ЗАКОН ЗА ПОЧВИТЕ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът за почвите регламентира обществените отношения, свързани с опазването на почвите, тяхното устойчиво ползване и възстановяване. Почвите се определят като национално богатство и ограничен природен ресурс, чиято защита е задължение на държавата, общините, физическите и юридическите лица.
Чл. 2
Законът за почвите има три основни цели: предотвратяване увреждането на почвите и нарушаването на техните функции, трайно запазване на функциите на почвите, и възстановяване на нарушените функции на почвите.
Чл. 3
Чл. 3 от Закона за почвите определя основните принципи за опазването, ползването и възстановяването на почвите, включващи екосистемен и интегриран подход, устойчиво ползване, превантивен контрол на уврежданията, прилагане на добри практики, принципа "замърсителят плаща" и информираност на обществеността относно ползите от опазването на почвите.
Чл. 4
Държавната политика по опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите в България се осъществява на национално ниво от министри на околната среда, земеделието, здравеопазването и регионалното развитие. На регионално ниво, областните управители и на местно ниво, кметовете на общини също участват в осъществяването на тази политика. Осигурява се участие на обществеността в процеса на вземане на решения и разработване на стратегии и планове.
Чл. 5
Член 5 от Закона за почвите определя задълженията на министъра на околната среда и водите, включително разработването на Национална програма за опазване и възстановяване на почвите, координиране на дейностите на съответните органи, осигуряване на участие на обществеността, мониторинг на почвите и изготвяне на годишен доклад за състоянието на почвите. Министърът е подпомаган от Изпълнителната агенция по околна среда и регионалните инспекции. Директорите на РИОСВ отговарят за регионалния мониторинг и контрол на почвите, а Консултативният съвет предлага мерки за подобряване на дейността в областта.
Чл. 6
Член 6 от Закона за почвите определя задълженията на министъра на земеделието и храните, които включват организиране на дейности за опазване и устойчиво ползване на земеделските земи, поддържане на информационна система за почвените ресурси, осъществяване на контрол, предоставяне на информация на министъра на околната среда и участие в разработването на национални програми и нормативни актове относно опазването на почвите.
Чл. 7
Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите организира дейности за опазване и възстановяване на почвите в горския фонд, осъществява контрол, предоставя информация на министъра на околната среда и участва в разработването на национални програми и нормативни актове в тази област.
Чл. 8
Министърът на здравеопазването организира оценка на здравния риск от увредени почви и разработва мерки за ограничаване на вредното им въздействие. Той участва в разработването на националната програма и съгласува нормативни актове относно вредните вещества в почвите. Директорите на регионалните здравни инспекции са натоварени с проучвания на съдържанието на вредни вещества в санитарно-охранителни зони и урбанизирани територии. Министърът предоставя информация на министъра на околната среда и водите.
Чл. 9
Член 9 от Закона за почвите определя задълженията на министъра на регионалното развитие и благоустройството, който включва организиране на мониторинг на свлачищните райони, определяне на мерки за ограничаване на ерозионните и абразионните процеси, осъществяване на контрол по определени членове, предоставяне на информация на министъра на околната среда и участие в разработването на националната програма за опазване на почвите.
Чл. 10
Областните управители имат задължението да разработват и изпълняват програми за опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите в съответствие с националната програма. Те също така трябва да взаимодействат с органите на местното самоуправление и местната администрация и да осъществяват контрол по определени разпоредби на закона.
Чл. 11
Чл. 11 от Закона за почвите определя задълженията на кметовете на общини, които включват разработване и изпълнение на програми, предложения за регистриране на площи с увредени почви и осъществяване на контрол в съответствие с определени разпоредби.
Чл. 12
Член 12 от Закона за почвите изброява девет процеса, които увреждат почвите. Те включват ерозия, вкисляване, засоляване, уплътняване, намаляване на почвеното органично вещество, замърсяване, запечатване, свлачища и заблатяване, като последното е добавено през 2018 г.
