Виж оригиналния текст на документа
Правилникът урежда организацията и дейността на Столичния общински съвет (СОС), включително взаимодействието с Администрацията на Столичната община и отношенията с органите на държавната власт и обществените организации. Дейността на СОС се основава на Конституцията на Република България, Европейската харта за местното самоуправление, Закона за местното самоуправление и местната администрация, както и на разпоредбите на правилника.
Столичният общински съвет (СОС) е орган на местното самоуправление, избран от жителите на Столична община. Състои се от 61 общински съветници. В своята дейност, СОС се ръководи от принципите на законност, добросъвестност, справедливост, откритост, защита на човешкото достойнство и гражданските права, публичност при вземане на решения и самостоятелност от държавните органи.
Съгласно Чл. 3 от Правилника, Столичният общински съвет (СОС) избира обществен посредник за срок от 5 години, който да защитава правата и законните интереси на гражданите пред СОС и администрацията на Столична община. Организацията и дейността на обществения посредник се уреждат с правилник, приет от СОС. При необходимост, СОС може да избере и заместник на обществения посредник.
Столичният Общински Съвет (СОС) осъществява взаимодействие с органите на държавната власт и местната власт. Освен това, СОС работи в сътрудничество с граждани, юридически лица, синдикати, работодателски организации и вероизповедания.
Столичният общински съвет осъществява правомощията си в рамките на Столична община, която е и административно-териториална единица със статут на област. Столичната община е разделена на 24 района, чийто наименования и граници са определени в приложение към правилника.
Местното самоуправление в Столична община (СО) дава на гражданите правото и възможността да решават въпроси от местно значение, както пряко, така и чрез Столичния общински съвет (СОС). СОС има компетентност да разглежда и решава въпроси, които са му възложени от Конституцията и законите, произтичат от решения на гражданите или от инициатива по въпроси, които не са изключени от неговата компетентност.
Столичният общински съвет (СОС) определя и провежда политика за развитие на Столична община (СО) и контролира нейното осъществяване в различни области, включително общинско имущество, образование, здравеопазване, култура, благоустрояване, социални услуги, опазване на околната среда, културни паметници, спорт и сигурност. Освен това, СОС изпълнява функциите, предвидени в чл. 21 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА).
Гражданите имат право да участват в управлението на Столичната община чрез Столичния общински съвет (СОС) и чрез непосредствени форми на участие като референдуми и общи събрания на населението. Местните референдуми и общи събрания се организират съгласно условията и реда, определени в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Разходите за тези мероприятия се покриват от бюджета на Столичната община.
Член 9 от Правилника регламентира процеса на приемане на стратегии за развитие на Столичния общински съвет (СОС) след провеждане на обществено обсъждане. Параграф 2 е отменен с решение от 2020 г.
Чл. 10 от Правилника на Столичен Общински съвет описва правомощията на съвета. Той приема решения и осъществява контрол за тяхното изпълнение. Членът уточнява, че с решения се приемат различни документи, включително правилници, наредби и програми. Освен това, за вътрешноорганизационни въпроси, СОС може да приема и други решения, които се записват в протокола на заседанието.
Съгласно Чл. 11 от Правилника на Столичния общински съвет, СОС има право да изразява своето мнение по въпроси от обществена значимост чрез декларации или обръщения. Това предоставя възможност на съвета да се ангажира активно с важни социални и обществени теми.
Чл. 12 от Правилника регламентира задълженията на председателя на Столичния общински съвет (СОС) относно изпращането на копия от приетите актове на областния управител и кмета на СО в срок от 7 дни. Актовете, съпроводени с доклади и информация за дейността на СОС, се разгласяват на гражданите чрез интернет страницата на СОС и/или СО, а също и чрез медиите. Оспорванията на актовете също се разгласяват по същия начин. Кметът на общината осигурява помещение за съхранение на актовете от последните 10 години, достъпни за гражданите в работно време, като те могат да получат копия срещу заплащане.
Член 13 от Правилника определя процедурата за свикване и провеждане на първото заседание на новоизбрания състав на Столичния общински съвет (СОС). Заседанието се свиква от областния управител в срок от 14 дни след обявяване на изборните резултати. То се открива от най-възрастния общински съветник, който ръководи заседанието до избиране на председател. Преди началото на заседанието, общинските съветници и кметовете полагат клетва, удостоверена с подписване на клетвен лист, който се съхранява в деловодството на СОС.
Чл. 14 от правилника определя задълженията на най-възрастния общински съветник в СОС. Той ръководи избора на комисия за тайни гласувания, провежда разискванията за избор на председател и избира председателя на СОС. Комисията за тайни гласувания се състои от 7 души, предложени от общинските съветници, и е отговорна за провеждането на тайните гласувания по време на мандата на СОС, както и за утвърдяване на образеца на бюлетината.
Чл. 15 от Правилника на Столичен общински съвет определя, че кандидатури за председател могат да издигат общинските съветници, както и политическите партии или коалиции, които са представени в съвета. Изборът на председател се извършва чрез тайно гласуване.
Чл. 16 от Правилника на Столичен общински съвет описва процедурата за избор на председател. Изборът се извършва с интегрална бюлетина, в която са изписани имената на кандидатите. Всеки съветник отбелязва предпочитания кандидат и поставя бюлетината в урната. Бюлетините, които не отговарят на изискванията, са недействителни. Кандидатът, получил повече от половината от гласовете, е избран. При липса на необходимото мнозинство, изборът се повтаря с двамата кандидати с най-много гласове. Ако и след повторното гласуване не бъде избран кандидат, процедурата започва отново на следващото заседание.
Чл. 17 от Правилника на Столичния общински съвет определя процедурата за избор на заместник-председатели. Изборът се извършва в деня на избор на председателя или в срок до 14 дни след това. Всеки общински съветник и политическа група могат да предлагат кандидати. Гласуването е поотделно за всеки кандидат, а избран се счита този, който получи повече от половината от гласовете. При неуспешен избор, кандидатът може да бъде предложен отново и да се проведе ново гласуване.
Чл. 18 от Правилника на Столичен общински съвет определя структурата и функциите на Председателския съвет. Той е консултативен орган, който подпомага председателя на СОС и включва заместник-председателите на СОС, както и председателите на политическите групи или техни упълномощени заместници. Председателят свиква съвета за обсъждане на програмата и дневния ред на заседанията, както и за други важни въпроси от дейността на СОС.
Чл. 19 описва правомощията на председателя на Столичния общински съвет (СОС). Председателят определя дневния ред на заседанията, провежда консултации с различни участници, разпределя работни материали и осигурява условия за работа на комисиите. Той удостоверява протоколите от заседанията, определя местата в заседателната зала и обявява приетите актове на СОС. Председателят има правомощия да командирова кметовете и следи за спазването на правилника. В изпълнение на функциите си, той издава заповеди и при участие в разискванията, заседанието се ръководи от заместник-председател.
Председателят на Столичния Общински Съвет (СОС) получава месечно възнаграждение, което се определя от СОС и е в съответствие с действащата нормативна уредба за времето на неговия мандат. Възнаграждението е изменено с Решение № 326 по Протокол № 19 от 28.06.2012 г.
Председателят на Столичния общински съвет (СОС) може да делегира правомощията си на заместник-председател, когато е отсъстващ от страната или в отпуск. Заместник-председателят не може да делегира тези правомощия на друг заместник-председател.
Заместник-председателите на Столичния общински съвет (СОС) имат редица задължения, сред които подпомагане на председателя, изпълнение на възложени функции, заместване на председателя при негово отсъствие, подписване на протоколи, четене на текстове на проекти за решения и следене за спазването на процедурите. Те също така могат да изпълняват допълнителни функции, възложени им от председателя.
Член 23 от Правилника на Столичен общински съвет описва условията, при които председателят на СОС може да бъде предсрочно освободен. Освобождаването може да стане по искане на председателя, при трайна невъзможност или системно неизпълнение на задълженията, или при установен конфликт на интереси. Процедурата за освобождаване включва обявяване на оставката или акта за конфликт на интереси без обсъждане на първото заседание на СОС, а при искане от общински съветници, то се поставя на тайно гласуване. Председателят се счита за освободен, ако за искането гласуват повече от половината от общинските съветници.
При предсрочно прекратяване на пълномощията на председателя на Столичния общински съвет (СОС) се организира нов избор в срок от 30 дни. До провеждането на новия избор, заседанията на съвета се ръководят от заместник-председател, избран от СОС за временно изпълняващ длъжността.
Столичният общински съвет (СОС) може да прекрати предсрочно правомощията на заместник-председател по следните причини: 1) по негово искане чрез писмена оставка; 2) при трайна невъзможност или системно неизпълнение на задълженията за повече от три месеца; 3) при установен конфликт на интереси по Закона за противодействие на корупцията. Решенията за освобождаване по точки 2, 3 и 4 се вземат с явно гласуване и мнозинство от повече от половината общински съветници, докато освобождаването по точки 1 и 5 се обявява без обсъждане на първото заседание след настъпването на събитието.
