ЗАКОН ЗА ПЛАТЕЖНИТЕ УСЛУГИ И ПЛАТЕЖНИТЕ СИСТЕМИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда изискванията и условията за дейността на доставчиците на платежни услуги, лицензиране на платежни институции и електронни пари, вписване в регистри, правата и задълженията на страните, прозрачност на таксите, условия за откриване на платежни сметки, както и надзор и разглеждане на жалби. Целта е да се осигурят ясни правила и защита на потребителите при извършване на платежни услуги.
Чл. 2
Чл. 2 от Закона за платежните услуги и платежните системи определя изключенията от приложимостта на разпоредбите на глави втора, четвърта, пета и десета за определени платежни операции. Изключенията включват операции, извършвани в наличност, чрез търговски представители, обмяна на валута, услуги за предоставяне на пари в наличност, операции с ценни книжа и услуги от доставчици на технически услуги, които не придобиват фактическа власт върху средствата. Освен това, се уточняват условията за определени платежни инструменти и операции, свързани с електронни съобщителни услуги. Доставчиците на услуги, извършващи операции по определени изключения, имат задължение да уведомяват Българската народна банка (БНБ) и да предоставят информация за извършваната дейност.
Чл. 3
Законът определя доставчиците на платежни услуги, които включват банки, дружества за електронни пари, платежни институции и други. Лица, които не са доставчици, нямат право да предоставят платежни услуги, освен в определени случаи. Доставчиците не контролират законосъобразността на сделките, свързани с платежните услуги, освен ако не е предвидено друго. Обработката на лични данни от доставчиците трябва да спазва изискванията за защита на данните, а при разследване на измами, обработката може да се извършва и без съгласие. Лица без лиценз не могат да използват термини, свързани с предоставяне на платежни услуги, освен в специфични случаи.
Чл. 4
Законът определя различни видове платежни услуги, включително внасяне и теглене на пари в наличност, изпълнение на платежни операции, издаване на платежни инструменти, и услуги по иницииране на плащане. Платежните услуги обхващат операции с директни дебити, кредитни преводи и услуги по предоставяне на информация за сметка. Законът също така регламентира лицензиране на платежни институции и регистриране на доставчици на услуги по предоставяне на информация за сметка.
Чл. 5
Платежната институция е юридическо лице, което е регистрирано в държава членка на Европейския съюз и е получило лиценз от компетентния орган на тази държава за предоставяне на платежни услуги. Лицензът се отнася до услуги, изброени в чл. 4, т. 1 - 7 от закона.
Чл. 6
Българската народна банка издава лиценз на платежни институции, които имат седалище в Република България. Извършването на дейност без такъв лиценз е забранено.
Чл. 7
Лицата, които желаят да предоставят платежни услуги, трябва да получат лиценз за извършване на дейност като платежна институция. Лицензът е задължителен преди започване на предоставянето на услуги. Платежните институции могат да предлагат само услугите, които са включени в техния лиценз.
Чл. 8
Към момента на получаване на лиценз, платежната институция трябва да разполага с начален капитал, който да отговаря на определени минимални изисквания в зависимост от предоставяните услуги. Минималните изисквания са: 40 000 лв. за услуги по чл. 4, т. 6; 100 000 лв. за услуги по чл. 4, т. 7; и 250 000 лв. за услуги по чл. 4, т. 1 - 5. Началният капитал трябва да включва елементи, посочени в Регламент (ЕС) № 575/2013.
Чл. 9
Чл. 9 от Закона за платежните услуги и платежните системи определя условията за наличие на собствен капитал, който платежните институции трябва да поддържат. Той зависи от обема на плащанията, извършени през предходната година, и се изчислява по специфични проценти в зависимост от различни диапазони на обема. Платежните институции, предоставящи различни видове услуги, имат различни коефициенти за изчисляване на необходимия капитал. БНБ може да изисква допълнителен капитал в зависимост от оценката на рисковете и вътрешния контрол на институцията. Освен това, институциите трябва да предоставят отчети за размера на собствения капитал на БНБ.
Чл. 10
Чл. 10 описва процедурата за получаване на лиценз за извършване на дейност като платежна институция. Заявителят трябва да подаде писмено заявление до БНБ, придружено от необходимите документи и декларация за достоверността на информацията. За издаването на лиценз са установени редица условия, които включват регистрация на дружеството, наличност на необходимия капитал, прозрачност на произхода на капитала, осъществяване на дейност в България, ясно определяне на предоставяните услуги, ефективно управление на рисковете и много други. Освен това, заявителят трябва да разполага с одиторско дружество и застраховка "Професионална отговорност".
Чл. 11
Чл. 11 от Закона за платежните услуги и платежните системи определя процедурата за издаване на лиценз от БНБ. В срок до три месеца от получаването на заявлението, БНБ извършва проучване на документите, представени от заявителя, за съответствие с условията за лицензиране. Ако заявлението е непълно, БНБ може да изиска допълнителни документи в срок до два месеца. След получаване на допълнителната информация, БНБ има срок от три месеца за вземане на решение относно издаването на лиценз или отказ.
Чл. 12
Българската народна банка издава лиценз за платежна институция при представяне на изискуемите документи и след оценка на условията за лицензиране. Лицензът е за неограничен срок и не може да се прехвърля. Агенцията по вписванията вписва извършваните платежни услуги след представяне на лиценза. Платежната институция трябва да спазва условията по чл. 8 - 10 през целия период на действие на лиценза.
Чл. 13
Чл. 13 от Закона за платежните услуги и платежните системи предвижда задължения на платежната институция след получаване на лиценз. Тя трябва незабавно да уведомява БНБ за всяка промяна в информацията и документите, свързани с лиценза. В случай че институцията желае да предоставя нови платежни услуги извън лицензираните, тя трябва да подаде заявление за допълване на лиценза, като се прилагат разпоредбите на чл. 10-12.
Чл. 14
Чл. 14 от Закона за платежните услуги и платежните системи определя правилата за придобиване на акции или дялове в платежна институция, лицензирана от БНБ. Физически или юридически лица трябва да получат предварително одобрение от БНБ, ако придобиването води до квалифицирано участие или надхвърля определени прагове (20, 30 или 50%). Заявленията се разглеждат в срок до два месеца, като БНБ оценява репутацията, квалификацията, финансовата стабилност и други критерии на заявителя. Одобрение може да бъде отказано, ако не са изпълнени условията. Сделките без одобрение са нищожни. Лицата, които искат да прехвърлят квалифицирано участие, също трябва да уведомят БНБ.
Чл. 14а
По член 14а от Закона за платежните услуги и платежните системи, лицата, които придобиват три или повече процента от акции или дялове в платежна институция, трябва да уведомят Българската народна банка (БНБ) в срок от 7 дни и да приложат необходимите документи. Ако уведомлението е непълно, БНБ може да поиска допълнителна информация в срок до два месеца. БНБ има правото временно да лиши акционера от право на глас или да нареди прехвърляне на акциите, ако не са представени необходимите документи или информацията е непълна или неверна, или ако лицето може да навреди на надеждността на институцията.
Чл. 15
Българската народна банка може да откаже издаването на лиценз за платежна институция при две основни обстоятелства: когато заявителят не отговаря на условията по чл. 10 от закона или когато не е представил необходимите документи, или представените документи съдържат непълна, противоречива или невярна информация. В случай на отказ, заявителят може да подаде ново заявление след 6 месеца от влизането в сила на отказа.
Чл. 16
Българската народна банка може да отнеме лиценз на платежна институция при следните обстоятелства: непостъпване в дейност в срок от 12 месеца, преустановяване на дейността за над 6 месеца, сериозни нарушения в дейността, издаване на лиценз на база неверни данни, неспазване на условията за лицензиране, недостатъчен собствен капитал или заплаха за стабилността на платежната система. След отнемането на лиценза, БНБ уведомява обществеността, и в срок от 7 дни отправя искане за заличаване на лиценза от търговския регистър. Платежната институция е задължена да предостави отчети и да изпълни вземанията към клиентите си в срок от един месец след отнемането на лиценза.
Чл. 16а
Чл. 16а от Закона за платежните услуги и платежните системи определя условията за преобразуване на платежни институции, включително чрез вливане, сливане, отделяне и разделяне. Всяко преобразуване изисква лиценз за съответните дейности, а преобразуването е възможно само след предварително разрешение от БНБ. При сливане новото дружество трябва да получи лиценз, а при отделяне и разделяне, новите дружества трябва да притежават или да получат необходимите лицензи. Преобразуването чрез промяна в правната форма е допустимо само в рамките на разрешените търговски дружества. Вливането на платежна институция в банка се извършва по реда на Закона за кредитните институции.
Чл. 17
Чл. 17 определя процедурата за уведомление на БНБ от страна на платежната институция, която желае да прекрати дейността си по предоставяне на платежни услуги. Уведомлението трябва да бъде подадено най-малко два месеца предварително и да удостоверява, че институцията е подготвила план за прекратяване на дейността, който да защити интересите на ползвателите. Планът трябва да съдържа информация за сроковете и условията за прекратяване на договори и взаимодействия с трети страни. След получаване на съгласие от БНБ, лицензът на институцията се счита за обезсилен.
Чл. 18
Чл. 18 от Закона за платежните услуги и платежните системи определя условията, при които дружество може да предоставя платежни услуги. Заявителят трябва да подаде писмено заявление до БНБ и да отговаря на редица изисквания, включително наличието на застраховка "Професионална отговорност", ясни и подробни бизнес планове, надеждни процедури за управление и контрол, както и квалифицирани управители. БНБ разглежда заявленията и може да откаже вписване при несъответствие с изискванията. В случай на нарушения или спиране на дейността, БНБ има право да заличи доставчика от регистъра.
Чл. 19
Чл. 19 от Закона за платежните услуги и платежните системи регламентира създаването на публичен регистър от Българската народна банка, в който се вписват лицензираните платежни институции и дружества за електронни пари, техните клонове и представители, доставчиците на услуги по предоставяне на информация за сметка и други доставчици. Регистърът съдържа ключова информация като номер на лиценз, единен идентификационен код, наименование, адреси на управление и информация за отнемане на лиценз. Той е публично достъпен онлайн и се актуализира редовно. БНБ носи отговорност за точността на информацията и уведомява Европейския банков орган за промените.
Чл. 20
Чл. 20 от Закона за платежните услуги и платежните системи определя допълнителните дейности, които могат да извършват платежните институции, освен основните платежни услуги. Те включват предоставяне на спомагателни услуги, дейност като оператор на платежна система и друга търговска дейност. Платежните институции трябва да уведомят БНБ преди да започнат нова дейност и в случай на извършване на друга търговска дейност, БНБ има право да изиска отделяне на дейността по предоставяне на платежни услуги в самостоятелно дружество, ако това може да засегне финансовата стабилност.
Чл. 21
Чл. 21 от Закона за платежните услуги и платежните системи определя условията, при които платежните институции могат да отпускат кредити, свързани с платежни услуги. Кредитите трябва да имат спомагателен характер, срокът за погасяване не трябва да надвишава 12 месеца, средствата не трябва да са получени от институцията за изпълнение на платежна операция, а собственият капитал на институцията трябва да е достатъчен. Преди да започнат да отпускат кредити, институциите трябва да уведомят БНБ. БНБ може да забрани отпускането на кредити, ако условията не са изпълнени. При отпускането на кредити на потребители се прилага Законът за потребителския кредит.
Чл. 22
Чл. 22 от Закона за платежните услуги и платежните системи регламентира, че платежните институции могат да поддържат платежни сметки единствено за извършване на платежни операции и да получават средства от ползватели на платежни услуги само с цел предоставяне на тези услуги. Средствата, получени от ползвателите, не се считат за влог или електронни пари и за тях не се начислява лихва.
Чл. 23
Чл. 23 определя задълженията на платежните институции относно управлението на средствата, получени от ползватели на платежни услуги. Те трябва да отделят тези средства в защитна сметка, която не може да бъде смесвана с лични средства или средства от неползватели. Защитната сметка е в лицензирана банка в ЕС и средствата в нея не подлежат на запор. При несъстоятелност, тези средства не се включват в масата на несъстоятелността. Платежните институции трябва да прилагат мерките за защита и на средства, предназначени за бъдещи операции. В допълнение, институции с договори за ваучери за храна поддържат отделна защитна сметка за средствата от тези ваучери. Българската народна банка отговаря за издаването на наредба за прилагането на чл. 23.
Чл. 24
Член 24 от Закона за платежните услуги и платежните системи определя задълженията на платежните институции относно представянето на финансови отчети на Българската народна банка (БНБ). Тези отчети трябва да отразяват финансовото състояние на институциите както поотделно, така и на консолидирана основа. БНБ издава наредба за прилагането на това задължение. Освен това, доставчиците на платежни услуги са задължени да съхраняват информация и документация, свързана с предоставените услуги, за срок от най-малко 5 години, освен ако закон не предвижда по-дълъг срок.
Чл. 25
Чл. 25 от Закона за платежните услуги и платежните системи предвижда, че годишните финансови отчети на платежните институции подлежат на независим финансов одит от регистрирано одиторско дружество. Одиторът трябва да изрази заключение относно достоверността на имущественото и финансовото състояние на институцията. Лица с материални интереси в платежната институция не могат да бъдат одитори. Платежната институция избира одитора за срок, определен от Закона за независимия финансов одит, а одиторското дружество не трябва да е санкционирано през последните три години.
