.01.2003 г. Впоследствие е отменен с ДВ, бр. 87 от 2009 г., с влизане в сила на 03.11.2009 г.
Чл. 60
Пощенските оператори, които предлагат неуниверсални пощенски услуги, са задължени да осигуряват неприкосновеност на пощенските пратки и да опазват тайната на кореспонденцията. Те трябва да изпълняват изискванията за пощенска сигурност и да не пренасят забранени предмети. Операторите трябва да предприемат мерки за защита на пощенския трафик и да осигурят условия за контрол от компетентните органи. Освен това, те трябва да опазват околната среда и да съдействат при осигуряване на пощенски услуги в извънредни ситуации. Накрая, операторите не могат да извършват определени услуги и трябва да ползват отпечатъци при определени условия.
Чл. 61
Чл. 61 от Закона за пощенските услуги определя правомощията на пощенските оператори и Комисията за регулиране на съобщенията относно неуниверсалните пощенски услуги. Операторите могат да прекратят предоставянето на тези услуги, уведомявайки Комисията. При установяване на неизпълнение на задълженията, Комисията уведомява оператора и му дава срок за отстраняване на проблемите. Ако операторът не изпълни задълженията си, Комисията може да наложи санкции или да преустанови дейността му при системни нарушения. Операторите могат да подадат ново уведомление за същите услуги след 6 месеца от решението за преустановяване.
Чл. 61а
Чл. 61а от Закона за пощенските услуги е отменен, след като е бил в сила от 05.05.2006 г. до 03.11.2009 г. Раздел V, който касае таксите, е изменен с изменения от ДВ, бр. 87 от 2009 г. и ДВ, бр. 102 от 2010 г., с влизане в сила на последното изменение на 30.12.2010 г.
Чл. 62
Чл. 62 от Закона за пощенските услуги регламентира заплащането на лицензионни такси от пощенските оператори. Таксите включват първоначална такса при издаване на лицензия, годишна такса за контрол, както и такса за изменение или прехвърляне на лицензия. Операторите, извършващи неуниверсални услуги, заплащат и еднократна такса за удостоверение за вписване в регистър.
Чл. 63
Член 63 от Закона за пощенските услуги определя, че размерът на таксите, сроковете и начинът на плащането им се определят от Министерския съвет, по предложение на Комисията за регулиране на съобщенията и министъра на финансите. Текстът е изменян многократно, с последни изменения през 2010 г.
Чл. 64
Чл. 64 от Закона за пощенските услуги определя, че таксите, посочени в чл. 62, се постъпват и отчитат по бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията. Тази комисия е администратор на приходите от тези такси. Изменението е в сила от 01.01.2020 г.
Чл. 65
Законът определя, че цените на пощенските услуги се определят от пощенските оператори, с изключение на цената на универсалната пощенска услуга. Цената на универсалната пощенска услуга се образува от оператора и трябва да бъде съгласувана с Комисията за регулиране на съобщенията 30 дни преди влизането й в сила. Операторите на неуниверсални услуги също трябва да уведомят Комисията 10 дни преди влизането на новите цени. Ако цената не отговаря на изискванията, Комисията може да задължи оператора да я преработи. При непредставяне на коригирани цени, Комисията може да откаже съгласуването им.
Чл. 66
Чл. 66 от Закона за пощенските услуги определя, че цените на услугите от универсалната пощенска услуга се образуват и прилагат съгласно наредба на Министерския съвет, разработена от Комисията за регулиране на съобщенията. Правилата за образуване на цените следва да осигуряват еднакви цени за еднакви услуги в цялата страна, равнопоставеност на потребителите, достъпност на цените, ориентиране на цените според разходите и осигуряване на разумна печалба. С наредбата се определят условията, при които пощенският оператор може да договаря цени, различни от стандартните, при спазване на принципите на публичност и равнопоставеност.
Чл. 67
Член 67 от Закона за пощенските услуги е бил изменен с ДВ, бр. 112 от 2001 г. и е влязъл в сила от 05.02.2002 г. Впоследствие е отменен с ДВ, бр. 26 от 2003 г., като отмяната е в сила от 01.01.2003 г.
Чл. 68
Чл. 68 от Закона за пощенските услуги задължава пощенските оператори да обявяват цените на предоставяните от тях услуги на достъпно място за потребителите и да ги публикуват на своите интернет страници. Този член е изменен и допълнен с изменения, влезли в сила през 2006 и 2009 година.
Чл. 69
Цените на пощенските услуги се предплащат от потребителите, като заплащането може да бъде в брой, безкасово чрез пощенски марки или по друг начин, в зависимост от реда, определен от пощенския оператор. Освен това, пощенските услуги могат да се заплащат и в определени срокове по договаряне с оператора.