Пълномощията на общинския съветник започват от момента на полагане на клетвата, съгласно чл. 13, ал. 3, и приключват с полагането на клетва от следващия състав на Столичния общински съвет.
Общинските съветници имат право да бъдат избирани в комисии, да предлагат въпроси за дневния ред на заседанията, да участват в обсъждането на въпросите от компетентността на съвета и да отправят питания към кмета на общината и кметовете на райони.
Общинските съветници имат задължения да присъстват на заседанията на Столичния общински съвет (СОС) и на комисиите, на които са членове, и да участват активно в решаването на разглежданите въпроси. Освен това, те трябва да поддържат връзки с гражданите и да ги информират за дейността и решенията на СОС. В случай, че съветникът трябва да напусне заседание преди неговото завършване или закъснее, е необходимо да уведоми председателя на СОС или на съответната комисия.
Общинските съветници в Столичния общински съвет имат право да ползват материално-техническата база на администрацията, да получават съдействие от ръководни длъжностни лица, да им се възстановяват разходи, свързани с тяхната дейност, и да получават необходимата информация. Председателят на СОС и кметът на СО могат да утвърдят график за съдействие.
Член 29 от Правилника на Столичния общински съвет предвижда, че общинските съветници могат да бъдат командировани в страната и чужбина с тяхно съгласие, за изпълнение на техните функции, като командировките се организират от кмета на Столична община. Разходите за тези командировки се покриват от бюджета на Столичната община.
Общинските съветници имат право на неплатен служебен отпуск за времето, през което изпълняват задълженията си като съветници. Този отпуск се зачита за трудов стаж. Искането за отпуск може да се основава на графиците на заседанията на СОС или на акта за свикване на извънредно заседание. Удостоверяването на времето на служебна заетост се извършва от председателя на СОС и председателя на съответната комисия.
Чл. 31 от Правилника на Столичния общински съвет определя ограниченията за общинските съветници. Те не могат да заемат щатна длъжност в администрацията на СО, да бъдат членове на управителни или контролни съвети на търговски дружества с общинско участие, да заемат длъжност в друга държава-членка на ЕС, и да имат участие в търговски дружества, които имат договори с общината. Лицата, които заемат длъжност по тези ограничения, трябва да подадат молба за освобождаване в срок от един месец след изборите. Общинските съветници могат да участват в органите на управление на търговски дружества с държавно участие, но без възнаграждение.
Чл. 32 от Правилника определя, че общинските съветници нямат право да участват в подготовката, обсъждането и приемането на решения, по отношение на които имат частен интерес. В случай на частен интерес, съветниците са задължени да направят самоотвод и да уведомят председателя на СОС или председателя на комисията. Уведомяването може да бъде писмено или устно и се отразява в протокола. Решенията се приемат с предвиденото мнозинство, без участието на лицето с частен интерес. При нарушение на тези разпоредби, СОС налага санкции на съответния съветник, съгласно ЗПКОНПИ.
Общинските съветници получават месечно възнаграждение за участието си в заседанията на Столичния общински съвет (СОС) и на неговите комисии. Размерът на възнаграждението се определя от СОС с решение, прието с мнозинство. Освен това, разходите на общинските съветници, свързани с работата им, се поемат изцяло от бюджета на СОС и могат да достигнат до 30% от брутното възнаграждение на председателя на съвета. При неизпълнение на задължения, от възнаграждението на съветника се удържат средства за неоснователно отсъствие от заседания. Общинските съветници имат права по Кодекса на труда и Кодекса за социалното осигуряване. Разходите по дейността им се отчитат с надлежни документи.
Член 34 от Правилника на Столичен общински съвет предвижда, че присъствията и заетостта на общинските съветници се отчитат ежемесечно. Отчетът се извършва от председателя на СОС и председателите на комисии, като председателят на СОС осъществява контрол върху този процес.
Общинските съветници се легитимират чрез служебна карта, която е издадена по образец, утвърден от председателя на Столичния общински съвет. Втората алинея, която предвижда нещо различно, е отменена с решение № 84 от 28.02.2008 г.
Пълномощията на общинския съветник могат да бъдат прекратени предсрочно по редица основания, включително: поставяне под запрещение, осъждане на лишаване от свобода, подаване на оставка, избор или назначаване на друга длъжност, неучастие в заседания без уведомление, трайна невъзможност за изпълнение на задълженията поради заболяване, промени в административно-териториалния статус, конфликт на интереси, установяване на неизбираемост и смърт. Тези основания са регламентирани в чл. 36 от Правилника на Столичния общински съвет.
Чл. 37 от Правилника описва процедурата за установяване на обстоятелствата, водещи до прекратяване на пълномощията на общински съветници. Общинската администрация служебно установява тези обстоятелства с документи от компетентни органи и ги изпраща на общинската избирателна комисия в тридневен срок. Съветникът има право да направи възражение в същия срок, след което комисията взема решение. При установяване на основание за прекратяване на пълномощията, комисията ги прекратява и обявява следващия кандидат в листата.
Чл. 38 от Правилника определя условията за образуване на политически групи в Столичния общински съвет (СОС). Общинските съветници могат да образуват групи според партийната си принадлежност, но не могат да представляват частни, местни, етнически, религиозни или професионални интереси. Минималният брой съветници за образуване на група е 5. Ако броят на членовете в група спадне под минимума, тя прекратява съществуването си. Групите могат да създават политически съюзи, без да губят самостоятелността си. Дейността на групите и независимите съветници се подпомага от секретар-сътрудник, а заплащането им е за сметка на бюджета на СОС.
Чл. 39 от Правилника на Столичния общински съвет определя процедурата за образуване на политически групи. Всяка група трябва да представи на председателя на СОС решение за образуването си, списък на ръководството и списък на членовете, подписани от общинските съветници. Председателят вписва тези данни в специален регистър и обявява регистрираните групи и ръководства на следващото заседание на СОС. Процедурата важи и за последващи промени и прекратяване на групите.
Чл. 40 от Правилника определя, че всеки общински съветник може да членува само в една политическа група. Условията за членуване, както и правата и задълженията на членовете на политическите групи, се определят от самите групи в съответствие с правилника. Общинският съветник има право да напусне групата, като подаде писмено заявление до ръководителя на групата и уведоми председателя на СОС.
Столичният общински съвет (СОС) има правомощия да избира постоянни и временни комисии. Предложения за създаването на тези комисии могат да бъдат направени от председателя на СОС или от самите общински съветници.
Постоянните комисии на Столичния общински съвет (СОС) имат основни задачи, включващи проучване на потребностите на населението и предложения за решаване на проблеми, подпомагане на СОС при подготовката на решения, и осъществяване на контрол за изпълнението на решенията. Те също така изготвят становища по проектите на решения и организират разработването на нови проекти за решения, свързани с оперативната работна програма на СОС.
Правилникът определя постоянните комисии на Столичния общински съвет (СОС), които включват комисии по устройство на територията, финанси, здравеопазване, опазване на околната среда и други. СОС има правомощия да променя числеността и състава на комисии. Важна новост е създаването на постоянна комисия съгласно ЗПКОНПИ, чиято работа е регламентирана от специален закон и чийто заседания са закрити, без право на запис.
Чл. 44 от Правилника определя ограниченията за общинските съветници относно участието им в постоянни комисии. Всеки съветник може да бъде избиран в максимум три постоянни комисии, с изключение на комисията по Закона за противодействие на корупцията. Общински съветник може да бъде председател само на една постоянна комисия, освен в случая с комисията по противодействие на корупцията. Председателят на СОС не е задължен да бъде член на постоянни комисии.
Чл. 45 от Правилника определя състава и ръководството на постоянните комисии в Столичния общински съвет (СОС). Основното съотношение между политическите групи в СОС трябва да бъде запазено при определяне на състава на комисиите. Всяка постоянна комисия има председател и двама заместник-председатели. Председателят организира работата на комисията и ръководи заседанията, а заместник-председателите подпомагат председателя и ръководят заседанията при негово отсъствие. Членовете на комисии се избират с явно гласуване по предложение на политическите групи или общински съветници.
Чл. 46 от Правилника на Столичен общински съвет регламентира условията, при които председател, заместник-председател или член на постоянна комисия може да бъде предсрочно освободен. Освобождаването може да стане по собствено искане или с решение на СОС. Пълномощията на лицето се обявяват от председателя на СОС без обсъждане. Предложения за освобождаване могат да правят 1/3 от членовете на комисията, председателя на СОС или общински съветници при определени условия, включително системно нарушаване на задълженията или уронване на престижа на СОС.