Чл. 26
Чл. 26 от Закона за платежните услуги и платежните системи определя задълженията на одиторите по отношение на уведомяване на БНБ за нарушения и обстоятелства, които могат да застрашат функционирането на платежната институция. Одиторите трябва незабавно да информират БНБ за нарушения на закони и нормативни актове, ситуации, които могат да доведат до невъзможност за изпълнение на парични задължения, както и за неверни данни в отчетите. При искане от БНБ, одиторите са задължени да предоставят необходимата документация. Те не носят отговорност за нарушаване на конфиденциалността, ако информацията е предоставена добросъвестно.
Чл. 27
Чл. 27 от закона задължава банките и техните клонове в България да откриват и поддържат платежни сметки на платежните институции по обективен, недискриминационен и пропорционален начин. Това означава, че банките не могат да възпрепятстват платежните институции в предоставянето на платежни услуги. В случай на отказ за откриване на сметка, банките трябва да предоставят мотивирано становище на Българската народна банка (БНБ). Раздел IV от закона се отнася до представителите и подизпълнителите на платежна институция, лицензирана от БНБ.
Чл. 28
Чл. 28 от Закона за платежните услуги и платежните системи регламентира условията за осъществяване на дейността на платежни институции, лицензирани от БНБ. Те могат да действат пряко или чрез представител - търговец, който предоставя платежни услуги от името на институцията. Платежната институция подава заявление до БНБ за вписване на представителите си, а БНБ има срок от два месеца за вписване или отказ. Представителите не могат да започнат дейност преди вписването им. БНБ издава наредба за прилагането на този член.
Чл. 29
Чл. 29 от Закона за платежните услуги и платежните системи описва процедурата за вписване и заличаване на представител на платежна институция в регистъра на БНБ. БНБ извършва проверки на предоставената информация и документи, и може да откаже вписването при установяване на неточна или невярна информация. Представителят може да бъде заличен от регистъра, ако престане да отговаря на изискванията на закона или ако вписването е направено въз основа на невярна информация. Платежната институция е задължена да уведомява БНБ за всяка промяна в информацията и документите.
Чл. 30
Платежната институция носи отговорност за действията на своите служители, клонове, представители или подизпълнители. Представителите или клоновете трябва да информират ползвателите, че действат от името на платежната институция. При заличаване на представителя от регистъра, документите и средствата, свързани с неизплатени задължения и неприключени отношения, се предоставят на платежната институция.
Чл. 31
Чл. 31 от Закона за платежните услуги и платежните системи регламентира условията и изискванията, при които платежна институция може да възложи на подизпълнител изпълнението на оперативни функции, свързани с платежни услуги. Платежната институция е задължена да уведоми БНБ за намерението си, като предостави информация за подизпълнителя и описание на услугите. Възлагането не трябва да засяга качеството на вътрешния контрол и възможността на БНБ да следи за спазването на закона. Важни оперативни функции не могат да се възлагат, ако това би довело до съществени нарушения на законовите изисквания или финансовите показатели. Платежните институции трябва да предприемат мерки за осигуряване на спазването на закона от подизпълнителите и да уведомяват БНБ за всяка промяна в предоставената информация.
Чл. 32
Чл. 32 от Закона за платежните услуги и платежните системи регламентира условията, при които платежна институция, лицензирана в България, може да извършва дейности на територията на друга държава членка. За да започне дейност, институцията трябва да уведоми БНБ писмено за намерението си, като предостави информация за държавата, начина на извършване на дейността и вида на предоставяните услуги. БНБ има срок от един месец да изпрати уведомлението на компетентните органи на приемащата държава. Платежната институция може да започне дейност след вписване в регистъра на БНБ, а БНБ може да заличи представителя или клона при констатирани нарушения или на основата на неверни сведения.
Чл. 33
Чл. 33 от Закона за платежните услуги и платежните системи описва процедурата, по която платежни институции, лицензирани в други държави членки, могат да извършват дейност на територията на Република България. Българската народна банка (БНБ) оценява уведомления от компетентни органи на държави членки и може да изисква документи и информация, свързани с потенциални рискове от изпиране на пари или финансиране на тероризма. Платежните институции могат да започнат дейност след уведомление и вписване в регистъра на БНБ. БНБ сътрудничи с органите на други държави, обменя информация и може да извършва проверки на място. При нарушения, БНБ взема мерки и уведомява компетентните органи на страната по произход. В извънредни ситуации, БНБ може да предприема спешни надзорни мерки, които се прекратяват след отстраняване на заплахите.
Чл. 34
Чл. 34 определя електронните пари като парична стойност, съхранявана в електронна форма, която се издава при получаване на средства с цел извършване на платежни операции. Издатели на електронни пари могат да бъдат банки, лицензирани дружества за електронни пари и централни банки, когато не действат в качеството си на органи на паричната политика. Лица, които не са издатели на електронни пари, нямат право да ги издават, с изключение на определени случаи. Електронните пари се съхраняват по сметка за електронни пари, а разпоредбите на глава не важат за определени инструменти и платежни операции.
Чл. 35
Чл. 35 регламентира издаването и обратно изкупуване на електронни пари от издателите. Издателите издават електронни пари по номинална стойност и могат да изкупуват обратно паричната стойност на електронните пари по всяко време. Договорът между издателя и държателя на електронни пари трябва ясно да посочва условията за обратно изкупуване и свързаните такси. Такси могат да се начисляват само при определени условия, посочени в договора. Държателят на електронни пари има право да поиска обратно изкупуване на част или цялата стойност на електронните пари. Правата на обратно изкупуване за различни от потребители лица се уреждат с договора между тях и издателите на електронни пари.
Чл. 36
Дружествата за електронни пари са юридически лица, които трябва да получат лиценз за издаване на електронни пари. Лицата, които желаят да издават електронни пари, трябва да получат такъв лиценз преди да започнат дейността си. Лицензът може да бъде издаден, отказан или отнет в зависимост от спазването на установените условия.
Чл. 37
Българската народна банка издава лиценз за дейност като дружество за електронни пари на заявители със седалище в Република България. Издаването, отказът, отнемането на лиценза и прекратяването на дейността се регулират от разпоредбите на чл. 10-13, 15-17 и 19, ал. 2 и 5 от закона. Лицензът за платежна институция се обезсилва при издаване на лиценз за дружество за електронни пари. Ако заявителят желае да продължи да предоставя платежни услуги, трябва да уведоми БНБ при подаване на заявлението. Документите за издаване на лиценза се определят с наредба на БНБ.
Чл. 38
Дружествата за електронни пари, при получаване на лиценза, трябва да разполагат с начален капитал в размер на не по-малко от 700 000 лв. Този капитал трябва да включва елементи, посочени в чл. 26, параграф 1, букви "а" - "д" от Регламент (ЕС) № 575/2013.
Чл. 39
Чл. 39 от Закона за платежните услуги и платежните системи определя изискванията за собствен капитал на дружествата за електронни пари. Собственият капитал не може да бъде по-малък от определените стойности, а дружествата са задължени да предоставят отчети на БНБ. Размерът на капитала е свързан с издаването на електронни пари и трябва да представлява 2% от средната стойност на издадените електронни пари в обращение. БНБ има право да изисква капитал, надвишаващ стандартните изисквания, в зависимост от оценка на рисковете и вътрешния контрол на дружествата.
Чл. 40
Дружествата за електронни пари не могат да приемат влогове или възстановими средства, а получените средства от потребителите се обменят незабавно за електронни пари, които не се считат за влог. Издателите на електронни пари не могат да начисляват лихви или да предлагат ползи, свързани с времето на съхранение на електронните пари. За счетоводството и одиторите на тези дружества се прилагат специфични членове от закона.
Чл. 41
Чл. 41 от Закона за платежните услуги и платежните системи регламентира защитата на средства, получени в замяна на издадени електронни пари. Дружествата за електронни пари трябва да прилагат защитни мерки за тези средства, освен когато са получени чрез платежен инструмент, който не подлежи на защита, докато не бъдат заверени по платежната сметка. Всяка съществена промяна в мерките за защита трябва да бъде предварително уведомена на БНБ. Новите разпоредби от 2023 г. предвиждат отделна защитна сметка за средства на оператори на ваучери за храна.
Чл. 42
Чл. 42 от Закона за платежните услуги и платежните системи определя дейностите, които дружествата за електронни пари могат да извършват. Те включват предоставяне на платежни услуги, предоставяне на кредит, свързан с платежни услуги, оперативни и спомагателни услуги, дейност като оператор на платежна система и други дейности при спазване на нормативните изисквания. Дружествата трябва да уведомят БНБ преди да започнат съответната дейност и да предоставят информация за платежните услуги и застраховка за отговорност. Кредитите не могат да се предоставят от средства, получени в замяна на електронни пари. БНБ може да изиска отделяне на дейността по издаване на електронни пари, ако е необходимо за финансовата стабилност.
Чл. 43
Чл. 43 от Закона за платежните услуги и платежните системи регламентира дейността на дружествата за електронни пари. Според чл. 43, дружествата не могат да издават електронни пари чрез представители, но могат да разпространяват и изкупуват обратно електронни пари чрез търговци, действащи от тяхно име. За представителите и подизпълнителите на дружествата се прилагат специфични правила от чл. 28-31. Лицензирани дружества за електронни пари в България могат да извършват дейност и в други държави членки, както и обратното, при спазване на установените процедури. В случай на промени, БНБ уведомява компетентните органи на приемащата държава.
Чл. 44
Чл. 44 от Закона за платежните услуги и платежните системи предвижда, че за условията за придобиване, прехвърляне или намаление на квалифицирано дялово участие в дружество за електронни пари се прилагат разпоредбите на чл. 14. Това включва придобиването на три или повече от три на сто от акции или дялове, както и права на глас, свързани с тях.
Чл. 44а
Чл. 44а от Закона за платежните услуги и платежните системи предвижда, че за придобиването на три или повече от три на сто от акции или права на глас в дружество за електронни пари се прилагат разпоредбите на чл. 14а. Тази разпоредба е в сила от 14.02.2020 г.
Чл. 45
Чл. 45 от Закона за платежните услуги и платежните системи задължава банките и техните клонове да откриват и поддържат платежни сметки на дружествата за електронни пари по обективен и недискриминационен начин. Този подход не трябва да възпрепятства предоставянето на платежни услуги от страна на дружествата. В случай на отказ за откриване на сметка, банката е длъжна да предостави мотивирано становище на Българската народна банка (БНБ).
Чл. 46
Чл. 46 от Закона за платежните услуги и платежните системи определя приложимостта на разпоредбите за различни видове платежни операции, включително еднократни и рамкови договори. Разпоредбите се прилагат за платежни операции в валута на държава членка на ЕС, когато и двата доставчика на платежни услуги са на територията на ЕС. Те се прилагат и за операции в друга валута, ако част от операцията се извършва в ЕС. Изключения от приложимостта на разпоредбите са предвидени, когато ползвателят не е потребител и страните могат да договорят частично или напълно освобождаване от изискванията.
Чл. 47
Доставчиците на платежни услуги са задължени да предоставят на потребителите брошурата на Европейската комисия относно правата на потребителите при използването на платежни услуги. Тази информация трябва да бъде достъпна на техните интернет страници и на хартиен носител в офисите им. Българската народна банка също публикува тази брошура на своя сайт. За лицата с увреждания информацията трябва да бъде предоставена по разбираем и достъпен начин.
Чл. 48
Чл. 48 от Закона за платежните услуги и платежните системи предвижда специални условия за платежни инструменти и електронни пари, когато се използват за операции, не надвишаващи 60 лв. или с лимит от 300 лв. Доставчикът на платежни услуги не е задължен да предоставя информация по определени членове от закона, а само основна информация за услугата. Също така, не е задължен да предлага промени в условията на рамковия договор и след извършване на операцията, предоставя ограничена информация за нея. В случай на технически затруднения, доставчикът осигурява на платеца възможност за проверка на наличните средства.
Чл. 49
Доставчикът на платежни услуги не може да начислява такси за предоставяне на информация, изискуема по закон. Страните по договор могат да договорят заплащане на такси за допълнителна информация или информация на по-кратки периоди, като в тези случаи таксите трябва да са адекватни на действителните разходи на доставчика.
Чл. 50
Чл. 50 от Закона за платежните услуги и платежните системи регламентира условията за извършване на плащания. Плащанията се осъществяват в уговорената между страните валута. При предлагане на услуга за обмяна на валута, страната, предлагаща услугата, е задължена да предостави предварителна информация за таксите, комисионите и обменния курс. Платецът приема услугата на базата на предоставената информация. Определя се, че валутата на платежната операция е тази, в която платецът е наредил или е дал съгласие за извършване на операцията.
Чл. 51
Член 51 от Закона за платежните услуги и платежните системи регламентира задължението на получателя на плащане и доставчика на платежни услуги да информират платеца за такси или отстъпки, свързани с използването на платежен инструмент, преди началото на платежната операция. Платецът дължи заплащане на таксите само ако е получил информация за техния размер преди операцията.