Чл. 70
Член 70 от Закона за пощенските услуги определя, че пощенската марка служи като знак и доказателство за платена цена за пощенски услуги, предоставяни от пощенския оператор, който е задължен да извършва универсалната пощенска услуга. Пощенският оператор определя видовете услуги, за които се заплаща с пощенски марки, и уведомява Комисията за регулиране на съобщенията за тези услуги.
Чл. 71
Министърът на транспорта и съобщенията отговаря за издаването и пускането в употреба на пощенски марки, илюстровани пощенски карти и пощенски пликове. Тези продукти трябва да имат отпечатан специален знак за цената на пощенските услуги, както и специални пощенски печати, които се основават на годишен тематичен план.
Чл. 72
Чл. 72 от Закона за пощенските услуги регламентира продажбата на пощенски марки и продукти. Продажбата на неупотребявани пощенски марки се извършва по номинална стойност на територията на България. Пощенски продукти с отпечатан върху тях знак за цената се продават по обозначената цена. Тези продажби се осъществяват от пощенския оператор и от други лица, които имат договор с него.
Чл. 73
Член 73 от Закона за пощенските услуги е бил изменян многократно, като последното изменение е направено с ДВ, бр. 102 от 2010 г., когато е отменен. Той е в сила до 30.12.2010 г.
Чл. 74
Министърът на транспорта и съобщенията има правомощия да изважда от употреба пощенските марки, съгласно разпоредбите на чл. 71 от закона. Последните изменения на чл. 74 са извършени с ДВ, бр. 66 от 2023 г., и влизат в сила от 05.08.2023 г.
Чл. 75
Чл. 75 от Закона за пощенските услуги регламентира процеса на пускане в употреба и изваждане от употреба на пощенски марки, пощенски продукти и специални пощенски печати. Тези действия се извършват с заповед на министъра на транспорта и съобщенията. Информация за тях се публикува на интернет страницата на министерството и в стационарните пощенски станции на пощенския оператор, който е задължен да извършва универсалната пощенска услуга.
Чл. 76
Чл. 76 от Закона за пощенските услуги определя условията и реда за издаване и пускане в употреба на пощенски марки, пощенски продукти и специални пощенски печати. Също така, той регламентира и процедурата за изваждане от употреба на пощенски марки. Тези условия и редове се определят с наредба на министъра на транспорта и съобщенията.
Чл. 77
Чл. 77 от Закона за пощенските услуги определя какви средства могат да се използват от пощенските оператори за удостоверяване на заплащането на пощенските услуги. Пощенските оператори, задължени да предоставят универсални пощенски услуги, могат да използват пощенски марки, отпечатъци от различни устройства и датни клейма, които съдържат информация за идентификация. Всички отпечатъци трябва да се регистрират в Комисията за регулиране на съобщенията, а забранено е използването на отпечатъци, които не са регистрирани или са извадени от употреба.
Чл. 78
Член 78 от Закона за пощенските услуги се отнася до международните купони-отговор. Текстът е бил изменян и отменян, като последната промяна е направена през 2010 г. Този член е част от Раздел IV на закона, който се фокусира върху международните пощенски услуги и купони-отговори.
Чл. 79
Чл. 79 от Закона за пощенските услуги определя условията за заплащане на международни пощенски услуги, извършвани от пощенски оператори, които предлагат универсална пощенска услуга. В текста се посочва, че за това могат да се използват международни купони-отговор, които са специални формуляри с определена стойност, одобрени от Всемирния пощенски съюз. Подателят предплаща цената на кореспондентска пратка-отговор, а продажбата на тези купони в България е разрешена само на оператори, осигуряващи универсалната пощенска услуга.
Чл. 80
Чл. 80 от Закона за пощенските услуги определя условията, при които определени пощенски услуги са освободени от заплащане. Освобождават се следните услуги: 1. Служебни пощенски пратки на министъра на транспорта, Комисията за регулиране на съобщенията и пощенския оператор, свързани с пощенската дейност и международната кореспонденция. 2. Пратки за незрящи и слабовиждащи лица до 7 кг, с изключение на разходите за въздушен транспорт. 3. Пощенски пратки за военнопленници и интернирани граждански лица, посочени в Женевската конвенция. Освен това, освободена от заплащане е услугата пощенски парични преводи за военнопленници и интернирани лица, извършвана от пощенския оператор.
Чл. 81
Пощенските оператори и лицата, участващи в предоставянето на пощенски услуги, имат задължението да защитават тайната на кореспонденцията. Това задължение важи както по време на извършването на услугата, така и след нейното приключване.
Чл. 82
Чл. 82 от Закона за пощенските услуги определя забраните за пощенските оператори относно обработването на пощенски пратки. Операторите нямат право да присвояват, отварят или вземат съдържание от пощенски пратки, освен в определени случаи. Те също така не могат да предоставят информация за пратки на трети лица или да разкриват съдържание на пратки, освен на подателя и получателя или упълномощени от тях лица.
