ЗАКОН ЗА ПОЛИТИЧЕСКА И ГРАЖДАНСКА РЕАБИЛИТАЦИЯ НА РЕПРЕСИРАНИ ЛИЦА
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът обявява политическа и гражданска реабилитация на лица, незаконно репресирани между 9 септември 1944 г. и 10 ноември 1989 г. Той обхваща осъдени по наказателни дела (с изключение на осъдените от Народния съд, освен ако не са реабилитирани), незаконно задържани, интернирани, изселвани, репресирани заради насилствена промяна на имената, безследно изчезнали, насилствено изселени в Съветския съюз, убити или загинали при опит за бягство, както и лишени от право на пенсия и осъдени от определени съдилища.
Чл. 2
Законът предоставя на определени категории лица право на еднократно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Обезщетение се дължи на осъдени по различни закони, свързани с политически убеждения, произход или религиозни вярвания, включително на лица, които са били осъдени, амнистирани или лишени от свобода. Важно е да се отбележи, че лицата, които са изтърпели наказания в затвори или лагери, имат право на обезщетение за целия период на репресия.
Чл. 3
Законът предвижда, че ако репресираните лица не са получили обезщетение за имуществени вреди и са починали, обезщетението се изплаща на техните наследници. Наследниците включват деца, съпруг, родители или братя и сестри, в случай че няма други наследници. Наследниците на осъдените на смърт, безследно изчезнали, убити на обществени места или загинали при опит за бягство, получават еднократно обезщетение за неимуществени вреди. Братята и сестрите на репресираните лица могат да получат обезщетение, само ако не е предявявано или изплатено искане от техните деца, съпруг или родители.
Чл. 4
Член 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица определя реда и размера на обезщетенията, които се изплащат от Министерския съвет. Правото на обезщетение се удостоверява с писмени доказателства. Ако липсват такива доказателства, установяването им се извършва от централна комисия, състояща се от представители на различни министерства и организации на репресираните. Членове на комисията не могат да бъдат лица, свързани с репресивните органи в периода 1944 - 1989 г. Обстоятелствата за членство в комисията се установяват чрез декларация, а при спорове комисията взема решения с обикновено мнозинство.
Чл. 5
Искането за обезщетение от репресирани лица се подава пред областния управител на последния постоянен адрес на лицето. Областният управител разглежда искането и се произнася с мотивирана заповед след оценка на доказателствата за репресията и правото на обезщетение. При уважаване на искането, се изплаща еднократно парично обезщетение от държавния бюджет. Отказът на областния управител може да бъде обжалван по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 6
Правоимащите лица, които са били репресирани, имат право на пълно обезщетение за всички изтърпени репресии през целия им срок. Получените обезщетения по предходния ред ще бъдат приспаднати от новите обезщетения.
Чл. 7
Чл. 7 от закона признава за трудов стаж времето, през което репресираните лица са били в затвори, трудововъзпитателни общежития, лагери и места за задържане, както и времето, през което лица над 16 години не са работили поради интерниране, изселване или заселване.
Чл. 8
Наследниците на лица, убити, самоубили се или изчезнали в резултат на насилствена промяна на имената, имат право на наследствена пенсия. Тази пенсия се изплаща до момента, в който законовото основание за прекратяването ѝ бъде установено.
Чл. 9
Чл. 9 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица предвижда месечни добавки към пенсиите на определени категории лица, свързани с техния престой в затвори, лагери и интерниране. Размерът на добавките варира в зависимост от продължителността на задържането, като максималният процент достига 50% от средната пенсия за осигурителен стаж и възраст за лица, задържани над 120 месеца. Добавките се изплащат от държавния бюджет чрез Националния осигурителен институт. Искането за добавка се подава до териториалното поделение на института, а също така се предвиждат специфични условия за определени групи лица.
Чл. 10
Законът урежда процедурата за реабилитация на репресирани лица, включително изисквания за представяне на доказателства от правоимащите лица. Областният управител и НОИ могат да поискат служебно произнасяне от централната комисия при липса на доказателства. Отменят се предходни решения от 1990 г. и се определят срокове за предявяване на искания за обезщетение. Законът въвежда термини за щатни и нещатни сътрудници, както и за облагодетелствани лица. Изпълнението на закона е възложено на Министерския съвет, а актовете по чл. 4 трябва да бъдат издадени в срок от 6 месеца.
§1
С §1 от Преходните и Заключителни разпоредби се отменят три точки от различни решения, свързани с политическата и гражданската реабилитация на осъдени и репресирани лица, приети през 1990 г. Конкретно се отменят точка 5 от Решението за реабилитация на осъдени и репресирани лица от 30 март, точка 5 от Решението на Парламентарната комисия от бр. 44 и точка 5 от бр. 48, свързани с нарушения на законността в обществения и стопанския живот.
Параграф §3а
Параграф §3а определя термини, свързани с репресираните лица. "Щатни сътрудници" са български граждани, работили в Министерството на вътрешните работи или свързани институции. "Нещатни сътрудници" са тези, които са предоставяли информация на същите институции. "Облагодетелствани лица" са граждани, които са получили привилегии или защита от тези институции. Членовете на семействата на интернирани, изселвани и заселвани по административен ред също се включват в определението за репресирани. Преходните и заключителни разпоредби са актуализирани с изменения от 2004 и 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.
§7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица
Министерският съвет е задължен да приеме наредба за прилагане на чл. 4 в срок от три месеца след влизането в сила на закона. Законът за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица е обнародван в Държавен вестник, брой 29 от 2005 г. и е в сила от 01.01.2010 г.
§11
Лицата, които не са успели да подадат искане за обезщетение до 29 юни 1996 г., имат възможност да го направят до 31 декември 2011 г. Тази разпоредба е изменяна няколко пъти, като последното изменение е в сила от 01.01.2010 г.
§12
Обезщетенията, предвидени в чл. 5, ал. 3 от закона, се изплащат на правоимащите лица от 1 януари 2006 година. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с прилагането на административнопроцесуалния кодекс, който влиза в сила на 12 юли 2006 година.
§ 142
Законът влиза в сила три месеца след обнародването му, с изключение на определени параграфи, които влизат в сила на по-късни дати. Параграф 142 уточнява, че дял трети и редица специфични параграфи влизат в сила от 1 март 2007 г., параграф 120 влиза в сила от 1 януари 2007 г., а параграф 3 влиза в сила от деня на обнародването. Заключителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на закона.
§5
Параграф 5 уточнява, че параграф 4 от закона влиза в сила на 9 април 2006 г. В заключителните разпоредби се посочва, че законът за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица е обнародван в Държавен вестник, брой 26 от 2008 г.
§ 8
Параграф 8 от преходните разпоредби указва, че параграф 5 влиза в сила от 1 януари 2008 г. Заключителните разпоредби към закона за изменение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, обнародвани в Държавен вестник, брой 103 от 2009 г., влизат в сила от 1 януари 2010 г.
§4
Законът влиза в сила от 1 януари 2010 г., с изключение на: параграф 1, който влиза в сила от 17 февруари 2007 г., и параграф 2, който влиза в сила от 9 април 2008 г. Допълнителни преходни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на закона, обнародвани в Държавен вестник, брой 62 от 2010 г.
