ЗАКОН ЗА ПАЗАРИТЕ НА ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда лицензирането и дейността на инвестиционните посредници и регулираните пазари на финансови инструменти, предоставянето на инвестиционни услуги от дружества от трети държави, лицензирането на одобрени механизми за докладване и публикуване, изискванията към управителите и контролиращите лица, дейността на централните депозитари, изискванията към централните контрагенти, изискванията към администраторите на бенчмаркове и държавния надзор за спазването на закона.
Чл. 2
Законът цели да осигури защита на инвеститорите, да повиши тяхната информираност за финансовите инструменти, да създаде условия за справедлив и ефективен пазар и да поддържа стабилността и общественото доверие в този пазар.
Чл. 3
Законът за пазарите на финансови инструменти определя, че Комисията за финансов надзор и заместник-председателят на комисията отговарят за регулирането и надзора на дейностите и лицата, свързани с финансовите инструменти. Комисията упражнява правомощията си по различни регламенти на Европейския съюз, свързани с инвестиционните посредници, а заместник-председателят има специфични правомощия, свързани с надзора на инвестиционната дейност. Освен това, Българската народна банка също играе роля в надзора на структурирани депозити.
Чл. 4
Чл. 4 от Закона за пазарите на финансови инструменти определя предмета на закона, който обхваща различни финансови инструменти, включително прехвърлими ценни книжа, инструменти на паричния пазар, деривативи, опции, фючърси и квоти за емисии. Законът се прилага и за финансови инструменти, издадени чрез технологията на децентрализирания регистър. Включени са инструменти, свързани с ценни книжа, валути, стоки, климатични изменения и други икономически показатели, като също така се споменават специфични регламенти на Европейския съюз.
Чл. 4а
Чл. 4а от Закона за пазарите на финансови инструменти определя, че Комисията за финансов надзор взема решения относно прилагането на препоръки и насоки на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) и Европейския банков орган (ЕБО). Тези решения се публикуват на интернет страницата на комисията. Освен това, комисията е задължена да приема наредби и да издава указания, които да въвеждат изисквания и условия, произтичащи от гореспоменатите препоръки и насоки.
Чл. 5
Законът за пазарите на финансови инструменти не се прилага за определени лица, включително застрахователи, лица, предоставящи инвестиционни услуги само за свои предприятия, и оператори на финансови инструменти, които не предоставят инвестиционни услуги. Изключенията обхващат и маркет мейкъри, членове на регулирани пазари, и лица, които търгуват за собствена сметка при определени условия. Съществуват специфични условия за освобождаване от приложението на закона, които трябва да се изпълнят, за да се потвърди, че дейността е допълнителна към основната стопанска дейност.
Чл. 6
Инвестиционен посредник е лице, което предоставя инвестиционни услуги и/или извършва инвестиционни дейности. Основните услуги включват приемане и предаване на нареждания, изпълнение на нареждания за сметка на клиенти, сделки за собствена сметка, управление на портфейл, инвестиционни съвети, поемане на емисии и организиране на пазари. Допълнителните услуги включват съхраняване на финансови инструменти, предоставяне на заеми, съвети на предприятия, инвестиционни проучвания и др.
Чл. 7
Чл. 7 от Закона за пазарите на финансови инструменти регламентира условията за предоставяне на инвестиционни услуги и извършване на инвестиционни дейности. Според него, тези дейности могат да осъществяват само акционерни дружества или дружества с ограничена отговорност, които са лицензирани като инвестиционни посредници в България. Инвестиционните посредници издават само безналични акции с право на един глас. Освен това, инвестиционни посредници от други държави също могат да предоставят услуги при спазване на определени условия.
Чл. 8
Чл. 8 от Закона за пазарите на финансови инструменти регламентира условията, при които банки и инвестиционни посредници могат да предоставят инвестиционни услуги и да извършват инвестиционни дейности. Банките, получили лиценз от Българската народна банка, могат да осъществяват тези услуги. Инвестиционният посредник, който е кредитна институция и е подал заявление за лиценз, може временно да продължи дейността си до получаване на лиценза. При издаване на лиценз за банка, лицензът на инвестиционния посредник се обезсилва. В случай на отказ за лиценз, комисията отнема лиценза на инвестиционния посредник в срок от 14 дни.
Чл. 9
Чл. 9 от Закона за пазарите на финансови инструменти определя правата и задълженията на инвестиционните посредници. Те не могат да извършват търговски сделки, освен в предвидените от закона случаи. Инвестиционните посредници с определени права могат да оферират за собствена сметка или за сметка на клиенти в специфични търгове при условия на Регламент (ЕС) № 1031/2010. Те също така могат да извършват сделки с чуждестранни средства след лицензиране, да действат като довереници на облигационери и да предоставят услуги за колективно финансиране, при спазване на съответните регламенти. Също така, инвестиционните посредници, които предлагат инвестиционни услуги, могат да действат като доставчици на паневропейски пенсионни продукти, следвайки изискванията на Регламент (ЕС) 2019/1238. Комисията отговаря за регистрацията на тези продукти.
Чл. 9а
Чл. 9а от Закона за пазарите на финансови инструменти регламентира прилагането на изискванията за инвестиционните посредници. Основно, те подлежат на изискванията на закона и Регламент (ЕС) 2019/2033, освен в случаи, когато са изпълнени определени условия, при които се прилагат изискванията на Регламент (ЕС) № 575/2013. Тези условия включват отговорността на инвестиционните посредници на условията по чл. 1, параграф 2 от Регламента, решения на комисията и специфични разрешения от същата комисия.
Чл. 9б
Чл. 9б от Закона за пазарите на финансови инструменти регламентира условията, при които Комисията за финансов надзор може да прилага изискванията на Регламент (ЕС) № 575/2013 към инвестиционен посредник. Това става, когато общата стойност на консолидираните активи на посредника е равна или надхвърля 5 милиарда евро и са налице определени условия, които могат да доведат до системен риск. Комисията може да отмени решението, ако посредникът не отговаря на изискванията за период от 12 месеца. Изискванията не важат за определени категории предприятия като дилъри на стоки и застрахователи.
Чл. 10
Инвестиционните посредници трябва да разполагат с начален капитал, вариращ от 75 000 евро до 750 000 евро в зависимост от предоставяните услуги. Инвестиционните посредници, извършващи определени дейности, трябва да имат капитал не по-малък от 750 000 евро. Тези, които предлагат ограничен набор от услуги, но държат пари или финансови инструменти на клиенти, трябва да имат капитал от 150 000 евро. Посредниците, които не държат средства на клиенти, но предлагат услуги, трябва да имат начален капитал от 75 000 евро. Има и изискване за капитал от 500 000 евро за посредници, които извършват дейност за сметка на клиенти.
Чл. 11
Чл. 11 от Закона за пазарите на финансови инструменти определя изискванията към инвестиционните посредници относно капитала и ликвидността. Инвестиционните посредници трябва да притежават адекватен собствен капитал, който отразява поетите рискове, и да спазват регламентите на ЕС. Те трябва да поддържат определени нива на ликвидност и капитал, като условията за това се определят с наредба. Инвестиционните посредници, които не извършват инвестиционни услуги, могат да държат финансови инструменти за собствена сметка при определени условия. Освен това, инвестиционните посредници трябва да оценят собствените си капитали, за да покрият рисковете и да могат да поемат загуби от стресови сценарии.
Чл. 12
Инвестиционният посредник трябва да бъде управляван и представляван съвместно от най-малко две лица, които отговарят на специфичните изисквания. Не е позволено цялостното управление и представителство да се възлага на едно лице, но е възможно упълномощаване на трети лица за извършване на определени действия.
Чл. 13
Членовете на управителния и контролния орган на инвестиционния посредник трябва да имат добра репутация, необходимите знания и умения, и да притежават висше образование. Те трябва да отговарят на минимални изисквания за професионален опит, вариращи от три до пет години в различни финансови или публични институции. Лицата не трябва да имат криминални осъждания, да не са били част от компании в несъстоятелност, и да не са обявявани в несъстоятелност. Освен това, не могат да имат родствени връзки с други членове на управителния орган и трябва да отговарят на специфични условия за надеждност и избягване на конфликти на интереси.
Чл. 14
Членовете на управителния и контролния орган на инвестиционния посредник могат да заемат и длъжности в други юридически лица, при условие че това не пречи на задълженията им. Член на управителен или контролен орган на значим инвестиционен посредник може да заема ограничен брой длъжности, в зависимост от типа им. За определени длъжности в управлението на инвестиционния посредник не се вземат предвид длъжностите в юридически лица с нестопанска цел. За заемане на допълнителна длъжност е необходимо разрешение от Комисията за финансов надзор, което се издава след подаване на заявление и проверка на спазването на изискванията. Комисията информира ЕОЦКП за издадените разрешения.
Чл. 15
Чл. 15 от Закона за пазарите на финансови инструменти регламентира одобрението на членовете на управителния и контролния орган на инвестиционните посредници от комисията преди тяхното вписване в търговския регистър. Инвестиционният посредник подава заявление с необходимите документи за удостоверяване на спазване на изискванията. Комисията има срок от един месец за произнасяне, а при необходимост от допълнителни данни срокът се удължава. Одобрението може да бъде отказано, ако лицата не отговарят на изискванията или могат да навредят на сигурността на посредника и интересите на клиентите. Комисията извършва оценка на пригодността на членовете на органите на посредника.
Чл. 16
Лицата с квалифицирано дялово участие в инвестиционен посредник трябва да притежават добра репутация, професионален опит и финансова стабилност, в зависимост от размера на участието си. Освен това, те трябва да спазват и другите изисквания, предвидени в закона. За инвестиционните посредници е необходимо да бъдат представени документи за издаване на лиценз.
Чл. 17
Чл. 17 от Закона за пазарите на финансови инструменти регламентира изискванията за издаване на лиценз за извършване на финансови услуги от лица, различни от банки. Лицензът се издава от комисията след подаване на заявление, придружено от необходимите документи. В случай на разширяване на обхвата на лиценза, инвестиционният посредник трябва да подаде ново заявление. При подаване на заявлението, минимум 25% от капитала трябва да бъде внесен, а остатъкът в 14-дневен срок след уведомление.
Чл. 18
Чл. 18 от Закона за пазарите на финансови инструменти описва процедурата за подаване и разглеждане на заявления за лицензиране на инвестиционни посредници. Заместник-председателят на комисията проверява пълнотата на заявлението в срок до 15 работни дни. Ако заявлението е пълно, се изпраща потвърждение, а ако не е, заявителят се уведомява за необходимите допълнителни данни и сроковете за тяхното представяне. Комисията за финансов надзор разглежда заявлението в срок до 6 месеца и може да изиска допълнителна информация. Решението за издаване на лиценз трябва да бъде взето в срок от три месеца до един месец в зависимост от наличието на допълнителни искания. При положително решение, заявителят трябва да удостовери вноски и капитал в срок до 14 дни.
Чл. 19
Комисията за финансов надзор издава лиценз на инвестиционен посредник по предложение на заместник-председателя в срок от 14 дни след получаване на необходимите документи. Инвестиционният посредник е длъжен да отговаря на условията за лицензиране по всяко време и да уведомява комисията за съществени промени в условията на лицензиране.
Чл. 19а
Чл. 19а от Закона за пазарите на финансови инструменти регламентира условията и процедурата за издаване на лиценз на банка, която извършва само инвестиционни услуги и дейности. Банката трябва да подаде заявление в срок от 14 дни след уведомление от Българската народна банка, ако средната стойност на активите ѝ е под определени прагове за период от 5 години. Комисията за финансов надзор оценява спазването на изискванията и взема решение за лиценза в срок до 30 работни дни след потвърждаване на пълнотата на заявлението. Лицензът влиза в сила от датата на отнемане на предишния лиценз за банка.
Чл. 20
Чл. 20 от Закона за пазарите на финансови инструменти определя, че лицензът по чл. 19 изчерпателно определя инвестиционните услуги и дейности, които инвестиционният посредник може да извършва. Лицензът може да включва и допълнителни услуги, но не може да бъде издаден само за тях. Лицензът дава право на извършване на посочените услуги в рамките на ЕС чрез учредяване на клон или свободно предоставяне на услуги.
Чл. 21 от Закона за пазарите на финансови инструменти
Комисията за финансов надзор може да откаже издаването на лиценз на инвестиционен посредник, ако не са изпълнени изискванията, установени в закона, или ако кандидатът не отговаря на критериите за надеждност и професионализъм. Възможни основания за отказ могат да включват недостатъчна капиталова база, липса на необходим опит или квалификация на управителите, както и предходни нарушения на финансовите регулации.
Чл. 22
Комисията за финансов надзор може да откаже издаването на лиценз на инвестиционен посредник по редица причини, включително недостатъчен капитал, лоша репутация на ключови лица, неверни данни в документите, липса на встъпителна вноска, затруднения при надзора поради свързаност с други лица, и неясноти в бизнес модела. В определени случаи, отказът може да бъде отменен, ако заявителят отстрани несъответствията в указания срок. Всички откази трябва да бъдат мотивирани писмено.
Чл. 23
В случай на отказ за лиценз, заявителят има право да подаде ново заявление не по-рано от 6 месеца след влизането в сила на решението за отказ. Това важи за услуги и дейности, посочени в чл. 6, ал. 2 и 3.
Чл. 24
Чл. 24 описва процедурата за подаване на заявление от инвестиционен посредник, който иска да извършва дейности по чл. 9, ал. 2. Заявлението се подава до комисията с приложени необходимите документи. Заместник-председателят проверява дали документите са редовни и може да поиска допълнителна информация. Ако съобщението не бъде получено, сроковете започват от оповестяването на сайта на комисията. Комисията взема решение в срок до един месец, а заявителят получава уведомление за решението в 7-дневен срок. Комисията може да откаже разрешение при определени условия.
Чл. 25
Чл. 25 от Закона за пазарите на финансови инструменти забранява на лица без лиценз да използват термини, свързани с инвестиционното посредничество. Лиценз не се издава на кандидати, чието наименование е сходно с наименованието на съществуващ инвестиционен посредник. При нарушения заместник-председателят може да наложи мерки, предвидени в закона.
Чл. 26
Лицата, получили лиценз за извършване на услуги и дейности, са задължени да подадат заявление за вписване в търговския регистър в срок от 7 дни след получаването на лиценза. Агенцията по вписванията вписва дружеството в регистъра, след като бъде представен издаденият лиценз от комисията.
Чл. 27
Комисията за финансов надзор може да отнеме лиценза на инвестиционен посредник при определени условия, включително ако не започне разрешените услуги в срок, се откаже от лиценза, не е извършвал услуги повече от 6 месеца, е получил лиценза на база неверни данни или не отговаря на условията за капиталова адекватност. Също така, ако се установят груби нарушения на закона или не се изпълнят принудителни мерки, лицензът може да бъде отнет. Комисията може да отнеме лиценза и при неуспешни оздравителни мерки или при недостатъчен брой членове на управителния орган.
Чл. 28
Инвестиционният посредник е задължен в 7-дневен срок да поиска отнемане на лиценза си след решение за прекратяване на дейността. С искането той представя план за уреждане на отношенията с клиентите, който включва прехвърляне на клиентските активи при друг инвестиционен посредник или в депозитарна институция. Разходите за осъществяване на плана са за сметка на инвестиционния посредник, а лиценза му се отнема след доказване на уреждането на отношенията с клиентите и удостоверение за липса на задължения към Фонда за компенсиране на инвеститорите.
Чл. 29
Инвестиционният посредник е задължен да уведоми своите клиенти за решението за отнемане на лиценза в срок от седем работни дни. Клиентите могат да посочат друг инвестиционен посредник, при който да прехвърлят своите финансови инструменти, пари и активи. След изтичането на този срок, инвестиционният посредник е длъжен да прехвърли активите в срок от пет работни дни. Комисията за финансов надзор може да задължи посредника да извърши действията по-бързо и да предприеме допълнителни мерки за защита на клиентите. Инвестиционният посредник трябва да уведомява клиентите и комисията за извършените действия в определени срокове.
Чл. 30
Комисията за финансов надзор уведомява дружеството в 7-дневен срок за решението си за отнемане на лиценза. След това, комисията незабавно иска назначаване на ликвидатор или заличаване на част от предмета на дейност, а при необходимост - открива производство по несъстоятелност. Уведомяват се и съответните органи в други държави членки. Решението за отнемане не пречи на оздравителни мерки или ликвидация. Инвестиционен посредник с отнет лиценз може да извършва друга търговска дейност, ако общото събрание реши да промени предмета му на дейност.
Чл. 31
Комисията за финансов надзор може да отнеме разрешението на инвестиционен посредник, ако той не започне дейност в срок от 12 месеца, се откаже от разрешението, не извършва дейност повече от 6 месеца, е представил неверни данни, не отговаря на изискванията за разрешение в продължение на три месеца или е извършил грубо или системно нарушение на изискванията. Комисията уведомява дружеството в срок от 7 дни след решението за отнемане.
Чл. 32
Инвестиционният посредник не може да извършва услуги и дейности след отнемането на лиценза си. Проверки и принудителни мерки могат да се прилагат до заличаването му от търговския регистър. Документите, свързани с услугите, трябва да се съхраняват за 5 години, в зависимост от статуса на инвестиционния посредник.
Чл. 33
Обвързаният агент е физическо лице или търговско дружество, което действа от името на инвестиционен посредник с цел насърчаване на продажбите на неговите услуги. Той може да извършва различни инвестиционни услуги срещу възнаграждение, включително отправяне на покани за сделки, приемане и предаване на нареждания, предлагане на финансови инструменти и предоставяне на инвестиционни съвети. Инвестиционните съвети могат да се предоставят само от лица с необходимия сертификат.
Чл. 34
Отношенията между обвързания агент и инвестиционния посредник се уреждат с писмен договор, в който се определят услугите, които агентът ще предоставя. Агентът може да представлява само един инвестиционен посредник. Когато клиент ползва услугите на агента, той сключва договор с инвестиционния посредник.
Чл. 35
Чл. 35 от Закона за пазарите на финансови инструменти определя изискванията към обвързани агенти, които включват: наличие на висше образование и минимален професионален опит от една година в небанковия финансов сектор или в регулаторен орган; подходящи общи и търговски знания; добра репутация без криминални осъждания или несъстоятелност. Лицата с квалифицирано участие също трябва да имат добра репутация. Допълнителни изисквания ще бъдат установени с наредба.
Чл. 36
Чл. 36 от Закона за пазарите на финансови инструменти описва процедурата за вписване на обвързани агенти в регистъра на Комисията за финансов надзор. Лицето, което желае да извършва дейност като обвързан агент, подава заявление, което може да бъде подадено и от инвестиционния посредник. Към заявлението се прилагат документи, удостоверяващи образованието и професионалния опит на кандидата. Комисията трябва да се произнесе по заявлението в срок от 15 дни. При несъответствия срокът за отстраняване на проблемите е също 15 дни. Инвестиционният посредник е задължен да сключи договор с вписаните обвързани агенти.
Чл. 37
Комисията за финансов надзор може да откаже вписване в регистъра, ако заявителят не отговаря на изискванията, представените данни са непълни или неверни, или ако не са отстранени несъответствията в срок. Също така, отказ може да бъде направен, ако заявлението е подадено с цел избягване на по-строги изисквания в друга държава членка.
Чл. 38
Чл. 38 от Закона за пазарите на финансови инструменти предвижда, че обвързаният агент може да извършва не само услугите, посочени в чл. 33, но и друга търговска дейност. Инвестиционният посредник, който е сключил договор с обвързания агент, е задължен да предприеме мерки, за да осигури, че тази друга търговска дейност не оказва негативно влияние върху услугите, предоставяни от обвързания агент от името и за сметка на инвестиционния посредник.
Чл. 39
Инвестиционният посредник е напълно отговорен за действията или бездействията на обвързания агент, когато той действа от името на посредника. Обвързаният агент е задължен да информира клиентите и потенциалните клиенти, че действа като обвързан агент и да посочи инвестиционния посредник, който представлява.
Чл. 40
Инвестиционният посредник е отговорен за контролирането на дейността на обвързаните агенти, с които е сключил договор, за да осигури спазването на законовите изисквания. Той следи обвързаните агенти да отговарят на определени условия и е задължен да уведомява комисията при промяна на обстоятелствата. Членовете на управителния орган на обвързания агент подлежат на одобрение от комисията преди вписването им в търговския регистър. Лицата, които желаят да придобият квалифицирано дялово участие в обвързания агент, също трябва да уведомят комисията преди придобиването.
Чл. 41
Чл. 41 от Закона за пазарите на финансови инструменти определя условията, при които Комисията за финансов надзор може да отписва обвързани агенти от регистъра. Причините за отписване включват: подадено заявление за отписване, неспазване на изискванията, представяне на неверни данни, опити за избягване на изисквания, груби нарушения, застрашаване на интересите на инвеститорите и смърт или прекратяване на обвързания агент.
Чл. 42
Инвестиционните посредници, които желаят да създадат клон или да извършват дейност чрез обвързани агенти в друга държава членка, трябва предварително да уведомят Комисията за финансов надзор. Уведомлението трябва да съдържа информация за приемащата държава, програма за дейността, организационната структура, адрес за кореспонденция, имена на управителя и друга информация, определена с Делегиран регламент (ЕС) 2017/1018. Комисията предоставя информация на компетентния орган на приемащата държава в срок от 3 месеца, освен ако не е необходимо допълнително уточняване. Инвестиционният посредник може да започне дейност след получаване на уведомление от съответния орган или след два месеца, ако не е получено уведомление.
Чл. 43
Чл. 43 от Закона за пазарите на финансови инструменти регламентира условията, при които инвестиционен посредник може да предоставя услуги в приемаща държава без да открива клон. Инвестиционният посредник трябва предварително да уведомява Комисията за финансов надзор, като уведомлението включва информация за приемащата държава, програмата за дейността, информация за обвързани агенти и друга информация, определена с Делегиран регламент (ЕС) 2017/1018. Комисията предоставя информацията на компетентния орган на приемащата държава в срок от един месец. Инвестиционният посредник може да започне дейността след уведомление от комисията. При промени в данните, инвестиционният посредник трябва да уведомява комисията един месец преди осъществяване на промяната. Специални разпоредби важат и за банки, които действат като инвестиционни посредници.
Чл. 44
Чл. 44 от Закона за пазарите на финансови инструменти определя правомощията на Комисията за финансов надзор и заместник-председателя относно надзора на инвестиционните посредници, които извършват дейност в приемащата държава. Комисията е задължена да реагира на нарушения, уведомени от компетентния орган на приемащата държава, и да предприема необходимите мерки. Заместник-председателят има право да извършва проверки на място в клоновете на инвестиционните посредници след уведомление на компетентния орган.
Чл. 45
Чл. 45 от Закона за пазарите на финансови инструменти регулира условията, при които инвестиционни посредници от държави членки на ЕС могат да извършват дейност в България. Инвестиционен посредник, получил лиценз в своята държава, може да оперира в България чрез клон или обвързан агент. Комисията уведомява посредника за получената информация в срок от два месеца. След уведомлението или изтичането на срока, посредникът може да започне дейност. При работа чрез обвързан агент, той се счита за част от клона. Инвестиционният посредник е задължен да спазва определени регламенти на ЕС. В случай на закриване на клон, е необходимо да се предостави информация относно уредените отношения с клиентите.
Чл. 46
Чл. 46 от Закона за пазарите на финансови инструменти регламентира условията, при които инвестиционни посредници от държави членки могат да предоставят услуги и дейности в България. Те могат да извършват услуги без да създават клон, чрез обвързани агенти, като допълнителните услуги се предлагат само заедно с основните. Инвестиционни посредници, които организират МСТ и ОСТ, могат да предоставят дистанционен достъп на участници в България. Дейността им започва след получаване на информация от компетентния орган и публикация на информация за обвързани агенти от Комисията за финансов надзор. Комисията може да иска информация относно дистанционните членове на МСТ, установени в България.
Чл. 47
Инвестиционните посредници, които изпълняват нареждания на клиенти или извършват сделки за собствена сметка, имат право на достъп до регулиран пазар в България при условия, равни на тези за лицензирани инвестиционни посредници. Достъпът може да бъде осигурен пряко чрез клон или дистанционно, без нужда от физическо присъствие. Освен това, инвестиционните посредници имат право на достъп до централен контрагент и системи за клиринг и сетълмент при ясни и недискриминационни условия. Централният контрагент и операторите на системи за клиринг могат да откажат достъп само при наличие на законово основание.
Чл. 48
Чл. 48 от Закона за пазарите на финансови инструменти определя правомощията на Комисията за финансов надзор относно надзора и проверките на инвестиционни посредници. Комисията може да извършва проверки на клона на инвестиционните посредници, да изисква информация и да консултира компетентните органи от държавата членка по произход. Инвестиционните посредници от държави членки са длъжни да представят документи на български език и да използват наименованието си от държавата по произход. Надзорните органи могат да извършват проверки на място, след уведомление на Комисията. Новите разпоредби от 2022 г. включват и проверки на инвестиционни холдинги и трети лица, свързани с инвестиционни посредници.