Чл. 52
Доставчикът на платежни услуги е задължен да докаже, че е спазил изискванията за предоставяне на информация, установени в закона. Това означава, че той носи доказателствена тежест в случай на спорове относно предоставената информация.
Чл. 53
Член 53 от Закона за платежните услуги и платежните системи регулира еднократните платежни операции, които не са обект на рамков договор. При предаване на платежно нареждане чрез инструмент, свързан с рамков договор, доставчикът на платежни услуги не е задължен да предоставя информация, която вече е била предоставена от друг доставчик или която ще бъде предоставена по рамковия договор.
Чл. 54
Чл. 54 от Закона за платежните услуги и платежните системи определя задълженията на доставчиците на платежни услуги да предоставят предварителна информация на ползвателите преди сключване на договор или извършване на платежна операция. Информацията включва вид и характеристики на необходимата информация от ползвателя, максимален срок за изпълнение на услугата, такси и комисиони, обменни курсове и срок за връщане на непотърсени средства. Доставчиците на услуги по иницииране на плащане трябва да предоставят допълнителна информация за контакт, а всичко това трябва да бъде представено на ясен и достъпен език. Ползвателят може да поиска информацията и на хартиен носител. При дистанционно сключване на договор, задълженията на доставчика се изпълняват незабавно след операцията. Допълнителна информация може да бъде предоставена при необходимост.
Чл. 55
Чл. 55 от Закона за платежните услуги и платежните системи предвижда, че при иницииране на плащане чрез доставчик на услуги по иницииране на плащане, той е задължен незабавно да предостави на платеца и, при необходимост, на получателя информация относно успешното иницииране на плащането. Тази информация включва потвърждение за инициирането, регистрационен номер на операцията, стойността на платежната операция и, ако е приложимо, таксите за услугата.
Чл. 56
Член 56 от Закона за платежните услуги и платежните системи гласи, че когато плащането се инициира чрез подаване на платежно нареждане от доставчик на услуги по иницииране на плащане, този доставчик трябва да предостави на доставчика на платежни услуги, който обслужва сметката на платеца, регистрационния номер на платежната операция. Това е важно за проследяването и обработката на плащанията.
Чл. 57
След получаване на платежното нареждане, доставчикът на платежни услуги е длъжен незабавно да предостави на платеца информация относно платежната операция. Тази информация включва регистрационния номер на операцията, стойността на операцията в съответната валута, размерите на таксите и комисионите, обменния курс при необходимост, и датата на получаване на нареждането. Допълнителни изисквания за информацията са посочени в чл. 54, ал. 3 и 4.
Чл. 58
След изпълнението на платежната операция, доставчикът на платежни услуги на получателя е задължен да предостави информация относно регистрационния номер на операцията, стойността й, размера на таксите и комисионите, обменния курс (ако е приложимо) и вальора на заверяване на сметката на получателя. Тази информация трябва да бъде предоставена по достъпен начин.
Чл. 59
Чл. 59 от Закона за платежните услуги и платежните системи определя приложимостта на раздела за платежни операции, които са предмет на рамков договор. Рамковият договор е договор, който урежда бъдещото изпълнение на отделни или поредица от платежни операции, включва задължения и условия за откриване и водене на платежна сметка и съдържа предварителна информация, посочена в чл. 60.
Чл. 60
Чл. 60 от Закона за платежните услуги и платежните системи изисква доставчиците на платежни услуги да предоставят предварителна информация на ползвателите, преди те да бъдат обвързани с рамков договор. Информацията трябва да включва данни за доставчика, описание на услугите, такси, реда за комуникация, защитни мерки, условия за изменение и прекратяване на договора, както и информация за правна защита. Целта е да се осигури прозрачност и защита на правата на ползвателите.
Чл. 61
Чл. 61 от Закона за платежните услуги и платежните системи определя изискванията за предоставяне на информация на ползвателя на платежни услуги. Информацията трябва да бъде на разбираем текст и на официалния език на съответната държава членка или на уговорен език между страните. При сключване на рамков договор чрез дистанционни средства, доставчикът на услуги е длъжен да изпълни задълженията си незабавно, ако не може да спази предходните изисквания. Доставчикът може да предостави проект на рамковия договор, който съдържа необходимата информация. Ползвателят има право да поиска условията на договора и предварителната информация по всяко време на хартиен или друг дълготраен носител.
Чл. 62
Чл. 62 от Закона за платежните услуги и платежните системи предвижда, че доставчикът на платежни услуги трябва да предостави на ползвателя предварително информация за всички промени в рамковия договор, най-малко два месеца преди влизането им в сила. Ползвателят може да приеме или отхвърли тези изменения. Доставчикът може да счита, че ползвателят е приел промените, освен ако последният не уведоми за противното. Промените в лихвени проценти и обменни курсове могат да влязат в сила незабавно, ако са основани на референтни ставки и са посочени в предварителната информация. Ползвателят трябва да бъде информиран за промените при първа възможност. Изменения, които са в полза на ползвателя, се прилагат без предварително уведомление. Разширяване на обхвата на услугите може да се осъществи по взаимно съгласие, без да се спазва двумесечният срок.
Чл. 63
Ползвателят на платежни услуги има право да прекрати рамковия договор по всяко време, с предизвестие до един месец, освен ако не е уговорено друго. При прекратяване на договор, действащ повече от 6 месеца, не се дължат такси. Таксите за прекратяване при по-кратки договори трябва да отразяват действителните разходи на доставчика. Доставчикът може да прекрати безсрочен договор с предизвестие от два месеца. При прекратяване ползвателят плаща такси пропорционално на изтеклия срок, а предварително платените такси се възстановяват. Правилата не важат при прекратяване поради неизпълнение на задължения.
Чл. 64
Когато платецът поиска изпълнение на отделна платежна операция по рамков договор, доставчикът на платежни услуги е задължен да предостави изрична информация. Тази информация включва максималния срок за изпълнение на операцията, както и таксите и комисионите, които платецът дължи. При наличие на такси, доставчикът трябва да представи информацията по вид и стойност.
Чл. 65
Чл. 65 на Закона за платежните услуги и платежните системи регламентира задълженията на доставчика на платежни услуги да предоставя информация на платеца след извършване на платежна операция. След задължаване на сметката или получаване на платежното нареждане, доставчикът трябва незабавно да предостави информация относно регистрационния номер на операцията, стойността в съответната валута, дължимите такси и лихви, обменния курс и датата на задължаване. Освен това, рамковият договор трябва да предвижда платецът да може да поиска подобна информация поне веднъж месечно безплатно.
Чл. 66
След изпълнението на платежна операция, доставчикът на платежни услуги е задължен да предостави на получателя информация, включваща регистрационен номер, стойност на операцията, такси и лихви, обменен курс и вальора на сметката. Информацията трябва да бъде предоставяна поне веднъж месечно безплатно и в удобен за съхранение формат.
Чл. 67
Законът за платежните услуги и платежните системи определя изискванията за платежни операции, които се прилагат за операции в валута на държава членка на ЕС, когато доставчиците на услуги са на територията на ЕС. Изискванията се разширяват и за операции в различни валути, при определени условия. Когато ползвателят не е потребител, е възможно да се договорят изключения от определени членове на закона. Българската народна банка има правомощия да определя условията за откриване на сметки и изпълнение на операции, включително освобождаване от задължения за идентификация.
Чл. 68
Доставчикът на платежни услуги не може да начислява такси за изпълнение на информационни задължения, освен ако не е предвидено друго. Таксите за платежни операции в ЕС се заплащат от получателя и платеца на съответните им доставчици. Получателят не може да изисква такси за използването на платежни инструменти, свързани с карти, и за услуги, регулирани от Регламент (ЕС) № 260/2012. Всички такси трябва да отразяват действителните разходи на доставчика. Доставчикът начислява еднакви такси за презгранични плащания в евро и за плащания в левове с еднаква стойност.
Чл. 69
Чл. 69 от Закона за платежните услуги и платежните системи определя условията, при които доставчиците на платежни услуги могат да уговорят с ползвателите на платежни услуги изключения от определени разпоредби на закона, касаещи платежни инструменти и електронни пари. Това се отнася за инструменти, използвани за отделни платежни операции до 60 лв. или с лимит на плащанията до 300 лв. В допълнение, разпоредбите на Регламент (ЕС) 2015/847 могат да не се прилагат при определени условия за налични парични преводи до 300 лв. в България.
Чл. 69а
Доставчиците на платежни услуги са задължени да обозначават платежните сметки с международен номер на банкова сметка (IBAN). Това обозначение трябва да е в съответствие с изискванията на наредба на БНБ и се прилага за сметки, които се използват за извършване на платежни операции, включително кредитни преводи и директен дебит, между различни доставчици на платежни услуги.
Чл. 70
Платежната операция е разрешена, ако платецът е наредил или е дал съгласие за нея. Съгласието може да бъде дадено преди или след изпълнението на операцията, в зависимост от уговорките между платеца и доставчика на платежни услуги. Платецът може да оттегли съгласието си по всяко време, но не по-късно от момента, в който операцията е станала неотменима. При оттегляне на съгласието за поредица от операции, всички бъдещи операции се считат за неразрешени.
Чл. 71
Чл. 71 от Закона за платежните услуги и платежните системи регламентира условията, при които доставчикът на платежни услуги, обслужващ сметка, е задължен да потвърди наличието на средства по сметката на платеца при искане от доставчик на платежни услуги, който издава платежни инструменти, свързани с карти. Потвърждението е допустимо само при наличието на изрично съгласие от платеца и е ограничено до положителен или отрицателен отговор, без предоставяне на извлечение от сметката. Потвърждението не може да се използва за блокиране на средства и не се прилага за операции с електронни пари.
Чл. 72
Чл. 72 от Закона за платежните услуги и платежните системи регламентира условията, при които доставчик на услуги по иницииране на плащане може да предоставя услуги на платеца. Доставчикът трябва да осигури достъп до онлайн платежна сметка и да гарантира правото на платеца да използва услугата. Освен това, доставчикът не държи средства на платеца, защитава сигурността на личните данни и не съхранява чувствителни данни за плащанията. Доставчикът на платежни услуги, обслужващ сметката, също има задължения за сигурна връзка и предоставяне на информация. Услугите могат да се предоставят и без договор между страните.
Чл. 73
Чл. 73 от Закона за платежните услуги и платежните системи определя правата и задълженията на ползвателите и доставчиците на платежни услуги. Ползвателят има право да използва услуги само при наличието на онлайн достъп до платежната сметка. Доставчикът на услуги е длъжен да осигури сигурност на персонализираните средства и да удостоверява идентичността си. Освен това, той не трябва да изисква чувствителни данни и да използва информацията само за целите на предоставяне на исканата услуга. Доставчикът на платежни услуги трябва да осигури равнопоставеност при обработка на исканията за данни.
Чл. 74
Чл. 74 от Закона за платежните услуги и платежните системи регламентира условията, при които доставчикът на платежни услуги може да блокира платежен инструмент и да откаже достъп до платежна сметка. Блокирането може да се извърши по обективни причини, като сигурност, съмнение за неразрешена употреба или риск от неизпълнение на задължения. Доставчикът е задължен да информира платеца за блокирането и причините за него, освен в случаи на сигурност. След отпадане на причините, доставчикът трябва да деблокира или замени платежния инструмент. При отказ на достъп до платежна сметка, доставчикът също трябва да информира платеца за причините и да позволи достъп след отпадане на основанията. Доставчикът уведомява БНБ за съответните случаи.
Чл. 75
Ползвателят на платежни услуги е задължен да използва платежния инструмент в съответствие с условията за неговото издаване и използване, да уведомява незабавно доставчика за загуба, кражба или неразрешена употреба на инструмента, и да предприема разумни действия за запазване на персонализираните средства за сигурност, без да записва или съхранява информация за тях заедно с платежния инструмент.
Чл. 76
Доставчикът на платежни услуги, който издава платежен инструмент, има задължения да осигури сигурността на персонализираните средства, да не изпраща не поискани инструменти, да съхранява информация за операциите за 5 години, да приема уведомления по всяко време, да предоставя доказателства за уведомления при поискване, да осигурява безплатно уведомление, да предотвратява неправомерно използване след уведомление и да спазва изискванията на закона. Освен това, доставчикът носи риска от неправомерно използване при изпращане на инструменти и персонализирани средства.
Чл. 77
Доставчикът на платежни услуги е задължен да коригира неразрешени или неточно изпълнени платежни операции, ако ползвателят ги е уведомил без неоснователно забавяне след като е узнал за тях, но не по-късно от 13 месеца от датата на задължаване на сметката. Ползвателят се счита, че е узнал за операцията с получаването на информацията от доставчика. Срокът не важи, ако доставчикът не е предоставил необходимата информация за операцията. Коригирането на операции, свързани с услуги по иницииране на плащане, се извършва от доставчика на платежни услуги, обслужващ сметката.
