ЗАКОН ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИЯ КРЕДИТ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът за потребителския кредит урежда основните изисквания за договорите за потребителски кредит, включително условията за сключване чрез посредник и рекламата на тези договори. Той определя изискванията за преддоговорна информация и начина на изчисляване на годишния процент на разходите. Освен това, законът осигурява права на потребителите, включително правото на отказ от договора и правото на предсрочно погасяване на задълженията. Потребителите имат също право на достъп до извънсъдебни процедури за разрешаване на спорове, свързани с договора.
Чл. 2
Законът за потребителския кредит цели да осигури защита на потребителите, като същевременно създава равноправни условия за получаване на потребителски кредит. Освен това, той насърчава отговорното поведение на кредиторите при предоставянето на кредити.
Чл. 3
Разпоредбите на Закона за потребителския кредит се прилагат при: 1) сключване на няколко договора за кредит с общ размер над максималния, посочен в чл. 4, ал. 1, т. 1, или с цел заобикаляне на закона; 2) овърдрафт с погасителен срок над три месеца; 3) договори за наем или лизинг с опция за покупка на стоката; 4) потребителски кредити без ипотека за ремонт на недвижим имот, над 75 000 евро или еквивалента им в друга валута.
Чл. 4
Чл. 4 от Закона за потребителския кредит определя изключения, при които разпоредбите на закона не се прилагат. Те включват договори за кредити над 75 000 евро, ипотечни кредити, кредити за придобиване на недвижим имот, наемни и лизингови договори без задължение за покупка, кредити без начислени лихви, краткосрочни кредити до три месеца с незначителни разходи, кредити от работодатели с по-нисък лихвен процент от пазарния, кредити за инвестиционни сделки, спогодби, разсрочено плащане на дългове, кредити с ограничена отговорност на потребителя и кредити от взаимоспомагателни каси с по-ниска или нулева лихва.
Чл. 5
Чл. 5 от Закона за потребителския кредит определя задълженията на кредиторите и кредитните посредници преди сключването на договор за потребителски кредит. Те трябва да предоставят на потребителя необходимата информация за сравняване на различни предложения, включително формуляри и условия на договора, на ясен и разбираем език. Информацията трябва да бъде предоставена безвъзмездно и на български език. При кредити с променлив лихвен процент, кредиторът е длъжен да предостави информация за бенчмарка и свързаните с него последствия. При предоставяне на кредит от разстояние, кредиторът също трябва да предостави предварителна информация, включително условията на кредита, лихвите и погасителните вноски. Кредиторът е задължен да предостави копие от проекта на договора при поискване от потребителя, а също така и информация за договори, при които плащанията не водят до незабавно погасяване на дълга.
Чл. 6
Кредиторът или кредитният посредник е задължен да предостави на потребителите ясни и подходящи разяснения относно договора за кредит. Тези разяснения трябва да помогнат на потребителите да оценят дали предложението отговаря на техните нужди и финансово състояние. Освен това, кредиторът трябва да информира потребителите за преддоговорната информация, основните характеристики на продуктите и последствията от просрочени плащания.
Чл. 7
Член 7 от Закона за потребителския кредит указва, че разпоредбите на чл. 5, 6 и 8 не важат за доставчици на стоки или услуги, които действат като кредитни посредници, ако тяхната дейност като кредитни посредници не е основна част от тяхната търговска или професионална дейност. В тези случаи кредиторът е длъжен да предостави на потребителя пълната преддоговорна информация.
Чл. 8
Член 8 от Закона за потребителския кредит определя задълженията на кредиторите и кредитните посредници да предоставят на потребителите необходимата информация преди сключването на договор за овърдрафт. Информацията трябва да бъде ясна, разбираема и предоставяна безвъзмездно, на български език и в стандартен европейски формуляр. Кредиторът е длъжен да предостави информация за условията на кредита, включително общия размер, лихвения процент, годишния процент на разходите и възможността за погасяване на кредита. При поискване, потребителят може да получи и проект на договора за овърдрафт, освен ако кредиторът не желае да сключи договор.
