ЗАКОН ЗА ПОКРИТИТЕ ОБЛИГАЦИИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда условията и реда за издаване на покрити облигации, техните структурни характеристики, публичния надзор и изискванията за оповестяване на информация. Публичният надзор се осъществява от Българската народна банка (БНБ).
Чл. 2
Покритите облигации представляват дългови ценни книжа, които се емитират в съответствие с този закон или с националното законодателство на друга държава членка, с цел транспониране на Директива (ЕС) 2019/2162. Те са обезпечени с активи, които осигуряват удовлетворяване на инвеститорите в качеството им на привилегировани кредитори.
Чл. 3
Чл. 3 от Закона за покритите облигации определя, че покритите облигации са обезпечени с активи на банката емитент, включително допустими активи съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013. Активите, посочени в регламента, образуват отделен вид активи от покритието. Съществуват специфични изисквания за активите, които могат да служат за обезпечение, и те трябва да бъдат въведени в експлоатация с необходимите разрешения. Допълнително, материалните активи трябва да имат общоприети методи за оценка и правата върху недвижимите имоти трябва да бъдат вписани в съответните регистри.
Чл. 4
Чл. 4 от Закона за покритите облигации описва условията за съставяне на пула на покритието. Пулът трябва да съдържа първични активи, които са от един и същ вид, освен ако БНБ не разреши включването на други активи със сходни характеристики. Първичните активи трябва да представляват минимум 85% от главницата на покритите облигации. Освен това, банката емитент може да включи и спомагателни активи, но те не могат да надвишават 15% от главницата на облигациите.
Чл. 5
Чл. 5 от Закона за покритите облигации определя условията за включване на активи в пула на покритието. В него се включват първични активи, обезпечени с материални активи, които са вписани в регистри в България или в друга държава членка. Възможно е включването и на активи, вписани в регистри на трети държави, при условие че съществуват международни договори за защита на инвестициите и данъчно облагане, и че експозицията към тези активи не надвишава 20% от главницата на покритите облигации. За активите от трети държави е необходимо независимо експертно становище за сигурността им и правно становище за реда на удовлетворяване. Банките, емитиращи покрити облигации, трябва да приемат правила за редовни проверки на активите в трети държави.
Чл. 6
Член 6 определя условията за оценка на първичните активи, които служат за покритие на облигации. Първичните активи се оценяват на базата на непогасените им главници, но не повече от стойността, определена в Регламент (ЕС) № 575/2013. За материалните активи, които служат за обезпечение, банката трябва да използва актуална оценка, която не може да надвишава пазарната стойност. Оценката се извършва от независими оценители с необходимата квалификация, които не са участвали в предоставянето на кредити. Оценителите не трябва да вземат предвид спекулативни елементи и трябва да документират стойността по прозрачен начин. БНБ може да определи допълнителни изисквания относно оценката и методологията за изчисляване на съотношението между кредита и обезпечението.
Чл. 7
Член 7 от Закона за покритите облигации предвижда, че последващото наблюдение на стойността на активите, които служат за обезпечение, трябва да се извършва поне веднъж годишно. Процедурата следва да бъде в съответствие с чл. 129, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013. Българската народна банка има правото да изисква преглед и преоценка на материалните активи, когато прецени, че това е необходимо за защита на интересите на кредиторите по покритите облигации.
Чл. 8
Чл. 8 от Закона за покритите облигации предвижда, че материалните активи, които служат за обезпечение на първичните активи, трябва да бъдат застраховани за всички рискове за целия период, в който са включени в пула на покритието. Банките емитенти трябва да имат вътрешни правила за редовен преглед на валидността на застрахователното покритие и неговото подновяване. Застрахователните суми и предявените претенции по застрахователните договори относно активите трябва да се вписват в подрегистъра за първични активи.
Чл. 9
Банките, които емитират покрити облигации, са задължени да водят точна отчетност и документация, която да удостоверява, че техните кредитни правила и политики отговарят на изискванията в този раздел. В допълнение, в раздел II се разглежда включването на договори за деривати в пула на покритието.
Чл. 10
Чл. 10 от Закона за покритите облигации определя условията, при които договори за деривати могат да бъдат включени в пула на покритието. Те трябва да бъдат сключени по специален рамков договор, да не могат да бъдат прекратени при несъстоятелност на банката, да служат за хеджиране на рискове и да бъдат изпълними. Насрещните страни по тези договори могат да бъдат само определени финансови институции с високо кредитно качество или одобрени от БНБ. При загуба на кредитно качество, банката трябва да изиска обезпечение или да предприеме мерки. Договорите трябва да бъдат в писмена форма и на разположение на БНБ при поискване.
Чл. 11
Чл. 11 от Закона за покритите облигации регламентира условията, при които банките могат да издават покрити облигации, използвайки вътрешногрупови структури. Вътрешно емитираните покрити облигации могат да бъдат включени в пула на покритието на външно емитирани покрити облигации, при спазване на определени изисквания, включително придобиването им от банката емитент, наличието на единствено вътрешно емитирани облигации от една банка в групата, намерението за продажба на инвеститори извън групата, и спазването на изискванията за кредитно качество. БНБ уведомява ЕБО за решения, свързани с кредитното качество, а банката емитент е задължена да провери допустимостта на вътрешно емитираните облигации преди тяхното включване в пула.
Чл. 12
Член 12 от Закона за покритите облигации описва условията за трансгранични вътрешногрупови структури за издаване на покрити облигации. В него се уточнява, че ако емитентът на външно емитирани покрити облигации е банка с лиценз за банкова дейност, вътрешно емитираните облигации трябва да отговарят на изискванията на закона. Освен това, ако емитентът на вътрешно емитираните облигации също е лицензирана банка, те трябва да спазват допълнителни изисквания на законодателството на държавата членка, в която се издават външно емитираните облигации.