Чл. 47 от Правилника определя, че постоянните комисии на Столичния Общински Съвет (СОС) имат задължението да приемат вътрешни правила за своята работа, които трябва да бъдат в съответствие с разпоредбите на правилника. След като правилата бъдат приети, те се депозират при председателя на СОС и се обявяват публично. Разходите за дейността на постоянните комисии се утвърдват от председателя на СОС по предложение на ръководствата на съответните комисии, в рамките на предвидените средства за издръжка на СОС.
Заседанията на постоянните комисии на Столичния общински съвет (СОС) са редовни и извънредни. Редовните заседания се провеждат по график, приет от председателя на комисията, и най-малко два пъти в месеца. Извънредни заседания могат да се свикват при извънредни обстоятелства или по искане на 1/3 от членовете. Заседанията на комисии са открити, но могат да бъдат и закрити, когато е необходимо. Откритите заседания се излъчват на електронната страница на СОС, а аудио и видеозаписи могат да бъдат допускани от акредитирани журналисти и граждани.
Чл. 49 от Правилника на Столичния общински съвет определя реда за обявяване на графика и дневния ред на заседанията на комисиите. Председателите на комисии са отговорни за обявяване на графика и мястото на заседанията. Дневният ред се определя от председателя на комисията не по-късно от 3 дни преди заседанието, а материалите се предоставят на членовете в същия срок. Членовете на комисията трябва да бъдат информирани за насроченото заседание не по-късно от 24 часа преди неговото начало. Дневният ред и материалите за извънредни заседания също се предоставят в същите срокове. Дневният ред се публикува на електронната страница на СОС, заедно с докладите и проектите за решения, но не и с приложения, които не са доклади. За закритите заседания се спазват същите срокове, като се публикува обявление за закритите точки.
Чл. 50 от правилника описва процедурите за присъствие на заседанията на комисиите на Столичния общински съвет. Граждани, представители на юридически лица, институции и журналисти, които присъстват, трябва да се вписват в списък, утвърден от председателя. Те имат право да изразяват мнения след разрешение от председателя. При груби нарушения на реда, председателят може да отправи предупреждение и да отстрани нарушителя от заседанието при повторно нарушение.
Постоянните комисии на Столичния общински съвет заседават при наличие на кворум, който е повече от половината от членовете. Ако кворумът не е налице в рамките на 15 минути, заседанието може да продължи с наличния състав, стига той да е не по-малко от една трета. Комисията не е задължена да разглежда въпроси от дневния ред при отсъствие на вносителя. Решенията се вземат с явно гласуване с мнозинство. Гражданите и юридическите лица имат право да внасят писмени предложения, за които председателят на комисията уведомява членовете в срок от 7 дни. След изказванията на общинските съветници, председателят предоставя възможност за изказвания на граждани, представители на юридически лица и журналисти.
Чл. 52 от Правилника определя присъствието на вносителя или негов представител на заседанията на комисиите при обсъждане на проекти за решения. Общински съветници, които не са членове на комисията, както и кметът, заместник-кметове, секретарят на СО и кметове на райони могат да участват и да се изказват по въпроси от тяхната компетентност. Всички участници в заседанията са задължени да спазват изискванията за опазване на служебната и държавната тайна, както и личните данни на гражданите.
Чл. 53 от Правилника определя процеса по който постоянната комисия идентифицира заинтересованите лица в зависимост от характера на разглежданите въпроси. При необходимост, тези лица могат да бъдат поканени да присъстват на обсъжданията. Списъкът на поканените лица се прилага към протокола на комисията. Председателят на комисията е отговорен за информирането на заинтересованите лица относно предложенията, препоръките и взетите решения.
Чл. 54 от Правилника на Столичен общински съвет позволява на комисиите да провеждат съвместни заседания за разглеждане на общи въпроси. Ръководството на тези заседания се осъществява от председателя на една от комисиите по взаимно споразумение. Всяка комисия взема отделно решение по обсъждания въпрос и изготвя становище, което представя на Столичния общински съвет.
Чл. 55 от Правилника на Столичен общински съвет определя, че становищата на постоянните комисии се докладват на Столичния общински съвет (СОС) от председателите на тези комисии или от определен от тях член. Това осигурява официално представяне на мненията и решенията на комисии пред общинския съвет.
Чл. 56 от Правилника на Столичен общински съвет определя изискванията за водене на протоколи на заседанията на постоянните комисии. Протоколите отразяват взетите решения и мнения, включително от граждани и институции, с поименно гласуване на членовете. Протоколите се подписват от председателя и присъстващите заместник-председатели. Те се съхраняват в архива на Столична община и се публикуват онлайн, с изключение на протоколите от закрити заседания.
Чл. 56а от Правилника на Столичния общински съвет определя условията за провеждане на заседания при извънредни ситуации. Когато не е възможно провеждането на присъствени заседания, комисиите могат да организират заседания от разстояние чрез видеоконференция, спазвайки условията за кворум и лично гласуване. В случай на технически затруднения, заседанията могат да се проведат с неприсъствено гласуване. За заседанията се изготвя видеозапис, а дневният ред и протоколите се публикуват на електронната страница на СОС. Гражданите могат да изпращат предложения и становища по разглежданите въпроси.
Временни комисии могат да бъдат създавани от Столичния Общински Съвет (СОС) за конкретни цели, като проучвания и анкети. В решението за създаване на комисията СОС определя задачите, числеността, състава, ръководството, срока на дейност и необходимите финансови средства. Правилата за работа на постоянните комисии важат и за временните. Дейността на временните комисии приключва след изготвяне на отчет и решение на СОС в рамките на зададения срок. Информация за състава, задачите и срока на действие на временните комисии се публикува на сайта на СОС.
Чл. 58 от Правилника предвижда създаването на наблюдателна комисия, която се основава на чл. 170, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Председател на тази комисия е председателят на Столичния Общински Съвет или лице, упълномощено от него.
Чл. 59 от Правилника на Столичния общински съвет (СОС) регламентира възможността за привличане на външни експерти и консултанти, които да подпомагат работата на СОС и неговите комисии. Предложенията за назначаване на такива лица могат да бъдат направени от общински съветници и трябва да включват автобиография на кандидата. Списъкът на одобрените експерти се утвърдява от председателя на СОС. Експертите и консултантите имат право да участват в заседанията на комисията, да дават мнения и да представят писмени становища, когато бъдат поканени от председателя.
Експертите и консултантите в Столичния общински съвет (СОС) сключват граждански договор с кмета на Столична община по предложение на Председателя на СОС. Те получават възнаграждение, което не може да бъде по-малко от 70% от минималната работна заплата в страната. Освен това им е осигурен достъп до сградата на Столична община, при условие че се легитимират със служебна бележка, издадена от дирекция "Секретариат на СОС" и подписана от Председателя на СОС.
Чл. 59б от Правилника на Столичен общински съвет регламентира правата и задълженията на експертите и консултантите. Те участват в работата на постоянните комисии, към които са предложени. Всеки месец председателят на комисията подписва справка за участието на експертите. Възнаграждения не се изплащат на експерти, които не са участвали в работата на комисията или не са изпълнили указанията на председателя за представяне на писмени становища.
Чл. 59в от Правилника позволява привличането на експерти и консултанти на доброволен принцип, без да им се изплащат възнаграждения. Това е нова разпоредба, приета с Решение № 280 по Протокол № 17 от 09.07.2020 г. Правилникът регламентира организацията на работата на Столичния Общински Съвет, като в глава трета се съдържат общи положения за дейността на съвета.
Дейността на Столичния общински съвет (СОС) се осъществява на базата на годишна оперативна работна програма, която се подготвя от председателя на СОС. Програмата включва график на редовните заседания, списък на планираните нормативни актове и други въпроси от компетентността на СОС. Проектът на програмата се разглежда и приема от постоянните комисии и от СОС до 31 януари на съответната година. Председателят определя отговорни лица за подготовката и изпълнението на включените в програмата въпроси.
Столичният общински съвет (СОС) приема своите актове на заседания, които могат да бъдат редовни или извънредни. Проектът за дневен ред на заседанията се определя от председателя на СОС, по предложение на общинските съветници, кмета на Столична община и кметовете на райони и кметства.
Чл. 62 от Правилника за организацията и дейността на Столичния общински съвет определя, че текущата дейност на съвета и подготовката на заседанията му се осигуряват от Дирекция "Секретариат на СОС", която е специализирано звено в Администрацията на Столичната община. Дирекцията се ръководи от директор, назначаван от кмета на Столичната община по предложение на председателя на съвета.
Член 63 от Правилника определя, че Столичният общински съвет (СОС) заседава в сградата на СО или на друго място, което е определено от Председателския съвет. Предишните алинеи (2) и (3) на чл. 63 са отменени с Решение № 280 по Протокол № 17 от 09.07.2020 г.
Столичният общински съвет (СОС) провежда редовни заседания всеки втори и четвърти четвъртък от месеца, като при съвпадение с празник председателят определя нова дата. Заседанията се провеждат от 10:00 до 19:00 часа, с възможност за промяна на времето. Награждаването на почетни граждани и връчването на отличия става на извънредни тържествени заседания, свиквани от председателя на СОС, след предварителни решения.
