ПРАВИЛНИК НА АРБИТРАЖНИЯ СЪД ПРИ БЪЛГАРСКАТА ТЪРГОВСКО-ПРОМИШЛЕНА ПАЛАТА

Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.

Виж оригиналния текст на документа

Чл. 1

Арбитражният съд при Българската търговско-промишлена палата е независима институция, която разрешава граждански спорове и спорове свързани с договори, независимо от местожителството на страните. Компетентността на съда се определя от неговия Устав.

Чл. 2

Арбитражният съд разглежда спорове, ако те са му възложени с арбитражно споразумение, което трябва да бъде писмено. Писмено споразумение може да бъде и такова, съдържащо се в разменени писма или общи условия. Счита се, че има писмено споразумение, когато ищецът предяви иск и ответникът не оспорва компетентността на съда. Приемането на Правилника за приложимост означава и приемане на компетентността на Арбитражния съд при БТПП.

Чл. 3

Член 3 от Правилника на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата определя, че съгласието на страните да възложат спора на арбитражния съд автоматично приема правилника. Арбитражният съд прилага уговорените от страните правила, освен ако те противоречат на закона или принципите на правилника. Въпросите, които не са уредени, се решават по разумна преценка на арбитрите, които предварително уведомяват страните за приложимите правила. При дела, основани на арбитражно споразумение, се прилагат правилата, валидни при започване на производството, освен ако страните не поискат други. Страната, която не реагира незабавно на нарушаване на процесуално правило, се счита, че е отказала правото си да се позовава на нарушението.

Чл. 4

Исковата молба, подадена в Арбитражния съд, трябва да съдържа необходимата информация, която позволява на съда да се произнесе по делото. Тя трябва да включва данни за страните, предмета на иска, основанието и исканото решение. Исковата молба се счита за подадена в деня на постъпването й в Секретариата на Арбитражния съд, а в случай на изпращане по пощата - на датата, отбелязана от пощенската служба. Важно е да се отбележи, че получаването на дело от друг арбитраж или съд не поставя начало на производството, ако делото е прекратено поради уговорка между страните.

Чл. 5

Исковата молба трябва да съдържа информация за страните, адреси, цена на иска, изложение на обстоятелствата, искането, име на арбитъра, описание на приложените документи и подпис на ищеца. Ищецът е задължен да посочи всички доказателства и да приложи писмени доказателства. Към исковата молба се прилагат арбитражното споразумение, удостоверения за актуалното състояние на страните, документ за внесена арбитражна такса и депозит за разноски, както и преписи от исковата молба. При възможност се прилага и електронен носител.

Чл. 6

Член 6 от Правилника на Арбитражния съд определя начина на изчисляване на цената на иска в зависимост от типа на иска. За парични вземания цената е равна на претендираната сума, за недвижими вещи - на 1/4 от данъчната оценка или пазарната цена, за движими вещи - на стойността им. Исковете за установяване на правоотношения се оценяват по стойността на договора, а периодичните платежи - по сбора на платежите за определен период. Ищецът посочва цената на иска в исковата молба, а при множество искове - отделно за всеки. При неточности в определянето на цената, председателят на съда може да я определи. Арбитражните такси се внасят в зависимост от цената на исковете.

Чл. 7

Чл. 7 от Правилника на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата предвижда процедура при липса на арбитражно споразумение в исковата молба. Ищецът може да бъде поканен да представи такова споразумение или да заяви желание за връчване на исковата молба на ответника. При ненавременно представяне на споразумението или при неотговарящо на условията споразумение, исковата молба се връща. В случай на представяне на валидно споразумение, ищецът получава указания за внасяне на арбитражна такса. Ако ищецът не представи споразумение, но иска връчване на исковата молба, той трябва да внесе минималната арбитражна такса, а при приемане от ответника делото, таксата се довнася до дължимия размер.

Чл. 8

Чл. 8 от Правилника на Арбитражния съд предвижда процедура за отстраняване на недостатъци в исковата молба. Ако исковата молба не отговаря на изискванията или не са представени необходимите приложения, Секретариатът дава срок на ищеца да отстрани недостатъците, който е 30 дни за международни дела и 15 дни за вътрешни дела. Докато недостатъците не бъдат отстранени, делото остава без движение. В случай на оспорване на становището на Секретариата, решението се взема от Председателя на Арбитражния съд. Ако недостатъците не бъдат отстранени в указания срок, исковата молба се връща на ищеца.