Чл. 13
Чл. 13 от Закона за почвите предвижда забрани с цел опазване и устойчиво ползване на почвите. Забраните включват: унищожаване на противоерозионни и хидромелиоративни съоръжения; унищожаване на противосвлачищни и укрепителни съоръжения; прилагане на земеделски практики, водещи до засоляване и замърсяване; прилагане на технологии, които нарушават структурата на почвите; унищожаване на защитни горски пояси; напояване със замърсени води; внасяне на утайки и торове, които не отговарят на изискванията; употреба на неразрешени продукти за растителна защита; производствени дейности, водещи до замърсяване; неконтролирано изгаряне и изхвърляне на отпадъци; изгаряне на стърнища и растителни остатъци.
Чл. 14
Чл. 14 от Закона за почвите установява, че степента на замърсяване на почвите се определя чрез норми за допустимо съдържание на вредни вещества, съгласно наредба на съответните министри. Нормите се разделят на три нива: предохранителни концентрации, максимално допустими концентрации и интервенционни концентрации.
Чл. 15
Член 15 от Закона за почвите предвижда мерки за опазване на хумусния пласт, който е под специална защита. Забранява се унищожаването или замърсяването на хумусния пласт, директното му разстилане върху засолени и замърсени пластове, съхраняването му над 15 години и в депа с височина над 10 метра. Редът за използването на хумусния пласт се определя с Наредба № 26 за рекултивация на нарушени терени.
Чл. 16
Собствениците и ползвателите на поземлени имоти, независимо дали са юридически или физически лица, имат задължението да не увреждат почвите в своите и съседните имоти. Те трябва да предприемат мерки за предотвратяване на вредни изменения в почвите.
Чл. 17
Собствениците и ползвателите на мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура са задължени да поддържат тези съоръжения в изправност и да предотвратяват увреждането на почвите.
Чл. 18
Собствениците и операторите на депа за отпадъци, включително хвостохранилища и съоръжения за съхраняване на отпадъци и опасни химични вещества, трябва да организират и експлоатират тези обекти по начин, който предотвратява увреждане на почвите. Законът акцентира на необходимостта от отговорно управление на отпадъците, за да се запази екологичното състояние на почвите.
Чл. 19
Чл. 19 от Закона за почвите определя целите на възстановяването на увредените почви, които включват предотвратяване на рискове за околната среда и здравето на хората, опазване на другите компоненти на околната среда, както и подобряване на почвеното плодородие при земеделско и горскостопанско ползване.
Чл. 20
Чл. 20 от Закона за почвите регламентира процесите по инвентаризация, проучване и възстановяване на площи с увредени почви. Процесът включва предварителни и детайлни проучвания, оценка на риска за околната среда и човешкото здраве, изготвяне и изпълнение на проекти за възстановяване, както и мониторинг на възстановените площи. Допълнителните наредби, регулиращи тези дейности, се приемат от Министерския съвет по предложение на съответните министри.
Чл. 21
В Изпълнителната агенция по околна среда се създава регистър на площите с увредени почви, който включва информация за местоположението, източника на увреждане, вида и площта на увреждането, оценката на риска и средствата, изразходвани за проучване и възстановяване на тези площи.
Чл. 22
Според Чл. 22 от Закона за почвите, възстановяването на увредените почви е задължение на лицето, което е причинило увреждането. В случай, че това лице не може да бъде установено, отговорността пада върху собственика или ползвателя на площите.
Чл. 23
Член 23 от Закона за почвите предвижда, че в случай на нарушени терени се изпълняват проекти за рекултивация, които трябва да се съгласуват от министъра на околната среда и водите. Съгласуването е необходимо за сгуроотвали, сметища и други депа за отпадъци. За процеса на съгласуване на проектите се внася такса, определена с тарифа на Министерството на околната среда и водите.