Чл. 83
Международните пощенски пратки подлежат на митнически контрол в съответствие с действащото законодателство, а именно Закона за митниците и неговите подзаконови актове. Контролът на тези пратки се осъществява с предимство, което означава, че те имат приоритет при проверките от митническите органи.
Чл. 84
Съгласно Чл. 84 от Закона за пощенските услуги, върху суми, преведени с пощенски паричен превод, може да се налагат запори за задължения на подателя или получателя, докато сумите не бъдат изплатени на получателя. И подателят, и получателят трябва да бъдат уведомени писмено за наложения запор.
Чл. 85
Пощенските оператори дължат обезщетение на потребителите в следните случаи: загуба, кражба или повреда на пощенски колети и пратки, връщане на колети без мотиви, неспазване на сроковете за доставка на пратки и парични преводи, както и неправилно изплатени суми по парични преводи. Размерите на обезщетенията се определят в общите условия на договорите и се обявяват на публични места в пощенските станции.
Чл. 86
Подателят или получателят на пощенската пратка или паричен превод имат право на писмена рекламация в срок от 6 месеца след приемането на пратката. Пощенските оператори трябва да проучат рекламацията и да уведомят рекламанта в срок от 1 месец за вътрешни и 3 месеца за международни пратки. При уважаване на рекламацията, обезщетението се изплаща в срок от 1 месец. Ако рекламацията е отхвърлена или оставена без отговор, рекламантът може да поиска становище от Комисията за регулиране на съобщенията в срок от 30 дни. Иска пред съда може да се предяви без предварителна процедура пред Комисията.
Чл. 87
Чл. 87 от Закона за пощенските услуги определя условията, при които пощенските оператори не носят отговорност за загуба, повреда или унищожаване на пощенски пратки. Основните случаи включват: непрепоръчани пратки, повреждане поради непреодолима сила, унищожаване на документи, виновно поведение на подателя, забранени предмети, непълен или погрешен адрес, и ненавременно предявяване на рекламации от податели или получатели.
Чл. 88
Член 88 от Закона за пощенските услуги е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 87 от 2009 г., и влиза в сила от 03.11.2009 г.
Чл. 89
Подателите на пощенски пратки са отговорни за всякакви повреди, причинени от съдържанието на техните пратки на други пощенски пратки, като отговорността е в размерите, в които пощенските оператори отговарят на увредените лица. Те също така носят отговорност за вредите, причинени на самите пощенски оператори.
Чл. 90
Чл. 90 от Закона за пощенските услуги установява забрани за поставяне на определени вещества и предмети във вътрешни и международни пощенски пратки. Забранените предмети включват наркотични вещества, оръжие, опасни вещества, предмети, противоречащи на нравствените норми, религиозни материали на нерегистрирани организации, движими паметници на културата без разрешение, акцизни стоки и отпадъци от тютюн. Освен това, в пощенските пратки не се допуска поставянето на ценни предмети, освен в пратки с обявена стойност.
Чл. 91
Чл. 91 от Закона за пощенските услуги регламентира ограниченията относно веществата и предметите, които могат да се включват в международните пощенски пратки. Според алинея 1, в международните пратки не могат да се поставят вещества и предмети, които са забранени в страната на местоназначението, както и други предмети, посочени в международни договори. Алинея 2 задължава пощенските оператори да информират подателите за забранените вещества и предмети.
Чл. 92
Чл. 92 от Закона за пощенските услуги предвижда, че при наличие на съмнение за забранени предмети или вещества в пощенските пратки, пощенският оператор е задължен да поиска съгласие от подателя за извършване на проверка. В случай на отказ от страна на подателя, пратката не се приема.
Чл. 93
Чл. 93 от Закона за пощенските услуги предвижда, че когато има основателни съмнения, че пощенска пратка съдържа забранени предмети или вещества, пощенският оператор, заедно с лицето, извършващо проверката, може да задържи пратката и да поиска писмено съгласие от подателя или получателя за отварянето ѝ. При отказ или липса на отговор, проверяващият уведомява оператора, който от своя страна информира компетентните държавни органи за предприемане на следващи действия.
Чл. 94
Чл. 94 от Закона за пощенските услуги определя, че контролът за спазването на закона и подзаконовите актове, издадени на негово основание, се осъществява от Комисията за регулиране на съобщенията. Комисията взаимодейства с различни министерства и компетентни органи при осъществяване на този контрол.
Чл. 95
Чл. 95 от Закона за пощенските услуги предвижда, че председателят на Комисията за регулиране на съобщенията има правомощия да назначава служители от администрацията с цел осъществяване на контрол по закона. В допълнение, той може да назначава служители и за контрол в съответствие със Закона за мерките срещу изпирането на пари и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, касаещи пощенските оператори, които имат лиценз за извършване на пощенски парични преводи.