Чл. 13
Чл. 13 от Закона за покритите облигации предвижда, че банките емитенти могат да издават покрити облигации, които са обезпечени с допустими активи, инициирани от друга банка. Банката емитент има задължението да осигури спазването на изискванията, свързани с придобитите активи. Освен това, активите, прехвърлени от банката инициатор на банката емитент, се вписват в регистъра на покритието и се отчитат отделно в съответния подрегистър.
Чл. 14
Чл. 14 от Закона за покритите облигации описва условията, при които банката инициатор може да прехвърли активи на банката емитент. Това прехвърляне се извършва чрез прехвърлителен договор, който осигурява обезпечение за задължението на банката инициатор за връщане на получените суми. Срокът на договора трябва да бъде не по-кратък от срока до падежа на покритите облигации и не подлежи на предсрочно погасяване, освен по предвидените основания.
Чл. 15
Чл. 15 от Закона за покритите облигации определя, че банката емитент носи отговорност за изпълнението на задълженията по покритите облигации, когато използва структура за съвместно финансиране. Това означава, че банката е задължена да осигури необходимите средства и да спази ангажиментите си към кредиторите на покритите облигации.
Чл. 16
Член 16 от Закона за покритите облигации урежда механизмите за обезпечаване на задълженията по покритите облигации. Задълженията се обезпечават с първи по ред особен залог върху активите в регистъра на покритието. Залогът подлежи на вписване в Централния регистър на особените залози, освен в определени случаи. Не се вписват отделни активи от покритието, а залогът става противопоставим с вписването в регистъра. За вписването е необходима декларация с нотариална заверка, потвърдяваща, че активите не са обременени с други тежести. Специални правила важат за безналични покрити облигации, а при различни правни системи може да се учреди равностойно обезпечение.
Чл. 17
Залогът, вписан по реда на този раздел върху активите от покритието, не изисква регистрация или вписване в друг регистър. Член 171 от Закона за задълженията и договорите не е приложим в този случай.
Чл. 18
Вписаният залог върху активите от покритието е валиден спрямо длъжниците, дори и те да не са уведомени за учредяването на залога. Това означава, че залогът има действие и без предварително известие на длъжниците.
Чл. 19
Чл. 19 от Закона за покритите облигации определя, че активите, вписани в регистъра на покритието, могат да служат за обезпечение единствено на задълженията на банката емитент по покритите облигации до пълното им погасяване. Учредяването на друго обезпечение или налагането на запор върху тези активи не могат да се противопоставят на агента по обезпечението и на кредиторите. Освен това, активите не могат да бъдат предмет на обезпечителни мерки или да удовлетворяват претенции на трети лица, различни от кредиторите по покритите облигации.
Чл. 20
Залогът върху активите от покритието остава в сила до пълното погасяване на задълженията по покритите облигации, без нужда от подновяване на вписването. Заличаването на залога става след пълното погасяване на задълженията с писмено съгласие и нотариална заверка на подписа на агента по обезпечението или извънредния управител, в определени случаи.
Чл. 21
Чл. 21 от Закона за покритите облигации определя задълженията на банката емитент относно съхранението на документация и воденето на регистри на активите от покритието. Банките са длъжни да поддържат необходимата документация за всички активи от покритието и регистър на покритието за всяка програма и емисия покрити облигации. Възможно е да се води отделен регистър и за емисии с активи от един и същ вид в рамките на една програма.
Чл. 22
Чл. 22 от Закона за покритите облигации описва регистъра на покритието, който съдържа идентификационни данни на активите, представляващи покритие на облигациите. Регистърът включва подрегистри за първични активи, спомагателни активи, договори за деривати, активи в ликвидния буфер и парични постъпления от плащания по активите. В случай на водене на повече от един регистър, информацията за отделните програми и емисии трябва да бъде ясно разграничена. Банката емитент е задължена да приеме вътрешни правила за управлението на регистъра.
Чл. 23
Чл. 23 урежда процедурата по вписване на активи в регистъра на покритието от банката емитент. В деня на издаване на покритите облигации, банката вписва първоначалния пул на покритието и уведомява БНБ и наблюдателя на покритието. Всички нови активи трябва да се вписват незабавно. Вписването на активи в регистъра ги прави правно валидни и противопоставими на трети лица. Отписването на активи трябва да бъде одобрено от наблюдателя на покритието или БНБ, а всяко неправилно отписване е недействително.
Чл. 24
Чл. 24 от Закона за покритите облигации определя лицата, които имат достъп до регистъра на покритието на покритите облигации. Това включва Българската народна банка, наблюдателя на покритието, извънредния управител, длъжниците по активите и трети лица с учредено обезпечение, персонала на банката емитент, синдика на банката, лица с претенции за противопоставими права, одиторите и агента по обезпечението. Банката емитент е задължена да предоставя информация в срок до три работни дни и отказът за предоставяне на информация може да се оспори пред съда.
Чл. 25
Член 25 от Закона за покритите облигации задължава банката емитент да приеме правила и процедури, които да осигурят информационната сигурност на регистъра на покритието. Това включва защита от нерегламентиран достъп, неоторизирана промяна на данните, загуба на данни и други рискове, свързани с информацията.