Чл. 9

Чл. 9 от Правилника на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата определя процедурата след получаване на исковата молба. Секретариатът уведомява ответника и му изпраща препис от исковата молба, а също така и списък на арбитрите. Ответникът има право да подаде отговор в срок до 30 дни (или 15 дни за дела между местни страни), като срокът може да бъде удължен. Той също така трябва да посочи името на избрания арбитър. Ответникът може да предяви насрещен иск до края на първото заседание, а възражение за прихващане по-късно. Неподаването на отговор не се счита за признание на иска.

Чл. 10

Чл. 10 от Правилника на Арбитражния съд изисква страните да представят документи с копия, равняващи се на броя на страните плюс едно за съда. Документите могат да бъдат представени на езика на договора или на български, а преводите се извършват за сметка на страната, която ги предоставя. В случай на трудности с превода, секретарят може да изиска документите на английски, френски, немски, руски, италиански или испански. Без предоставяне на превод в срок, исковата молба остава без движение.

Чл. 11

Секретариатът на Арбитражния съд изпраща на страните всички необходими документи на посочените адреси или на адресите на упълномощените представители. Исковата молба, отговорът на иска, арбитражното решение и определенията се връчват чрез лицензирани пощенски оператори, които удостоверяват връчването. Документите могат да бъдат връчени и лично на страната или представител срещу разписка. Страните трябва да посочат електронен адрес за получаване на документи, като могат да го направят и по-късно. Секретариатът предлага безплатен електронен адрес, а изпращането се удостоверява с документ.

Чл. 12

Чл. 12 от Правилника описва процедурата за получаване на съобщения и документи от страна на получателя, когато неговият адрес не може да бъде намерен. Според ал. 1, документите се считат за получени, ако са изпратени на последното известно местожителство или адрес с препоръчано писмо или друг удостоверяващ метод. В ал. 2 се уточнява, че документът е предаден и при отказ на получателя да го получи. Сроковете за действия започват да текат от получаването на съобщението, като ако последният ден е неработен, срокът изтича в първия работен ден.

Чл. 13

Арбитражният съд разглежда спорове чрез Решаващия орган, състоящ се от един или трима арбитри. Председателят на Арбитражния съд може да предложи на страните да се съгласят делото да бъде разгледано от един арбитър, определен по взаимно съгласие или от него самия.

Чл. 14

Чл. 14 от Правилника на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата определя процедурата за избор на арбитри. Когато Решаващият орган е от трима арбитри, всяка страна избира по един арбитър, а двамата арбитри избират председател в срок от 7 дни (или 30 дни, ако един от арбитрите е чужденец). Чуждестранни лица могат да посочат арбитър, който не е вписан в списъка на арбитрите. Страните могат да изберат арбитър от регионалната листа, ако адресът им е в съответната област. Лицата, които не са в листите на АС, трябва да попълнят декларации за съгласие и запознаване с правилата. При неизпълнение на сроковете, Председателят на Арбитражния съд назначава арбитър. При наличие на множество ищци или ответници, те трябва да посочат общ арбитър, а при несъгласие, арбитърът се назначава от Председателя.

Чл. 15

Чл. 15 от Правилника предвижда, че страните могат да изберат един арбитър от списъка на арбитрите за разглеждане на делото. В случай на несъгласие, арбитърът се назначава от Председателя на Арбитражния съд. Арбитър, който не може да изпълнява задълженията си повече от 60 дни, е длъжен да уведоми Секретариата, който уведомява страната да посочи нов арбитър. Замяната на Председателя на Решаващия орган става по същия ред, по който е бил избран, а замяната на арбитър не води до замяна на Председателя. Решаващият орган може да преразгледа въпросите, разгледани преди замяната, след като вземе мнението на страните.

Чл. 17

Когато лице е предложено за арбитър, то е задължено да декларира обстоятелствата, които могат да поставят под съмнение неговата безпристрастност или независимост. Всяка страна в спора има право да направи отвод на арбитъра или председателя на Решаващия орган, ако има съмнения относно тяхната безпристрастност, особено ако те имат личен интерес в изхода на делото. Арбитърът или председателят са задължени да се отведат, ако съществуват основания за отвод, посочени в декларацията.

Чл. 18

Чл. 18 от Правилника на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата определя процедурата за отвод на арбитър. Страната може да поиска отвод не по-късно от 7 дни след като е узнала за образуването на Решаващия орган или за основанията за отвода. Искането се подава писмено с посочени основания. Ако арбитърът не се отведе и насрещната страна не се съгласи, Решаващият орган произнася по отвода. При уважен отвод, нов арбитър се назначава съгласно правилника.

