Виж оригиналния текст на документа
Правилникът определя устройството, дейността и вътрешния ред на центровете за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания. Тези центрове ще бъдат наричани "центровете" в текста.
Центровете за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания са юридически лица на бюджетна издръжка, създадени от държавата с цел изпълнение на специфични функции.
Центровете за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания работят самостоятелно и в сътрудничество с лечебни заведения, организации и доброволци. Те сключват договори с лечебни заведения за осигуряване на консултативна помощ и активно лечение на децата при необходимост.
Чл. 4 от Правилника уточнява, че центровете за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания трябва да осъществяват дейността си в съответствие с медицинските стандарти за качество на медицинската помощ и да гарантират защита на правата на пациента.
Чл. 5 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на центровете за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания определя, че устройството на центъра може да включва амбулаторен блок, стационарен блок и жилищен блок, както и административно-стопански блок.
Амбулаторният блок в центровете за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания е структурна единица, която предоставя диагностика, физикална терапия и рехабилитация, както и почасови и мобилни услуги. За целта са обособени помещения като регистратура, специализирани кабинети, манипулационна зала, кабинети за физикална терапия и рехабилитация, зали за работа с родители и деца, както и кабинети за екипите, осъществяващи мобилни услуги. В блока могат да се организират и програми за почасови грижи, включително за деца с психични проблеми, като се осигуряват условия за хранене, почивка и игра.
Стационарният блок в центровете за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания е организиран в отделения за специални грижи за деца до една година и за дългосрочни грижи за деца. В отделенията за дългосрочни грижи могат да се предлагат легла за продължително лечение до три месеца, специализирани палиативни грижи за деца в терминално състояние и физикална терапия и рехабилитация до шест месеца.
Жилищният блок в центровете за комплексно обслужване на деца е предназначен за настаняване на деца и техните придружители. Той осигурява условия за престой на деца, които ползват амбулаторни услуги за до шест месеца, както и на придружители на тези деца и на деца, настанени в стационарния блок. В жилищния блок може да бъде настанен само един придружител на дете. Необходимостта от престой на придружителите се определя от мултидисциплинарен екип, който оценява потребностите на детето и волята на родителите.
Чл. 9 определя, че административно-стопанският блок на центровете включва административни, стопански и обслужващи звена. Глава трета от правилника е посветена на дейността на центровете, като раздел I разглежда основните дейности, които те извършват.
Чл. 10 определя основните дейности на центровете за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания. Центърът може да предоставя подкрепа на семействата за диагностика и рехабилитация, продължително лечение и обучение на родителите, осигуряване на медицински грижи и специализирани палиативни грижи. Целта е да се удовлетворят потребностите на децата за здраве, емоционално и познавателно развитие, както и социално благополучие чрез координация с други услуги.
Чл. 11 определя условията за обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания в центровете. Децата се насочват от лекар, който оценява медицинската необходимост от диагностика, лечение, рехабилитация или палиативни грижи. Насочването става с амбулаторен лист или направление за хоспитализация, които се издават по образци от националните рамкови договори. Лекарят посочва диагнозата и приложената медицинска информация. За палиативни грижи е необходимо решение от съответна комисия, а за физикална терапия и рехабилитация - становище от специалист.
Приемът на дете в центровете за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания се осъществява след информирано съгласие от родителите и по реда на Закона за здравето. Приема се извършва преглед от лекар или мултидисциплинарен екип, който помага на родителите да формулират целите, които искат да постигнат. Предоставя се достъпна информация за услугите и екипа. При постъпване, родителите трябва да предоставят необходимите планове за действие и грижи, свързани със здравето и социалното подпомагане на детето.
Чл. 13 от Правилника задължава центровете за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания да поддържат електронна информационна база данни за всички деца, приети в амбулаторния и стационарния блок. Базата данни включва индивидуален регистрационен номер, информация за детето (име, адрес, ЕГН), информация за родителите или настойниците, период на предоставяне на услуги, диагноза и специални нужди на детето, предоставяни дейности и услуги, както и друга специфична информация, свързана с ползването на услугите.
Чл. 14 от правилника определя структурата и организацията на амбулаторния блок в центровете за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания. Той се ръководи от лекар с призната специалност "Педиатрия" и осъществява диагностична, лечебна и рехабилитационна дейност чрез мултидисциплинарни екипи, включващи задължително лекар, психолог и социален работник. При необходимост, в екипа могат да се включват и други медицински и немедицински специалисти.