Чл. 78
Съгласно Чл. 78 от Закона за платежните услуги и платежните системи, когато ползвателят твърди, че не е разрешавал изпълнението на платежна операция или че е налице неточно изпълнение, доставчикът на платежната услуга носи доказателствената тежест. Той трябва да докаже автентичността на операцията, нейното точно регистриране и че не е имало техническа повреда или недостатък. В случай на участие на доставчик на услуги по иницииране на плащане, той също носи доказателствената тежест. Установяването на автентичността включва проверка на правомерното използване на платежния инструмент. Регистрираното използване на платежния инструмент не е достатъчно доказателство за разрешаване на операцията от платеца, а доставчикът трябва да представи доказателства за измама или груба небрежност от страна на ползвателя.
Чл. 79
В случай на неразрешена платежна операция, доставчикът на платежни услуги е задължен да възстанови незабавно стойността на операцията на платеца, не по-късно от края на следващия работен ден, освен ако има съмнения за измама. Доставчикът на услугите по иницииране на плащане също носи отговорност за възстановяване на средствата и обезщетяване на доставчика на платежни услуги. Доказателствената тежест за автентичността на операцията лежи на доставчика на услугите по иницииране на плащане. Тези разпоредби важат и за електронни пари, освен ако доставчикът не може да блокира съответната платежна сметка.
Чл. 80
Чл. 80 от Закона за платежните услуги и платежните системи определя условията, при които платецът може да понесе загуби от неразрешени платежни операции, произтичащи от изгубен, откраднат или незаконно присвоен платежен инструмент. Максималният размер на загубите, които платецът може да понесе, е договорен между доставчика на платежни услуги и ползвателя, но не повече от 100 лв. Платецът не носи загуби, ако не е могъл да установи загубата преди плащането, освен в случай на измама. Платецът носи всички загуби, причинени от измама или груба небрежност. При недостатъчно установяване на идентичността на клиента от доставчика, платецът не носи загуби, освен при измама. След уведомление за изгубен или откраднат инструмент, платецът не понася имуществени вреди, освен при измама. Доставчикът на платежни услуги носи отговорност, ако не осигури подходящи начини за уведомление.
Чл. 81
Член 81 от Закона за платежните услуги и платежните системи урежда условията при които доставчикът на платежни услуги може да блокира средства по платежната сметка на платеца, когато платежната операция е инициирана от получателя или чрез него. Блокирането е позволено само ако платецът е дал съгласие за блокиране на точен размер на средства. След получаване на информация за точния размер на сумата, доставчикът е задължен да освободи блокираните средства незабавно след получаване на платежното нареждане.
Чл. 82
Платецът има право да поиска възстановяване на цялата сума по изпълнена платежна операция, ако не е посочена точната стойност на операцията и тя надвишава очакваната стойност. Искането трябва да се отправи в срок до 56 дни след задължаването на сметката. Доставчикът на платежни услуги е длъжен да възстанови сумата в срок до 10 работни дни или да откаже с посочване на основанията. Възстановяването включва цялата сума, а валорът е не по-късно от датата на задължаване на сметката. Платецът не може да се позовава на валутна обмяна, когато е приложен уговореният курс. Възможно е да се уговори, че платецът няма право на възстановяване, ако е дал съгласие за операцията с предварителна информация. При директни дебити платецът има право на безусловно възстановяване.
Чл. 83
Чл. 83 от Закона за платежните услуги и платежните системи определя, че моментът на получаване на платежното нареждане е, когато доставчикът на платежни услуги на платеца получи нареждането по уговорения ред. Сметката на платеца не се задължава преди това. Ако получаването е в неработен ден, нареждането се счита за получено на следващия работен ден. Доставчикът може да определи краен срок в рамките на работния ден, след който нареждането се счита за получено на следващия ден. При уговорка между ползвателя и доставчика за изпълнение на нареждането на определен ден, този ден се счита за момент на получаване, а при неработен ден - следващият работен ден.
Чл. 84
Когато доставчикът на платежни услуги откаже изпълнението на платежно нареждане, той е задължен да уведоми ползвателя за отказа, причините за него и процедурата за поправяне на грешките. Уведомлението трябва да бъде предоставено по договорен начин и в срок. Доставчикът може да начисли такса за уведомление, ако отказът е обоснован. При наличие на условия в рамковия договор, доставчикът не може да откаже изпълнението на разрешено платежно нареждане, освен при наличие на законово ограничение. Отказаното платежно нареждане се счита за неполучено.
Чл. 85
Ползвателят на платежни услуги не може да отменя платежното нареждане след получаването му от доставчика на услугите. При иницииране на плащане от доставчика или получателя, отменянето е невъзможно след даване на съгласие. Ползвателят може да отмени нареждане до края на работния ден преди уговорения ден в определени случаи. След изтичане на сроковете, отменянето е възможно само със съгласие на доставчика и получателя. Доставчикът може да начисли такса за отменяне, ако това е предвидено в договора.
Чл. 86
Доставчиците на платежни услуги са задължени да преведат сумата по платежната операция в пълен размер, без удръжки на такси. Не се допускат частични преводи. Получателят може да договори удържане на такси, но те трябва да бъдат посочени отделно от сумата на операцията. В случай на неразрешени удръжки, доставчикът на платеца трябва да осигури получаването на цялата сума от получателя.
Чл. 87
Чл. 87 от Закона за платежните услуги и платежните системи определя сроковете за изпълнение на платежни операции в левове и евро, включително при обмяна на валута. Доставчикът на платежни услуги на платеца трябва да завери сметката на получателя до края на следващия работен ден след получаване на нареждането, с възможност за удължаване при хартиени нареждания. При операции в левове между доставчици в платежни системи, заверяването става в същия работен ден. Доставчиците на услуги трябва да информират за работното време за приемане на нареждания. При липса на сметка на получателя, средствата се осигуряват в сроковете по предходните алинеи. При внасяне на пари в наличност, сумата се осигурява незабавно за потребители и на следващия работен ден за непотребители.
Чл. 88
Сроковете за изпълнение на платежни операции, различни от посочените в чл. 87, ал. 1, следват правилата на чл. 87, освен ако не е уговорено друго между ползвателя и доставчика на платежни услуги. За операции в рамките на ЕС, сроковете не могат да надвишават 4 работни дни след получаване на нареждането.
Чл. 89
Чл. 89 от Закона за платежните услуги и платежните системи определя правилата за вальора на заверяване на платежната сметка на получателя и задължаването на платежната сметка на платеца. Вальорът за заверяване на сметката на получателя трябва да бъде не по-късно от работния ден, в който е извършена операцията. Получателят трябва да има достъп до сумата незабавно след заверяването на сметката, освен в случаи на обмяна на валута. Задължаването на сметката на платеца става не по-рано от момента на извършване на операцията.
Чл. 90
Чл. 90 от Закона за платежните услуги и платежните системи регулира отговорността на доставчиците на платежни услуги при изпълнение на платежни нареждания. Според текста, когато нареждането е изпълнено с правилен уникален идентификатор, то се счита за точно изпълнено. Доставчикът не носи отговорност при неточен идентификатор от ползвателя. При неизпълнение поради невалиден идентификатор, сумата се възстановява на наредителя на следващия работен ден. Доставчикът е длъжен да положи усилия за възстановяване, и може да начисли такса, ако е уговорено. При невъзможност за възстановяване, доставчикът предоставя информация за процедурата. Отговорността за изпълнението остава свързана с уникалния идентификатор, а структурата на IBAN се определя с наредба на БНБ.
Чл. 91
Чл. 91 от Закона за платежните услуги и платежните системи определя отговорностите на доставчиците на платежни услуги при изпълнение на платежни операции. Доставчикът на платежни услуги на платеца носи отговорност за точното изпълнение на операцията, освен ако докаже, че доставчикът на получателя е получил сумата в установения срок. При неизпълнение или неточно изпълнение, доставчикът на платеца трябва да възстанови сумата и да коригира сметката на платеца. Доставчикът на получателя също носи отговорност за бързо осигуряване на сумата и заверяване на сметката. В случай на забавяне, той трябва да завери сметката на получателя с вальор, равен на датата на точно изпълнение. При неизпълнение, доставчикът на платеца е задължен да проследи операцията и да информира платеца без допълнителни такси.
Чл. 92
Доставчикът на платежни услуги на получателя носи отговорност за точното предаване на платежното нареждане и за изпълнението на платежната операция. В случай на забавено предаване, сумата по операцията трябва да бъде заверена на сметката на получателя не по-късно от датата, на която би била заверена, ако операцията е била изпълнена без забава. При неизпълнена или неточно изпълнена операция, доставчикът на платежни услуги на платеца възстановява сумата на платеца, освен ако не докаже, че доставчикът на платежни услуги на получателя е получил сумата. Доставчикът на платежни услуги на получателя трябва да предприеме действия за проследяване на платежната операция при искане от получателя, без да начислява такси.
Чл. 93
Доставчиците на платежни услуги са отговорни за възстановяване на платените такси и начислените лихви на ползвателите при неизпълнение или неточно изпълнение на платежна операция. Ползвателите имат право на обезщетение за всички претърпени вреди, съгласно договора с доставчика.
Чл. 94
Член 94 от Закона за платежните услуги и платежните системи урежда правата и задълженията на доставчиците на платежни услуги при неизпълнение или неточно изпълнение на платежно нареждане. Доставчикът на платежни услуги, обслужващ сметката, е задължен да възстанови сумата на платеца и да коригира сметката му, ако операцията не е изпълнена правилно. Доставчикът на услуги по иницииране на плащане носи доказателствена тежест за получаването на нареждането и автентичността на операцията. При отговорност за неизпълнение, той е задължен да обезщети доставчика на платежни услуги за вредите и възстановените суми.
Чл. 95
Когато доставчик на платежни услуги носи отговорност за неизпълнение или неточно изпълнение на платежна операция, той може да поиска обезщетение от друг доставчик или посредник, който е причинил вредите. Това включва обезщетение за всички претърпени вреди, както и допълнителни суми, уговорени в споразумения между страните.
Чл. 96
Чл. 96 от Закона за платежните услуги и платежните системи определя отговорността на доставчика на платежни услуги на платеца в случай на неточно или неразрешено изпълнение на платежна операция. При установяване на грешка, доставчикът на услуги може да поиска коригиращ превод от доставчика на услуги на получателя в срок до 5 работни дни след възстановяване на сумата на платеца. Ако не бъде извършен коригиращ превод в указания срок, отношенията между страните се уреждат по общия ред. Българската народна банка определя условията и реда за извършване на коригиращи преводи.
Чл. 97
Чл. 97 от Закона за платежните услуги и платежните системи определя, че отговорността не се носи при извънредни и непредвидени обстоятелства, които са извън контрола на страната, която се позовава на тях. Това важи и за случаи, когато доставчикът на платежни услуги е изпълнявал нормативно установено задължение съгласно законодателството на Европейския съюз или на държава членка.
Чл. 98
Доставчиците на платежни услуги са задължени да внедрят ефективни мерки и механизми за управление на операционните рискове, включително рисковете, свързани със сигурността. Те трябва да установят процедури за управление на инциденти и да класифицират значими операционни инциденти. Лицензираните от БНБ доставчици трябва да предоставят актуализирана оценка на операционните рискове и адекватността на мерките за ограничаване на рисковете.
Чл. 99
Доставчиците на платежни услуги, лицензирани от БНБ, трябва незабавно да уведомят БНБ за значими операционни или сигурностни инциденти. При инциденти, засягащи финансовите интереси на ползвателите, те също трябва да уведомят клиентите си и да предприемат мерки за ограничаване на негативните последици. БНБ уведомява ЕБО и ЕЦБ за инцидентите и предоставя статистически данни за измами, свързани с плащанията. БНБ издава наредба за прилагането на чл. 98 и на този член.
Чл. 100
Член 100 от Закона за платежните услуги и платежните системи предвижда задълбочено установяване на идентичността на платеца при определени условия, като достъп до платежна сметка онлайн или иницииране на електронна платежна операция. Доставчиците на платежни услуги трябва да прилагат мерки за сигурност и да защитават личните данни на ползвателите. Задълбоченото установяване на идентичността включва използване на два или повече независими елементи, които гарантират надеждност и защита на данните. Възможни са изключения от тези изисквания при определени условия, които изискват уведомление до Българската народна банка.
Чл. 101
Чл. 101 от Закона за платежните услуги и платежните системи определя приложимостта на разпоредбите за платежните сметки, които позволяват на потребителите да извършват внасяне на средства, теглене на пари в наличност и изпълнение на платежни операции, включително кредитни преводи. Разпоредбите на раздел IV се отнасят само за банки, лицензирани от БНБ, а раздели II и III се прилагат за всички доставчици на платежни услуги, лицензирани от БНБ.
Чл. 102
Член 102 от Закона за платежните услуги и платежните системи предвижда, че Българската народна банка е задължена да приеме наредба, в която да бъде посочен списък на най-представителните услуги, свързани с платежна сметка. Този списък ще включва както национални, така и стандартизирани термини на равнището на Европейския съюз. Услугите, включени в списъка, са тези, които потребителите най-често използват и/или които генерират най-значителни разходи за тях.
Чл. 103
Член 103 от Закона за платежните услуги и платежните системи определя изискванията за предоставяне на документ с информация за таксите, който доставчикът на платежни услуги трябва да предостави на потребителя преди сключване на договор за платежна сметка. Документът трябва да е ясен, четлив и да съдържа точна информация за таксите, изразени в уговорена валута. Той трябва да е на български или уговорен език и да бъде озаглавен "Документ с информация за таксите". В случай на пакетни услуги, документът трябва да посочва таксата за пакета и допълнителните такси за услуги извън него. Форматът на документа е стандартизиран и включва общ символ, определен от Европейската комисия в съответствие с Директива 2014/92/ЕС.