Чл. 19

Чл. 19 от Правилника регламентира възможността за отвод на вещо лице или преводач на основания, посочени в алинея 2 на чл. 17. Окончателното решение по отвода се взема от Решаващия орган. Раздел V от Правилника се отнася до подготовката за разглеждане на делото.

Чл. 20

Чл. 20 от Правилника на Арбитражния съд предвижда, че решаващият орган проверява подготовката на делото за разглеждане и взема мерки за изясняване на обстоятелствата и попълването му с доказателства. Делото може да бъде внесено в подготвително заседание без призоваване на страните, които след това се уведомяват за взетите мерки и сроковете за тяхното изпълнение. Арбитърът или председателят на органа може да дава нареждания на секретаря по подготовката на делото, да насрочва заседания и да възлага призоваването на участниците.

Чл. 21

Заседанията на Арбитражния съд се провеждат основно в град София, но могат да се организират и на друго място по молба на страните или по решение на съда. Страните получават призовки с указание за време и място на заседанието, като срокът за уведомление е минимум 30 дни, а за дела между местни страни - минимум 15 дни. Съгласно споразумение между страните, сроковете могат да бъдат намалени, а призоваването може да се извършва и по електронен адрес.

Чл. 23

Делото в Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата се разглежда на български език. В случай че една от страните е със седалище или местожителство в чужбина, страните могат да се споразумеят да се използва друг език, като това споразумение трябва да бъде постигнато преди образуването на Решаващия орган. Ако страната, която не владее български език, не може да участва, се назначава преводач, като разходите за него са за сметка на страната, която не владее български, независимо от резултата на делото.

Чл. 24

Делото в Арбитражния съд се разглежда в заседание, на което страните могат да присъстват лично или чрез представители. Разглеждането е непублично, но с разрешение на Решаващия орган и съгласието на страните, могат да присъстват и други лица. Съгласие на страните позволява делото да бъде разгледано без тяхно присъствие, само на база писмени доказателства и становища, освен ако ответникът признае иска. Производството е конфиденциално, а материалите по делото се предоставят само на страните и техните представители. По молба на страните, с разрешение на другата страна, може да се проведе открито заседание чрез видеоконферентна връзка. Решаващият орган може да определи открито заседание по своя преценка, след изслушване на страните, с цел дистанционно провеждане на разпити и изслушвания.

Чл. 25

Чл. 25 от Правилника на Арбитражния съд при БТПП указва, че неявяването на страна, която е надлежно известена за времето и мястото на арбитражното заседание, не е основание за отлагане на делото, освен ако неявилата се страна е поискала отлагане с уважителни причини и представила доказателства. Освен това, ако страна не разполага с технически средства за участие онлайн, Арбитражният съд ще я подпомогне. Отказът за участие чрез видеоконферентна връзка без уважителна причина не е основание за непровеждане на заседанието. Всяка страна може да поиска делото да се разгледа в нейно отсъствие.

Чл. 26

Чл. 26 определя правилата за произнасяне на Решаващия орган относно компетентността на Арбитражния съд. Възраженията за некомпетентност трябва да се правят с отговора на исковата молба или веднага при поставяне на въпрос извън компетентността. Арбитражното споразумение остава валидно, дори ако договорът е нищожен. Решаващият орган може да уважи по-късно направено възражение за некомпетентност при наличието на уважителна причина. Решението по възражението се взема преди разглеждане на делото по същество.

Чл. 27

Член 27 от Правилника на Арбитражния съд предвижда, че след откриване на заседанието, Решаващият орган може да предложи на страните да приключат делото със спогодба. Такова предложение може да бъде направено на всяка фаза на делото до постановяване на решението. Ако страните постигнат спогодба, тя се вписва в протокола на заседанието и се подписва от страните и арбитъра. Страните също могат да поискат спогодбата да бъде включена в арбитражно решение при уговорени условия.

Чл. 28

Чл. 28 от Правилника на Арбитражния съд позволява на ищеца да поиска от съда мерки за обезпечаване на правата му, освен ако страните не са уговорили друго. Ищецът е задължен да посочи конкретни мерки, които не трябва да засягат трети лица. В случай на допускане на исканите мерки, Арбитражният съд може да изиска представяне на гаранция от молителя.