Чл. 15 от правилника предвижда създаването на мултидисциплинарен екип за индивидуална работа с всяко дете, ползващо услуги в амбулаторния блок. Екипът оценява потребностите на детето и разработва индивидуален медико-социален план, който включва цели, задачи, дейности и услуги, продължителност на работа, резултати и отговорни лица. Планът се изготвя с активното участие на детето и отговорните лица, като се вземат предвид индивидуалните нужди и възможности на детето. За проследяване на изпълнението на плана се назначава отговорен специалист, който организира периодично отчитане на напредъка, не по-дълго от три месеца.
Чл. 16 от Правилника определя, че директорът на центъра за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания утвърджава правила за предоставяне на мобилни услуги. Мобилните услуги се предоставят чрез посещения на място при потребителите.
Чл. 17 от Правилника определя условията за утвърдяване на програми за амбулаторни грижи за деца с увреждания и хронични заболявания. Директорът на центъра е отговорен за разработването на програми, които включват комплексни дейности за подобряване на здравето и развитието на децата, работа с родители и осигуряване на безопасна среда. Програмите могат да включват индивидуални и групови занимания, а организацията на дейностите се възлага на квалифицирани специалисти.
Чл. 18 от Правилника предвижда изготвяне на досие за всяко дете, което ползва услуги в амбулаторния блок. Досието съдържа индивидуален медико-социален план, документи за диагностични, лечебни и рехабилитационни дейности, медицинска документация от други лечебни заведения и декларации за информирано съгласие. В него се съхранява информация за всеки последващ прием на детето в амбулаторния блок.
Чл. 19 регулира процедурата при напускане на дете от амбулаторния блок. При напускането се предоставя актуализиран медико-социален план, който включва препоръки за хигиенно-диетичен режим, информация за последващо наблюдение, препоръки към общопрактикуващия лекар и информация за необходимостта от други услуги. Дете се предава на родител, настойник или лице, определено по съдебен ред. При липса на такова лице, лечебното заведение уведомява дирекция "Социално подпомагане". Напускането става след отпадане на медицинската необходимост и може да се осъществи и по искане на родителите с подписана декларация за рисковете от отказ от лечение.
Чл. 20 определя изискванията за ръководителите на отделенията в стационарния блок на центровете за комплексно обслужване на деца с увреждания. Отделението за специални грижи за деца до една година се ръководи от лекар със специалност 'Неонатология' или 'Педиатрия' и минимум пет години стаж в съответно отделение. Отделението за дългосрочни грижи за деца се ръководи от лекар с призната специалност 'Педиатрия' и също минимум пет години стаж.
Чл. 21 от Правилника регламентира, че диагностичната, лечебната и рехабилитационната дейност в стационарния блок се извършва от мултидисциплинарни екипи, които включват лекари, психолози, медицински сестри, акушерки, рехабилитатори и други здравни специалисти. В зависимост от нуждите на конкретния случай, екипите могат да включват и немедицински специалисти като логопеди, кинезитерапевти и социални работници.
Чл. 22 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на центровете за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания предвижда съставянето на медико-социален план за всяко дете, настанено в стационарния блок. Планът включва цели, задачи, дейности, продължителност, резултати и отговорни лица. Изготвя се с активното участие на детето и лицата, свързани с него, като информацията за планираните дейности се предоставя по достъпен начин. Определя се отговорен специалист за проследяване на изпълнението на плана, който организира и отчита напредъка в развитието на детето.
Чл. 23 от правилника предвижда, че децата, настанени в стационарния блок, имат право на контакти с семейство и близки, освен в случаи на ограничения. Редът за контактите се определя в медико-социалния план, който включва необходимите ограничения за безопасността на детето. Осигурява се семейно пространство за срещи с родители и роднини. Децата имат възможности за участие в свободни занимания, съобразени с техните интереси и потребности от развитие.
Чл. 24 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на центровете за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания регламентира формирането на досие за всяко дете, постъпило в стационарния блок. Досието съдържа индивидуален регистрационен номер и следните документи: история на заболяването, температурен лист, медицински документи от клинико-лабораторни и образни изследвания, медицинска документация от други лечебни заведения и декларации. Информация за всеки последващ прием на детето също се съхранява в досието.
Чл. 25 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на центровете за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания предвижда, че дете, нуждаещо се от медицинска помощ, която не може да бъде предоставена в текущото лечебно заведение, трябва да бъде своевременно преведено в друго такова. Превеждането става след контакт и съгласие от приемащото заведение, като центърът осигурява транспорт и медицински специалисти. В случай на спешност, се осъществява контакт със спешната медицинска помощ. Необходимо е информирано съгласие от родителите, които имат право на избор на лечебно заведение и да придружават детето. При отказ от превеждане, родителите подписват декларация.