Чл. 26
Чл. 26 от Закона за покритите облигации определя изискванията за покритие и свръхобезпеченост на покритите облигации. Всички задължения по тях трябва да бъдат покрити с парични вземания от допустими активи, включително плащания на главница и лихви, изплащания по деривати и разходи за управление. Емитентите могат да представят разходите като обща сума в условията на облигациите, но трябва да покриват разходите, ако те надвишават посочената сума. Изискванията за покритие се изпълняват с определени активи, които не могат да включват активи с настъпило неизпълнение. Българската народна банка издава наредба за методиката на изчисление на задълженията и активите.
Чл. 27
Чл. 27 от Закона за покритите облигации определя изискванията за покритие, които банката емитент трябва да спазва. Общият размер на активите от покритието трябва да бъде равен на главниците на покритите облигации в обращение. В допълнение, банката трябва да поддържа минимално ниво на свръхобезпеченост от 5%. Българската народна банка (БНБ) може да определи по-високо ниво на свръхобезпеченост, ако прецени, че това е необходимо. Условията на покритите облигации могат да предвиждат и по-високи нива на свръхобезпеченост. Информация относно тези условия трябва да бъде предоставена на кредиторите и публикувана на интернет страницата на емитента.
Чл. 28
Член 28 от Закона за покритите облигации определя изискванията за ликвидния буфер, който трябва да включва ликвидни активи, покриващи най-високия нетен изходящ ликвиден поток за покритите облигации за следващите 180 дни. Размерът на нетния изходящ ликвиден поток се определя чрез изваждане на входящите потоци от изходящите плащания. Ликвидният буфер може да включва активи от различни нива на ликвидност, както и експозиции към кредитни институции с определени критерии. В случай на отсрочване на падежа на главница, изискването за ликвиден буфер може да се прилага на база новия падеж.
Чл. 29
Законът позволява на банката емитент да назначи наблюдател за покритието на програма за покрити облигации или на отделна емисия. За назначаването на наблюдател се прилагат разпоредбите на съответната глава от закона.
Чл. 30
Чл. 30 от Закона за покритите облигации определя задълженията на наблюдателя на покритието, който извършва текущо наблюдение на пула на покритието. Това включва проверка на наличието и допустимостта на активите, спазването на правила за оценка и ликвидност, изисквания за покритие и свръхобезпеченост, както и контрол върху управлението на риска и отчетността на емитента. Наблюдателят има право на свободен достъп до необходимата документация и информация от банката емитент. Освен това, той е задължен да запазва конфиденциалност относно информацията, получена в хода на своите задължения.
Чл. 31
Чл. 31 от Закона за покритите облигации определя задълженията на наблюдателя на покритието относно уведомяване на БНБ за важни обстоятелства, свързани с покритите облигации. В него се посочват четири основни случая, при които наблюдателят трябва да уведомява БНБ, включително груби нарушения на нормативните актове, съществени нарушения на допълнителни изисквания, неизпълнение на задълженията на банката емитент и обстоятелства, застрашаващи надеждността на обслужването на облигациите. Информацията трябва да бъде предоставена и на агента по обезпечението и управителните органи на банката, освен ако предоставянето на информацията може да застраши интересите на кредиторите. Освен това, наблюдателят изготвя годишен доклад за извършените дейности, който съдържа констатации относно съответствието на покритията с изискванията на закона.
Чл. 32
Чл. 32 от Закона за покритите облигации определя условията за назначаване на наблюдател на покритието. Наблюдател може да бъде банка или одиторско дружество, но с ограничения относно предишни отношения с емитента. Лицата, назначени за наблюдатели, не трябва да имат финансови интереси в банката емитент и не трябва да са били администратори или служители на банката през последните три години. Наблюдателят се избира от компетентния орган на банката и може да бъде освободен по договорни основания. Наблюдателят трябва да има застраховка за времето на изпълнение на функциите си, а БНБ може да освободи от определени изисквания.
Чл. 33
Чл. 33 от Закона за покритите облигации определя процедурата за избор и назначаване на наблюдател на покритието от банката емитент. БНБ трябва да съгласува избора, а ако не направи възражение в срок от 30 дни, предложението се счита за одобрено. Банките трябва да уведомят БНБ и агента по обезпечението за прекратяване на договора с наблюдателя поне 30 дни предварително. Ако документите не са предоставени в срок, БНБ назначава нов наблюдател в срок до 30 дни след прекратяването на предходния договор и определя неговото възнаграждение за сметка на емитента.
Чл. 34
Чл. 34 от Закона за покритите облигации предвижда условия за отсрочване на падежа на покритите облигации. Отсрочването може да се извърши, когато емитентът не може да изпълни задълженията си или изискванията за ликвидност. Промяната на падежа е автоматична и пропорционална за всички облигации от същата емисия. Извънредният управител може да промени падежа и преди настъпване на определени събития, с разрешение от БНБ. Лихвите по неизплатената част от главницата продължават да се начисляват, а условията на емисията трябва да съдържат информация относно обстоятелствата, сроковете и правомощията свързани с промяната на падежа.
Чл. 35
Чл. 35 от Закона за покритите облигации гласи, че издаването на покрити облигации е разрешено само след получаване на одобрение от Българската народна банка (БНБ) за програма или индивидуална емисия на покрити облигации.
Чл. 36
Чл. 36 от Закона за покритите облигации определя необходимите документи и информация, които банката емитент трябва да подаде в БНБ за получаване на разрешение за издаване на покрити облигации. Изискванията включват подробна бизнес програма, сведения за софтуерна и материална обезпеченост, вътрешни правила и политики, информация за активите в пула на покритието, кредитни правила, разпределение на отговорностите, информация за наблюдателя на покритието, и документи свързани с външно емитирани покрити облигации или съвместно финансиране.