Чл. 65 от Правилника на Столичен Общински Съвет регламентира процедурата за информиране на общинските съветници относно дневния ред на заседанията. Председателят на СОС е задължен да информира съветниците за проекта на дневен ред най-късно 5 дни преди заседанието. В случай на извънредни обстоятелства, кметът може да внесе предложения до 12:00 часа на деня преди заседанието, които се предоставят на съветниците до 16:00 часа. Проектът за дневен ред се оповестява публично, а председателят може да добавя допълнителни точки в срок по ал. 2.
Член 66 от Правилника определя структурата на дневния ред на редовните заседания на Столичния общински съвет, който се разделя на четири части: част А (проекти на нормативни актове), част Б (доклади за назначения и разпоредителни сделки), част В (питания към кмета) и част Г (други въпроси, включително актове от граждани). Материалите за заседанията, включително становищата на комисиите, са достъпни за общинските съветници в сроковете, определени от правилника, и могат да се предоставят и по електронен път.
Член 67 от Правилника на Столичен общински съвет определя условията за свикване на извънредни заседания. Извънредно заседание може да бъде насрочено от председателя или по искане на 1/3 от общинските съветници, 1/5 от избирателите или областния управител. Исканията трябва да бъдат мотивирани и да предлагат конкретен дневен ред. Председателят е длъжен да насрочи заседание в срок от 7 дни след искането. Ако заседанието не бъде свикано в този срок, вносителят може да го свика сам. Уведомлението за заседанието трябва да бъде направено поне 3 дни предварително и да съдържа необходимата информация.
Чл. 67а от Правилника на Столичния общински съвет позволява провеждането на заседания от разстояние при извънредни обстоятелства, като се осигурява кворум и лично гласуване чрез видеоконференция. При липса на технически възможности, заседанията могат да се провеждат и чрез неприсъствено гласуване. За заседанията се изготвя видеозапис, а председателят свиква заседанията и осигурява публичност. Уведомленията за заседанията се изпращат по електронен път.
Чл. 68 от Правилника на Столичен общински съвет определя процедурите за внасяне на проекти за правилници, наредби, решения и други документи. Проектите могат да бъдат внасяни от общински съветници, кмета на СО, кметове на райони и кметства, заместник-кметове, секретаря на СО и главния архитект. Проектите за годишния бюджет се внасят само от кмета. Всички проекти, заедно с мотивите и оценките за въздействие, трябва да бъдат публикувани на сайта на СОС най-малко 30 дни преди приемането им, освен в изключителни случаи, когато срокът може да бъде намален до 14 дни.
Чл. 69 определя изискванията за внасяне на въпроси за разглеждане от Столичния общински съвет (СОС). Въпросите се внасят с придружително писмо, което включва: писмен доклад с обосновка и оценка на ресурсите, проект за решение, мотиви към проектите на нормативни актове и информация за мотивите и характера на предложението. Докладът трябва да посочва правното основание и, при необходимост, причините и крайния срок за произнасяне. Материалите се представят и в електронен вид, а докладите с проектите се публикуват на електронната страница на СОС не по-късно от 5 дни преди заседанието.
Председателят на СОС разпределя материалите на постоянните комисии в зависимост от компетентността им и уведомява Председателския съвет. Комисиите получават копие от материалите на хартиен носител, а общинските съветници - по електронен път. Определя се водеща постоянна комисия за всеки проект за решение. Членовете на Председателския съвет могат да правят възражения по разпределението на проектите.
Член 71 от правилника определя задълженията на председателя на Столичния общински съвет (СОС) относно предоставянето на информация за получените материали. Всяка седмица председателят трябва да предоставя списък на материалите на ръководствата на политическите групи, който след това се публикува на електронната страница на СОС. Освен това, материалите са достъпни за общинските съветници в Дирекция "Секретариат на СОС" или по електронен път, съгласно условия и ред, определени от председателя.
Чл. 72 от Правилника на Столичен Общински Съвет определя процедурата за разглеждане на материалите от постоянните комисии. Материалите се включват в дневния ред на комисията по реда на чл. 49, ал. 2. Водещата комисия разглежда материалите след получаване на становищата от останалите постоянни комисии.
Чл. 73 от Правилника на Столичния общински съвет определя, че общинските съветници имат право да правят писмени предложения по внесените проекти за решения до момента, в който водещата комисия започне тяхното разглеждане. Предложенията се подават чрез председателя на СОС. Водещата комисия разглежда само предложения, получени в писмена форма в установения срок, с изключение на редакционните поправки, които могат да бъдат предложени извън този срок.
Вносителят на проект за решение в Столичния общински съвет може да оттегли предложението си до началото на заседанието, в чийто дневен ред е включен докладът. Също така, вносителят има право да променя или допълва проекта за решение до момента, в който водещата комисия се произнесе по същество.
Постоянните комисии на Столичния общински съвет обсъждат всички проекти за решения, които касаят една и съща материя, и представят становища на водещата комисия. Водещата комисия след това гласува проектите поотделно.
Чл. 76 определя процеса на работа на постоянните комисии в Столичния общински съвет (СОС). Становищата на комисии включват редакционни поправки и предложения по проектите за решения, които се докладват пред СОС. Водещата комисия подготвя мотивиран доклад, който предлага приемане, изменение или отхвърляне на проектите, включващ становища от други комисии и предложения от вносителя. Проектите за решения се разглеждат и гласуват от СОС, а срокът за становища от комисии не може да надвишава 2 месеца, с възможност за удължаване при необходимост от експертни становища. Становищата и докладите се предоставят на председателя на СОС и на вносителя.
Член 77 от Правилника на Столичен общински съвет (СОС) регламентира правото на гражданите да правят предложения за включване на точки в дневния ред на СОС по въпроси от обществен интерес. Предложенията задължително се разпределят на съответните комисии от председателя на СОС, който след това определя дали да бъдат разгледани или отклонени. Комисиите трябва да представят становища за значимостта на въпросите в двуседмичен срок. Гражданите, които внасят предложения, ще бъдат уведомени за заседанията, на които ще се разглеждат техните въпроси, и имат право да присъстват. Становища по проекти за решения на СОС също се предоставят на съответните комисии и вносители.
Чл. 78 определя процедурата при връщане на акт за ново разглеждане от кмета на Столичната община. Председателят на СОС назначава водеща комисия, която да разгледа мотивите и да подготви доклад. Срокът за работа на комисията е 10 дни. Върнатият акт и мотивите за връщането се изпращат на председателя на СОС в 7-дневен срок. Актът не влиза в сила и се разглежда в 14-дневен срок. При повторно приемане, актът трябва да бъде одобрен с мнозинство, не по-малко от половината от общинските съветници.
Чл. 79 от Правилника определя начина на комплектоване на материалите, включени в дневния ред на Столичния Общински Съвет (СОС). Според него, комплектовката включва проект на решение, внесените материали, доклад на водещата комисия и други необходими документи. Проектите за решения, редакционните поправки и мотивите към тях, както и становището на водещата комисия, трябва да бъдат на разположение на общинските съветници в Дирекция Секретариат на СОС и по електронен път в определените срокове.
Чл. 80 от Правилника указва, че проектите за решения се включват в дневния ред на Столичния общински съвет (СОС) за обсъждане и гласуване. Проектите трябва да бъдат внесени не по-късно от един месец след изтичането на срока, определен в чл. 76, ал. 4. Вносителят или определено от него лице представя проектите пред СОС.
Заседанията на Столичния общински съвет (СОС) са открити, с изключение на случаи, когато се налага закрито заседание за защита на законова информация или добри нрави. Кметът участва в заседанията с право на съвещателен глас, а заместник-кметовете и други длъжностни лица могат да присъстват и да взимат отношение. Лица, вносители на доклади, могат да присъстват, но заседанията не се разглеждат без тяхно присъствие, освен ако са упълномощили представител. Председателят може да отстрани лица при безредие и на заседанията не се допускат въоръжени лица. Гражданите могат да следят заседанията на живо чрез видеонаблюдение, а общинският съвет осигурява места за граждани, чиито точки са в дневния ред. Резултатите от гласуванията се изписват в реално време.
Заседанията на Столичния общински съвет (СОС) се провеждат при закрити врати, когато важни обществени или държавни интереси изискват това. Предложение за закрито заседание може да направи председателят на СОС, общински съветници или кметът на СО. При такова предложение председателят разпорежда напускане на залата от външни лица и прекъсване на прякото излъчване. След обсъждане на мотивите, СОС взема решение за продължаване на заседанието като закрито или открито. Обсъжданията и протоколите от закритите заседания са служебна тайна, а решенията, взети на тях, се обявяват публично.
Откритите заседания на Столичния общински съвет (СОС) могат да бъдат отразявани от медиите по тяхно искане или по покана на председателя. Освен това, заседанията на СОС се предават пряко по електронен път и могат да бъдат наблюдавани на официалната електронна страница на СОС.