Чл. 49, ал. 1-12
Инвестиционен посредник от трета държава може да предоставя услуги в България само чрез клон с лиценз. Комисията за финансов надзор издава лиценз при определени условия, включително надзор от компетентен орган на третата държава и спазване на международни стандарти. При отказ за издаване на лиценз, причините могат да включват недостатъчно финансово обезпечение, липса на споразумение за сътрудничество с компетентния орган, или несъответствие с изискванията за защита на инвеститорите.
Чл. 50
Комисията за финансов надзор може да откаже издаването на лиценз за инвестиционен посредник, ако не са изпълнени изискванията по чл. 49, ал. 2, не са осигурени интересите на инвеститорите, нормативните актове на трета държава създават пречки за надзор, надзорът на консолидирана основа не отговаря на изискванията на закона или ако заявителят е представил неверни данни или документи.
Чл. 51
Комисията за финансов надзор може да отнеме лиценз на инвестиционен посредник, ако: не е започнал разрешените услуги в срок от 12 месеца, се е отказал от лиценза, не извършва услуги повече от 6 месеца, е представил неверни данни за издаване на лиценза, не отговаря на условията за издаване на лиценза или грубо нарушава законодателството и регламентите на ЕС. Членове 28-30 и 32 се прилагат съответно.
Чл. 52
Инвестиционен посредник от трета държава притежава правата и задълженията на инвестиционен посредник, който е регистриран в Република България, освен ако в закона не е указано друго. Това правило е установено в Чл. 52 от Закона за пазарите на финансови инструменти.
Чл. 53
Чл. 53 от Закона за пазарите на финансови инструменти предвижда, че физически или юридически лица, които желаят да придобият или увеличат квалифицирано дялово участие в инвестиционен посредник, трябва да уведомят писмено комисията преди извършването на сделката. Уведомлението трябва да съдържа информация за планираното участие в капитала и гласовете от общото събрание. Лицата не могат да придобият участие, преди да е извършена оценка на сделката, а правата на глас, придобити при предоставяне на услуги, не се вземат предвид при определяне на дяловото участие, при условие че не се упражняват.
Чл. 54
Съгласно Чл. 54 от Закона за пазарите на финансови инструменти, всяко физическо или юридическо лице, което планира да прехвърли квалифицирано дялово участие в инвестиционен посредник, трябва да уведоми писмено комисията преди извършването на прехвърлянето. Уведомлението е задължително и когато прехвърлянето води до спад на правото на глас или участието под определени прагове (50%, 30%, 20%) или ако инвестиционният посредник престане да бъде дъщерно дружество на лицето. Лицата, чието участие е намалено поради действия на трети лица, също трябва да уведомят комисията незабавно след като узнаят за намалението. Уведомлението трябва да съдържа информация за участието преди и след прехвърлянето, както и други данни, определени с наредба.
Чл. 55
Заместник-председателят е задължен да потвърди писмено получаването на уведомлението в срок от два работни дни. Ако уведомлението е пълно с всички необходими документи, той посочва и срока за произнасяне от комисията. При непълно уведомление, заместник-председателят уведомява за липсващите данни и документи, които трябва да бъдат приложени при последващи подавания.
Чл. 56
Комисията за финансов надзор извършва оценка на придобиването в срок до 60 работни дни след получаване на писменото потвърждение. При непълни или неточни документи, срокът може да бъде удължен с до 50 работни дни, а при искане на допълнителна информация, срокът спира за до 20 работни дни. В специфични случаи, срокът може да бъде удължен до 30 работни дни. Последващи искания за информация не спират срока.
Чл. 57
Чл. 57 от Закона за пазарите на финансови инструменти регламентира оценката на придобиването или увеличаването на квалифицирано дялово участие от Комисията за финансов надзор, с цел осигуряване на стабилно и благоразумно управление на инвестиционния посредник. Оценката се основава на критериите за репутация, професионален опит, финансова стабилност, способност за спазване на законовите изисквания и предотвратяване на изпирането на пари. Комисията не може да налага предварителни условия за размера на участието и третира лицата по недискриминационен начин при наличие на множество уведомления. Допълнителни изисквания ще бъдат определени с наредба.
Чл. 58
Чл. 58 от Закона за пазарите на финансови инструменти регулира процедурата по оценка на квалифицирани дялови участия от комисията. При оценка се извършват предварителни консултации и се изисква информация от компетентния орган, когато участието е свързано с кредитни институции, застрахователи или инвестиционни посредници, лицензирани в България или друга държава членка. Информацията от консултациите се отразява в решението на комисията. Комисията предоставя информация на компетентни органи от други държави членки при поискване, особено когато се касае за инвестиционни посредници, и обменя информация с Българската народна банка при участие от кредитни институции.
Чл. 59
Чл. 59 от Закона за пазарите на финансови инструменти регламентира правомощията на Комисията за финансов надзор относно забраната за извършване на придобиване на дялово участие. Комисията може да наложи забрана при непълнота на информацията, неверни данни или документи, невъзможност за идентификация на собствениците, или застрашаване на стабилността на инвестиционния посредник. Лицата трябва да бъдат уведомени за решението в срок от два работни дни. При липса на забрана, Комисията може да определи срок за извършване на придобиването. Лицата, които придобият дялово участие преди произнасянето на Комисията или в противоречие със забраната, нямат право на глас в общото събрание. Комисията може да подаде иск за отменяне на решения, взети с гласовете на лица без право на глас.
Чл. 60
Инвестиционният посредник е задължен да уведомява комисията за всяко придобиване или прехвърляне на дялово участие в срок от един ден след узнаването. Два пъти в годината, към 30 юни и 31 декември, той предоставя списък на лицата с квалифицирано дялово участие и данни за техните гласове в общото събрание в 10-дневен срок. Лица, придобили участие от три или повече процента от капитала на инвестиционен посредник, уведомяват комисията в срок от 7 дни от придобиването.
Чл. 60а
Чл. 60а от Закона за пазарите на финансови инструменти задължава физически или юридически лица, които неволно увеличат дяловото си участие в инвестиционен посредник, да уведомят Комисията незабавно след като узнаят за това. Това важи дори и в случай, че лицето планира да намали участието си под определените прагове. Приложими са и разпоредбите на чл. 53, ал. 3 и 4, както и чл. 55 - 59.
Чл. 61
Инвестиционните посредници определят веднъж годишно дали са значими по размер и сложност на дейността си, на база годишния финансов отчет. Значимите посредници трябва да създават комитет за подбор на кандидати и да изпълняват допълнителни изисквания, определени с наредба.
Чл. 61а
Инвестиционните посредници с балансови и задбалансови активи над 100 млн. евро трябва да създадат комитети по риска и по възнагражденията. Комитетът по възнагражденията може да бъде на ниво група. Изискванията към тези комитети ще бъдат определени с наредба.
Чл. 62
Член 62 от Закона за пазарите на финансови инструменти определя задълженията на инвестиционните посредници и комитетите за подбор на кандидати при избора на членове на управителните и контролни органи. Те трябва да осигурят многообразие в качествата, знанията и уменията на кандидатите. Инвестиционните посредници, работещи в България, са задължени да предоставят информация за политиката си за многообразие на Комисията за финансов надзор в срок от три дни след оповестяването на тази политика. Комисията анализира информацията за сравняване на практиките по многообразие и я предоставя на Европейския банков орган (ЕБО).
Чл. 63
Чл. 63 от Закона за пазарите на финансови инструменти определя задълженията на комитета за подбор на кандидати в значим инвестиционен посредник. Комитетът, съставен само от членове на контролния орган, отговаря за подбора на кандидати за управителния и контролния орган, като взема предвид знанията, опита и многообразието на членовете. Освен това, той разработва политика за увеличаване на представителността на по-слабо представения пол. Комитетът анализира структурата и резултатите на органите, преглежда политиката за подбор на висшия ръководен персонал и осигурява необходимите ресурси за изпълнение на функциите си. Процесът на вземане на решения трябва да бъде независим от влиянието на отделни лица или малки групи.
Чл. 64
Членовете на управителния и контролния орган на инвестиционния посредник трябва да осигурят надлежното изпълнение на функциите си, като отговарят за ефективното управление в съответствие с нормативните изисквания. Те трябва да контролират изпълнението на стратегическите цели и да осигурят целостта на системите за счетоводно и финансово отчитане. Освен това, те трябва да наблюдават и оценяват адекватността на политиките и процедурите на инвестиционния посредник, както и да предприемат мерки при констатирани нарушения. Членовете на органите трябва да притежават необходимите знания и опит и да имат достъп до необходимата информация за изпълнение на задълженията си. Инвестиционният посредник е задължен да оценява пригодността на членовете на своите органи и да осигури необходимите ресурси за тяхното обучение.
Чл. 65
Чл. 65 определя изискванията за вътрешната организация на инвестиционните посредници, която трябва да отговаря на закона и да осигурява подходяща структура, контрол, защита на информацията и управление на рисковете. Инвестиционният посредник е задължен да има ясна организационна структура, ефективни административни и счетоводни процедури, системи за вътрешен контрол, защита на информацията и ресурси за осъществяване на дейността. Освен това, трябва да се предотвратяват конфликти на интереси и да се спазват правила за лични сделки. Изискванията важат и за клоновете на посредниците. Важно е да се осигури защита на служителите, които подават сигнали за нарушения.
Чл. 66
Комисията за финансов надзор извършва преглед на правилата и механизмите на инвестиционните посредници, като прилага принципа на пропорционалност и оценява рисковете, свързани с тяхната дейност. При наличие на съмнения за изпиране на пари или финансиране на тероризъм, комисията уведомява Държавна агенция "Национална сигурност" и ЕБО, като сътрудничи с тях за оценка на риска.
Чл. 67
Инвестиционният посредник е задължен да създаде и поддържа функция по съответствието с нормативните изисквания, която да осъществява независим контрол върху спазването на закона и нормативните актове от страна на управителите и служителите. Правилата за структурата и взаимоотношенията на тази функция с другите органи на посредника се определят от управителния орган.
Чл. 68
Чл. 68 от Закона за пазарите на финансови инструменти определя задълженията на инвестиционните посредници по отношение на оценката на пригодността на ръководителите на звената, отговарящи за съответствието с нормативните изисквания, управлението на риска и вътрешния одит. Инвестиционният посредник трябва да извърши първоначална и последваща оценка на тези лица, а допълнителните изисквания ще бъдат определени с наредба. Освен това, вътрешната организация на инвестиционния посредник, включително отчетността, управлението на рисковете и конфликтите на интереси, също подлежи на регулация от Делегиран регламент (ЕС) 2017/565 и наредби.
Чл. 69
Инвестиционните посредници са задължени да приемат и прилагат вътрешни политики и процедури, които да осигурят спазването на законовите изисквания. Тези правила трябва да обхващат и личните сделки на служителите и обвързаните агенти. Вътрешната организация на инвестиционния посредник се определя с правила, приети от управителния орган, а минималното съдържание на тези правила се уточнява с наредба. Инвестиционният посредник е длъжен да извършва периодичен преглед на правилата поне веднъж годишно, а при необходимост и по-често.
Чл. 70
Чл. 70 от Закона за пазарите на финансови инструменти определя задълженията на инвестиционните посредници при предоставяне на инвестиционни услуги. Те трябва да действат честно и в интерес на клиентите, като създават финансови инструменти, отговарящи на нуждите на целевия пазар. Инвестиционните посредници са длъжни да разбират предлаганите инструменти, да оценяват дали те отговарят на нуждите на клиентите и да предлагат само при интерес на клиента. Освобождават се от тези изисквания, когато става въпрос за определени облигации или при предлагане на финансови инструменти на приемливи насрещни страни.
Чл. 70а
Чл. 70а от Закона за пазарите на финансови инструменти регламентира условията, при които инвестиционните посредници могат да предоставят проучвания от трети страни на клиентите си. За да се счита, че задълженията по чл. 70, ал. 1 са изпълнени, е необходимо да се сключи споразумение между посредника и доставчика на проучването, да се информират клиентите за съвместните плащания и проучванията да засягат емитенти с пазарна капитализация под 1 милиард евро. Проучванията включват информация и анализи, свързани с финансови инструменти и активи, които могат да добавят стойност към инвестиционните решения на посредниците.
Чл. 71
Инвестиционните посредници са задължени да предоставят информация на клиентите си, която е вярна, ясна и не подвеждаща. Те трябва да информират клиентите за своите услуги, финансовите инструменти, разходите и таксите, както и за рисковете, свързани с инвестициите. Преди предоставяне на инвестиционен съвет, посредниците трябва да уточнят дали съветът е независим и на какъв анализ се основава. Информацията трябва да бъде предоставена в електронен формат, освен ако клиентът не е поискал хартиен носител. Съществуващи клиенти трябва да бъдат уведомявани за промяна в начина на предоставяне на информацията.
Чл. 72
Чл. 72 от Закона за пазарите на финансови инструменти определя задълженията на инвестиционните посредници, когато предоставят независими инвестиционни съвети. Те трябва да анализират разнообразие от финансови инструменти, предлагани от различни източници, за да осигурят, че инвестиционните цели на клиента са постигнати. Инвестиционните посредници не могат да приемат възнаграждения или облаги от трети лица, освен незначителни непарични облаги, които не нарушават задължението им да действат в интерес на клиента. Тези правила важат и при управление на портфейл.
Чл. 73
Инвестиционните посредници са задължени да не заплащат или получават възнаграждения, комисиони или непарични облаги, освен при определени условия. Те могат да получават такси от клиента или трети лица, при условие че това не нарушава задължението им да действат в интерес на клиента. Всяко възнаграждение трябва да бъде ясно и достъпно посочено на клиента. Освен това, инвестиционните посредници не могат да предлагат стимули на служителите си, които да насърчават препоръчването на конкретни финансови инструменти, ако има по-подходящи алтернативи за клиента. Инвестиционният посредник е длъжен да информира клиента за начина, по който ще получи такси или комисиони, свързани с предоставянето на услуги.
Чл. 74
Инвестиционният посредник е задължен да информира клиента за възможността да закупи отделни услуги или продукти, когато те са част от пакет. Той трябва да предостави информация за разходите и таксите за всяка част. При наличие на различия в рисковете от комбинирането на услуги, посредникът трябва да предостави описание на отделните части и как взаимодействието между тях влияе на рисковете. Допълнителни изисквания за практиките на кръстосани продажби ще бъдат определени с наредба.
Чл. 75
Член 75 от Закона за пазарите на финансови инструменти определя, че инвестиционните посредници трябва да спазват допълнителни изисквания при предоставянето на информация на клиентите. Тези изисквания са регламентирани с Делегиран регламент (ЕС) 2017/565.
Чл. 75а
Инвестиционните посредници, предоставящи услуги по управление на портфейл с акции на дружества от ЕС, трябва да приемат и публикуват политика за ангажираност. Тази политика описва как се интегрира акционерното участие в инвестиционната стратегия, включително наблюдение на дейността на дружествата, комуникация с тях, упражняване на права, сътрудничество с акционери и управление на конфликти на интереси. Освен това, инвестиционният посредник трябва ежегодно да публикува информация за изпълнението на политиката, включително детайли за гласуването и важни решения. Всички документи и информация трябва да са достъпни безплатно на интернет страницата на посредника.
Чл. 75б
Чл. 75б от Закона за пазарите на финансови инструменти задължава инвестиционните посредници, които имат договори за управление на портфейл с определени лица, да предоставят ежегодна информация относно инвестиционната стратегия и изпълнението на договора. Информацията трябва да включва основните рискове, състава на портфейла, разходите, използването на упълномощени съветници и начина на вземане на инвестиционни решения, включително конфликтите на интереси. Оповестяването на информацията става заедно с последния отчет за годината.
Чл. 76
Чл. 76 от Закона за пазарите на финансови инструменти определя задълженията на инвестиционните посредници за установяване и управление на конфликтите на интереси. Инвестиционният посредник е длъжен да предприеме мерки за предотвратяване на конфликти между него и клиентите, както и между отделните клиенти. При наличие на конфликт, той не може да извършва дейности за сметка на клиента, ако не го е информирал за потенциалните конфликти и мерките, които е взел. Информацията трябва да бъде предоставена на траен носител, за да осигури на клиента възможност да вземе информирано решение. Допълнителни критерии за управление на конфликти са определени с Делегиран регламент (ЕС) 2017/565.
Чл. 77
Чл. 77 от Закона за пазарите на финансови инструменти определя задълженията на инвестиционните посредници относно квалификацията и компетентността на лицата, предоставящи информация и услуги на клиенти. Инвестиционните посредници трябва да осигурят, че служителите им притежават необходимите знания и опит. Услугите могат да се предоставят само от квалифицирани инвестиционни консултанти и брокери на финансови инструменти, освен в случаите на автоматизирани платформи. Лицата, предлагащи финансови инструменти, трябва да имат средно образование и опит, а брокерите и консултантите - висше образование и правоспособност. Лицата без необходимата правоспособност могат да работят само под наблюдение. Инвестиционният посредник е задължен да оценява периодично компетентността на служителите си.
Чл. 78
Чл. 78 от Закона за пазарите на финансови инструменти определя изискванията към инвестиционните посредници при предоставяне на услуги, свързани с управление на портфейл и инвестиционни съвети. Инвестиционният посредник трябва да събере информация от клиента относно неговите знания, опит, финансово състояние, способност за поемане на загуби и инвестиционни цели. На базата на тези данни, посредникът извършва оценка за уместност, за да препоръча подходящи услуги или финансови инструменти. Без предоставяне на необходимата информация от клиента, инвестиционният посредник не може да извърши услугите. При предоставяне на инвестиционни съвети, посредникът трябва да анализира разходите и ползите от замяната на финансови инструменти и да информира клиента за съответствието на съвета с неговите предпочитания и нужди. Периодичните отчети също трябва да отразяват актуализирана информация относно инвестициите.
Чл. 79
Чл. 79 от Закона за пазарите на финансови инструменти предвижда задължения на инвестиционните посредници при предоставяне на инвестиционни услуги. Инвестиционният посредник е длъжен да събира информация за знанията и опита на клиента, за да прецени дали предлаганата услуга или продукт са подходящи. При недостатъчна информация, посредникът трябва да предупреди клиента, че не може да извърши оценка. В определени случаи, посредникът може да предоставя услуги без оценка, при спазване на специфични условия. Законът уточнява и условията, при които пазарите на трети държави могат да се считат за еквивалентни на регулирани пазари.
Чл. 79а
Чл. 79а от Закона за пазарите на финансови инструменти предвижда изключения от изискванията, свързани с услугите, предоставяни на професионални клиенти. Конкретно, изискванията на чл. 71, ал. 2, т. 4 не важат за тези услуги, освен за инвестиционни съвети и управление на портфейл. Освен това, изискванията в чл. 78, ал. 5 и чл. 85, ал. 1 не се прилагат, освен ако професионалният клиент не заяви желанието си да се ползва от тези права в писмена форма. Инвестиционният посредник е задължен да води регистър на комуникацията с клиентите по тези въпроси.
Чл. 80
Чл. 80 от Закона за пазарите на финансови инструменти предвижда, че изискванията на чл. 77, 78, 79 и 82 не се прилагат за инвестиционна услуга, предоставяна на потребител, свързана с покрити облигации и договор за кредит за жилищен имот. Тези облигации трябва да са специално емитирани за гарантиране на финансирането на кредита и да имат същите условия, за да осигурят плащането, рефинансирането или изкупуването на заема.
Чл. 81
Чл. 81 от Закона за пазарите на финансови инструменти определя, че допълнителни изисквания за оценка на уместността и целесъобразността, както и за информиране на клиентите на инвестиционния посредник, са установени в Делегиран регламент (ЕС) 2017/565 и в наредба. Тези изисквания са важни за осигуряване на прозрачност и защита на интересите на клиентите.
Чл. 82
Чл. 82 от Закона за пазарите на финансови инструменти регламентира отношенията между инвестиционните посредници и техните клиенти. Инвестиционният посредник е задължен да сключи писмен договор с клиента, в който се определят правата и задълженията на страните. Всеки клиент има досие, в което се съхраняват договорите и свързаните документи. Инвестиционният посредник може да използва общи условия, които уреждат основните права и задължения, и трябва да включва информация за уреждане на спорове. Общите условия и тарифата трябва да се публикуват на видно място и в интернет, а клиентите трябва да бъдат уведомени за всякакви промени. Клиентът има право да прекрати договора без предизвестие при несъгласие с измененията в общите условия.
Чл. 83
Член 83 определя правата и отговорностите на инвестиционните посредници, които извършват услуги по нареждане на друг посредник. Инвестиционният посредник има право да получи информация за клиента и да се позове на инвестиционни съвети, предоставени от другия посредник. Отговорността за точността на предоставената информация и за уместността на съветите е на посредника, по чието нареждане се извършват услугите. Освен това, посредникът, извършващ услугите, носи отговорност за изпълнението на услугата или сделката на базата на получената информация и съвети.
Чл. 84
Чл. 84 от Закона за пазарите на финансови инструменти регламентира задълженията на инвестиционните посредници при изпълнение на нареждания на клиенти. Те трябва да предприемат всички необходими стъпки за постигане на най-добър резултат, като вземат предвид цената, разходите, бързината на изпълнение и други обстоятелства. При непрофесионални клиенти, най-добрият резултат се определя от общата стойност на сделката, включваща цената на финансовия инструмент и свързаните с него разходи. Инвестиционният посредник не може да получава възнаграждение, което да нарушава тези изисквания. Допълнителни изисквания са посочени в Делегиран регламент (ЕС) 2017/565.
Чл. 85
Чл. 85 от Закона за пазарите на финансови инструменти регламентира задълженията на инвестиционните посредници по отношение на предоставянето на отчети на клиентите. Инвестиционният посредник е длъжен да информира клиентите за изпълнението на техните нареждания, включително мястото на изпълнение и информация за разходите, свързани с услугите. Освен това, посредниците трябва да публикуват ежегодно информация за качеството на изпълнението на нарежданията и да предоставят данни за цената, разходите и скоростта на изпълнение на сделките. Новите изисквания за оповестяване на пазарни данни и информация за качеството на изпълнение трябва да се спазват от всички места на търговия и систематични участници, като информацията трябва да бъде достъпна безплатно за обществеността.
Чл. 86
Инвестиционните посредници са задължени да приемат и прилагат политика за изпълнение на клиентските нареждания, която осигурява най-добро изпълнение. Политиката включва информация за местата за изпълнение на нарежданията, предимствата и недостатъците на всяко от тях и трябва да бъде предоставена на клиентите в писмен вид. Без предварително съгласие от клиентите, инвестиционният посредник не може да изпълнява нареждания. Политиката трябва да се следи и актуализира, а при искане от клиент, посредникът е длъжен да докаже спазването на политиката.
Чл. 87
Инвестиционният посредник, извършващ услуги по чл. 6, ал. 2, т. 2, е задължен да прилага правила и процедури за незабавно, честно и точно изпълнение на клиентските нареждания. Това включва спазване на реда на постъпване на идентични нареждания. Допълнителни изисквания са определени в Делегиран регламент (ЕС) 2017/565.
Чл. 88
Член 88 от Закона за пазарите на финансови инструменти регламентира задълженията на инвестиционните посредници при лимитирани нареждания на клиенти. Когато такова нареждане не бъде изпълнено незабавно, посредникът трябва да предприеме мерки за бързо изпълнение, освен ако клиентът не е дал друга инструкция. Нареждането трябва да бъде публично оповестено, освен ако Комисията за финансов надзор не освободи посредника от това задължение при голям обем на нареждането. Редът за освобождаване се определя с наредба.
Чл. 89
Чл. 89 от Закона за пазарите на финансови инструменти регламентира условията, при които инвестиционен посредник може да извършва сделки с приемливи насрещни страни, без да спазва определени изисквания от закона. Приемливите насрещни страни включват различни финансови институции, регистрирани в ЕС и трети държави с еквивалентни изисквания. Инвестиционният посредник трябва да действа честно и професионално, предоставяйки ясна и коректна информация. Лицата могат да поискат да не бъдат третирани като приемливи насрещни страни, а при сделки с тях е необходимо изрично потвърждение за съгласие.
Чл. 90
Инвестиционният посредник е задължен да защитава търговската тайна на клиентите си и техния търговски престиж. Членовете на управителните и контролни органи, както и служителите на инвестиционния посредник, не могат да разгласяват информация, свързана с клиентите, освен ако не са упълномощени. Те също не могат да използват тази информация за лична изгода. При започване на работа, тези лица подписват декларация за опазване на тайната, а задължението за конфиденциалност важи и след прекратяване на служебните им отношения.
Чл. 91
Член 91 регламентира условията, при които инвестиционните посредници могат да предоставят информация за своите клиенти. Информацията може да бъде предоставена само със съгласието на клиента, по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или по решение на съда. Съдът може да разпореди разкриването на информация по искане на различни държавни органи, включително прокуратурата и НАП, при наличие на данни за престъпления или нарушения. Съдебното решение е окончателно и не подлежи на обжалване. Инвестиционните посредници също така трябва да предоставят информация на синдици в случаи на несъстоятелност.