Чл. 37
Българската народна банка (БНБ) разглежда заявленията за покритите облигации в срок до 60 дни. Ако заявлението е непълно или има несъответствия, БНБ изисква от банката емитент да предостави необходимите документи в срок не по-кратък от 30 дни. След получаване на документите или изтичане на срока, БНБ се произнася окончателно по заявлението в срок до 30 дни.
Чл. 38
Българската народна банка (БНБ) издава разрешение за програма покрити облигации, когато са налице необходимите документи, няма значителен риск за финансовото състояние на банката емитент и интересите на инвеститорите са защитени. БНБ може да наложи допълнителни условия, като ограничение на смесването на активи и включване на определени активи в по-нисък размер от допустимия.
Чл. 39
Българската народна банка може да откаже издаването на разрешение за програма или емисия покрити облигации при наличие на определени основания, сред които: непредоставяне на необходимите документи, системно неизпълнение на изискванията на закона от емитента, риск за финансовото състояние на банката, нарушаване на законови изисквания, заплаха за стабилността на финансовата система, недостатъчни ресурси и капацитет на емитента, неподходящ наблюдател на покритието, несъответстваща структура на пула на покритието и недостатъчна защита на правата на инвеститорите.
Чл. 40
Чл. 40 от Закона за покритите облигации определя процедурата при публично предлагане и допускане на покрити облигации до търговия на регулиран пазар. Изисква се одобрение на проспект от Комисията за финансов надзор, което следва разпоредбите на Закона за публичното предлагане на ценни книжа и Регламент (ЕС) 2017/1129. Банката емитент трябва да подаде заявление за разрешение минимум 60 дни преди подаването на заявлението за одобрение на проспекта. БНБ и Комисията за финансов надзор си сътрудничат при разглеждането на заявленията. При предлагане на покрити облигации без необходимост от проспект, се изготвя предложение за записване по Търговския закон.
Чл. 41
Чл. 41 от Закона за покритите облигации определя изискванията за информация, която трябва да бъде включена в проспекта за публично предлагане или допускане до търговия на регулиран пазар. Тази информация включва правила за съхранение на данни, информация за пула на покритието, включително стойност, географско разпределение, падежна структура, минимален размер на покритие, данни за непогасената главница, оценка на активите и рискова квалификация.
Чл. 42
Чл. 42 от Закона за покритите облигации определя условията за използване на обозначенията "жилищна покрита облигация", "европейска покрита облигация" и "европейска покрита облигация (премиум)". Тези обозначения могат да се използват само от банки, които са получили разрешение от БНБ за издаване на програма или емисия покрити облигации. Жилищната покрита облигация трябва да бъде обезпечена с ипотечни кредити в размер не по-малко от 85% от главницата на покритите облигации. Европейските покрити облигации трябва да отговарят на специфични изисквания, включително и на Регламент (ЕС) № 575/2013.
Чл. 43
Чл. 43 от Закона за покритите облигации задължава банката емитент да поддържа адекватна вътрешна организация и да осигурява необходимите ресурси, включително софтуер и достатъчен брой служители, за да гарантира точна, пълна и своевременна отчетност относно покритите облигации. Също така, банката трябва да предоставя достатъчно подробна периодична информация на инвеститорите, в съответствие с изискванията на закона и приложимите нормативни актове.
Чл. 44
Емитентите на покрити облигации трябва да приемат специфични правила и процедури за управление на риска, включително провеждане на тримесечни стрес тестове на пула на покритието. Тези тестове оценяват дали стойността на покрития пул остава в съответствие с изискванията, особено при неблагоприятни пазарни условия. Стрес тестовете трябва да се извършват и при наличие на данни за потенциален спад на активите. При тестовете се вземат предвид различни рискове, включително лихвен, валутен и кредитен риск. Допълнителни изисквания могат да бъдат установени от БНБ.
Чл. 45
Чл. 45 от Закона за покритите облигации задължава банката емитент да установи правила и процедури, гарантиращи, че активите от покритието са отделени от останалите активи на емитента. Тези активи трябва да бъдат отчитани отделно в баланса на банката и да се осигури тяхното надлежно управление, особено в случай на поставянето им под отделно управление.
Чл. 46
Чл. 46 от Закона за покритите облигации задължава банката емитент да публикува тримесечна информация за програмите и емисиите на покрити облигации, включително данни за стойността на пула на покритието, списък с ISIN кодове, географско разпределение на активите, информация за рисковете, падежната структура и спазването на покритията. Информацията трябва да бъде предоставена в срок до 30 дни след края на тримесечието и да бъде достъпна за период от минимум 5 години след погасяване на задълженията.
Чл. 47
Член 47 от Закона за покритите облигации регламентира задължението на банката емитент да предоставя на Българската народна банка (БНБ) периодични отчети на тримесечна база относно програмите и емисиите на покрити облигации. Отчетите трябва да включват информация за допустимостта на активите, мерките за отделяне на активите от покритието, действията на наблюдателя на покритието, размера на покритието и свръхобезпечеността, ликвидния буфер, и условията за отсрочване на падежа на задължението. Информацията се предоставя в срок до 30 дни след края на всяко календарно тримесечие.
Чл. 48
Член 48 от Закона за покритите облигации определя правилата за назначаване на агент по обезпечението от банката емитент. Агентът по обезпечението сключва договор с банката, който описва правата и задълженията на страните. Изборът на агент е обвързващ за кредиторите от момента на инвестицията. Агентът може да бъде банка или инвестиционен посредник, лицензирани в България или друга държава членка. Той има право да предприема действия за управление на залога, а общите събрания на облигационерите се свикват от агента, който определя дневния ред. Облигационерите могат да обсъждат въпроси, свързани с програмата на общо събрание, организирано от агента.