Чл. 84 от Правилника на Столичния Общински Съвет определя условията за откриване и прекратяване на заседанията. Председателят открива заседанието при наличие на повече от половината от общинските съветници. Проверката на кворума може да се извършва след всяка почивка или прекъсване, по искане на общински съветник или политическа група. Проверката се осъществява от служители на Дирекция 'Секретариат на СОС' или електронно. Заседанието се прекратява при липса на необходимия кворум.
Чл. 85 от правилника регулира процеса по приемане на дневния ред на заседанията на Столичния Общински Съвет (СОС). Председателят предлага дневния ред, който може да бъде променян чрез предложения от председателите на политическите групи и общинските съветници. Всеки такъв проект се гласува отделно. Ако по някоя точка от дневния ред няма готовност, председателят може да я отложи. Важно е да се отбележи, че по време на заседанието не могат да се обсъждат въпроси, които не са включени в дневния ред.
Председателят на СОС ръководи заседанията и предоставя думата на общинските съветници. Изказванията се искат чрез електронна система за гласуване или писмена заявка. Председателят съставя списък на желаещите за изказване и определя реда им. Вносителите на проекти за решения могат да говорят до 5 минути. Ръководителите на политическите групи имат право на изказвания в рамките на дискусиите по дневния ред, а при отсъствие - техни заместници или упълномощени съветници. Освен това, ръководителите на групи могат да се изказват веднъж на заседание по извънредни въпроси, за до 10 минути.
Чл. 87 от Правилника на Столичния Общински Съвет определя реда за обсъждане на процедурни въпроси. Думата по процедурни въпроси се дава веднага, освен при наличие на искания за реплика или дуплика. Процедурни въпроси включват възражения срещу нарушаване на реда на заседанията и предложения за изменение на този ред, като удължаване, прекратяване или отлагане на заседанията и разискванията, проверка на кворума и др. Времето за поставяне на процедурни въпроси е ограничено до 2 минути.
Чл. 88 от Правилника определя процедурите при постъпили предложения. При процедурно предложение, думата се дава на общински съветник, който не е съгласен с него, и предложението се поставя на гласуване без обсъждане. При предложение за прекратяване на разискванията, то не се обсъжда, а думата се дава еднократно на общински съветник, който не е съгласен с предложението за прекратяване.
Член 89 от Правилника на Столичен Общински Съвет указва, че когато се предлага отлагане на разискванията, се прилагат правилата на член 88. При предложения за прекратяване на разискванията или за отлагането им, първо се гласува предложението за прекратяване на разискванията.
Член 90 от Правилника на Столичния общински съвет определя, че заседанията могат да бъдат прекратявани или отлагани чрез решение на съвета, по предложение на председателя, политическа група или общински съветник. Предложенията за прекратяване на заседанието се гласуват първо, преди да се обсъждат предложенията за отлагане.
Чл. 91 от Правилника на Столичен Общински Съвет определя условията, при които председателят може да прекъсне заседанието. Прекъсване може да се наложи при шум или безредие, пречещи на работата на общинските съветници, или при важни причини. Всяка политическа група има право да поиска прекъсване на заседанието до 30 минути веднъж на заседание, като председателят е задължен да прекъсне заседанието веднага след получаване на искането и да определи продължителността на прекъсването.
При разглеждането на проектите за решения на Столичния общински съвет (СОС) се обсъждат само предложенията на общинските съветници и предложенията на водещата комисия, включени в доклада. Всеки общински съветник има право да обосновава своите предложения в рамките на пет минути.
Общинските съветници имат право да говорят от трибуната или от микрофоните, поставени на работните им места. Това осигурява удобство и ред при изказванията в заседанията на съвета.
Чл. 94 от Правилника на Столичния Общински Съвет регламентира поведението на общинските съветници по време на заседанията. Председателят има право да предупреждава съветниците, които отклоняват темата на обсъждане, и да им отнема думата при повторни нарушения. Съветниците могат да се изказват по същество само веднъж по един и същи въпрос, освен в случаи на необходимост от допълнително изясняване. Председателят може да предостави допълнително време за обсъждане на определен въпрос.
Общинските съветници имат право на реплика, която представлява кратко възражение по същество на приключилото изказване. Репликата се прави веднага след изказването и не може да трае повече от 2 минути. Ако репликата не е по същество, председателят може да отнеме думата. Могат да се правят до 3 реплики по едно и също изказване, в реда на тяхното постъпване. Не се допуска реплика на репликата, а общинският съветник, към когото е отправена репликата, може да даде отговор (дуплика) до 2 минути след приключване на репликите.
Общинският съветник има право на лично обяснение с продължителност до 3 минути, ако по време на изказване по разглежданата точка е засегнат с обидна квалификация или по начин, който уронва престижа и доброто му име. Думата за лично обяснение се предоставя в края на дискусията по съответната точка.
След като всички желаещи да се изкажат са направили своите изказвания, председателят на Столичния общински съвет обявява, че разискванията са приключили.
Решенията на Столичния общински съвет (СОС) се приемат с едно гласуване. Преди гласуването, проектът за решение трябва да бъде обсъден след изслушване на доклада на водещата комисия, становището на вносителя и становищата на други комисии, на които проектът е бил разпределен. Член 98, алинея 3 е отменен с решение от 28.06.2012 г.
Решенията на Столичния Общински Съвет (СОС) се вземат с явно гласуване, изискващо мнозинство от присъстващите съветници, но СОС може да реши гласуването да бъде тайно. Гласуването е лично и може да бъде "за", "против" или "въздържал се". Явното гласуване се извършва чрез електронна система, вдигане на ръка, подпис в протокола или поименно гласуване. Резултатите от гласуването се обявяват от председателя на СОС, включително по политически групи, ако е поискано. Тайното гласуване се осъществява с бюлетини. Някои решения, свързани с местното самоуправление, изискват поименно гласуване, а изборът на председател на СОС става чрез интегрална бюлетина.
Чл. 100 от Правилника на Столичен общински съвет определя, че предложение за поименно гласуване, гласуване с саморъчен подпис или тайно гласуване може да бъде направено от общински съветник или политическа група. Такова предложение се поставя на гласуване без разисквания, като се изслушва по един общински съветник от всяка политическа група или от независим общински съветник, който не е съгласен с предложението.
Гласуването в Столичния общински съвет започва веднага след обявяването му от председателя. По време на процедурата по гласуване не се допуска изказвания, от началото до края на гласуването.
Гласуването в Столичния общински съвет се извършва по определен ред: първо се гласуват предложенията за отхвърляне, след това за отлагане, заместване, поправки, обсъждан текст и накрая предложение по същество. При наличие на две или повече предложения от едно и също естество, те се гласуват по реда на постъпването им.
Предложението в Столичния общински съвет се счита за прието, ако за него гласуват повече от половината от присъстващите общински съветници. В случай на равенство на гласовете, предложението се смята за отхвърлено. Изключения могат да се предвидят в закона или в правилника.
Чл. 104 от Правилника описва процедурата по гласуване в Столичния общински съвет. Председателят обявява резултата от гласуването веднага. Ако резултатът е оспорен от общински съветник, председателят може да разпореди повторно гласуване, чийто резултат е окончателен. Освен това, допуска се обяснение на отрицателен вот от по един представител на политическа група или от общински съветник, който не е член на политическа група, в рамките на три минути.
За всяко заседание на Столичния общински съвет (СОС) се води протокол, който се изготвя от дирекция "Секретариат на СОС" в срок от три дни след заседанието. Протоколът включва дневния ред, решенията по точките и резултатите от гласуванията, включително поименното гласуване на съветниците. Протоколите се публикуват на електронната страница на СОС и към тях се прилагат списъци на присъстващите общински съветници и протоколи от гласуванията. Проектът на протокол е достъпен за общинските съветници в дирекцията.
Чл. 106 от Правилника на Столичния общински съвет (СОС) предвижда, че за всяко заседание на СОС се прави пълен аудио и видео запис, който се съхранява в достъпен вид на електронната страница на СОС. Директорът на Дирекция "Секретариат на Столичен общински съвет" назначава служител за изготвяне и съхранение на записите. В края на всеки мандат, всички носители на записите се предават в архива на Столична община.
Чл. 107 от Правилника на Столичен Общински Съвет определя правото на общинските съветници да преглеждат протоколите от заседанията на съвета и да искат поправки на явни фактически грешки в срок от 7 дни след заседанието. Протоколите трябва да бъдат подписани от зам.-председателите и председателя на съвета в срок до 10 дни след провеждането на заседанието.
