ЗАКОН ЗА ПОДЗЕМНИТЕ БОГАТСТВА
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда условията и реда за търсене, проучване и добив на подземните богатства в България, включително опазване на земните недра и управление на минните отпадъци. Не се прилага за научни изследвания, ръчно добиване на злато от реки, добив на соли от морската вода и плитки геотермални ресурси. Забранен е добивът на подземни богатства в леглата на реките, принадлежащите земи на реките и крайбрежните заливаеми ивици.
Чл. 2
Чл. 2 от Закона за подземните богатства определя какво се счита за подземни богатства в България, включително полезни изкопаеми, дълбоки геотермални ресурси и минни отпадъци. Подземните богатства са класифицирани в осем категории, включително метални и неметални полезни изкопаеми, нефт, природен газ и строителни материали. Членът уточнява, че подземните богатства на територията на България и в Черно море са тези, за които няма признати права или открити производства. Министърът на енергетиката е отговорен за ежегодната актуализация на списъка с информация за находищата.
Чл. 3
Подземните богатства в България са обявени за изключителна държавна собственост. Член 3, алинея 2 е отменен с изменение в Държавен вестник, брой 70 от 2008 година.
Чл. 4
Търсенето и проучването на подземните богатства изисква разрешение, което може да бъде за търсене и проучване на конкретни подземни богатства или само за проучване. Добивът на подземни богатства се осъществява чрез концесия.
Чл. 5
Член 5 от Закона за подземните богатства определя начините за предоставяне на права за подземни богатства. Те включват: 1) разрешения за търсене и проучване, издавани от министъра на енергетиката след одобрение на Министерския съвет; 2) разрешения за търсене и проучване на нефт и газ, издавани от Министерския съвет по предложение на министъра на енергетиката; 3) концесии за добив, предоставяни от Министерския съвет по предложение на министъра на енергетиката; 4) предишен параграф е отменен.
Чл. 5а
Член 5а от Закона за подземните богатства уточнява, че правата за управление на минни отпадъци се предоставят от министъра на енергетиката, следвайки процедурата, определена в глава осма на закона. Този член е нов, като е въведен с изменения през 2008 г. и последно изменен през 2015 г.
Чл. 6
Чл. 6 от Закона за подземните богатства определя компетентните органи за управление на подземните богатства в България. Министърът на енергетиката е единственият орган за управление по чл. 5, т. 1. Министерският съвет е компетентен орган по чл. 5, т. 2 и т. 3, като оправомощава министъра на енергетиката да сключва договори за търсене, проучване и добив на подземни богатства. Някои алинеи в текста са отменени.
Чл. 7
Чл. 7 от Закона за подземните богатства определя ролята на Министерския съвет и министъра на енергетиката в управлението на подземните богатства в България. Министерският съвет е отговорен за формулирането на държавната политика и приемането на Национална стратегия за развитие на минната индустрия. Министърът на енергетиката координира разработването на стратегията, управлява Националния геоложки фонд и организира данните за подземните богатства. Освен това, той е отговорен за издаването на разрешения, провеждането на търгове и контролира изпълнението на задълженията на концесионерите и титулярите на разрешения.
Чл. 8
Чл. 8 от Закона за подземните богатства определя, че геоложките изследвания, които се финансират с държавни средства в България, трябва да се възлагат съгласно Закона за обществените поръчки и в съответствие с стратегията, посочена в чл. 7, ал. 1. Текстът е изменен няколко пъти, последно през 2020 г.
Чл. 9
Министерството на енергетиката е отговорно за разработването и финансирането на приоритетната тематика и свързаните годишни задачи в областта на геологията. Тази разпоредба е изменена с ДВ, бр. 100 от 2010 г. и ДВ, бр. 14 от 2015 г.
Чл. 10
Член 10 от Закона за подземните богатства е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 70 от 2008 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в него, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 11
Цялата геоложка информация и интелектуален продукт, получени в процеса на изследвания, стават собственост на държавата. Те се предават за съхраняване и използване в Националния геоложки фонд.
Чл. 12
Чл. 12 от Закона за подземните богатства определя геоложката информация като съвкупност от сведения и данни, получени в процеса на геоложките изследвания, търсенето, проучването и добива на подземни богатства. Тя може да бъде натурална (образци от скали и минерални суровини) и оригинална (сведения на различни носители). Геоложката информация се класифицира на печатна и цифрова, а също така и на първична, междинна и окончателна, в зависимост от степента на изпълнение на геоложките задачи.
Чл. 13
Чл. 13 от Закона за подземните богатства задължава титулярите на разрешения за търсене и проучване, концесионерите и изпълнителите на обществени поръчки за геоложки изследвания да водят пълна документация за извършените дейности, да отчитат резултатите чрез междинни и окончателни отчети, да предоставят на министъра на енергетиката придобития веществен материал, да документират минералното разнообразие в предоставените площи, както и да водят документация за управлението на минните отпадъци. Резултатите от изследванията се отразяват в геоложки доклади, а изискванията за информацията и документацията се определят с акт на Министерския съвет.
Чл. 14
Чл. 14 от Закона за подземните богатства регламентира собствеността и поверителността на информацията, получена по време на търсенето, проучването и добива на подземни богатства. Според алинея 1, информацията е собственост на министъра на енергетиката и титуляря на разрешението или концесионера, като те са длъжни да осигурят нейната поверителност. Алинея 2 предвижда, че копия от информацията трябва да се предоставят в Националния геоложки фонд, а в алинея 3 се уточнява, че цялата информация трябва да бъде предадена в същия фонд в срок от 45 дни след прекратяване на разрешението или концесията, като става собственост на българската държава.
Чл. 15
Чл. 15 от Закона за подземните богатства предвижда, че информацията и документацията относно подземните богатства, независимо дали е придобита преди или след влизането в сила на закона, трябва да се предаде като държавна собственост в Националния геоложки фонд.
Чл. 15а
Член 15а от Закона за подземните богатства, приет на 13.10.2023 г., предвижда споделяне на информация и документация относно подземни води със съответните басейнови дирекции. Създава се обща база данни от басейновите дирекции и Националния геоложки фонд за управление и достъп до информацията. Условията за предоставяне на данни ще бъдат определени по реда на чл. 16, ал. 3 и наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 2 от Закона за водите.
Чл. 16
Чл. 16 от Закона за подземните богатства регламентира функциите на Националния геоложки фонд, който се управлява от министъра на енергетиката. Фондът събира, обработва, съхранява и предоставя геоложка информация, свързана с подземните богатства. В него се създават специализирани информационни системи за данните от геоложките изследвания. Условията за ползване на информацията от фонда се определят с акт на Министерския съвет. От 13.10.2023 г. министърът на енергетиката има право да изисква геоложка и хидрогеоложка информация от органите по управление на водите.
Чл. 17
Министърът на енергетиката е отговорен за организиране на набирането, поддържането и съхраняването на данни относно разрешенията за търсене и проучване на подземни богатства. Освен това, той трябва да създаде специализирана карта, регистър и информационна система, базирана на тези данни и информация от кадастъра.
Чл. 18
Член 18 от Закона за подземните богатства указва, че Министерството на енергетиката е отговорно за организирането на специализирана карта и регистър на концесиите за добив. За всяка предоставена концесия се открива партида в Националния концесионен регистър, съгласно Закона за концесиите.
Чл. 19
Член 19 от Закона за подземните богатства определя условията за създаване и водене на специализирани карти и регистри, свързани с търсенето, проучването и концесиите за подземни богатства. Тези карти и регистри се управляват от Министерския съвет и трябва да спазват изискванията на Закона за кадастъра и имотния регистър. Специализираните карти и регистри са публични и могат да бъдат достъпни на интернет страницата на Министерството на енергетиката, като всеки има право да получава официални преписи и извлечения от тях.
Чл. 20
Чл. 20 от Закона за подземните богатства описва задълженията на министъра на енергетиката относно съставянето и воденето на Национален баланс на запасите и ресурсите на подземни богатства, специализирани карта и регистър на находищата, и регистър на откритията. Националният баланс се изготвя ежегодно и отразява данни от изпълнители на обществени поръчки и концесионери. Откритията на находища се регистрират след приемане на геоложки доклади, а открития от лица без разрешение не се вписват. Министърът определя правилата за работа на експертна комисия, която оценява геоложките доклади.
Чл. 21
Чл. 21 регламентира регистрацията на открития на подземни богатства, разделяйки ги на геоложки и търговски. Геоложкото откритие изисква заявление с описание на местоположение, координати, установени подземни богатства, качествени характеристики и предварителна оценка на потенциала. Търговското откритие изисква подобни данни, но включва и технико-икономическа оценка, предлагани технологии за добив и писмено становище от компетентния орган по околна среда. Заявленията се разглеждат от комисия и могат да бъдат одобрени или отказани от министъра на енергетиката, с право на обжалване.
Чл. 22
Титулярите на разрешения за търсене и проучване, както и концесионерите, са задължени да предоставят информация на министъра на енергетиката относно запасите и ресурсите в предоставените площи. Информацията трябва да се предоставя ежегодно или при поискване, но не повече от два пъти в годината. Освен това, те трябва да предоставят необходимата документация за проверка на достоверността на информацията.
Чл. 22а
Чл. 22а от Закона за подземните богатства регламентира управлението на минните отпадъци чрез одобрение на план от министъра на енергетиката. Планът включва мерки за предотвратяване и намаляване на отрицателното въздействие върху околната среда и здравето на хората, основаващи се на най-добрите налични техники. Целите на плана са предотвратяване на образуването на минни отпадъци, оползотворяване чрез рециклиране и безопасно депониране. Минните отпадъци престават да бъдат такива след оползотворяване, при условие че отговарят на определени критерии.
Чл. 22б
Чл. 22б от Закона за подземните богатства определя класификацията и управлението на минните отпадъци. Минните отпадъци се разделят на три категории в зависимост от риска им за околната среда и човешкото здраве: незамърсени, неопасни и опасни отпадъци. Депонирането им трябва да се извършва на специално определени площадки, които предотвратяват негативно въздействие. Забранено е насипването на минни отпадъци извън указаните места. Съоръженията за минни отпадъци се категоризират в две категории: А (с висока опасност) и Б (останалите). При връщане на минни отпадъци в отработени пространства, се изискват мерки за стабилност и предотвратяване на замърсяване. При използване на други отпадъци за запълване на пространства, се прилагат съответните екологични закони.