Чл. 29

Чл. 29 от Правилника на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата определя задълженията на страните да доказват обстоятелствата, на които основават исковете или възраженията си. Решаващият орган може да приеме за доказани факти, за които страната е създала пречки за събиране на доказателства. Страните могат да представят писмени доказателства в оригинал или заверени копия, а Решаващият орган може да изиска превод на доказателствата. Писмените доказателства трябва да се връчват на другата страна своевременно, а кореспонденцията по електронна поща също може да се използва като доказателство. Проверка на доказателствата се извършва по ред, определен от Решаващия орган, който може да възложи проверката на един от арбитрите. Арбитрите преценяват доказателствата по свое свободно убеждение.

Чл. 30

Чл. 30 от Правилника на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата определя процедурите за събиране на доказателства. Решаващият орган може да изисква доказателства от страните, да назначава вещи лица и да събира документи, необходими за разкриване на истината. Страните се уведомяват за служебно събраните доказателства и им се предоставя срок за становище. Решаващият орган може да задължи страните да предоставят информация на вещите лица и да осигурят достъп до документи. Свидетели се разпитват, ако бъдат доведени от страната, която ги е посочила, и могат да бъдат разпитани дистанционно. Решаващият орган може да определи краен срок за представяне на доказателства, който може да бъде удължен при уважителни причини.

Чл. 31

Чл. 31 от Правилника на арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата предвижда, че решаващият орган или заинтересованата страна, с негово съгласие, могат да поискат от компетентния съд в страната или в чужбина да съберат доказателства, необходими за делото. Това означава, че в процеса на арбитража е възможно да се искат допълнителни доказателства, които да подпомогнат решаването на спора.

Чл. 32

Чл. 32 от Правилника на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата предвижда, че страните в арбитражното производство имат право да изменят или допълват своите искове или възражения, освен ако е уговорено друго. Арбитражният съд може да откаже изменение, ако то би затруднило другата страна. В случай на смърт на страна или прекратяване на юридическото лице, производството продължава с правоприемника. Замяна на страна с друго лице е допустима само със съгласие на всички засегнати страни.

Чл. 33

В член 33 от Правилника на Арбитражния съд е посочено, че встъпването и привличането на трето лице в производството е допустимо само със съгласие на страните, а при привличане - и със съгласието на лицето, което се привлича. Обратен иск срещу привлеченото лице също изисква съгласие. Привличането е допустимо до изтичане на срока за отговор на исковата молба, а съгласието трябва да бъде в писмен вид.

Чл. 34

Производството по делото в Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата може да бъде спряно по три причини: по общо искане на страните, при наличие на друго дело с решаващо значение за спора или по изрично разпореждане на закона. Спряното дело може да бъде възобновено по искане на страна или при отпадане на основанието за спиране. Ако делото е спряно по общо искане на страните, то се прекратява, ако в срок от шест месеца не е поискано възобновяването му.

Чл. 35

Чл. 35 от Правилника на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата определя реда за съставяне на протокол от арбитражното заседание. Протоколът се съставя от секретар-стенограф, подписва се от арбитъра и секретаря, а страните получават заверени копия. При наличие на грешки или пропуски, протоколът може да бъде поправен по молба на страната. В случай на заседание чрез видеоконферентна връзка, страните имат достъп до видеофайла.

Чл. 36

Чл. 36 определя как Решаващият орган прилага закона при арбитражни производства. Ако страните са избрали закон, той се прилага за материалното право. В случай на недопустим избор или липса на избор, се прилага законът, определен от стълкновителните норми. При наличие на международна конвенция, тя има приоритет. Решаващият орган също така взема предвид условията на договора и търговските обичаи. Задължителните решения на Арбитражната колегия по чл. 8, ал. 2 от Устава на АС също се прилагат и публикуват на интернет страницата на БТПП.

Чл. 37

Арбитражното производство завършва с постановяване на решение, когато няма пречки за решаване на делото по същество. Решение може да бъде постановено не само при признание на иска, но и при отказ от него. При необходимост, може да се издаде предварително или частично решение. Решение, отразяващо спогодба между страните, има силата на обикновено решение. Когато арбитрите не са от листите на АС при БТПП, Председателят назначава комисия от трима арбитри, които проверяват съответствието на акта с формалните изисквания. Комисията се произнася в тридневен срок, а Решаващият орган трябва да отстрани недостатъците в същия срок, преди актът да бъде вписан в срочната книга.

Чл. 38

Чл. 38 от Правилника на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата описва процедурата за постановяване на решения от Решаващия орган. След изясняване на всички обстоятелства по спора, органът обявява състезанието за приключено и взема решение с мнозинство. Решението трябва да бъде мотивирано, освен ако възпроизвежда спогодба. То се изготвя от докладчика и подписва от председателя и членовете. Арбитър с особено мнение е длъжен да го представи в срок. Производството може да бъде възобновено по искане на страна или по инициатива на органа, ако се установят нови обстоятелства или доказателства.

