ЗАКОН ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът регулира процесите свързани с учредяването, регистрацията, устройството, дейността и прекратяването на политическите партии в България.
Чл. 2
Политическите партии в България са доброволни сдружения на граждани с избирателни права. Те играят роля в формирането и изразяването на политическата воля на гражданите, като използват избори и други демократични методи. Партията прилага демократични средства за постигане на своите политически цели.
Чл. 3
Чл. 3 от Закона за политическите партии постановява, че само политическите партии имат право да участват в избори. Организации, които не са регистрирани като политически партии, нямат право на участие в изборния процес.
Чл. 4
Политическите партии в България осъществяват своята организация и дейност в съответствие с Конституцията, законите на страната и собствените си устави.
Чл. 5
Според Чл. 5 от Закона за политическите партии, политическите партии нямат право да използват герба или знамето на Република България или на чужда държава, както и религиозни знаци или изображения в своите символи. Освен това, символите не трябва да накърняват общочовешките ценности и да противоречат на добрите нрави.
Чл. 6
Политическите партии са задължени да провеждат публични прояви, да отправят обръщения и да съставят документите си на български език. Това осигурява достъпност и разбирателство на информацията за всички граждани.
Чл. 7
Според Чл. 7 от Закона за политическите партии, учредяването и дейността на политическите партии са публични, което означава, че те трябва да бъдат прозрачни и достъпни за обществеността.
Чл. 8
Граждани с избирателни права могат да участват в учредителното събрание на политическа партия само ако не са членове на друга партия. Предишната алинея, която е отменена, не е в сила.
Чл. 9
Не могат да членуват в политическа партия военнослужещите, служителите в областта на вътрешната сигурност и обществения ред, следователите, прокурорите, съдиите, служителите в дипломатическата служба и други лица, за които със специален закон е забранено членство в политическа партия. Лицата по ал. 1 подписват декларация при постъпване на служба, че не членуват в политическа партия.
Чл. 10
Политическа партия в България може да се учреди от минимум 50 граждани с избирателни права, които образуват инициативен комитет. Комитетът е задължен да приеме учредителна декларация в писмена форма, в която се определят основните принципи и цели на партията. След това, учредителната декларация трябва да бъде публикувана в поне един национален ежедневник, а комитета открива подписка за набиране на членове-учредители.
Чл. 11
Всеки гражданин с избирателни права може да се присъедини към политическа партия, като попълни и подпише декларация за индивидуално членство, утвърдена от инициативния комитет, преди учредителното събрание. С декларацията гражданинът изразява волята си за членство, приема основните принципи и цели на партията и декларира, че не членува в друга партия. Членовете на инициативния комитет също подписват декларацията.
Чл. 12
Политическа партия в България се учредява на учредително събрание, което трябва да се проведе в срок до три месеца след приемането на учредителната декларация. Учредителното събрание е законно, ако на него присъстват най-малко 500 граждани с избирателни права, които са подписали декларация съгласно чл. 11.
Чл. 13
Учредителното събрание на политическата партия трябва да включва минимум 500 учредители, които приемат устав на партията. Освен това, събранието избира ръководни и контролни органи в съответствие с приетия устав.
Чл. 14
Чл. 14 от Закона за политическите партии определя основните елементи, които трябва да съдържа уставът на политическата партия. Те включват наименование, седалище, цели, ръководни органи, правила за членство и финансова дейност. Забранява се повторно използване на наименования или абревиатури на съществуващи партии или коалиции, освен при наличие на писмено съгласие.
Чл. 15
Политическите партии в България се регистрират в публичен регистър на Софийския градски съд. Регистрацията се извършва по писмена молба от упълномощен орган на партията в срок до три месеца след учредителното събрание. За регистрация са необходими: учредителна декларация, протокол от учредителното събрание, устав на партията, списък с данни за 500 учредители, декларации за членство, нотариално заверени образци от подписите на представляващите, списък с данни за 2500 членове, нотариално заверена декларация за автентичност на документите и удостоверение за уникалност на името.