Чл. 9
Договорът за потребителски кредит е споразумение, при което кредиторът предоставя кредит на потребителя под формата на заем или разсрочено плащане. Страните по договора са потребителят и кредиторът. Потребителят е физическо лице, което не действа в рамките на своята професионална дейност, а кредиторът може да бъде както физическо, така и юридическо лице, което предоставя кредити в рамките на своята търговска дейност.
Чл. 10
Договорът за потребителски кредит трябва да бъде в писмена форма, на траен носител и с ясен шрифт, предоставен в два екземпляра. Кредиторът не може да изисква плащания, които не са предвидени в договора. Всички изменения в договора трябва да бъдат подписани от двете страни, освен ако не е предвидена едностранна промяна на лихвения процент. Едностранната промяна на общия разход по кредита е допустима при определени условия, описани в договора. Уговорки, които противоречат на тези условия, са нищожни.
Чл. 10а
Кредиторът има право да събира такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква такси за усвояване и управление на кредита. Не е позволено събирането на повече от една такса или комисиона за едно и също действие. Всички такси и комисиони трябва да бъдат ясно определени в договора.
Чл. 11
Договорът за потребителски кредит трябва да бъде изготвен на разбираем език и да съдържа основни данни като дата на сключване, информация за кредитора и потребителя, условия по кредита, включително размер, лихвени проценти, такси и права на потребителя. Той трябва да включва също и информация за правото на отказ, предсрочно погасяване и наличието на извънсъдебни средства за решаване на спорове.
Чл. 12
Чл. 12 от Закона за потребителския кредит определя изискванията за договорите за потребителски кредит, предоставяни под формата на овърдрафт. Договорът трябва да бъде написан на разбираем език и да включва информация като дата и място на сключване, вид на кредита, данни за потребителя и кредитора, срок на договора, условия за усвояване на кредита и лихвени проценти. Потребителят има право да прекрати договора за неопределен срок без разходи, освен ако не е уговорен срок за предизвестие, който не може да надвишава един месец.
Чл. 13
Чл. 13 от Закона за потребителския кредит урежда задълженията на кредитора при предоставяне на информация за условията на овърдрафт и превишаване на наличността по сметката. Договорът трябва да съдържа информация за лихвения процент, условията за неговото прилагане и евентуални изменения. Кредиторът е длъжен редовно да информира потребителя за тези условия, а при значително превишение над договореното, да уведомява незабавно за всички свързани разходи и лихви.
Чл. 14
Чл. 14 от Закона за потребителския кредит задължава кредитора да уведоми потребителя за всяка промяна на лихвения процент преди влизането в сила на промяната. Уведомлението трябва да включва информация за размера на вноските след промяната, както и за броя или периодичността на вноските, ако те се променят. Потребителят се счита за уведомен, когато уведомлението е изпратено на последния посочен адрес. При промяна на лихвения процент, произтичаща от изменение на референтен лихвен процент, страните могат да уговорят периодично предоставяне на информация за новия лихвен процент.
Чл. 15
Чл. 15 от Закона за потребителския кредит регламентира задълженията на кредитора при предоставяне на кредит под формата на овърдрафт. Кредиторът е длъжен да предоставя редовно на потребителя извлечение от сметката с информация за периода на извлечението, усвоените суми, остатъка от предишното извлечение, новия остатък, плащанията, лихвения процент, начислените разходи и минималната сума за плащане, ако такава е определена. Кредиторът е задължен да уведомява потребителя за всяко увеличение на лихвения процент или разходите преди тяхното влизане в сила. При промяна на лихвения процент, произтичаща от промяна в референтен лихвен процент, информацията може да се предоставя в извлечение от сметка.
