Виж оригиналния текст на документа
Правилникът урежда устройството и дейността на Висшия консултативен съвет по водите (ВКСВ).
Висшият консултативен съвет по водите (ВКСВ) е постоянен консултативен орган, който функционира в рамките на Министерството на околната среда и водите. Основната му роля е да предоставя консултации и да участва в процесите, свързани с управлението на водите.
Висшият консултативен съвет по водите (ВКСВ) подпомага министъра на околната среда и водите в управлението на водите на национално ниво. Основната цел е осигуряване на интегрирано управление на водите в интерес на обществото и опазване на здравето на населението, съгласно Закона за водите.
Висшият консултативен съвет по водите (ВКСВ) осъществява консултативно-експертни функции в сферата на управлението на водите, когато това е предвидено в нормативен акт или заповед на министъра на околната среда и водите. Съветът подпомага формирането на позиции, дава становища, прави препоръки и изготвя предложения по разглежданите въпроси.
Висшият консултативен съвет по водите (ВКСВ) се състои от председател и членове. Председателят е заместник-министър, отговарящ за дирекция "Управление на водите", и ръководи работата на съвета с помощта на секретариат. Членовете на ВКСВ представляват различни министерства, Българската академия на науките, Националното сдружение на общините и юридически лица с нестопанска цел. Съставът на ВКСВ се определя със заповед на министъра на околната среда и водите, а промени в него се правят по предложение на ръководителите на ведомства или организации.
Висшият консултативен съвет по водите (ВКСВ) се свиква на заседания от председателя, който определя дата, час, място и дневен ред. Членовете на съвета трябва да бъдат информирани поне 7 дни предварително. Дневният ред и материалите се изпращат заедно с уведомлението. Членовете могат да изготвят писмени становища по указание или по собствена преценка. При наличие на частен интерес, членът е длъжен да се отстрани от заседанието. Председателят има право да кани експерти и представители на организации, свързани с дневния ред.
Член 7 от правилника предвижда, че при отсъствие на член от състава на Висшия консултативен съвет по водите, съответното ведомство или организация има право да представи писмено становище или да бъде заменено от предварително посочен представител на конкретното заседание.
На заседанията на Висшия консултативен съвет по водите (ВКСВ) се води протокол от секретариата, който трябва да бъде съставен и изпратен на членовете на съвета в срок от седем работни дни след заседанието. Членовете имат право да предлагат корекции в протокола в срок от три работни дни след получаването му. Окончателният протокол, подписан от председателя, се изпраща по електронна поща на членовете за сведение. Към протокола се прилагат и писмените становища на членовете.
Дирекция "Управление на водите" при Министерството на околната среда и водите изпълнява функциите на секретариат на Висшия консултативен съвет по водите. Секретариатът организира работата на съвета, включително подготовката и провеждането на заседанията, изготвянето на дневен ред и материали, обмена на информация между членовете и съхранението на протоколите от заседанията.
Членовете на Висшия консултативен съвет по водите получават експертна и техническа подкрепа в рамките на организацията и бюджета на ведомството или организацията, която представляват. Тази подкрепа е важна за осъществяване на функциите на съвета.
Правилникът определя, че средствата за дейността на Висшия консултативен съвет по водите (ВКСВ) се осигуряват от бюджета на Министерството на околната среда и водите. Членовете на ВКСВ не получават възнаграждение за своята работа. Правилникът е издаден на основание чл. 9, ал. 5 от Закона за водите и отменя предходния правилник от 2002 г. Влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник."
Параграф §2 от преходните и заключителни разпоредби на новия Правилник отменя предишния Правилник за устройството и дейността на Висшия консултативен съвет по водите, който е бил обнародван в Държавен вестник, брой 39 от 2002 г. и е бил изменян и допълван в различни издания до 2013 г.