Чл. 16
Софийският градски съд разглежда молба за регистрация на политическа партия в срок от един месец от подаването й. Процесът се извършва в открито заседание с призоваване на молителя и участие на прокурор. Съдът се произнася с решение в срок от 14 дни след заседанието.
Чл. 17
Чл. 17 от Закона за политическите партии предвижда, че в регистъра на Софийския градски съд се вписват важни обстоятелства относно политическите партии. Това включва наименованието на партията, седалището и адреса на управление, устава, имената на членовете на ръководните и контролни органи, лицата, представляващи партията, информация за прекратяване и ликвидатори, както и настъпилите промени в тези обстоятелства. Вписванията се извършват съгласно Гражданския процесуален кодекс.
Чл. 18
Решението по молбата за регистрация на политическа партия може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в 7-дневен срок от узнаването му. Съдът се произнася в 14-дневен срок от подаване на жалбата, като решението е окончателно. След влизане в сила на решението за регистрация, Софийският градски съд вписва партията в регистъра в срок от 7 дни. Политическата партия придобива качество на юридическо лице от деня на вписването.
Чл. 19
Решението на съда за вписване на политическата партия в регистъра трябва да бъде обнародвано в "Държавен вестник" в срок от 7 дни след представянето му.
Чл. 19а
Политическите партии са задължени да представят в Софийския градски съд извлечение от протокол, удостоверяващ проведено заседание на върховния орган на партията, определен в устава, в срок до един месец след заседанието, независимо от наличието на обстоятелства за вписване.
Чл. 20
Чл. 20 от Закона за политическите партии регламентира правото на политическите партии да създават местни структури, младежки и женски организации. Забранено е създаването на структури по месторабота в търговски дружества и държавни администрации, както и на детско-юношески, религиозни и военизирани структури.
Чл. 21
Дейността на политическите партии може да се финансира от два основни източника: собствени приходи и държавна субсидия. Важно е да се отбележи, че част от разпоредбата, която предвижда условия за финансиране, е обявена за противоконституционна.
Чл. 22
Политическите партии в България нямат право да извършват стопанска дейност, с изключение на определени случаи, посочени в чл. 23, ал. 1, т. 6. Освен това, те нямат право да учредяват или да участват в търговски дружества и кооперации.
Чл. 23
Чл. 23 от Закона за политическите партии определя собствените приходи на политическите партии, които включват: членски внос, приходи от недвижими имоти, дарения и завещания от физически лица, лихви по депозити и доходи от ценни книжа, издателска дейност и продажба на партийно-пропагандни материали. Политическите партии могат да вземат заеми от банки, които не надвишават две трети от приходите от предходната година, включително държавни субсидии. Непаричните приходи се оценяват по определен ред.
Чл. 24
Член 24 от Закона за политическите партии определя забраните за получаване на средства и услуги от политическите партии. Те не могат да получават анонимни дарения, средства от юридически лица с просрочени задължения или регистрирани в преференциални данъчни юрисдикции, средства от религиозни институции, както и средства от чужди правителства и организации. Освен това, партиите нямат право да получават безвъзмездно движими и недвижими вещи или услуги от посочените субекти. Политическите партии също така не могат да използват безплатно публичен административен ресурс.
Чл. 25
Чл. 25 от Закона за политическите партии определя условията за предоставяне на държавна субсидия на политическите партии и коалиции. Политическите партии, получили минимум 1% от действителните гласове на последните избори за народни представители, имат право на субсидия. Коалиции, получили минимум 4% от гласовете, също могат да получат субсидия. Разпределението на субсидията между партиите в коалиция става по коалиционно споразумение или пропорционално на броя на народните представители от партиите.
Чл. 26
Член 26 от Закона за политическите партии регламентира годишния размер на държавната субсидия за политическите партии и коалиции. Субсидията се определя чрез умножаване на действителните гласове, получени от партиите, по размера на субсидията за един глас, който се определя ежегодно с бюджета на държавата. Министърът на правосъдието определя необходимите документи и срокове за представяне на субсидията, а при непредставяне на документи, субсидията не се превежда. Субсидията се предоставя на четири части през годината, а при промяна на обстоятелствата, партиите трябва да уведомят министерството. Информация за предоставената субсидия се публикува на интернет страницата на Министерството на правосъдието.