Чл. 39

Решението на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата трябва да съдържа следните елементи: наименование на съда, дата и място на постановяване, имената на арбитрите, наименование на страните и участниците в делото, предмет на спора с кратко изложение на обстоятелствата, диспозитив на решението, мотиви на решението и подписи на арбитрите.

Чл. 40

Чл. 40 от Правилника на Арбитражния съд описва процеса на подписване, внасяне и обработка на арбитражните решения. След подписването, решението се внася в Секретариата от председателя на Решаващия орган или едноличния арбитър, който представя текста на решението и антетка с основните законови текстове. Решението трябва да бъде изготвено и предадено в срок до 30 дни след представяне на писмените становища, а в сложни случаи - до два месеца. Арбитражното решение е окончателно и слага край на спора.

Чл. 41

Чл. 41 от Правилника на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата определя процедурите за връчване на решенията на страните по делото. Решението се връчва на страните, а при необходимост се извършва превод на решението за страните с чуждестранно седалище, за тяхна сметка. Преводите се заверяват от секретаря на съда. В случай на забавяне на превода, страната получава извлечение от решението. Всека страна получава заверен препис от решението, с указание за възможността да получи подписан екземпляр. Страните, получили решението, могат да поискат повторен препис, който да не е валиден за изпълнение. Подписан екземпляр може да бъде издаден повторно по молба, при условие че не е издаван изпълнителен лист.

Чл. 42

Чл. 42 от Правилника на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата регламентира възможността за поправка и тълкуване на решенията. Решаващият орган може да поправи явни фактически грешки по искане на страните или по свой почин. Тълкуване на решението може да се иска от страните, но не след изпълнението му. Решаващият орган изслушва страните и се произнася по поправките и тълкуванията в срок от 30 дни, като тези действия стават част от оригиналното решение.

Чл. 43

Страната може да поиска допълнение на решението, ако Решаващият орган не се е произнесъл по цялото искане. Молбата трябва да бъде подадена в 30-дневен срок от получаване на решението, с препис за противната страна. При основателно искане, Решаващият орган постановява допълнително решение, спазвайки разпоредбите на чл. 42, ал. 3.

Чл. 44

Чл. 44 от Правилника описва условията, при които арбитражното производство може да бъде прекратено. Прекратяването може да стане с определение, когато не може да се постанови решение. Определението за прекратяване се издава, ако ищецът оттегли иска, по взаимно съгласие на страните, или при липса на необходими предпоставки за разглеждане на делото. Ако Решаващият орган не е образуван, прекратяването се извършва от Председателя на Арбитражния съд.

Чл. 45

Секретариатът на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата съхранява приключените дела за срок от 10 години след обявяване на решенията и определенията. След изтичането на този срок, делата се унищожават, с изключение на решенията, мотивите към тях и сключените спогодби, които се съхраняват завинаги.

Чл. 46

Чл. 46 от Правилника предвижда, че председателят на арбитражния съд може да разреши публикуването на арбитражни решения в електронни информационни програми, след изтичането на 3-месечния срок по чл. 48, ал. 1 от Закона за международния търговски арбитраж. Публикацията не трябва да съдържа имената на страните или информация, която би могла да наруши техните интереси. Председателят може да реши да изключи и друга информация, която счита за неуместна.

Чл. 47, § 1

Правилникът регламентира тарифата за арбитражните такси и разноски, която е неразделна част от него. Секретарят или Решаващият орган могат да изискват депозит за разноски при събиране на доказателства. Без внесен депозит, действия не се извършват. Решаващият орган определя възнагражденията на преводачи и вещите лица. Арбитражните споразумения, сключени преди влизането в сила на правилника, се считат за валидни, освен ако една от страните не се противопостави. Правилникът е приет през 1993 г. и е изменян многократно, последно през 2020 г.

§1

Арбитражните споразумения, сключени преди влизането в сила на Правилника, се считат, че препращат към него, освен ако една от страните се противопостави. Правилникът е приет на 31.03.1993 г. и влиза в сила от 01.07.1993 г., отменяйки предишни правилници. Има множество изменения, последните от които са влезли в сила на 01.01.2021 г. и 01.12.2019 г. Текстовете, посочени като "изм.", "доп." и "ново", се отнасят до изменения, приети с решения на ИС на БТПП.