Виж оригиналния текст на документа
Правилникът урежда устройството и дейността на Академията на Министерството на вътрешните работи, която е наречена "академията". Той определя основните принципи и структури, свързани с функционирането на академията.
Академията на Министерството на вътрешните работи е университет, създаден с Решение на Народното събрание, който служи за държавно висше училище за професионална подготовка на специалисти и извършване на научноизследователска дейност, насочена към нуждите на МВР и гражданското общество в България. Тя е юридическо лице на бюджетна издръжка, със седалище в София.
Академията на Министерството на вътрешните работи осъществява своята дейност в тясно взаимодействие с основните структури на МВР, като също така сътрудничи с други висши учебни заведения и организации както в България, така и в чужбина.
В Академията на Министерството на вътрешните работи, както и в прилежащите й територии и места, където се провежда обучение, е забранено извършването на политическа и религиозна дейност. Тази забрана цели да осигури неутралност и спокойствие в учебния процес.
Дейността на Академията на Министерството на вътрешните работи се основава на Закона за Министерството на вътрешните работи, подзаконовите актове и този правилник. За въпросите, които не са уредени в правилника, се прилагат Закона за висшето образование, Закона за развитието на академичния състав, Правилникът за прилагане на Закона за развитието на академичния състав и други нормативни актове в областта на науката и образованието.
Чл. 6 от Правилника за устройството и дейността на Академията на Министерството на вътрешните работи определя, че основните структурни звена на академията са факултетите. Освен тях, могат да се създават и други основни структурни звена, съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), Закона за висшето образование (ЗВО) и подзаконовите актове. Академичният съвет има правото да решава за взаимодействието между основните структурни звена при обучение по специфични специалности.
Чл. 7 от Правилника определя, че към Академията на Министерството на вътрешните работи функционират центрове за специализация и професионална подготовка, както и Център за бойна подготовка и спорт. Организацията и дейността на тези центрове се определят с акт на министъра на вътрешните работи по предложение на ректора.
Чл. 8 от Правилника за устройството и дейността на Академията на Министерството на вътрешните работи предвижда, че организационната структура и щатът на академията се определят със заповед на министъра на вътрешните работи. Това означава, че министърът има правомощия да определя как ще бъде организирана академията и какви ще бъдат кадровите й ресурси.
Академията на Министерството на вътрешните работи се управлява от два основни органа: академичния съвет и ректора. Тези органи играят ключова роля в управлението и организационната структура на академията.
Съставът на академичния съвет на Академията на Министерството на вътрешните работи се определя със заповед на министъра на вътрешните работи, по предложение на ректора. Ректорът е председател на академичния съвет. Предложението за състава се основава на избор на членовете от общото събрание на академията.
Академичният съвет е ръководен орган на учебната и научната дейност на Академията на Министерството на вътрешните работи. Той определя образователната политика, одобрява учебни планове и програми, приема планове за научни изследвания, организира конкурси за докторанти и академични длъжности, взема решения за назначаване на преподаватели, определя система за управление на качеството и избира различни комисии. Съветът се свиква от председателя с предварителна покана до членовете.
Ректорът на Академията е хабилитирано лице, назначавано от министъра на вътрешните работи. Той представлява академията, утвърджава учебни планове и програми, разпорежда се с бюджета и контролира финансовите средства. Ректорът има право да сключва и прекратява договори, решава въпроси, свързани с обучението и статута на обучаваните, и изпълнява допълнителни функции, определени от нормативните актове или министъра.
Чл. 13 от Правилника за устройството и дейността на Академията на Министерството на вътрешните работи предвижда създаването на консултативен орган, наречен ректорски съвет, който подпомага ректора в изпълнението на неговите функции. Ректорът е председател на този съвет.
Заместник-ректорът на Академията на Министерството на вътрешните работи е хабилитирано лице и държавен служител, който подпомага ректора и го представлява при необходимост. Той организира и отговаря за определени направления на дейност, свързани с нормативните актове или възложени от ректора.
Член 15 от правилника определя структурата и процедурата за избор на общо събрание в Академията. Общото събрание се състои от 41 членове, представляващи различни общности в академията, включително академичния състав, служителите, курсантите, студентите и докторантите. Изборът на членовете става чрез тайно гласуване, организирано от академичния съвет, и е валиден при участие на не по-малко от половината от членовете на съответната общност.
Член 16 регламентира свикването на общото събрание на академията. Председателят е задължен да свика събранието не по-късно от 7 дни преди заседанието, като изпраща писмена покана с проект на дневен ред и информация за материалите, които ще се обсъждат. При липса на кворум заседанието се отлага с един час, а ако отново не може да се събере кворум, то се отлага за друг ден. Всички членове на академичната общност имат право да присъстват на заседанията.
Член 17 от Правилника определя контролните механизми в Академията, като основен орган за вътрешен контрол е Контролният съвет. Той е съставен от председател, заместник-председател и членове, включително представител на курсантите, студентите и докторантите. Членовете не могат да бъдат част от академичния съвет или да заемат ръководни длъжности. Контролният съвет проверява законосъобразността на изборите, изготвя становища по бюджета и докладва за дейността си пред общото събрание минимум веднъж годишно. Дейността му се регулира от правилник, приет от общото събрание.
Според Чл. 18 от Правилника за устройството и дейността на Академията на Министерството на вътрешните работи, органите за управление на факултета са факултетният съвет и деканът.
Чл. 19 определя състава и функциите на факултетния съвет в Академията на МВР. Съветът включва минимум 25 членове, от които три четвърти са хабилитирани лица, и представлява академичния състав, курсанти, студенти и докторанти. Основните му функции включват обсъждане и одобрение на учебни планове, контрол на учебната натовареност, привличане на преподаватели, вземане на решения за освобождаване на служители, управление на докторантите, както и планиране на научноизследователската дейност. Факултетният съвет също така избира ръководството на факултетната комисия по качеството и приема отчет за дейността на факултета.
Деканът на факултета в Академията на Министерството на вътрешните работи е хабилитирано лице и държавен служител, който отговаря за цялостната дейност на факултета, представлява го и е председател на факултетния съвет. Освен това изпълнява и допълнителни функции, определени от нормативните актове или възложени от ректора.
Чл. 21 от Правилника определя ролята и задълженията на заместник-деканите на факултети в Академията на МВР. Те са хабилитирани лица и държавни служители, които подпомагат декана, организират работата на определени направления и изпълняват функции, произтичащи от нормативните актове.
Съгласно Чл. 22 от Правилника за устройството и дейността на Академията на Министерството на вътрешните работи, деканът създава консултативен орган, наречен декански съвет, който му помага в изпълнението на функциите му. Деканът е председател на този съвет.
Член 23 от Правилника определя състава и функциите на Общото събрание на факултета. То се състои от членове на академичния състав, представители на служителите, курсантите, студентите и докторантите. Членовете на академичния състав трябва да са минимум 70%, а курсантите, студентите и докторантите - минимум 15%. Общото събрание избира председател и заместник, определя числения състав на факултетния съвет и обсъжда годишния доклад на декана. Свиква се поне веднъж годишно по инициатива на председателя, декана или една четвърт от членовете.
