ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ И ФИНАНСОВА КОМПЕНСАЦИЯ НА ПОСТРАДАЛИ ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда условията и реда за предоставяне на финансова компенсация и подпомагане от държавата на пострадали от престъпления български граждани и граждани на държави членки на Европейския съюз. Допълнително, чужди граждани могат да получат компенсация в случаи на тероризъм или при условия, предвидени в международен договор, на който България е страна.
Чл. 2
Законът има за цел да признае и гарантира защитата на правата и законните интереси на лицата, пострадали от престъпления. Той се стреми да осигури необходимата подкрепа и финансова компенсация на тези лица, за да се възстановят след преживяното нарушение.
Чл. 3
Законът предвижда подпомагане и финансова компенсация за пострадали и членовете на техните семейства, които са понесли имуществени и неимуществени вреди от престъпления. Компенсацията се предоставя на пострадали лица, които са претърпели имуществени вреди от определени престъпления, включително тероризъм, умишлено убийство, опит за убийство, умишлена тежка телесна повреда, блудство, изнасилване и трафик на хора. В случай на смърт на пострадалия, правото на компенсация преминава на наследниците или на лицето, с което е живял заедно.
Чл. 4
Законът се прилага в случаите, когато престъпленията, посочени в чл. 3, ал. 3, са извършени на територията на Република България или извън нейната територия, ако пострадалият е български гражданин.
Чл. 5
Член 5 от закона подчертава, че подпомагането и финансовата компенсация за пострадалите от престъпления е израз на хуманно отношение от страна на държавата. Законът включва и разпоредби относно информирането на пострадалите за техните права.
Чл. 6
Чл. 6 от Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления определя задълженията на органите на Министерството на вътрешните работи, следователите и организациите за подкрепа на пострадали да информират лицата за различни права и възможности. Те трябва да уведомяват пострадалите за достъп до медицинска и психологическа помощ, правото на правна помощ, процедурите за подаване на сигнали за престъпления, правата им в наказателния процес, възможностите за защита и финансова компенсация, както и за индивидуалната оценка на техните нужди. Наблюдаващият прокурор следи за изпълнението на тези задължения.
Чл. 6а
Чл. 6а от Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления определя процедурите за уведомяване на пострадалите. Компетентните органи трябва да вземат предвид състоянието и възрастта на лицата, като уведомяването трябва да бъде ясно и разбираемо, извършено устно или писмено с формуляр на разбираем за тях език. За уведомяването се изготвя протокол в два екземпляра, единият от които се връчва на пострадалите.
Чл. 6б
Чл. 6б от Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления предвижда, че задграничните представителства на Република България в държавите - членки на ЕС, информират писмено българските граждани, които са пострадали от престъпления в приемащата държава. Информацията включва компетентните органи за подаване на заявления за подпомагане и финансова компенсация, както и условията за получаване на такова подпомагане на територията на България.
Чл. 7
Националният съвет за подпомагане и компенсация на пострадалите от престъпления издава и разпространява брошури с информация за правата на пострадалите, предоставяйки ги на съответните органи и организации. Информацията е достъпна и онлайн. Съветът осигурява безплатна телефонна линия за информиране на пострадалите и организира публични кампании за повишаване на осведомеността относно правата им. Въведена е и индивидуална оценка на пострадалите от престъпления.
Чл. 7а
Чл. 7а от Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления предвижда правото на пострадалите от престъпления на индивидуална оценка, която има за цел да определи физическото и психическото състояние на пострадалия и специфичните нужди от защита. Специфични нужди от защита се считат за налични, когато пострадалият е дете, лице с увреждания, жертва на тероризъм, трафик на хора, престъпления от организирана престъпна група, домашно насилие или е в зависимост от извършителя.
Чл. 7б
Чл. 7б определя процедурата за извършване на индивидуална оценка на пострадалите от престъпления. Оценката взема предвид различни фактори, включително вида на престъплението, степента на вредите, както и личностни характеристики на пострадалия. Индивидуалната оценка се извършва от органите на МВР или следователи без забавяне, а ако пострадалият се обърне към друга институция, сигналът се препраща към МВР. Оценката може да бъде основана на обективни наблюдения, ако пострадалият не може да предостави информация. В случай на съмнения за значителни вредни последици се извършва разширена оценка. Процедурата е поверителна и резултатите се документират. Ако се появят нови обстоятелства, оценките се актуализират.