Чл. 16
Чл. 16 от Закона за потребителския кредит определя задълженията на кредитора преди сключването на договор за кредит. Кредиторът трябва да оцени кредитоспособността на потребителя, използвайки информация от него и, ако е необходимо, да направи справка в Централния кредитен регистър или друга база данни за оценка на кредитоспособността. При вземане на решение за предоставяне на кредити, кредиторът може да използва тези данни за управление на риска. След сключване на договора, ако страните решат да променят размера на кредита, кредиторът е задължен да актуализира финансовата информация и да прецени отново кредитоспособността на потребителя, ако увеличението надвишава 25% от първоначалния договорен размер.
Чл. 17
Чл. 17 от Закона за потребителския кредит предвижда, че кредиторите от други държави - членки на ЕС имат право да получават достъп до информацията в Централния кредитен регистър или друга база данни в България, която се използва за оценка на кредитоспособността на потребителите. Условията и редът за предоставяне и използване на данните са същите, както за местните кредитори.
Чл. 18
Кредиторът е длъжен да уведоми потребителя незабавно и безвъзмездно, ако откаже кредит след проверка в Централния кредитен регистър или друга база данни. Уведомлението не се прилага, ако предоставянето на информацията е забранено от закона или противоречи на обществения ред. При обработката на лични данни се спазват изискванията за защита на личните данни.
Чл. 19
Чл. 19 от Закона за потребителския кредит определя годишния процент на разходите по кредита, който включва всички разходи за потребителя, изразени като процент от общия размер на кредита. Изчислява се по определена формула и не включва разходи, свързани с неизпълнение на задълженията, разходи извън покупната цена на стоката или услугата, и разходи за поддържане на сметка, освен ако не са задължителни. Съществуват ограничения за годишния процент на разходите, който не може да надвишава пет пъти законната лихва по просрочени задължения. Клаузи, които надвишават този процент, се считат за нищожни, а надвзетите средства се удържат при последващи плащания.
Чл. 20
Чл. 20 от Закона за потребителския кредит постановява, че правата на потребителите не могат да бъдат ограничавани. Уговорки, които предварително изключват или ограничават тези права, са недействителни. Отказът от права, предоставени по закона, е също недействителен. При договори, свързани с територията на България или други държави - членки на ЕС, потребителят запазва защитата, предоставена от закона и от законодателството на други държави - членки на ЕС.
Чл. 21
Чл. 21 от Закона за потребителския кредит установява, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, която цели или води до заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Също така, клаузи, които определят обезщетение за кредитора с фиксиран лихвен процент, надвишаващо установеното в чл. 32, ал. 4, също са нищожни.
Чл. 22
Договорът за потребителски кредит е недействителен, ако не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2, както и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от Закона за потребителския кредит.
Чл. 23
Когато договорът за потребителски кредит бъде обявен за недействителен, потребителят е задължен да върне само чистата стойност на кредита. Той не дължи лихва или други разходи, свързани с кредита.
Чл. 24
Договорите за потребителски кредит подлежат на правила, установени в чл. 143 - 148 от Закона за защита на потребителите, което осигурява допълнителна защита на потребителите. Включва се и раздел, който се отнася до рекламата на потребителски кредити.
Чл. 25
Чл. 25 от Закона за потребителския кредит изисква всяка реклама на потребителски кредит, която посочва лихвен процент или разходи, да включва ясна и разбираема информация за: лихвения процент, общия размер на кредита, годишния процент на разходите, срока на кредита, цената на стоката или услугата, авансовото плащане и общата сума, дължима от потребителя. Информацията трябва да е представена с еднакъв шрифт и да включва представителен пример. При липса на посочен лихвен процент, изискванията не важат. Ако кредиторът изисква допълнителна услуга, това също трябва да бъде ясно посочено. Рекламата трябва да спазва и разпоредбите на Закона за защита на потребителите.
Чл. 26
Кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице само при условие, че договорът предвижда такава възможност. Потребителят има право да направи всички възражения към новия кредитор, които е имал към първоначалния, включително възражения за прихващане. Клаузи, които ограничават това право, са недействителни. Кредиторът е длъжен да информира потребителя за прехвърлянето, освен ако първоначалният кредитор продължава да администрира кредита.