Чл. 24 от Правилника за устройството и дейността на Академията на Министерството на вътрешните работи определя, че органите за управление на катедрата включват катедрения съвет и ръководителя на катедрата.
Чл. 25 от Правилника за устройството и дейността на Академията на Министерството на вътрешните работи определя, че съставът на катедрения съвет се определя в съответствие с изискванията на Закона за висшето образование (ЗВО). Председател на катедрения съвет е ръководителят на катедрата, който също свиква заседанията на съвета.
Чл. 26 описва функциите на катедрения съвет в Академията на МВР. Той обсъжда и усъвършенства учебния процес, изготвя учебни програми, приема тематични планове и разпределя учебната заетост на преподавателите. Съветът предлага обявяване на конкурси за академични длъжности и теми за докторантури, обсъжда индивидуални планове на докторантите и определя изисквания към дисертационния труд. Освен това, той провежда процедури за предварително обсъждане на дисертационни трудове и избира състав на научно жури. Катедреният съвет обсъжда отчети за дейността на членовете на катедрата и прави предложения за публикуване на научни трудове. В края на всяка година се приема отчет за резултатите от дейността на катедрата. На заседанията могат да се канят представители на МВР и обучаваните.
Ръководителят на катедра в Академията на МВР е служител с хабилитация в съответното професионално направление. Той отговаря за цялостната работа на катедрата и изпълнява допълнителни функции, които произтичат от нормативните актове или са възложени от ректора.
Член 28 от Правилника за устройството и дейността на Академията на Министерството на вътрешните работи описва административното ръководство на академията, което включва ректора, заместник-ректора, помощник-ректора, деканите, заместник-деканите, ръководителите на катедри, директорите, заместник-директорите, ръководителите на секции в центровете за специализация и професионална подготовка, както и началниците на обслужващи звена. Помощник-ректорът е държавен служител, който подпомага ректора в административното и финансовото управление на академията. Структурата и съставът на обслужващите звена се определят с щата на академията.
Административното ръководство на Академията на Министерството на вътрешните работи е задължено да организира работата на състава в съответствие с длъжностите и характеристиките на служителите, както и да осигурява условия за поддържане и повишаване на тяхната професионална квалификация.
Чл. 30 от Правилника за устройството и дейността на Академията на Министерството на вътрешните работи определя отговорностите на началниците на курсове за поддържане на реда и дисциплината. Те следят за успеха и присъствието на обучаемите, поддържат връзка с академичния състав, предлагат старши на курса и секретчици, контролират реда и хигиената в сградите, съставят служебни характеристики, провеждат строеви прегледи, организират запознаване с нормативни актове и обработват документи свързани с награди и наказания.
Академичният състав на Академията на Министерството на вътрешните работи включва хабилитирани лица (доценти и професори), асистенти и главни асистенти, преподаватели и старши преподаватели, както и гост-преподаватели за определен срок.
Чл. 32 от Правилника за устройството и дейността на Академията на Министерството на вътрешните работи определя съотношението между нехабилитираните преподаватели (асистенти и главни асистенти) и хабилитираните преподаватели (доценти и професори). Това съотношение се определя от щата на академията.
Член 33 от Правилника предвижда, че за подобряване на професионалната подготовка по определени учебни дисциплини, Академията на МВР може да привлича служители от Министерството на вътрешните работи и други специалисти, които да действат като хонорувани преподаватели.
Академичният състав на Академията на Министерството на вътрешните работи (МВР) изпълнява своите задължения в съответствие с различни закони и нормативни актове, включително Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), Закона за висшето образование (ЗВО) и други актове, касаещи науката и висшето образование. Освен това, те следват правилника на Академията и заповедите на министъра на вътрешните работи и ректора.
Чл. 35 от Правилника за устройството и дейността на Академията на Министерството на вътрешните работи предвижда, че назначаването на лица от академичния състав се извършва в съответствие с условията и реда, установени в Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), Закона за висшето образование (ЗВО), Закона за развитие на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ) и подзаконовите нормативни актове, свързани с тяхното прилагане. Раздел II от правилника конкретизира условията и реда за заемане на академични длъжности.
Чл. 36 от Правилника определя условията за назначаване на асистенти в Академията на Министерството на вътрешните работи. За асистент може да бъде назначено лице с образователна степен 'магистър' и 2 години трудов стаж. Назначаването става след конкурс за държавни служители или предварителен подбор за трудово правоотношение. Докторанти, отчислени с право на защита, могат да бъдат назначени за срок до 2 години. Асистенти, придобили образователна и научна степен 'доктор', могат да участват в конкурс за 'главен асистент'. Обявите за свободни места се публикуват на интернет страницата на академията, а кандидатите подават документи в сектор 'Човешки ресурси'.
Чл. 36а от Правилника за устройството и дейността на Академията на МВР определя процедурата за предварителен подбор на кандидати за длъжността "асистент". Процедурата включва изпит по съответната учебна дисциплина, обявен със заповед на ректора, която уточнява вакантната длъжност, условията за участие, необходимите документи, начина на провеждане, въпросника за изпита, сроковете и състава на комисията. Заповедта се публикува на интернет страницата на академията, а списък с допуснатите кандидати се публикува в срок до 10 дни след подаването на документи. Изпитът се провежда не по-рано от 14 дни след публикацията на заповедта, а класирането на участниците се извършва в срок до 10 дни след изпита. За неуредените въпроси се прилага редът за провеждане на изпит, предвиден в чл. 59, ал. 1 - 4.
Процедурите за заемане на академични длъжности в Академията на Министерството на вътрешните работи започват с решение на академичния съвет, което е основано на предложения от катедрените съвети и одобрени от факултетния съвет.
Член 37а от Правилника за устройството и дейността на Академията на Министерството на вътрешните работи задължава кандидатите за академични длъжности да предоставят документи и писмени доказателства, които удостоверяват верността на информацията в справката за минималните национални изисквания за заемане на длъжността. Тези изисквания са установени в Закона за развитие на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ).
Чл. 38 описва процедурата за обявяване и провеждане на конкурси за академичните длъжности "главен асистент", "доцент" и "професор" в Министерството на вътрешните работи. Конкурсите се обявяват със заповед на министъра, в която се уточняват изискванията и сроковете за подаване на документи. Кандидатите, успешно преминали конкурс за държавна служба, продължават участието си в конкурса за академична длъжност. Назначаване без конкурс е възможно при спазване на определени условия. Лица, заемащи академични длъжности, могат да заемат същата длъжност по различен вид правоотношение без конкурс. Признаването на научни степени, придобити в чужбина, се извършва в съответствие с нормативните актове.
Член 39 от Правилника определя процедурите за провеждане на заседанията на научните журита в Академията. Научните журита заседават в академията, а датата и часът на първото заседание се определят от ректора. Следващите заседания се свикват от председателя и на тях се води протокол. Журито оценява научни публикации на кандидати за академични длъжности, съгласно ЗРАСРБ и ППЗРАСРБ. Заседанията могат да се провеждат и неприсъствено чрез технически средства, при условие, че се води протокол, подписан от всички членове.