Изписването на дете от стационарния блок на центровете за комплексно обслужване се извършва от началника на отделението по предложение на лекуващия лекар, след отпадане на медицинската необходимост и изпълнение на медико-социалния план. Изписването може да стане и по писмено искане на родителите, които подписват декларация. При изписването се издава епикриза, съдържаща важна медицинска информация, и се предоставя на родителите и общопрактикуващия лекар. Към епикризата се прилага актуализиран медико-социален план с препоръки за следващо лечение и наблюдение.
Чл. 27 регламентира процедурата по изписване на деца от лечебните заведения. При изписването, детето се предава на родител, настойник или лице, определено по съдебен ред, след положително становище на дирекция "Социално подпомагане". В случай на липса на такова лице или несъгласие с изписването, лечебното заведение уведомява дирекция "Социално подпомагане" за осигуряване на подходяща социална услуга. В тези случаи, детето се предава на служител от дирекцията или социалната услуга със съгласие на дирекцията.
Чл. 28 от Правилника определя, че храненето на децата в центровете за комплексно обслужване се осъществява по правила, утвърдени от директора. Храната трябва да отговаря на установените стандарти за детско хранене и да бъде съобразена с възрастта, диетата и вкусовите предпочитания на децата. Организацията на местата за хранене трябва да насърчава самостоятелността на децата.
Чл. 29 от Правилника определя задълженията на директора на центъра, които включват осигуряване на качествена медицинска помощ, връзка с родителите и настойниците, сигурност и безопасност на децата, действия в критични ситуации, управление на лекарствени продукти и достъп до лична информация. Директорът утвърджава правила за изпълнение на тези задължения, които включват отговорности на персонала, настаняване на деца, ред за предаване на починали пациенти и документооборот.
Директорът на центъра за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания трябва да има висше образование по медицина, призната медицинска специалност и квалификация по здравен мениджмънт. Назначаването му се извършва от министъра на здравеопазването след провеждане на конкурс, съгласно Кодекса на труда.
Директорът на центъра за комплексно обслужване на деца с увреждания управлява лечебното заведение, представлява го пред трети лица и организира медицинските дейности, като контролира спазването на правата на децата. Освен това, той следи финансовото състояние на заведението и отговаря за неговата стабилност. При поискване предоставя информация и анализ на ефективността на дейностите на Министерството на здравеопазването, както и изпълнява други задължения, определени в длъжностната му характеристика.
Чл. 32 определя ролята на директора на центъра като работодател на служителите. Структурата на центровете, броят на леглата и щатното разписание се утвърдиха ежегодно от министъра на здравеопазването по предложение на директора до 10 януари. Директорът утвърдява длъжностните характеристики на служителите и изготвя годишен отчет за дейността на центъра, който предоставя в Министерството на здравеопазването до края на януари, включващ анализ на финансовите показатели.
Директорът на центъра за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания се атестира ежегодно от комисия, назначена от министъра на здравеопазването. Целите на атестирането включват оценка на професионалната компетентност и управленските умения на директора, анализа на управленските процеси и резултатите, както и оценка на изпълнението на регламентираните функции. Атестирането трябва да бъде извършено в срок до три месеца след предходното атестиране, а комисията уведомява директора поне пет работни дни преди датата на атестацията. Оценяването трябва да бъде безпристрастно и основано на обективни факти.
Атестирането на центровете за комплексно обслужване се извършва по четири основни показателя: професионална компетентност и управленски умения, организация на дейността, обем, качество и ефективност на дейността, както и взаимодействие с други услуги. Въз основа на анализа на тези показатели, атестацията може да бъде оценена като отрицателна, неудовлетворителна, добра или много добра. Резултатите от атестацията се записват в атестационна карта, която се подписва от членовете на комисията и оценявания директор.
Директорът на центъра има право да подаде писмено възражение срещу поставената оценка, посочвайки мотивите си. Възражението трябва да бъде подадено в тридневен срок след подписването на атестационната карта. Министърът на здравеопазването разглежда възражението и взима окончателно решение в десетдневен срок. Решението може да бъде в полза на директора или да го отхвърли. Подписаните атестационни карти се съхраняват в личното досие на директора.
Министърът на здравеопазването има правото да прекрати трудовото правоотношение с директора на център за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания, ако той е получил крайна оценка 1 "отрицателна". Прекратяването става с предизвестие, съгласно разпоредбите на Кодекса на труда.
Финансирането на центровете за комплексно обслужване на деца с увреждания се осъществява от държавния бюджет, дарителска дейност и други източници. Родителите и настойниците на децата, приети в тези центрове, не заплащат такси за услугите, предоставяни от центъра.