Чл. 22в
Титулярите на разрешение и концесионерите, които генерират минни отпадъци, са отговорни за тяхното управление. Те трябва да предприемат мерки съгласно одобрен план за управление на минните отпадъци. Могат да възлагат задълженията си на квалифицирани трети лица. Операторите на съоръжения за минни отпадъци са задължени ежегодно да предоставят отчет на министъра на енергетиката. След закриването на съоръженията, минните отпадъци се предават на областния управител на съответната територия.
Чл. 22г
Чл. 22г от Закона за подземните богатства регламентира изискванията за управление на минните отпадъци. Всяка дейност, генерираща минни отпадъци, трябва да има одобрен план за управление. За съоръжения от категория 'А' се изисква разрешително от министъра на енергетиката. Планът трябва да включва оценка на рисковете, описание на дейността, мерки за предотвратяване на замърсяване, процедура за мониторинг и план за закриване на съоръжението. Операторът е задължен да предложи мерки за намаляване на цианидите в хвостохранилищата. Всички документи, свързани с управлението на отпадъците, трябва да бъдат предоставени на министъра за одобрение, който има право да откаже одобрение при несъответствия. Планът се преразглежда на всеки 5 години или при настъпили промени.
Чл. 22д
Чл. 22д от Закона за подземните богатства регламентира процедурата за подаване на заявление от оператори на съоръжения от категория 'А' за издаване на разрешително за управление на минни отпадъци. Заявлението трябва да включва документи за самоличност, удостоверение за права за търсене и добив на подземни богатства, предложение за местоположение, инженерно-геоложки данни, план за управление на отпадъците, мерки за предотвратяване на аварии, финансово обезпечение, доказателства за квалификация на кандидата, предложение за срок на разрешителното и декларация за търговска тайна. Заявлението се разглежда в срок от 30 дни, като при пропуски кандидатът получава срок за отстраняване. Министърът на енергетиката одобрява плана за управление или отказва, ако не са изпълнени изискванията.
Чл. 22е
Срокът на разрешителното за съоръженията за минни отпадъци се определя от министъра на енергетиката по предложение на оператора. То се преразглежда на всеки 5 години или при настъпили промени в експлоатацията, предложения за изменения, резултати от проверки или мониторинг, или при изменения в наличните техники. Издадените разрешителни и техните изменения се оповестяват публично, а заинтересованите лица могат да ги обжалват в 14-дневен срок. Министърът поддържа публичен регистър на операторите и разрешителните.
Чл. 22ж
Чл. 22ж от Закона за подземните богатства определя задълженията на министъра на енергетиката за уведомяване на обществеността относно заявления за издаване на разрешителни. Уведомлението трябва да включва информация за заявлението, консултации с държави членки на ЕС, компетентни органи, възможни решения и условия за участие на обществеността. Публикуваната информация не трябва да съдържа лични данни или търговски тайни. Сроковете за предоставяне на информация трябва да са между 30 и 90 дни. При съществени въздействия върху околната среда, министърът провежда консултации с заинтересовани държави членки.
Чл. 22з
Чл. 22з от Закона за подземните богатства определя изискванията за финансово обезпечение от оператора преди започване на дейности по разрешителното. Обезпечението трябва да покрива разходите за изпълнение на задълженията по разрешителното, включително рекултивация и мерки при аварии. Размерът на обезпечението се определя в зависимост от въздействието върху околната среда и бъдещото ползване на земята. Операторът може да осигури обезпечение чрез банкова гаранция, доверителна сметка, застраховка или други законови средства. Министърът на енергетиката освобождава обезпечението при закриване на съоръжението, но задържа част от средствата за последващи задължения. Средствата от обезпечението не могат да бъдат предмет на принудително изпълнение.
Чл. 22и
Чл. 22и от Закона за подземните богатства определя задълженията на операторите при изграждане или изменение на съоръжения за минни отпадъци. Те трябва да осигурят подходящо разположение на съоръжението, проектиране, предотвратяване на замърсяване, намаляване на ерозията, управление и поддържане на стабилността, редовен мониторинг и инспекции, организация за рекултивация след закриване на съоръжението и изпълнение на специфични задължения. Рекултивацията включва комплекс от дейности за възстановяване на нарушените терени. Операторите са длъжни да съставят и съхраняват протоколи от мониторинга и инспекциите, които да представят на министъра на енергетиката.
Чл. 22к
Член 22к от Закона за подземните богатства регламентира, че Министерският съвет с наредба определя специфични изисквания за управление на минните отпадъци, включително строителството, експлоатацията и закриването на съоръженията за минни отпадъци, както и условията за тяхната характеристика и класификация. Освен това, се определят условията за категоризиране на съоръженията, изисквания за планиране и преразглеждане на управленския план, критериите за финансово обезпечение, редът за инспекции и условията за закриване на съоръженията.
Чл. 22л
Чл. 22л от Закона за подземните богатства описва процедурата за закриване на съоръжения за минни отпадъци. Процедурата може да започне след изпълнение на работен проект, по искане на оператора или с мотивирана заповед на министъра на енергетиката. Окончателното закриване става след уведомление от оператора и проверка от министъра. Операторът остава отговорен за поддръжката и мониторинга след закриването. В случай на ново разрешение за проучване, операторът се освобождава от задълженията, които поема новият титуляр.
Чл. 22м
Чл. 22м от Закона за подземните богатства определя задълженията на операторите при големи аварии, свързани с минни съоръжения. Операторът е длъжен незабавно да информира министъра на енергетиката и министъра на околната среда и водите за настъпили инциденти, които могат да повлияят на околната среда и човешкото здраве. При аварии, засягащи съоръжения от категория 'А', информацията трябва да бъде предоставена и на местната общественост. Операторите трябва да уведомят властите за събития, застрашаващи стабилността на съоръженията, и да предприемат мерки за минимизиране на негативните последици. Министърът на енергетиката е отговорен за поддържането на актуални списъци на закритите съоръжения и събитията, оказали влияние върху околната среда.
Чл. 23
Чл. 23 определя условията за кандидатстване за разрешение за търсене и проучване или концесия за добив на подземни богатства. Всеки физически или юридически лице може да кандидатства, но не се допуска, ако има определени основания за изключване, като осъждане за сериозни престъпления, неплатени данъци, административни наказания, неизпълнение на концесионни задължения, регистрация в данъчно преференциални юрисдикции, или обявена несъстоятелност. Кандидатите трябва да удостоверят липсата на тези обстоятелства, а в определени случаи, могат да представят доказателства за реабилитация или изпълнение на задължения.
Чл. 23а
Чл. 23а от Закона за подземните богатства определя минималните изисквания, които кандидатите за разрешение за търсене, проучване или концесия за добив трябва да изпълняват. Те трябва да докажат финансови, технически и професионални възможности, необходими за извършване на дейностите, предвидени в работната програма или плана за разработка. Кандидатите могат да ползват ресурси на трето лице, при условие че не съществуват основания за изключване. Финансовите възможности трябва да осигуряват ресурс за минимум 5 години и да се доказват с банкови удостоверения, финансови отчети или ангажименти от трети лица. Техническите възможности се доказват с договори или счетоводни извлечения, а професионалните с документи, удостоверяващи задълженията на участниците и техните автобиографии.
Чл. 24
Член 24 от Закона за подземните богатства регламентира, че физически или юридически лица, които не са изключени по чл. 23, ал. 2 и отговарят на изискванията на чл. 23а, ал. 1, могат да получат повече от едно разрешение или концесия за добив. За всяко разрешение и/или концесия се сключват отделни договори с министъра на енергетиката.
Чл. 24а
Чл. 24а от Закона за подземните богатства регламентира възможността за предоставяне на повече от едно разрешение или концесия за търсене и проучване на подземни богатства в една и съща площ, при условие че те са за различни групи богатства и не пречат на дейностите по другите разрешения или концесии. Освен това, Министерският съвет може да ограничи издаването на разрешения за определен срок, за да намали натовареността на територията от миннодобивна дейност.
Чл. 24б
Производствата за предоставяне на разрешения за търсене и проучване, както и за концесии за добив, трябва да се провеждат в съответствие с принципите на прозрачност, публичност и конкуренция. Тези принципи гарантират, че процесите са отворени и достъпни за всички заинтересовани страни, осигурявайки справедливи условия за участие.
Чл. 25
Чл. 25 регламентира условията за прехвърляне на права и задължения, произтичащи от разрешения за търсене и проучване или концесии за подземни богатства. Прехвърлянето може да се извърши изцяло или частично на трети лица, които отговарят на определени изисквания. Необходимо е разрешение от министъра на енергетиката или Министерския съвет в зависимост от вида на разрешението. Разходите по прехвърлянето са за сметка на титуляря. При частично прехвърляне титулярят остава солидарно отговорен за задълженията, освен ако не е уговорено друго. При пълно прехвърляне всички права и задължения преминават към третото лице.
Чл. 26
Чл. 26 от Закона за подземните богатства определя процедурата за предоставяне на разрешение за търсене и проучване или концесия за добив на подземни богатства. Преди откриването на производство, се извършва проверка в специализирани карти и регистри, както и съгласуване с компетентни органи и кметовете на съответните общини. Министърът на енергетиката е задължен да изисква становища от тези органи в срок от 14 дни, а срокът за съгласувателните процедури не може да надвишава 30 дни.
Чл. 26а
Чл. 26а от Закона за подземните богатства определя условията, при които не се открива производство за предоставяне на разрешение за търсене и проучване на подземни богатства. Производството не се открива, когато съществува опасност за националната сигурност, околната среда или културните ценности, както и когато заявлението за площ покрива регистрирани находища с признати права или действащи концесии. Също така, не се открива производство, ако заявлението е за подземни богатства, попадащи в защитени територии или при наличие на решение на Министерския съвет.
Чл. 27
Разрешение за търсене и проучване на подземни богатства се предоставя за една от групите подземни богатства, посочени в чл. 2, ал. 1, при условие че са спазени изискванията на чл. 4, ал. 1 от закона.
Чл. 28
Чл. 28 от Закона за подземните богатства определя правата на титулярите на разрешение за търсене и проучване на подземни богатства. Те включват извършване на дейности за откриване на находища, оценка на находища с възможност за добив за технологични изпитвания, заявяване на откритие за търговско регистриране и получаване на концесия за добив.
