ПРАВИЛНИК ЗА УСТРОЙСТВОТО И ДЕЙНОСТТА НА ДИАЛИЗНИТЕ ЦЕНТРОВЕ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Този правилник определя основните принципи за устройството и функционирането на диализните центрове, като цели да осигури качествено и безопасно предоставяне на диализна терапия на пациентите.
Чл. 2
Диализните центрове представляват лечебни заведения, в които лекари и специалисти предоставят лечение, рехабилитация и наблюдение на пациенти с хронична бъбречна недостатъчност.
Чл. 3
Диализните центрове работят независимо и в сътрудничество с други лечебни и здравни заведения, спазвайки стандартите за качество на медицинската помощ и защитата на правата на пациентите.
Чл. 4
Диализните центрове са организирани в две основни функционално обособени структурни единици: лечебен блок и административно-стопански блок. Лечебният блок е предназначен за извършване на медицински услуги, докато административно-стопанският блок се занимава с управлението и организацията на дейността на центъра.
Чл. 5
Лечебният блок в диализните центрове включва три основни звена: диализен сектор, технически сектор и кабинет за наблюдение и лечение на пациенти с ранен стадий на хронична бъбречна недостатъчност.
Чл. 6
Член 6 от Правилника определя трите основни сектора в диализните центрове. Диализният сектор осигурява диализно лечение на пациенти с терминална бъбречна недостатъчност. Техническият сектор е отговорен за поддръжката на диализната апаратура и подготовката на водата за диализа. Кабинетът за наблюдение и лечение се фокусира върху пациенти с по-лека степен на бъбречна недостатъчност, като цели забавяне на развитието на заболяването и подготовка на пациенти за трансплантация.
Чл. 7
Чл. 7 от Правилника за устройството и дейността на диализните центрове предвижда възможността за създаване на стационар за краткотрайно наблюдение в диализния център. В този стационар могат да се откриват до 10 легла за наблюдение и лечение на пациенти, които са имали усложнения по време на диализата, с максимален престой до 48 часа. При необходимост от по-дълъг престой, диализният център е задължен да организира настаняване на пациента в лечебно заведение за болнична помощ.
Чл. 8
Член 8 от Правилника за устройството и дейността на диализните центрове определя, че административно-стопанският блок включва административни, стопански и обслужващи звена. Тези звена не участват пряко в основните дейности на диализния център, а изпълняват поддържащи функции.
Чл. 9
Чл. 9 от Правилника за устройството и дейността на диализните центрове определя задълженията на управителя или изпълнителния директор. Те включват утвърждаване на правилник за устройството и дейността на центъра, ръководене и контрол на цялостната дейност, представителство пред институции и физически/юридически лица, определяне на работния режим, утвърждаване на щатното разписание и отговорност за хигиенния и противоепидемиологичен режим.
Чл. 10
Чл. 10 от Правилника определя функциите на диализния център като лечебно заведение, което извършва наблюдение и лечение на пациенти с хронична бъбречна недостатъчност, подготовка на пациенти за диализно лечение, както и самото диализно лечение, което включва хемодиализа, перитонеална диализа и лечение на усложнения, свързани с хроничната бъбречна недостатъчност.
Чл. 11
В диализните центрове се осъществяват различни медицински дейности, включително хемодиализно лечение, патронажно наблюдение на пациенти с перитонеална диализа, наблюдение и лечение на пациенти с ранен стадий на хронична бъбречна недостатъчност, както и наблюдение на пациенти, приети за краткотрайно наблюдение в стационара.
Чл. 12
Чл. 12 определя състава и функциите на екипа за хемодиализно лечение, който включва лекари, медицински сестри, технолог и санитар. Лекарят отговаря за воденето на лечението, назначаване на терапия, обучение на пациенти и осъществяване на съдови достъпи. Медицинската сестра подготвя апарата, следи процедурата, обработва съдовия достъп и организира управлението на отпадъците. Технологът отговаря за поддръжката на апаратурата.
Чл. 13
Чл. 13 от Правилника за устройството и дейността на диализните центрове определя патронажното наблюдение на пациенти с перитонеална диализа, което се осъществява от лекар и медицинска сестра или само от медицинска сестра. Лекарят провежда обучение, следи състоянието на пациентите и извършва периодични прегледи, докато медицинската сестра подпомага пациента и участва в обучението за самостоятелно провеждане на лечението.
Чл. 14
Член 14 от Правилника за устройството и дейността на диализните центрове описва екипа за наблюдение и лечение на пациенти с ранен стадий на хронична бъбречна недостатъчност, който включва лекар и медицинска сестра. Лекарят извършва дейности като наблюдение и лечение на пациенти с по-лека бъбречна недостатъчност, с цел забавяне на прогресията на заболяването и подготовка на пациенти за бъбречна трансплантация.
Чл. 15
Чл. 15 определя състава на екипа за наблюдение на стационара в диализните центрове, който включва лекар и медицинска сестра. Лекарят от екипа е отговорен за наблюдението на състоянието и лечението на приетите пациенти.
Чл. 16 и Заключителни разпоредби (§ 1 и § 2)
Дейностите в диализния център изискват наличието на специфично оборудване, включително апарати за хемодиализа, водоочистваща система, електрокардиограф, дефибрилатор, система за обдишване, апарати за измерване на кръвно налягане, инструментариум за съдов достъп и спешен шкаф с медикаменти. Правилникът е свързан с Наредба № 29 от 1999 г., като се създава нов член, който урежда прилагането на разпоредбите за хемодиализа в лечебните заведения. Издаден е на основание Закона за лечебните заведения.
§1
В параграф §1 от преходните и заключителни разпоредби се добавя нов член 21а в чл. 19 от Наредба № 29 от 1999 г., който указва, че за дейността на отделенията по хемодиализа в лечебните заведения за болнична помощ се прилагат съответно разпоредбите на Правилника за устройството и дейността на диализните центрове.
