ПРАВИЛНИК ЗА УСТРОЙСТВОТО И ДЕЙНОСТТА НА ДЪРЖАВНИТЕ ФАКУЛТЕТСКИ БОЛНИЦИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Този правилник урежда устройството и дейността на държавните факултетски болници, които са към Министерството на здравеопазването. Всяка болница е задължена да изработи собствен правилник, съобразен с разпоредбите на настоящия правилник.
Чл. 2
Държавните факултетски болници са юридически лица към Министерството на здравеопазването, които осигуряват клинично обучение на студенти и специализанти. Те притежават необходимата материална база и кадри, и осъществяват диагностично-лечебна, профилактична и рехабилитационна дейност. Болниците сключват договори с Висшия медицински институт (ВМИ) - София и неговите факултети за провеждане на обучения и научна дейност.
Чл. 3
Държавните факултетски болници осигуряват медицинска помощ, включително лечение и облекчаване на заболявания и телесни увреждания, спешна и родилна помощ, както и медико-козметични услуги. Те също така извършват диагностични консултации и изследвания, поискани от лекари или стоматолози на извънболнична практика или от други болнични заведения.
Чл. 4
Факултетските болници могат да бъдат многопрофилни или специализирани в зависимост от основната специалност на клиниките в тях. Основните специалности включват вътрешна медицина, педиатрия, акушерство и гинекология, хирургия, ортопедотравматология, урология, неврология, психиатрия, офталмология, оториноларингология, дерматология и венерология, инфекциозни болести, стоматология, анестезиология и интензивна медицина.
Чл. 5
Чл. 5 определя типовете факултетски болници. Многопрофилна факултетска болница е такава, в която са разкрити минимум две клиники от различни специалности. Специализирана факултетска болница има клиники, които съответстват на една основна специалност или на тесни специалности, производни от основни. Тя може да включва и повече от една тясна специалност, но те трябва да са свързани с лечение на заболявания на една органна система или от една нозологична група.
Чл. 6
Чл. 6 описва възможностите за обособяване на структури към факултетските болници. Те могат да включват амбулаторна медицинска помощ с диагностично-консултативни функции и наблюдение, както и трудова терапия. Освен това, в зависимост от профила на болниците, могат да се създават структури за продължително лечение и рехабилитация.
Чл. 7
Факултетската болница е организирана в структури като клиники, отделения, клинични секции и лаборатории, които функционират като едно цяло. Тези структури трябва да отговарят на критерии и изисквания, определени от Министерството на здравеопазването, свързани с лечението на пациенти и клиничното обучение на студенти и специализанти.
Чл. 8
Чл. 8 от Правилника определя основните диагностично-лечебни структури на факултетската болница, които включват клиники, отделения, секции и параклинични звена. Ръководител на клиника може да бъде само лице с професорско или доцентско звание или еквивалентно. Той е отговорен за координацията между лечебно-диагностичния и учебния процес в сътрудничество с ръководителя на съответната катедра.
Чл. 9
Член 9 от Правилника за устройството и дейността на държавните факултетски болници урежда създаването на междуболничен съвет за координация на отношенията между болниците в София. Съветът включва директорите и медицинските управители на факултетските болници, както и представители на Министерството на здравеопазването (МЗ). Председателят на съвета се назначава от министъра на здравеопазването и е представител на МЗ.
Чл. 10
Член 10 от Правилника определя функциите на Междуболничния съвет, който разглежда и решава важни въпроси, свързани с условията за ползване на диагностично-лечебна апаратура, реда за предоставяне на услуги от общи звена, извършването на междуболнични консултации и създаването на нови структури в болниците. Всички решения на съвета трябва да бъдат утвърдени от министъра на здравеопазването.
Чл. 11
Чл. 11 от правилника предвижда създаването на болнично-институтски координационен съвет за уреждане на отношенията между факултетските болници и ВМИ - София, относно клиничното обучение на студенти и специализанти. Съветът ще бъде активен, когато проблемите не могат да се решат чрез преки преговори.