Чл. 95а
Оправомощените служители имат право на свободен достъп до обекти, да изземват и задържат доказателства, да изискват документи и да съставят актове за нарушения, свързани с контрола на пощенските услуги.
Чл. 95б
Оправомощените служители по чл. 95 от Закона за пощенските услуги имат задължения да се легитимират с служебни карти при проверки, да установяват и отразяват точно фактите от контрола, да дават задължителни предписания за отстраняване на несъответствия, както и да опазват служебната и търговската тайна, като не разгласяват информация от проверките преди тяхното приключване и не я използват извън предназначението и.
Чл. 95в
Пощенските оператори имат задължения да осигуряват свободен достъп и условия за работа в обектите, които подлежат на контрол, както и да предоставят необходимите сведения и документи, свързани с осъществяването на контрола.
Чл. 96
Чл. 96 от Закона за пощенските услуги предвижда, че председателят на Комисията за регулиране на съобщенията има правомощия да издава наказателни постановления въз основа на актовете по чл. 95а, т. 4. Процедурата по установяване на нарушения, издаване, обжалване и изпълнение на наказателните постановления се осъществява съгласно Закона за административните нарушения и наказания.
Чл. 96а
Чл. 96а от Закона за пощенските услуги предвижда, че председателят на Комисията за регулиране на съобщенията може да издава заповеди за спиране на извършването на пощенски услуги, ако се установи нарушение на закона или на актовете, издадени на неговата основа. Тази мярка се прилага до отстраняване на нарушенията. Вторият параграф е отменен.
Чл. 97
Член 97 от Закона за пощенските услуги е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 26 от 2003 г., и влиза в сила от 01.01.2003 г.
Чл. 98
Член 98 от Закона за пощенските услуги е бил изменен през 2003 г. и след това отменен през 2006 г. Този член е част от глава дванадесета, която се отнася до административнонаказателните разпоредби в закона.
Чл. 99
Законът предвижда следните наказания за нарушения: 1. Без лицензия за извършване на услуги по чл. 39 - глоба от 10 000 до 20 000 лв. 2. Извършване на неуниверсални пощенски услуги без уведомление - глоба от 1000 до 10 000 лв. 3. За нарушения от юридически лица и еднолични търговци по ал. 1 - имуществена санкция от 15 000 до 25 000 лв. 4. За нарушения от юридически лица и еднолични търговци по ал. 2 - имуществена санкция от 1500 до 15 000 лв. 5. Наказание за продължаване на услуги след отнемане на лицензия - имуществена санкция от 15 000 до 25 000 лв.
Чл. 100
Законът за пощенските услуги предвижда имуществени санкции за пощенски оператори в случай на нарушения. На оператор, който наруши условията на индивидуалната лицензия, се налага санкция от 1000 до 10 000 лв. Ако операторът извършва неуниверсални пощенски услуги и наруши изискванията, санкцията е от 1000 до 5000 лв.
Чл. 100а
Член 100а от Закона за пощенските услуги е нов, въведен с ДВ, бр. 37 от 2006 г. и е в сила от 05.05.2006 г. Той е изменен с ДВ, бр. 87 от 2009 г. и е в сила от 03.11.2009 г. По-късно, членът е отменен с ДВ, бр. 102 от 2010 г. и е в сила от 30.12.2010 г.
Чл. 100б
На пощенски оператор, който предоставя услуги без одобрени общи условия от Комисията за регулиране на съобщенията, се налага имуществена санкция от 200 до 2000 лв. Ако операторът не спазва определени изисквания, санкцията е между 1000 и 5000 лв. При повторно нарушение, наказанието е от 5000 до 10 000 лв.
Чл. 101
Чл. 101 от Закона за пощенските услуги предвижда наказания за нарушаване на тайната на кореспонденцията. Физическите лица, които отворят чужда пощенска пратка или я присвоят, могат да бъдат глобени с суми от 500 до 5000 лв. Юридическите лица и едноличните търговци, извършили същото нарушение, подлежат на имуществена санкция от 700 до 7000 лв.
Чл. 102
Чл. 102 от Закона за пощенските услуги предвижда наказания за лица, които поставят забранени предмети и вещества в пощенски пратки. За физически лица, глобата е между 500 и 5000 лв., а пратката се отнема в полза на държавата. За юридически лица и еднолични търговци, имуществената санкция е между 700 и 7000 лв.
Чл. 103
Чл. 103 от Закона за пощенските услуги предвижда, че пощенски оператор, който без договор ползва пощенската мрежа на оператор с универсална пощенска услуга или на лицензирани оператори за препращане на пощенски пратки, подлежи на имуществена санкция от 1000 до 5000 лв. Текстът е изменян и допълван през годините, като последното изменение е от 2019 г.