Чл. 27
Чл. 27 от Закона за политическите партии регламентира планирането на разходите за държавната субсидия, която се осигурява от бюджета на Министерството на правосъдието. Разходите са индикативни и при недостатъчност могат да се осигурят допълнителни средства. В годината на избори, размерът на субсидията се определя по формула, която включва броя на действителните гласове и дни от годината. Субсидията трябва да бъде предоставена в определени срокове, а при невъзможност - в следващия срок.
Чл. 28
Централната избирателна комисия е задължена да предостави на Министерството на правосъдието данни, свързани с финансовите отчети на политическите партии. Освен това, държавната субсидия, която получават политическите партии, не може да бъде използвана за покриване на дългове към трети лица.
Чл. 28а
Политическите партии са задължени да декларират пред Сметната палата всички открити банкови сметки в срок от 14 дни от тяхното откриване. Тази разпоредба е въведена с новия член 28а от Закона за политическите партии, обнародван в Държавен вестник, брой 6 от 2009 г.
Чл. 29
Чл. 29 от Закона за политическите партии регламентира разходите на политическите партии, които включват подготовка и участие в избори, осигуряване на работата на партийните структури и организационни разходи. Освен това, всяка партия е задължена да води публичен регистър, в който се записват даренията, декларации за произхода на средствата, наименования на агенции, имоти, разпоредителни сделки и годишни финансови отчети. Обстоятелствата в регистъра трябва да бъдат вписвани в 14-дневен срок и информацията е достъпна на интернет страницата на партията.
Чл. 30
Член 30 от Закона за политическите партии определя задълженията на политическите партии относно финансовата отчетност. Всяка партия трябва да определи лице или лица, отговорни за приходите и разходите, и да представи имената им в Сметната палата до 30 дни след регистрацията. При промяна на тези лица, партията е длъжна да информира Сметната палата в 7-дневен срок. Лицата, отговорни за финансовата отчетност, трябва да декларират своето имущество и доходи, освен ако партията не получава държавна субсидия.
Чл. 31
Държавата и общините са задължени да предоставят безвъзмездно помещения на политическите партии, които имат парламентарна група или достатъчен брой народни представители. Освен това, помещения могат да се предоставят и на партии, получили поне 1% от действителните гласове на последните избори. Процесът на предоставяне се регулира от Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост.
Чл. 32
Политическите партии, на които са предоставени помещения, са задължени да заплащат експлоатационните разходи. Предоставените помещения не могат да се преотдават под наем или да се ползват от трети лица, освен за дейности, свързани с партията, и не може да се извършва стопанска дейност в тях. Правоотношенията с партиите се прекратяват при неплащане на разходите за повече от три месеца или при нарушаване на забраните.
Чл. 33
Сметната палата осъществява финансов контрол върху дейността и управлението на имуществото на политическите партии. Те са задължени да прилагат двустранно счетоводно записване в съответствие с разпоредбите на Закона за счетоводството.
Чл. 34
Политическите партии в България са задължени да изготвят финансов отчет за предходната календарна година, който трябва да бъде одитиран, ако са получили или изразходвали над 50 000 лв. Разходите за одита са за сметка на партията. Отчетите трябва да се представят на Сметната палата до 31 март на всяка година, в хартиен и електронен формат, придружени от декларация със списък на дарителите. Неподадените отчети или отчети, които не отговарят на изискванията, се считат за неподадени. Сметната палата публикува отчетите и декларациите до 15 април, както и списък на партиите, които не са подали отчети.
Чл. 35
Сметната палата извършва одит на политическите партии в 6-месечен срок след получаване на годишните финансови отчети. Одитът се прилага за партии, които са получавали държавна субсидия, ползвали са държавни или общински помещения, или са участвали в избори. По време на одита, Сметната палата има право на свободен достъп до документация и информация, включително от трети лица. При отказ за предоставяне на информация, председателят на Сметната палата може да нареди проверка и да уведоми прокуратурата при възпрепятстване.