Чл. 49
Чл. 49 от Закона за покритите облигации определя, че активите, вписани в регистър на покритието, трябва да се отчитат отделно от останалите активи на банката емитент и не могат да бъдат засегнати от процедури по несъстоятелност или оздравителни мерки. В случай на несъстоятелност, тези активи и постъпленията от тях остават извън масата на несъстоятелността. Задълженията по покритите облигации също не подлежат на автоматична предсрочна изискуемост и продължават да действат независимо от процедурите по несъстоятелност. Действията, свързани с издаването на покрити облигации, не могат да бъдат отменени или обявени за недействителни по време на такива процедури.
Чл. 50
Чл. 50 от Закона за покритите облигации урежда механизмите за удовлетворяване на вземанията по покритите облигации. При поставяне на облигациите под отделно управление, вземанията се удовлетворяват преимуществено от постъпленията от активите от покритието. Ако постъпленията не са достатъчни, остатъкът се удовлетворява от останалото имущество на банката емитент. Извънредният управител може да върне активи в останалото имущество, след предварително разрешение от БНБ. Плащанията на управителя за погасяване на задължения по покритите облигации не могат да бъдат отменени.
Чл. 51
Чл. 51 от Закона за покритите облигации предвижда, че Българската народна банка (БНБ) може да постави покритите облигации под отделно управление в определени случаи, като назначи извънреден управител. Тези случаи включват отнемане на лиценза на банката емитент, разрешение за доброволна ликвидация, неналичност на влоговете, мерки за ранна намеса, неизпълнение на задължения по покритите облигации, или други обстоятелства, застрашаващи управлението на облигациите. Назначаването на управителя трябва да стане в срок от три работни дни след установяване на необходимост. БНБ издава мотивирано писмено решение, което се публикува на нейния сайт и подлежи на незабавно изпълнение.
Чл. 52
Чл. 52 от Закона за покритите облигации определя условията и реда за назначаване на извънреден управител. Извънреден управител може да бъде само физическо лице, отговарящо на изискванията за синдик по Закона за банковата несъстоятелност, удостоверени от БНБ. Той може да управлява повече от една емисия покрити облигации от същата банка, но не може да изпълнява други функции в процедура по несъстоятелност. БНБ може да назначи до двама извънредни управители, които вземат решения единодушно. БНБ има право да прекрати правомощията на извънредния управител при определени условия, а актът на БНБ не подлежи на обжалване.
Чл. 53
Чл. 53 от Закона за покритите облигации регламентира правомощията и задълженията на извънредния управител при управление на покритите облигации. След назначаването му, правомощията на управителните органи на банката емитент се преустановяват и се прехвърлят на извънредния управител. Той разполага с правомощия, равни на тези на органите на банката, дори при отнет лиценз. Извънредният управител има право да сключва сделки, да управлява активи от покритието и е длъжен да изготви доклад за състоянието на покритите облигации в срок до 14 дни. Той има достъп до необходимата документация и може да свиква общи събрания на облигационерите. С назначаването му, агентът по обезпечението спира дейността си, а извънредният управител поема отговорност за изпълнение на задълженията на банката по закона.
Чл. 54
Извънредният управител получава възнаграждение, определено от БНБ. Всички разходи, свързани с управлението на покритите облигации, включително възнаграждения на експерти и консултанти, се покриват от програмата или емисията покрити облигации и имат предимство при погасяване пред задълженията по покритите облигации.
Чл. 55
Извънредният управител е задължен да действа с грижата на добър търговец и носи отговорност за вредите, причинени от него или от ангажираните от него лица, при осъществяване на правомощията си. В случай на назначаване на повече от един управител, те носят солидарна отговорност. Управителят е задължен да се застрахова за времето на управлението си и да представи застрахователна полица в срок от три дни след назначаването. Минималният размер на застрахователната сума се определя в наредба, свързана с чл. 32, ал. 5.
Чл. 56
Чл. 56 определя условията за прехвърляне на правата и задълженията по покритите облигации от извънредния управител. Прехвърлянето става чрез писмен договор с нотариално удостоверяване, след одобрение от БНБ. Общото събрание на облигационерите може да задължи управителя да прехвърли правата на определена страна, която трябва да е лицензирана банка или правно образувание от държава членка. Управителят има задължение да уведоми кредиторите за прехвърлянето, а банката емитент отговаря солидарно с приобретателя за задълженията, които не са покрити. Средствата от сделките се връщат в имуществото на банката.
Чл. 57
Член 57 от Закона за покритите облигации урежда прехвърлянето на правата и задълженията по покритите облигации. То се вписва в търговския регистър за банката емитент и приобретателя. Приобретателят, който не е регистриран в България, има вписване само по партидата на банката. Прехвърлянето на задълженията по емисията се отбелязва чрез вписване на новия длъжник в регистрите за залога върху активите от покритието. Част първа, глава четвърта на Търговския закон не се прилага.
Чл. 58
Чл. 58 от Закона за покритите облигации регламентира условията, при които Българската народна банка (БНБ) може да обяви неизпълнение по покритите облигации. Неизпълнение може да бъде обявено, когато банката емитент не може да изпълни парично задължение на падежа или когато програмата не отговаря на изискванията по чл. 27, ал. 1. БНБ следи служебно за неизпълнение и може да бъде поискана от извънредния управител или притежатели на облигации. Решението на БНБ трябва да бъде мотивирано и съобщено на заинтересованите страни. Допълнителни случаи на неизпълнение могат да бъдат предвидени в условията на облигациите, при които се прилагат общите правила, а не разпоредбите на алинеи 1-5.