Чл. 104
Член 104 от Закона за пощенските услуги предвижда наказания за лица, които използват подправени или извадени от употреба пощенски марки, печати и известия. Физическите лица, извършили такова нарушение, се наказват с глоба от 500 до 5000 лв. Юридическите лица и едноличните търговци, извършили същото нарушение, подлежат на имуществена санкция от 700 до 7000 лв.
Чл. 105
Член 105 от Закона за пощенските услуги предвижда санкции за пощенските оператори, които не предоставят информация на Комисията за регулиране на съобщенията или предоставят неверна информация. За непредоставяне на информация, санкцията е между 500 и 2500 лв. За препятстване на контрола, глобата е от 100 до 1000 лв., а за юридически лица - от 150 до 1500 лв. Операторите, отговорни за универсалната пощенска услуга, които не предоставят необходимите документи или информация, могат да бъдат санкционирани с 1000 до 10 000 лв.
Чл. 105а
Чл. 105а от Закона за пощенските услуги предвижда имуществени санкции за пощенски оператори, които не изпълнят влязло в сила решение на Комисията за регулиране на съобщенията. Санкциите варират от 200 до 2000 лв. за оператори, които не са задължени да извършват универсалната пощенска услуга. За оператори с такова задължение, санкцията е между 200 и 5000 лв.
Чл. 105б
На пощенския оператор, който е задължен да извършва универсалната пощенска услуга, се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 50 000 лв. при неизпълнение на нормативите по чл. 15, ал. 1, т. 7 от Закона за пощенските услуги.
Чл. 105в
Чл. 105в от Закона за пощенските услуги предвижда наказания за нарушения на закона или актовете, издадени на негово основание. Физическите лица, извършили нарушение, се наказват с глоба от 500 до 5000 лв. За нарушения, извършени от юридически лица и еднолични търговци, се налага имуществена санкция в размер от 700 до 7000 лв.
Чл. 105г.
Законът предвижда имуществени санкции за пощенски оператори, които не предоставят информация или предоставят невярна, непълна или неточна информация по различни параграфи от Регламент (ЕС) 2018/644. Санкциите варират от 200 до 1000 лв. за по-леките нарушения и от 500 до 2500 лв. за по-сериозни нарушения, включително непредоставяне на информация в срок или по искане на Комисията за регулиране на съобщенията.
Чл. 106
Член 106 от Закона за пощенските услуги е бил изменен два пъти, първоначално през 2003 г. и след това през 2009 г., но е отменен през 2019 г. Тази статия не е в сила след отмяната й.
Чл. 106а
Чл. 106а от Закона за пощенските услуги регламентира, че глобите и имуществените санкции от влезли в сила наказателни постановления постъпват в банковата сметка на Комисията за регулиране на съобщенията. Председателят на Комисията или упълномощено от него лице определя срок за доброволно изпълнение на санкциите. Несъбраните глоби и имуществени санкции се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Чл. 107 и Допълнителни разпоредби
Законът за пощенските услуги регламентира предоставянето на пощенски услуги в България, включително приемането, пренасянето и доставянето на пощенски пратки. Повторните нарушения на закона водят до глоба или имуществена санкция в двоен размер. Законът дефинира различни термини, свързани с пощенските услуги, включително "приемане на пощенски пратки", "доставяне на пощенски пратки", "пощенски колет" и "пощенски паричен превод". Включва също и допълнителни услуги като "препоръка" и "обявена стойност". Законът предвижда и преходни и заключителни разпоредби, които определят сроковете за привеждане на подзаконовите актове в съответствие с новите разпоредби.
§1
Този раздел от Закона за пощенските услуги определя основни термини и понятия, свързани с пощенските услуги, включително приемане, пренасяне и доставяне на пощенски пратки, както и различни видове пратки като кореспондентски, печатни произведения, малки пакети и пощенски колети. Определят се и услуги като пощенски паричен превод, препоръка, наложен платеж и обявена стойност. Преходните разпоредби посочват, че подзаконовите нормативни актове, издадени от министъра на транспорта, запазват действието си и трябва да бъдат приведени в съответствие с новия закон в срок от 6 месеца.
§3
В Закона за концесиите се извършват изменения, включително отмяна на текстове в член 4, алинея 1, точка 5 и член 5, точка 2. Тези изменения са част от преходните и заключителни разпоредби на Закона за пощенските услуги.
§4 от Преходните и Заключителни разпоредби
С §4 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за пощенските услуги, в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се добавя алинея 6 в чл. 113, която постановява, че услугите по алинеи 1-5 се заплащат от Министерството на отбраната на пощенските оператори, които са ги извършили. Тази разпоредба влиза в сила от 01.01.2001 г.