Чл. 92
Законът задължава инвестиционните посредници да предприемат мерки за защита на правата на собственост на клиентите върху финансовите инструменти и парични средства. Те трябва да отделят активите на клиентите от собствените си и не отговарят на кредиторите си с активи на клиентите. Принудителното изпълнение върху активите на клиентите е забранено. Инвестиционните посредници не могат да използват клиентски финансови инструменти за собствена сметка без изрично съгласие. Приходите и обезпеченията, свързани с клиентски активи, са недействителни, освен ако не произтичат от законодателството на трета държава, където се съхраняват активите.
Чл. 93
Инвестиционните посредници са задължени да депозират паричните средства на своите клиенти в определени финансови институции, като централна банка, лицензирани кредитни институции или квалифицирани фондове на паричния пазар. За банките, които също са инвестиционни посредници, това изискване не важи за влоговете, водени при тях. Инвестиционният посредник може да депозира средствата и в свързани лица, при условия, определени с наредба. Когато кредитната институция извършва дейност в България, средствата трябва да се съхраняват по индивидуални сметки на клиентите. Допълнителни изисквания за съхранение на парични средства ще бъдат определени с наредба.
Чл. 94
Инвестиционният посредник е задължен да съхранява финансовите инструменти на клиентите си в депозитарна институция. Съхранението може да бъде извършено по клиентски сметки, които са свързани със сметката на инвестиционния посредник, или по сметки, открити към сметката на трето лице. Допълнителни изисквания за условията и реда на съхранение на финансовите инструменти ще бъдат определени с наредба.
Чл. 95
Инвестиционният посредник е забранено да сключва договори за финансови обезпечения с непрофесионални клиенти, които включват прехвърляне на собствеността върху обезпечението за покриване на задължения. Допълнителни изисквания относно учредяването на финансови обезпечения ще бъдат определени с наредба.
Чл. 96
Чл. 96 от Закона за пазарите на финансови инструменти регулира начина, по който инвестиционните посредници могат да приемат и инициират телефонни разговори и електронна комуникация, свързани със сделки за собствена сметка и с нареждания на клиенти. Инвестиционните посредници са задължени да използват определени технически средства и да информират клиентите, че разговорите и комуникацията ще се записват. При неизпълнение на това задължение, посредникът не може да извършва услуги, свързани с комуникацията с клиентите. Клиентите могат да подават нареждания и чрез други средства, при условие че те са документирани на траен носител.
Чл. 97
Инвестиционният посредник е задължен да изготвя и съхранява записи на всички телефонни разговори и електронни съобщения, свързани със сделки за собствена сметка или с нареждания на клиенти. Тези записи и документи трябва да бъдат предоставени на клиентите при поискване и да се съхраняват за минимум 5 години, с възможност за удължаване до 7 години от заместник-председателя на съответния орган.
Чл. 98
Чл. 98 от Закона за пазарите на финансови инструменти посочва, че изискванията по чл. 96 и 97 се прилагат и за клоновете на инвестиционни посредници, които извършват дейност в България. Това включва сделки и операции, осъществявани чрез тези клонове. Раздел VII от закона се фокусира върху създаването и предлагането на финансови инструменти, като акцентира на вътрешната организация на процеса.
Чл. 99
Инвестиционните посредници, които създават нови финансови инструменти, трябва да внедрят вътрешни механизми за одобрение преди предлагането им на клиенти. Те трябва да определят целевата група клиенти, да оценят рисковете и да преглеждат периодично инструментите за адекватност. Информацията за инструментите трябва да бъде предоставена на разпространителите. Изискванията не важат за определени облигации и инструменти, предлагани на приемливи насрещни страни.
Чл. 100
Инвестиционните посредници трябва да предприемат мерки за получаване на необходимата информация относно финансовите инструменти, които не са създадени от тях. Те трябва да бъдат запознати с характеристиките на инструмента и с целевата група клиенти, за която е предназначен. Това е в съответствие с разпоредбите на чл. 99, ал. 4.
Чл. 101
Законът за пазарите на финансови инструменти предвижда, че други изисквания, свързани със създаването и разпространението на финансови инструменти, ще бъдат определени с наредба. Освен това, в глава осма се разглеждат системите за търговия, като в раздел I се акцентира на изискванията при алгоритмична търговия.
Чл. 102
Чл. 102 от Закона за пазарите на финансови инструменти определя изискванията към инвестиционните посредници, които извършват алгоритмична търговия. Те трябва да имат ефективни системи за контрол на риска, които осигуряват устойчивост, капацитет, подходящи прагове и лимити за търговия, както и да предотвратяват подаването на грешни нареждания и смущения на пазара. Освен това, инвестиционният посредник е задължен да прилага правила за непрекъснатост на дейността при системни сривове и да провежда тестване и наблюдение на търговските си системи.
Чл. 103
Чл. 103 от Закона за пазарите на финансови инструменти регламентира уведомяването на инвестиционни посредници, които възнамеряват да извършват алгоритмична търговия. Инвестиционен посредник със седалище в България трябва предварително да уведоми Комисията за финансов надзор и компетентния орган на мястото на търговия в друга държава членка. Обратно, инвестиционен посредник от друга държава членка, който желае да търгува в България, също трябва да уведоми съответните органи. Уведомлението трябва да съдържа информация относно стратегиите за търговия, параметрите за търговия, механизми за контрол на риска и резултати от тестовете на системите. Комисията може да изисква допълнителна информация за алгоритмичната търговия.
Чл. 104
Чл. 104 от Закона за пазарите на финансови инструменти определя задълженията на инвестиционните посредници относно съхранението на информация, свързана с изпълнението на законовите изисквания. Инвестиционните посредници трябва да съхраняват информация, необходима за удостоверяване на спазването на изискванията по чл. 103. Прилагането на високочестотен способ за алгоритмична търговия налага съхраняването на точна информация в хронологичен ред за нарежданията и котировките, в съответствие с Делегиран регламент (ЕС) 2017/589. Информацията трябва да бъде предоставена на заместник-председателя при поискване.
Чл. 105
Инвестиционните посредници, които извършват алгоритмична търговия с маркет мейкинг стратегия, трябва да действат като маркет мейкъри в определен интервал от работното време, да имат договор с мястото на търговия, който определя задълженията им, и да разполагат с ефективни системи за контрол. Те трябва да обявяват твърди котировки за купуване и продаване на финансови инструменти, осигурявайки ликвидност на пазара. Допълнителни изисквания се определят в Делегиран регламент (ЕС) 2017/578.
Чл. 106
Инвестиционният посредник, който осигурява пряк електронен достъп до място на търговия, е длъжен да разполага с ефективни механизми за контрол, които включват оценка на клиентите, наблюдение на търговията, спазване на прагове и лимити, както и предотвратяване на рискови сделки. При неизпълнение на задълженията, посредникът не може да предоставя достъп. Той носи отговорност за спазването на закона от страна на клиентите и е задължен да уведомява комисията за предоставения достъп и измененията в контролите.
Чл. 107
Инвестиционните посредници, които действат като основни клирингови членове, трябва да прилагат ефективни системи и механизми за контрол, за да осигурят предоставянето на услуги по клиринг само на подходящи лица. Те трябва да сключват писмен договор с клиентите, в който се уреждат основните права и задължения относно услугата.
Чл. 108
Чл. 108 от Закона за пазарите на финансови инструменти определя, че инвестиционните посредници, при извършването на алгоритмична търговия, включително високочестотна, трябва да спазват допълнителни организационни изисквания. Тези изисквания се уточняват с Делегиран регламент (ЕС) 2017/589 и Делегиран регламент (ЕС) 2017/584, които допълват Директива 2014/65/ЕС и определят стандартите за организация на местата на търговия.
Чл. 109
Чл. 109 от Закона за пазарите на финансови инструменти описва задълженията на инвестиционните посредници, които организират многостранни търговски системи (МСТ) или организирани търговски системи (ОСТ). Те трябва да създадат ясни правила и процедури за честна търговия, да управляват техническите операции, да осигурят достъп до информация за участниците, да приемат недискриминационни правила за достъп до системата, да управляват конфликти на интереси, да спазват определени изисквания и да осигурят активни членове в системата.
Чл. 110
Чл. 110 от Закона за пазарите на финансови инструменти предвижда, че инвестиционният посредник е задължен да информира членовете или участниците на организираната от него многостранна система за търговия (МСТ) или организирана система за търговия (ОСТ) относно тяхната отговорност за сетълмента на сделките. Освен това, инвестиционният посредник трябва да предприеме мерки за улесняване на процеса на сетълмент на сключените сделки.
Чл. 111
Чл. 111 от Закона за пазарите на финансови инструменти регламентира условията за издаване на лиценз за организиране на многостранни търговски системи (МСТ) или организирани търговски системи (ОСТ). Инвестиционният посредник, който иска лиценз, трябва да предостави подробно описание на функционирането на системата, информация за връзките с регулирани пазари и списък на участниците. Комисията за финансов надзор уведомява Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) за издадените лицензи и получава информация за промените от инвестиционния посредник. Съдържанието и формата на информацията се определят с Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/824. Допълнително, министърът на финансите получава информация за сделки с държавни ценни книжа, свързана с правомощията му по Регламент (ЕС) № 236/2012.
Чл. 112
Инвестиционните посредници, които организират многостранни системи за търговия (МСТ), трябва да спазват специфични изисквания, включително приемане на правила за достъп до търговската система, недискреционни правила за изпълнение на нареждания, управление на рисковете, улесняване на сделките и наличие на достатъчни финансови ресурси. Освен това, те не могат да сключват сделки за собствена сметка, когато изпълняват нареждания на клиенти. За осигуряване на клиринг и сетълмент на сделки, инвестиционните посредници могат да използват централни контрагенти или клирингови къщи след одобрение от Комисията за финансов надзор. За организиране на МСТ за държавни ценни книжа е необходимо предварително одобрение от министъра на финансите и управителя на Българската народна банка.
Чл. 113
Инвестиционните посредници, които организират операции с ценни книжа, не трябва да сключват сделки за собствена сметка при изпълнение на клиентски нареждания. Те могат да търгуват за собствена сметка само при определени условия, като например с облигации и деривати, след получаване на съгласие от клиента. Също така, посредниците могат да сключват сделки за собствена сметка с държавни дългови ценни книжа при липса на ликвиден пазар, без да се прилагат ограниченията от предходните алинеи.
Чл. 114
Чл. 114 от Закона за пазарите на финансови инструменти забранява на едно и също юридическо лице да организира организирана търговия система (ОСТ) и да действа като систематичен участник. Инвестиционният посредник не може да допуска организираната от него ОСТ да взаимодейства с нареждания на систематичния участник или с друга ОСТ. Инвестиционен посредник, организиращ ОСТ, може да сключи договор с друг инвестиционен посредник, който да действа като маркет мейкър, при условие че не е свързано лице с него.
Чл. 115
Чл. 115 от Закона за пазарите на финансови инструменти определя задълженията на инвестиционните посредници, които организират ОСТ. Те осигуряват изпълнението на нареждания на клиентите по своя преценка, като тази преценка може да се извършва в определени случаи, например при въвеждане на нареждания за изпълнение или оттегляне на нареждания. Инвестиционният посредник има право да решава как и кога да среща нареждания на клиенти в системата. При сделки с недялови ценни книжа, посредникът може да съдейства на страните в преговорите, при спазване на определени изисквания.
Чл. 116
Чл. 116 от Закона за пазарите на финансови инструменти предвижда, че при подаване на искане за лиценз за организиране на ОСТ, инвестиционният посредник трябва да предостави допълнителна информация, включително обяснение защо системата не е регулиран пазар, условия за упражняване на правото на преценка, както и описание на търговията за собствена сметка.
Чл. 117
Инвестиционният посредник е длъжен да изпълнява нареждания на клиенти чрез организираната от него Оперативна система за търговия (ОСТ), като в същото време спазва изискванията, прописани в членове 70-74, 77-80, 82 и 84-88 от закона. В раздел V се акцентира на необходимостта от контрол за спазване на правилата на Мултифункционалната система за търговия (МСТ) и ОСТ, включително системи и правила за наблюдение и контрол.
Чл. 118
Инвестиционните посредници, които организират МСТ или ОСТ, са задължени да прилагат ефективни системи и правила за наблюдение и контрол на спазването на правилата от членовете и участниците в системата за търговия. Те трябва да следят нарежданията, включително отменените, и операциите, за да установят нарушения и неправомерни условия за търговия, както и действия, които могат да индикират забранено поведение. Освен това, те трябва да осигурят необходимите ресурси за ефективното функциониране на тези системи.
Чл. 119
Инвестиционният посредник е задължен да уведомява заместник-председателя за съществени нарушения на правилата, неправомерни търговски условия или индикации за забранено поведение, като уведомлението трябва да бъде направено незабавно, но не по-късно от края на работния ден. При данни за престъпление, свързано с пазарни злоупотреби, посредникът уведомява прокуратурата. Заместник-председателят започва проверка на следващия работен ден, а Комисията за финансов надзор предоставя информация на ЕОЦКП и компетентните органи на другите държави членки в срок до края на следващия работен ден.
Чл. 120
Инвестиционният посредник има правото да спре или отстрани от търговия финансов инструмент, който не отговаря на правилата на МСТ или ОСТ, освен ако това не уврежда интересите на инвеститорите или нормалното функциониране на пазара. Дериватите, свързани с основния финансов инструмент, също могат да бъдат спрени или отстранени. Решенията за спиране и отстраняване трябва да бъдат публикувани на интернет страницата на инвестиционния посредник и уведомление трябва да бъде изпратено на комисията до края на работния ден.
Чл. 121
Чл. 121 от Закона за пазарите на финансови инструменти регламентира условията за спиране или отстраняване от търговия на финансови инструменти и деривати при съмнение за пазарни злоупотреби, свързани с търгово предложение или нарушения на разкритията на вътрешна информация. Комисията по предложение на заместник-председателя взема решение за спиране или отстраняване от търговия, освен ако това не увреди интересите на инвеститорите. Комисията уведомява ЕОЦКП и компетентните органи незабавно за решенията си. При получаване на уведомление от компетентен орган на друга държава членка, комисията също взема решение за спиране или отстраняване от търговия на съответните финансови инструменти.
Чл. 122
Пазар за растеж е многостранна система за търговия (МСТ), при която не по-малко от 50% от емитентите, чиито финансови инструменти са допуснати до търговия, трябва да бъдат малки и средни предприятия, определени по Делегиран регламент (ЕС) 2017/565. Освен това, МСТ трябва да разполага с ефективни системи, правила и процедури, които да осигуряват изпълнение на изискванията на закона и на Делегиран регламент (ЕС) 2017/565. Правилата и процедурите трябва да отговарят на специфичните изисквания, посочени в чл. 123. МСТ не може да функционира като пазар за растеж, ако не е регистрирана съгласно чл. 123 или ако спре да отговаря на условията, посочени в ал. 1.
Чл. 123
Комисията за финансов надзор регистрира МСТ (място за търговия) като пазар за растеж по предложение на заместник-председателя, при условие че инвестиционният посредник е подал заявление и са изпълнени определени изисквания. Основните условия включват: спазване на условията по чл. 122, наличие на ясни критерии за допускане и търговия на финансови инструменти, предоставяне на достатъчна информация за инвеститорите, текущо разкриване на финансова информация от емитентите, и прилагане на системи за предотвратяване на пазарни злоупотреби. Инвестиционният посредник е длъжен да представя доказателства за изпълнението на изискванията всяка година до 31 януари.
Чл. 124
Комисията за финансов надзор разглежда заявления за вписване на МСТ в Регистъра на пазарите за растеж в срок от два месеца след получаването на всички необходими документи. Ако са поискани допълнителни документи, срокът се удължава с един месец. Вписването става след изпълнение на условията по чл. 123, а отказът за вписване е валиден, ако не са изпълнени изискванията от същия член.
Чл. 125
Комисията за финансов надзор може да отписва МСТ от Регистъра на пазарите за растеж при следните условия: 1) ако инвестиционният посредник не е изпълнил изискването по чл. 122, ал. 1 и не е предоставил план за изпълнение; 2) ако не изпълнява условието за три последователни години; 3) ако е престанала да отговаря на изискванията по чл. 123, ал. 1, т. 2 и 3; 4) ако инвестиционният посредник е поискал отписване. Заявлението за отписване се разглежда в срок от 14 работни дни, а Комисията може да откаже отписването, ако това застрашава интересите на инвеститорите или функционирането на пазара.
Чл. 126
Чл. 126 от Закона за пазарите на финансови инструменти регламентира възможността финансови инструменти, допуснати до търговия на пазар за растеж, да се търгуват и на друг пазар за растеж. За целта емитентът трябва да бъде уведомен предварително и да не възрази в определения срок. Допускането на финансовите инструменти на новия пазар не налага допълнителни задължения за емитента относно корпоративното управление или разкриването на информация.
Чл. 127
Чл. 127 от Закона за пазарите на финансови инструменти предвижда, че Комисията за финансов надзор е задължена да уведомява ЕОЦКП за всяко вписване и отписване на МСТ в регистъра, в срок до края на работния ден. Глава девета от закона се фокусира върху отчетността и разкриването на информация от инвестиционните посредници, включително финансовата отчетност и отчетността относно капиталовата адекватност и ликвидност.
Чл. 128
Чл. 128 от Закона за пазарите на финансови инструменти регламентира задълженията на инвестиционните посредници относно изготвянето на отчети за капиталова адекватност и ликвидност, годишен финансов отчет и одит на тези отчети. Инвестиционният посредник трябва да изготви отчети съгласно Регламент (ЕС) 2019/2033 и Регламент (ЕС) № 575/2013, както и да следва Международните стандарти за финансово отчитане. Годишният отчет се заверява от регистриран одитор, а резултатите от одита се отразяват в отделен доклад. Отчетът трябва да бъде представен в комисията в срок до 90 дни от края на финансовата година. Инвестиционният посредник е длъжен да отстрани посочените от комисията несъответствия с нормативните изисквания в разумен срок. Допълнителни изисквания за отчетите ще бъдат определени с наредба.
Чл. 129
Регистрираните одитори, извършващи задължителен финансов одит на инвестиционни посредници и свързани лица, са задължени да уведомят писмено комисията за съществени нарушения на законови разпоредби, проблеми с функционирането на одитираните лица и основания за отрицателно или квалифицирано одиторско мнение. Уведомленията трябва да бъдат направени незабавно, а добросъвестното оповестяване не нарушава правни ограничения.
Чл. 130
Инвестиционният посредник е длъжен да уведомява комисията за редица обстоятелства, включително откриване или закриване на клон, промени в наименованието и адреса, изменения в устава или дружествения договор, промени в състава на лицата по чл. 13, и други обстоятелства, определени с наредба. Уведомлението трябва да бъде направено в 7-дневен срок от вземането на решението или узнаването на изменението, а в случай на вписване в търговския регистър - от момента на вписването.
Чл. 131
Инвестиционният посредник е задължен да предоставя информация относно сключените сделки с финансови инструменти на комисията, спазвайки условията и сроковете, установени в Регламент (ЕС) № 600/2014.
Чл. 132
Инвестиционният посредник е задължен да уведомява Националната агенция за приходите за сделките по придобиване на акции на публични дружества, когато тези сделки са извършени от дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим. Уведомлението трябва да включва информация за действителните собственици на акциите и контролираните от тях лица. Уведомлението се подава електронно в срок от 7 дни след сключването на сделката.
Чл. 133
Чуждестранни лица, които имат право да извършват услуги и дейности по чл. 6, ал. 2, и които са придобили финансови инструменти на свое име, но за сметка на други чуждестранни лица, са задължени да идентифицират своите клиенти и сделките, извършени за тяхна сметка. Тази информация трябва да бъде предоставена на комисията в срок от три работни дни след писмено искане. Освен това, те са длъжни да оповестяват информация за своята дейност ежегодно.
Чл. 134
Инвестиционните посредници, които не отговарят на условията за малки и невзаимносвързани посредници, трябва ежегодно да оповестяват информация относно дъщерни дружества и клонове в България и чужбина. Оповестяването включва наименование и описание на дейностите, размер на оборота, брой служители, финансов резултат преди данъци, начислени данъци и получени субсидии. Информацията подлежи на независим финансов одит и се публикува в годишния финансов отчет.
Чл. 135
Чл. 135 от Закона за пазарите на финансови инструменти регламентира процедурата за преобразуване на инвестиционен посредник. Такова преобразуване може да се извърши само след предварително одобрение от Комисията за финансов надзор. Заявлението за одобрение трябва да бъде придружено от съответни документи, определени с наредба. Комисията има срок от един месец за издаване или отказ на одобрение, а отказът може да бъде основан на несъответствие с изискванията на закона или на неверни данни. Промяната се вписва в търговския регистър след получаване на одобрението.
Чл. 136
Инвестиционните посредници, с изключение на определените в чл. 1, ал. 1, т. 2 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, са задължени да представят на комисията оздравителна програма при значително влошаване на финансовото им състояние. Изискванията и редът за одобряване на тази програма се определят с наредба.
Чл. 137
Оздравителните мерки целят запазване или възстановяване на финансовото състояние на инвестиционни посредници и могат да засегнат правата на трети лица. Те включват спиране на плащания и изпълнителни действия, както и инструменти за преструктуриране. Мерките се прилагат от надзорни органи, а прилагането на определени разпоредби зависи от специфични условия и законодателство.
Чл. 138
Комисията за финансов надзор е компетентна да прилага оздравителни мерки спрямо инвестиционни посредници, включително техните клонове в други държави членки. Процедурата и условията за прилагане на мерките се определят от българското законодателство. Прилагането на мерките изисква уведомление на компетентните органи на другите държави членки, а актовете на комисията трябва да бъдат публикувани в срок до два работни дни. В случай, че мерките засягат правата на трети лица в друга държава членка, информацията се публикува и в Официалния вестник на ЕС, за да се осигури възможност за обжалване.
Чл. 139
Чл. 139 от Закона за пазарите на финансови инструменти предвижда, че комисията е задължена да уведоми компетентните органи на държавите членки за намерението си да приложи оздравителни мерки спрямо клон на инвестиционен посредник от трета държава, който оперира и в тези държави. Уведомлението трябва да бъде извършено предварително, а в случай на невъзможност - веднага след прилагането на мерките.
Чл. 140
Чл. 140 от Закона за пазарите на финансови инструменти регламентира признаването на оздравителни мерки, предприети от компетентен орган на държава членка, спрямо инвестиционни посредници, лицензиран в тази държава. Тези мерки се признават в България и действат спрямо клоновете на посредниците, както и спрямо трети лица. Администраторите на мерките в България ползват правомощията, предвидени от законодателството на съответната държава членка, но прилагат българското законодателство при управление на активи и трудови отношения. Мерките, приложени спрямо клонове на посредници от трети държави, също се признават в България.
Чл. 141
Чл. 141 от Закона за пазарите на финансови инструменти определя прекратителните процедури за инвестиционни посредници, включително ликвидация и несъстоятелност, които се контролират от българските съдебни и административни органи. Тези процедури обхващат и клоновете на инвестиционния посредник в други държави членки на ЕС. Прилагането на българското законодателство е задължително, освен ако не е предвидено друго в закона, и се отнася до различни аспекти на производствата, включително правата на кредиторите, условията за предявяване на вземания и разпределението на активите.
Чл. 142
Чл. 142 от Закона за пазарите на финансови инструменти определя задълженията на Комисията за финансов надзор при започване на принудителна ликвидация или откриване на производство по несъстоятелност на инвестиционен посредник. Комисията уведомява компетентните органи на другите държави членки, координира действията си с тях и публикува информация в Официален вестник на ЕС. Ликвидаторът трябва да информира кредиторите за производството, а всички вземания се третират равнопоставено. Кредиторите имат право да предявяват вземанията си на официалния език на съответната държава членка.
Чл. 143
Чл. 143 от Закона за пазарите на финансови инструменти определя правните последици при оздравителни мерки или прекратителни процедури за инвестиционен посредник. Трудовите договори се уреждат от законодателството на съответната държава членка, приложимо към договора. Договорите за ползване или придобиване на недвижима вещ се уреждат от законодателството на държавата, където се намира вещта. Правата на инвестиционния посредник, свързани с недвижима вещ, кораб или самолет, които подлежат на регистрация, се уреждат от законодателството на държавата, където се води регистърът.
Чл. 144
Чл. 144 от Закона за пазарите на финансови инструменти регламентира правата на кредиторите и трети лица по отношение на инвестиционни посредници, които подлежат на оздравителни мерки или прекратителни процедури. Прилагането на тези мерки не засяга вещните права на кредиторите върху активи на инвестиционния посредник, дори ако те се намират в друга държава членка. Кредиторите имат право да осребряват активи, да получават предпочтително удовлетворение, да изискват връщане на вещи и да ползват плодовете на предоставените активи. Разпоредбите не изключват възможността за оспорване на определени правни актове и правата на продавача върху вещите, свързани с договори за продажба, остават защитени.