Член 39а от Правилника определя процедурата при установяване на плагиатство в научните работи. Когато член на научното жури получи писмен сигнал за плагиатство, журито дава на кандидата три дни да предостави становище. Всеки член на журито изготвя писмен доклад в срок от седем дни след узнаването на сигнала. Научното жури трябва да вземе решение относно плагиатството в срок до 7 дни след крайната дата за представяне на рецензиите, като решението се взема с обикновено мнозинство.
Член 40 от Правилника за устройството и дейността на Академията на Министерството на вътрешните работи определя процедурата за избор на кандидати за академични длъжности. Факултетният съвет гласува последователно за кандидатите, класирани от научното жури, до успешен избор или отпадане на всички кандидати. Академичните длъжности 'главен асистент', 'доцент' и 'професор' се заемат след успешен избор от факултетния съвет, съобразно ЗРАСРБ. За длъжността 'професор' деканът разширява състава на факултетния съвет с всички професори или доктори на науките. При недостатъчен брой професори и доктори, факултетният съвет избира външни кандидати. Назначаването на академични длъжности за държавни служители се извършва по реда на ЗМВР.
Член 40а от Правилника за устройството и дейността на Академията на Министерството на вътрешните работи урежда процедурата по обжалване на заповедите на ректора за заемане на академични длъжности и актовете за присъждане на научни степени. При подадена жалба, деканът на факултета назначава комисия, която събира доказателства и изготвя предварителен доклад за факултетния съвет. Факултетният съвет разглежда жалбата и доклада и в срок от седем дни се произнася за наличието или липсата на основания за отменяне на акта.
Членовете на академичния състав на Академията на МВР имат право да участват в ръководството на академията (освен гост-преподавателите), да разработват и преподават учебно съдържание, да извършват научни изследвания и да публикуват резултатите, да ползват базата на академията за научно развитие, да осъществяват дейности извън академията, да членуват в професионални общности, да специализират, и да получават допълнително възнаграждение за научна дейност. Лицата с академични длъжности имат право на до една академична година за творческо развитие на всеки 7 години, при условие, че са изпълнили изискванията за учебна и научна натовареност. Преподавателската дейност в почивни дни не се заплаща допълнително.
Членовете на академичния състав на Академията на Министерството на вътрешните работи имат редица задължения, включително изпълнение на учебни планове, поддържане на професионална квалификация, спазване на етика, провеждане на занятия на високо ниво, разработване на учебни материали, участие в усъвършенстването на учебните програми, изготвяне на експертни документи, участие в катедрата, контрол на обучаваните, поддържане на контакти с МВР, съдействие за професионално възпитание, запазване на традициите на академията и повишаване на нейния авторитет.
Чл. 43 от Правилника за устройството и дейността на Академията на Министерството на вътрешните работи определя, че нормативът за учебната заетост на академичния състав се установява със заповед на ректора след решение на академичния съвет. За доценти и професори, нормативът за научноизследователската натовареност е минимум една научна публикация годишно.
Член 44 от Правилника за устройството и дейността на Академията на Министерството на вътрешните работи указва, че разпределянето на работното време на академичния състав се извършва със заповед на ректора, в съответствие с изискванията на учебния процес. Освен това, се споменава и наличието на система за управление на качеството на обучение и на академичния състав.
Чл. 45 от Правилника за устройството и дейността на Академията на Министерството на вътрешните работи описва целта на системата за управление на качеството на обучение и академичния състав. Тази система има за задача да поддържа и контролира качеството на предлаганите области на висшето образование и професионалните направления в академията.
Член 46 от Правилника за устройството и дейността на Академията на Министерството на вътрешните работи описва функциите на системата за управление, които включват дейности за подобряване на качеството на образователната услуга и периодична проверка на изпълнението на образователните стандарти. Тези функции обхващат общите изисквания към системата и документацията, както и управлението на документите и записите, свързани с качеството.
Чл. 47 от Правилника за устройството и дейността на Академията на Министерството на вътрешните работи определя, че организационната структура на системата за управление на качеството включва следните компоненти: университетска комисия по качеството, административно звено по качеството, факултетна комисия по качеството и катедрени отговорници по качеството.
Университетската комисия по качеството е колективен орган, избран от академичния съвет, с председател заместник-ректора. Членове на комисията са заместник-деканите на факултетите, началникът на отдел "Учебна и информационна дейност" и специалист от административното звено по качеството, като могат да бъдат включени и изявени преподаватели.
Факултетната комисия по качеството е колективен орган, отговорен за управлението на качеството на обучението и академичния състав във факултета. Председател на комисията е заместник-декан, а членове са катедрените отговорници по качеството.
Административното звено по качеството има за задача да подпомага работата на университетската и факултетните комисии по качеството. Тази разпоредба е изменена с ДВ, бр. 53 от 2019 г.
Чл. 51 от Правилника за устройството и дейността на Академията на Министерството на вътрешните работи регламентира, че органите за управление на качеството извършват периодичен контрол на ресурсите, измерват основните и спомагателните процеси, а също така оценяват качеството на обучението и удовлетвореността на клиентските изисквания.
Член 52 от Правилника за устройството и дейността на Академията на Министерството на вътрешните работи предвижда, че органите по управление на качеството са задължени да представят ежегодно на академичния съвет резултатите от извършения контрол. Те също така трябва да предлагат мерки за превантивни и коригиращи действия, които да допринесат за повишаване на качеството на образованието и услугите в академията.
Чл. 53 от Правилника определя, че системата за управление на качеството в Академията функционира на базата на Наръчника по качеството, който се одобрява от академичния съвет. В глава четвърта се разглеждат обучаваните, като се уточняват категориите, условията и реда за обучение.
Чл. 54 от Правилника за устройството и дейността на Академията на МВР определя четири основни категории обучавани: курсанти, студенти, докторанти и специализанти. Курсанти са тези, които се обучават за придобиване на образователно-квалификационната степен 'бакалавър' за нуждите на МВР. Студенти са тези, които учат за 'бакалавър' и 'магистър', като задочната форма на обучение е достъпна за служители и неслужители на МВР. Докторанти са лица с 'магистър', които се подготвят за 'доктор'. Специализанти повишават квалификацията си по специализиран учебен план, без да получават нова образователна степен и могат да са служители или неслужители на МВР.
Член 55 от правилника определя условията и реда за приемане на курсанти, студенти и докторанти, които се установяват ежегодно с наредба на министъра на вътрешните работи в съгласие с министъра на образованието и науката. Новоприетите курсанти преминават въвеждаща подготовка по специална учебна програма, утвърдена от ректора на академията.
Курсантите, студентите и специализантите в Академията на Министерството на вътрешните работи преминават обучение в учебни курсове. Структурата на тези курсове, както и задълженията на отговорниците, се определят със заповед на декана на Академията.
Процедурите за прием на докторанти в Академията на Министерството на вътрешните работи се инициират с решение на академичния съвет, което е предложено от катедрените съвети и одобрено от факултетния съвет.