Чл. 59
Чл. 59 от Закона за покритите облигации регламентира действията на извънредния управител след обявяване на неизпълнение по покритите облигации. Той е длъжен да заяви за вписване в регистрите, да открие специална банкова сметка за получените суми и да предоставя месечни отчети на кредиторите и БНБ. Управителят трябва да уреди отношенията с кредиторите и да осигури равнопоставеност при разпределението на постъпленията. След приключване на изпълнението, събраните средства се разпределят между кредиторите, като разходите за изпълнение се погасяват с предимство. Правилата се прилагат и за агента по обезпечението.
Чл. 60
Чл. 60 от Закона за покритите облигации определя правомощията и задълженията на Българската народна банка (БНБ) по отношение на публичния надзор на покритите облигации. БНБ одобрява програмите за покрити облигации, извършва редовни прегледи за спазване на изискванията на закона и сътрудничи с различни звена за осигуряване на финансовата стабилност. Обект на надзора са банките емитенти, наблюдателите на покритието, извънредните управители и други. БНБ не носи отговорност за вреди, освен при умишлени действия или груба небрежност, и е длъжна да предотвратява конфликти на интереси.
Чл. 61
Чл. 61 от Закона за покритите облигации определя правата на Българската народна банка (БНБ) при осъществяване на публичен надзор. БНБ има право на свободен достъп до служебните помещения на лицата под надзор, да изисква документи и информация, да ползва външни експерти, да извършва проверки на място, да приема насоки за банките емитенти, да присъства на заседания на управителните органи и на общи събрания, да извършва стрес тестове, да изисква преоценка на активите и да налага административни мерки и наказания.
Чл. 62
Чл. 62 от Закона за покритите облигации задължава лицата, управляващи покритите облигации, да предоставят необходимите документи и информация на БНБ за публичния надзор. Те също така трябва да се въздържат от действия, които биха могли да попречат на този надзор. Освен това, органите и институциите с публичноправни функции са длъжни да оказват съдействие на БНБ и да предоставят исканата информация. БНБ има право да изисква информация и от други физически и юридически лица за целите на надзора.
Чл. 63
Чл. 63 от Закона за покритите облигации определя информацията, получавана от БНБ за публичния надзор на покритите облигации, като професионална тайна. Тази информация не е служебна тайна и не може да се разпространява, освен ако не е в обобщен вид. Членовете на Управителния съвет и служителите на БНБ са задължени да пазят професионалната тайна дори след напускане на институцията. Информацията може да бъде предоставена обратно на лицето, което я е предоставило, при поискване.
Чл. 64
Чл. 64 от Закона за покритите облигации определя условията, при които лицата, посочени в чл. 63, ал. 3, могат да предоставят информация, представляваща професионална тайна, на определени органи и лица. Тези органи включват съдебната власт, Комисията за финансов надзор, Държавна агенция "Национална сигурност", синдици, ликвидатори, одитори и други. Получената информация трябва да се използва само за целите, за които е предоставена, и не може да се разпространява на трети лица, освен при законово предписание. Освен това, определени органи могат да получават информация от БНБ само ако са обвързани с задължение за опазване на професионална тайна.
Чл. 65
Чл. 65 от Закона за покритите облигации определя правомощията на Българската народна банка (БНБ) като орган за публичен надзор. БНБ си сътрудничи с Комисията за финансов надзор и други компетентни органи в ЕС, обменя информация и отговаря на искания за информация в разумен срок. БНБ може да предоставя важна информация по собствена инициатива, като обменът на информация трябва да спазва професионалната тайна и защитата на личните данни. При обмен на информация БНБ може да наложи условия за разкриването й.
Чл. 66
Чл. 66 от Закона за покритите облигации предвижда, че информацията, получена от Българската народна банка (БНБ) от надзорни органи на други държави членки, подлежи на същите разпоредби, както информацията по чл. 63. Тази информация може да бъде предоставяна на определени органи и лица, но само с изрично писмено съгласие от съответния надзорен орган на държавата членка, от която е получена, и при спазване на условията на това съгласие.
Чл. 67
Българската народна банка (БНБ) е упълномощена да предоставя информация, получена по реда на чл. 65, ал. 4, на компетентни органи. На други органи или лица, информацията може да бъде предоставена единствено с изричното съгласие на компетентните органи и само за целите, за които е дадено съгласието. В случай на надлежно обосновани обстоятелства, БНБ трябва незабавно да уведомява компетентния орган, предоставил информацията.
Чл. 68
Чл. 68 от Закона за покритите облигации предвижда, че Българската народна банка (БНБ) може да сътрудничи с компетентни органи от други държави при упражняване на публичния надзор върху покритите облигации. Това включва сключване на споразумения за сътрудничество и обмен на информация, при условие че се спазва професионалната тайна.
Чл. 69
Чл. 69 от Закона за покритите облигации определя задълженията на Българската народна банка (БНБ) като орган за публичен надзор. БНБ трябва да публикува на своя сайт информация относно нормативните актове, общите надзорни насоки, прилаганата политика, списък на банките с разрешение за емитиране на покрити облигации и списък на програмите и емисиите, които могат да използват специфични обозначения. Информацията трябва да се актуализира при промяна, а БНБ ежегодно уведомява ЕБО за актуалните списъци.
Чл. 70
Чл. 70 от Закона за покритите облигации определя правомощията на Българската народна банка (БНБ) при установяване на нарушения от страна на банки емитенти на покрити облигации. БНБ може да предприема мерки, включително предупреждения, изисквания за корекции и дори отнемане на разрешения, когато се установят нарушения на закона или на нормативните актове, свързани с емитирането на покрити облигации. Мерките могат да включват и информиране на обществеността за нарушения, свързани с интересите на инвеститорите. БНБ има право да действа и при наличие на вероятност за бъдещи нарушения.