Чл. 27
Чл. 27 от Закона за потребителския кредит регламентира условията, при които договорите за продажба на стоки или услуги, финансирани чрез потребителски кредит, трябва да бъдат сключвани. Договорът задължително посочва, че цената е платена с кредит. Задълженията на потребителя възникват при доставка на стоката или услуга, а продавачът е длъжен да съхранява копие от кредита. Преди уведомление от кредитора и изтичане на 14-дневния срок за отказ, доставките са за сметка на продавача. Договорът може да бъде прекратен, ако кредиторът не уведоми продавача в 7-дневен срок или ако потребителят откаже кредита. При прекратяване, продавачът трябва да възстанови авансовите суми на потребителя.
Чл. 28
Чл. 28 от Закона за потребителския кредит предвижда, че когато потребителят не получи удовлетворение на правата си от продавача или доставчика след получаване на кредит за стоки или услуги, той може да предяви претенции срещу кредитора. За да иска обезщетение, потребителят трябва да е получил кредит от различен от продавача, да има предварително споразумение между кредитора и продавача, кредитът да е получен в рамките на това споразумение, стоките или услугите да не са доставени или да не отговарят на договора, и потребителят да е предявил претенция към доставчика без успех. При отказ от договора за доставка, потребителят не е обвързан от условията на договора за кредит.
Чл. 29
Потребителят има право да се откаже от договора за потребителски кредит в срок от 14 дни без да дължи обезщетение или неустойка. Правото на отказ може да бъде упражнено чрез уведомление до кредитора, което трябва да бъде изпратено на траен носител. При отказ потребителят връща главницата и заплаща лихвата, начислена до датата на връщане, в срок не по-късно от 30 дни след уведомлението. Отказът влиза в сила при спазване на условията за уведомление и връщане на главницата. Кредиторът не може да изисква обезщетение, освен за определени разходи към публични органи. Потребителят не е обвързан от допълнителни услуги, свързани с кредита.
Чл. 29а
Чл. 29а от Закона за потребителския кредит указва, че разпоредбите на Чл. 29 не важат за договорите за кредит, чийто общ размер е по-малък от 200 евро. Това изменение е в сила от 23.07.2014 г. и е актуализирано с изменения от 2024 г.
Чл. 30
Чл. 30 от Закона за потребителския кредит уточнява, че разпоредбите на чл. 12 и 13 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, касаещи правото на отказ от договора, не важат за договорите за потребителски кредит, сключени от разстояние. Вместо това, правото на отказ се регулира от чл. 29 на същия закон.
Чл. 31
Член 31 от Закона за потребителския кредит указва, че разпоредбите на чл. 50 от Закона за защита на потребителите, свързани с правото на отказ от договор, сключен извън търговския обект, не се прилагат за договори за потребителски кредит, сключени при същите условия, когато потребителят има право на отказ съгласно чл. 29.
Чл. 32
Чл. 32 от Закона за потребителския кредит предоставя на потребителя правото да погаси изцяло или частично задълженията си по договора за кредит по всяко време. При предсрочно погасяване, потребителят има право на намаляване на общите разходи, включително лихвата. Кредиторът е задължен да приеме предсрочното погасяване и не може да иска обезщетение, освен в определени случаи, като например когато лихвеният процент е фиксиран. Обезщетението на кредитора, когато е допустимо, не може да надвишава 1% или 0.5% от предсрочно погасената сума, в зависимост от оставащия срок на договора. В допълнение, кредиторът може да поиска по-голямо обезщетение, ако докаже загуба, но потребителят може да оспори това.
Чл. 33
Чл. 33 от Закона за потребителския кредит регламентира правата на кредитора при забава на потребителя. Кредиторът има право на лихва само върху неплатената сума за времето на забавата. Обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Освен това, кредиторът е задължен да приеме частично плащане по кредита, без да може да го откаже.