Чл. 108 от Правилника определя задълженията на директора на дирекция "Секретариат на СОС" относно координацията и оформянето на актовете, приети от Столичния Общински Съвет (СОС). Директорът отговаря за правното и езиково редактиране на актовете, определя сроковете и отговорните служители за оформянето им, и в случай на значителни изменения, вносителят трябва да извърши окончателното оформяне в 10-дневен срок. Обикновено, актовете се оформят в рамките на 7 дни, освен ако не е определен друг срок. Ако акт не е издаден в срок, директорът уведомява вносителя и предлага на председателя на СОС да внесе предложение за отменяне на приемането му.
Чл. 109 от Правилника определя процедурата за изпращане на окончателно оформен акт на директора на дирекция "Секретариат на СОС". В него се включва придружително писмо с информация за дейността по допълнителното съгласуване и бележките от заседанието на СОС. Вносителят е задължен да представи окончателно оформените актове и на електронен носител, съгласно чл. 69, ал. 4.
Чл. 110 определя реда за парафиране и подписване на актовете на Столичния Общински Съвет (СОС). Актовете се парафират последователно от редактор-стилист, юрист от дирекция 'Секретариат на СОС', и от председателя на СОС. Приложенията към решенията също се парафират от вносителя, юрист и председателя на водещата комисия. Поправки на фактически грешки могат да се правят до подписване на протокола, а в случай на спор, въпросът се решава на следващото заседание. След подписване на акта, могат да се правят само технически поправки с разрешение на председателя.
Чл. 111 определя процедурата за обработка на акти, когато окончателният текст не съответства на приетите предложения. Директорът на дирекция 'Секретариат на СОС' прилага справка за неотразените становища. Председателят на СОС решава дали да върне акта за повторно разглеждане. При спор по съдържанието на акта, въпросът се решава на следващото заседание на СОС.
Председателят на Столичния общински съвет (СОС) е отговорен за определянето на условията и реда, при които материали, представляващи държавна или служебна тайна, могат да се използват при изготвянето на актовете на съвета.
Актовете на Столичния общински съвет (СОС) се обявяват съгласно определен ред, като директорът на дирекция "Секретариат на СОС" отговаря за контрола на този процес. Подлежащите на обнародване актове се изпращат за обнародване в "Държавен вестник" с писмо от председателя на СОС или упълномощено от него лице.
Председателят на Столичния общински съвет (СОС) е задължен да оповести приетите решения на заинтересованите лица и органи в срок от 7 дни след подписването им, освен ако законът предвижда друго. В същия срок решенията се оповестяват и на гражданите, следвайки установения ред.
Кметът на Столичната община (СО) осъществява изпълнителната власт и е подпомаган от заместник-кметове, секретаря на СО и главния архитект. Той може да възлага функции на кметовете на райони и кметства, като координира и контролира изпълнението им. Кметът на СО следи за законосъобразността на действията на кметовете на райони и кметства и има правомощието да отменя техни актове, когато е необходимо.
Чл. 116 от Правилника на Столичния общински съвет определя реда за избор на кметове на кметства и кметове на райони в Столична община, който се извършва по законово определен ред. Кметът на Столична община изпълнява функциите на кмет на град София, а районните кметове на Банкя, Нови Искър и Панчарево изпълняват функциите на кмет на съответните кметства.
Член 117 от Правилника на Столичен Общински Съвет предвижда, че актовете на кмета на Столична община се съхраняват в архива на администрацията и са достъпни за общинските съветници и постоянните комисии. Постоянните комисии са задължени да правят месечен преглед на актовете издадени от кмета, съгласно определеното разпределение от председателя на СОС.
Кметът на Столична община е отговорен за организиране на изпълнението на решенията на Столичния общински съвет (СОС). Това се осъществява чрез кметовете на райони, кметства, кметските наместници и Администрацията на Столична община. Кметът се отчита пред СОС на всеки три месеца относно изпълнението на решенията.
Актовете на кмета на Столичната община (СО) са задължителни за кметовете на райони и кметства, както и за всички изпълнителни органи в Администрацията на СО. Кметът на СО има правомощия на висшестоящ административен орган по отношение на актовете на кметовете на райони и кметства, съгласно Административно-процесуалния кодекс.
Кметът на Столичната община има право да възлага свои правомощия, свързани с Закона за устройство на територията, но това може да стане само след взето решение от Столичния общински съвет (СОС).
Възнаграждението на кмета на Столична община се определя от Столичния общински съвет в съответствие с действащата нормативна уредба. Правомощията на кметовете на райони, кметовете на кметства и кметските наместници са описани в следващата част от правилника.
Съгласно Правилника на Столичния общински съвет, към него се създава Консултативен съвет, който включва кметовете на райони, кметовете на кметства и кметските наместници в Столична община. Тази структура е предназначена да подпомага работата на общинския съвет и да осигурява взаимодействие между различните нива на местната администрация.
Когато пълномощията на кмета бъдат прекратени предсрочно, общинският съвет избира временно изпълняващ длъжността кмет от заместник-кметовете или по предложение на общински съветник. Изборът се извършва с тайно гласуване и за избран се счита кандидатът, получил повече от половината от гласовете на съветниците. Ако не бъде избран временно изпълняващ длъжността, председателят на СОС свиква ново заседание в 14-дневен срок. Председателят уведомява за прекратяване на пълномощията на кмета и предприема действия за избор на временно изпълняващ длъжността.
Кметовете на районите и кметствата изпълняват функции, определени в Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и в други закони, както и функции, делегирани им чрез този правилник. Кметът на района има правомощия да назначава и освобождава заместник-кметовете и секретаря на района, а кметът на кметството назначава и освобождава секретаря на кметството.
Кметовете на райони и кметства в Столична община имат редица функции, включително изпълнение на бюджета, организиране на благоустройствени и комунални мероприятия, координация на административните служби, управление на общинска собственост, правомощия на работодател, водене на регистри по гражданското състояние, осигуряване на обществения ред, регистрация на търговска дейност и административно-наказващи функции. Те също така могат да изпълняват допълнителни функции, възложени им със закон или заповед на кмета на СО.
Член 126 от Правилника на Столичен Общински Съвет е отменен с Решение № 84 по Протокол № 7 от 28.02.2008 г.
Чл. 127 определя условията за предсрочно прекратяване на пълномощията на кмета на Столична община, районните кметове и кметовете на кметства. Процедурата следва правилата, установени в чл. 42 от ЗМСМА, като се прилагат алинеите от 2 до 11 на същия член. Втората алинея е отменена с решение от 09.07.2020 г.
Възнагражденията на кметовете на райони и кметовете на кметства в Столична община (СО) се определят от Столичния общински съвет (СОС) в съответствие с действащата нормативна уредба, по предложение на кмета на СО. Раздел III от правилника се отнася до контрола и питанията към кмета на Столична община и кметовете на райони.
Столичният общински съвет (СОС) упражнява общ контрол върху заповедите на кмета на Столична община, дейността на администрацията и кметовете на райони. Общинските съветници реализират този контрол чрез питания по актуални въпроси, които засягат обществения интерес. Питанията и отговорите на тях се публикуват на електронната страница на СОС в дневния ред на съответното заседание.
Член 130 от Правилника на Столичния общински съвет регламентира процедурата за отправяне на питания от общинските съветници. Питанията трябва да се подават в писмена форма не по-късно от 10 дни преди заседанието и да бъдат ясно формулирани, без обвинения и нападки. Общинските съветници могат да включват до 2 питания на заседание, а кметът може да поиска удължаване на срока за отговор. Отговорите на питанията се предоставят на вносителя и публикуват на електронната страница на СОС. В заседанията могат да се разглеждат до 5 питания към кмета на Столична община и 5 към районни кметове.
Общинският съветник има право да оттегли питането си писмено преди да получи отговор, като председателят на СОС уведомява кмета на СО. Оттеглянето може да се извърши и устно по време на заседанието.
Член 132 от Правилника на Столичен общински съвет определя реда за поставяне и отговаряне на питания от общински съветници. Общински съветник може да получи отговор на максимум две питания на едно заседание. При отсъствие на съветника, поставил питане, отговорът се отлага. Ако отсъства и на следващото заседание, председателят не включва питането в дневния ред, а отговорът се предоставя писмено. Председателят обявява писмените отговори в началото на заседанието, а те се прилагат към протокола на заседанието.
Чл. 133 от Правилника определя, че кметът на Столичната община, кметовете на райони и определени лица, посочени в чл. 130, ал. 9, са отговорни за даването на отговори на поставените питания. Отговорите трябва да са съобразени с одобрения дневен ред на заседанието и с разпоредбите на Правилника.
Чл. 134 от Правилника определя реда за задаване на питания в Столичния общински съвет. Питанията се представят по реда на постъпването им, като вносителят има 3 минути за представяне. Отговорът на питането се дава от кмета или определени лица и трае 10 минути. Отговорът не подлежи на обсъждане или репликиране, но отправилят питането общински съветник може да изрази своето отношение в рамките на 2 минути.
На заседание през месец юли Столичният Общински Съвет (СОС) обсъжда отчет за изпълнение на бюджета на Столична община за съответния период. На първото заседание на СОС през месец март кметът на СО представя ежегоден доклад за изпълнението на общия устройствен план на СО.