Чл. 29
Чл. 29 от Закона за подземните богатства определя условията, при които титулярят на разрешение за търсене и проучване става концесионер за добив на открито находище. Основните условия включват: 1) заявяване на откритие на находище в срок и в границите на разрешената площ; 2) получаване на удостоверение за търговско откритие; 3) подаване на заявление за концесия в срок до 6 месеца след получаване на удостоверението. В допълнение, при определени условия, правоприемници на титуляря също могат да бъдат концесионери. Ако титулярят или концесионерът открие находище на дълбоки геотермални ресурси, той има право да получи концесия.
Чл. 30
Титулярят на разрешението за търсене и проучване на подземни богатства е задължен да извършва дейностите в съответствие с закона и условията на договора, да уведомява компетентните органи за открития, да предоставя информация в Националния геоложки фонд и да спре работа при откритие на културни ценности, уведомявайки министъра на енергетиката и министъра на културата.
Чл. 31
Чл. 31 от Закона за подземните богатства определя сроковете за предоставяне на разрешения за търсене и проучване на различни подземни богатства. За нефт, природен газ и дълбоки геотермални ресурси срокът е пет години, а за метални и неметални полезни изкопаеми и твърди горива - три години. Разрешенията за проучване на други подземни богатства се предоставят за срок до две години. Сроковете могат да бъдат удължени с две продължения по до две години, при условие че е изпълнена работната програма. След изтичането на определените срокове, сроковете за проучване в Черно море могат да бъдат удължени до две години, ако е подадено мотивирано предложение. В случай на геоложко откритие, срокът на разрешението може да бъде удължен до една година за оценка на откритото богатство.
Чл. 32
Чл. 32 от Закона за подземните богатства определя максималните площи, които могат да бъдат предоставяни за търсене и проучване на различни подземни богатства. За нефт и природен газ на сушата максималната площ е 5 хил. кв.км, а в Черно море - 20 хил. кв.км. За метални полезни изкопаеми и твърди горива максималната площ е 200 кв.км. За неметални полезни изкопаеми, индустриални минерали - 50 кв.км, а за строителни материали - 1 кв.км. За скалнооблицовъчни и минни отпадъци площта е 3 кв.км. Най-голямата площ, разрешена за дълбоки геотермални ресурси, е 1000 кв.км. Титулярите на разрешения имат право на разширение на площта при определени условия и могат да освобождават части от площта преди удължаване на сроковете по договора.
Чл. 33
Чл. 33 от Закона за подземните богатства регламентира предоставянето на концесии за добив на конкретни находища на подземни богатства. Концесията може да обхваща едно находище и да включва права за добив на различни групи подземни богатства, при условие че те имат установени и заведени запаси в Националния баланс. Включва се и необходимата инфраструктура, свързана с концесията.
Чл. 34
Концесионерът, съгласно Чл. 34 от Закона за подземните богатства, има право на собственост върху добитите подземни богатства, право на ползване на минните отпадъци, извършване на дейности свързани с добива, допроучване и добив на полезни изкопаеми от отпадъците, разкривни дейности извън находището, както и иницииране на инвестиционни предложения за опазване на околната среда.
Чл. 35
Концесионерът е длъжен да извършва дейностите по концесията в съответствие с закона и договора, както и да предоставя информация на министъра на енергетиката. При откритие на уникални минерални образувания или движими културни ценности, концесионерът трябва да уведоми съответните министри в 7-дневен срок.
Чл. 36
Законът определя условията за предоставяне на концесии за добив на подземни богатства. Концесията се предоставя за срок до 35 години, с възможност за удължаване до 50 години при определени условия. Концесионерът може да поиска удължаване на срока на концесията до 10 години след изтичането на общия срок, ако не са иззети утвърдените запаси и условията за удължаване са изпълнени. При удължаването договорът трябва да бъде приведен в съответствие с актуалната нормативна уредба.
Чл. 37
Чл. 37 от Закона за подземните богатства определя условията за предоставяне на концесия, включваща концесионна площ, която обхваща площта на находището и необходимите площи за дейности извън добива. Границите на тези площи се нанасят в специализирани карти. Концесионната площ може да бъде променяна по искане на концесионера, след съгласуване и одобрение от съответните органи.
Чл. 38
Чл. 38 от Закона за подземните богатства определя, че концесията за добив, съгласно чл. 29, трябва да бъде в съответствие с условията на разрешението и договора за търсене и проучване или за проучване на подземни богатства. Във втората глава се разглеждат условията и реда за предоставяне на разрешения и концесии за добив.
Чл. 39
Чл. 39 от Закона за подземните богатства урежда начина на предоставяне на разрешения за търсене и проучване, както и концесии за добив на подземни богатства. Разрешенията могат да бъдат предоставени чрез конкурс, търг или по право на заявител, при определени условия. Концесиите за добив се предоставят основно чрез търг, с изключение на специфични случаи, когато титуляр на разрешение или държавно предприятие имат право на концесия. За находища с регистрирано търговско откритие, за които не е подадено заявление за концесия, разрешенията и концесиите се предоставят само чрез търг.
Чл. 40
Чл. 40 от Закона за подземните богатства регламентира предоставянето на разрешения и концесии за търсене, проучване и добив на подземни богатства. Според ал. 1, за площи с вече предоставено разрешение за търсене и проучване или концесия за добив на определени подземни богатства, не могат да се издават нови разрешения или концесии за същите богатства. В ал. 2 обаче се уточнява, че е възможно предоставянето на разрешения или концесии за различни групи подземни богатства в същите площи, при спазване на определени условия.
Чл. 41
Чл. 41 от Закона за подземните богатства определя процедурата за обнародване и регистрация на предоставените разрешения и концесии. Тези разрешения и концесии се публикуват в "Държавен вестник", на интернет страницата на Министерството на енергетиката и се обявяват в общините, като се предоставят координатите на граничните точки на съответната площ. Освен това, разрешенията за търсене и проучване, както и решенията за концесии, трябва да бъдат регистрирани в специализирани карти и регистри в срок от 7 дни след обнародването им.
Чл. 42
Разрешенията за търсене и проучване на подземни богатства в България се предоставят задължително чрез конкурс. Конкурсът е необходим за: 1. нефт и природен газ; 2. подземни богатства в континенталния шелф и изключителната икономическа зона на Черно море; 3. случаи, когато друг кандидат е заявил интерес за същата площ и група подземно богатство. Условията и редът за провеждане на конкурса се определят с наредба на Министерския съвет.
Чл. 43
Чл. 43 от Закона за подземните богатства регламентира условията за провеждане на конкурси или търгове за предоставяне на разрешения за търсене и проучване на подземни богатства. Процедурата може да бъде инициирана по служебна инициатива или по заявления на физически или юридически лица. Производството се открива в тримесечен срок от подаването на заявлението, освен в случаите, предвидени в закона. Министърът на енергетиката определя обхвата на разрешението, сроковете за провеждане на конкурса, минималните изисквания за участниците и други условия. Заповедта за откриване на производството се обнародва в "Държавен вестник" и на интернет страницата на съответния орган.
Чл. 44
Чл. 44 от Закона за подземните богатства описва процедурата за предоставяне на разрешение за търсене и проучване на нефт, природен газ и подземни богатства в Черно море. Процесът започва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на енергетиката, което включва мотиви за законосъобразност и целесъобразност. Решението определя обхвата на разрешението, сроковете за конкурса, минималните изисквания и други условия. То трябва да бъде обнародвано в "Държавен вестник" и публикувано на интернет страницата на Министерството на енергетиката и в "Официален вестник" на ЕС.
Чл. 45
Член 45 от Закона за подземните богатства регламентира процеса на предоставяне на концесия чрез търг, който може да бъде иницииран по служебна инициатива или по заявление на заинтересовани лица. Министърът на енергетиката открива производство за предоставяне на концесия в срок от 6 месеца след подаването на заявлението, освен в случаите на отказ. Производството се открива с решение на Министерския съвет, което трябва да съдържа мотиви за законосъобразност и целесъобразност, основани на концесионни анализи. Решението определя обектите на концесията, сроковете и условията за търга, който трябва да се проведе в срок от 45 до 90 дни, а за нефт и природен газ - от 120 до 180 дни. Решението се обнародва в „Държавен вестник“ и, при необходимост, в „Официален вестник“ на ЕС.
Чл. 45а
Чл. 45а от Закона за подземните богатства определя, че заповедите по чл. 43, ал. 2 и 3 и решенията по чл. 44, ал. 1 и чл. 45, ал. 3 могат да бъдат обжалвани за законосъобразност в 14-дневен срок. Срокът започва да тече от обнародването в "Държавен вестник" или от публикуването в "Официален вестник" на ЕС. Конкурсите или търговете започват да текат от влизането в сила на съдебния акт, който оставя в сила заповедта или решението.
Чл. 46
Чл. 46 от Закона за подземните богатства описва процедурата за провеждане на конкурс или търг от комисия, назначена от министъра на енергетиката. Комисията е с нечетен брой членове, включваща представители на различни ведомства, и не може да бъде доминирана от представители на едно ведомство. Членовете и консултантите на комисията не трябва да имат частен интерес, свързан с участниците в процедурата. Те са длъжни да подават декларации за липса на интерес и да уведомяват за свързаност с участниците. При наличие на конфликт на интереси министърът назначава нов член на комисията.
Чл. 47
Чл. 47 от Закона за подземните богатства определя правилата за подаване на заявления за участие в конкурси или търгове от физически и юридически лица. Всеки кандидат трябва да отговаря на определени условия и да не е изключен по чл. 23, ал. 2. Лицата могат да участват само в едно обединение и свързани лица не могат да бъдат самостоятелни кандидати в един и същ конкурс. Заявлението се подава по определен образец и трябва да съдържа конкретна информация и документи, включително данни за контакт, декларации, информация за обединения и доказателства за изпълнение на изискванията. Заявлението трябва да бъде запечатано и обозначено с надпис.