Параграф §5
В Закона за далекосъобщенията се въвеждат изменения, сред които: отменя се точка 5 от член 15; добавя се нова точка 2 в член 19, свързана с лицензионни такси за неуниверсални пощенски услуги; преномерират се съществуващите точки; добавя се нова точка 7 в член 20, касаеща финансовото подпомагане на основния пощенски оператор; и в член 22, ал. 3 се заличават думите "както и пощенските съобщения".
§6
Параграф 6 от Закона за пощенските услуги установява държавен монопол върху резервирания сектор на универсалната пощенска услуга до 31 декември 2010 г. Услугите в резервирания сектор включват вътрешни и международни кореспондентски пратки с определени граници за тегло и цена. От 1 януари 2006 г. и 1 януари 2007 г. са въведени нови ограничения за тегло и цени. Държавата предоставя услугите с лицензия на "Български пощи" - ЕАД, а приходите от резервирания сектор могат да покриват дефицити от нерезервирания сектор. При недостатъчни приходи, общият дефицит се покрива от държавния бюджет.
§7
Специалната куриерска служба, която е част от Министерството на държавната администрация и административната реформа, ще продължи да извършва дейността си по приемане, пренасяне и доставка на пощенски услуги, както е посочено в чл. 11, ал. 1 от Закона за пощенските услуги, до момента на преобразуването и одобрението от Министерския съвет, съгласно чл. 11, ал. 2 от същия закон.
§9
В срок от шест месеца след влизането в сила на закона, министърът на транспорта и съобщенията е задължен да издаде индивидуална лицензия на "Български пощи" - ЕАД, за предоставяне на универсалната пощенска услуга.
§10
Параграф §10 от Закона за пощенските услуги е бил изменян няколко пъти, с изменения, публикувани в Държавен вестник през 2003, 2006, 2008 и 2009 г. Последното изменение е влязло в сила на 01.01.2011 г., но параграфът е отменен с публикуване в Държавен вестник на 30.12.2010 г.
§11
Лицата, извършващи пощенски услуги преди влизането в сила на закона, трябва да получат лицензия или да се регистрират в срок от шест месеца. Ако не подадат заявления в този срок, дейността им се прекратява. Министърът на транспорта и съобщенията е длъжен да издаде или откаже лицензия в срок от три месеца след подаването на заявлението.
§ 12
Законът за пощенските услуги влиза в сила на 1 август 2000 г., с изключение на § 4, който влиза в сила на 1 януари 2001 г. Законът е приет от ХХХVIII Народно събрание на 20 юли 2000 г. и е официално подпечатан.
§60 от Закона за пощенските услуги
В параграф §60 се указва, че актовете по чл. 11, ал. 3 и чл. 15, ал. 1, т. 11, 12, 13 и 14 трябва да бъдат приети в срок от 6 месеца след влизането в сила на Закона за пощенските услуги. Допълнително, се споменава, че разпоредбите са част от Закона за защита на потребителите, който е обнародван в Държавен вестник, брой 99 от 2005 г. и влиза в сила от 10.06.2006 г.
§34 от Закона за пощенските услуги
Законът за пощенските услуги влиза в сила 6 месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени членове, които влизат в сила от датата на присъединяването на Република България към Европейския съюз. Преходните и заключителни разпоредби също се отнасят до данъчно-осигурителния процесуален кодекс, който е в сила от 01.01.2006 г.
§ 88
Кодексът влиза в сила от 1 януари 2006 г., с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Параграфите, които не влизат в сила на 1 януари 2006 г. включват чл. 179, ал. 3, чл. 183, ал. 9, § 10, т. 1, буква "д" и т. 4, буква "в", § 11, т. 1, буква "б" и § 14, т. 12.
§ 56
Законът за пощенските услуги влиза в сила на 1 януари 2008 г., с изключение на параграфи 2 и 3, които влизат в сила от деня на обнародването му. Преходните и заключителните разпоредби към закона за изменение и допълнение на закона за пощенските услуги са обнародвани в Държавен вестник, бр. 37 от 2006 г. и влизат в сила от 5 май 2006 г.
§100
Комисията за регулиране на съобщенията е задължена в срок от 6 месеца след влизането в сила на Закона за пощенските услуги да приведе в съответствие с него издадените индивидуални лицензии за извършване на универсалната пощенска услуга или на част от нея.
§ 101
Законът за пощенските услуги влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила на по-късни дати. Параграф 98 влиза в сила на 1 януари 2006 г., § 62, т. 1 на 11 юни 2006 г., а параграфи 13, 32 и 34 на 1 януари 2007 г. Някои разпоредби, свързани с присъединяването на България към Европейския съюз, ще влязат в сила на датата на присъединяване.
§11 от Закона за пощенските услуги
Законът за пощенските услуги влиза в сила с влизането в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за държавна агенция "Национална сигурност" са обнародвани в Държавен вестник, брой 109 от 2007 година и влизат в сила от 1 януари 2008 година.