Чл. 35а
Член 35а от Закона за политическите партии предвижда действия на Националната агенция за приходите относно политическите партии, които не са подали отчетите си в срок пред Сметната палата след изтичането на срока по чл. 34, ал. 6. Агенцията извършва действия по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и информира Сметната палата за предприетите действия и издадените ревизионни актове. Сметната палата е задължена да публикува доклада от одита и получената информация на своята интернет страница в срок до един месец.
Чл. 36
Член 36 от Закона за политическите партии предвижда, че при непредставяне или непредставяне в срок на финансовите отчети в Сметната палата, политическите партии губят правото си на държавна субсидия до следващите избори за народни представители. При установени нарушения от Сметната палата относно набирането или разходването на средства, докладът и доказателствата се изпращат на Софийската градска прокуратура в срок от 7 дни.
Чл. 37
Сметната палата издава удостоверения относно представените или непредставените годишни финансови отчети на политическите партии. Това удостоверение обхваща отчетите за последните три години, а за новорегистрираните партии - от датата на тяхната съдебна регистрация. Политическите партии трябва да представят това удостоверение на централната избирателна комисия при регистрация за участие в избори.
Чл. 37а
Чл. 37а от Закона за политическите партии, който е бил нов през 2009 г. и отменен през 2011 г., е част от глава пета, която се отнася до прекратяването на политическите партии. Тази разпоредба вече не е в сила.
Чл. 38
Политическата партия може да бъде прекратена при следните обстоятелства: с решение за сливане или вливане в друга партия, с решение за разделяне на две или повече партии, с решение за саморазпускане съгласно устава, с влязло в сила решение на Конституционния съд, обявяващо партията за противоконституционна, или с решение на Софийски градски съд за разпускане.
Чл. 39
Решенията, свързани с чл. 38, т. 1 и 2, трябва да бъдат взети от върховния орган на партията и не могат да бъдат делегирани на ръководния орган.
Чл. 40
Софийски градски съд може да разпусне политическа партия само при определени условия, включително системно нарушение на закона, противоречие с Конституцията, неучастие в избори за повече от пет години, неподаване на финансови отчети за две последователни години, или непровеждане на заседания на върховния орган на партията. Решението се взема по иск на прокурора.
Чл. 41
Решението на Софийския градски съд по чл. 40 на Закона за политическите партии може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в 14-дневен срок от узнаването му. Върховният касационен съд трябва да се произнесе в 14-дневен срок, като решението му е окончателно и не подлежи на отмяна. Решението за прекратяване на политическа партия се вписва в регистъра и се обнародва в "Държавен вестник" в срок от 7 дни.
Чл. 42
Член 42 от Закона за политическите партии определя процедурата за разпореждане с имуществото на прекратените политически партии. При прекратяване на партия по точки 1-3 от чл. 38, съответният орган определя начина на разпореждане с имуществото. При прекратяване по точки 4 и 5, имуществото преминава в полза на държавата, която отговаря за задълженията на прекратената партия до размера на полученото имущество.
Чл. 43
Законът предвижда имуществени санкции за политическите партии, които не представят финансов отчет или декларация в срок, както и за тези, които не създават публичен регистър. Санкциите варират от 5000 до 10 000 лв. за непредставяне на отчета и от 3000 до 10 000 лв. за непубликуване на регистъра. При повторно нарушение санкцията е в двоен размер.
Чл. 43а
Чл. 43а от Закона за политическите партии предвижда санкции за нарушения на определени членове от закона. При нарушение на изискванията на чл. 22, чл. 24 и чл. 29, ал. 1, на лицето, представляващо политическата партия, се налага глоба от 3000 до 15 000 лв. При неизпълнение на задължението по чл. 28а, глобата е от 500 до 1000 лв. Същата глоба важи и за неизпълнение на задълженията по чл. 30, ал. 1 и 2. При повторно нарушение, глобите се удвояват.
Чл. 44
Чл. 44 от Закона за политическите партии определя процедурите за установяване на нарушения по чл. 43 и 43а. Актовете за нарушения се съставят от длъжностни лица, упълномощени от председателя на Сметната палата. Наказателните постановления се издават от председателя на Сметната палата. Процедурите по съставяне на актове, издаване, обжалване и изпълнение на наказателните постановления се извършват съгласно Закона за административните нарушения и наказания.