Чл. 104
Доставчиците на платежни услуги са задължени да предоставят на потребителите речник, който включва стандартизирани термини и определения. Речникът трябва да бъде съставен на ясен и недвусмислен език, без използването на технически термини, за да не бъде подвеждащ.
Чл. 105
Доставчиците на платежни услуги трябва да предоставят информация за таксите и речник на потребителите по всяко време, осигурявайки лесен достъп дори за лица, които не са клиенти. Документите трябва да са налични на място и онлайн. По искане на потребителя, информацията се предоставя безплатно на хартиен или друг дълготраен носител. Документът с информация за таксите може да бъде комбиниран с друга информация, изисквана от законодателството на ЕС или българското законодателство.
Чл. 106
Доставчиците на платежни услуги са задължени да предоставят на потребителите безплатен отчет поне веднъж годишно, който включва информация за начислените такси и, ако е приложимо, лихвени проценти за овърдрафт и кредит по платежната сметка. Отчетът трябва да съдържа термини от определен списък и може да бъде предоставен на хартиен носител при поискване. Изискванията не отменят задълженията за предоставяне на информация по други членове от закона.
Чл. 107
Чл. 107 от Закона за платежните услуги и системи определя изискванията за отчетите по таксите, които доставчиците на платежни услуги трябва да предоставят на потребителите. Отчетът включва информация за единичните такси за услуги, пакетни такси, общ размер на платените такси, лихвени проценти за овърдрафт и кредит, както и общ размер на наложените такси. Отчетът трябва да бъде ясен, точен, представен в уговорена валута и озаглавен "Отчет за таксите". Той се изготвя в стандартизиран формат, съгласно европейските директиви.
Чл. 108
Чл. 108 от Закона за платежните услуги и платежните системи регулира използването на стандартизирани термини в информацията, предоставяна на потребителите от доставчиците на платежни услуги. Доставчиците са задължени да използват стандартизирани термини от списъка по чл. 102, когато предоставят договорна, търговска и маркетингова информация. Те могат да добавят търговски наименования, които да служат като допълнение и вторично наименование на услугите, но трябва да посочват съответстващите стандартизирани термини, когато е приложимо.
Чл. 109
Чл. 109 от Закона за платежните услуги и платежните системи регламентира правото на потребителите на безплатен достъп до интернет страница за сравнение на таксите, налагани от доставчиците на платежни услуги. Страницата трябва да е функционално независима, да посочва собствеността, да използва ясни критерии за сравнение и да предоставя точна информация. Българската народна банка (БНБ) поддържа такава страница и е отговорна за информацията относно таксите, начислявани от доставчиците на услуги. БНБ също така предоставя информация за наличието на други интернет страници, отговарящи на изискванията.
Чл. 110
Когато платежните сметки се предлагат в пакет с други продукти или услуги, доставчикът на платежни услуги е задължен да уведоми потребителя за възможността да открие и води платежна сметка отделно. В случай на такава възможност, доставчикът предоставя отделна информация за разходите и таксите, свързани с всеки от другите предлагани продукти и услуги в пакета.
Чл. 111
Доставчикът на платежни услуги предлага на потребителите услуга за прехвърляне на средства между платежни сметки, при условие че сметките са в една и съща валута и се водят от доставчици на платежни услуги, разположени на територията на Република България.
Чл. 112
Приемащият доставчик на платежни услуги стартира процедура по прехвърляне на платежна сметка след получаване на писмено разрешение от потребителя. Разрешението трябва да бъде предоставено от всички титуляри на сметката, а потребителят може да посочи конкретни преводи и дата за прехвърляне. Приемащият доставчик изисква информация от прехвърлящия доставчик и извършва необходимите действия в срок от два до пет работни дни след получаване на разрешението. Потребителят не трябва да бъде лишаван от достъп до платежни услуги по време на процедурата и не може да бъде блокиран достъпа до платежни инструменти преди указаната дата.
Чл. 113
Доставчиците на платежни услуги не могат да начисляват такси на потребителите за достъп до информация относно периодични преводи и директни дебити. Прехвърлящият доставчик не може да начислява такси при определени условия. Таксите, събирани при закриване на платежна сметка, трябва да отговарят на определени изисквания. Всички такси, свързани с услугите, трябва да са разумни и да отразяват действителните разходи на доставчика.
Чл. 114
Чл. 114 от Закона за платежните услуги и платежните системи предвижда, че финансовите загуби на потребителя, произтичащи от неспазване на задълженията по чл. 112 от доставчика на платежни услуги, трябва да бъдат възстановени незабавно. Обаче, ако неизпълнението е поради извънредни обстоятелства или действия на доставчика в изпълнение на законово задължение, възстановяването не се прилага.
Чл. 115
Доставчиците на платежни услуги са задължени да предоставят на потребителите информация относно прехвърлянето на платежна сметка, включително функцията на доставчиците, сроковете за изпълнение, таксите, необходимата информация от потребителя и процедурите за разрешаване на спорове. Тази информация трябва да бъде предоставена безплатно на хартиен или друг дълготраен носител, както и в електронен формат на интернет страниците на доставчиците.
Чл. 116
Чл. 116 от Закона за платежните услуги и платежните системи определя задълженията на доставчиците на платежни услуги при откриване на платежна сметка от потребител в друга държава членка. При получаване на искане от потребителя, доставчикът е длъжен да предостави безплатно списък на активните нареждания за периодични преводи и директни дебити, да прехвърли положителното салдо и да закрие платежната сметка, при условие че искането е с пълни идентификационни данни. Действията се извършват в срок от 6 работни дни, освен ако не е уговорено друго. Доставчикът уведомява потребителя за невъзможността да закрие сметката при наличието на непогасени задължения.
Чл. 117
Потребителите, които законно пребивават в ЕС, не могат да бъдат дискриминирани от банките по отношение на откриването на платежна сметка на територията на България. Дискриминацията не трябва да се основава на националност, местопребиваване или други основания, съгласно Хартата на основните права на ЕС. Условията за откриване и водене на платежна сметка за основни операции също не трябва да са дискриминационни.
Чл. 118
Чл. 118 от Закона за платежните услуги и платежните системи определя условията за предоставяне на платежна сметка за основни операции. Тази сметка позволява на потребителите да извършват основни услуги като откриване, внасяне и теглене на средства, директни дебити и плащания чрез платежни карти. Банките са задължени да предлагат тези услуги без ограничения на броя операции и да предоставят информация относно характеристиките и таксите за сметките. Допълнителни услуги не са задължителни за достъп до сметката. БНБ и банките трябва да повишават осведомеността на потребителите за тези сметки.
Чл. 119
Чл. 119 от Закона за платежните услуги и платежните системи определя правото на потребителите, пребиваващи законно в ЕС, да откриват платежни сметки за основни операции. Банките, лицензирани от БНБ, са задължени да открият такава сметка или да откажат в срок от 10 дни, като отказът трябва да бъде обоснован. Откритие на сметка е невъзможно, ако потребителят вече притежава такава или при рискове от пране на пари. Банките не могат да изискват допълнителни услуги за достъп до сметката, а уведомленията за отказ са безплатни. Потребителите могат да подадат жалби срещу отказа.
Чл. 120
Чл. 120 от Закона за платежните услуги и платежните системи регламентира предоставянето на услуги от банките на потребителите. Банките трябва да предлагат услуги безплатно или срещу приемливи такси, независимо от броя на извършените операции. Когато десет или повече банки предлагат услуги без такса, те се считат за безплатни. Таксите за неспазване на задълженията по договорите за основни операции трябва да са приемливи и съобразени с доходите в България. Българската народна банка публикува среден размер на таксите и праговете веднъж годишно, а банките са задължени да предоставят информация за начисляваните такси.
Чл. 120а
Чл. 120а от Закона за платежните услуги и платежните системи предвижда, че по сметка за основни операции не се заплащат такси за операции по нареждане на титуляря, включително теглене на суми в брой, когато средствата са от трудови възнаграждения, пенсии, помощи, стипендии и обезщетения. Сметката се обслужва безплатно, ако по нея постъпват и се съхраняват тези средства и лихвите върху тях. Изключение правят тегленията чрез АТМ и ПОС на банки, различни от обслужващата банка.
Чл. 121
Чл. 121 от Закона за платежните услуги и платежните системи определя условията, при които банката може да прекрати рамков договор за платежна сметка за основни операции. Прекратяването е допустимо при определени условия, като: незаконно използване на сметката, липса на операции за 24 месеца, предоставяне на невярна информация, незаконно пребиваване на потребителя в ЕС, откритие на друга платежна сметка, или нарушение на условията на договора. Уведомлението за прекратяване е задължително и трябва да бъде направено с предизвестие от минимум два месеца, освен в случаи на незабавно прекратяване, при които уведомлението се извършва незабавно. В уведомлението банките предоставят информация за процедурата по жалба и контакт с БНБ и Помирителната комисия.
Чл. 122
Платежната система е система, която позволява прехвърлянето на средства чрез формални и стандартизирани процедури, включващи обработка, клиринг и сетълмент на платежни операции. Операторът на платежната система е отговорен за нейното обслужване и се определя чрез споразумение между участниците, когато те са повече от един.
Чл. 123
Чл. 123 от Закона за платежните услуги и платежните системи определя основните понятия свързани със сетълмента в платежна система. Сетълментът представлява прехвърляне на парични средства между участници в системата чрез сметки за сетълмент, които се управляват от агенти по сетълмента. Агенти по сетълмента могат да бъдат само централни банки или банки, а те от своя страна трябва да осигурят надеждни административни и счетоводни процедури. Българската народна банка има правото да налага допълнителни изисквания за ликвидност към банките-агенти.
Чл. 124
Участниците в платежната система и операторът на платежната система са задължени да съхраняват нарежданията към системата за период от поне 5 години, считано от датата на тяхното въвеждане. Това е важно за осигуряване на прозрачност и проследимост на транзакциите.
Чл. 125
Правилата за достъп до платежни системи на доставчици на платежни услуги трябва да бъдат обективни, недискриминационни и съразмерни, без да налагат ненужни ограничения за защита от специфични рискове. Платежните системи не могат да налагат ограничителни правила за участие в други системи, дискриминационни правила между доставчиците на услуги и ограничения, свързани с правния статус на доставчиците.
Чл. 126
Чл. 126 от Закона за платежните услуги и платежните системи указва, че разпоредбата на чл. 125 не важи за определени платежни системи, включително тези, регулирани от Директива 98/26/ЕО и системи, съставени само от доставчици на платежни услуги от една група. При допускане на недоставчик на платежни услуги до системата, участникът е задължен да предостави равен достъп на всички доставчици при поискване, като отказът от достъп трябва да бъде мотивиран.
Чл. 127
Чл. 127 от Закона за платежните услуги и платежните системи определя, че правилата на всяка платежна система са неразделна част от споразумението за съответната система. Те трябва да съдържат информация за оператора, участниците, условията за участие, правата и задълженията на страните, начина на подаване на нареждания, условията за сетълмент и рисковете, свързани с операциите. Освен това, правилата трябва да осигуряват спазването на изискванията на закона и подзаконовите актове.
Чл. 128
Чл. 128 определя условията за функциониране на платежна система с окончателност на сетълмента. Такава система е писмено споразумение между трима или повече участници, избрали законодателството на държава членка, с правила и процедури, отговарящи на изискванията за окончателност на сетълмента. Участниците могат да изберат българското законодателство, ако поне един от тях има седалище в България. Системата се обслужва от системен оператор, който може да изпълнява и други функции. Споразумения между оперативно съвместими системи не се считат за система с окончателност на сетълмента. Министерството на финансите уведомява Европейския орган за ценни книжа и пазари за съответствието на системите с изискванията за окончателност на сетълмента, а Българската народна банка предоставя информация за платежните системи.
Чл. 129
Агент по сетълмента е лице, което предоставя сметки за сетълмент на институции и централни съконтрагенти, с които се уреждат нареждания за превод или прехвърляне. Сметката за сетълмент е сметка при централна банка или агент по сетълмента, използвана за съхраняване на парични средства и за сетълмент на сделки. За системи с окончателност на сетълмента, агент по сетълмента е Българската народна банка, освен ако не е предвидено друго. Сетълментът на парични средства в левове за определени системи се извършва в системата RINGS.
Чл. 130
Чл. 130 от Закона за платежните услуги и платежните системи определя участниците в система с окончателност на сетълмента, които могат да бъдат: Българската народна банка, централни банки на други държави членки, агенти по сетълмента, централни съконтрагенти, клирингови къщи, институции, системни оператори и клирингови членове на централни съконтрагенти. Неприятелите участници също могат да бъдат определени, при условие че имат договорни отношения с основен участник. Участниците могат да изпълняват различни функции в системата, а институциите имат задължение да информират заинтересованите лица за системите, в които участват.