Чл. 145
Чл. 145 от Закона за пазарите на финансови инструменти определя, че прилагането на оздравителни мерки или откриването на прекратителна процедура за инвестиционния посредник не засяга правото на кредиторите да прихващат свои вземания срещу вземания на посредника, при наличие на законови условия. Също така, разпоредбата не изключва възможността за искане на обявяване на определени правни актове за нищожни или непротивопоставими по реда на закона.
Чл. 146
Чл. 146 от Закона за пазарите на финансови инструменти определя приложимото законодателство при оздравителни мерки или прекратителни процедури за инвестиционни посредници. Според текста, правото на собственост върху финансови инструменти зависи от местоположението на регистъра или депозитарната институция. За споразуменията за нетиране и обратно изкупуване се прилага законодателството на съответния договор. Сделките на регулиран пазар също следват приложимото законодателство на договора. Висящите съдебни дела се управляват от законодателството на държавата, където се води делото.
Чл. 147
Лицата, които администрират оздравителни мерки, ликвидаторът или компетентен орган предприемат мерки за вписване на оздравителни мерки или за започване на прекратителна процедура за инвестиционен посредник в съответния регистър, когато това е задължително по българското законодателство. Разноските по вписването се считат за част от разходите по оздравителните мерки или прекратителната процедура.
Чл. 148
Разпоредбата на чл. 141, ал. 3 не важи за актове, които увреждат всички кредитори, когато лицето, което се ползва от акта, докаже, че приложимото законодателство е на друга държава членка и то не допуска оспорване на акта. В случай на оздравителна мярка, съдържаща правила за нищожност или унищожаемост на актове, извършени преди мярката, не се прилага правилото по чл. 140, ал. 1, изречение второ.
Чл. 149
Чл. 149 от Закона за пазарите на финансови инструменти определя, че действителността на акт, сключен след прилагане на оздравителна мярка или започване на прекратителна процедура за инвестиционен посредник, зависи от законодателството на държавата членка, в която се намира недвижимата вещ или се води регистърът, сметката или депозитарната институция. Актовете, свързани с разпореждане с недвижими вещи, кораби, самолети или финансови инструменти, подлежат на вписване в публичен регистър или депозитарна институция.
Чл. 150
Член 150 от Закона за пазарите на финансови инструменти задължава всички лица, които дават или получават информация в контекста на уведомителните или консултативните процедури, да опазват професионалната тайна. Това означава, че те не могат да разкриват информация, свързана с тези процедури, без съответното разрешение.
Чл. 151
Чл. 151 от Закона за пазарите на финансови инструменти установява, че решенията на компетентния орган в държава членка за назначаване на администратори на оздравителни мерки или прекратителни процедури за инвестиционен посредник имат действие и в България. Назначените лица могат да упражняват правомощията си в България, но трябва да спазват българското законодателство и не могат да упражняват принуда или да разрешават правни спорове.
Чл. 152
Регулираният пазар е многостранна система, организирана от пазарен оператор, която позволява срещането на интересите за покупка и продажба на финансови инструменти. Той функционира в съответствие с недискреционни правила, лицензирани по закон и в съответствие с Директива 2014/65/ЕС. Пазарният оператор е акционерно дружество, отговорно за спазването на законовите изисквания и издава само безналични акции с право на един глас.
Чл. 153
За да организира и извършва дейност като регулиран пазар, е необходимо получаване на лиценз от комисията. В случай, че на регулирания пазар ще се търгуват държавни ценни книжа, лицензът се издава след предварително одобрение от министъра на финансите и управителя на Българската народна банка на правилата за търговия, регистрацията и сетълмента на тези книжа. Това изискване важи и за последващи промени в правилата.
Чл. 154
Член 154 от Закона за пазарите на финансови инструменти регламентира условията, при които пазарен оператор може да организира многостранни търговски системи (МСТ) и/или организирани търговски системи (ОСТ). За целта е необходимо разрешение от комисията, а операторът трябва да спазва специфичните изисквания, посочени в чл. 109 - 121. Освен това, операторът може да организира и МСТ, отговаряща на изискванията за пазар за растеж, като в този случай се прилагат разпоредбите на членове 122 - 127.
Чл. 155
Търговията с финансови инструменти на регулиран пазар в България трябва да се извършва съгласно условията и реда, определени от българското законодателство. Пазарният оператор е задължен да спазва определени изисквания относно капитала и финансовите ресурси, необходими за функционирането на регулирания пазар.
Чл. 156
Пазарният оператор е длъжен да поддържа капитал в размер не по-малко от 2 500 000 евро по всяко време. Той трябва да осигури финансови ресурси, необходими за функционирането на регулирания пазар, в зависимост от естеството на сделките и рисковете, на които е изложен. Допълнителни изисквания за капиталова адекватност могат да бъдат определени с наредба. Ако регулираният пазар и пазарният оператор са отделни юридически лица, изискванията се прилагат и за регулирания пазар.
Чл. 157
Лицата с квалифицирано дялово участие в пазарен оператор трябва да отговарят на специфични изисквания, свързани с влиянието, което могат да упражняват върху дейността на регулирания пазар. Пазарният оператор е задължен да публикува информация за тези лица на своята интернет страница, включително данни за техните права на глас в общото събрание на акционерите и всяка промяна в тази информация в срок не по-късно от края на следващия работен ден.
Чл. 158
Членовете на управителния и контролния орган на пазарния оператор трябва да имат добра репутация, съответстваща квалификация и опит, за да осигурят стабилно управление. Те трябва да притежават висше образование и минимум три години опит в съответните области. Освен това, не трябва да имат криминални присъди, да не са обявявани в несъстоятелност, и да не застрашават управлението на регулирания пазар. Управителният орган отговаря за ефективното управление и предотвратяване на конфликти на интереси. Пазарният оператор е задължен да поддържа процедури за подаване на сигнали за нарушения.
Чл. 159
Комисията за финансов надзор, заедно със заместник-председателя, осъществява контрол над регулираните пазари и техните оператори. С наредба могат да се въвеждат допълнителни изисквания, целящи да защитят интересите на инвеститорите и да осигурят стабилността на пазара. Тези изисквания могат да касаят разпределението на задълженията между регулирания пазар и пазарния оператор, особено когато те са различни юридически лица. Освен това, в раздел II се обсъждат процедурите за издаване и отнемане на лиценз за дейност като регулиран пазар.
Чл. 160
Чл. 160 от Закона за пазарите на финансови инструменти определя процедурата за издаване на лиценз на регулиран пазар. Заявлението се подава до комисията с необходимите документи, включително устав, правилник, данни за капитала и управляващите органи. Комисията проверява данните и издава лиценз в срок до три месеца, при условие че всички изисквания са изпълнени. Заявителят трябва да удостовери, че изискуемият капитал е внесен в срок от 14 дни след уведомление. Регулираният пазар и операторът трябва да отговарят на условията за лицензиране по всяко време и да уведомяват комисията за всякакви изменения в документите.
Чл. 161
Комисията за финансов надзор е задължена да уведомява Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) за всеки лиценз, който издава за извършване на дейност като регулиран пазар. В текста не се съдържат подробности относно условията или основанията за отказ от издаване на лиценз.
Чл. 162
Комисията за финансов надзор може да откаже издаването на лиценз на пазарен оператор по редица причини, включително недостатъчен капитал, лоша репутация на управителния орган, несъответствия в правилника за дейността, неясен произход на средства и неверни данни от заявителя. Отказът се мотивира писмено и е възможно последващо подаване на заявление, ако заявителят отстрани констатираните недостатъци.
Чл. 163
Член 163 от Закона за пазарите на финансови инструменти предвижда, че при отказ за издаване на лиценз, заявителят има право да подаде ново заявление не по-рано от 6 месеца след влизането в сила на решението за отказ.
Чл. 164
Агенцията по вписванията е отговорна за вписването на пазарния оператор и регулирания пазар в търговския регистър. За вписване е необходимо представяне на лиценз, издаден от комисията. Пазарният оператор или регулираният пазар, в случай че са отделни юридически лица, са задължени да подадат заявление за вписване в срок от 7 дни след получаване на лиценза.
Чл. 165
Чл. 165 от Закона за пазарите на финансови инструменти забранява на лица без лиценз за регулиран пазар да използват термини свързани с регулиран пазар или пазарен оператор в наименованията си и в рекламните си дейности. Лиценз не се издава на кандидати с наименования, които наподобяват на съществуващи оператори или регулирани пазари. При нарушения, заместник-председателят или комисията могат да предприемат мерки за санкциониране.
Чл. 166
Комисията за финансов надзор може да отнеме лиценза на регулиран пазар при определени условия, включително ако пазарът не започне дейност в рамките на 12 месеца, ако операторът поиска отнемане, ако няма дейност в продължение на 6 месеца, или ако са предоставени неверни данни при издаването на лиценза. С решението за отнемане се назначават квестори, спират се нови сделки и се започва ликвидация на пазарния оператор. Решението се уведомява на ЕОЦКП и се публикува в централни ежедневници.
Чл. 167
Регулираният пазар функционира на базата на правилник, приет от управителния орган на пазарния оператор. Правилникът определя правила за достъп, условия за разглеждане на искове и други процедури. Изменения в правилника се извършват след одобрение от Комисията за финансов надзор, която има срок от един месец за решение. Одобрението може да бъде отказано при несъответствия с закона или ако интересите на инвеститорите не са защитени.
Чл. 168
Регулираните пазари трябва да прилагат мерки и процедури за предотвратяване на конфликти на интереси, управление на рисковете и осигуряване на стабилно функциониране. Те трябва да гарантират прозрачни правила за търговия, ефективен сетълмент на сделки и предотвратяване на манипулации на пазара. Мерките се определят с правилника и съобразно изискванията на Делегиран регламент (ЕС) 2017/584.
Чл. 169
Чл. 169 от Закона за пазарите на финансови инструменти предвижда, че пазарният оператор не може да изпълнява нареждания на клиенти, докато извършва сделки за собствена сметка или търговия, която опосредства насрещни сделки. Това е част от изискванията за прозрачност и защита на интересите на клиентите на регулирания пазар.
Чл. 170
Регулираният пазар трябва да разполага със системи, механизми и процедури, които осигуряват устойчивост на търговската система и необходимия капацитет за обработка на нареждания за сделки, дори в интензивни търговски условия или при нестабилен пазар. Тези системи трябва да спазват изискванията на Делегиран регламент (ЕС) 2017/584 и да бъдат предварително тествани и документирани. При поискване, регулираният пазар предоставя данни за нарежданията с цел наблюдение на търговията.
Чл. 171
Чл. 171 от Закона за пазарите на финансови инструменти регламентира дейността на маркет мейкърите на регулирания пазар. Дейността се извършва при спазване на Делегиран регламент (ЕС) 2017/578 и условия, определени с правилника по чл. 167. Необходим е писмен договор между инвестиционния посредник и пазарния оператор. Регулираният пазар прилага схема за поддържане на маркет мейкъри, които обявяват обвързващи котировки, осигурявайки ликвидност. Договорът урежда задължения и права на инвестиционния посредник, а пазарният оператор уведомява комисията за сключените договори и следи за спазването им.
Чл. 172
Регулираният пазар е задължен да прилага системи и механизми за отказване на нареждания, които надвишават определени обеми и ценови прагове. Също така, нареждания, които значително се отклоняват от текущите пазарни условия, също могат да бъдат отказвани. Процедурите за отказване са част от правилника, определен в чл. 167.
Чл. 173
Регулираните пазари имат право временно да спират или ограничават търговията с финансови инструменти при съществени ценови промени. Правилата за това се определят в правилника на пазара, като се вземат предвид ликвидността и пазарния модел. В извънредни случаи могат да се отменят или коригират трансакции. Комисията за финансов надзор уведомява ЕОЦКП за спирането на търговията и свързаните изменения. При спиране на търговията от регулиран пазар в друга държава членка, Комисията може да спре търговията и в България, ако пазарът е значим за ликвидността на инструмента.
Чл. 174
Регулираният пазар трябва да прилага ефективни системи и процедури за осигуряване на правилното функциониране на алгоритмичната търговия. Това включва предотвратяване на условия за ненадлежна търговия, възможност за забавяне на нареждания и ограничаване на минимални стъпки на котиране. Членовете на пазара са задължени да тестват алгоритмите и да осигурят подходяща среда за тестовете. Освен това, регулаторът трябва да може да идентифицира нарежданията, генерирани от алгоритмична търговия, и информацията за тях трябва да бъде предоставена при поискване.
Чл. 175
Регулираният пазар, предоставящ директен електронен достъп до търговската система, трябва да има ефективни системи и правила, които осигуряват: 1) достъп само от инвестиционни посредници или банки; 2) критерии за подходящост на лицата, получаващи достъп; 3) отговорност на членовете за търговията на тези лица. Освен това, пазарът трябва да управлява риска, да разграничава нарежданията и да има механизми за спиране на достъпа при неизпълнение на изискванията.
Чл. 176
Регулираният пазар трябва да прилага ясни, справедливи и недискриминационни правила за предоставяне на услуги за съвместно ползване на инфраструктура. Тези правила трябва да съответстват на изискванията на Делегиран регламент (ЕС) 2017/573, който допълва Директива 2014/65/ЕС относно пазарите на финансови инструменти. Правилата включват и изисквания за справедлива структура на таксите.
Чл. 177
Чл. 177 от Закона за пазарите на финансови инструменти регламентира определянето на таксите на регулирания пазар. Таксите трябва да бъдат прозрачни, справедливи и недискриминационни, без да създават стимули за неправомерни търговски практики. Регулираният пазар може да предлага отстъпки, свързани с дейности на маркет мейкъри, и да определя таксите за отменени нареждания в зависимост от тяхната продължителност. Освен това, могат да се налагат по-високи такси за отменени нареждания и за участници с високо съотношение на отменени нареждания, с цел предотвратяване на злоупотреби в търговията.
Чл. 178
Чл. 178 от Закона за пазарите на финансови инструменти определя, че регулираният пазар е отговорен за определянето и прилагането на режими на стъпки на котиране за различни финансови инструменти, включително акции и борсово търгувани фондове. Режимите за стъпки на котиране трябва да отразяват ликвидността на финансовите инструменти и да осигуряват разумна стабилност на цените, без да ограничават прекомерно спредовете между котировките "купува" и "продава". Изискванията за стъпките на котиране трябва да се спазват в съответствие с Делегиран регламент (ЕС) 2017/588.
Чл. 179
Чл. 179 от Закона за пазарите на финансови инструменти предвижда, че регулираните пазари, местата на търговия и техните членове и участници трябва да синхронизират датата и времето на регистриране на всяко събитие, което подлежи на отчитане. Това синхронизиране на бизнес часовниците трябва да се извършва в съответствие с Делегиран регламент (ЕС) 2017/574, който определя регулаторните технически стандарти за точността на бизнес часовниците.
Чл. 180
Член 180 от Закона за пазарите на финансови инструменти определя правилата за допускане на финансови инструменти до търговия на регулиран пазар. Тези правила гарантират, че финансовите инструменти се търгуват справедливо и ефективно, а прехвърлимите ценни книжа са свободно прехвърлими. Включени са изисквания за оценка и сетълмент на деривати, както и задължения на емитентите за разкриване на информация. Регулираният пазар извършва редовен преглед на съответствието с изискванията и може да допуска ценни книжа до търговия на друг регулиран пазар без съгласието на емитента, при спазване на определени регламенти. Спирането на търговията и отстраняването на финансови инструменти от търговия също са регулирани.
Чл. 181
Член 181 от Закона за пазарите на финансови инструменти регламентира правомощията на пазарния оператор относно спирането или отстраняването от търговия на финансови инструменти, които не отговарят на правилата на регулирания пазар. Пазарният оператор може да предприеме действия, освен ако това би увредило интересите на инвеститорите или нормалното функциониране на пазара. В случаите на съмнение за пазарни злоупотреби, комисията по предложение на заместник-председателя може да реши за спиране или отстраняване от търговия на финансови инструменти. Комисията за финансов надзор е задължена да уведомява съответните органи за взетите решения.
Чл. 182
Регулираният пазар прилага ясни и недискриминационни правила, основани на обективни критерии, за достъп и членство. Правилата определят задълженията на членовете и участниците, включително учредяване и администриране на пазара, правила за сделки, професионални стандарти за служителите на инвестиционни посредници и условия за участие на неинвестиционни посредници. Освен това, те включват правила за клиринг и сетълмент на сделки.
Чл. 183
Регулираният пазар може да допуска участие на инвестиционни посредници, кредитни институции и други лица, които отговарят на определени условия, включително професионална квалификация, търговски умения, адекватна организационна структура и ресурси за извършване на дейност. Участниците не са задължени да спазват определени изисквания помежду си, но трябва да спазват изискванията към клиентите. Инвестиционните посредници и кредитните институции могат да участват присъствено или дистанционно при условия, определени в правилата. Пазарният оператор е длъжен да информира комисията за членовете на регулирания пазар и за всяка промяна в информацията в срок от три дни.
Чл. 184
Регулиран пазар, разрешен от компетентен орган на друга държава членка, може да сключва споразумения в България, позволяващи на местни лица да търгуват като дистанционни членове след уведомление от съответния орган. Комисията може да изисква информация за участниците на този пазар от компетентния орган на другата държава членка.
Чл. 185
Регулираният пазар, който е получил лиценз в България, може да сключва споразумения с други държави членки за улесняване на достъпа до търговските си системи. След уведомление до Комисията за финансов надзор, тя предоставя информация на съответния компетентен орган в срок от един месец. Комисията може да откаже информация, ако споразуменията не осигуряват достатъчен достъп или не защитават интересите на участниците. По искане на компетентния орган на друга държава членка, Комисията предоставя информация за участниците на регулирания пазар.
Чл. 186
Регулираният пазар е задължен да прилага ефективни правила и процедури за постоянно наблюдение на спазването на правилата от членовете и участниците. Той наблюдава подадените и отменените нареждания, както и сделките, с цел установяване на нарушения, ненадлежна търговия, забранено поведение и системни сривове. При установяване на нарушения, пазарният оператор уведомява комисията незабавно и предоставя информация без забавяне за разследвания на пазарни злоупотреби. Комисията за финансов надзор информира ЕОЦКП и компетентните органи на държавите членки за установени нарушения, свързани с Регламент (ЕС) № 596/2014.
Чл. 187
Регулираните пазари прилагат система за клиринг и сетълмент на сделки с финансови инструменти, осигуряваща ефективно и навременно приключване. Членовете и участниците могат да определят различна система за сетълмент, при условие че са изпълнени определени изисквания, включително наличие на необходимите връзки и одобрение от комисията. Комисията взема предвид надзора над участниците в системата и може да откаже одобрение, ако условията за сетълмент не осигуряват нормалното функциониране на финансовите пазари.
Чл. 188
Регулираният пазар може да сключва споразумения с централен контрагент или клирингова къща и система за сетълмент в друга държава членка за клиринг и/или сетълмент на сделки, сключени от участници в пазара. За това е необходимо предварително одобрение от комисията, а при търговия с държавни ценни книжа е нужно съгласие и от министъра на финансите и управителя на БНБ. Комисията за финансов надзор разглежда искането за одобрение и може да откаже само ако споразумението застрашава функционирането на регулирания пазар. При надзора се вземат предвид и условията на системите за клиринг и сетълмент, контролирани от централни банки или надзорни органи на другите държави членки.
Чл. 189
Комисията за финансов надзор е отговорна за изготвянето и поддържането на актуален списък на регулираните пазари, за които България е държава по произход. Този списък се публикува на интернет страницата на комисията и се предоставя на компетентните органи на другите държави членки и на ЕОЦКП. При настъпване на промени в списъка, комисията уведомява съответните страни.
Чл. 190
Пазарният оператор е задължен да представя годишен отчет до 31 март на следващата година и 6-месечен отчет до 31 август на съответната година пред комисията. Съдържанието на тези отчети се определя с наредба и те трябва да съдържат необходимата информация, включително препратки към документи, представени в комисията.
Чл. 191
Съгласно новите разпоредби, включени в Закона за пазарите на финансови инструменти, централните контрагенти са регулаторни структури, които играят важна роля в устойчивостта на финансовите пазари. Те действат като посредници между участниците в търговията, поемайки рисковете и осигурявайки сигурност на сделките. Регулацията на централните контрагенти е важна за гарантиране на прозрачност и стабилност на финансовите пазари.
Чл. 191а
Чл. 191а от Закона за пазарите на финансови инструменти определя Комисията за финансов надзор като компетентен орган, отговарящ за правомощията по Регламент (ЕС) № 648/2012. Комисията упражнява правомощията си по чл. 14-17 и 20 от регламента и е отговорна за сътрудничество с други органи съгласно чл. 23 от същия регламент. Решенията, които Комисията взема, се основават на предложения от заместник-председателя.
Чл. 191б
Комисията за финансов надзор издава лиценз на юридически лица, които искат да извършват дейност като централни контрагенти в България, при условие че отговарят на изискванията на Регламент (ЕС) № 648/2012 и свързаните актове. Централните контрагенти трябва да спазват и насоките, приети от ЕОЦКП и ЕБО, които са одобрени от комисията съгласно закона за Комисията за финансов надзор.
Чл. 191в
Чл. 191в от Закона за пазарите на финансови инструменти определя правомощията и задълженията на Комисията за финансов надзор като компетентен орган съгласно Регламент (ЕС) 2021/23. Комисията упражнява правомощията си по редица членове от регламента и е отговорна за сътрудничество с други органи. Заместник-председателят на комисията също има определени правомощия, с изключение на тези, които са запазени за самата комисия. Комисията е задължена да извършва уведомления до Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП).
Чл. 191г.
Чл. 191г. от Закона за пазарите на финансови инструменти определя правомощията на Комисията за финансов надзор като орган за преструктуриране на централните контрагенти в България, съгласно Регламент (ЕС) № 2021/23. Решенията на комисията се вземат по предложение на члена на комисията, отговарящ за финансовия надзор. Комисията създава самостоятелно структурно звено, което подпомага нейните функции, отделно от надзора на инвестиционната дейност. Правилникът за устройството и дейността на комисията урежда структурата и функциите на това звено.
Чл. 191д
Министърът на финансите е определен като компетентен орган по смисъла на Регламент (ЕС) 2021/23. Комисията за финансов надзор е задължена незабавно да информира министъра за решенията си относно действията по преструктуриране и прилагането на инструменти за преструктуриране, когато това е предвидено в регламента.
Чл. 191е
Чл. 191е от Закона за пазарите на финансови инструменти регламентира възстановяването на разумни разноски и публични средства, свързани с инструменти за преструктуриране, като привилегировани вземания. Българското законодателство за несъстоятелност не се прилага при прехвърляне на активи от централен контрагент в режим на преструктуриране. Комисията упражнява правомощия за обезценяване и преобразуване на задълженията на централния контрагент, като спазва принципите за преструктуриране. Прехвърлянето на инструменти на собственост и активи не изисква съгласие на акционерите.
Чл. 191ж
Чл. 191ж описва процедурата за действие на комисията и министъра на финансите в случай на системна криза, когато централният контрагент не може да бъде преструктуриран успешно. Комисията уведомява министъра за финансовото състояние и плана за преструктуриране на централния контрагент. Министърът може да предложи финансова помощ, при условие че са спазени законовите и регулаторни изисквания. Министерският съвет взема решение за целите и условията на предоставената помощ, а министърът отговаря за изпълнението на това решение. В случай на прилагане на помощ, министърът на финансите получава правомощия на органа за преструктуриране.
Чл. 191з
Чл. 191з от Закона за пазарите на финансови инструменти предвижда, че решенията на Министерския съвет и на комисията за преструктуриране могат да бъдат обжалвани пред Върховния административен съд от всички засегнати лица. Обжалването не спира изпълнението на решенията. Всички решения и съдебни актове се обявяват в търговския регистър. Отмяната на решенията не засяга валидността на административните актове и правата на добросъвестни трети лица, като може да се търси само обезщетение за вреди.
Чл. 191и
Чл. 191и от Закона за пазарите на финансови инструменти предвижда, че по искане на комисията, назначаването на извънреден управител на централния контрагент, съгласно Регламент (ЕС) 2021/23, трябва да бъде обявено в търговския регистър. Освен това, информацията за назначаването се публикува на интернет страницата на Комисията за финансов надзор.
Чл. 191к
Чл. 191к от Закона за пазарите на финансови инструменти предвижда, че при прилагане на инструменти за преструктуриране и упражняване на правомощия за преструктуриране по отношение на централни контрагенти, не се прилагат определени разпоредби от закона, включително членове относно несъстоятелност и преобразуване, посочени в текста.
Чл. 191л.
Чл. 191л. от Закона за пазарите на финансови инструменти определя процедурата за откриване на производство по несъстоятелност на централен контрагент. Производството може да се открие само по искане на комисията след отнемане на лиценза или с предварително съгласие на комисията в определени случаи. Съдът уведомява комисията за всяка молба за откриване на производство, а произнасянето по молбата става след информация от комисията относно действията по преструктуриране. Комисията има право да поиска спиране на съдебни действия, ако това е необходимо за преструктурирането.