Чл. 48
Чл. 48 от Закона за подземните богатства описва процедурата за провеждане на конкурси и търгове. Конкурс или търг може да се проведе дори при подадено само едно заявление. След изтичането на срока за получаване на заявления, комисията разглежда подадените документи и проверява спазването на изискванията. При установени нередовности, комисията уведомява кандидата за тях и му дава срок за отстраняване. След изтичането на този срок, комисията разглежда допълнително представените документи и взема решение за допускане или отказ на кандидатите. Отказът подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 49
Чл. 49 от Закона за подземните богатства регламентира условията за участие в конкурси и търгове. Кандидатите подават оферти в запечатани опаковки, съдържащи работна програма, ценово предложение и декларация за произход на средствата. Комисията разглежда офертите в срок до 14 дни и може да проверява информацията и да изисква допълнителни доказателства. При технически несъответствия, участниците получават уведомление с указания за корекции. Класирането на участниците се извършва според конкурсните изисквания, а спечелилият участник получава разрешение или концесия. Протоколът от комисията се изпраща за утвърдяване от министъра на енергетиката.
Чл. 50
Чл. 50 от Закона за подземните богатства описва процедурата за издаване на разрешения за търсене и проучване на подземни богатства. Министърът на енергетиката е отговорен за издаването на разрешенията след одобрение от Министерския съвет, в срок до три месеца от изтичането на срока за обжалване. Министерският съвет одобрява разрешенията и предоставя концесии на участниците, спечелили конкурсите или търговете. Също така, при определени условия, разрешения и концесии могат да се издават на новорегистрирани търговци, свързани с участниците.
Чл. 50а
Чл. 50а от Закона за подземните богатства определя условията, при които конкурсът или търгът за предоставяне на разрешение или концесия могат да бъдат прекратени. Прекратяването може да настъпи при следните обстоятелства: 1) липса на подадени заявления или оферти; 2) липса на допуснати участници; 3) несъответствие на заявленията или офертите с изискванията; 4) отпадане на необходимостта от провеждане на конкурса или търга; 5) установени нарушения при откриването или провеждането; 6) отказ на спечелилия участник и класирания на второ място да сключат договор или да предоставят необходимите доказателства.
Чл. 50б
Член 50б от Закона за подземните богатства предвижда, че актовете, с които се издават разрешения или се предоставят концесии, както и актовете за прекратяване на конкурс или търг, могат да бъдат обжалвани по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Този текст е актуализиран с изменения, публикувани в Държавен вестник, бр. 79 от 2020 г.
Чл. 51
Чл. 51 от Закона за подземните богатства описва процедурата за подаване на заявление за разрешение за търсене и проучване на подземни богатства. Заявлението трябва да бъде подадено до министъра на енергетиката и може да бъде направено и електронно. То трябва да съдържа информация за кандидата, групата подземни богатства, детайли за местоположението и размерите на площта, декларации и информация за плащане на такса. Към заявлението трябва да се приложи работна програма с описание на предвидените дейности и мерките за опазване на околната среда. Министерството на енергетиката проверява документите в 14-дневен срок и при нередности уведомява кандидата, който има 30 дни за отстраняването им. Ако кандидатът не е открит, уведомлението се публикува онлайн за три месеца, след което срокът за отстраняване на нередностите започва да тече.
Чл. 51а
Чл. 51а от Закона за подземните богатства определя процедурата за съгласуване и предоставяне на разрешение за търсене и проучване на подземни богатства. Министърът на енергетиката извършва съгласуването на заявления, които отговарят на изискванията. При положителни становища, се публикува съобщение за предстоящо разрешение. В случай на конкуренция от друг кандидат, документите на първоначалния кандидат се връщат. Ако няма интерес от други кандидати, се открива производство за предоставяне на разрешение. Работната програма на кандидата се разглежда в срок от 30 дни и при нужда се изисква корекция. Уведомленията по корекциите се публикуват онлайн, ако кандидатът не е открит.
Чл. 52
Министърът на енергетиката може да прекрати производството по заявления за разрешение за търсене и проучване на подземни богатства при наличие на определени основания. Това включва случаи, когато кандидатът не отговаря на изискванията, не е отстранил нередовности, е подал искане за прекратяване, е декларирал невярна информация или при наличие на основания по чл. 53а, ал. 3. Решението на министъра може да бъде обжалвано съгласно Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 53
Чл. 53 от Закона за подземните богатства описва процедурата за предоставяне на разрешение за търсене и проучване на подземни богатства. Министърът на енергетиката оценява целесъобразността и законосъобразността на искането. Разрешението може да бъде издадено на новорегистрирани търговци или на новоучредени търговски дружества, в зависимост от статута на кандидата. След одобрение от Министерския съвет, разрешението се издава в 15-дневен срок и се публикува. Договор с кандидата се сключва в срок до три месеца, освен ако не е подадена жалба.
Чл. 53а
Член 53а от Закона за подземните богатства регламентира процедурата за получаване на разрешение за търсене и проучване на подземни богатства. В случай че проектът на разрешение не бъде внесен в Министерския съвет в срок от 6 месеца по причини, за които отговаря кандидатът, министърът на енергетиката уведомява кандидата за необходимостта от потвърдяване на интереса. Кандидатът има 3 месеца да потвърди интереса си и да отстрани причините за забавянето. Непотвърдителното на интереса или неотстраняването на причините води до прекратяване на производството.
Чл. 54
Чл. 54 от Закона за подземните богатства описва процедурата за подаване на заявление за концесия за добив. Кандидатите трябва да подадат писмено заявление до министъра на енергетиката, съдържащо лични данни, информация за подземните богатства, координати на концесионната площ, удостоверение за търговско откритие и информация за таксата. Към заявлението се прилагат декларации, план за разработка на находището и концесионни обосновки. Министърът проверява документите в 14-дневен срок и при нередовности уведомява кандидата за корекции. Производството може да бъде прекратено при неиспълнение на условията или предоставяне на невярна информация, без дължимо обезщетение за направените разходи.
Чл. 54а
Чл. 54а от Закона за подземните богатства описва процедурата за предоставяне на концесия за добив. Министърът на енергетиката оценява целесъобразността и законосъобразността на концесията и внася предложение в Министерския съвет в срок до 6 месеца. Решението за концесия включва важни детайли като обект, срок, права и задължения на страните, концесионно плащане и изисквания за националната сигурност. Решението се обнародва в "Държавен вестник" и може да бъде обжалвано в 14-дневен срок.
Чл. 54б
Чл. 54б от Закона за подземните богатства регламентира процедурата за предоставяне на концесия. Когато в срок от една година от подаване на заявлението не бъде внесено мотивирано предложение за концесия, министърът на енергетиката уведомява кандидата за необходимостта от потвърждаване на интерес. Кандидатът трябва да отстрани причините за забавяне и да потвърди интереса си в тримесечен срок. Непотвърдителното действие или неотстраняването на причините води до прекратяване на производството по предоставяне на концесия.
Чл. 55
Член 55 от Закона за подземните богатства предвижда, че в срок до 6 месеца след влизането в сила на решението по чл. 54а, ал. 3, трябва да се проведат преговори и да се сключи договор за концесия, съгласно решението на Министерския съвет. Ако договор не бъде сключен по вина на кандидата за концесионер, решението за предоставяне на концесия губи правно действие.
Чл. 56
Чл. 56 от Закона за подземните богатства определя условията, при които може да бъде отказано разрешение за търсене и проучване или концесия за добив на подземни богатства. Отказът е мотивиран при наличие на опасност за националната сигурност, околната среда, здравето на населението или ако кандидатът не притежава необходимите технически и финансови възможности. Съществуват и ограничения свързани с територии с определени устройствени планове и права на трети лица. Отказът може да бъде обжалван в 14-дневен срок.
Чл. 57
Чл. 57 от Закона за подземните богатства предвижда, че ако след издаването на удостоверение за търговско откритие възникне обстоятелство по чл. 56, ал. 1, т. 1, кандидатът, който е направил откритие, има право на обезщетение за действително претърпените вреди. Обезщетението се осигурява от бюджета на Министерството на енергетиката, като се прилага съответното законодателство.
Чл. 57а
Чл. 57а от Закона за подземните богатства регламентира процедурата за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства от държавно предприятие. Искането за концесия се подава от министъра на управлението на предприятието до министъра на енергетиката и трябва да съдържа информация за необходимостта от концесия, местоположението на находището, координатите на концесионната площ, имотите в границите на площта, план за разработка на находището и декларации за финансови и технически възможности. Министърът на енергетиката оценява предложението и внася мотивирано предложение в Министерския съвет, който взема решение за предоставяне на концесия. Договорът за концесия се сключва в срок до три месеца след решението на Министерския съвет.
Чл. 58
Чл. 58 от Закона за подземните богатства урежда предоставянето на права за търсене, проучване и добив на подземни богатства. Според ал. 1, за тези права се дължи заплащане. В ал. 2 е посочено, че изискването за заплащане не важи в определени случаи, когато държавното предприятие не търгува с добитите подземни богатства, а ги използва само за свои дейности, свързани с естествения монопол. В противен случай, предприятие трябва да заплаща концесионни такси, съгласно чл. 61 и 62.
Чл. 59
Кандидатите за разрешение за търсене и проучване или за концесия за добив са задължени да заплатят такси при подаване на заявленията. Таксите се събират с цел покриване на административните разходи, свързани с производството за предоставяне на разрешението или концесията. Редът за събиране и размерът на таксата се определят от Министерския съвет.
Чл. 60
Титулярите на разрешения за търсене и проучване на подземни богатства са задължени да заплащат годишна такса, която зависи от срока на разрешението, размера на площта и групата подземни богатства. Редът, размерът и сроковете за плащане на таксата се определят от Министерския съвет. Административните разходи за контрол на договорите се покриват от тези такси.
Чл. 61
Чл. 61 от Закона за подземните богатства регламентира концесионното плащане, което концесионерът дължи за правото на експлоатация на подземни богатства. Размерът на плащането зависи от типа и ценността на ресурсите, условията на добива и преработката. Концесионерът е задължен да организира счетоводството си по законодателството и да отчита дейността си в съответствие с определените стандарти. Част от концесионното плащане (50%) се превежда на общините, където се извършва добивът. Министърът на енергетиката и министърът на финансите предлагат наредба за конкретизиране на плащането. Съществуват условия за освобождаване или намаляване на плащането в случай на неблагоприятни условия или безработица в региона.
Чл. 62
Чл. 62 от Закона за подземните богатства определя, че паричните постъпления от концесионни плащания, неустойки, гаранции и обезщетения се отчитат като приход в бюджета на Министерството на енергетиката. Сумите по чл. 59, ал. 1 и чл. 60, ал. 1 също постъпват в същия бюджет. Общините отчитат преведените суми от концесии в своите бюджети. Разходите за концесионна дейност се финансират чрез бюджета на Министерството на енергетиката и Министерството на финансите, с одобрение на план-сметка от министъра на финансите. Министърът на финансите определя изискванията за отчетите на Министерството на енергетиката относно приходите и разходите от концесии.