Чл. 7в
Член 7в от закона предвижда, че при извършването на индивидуалната оценка на пострадалите, органите на Министерството на вътрешните работи и следователите могат да търсят помощ от специалисти, като психолози или лекари, при условие че това не забавя съществено оценката. В случай, че пострадалият е дете, органът, извършващ оценката, е длъжен незабавно да уведоми отдел "Закрила на детето" към дирекция "Социално подпомагане" на адреса на детето.
Чл. 7г.
Чл. 7г. установява процедурата за извършване на разширена индивидуална оценка на пострадалите от престъпления. При необходимост, органите на Министерството на вътрешните работи или следователите сформират екип с представители на дирекция "Социално подпомагане" и местната администрация. В екипа могат да бъдат включени и специалисти като личен лекар и психолог. Членовете на екипа вземат съвместно решения относно действията за оценка, а при нужда, представители на полицията и социалната служба проучват обстановката на пострадалия. На базата на събраната информация, екипът преценява специфичните нужди от защита и мерките за закрила.
Чл. 8
Законът предвижда различни форми на подпомагане за пострадали от престъпления, включително медицинска помощ, психологическа консултация, безплатна правна помощ и практическа помощ. Членовете на семейството на пострадалите също могат да се възползват от психологическа и практическа помощ. Подпомагането се осъществява при спазване на принципа на поверителност и може да продължи и след приключване на наказателното производство, ако е необходимо.
Чл. 9
Член 9 от Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления предвижда предоставяне на безплатна психологическа консултация и помощ от специалисти - психолози, в зависимост от нуждите и психологическото състояние на пострадалия. Финансирането на тази дейност се осъществява от Министерството на правосъдието, което също така определя условията и реда за избор на организации за подкрепа на пострадали, както и за финансирането и контрола върху тяхната дейност. Част от текста, касаеща определена алинея, е отменена.
Чл. 10
Член 10 от Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 51 от 2016 г., в сила от 06.10.2016 г.
Чл. 11
Член 11 от Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления определя задълженията на организациите за подкрепа на пострадалите. Те са длъжни да оказват практическа помощ, която включва предоставяне на информация за правата на пострадалите, създаване на спокойна среда за контакт, информираност относно риска от виктимизация и предоставяне на съвети за предотвратяването й. Освен това, организациите трябва да осигурят подслон или временно настаняване на пострадали, които са в непосредствен риск от виктимизация, сплашване или отмъщение.
Чл. 12
Пострадалите от престъпления имат право на еднократна финансова компенсация при условията на закона. Компенсацията се предоставя след влизане в сила на осъдителна присъда, споразумение в досъдебното производство, прокурорски или съдебен акт за прекратяване на производството (с изключение на определени случаи) или акт за спиране на производството поради неразкриване на извършителя.
Чл. 13
Чл. 13 от Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления предвижда, че финансовата компенсация от държавата е парична сума, която не може да надвишава 10 000 лв. за лица по чл. 3, ал. 1 и за лицата по чл. 3, ал. 2. За лица под 18 години, които са по чл. 3, ал. 2, размерът на компенсацията е до 10 000 лв. за всяко едно лице.
Чл. 14
Чл. 14 от Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления определя, че финансовата компенсация обхваща имуществените вреди, произтичащи пряко от престъплението. Тези вреди включват разходи за лечение (без разходите, поемани от Националната здравноосигурителна каса), пропуснати доходи, съдебни и деловодни разноски, пропуснати средства за издръжка, разходи за погребение и други имуществени вреди. Редът за установяване на вредите и изплащането на компенсацията се определя с правилника за прилагане на закона.
Чл. 15
Финансовата компенсация на пострадали от престъпления не се предоставя в следните случаи: ако пострадалият е осъден за престъпление през последните 5 години, ако деянието е извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия, при превишаване на неизбежната отбрана, ако пострадалият е получил обезщетение по друг начин, или ако не е уведомил компетентните органи за престъплението без уважителни причини. Освен това, ако пострадалият е допринесъл за настъпването на престъпния резултат, компенсацията ще бъде намалена.