Чл. 192
Чл. 192 от Закона за пазарите на финансови инструменти регламентира ограниченията на размера на нетните позиции в търгуваните деривати върху селскостопански стоки и значими стокови деривати. Комисията за финансов надзор определя тези ограничения с цел предотвратяване на пазарни злоупотреби, осигуряване на правилно определяне на цените и избягване на изкривявания на пазара. Ограниченията не важат за позиции, намаляващи рисковете, свързани с търговската дейност на нефинансови субекти, или за позиции, произтичащи от задължения за осигуряване на ликвидност. Всяко решение за ограничения следва да бъде основано на методология, предвидена в Делегиран регламент (ЕС) 2017/591 и да отчита всички позиции на лицето.
Чл. 193
Чл. 193 от Закона за пазарите на финансови инструменти предвижда, че преди вземането на решение относно ограниченията на позициите, комисията уведомява ЕОЦКП. След получаване на становището на ЕОЦКП, в срок от два месеца комисията може да промени ограниченията или да предостави обосновка за отказ от промяна. В случай на отказ, комисията публикува мотиви на своята интернет страница. Комисията за финансов надзор също уведомява ЕОЦКП за ограниченията на позиции в деривати върху стоки и предоставя описание на контролите, прилагани на територията на България.
Чл. 194
Чл. 194 от Закона за пазарите на финансови инструменти предвижда, че ограниченията за позиции, определени в чл. 192, ал. 1, не се прилагат за нефинансови предприятия, при условие че позициите целят намаляване на рисковете, свързани с търговската дейност на предприятието и след получаване на разрешение от комисията. За разрешението се подава заявление с необходимите данни и документи, а комисията за финансов надзор взема решение в определен срок.
Чл. 195
Чл. 195 от Закона за пазарите на финансови инструменти регламентира търговията с деривати върху селскостопански стоки в рамките на Европейския съюз. Когато тези деривати се търгуват в значителни обеми на места за търговия в повече от една държава членка, и най-голямото количество търговия се извършва в България, Комисията за финансов надзор играе ролята на централен компетентен орган. Тя определя ограничения за единна позиция, които трябва да се спазват. Ограниченията могат да бъдат променяни след консултация с компетентните органи от другите държави членки. Комисията за финансов надзор има право да предоставя мотивирани становища на съответния централен компетентен орган, ако смята, че ограниченията са в нарушение на Директива 2014/65/ЕС.
Чл. 196
Комисията за финансов надзор в България сключва споразумения за сътрудничество с компетентни органи от други държави членки с цел обмен на данни за наблюдение и контрол на спазването на единни ограничения. Тези изисквания важат, когато деривати върху стоки, отговарящи на определени условия, се търгуват на българския пазар или когато комисията осъществява надзор върху дейността на притежателите на позиции в тези деривати.
Чл. 197
Комисията за финансов надзор може да наложи по-строги ограничения за позициите в деривати върху стоки при изключителни обстоятелства, взимайки предвид ликвидността на пазара. Ограниченията се публикуват на интернет страницата на комисията и важат до 6 месеца. Срокът може да бъде удължен за още 6 месеца. Комисията уведомява ЕОЦКП за взетите решения и мотивите за тях, а при противоречие с становище на ЕОЦКП, публикува подробни мотиви.
Чл. 198
Инвестиционните посредници и пазарните оператори, които организират търговия с деривати върху стоки, са задължени да прилагат системи и механизми за управление и контрол на откритите позиции. Те трябва да осигурят наблюдение на позициите, достъп до информация за размера и целта на позицията, както и да могат да изискват от лицата да закрият или намалят позиции. В допълнение, механизмите за контрол трябва да бъдат ясни и недискриминационни, а описанията на системите да се предоставят на съответната комисия преди началото на търговията.
Чл. 199
Заместник-председателят може да прилага мерки спрямо лица на територията на България, които държат позиции в стокови деривати, нарушаващи ограничения. Той има право да изисква информация и документация относно тези позиции и активите на базовия пазар.
Чл. 200
Инвестиционните посредници и пазарните оператори, които организират търговия с деривати върху стоки и квоти за емисии, са задължени да предоставят на комисията доклад с детайлна информация за позициите на всички участници на дневна база. Този доклад трябва да бъде предоставен не по-късно от края на следващия работен ден.
Чл. 201
Инвестиционните посредници и пазарните оператори изготвят седмичен доклад за позициите на финансовите инструменти, включващ агрегирани позиции, дълги и къси позиции, промени в данните, процент на откритите позиции и брой лица, които държат позиции. Докладът трябва да разграничава позиции, намаляващи рисковете, и да следва формата, определена с Регламент (ЕС) 2017/953. Изискванията важат, когато броят на лицата и откритите позиции надвишават минималните прагове. Не се прилага за ценни книжа, свързани със стоки.
Чл. 202
Инвестиционен посредник, извършващ сделки със стокови деривати и квоти за емисии, е задължен да предоставя на компетентния орган ежедневен доклад с подробна разбивка на позициите в тези финансови инструменти. Докладът включва и информация за позициите на клиентите, а при нужда и за крайния клиент. Форматът на доклада се определя с Делегиран акт от Европейската комисия и трябва да се спазват определени регламенти на ЕС.
Чл. 203
Членовете или участниците на търговия уведомяват инвестиционния посредник или пазарния оператор за държаните позиции по финансови инструменти на дневна база, не по-късно от края на работния ден. Информацията включва и данни за клиентите, а при държане на позиции за трети лица, се предоставят данни за крайния клиент.
Чл. 204
Чл. 204 от Закона за пазарите на финансови инструменти предвижда класификация на лицата, които държат позиции в стокови деривати и деривати върху квоти за емисии. Лицата се класифицират в различни категории в зависимост от извършваната стопанска дейност, включително инвестиционни посредници, инвестиционни фондове, финансови институции и търговски предприятия. Специално за квотите за емисии, операторите трябва да спазват изискванията на Директива 2003/87/ЕС.
Чл. 205
Чл. 205 от Закона за пазарите на финансови инструменти определя правомощията на Комисията за финансов надзор, която действа като компетентен орган съгласно Регламент (ЕС) № 600/2014. Комисията взема решения по предложение на заместник-председателя и осъществява лицензирането и надзора на одобрените механизми за докладване и публикуване, в съответствие с регламента и приложимите актове. Освен това, Комисията извършва уведомявания до ЕОЦКП и съответните компетентни органи, както е предвидено в регламента.
Чл. 206
Член 206 от Закона за пазарите на финансови инструменти е отменен и заменен с нов текст, който установява, че организационните изисквания към одобрените механизми за публикуване и докладване следват Регламент (ЕС) № 600/2014 и свързаните с него актове. Тези изисквания са в сила от 29.03.2022 г.
Чл. 207
Чл. 207 от Закона за пазарите на финансови инструменти регламентира одобрените механизми за публикуване и докладване, които трябва да осигуряват ефективни процедури за подаване на вътрешни сигнали от служителите. Тези сигнали могат да бъдат за действителни или възможни нарушения, и трябва да се подават чрез специален и независим канал. Освен това, наредба ще определя допълнителни изисквания за оповестяване на пазарни данни.
Чл. 208
Инвестиционен посредник или пазарен оператор, който организира търговско място, може да предлага услуги за докладване на данни, ако тези услуги са включени в лиценза му. Ако желае да предоставя допълнителни услуги, които не са включени в лиценза, трябва да подаде заявление за разширение на лиценза до Комисията за финансов надзор, придружено от необходимите документи. Комисията проверява спазването на изискванията на Регламент (ЕС) № 600/2014 преди да издаде или разшири лиценза.
Чл. 209
Лицата, получили лиценз по чл. 208 от Закона за пазарите на финансови инструменти, трябва да подадат заявление за вписване в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел в срок от 7 дни след получаването на лиценза. Агенцията по вписванията вписва дружеството или правото за извършване на услуги за докладване на данни в предмета на дейност, след представяне на издадения лиценз от комисията.
Чл. 210
Член 210 от Закона за пазарите на финансови инструменти е отменен с Държавен вестник, брой 25 от 2022 г., в сила от 29.03.2022 г. Това означава, че разпоредбите, свързани с обхвата на лиценза, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 211
Член 211 от Закона за пазарите на финансови инструменти е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 25 от 2022 година, и влиза в сила на 29 март 2022 година.
Чл. 212
Член 212 от Закона за пазарите на финансови инструменти е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 25 от 2022 г., и влиза в сила на 29 март 2022 г.
Чл. 213
Член 213 от Закона за пазарите на финансови инструменти е отменен с решение, публикувано в Държавен вестник, брой 25 от 2022 г., с влизане в сила на 29 март 2022 г. Следователно, разпоредбите относно разширяване на лиценз вече не са в сила.
Чл. 214
Член 214 от Закона за пазарите на финансови инструменти е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 25 от 2022 г., и влиза в сила от 29.03.2022 г. Това означава, че разпоредбите, свързани с отказа за издаване на лиценз, вече не са в сила.
Чл. 215
Член 215 от Закона за пазарите на финансови инструменти е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 25 от 2022 г., и влиза в сила на 29 март 2022 г. Следователно, текстът относно основанията за отнемане на лиценз вече не е в сила.
Чл. 216
Член 216 от Закона за пазарите на финансови инструменти е отменен с изменение в Държавен вестник, брой 25 от 2022 година, в сила от 29 март 2022 година.
Чл. 217
Съгласно последните изменения, член 217 от Закона за пазарите на финансови инструменти е отменен, както и глава деветнадесета, която се отнасяше до организационните изисквания към ОМП. Отмяната е в сила от 29 март 2022 г.
Чл. 218
Член 218 от Закона за пазарите на финансови инструменти е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 25 от 2022 година, и влиза в сила от 29 март 2022 година. Това означава, че разпоредбите, свързани с политики и правила, които е съдържал, вече не са в сила.
Чл. 219
Член 219 от Закона за пазарите на финансови инструменти е отменен с Държавен вестник, брой 25 от 2022 г., и влиза в сила на 29 март 2022 г. Следователно, разпоредбите, които са били валидни преди тази дата, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 220
Член 220 от Закона за пазарите на финансови инструменти е отменен, съгласно ДВ, бр. 25 от 2022 г., с в сила от 29.03.2022 г. Отменени са и разпоредбите в глава двадесета, касаещи организационните изисквания към ДКД. Също така, е посочено, че информацията по чл. 6 и 20 от Регламент (ЕС) № 600/2014 трябва да бъде публикувана.
Чл. 221
Член 221 от Закона за пазарите на финансови инструменти е отменен с ДВ, бр. 25 от 2022 г., в сила от 29.03.2022 г. Този член е свързан с публикуването на информация по чл. 10 и чл. 21 от Регламент (ЕС) № 600/2014.
Чл. 222
Член 222 от Закона за пазарите на финансови инструменти е отменен с публикуването в Държавен вестник, брой 25 от 2022 г., и влиза в сила на 29 март 2022 г. Тази отмяна означава, че разпоредбите, свързани с този член, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 223
Член 223 от Закона за пазарите на финансови инструменти е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 25 от 2022 г., и влиза в сила от 29.03.2022 г. Това означава, че преди тази дата е съществувал текст, който е регламентирал допълнителни организационни изисквания, но след посочената дата той вече не е в сила.
Чл. 224
Член 224 от Закона за пазарите на финансови инструменти е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 25 от 2022 г., в сила от 29 март 2022 г. Отменени са и разпоредбите от Глава двадесет и първа, касаещи организационните изисквания към ОМД (Организатор на пазарни дейности).
Чл. 225
Член 225 от Закона за пазарите на финансови инструменти е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 25 от 2022 година, като отменянето влиза в сила на 29 март 2022 година.
Чл. 226
Член 226 от Закона за пазарите на финансови инструменти е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 25 от 2022 година, с влизане в сила от 29 март 2022 година. Това означава, че предишните изисквания, свързани с организацията, повече не са в сила.
Чл. 227
Чл. 227 от Закона за пазарите на финансови инструменти определя системите с окончателност на сетълмента на ценни книжа, които са регламентирани в нова глава, въведена с изменения от 2019 г. Тези системи осигуряват окончателност на сделките с ценни книжа и функционират в контекста на централните депозитари.
Чл. 227а
Чл. 227а от Закона за пазарите на финансови инструменти регламентира създаването и функционирането на системи за сетълмент на сделки с ценни книжа от централните депозитари. Операционните правила на тези системи определят участниците, момента на окончателност на нарежданията и условията за изпълнение на изискванията от Регламент (ЕС) № 909/2014. Разпоредбите от Закона за платежните услуги и платежните системи се прилагат съответно, а спецификите за търговията с държавни ценни книжа ще бъдат уредени с отделен нормативен акт.
Чл. 227б
Чл. 227б от Закона за пазарите на финансови инструменти урежда действителността на придобиването на финансови инструменти от добросъвестни лица, независимо от притежаването им от прехвърлителя. Сделките с финансови инструменти, приети за изпълнение в системата за сетълмент на централния депозитар, се приключват в съответствие с правилата на депозитара, независимо от оспорвания и искове, освен в предвидените от наредба случаи.
Чл. 227в
Чл. 227в от Закона за пазарите на финансови инструменти определя задълженията на инвестиционните посредници, пазарните оператори и централните депозитари относно спазването на изискванията на Регламент (ЕС) № 909/2014. Инвестиционните посредници и пазарните оператори трябва да предвидят условията за изпълнение на изискванията по чл. 5, параграф 2 и чл. 6, параграф 1 от Регламента. Централните депозитари трябва да предотвратяват неуспешен сетълмент и да се справят с него, съгласно чл. 6 и чл. 7 от Регламента. Централните контрагенти, пазарните оператори и инвестиционните посредници, организиращи места на търговия, трябва да спазват изискванията по чл. 7, параграфи 9 - 13 от Регламента.
Чл. 227г.
Чл. 227г. от Закона за пазарите на финансови инструменти предвижда задължения за интернализаторите на сетълмент да отчитат информация и данни пред комисията, съгласно Регламент (ЕС) № 909/2014. Допълнителни изисквания за отчитането се определят с Делегиран регламент (ЕС) 2017/391 и съответна наредба. Комисията за финансов надзор предоставя информацията на ЕОЦКП в съответствие с изискванията на Регламента.
Чл. 227д
Чл. 227д от Закона за пазарите на финансови инструменти определя правомощията на Комисията за финансов надзор (КФН) като компетентен орган по редица членове на Регламент (ЕС) № 909/2014. Комисията осъществява надзор за изпълнение на изискванията на регламента и е отговорна за разглеждане на жалби, свързани с откази за достъп до услуги на централни депозитари на ценни книжа. Заместник-председателят на КФН също упражнява определени правомощия, с изключение на тези, които са в компетентността на комисията или Българската народна банка.
Чл. 227е
Чл. 227е от Закона за пазарите на финансови инструменти определя процедурата за издаване на разрешение за придобиване на участие в централни депозитари на ценни книжа. Заявлението и необходимите документи се подават до Комисията за финансов надзор, които трябва да доказват спазването на изискванията на Регламент (ЕС) № 909/2014 и Делегиран регламент (ЕС) 2017/392. Комисията разглежда заявлението по предложение на заместник-председателя.
Чл. 227ж
Чл. 227ж от Закона за пазарите на финансови инструменти регламентира, че когато централен депозитар на ценни книжа предоставя инвестиционни услуги или извършва инвестиционни дейности, в допълнение на основните си дейности, се прилагат изискванията на Регламент (ЕС) № 600/2014 и на закона, с изключение на глави втора и трета.
Чл. 227з
Член 227з от Закона за пазарите на финансови инструменти урежда процедурата за издаване и отнемане на разрешения за предоставяне на спомагателни услуги от банков тип от централния депозитар на ценни книжа. Заявление за разрешение се подава до Комисията за финансов надзор, която се произнася въз основа на предложение от заместник-председателя. Разрешението може да бъде отнето при наличие на определени обстоятелства, посочени в Регламент (ЕС) № 909/2014. Становището на съответния орган трябва да бъде предоставено в срок от 30 дни.
Чл. 227и
Чл. 227и от Закона за пазарите на финансови инструменти определя изискванията към правилата и процедурите на централните депозитари на ценни книжа за системите за сетълмент на ценни книжа при неизпълнение от участници. Рисковете, свързани с достъпа до централен контрагент, се оценяват съгласно Регламент (ЕС) № 909/2014 и Делегиран регламент (ЕС) 2017/392, 2017/394. Допълнителни изисквания за предоставяне на услуги се определят с наредба.
Чл. 227к
Чл. 227к от Закона за пазарите на финансови инструменти предоставя на всеки инвеститор правото на достъп до информация относно сделки с финансови инструменти, в които е страна. Достъпът се осъществява чрез участник в системата за сетълмент на централен депозитар на ценни книжа. Правилата за достъпа се определят от централните депозитари на ценни книжа, съгласно чл. 227и, ал. 1.
Чл. 227л
Разпоредбите на глава 227л от Закона за пазарите на финансови инструменти се отнасят за централните депозитари на държавни ценни книжа и системите за сетълмент на тези книжа, в съответствие с Регламент (ЕС) № 909/2014. Включва възстановяване и преструктуриране на централни депозитари на ценни книжа.
Чл. 227м
Чл. 227м от Закона за пазарите на финансови инструменти определя Комисията за финансов надзор като орган за преструктуриране на централните депозитари на ценни книжа в България. Решенията на комисията се вземат по предложение на нейния член, отговарящ за определените функции. Правилникът на комисията уточнява структурното звено, което подпомага работата на комисията и нейния член, както и правилата за функционирането на това звено, включително опазването на професионалната тайна и обмена на информация.
Чл. 227н
Централният депозитар на ценни книжа е задължен да изготви и поддържа план за възстановяване, който трябва да се преглежда и актуализира най-малко веднъж годишно или при промяна в ключови аспекти на организацията. Заместник-председателят има право да изисква по-чести актуализации. Планът се одобрява от ръководния орган и след това се представя на комисията за финансов надзор, която извършва оценка в срок от 6 месеца. При установяване на слабости в плана, комисията може да изиска преработка в двумесечен срок. В случай на непредставяне на адекватен преработен план, комисията може да наложи изменения в дейността на депозита за отстраняване на слабостите.
Чл. 227о
Комисията за финансов надзор приема план за преструктуриране на всеки централен депозитар на ценни книжа в България. Планът се изготвя след консултация с определени органи и включва съществени пречки и действия за преодоляването им. Той предвижда различни сценарии, свързани с финансовото състояние на депозитарите. Централните депозитари са длъжни да съдействат при изготвянето и актуализирането на плана, който се преглежда поне веднъж годишно или при съществени промени. Информацията в плана се определя с наредба.
Чл. 227п
Комисията за финансов надзор може да предприеме действия за преструктуриране на централен депозитар на ценни книжа, когато са налице три условия: 1) констатация за съществени затруднения на депозитара; 2) няма вероятност други мерки да предотвратят неизпълнение на задълженията в разумен срок; 3) преструктурирането е необходимо в обществен интерес и не може да бъде постигнато в производство по несъстоятелност.
Чл. 227р
Чл. 227р от Закона за пазарите на финансови инструменти въвежда изисквания за възстановяване и преструктуриране на централните депозитари на ценни книжа. Тези изисквания, включително инструментите за преструктуриране, ще бъдат определени с наредба. Освен това, законът предвижда и нови правила относно администраторите на бенчмаркове, които влизат в сила от 21.08.2020 г.
Чл. 227с
Чл. 227с от Закона за пазарите на финансови инструменти изисква лицата, които желаят да осъществяват дейност като администратори на бенчмарк в България, да бъдат лицензирани или регистрирани от съответната комисия, освен ако не подлежат на лицензиране от ЕОЦКП или Българската народна банка. Допълнителни изисквания за администраторите на бенчмаркове с малка значимост ще бъдат определени с наредба. Дял седми от закона, който е нов, се отнася до пазарни инфраструктури, основани на технологията на децентрализиран регистър.
Чл. 227т
Чл. 227т от Закона за пазарите на финансови инструменти регулира пазарните инфраструктури, основани на технологията на децентрализирания регистър. Тези инфраструктури могат да допускат до търговия или да регистрират финансови инструменти, основани на същата технология, при спазване на ограниченията, определени в Регламент (ЕС) 2022/858. Специалните разрешения и освобождавания, издадени от компетентния орган, са валидни за срок до 6 години в рамките на Европейския съюз.
Чл. 227у
Чл. 227у от Закона за пазарите на финансови инструменти определя Комисията за финансов надзор като компетентен орган, отговарящ за прилагането на правомощията по Регламент (ЕС) 2022/858. Тя упражнява правомощията си по редица членове от регламента и взема решения по предложение на заместник-председателя. Заместник-председателят има правомощия, освен тези, които са изрично предоставени на комисията. Комисията е също така компетентен орган за сътрудничество с другите компетентни органи по регламента.
Чл. 227ф
Комисията за финансов надзор в България има правото да издава, отказва, изменя и отнема специални разрешения за управление на многостранни системи за търговия и сетълмент, базирани на технологията на децентрализирания регистър. Разрешенията се издават на юридически лица, които отговарят на изискванията на Регламент (ЕС) 2022/858. В разрешението се посочват освобождавания, компенсаторни мерки и евентуални по-ниски прагове. Освобождаванията не важат за инфраструктури, функциониращи извън пилотната уредба на същия регламент. Комисията е задължена да уведомява ЕОЦКП за извършените действия.
Чл. 227х
Чл. 227х от Закона за пазарите на финансови инструменти предвижда, че пазарните инфраструктури, които използват технологията на децентрализирания регистър и са получили специално разрешение, трябва да спазват изискванията на закона, Регламент (ЕС) 2022/858 и свързаното законодателство. Част трета от закона се фокусира върху надзора на консолидирана основа, особено за групи инвестиционни посредници, като определя компетентен орган за осъществяване на надзора и спазването на капиталовия тест за групата.
Чл. 228
Чл. 228 от Закона за пазарите на финансови инструменти определя условията, при които Комисията за финансов надзор осъществява надзор на консолидирана основа. Надзорът се прилага в случаи, когато група инвестиционни посредници има лицензирани инвестиционни посредници майки от Съюза в България, или когато майката е инвестиционен холдинг или смесен финансов холдинг от Съюза. Комисията може да не прилага определени параграфи, ако постигне съгласие с компетентните органи на другите държави членки. Освен това, Комисията участва в консултации по искане на компетентен орган от друга държава членка.
Чл. 228а
Членовете на управителния или контролния орган на инвестиционен или смесен финансов холдинг трябва да имат добра репутация, знания, умения и професионален опит, необходими за управлението на холдинга. Допълнителните изисквания ще бъдат определени с наредба.
Чл. 228б
Чл. 228б от Закона за пазарите на финансови инструменти предвижда действия на комисията при възникване на извънредни ситуации, които могат да застрашат ликвидността на пазара и стабилността на финансовата система. В случай на неблагоприятно развитие на пазарите, комисията е задължена да информира незабавно Европейския банков орган и съответните органи, предоставяйки необходимата информация за изпълнението на техните функции.
Чл. 228в
Комисията за финансов надзор има право да създава надзорни колегии с цел координация и сътрудничество с надзорни органи на трети държави. Надзорните колегии включват компетентни органи, отговарящи за надзора на дъщерни предприятия на инвестиционни посредници и могат да включват и надзорни органи на трети държави. Те са отговорни за обмен на информация, координиране на искания за информация и повишаване на ефективността на надзора, без да нарушават правомощията на Комисията за финансов надзор.
Чл. 228г
Чл. 228г от Закона за пазарите на финансови инструменти описва задълженията на комисията като консолидиращ надзорен орган. Тя ръководи заседанията на надзорната колегия и определя участниците в тях, като взема предвид значението на надзорната дейност. Комисията е длъжна предварително да информира членовете на колегията за организацията на заседанията и основните въпроси, които ще се обсъждат. Също така, тя трябва своевременно да предоставя информация за решенията и мерките, взети по време на заседанията.
Чл. 228д
Чл. 228д от Закона за пазарите на финансови инструменти предвижда, че когато комисията не е съгласна с решение на надзорния орган на групата инвестиционни посредници, тя може да отнесе въпроса до Европейския банков орган (ЕБО) и да поиска съдействието му, съгласно чл. 19 от Регламент (ЕС) № 1093/2010. Това е нова разпоредба, влязла в сила от 29 март 2022 г.
Чл. 228е
Чл. 228е от Закона за пазарите на финансови инструменти определя правомощията на Комисията за финансов надзор. Тя може да предоставя информация на членовете на надзорната колегия относно правната структура на групи инвестиционни посредници, процедури за събиране на информация, затруднения в дейността на посредниците, както и административни наказания и мерки. Комисията също така си сътрудничи с Европейския банков орган (ЕБО) за изпълнение на задълженията си.