Чл. 45 и Допълнителни разпоредби
Законът за политическите партии регламентира задълженията на кметове и областни управители относно предоставянето на помещения на политически партии, като предвижда глоби за неизпълнение. Анонимните дарения и средствата за политическите партии също са дефинирани. Законът урежда и годишните субсидии за политическите партии, както и задълженията им за деклариране на дарения. Включени са и преходни разпоредби за адаптиране на съществуващите партии към новите изисквания. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
§1
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за политическите партии се определят ключови термини, свързани с финансирането и отчетността на политическите партии. "Анонимни дарения" се отнасят до дарения, при които самоличността на дарителя остава тайна. "Средства" включват всякакви парични или непарични ресурси, предоставени безвъзмездно. "Финансов отчет" е годишен отчет, съгласно Закона за счетоводството. "Независим финансов одитор" е регистриран одитор, отговарящ на изискванията на Закона за независимия финансов одит. "Повторно" нарушение е такова, извършено в рамките на една година след предишно наказание за същото нарушение. "Публичен административен ресурс" обхваща бюджетни средства и имущество, предоставени на държавни и общински органи.
§2а
Параграф §2а от Закона за политическите партии, въведен с ДВ, бр. 54 от 2010 г., определя, че годишната държавна субсидия за 2010 г. за политическите партии и коалиции е 85% от общата сума, предвидена в Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. Намалението на субсидията ще бъде покрито от оставащите траншове до края на годината.
§ 4
Регистрираните политически партии трябва да приведат уставите си в съответствие с новия закон до 30 юни 2006 г. Започнатите производства по регистрация преди влизането в сила на закона се прекратяват. Партии, регистрирани с повтарящи се наименования, трябва да се пререгистрират с нови наименования в посочения срок. При неподаване на документи за пререгистрация, партията може да бъде прекратена от съда. Областните управители и кметовете на общини трябва да прекратят договорите за наем на помещения с прекратени партии в срок от един месец.
§6 от Преходни и Заключителни разпоредби
В Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за политическите партии се въвежда нова точка в чл. 50, ал. 3 на Закона за избиране на народни представители. Новата точка 3 изисква удостоверение от Сметната палата, което да потвърждава своевременното внесение на финансови отчети за последните три години.
§7 от Преходни и заключителни разпоредби
В Закона за избиране на президент и вицепрезидент на републиката се добавя нова точка 5 в чл. 6, ал. 1, която изисква удостоверение от Сметната палата, потвърдило своевременното внесение на финансови отчети на партията или коалицията за последните три години.
§8
Параграф §8 в Преходните и Заключителните разпоредби към Закона за политическите партии изменя чл. 40, ал. 2 от Закона за местните избори. Според новата разпоредба, партиите трябва да представят препис от съдебното решение за регистрация и удостоверение от Сметната палата за внесени финансови отчети за последните три години. При участие в коалиция, се изисква подобна документация за всяка партия. Партийните коалиции трябва да представят решението за образуване, подписано от ръководствата на партиите, образец от подписите на представителите и печат на коалицията, ако има такъв.
§9
Законът за политическите партии влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Той е приет от ХХХIХ Народно събрание на 18 декември 2004 г. и на 23 март 2005 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Преходните и заключителните разпоредби към Закона за Министерството на вътрешните работи са обнародвани в брой 17 от 2006 г. и влизат в сила от 01.05.2006 г.
§61
Кодексът влиза в сила на 1 март 2008 г., с изключения на определени разпоредби, които влизат в сила три дни след обнародването в "Държавен вестник". Изключените разпоредби включват част седма относно граждански дела, параграфи 2, 3, 4, 24 и 60.
§29
В едномесечен срок след влизането в сила на закона, регистрираните политически партии трябва да декларират банковите си сметки. Сметната палата е задължена да утвърди образците на отчетите за средствата, набрани и изразходвани в предизборните кампании, в тримесечен срок от влизането в сила на закона.