Чл. 58 от Правилника за устройството и дейността на Академията на Министерството на вътрешните работи определя условията за прием на докторанти. За докторанти се приемат лица с образователно-квалификационна степен "магистър", които трябва да защитят дисертационен труд, съгласно ЗРАСРБ и ППЗРАСРБ. Приемът на редовни и задочни докторанти става чрез конкурс по предварително обявени теми, одобрени от факултетен и катедрен съвет. Конкурсът се провежда минимум един месец след подаването на документи и може да включва допълнителни изисквания за кандидати, свързани с нуждите на МВР. Обявяването на конкурса става в "Държавен вестник" и на сайта на академията.
Конкурсът за редовни и задочни докторанти в Академията на Министерството на вътрешните работи включва изпити по специалността и чужд език. Изпитът по специалността се състои от писмен и устен етап, като оценката от него е основен критерий за класиране. Комисията за изпита е от три хабилитирани лица, а успешното завършване изисква средна оценка не по-ниска от 5,00. Изпитът по чужд език е допълнителен критерий, с минимална оценка 4,00 на ниво В1. За български граждани и чужденци, завършили чуждестранни висши училища, се допуска кандидатстване при условия за обучение на български език и заплащане на такси.
Кандидатите за докторанти на самостоятелна подготовка трябва да представят за обсъждане в съответната катедра проект на дисертационния труд, който да е разработен в основната си част, заедно с библиография.
Чл. 61 от Правилника определя, че Факултетният съвет взема решения относно зачисляването на кандидати, които успешно са издържали конкурса, както и на тези с одобрени проекти. Освен това, за научен ръководител на докторанта може да бъде избрано хабилитирано лице или лице с докторска степен, което има доказани научни постижения или практически опит.
Обучението на докторантите в Академията на Министерството на вътрешните работи се извършва по план и в съответствие с действащото законодателство. Докторантите могат да учат в редовна, самостоятелна, задочна или дистанционна форма, с продължителност до 3 или 4 години. Срокът може да бъде удължен до една година при уважителни причини. Докторантите имат право да прекъсват обучението си, което се одобрява от факултетния и катедрения съвет. Възможно е възобновяване на обучението след отпадане на причината за прекъсването.
Чл. 62а от Правилника за устройството и дейността на Академията на Министерството на вътрешните работи описва условията за отчисляване на докторанти. В срок от един месец след изтичането на обучението, катедрата предлага на факултетния съвет отчисляването на докторанта. Ако докторантът е изпълнил всички дейности от индивидуалния си план, той се отчислява с право на защита. В противен случай, при неизпълнение на задълженията, отчисляването е без право на защита.
След положително решение на катедрения съвет, докторантът подава заявление до декана за защита на дисертацията, прилагайки необходимите документи. Деканът свиква факултетен съвет за утвърдяване на състава на научното жури в срок от две седмици. Ректорът издава заповед за определяне на журито в срок от 7 дни след решението на факултетния съвет. Защитата се провежда по правилата на ППЗРАСРБ, а правото на защита трябва да се упражни в срок не по-късно от 5 години от решението на факултетния съвет.
Докторантите, на които е установено плагиатство в дисертационния труд и не са допуснати до защита, могат да обжалват решението в срок от 14 дни пред факултетния съвет. Деканът назначава комисия, която събира доказателства и изготвя становище. Факултетният съвет трябва да се произнесе с мотивирано решение в срок от един месец.
Разходите за обучение на докторанти и за придобиване на научната степен "доктор на науките" за служители на Министерството на вътрешните работи (МВР) се поемат от Академията. За докторанти и кандидати, които не са служители на МВР, разходите за процедурите са за тяхна сметка, като размерите се определят от академичния съвет.
Научната степен "доктор на науките" може да бъде придобита от лице, което вече има образователна и научна степен "доктор". За да получи тази степен, кандидатът трябва да защити дисертационен труд, съгласно условията и реда, установени в Закона за развитие на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ) и Правилника за неговото приложение (ППЗРАСРБ). Документите за защита се подават по реда, предвиден за докторанти.
Курсантите в Академията на Министерството на вътрешните работи имат редица права, включително право на квалифицирано ръководство, участие в научноизследователска работа с защита на интелектуалната собственост, избор на учебни дисциплини, достъп до медицинско обслужване, 30-дневна ваканция, безплатно вещево доволствие, ползване на общежитие и база за учебни и културни дейности, получаване на стипендии и застраховка. Преминаването от редовна в задочна форма на обучение е възможно при определени условия.
Чл. 67 от Правилника за устройството и дейността на Академията на Министерството на вътрешните работи определя правата на студентите в зависимост от формата на обучение. Студентите в редовно обучение, които не са служители на МВР, имат права, включващи тези по чл. 66, ал. 1, т. 1 - 3, 5, 7, 9 и други, съгласно действащото законодателство. Студентите в задочно обучение, които не са служители на МВР, имат права по чл. 66, ал. 1, т. 1 - 3 и други, съгласно законодателството.
Докторантите в редовно обучение притежават права, изброени в чл. 66, ал. 1, т. 1 - 3, 7 и 9. Докторантите в задочно, дистанционно обучение и на самостоятелна подготовка имат права, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 - 3.
Чл. 69 от Правилника за устройството и дейността на Академията на МВР определя правата на специализантите. Специализантите, които са служители на МВР, имат права съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7. От своя страна, специализантите, които не са служители на МВР, имат права само по чл. 66, ал. 1, т. 1 и 2.
Чл. 70 регламентира издаването на курсантски и студентски карти на обучаваните в Академията на МВР. Курсантите получават курсантски карти, а студентите, които не са служители на МВР, получават студентски карти. Освен това, за всеки курсант се води лично дело, чийто ред за съставяне и ползване се определя със заповед на ректора.
Курсантите в Академията на Министерството на вътрешните работи имат право да работят по граждански и трудови правоотношения срещу възнаграждение, но само в извънучебно време. Условията и редът за това се определят със заповед на ректора на Академията.
Курсантите в Академията на Министерството на вътрешните работи (МВР) имат задължения да усвояват знания и умения, да спазват реда и дисциплината, да изпълняват разпоредбите на правилника и нормативните актове, да участват редовно в занятия, да полагат изпити, да не носят оръжие освен в определени случаи, да изпълняват дежурства и охрана, да носят униформа, да спазват изисквания за защита на класифицирана информация, да не членуват в политически партии и да не изразяват политически възгледи, да не отказват задължения по религиозни мотиви, да заплащат такси за социални услуги, да пазят имуществото на академията, да уведомяват началника на курса при напускане на София, да поддържат хигиена, да развиват традициите на академията и да допринасят за нейния престиж.
Курсантите от четвърти курс в Академията на МВР подлежат на психологично изследване, което се провежда през втория семестър от Института по психология при МВР. Изследването се извършва по утвърдена методика от министъра на вътрешните работи. Резултатите от изследването могат да бъдат взети предвид от комисията за централизирано разпределение, но не могат да доведат до изключване от разпределението.