Чл. 16
След изплащането на финансовата компенсация на пострадалите от престъпления, министърът на правосъдието предявява регресен иск срещу извършителя на престъплението или неговите наследници с цел възстановяване на изплатената сума.
Чл. 17
Чл. 17 от Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления описва процедурата за подаване на молба за безплатна психологическа помощ от пострадалите. Молбата се подава до избрана организация и трябва да съдържа лични данни на пострадалия, информация за престъплението и основания за търсене на помощ. Към молбата се прилагат удостоверяващи документи, а организациите поддържат регистър на молбите.
Чл. 18
Законът предвижда, че пострадалите от престъпления могат да подадат молба за финансова компенсация до Националния съвет, областните управители или организации за подкрепа. Молбата трябва да съдържа лични данни на пострадалия, информация за престъплението и основания за компенсация. Срокът за подаване е едногодишен от влизането в сила на акта по чл. 12, ал. 2. Ако молбата е подадена чрез областния управител или организация, те трябва да я изпратят на Националния съвет в 7-дневен срок. При неизпълнение на срока, пострадалият може да предостави декларация за причините. Към молбата се прилагат заверени копия на документи, удостоверяващи данните в нея.
Чл. 19
Български граждани, пострадали от престъпления в друга държава членка на Европейския съюз, имат право да подадат молба за финансова компенсация. Молбата се подава до компетентния орган на съответната държава членка чрез Националния съвет, който от своя страна изпраща молбата с необходимите формуляри.
Чл. 20
Създава се Национален съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления към министъра на правосъдието. Съветът се състои от постоянни членове, включващи съдия, прокурор и представители от различни министерства и организации, които се определят от съответните министри. Председател на съвета е министърът на правосъдието или негов заместник. Осигуряването на дейността на съвета се извършва от служители на Министерството на правосъдието.
Чл. 21
Чл. 21 от Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления определя задълженията на Националния съвет. Той отговаря за изплащането на финансовите компенсации и изготвя образци на молби и документи на четири езика. Съветът разработва политики и инициативи, координира дейността на органите, оказва съдействие на пострадали български граждани в чужбина, провежда виктимологични изследвания, организира обучение на кадри и осъществява международно сътрудничество. Освен това, ежегодно представя доклад на министъра на правосъдието и се отчита на всеки три месеца за изразходваните средства.
Чл. 22
Член 22 от закона предвижда създаването на експертна комисия към Националния съвет, която има за цел да подпомага неговата дейност. Членовете на комисията се назначават от министъра на правосъдието. Правомощията и дейността на комисията се определят с правилника за прилагане на закона.
Чл. 23
Националният съвет заседава веднъж месечно и заседанията се свикват и ръководят от председателя. При отсъствие на председателя, за всеки случай се определя друг член, който да изпълнява неговите функции. Членовете на съвета трябва да бъдат уведомени най-малко три дни преди заседанието. За да бъде заседанието редовно, е необходимо присъствието на най-малко две трети от членовете. Ако няма кворум, председателят насрочва ново заседание в срок до три дни.
Чл. 24
Законът определя, че молбите за финансова компенсация се разглеждат в срок от един месец, който може да бъде удължен до три месеца. Решенията на Националния съвет се взимат с обикновено мнозинство и се оформят писмено в деня на заседанието. Решението за компенсация включва данни за пострадалия, информация за престъплението и размера на вредите. Отказите за компенсация също съдържат данни за пострадалия и мотивировка. Решенията не подлежат на обжалване и се изпращат незабавно на пострадалия и съответните органи. При молби, постъпили от друга държава членка на ЕС, се изпраща препис от решението на компетентния орган.
Чл. 25
Чл. 25 от Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления урежда начина, по който се осигуряват средствата за изпълнението на закона. Те се предвиждат в бюджета на Министерството на правосъдието, като процесът е свързан с изготвянето на държавния бюджет за всяка година. Освен това, средствата, получени от регресни искове, също постъпват в бюджета на Министерството на правосъдието.
Чл. 26
Член 26 от закона задължава всички органи на държавната и местната власт, длъжностни лица, юридически лица и граждани да оказват съдействие на Националния съвет при изпълнение на неговите функции. Законът също така включва разпоредби за международно сътрудничество в глава шеста.