Параграф §30
Съгласно параграф 30 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за политическите партии, до 31 март 2009 г. политическите партии трябва да представят на Сметната палата заверен финансов отчет и декларация, в която да посочат дарения от юридически лица, както и свързани с тях лица. Юридическите лица с нестопанска цел, направили дарение на партия, също подават декларация. Сметната палата е задължена да публикува декларациите и имената на неподавалите до 15 април 2009 г. Лица, които не изпълнят задължението за подаване на декларация, подлежат на глоба от 1000 до 2000 лв.
§2 от Закона за политическите партии и обнародването на Закона за държавния бюджет за 2011 г.
Законът за политическите партии влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Законът за държавния бюджет на Република България за 2011 г. е обнародван в "Държавен вестник", брой 99 от 2010 г. и влиза в сила от 01.01.2011 г.
Параграф §86
Законът за политическите партии влиза в сила на 1 януари 2011 г., с изключение на параграф 27, алинея 1 - 3, които влизат в сила от 20 декември 2010 г. Допълнително, преходните и заключителни разпоредби към Закона за държавния бюджет на Република България за 2012 г. са обнародвани в Държавен вестник, брой 99 от 2011 г. и влизат в сила от 01.01.2012 г.
§100
Законът за политическите партии влиза в сила от 1 януари 2012 г., с изключение на § 76, който влиза в сила от 15 декември 2011 г. Включени са и заключителни разпоредби, свързани с изменението и допълнението на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, който е обнародван в Държавен вестник, брой 30 от 2013 г. и влиза в сила от 26 март 2013 г.
§9
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и към Закона за изменение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни, обществени и други длъжности в публичния и частния сектор, който е обнародван в Държавен вестник, брой 71 от 2013 г. и влиза в сила от 13.08.2013 г.
§2
Разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от Закона за политическите партии се прилага и за вече започнали производства по регистрация на политически партии, които са започнали преди влизането в сила на закона.
§29
Законът за политическите партии влиза в сила на 1 януари 2016 г., с изключение на членове 48-52, които влизат в сила на 1 януари 2017 г. Допълнителни разпоредби касаят изменения и допълнения на Изборния кодекс, които са обнародвани в Държавен вестник, брой 39 от 2016 г. и влизат в сила на 26 май 2016 г.
§155
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят към измененията в Закона за политическите партии, които са обнародвани в различни издания на "Държавен вестник" с конкретни дати на влизане в сила, като последното изменение е от 01.01.2021 г.
§5
Параграф §5 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за политическите партии установява реда за преизчисляване и връщане на годишната държавна субсидия, отпусната на политическите партии и коалиции за периода от 26 май 2016 г. до влизането в сила на закона. Разликата между предоставените субсидии и преизчисления размер трябва да бъде върната от партиите, а информация за сумите подлежаща на връщане ще бъде публикувана от Министерството на финансите. Неподлежащите на връщане суми ще се събират от Националната агенция за приходите след изтичането на определени срокове.
§6
До представянето на актуално коалиционно споразумение за разпределение на държавната субсидия, партиите от коалиция получават субсидия съгласно предишното споразумение. Сумите в него ще се намаляват пропорционално на новия размер на държавната субсидия, определен в закона.
§7
Законът за политическите партии влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". В заключителните разпоредби се посочва, че Законът за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. е обнародван в "Държавен вестник", брой 60 от 2019 г. и влиза в сила от 30.07.2019 г.
§6
Законът за политическите партии влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., включват изменения и допълнения, обнародвани в "Държавен вестник", брой 28 от 2020 г., с в сила от 13.03.2020 г. и изменения, влезли в сила от 14.05.2020 г.
§ 52
Законът за политическите партии влиза в сила на 13 март 2020 г., с изключение на определени членове и параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Конкретно, чл. 5, § 3, § 12, § 25-31, § 41, § 49 и § 51 влизат в сила от обнародването.
§ 44
Законът за политическите партии влиза в сила на 14 май 2020 г., с изключение на параграфи 33, 34 и 35, които влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". В допълнение, се съдържа информация за закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г., който е обнародван в брой 104 от 2020 г. и влиза в сила от 01.01.2021 г.