Чл. 33а
Член 33а от Закона за потребителския кредит определя правилата за прилагане на референтен лихвен процент от кредиторите. Кредиторът е задължен да използва ясна методика за изчисление на лихвения процент, която е описана в договора за кредит и не може да бъде променяна едностранно. Методиката и размерът на референтния лихвен процент трябва да бъдат публикувани на интернет страницата на кредитора. В случай на съществени промени в бенчмарка за лихвен процент, кредиторът трябва да прилага план за действие, съгласно европейските регламенти, и да уведомява потребителя за промените в договора, като новият лихвен процент не може да надвишава предишния.
Чл. 34
Чл. 34 от Закона за потребителския кредит забранява на кредитора да изисква от потребителя да гарантира кредита чрез запис на заповед или менителница. При наличие на такава гаранция, след всяко плащане, кредиторът е задължен да актуализира задълженията на потребителя. При погасяване на дълга, кредиторът трябва незабавно да върне издадените документи. Кредиторът носи отговорност за вреди, причинени от неизпълнение на тези задължения, и не може да променя валутата на кредита служебно.
Чл. 35
Потребителят има право да прекрати договора за потребителски кредит, сключен за неопределен срок, без дължимо обезщетение или неустойка, освен ако не е договорен срок на предизвестие, който не може да надвишава един месец. Кредиторът може да прекрати договора с предизвестие от два месеца, а при обективни причини - да прекрати усвояването на средства, следвайки процедури за уведомяване на потребителя.
Чл. 36
Законът за потребителския кредит регулира и договора за посредничество, който се сключва между кредитен посредник и потребител. Този договор трябва да бъде в писмена форма и да уточнява правомощията на посредника, включително дали работи с един или повече кредитори. Преди сключването на кредитен договор, посредникът е длъжен да информира потребителя за всички разходи, свързани с услугите, включително своето възнаграждение. Освен това, посредникът трябва да уведомява кредитора за дължимите от потребителя разходи, за да се изчисли годишният процент на разходите.
Чл. 37
Потребителите имат право да подават жалби относно договори за потребителски кредит до Комисията за защита на потребителите. Тази комисия, заедно със сдруженията на потребителите, предоставя информация и съвети относно правата и задълженията на потребителите, както и съдействие за разрешаване на спорове и жалби, свързани с потребителски кредити.
Чл. 38
Комисията за защита на потребителите и сдруженията на потребителите имат право да предявяват искове за спиране или забрана на действия и търговски практики, които нарушават колективните интереси на потребителите. Също така, те могат да предявяват искове за обезщетение, съгласно разпоредбите на чл. 186 - 190а от Закона за защита на потребителите.
Чл. 39
Чл. 39 от Закона за потребителския кредит задължава лицата, предоставящи потребителски кредити, да установят вътрешни правила за обработка на жалби и възражения от потребители. Кредиторите трябва да уведомят писмено потребителите за решенията по техните възражения в срок от 30 дни. Подаването на възражение не е задължително за започване на помирително производство.
Чл. 40
Чл. 40 от Закона за потребителския кредит предоставя на потребителите правото да сезират секторна помирителна комисия в случай на нарушения на техните права от страна на кредиторите. Ако кредиторът не реагира в определения срок или ако решението му не удовлетворява потребителя, последният може да се обърне към орган за алтернативно решаване на спорове. За трансгранични спорове, комисията си сътрудничи с компетентни органи от други държави-членки на ЕС.
Чл. 41
Чл. 41 от Закона за потребителския кредит регламентира контрола по изпълнението на закона, който се осъществява от Комисията за защита на потребителите. Председателят на комисията назначава длъжностни лица, които имат правомощия да достъпват документи, да разпитват длъжностни лица, да извършват проверки на място и да съставят актове за нарушения. Те са задължени да опазват тайната на информацията, получена в хода на проверките. Председателят може да разпореди прекратяване на нарушения и да изиска декларации от нарушителите.
Чл. 42
Кредиторите, които подлежат на проверка за спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит, са задължени да осигурят достъп до служебни помещения, да предоставят необходимите документи и информация, и да оказват съдействие на длъжностните лица. Те трябва също да се въздържат от действия, които биха могли да попречат на проверката.