Чл. 63
Чл. 63 от Закона за подземните богатства предвижда, че при изменения в българското законодателство, които ограничават правата или причиняват материални щети на титулярите на разрешения за търсене и проучване или на концесионерите, те могат да поискат изменение на условията на сключения договор. Целта е да се възстановят правата и интересите им, така че да съответстват на първоначално сключения договор.
Чл. 63а
Член 63а от Закона за подземните богатства урежда задълженията на титулярите на разрешения и концесионерите относно техническата ликвидация, консервация и рекултивация на геологопроучвателните и миннодобивните обекти. Те трябва да извършват тези дейности за своя сметка и да предоставят финансово обезпечение чрез банкова гаранция, доверителна сметка или комбинация от двете. Освен това, за дейности в Черно море, те трябва да осигурят допълнително финансово обезпечение за предотвратяване на екологични щети. Размерът и начинът на финансовото обезпечение се договарят между страните.
Чл. 63б
Член 63б определя условията за обезпечението, свързано с търсенето, проучването и добива на подземни богатства. Размерът на обезпечението се определя на базата на работния проект и утвърдения график за изпълнение. Промени в размера или освобождаване на обезпечението се извършват по условия, определени в договора. Средствата от финансовото обезпечение не подлежат на принудително изпълнение.
Чл. 63в
При предсрочно прекратяване на договорите за търсене и проучване или концесия, финансовото обезпечение се прехвърля на Министерството на енергетиката и служи за изпълнение на определени дейности, посочени в чл. 63а, ал. 1.
Чл. 63г.
Член 63г. от Закона за подземните богатства урежда финансовите задължения на титулярите на разрешения или концесионерите при прекратяване на договора. При недостатъчно финансово обезпечение за покриване на необходимите дейности, разликата остава за сметка на титуляря. Ако финансовото обезпечение е повече от необходимото, излишъкът се освобождава в полза на титуляря.
Чл. 64
Чл. 64 от Закона за подземните богатства определя условията за признаване на фактически разходи, свързани с търсене, проучване и добив на подземни богатства. Разходите за търсене и проучване, както и разходите за разработка на находището, се признават за фактически разходи. Тези разходи трябва да бъдат заверени от регистриран одитор и се приспадат от приходите от добивите в срок от пет години. Възстановяването на направените разходи се осъществява чрез приходите от добитите подземни богатства след заплащане на концесионното възнаграждение. Разходите за възстановяване на природната среда също се включват в разходите преди облагане с печалба.
Чл. 65
Разрешението за търсене и проучване или концесията за добив влизат в сила от датата на сключване на договора. Влизането в сила на договора може да бъде условие за изпълнение на определени условия, свързани с разрешението или решението за концесия, с определен срок за изпълнение.
Чл. 66
Чл. 66 от Закона за подземните богатства определя задължителните елементи, които трябва да съдържа договорът за концесия или разрешение за подземни богатства. Те включват: страните по договора, предмета и площта, срокове, права и задължения, условия за предоставяне на информация, финансови условия и обезпечения, прехвърляне на права, прекратяване на договора, права върху геоложка информация, контрол, опазване на околната среда, действия при непреодолима сила и разрешаване на спорове. Допълнително, за договорите за търсене и проучване се изисква освобождаване на части от площта в полза на държавата.
Чл. 66а
Чл. 66а регламентира условията за договора за концесия с държавно предприятие, включително реквизити, дейности, забрани и условия за добив на подземни богатства. Договорът трябва да включва дейности, за които могат да се използват добитите ресурси, забрана за разпореждане с тях за други цели, описание на имотите, предоставени на предприятието, и условия за извършване на добив след одобрение от ОВОС. Концесионерът не може да прехвърля правата и задълженията си на трети лица.
Чл. 66б
Чл. 66б от Закона за подземните богатства урежда условията, при които концесионният договор може да бъде изменян или допълван. Това може да стане по взаимно съгласие на страните чрез допълнително споразумение в следните случаи: опасност за националната сигурност и околната среда, частично погиване на обекта на концесията, значителни промени в финансовите условия, или в други случаи, предвидени със закона или договора. Допълнителното споразумение се сключва с министъра на енергетиката, без нужда от решение на Министерския съвет, ако измененията отговарят на условията на предоставяне на концесия.
Чл. 66в
Чл. 66в от Закона за подземните богатства регламентира процедурата за изменение и/или допълнение на концесионни договори. Всяка страна може да поиска промяна с мотивирано предложение. Искането на концесионера се отправя към министъра на енергетиката, който оценява предложението в срок от три месеца. След приемане на предложението, страните сключват допълнително споразумение, а министърът внася предложение до Министерския съвет за съгласие. Министерският съвет взима решение по предложението, след което страните подписват допълнителното споразумение. Процедурата важи и за договори за търсене и проучване на подземни богатства.
Чл. 67
Чл. 67 от Закона за подземните богатства определя условията за прекратяване на правата, придобити на основание разрешения и концесии за добив на подземни богатства. Прекратяването настъпва с изтичането на срока на договора, при невъзможност за осъществяване на дейностите, при несъстоятелност на титуляря, по взаимно съгласие, при констатиран добив над определените количества, по съдебно решение и при нестартиране на добив в срок от три години по причини, за които концесионерът отговаря. Договорите могат да бъдат продължени при смърт на титуляра, след депозиране на заявление и поемане на задълженията. Специални условия важат и за концесионните договори.
Чл. 68
Министърът на енергетиката може да спре разрешенията за търсене и проучване или концесиите, ако титулярят извършва дейности, противоречащи на закона или договора. След спиране, титулярят получава писмено уведомление и срок за корекция. Спирането забранява правата на титуляра и не дава право на обезщетения за пропуснати ползи. Разрешенията могат да се подновят след отстраняване на причините за спирането, но сроковете на договорите не се удължават.
Чл. 69
Разрешението или концесията за подземни богатства могат да бъдат прекратени само от органа, който ги е предоставил, при наличие на определени условия. Те включват: 1) спиране на действието на разрешението или концесията и непремахване на причините в определен срок; 2) възникване на опасност за националната сигурност, околната среда, човешкото здраве и културни ценности; 3) неспазване на изискванията за опазване на земните недра и околната среда. Компетентните органи уведомяват Министерския съвет и министъра на енергетиката за необходимостта от прекратяване на договора.
Чл. 70
Чл. 70 от Закона за подземните богатства определя отговорността на титулярите на разрешения и концесионерите при предсрочно прекратяване на разрешение или концесия. Те носят отговорност за вреди и пропуснати ползи, освен в случаи, когато опасността е резултат от техни действия. Министърът на енергетиката уведомява титулярите за прекратяването, а те са задължени да извършат пълна рекултивация на засегнатата земя.
Чл. 71
Чл. 71 от Закона за подземните богатства урежда неуредените случаи по сключването, изпълнението и прекратяването на договорите, като се прилагат разпоредбите на Търговския закон и Закона за задълженията и договорите. Министърът на енергетиката представлява Министерския съвет по дела, свързани с концесионните договори, включително предявяване на вземания по съдебен ред.
Чл. 71а
При прекратяване на концесионния договор концесионерът е длъжен да предаде обекта на комисия, назначена от министъра на енергетиката, в срок от 30 дни. Комисията включва представители на Министерството на енергетиката, Министерството на регионалното развитие и областния управител. При отказ от предаване, комисията съставя констативен протокол, който е основание за изземване на обекта от областния управител. Обектът преминава в управление на областния управител след приемането му или изземването му.
Чл. 71б
Чл. 71б от Закона за подземните богатства задължава министъра на енергетиката да уведоми Министерския съвет в срок от 14 дни след приемането на обект. Той трябва да предостави информация за основанието, датата на прекратяване на договора и датата на приемане на обекта в Националния концесионен регистър.
Чл. 71в
Чл. 71в от Закона за подземните богатства предвижда, че при предсрочно прекратяване на концесията, всяка от страните има право да търси обезщетение за действително претърпените вреди, съобразно общите правила.
Чл. 72
Чл. 72 от Закона за подземните богатства регламентира начина на разрешаване на спорове между страните по договор. Ако спорът не може да бъде решен по взаимно съгласие, той се решава по съдебен ред или чрез арбитраж, ако такъв е предвиден в договора. При договор за международен арбитраж, трябва да бъдат уточнени езикът, мястото на арбитража и други условия в договора.
Чл. 73
Член 73 от Закона за подземните богатства предвижда, че страните по договора могат да се споразумеят да отнесат определени несъгласия или спорове за решаване от експерти, следвайки процедура, която е уговорена в самия договор.
Чл. 74
Регистрирането на открития на подземни богатства не променя собствеността и ползването на недвижимия имот на повърхността. Разрешенията за търсене, проучване или концесии дават право на титулярите да предприемат действия за постигане на споразумение с правопритежателите на земята, които пречат на дейностите по разрешението или концесията.
Чл. 75
Чл. 75 регламентира условията за сключване на договори между титулярите на разрешения за търсене и проучване на подземни богатства и собствениците на земя. При липса на съгласие, заинтересованата страна може да поиска принудително отчуждаване на имотите. Определянето на обезщетението и начина на отчуждаване се извършва от областния управител, след потвърждение от съответните министри. След отчуждаването, бившият собственик може да поиска отмяна на отчуждаването, ако не са предприети действия по проекта в срок от три години. Титулярят е задължен да възстанови увредената земя след приключване на дейностите.
Чл. 76
Чл. 76 от Закона за подземните богатства определя, че обезщетенията за вреди, причинени на земята от дейности по търсене, проучване или добив на подземни богатства, се изчисляват на база пряко и непосредствено настъпилите вреди. В случай, че след прекратяване на разрешението земята не може да бъде използвана за предишното си предназначение, имотите се отчуждават по реда на Закона за държавната собственост.
Чл. 77
Чл. 77 от Закона за подземните богатства определя, че опазването на земните недра чрез рационално използване на подземните богатства е основно задължение на всички лица, които извършват дейности свързани с проучване, ползване, проектиране на минно строителство, подготовка на експлоатация и добив на подземни богатства.