Чл. 24
Чл. 24 от Закона за почвите предвижда разработването на Национална програма за опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите от министъра на околната среда и водите. Програмата се изготвя за 10 години и включва анализ на състоянието на почвите, цели и приоритети, средства за постигане на целите и петгодишен план за действие. Основните критерии за приоритети включват устойчиво ползване на почвите, опазване на плодородието, намаляване на вредите и спазване на принципите на устойчивото развитие. Министърът ежегодно отчита изпълнението на плана пред Министерския съвет.
Чл. 25
Областните управители са отговорни за разработването на програми, които целят опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите. Тези програми трябва да бъдат в съответствие с националната програма и да обхващат период не по-кратък от 5 години. Програмите за опазване на почвите са интегрална част от областните програми за развитие.
Чл. 26
Кметовете на общини са задължени да разработят програми за опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите, които да са с минимален срок от три години. Тези програми са неразделна част от общинските програми за опазване на околната среда.
Чл. 27
Мониторингът на почвите е част от националната система за мониторинг на околната среда, който включва събиране и оценка на информация за състоянието на почвите чрез периодично наблюдение на качествени и количествени показатели. Целта е да се анализира актуалното състояние на почвите, да се идентифицират негативни процеси и да се прогнозират изменения. Данните за мониторинга идват от мрежи за мониторинг, собствени мониторинги на оператори, информационни системи и друга специфична информация.
Чл. 28
Законът предвижда, че редът за провеждане на мониторинг на почвите ще бъде определен с наредба, която ще издаде министърът на околната среда и водите.
Чл. 29
Чл. 29 от Закона за почвите определя правилата за провеждане на собствен мониторинг на почвите от оператори на производствени инсталации и възложители на инвестиционни предложения. Операторите извършват мониторинг в границите на площадките на инсталациите, съгласно условията в комплексното разрешително. Възложителите провеждат мониторинг на площадките, свързани с инвестиционните предложения. Условията за мониторинг се съгласуват с РИОСВ и Изпълнителната агенция по околна среда. Информацията от мониторинга се съхранява за минимум 15 години.
Чл. 30
Чл. 30 от Закона за почвите определя задълженията на Министерството на земеделието и храните за изграждане и поддържане на информационна система за почвените ресурси. Чрез тази система се извършва инвентаризация на почвените ресурси, осигуряват се данни за състоянието и основните характеристики на почвите, определя се пространственото разпределение и продуктивния потенциал, както и информация за устойчивото им ползване. Информацията е публична.
Чл. 31
Контролът по опазването, устойчивото ползване и възстановяването на почвите се осъществява от различни институции, включително министъра на околната среда и водите, министъра на земеделието и храните, министъра на регионалното развитие и благоустройството, изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите, областните управители и кметовете на общини. Лицата, подлежащи на контрол, са задължени да осигурят достъп до обектите и да предоставят необходимата информация на компетентните органи.
Чл. 32
Контролът по опазването, устойчивото ползване и възстановяването на почвите включва три основни типа: превантивен, текущ и последващ. Този контрол е насочен към осигуряване на дългосрочна защита и правилно управление на почвените ресурси.
Чл. 33
Чл. 33 от Закона за почвите определя целите и механизмите на превантивния контрол, който има за задача да предотврати увреждането на почвите. Контролът се осъществява чрез различни закони, включително Закона за опазване на околната среда, Закона за защитените територии и Закона за биологичното разнообразие. Превантивният контрол включва екологични оценки, планиране на управление на защитените територии и режими за ползване на почвите, както и забрани за определени дейности.
Чл. 34
Чл. 34 от Закона за почвите определя, че текущият контрол на почвите се осъществява чрез проверки по документи и на място. Контролът включва оценка на състоянието на почвите, дейности, които могат да ги увредят, и изпълнението на планове и програми за опазване и възстановяване на почвите. Компетентните органи могат да дават задължителни предписания при установени нарушения.
Чл. 35
Член 35 от Закона за почвите регламентира последващия контрол, който се осъществява чрез проверка на изпълнението на предписанията, издадени от компетентните органи, посочени в чл. 34, ал. 2. Тази разпоредба е част от глава осма, която се отнася до принудителни административни мерки и административнонаказателни разпоредби.