§44 от Закона за пощенските услуги
Законът за пощенските услуги влиза в сила на 1 януари 2008 г. Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и за Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, който е обнародван в Държавен вестник, брой 35 от 2009 г. и влиза в сила от 12 май 2009 г.
§46
Законът за пощенските услуги влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Допълнителните разпоредби касаят изменения и допълнения на закона, който е обнародван в брой 87 от 2009 г. и влиза в сила на 03.11.2009 г.
§110
С този закон се въвеждат разпоредби на Директива 2008/6/ЕО, която изменя Директива 97/67/ЕО, с цел пълно изграждане на вътрешния пазар на пощенски услуги в Европейския съюз. Законът за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги е обнародван в Държавен вестник, брой 87 от 2009 г. и влиза в сила на 3 ноември 2009 г.
§112
Комисията за регулиране на съобщенията е задължена в срок от 6 месеца след влизането в сила на Закона за пощенските услуги да приведе издадените индивидуални лицензии в съответствие с новите разпоредби на закона.
§ 115
Законът за пощенските услуги влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на разпоредбата на § 109, т. 2, която влиза в сила от 1 януари 2011 г. Преходните и заключителни разпоредби също се отнасят до Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, който е обнародван на 25.12.2009 г.
§ 100
Законът за пощенските услуги влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването. Изключените параграфи са: § 1, 2, 21, 36, 39, 41, 44, 45, 49, 50, 51, 53, 55, 56, 57, 59, 62, 63, 64, 65, 70 и 91.
§ 69
Законът за пощенските услуги влиза в сила на 30 юни 2011 г., с изключение на определени параграфи, които влизат в сила по-рано: параграфи 1 - 16, 41 - 56, 62 и 66 влизат в сила от 30 април 2011 г., а параграфи 60 и 68 влизат в сила от 31 декември 2010 г.
§67
В параграф §67 от закона се указва, че в останалите текстове на закона терминът "местата за достъп" ще бъде заменен с "точките за достъп". Тези изменения са част от допълнителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги, който е обнародван в Държавен вестник, брой 102 от 2010 година и влиза в сила от 30 декември 2010 година.
§69
Параграф §69 от Закона за пощенските услуги въвежда изискванията на Директива 2008/6/ЕО, която е насочена към пълното изграждане на вътрешния пазар на пощенски услуги в Европейския съюз. Според разпоредбите, след отпадането на резервирания сектор от 1 януари 2011 г., законът регулира финансирането на универсалната пощенска услуга. Тези изменения и допълнения към закона са обнародвани в Държавен вестник, брой 102 от 2010 г. и влизат в сила от 30 декември 2010 г.
§70
Пощенският оператор, отговорен за предоставяне на универсалната пощенска услуга, е търговското дружество "Български пощи" - ЕАД. Задължението е за срок от 15 години, считано от обнародването на закона в "Държавен вестник".
§71
Комисията за регулиране на съобщенията е задължена да приведе в съответствие индивидуалната лицензия на пощенския оператор с новия закон в рамките на 6 месеца от влизането му в сила, като това включва задължението за извършване на универсалната пощенска услуга.
§74
Законът за пощенските услуги влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за електронните съобщения, който е обнародван в бр. 105 от 2011 г. и влиза в сила от 29.12.2011 г.
§220
Законът за пощенските услуги влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби се отнасят и за Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, който е обнародван в Държавен вестник, брой 38 от 2012 година и влиза в сила от 1 юли 2012 година.
§84
Съгласно параграф §84 от Закона за пощенските услуги, в срок от един месец след обнародването на закона в "Държавен вестник", Министерският съвет е задължен да актуализира Класификатора на длъжностите в администрацията, както и компетентните органи да приведат устройствените актове на съответната администрация в съответствие с новия закон.
§85
Параграф §85 урежда правоотношенията с различни администрации, свързани със законодателството в България, определяйки условията и реда за назначаване на държавни служители, включително присъждане на минимален ранг и определяне на основна заплата. Допълнителните средства за осигурителни вноски ще се осигуряват в рамките на бюджета. Министерският съвет е отговорен за изменения в бюджета на Държавен фонд "Земеделие", а органите на управление на НОИ и НЗОК трябва да направят необходимите промени в съответните бюджети. Неизползваните отпуски по трудовите правоотношения не се компенсират с парични обезщетения.
§86
Параграф §86 определя условията за определяне на индивидуалната основна месечна заплата на служителите в срок от един месец след влизането в сила на закона. Заплатата не може да бъде по-ниска от брутната месечна заплата, която служителят е получавал до момента, след приспадане на дължимите данъци и осигурителни вноски. Брутната заплата включва основната месечна заплата и допълнителни възнаграждения, изплащани постоянно и зависещи единствено от отработеното време.