Чл. 131
Чл. 131 от Закона за платежните услуги и платежните системи определя оздравителни мерки и прекратителни процедури, които могат да бъдат предприети спрямо участник в система с окончателност на сетълмента. Те включват мерки, предвидени в Закона за кредитните институции, и всякакви други законови мерки, прилагани от административни органи или съд. Моментът на налагане на мерките е моментът, в който органът взема решение. Уведомяват се Министерството на финансите и други съответни органи. Налагането на мерки няма обратно действие и не променя правата и задълженията на участниците, свързани с тяхното участие в системата. Правата и задълженията на участника се определят от закона, който урежда конкретната система.
Чл. 132
Нарежданията за превод или прехвърляне, въведени в системата с окончателност на сетълмента преди налагане на оздравителни мерки или откриване на прекратителна процедура, имат правно действие и задължителна сила за трети лица. Ако нарежданията са въведени след тези мерки, те ще бъдат валидни само ако системният оператор не е знаел за процедурата. Правилата на системите определят момента на въвеждане на нарежданията и могат да предвиждат използването на кредитни улеснения. Работният ден обхваща всички събития по време на работния цикъл на системата.
Чл. 133
Член 133 от Закона за платежните услуги и платежните системи регламентира момента на неотменимост на нарежданията за превод или прехвърляне в системите с окончателност на сетълмента. След определения момент в правилата на системата, участниците не могат да отменят нарежданията. При оперативно съвместимите системи всяка система определя свой собствен момент на неотменимост, като се стреми към съгласуваност с правилата на другите системи. Правилата на една система относно неотменимостта не се влияят от правилата на другите системи, освен ако не е предвидено изрично в правилата на всички системи, които съставят оперативно съвместимия механизъм.
Чл. 134
Чл. 134 определя правата на системни оператори и участници в платежни системи с окончателност на сетълмента върху предоставеното им обезпечение. Тези права не могат да бъдат засегнати от оздравителни мерки или прекратителни процедури спрямо участника, предоставил обезпечението. Правата на системния оператор, предоставил обезпечение на друг системен оператор, също не могат да бъдат нарушавани. При предоставяне на ценни книжа като обезпечение, правата се уреждат от законодателството на държавата, в която те са регистрирани. Обезпечението включва различни активи, като парични вземания и репо-сделки, свързани с правата и задълженията в системата с окончателност на сетълмента.
Чл. 135
Дружествата, желаещи да получат лиценз за оператор на платежна система с окончателност на сетълмента, трябва да подадат писмено заявление до БНБ. Необходими документи се определят с наредба на БНБ. Заявителят трябва да представи декларация за актуалността и достоверността на предоставената информация. Лица без лиценз не могат да извършват дейност като оператор на платежна система.
Чл. 136
Чл. 136 от Закона за платежните услуги и платежните системи определя условията, които заявителят трябва да изпълни, за да получи лиценз за опериране на платежна система с окончателност на сетълмента. Заявителят трябва да бъде регистрирано акционерно дружество с капитал минимум 5 млн. лв., от който поне 50% да е внесен в пари. Произходът на капитала трябва да е прозрачен и законен, а седалището да съвпада с мястото на управление. Заявителят трябва да има ясна организационна структура, правила за отговорност, механизми за управление на риска и вътрешен контрол. Освен това, трябва да осигури технически и функционални възможности, да представи стратегия и бизнес план, а управляващите да притежават необходимата квалификация. Лицата с квалифицирано дялово участие трябва да докажат своята надеждност, а наличието на тесни връзки не трябва да пречи на надзора. Няма да се застрашава стабилността на финансовата система.
Чл. 137
Чл. 137 от Закона за платежните услуги и платежните системи определя процедурата за издаване на лиценз от Българската народна банка (БНБ). След получаване на заявлението, БНБ има срок от 6 месеца да извърши проучване за съответствието на документите с условията за лицензиране и да вземе решение за издаване или отказ на лиценз. При непълнота на заявлението, БНБ може да изиска допълнителни документи в срок до 3 месеца. След получаване на необходимата информация, БНБ отново разполага с 6 месеца за окончателно решение.
Чл. 138
Българската народна банка издава лиценз на оператори на платежни системи с окончателност на сетълмента, при условие че заявителят е предоставил необходимите документи и отговаря на изискванията на закона. Лицензът е за неограничен срок и не може да бъде прехвърлян или обект на правоприемство. Агенцията по вписванията регистрира операторите след представяне на лиценз от БНБ. Операторите трябва да изпълняват условията на закона през целия период на действие на лиценза.
Чл. 139
Българската народна банка (БНБ) води публичен регистър на операторите на платежни системи с окончателност на сетълмента. Регистърът включва информация за номера на лиценз, наименование и единен идентификационен код на оператора, наименование и вид на оперираната система, както и данни за отнемане или прекратяване на лиценза. Операторите не могат да започнат дейност преди вписването им в регистъра, който е достъпен електронно и се актуализира редовно.
Чл. 140
Лицата, получили лиценз за оператор на платежна система с окончателност на сетълмента, могат да започнат своята дейност след представяне на документи в БНБ, удостоверяващи необходимата готовност. След изпълнение на условията, БНБ вписва лицето в регистъра и определя датата на започване на дейността. Операторите трябва да уведомяват БНБ за всяка промяна в информацията, свързана с лиценза.
Чл. 141
Чл. 141 от Закона за платежните услуги и платежните системи определя изискванията, които операторите на платежни системи с окончателност на сетълмента трябва да спазват. Те включват съобразяване с приложимото право, ясно определени йерархични връзки, стабилна рамка за управление на рисковете, осигуряване на окончателен сетълмент, механизми за продължаване на задълженията при неизпълнение от участник, ясни критерии за достъп, ефективни процедури за клиринг и сетълмент, международно признати стандарти за комуникация и информираност на участниците относно рисковете. Българската народна банка има право да открива сметки на операторите при определени условия и издава наредба за прилагането на закона.
Чл. 142
Българската народна банка може да откаже издаването на лиценз за оператор на платежна система, ако заявителят не отговаря на изискванията по чл. 136 или ако не е предоставил необходимите документи, или ако представените документи съдържат непълна, противоречива или невярна информация.
Чл. 143
Българската народна банка може да отнеме лиценза на оператор на платежна система с окончателност на сетълмента при следните условия: непредставяне на дейност в 6-месечен срок, прекъсване на дейността за над 6 месеца, сериозни нарушения в дейността, издаване на лиценза на база неверни сведения, неспазване на условията за лиценза или при риск за сигурността на платежните операции. БНБ трябва да оповести решението и да поиска заличаване на дейността от търговския регистър в срок от 7 дни. Операторът е длъжен да предостави отчети за дейността си в срок от един месец след отнемането на лиценза.
Чл. 144
Операторът на платежна система с окончателност на сетълмента е длъжен да уведоми БНБ два месеца предварително за намерението си да прекрати дейността си. В уведомлението той трябва да удостоверява, че е създал план за прекратяване, който не застрашава финансовата стабилност на участниците. Планът трябва да включва срокове и условия за прекратяване на приемането на нареждания и отношенията с участниците. След одобрение от БНБ, лицензът на оператора се счита за обезсилен.
Чл. 145
Чл. 145 от Закона за платежните услуги и платежните системи описва платежната система RINGS, която е изградена и оперирана от Българската народна банка. RINGS осъществява брутен сетълмент в реално време, с окончателност на сетълмента, позволявайки прехвърляне на парични средства между сметките на участниците индивидуално и в реално време. Сетълментът се извършва в левове, а правилата и процедурите за функционирането на системата, както и изискванията за участие, се определят от БНБ, която издава и наредба по прилагането на раздела.
Чл. 146
Чл. 146 от Закона за платежните услуги и платежните системи определя участниците в системата RINGS. Те включват Българската народна банка, лицензирани банки и клонове на банки, които осъществяват дейност в България. Също така, банки от държави членки, които работят чрез клон в България, също са участници. Участието в RINGS се осъществява чрез индивидуален код и участниците трябва да отговарят на определени изисквания. В случай че участник не отговаря на изискванията или не изпълнява задълженията си, БНБ може да ограничи или изключи участника от системата.
Чл. 147
Чл. 147 от Закона за платежните услуги и платежните системи определя, че Българската народна банка (БНБ) е агент по сетълмента в системата RINGS и води сметки за сетълмент за участниците в системата. БНБ извършва сетълмент на нареждания за превод при условие, че участниците имат достатъчно средства по своите сметки. В случай на недостиг на средства, БНБ може да предостави кредит на участник, който трябва да бъде върнат в същия или следващия работен ден. Редът за действие при недостиг на средства се определя от БНБ в правилата и процедурите по чл. 145, ал. 4.
Чл. 148
Чл. 148 от Закона за платежните услуги и платежните системи определя задължителните плащания, които се извършват през системата RINGS. Тези плащания включват: 1. всички плащания, при които първоначалният инициатор и крайният получател разполагат със сметки за сетълмент в Българската народна банка (БНБ); 2. плащания, инициирани от платежни системи и системи за сетълмент на ценни книжа, при условие че агент по сетълмента е БНБ. 3. Точка 3 е отменена с ДВ, бр. 8 от 2023 г.
Чл. 148а
Чл. 148а от Закона за платежните услуги и платежните системи регламентира клиринга и сетълмента на платежни операции в левове, свързани с платежни карти. Тези операции се извършват от системен оператор, който осигурява окончателност на сетълмента. Изискванията включват наличието на лицензирани доставчици на платежни услуги и местоположение на терминалите в България. Системният оператор е задължен да оповестява недискриминационни правила за достъп до платежната система.
Чл. 148б
Чл. 148б от Закона за платежните услуги и платежните системи регламентира условията за сетълмент на незабавни плащания в левове, който се извършва от системен оператор на платежна система. Сетълментът е окончателен и се осъществява със средства на участниците, държани при БНБ. Операторът може да открива специална сметка за осигуряване на средства за незабавни плащания. Средствата по сметката са собственост на участниците и не подлежат на запор или принудително изпълнение. При откриване на производство по несъстоятелност, средствата не се включват в масата на несъстоятелността. За нареждания, базирани на SEPA схеми, се прилагат същите условия.
Чл. 149
Чл. 149 от Закона за платежните услуги и платежните системи описва условията и процедурите за участниците в платежната система RINGS. Участниците подават нареждания за кредитен превод до БНБ, която е отговорна за обработката и уведомяването на участниците за статуса на нарежданията. БНБ не приема нареждания, които не отговарят на установените изисквания.
Чл. 150
Участниците в системата RINGS имат право да подават нареждания за превод до БНБ в определен график. Системата за брутен сетълмент в реално време (RINGS) не позволява извършване на сетълмент на дати, различни от посочената в нареждането за превод.
Чл. 151
Член 151 от Закона за платежните услуги и платежните системи предвижда, че ако участник в RINGS няма достатъчно средства за сетълмент до края на работния ден, БНБ отказва изпълнението на нарежданията му за превод. Информацията за отказаните нареждания остава в системата. На следващия работен ден, участникът е длъжен да подаде отново същото нареждане с текуща дата и същия регистрационен номер.
Чл. 152
Чл. 152 на Закона за платежните услуги и платежните системи предвижда, че Българската народна банка (БНБ) може да създава механизми за осигуряване на достатъчна наличност по сметките за сетълмент. Това включва резервиране на ликвидност и изискване за задължителна минимална наличност. БНБ може също да изисква от системни оператори и участниците в платежни системи да създават гаранционни механизми за сетълмента на плащанията.
Чл. 153
Чл. 153 от Закона за платежните услуги и платежните системи регламентира ролята на Българската народна банка като оператор на системен компонент на ТАРГЕТ 2. Участието в системата е съобразно правилата на Европейската централна банка. Операторите на спомагателни системи могат да използват сметки в TARGET 2, върху които не може да се налага запор. При несъстоятелност, средствата по тези сметки не влизат в масата на несъстоятелността и се разпределят от синдика на получателите.
Чл. 154
Чл. 154 от Закона за платежните услуги и платежните системи определя, че платежният надзор се осъществява от Българската народна банка (БНБ) и обхваща различни субекти, включително лицензирани платежни институции, доставчици на услуги за информация за сметка, оператори на платежни системи и електронни пари, както и банки и клонове на чуждестранни банки. Лицата, подлежащи на надзор, заплащат такси на БНБ за лицензи и разрешения. БНБ и нейните служители не носят отговорност за вреди при изпълнение на функциите си, освен в случай на умишлено действие. Служителите на БНБ трябва да избягват конфликти на интереси. БНБ също упражнява правомощия по закони, свързани с мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма.
Чл. 155
Чл. 155 от Закона за платежните услуги и платежните системи предвижда, че лицата, които са обект на платежен надзор, са задължени да предоставят на Българската народна банка (БНБ) информация и отчети за своята дейност. Тази информация е необходима на БНБ за целите на платежния надзор и статистиката. Подробностите относно реда, съдържанието и периодичността на предоставянето на информацията ще бъдат определени с наредба на БНБ.
Чл. 156
Член 156 от Закона за платежните услуги и платежните системи определя правомощията на Българската народна банка (БНБ) при осъществяване на платежен надзор. БНБ има право на свободен достъп до служебните помещения на лицата, подлежащи на надзор, да изисква документи и информация, да ползва независими експерти, да извършва проверки на място и да присъства на заседания на управителните органи на тези лица. Правомощията важат и за лица, за които има съмнение, че извършват дейност без необходимия лиценз или регистрация, както и за банки, които оперират чрез клон в България.