Чл. 27
Националният съвет може да се обръща за помощ към органите на други държави, когато български граждани са пострадали от престъпление в чужбина. Също така, той оказва съдействие на чуждестранни граждани, които законно пребивават в България, за получаване на финансово подпомагане. Министерството на правосъдието е централният орган, който приема и решава молбите за финансова компенсация от чуждестранни граждани.
Чл. 28
Чл. 28 от Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления предвижда наказания за лица, които не изпълнят задължения по определени членове на закона. При първо нарушение, глобата е между 100 и 500 лв., а имуществената санкция е от 1000 до 2000 лв. При повторно нарушение, глобата се увеличава до 1500 лв., а имуществената санкция е между 2000 и 5000 лв.
Чл. 29, § 1, § 1а, § 2, § 3, § 4, § 5, § 6
Законът регламентира процедурата за установяване на административни нарушения, свързани с компенсацията на пострадали от престъпления. Актовете за нарушения се съставят от членове на Националния съвет или упълномощени служители на Министерството на правосъдието, а наказателните постановления се издават от председателя на Националния съвет. Законът определя "членове на семейството" и въвежда изискванията на Директива 2012/29/ЕС за правата и защитата на жертвите на престъпления. Създаването на Националния съвет и утвърдителните процедури за молби за финансова компенсация са регламентирани с конкретни срокове. Законът е в сила от 1 януари 2007 г. и е изменян многократно, за да отрази нови разпоредби и директиви.
§1
Съгласно §1 от Преходни и Заключителни разпоредби на Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления, "членове на семейството" на пострадалия включват съпруг/съпруга, лице във фактическо съжителство, възходящи, низходящи, братя, сестри и лица, които получават издръжка от пострадалия.
§1а
Законът въвежда изискванията на Директива 2012/29/ЕС, която определя минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления. Тази директива замества Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета.
§3
Националният съвет е задължен в срок от един месец да изготви образци на молбата за финансова компенсация и списък на необходимите документи, които да представи на министъра на правосъдието за утвърждаване. Освен това, в същия срок, съветът трябва да подготви формуляри, съгласно европейските директиви, и да ги предостави за утвърждаване на министъра.
§ 4
Законът се прилага за престъпления, извършени след 30 юни 2005 г. За престъпления с влязъл в сила акт преди изтичането на определен срок, молбата за финансова компенсация може да се подава в срок от един месец след изтичането на посочения срок.
§6
Законът за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления влиза в сила от 1 януари 2007 г. Той е приет от 40-то Народно събрание на 18 декември 2006 г. и е официално подпечатан. Допълнителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс са обнародвани в Държавен вестник, брой 32 от 2010 г. и влизат в сила от 28 май 2010 г.
§ 72
Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на разпоредбата на § 5, която влиза в сила една година след обнародването. Преходните и заключителни разпоредби са част от закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления, обнародван в "Държавен вестник", бр. 51 от 2016 г., в сила от 06.10.2016 г.
§23
Съгласно параграф §23, в срок от два месеца след обнародването на закона в "Държавен вестник", Националният съвет е задължен да изготви и предостави на министъра на правосъдието образци на формуляра и протокола, съгласно чл. 6а, ал. 2 и 3, както и на декларацията по чл. 18, ал. 7 за утвърждаване.
§ 24
Законът за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграфи 21 и 23, които влизат в сила от деня на обнародването. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Наказателно-процесуалния кодекс, обнародвани в брой 63 от 2017 година, и влизат в сила от 05.11.2017 година.
§116
Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник". Настоящите преходни и заключителни разпоредби се отнасят към Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, обнародван в брой 48 от 2023 година.
§37
В двумесечен срок след обнародването на закона в "Държавен вестник", Националният съвет за подпомагане и компенсация на пострадалите от престъпления е задължен да изготви и предостави на министъра на правосъдието образец на формуляра, съгласно чл. 7б, ал. 6 от същия закон.
§42
Параграф §42 от Закона определя, че определени разпоредби влизат в сила от 1 септември 2023 г. Това включва параграфи, свързани с правата на жертвите на престъпления, както и конкретни членове от закона. Освен това, законът е в съответствие с директиви на Европейския парламент и на Съвета, които установяват минимални стандарти за правата и защитата на жертвите на престъпления и за обезщетението на жертвите.