Студентите, които не са служители на Министерството на вътрешните работи (МВР), са задължени да спазват определени правила и разпоредби, включително задължения, посочени в чл. 72, ал. 1, т. 1 - 6, 9, 12, 13, 15 - 17, както и чл. 73, ал. 2 от Правилника. Освен това, студентите в редовна и задочна форма на обучение трябва да заплатят такса за обучение преди началото на всеки семестър.
Докторантите в редовно обучение имат задължения, включващи различни точки от чл. 72, ал. 1, а именно: т. 1 - 3, 5, 6, 9 - 13, 15 - 17, както и т. 10 и 11 за служителите на МВР. Докторантите в задочно, дистанционно обучение и на самостоятелна подготовка имат задължения, включващи т. 1 - 3, 5, 9, 12, 13, 15 - 17 от същия член, и отново т. 10 и 11 за служителите на МВР.
Специализантите в Академията на Министерството на вътрешните работи са задължени да спазват разпоредбите, определени в чл. 72, ал. 1 от Правилника.
Курсантите в Академията на Министерството на вътрешните работи могат да отсъстват от учебни занятия до 10 дни в учебна година при уважителни причини и с разрешение на декана. Старшите на курсове и групи могат да отсъстват до 15 дни при същите условия.
Преместването на курсанти и студенти от една специалност в друга е възможно при равни условия за прием и наличие на свободни места. Необходим е общ успех не по-нисък от 5,00. При повече кандидати от свободни места, класирането се основава на успеха. Преместването става със заповед на ректора, а курсантите полагат допълнителни изпити по новата специалност. Паралелно обучение по повече от една специалност не е разрешено.
Чл. 78 от Правилника за устройството и дейността на Академията на Министерството на вътрешните работи определя условията за преместване на курсанти и студенти в друго висше училище. Преместването на курсанти е възможно само по изключение след изтичане на предходната учебна година и не по-късно от началото на новата. То се решава от ректорите на двете учебни заведения по взаимно съгласие. Преместването на студенти става при условия и ред, определени в нормативните актове за висшето образование.
Чл. 79 от Правилника за устройството и дейността на Академията на Министерството на вътрешните работи определя режима на обучение за курсанти и студенти, които са бременни или майки с деца до 2-годишна възраст. Те могат да избират между два режима на обучение: 1) индивидуален план с минимум 50% посещаемост на занятия и индивидуален график за изпити, одобрен от преподавателите и декана; 2) присъствие на очни занятия заедно с задочните студенти и изпълнение на учебните задължения по задочния учебен план.
Деканът на Академията може да разреши на задочни студенти, завършили втори курс с общ успех най-малко много добър (5,00), да завършат обучението си в съкратен срок. Тези студенти ще следват индивидуален план и график за явяване на изпити, които трябва да бъдат съгласувани с преподавателите и утвърдени от декана. Освен това, те имат право да се явяват на изпити и извън редовните сесии.
Студентите в Академията на Министерството на вътрешните работи могат да завършат обучението си в съкратен срок, но само след получаване на разрешение от декана. Това правило е част от организацията на учебния процес в академията.
Обучението в Академията на МВР се основава на принципите на научност, системност, достъпност, нагледност, активност, индивидуален подход, единство на обучението и възпитанието, както и на оптимално съотношение между теорията и практиката. Учебният процес в професионалното образование се осъществява по акредитирани професионални направления и научни специалности.
Академията на Министерството на вътрешните работи предлага три основни форми на обучение: редовна, задочна и дистанционна. Всички курсантите и студенти, завършили различните форми на обучение, получават еднаква степен на висше образование и професионална квалификация, при условие че са изпълнили учебния план на съответната специалност. Специализанти могат да се обучават в присъствена (редовна), дистанционна и комбинирана форма.
Обучението за придобиване на степени от висшето образование в Академията на Министерството на вътрешните работи (МВР) се организира по учебна документация, която включва квалификационни характеристики, учебни планове, програми и графици. Квалификационните характеристики се подготвят от факултетите и се утвърдиха от министъра на вътрешните работи след обсъждане в академичния съвет. Учебният план за всяка специалност също се изготвя от факултетите и се утвърдява от ректора. Учебните програми се подготвят от катедрите и преминават през одобрение от факултетните съвети и академичния съвет. Учебните планове за специализанти се утвърдяват от ректора след съгласуване с основните структури на МВР.
Чл. 85 определя основните документи, свързани с учебните планове за висшето образование и курсовете за професионално обучение в Академията на МВР. За висшето образование, учебните планове включват информация за областта на образование, специалността, квалификацията, образователната степен, сроковете и формите на обучение, дисциплините, формите на контрол, разпределението на учебното време, ваканциите и държавните изпити. За курсовете за професионално обучение, учебните планове обхващат вида на курса, целите, сроковете, дисциплините и формите на контрол.
Чл. 86 от Правилника за устройството и дейността на Академията на Министерството на вътрешните работи описва съдържанието на учебните програми по дисциплините. Те включват хорариума и кредитите, темите, подробен план на учебното съдържание, необходимото учебно време, формите за проверка на знанията и литературните източници. Учебните програми се прилагат както за обучение за висше образование, така и за професионално обучение.
Чл. 87 от Правилника за устройството и дейността на Академията на Министерството на вътрешните работи предвижда, че за всяка учебна дисциплина се изготвя тематичен план, утвърден от декана, който включва наименованията на темите и необходимото учебно време за тях. За курсовете за професионално обучение тематичните планове съдържат темите от учебната програма, необходими за постигане на целите на курса.
Чл. 88 от Правилника за устройството и дейността на Академията на Министерството на вътрешните работи предвижда, че ежегодният график на учебния процес за редовна и задочна форма на обучение се изготвя по семестри и се утвърдява от ректора на Академията. Графикът се изготвя за всяка учебна година в съответствие с учебния план.
Член 89 от Правилника определя, че разписанията на учебните занятия се изготвят за всеки семестър и курс по професионално обучение, като се утвърдят от декана. Промени в тези разписания могат да се правят само с разрешение на декана.
Обучението на докторантите в Академията на Министерството на вътрешните работи се провежда по учебен план, който съдържа задължителни и избираеми дисциплини. Катедрите създават докторски програми, които след това се обсъждат от факултетния съвет и се одобряват от академичния съвет.
Учебният процес в Академията на Министерството на вътрешните работи се реализира чрез разнообразни методи, включващи лекции, семинари, упражнения, практически занятия, ситуативни игри и учения, лабораторни занятия, учебна практика и стаж. Освен това, студентите разработват реферати, курсови и дипломни работи, проекти, както и участват в консултации и самостоятелна работа. Всички тези форми са предвидени в учебните планове и програми.
В Академията на Министерството на вътрешните работи основната форма за оценяване на знанията е писменият изпит. Освен него, за проверка и оценка на знанията се използват и други форми на контрол, които са предвидени в учебните планове и програми.