Чл. 136 от Правилника на Столичния общински съвет регламентира правомощията на СОС да отменя актове на кмета на Столична община, когато установи, че те са издадени в нарушение на решения на СОС. Актовете, подлежащи на отмяна, се разпределят на съответната комисия за становище от председателя на СОС. Част от текста, касаеща процедурата, е отменена с решения на административния съд и Върховния административен съд.
Член 137 от Правилника за организацията и дейността на Столичния общински съвет е отменен с Решение № 84 по Протокол № 7 от 28.02.2008 г.
Член 138 от Правилника е бил новоприет с Решение № 84 по Протокол № 7 от 28.02.2008 г., но е отменен с Решение № 280 по Протокол № 17 от 09.07.2020 г.
Член 139 от Правилника на Столичния общински съвет (СОС) предвижда, че СОС и неговите комисии могат да провеждат проучвания, анкети и изслушвания по въпроси, касаещи интересите на гражданите. Постоянните комисии имат правомощия да канят на изслушване кмета на СО, кметовете на райони и кметства, кметските наместници, заместник-кметовете на СО, секретаря на СО и служители от Администрацията на СО.
Чл. 140 от Правилника на Столичен общински съвет предвижда, че контролът по изпълнение на решенията на СОС се осъществява въз основа на документи, предоставени от кмета на СО на председателя на СОС. Тези документи са свързани с решенията, взети от СОС.
Чл. 141 определя, че функциите на Столичния общински съвет (СОС) и кмета на Столична община (СО) се подпомагат от Администрацията на СО. Тази администрация е организирана съгласно действащото законодателство и разпоредбите на правилника. Администрацията има единна структура, включваща направления, дирекции и отдели. В районите, кметствата и населените места, администрацията се ръководи от съответните кметове и кметски наместници.
Дейността на Администрацията на Столичния общински съвет (СО) се осъществява от държавни служители и служители по трудово правоотношение. Те трябва да работят в съответствие със Закона за държавния служител (ЗДСл), Кодекса на труда (КТ), подзаконовите нормативни актове и Устройствения правилник на Администрацията на СО.
Чл. 143 от Правилника на Столичния общински съвет определя, че структурата на Администрацията на Столичната община (СО) се одобрява от Столичния общински съвет (СОС) по предложение на кмета на СО. Предложението на кмета включва обща структура на Администрацията, численост на служителите и длъжностното разпределение. Предложенията за районите и кметствата се изготвят на база на предложения от кметовете на съответните райони и кметства. Кметът на СО внася проект на структурата за утвърдяване, включително и за столичния инспекторат.
Чл. 144 от Правилника предвижда, че главният архитект на Столичната община може да делегира част от своите правомощия, свързани с Закона за устройство на територията (ЗУТ), но само след получаване на решение от Столичния общински съвет (СОС).
Чл. 145 от Правилника на Столичния Общински Съвет предвижда, че СОС, чрез своя председател и постоянните комисии, осъществява взаимодействие с кмета на Столичната Община и с администрацията, с цел ефективно реализиране на политиката за развитие на общината и в интерес на гражданите.
Чл. 146 описва функциите и задълженията на дирекция "Секретариат на СОС", която осигурява експертно и организационно обслужване на Столичния общински съвет (СОС). Основните задължения включват деловодното обслужване, подготовка на материали за заседания, водене на протоколи, техническо оповестяване на актовете, спазване на реда по време на заседания и осигуряване на процесуално представителство пред съдилища и други органи. Дейността на служителите в дирекцията се определя от вътрешни правила и Устройствения правилник на администрацията на СО.
Член 147 от Правилника на Столичен общински съвет е отменен с Решение № 326 по Протокол № 19 от 28.06.2012 г.
Член 148 от Правилника на Столичен общински съвет е отменен с Решение № 326 по Протокол № 19 от 28.06.2012 г.
Член 149 от Правилника на Столичен Общински Съвет е отменен с Решение № 326 по Протокол № 19 от 28.06.2012 г.
Член 150 от Правилника за организацията и дейността на Столичния общински съвет е отменен с Решение № 326 по Протокол № 19 от 28.06.2012 г.
Член 151 от правилника определя, че числеността на служителите в дирекция "Секретариат на СОС" е част от общата численост на общинската администрация и се утвърджава по предложение на председателя на общинския съвет. Служителите се назначават от кмета на СО по предложение на председателя на СОС, с спазване на съответните закони. Длъжностните характеристики на служителите в дирекцията се утвърдяват от председателя на СОС по предложение на директора на дирекцията.
Столичният общински съвет (СО) има право на собственост, като обхватът и начинът на придобиване на тази собственост се определят със закон. Управлението и разпореждането с общинска собственост се регулира с наредба, приета от СОС.
Столичният общински съвет (СОС) има право да приема самостоятелен бюджет, който е отделен от републиканския. Този бюджет се формира на основата на собствени приходоизточници и субсидии, предоставяни от държавата. Субсидиите се разпределят между общините по критерии, които са определени със закон.
Проектът за бюджет на Столичен общински съвет (СОС) се внася от кмета в срок до 20 работни дни след обнародването на закона за държавния бюджет. Веднага след внасянето, проектът се разпределя на постоянните комисии, като водеща е Комисията по финанси и бюджет. Постоянните комисии трябва да се произнесат в срок до 15 дни. След изтичането на този срок, проектът се внася за обсъждане и приемане, независимо от представените становища. Обсъждането започва с изложение на вносителя и обобщено становище на комисията по финанси и бюджет. Гласуването на проекта се извършва по общи суми, раздели, параграфи и мероприятия, райони и кметства.
Чл. 155 от правилника определя условията за разглеждане на предложения от общински съветници по проекта за годишен бюджет. Параграф 1 изисква предложенията, които увеличават бюджетните разходи, да посочват източника на финансиране. Параграф 2 уточнява, че измененията в бюджета на приходите трябва да бъдат представени по групи и параграфи.
Проектите за изменение и допълнение на общинския бюджет се разглеждат по установените правила и задължително се разпределят на комисията по финанси и бюджет за разглеждане.
Чл. 157 от Правилника на Столичния общински съвет предвижда, че проектите за решения, които изискват допълнително бюджетно финансиране, трябва да бъдат придружени от предложение за изменение на приетия общински бюджет. За тези случаи се прилагат специфични правила, описани в съответния раздел на правилника.
На основание Закона за приватизация и следприватизационен контрол, към Столичния общински съвет функционират три основни органа: Столична общинска агенция за приватизация и инвестиции, Съвет за управление на Специализирания общински приватизационен фонд и Общински гаранционен фонд за малки и средни предприятия. Столичният общински съвет е отговорен за приемането на правилници, регулиращи тяхната дейност. В допълнение, правилникът включва разпоредби за избягване на конфликт на интереси в работата на съвета и администрацията на Столична община.
Член 159 от Правилника на Столичен общински съвет определя кои лица се считат за заемащи публична длъжност в рамките на Столична община. Това включва общински съветници, кметове, заместник-кметове, главния архитект, секретаря на СО, обществения посредник и неговия заместник, както и представители на общината в органите на управление на търговски дружества с общинско участие. Служителите в местната администрация също попадат в тази категория, с изключение на техническите длъжности. На тези лица се прилагат нормите на Закона за противодействие на корупцията.
Член 160 от Правилника определя, че Постоянната комисия, в съответствие със Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, осъществява своята дейност спрямо определен кръг лица, в рамките на компетентността си. Членовете на комисията са задължени да действат безпристрастно и в съответствие с разпоредбите на закона. Един от параграфите е отменен.
Член 161 от Правилника на Столичен Общински Съвет е отменен с Решение № 326 по Протокол № 19 от 28.06.2012 г. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са в сила и не се прилагат.
Член 162 от Правилника за организацията и дейността на Столичния общински съвет е отменен с Решение № 326 по Протокол № 19 от 28.06.2012 г.
Член 163 от Правилника на Столичен Общински Съвет е отменен с Решение № 326 по Протокол № 19 от 28.06.2012 г.
Столичният общински съвет приема Етичен кодекс, който определя етичните правила за поведение на общинските съветници. Кодексът регламентира взаимоотношенията на съветниците с граждани и колеги, както и личното и професионалното им поведение. В него е включена забрана за използването на служебна информация и общинско имущество за лични облаги.
Глава седма от Правилника на Столичен Общински Съвет описва отношенията на съвета с други държавни органи и обществени организации. Член 165 е отменен с Решение № 326 по Протокол № 19 от 28.06.2012 г., което показва, че предишната регулация е загубила своята актуалност.
Столичният общински съвет (СОС) осъществява взаимодействие с различни държавни и местни институции, включително Народното събрание, президента, органите на изпълнителната и съдебната власт. Освен това, СОС използва механизми на социално сътрудничество с централните ръководства на синдикатите и работодателските организации, както и взаимодействие с граждани, инициативни комитети и неправителствени организации.