Чл. 36
Чл. 36 от Закона за почвите предвижда, че компетентните органи могат да прилагат принудителни административни мерки, за да спрат временно дейности, които увреждат почвите. Тези мерки се издават с мотивирана заповед, която може да бъде обжалвана. В заповедта се уточняват вида на мярката и начинът на нейното прилагане. Жалбата не спира изпълнението на мярката, освен ако съдът не реши друго.
Чл. 37
Законът предвижда различни наказания за лица, които увреждат почвите. За увреждане, което не е възстановено, глобите варират от 500 до 2000 лв., а имуществените санкции от 5000 до 10000 лв. Нарушения на чл. 17 и 18 водят до глоба от 2000 до 5000 лв. За нарушения на забраните по чл. 13, т. 10 и 11, глобите са от 250 до 1000 лв. При повторно нарушение, санкциите се удвояват.
Чл. 38
Чл. 38 от Закона за почвите предвижда налагане на глоби и имуществени санкции за нарушения, свързани с определени членове от закона. Конкретно се санкционират нарушения по чл. 13, т. 1 - 9 и 12, чл. 15, ал. 1 и чл. 16. Санкциите се прилагат по реда на други свързани закони, включително Закона за опазване на земеделските земи, Закона за защита на растенията, Закона за устройство на територията и Закона за горите.
Чл. 39
Член 39 от Закона за почвите предвижда налагане на глоба или имуществена санкция за нарушения, свързани с член 29, алинеи 2, 3, 4, 5 и 7, както и член 31, алинея 2. Санкциите се прилагат по реда на Закона за опазване на околната среда.
Чл. 40
Лица, които нарушават разпоредбите на Закона за почвите, освен разпоредбите на чл. 37 - 39, подлежат на наказания, определени в Наредбата за реда за определяне и налагане на санкции при увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите норми.
Чл. 41
Актовете за установяване на административни нарушения по Закона за почвите се съставят от длъжностни лица, които са определени от компетентните органи, посочени в чл. 31, ал. 1 на закона.
Чл. 42
Член 42 от Закона за почвите предвижда, че на базата на съставените актове по член 41, компетентните органи, посочени в член 31, алинея 1, издават наказателни постановления. Това означава, че след установяване на нарушения, компетентните органи имат правомощието да налагат санкции на нарушителите.
Чл. 43 и Допълнителни разпоредби (§ 1)
Законът за почвите регламентира установяването на нарушения, обжалването и изпълнението на наказателни постановления в съответствие с Закона за административните нарушения и наказания. В допълнителните разпоредби са определени ключови термини, свързани с почвите, като "антропогенни фактори", "вкисляване", "ерозия на почвите", "замърсяване", "засоляване", "уплътняване" и "функции на почвите". Законът отменя предходния Закон за опазване на почвата от замърсяване и въвежда нови изисквания и подходи за опазване и устойчиво ползване на почвите. Включени са и изменения, касаещи различни министерства и агенции, с цел актуализиране на административната структура. Законът влиза в сила от 1 януари 2011 г. с изключения за определени разпоредби, които влизат в сила по-късно. През годините законът е изменян и допълван с различни поправки.
§1
Тази част от Закона за почвите включва определения на ключови термини, свързани с почвите и тяхното опазване. Основните термини обхващат антропогенни фактори, вкисляване, ерозия, замърсяване, запечатване, засоляване, интегриран подход и други. Всеки термин е описан с цел да се уточни значението му в контекста на закона. Например, 'замърсяване на почвите' се отнася до натрупването на вредни вещества, а 'увреждане на почвите' описва неблагоприятни промени в техните свойства. Разпоредбите определят също максимално допустими и предохранителни концентрации на вредни вещества в почвите, което е важно за опазването на околната среда и здравето на хората.