Чл. 77а
Чл. 77а от Закона за подземните богатства, въведен с ДВ, бр. 56 от 2015 г., определя, че изискванията за предотвратяване на аварии при търсене, проучване и добив на подземни богатства в континенталния шелф и изключителната икономическа зона на България в Черно море ще бъдат установени с наредба на Министерския съвет.
Чл. 78
Титулярите на разрешения за търсене и проучване, както и концесионерите, са задължени да извършват дейностите съгласно предоставените разрешения и концесии, спазвайки изискванията на закона и действащото законодателство относно опазването на околната среда, земеделските земи, горите и културните ценности.
Чл. 79
Чл. 79 от Закона за подземните богатства предвижда, че добивът на подземни богатства може да се извършва единствено от находища, които са регистрирани като търговски открития по чл. 21, или от находища с утвърдени и заведени запаси в Националния баланс. Тази разпоредба е изменяна няколко пъти, последно през 2020 г.
Чл. 80
Чл. 80 от Закона за подземните богатства определя, че границите на всяка мина или кариера се определят в зависимост от контурите на запасите и ресурсите на подземните богатства, които се експлоатират, както и от площите, необходими за дейностите по концесията, с изключение на добива, посочен в чл. 37, ал. 1, т. 2. Тези граници се нанасят в специализираните карти, съгласно чл. 17 и 18.
Чл. 81
Чл. 81 от Закона за подземните богатства изисква изготвянето на различни карти и графични данни за всяка мина и кариера. Включва карта на мината, графична информация за подземните части, карти за отделните части с граници на запасите, геоложки план, маркшайдерски и технически данни, както и регистри и статистически данни, свързани с безопасността на работещите. Картите трябва да се изработват въз основа на данни от кадастъра и топографски карти, а условията за тяхното създаване и поддържане се определят от съответните министри.
Чл. 82
Чл. 82 от Закона за подземните богатства определя, че дейностите по търсене, проучване, добив и първична преработка на подземни богатства, както и техническата ликвидация и рекултивация на засегнатите земи, се извършват на базата на одобрени от министъра на енергетиката или от упълномощено от него лице цялостни и годишни работни проекти.
Чл. 83
Чл. 83 от Закона за подземните богатства определя изискванията за работните проекти, свързани с търсенето, проучването, добива и първичната преработка на подземни богатства. Проектите трябва да включват данни за обема, техническите решения, сроковете за изпълнение, инвестициите и мерките за опазване на околната среда и здравето на работещите. Освен това, проектите трябва да осигуряват прилагане на технологии за минимизиране на негативното влияние върху околната среда, оптимално извличане на ресурси, спазване на изискванията за депониране на отпадъци, опазване на културните ценности и безопасност на работещите.
Чл. 84
Титулярите на разрешения за търсене и проучване, както и концесионерите, са задължени да изготвят цялостни и годишни работни проекти за ликвидация или консервация на геологопроучвателните и миннодобивните обекти. Проектите трябва да съдържат информация относно обема, техническото изпълнение, сроковете за ликвидация или консервация и рекултивация, необходими инвестиции, мерки за опазване на земните недра, околната среда и здравето на населението.
Чл. 85
Чл. 85 от Закона за подземните богатства определя, че изискванията към обхвата и съдържанието на проектите по чл. 83, ал. 1 и чл. 84, ал. 1, както и условията и редът за тяхното съгласуване с компетентните органи, се определят с наредба на Министерския съвет.
Чл. 86
Титулярите на разрешения за търсене и проучване, както и концесионерите, са задължени да представят ежегодно писмен доклад до министъра на енергетиката относно изпълнението на проектите, свързани с търсенето и проучването на подземни богатства, съгласно чл. 83 и 84.
Чл. 87
Чл. 87 от Закона за подземните богатства определя принципите за опазване и рационално използване на земните недра. Опазването се осигурява чрез спазване на утвърдените методики и технологии при търсенето, проучването и добива на подземни богатства. Включва оптимално извличане на полезните компоненти, опазване на находищата от строителство, спазване на одобрените планове за управление на минните отпадъци и техническа ликвидация или рекултивация на нарушените терени.
Чл. 88
Титулярите на разрешение за търсене и проучване, както и концесионерите, са длъжни да спазват изискванията за опазване на земните недра и рационално използване на подземните богатства. Те трябва да осъществяват дейности в съответствие с действащото законодателство, да разработват и утвърдят икономически обосновани условия за изчисляване на запасите, да съгласуват работни проекти с министъра на енергетиката, да спазват реда за промишлено усвояване на ресурсите, да водят необходимата документация, да извличат оптимално полезните компоненти, да документират извънпроектни загуби, да не разработват находища без запаси в Националния баланс, да рекултивират нарушените терени и да предоставят необходимата информация на органите по опазване на земните недра и околната среда.
Чл. 89
Член 89 от Закона за подземните богатства, който е изменян и отменян в различни години, определя основите на контрола за опазване на земните недра чрез рационалното използване на подземните богатства. Глава пета от закона акцентира на важността на рационалното управление на ресурсите, като подчертава необходимостта от контролни механизми за опазване на околната среда и устойчиво използване на подземните ресурси.
Чл. 90
Чл. 90 от Закона за подземните богатства определя отговорностите на различни институции за контрол върху опазването и управлението на подземните ресурси. Министърът на енергетиката осъществява цялостен контрол върху рационалното използване на подземните богатства, както и върху проектите и договорите, свързани с тях. Министърът на околната среда контролира дейностите, свързани с разрешенията за търсене и проучване, а министърът на труда следи за безопасността на труда в сектора. Контролът на културните ценности е в ръцете на министъра на културата, а кметовете на общини следят за спазването на разрешенията на местно ниво. Освен това, проверки могат да се извършват и от Агенцията за държавна финансова инспекция и Сметната палата.
Чл. 91 от Закона за подземните богатства
Органите по чл. 90 имат право на свободен достъп до обекти и съоръжения на титулярите на разрешения за търсене и проучване на подземни богатства. Те могат да организират маркшайдерски измервания, да вземат проби за лабораторни изследвания и да дават предписания за отстраняване на нарушения. При неизпълнение на предписанията, те могат да поискат временно спиране на дейности от министъра на енергетиката и да налагат глоби за нарушения.
Чл. 92
Контролните органи по чл. 90 са задължени да извършват проверки, като установяват фактите и отразяват резултатите в констативни протоколи. Те трябва да опазват служебната, производствената и търговската тайна, както и да не разгласяват данни от проверките преди тяхното приключване.
Чл. 92а
Чл. 92а от Закона за подземните богатства определя, че министърът на енергетиката осъществява цялостен контрол по изпълнението на договорите за търсене, проучване и концесии за добив. Контролът включва периодичен преглед на условията на разрешенията и задълженията на титулярите или концесионерите. Контролът се извършва от длъжностни лица на Министерството, назначени комисии и лица, на които са възложени контролни дейности.
Чл. 92б
Длъжностните лица, отговорни за контрола, осъществяват периодичен контрол чрез проверка на документи, планирани проверки на място и извънредни проверки при необходимост. Резултатите от проверките се документират с констативен протокол.
Чл. 92в
Чл. 92в от Закона за подземните богатства предвижда, че контролът по изпълнение на договорите за търсене и проучване се осъществява от определени длъжностни лица. След извършения контрол, тези лица са задължени да изготвят доклад, който да бъде представен на министъра на енергетиката.
Чл. 92г
Чл. 92г от Закона за подземните богатства определя, че контролът върху изпълнението на концесионните договори за добив се извършва от определени длъжностни лица. Те изготвят доклад до съответната комисия за контрол, в който, при установено неизпълнение, се предлагат мерки за коригиране на нарушенията и уведомяване на компетентните органи при неизпълнение на нормативни изисквания.
Чл. 92д
Чл. 92д от Закона за подземните богатства регламентира назначаването на комисии за контрол от министъра на енергетиката в зависимост от броя на концесионните договори за добив и техния вид. Комисиите включват представители на Министерството на енергетиката и администрацията на Министерския съвет. Министърът определя председателя и членовете на комисията. Комисията разглежда доклади, приема решения при констатирано неизпълнение и подготвя годишен доклад, който се предоставя на концедента след одобрение от министъра. Освен това, комисията може да предлага възлагане на трети лица за експертни дейности, свързани с контролната дейност.
Чл. 92е
Чл. 92е от Закона за подземните богатства определя, че условията и редът за осъществяване на контрол по изпълнението на договорите за търсене и проучване, или за концесия за добив, се уреждат с наредба, която се приема от Министерския съвет по предложение на министъра на енергетиката. Текстът е нов и е включен в закона с изменения от Държавен вестник, брой 79 от 2020 г.
Чл. 93
Чл. 93 от Закона за подземните богатства определя санкции за неправомерно извършване на търсене, проучване и добив на подземни богатства. Наказанията варират от глоби за физически лица от 1000 до 100 000 лв. и имуществени санкции за юридически лица от 5000 до 500 000 лв. В допълнение, нарушителите могат да бъдат лишени от добитите подземни богатства и техническите средства, използвани за добива. Повторните нарушения водят до по-високи глоби и санкции.
Чл. 94
Чл. 94 от Закона за подземните богатства предвижда наказания за лица, които не изпълняват задълженията си за опазване на земните недра. За действия без разрешително или план за управление, глобата е от 10 000 до 100 000 лв., а имуществената санкция е от 50 000 до 500 000 лв. За неспазване на условията на разрешителни, глобата е от 1000 до 10 000 лв., а имуществената санкция е от 5000 до 50 000 лв. При повторно нарушение, наказанията са в троен размер, освен ако не е предвидено по-тежко наказание.
Чл. 94а
Чл. 94а от Закона за подземните богатства регламентира санкции за извършване на дейности, свързани с производствени и непроизводствени инсталации в Черно море, без необходимите разрешителни и документи. Първата част предвижда глоба от 10 000 до 50 000 лв. за физически лица и имуществена санкция от 50 000 до 100 000 лв. за юридически лица при липса на вътрешен план за аварийно реагиране. Втората част предвижда по-високи санкции – глоба от 50 000 до 100 000 лв. за физически лица и имуществена санкция от 100 000 до 200 000 лв. за юридически лица, при липса на доклад за големите опасности.