Чл. 167 от Правилника предвижда, че при спор за компетентност между Столичния общински съвет (СОС) и централните изпълнителни органи, СОС има правото да поиска решаване на спора от Конституционния съд. Искането трябва да бъде направено след обсъждане на предмета на спора със заинтересуваните институции.
Чл. 168 от Правилника определя процедурата, при която Столичният общински съвет (СОС) участва в конституционни дела. Когато Конституционният съд конституира СОС като страна, председателят определя юрист от дирекция "Секретариат на СОС" да се запознае с материалите. Представители на СОС в Конституционния съд могат да бъдат председателят или заместник-председателите, които съгласуват позицията на СОС с председателя или с упълномощен заместник-председател. При необходимост, действията на представителите координират с упълномощените представители на страните, определени от Конституционния съд.
Чл. 169 от Правилника на Столичен общински съвет предвижда, че при спорове, в които страна е СОС, той се представлява в съда от служители на дирекция "Секретариат на СОС", определени с заповед на председателя. По решение на СОС, представителството може да бъде възложено и на адвокати. Процесуалните представители са задължени да съгласуват своите позиции с директора на дирекция "Секретариат на СОС" и да предоставят информация за хода на делата.
Международните връзки на Столичния общински съвет (СОС) се ръководят от председателя на СОС. Предложенията за изпращане на делегации в чужбина и за приемане на чужди делегации се обсъждат и решават от Председателския съвет.
Проектите на договори за сдружаване се разглеждат от постоянните комисии на Столичния общински съвет (СОС) в зависимост от съответната материя и предмет на договаряне. Комисиите трябва да се произнесат по проектите в срок, определен от председателя на СОС. Освен това, кметът на Столична община също дава становище по проекта, ако предложението не е направено от него.
Чл. 172 от Правилника на Столичен общински съвет посочва, че правилата, установени в тази глава, важат и за случаи на сдружаване на Столичния общински съвет с общини от други държави, както и за влизането в международни сдружения на местни власти.
Съгласно чл. 173 от Правилника на Столичния общински съвет, СОС има правомощието да утвърдява договорите, сключени от Столичната община с териториални единици или общности, както в страната, така и в чужбина. Това подчертава важността на одобрението от страна на СОС за всякакви споразумения, които Столичната община желае да реализира с външни партньори.
Столичната община може да сътрудничи с други общини, области, юридически или физически лица и да създава сдружения за постигане на взаимни цели. Съветът може да приеме правила за междуобщинско сътрудничество по предложение на Постоянната комисия по международно сътрудничество и туризъм.
С решение на Столичния общински съвет (СОС) могат да се създават групи за приятелство с други общини в чужбина. Участието на общинските съветници в тези групи не е ограничено.
Столичният общински съвет е задължен да работи публично, когато взема и изпълнява решения, освен в случаи, когато е необходимо да се ограничат тези принципи поради национална сигурност или опазване на държавната и служебната тайна.
Председателят на Столичния Общински Съвет (СОС) е официален говорител на съвета и има правото да изразява официални становища относно общинската политика и текущата дейност на съвета.
Чл. 176 от Правилника определя задълженията на председателя на СОС, който чрез дирекция "Секретариат на СОС" предоставя информация на медиите за дневния ред на заседанията. След приключване на заседанията, председателят организира пресконференции за разглежданите въпроси и приетите решения.
Чл. 177 от Правилника на Столичния общински съвет позволява на председателя на съвета или на общински съветници да организират обществени обсъждания или дискусии по проекти на решения на съвета. Втората алинея, която предвиждаше нещо различно, е отменена.
Столичният общински съвет (СОС) и неговите постоянни комисии са задължени да изготвят публични отчети за своята дейност и за резултатите от контрола по изпълнението на решенията на всеки шест месеца.
Чл. 179 от Правилника на Столичния общински съвет предвижда, че председателят на СОС и общинските съветници са задължени да обявяват своите приемни часове за граждани на електронната страница на СОС. Това изменение е направено с Решение № 280 по Протокол № 17 от 09.07.2020 г.
Правилникът определя организацията и дейността на Столичния общински съвет (СОС) и включва задължения за общинските съветници да организират приемни за граждани, график за които се публикува от председателя на СОС. Правилникът отменя предходен такъв и предвижда изготвяне на вътрешни правила от постоянните комисии. Председателят на СОС е натоварен с редица задължения, включително актуализиране на нормативни актове и изготвяне на стратегия за развитие на СО. Специално внимание е отделено на публикуването на документи в машинночетим формат, което е задължително от 2021 г. за проекти за решения.
Правилникът определя територията на Столичната община, която включва град София и околните населени места. Столичната община е разделена на 24 района, всеки с определени граници и наименования. В правилника са описани границите на всеки район, административните центрове и кметствата в тях. Административните центрове на районите "Банкя", "Нови Искър" и "Панчарево" са съответно гр. Банкя и гр. Нови Искър, с. Панчарево. Също така, правилникът уточнява селата, които попадат в обхвата на различните райони на Столичната община.
Правилникът за организацията и дейността на Столичния общински съвет е приет на основание чл. 21, ал. 3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. С него се отменя предишният правилник, приет с Решение № 1 на СОС от 14.02.2000 г. Председателят на СОС е задължен в срок от един месец да утвърди указания и образци на документи за подготовка на заседанията, както и да дава указания по прилагането на правилника. За въпроси, които не са уредени в правилника, СОС може да приема отделни решения.
Постоянните комисии на Столичния общински съвет (СОС) трябва да изработят предложения за своите функции и вътрешни правила в срок от един месец след приемането на правилника. Тези предложения се подписват от всички членове на съответната комисия. Председателят на СОС е длъжен да внесе проект на решение за приемане на функциите и вътрешните правила, който е неразделна част от правилника.
Съгласно параграф §5 от Преходните и Заключителни разпоредби на Правилника на Столичен Общински Съвет, СОС е задължен да приеме Стратегия за развитие на СО в срок до една година след влизането на правилника в сила. Разработването на тази стратегия ще се извършва в сътрудничество между СОС и кмета на СО.
Параграф §7 от Преходните и Заключителни разпоредби уточнява, че проекти за решение, внесени преди отмяната на алинея 4 от чл. 68 от правилника, които са с вносител заместник-кметовете на Столична община, секретаря на Столична община и главния архитект, ще бъдат включени в проекта за дневен ред за обсъждане и гласуване по общия ред.
Параграф §8 от Преходните и Заключителни разпоредби указва, че измененията в чл. 99, ал. 3, т. 3 и ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Столичния Общински Съвет влизат в сила от 29.08.2006 г. Тези изменения са приети с Решение № 615 по Протокол № 85 от 27.07.2006 г. и изменени с Решение № 826 по Протокол № 91 от 26.10.2006 г.
Параграф §9 от Правилника на Столичен Общински Съвет посочва, че разпоредбите на чл. 33, ал. 3 и ал. 4 ще влязат в сила само при изменение на чл. 34, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). Докато тези разпоредби не влязат в сила, размерът на възнаграждението ще се определя по реда на чл. 34, ал. 2 от ЗМСМА.
Съгласно §10 от преходните и заключителни разпоредби, решенията на Столичния общински съвет (СОС), протоколите от заседанията на СОС и протоколите от заседанията на постоянните комисии към СОС трябва да бъдат публикувани на електронната страница на СОС в машинночетим формат. Тази разпоредба е въведена с Решение № 280 по Протокол № 17 от 09.07.2020 г.
Параграф §11 определя понятието "машинночетим формат", който представлява електронен формат за данни, структуриран така, че софтуерни приложения да могат да идентифицират, разпознават и извличат специфични данни без необходимост от преобразуване в друг формат. Определението е добавено с Решение № 280 по Протокол № 17 от 09.07.2020 г.
Параграф §12 от Преходните и Заключителни разпоредби към Правилника на Столичен Общински Съвет установява, че докладите с проекти за решения, когато бъдат внесени в машинночетим формат и подписани с електронен подпис, трябва да се публикуват на електронната страница на СОС.
Съгласно §13 от Преходните и Заключителни разпоредби, считано от 01.01.2021 г., докладите с проекти за решения до СОС трябва да се подписват с електронен подпис и да се внасят в машинночетим формат, като същото важи и за приложенията, при наличие на техническа възможност. Разпоредбата не е задължителна за общинските съветници. Заключителните разпоредби към Правилника за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на СОС са приети с Решение № 159 от 24.03.2022 г. и влизат в сила от 31.03.2022 г.
Настоящият Правилник за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Столичния общински съвет влиза в сила от деня на разгласяването му на интернет страницата на Столичния общински съвет. Административното териториално деление на Столична община включва територията на град София, град Банкя, град Нови Искър, град Бухово и селата в района. Столичната община се дели на 24 района, всеки с определени наименования и граници.