Чл. 43
Когато Комисията за защита на потребителите установи нарушения в рекламата на кредит, председателят може да издаде заповед за спиране на разпространението на рекламата. Освен това, той може да задължи рекламодателя да предостави доказателства за верността на твърденията в рекламата в определен срок.
Чл. 44
Член 44 от Закона за потребителския кредит предвижда, че заповедта на председателя на Комисията за защита на потребителите трябва да включва основанието и мотивите за спиране на рекламата. Заповедта може да бъде обжалвана по реда на Административнопроцесуалния кодекс, но обжалването не спира изпълнението, освен ако съдът не разпореди друго.
Чл. 45
Член 45 от Закона за потребителския кредит определя санкции за нарушения на различни членове от закона. За физически лица глобата варира от 700 до 2000 лв., а за еднолични търговци и юридически лица имуществената санкция е между 3000 и 8000 лв. При повторно нарушение глобата за физически лица е от 1500 до 4000 лв., а имуществената санкция за юридически лица е между 5000 и 15000 лв.
Чл. 46
Съгласно Чл. 46 от Закона за потребителския кредит, физическите лица, които нарушат разпоредбите на чл. 8, 12, 13, 14, ал. 1 и чл. 15, ал. 1 и 2, подлежат на глоба от 700 до 2000 лв. Едноличните търговци и юридическите лица получават имуществена санкция от 3000 до 8000 лв. При повторно нарушение, глобата за физическите лица е от 1500 до 4000 лв., а имуществената санкция за търговците и юридическите лица е от 5000 до 15000 лв.
Чл. 47
Чл. 47 от Закона за потребителския кредит предвижда санкции за нарушения на чл. 16, ал. 1 и 3. За физически лица глобата е от 700 до 2000 лв., а за еднолични търговци и юридически лица имуществена санкция от 3000 до 8000 лв. При повторно нарушение глобата за физически лица е от 1500 до 4000 лв., а имуществената санкция за търговците е от 5000 до 15000 лв.
Чл. 48
Член 48 от Закона за потребителския кредит предвижда санкции за нарушения на чл. 27, ал. 6 и 7. Физическите лица могат да бъдат глобени с суми от 1500 до 4000 лв., докато едноличните търговци и юридическите лица подлежат на имуществена санкция в размер от 3000 до 5000 лв.
Чл. 49
Чл. 49 от Закона за потребителския кредит предвижда наказания за физически лица, еднолични търговци и юридически лица, които в нарушение на чл. 29, ал. 6 изискват или събират обезщетение или неустойка за отказ на потребителя от сключения договор. Глобата за физическите лица е между 700 и 2000 лв., а имуществената санкция за търговците и юридическите лица е между 3000 и 8000 лв. При повторно нарушение глобата варира от 1500 до 4000 лв., а имуществената санкция от 5000 до 15000 лв.
Чл. 50
Чл. 50 от Закона за потребителския кредит предвижда санкции за нарушения на чл. 32, ал. 2, 3 и 4. За физическите лица глобата е между 2000 и 5000 лв., а за едноличните търговци и юридическите лица имуществената санкция е от 5000 до 10 000 лв. При повторно нарушение глобата за физическите лица нараства до 4000 - 10000 лв., а имуществената санкция за търговците и юридическите лица е между 8000 и 15000 лв.
Чл. 50а
Чл. 50а от Закона за потребителския кредит предвижда санкции за нарушение на чл. 33а. Физическите лица могат да бъдат глобени с между 700 и 2000 лв., докато едноличните търговци и юридическите лица подлежат на имуществена санкция в размер от 3000 до 8000 лв.
Чл. 51
Чл. 51 от Закона за потребителския кредит предвижда санкции за нарушаване на чл. 36, ал. 6. В случаите на нарушения физическите лица подлежат на глоба в размер от 2000 до 5000 лв., докато едноличните търговци и юридическите лица могат да получат имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв.