Чл. 71
Чл. 71 от Закона за покритите облигации урежда издаването на индивидуални административни актове от Управителния съвет на БНБ. Адресатите на актовете, които биха могли да бъдат неблагоприятно засегнати, трябва да бъдат уведомени и могат да изразят становище в срок от 14 дни. Актовете се мотивират, подлежат на незабавно изпълнение и могат да бъдат обжалвани пред Върховния административен съд. Връчването на актовете може да се извършва по различни начини, а ако не се осъществи, актът се счита за връчен при поставянето му на публично достъпно място в сградата на БНБ.
Чл. 72
Законът предвижда различни имуществени санкции за банки и физически лица, които нарушават разпоредбите относно покритите облигации. За издаване на покрити облигации без разрешение, банките могат да получат санкция от 200 000 лв. до 5 000 000 лв. или 5% от годишния оборот, а при повторно нарушение - от 400 000 лв. до 10 000 000 лв. При нарушения на чл. 24 или 25, санкцията е от 10 000 до 250 000 лв. За други нарушения, санкциите варират от 20 000 лв. до 2 000 000 лв. за първо нарушение и от 40 000 лв. до 5 000 000 лв. за повторно. Наблюдателите на покритието също подлежат на санкции от 15 000 до 100 000 лв. За физически лица, които допускат нарушения, глобите са от 10 000 до 200 000 лв., а за юридически лица - от 20 000 до 500 000 лв. При неизпълнение на принудителни мерки, глобите варират от 5 000 до 100 000 лв. за физически лица и от 20 000 до 500 000 лв. за юридически. Допълнителни санкции могат да се налагат в зависимост от стойността на придобитото или предотвратените загуби.
Чл. 73
Чл. 73 от Закона за покритите облигации определя, че актовете за установяване на нарушения по чл. 72 се съставят от длъжностни лица, упълномощени от подуправителя на БНБ, ръководещ управление "Банково". Наказателните постановления се издават от същия подуправител или от упълномощено от него лице. Процедурата по установяване, обжалване и изпълнение на наказателните постановления следва реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Чл. 74
Член 74 от Закона за покритите облигации определя критериите, които БНБ трябва да отчете при налагане на административни наказания. Тези критерии включват тежестта и продължителността на нарушението, степента на отговорност на нарушителя, финансовото му състояние, реализираната печалба или избегнатата загуба, загубите на трети лица, степента на съдействие на БНБ, предходни нарушения и системни последици от нарушението. БНБ има право на достъп до данъчна и осигурителна информация за оценка на тези обстоятелства.
Чл. 75
Чл. 75 от Закона за покритите облигации предвижда задължение на Българската народна банка (БНБ) да публикува информация за наложени принудителни административни мерки и наказателни постановления, свързани с нарушения на закона. Публикуването включва данни за нарушителя, вида на нарушението и наложеното наказание. Информацията се публикува след уведомяване на адресата. БНБ може да отложи или анонимизира публикуването на информация, ако счита, че разкритие на лични или идентификационни данни е непропорционално или може да застраши финансовата стабилност. Публикуваната информация остава достъпна за период не по-кратък от 5 години, при спазване на защитата на личните данни.
Чл. 76 и допълнителни разпоредби § 1 - § 15
Законът за покритите облигации регламентира изискванията и условията за емитиране на покрити облигации от банки в България. Включва определения за ключови термини като "автоматична предсрочна изискуемост", "администратор", "активи от покритието" и др. Българската народна банка има задължение да информира ЕБО за наложени административни мерки и наказания. Законът въвежда изискванията на Директива (ЕС) 2019/2162 и отменя предишния Закон за ипотечните облигации. В него са включени и преходни разпоредби, касаещи издадените облигации и изменения в други закони, свързани с покритите облигации.
Чл. 214а
Общото събрание на облигационерите може да взема решения само при наличие на кворум, който е най-малко половината от размера на облигационната емисия. В условията на емисията може да бъде предвиден и по-голям кворум. Ако кворумът не е налице, се прилага разпоредбата на чл. 227, ал. 3. При определяне на кворума не се вземат предвид обратно изкупените облигации от емитираното дружество.
Чл. 214б
Законът за покритите облигации регламентира решенията на общото събрание на облигационерите, които се приемат с мнозинство от представените облигации, освен ако условията на емисията предвиждат по-голямо мнозинство. Обратно изкупените облигации от дружеството не се вземат предвид при определяне на мнозинството. Законът включва изменения в Закона за Българската народна банка, Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и Закона за мерките срещу изпирането на пари. Влиза в сила от 8 юли 2022 г., с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила с обнародването му. Законът е приет от 47-ото Народно събрание на 16 март 2022 г.
§1
Параграф §1 от Закона за покритите облигации дефинира ключови термини, свързани с покритите облигации, включително "автоматична предсрочна изискуемост", "администратор", "активи от покритието", "банка емитент" и "пул на покритието". Тези термини описват различни аспекти на правния режим на покритите облигации, включително условията за тяхната емисия, управление и обезпечение. Законът определя и ролята на кредиторите, управителите и мерките за оздравяване на банките, както и механизмите за надзор и защита на инвеститорите.
Параграф §2
В случай че в Закона за покритите облигации не са установени конкретни правила относно особения залог върху активите в регистъра на покритието, се прилагат разпоредбите на Закона за особените залози.