Чл. 93 от правилника определя условията за провеждане на изпити в Академията на МВР. Изпитите се провеждат в сесии, определени от учебния план. За редовно обучение се предвиждат редовна и поправителна сесия, а за задочно обучение - три редовни и една поправителна сесия на семестър. Няма разрешение за явяване на поправителни изпити на редовни сесии, освен в определени случаи. Курсантите и студентите имат право на ликвидационен изпит при неуспех на редовен и поправителен. При два неположени изпита за учебната година е разрешено записване в по-горен курс. Промяна на датата на изпита е възможна след разрешение от декана, а специализантите имат право на поправителен и ликвидационен изпит в срок от една седмица след получаване на слаба оценка.
Чл. 94 от Правилника за устройството и дейността на Академията на Министерството на вътрешните работи предвижда, че изпитите, положени в други висши училища, могат да бъдат признати, при условие че се спазват правилата за натрупване и трансфер на кредити във висшето образование. Това е важно за студентите, които желаят да прехвърлят кредити между различни учебни заведения.
Чл. 95 определя условията за допускане на курсантите и студентите до изпити, които включват необходимостта от заверен семестър. Заверката се извършва от декана на базата на студентските книжки, където преподавателите удостоверяват участието в учебния процес. Семестърът не се заверява при определени условия, включително повече от три отсъствия без уважителна причина, неизпълнени учебни задачи, отсъствия по уважителни причини над 50% от учебното време и незаплатена такса за обучение. Деканът може да разреши административна заверка на семестъра в изключителни случаи.
Студентите в Академията на Министерството на вътрешните работи са задължени да присъстват на учебния процес в не по-малко от 80% от учебното време за всяка дисциплина. За студентите, които не присъстват на задължителните занятия, се водят отсъствия.
Студент, който не е получил заверка по учебна дисциплина, може да се яви на изпити по останалите дисциплини, за които има заверка. При успешно полагане на изпитите, студентът може да премине в по-горен курс, но трябва да изпълни неизпълнените задължения от предишния курс до края на новата учебна година. Ако студентът повторно не изпълни задълженията по дисциплината без възможност за административна заверка, той се отписва.
Чл. 98 от Правилника за устройството и дейността на Академията на Министерството на вътрешните работи регламентира условията за явяване на изпити при заболяване на курсанти и студенти. За заболяване до 10 дни, те могат да се явят на изпит в рамките на сесията или в удължен срок, съобразно периода на заболяването. При заболяване над 10 дни, удължаването на срока за явяване на изпит е в правомощията на декана, но трябва да бъде в рамките на учебната година. Болничният лист трябва да се представи на началника на курса в срок от 3 дни след края на заболяването. Промяната на датата на изпита също се одобрява от декана на база на болничния лист. Курсантите и студентите, които са освободени от физическо натоварване, трябва да присъстват на занятията и да покрият нормативите или да положат изпити след възстановяването си.
Курсантите с един неположен изпит и общ успех не по-малък от 4,50 имат право да се явят на изпит в срок един месец след началото на новата учебна година с разрешение на ректора. Те трябва да посещават всички учебни занятия и да изпълняват задълженията от учебния план. Студентите, записани в по-горен курс с до два неположени изпита, имат право на една редовна и една поправителна сесия. Студентите със слаба комплексна текуща оценка могат да се явят на заключителен изпит по дисциплината.
Член 100 от Правилника определя процедурите за провеждане на семестриалните изпити. Катедрените съвети са отговорни за разработването на въпросници, изпитни тестове, билети и други материали. Въпросниците трябва да бъдат предоставени на обучаваните не по-късно от 30 дни преди изпитната сесия, а предварителното запознаване с тестовете и задачите е забранено.
Изпитите в Академията на Министерството на вътрешните работи се провеждат от преподавателя, който е изнесъл лекционния курс по съответната дисциплина. Преподавателите, отговарящи за упражненията, семинарите и практиките, са задължени да присъстват и участват в изпита. В редки случаи, с предложение от ръководителя на катедрата или декана и с разрешение на ректора, обучаван може да се яви на изпит при друг преподавател, който изнася лекционен курс по същата дисциплина.
В Академията на Министерството на вътрешните работи оценяването на обучаваните се извършва по шестобална система, с оценки от 2,00 до 6,00. Успешно положен изпит е този, който е оценен с минимум 3,00. Критериите за оценка се определят в Правилника за организация на учебната дейност. При установено преписване на изпит, на студента се поставя слаба оценка, а при неявяване без уважителна причина, също получава административно слаба оценка.
Оценките от изпити и текущи оценки се обявяват на обучаваните и се вписват в протоколи и книжки веднага след изпита или в края на семестъра. Протоколите се предават в канцеларията на отдел "Учебна и информационна дейност" след изпита, а оценките се вписват в главната книга от преподавателя в срок до 5 дни. Главната книга и протоколите се съхраняват в канцеларията в съответствие със Закона за Националния архивен фонд.
Обучението на докторантите в Академията на Министерството на вътрешните работи се осъществява по индивидуален учебен план. Този план определя насочеността на докторантурата и включва общ учебен план за целия период на обучение, както и работен план по години. Индивидуалният учебен план съдържа темата на дисертационния труд, разпределението на дейностите по години, изпитите и сроковете за полагането им, посещението на лекции и участие в курсове и семинари, както и етапите и сроковете за подготовка на дисертационния труд.
Обучението на докторантите в Академията на Министерството на вътрешните работи включва научноизследователска дейност, участие в курсове и семинари, преподавателска или експертна дейност, изпити за докторски минимум и защита на дисертация. Разпределението на времето за тези дейности е строго регламентирано: една трета от срока е за курсове, една втора за научноизследователска дейност и една шеста за защита на дисертация. Дейностите по изпити и защита не се провеждат, ако таксата за обучение не е заплатена.
Чл. 106 от Правилника определя, че за добра организация на учебния процес и спазване на вътрешния ред в Академията на Министерството на вътрешните работи се назначават старши на курс и на група, а в курсове с класифицирана информация - и секретчик. Правата и задълженията на тези лица се уреждат в Правилника за организацията на учебната дейност в академията.
Член 107 от Правилника установява, че организацията на учебната дейност в Академията се регулира с правилник, който трябва да бъде приет от академичния съвет. Следващата част от правилника разглежда процедурите свързани с отписване, отстраняване, прекъсване и възстановяване на курсантите, студентите и специализантите.
Курсантите и студентите на Академията на Министерството на вътрешните работи могат да бъдат отписани със заповед на ректора при следните обстоятелства: успешно завършване на курса, по собствено желание, по здравословни причини с медицинско удостоверение, при закриване на специалността, при отказ или отнемане на достъп до класифицирана информация, или при смърт.
Чл. 109 от Правилника за устройството и дейността на Академията на Министерството на вътрешните работи определя условията за отстраняване на курсанти и студенти. Курсанти могат да бъдат отстранени при незаверен семестър, слаб успех, неявяване за стаж, представяне на неверни данни, осъждане за престъпление, дисциплинарни нарушения, отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация и отказ от изследване за наркотични вещества. Студенти могат да бъдат отстранени при представяне на неверни данни, осъждане за престъпление, системно неизпълнение на задълженията или дисциплинарни нарушения.