§2
С §2 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за почвите се отменя Законът за опазване на почвата от замърсяване, който е бил обнародван през 1963 г. и е претърпял множество изменения до 1999 г. С тази разпоредба се слага край на правната уредба, свързана с опазването на почвата от замърсяване, която е била в сила досега.
§3
Параграф §3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за почвите предвижда изменения и допълнения в Закона за опазване на околната среда. Основните промени включват: изменение на наименованието на раздел III от глава трета на закона, изменение на текстовете в чл. 39, ал. 2 относно предотвратяване на увреждането на почвите и намаляване на вредните изменения на качеството, добавяне на Закона за почвите в чл. 61, ал. 5 и чл. 72а, заличаване на термина „земите и“ в чл. 144, ал. 1, т. 1, буква „е“ и добавяне на Закона за почвите в чл. 146, ал. 1.
§4
Подзаконовите нормативни актове, необходими за прилагането на Закона за почвите, трябва да бъдат издадени в срок до една година след влизането на закона в сила. Законът е приет на 23 октомври 2007 г. от 40-то Народно събрание.
§71
В Закона за почвите, обнародван в Държавен вестник, брой 89 от 2007 г., се правят изменения, свързани със замяна на длъжностни наименования. Конкретно, "председателят на Държавната агенция по горите" и "председателя на Държавната агенция по горите" се заменят с "изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите". Също така, "министърът на земеделието и продоволствието" и "министъра на земеделието и продоволствието" се заменят с "министърът на земеделието и храните".
§ 121
Законът за почвите влиза в сила на 1 януари 2011 г. с изключения за определени параграфи, които влизат в сила на различни дати: някои от деня на обнародването, други на 1 март 2011 г., 1 юли 2011 г. и 30 септември 2011 г.
§90
В Закона за почвите, приет през 2007 г. и изменян през 2009, 2010 и 2011 г., се извършва замяна на термините "министъра на регионалното развитие и благоустройството" и "министърът на регионалното развитие и благоустройството" с "министъра на регионалното развитие" и "министърът на регионалното развитие" съответно.
§117
Законът за почвите влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, който е обнародван в Държавен вестник, брой 98 от 2014 г. и влиза в сила от 28.11.2014 г.
§89
В Закона за почвите се извършва замяна на наименованията на министерствата, като "министъра на регионалното развитие" и "министърът на регионалното развитие" се заменят с "министъра на регионалното развитие и благоустройството" и "министърът на регионалното развитие и благоустройството".
§117
Законът за почвите влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят към Закона за изменение на Закона за българската агенция по безопасност на храните, който е обнародван в брой 58 от 2017 г. и е в сила от 18.07.2017 г.
§ 55
В Закона за почвите, обнародван в Държавен вестник, се извършват изменения, при които изразът 'министъра на земеделието и храните' се заменя с 'министъра на земеделието, храните и горите'.
§76
Законът за почвите влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са свързани със Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, който е обнародван в Държавен вестник, брой 98 от 2018 г. и влиза в сила от 27.11.2018 г.
§ 49
Законът за почвите влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на специфични параграфи, които влизат в сила 9 месеца след обнародването. Параграф 40, т. 24 влиза в сила от 11 август 2006 г.
§85
В Закона за почвите, обнародван през 2007 г. и последно изменен през 2018 г., се въвеждат изменения, като думите "министъра на земеделието, храните и горите" се заменят с "министъра на земеделието". Това изменение е част от преходните и заключителни разпоредби на закона.
§106
Законът за почвите влиза в сила на 1 януари 2023 г., с изключение на чл. 33а, ал. 2, който влиза в сила на 1 март 2023 г. Тези разпоредби уточняват сроковете за влизане в сила на различни части от закона.
§99
С измененията в Закона за почвите, думите "министъра на земеделието" ще бъдат заменени с "министъра на земеделието и храните". Тези изменения са част от по-широките поправки в закона, които са обнародвани в различни издания на Държавен вестник от 2007 до 2022 година.