Чл. 228ж
Чл. 228ж от Закона за пазарите на финансови инструменти предвижда, че комисията трябва да се консултира с друг компетентен орган преди да вземе решение, което е от значение за дейността му, в случаи на промени в структурата на инвестиционните посредници, съществени административни наказания и допълнителни капиталови изисквания. Консултация е задължителна и с консолидиращия надзорен орган при административни наказания. Изключения от консултациите са допустими при необходимост от незабавно решение или когато консултациите биха затруднили ефективността на решението, като в такъв случай комисията уведомява компетентните органи след вземането на решението.
Чл. 228з
Комисията за финансов надзор има правомощието да отнася въпроси за разглеждане от Европейския банков орган (ЕБО) в случаи, когато компетентен орган не предостави необходимата информация на време или когато искането за обмен на информация е отказано или не е изпълнено в разумен срок.
Чл. 228и
Член 228и от Закона за пазарите на финансови инструменти определя процедурите, които комисията следва да предприеме при проверка на информация относно различни финансови институции и техните дъщерни предприятия в друга държава членка. При необходимост комисията отправя искане до компетентните органи на съответната държава, а при искане от тяхна страна, комисията може да извърши проверка, да разреши на искания орган да я извърши, или да възложи на одитор или експерт да я направи.
Чл. 228к
Комисията за финансов надзор осъществява надзор върху инвестиционния холдинг и смесения финансов холдинг, когато се прилага капиталовият тест на групата. Това е нова разпоредба, която влезе в сила на 29 март 2022 г. и предполага, че холдинги със смесена дейност са задължени да предоставят информация, необходима за извършване на надзор.
Чл. 228л
Чл. 228л от Закона за пазарите на финансови инструменти предвижда, че когато холдинг със смесена дейност е предприятие майка на инвестиционни посредници, лицензирани в България, Комисията за финансов надзор може да изисква информация от холдинга и дъщерните дружества за целите на надзора. Комисията има право да извършва проверки на място за проверка на информацията, предоставена от холдинга.
Чл. 228м
Чл. 228м от Закона за пазарите на финансови инструменти предвижда, че когато холдинг със смесена дейност е майка на инвестиционни посредници, комисията упражнява общ надзор върху сделките между тези посредници и холдинга, както и между посредниците и дъщерните дружества на холдинга. Инвестиционните посредници трябва да внедрят адекватни процеси за управление на риска и механизми за вътрешен контрол, за да следят и контролират сделките с холдинга и неговите дъщерни дружества. Процедурите и сделките подлежат на надзор от комисията.
Чл. 228н
Чл. 228н от Закона за пазарите на финансови инструменти регламентира надзора върху инвестиционни посредници, които са дъщерни дружества на предприятия майки от трети държави, в случай че не се упражнява надзор на консолидирана основа. Комисията за финансов надзор проверява спазването на изискванията и може да наложи подходящи мерки за надзор, включително искане за учредяване на инвестиционен холдинг в Съюза. Комисията може също да поиска от Европейската комисия да преговаря със трети държави относно надзора на инвестиционните посредници.
Чл. 229
Чл. 229 от Закона за пазарите на финансови инструменти определя понятията, свързани с инвестиционни посредници и финансови холдинги. Според текста, за целите на определени членове от закона се включват финансови холдинги и инвестиционни посредници, които подлежат на одобрение. Понятието "група" е свързано с определението в Регламент (ЕС) № 575/2013, а "група от трета държава" е такава, чийто майчин холдинг е в трета държава.
Чл. 229а
Чл. 229а от Закона за пазарите на финансови инструменти определя условията за одобрение на финансови холдинги и финансови холдинги със смесена дейност. Одобрението е задължително за финансови холдинги, които са под надзора на комисията, и включва подаване на заявление с необходимите данни и документи. Изискванията включват представяне на организационната структура на групата, информация за управляващите лица, вътрешната организация и друга важна информация за оценка. Одобрението може да изисква координация с надзорните органи в други държави членки, ако холдингът е учреден там.
Чл. 229б
Комисията за финансов надзор издава одобрение за консолидиращ надзор при спазване на определени условия. Вътрешните договорености в групата трябва да осигуряват координация, управление на конфликти и прилагане на групови политики. Организационната структура не трябва да възпрепятства надзора над дъщерните дружества. Одобрението се издава в срок от 4 месеца, удължаващ се при поискване на допълнителни документи, но не повече от 6 месеца.
Чл. 229в
Чл. 229в от Закона за пазарите на финансови инструменти урежда освобождаването на финансовите холдинги майки от задължението за одобрение от Комисията за финансов надзор при определени условия. Освобождаването се прилага за холдинги, чиято основна дейност е придобиване на дялови участия в дъщерни дружества и които не са определени като субекти за преструктуриране. Комисията може да наложи задължение за одобрение, ако условията за освобождаване не са спазени. Финансовите холдинги трябва да предоставят информация за текущото наблюдение на организационната структура на групата.
Чл. 229г
Чл. 229г от Закона за пазарите на финансови инструменти определя, че финансовите холдинги, включително и тези със смесена дейност, следва да прилагат разпоредбите на чл. 229а - 229в на подконсолидирана основа. Това означава, че отчетността на тези холдинги трябва да се извършва в съответствие с определените правила за подконсолидирана отчетност, в контекста на съвместното решение с другите компетентни органи.
Чл. 229д
Чл. 229д от Закона за пазарите на финансови инструменти урежда процедурите, които Комисията за финансов надзор трябва да следва, когато е консолидиращ надзорен орган и в надзора попада инвестиционен посредник, лицензиран в България и свързан с финансов холдинг. Комисията е длъжна да вземе съвместно решение с другите компетентни органи относно одобрението или освобождаването, в срок от два месеца. Тя изготвя оценка и уведомява заинтересованите страни за взетото решение. При разногласие въпросът се отнася до Европейския банков орган (ЕБО).
Чл. 229е
Чл. 229е от Закона за пазарите на финансови инструменти регламентира необходимостта от съгласие на координатора на финансов холдинг със смесена дейност при одобрение или освобождаване на инвестиционен посредник, лицензиран в България, който е дъщерно дружество на такъв холдинг. При разногласие, комисията може да отнесе въпроса до съответния европейски надзорен орган. Решенията по този член не засягат задълженията по Закона за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати или Кодекса за застраховането.
Чл. 230
Чл. 230 от Закона за пазарите на финансови инструменти определя Комисията за финансов надзор като компетентен орган за осъществяване на надзор на консолидирана основа върху инвестиционните посредници, финансовите холдинги и групи, включително управляващите алтернативни инвестиционни фондове. Финансовите холдинги трябва да въвеждат вътрешни правила и механизми за спазване на законовите изисквания, а също така да предоставят необходимата информация на комисията. В случай на конфликт с законодателството на трети държави, изискванията не се прилагат. Комисията сътрудничи с координатора в случаите на финансови конгломерати.
Чл. 231
Комисията за финансов надзор осъществява надзор на инвестиционните посредници, лицензирани в България, на консолидирана основа в определени случаи, включително когато инвестиционен посредник е институция майка в друга държава членка или когато е част от финансов холдинг. Надзорът е задължителен, ако дъщерните дружества не са кредитни институции. Комисията може да не прилага надзора, ако това е неподходящо, и може да участва в споразумения относно надзора с компетентни органи от други държави членки.
Чл. 232
Членовете на управителния или контролния орган на финансов холдинг трябва да имат добра репутация и необходимия професионален опит за управление на холдинга. Допълнителни изисквания ще бъдат определени с наредба.
Чл. 233
Чл. 233 от Закона за пазарите на финансови инструменти определя задълженията на консолидиращия надзорен орган. Той координира събирането и разпределението на важна информация в нормални и извънредни ситуации, планира надзорната дейност с компетентните органи и централните банки за действия при кризи. Включва мерки за непредвидени обстоятелства и информира обществеността. При липса на сътрудничество от компетентни органи, комисията може да се обърне към ЕБО.
Чл. 234
Член 234 предвижда, че когато инвестиционен посредник, лицензиран в България, попада под надзор на консолидирана основа и компетентният орган не спазва разпоредбите на националното законодателство, свързани с изискванията на Директива 2013/36/ЕС, комисията може да предаде въпроса на ЕБО за разглеждане. Решението се взема съвместно с другите компетентни органи.
Чл. 235
Чл. 235 от Закона за пазарите на финансови инструменти определя действията на комисията като консолидиращ надзорен орган, когато в надзора на консолидирана основа участва инвестиционен посредник, лицензирани в България, който е дъщерно дружество на институции от ЕС. Комисията трябва да постигне съвместно решение с компетентни органи относно адекватността на собствения капитал, мерките за ликвидността и евентуални препоръки за допълнителен капитал, като всички решения се вземат в срок от 4 месеца. Решенията трябва да бъдат писмено изготвени и мотивирани, а при разногласия комисията се консултира с ЕБО.
Чл. 236
Чл. 236 от Закона за пазарите на финансови инструменти определя процедурата за вземане на решения от комисията, когато компетентните органи не постигнат съвместно решение в определените срокове. В такъв случай, комисията взема решение на консолидирана основа, като отчита оценката на риска на дъщерните дружества. При наличие на отнесен въпрос до ЕБО, комисията следва решението на ЕБО. При надзор на индивидуална или подконсолидирана основа, комисията взема предвид становищата на консолидиращия надзорен орган. Всички решения се изготвят писмено и се мотивират подробно, след което се предоставят на компетентните органи и на институцията майка.
Чл. 237
Чл. 237 от Закона за пазарите на финансови инструменти регламентира действията на Комисията за финансов надзор относно прилагането и преразглеждането на решенията, свързани с надзора на финансовите институции. Комисията прилага съвместни решения и решения на други компетентни органи. Преразглеждането на решенията се извършва ежегодно или при извънредни обстоятелства, когато компетентен орган от ЕС отправи писмено искане за актуализация. В такъв случай преразглеждането се извършва съвместно с искания орган.
Чл. 238
Член 238 от Закона за пазарите на финансови инструменти регламентира действията на комисията при възникване на извънредни ситуации, които застрашават ликвидността на пазара и стабилността на финансовата система. При събития като неблагоприятно развитие на пазарите, комисията е задължена да информира незабавно Европейския банков орган (ЕБО) и съответните органи за финансов надзор, предоставяйки необходимата информация за изпълнение на техните функции. Освен това, ако е нужна информация, която вече е предоставена на друг орган, комисията може да я изиска от него, за да избегне повторно предоставяне.
Чл. 239
Чл. 239 от Закона за пазарите на финансови инструменти регламентира надзора на консолидирана основа, като предвижда комисията да сключва споразумения за координация и сътрудничество с надзорни органи в други държави членки. Тези споразумения могат да включват допълнителни надзорни задачи и процедури за вземане на решения. Комисията може да делегира отговорности за надзор на инвестиционни посредници на компетентни органи в ЕС, в зависимост от структурата на дружествата. Освен това, комисията уведомява Европейския банков орган за сключените споразумения.
Чл. 240
Чл. 240 от Закона за пазарите на финансови инструменти определя създаването и функционирането на надзорни колегии от Комисията за финансов надзор. Тези колегии имат за цел да улеснят координацията и сътрудничеството между компетентните органи при изпълнението на надзорни функции. Те могат да включват и органи от трети държави, при спазване на изискванията за поверителност. Комисията за финансов надзор може да участва в надзорни колегии, създадени от други органи, и да сключва писмени споразумения с тях. Надзорните колегии работят за обмен на информация, делегиране на правомощия, планиране на надзорни проверки и повишаване на ефективността на надзора.
Чл. 241
Чл. 241 от Закона за пазарите на финансови инструменти описва функциите на комисията като консолидиращ надзорен орган. Тя ръководи заседанията на надзорната колегия и определя участващите компетентни органи, като взема предвид значението им за надзорната дейност и финансовата стабилност. Комисията предварително предоставя информация за заседанията и обсъжданите въпроси, както и информира членовете за взетите решения. Освен това, комисията информира Европейския банков орган (ЕБО) за дейността на надзорните колегии, спазвайки изискванията за поверителност.
Чл. 242
Чл. 242 от Закона за пазарите на финансови инструменти предвижда, че при разногласие между компетентните органи в надзорната колегия, комисията може да се обърне към Европейския банков орган (ЕБО) за съдействие, съгласно чл. 19 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.
Чл. 243
Чл. 243 от Закона за пазарите на финансови инструменти предвижда, че Комисията за финансов надзор може по своя инициатива да предоставя информация на съответните компетентни органи, която е значима за надзора на финансовите институции. Съществената информация включва детайли за правната и организационната структура на групата, процедури за събиране на информация, затруднения в дейността на институции, както и наложени административни наказания. Комисията също така си сътрудничи с Европейския банков орган и предоставя информация на надзорни органи от други държави членки, когато е необходимо.
Чл. 244
Чл. 244 от Закона за пазарите на финансови инструменти предвижда, че преди да вземе важно решение, комисията е задължена да се консултира с другите компетентни органи и с консолидиращия надзорен орган, особено когато става въпрос за значими надзорни мерки и административни наказания. Изключение от това правило е допустимо, когато е необходимо бързо вземане на решение или когато консултациите биха затруднили или осуетили ефективността на решението. В тези случаи комисията трябва да уведоми компетентните органи при първа възможност.
Чл. 245
Комисията за финансов надзор има правомощия да отнася въпроси за разглеждане от Европейския банков орган (ЕБО) в случаи, когато компетентен орган не предостави необходимата информация в срок или отказва да изпълни искане за обмен на информация в разумен срок. Тези разпоредби са в съответствие с Регламент (ЕС) № 1093/2010.
Чл. 245а
Комисията за финансов надзор и Държавна агенция 'Национална сигурност' (ДАНС) си сътрудничат и обменят информация в рамките на своите правомощия, за да изпълняват задълженията си по Закона за пазарите на финансови инструменти, Регламент (ЕС) № 575/2013, Закона за мерките срещу изпирането на пари и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма. Сътрудничеството не трябва да пречи на текущи проверки или разследвания, провеждани по приложимото законодателство.
Чл. 246
Чл. 246 от Закона за пазарите на финансови инструменти предвижда, че по искане на компетентен орган, Комисията за финансов надзор извършва проверки на информация относно инвестиционни посредници, финансови холдинги и свързани финансови институции, които оперират в България. Комисията може да възложи проверките на компетентния орган, външен одитор или експерт. При дейности на тези субекти в друга държава членка, Комисията може да поиска проверка от съответния компетентен орган или да участва в нея.
Чл. 247
Чл. 247 от Закона за пазарите на финансови инструменти регламентира действията на Комисията за финансов надзор относно включването на финансови холдинги и холдинги със смесена дейност в консолидирания надзор. Комисията предприема необходимите мерки за осигуряване на надзор над инвестиционни посредници и може да изисква информация от предприятието майка, когато такъв посредник не е включен в надзора. Освен това, при упражняване на консолидиран надзор, Комисията може да поиска информация от дъщерни дружества на инвестиционни посредници, които не са обхванати от надзора.
Чл. 248
Чл. 248 от Закона за пазарите на финансови инструменти регламентира правомощията на Комисията за финансов надзор относно холдинги със смесена дейност, които са майки на инвестиционни посредници. Комисията може да изисква информация от холдинга и дъщерните му дружества, необходима за надзор. Тя има право да извършва проверки на място и да проверява информацията, особено когато холдингът е застраховател. При холдинги, учредени извън България, информацията може да се проверява по реда на чл. 246.
Чл. 249
Чл. 249 от Закона за пазарите на финансови инструменти предвижда, че когато холдинг със смесена дейност е предприятие майка на лицензирани инвестиционни посредници, комисията осъществява общ надзор върху сделките между тях и холдинга, както и между инвестиционните посредници и дъщерните дружества на холдинга. Инвестиционните посредници трябва да създадат адекватни процеси за управление на риска и механизми за контрол, а също така да уведомяват комисията за значими сделки. Процедурите и сделките подлежат на надзор, а изискванията за значимост на сделките ще бъдат определени с наредба.
Чл. 250
Чл. 250 от Закона за пазарите на финансови инструменти урежда сътрудничеството между комисията и компетентните органи на различни държави членки, когато предприятие майка и дъщерно дружество, което е инвестиционен посредник, са установени в различни държави. Комисията обменя информация, необходима за надзора на консолидирана основа. При условие, че предприятието майка е учредено в България, комисията може да изисква информация за надзор на консолидирана основа, но не е задължена да упражнява самостоятелен надзор върху финансови холдинги или дъщерни дружества, които не са инвестиционни посредници.
Чл. 251
Чл. 251 от Закона за пазарите на финансови инструменти определя правилата за упражняване на надзор на консолидирана основа от Комисията за финансов надзор върху инвестиционни посредници и финансови холдинги. Комисията си сътрудничи с компетентни органи и сключва споразумения за осигуряване на ефективен надзор. Тя поддържа списък на финансовите холдинги и проверява надзора над дъщерни дружества от трети държави. При нужда, Комисията може да приложи надзорни мерки и да изисква учредяване на финансови холдинги в ЕС.
Чл. 251а
Чл. 251а регламентира условията, при които инвестиционни посредници, лицензирани в България и част от група от трета държава с активи над 40 милиарда евро, трябва да имат междинно предприятие майка от ЕС. Комисията за финансов надзор може да разреши наличие на две междинни предприятия, ако това е необходимо поради законодателни изисквания или за ефективност на преструктурирането. Междинното предприятие може да бъде финансов холдинг или инвестиционен посредник. Комисията предоставя информация на ЕБО относно активите на групата и условията, при които инвестиционните посредници трябва да действат.
Чл. 251б
Чл. 251б от Закона за пазарите на финансови инструменти предвижда, че Комисията за финансов надзор, при упражняване на надзор върху финансов холдинг със смесена дейност, прилага само разпоредбите на закона, който се отнася до най-значимия финансов сектор. Това важи, когато се прилагат равностойни разпоредби от закона и Кодекса за застраховането или съответното законодателство на държава членка. Също така, се описва взаимодействието с компетентни органи на държави членки, Европейската комисия и Европейския орган за ценни книжа и пазари.
Чл. 252
Чл. 252 от Закона за пазарите на финансови инструменти предвижда, че Комисията за финансов надзор осъществява сътрудничество с компетентни органи на други държави членки при изпълнение на надзорните си функции. Сътрудничеството може да включва улесняване на събирането на глоби и имуществени санкции. Комисията е компетентен орган за обмен на информация и определя контактни лица за искания за информация, уведомявайки съответните европейски органи. Разследванията трябва да не нарушават българското законодателство.
Чл. 253
Чл. 253 от Закона за пазарите на финансови инструменти определя мерките, които комисията предприема за сътрудничество с компетентните органи на държави членки, когато дейността на търговия на място е от изключително значение за функционирането на пазарите на ценни книжа и защитата на инвеститорите. Мерките се предприемат както за дейности в България, така и за дейности на български търговски места в други държави членки. Определени са случаи на изключителна значимост, съгласно Регламент (ЕС) 2017/988.
Чл. 254
Чл. 254 от Закона за пазарите на финансови инструменти предвижда действия на Комисията в случаи на съмнения за нарушения на изискванията на Директива 2014/65/ЕС и Регламент (ЕС) № 600/2014. При установяване на нарушения от лица, върху които Комисията не упражнява надзор, тя уведомява компетентния орган на съответната държава членка и ЕОЦКП. В обратния случай, при уведомление от друга държава членка за нарушения на територията на България, Комисията предприема мерки и уведомява съответните органи за резултатите.
Чл. 255
Член 255 от Закона за пазарите на финансови инструменти регламентира уведомяването от страна на Комисията за финансов надзор до ЕОЦКП и други компетентни органи относно приложените мерки по чл. 278. Уведомлението трябва да включва подробна информация за мерките, лицата, които засягат, и мотивите за тях. То трябва да бъде направено не по-късно от 24 часа преди влизането в сила на мерките, освен в извънредни ситуации. Комисията също така сътрудничи с различни публични органи в зависимост от типа на мерките, включително за енергийни продукти, квоти на емисии и селскостопански стокови деривати.
Чл. 256
Законът за пазарите на финансови инструменти предвижда, че комисията може да поиска съдействие от компетентен орган на друга държава членка при осъществяване на надзорната си дейност. В случаи на дистанционни членове на регулирани пазари в България, комисията може да упражни правомощията си, уведомявайки компетентния орган на държавата по произход. При получаване на искане за съдействие, комисията може да извърши проверка самостоятелно, да разреши на компетентния орган на другата държава да извърши проверката или да разреши на одитори или експерти да я извършат. Информацията между компетентните органи се обменя в съответствие с Делегиран регламент (ЕС) 2017/586.
Чл. 257
Комисията за финансов надзор е задължена да предоставя незабавно необходимата информация на компетентни органи на държави членки, за да изпълняват задълженията си съгласно Директива 2014/65/ЕС или Регламент (ЕС) № 600/2014. Тя подава искане до лицата за контакт на съответния орган, а при получаване на искане за информация, предоставя необходимите данни, с условие за конфиденциалност.
Чл. 258
Чл. 258 регламентира условията и реда за предоставяне на информация от лица за контакти на Българската народна банка. Информацията може да включва данни, получени от компетентни органи на трети държави. Комисията за финансов надзор не може да разпространява информацията без съгласие от компетентните органи, освен в случаи на наложителност. Информацията може да се използва само за изпълнение на функции, свързани с надзор, проверки и административни процедури.
Чл. 259
Член 259 от Закона за пазарите на финансови инструменти е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 25 от 2022 година, с влизане в сила на 29 март 2022 година.
Чл. 260
Комисията за финансов надзор има право да уведоми Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) в случаите, когато не е предприето действие в разумен срок по искане за надзорна дейност, проверка на място или разследване, както и по искания за обмен на информация, свързани с чл. 106 и чл. 257-258.
Чл. 261
Комисията за финансов надзор може да откаже съдействие при проверки, разследвания или предоставяне на информация, когато е образувано производство пред съдебните органи или е налице влязло в сила съдебно решение по същите действия и лица. В тези случаи комисията уведомява органа, поискал съдействие, и предоставя информация за причините за отказа.
Чл. 262
Комисията за финансов надзор (КФН) провежда консултации с компетентни органи от други държави членки, когато разглежда заявления за лицензиране на инвестиционни посредници, особено в случаи на дъщерни дружества и контролирани лица от лицензирани финансови институции. Също така, КФН консултира Българската народна банка при заявления от дъщерни дружества на кредитни институции. При оценка на репутацията и опита на управляващите лица, КФН работи съвместно с компетентни органи, както и предоставя информация за придобиване на квалифицирано дялово участие в лицензирани институции.
Чл. 263
Чл. 263 от Закона за пазарите на финансови инструменти предвижда, че комисията може да изисква от инвестиционните посредници от държава членка, които оперират в България чрез клон, да предоставят периодични отчети с определена форма и съдържание. Комисията също така има право да изисква необходимата информация за надзор над инвестиционните посредници, като задълженията не могат да бъдат по-строги от тези, установени за лицензирани инвестиционни посредници.
Чл. 264
Чл. 264 от Закона за пазарите на финансови инструменти определя действията на Комисията за финансов надзор при установяване на нарушения от инвестиционен посредник от друга държава членка. При наличие на данни за нарушения на Директива 2014/65/ЕС, Комисията уведомява компетентния орган на държавата членка по произход. Ако мерките на този орган не са достатъчни и нарушенията продължават, Комисията може да предприеме действия за защита на инвеститорите, включително забрана на посредника да действа в България и уведомяване на ЕОЦКП и Европейската комисия.
Чл. 265
Чл. 265 от Закона за пазарите на финансови инструменти предвижда мерки при установени нарушения от инвестиционен посредник, който действа чрез клон в България. При нарушения, комисията разпорежда писмено преустановяване на нарушенията в срок. Ако не се изпълни разпореждането, комисията предприема мерки и уведомява компетентния орган на държавата членка. При продължаващи нарушения, комисията може да наложи санкции и да забрани дейността на посредника в България, като уведомява и ЕОЦКП и Европейската комисия.
Чл. 266
Когато Комисията има основания да смята, че регулиран пазар, МСТ или ОСТ от държава членка нарушава изискванията на Директива 2014/65/ЕС, тя уведомява компетентния орган на държавата по произход. Ако мерките на този орган не са достатъчни и нарушенията продължават, Комисията може да предприеме действия за защита на инвеститорите и нормалното функциониране на капиталовите пазари, включително забрана на дейността на регулирания пазар в България. Комисията също уведомява ЕОЦКП и Европейската комисия за предприетите мерки.
Чл. 267
Чл. 267 от Закона за пазарите на финансови инструменти предвижда, че мерките, предприети от комисията или заместник-председателя, включващи санкции или ограничения за инвестиционните посредници и регулираните пазари, трябва да бъдат мотивирани писмено и съобщени на съответните субекти. Освен това, раздел III на закона акцентира на обмена на информация с компетентни органи и Европейския банков орган при осъществяване на пруденциален надзор на инвестиционните посредници.