§ 87
Законът за пощенските услуги влиза в сила от 1 юли 2012 г., с изключение на § 84, който влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за защита на потребителите, обнародвани в ДВ, бр. 61 от 2014 г. и в сила от 25.07.2014 г.
§91
Законът за пощенските услуги влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник'. Преходните и заключителните разпоредби се отнасят и към Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, който е обнародван в 'Държавен вестник', брой 81 от 2016 г. и влиза в сила от 01.01.2017 г.
§ 102
Законът влиза в сила на 1 януари 2017 г., с изключения за определени параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник" или от 1 февруари 2017 г. Списъкът на параграфите, които имат различни дати на влизане в сила, е подробно описан в текста.
§ 52
Законът за пощенските услуги влиза в сила на 1 януари 2018 г., с изключение на параграфи 8 и 9, които влизат в сила на 1 декември 2017 г., и параграф 41, точка 17, буква "а", която влиза в сила на 20 май 2019 г. В допълнение, Законът за изменение и допълнение на административнопроцесуалния кодекс е обнародван в Държавен вестник, брой 77 от 2018 г., и влиза в сила от 1 януари 2019 г.
§156
Законът за пощенските услуги влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключения за определени параграфи, които влизат в сила на различни дати. Параграфи 4, 11, 14, 16, 20, 30, 31, 74 и § 105, т. 1 относно изречение първо и т. 2 влизат в сила от 10 октомври 2019 г. Параграфи 38 и 77 влизат в сила два месеца след обнародването на закона в "Държавен вестник", а параграф 79, т. 1, 2, 3, 5, 6 и 7, § 150 и 153 влизат в сила от деня на обнародването на закона.
§65
Параграф §65 от Закона за пощенските услуги предвижда мерки за прилагане на Регламент (ЕС) 2018/644, касаещ услугите за трансгранична доставка на колетни пратки. Тези разпоредби са част от измененията и допълненията на закона, обнародвани в Държавен вестник, брой 53 от 2019 година.
Параграф §66
Компенсациите за 2018 и 2019 г., определени съгласно чл. 29, ал. 4 от Закона за пощенските услуги, ще бъдат превеждани разсрочено в рамките на следващите 5 бюджетни години. Тези средства трябва да бъдат планирани в закона за държавния бюджет на Република България за всяка съответна година, по предложение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
§68
Параграф 68 от Закона за пощенските услуги предвижда, че всички подзаконови нормативни актове, издадени преди влизането в сила на закона, запазват своето действие, освен ако противоречат на новия закон. Освен това, тези подзаконови актове трябва да бъдат приведени в съответствие с новия закон в срок от 6 месеца след неговото влизане в сила.
§ 69
Параграф 69 от Закона за пощенските услуги уточнява, че параграф 20, точка 3 влиза в сила от 1 януари 2020 г. Заключителните разпоредби се отнасят към Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г., който е обнародван в Държавен вестник, брой 100 от 2019 г. и също влиза в сила от 01.01.2020 г.
§ 23
Законът за пощенските услуги влиза в сила на 1 януари 2020 г., с изключение на параграфи 14, 15 и 20, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Тези разпоредби са част от изменението на закона, обнародвано в брой 31 от 2022 г.
§17
Параграф §17 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за пощенските услуги указва, че подзаконовите нормативни актове, издадени от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, запазват своето действие. В допълнение, подзаконовите актове, свързани с прилагането на закона, трябва да бъдат приведени в съответствие с новия закон в срок от 6 месеца от влизането му в сила. Също така, Министерският съвет е задължен да определи заместник министър-председателя и да уреди произтичащите от закона правоотношения в същия срок.
§36
Съгласно §36 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за пощенските услуги, в сила от 05.08.2023 г., в закона се извършват изменения, при които се заменят термините "заместник министър-председателят по чл. 10" и "заместник министър-председателя по чл. 10" с "министърът на транспорта и съобщенията" и "министъра на транспорта и съобщенията".
§ 46
Законът за пощенските услуги влиза в сила на 1 януари 2023 г., с различни дати за влизане в сила на отделни параграфи и алинеи. Например, някои разпоредби влизат в сила на 1 август 2023 г., 1 юли 2023 г., 1 септември 2023 г., 1 декември 2023 г., 1 октомври 2023 г., 1 януари 2024 г., а други след обнародването им в "Държавен вестник" или определен период след това. Параграф 32 влиза в сила от 1 януари на втората година след преброяването на населението и жилищния фонд от 2021 г.
§ 82
Параграф 82 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за пощенските услуги указва, че административните производства, започнати по реда на различни закони, включително Закона за пазарите на финансови инструменти и Кодекса за застраховането, ще бъдат довършени по досегашния ред, дори след влизането в сила на новия закон.