Чл. 157
Лицата, подлежащи на платежен надзор, както и техните клонове и подизпълнители, са задължени да предоставят необходимата информация и съдействие за осъществяване на надзора. БНБ може да изисква информация и от други лица, а публичноправните институции са длъжни да съдействат на БНБ с предоставяне на исканата информация.
Чл. 158
Членовете на Управителния съвет на БНБ и служителите са задължени да пазят професионалната тайна, която обхваща информация, получена или създадена за целите на платежния надзор. Професионалната тайна не е служебна тайна по Закона за защита на класифицираната информация. Информация, подлежаща на публикуване, не е професионална тайна. Лицата, задължени да пазят тайна, могат да използват информацията само за служебни цели и не могат да я разгласяват, освен в обобщен вид. Информацията може да бъде предоставена обратно на лицето, което я е предоставило, при поискване.
Чл. 159
Чл. 159 от Закона за платежните услуги и платежните системи урежда условията, при които лицата, предоставящи платежни услуги, могат да разкриват информация, представляваща професионална тайна, на различни органи. Тези органи включват съдебната власт, органите за финансов надзор и синдици по случаи, свързани с ликвидация или несъстоятелност на платежни институции. Информацията може да се предоставя единствено за целите, за които е поискана, и не може да се разпространява на трети лица, освен ако не е предвидено в закон. Освен това, органите на други държави членки, ангажирани в процедури по ликвидация или одит на платежни институции, също могат да получават информация, при условие че спазват задълженията за опазване на професионална тайна.
Чл. 159а
Член 159а от Закона за платежните услуги и платежните системи предвижда условия, при които лицата по чл. 158, ал. 1 могат да предоставят информация, представляваща професионална тайна, на компетентен орган за надзор над платежни институции и дружества за електронни пари на трета държава. За целта е необходимо получателят да осигури същата защита на информацията, да има правомощие да я предоставя на БНБ, обмяната да е с цел изпълнение на надзорни функции и получателят да има основателна потребност от информацията.
Чл. 160
Българската народна банка (БНБ) упражнява надзор над платежни институции и дружества за електронни пари, като сътрудничи с компетентни органи на държавите членки и Европейската централна банка. БНБ има право да обменя информация, необходима за надзора, с тези органи, при спазване на изискванията за професионална тайна и защита на личните данни. Обменът на информация е ограничен до целите, за които БНБ е дала съгласие.
Чл. 160а
Чл. 160а от Закона за платежните услуги и платежните системи позволява на БНБ да сключва споразумения с компетентни органи на трети държави за сътрудничество и обмен на информация относно надзора над платежни институции и дружества за електронни пари. При това, БНБ поема задължение за запазване на професионалната тайна на получената информация.
Чл. 161
Чл. 161 от Закона за платежните услуги и платежните системи предвижда, че информацията, получена от Българската народна банка (БНБ) от надзорни органи на други държави членки, може да бъде предоставена на определени органи или лица само с изрично писмено съгласие от съответния надзорен орган. БНБ може да разкрива информация на компетентни органи, а на други лица само с тяхно съгласие и за конкретни цели. В случай на отказ за съдействие, БНБ трябва да уведомява компетентния орган, който е предоставил информацията.
Чл. 162
Член 162 от Закона за платежните услуги и платежните системи определя условията, при които Българската народна банка (БНБ) може да откаже сътрудничество при искане за разследване или надзорна дейност. Отказът е допустим, ако: 1) разследването може да наруши суверенитета, националната сигурност или обществения ред; 2) съществува вече започнало съдебно производство по същите въпроси; 3) има влязло в сила съдебно решение по същите въпроси. При отказ БНБ е задължена да уведоми искалия орган с подробна информация.
Чл. 163
Чл. 163 от Закона за платежните услуги и платежните системи регламентира правомощията на Българската народна банка (БНБ) да се обръща към Европейския банков орган (ЕБО) при отказ за обмен на информация или при липса на действия в разумен срок. БНБ може да поиска съдействие от ЕБО за разрешаване на спорове с компетентни органи от други държави членки, свързани с прилагането на определени членове от Директива 2015/2366.
Чл. 164
Българската народна банка (БНБ) осъществява надзор за спазване на изискванията на Закона за платежните услуги и платежните системи, както и на подзаконовите актове, относно операторите на платежни системи, които имат лиценз по чл. 138. Също така, надзорът обхваща и участниците в тези системи, които са лицензирани от БНБ.
Чл. 165
Законът предвижда, че БНБ има правомощия да предприема различни мерки в случай на установени нарушения от оператори на платежни системи или участници в тях. Тези мерки включват предупреждения, задължителни указания, преустановяване на нарушения, изключване на участници, промени в правилата, извънредни одити, забрани за дейност и отнемане на лиценз. Мерките могат да се прилагат и спрямо членовете на управителните органи на операторите и участниците.
Чл. 166
Член 166 от Закона за платежните услуги и платежните системи предвижда, че мерките по член 165, алинея 1, точки 1, 2 и 4-6 могат да се прилагат спрямо оператори на платежни системи с окончателност на сетълмента. Тези мерки се отнасят и за дейности, свързани с предоставяне на технически, информационни и комуникационни услуги, които подпомагат предоставянето на платежни услуги, в случай че Българската народна банка (БНБ) установи нарушения в тези дейности.
Чл. 167
Българската народна банка (БНБ) осъществява надзор над доставчиците на платежни услуги и издателите на електронни пари в България. Надзорът включва проверка за спазване на закона и подзаконовите актове. При установяване на нарушения, БНБ може да наложи санкции. Когато се подава жалба от ползватели, БНБ информира жалбоподателя за възможността да отнесе спора до Помирителната комисия за платежни спорове. Отговорът на БНБ не е индивидуален административен акт.
Чл. 168
Чл. 168 от Закона за платежните услуги и платежните системи определя, че надзорът на Българската народна банка (БНБ) над платежните институции и дружествата за електронни пари се извършва в зависимост от рисковете, на които те са изложени. БНБ следи за поддържането на адекватен собствен капитал, съобразен с рисковете от дейността на тези институции.
Чл. 169
Чл. 169 от Закона за платежните услуги и платежните системи определя правомощията на Българската народна банка (БНБ) при установяване на нарушения от доставчици на платежни услуги или издатели на електронни пари. В зависимост от характера и тежестта на нарушенията, БНБ може да предприеме следните действия: 1) да отправи предупреждение и/или да даде указания; 2) да задължи за преустановяване или отстраняване на нарушението в срок; 3) да изиска промени във вътрешните правила; 4) да забрани извършването на определени дейности до отстраняване на нарушенията. БНБ може да прилага тези мерки и в специфични случаи, описани в чл. 33, ал. 9 и 10.
Чл. 170
Чл. 170 от Закона за платежните услуги и платежните системи предвижда мерки, които Българската народна банка (БНБ) може да предприеме при установени нарушения в дейността на платежни институции или дружества за електронни пари. Сред мерките са задължение за извънреден одит, налагане на по-строги надзорни изисквания, ограничаване на дейността или обема на определени услуги, изискване за увеличение на капитала и отнемане на лиценз. БНБ може да прилага мерките и при нарушения на доставчици на услуги по предоставяне на информация за сметка.
Чл. 171
Член 171 от Закона за платежните услуги и платежните системи предвижда, че прилагането на надзорни мерки не ограничава възможността за прилагане на мерки по други нормативни актове. БНБ може да реши да направи обществено достояние информация относно прилагането на тези мерки.
Чл. 172
Българската народна банка (БНБ) упражнява надзор върху платежните картови схеми, които имат седалище в Република България, с цел спазване на изискванията на Регламент (ЕС) 2015/751. При установяване на нарушения, БНБ има право да предприеме различни мерки, включително предупреждения, задължителни указания, изискване за промени в правилата и дори забрана за дейност, докато нарушенията не бъдат отстранени.
Чл. 173
Чл. 173 от Закона за платежните услуги и платежните системи описва нарушения, свързани с неспазване на законодателството, указания на БНБ, както и застрашаване на сигурността на платежни системи и финансови институции. Включва неизпълнение на разпореждания, възпрепятстване на проверки, непредоставяне на информация, неспазване на лицензионни условия, и нарушения свързани с мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма.
Чл. 174
Чл. 174 от Закона за платежните услуги и платежните системи предвижда, че всеки доставчик на платежни услуги трябва да установи процедура за подаване на жалби, разрешаване на спорове и определяне на обезщетения. Процедурата може да бъде на български език или на уговорен между страните език. Доставчикът е задължен да отговори на жалбите в срок от 15 работни дни, а при забавяне, да информира ползвателя за причините и новия срок, който не може да надвишава 35 работни дни. Ако доставчикът не отговори в срок или решението не удовлетворява ползвателя, спорът може да бъде отнесен до Помирителната комисия за платежни спорове. Информация за тази комисия трябва да бъде предоставена на ползвателя по ясен и достъпен начин.
Чл. 175
Помирителната комисия за платежни спорове към Комисията за защита на потребителите е орган, който разрешава национални и трансгранични спорове между доставчици и ползватели на платежни услуги, а също и между издатели на електронни пари и клиенти. Комисията разглежда спорове, произтичащи от договори за предоставяне на платежни услуги от разстояние и спазва изискванията на регламенти на Европейския съюз, свързани с онлайн решаване на спорове. Тя функционира независимо и не подлежи на задължителни указания.
Чл. 176
Помирителната комисия за платежни спорове се състои от председател, заместник-председател и членове, определени от БНБ и представителни организации на банките и потребителите. Комисията разглежда спорове в състав от трима членове, включително председателя или заместник-председателя. Членовете трябва да бъдат обективни и безпристрастни, като са задължени да пазят търговската и професионалната тайна. Годишен доклад за дейността на комисията се изготвя от председателя и се предоставя на съответните институции и публикува на сайта на комисията.
Чл. 177
Член 177 от Закона за платежните услуги и платежните системи определя принципите, които комисията трябва да спазва при решаване на спорове, включително доброволност, независимост и законосъобразност. Производството пред комисията не е задължително условие за предявяване на иск в съда.
Чл. 178
Помирителното производство започва с подаване на заявление до Комисията за защита на потребителите, което може да бъде направено в писмена форма, по електронна поща или онлайн. Изискванията и редът за образуване на производството, както и максималният паричен праг на споровете се определят с правилник, утвърден от управителя на БНБ и обнародван в "Държавен вестник". Комисията предоставя информация на страните относно процедурата на помирителното производство.
Чл. 179
Чл. 179 от Закона за платежните услуги и платежните системи предвижда, че след изясняване на спора, комисията изготвя писмено помирително предложение. Приемането на предложението от двете страни се счита за споразумение. Ако една от страните не изпълнява задълженията си по споразумението, другата страна може да се обърне към съда.
Чл. 180
Член 180 от Закона за платежните услуги и платежните системи предвижда, че страните не заплащат такса за разглеждане на спора от комисията. Разходите, направени от страните, са за тяхна сметка. Възнагражденията на членовете на комисията се покриват от организациите, които са ги определили, а Комисията за защита на потребителите осигурява необходимия персонал и условия за работа на Помирителната комисия за платежни спорове.
Чл. 181
Чл. 181 от Закона за платежните услуги и платежните системи предвижда, че в случаи на трансгранични спорове, комисията сътрудничи с органи за алтернативно разрешаване на спорове в държавите членки. Това включва обмен на информация и становища с тези органи.
Чл. 182
Член 182 от Закона за платежните услуги и платежните системи указва, че за неуредените въпроси относно дейността на комисията, която е орган за алтернативно решаване на спорове, се прилагат разпоредбите на глава девета, раздел II от Закона за защита на потребителите. В глава единадесета се обсъждат бенчмарките и компетентния орган.
Чл. 183
Чл. 183 определя Българската народна банка (БНБ) като компетентен орган за изпълнение на задълженията, свързани с бенчмаркове за лихвени проценти, съгласно Регламент (ЕС) 2016/1011. Подуправителят на БНБ, ръководещ управление "Банково", или упълномощено лице упражнява определени правомощия, а управителният съвет на БНБ - други. При установяване на нарушения, управителният съвет може да приложи мерки за санкции.
Чл. 184
Чл. 184 от Закона за платежните услуги и платежните системи определя реда за издаване на индивидуални административни актове от управителния съвет на БНБ, като изключенията са посочени в конкретни членове на закона и регламента. Актовете се мотивират и подлежат на незабавно изпълнение, а обжалването им става пред Върховния административен съд. Връчването на актовете може да се извършва по различни начини, включително чрез електронна поща или препоръчано писмо. Прилагането на надзорни мерки не подлежи на разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 185
Чл. 185 от Закона за платежните услуги и платежните системи предвижда различни глоби и имуществени санкции за физически и юридически лица, които извършат нарушения на закона. За физически лица глобите варират от 1000 до 5000 лв. при първо нарушение и от 5000 до 10 000 лв. при повторно. Юридическите лица подлежат на имуществени санкции от 10 000 до 20 000 лв. и от 20 000 до 30 000 лв. за повторно нарушение. Операторите на платежни системи и доставчиците на платежни услуги, които извършат нарушения, могат да бъдат глобени с 20 000 до 40 000 лв. при първо нарушение и 40 000 до 60 000 лв. при повторно. За неизпълнение на надзорни мерки, санкцията е от 50 000 до 100 000 лв. и от 100 000 до 200 000 лв. при повторно нарушение. Специални санкции са предвидени и за нарушения на чл. 3, ал. 2, чл. 34, ал. 3 и чл. 135, ал. 4.