Чл. 95
Чл. 95 от Закона за подземните богатства определя реда за установяване на нарушения. Нарушенията по чл. 93, 94 и 94а се установяват от длъжностни лица на Министерството на енергетиката. За нарушения по чл. 93, ал. 1 и 2, актове могат да съставят и оправомощени от кмета длъжностни лица. Наказателните постановления се издават от министъра на енергетиката или от оправомощени от него лица. Нарушения по чл. 93, ал. 4 се установяват и от длъжностни лица на Министерството на околната среда и водите или Министерството на културата, а наказанията се издават от съответния министър или оправомощени от него лица.
Чл. 96
Член 96 от Закона за подземните богатства предвижда наказания за лица, които нарушават изискванията за техническа безопасност и безопасност на труда, създавайки опасност за здравето на работещите. Физическите лица могат да бъдат глобени с между 5000 и 20000 лв., а юридическите лица и еднолични търговци могат да получат имуществена санкция от 20000 до 50000 лв., освен ако не подлежат на по-тежко наказание. Нарушенията се установяват от длъжностни лица на Главна инспекция по труда, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор или упълномощени лица.
Чл. 97 и Допълнителни разпоредби § 1
Законът за подземните богатства регламентира производството и управлението на подземните ресурси в България. В него се определят термини като 'геоложко откритие', 'геотермални ресурси', 'подземни богатства' и 'концесии'. Производствата по налагане на административни наказания се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Законът предвижда изисквания и процедури за търсене, проучване и добив на подземни богатства, включително и управление на минните отпадъци. В допълнителните разпоредби се уточняват термини и понятия, свързани с подземните ресурси и тяхното опазване.
§1
Параграф §1 от Закона за подземните богатства определя ключови термини и понятия, свързани с подземните богатства и геотермалните ресурси. Въвеждат се нови определения, като "геотермални ресурси", "дълбоки" и "плитки геотермални ресурси", а също така се уточняват понятието за "добив", "находище на подземни богатства", "минни отпадъци" и други свързани термини. Разпоредбите подчертават важността на екологичните и икономическите аспекти на добива и проучването на подземните богатства. Също така се акцентира на необходимостта от спазване на условията за опазване на околната среда и безопасността на труда при извършване на дейности, свързани с подземните богатства.
§1а
Параграф §1а от Закона за подземните богатства, въведен с ДВ, бр. 70 от 2008 г., постановява, че законът въвежда изискванията на Директива 2006/21/ЕО, която се отнася до управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии и изменя Директива 2004/35/ЕО.
§3
Лица, които извършват дейности за търсене и/или проучване на подземни богатства, имат срок от три месеца след влизането в сила на закона, за да подадат молба до съответните органи по чл. 7. Молбата е необходима за привеждане на дейността в съответствие с новите условия и ред на закона.
§ 5
В параграф 5 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за подземните богатства се извършват изменения в чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за концесиите. Конкретно, думите "природни" и "търсене, проучване и" се заличават, а думата "тяхното" се заменя с "техния". Тези изменения целят актуализиране на текста на закона.
§6
В Закона за общинската собственост е направена промяна в чл. 69, т. 3, която уточнява, че инертни и други материали, добивани по кариерен способ, могат да се използват за строителни нужди на населението, при условие че добиваните обеми не надвишават 10 000 куб. м годишно.
§7
С §7 от Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за подземните богатства се отменя Закона за мините и кариерите, който е обнародван през 1957 г. и е претърпял множество изменения и допълнения до 1998 г. Тази разпоредба указва, че новият закон замества предишния, с цел актуализиране на правната уредба в сферата на подземните богатства.
§9
Изпълнението на Закона за подземните богатства е възложено на Министерския съвет. Законът е приет от ХХХVIII Народно събрание на 26 февруари 1999 г. и е официално подпечатан.
§88
Законът за подземните богатства влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Административнопроцесуалния кодекс са обнародвани в ДВ, бр. 30 от 2006 г. и влизат в сила от 12.07.2006 г.
§ 102
В Закона за подземните богатства, обнародван през 1999 г. и последно изменен в различни години, се въвеждат изменения, като на мястото на термина "Закона за административното производство" се поставя "Административнопроцесуалния кодекс". Това изменение е част от преходните и заключителни разпоредби на закона.
§ 142
Законът за подземните богатства влиза в сила три месеца след обнародването му, с изключения за определени параграфи и членове, които влизат в сила на различни дати: 1 март 2007 г., 1 януари 2007 г., и в деня на обнародването. Конкретно, параграф 142 указва сроковете за влизане в сила на различни разпоредби, свързани с обжалване и замяна на термини в законодателството.
§23
Законът за подземните богатства влиза в сила на 1 юли 2006 г., с изключение на определени разпоредби. Чл. 42, ал. 3 и чл. 58, ал. 4 влизат в сила от датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз. Също така, законът за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки е обнародван в Държавен вестник, брой 37 от 2006 г. и влиза в сила на 01.07.2006 г.
§ 160
Законът влиза в сила на 1 юли 2006 г., с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила на 1 януари 2007 г. Изключените разпоредби са § 12, т. 1, буква "а" и "ж", § 13, т. 1, буква "в", § 20, т. 2, буква "в", § 46, т. 4, § 47, § 78, т. 3 и § 125.
§28
В Закона за подземните богатства се извършват изменения, включително замяна на наименованията на министри. Думите "министърът на енергетиката и енергийните ресурси" и "министърът на промишлеността" се заменят с "министърът на икономиката и енергетиката".
§ 31
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби. Разпоредбите на § 26, т. 1, 2, 3, 4, 5 и 6 влизат в сила от 1 юли 2007 г., а разпоредбата на § 27 влиза в сила от 1 януари 2008 г. Допълнителни разпоредби касаят изменения и допълнения на Закона за подземните богатства, обнародвани в ДВ, бр. 70 от 2008 г. и изменени в ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.
§ 84
В параграф 84 от закона се предвиждат изменения, свързани с термини, като "Национален геофонд" и "Националния геофонд", които се заменят с "Национален геоложки фонд" и "Националния геоложки фонд". Освен това, термините "геоложката и техническата информация" и "геоложка и техническа информация" се заменят с "информацията и документацията" и "информация и документация". Тези изменения са част от преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, обнародван в Държавен вестник, брой 70 от 2008 г., и изменен в брой 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.
§87
Концесионерите, които имат сключени концесионни договори към момента на влизане в сила на настоящия закон, запазват своите права и задължения съгласно условията на тези договори до изтичане на срока на концесията.
§ 88
Притежателите на минни отпадъци трябва да приведат дейността си в съответствие с новия закон в срок от 6 месеца след влизането му в сила. Съществуващите съоръжения за минни отпадъци трябва да бъдат приведени в съответствие с изискванията на закона до 1 май 2012 г. Разпоредбата на чл. 22з влиза в сила от 1 май 2014 г.
§90
Разпоредбите на глава осма "Управление на минните отпадъци" не важат за съоръжения, закрити до 1 май 2008 г. Закриването на съоръжения, чиято експлоатация е спряна преди 1 май 2006 г., трябва да приключи до 31 декември 2010 г. по досегашния ред. Изпълнителната агенция по околна среда трябва да изготви до 1 май 2012 г. опис на закритите и изоставените съоръжения за минни отпадъци, които имат отрицателно въздействие върху околната среда и здравето на хората.
Параграф §91
Параграф §91 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за Подземните богатства предвижда прехвърляне на функциите на общинския съвет и кметовете на общини на Министерския съвет и министъра на регионалното развитие и благоустройството, когато към датата на влизане в сила на закона има сключен договор за концесия за добив на подземни богатства. Концесионерите запазват правата и задълженията си, освен ако не противоречат на новия закон. В случай на започната процедура за предоставяне на концесия, тя ще се довърши по реда на новия закон, а кметовете са задължени да представят необходимите документи на министъра в определени срокове.
§44
Законът за подземните богатства влиза в сила на 10 април 2009 г., с изключение на член 114, ал. 2 и член 126, които влизат в сила на 10 април 2010 г. Също така, се споменава, че има преходни и заключителни разпоредби, свързани с измененията на Закона за туризма, които са обнародвани в Държавен вестник, брой 82 от 2009 г. и влизат в сила от 16 октомври 2009 г.
§59
Законът за Подземните богатства влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Също така, се съдържат преходни и заключителни разпоредби, свързани с изменението и допълнението на Закона за опазване на околната среда, който е обнародван в бр. 46 от 2010 г. и влиза в сила от 18.06.2010 г.
§40
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Тези разпоредби касаят изменения и допълнения на Закона за подземните богатства, обнародвани в брой 100 от 2010 г.
§102
Министерският съвет е задължен да приеме стратегията по чл. 7, ал. 1 и подзаконовите нормативни актове за прилагане на Закона за подземните богатства в срок до 6 месеца след влизането в сила на закона. Също така, той трябва да приведе действащите подзаконови актове в съответствие с новия закон в същия срок.
§ 103
В срок от два месеца от влизането в сила на Закона за подземните богатства, Министерствата на икономиката, енергетиката и туризма, околната среда и водите, и регионалното развитие и благоустройството трябва да приведат своите устройствени правилници в съответствие с новия закон. Министърът на финансите е задължен да направи необходимите корекции в бюджетите на съответните министерства за 2010 г. след влизането в сила на промените. Служителите на Министерството на околната среда и водите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството, които изпълняват функции по Закона за подземните богатства, ще преминат към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, съгласно съответните законови разпоредби.
§ 104
Параграф 104 от Закона за подземните богатства определя задълженията на министъра на икономиката, енергетиката и туризма след влизането в сила на закона. В срок от два месеца, министърът трябва да получи наличната информация и документация за Националния геоложки фонд. В рамките на шест месеца, той е задължен да създаде електронна база данни за фонда. Също така, министърът трябва да поддържа актуална информация за процедурите по закона на интернет страницата на министерството.
§ 105
Министрите на околната среда и водите, и на регионалното развитие и благоустройството трябва да предадат на министъра на икономиката, енергетиката и туризма всички незавършени преписки по заявления и процедури за разрешения за търсене и проучване, в срок от два месеца след влизането в сила на закона. Процедурите, започнали преди влизането на закона, ще бъдат довършени от министъра на икономиката, енергетиката и туризма по досегашния ред. Инвестиционните предложения за добив, започнали при издадено удостоверение за търговско откритие, ще се приключват по стария ред, а в случай на неодобрение, концесията се прекратява и удостоверението се обезсилва.