Чл. 12
Болнично-институтският координационен съвет е създаден за координация между болниците и ВМИ. Съветът включва по един представител от всяка болница, равен брой представители на ВМИ и двама представители на Министерството на здравеопазването. Първото заседание на съвета се свиква от ректора на ВМИ - София, на което се избира председател с определен от съвета мандат.
Чл. 13
Чл. 13 от Правилника определя процедурите за свикване и провеждане на заседанията на болнично-институтския координационен съвет. Редовните заседания се провеждат един път на тримесечие, след писмена покана, която трябва да бъде изпратена поне седем дни предварително. Извънредни заседания могат да се свикват по инициатива на председателя или по искане на 1/4 от членовете, като те трябва да се насрочат в срок от три дни. Заседанието е редовно, ако присъстват 2/3 от членовете, а решенията се вземат с квалифицирано мнозинство от 2/3 от присъстващите. В протокола на заседанието се записват мотивите за взетите решения.
Чл. 14
Чл. 14 определя функциите на болнично-институтския координационен съвет, който взема решения относно: 1. критериите за двустранни договори между факултетските болници и ВМИ, свързани с учебната и научна дейност; 2. оптимизация на условията за клинично обучение на студенти и специализанти; 3. закриване или откриване на нови дейности в факултетските болници, свързани с клиничното обучение.
Чл. 15
Факултетските болници се финансират от държавния бюджет за извършена лечебно-диагностична и профилактична дейност, съгласно чл. 7, ал. 2 от Постановление № 220 на Министерския съвет от 1992 г., както и от други извънбюджетни източници, в съответствие с нормативните актове.
Чл. 16
Чл. 16 от Правилника за устройството и дейността на държавните факултетски болници предвижда създаването на комисия по медицинска етика към всяка болница. Членовете и председателят на комисията се назначават със заповед на медицинския управител, а мандатът на комисията е две години. Комисията има право да привлича експерти при необходимост.
Чл. 17
Член 17 от Правилника за устройството и дейността на държавните факултетски болници описва функциите на Комисията по медицинска етика. Тя извършва проверки по жалби на пациенти, разследва груби неетични взаимоотношения между персонала и студентите, както и следи за спазването на законовите изисквания при клинични изпитания. Констатациите на комисията се предоставят на медицинския управител и при нужда - на медицинския съвет.
Чл. 18, § 1, § 2
Служителите на болниците са задължени да предоставят необходимите документи на комисията. Лекарите и експертите, поканени от комисията, имат право да преглеждат пациенти. Управлението на факултетските болници се извършва по Наредбата за управление на здравните заведения. Медицинският управител трябва да е хабилитирано лице и се назначава чрез конкурс за срок от 3 години. Комисиите за конкурса включват представител на Висшия медицински институт - София. Лицата от научнопреподавателския състав ползват неплатен отпуск, докато заемат длъжността медицински управител. Правилникът е издаден на основание Постановление № 220 на Министерския съвет.
§1
Управлението на факултетските болници се осъществява съгласно Наредбата за управление на здравните заведения. В медицинския съвет по право участват завеждащите клиники. Медицинският управител трябва да бъде хабилитирано лице и се назначава след конкурс за срок от 3 години. В конкурсните комисии участва представител на Висшия медицински институт - София. Лицата от научнопреподавателския състав получават неплатен отпуск, докато заемат длъжността "медицински управител".
§2
Правилникът е издаден на основание чл. 5, т. 2 от Постановление № 220 на Министерския съвет от 1992 г., което определя статута на националните центрове при закритата Медицинска академия и урежда други правоотношения, свързани със закриването й. Постановлението е обнародвано в Държавен вестник, брой 93 от 1992 г. и е изменяно и допълвано в броеве 4 и 25 от 1993 г.