Чл. 52
Член 52 от Закона за потребителския кредит предвижда санкции за нарушение на член 39, алинея 1 и 2. За физическите лица глобата е между 1000 и 2000 лв., докато едноличните търговци и юридическите лица подлежат на имуществена санкция в размер от 1500 до 3000 лв.
Чл. 53
Чл. 53 от Закона за потребителския кредит предвижда санкции за неизпълнение на разпореждания по чл. 41, ал. 3, т. 2 и ал. 5. За физически лица глобата е между 1000 и 2000 лв., а за еднолични търговци и юридически лица имуществената санкция е между 1500 и 3000 лв. При повторно нарушение глобите и санкциите се удвояват.
Чл. 54
Чл. 54 от Закона за потребителския кредит предвижда санкции за неизпълнение на задълженията по чл. 42. Физическите лица подлежат на глоба от 2000 до 5000 лв., а едноличните търговци и юридическите лица на имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв. При повторно нарушение глобата за физическите лица е от 4000 до 10 000 лв., а имуществената санкция за търговците и юридическите лица е от 8000 до 15 000 лв.
Чл. 55 и § 1-12 от Допълнителните разпоредби.
Законът за потребителския кредит регламентира условията за предоставяне на кредити на потребителите, включително правата и задълженията на кредиторите и потребителите. Актовете за установяване на нарушения и наказателните постановления се издават от Комисията за защита на потребителите. Общите разходи по кредита включват лихви, комисиони и такси, но не включват нотариални такси. Законът въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО и е в сила от 12 май 2010 г. Приложени са и нови разпоредби, касаещи лихвени проценти, овърдрафти и кредитни посредници. Законът не се прилага за договори, сключени преди влизането му в сила, освен за определени членове.
§1
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за потребителския кредит се дефинират ключови термини, свързани с потребителските кредити. Общият разход по кредита включва всички разходи, свързани с кредита, освен нотариалните такси. Определят се понятието за обща сума, дължима от потребителя, както и различията между фиксиран и променлив лихвен процент. Лихвеният процент може да бъде изчислен на база референтен лихвен процент, а кредитният посредник е лице, което предлага или сключва договори за кредит. Определят се и условията за свързани договори за кредит и овърдрафт, както и понятието за траен носител на информация.
§2
Параграф §2 от закона въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и Съвета, която касае договорите за потребителски кредити. Той също така отменя предишната Директива 87/102/ЕИО и включва изменения от Директива 2011/90/ЕС, които засягат изчисляването на годишния процент на разходите.
§5
Разпоредбите на Закона за потребителския кредит не важат за договори, сключени преди влизането му в сила, освен за членове 14, 15, 26 и 35, които се прилагат за безсрочни договори за кредит, подписани преди тази дата.
§6
Параграф §6 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за потребителския кредит изменя чл. 186, ал. 2, т. 9 буква "в" в Закона за защита на потребителите, като добавя референция към Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити.
§8
Изпълнението на Закона за потребителския кредит е възложено на министъра на икономиката и индустрията. Законът е изменян с различни изменения, последното от които влиза в сила на 10.05.2024 г.
§9
Законът за потребителския кредит е приет от 41-ото Народно събрание на 18 февруари 2010 г. и влиза в сила от 12 май 2010 г. Заключителните разпоредби за изменение и допълнение на закона са обнародвани в Държавен вестник, брой 58 от 2010 г. и влизат в сила от 31 август 2010 г.
§4
Законът за потребителския кредит влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник". Последващите изменения и допълнения на закона са обнародвани в брой 91 от 2012 г. и влизат в сила от 01.01.2013 г.
§4
Параграф §4 от Закона за потребителския кредит уточнява, че разпоредбите за изчисляване на годишния процент на разходите (ГПР) по кредита, които включват допълнителни допускания, не се прилагат за договори за потребителски кредит, сключени преди влизането на закона в сила на 26.03.2013 г.
§20
Законът за потребителския кредит влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на разпоредбите на глава девета, десета и дванадесета, които влизат в сила 6 месеца след обнародването на закона. Преходните и заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на закона за потребителския кредит са обнародвани в Държавен вестник, брой 35 от 2014 г. и влизат в сила от 23.07.2014 г.