Чл. 267а
Чл. 267а от Закона за пазарите на финансови инструменти описва механизмите за сътрудничество между Комисията за финансов надзор и компетентните органи на държавите членки на ЕС. Комисията обменя информация относно управленската структура, капиталовите изисквания, ликвидността и вътрешния контрол на инвестиционните посредници. Тя предоставя информация за потенциални рискове за клиентите и финансовата система, а също така може да предприема мерки за защита при необходимост. В случай на несъгласие с действията на компетентните органи, Комисията може да се обърне към Европейския банков орган (ЕБО) за разрешаване на спорове. Членът уточнява и правото на Комисията да поиска информация относно маржин моделите от органите на държавата членка по произход.
Чл. 268
Комисията за финансов надзор осъществява сътрудничество с компетентни органи в ЕС при надзор на инвестиционни посредници, осъществяващи дейност в България или в друга държава членка. Тя обменя информация относно управление, собственост, ликвидност и други фактори, свързани с надзора на инвестиционните посредници. Комисията предоставя разяснения по искане на компетентен орган и може да отправи искания за разяснения към органите на държавата по произход. При необходимост, ако информацията не доведе до адекватни мерки, комисията може да предприеме действия за защита на потребителите и стабилността на финансовата система.
Чл. 269
Чл. 269 от Закона за пазарите на финансови инструменти регламентира задълженията на инвестиционните посредници, лицензирани в България, при извършване на дейност в други държави членки. При извършване на дейност чрез клон, комисията е задължена да информира компетентните органи на приемащата държава членка за резултатите от надзора върху ликвидността и консолидацията. При наличие на съмнения за ликвидни затруднения, комисията уведомява органите на всички приемащи държави членки, включително относно плановете за възстановяване и предприетите мерки.
Чл. 270
В случай че компетентен орган на държава членка не предостави съществена информация на комисията или не изпълни искане за обмен на информация в разумен срок, комисията има право да отнесе въпроса за разглеждане от Европейския банков орган (ЕБО) съгласно процедурата по чл. 19 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.
Чл. 271
Чл. 271 от Закона за пазарите на финансови инструменти предвижда, че инвестиционен посредник, лицензиран в друга държава членка, може да извършва дейност в България чрез клон, като компетентните органи на държавата членка по произход могат да извършват проверки на място в клона, след предварително уведомление на комисията. Комисията за финансов надзор също може да извършва проверки на място в клони на инвестиционни посредници, лицензирани в България, след уведомление на компетентните органи на приемащата държава членка.
Чл. 272
Заместник-председателят на комисията по финансови инструменти има право да извършва проверки на място в клоновете на инвестиционни посредници в България и да изисква информация, свързана със стабилността на финансовата система. Преди проверката се консултира с компетентните органи на държавата членка по произход. След проверката, комисията информира тези органи за резултатите, които са важни за оценката на риска и стабилността. При планирането на надзорни проверки, комисията взема предвид информацията от предишни проверки в клоновете на инвестиционни посредници.
Чл. 273
Чл. 273 от Закона за пазарите на финансови инструменти регламентира действията на Комисията за финансов надзор при възникнали затруднения за инвестиционни посредници от Република България, когато те извършват дейности в трети държави. Комисията уведомява Европейската комисия и ЕОЦКП за съществени затруднения. При искане от Европейската комисия, Комисията може да ограничи или спре издаването на разрешения за дейности на инвестиционни посредници от трети държави, с изключение на дъщерни дружества на инвестиционни посредници, получили разрешение в ЕС. Комисията уведомява за заявления и уведомления, свързани с дъщерни дружества на предприятия, регулирани от законодателството на трети държави, при условия на неравноправно третиране. Уведомяването спира след споразумение между ЕС и третата държава или след изтичане на определен срок.
Чл. 274
Комисията за финансов надзор в България е задължена да оповестява информация относно пруденциалното регулиране на инвестиционните посредници, включително разпоредби на закони и подзаконови актове, правото на избор и преценка, критерии и методики за надзорен преглед, както и статистически данни за прилагането на капиталовата адекватност и ликвидност. Информацията трябва да бъде точна и изчерпателна, за да позволява сравнение с други компетентни органи, и да се публикува в общоприет формат на интернет страницата на комисията, с регулярна актуализация.
Чл. 275
Чл. 275 от Закона за пазарите на финансови инструменти определя условията, при които Комисията може да освободи инвестиционни посредници от прилагането на чл. 6, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013. В случай на освобождаване, Комисията е задължена да публикува информация относно критериите за освобождаване, броя на посредниците, които се ползват от освобождаването, и обобщена информация за размера на собствения капитал и дъщерни предприятия в трети държави. Текстът също така предвижда подобни задължения за информация, ако освобождаването е извършено съгласно чл. 9, параграф 1 от същия регламент.
Чл. 276, ал. 1, т. 11, буква "а"
В случай на принудителна административна мярка, предвидена в чл. 276, ал. 1, т. 11, буква "а", инвестиционният посредник е задължен да разполага със собствен капитал, който да надвишава установените изисквания в наредбата по чл. 11, ал. 7 и в чл. 11 от Регламент (ЕС) 2019/2033. При значителни промени в дейността на инвестиционния посредник, той трябва да коригира изискванията за собствен капитал и ликвидни активи. Комисията може също да даде препоръка за увеличаване на собствения капитал.
Чл. 276а
Комисията за финансов надзор може да изисква допълнителен собствен капитал от инвестиционни посредници при установяване на значителни рискове, недостатъчно покритие на капиталовите изисквания, неадекватен вътрешен капитал и ликвидни средства, или при неспазване на изискванията за одобрени вътрешни модели. Допълнителният капитал трябва да бъде поне 75% от капитала от първи ред и не може да се използва за покриване на други капиталови изисквания. Решението за налагане на такова изискване трябва да бъде обосновано и да съдържа конкретни причини.
Чл. 276б
Чл. 276б от Закона за пазарите на финансови инструменти, приет на 29.03.2022 г., позволява на Комисията за финансов надзор да изисква от инвестиционните посредници да поддържат допълнителен собствен капитал, освен този, необходим за покритие на капиталовите изисквания по Регламент (ЕС) 2019/2033. Целта е да се предотвратят рискове, свързани с икономическите колебания и да се осигури способността на посредниците да прекратят дейностите си по надлежния ред. Прилагането на мерките е пропорционално на размера и сложността на дейностите на посредника. Заместник-председателят на комисията може да провежда проверки и да предлага корекции на капитала, ако е необходимо.
Чл. 276в
Чл. 276в от Закона за пазарите на финансови инструменти определя условията, при които Комисията за финансов надзор може да наложи допълнително капиталово изискване на инвестиционни посредници. Това се случва при установяване на недостатъчно покритие на рискове, несъответствие с изискванията за вътрешен капитал или управление, невъзможност за адекватно управление на позиции и други надзорни притеснения. Допълнителното капиталово изискване е предназначено за покриване на рисковете, свързани с дейността на инвестиционните посредници и не може да се използва за покриване на основни капиталови изисквания или буфери. Комисията определя нивото на необходимия капитал в зависимост от рисковия профил на посредника.
Чл. 276г
Чл. 276г от Закона за пазарите на финансови инструменти определя задълженията на Комисията за финансов надзор по отношение на прегледа на вътрешния капитал на инвестиционните посредници. Комисията извършва редовен преглед и оценка на нивото на капитала, определено от инвестиционните посредници, и уведомява за необходимостта от допълнителен собствен капитал. Предоставените препоръки са специфични за всеки посредник и не могат да се използват за покритие на вече съществуващи капиталови изисквания. Неспазването на препоръките не води до ограничения в разпределенията, при условие че се спазват основните капиталови изисквания.
Чл. 276д
Комисията за финансов надзор може да наложи на инвестиционен посредник изисквания за допълнително или по-често предоставяне на информация при определени условия. Тези условия включват случаи на нарушаване на закона, необходимост от събиране на доказателства или нужда от допълнителна информация за надзорен преглед. Информацията не се счита за допълнителна, ако вече е предоставена в същата или подобна форма и с равно качество и надеждност.
Чл. 276е
Комисията за финансов надзор има правомощия да налага на инвестиционни посредници изисквания за допълнителна или по-честа отчетност, когато това е целесъобразно и пропорционално на целите, за които се иска информацията. Допълнителната информация не трябва да бъде повторение на вече предоставената. За допълнителната информация се прилагат разпоредбите на чл. 276д, ал. 2 и 3.
Чл. 276ж
Комисията за финансов надзор може да наложи специални изисквания за ликвидност на инвестиционен посредник, ако той не отговаря на условията за ликвидност или е изложен на ликвиден риск. Ликвидният риск се счита за непокрит, когато оценената ликвидност е по-висока от изискванията за ликвидност. Размерът на специалните изисквания се определя като разлика между адекватната ликвидност и изискванията за ликвидност. Инвестиционният посредник трябва да отговаря на тези изисквания с ликвидни активи. Решението за прилагане на мярката трябва да описва оценката на съответните елементи.
Чл. 276з
Комисията за финансов надзор може да наложи специални изисквания за ликвидност на инвестиционни посредници, ако прецени, че не са обхванати всички рискове, свързани с ликвидността. При вземането на решение се вземат предвид моделът на стопанска дейност, правилата за управление на ликвидността и резултатите от надзорния преглед.
Чл. 276и
Чл. 276и от Закона за пазарите на финансови инструменти предвижда, че Комисията за финансов надзор е задължена да уведомява звеното, отговорно за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, относно приложените принудителни административни мерки, съгласно чл. 276, ал. 1, т. 11. Тези мерки се отнасят за банки и инвестиционни посредници.
Чл. 277
Чл. 277 от Закона за пазарите на финансови инструменти предвижда мерки, които заместник-председателят може да предприеме при установяване на нарушения от страна на банки и инвестиционни посредници. В случай на нарушения на закона и свързаните регламенти, заместник-председателят може да приложи административни мерки и да предложи на Българската народна банка да отнеме лиценза на нарушителя, ако нарушенията са системни. Българската народна банка е задължена да уведоми заместник-председателя за своето решение в срок от един месец.
Чл. 277а
Чл. 277а от Закона за пазарите на финансови инструменти предвижда мерки при нарушения от страна на централни депозитари на ценни книжа и техните служители. Заместник-председателят може да приложи определени мерки, а комисията - други, в зависимост от характера на нарушението. При вземането на решение за принудителна мярка се вземат предвид специфични обстоятелства, определени в Регламент (ЕС) № 909/2014.
Чл. 277б
Чл. 277б от Закона за пазарите на финансови инструменти предвижда мерки, които могат да бъдат приложени, когато се установи, че централни контрагенти или техните служители извършват нарушения на закона и свързани регламенти. Заместник-председателят може да приложи определени мерки, а комисията има право да наложи други мерки и да направи публично изявление за нарушенията и отговорните лица. При определяне на мерките се вземат предвид специфични обстоятелства, посочени в регламента.
Чл. 277в
Чл. 277в от Закона за пазарите на финансови инструменти регламентира действията на заместник-председателя и Комисията за финансов надзор при установяване на нарушения от лица, получили специално разрешение за управление на пазарна инфраструктура, основана на технологията на децентрализирания регистър. При нарушения на закона, Регламент (ЕС) 2022/858 или застрашаване на интересите на инвеститорите, могат да се прилагат различни мерки, включително компенсаторни и корективни действия, назначаване на независим одитор и налагане на административни мерки. Комисията и заместник-председателят могат да действат и срещу лица, които оперират без необходимото разрешение.
Чл. 278
Когато комисията установи нарушение на Закона за пазарите на финансови инструменти, Регламент (ЕС) № 600/2014 или свързаните с тях нормативни актове, тя може да разпореди на лицата да предприемат действия за намаляване на позициите или експозицията си. Освен това, комисията може да ограничи сключването на договори за стокови деривати и да наложи ограничения относно размера на експозицията, свързана с чл. 192.
Чл. 279
Чл. 279 от Закона за пазарите на финансови инструменти определя процедурата за прилагане на принудителни административни мерки. Производството започва по инициатива на заместник-председателя на комисията или на самата комисия в зависимост от конкретната ситуация. Уведомленията в производството се извършват по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а ако не бъдат получени, те се смятат за извършени с оповестяването им на интернет страницата на комисията. Принудителните мерки се прилагат с писмено мотивирано решение, което се съобщава на заинтересованото лице в срок от 7 дни.
Чл. 280
Чл. 280 от Закона за пазарите на финансови инструменти предвижда възможност за налагане на запор или възбрана върху имуществото на юридически лица, когато е необходимо да се осигури незабавна защита на интересите на инвеститорите. Комисията може да поиска запор от съда, който разглежда молбата незабавно и се произнася с определение, указващо срока на запора. Запорът се налага незабавно от съдебен изпълнител. При наличие на уважителни причини, срокът на запора може да бъде удължен по молба на комисията.
Чл. 281
Чл. 281 от Закона за пазарите на финансови инструменти предвижда процедура за оповестяване на интернет страници, предлагащи инвестиционни услуги от лица без право да ги предоставят в България. Комисията публикува решения за забрана на достъпа до тези страници, а лицата, за които се отнасят решенията, са длъжни да преустановят дейността си. При неизпълнение в срок от три дни, комисията може да поиска от съда спиране на достъпа до страниците. Съдът се произнася в срок до 72 часа, а разпореждането му трябва да бъде изпълнено в срок от 24 часа.
Чл. 282
Решението за прилагане на принудителна административна мярка е задължително за изпълнение веднага, без значение дали е обжалвано или не. Това означава, че мерките могат да бъдат приложени незабавно от съответните органи, дори ако лицето, на което се налагат, оспорва решението.
Чл. 283
В член 283 от Закона за пазарите на финансови инструменти се уточнява, че когато в главата не са предвидени специфични правила, разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс са в сила. Това означава, че общите принципи и процедури, установени в Административнопроцесуалния кодекс, ще се прилагат в контекста на разпоредбите, касаещи таен клиент.
Чл. 284
Чл. 284 от Закона за пазарите на финансови инструменти позволява на Комисията за финансов надзор да възлага на трето лице да действа като таен клиент с цел осъществяване на надзор. Отношенията между комисията и таен клиент се уреждат с договор, подписан от председателя на комисията, който уточнява действията, сроковете и резултатите от дейността. Разходите за тези дейности са за сметка на комисията.
Чл. 285
Комисията за финансов надзор има правомощия да назначава квестори на регулирани пазари и инвестиционни посредници в определени случаи. Квесторите могат да бъдат назначавани за срок до три месеца при наличие на определени условия, включително при налагане на мерки или отнемане на лиценз. След изтичането на срока, ако лицензът не е отнет, правомощията на квестора се прекратяват. Комисията може по всяко време да прекрати правомощията на квестора и да назначи друг на негово място, като този акт не подлежи на обжалване.
Чл. 286
Квесторът е физическо лице, което трябва да отговаря на определени изисквания. Той не трябва да бъде свързан с член на управителен орган на лицето, чиито правомощия са преустановени, нито да има отношения, които поставят под съмнение неговата безпристрастност. Квесторът е задължен да декларира тези обстоятелства пред комисията и да я уведоми за всяка промяна.
Чл. 287
Чл. 287 от Закона за пазарите на финансови инструменти регламентира назначаването и функциите на квестор. След назначаването, квесторът получава правомощията на надзорния и управителния съвет, с цел защита на интересите на инвеститорите. Общото събрание на акционерите може да се свиква само от квестора и той има право да спира решения, взети от управителните органи. Действия на трети лица без упълномощаване от квестора са нищожни. При назначаване на повече от един квестор, решенията се вземат с единодушие. Комисията за финансов надзор може да издава предписания на квесторите, които отчитат дейността си пред комисията.
Чл. 288
Квесторът притежава неограничен достъп и контрол над помещенията, документацията и имуществото на лицето, посочено в чл. 285, ал. 1. При необходимост, прокуратурата и органите на Министерството на вътрешните работи са задължени да оказват съдействие на квестора при изпълнение на правомощията му.
Чл. 289
Квесторът действа с грижата на добър стопанин и носи отговорност само за умишлени вреди или при груба небрежност. Всички служители на лицето по чл. 285, ал. 1 са задължени да съдействат на квестора. Квесторът получава възнаграждение от лицето по чл. 285, ал. 1, определено от комисията.
Чл. 290
Чл. 290 от Закона за пазарите на финансови инструменти определя санкции за различни нарушения на закона и свързаните нормативни актове. Глобите варират в зависимост от тежестта на нарушението, като за по-леките нарушения глобите са между 500 и 2000 лв., а за по-тежките нарушения могат да достигнат до 5 000 000 лв. При повторни нарушения глобите се увеличават значително. Специални санкции са предвидени и за юридически лица и еднолични търговци, като те също подлежат на значителни имуществени санкции. В допълнение, законът предвижда и отнемане на доходи, придобити от неправомерна дейност.
Чл. 290а
Законът предвижда строги санкции за физически и юридически лица, които не спазват изискванията на Регламент (ЕС) 2019/2033. Глобите варират от 1000 до 100 000 лв. за индивидуални нарушения и от 50 000 лв. до 5% от годишния нетен оборот за юридически лица. При повторни нарушения санкциите са значително увеличени. Специално внимание се обръща на риска от концентрация и оповестяването на информация, като всяко нарушение е свързано с финансови последствия.
Чл. 291
Чл. 291 от Закона за пазарите на финансови инструменти предвижда наказания за представители, служители или членове на управителните органи на лица, получили разрешение по чл. 9, ал. 2, ако извършат или допуснат нарушения на чл. 13, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1031/2010. Наказанията включват глоба от 1000 до 10 000 лв. за физически лица и имуществена санкция от 10 000 до 100 000 лв. за юридически лица. При повторно нарушение глобите и санкциите са значително по-високи.
Чл. 292
Лицата, които заемат ръководни длъжности в инвестиционни посредници или финансови контрагенти, както и нефинансови контрагенти, подлежат на наказания при нарушения на дял втори от Регламент (ЕС) № 648/2012. Наказанията включват глоба от 5000 до 20 000 лв. за първо нарушение и от 10 000 до 40 000 лв. за повторно нарушение. Инвестиционните посредници и финансовите контрагенти също подлежат на имуществени санкции от 10 000 до 40 000 лв. за първо нарушение и от 20 000 до 80 000 лв. за повторно нарушение.
Чл. 293
Лица, които заемат ръководни длъжности в инвестиционни посредници, включително банки, подлежат на административни наказания за нарушения на Регламент (ЕС) № 1286/2014. За първо нарушение глобите варират от 2500 до 1 400 000 лв. за ръководни лица и от 20 000 до 10 000 000 лв. за инвестиционни посредници. При повторно нарушение глобите са значително по-високи, достигащи до 2 800 000 лв. и 20 000 000 лв. съответно. При определенията за наказания се вземат предвид специфични обстоятелства, посочени в регламента.
Чл. 294
Чл. 294 от Закона за пазарите на финансови инструменти предвижда различни санкции за ръководни лица и инвестиционни посредници, които нарушават разпоредби от Регламент (ЕС) 2015/2365. Лицата, заемащи ръководни длъжности, могат да бъдат глобени с до 5 000 000 лв. за първо нарушение, а при повторно - до 10 000 000 лв. Инвестиционните посредници и други контрагенти също подлежат на имуществени санкции, вариращи от 10 000 до 40 000 лв. за първо нарушение на чл. 4 и от 20 000 до 80 000 лв. за нарушения на чл. 15, с увеличени санкции при повторни нарушения.
Чл. 294а
Законът предвижда различни санкции за физически и юридически лица, които нарушават разпоредби от Регламент (ЕС) № 909/2014, свързани с предоставяне на финансови услуги и стопанска дейност. Глобите за физически лица варират от 5,000 до 150,000 лв. в зависимост от нарушението и могат да достигнат до 10,000,000 лв. при повторно нарушение. За юридически лица санкциите също са значителни и зависят от годишния оборот, като могат да достигнат до 40,000,000 лв. или 10% от оборота при повторно нарушение. При определяне на наказанията се вземат предвид различни обстоятелства, включително реализираната печалба от нарушението.
Чл. 294б
Законът предвижда строги санкции за физически и юридически лица, които извършат нарушения на определени членове от Регламент (ЕС) 2021/23. Глобите за физически лица варират от 5000 до 5 000 000 лв. при първо нарушение и от 10 000 до 10 000 000 лв. при повторно. Юридическите лица могат да получат имуществена санкция до 5% от годишния оборот, а при повторно нарушение - до 10%. Ако е определима печалба от нарушението, глобите за физически лица са до двойния размер на печалбата, а за юридически лица - до двойния размер с минимални стойности. Административнонаказващият орган взема предвид специфични обстоятелства при определяне на наказанията.
Чл. 294в
Чл. 294в от Закона за пазарите на финансови инструменти предвижда санкции за нарушения на определени разпоредби от Регламент (ЕС) 2022/858. За физически лица, нарушенията се наказват с глоба от 1000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 20 000 лв. Юридическите лица подлежат на имуществена санкция от 2000 до 20 000 лв. за първо нарушение и от 4000 до 40 000 лв. за повторно. Специални санкции са предвидени за дейности на пазарна инфраструктура, основани на децентрализирана технология, без разрешение, където глобите варират от 20 000 до 50 000 лв. за физически лица и от 50 000 до 100 000 лв. за юридически лица, с увеличени размери при повторно нарушение.
Чл. 294г.
Инвестиционните посредници, които предоставят услуги по управление на портфейл, подлежат на значителни имуществени санкции при нарушения на Регламент (ЕС) 2019/1238. Санкциите варират от 10 000 лв. до 5 000 000 лв., в зависимост от нарушението. При повторни нарушения, санкциите могат да достигнат до 10 000 000 лв. или 10% от годишния оборот. Допълнително, глобите за нарушения на регламента варират от 2000 до 20 000 лв., а при повторни нарушения - до 1 400 000 лв. В случай на реализирана полза от нарушението, санкцията може да бъде удвоена.
Чл. 294д
Чл. 294д от Закона за пазарите на финансови инструменти предвижда наказания за лица, изпълняващи ръководни длъжности в инвестиционни посредници, които нарушават разпоредби от Кодекса за социално осигуряване. Наказанията варират от глоба между 1500 и 20 000 лв. за физически лица и имуществена санкция от 20 000 до 100 000 лв. за инвестиционни посредници. При повторно нарушение санкциите са увеличени. При определяне на наказанията се вземат предвид специфични обстоятелства, посочени в регламент.
Чл. 295
Чл. 295 от Закона за пазарите на финансови инструменти определя процедурите за установяване на нарушения и издаване на наказателни постановления. Актовете за нарушения по чл. 290 - 294а и чл. 294б се съставят от оправомощени длъжностни лица на заместник-председателя, а наказателните постановления се издават от него. За нарушения по чл. 294б, свързани с Регламент (ЕС) 2021/23, актовете се съставят от лица, упълномощени от председателя на комисията, а наказателните постановления от председателя или упълномощени от него лица. Процедурите по установяване, обжалване и изпълнение на наказателните постановления следват реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Чл. 296
При определянето на вида и размера на административните наказания заместник-председателят взема предвид различни обстоятелства, като тежестта на нарушението, отговорността на нарушителя, финансовото му състояние, реализираната печалба или избегната загуба, загубите на трети лица, степента на съдействие на нарушителя и предходните му нарушения. Заместник-председателят има право на достъп до данъчна и осигурителна информация за целите на оценката.
Чл. 297
Лице, което не плати наложената имуществена санкция в срок от един месец след влизането в сила на наказателното постановление, дължи лихва в размер на законната лихва. Лихвата се начислява за периода от следващия ден след изтичането на едномесечния срок до датата на плащането.
Чл. 298
Чл. 298 от Закона за пазарите на финансови инструменти предвижда, че Комисията за финансов надзор е задължена да оповестява на своя интернет сайт всяка приложена принудителна административна мярка и всяко издадено наказателно постановление за нарушения на закона и свързани регламенти. Оповестяването се извършва след връчване на решението на съответното лице. Възможно е отлагане на оповестяването или публикуване на информация без лични данни, ако това би могло да навреди на лицето или на финансовите пазари. Информацията остава публично достъпна за минимум 5 години, като ежегодно се предоставя обобщена информация на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП).
Чл. 299
Законът за пазарите на финансови инструменти регламентира дейностите на инвестиционните посредници и финансовите институции, като въвежда изисквания за прозрачност и отчетност. Комисията за финансов надзор е отговорна за оповестяване на принудителни административни мерки и наказания за нарушения на регламента. Законът обхваща различни аспекти на финансовите инструменти, включително прехвърлими ценни книжа, инвестиционни съвети и алгоритмична търговия. Също така, предвижда се спазване на европейските директиви и регламенти, свързани с финансовите пазари.
Чл. 344а
Чл. 344а от Закона за пазарите на финансови инструменти определя мерките, които комисията може да приложи за предотвратяване и преустановяване на нарушения на Регламент (ЕС) № 1286/2014. Тези мерки включват забрана за сключване на осигурителни договори, спиране на договори за определен период, забрана за предоставяне на невалидни основни информационни документи и задължителни предписания за предприемане на конкретни мерки. Мерките се прилагат спрямо осигурителни дружества и техните служители. Комисията може да информира засегнатите лица за наложените мерки и да публикува предупреждения за нарушителите. Прилагането на мерките не подлежи на разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс относно обясненията и възраженията.