Курсантите в Академията на Министерството на вътрешните работи могат да бъдат отстранени при определени условия, свързани със слаб успех. Конкретно, те се отстраняват при наличие на три или повече слаби оценки от семестриалните изпити и/или комплексни текущи оценки след редовната сесия. Също така, отстраняване настъпва и при наличие на две или повече слаби оценки, получени общо след поправителните сесии.
Учебните права на курсанти, които са отстранени поради нарушения, посочени в чл. 109, т. 4, 5, 6 и 8, не се възстановяват. Те нямат право да бъдат приети за повторно обучение в Академията на Министерството на вътрешните работи.
Чл. 112 от Правилника предвижда, че курсанти, които са отстранени поради слаб успех, дисциплинарни нарушения, осъждане за умишлено престъпление, или които са напуснали по собствено желание, както и тези, които след дипломиране отказват да заемат определената им длъжност в МВР, са задължени да възстановят разходите за обучението си. Освен това, отстранените и отписаните курсанти могат да получат академична справка след заплащане на съответните разходи.
Член 113 от Правилника за устройството и дейността на Академията на МВР регламентира условията за отписване и отстраняване на специализанти. Специализантите, които отсъстват повече от 25% от учебното време по уважителни причини, се отписват. Освен това, специализанти, които имат повече от три отсъствия без уважителна причина, не са положили успешно изпитите или са извършили дисциплинарни нарушения, също се отстраняват. Дирекция "Човешки ресурси" на МВР се уведомява за всички отписани и отстранени курсанти и специализанти.
Чл. 114 регламентира условията за прекъсване на обучението на курсантите и студентите в Академията на Министерството на вътрешните работи. Прекъсването може да бъде по преценка на ректора при слаб успех или неявяване за учебен стаж, като се допуска само веднъж за срок от една година. При не заверен зимен или летен семестър, обучението се прекъсва за съответния семестър. Прекъсване на обучението е възможно и при продължително боледуване, бременност и майчинство с повече от 50% отсъствия. Курсантите, прекъснали обучението, трябва да изпълнят повторно всички задължения и не получават издръжка за времето на прекъсването. След прекъсване, те могат да преминат в следващ семестър само след успешно полагане на изпити. Срокът на обучение за студентите майки може да се удължи до 2 години след раждането на всяко дете.
Чл. 115 от Правилника за устройството и дейността на Академията на Министерството на вътрешните работи позволява на ректора да разреши прекъсване на обучението на курсантите и студентите при тежко и продължително боледуване или по други уважителни причини. Прекъсването не може да надвишава 3 години. През този период прекъсналите курсанти нямат право да се явяват на изпити, нямат статут на курсанти и не получават издръжка.
Курсантите и студентите от последния курс, които не са положили успешно всички изпити на последната поправителна сесия, нямат право да прекъснат обучението си. Те могат да се явят на невзетите изпити в рамките на една година след последната поправителна сесия. След изтичането на този срок, нередовните студенти ще бъдат отстранени от Академията.
Чл. 117 от Правилника за устройството и дейността на Академията на Министерството на вътрешните работи регламентира възстановяването на учебните права на курсантите, които са прекъснали обучението си по различни причини, включително незаверен семестър, слаб успех или неявяване за учебен стаж. Възстановяването става със заповед на ректора след проверка от сектор "Човешки ресурси". Освен това, курсантите, които са служители на МВР и учат в задочна форма, трябва да представят удостоверение, потвърдило, че продължават да служат в системата на МВР, иначе обучението им се прекратява.
Член 118 определя условията за отписване, отстраняване, прекъсване и възстановяване на обучението на студентите в Академията. Студент, който не е получил заверка по дисциплина и има до два неположени изпита, може да прекъсне обучението си за една година. През този период той трябва да изпълни задълженията си и да положи изпити. При неизпълнение на задълженията, студентът се отписва. Отписаните студенти могат да кандидатстват за повторно приемане в рамките на година и, ако бъдат приети, продължават обучението си по съответния учебен план.
Чл. 118а от Правилника за устройството и дейността на Академията на МВР регламентира временното отстраняване на курсанти и студенти в две основни ситуации: 1) при неадекватно състояние, което пречи на изпълнението на задълженията, и 2) при наложена мярка за неотклонение "задържане под стража" или "домашен арест". Заповедите за отстраняване в първия случай се издават от декана на факултета, а във втория - от ректора по предложение на декана. След отмяна на мярката за неотклонение, курсантите и студентите се възстановяват с писмена заповед на ректора. През времето на отстраняване, курсантите не получават издръжка.
Чл. 118б от Правилника посочва, че заповедите за отписване, отстраняване и временно отстраняване на служители в Академията подлежат на предварително изпълнение. Това означава, че тези заповеди могат да бъдат изпълнени незабавно, без предварителна проверка или одобрение.
Чл. 119 от Правилника за устройството и дейността на Академията на Министерството на вътрешните работи определя условията за провеждане на учебен стаж от курсантите, студентите и специализантите. Стажът се извършва в основните структури на МВР по програма, утвърдена от главния секретар на МВР. Ръководителите на структурите организират стажа, а непосредственото ръководство се осъществява от назначени служители. След завършване на стажа, ръководителите изпращат справка за изпълнението на програмата в академията. Не се допуска използването на обучаваните извън учебните цели и предсрочно освобождаване от стажа.
Член 120 от Правилника предвижда, че обучаваните, които имат насрочени поправителни изпити по време на стажа, могат да бъдат освободени от преките си ръководители за не повече от два дни за всеки изпит. Това освобождаване е с цел да се осигури необходимото време за подготовка и участие в поправителните изпити.
Член 121 от Правилника указва, че обучаваните в Академията не могат да бъдат отстранени, ако не проведат стаж поради причини като болест, бременност или майчинство. Това осигурява защита на обучаващите се в случаи на неотложни лични обстоятелства.
Обучението за придобиване на образователно-квалификационните степени "бакалавър" и "магистър" в Академията на Министерството на вътрешните работи завършва с държавни изпити или защита на дипломна работа. За да бъдат допуснати до тези изпити, курсанти и студенти трябва да изпълнят задълженията си по учебния план.
Студенти, които не са завършили в срок от три години след последния семестриален изпит, могат да се дипломират в нов срок от една година.
Член 124 от Правилника определя процедурата за назначаване на държавни изпитни комисии за провеждане на държавни изпити и защита на дипломни работи. Ректорът на Академията назначава комисии, включващи представители на основните структурни звена на МВР. Председателят на комисията е хабилитирано лице от съответната научна област, а графикът за изпитите се утвърджа от ректора.
Ръководителите и темите на дипломните работи се предлагат от ръководителите на катедри и се утвърдяват от декана. Темите за дипломните работи се обявяват в началото на последната учебна година.
Завършената дипломна работа трябва да бъде представена на ръководителя на катедрата не по-късно от 15 дни преди защитата. Катедрените съвети определят рецензенти, които се обявяват със заповед на ректора до 10 дни преди началото на държавната изпитна комисия. Рецензиите на дипломните работи трябва да бъдат представени от рецензентите не по-късно от два дни преди защитата. Дипломантът има право да се запознае с рецензията преди защитата.