§ 13
Разпоредбите на Закона за потребителския кредит не се прилагат за договорите за кредит, които са сключени преди влизането му в сила. Изключение правят таксите, обезщетенията или неустойките, свързани с § 9, т. 3 от закона.
§15 от Закона за потребителския кредит
Законът за потребителския кредит влиза в сила три месеца след обнародването му в 'Държавен вестник'. В допълнение, преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите са обнародвани в 'Държавен вестник', брой 61 от 2014 г. и влизат в сила от 25.07.2014 г.
§86
В Закона за потребителския кредит се извършват изменения, като на мястото на "министъра на икономиката, енергетиката и туризма" се поставя "министъра на икономиката и енергетиката". Тези промени са част от преходните и заключителни разпоредби на закона.
§91
Законът за потребителския кредит влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за платежните услуги и платежните системи са обнародвани в брой 20 от 2018 г. и влизат в сила от 06.03.2018 г.
§28
Законът за потребителския кредит влиза в сила от деня на обнародването му, с изключение на определени членове и параграфи, които влизат в сила на по-късни дати. Член 47 влиза в сила след публикуването на електронната брошура от Европейската комисия, а член 102 влиза в сила от 30 април 2018 г. Членове 103-109 влизат в сила от 31 октомври 2018 г. Други разпоредби, свързани с преходни и заключителни разпоредби, също имат специфични дати на влизане в сила.
Параграф §6
Параграф §6 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за потребителския кредит указва, че разпоредбите на чл. 33а, ал. 5 и 6 се прилагат и за договорите за потребителски кредит, които са сключени до 1 юли 2018 г., при условие че за референтен лихвен процент се използва пазарен индекс, като LIBOR, EURIBOR или SOFIBOR.
§15
Законът за потребителския кредит влиза в сила на 1 януари 2021 г., с изключение на параграф 6, който влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са свързани с измененията в Закона за данък върху добавената стойност, които също влизат в сила от 1 януари 2021 г.
§ 94
Законът за потребителския кредит влиза в сила от 1 януари 2021 г., с изключение на определени параграфи, които имат различни дати на влизане в сила. Някои параграфи влизат в сила в тридневен срок от обнародването, други от 1 април 2021 г., а трети от 1 юли 2021 г. Има и параграф, който влиза в сила от 1 януари 2022 г. Заключителните разпоредби се отнасят и до Закона за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол, който влиза в сила от 10.05.2024 г.
§ 40
В §40 от Закона за потребителския кредит се предвижда замяна на израза "министъра на икономиката" с "министъра на икономиката и индустрията" във всички текстове на закона. Тази промяна е в сила след обнародването на закона в Държавен вестник, като последното изменение е направено с обнародването в бр. 104 от 2020 г.
§76
Законът за потребителския кредит влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". В допълнение, се съдържат преходни и заключителни разпоредби, свързани с въвеждането на еврото в Република България, които са обнародвани в "Държавен вестник", брой 70 от 2024 г.
§5
Параграф 5 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за потребителския кредит предвижда, че действащите нормативни актове относно публичните задължения, като такси и глоби, ще продължат да се прилагат с правилата за превалутиране, предвидени в закона. Освен това, ако сума в левове е посочена в закон или подзаконов акт, свързан с правен акт на ЕС, при изменения на закона, сумата в евро от акта на ЕС трябва да се посочва.
§60
Параграф 60 от Закона за потребителския кредит уточнява, че определени разпоредби влизат в сила с приемането на еврото в България, съгласно решения на Европейския съюз. Приложението описва методологията за изчисляване на годишния процент на разходите (ГПР) по кредита, включваща формули и условия за изчисления, както и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. Формулярът включва идентификационни данни за кредитора, основни характеристики на кредита, разходи, условия по договора, правото на отказ и информация за извънсъдебни способи за разрешаване на спорове.