Чл. 186
Чл. 186 от Закона за платежните услуги и платежните системи определя глоби и имуществени санкции за нарушения на определени регламенти на ЕС. За физически лица глобата е между 1000 и 3000 лв. за първо нарушение и между 3000 и 5000 лв. за повторно. За юридически лица санкцията е между 5000 и 10 000 лв. за първо нарушение и между 10 000 и 20 000 лв. за повторно. Доставчиците на платежни услуги и картови схеми подлежат на по-високи санкции - от 10 000 до 40 000 лв. за първо нарушение и от 40 000 до 80 000 лв. за повторно.
Чл. 187
Законът предвижда различни наказания за нарушения, свързани с бенчмаркове за лихвени проценти. Глобите варират от 2500 до 1 000 000 лв. за сериозни нарушения, а за юридически лица санкциите могат да достигнат до 2 000 000 лв. За по-малко сериозни нарушения глобите са от 1500 до 200 000 лв., а санкциите за юридически лица от 10 000 до 500 000 лв. При определяне на санкцията се взема предвид и реализираната печалба или избегнатата загуба.
Чл. 188
Законът за платежните услуги и платежните системи регламентира условията и реда за предоставяне на платежни услуги в България, като включва определения за различни термини, свързани с платежните операции, доставчиците на услуги и правата и задълженията на потребителите. Актовете за установяване на нарушения и наказанията се регулират от БНБ, а законът въвежда разпоредби на европейски директиви. Законът отменя предходния Закон за платежните услуги и платежните системи и предвижда преходни разпоредби за адаптиране на дейността на доставчиците на услуги.
§1 от Преходни и Заключителни разпоредби на Закона за платежните услуги и платежните системи.
Този текст съдържа определения на термини, свързани с платежните услуги и системи, включително термини като "вальор", "директен дебит", "платежна операция", "доставчик на платежни услуги" и много други. Освен това, се определят различни видове платежни инструменти, операции и услуги, включително условия за работа на доставчици на платежни услуги, правила за идентификация и защита на данни, а също и спецификации относно правния статус на различни участници в системата на платежните услуги.
§2
Законът за платежните услуги и платежните системи въвежда разпоредбите на няколко важни директиви на Европейския съюз, които регулират различни аспекти на платежните услуги. Тези директиви включват: Директива (ЕС) 2015/2366, която касае платежните услуги на вътрешния пазар; Директива 98/26/ЕО относно окончателността на сетълмента в платежните системи; Директива 2009/110/ЕО за институциите за електронни пари; Директива 2010/78/ЕС, която изменя редица директиви във връзка с правомощията на надзорните органи; и Директива 2014/92/ЕС относно съпоставимостта на таксите по платежните сметки.
§3
Банките, които имат лиценз за дейностите по чл. 2, ал. 2, т. 1 от Закона за кредитните институции, са упълномощени да предоставят платежни услуги без необходимост от допълнително разрешение.
§4
С §4 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за платежните услуги и платежните системи, обнародван в Държавен вестник, се отменя самият закон, който е прилаган от 2009 г. и е претърпял множество изменения до 2018 г.
§6
Доставчиците на платежни услуги имат 6-месечен срок от влизането в сила на закона, за да приведат дейността си в съответствие с него и да регулират своите отношения с трети лица, възникнали преди влизането му в сила. Те могат да уведомяват лицата, с които имат сключени рамкови договори, за промените, произтичащи от закона, чрез начините и реда, посочени в чл. 61, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 и 2.
§ 7
Издадените лицензи на платежни институции и дружества за електронни пари, както и лицензите на оператори на платежни системи по отменения закон, запазват действието си. Платежните институции и дружества трябва да предоставят информация на БНБ, удостоверяваща спазването на определени изисквания в срок. Операторите на платежни системи имат 6 месеца да приведат дейността си в съответствие с новия закон.
Параграф §8
Дружествата за електронни пари, притежаващи лиценз за дейност като платежна институция, трябва да уведомят БНБ в срок от един месец след влизането в сила на закона за избора на лиценза, по който ще работят. Ако дружеството реши да продължи да предоставя платежни услуги, лицензирани като допълнителна дейност, то също трябва да информира БНБ. При преход към дейност като платежна институция, дружеството трябва да спре издаването на електронни пари и да изпълни задълженията си. Ако не бъде представено уведомление в срок, лицензът за платежна институция се обезсилва. Обезсилването на лицензи се извършва с решение на управителния съвет на БНБ.
§9
Дружества, предоставящи платежни услуги, трябва да подадат заявление за лиценз в срок от три месеца след влизането в сила на закона. Прилагането на процедурата е регламентирано в глава втора, раздел I. Дружествата, които не подадат заявление или получат отказ, нямат право да извършват дейност като платежни институции или доставчици на услуги за предоставяне на информация за сметка.
§10
Параграф §10 предвижда, че до влизането в сила на регулаторните технически стандарти, приети от Европейската комисия съгласно чл. 98, параграф 4 от Директива (ЕС) 2015/2366, и до изтичането на 18-месечния срок за съобразяване с тях, доставчиците на платежни услуги, които обслужват сметки, не могат да възпрепятстват използването на услугите по иницииране на плащане и предоставяне на информация за сметките, които обслужват.
§ 13
Параграф §13 уточнява, че нареждания за превод или прехвърляне, които са въведени в система с окончателност на сетълмента преди влизането в сила на Закона за платежните услуги и платежните системи, ще продължат да се считат за нареждания за превод или прехвърляне, дори ако сетълментът по тях се изпълнява след влизането на закона в сила. Това важи за нарежданията, дефинирани в § 1, т. 22 и 23 от допълнителните разпоредби.
Параграф §14
В параграф 14 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за платежните услуги и платежните системи се извършва изменение в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Конкретно, в чл. 8, ал. 2 думите "чл. 39, съответно чл. 41 и 42" се заменят с "чл. 58, съответно чл. 60 и 61".
§15
В Закона за Българската народна банка се правят изменения, които включват замяна на термини, добавяне на нови точки и изменения в съществуващи членове. Основните промени са: замяна на термини "платежните институции и на дружествата за електронни пари" с "доставчиците на платежни услуги и на издателите на електронни пари"; създаване на нова точка в чл. 16, касаеща лицензирането на администратори на бенчмаркове за лихвени проценти; отмяна на ал. 3 от чл. 39; и добавяне на уточнение в чл. 42 относно наредба.
§16
В Закона за кредитните институции се въвеждат промени, свързани с обработката на заявления и достъпа до информация. В чл. 14, ал. 4 се уточнява, че ако заявлението е непълно, ще се изискват допълнителни документи. Чл. 56 се изменя, за да уточни достъпа до информация за различни държавни органи, а нови алинеи добавят информация за съдлъжници и срок на съхранение на данни. Чл. 56а добавя данни за запори и променя периодичността на отчетите. В чл. 153 се удължава срокът за съставяне на актове за нарушения до 5 години след извършването им.
§ 17
В параграф §17 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за платежните услуги и платежните системи се предвиждат изменения в Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. Конкретно, в чл. 66, ал. 2, т. 6 се заменя 'глава пета "а"' с 'глава осма', а в § 1, т. 69 от допълнителните разпоредби също се заменя 'глава пета "а"' с 'глава осма'.
Параграф §18
Параграф 18 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за платежните услуги и платежните системи предвижда изменение в Закона за защита на потребителите. В член 182, алинея 5, изразът "глава осма" ще бъде заменен с "глава десета". Това изменение е част от актуализацията на законодателството, свързано с защитата на потребителите.
§19
В Закона за публичното предлагане на ценни книжа, чл. 109а, се извършват изменения. В ал. 1 думите "чл. 78а" се заменят с "чл. 128", а в ал. 4 думите "глава пета 'а'" се заменят с "глава осма".
§20
В Закона за държавния дълг, в член 35а, се извършва промяна, като думите "глава пета 'а'" се заменят с "глава осма". Тази промяна е част от измененията, свързани с новия Закон за платежните услуги и платежните системи.
§21
В параграф §21 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за платежните услуги и платежните системи се предвижда изменение в Закона за банковата несъстоятелност. Конкретно, в член 46, алинея 1, точка 15, думите "чл. 103" се заменят с "чл. 145". Това изменение е част от актуализацията на закона, целяща да отрази новите изисквания и регулации в областта на банковата несъстоятелност.
§22
Параграф §22 от Преходните и Заключителните разпоредби към Закона за платежните услуги и платежните системи предвижда изменение в Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми. Конкретно, в чл. 37а, ал. 6 се заменят думите "глава пета 'а'" с "глава осма". Тази промяна е част от актуализацията на законодателството, свързана с колективното инвестиране.
§ 23
В параграф 23 от преходните и заключителни разпоредби към Закона за платежните услуги и платежните системи се предвижда изменение в Закона за гарантиране на влоговете в банките. Конкретно, в член 7, точка 15, думите "на Българската народна банка и" ще бъдат заличени.
Параграф §24
В чл. 34, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания се извършват промени, като се заличава думата "банкови" и след думите "Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти" се добавя "Закона за платежните услуги и платежните системи".
§ 25 от Преходни и Заключителни разпоредби
С измененията в Закона за потребителския кредит, в сила от 01.07.2018 г., се въвеждат нови изисквания за информация относно бенчмарковете за лихвени проценти. Кредиторите трябва да предоставят на потребителите информация за наименованието на бенчмарка и неговия администратор, както и за последствията от него в отделен документ. При промяна на лихвения процент, произтичаща от промяна в референтния лихвен процент, страните могат да уговорят периодично предоставяне на информация на потребителя. Дефиницията на "референтен лихвен процент" също е уточнена, като се свързва с бенчмарковете, установени от Европейския съюз и Българската народна банка.
§26
В Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители се въвеждат изменения, свързани с информацията, която кредиторите трябва да предоставят на потребителите при договори за кредити с променлив лихвен процент. Включва се задължение за предоставяне на информация за бенчмарка и неговия администратор, както и последствията от измененията в стойността на бенчмарка. Променят се и определени термини и изисквания за докладване на лихвени проценти. Всички изменения влизат в сила от 01.07.2018 г.
§ 27
В Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество се изменя чл. 44, ал. 5, като се дава възможност на Комисията да получава информация от определени информационни системи и да иска разкриване на банкова тайна. Също така, в преходните и заключителните разпоредби се добавя нова алинея, която уточнява, че редът по чл. 166 - 168 се прилага и за имущество, отнето в полза на държавата по отменени закони за отнемане на незаконно придобито имущество.
§ 28
Законът влиза в сила от деня на обнародването му, с изключение на определени членове, които влизат в сила при специфични условия. Член 47 влиза в сила след публикуването на електронната брошура от Европейската комисия. Член 102 влиза в сила от 30 април 2018 г., а членове 103-109 от 31 октомври 2018 г. Има и разпоредби, които влизат в сила от 1 януари 2019 г. и 1 юли 2018 г. Законът е приет от 44-то Народно събрание на 22 февруари 2018 г.
§ 64
Законът влиза в сила с прилагането на решението на Европейската централна банка за тясно сътрудничество, с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят и до Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпиране на пари, който е обнародван и влиза в сила от 28.05.2019 г.
§50
Законът за платежните услуги и платежните системи влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник'. Допълнителни изменения и допълнения към закона са обнародвани в брой 13 на 'Държавен вестник' от 14.02.2020 г. и влизат в сила от същата дата.
§ 44
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 31, който влиза в сила след 6 месеца от обнародването. В допълнение, се споменават преходни и заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, който е обнародван в ДВ, бр. 12 от 2021 г. и влиза в сила от 12.02.2021 г.
§82
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник'. Преходните и заключителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за пазарите на финансови инструменти, обнародван в 'Държавен вестник', брой 25 от 2022 г., и влиза в сила от 29.03.2022 г.
§ 94
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила от 19 октомври 2022 г. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с бюджета на Република България за 2023 г., който влиза в сила от 01.01.2023 г.
§ 46
Законът влиза в сила от 1 януари 2023 г., с различни дати за влизане в сила на отделни параграфи и алинеи. Някои разпоредби влизат в сила от 1 август, 1 юли, 1 септември, 1 декември 2023 г., 1 октомври 2023 г., 1 януари 2024 г. и 9 месеца след обнародването. Параграф 32 влиза в сила от 1 януари на втората година след преброяването на населението и жилищния фонд в България през 2021 г.
§82
Параграф §82 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за платежните услуги и платежните системи предвижда, че административните производства, които са започнали преди влизането в сила на закона, ще продължат да се извършват по досегашния ред. Това се отнася за производствата по Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми, Кодекса за застраховането, Кодекса за социално осигуряване, Закона за пощенските услуги и Закона за кредитните институции.