Чл. 351а
Чл. 351а от Закона за пазарите на финансови инструменти предвижда наказания за лица, изпълняващи ръководни функции в осигурителни дружества за безработица и/или професионална квалификация, които нарушават определени разпоредби на Регламент (ЕС) № 1286/2014. Наказанията включват глоби, които варират в зависимост от вида и повторността на нарушението. При първо нарушение глобите са между 2500 и 1 400 000 лв. за сериозни нарушения и от 1500 до 700 000 лв. за други нарушения. При повторни нарушения глобите се увеличават значително. Осигурителните дружества също могат да бъдат санкционирани с имуществена санкция, която варира в зависимост от тежестта на нарушението. Всички неправомерно придобити доходи ще бъдат отнети в полза на държавата.
Чл. 351б.
Лица, изпълняващи ръководни длъжности в пенсионноосигурителни дружества, и служители на тези дружества, които извършат или допуснат нарушения на дял втори от Регламент (ЕС) № 648/2012, подлежат на глоби от 5000 до 20 000 лв. При повторно нарушение глобата е от 10 000 до 40 000 лв. Пенсионноосигурителните дружества, които нарушат същия регламент, ще получат имуществена санкция от 10 000 до 40 000 лв., а при повторно нарушение - от 20 000 до 80 000 лв.
Чл. 351в
Законът предвижда значителни санкции за нарушения на Регламент (ЕС) 2015/2365, свързани с ръководни длъжности в пенсионноосигурителни дружества и самите дружества. Глобите за физически лица варират от 5000 до 5 000 000 лв. при първо нарушение и от 10 000 до 10 000 000 лв. при повторно. За пенсионноосигурителни дружества санкциите варират в зависимост от нарушението, с минимални стойности от 10 000 до 40 000 лв. и максимални до 30 000 000 лв. за повторни нарушения. Освен това, в допълнителните разпоредби се актуализират текстовете, свързани с прилагането на различни регламенти на ЕС, и се въвеждат нови задължения за застрахователите и презастрахователите относно нарушения на Регламент (ЕС) 2015/2365.
Чл. 646а
Законът предвижда административни наказания за физически и юридически лица за нарушения на определени членове от Регламент (ЕС) № 1286/2014. За физически лица глобите варират от 2500 до 1 400 000 лв. за основни нарушения и от 1500 до 700 000 лв. за други нарушения. За юридически лица санкциите са от 20 000 до 10 000 000 лв. и от 10 000 до 5 000 000 лв. при съответните нарушения. При повторни нарушения, санкциите са значително увеличени, достигащи до 2 800 000 лв. за физически лица и до 20 000 000 лв. за юридически лица.
Чл. 646б
Лица, които заемат ръководни позиции в застрахователни компании или работят за тях, подлежат на наказание при нарушения на дял втори от Регламент (ЕС) № 648/2012. Наказанията варират от 5000 до 20 000 лв. за първо нарушение и от 10 000 до 40 000 лв. за повторно нарушение. Застрахователите и посредниците, които нарушат същия регламент, могат да бъдат глобени с имуществена санкция между 10 000 и 40 000 лв. за първо нарушение и между 20 000 и 80 000 лв. за повторно нарушение.
Чл. 646в
Законът предвижда наказания за ръководители на застрахователи и презастрахователи, които нарушават разпоредби от Регламент (ЕС) 2015/2365, с глоби от 5000 до 5 000 000 лв. и имуществени санкции за самите компании. В допълнителните разпоредби се изменят различни членове и параграфи, свързани с директиви и регламенти на Европейския съюз, включително изменения в Кодекса на труда и Закона за Комисията за финансов надзор. Законът влиза в сила от деня на обнародването му, с някои изключения, които влизат в сила на по-късни дати.
Параграф §1
Тези разпоредби дефинират ключови термини и концепции, свързани с финансовите инструменти и пазарите, включително "прехвърлими ценни книжа", "централен депозитар на ценни книжа", "инвестиционен съвет", "клиент" и "професионален клиент". Освен това, те уточняват правния статус на различни участници в финансовия сектор, включително инвестиционни посредници, кредитни институции и управляващи дружества. Включени са и определения за различни видове финансови инструменти, деривати, холдинги и пазарна инфраструктура, основана на нови технологии, като децентрализирани регистри.
Параграф §2
Законът за пазарите на финансови инструменти въвежда редица директиви и регламенти на Европейския съюз, които целят да регулират и подобрят функционирането на финансовите пазари. Основните директиви включват Директива 2014/65/ЕС, която касае пазарите на финансови инструменти, и различни изменения, свързани с пруденциалния надзор, ликвидацията на кредитни институции и защитата на клиентски средства. Законът също така предвижда мерки за прилагане на редица регламенти, свързани с пруденциалните изисквания, прозрачността на финансовите сделки и устойчивостта в сектора на финансовите услуги.
§3
Комисията за финансов надзор прилага насоки от ЕБО и предупреждения от Европейския съвет за системен риск, съгласно съответните регламенти на ЕС. За инвестиционните посредници, надзорът и оценките се извършват от комисията, а административните мерки и санкции зависят от прилагането на разпоредбите на Регламент (ЕС) № 575/2013. Одобрението за освобождаване от изискванията за капитал се прилага индивидуално за инвестиционните посредници.
§4
Параграф §4 от Закона за пазарите на финансови инструменти определя прилагането на различни разпоредби за кредитни институции и управляващи дружества, когато предоставят инвестиционни услуги или извършват инвестиционни дейности. Включва специфични членове, които се прилагат за инвестиционни посредници, банки и доставчици на ПЕПП (пакети от инвестиционни продукти). Разпоредбите предвиждат и механизми за налагане на административни мерки и санкции при нарушения на закона.
§5
Инвестиционните посредници трябва да спазват различни регламенти и директиви на ЕС, като Регламент (ЕС) 2019/2033 и Регламент (ЕС) № 575/2013, сред други. Комисията за финансов надзор ще издава наредби за разрешения и одобрения, свързани с тези регламенти, и ще определи необходимата информация за оценка на придобивания и увеличения на квалифицирани участия.
§6
Параграф 6 от Закона за пазарите на финансови инструменти определя изискванията за инвестиционните посредници, които извършват значителна търговия за собствена сметка. Те трябва да спазват разпоредбите на дял III от Регламент (ЕС) № 600/2014, когато търгуват с финансови инструменти извън регулиран пазар, МСТ или ОСТ. Освен това, за сделки с финансови инструменти, търгувани на регулиран пазар или чрез систематичен участник, също се прилагат разпоредбите на същия регламент, ако тези сделки не са извършени чрез МСТ или ОСТ.
§ 7
Инвестиционните посредници, банките - инвестиционни посредници, регулираните пазари и пазарните оператори са задължени да приведат дейността си в съответствие с изискванията на Закона за пазарите на финансови инструменти в срок от три месеца след влизането му в сила.
§8
Лицата, които организират ОСТ до влизането в сила на закона, трябва да подадат заявление за лиценз в срок от три месеца. Те не могат да извършват дейност като ОСТ преди получаване на лиценз. Инвестиционните посредници и банките, извършващи алгоритмична търговия, трябва да приведат дейността си в съответствие с новия закон и да представят доказателства на комисията в същия срок от три месеца.
§9
С §9 от Преходните и Заключителни разпоредби, Законът за пазарите на финансови инструменти, обнародван в Държавен вестник, бр. 52 от 2007 г. и последно изменян през 2018 г., се отменя. Това означава, че всички предходни разпоредби и изменения на закона вече не са в сила.
§12
Параграф §12 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за пазарите на финансови инструменти установява, че подзаконовите нормативни актове, приети по отменения закон, остават в сила, освен ако не противоречат на новия закон или на правото на Европейския съюз.
Параграф §13
В Кодекса за социално осигуряване се въвеждат изменения, свързани с нарушения на Регламент (ЕС) 2015/2365 относно прозрачността при сделки с ценни книжа. Добавят се нови точки в член 122е, а в член 344 и 344а се определят принудителни административни мерки и отговорности при нарушения на регламенти. Въвеждат се нови членове, които определят санкции за лица и дружества, извършващи нарушения на регламентите, с глоба от 2500 до 10 000 000 лв. в зависимост от сериозността на нарушението. В допълнителните разпоредби се уточняват мерките за прилагане на различни регламенти.
§14
С измененията в Кодекса за застраховането се въвеждат нови разпоредби, свързани с нарушения на Регламентите на ЕС относно финансовите инструменти и застраховането. Включени са нови основания за налагане на санкции, както и уточнения относно административните мерки, които могат да бъдат приложени при нарушения. Определят се и различни размери на глобите и имуществените санкции за физически и юридически лица в зависимост от характера и повторяемостта на нарушенията. Създават се и нови членове, които конкретизират отговорността за нарушения на регламентите, свързани с основните информационни документи и прозрачността при сделки с ценни книжа.
§15
В Кодекса на труда се изменя чл. 187, ал. 2, който уточнява, че подаването на жалба, сигнал или съобщение до Комисията за финансов надзор за нарушения на различни закони и регламенти, свързани с финансовите инструменти, не се счита за нарушение, освен ако работникът или служителят умишлено не съобщи невярна информация. Това правило важи и за случаите, когато срещу работника или служителя е подадено съобщение за нарушение.
Параграф §16
В Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за пазарите на финансови инструменти се предвиждат значителни изменения и допълнения в Закона за Комисията за финансов надзор. Основните акценти включват разширяване на компетенцията на Комисията с нови регламенти на ЕС, включително Регламент (ЕС) № 600/2014, Регламент (ЕС) № 1286/2014, Регламент (ЕС) 2016/1011 и Регламент (ЕС) 2015/2365. Въведени са нови точки, които определят правомощията на Комисията в контекста на надзора и регулирането на финансовите инструменти и инвестиционните продукти. Също така, се добавят разпоредби за защита на лицата, подаващи жалби или сигнали за нарушения, и се уточняват процедурите за обмен на информация между държавните органи.
Параграф §17
В Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за пазарите на финансови инструменти се извършват множество изменения и допълнения в различни членове на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране. Основните изменения включват замяна на членове и алинеи, добавяне на нови разпоредби, уточняване на определения и задължения на управляващите дружества, както и нови санкции за нарушения на законодателството. Промените касаят основно разпоредби свързани с прозрачността на сделките, задълженията на управляващите дружества и административните мерки при нарушения.
§ 18
В Закона за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати се правят изменения в § 1 от допълнителните разпоредби. В точка 3 думите "чл. 5, ал. 2 и 3" се заменят с "чл. 6, ал. 2 и 3". В точка 19, буква "в" думите "чл. 8, ал. 6" се заменят с "чл. 10, ал. 7".
§19
В Закона за дружествата със специална инвестиционна цел се извършват изменения в два члена: в чл. 13, ал. 3 се заменя 'чл. 8, ал. 2' с 'чл. 10, ал. 2', а в чл. 28 се заменят 'Членове 21 и 23' с 'Членове 28 и 32'.
Параграф §20
Текстът съдържа изменения и допълнения в Закона за публичното предлагане на ценни книжа, свързани с различни членове и алинеи. Основните промени включват замяна на определени членове и алинеи с нови, актуализиране на термини и корекции в текстовете, свързани с административни мерки и наказателни постановления. Уточнява се и процедурата по оповестяване на наложени мерки и последствията при обжалване.
§ 21
В Закона за счетоводството, в допълнителните разпоредби, т. 23, думите "чл. 73" се заменят с "чл. 152, ал. 1". Това изменение е част от преходните и заключителни разпоредби на Закона за пазарите на финансови инструменти.
Параграф §22
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за пазарите на финансови инструменти се предвиждат изменения и допълнения в Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. Основните промени включват замяна на определени членове и алинеи, като например: чл. 1, чл. 6, чл. 7, чл. 10, чл. 25, чл. 44, чл. 46, чл. 54, чл. 58, чл. 66, чл. 74, чл. 93, чл. 94 и чл. 122. В допълнителните разпоредби също се правят корекции в терминологията и номерацията на членове.
§23
В Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти се правят изменения, включително нова алинея, която задължава Комисията за финансов надзор да приеме наредба относно факторите, които трябва да се вземат предвид при разкриване на информация в рамките на пазарно проучване. Променят се и текстовете в различни членове относно наказанията за нарушения, като се увеличават максималните глоби и се уточняват условията за определяне на годишния оборот на дружествата.
§24
Параграф 24 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за пазарите на финансови инструменти предвижда изменение в Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. В приложение т. 3, след термина "инвестиционен посредник" се добавя "доставчик на услуги за докладване на данни".
§25
В Закона за обществените поръчки се въвеждат изменения, свързани с услугите, предоставяни от Българската народна банка и Комисията за финансов надзор. Специфицира се, че договори могат да се сключват при общи условия или нормативен акт, който определя задължителното им съдържание. Заличава се текст, свързан с принудителна административна мярка от Кодекса на труда.
Параграф 26
Параграф 26 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за пазарите на финансови инструменти определя условията за отстраняване на участници в обществени поръчки, рамкови споразумения и конкурси за проекти, в зависимост от момента на извършване на нарушенията. В случай че процедурата е открита след влизането в сила на закона, отстраняването се прилага само за нарушения, извършени след тази дата. Обратно, ако процедурата е открита преди влизането в сила на закона, отстраняването не се прилага за нарушения, извършени преди тази дата, освен ако актът на възложителя е влязъл в сила.
§ 27
Параграф §27 указва, че обществените поръчки, рамковите споразумения и конкурсите за проекти, за които е взето решение за откриване на процедура преди влизането в сила на закона, ще бъдат довършени по досегашния ред, освен в случаите, посочени в § 26.
Параграф §28
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за пазарите на финансови инструменти е направена промяна в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В чл. 143, ал. 4 и чл. 143е, ал. 6 думите "чл. 35, ал. 2" се заменят с "чл. 90, ал. 2". Тази промяна е част от поредицата изменения и допълнения на кодекса, които са обнародвани в различни издания на Държавен вестник.
§ 29
Параграф §29 от Закона за кредитните институции предвижда изменения и допълнения, свързани с надзора на банките от Българската народна банка (БНБ) и правомощията по Регламент (ЕС) № 575/2013 и Регламент (ЕС) № 648/2012. Включва нови членове, които регулират дейността на банки, лицензирани в държави членки, и условията за извършване на дейности чрез обвързани агенти. Въведени са нови параграфи относно уведомленията към БНБ и задълженията на банките при предоставяне на дистанционен достъп до системи за търговия. Изменения има и в допълнителните разпоредби, касаещи правото на банките да извършват дейности в други държави членки.
§ 30
В параграф 30 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за пазарите на финансови инструменти се предвижда замяна на текста в Закона за гарантиране на влоговете в банките. Конкретно, в § 1, т. 1, буква "а" от допълнителните разпоредби думите "чл. 3" ще бъдат заменени с "чл. 4".
§ 32
В Закона за данъците върху доходите на физическите лица, в § 1, т. 11, буква "а" от допълнителните разпоредби, думите "чл. 73" се заменят с "чл. 152, ал. 1 и 2". Тази промяна е част от преходните и заключителни разпоредби на Закона за пазарите на финансови инструменти.
§ 33
С §33 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за пазарите на финансови инструменти се извършват изменения в Закона за корпоративното подоходно облагане. Конкретно, в § 1 от допълнителните разпоредби, в т. 21, буква "а" и в т. 70, думите "чл. 73" се заменят с "чл. 152, ал. 1 и 2".
§ 34
В параграф §34 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за пазарите на финансови инструменти се предвиждат изменения в Закона за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим. Конкретно, в допълнителната разпоредба § 1, т. 8 думите "на чл. 73" се заменят с "на чл. 152", а в т. 9 думите "на § 1, т. 19" се заменят с "на § 1, т. 18, буква 'а'."
§ 35
Съгласно параграф 35 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за пазарите на финансови инструменти, в Закона за съдебната власт, в член 175б, алинея 1, точка 5, се извършва промяна, при която изразът "чл. 3" се заменя с "чл. 4".
§36
В Закона за ограничаване изменението на климата, в чл. 53, ал. 1, т. 2, думите "чл. 13, ал. 1 и 4" са заменени с "чл. 17, ал. 1 и чл. 24, ал. 1". Тази промяна е част от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за пазарите на финансови инструменти.
§37
В Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за пазарите на финансови инструменти се въвеждат изменения в Търговския закон. Основните промени включват: 1) В член 16 се добавят нови алинеи, които изискват декларация от отчуждителя за липса на неизплатени задължения преди вписване, с уведомяване на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда"; 2) В член 129, алинея 2 се уточнява, че управителят и праводателят трябва да представят декларация за липса на задължения; 3) В член 687, алинея 1 се премахва срокът за вписване на съдебно решение за несъстоятелност; 4) В член 789, алинея 1, точка 2 се заменя формулировката относно възникването на задължения.
§38
В Закона за Фискален съвет се правят изменения в член 15 и член 16. В член 15, алинея 1, думата "трима" се заменя с "петима", увеличавайки броя на членовете на Съвета. Член 16 уточнява, че председателят и членовете на Съвета получават месечно възнаграждение, което не може да надвишава три средномесечни заплати в обществения сектор. Възнагражденията се изчисляват и изплащат от бюджета на Народното събрание, като за участие в заседания се изплаща не повече от три минимални заплати.
§ 40
В Закона за платежните услуги и платежните системи се правят две основни изменения: 1. В допълнителните разпоредби, т. 8, буква "б" се заменя старата директива (Директива 2004/39/ЕО) с новата директива (Директива 2014/65/ЕС). 2. В т. 34 се променя позоваването от "чл. 3" на "чл. 4".
§ 41
На работници и служители, които са били в трудово правоотношение с работодател, се гарантират неизплатени вземания, начислени след 31 януари 2015 г., при условията на Закона за гарантираните вземания. Гарантираните вземания се отпускат след подаване на заявление-декларация в срок от три месеца от влизането в сила на закона. Също така, вземанията могат да бъдат поискани и за заявления, подадени между 22 декември 2017 г. и влизането в сила на закона.
§42
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила на по-късни дати: член 222, ал. 1-3 от 3 септември 2019 г.; параграф 13, т. 13, буква "а" от 1 януари 2018 г.; буква "б" от 21 ноември 2017 г.; параграф 17, т. 37 и т. 39 от 1 януари 2020 г.
§19
Параграф §19 указва, че параграфи 10 и 11 влизат в сила от 1 януари 2018 г., а параграфи 15 и 16 влизат в сила от 16 февруари 2018 г. Допълнително, се посочва, че преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното данъчно облагане, обнародвани в Държавен вестник, брой 98 от 2018 г., влизат в сила от 1 януари 2019 г.
Параграф §70
Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключения за различни параграфи, които влизат в сила на различни дати. Например, параграф 43, т. 2 влиза в сила от обнародването в "Държавен вестник", параграф 63 влиза в сила от 18 ноември 2018 г., а параграф 50, т. 4, букви "в" и "г" влиза в сила от 1 октомври 2019 г. Има и разпоредби, които влизат в сила през 2020 г. и 2019 г. за изменения и допълнения на закона.
§80
Централният депозитар е задължен да представи за предварително одобрение правилата по чл. 129, ал. 4, т. 2 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа на комисията в срок от 4 месеца след обнародването на закона. Член 167, ал. 4 и 5 от Закона за пазарите на финансови инструменти се прилагат съответно.
§ 82
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник', с изключение на: 1. Параграф 60, който влиза в сила от 20 август 2020 г.; 2. Параграф 67, т. 6 и 7, влизащи в сила след прилагане на решението на Европейската централна банка; 3. Параграф 77, който влиза в сила от 1 ноември 2019 г. Включени са и заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на закона за публичното предлагане на ценни книжа, обнародвани в 'Държавен вестник', бр. 26 от 2020 г.
§23
Лицата, посочени в чл. 75а, ал. 1 от Закона за пазарите на финансови инструменти, трябва да приемат и публикуват политика за ангажираност или да вземат решение да не я приемат, като предоставят мотиви в срок от 6 месеца след влизането в сила на закона. Информацията съгласно чл. 75а, ал. 3 и чл. 75б трябва да бъде оповестена за първи път до 31 март 2021 г.
§62
Законът влиза в сила на 21 август 2020 г., с изключение на определени параграфи (§ 46, т. 14, § 52, § 54, т. 2, § 55 и § 56), които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Допълнително, се споменава, че Законът за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции е обнародван в бр. 12 от 2021 г. и влиза в сила на 12.02.2021 г.
§ 81
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила от 28 юни 2021 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за покритите облигации са обнародвани в брой 25 от 2022 г. и влизат в сила от 08.07.2022 г.
§ 19
Законът влиза в сила на 8 юли 2022 г., с изключение на определени членове, които влизат в сила от обнародването му в "Държавен вестник". Параграф 9 относно измененията в Закона за банковата несъстоятелност не се прилага за производства по несъстоятелност, открити към датата на влизането му в сила. Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти, обнародван в ДВ, бр. 25 от 2022 г., в сила от 29.03.2022 г.
§76
Групите от трета държава по чл. 251а, с обща стойност на активите в ЕС, равна на или надвишаваща 40 милиарда евро към 27 юни 2019 г., са задължени да имат междинно предприятие майка от ЕС или второ междинно предприятие майка от ЕС до 30 декември 2023 г.
§ 77
Финансовите холдинги майки и тези със смесена дейност, учредени до 27 юни 2019 г., трябва да подадат заявление за одобрение по чл. 229а в срок от един месец след влизането в сила на закона. В този срок комисията упражнява надзорни правомощия върху тези холдинги за целите на консолидирания надзор.
Параграф §78
Инвестиционните посредници са задължени да приведат дейността си в съответствие с изискванията на Закона за пазарите на финансови инструменти в срок от три месеца след влизането му в сила.
§ 94
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби (§ 79, т. 1, 4 и 9, буква "а"), които влизат в сила от 19 октомври 2022 г. Включени са и заключителни разпоредби, свързани със Закона за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
§21
В Закона за пазарите на финансови инструменти се въвеждат изменения, които включват добавянето на думата "за" преди израза "дружествата за секюритизация" на всички места в текста на закона.
§32
Параграф §32 от закона предвижда влизане в сила на определени разпоредби. Параграф 21, т. 11, буква "в" влиза в сила от 1 март 2023 г., докато параграф 30, т. 1 и 2 влизат в сила от 1 януари 2023 г. Допълнителните разпоредби се отнасят и към Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г., който е обнародван в Държавен вестник, брой 66 от 2023 г. и влиза в сила от 1 януари 2023 г.
Параграф §46
Законът влиза в сила от 1 януари 2023 г., с изключение на определени параграфи, които имат различни дати на влизане в сила. Например, параграф 1, ал. 3 и 5, § 25, ал. 3 - 7, § 27 и 28 влизат в сила от 1 август 2023 г., а параграф 3, § 29, т. 1 и § 30 - от 1 юли 2023 г. Има и разпоредби, които влизат в сила от деня на обнародването им в "Държавен вестник" или с определени срокове след обнародването. Параграф 32 влиза в сила от 1 януари на втората година след преброяването на населението през 2021 г.
§ 79
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 9, който влиза в сила от 1 март 2024 г. Също така се съдържат преходни и заключителни разпоредби, свързани с изменения и допълнения на Закона за мерките срещу изпиране на пари.
Параграф §82
Параграф §82 определя, че административните производства, започнати преди влизането в сила на Закона за пазарите на финансови инструменти, ще бъдат довършени по досегашния ред, без да се променят условията на обработката им. Тези производства включват дела по Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми, Кодекса за застраховането, Кодекса за социално осигуряване, Закона за пощенските услуги, Закона за платежните услуги и платежните системи, и Закона за кредитните институции.
§ 92
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от 1 януари 2023 г. Конкретно, параграфи 87, т. 1, 2, 4 - 6, 8 - 46, 49 и 50 ще влязат в сила на посочената дата.
§4
В срок от три работни дни преди въвеждането на еврото в България, всички сделки и операции с безналични финансови инструменти се преустановяват. Те се възобновяват в първия работен ден след въвеждането на еврото, а системите за сетълмент ще осигурят възможност за сключване на сделки в евро от тази дата.
Параграф §5
Действащите нормативни актове, които уреждат задължения за плащане на такси, санкции и глоби към държавата и общините в български левове, продължават да важат, като се прилагат правилата за превалутиране, предвидени в закона. При изменение на закони или подзаконови актове, когато сумата е указана в евро от правен акт на ЕС, се посочва съответната сума в евро.
§60
Параграф 60 от закона определя, че определени разпоредби, включително параграфи 8-36 и 38-59, влизат в сила при приемането на еврото от България. Законът описва категориите професионални клиенти, които включват финансови институции, големи предприятия и международни организации. Професионалните клиенти имат право да поискат по-висока степен на защита, а клиентите, които не са в категорията, могат да поискат да бъдат третирани като професионални при определени условия. Инвестиционните посредници трябва да оценят знанията и опита на клиентите, преди да ги категоризират.