§3
Параграф §3 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за покритите облигации, в сила от 29.03.2022 г., въвежда изискванията на Директива (ЕС) 2019/2162 относно емитирането на покрити облигации и публичния надзор върху тях. Директивата също така изменя директиви 2009/65/ЕО и 2014/59/ЕС.
§5
С §5 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за покритите облигации се отменя Законът за ипотечните облигации, обнародван през 2000 г. и изменян многократно. За ипотечните облигации, издадени преди влизането в сила на новия закон, ще продължи да се прилага режимът на отменения закон.
§6
Облигации, издадени преди 8 юли 2022 г. от кредитна институция в държава членка, която е под надзор за защита на притежателите на облигации, се считат за покрити облигации, ако средствата от емисията са инвестирани в активи, които осигуряват покритие на претенциите. Българската народна банка следи за спазването на изискванията за облигации, емитирани от лицензирани банки.
§ 7
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за покритите облигации се предвиждат изменения в Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми. В чл. 45, ал. 7 се уточнява, че колективната инвестиционна схема може да инвестира до 25% от активите си в покрити облигации, като общата стойност на инвестициите, надвишаващи лимита за един емитент, не може да надхвърля 80% от активите. Създава се ново понятие в § 1 от допълнителните разпоредби, което дефинира „покрити облигации“ в контекста на закона.
§ 8
В Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници се извършват изменения, които включват заличаване на определени термини свързани с ипотечни облигации и променя определението за "покрити облигации". Според новото определение, покритите облигации се отнасят до облигации, издадени от кредитна институция с надзор, които осигуряват защита на притежателите и изискват набраните средства да се инвестират в активи, осигуряващи покритие на претенциите по време на емисията.
§9
Параграф §9 в Закона за банковата несъстоятелност предвижда изменения, свързани с покритите облигации. В чл. 3, ал. 1, т. 1 се добавя уточнение относно активите, включени в регистъра на покритието на покритите облигации. В чл. 63, ал. 3 се добавя информация за вземанията на кредиторите по покрити облигации, свързани с чл. 26, ал. 2 от Закона за покритите облигации.
§10
В Закона за публичното предлагане на ценни книжа е направена промяна в чл. 100а, ал. 6, която уточнява, че разпоредбите на този раздел, с изключение на чл. 100и1, не се прилагат за покритите облигации по чл. 2 от Закона за покритите облигации.
§11
Параграф §11 внася изменения и допълнения в Кодекса за социално осигуряване, свързани с покритите облигации. В чл. 176, ал. 1 се добавя нова т. 10, касаеща покритите облигации извън т. 4. В чл. 177 и 177а се актуализират номерации на точки и се правят подмени на термини, свързани с покритите облигации. Чл. 178 и 178а също получават изменения, включително нови ограничения за инвестиции в покрити облигации от фондове за пенсионно осигуряване. Чл. 251 и 307 също са променени, за да отразят новите правила за включване на покритите облигации в активите на фондовете. Чл. 308 определя лимити за инвестиции в покрити облигации от фондове за безработица и професионална квалификация.
Параграф §12
В Закона за кредитните институции се въвеждат изменения, свързани с дирекция "Защита на финансовите интереси на Европейския съюз" (АФКОС) на Министерството на вътрешните работи, която ще изпълнява функции на компетентен орган по отношение на разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ). Освен това, се уточняват правата на кредиторите по покрити облигации и се правят корекции в информационния бюлетин за вложителите, като се заличават контактни данни.
§ 13
В параграф 13 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за покритите облигации се предвижда изменение в Закона за пазарите на финансови инструменти. В чл. 80 на този закон термините "ипотечни облигации" и "ипотечните облигации" се заменят съответно с "покрити облигации" и "покритите облигации".
Чл. 214а и Чл. 214б
Параграф §15 внася изменения в Търговския закон, добавяйки нови членове 214а и 214б, касаещи кворума и мнозинството на общото събрание на облигационерите. Според чл. 214а, общото събрание може да взема решения, ако е представена поне половината от размера на облигационната емисия, с възможност за определяне на по-голям кворум в условията на емисията. При липса на кворум се прилага чл. 227, ал. 3. Чл. 214б определя, че решенията се приемат с мнозинство от представените облигации, освен ако условията на емисията предвиждат друго. Обратно изкупените облигации не се вземат предвид при определяне на кворума и мнозинството.
§ 16
В Закона за Българската народна банка се въвеждат изменения, свързани с покритите облигации. Създава се нова точка в чл. 16, която задължава банката да издава одобрение на програми за покрити облигации и да приема решения в качеството си на орган за публичен надзор. Освен това, в допълнителните разпоредби се актуализират текстовете, свързани с възстановяване и преструктуриране на кредитни институции, добавяйки и разпоредба от Закона за покритите облигации.
§17
В чл. 74, ал. 1, т. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, след споменаването на "Комисията за финансов надзор и нейните органи" се добавя и "подуправителя на Българската народна банка, ръководещ управление 'Банково'."
§18
В §18 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за покритите облигации се правят изменения в Закона за мерките срещу изпирането на пари. В чл. 107 се заменят определени текстове, в чл. 108, ал. 8 се добавя ново изречение, а в закона се въвежда нов чл. 111б, който определя правомощията на органите, упражняващи контрол. Член 128 от закона се отменя.
§19
Законът за покритите облигации влиза в сила на 8 юли 2022 г., с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила от датата на обнародването му в "Държавен вестник". Параграф 9 относно измененията в Закона за банковата несъстоятелност не се прилага за производства по несъстоятелност, открити към момента на влизането в сила на закона. Законът е приет от 47-ото Народно събрание на 16 март 2022 г.