§106
Концесионерите и титулярите на разрешения по сключени договори преди влизането в сила на закона запазват правата и задълженията си. Контролът върху тези договори се осъществява от министъра на икономиката, енергетиката и туризма. В срок от два месеца след влизането в сила на закона, министърът на околната среда и водите и министърът на регионалното развитие и благоустройството предават архивните досиета на министъра на икономиката, енергетиката и туризма.
Параграф §107
Операторите на съоръжения за минни отпадъци трябва да подадат искане за утвърждаване на план за управление на минните отпадъци в срок от една година след влизането в сила на закона. За целта се изискват план за управление и доклад за оценка на риска. Освен това, за издаване на разрешително е необходимо предложение за финансово обезпечение. Мониторингът на закрити съоръжения се извършва от търговски дружества с бюджетни средства, а при неизвестен оператор, областните управители трябва да подадат искане за утвърдителен план за собствен мониторинг. Мониторингът се осъществява съвместно с регионалната инспекция по околната среда.
§ 108
Параграф §108 регулира прехвърлянето на функции между местни власти и Министерския съвет при наличие на сключен договор за концесия за добив на подземни богатства по отменената разпоредба. Концесионерите запазват правата и задълженията си, освен ако те противоречат на новия закон. Кметовете на общини, които не са изпълнили задълженията по предходния закон, трябва да представят на министъра на икономиката, енергетиката и туризма определени документи до 31 май 2011 г., свързани с концесионните договори и общинската собственост.
§ 109 и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол
Параграф §109 уточнява, че параграф 66, т. 1, буква "а" влиза в сила от 1 юли 2011 г., а параграф 66, т. 2 влиза в сила от 1 януари 2011 г. Заключителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, който е обнародван в Държавен вестник, брой 19 от 2011 г. и влиза в сила от 08.03.2011 г.
§4
Законът за подземните богатства влиза в сила от момента на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят и към Закона за съхранение на въглероден диоксид в земните недра, който е обнародван в Държавен вестник, брой 14 от 2012 г. и влиза в сила на 17.02.2012 г.
§6
Законът за подземните богатства влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби към Закона за публично-частното партньорство са обнародвани в Държавен вестник, брой 45 от 2012 г. и влизат в сила от 01.01.2013 г.
§ 16
Законът за подземните богатства влиза в сила от 1 януари 2013 г., с изключение на определени параграфи (4, 5, 7, 8, 9, 10 и 13), които влизат в сила от 1 септември 2012 г. В допълнение, се съдържат преходни и заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, който е обнародван в Държавен вестник, брой 66 от 2013 г. и влиза в сила от 26.07.2013 г.
§64
В §64 от Закона за подземните богатства се предвижда замяна на наименованието "министъра на регионалното развитие и благоустройството" с "министъра на регионалното развитие". Тази промяна е валидна за всички текстове в закона, като измененията са обнародвани в различни броеве на Държавен вестник от 1999 г. до 2012 г.
§117
Законът за Подземните богатства влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Също така, се предоставят преходни и заключителни разпоредби, свързани с изменения и допълнения на Закона за устройство на територията, обнародвани в ДВ, бр. 98 от 2014 г., с влизане в сила от 28.11.2014 г.
Параграф §64
В параграф §64 от Закона за подземните богатства се предвижда замяна на термина "министъра на регионалното развитие" с "министъра на регионалното развитие и благоустройството". Това изменение важи за всички текстове в закона и е част от по-широките изменения и допълнения на закона, които са публикувани в различни броеве на Държавен вестник от 1999 до 2013 година.
§117
Законът за подземните богатства влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Включени са преходни и заключителни разпоредби, свързани с измененията на Закона за забрана на химическото оръжие и контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори, обнародван през 2015 г.
§62
В Закона за подземните богатства, обнародван през 1999 г. и многократно изменян, се извършва замяна на термини. Всички упоменавания на "министъра на икономиката, енергетиката и туризма" и свързаните с него наименования се заменят с "министъра на енергетиката" и съответните термини. Тази промяна е в сила след последните изменения на закона.
§63
Параграф §63 указва, че всички процедури по Закона за подземните богатства, които са започнали преди влизането в сила на новия закон, ще бъдат довършвани от министъра на енергетиката. Тези разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, който е обнародван в Държавен вестник, брой 56 от 2015 година и влиза в сила на 24 юли 2015 година.
§28
Параграф §28 от Закона за подземните богатства определя, че издадените разрешителни и одобрени планове за управление на минни отпадъци, издадени преди влизането в сила на закона, остават в сила, ако не противоречат на новите разпоредби. Министърът на енергетиката и операторите на минни отпадъци имат 6-месечен срок за привеждане на тези разрешителни и планове в съответствие с новите разпоредби след влизането в сила на измененията в наредбата по чл. 22к.
§29
Параграф 29 от Закона за подземните богатства определя процедурата за уведомяване на кандидатите за разрешение за търсене и проучване или концесия за добив. В срок от три месеца след влизането в сила на закона, министърът на енергетиката трябва да уведоми кандидатите, по чиито заявления няма влязъл в сила акт. Кандидатите имат три месеца да потвърдят интереса си. Ако интересът не бъде потвърден в този срок, процедурата се прекратява.
§30
Параграф §30 от Закона за подземните богатства установява процедура за уведомяване на лицата, притежаващи разрешение за търсене и проучване или концесия за добив. В срок от три месеца след влизането в сила на закона, министърът на енергетиката трябва да уведоми писмено тези лица относно необходимостта от потвърждаване на интерес за сключване на договор. Лицата имат също три месеца, за да потвърдят интереса си. Ако не потвърдят в определения срок, разрешението или концесията губят правно действие.
§31
Контролът по изпълнението на договори, сключени до 24 февруари 2015 г. за търсене и проучване или за предоставяне на концесии за добив на подземни богатства, се осъществява от министъра на енергетиката, включително представителство на държавата в съдебни дела, свързани с тези договори.
§41
Законът за подземните богатства влиза в сила в едномесечен срок от обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени членове. Член 45, ал. 5 влиза в сила в 12-месечен срок от обнародването на закона. Член 191, ал. 2 - 5, чл. 192 и 193 влизат в сила от 31 януари 2019 г.
§ 156
Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключения за определени параграфи. Параграфите 4, 11, 14, 16, 20, 30, 31, 74 и § 105, т. 1 (изречение първо) и т. 2 влизат в сила от 10 октомври 2019 г. Параграфи 38 и 77 влизат в сила два месеца след обнародването на закона в "Държавен вестник". Параграфи 79 (т. 1, 2, 3, 5, 6 и 7), § 150 и 153 влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".
§49
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила 9 месеца след обнародването, и един параграф, който влиза в сила на 11 август 2006 г. Конкретно, изключенията включват параграфи 3, 4, 5, 6, 7, 8, 10-12, 15, 16, 17, 21-26, 30 и 31.
Параграф §84
Параграф §84 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за подземните богатства регламентира условията за разглеждане на заявления за концесии, подадени преди влизането в сила на закона. Кандидатите трябва да предоставят необходимите концесионни анализи, декларации и документи в срок от три месеца след уведомление от министъра на енергетиката. Министърът проверява документите в 14-дневен срок и при нередовности уведомява кандидатите за корекции. При непредставяне на изискуемите документи, правото за получаване на концесия се погасява. Министърът оценява целесъобразността и законосъобразността на концесията и внася предложение в Министерския съвет в срок до 6 месеца. Министерският съвет приема решение за предоставяне на концесия, а кандидатите заплащат концесионно плащане до подписването на договора.
§ 85
Концесионерите, които имат сключени договори за добив на подземни богатства, трябва да приведат тези договори в съответствие с новото законодателство. Те са задължени да предоставят на министъра на енергетиката декларации и документи, ако не са го направили преди влизането в сила на закона. Министърът уведомява концесионерите за това задължение в срок от три месеца, след което те имат още три месеца да предоставят необходимите документи. При неизпълнение на условията, договорите ще бъдат прекратени от Министерския съвет.
§86
Концесионерите, които имат договори за добив на подземни богатства и не са задължени да изготвят работен проект за ликвидация или рекултивация, трябва да представят такъв проект на министъра на енергетиката в срок от една година след влизането в сила на закона. При неизпълнение на това задължение, министърът може да спре договора съгласно чл. 68 от Закона за подземните богатства.
§ 87
Сключените преди влизането в сила на Закона за подземните богатства договори запазват действието си и ще се изпълняват съгласно условията, договорени в тях. Разпоредбите на новия закон относно измененията и прекратяването на договорите, както и разпоредбата на § 86, ще важат и за тези преди съществуващи договори.
§88
Параграф §88 от Закона за подземните богатства предвижда, че процедури, които са започнали и не са приключили до влизането в сила на закона, за предоставяне на разрешения за търсене и проучване или концесии за добив на подземни богатства, ще бъдат довършени по досегашния ред.
§89
Министерският съвет е задължен да приеме наредба по чл. 61, ал. 3 в срок от една година след влизането в сила на закона. Всички подзаконови нормативни актове, свързани с прилагането на закона, трябва да бъдат приведени в съответствие с него в същия срок от една година.
§90
Параграф §90 указва, че тригодишният срок за концесионни договори, които са влезли в сила преди прилагането на новия закон и по които не е започнала добивна дейност, започва да тече от момента на влизането в сила на закона.
§91
Параграф §91 от Закона за Подземните богатства позволява на концесионерите, чийто срок на концесия изтича в рамките на 6 месеца преди или до една година от влизането в сила на закона, да подадат мотивирано предложение по чл. 36, ал. 2 или 3 в срок до 6 месеца от влизането в сила на закона. Условие за това е да са изпълнени условията по съответния член към момента на подаване на заявлението.
§84
Параграф §84 постановява, че всички разрешения и концесии, издадени по Закона за подземните богатства преди влизането в сила на настоящия закон, остават валидни и в сила. Това означава, че правата, предоставени на операторите, не се отменят с новото законодателство.
Параграф §90
Законът за подземните богатства влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Концесионните анализи и обосновки трябва да съдържат редица задължителни елементи, включително правен, финансово-икономически и екологичен анализ, а също така общи изводи и препоръки. Специфичните изисквания включват информация за обекта на концесията, екологични рискове и мерки за управление на отпадъците. Изискванията за концесионните обосновки включват правна и финансова част, които трябва да бъдат подписани от авторите.