Член 127 от Правилника за устройството и дейността на Академията на Министерството на вътрешните работи регламентира правото на студентите и курсантите да се явят на държавен изпит или защита на дипломна работа. Те имат право на две сесии - редовна и поправителна. Поправителната сесия трябва да се проведе в срок до 6 месеца след редовната. При тежко заболяване, удостоверено с медицинско, обучаваните могат да получат допълнителни сесии. Неуспелите на изпита имат право да се явят в срок до 3 години след последния семестриален изпит, а незащитилите дипломна работа трябва да изберат нова тема.
Чл. 128 от Правилника за устройството и дейността на Академията на Министерството на вътрешните работи регламентира процедурата за подаване и разглеждане на жалби от випускниците. Жалбите, свързани с държавните изпити или защитата на дипломните работи, се подават до председателя на държавната изпитна комисия в срок от три дни след съответното събитие. Решенията по жалбите се вземат в 7-дневен срок от постъпването им.
Студентите, които успешно издържат държавните изпити или защитят дипломна работа, получават диплома за образователно-квалификационна степен "бакалавър" или "магистър". При желание, те могат да получат и европейско дипломно приложение.
Завършилите курс за професионално обучение в Академията на Министерството на вътрешните работи получават документ, който удостоверява тяхната професионална квалификация.
Чл. 131 от Правилника указва, че книгите за регистриране на издадените дипломи, европейски дипломни приложения, свидетелства и удостоверения се съхраняват от канцеларията на академията. Съхранението се извършва в съответствие със Закона за националния архивен фонд и подзаконовите актове, свързани с неговото прилагане.
Академията на Министерството на вътрешните работи провежда фундаментални и приложни научни изследвания с цел създаване на нови научни знания и научноприложни продукти, които да бъдат използвани в учебния процес и практическата дейност на МВР и други ведомства.
Чл. 133 от Правилника за устройството и дейността на Академията на Министерството на вътрешните работи регламентира, че провеждането на фундаментални и приложни научни изследвания е основна част от дейността на академичния състав и докторантите, която се взема предвид при атестацията им. Освен това, научноизследователска дейност могат да извършват и обучаваните, както и специално назначени лица.
Планът за научноизследователската дейност на Академията на Министерството на вътрешните работи се изготвя всяка година на базата на плановете на факултетите. Той се приема от академичния съвет до края на предходната календарна година и се утвърдява от ректора. Ежегодно, научноизследователската дейност се отчита на заседание на академичния съвет въз основа на отчетите на факултетите.
Академията на Министерството на вътрешните работи организира и провежда различни научни форуми, включително конференции, симпозиуми и семинари. Тези събития са насочени към обсъждане на проблемите и задачите, свързани с учебния процес, научноизследователската и практическата дейност на структурите на МВР.
Академията на Министерството на вътрешните работи има за цел да насърчава патентната дейност и развитието на индустриалната собственост, като част от своите функции. Това включва действия, свързани с иновации и защита на интелектуалната собственост.
Редакционно-издателската дейност в Академията на Министерството на вътрешните работи се извършва от специализирано редакционно-издателско звено, което е част от структурата на академията.
Академията на Министерството на вътрешните работи издава различни материали, включително учебници и пособия за учебния процес, научна литература, периодични издания, вътрешноакадемични нормативни актове, както и рекламни и информационни материали.
Чл. 139 от Правилника за устройството и дейността на Академията на Министерството на вътрешните работи предвижда, че условията и редът за осъществяване на редакционно-издателската дейност в академията се определят с правилник, който се приема от академичния съвет.
Чл. 140 от Правилника за устройството и дейността на Академията на Министерството на вътрешните работи предвижда, че планът за редакционно-издателската дейност се изготвя за следващата календарна година на базата на заявки от факултетите. Той трябва да бъде приет от академичния съвет до края на предходната календарна година.
Чл. 141 описва целите и организацията на международната дейност на Академията на Министерството на вътрешните работи. Тази дейност е насочена към осъществяване на международно сътрудничество с образователни институции от ЕС и други държави, с цел повишаване на качеството на учебния процес и научноизследователската работа. Международната дейност се координира от ректора на академията в съгласие с министъра на вътрешните работи.
Чл. 142 от Правилника за устройството и дейността на Академията на Министерството на вътрешните работи описва начините за осъществяване на международно сътрудничество. То включва подготовка на проекти за обучение на служители, сътрудничество с международни образователни институции и неправителствени организации, участие в международни конференции и семинари, обмен на академичен състав и добри практики, както и участие в съвместни научни разработки по въпроси на сигурността и обществения ред.
Чл. 143 от Правилника за устройството и дейността на Академията на Министерството на вътрешните работи определя целите на културно-информационната дейност. Тя е насочена към формиране и поддържане на обща култура и професионална етика на служителите и обучаваните, като същевременно запазва и развива националните традиции и ги интегрира в съвременните обществени ценности.
Чл. 144 от Правилника за устройството и дейността на Академията на Министерството на вътрешните работи описва основните аспекти на културно-информационната дейност. Тя включва събиране и обмен на библиотечен фонд, изграждане на културно-информационни фондове, културно-просветна работа, развитие на курсантското и студентското творчество, подпомагане на клубната културна дейност и поддържане на контакти с творчески съюзи и институции.
Чл. 145 определя музейната дейност на Академията на МВР, която се осъществява от Музея на МВР. Музеят е културна и научна структура, която опазва културните ценности, свързани с националната сигурност и обществения ред. Основните дейности на музея включват: издирване и събиране на културни ценности, културно-възпитателни и образователни дейности, научноизследователска дейност и организиране на научни прояви.
Чл. 146 от Правилника за устройството и дейността на Академията на Министерството на вътрешните работи определя, че спортната дейност в академията е насочена към поддържане на необходимата физическа годност на служителите и обучаваните, в съответствие с установените нормативи.
Чл. 147 от Правилника за устройството и дейността на Академията на Министерството на вътрешните работи посочва, че Академията насърчава развитието на физическата култура и спорта чрез изграждане и поддържане на спортна база, осигуряване на ползването на спортни зали и съоръжения, подпомагане на спортни клубове и секции, както и организиране на състезания и турнири.
Чл. 148 от Правилника за устройството и дейността на Академията на Министерството на вътрешните работи определя, че социално-битовата дейност има за цел да създаде подходяща инфраструктура и условия за работа и живот на обучаваните и служителите в академията.
Чл. 149 от Правилника за устройството и дейността на Академията на Министерството на вътрешните работи описва как се осъществява социално-битовата дейност. Тя включва изграждане и поддържане на сградния фонд и прилежащите територии на академията, изграждане и поддържане на обекти със социално-битово предназначение, както и подпомагане на социално слаби служители и обучавани.
Социално-битовата дейност на Академията на Министерството на вътрешните работи (МВР) се извършва в съответствие с действащото законодателство и вътрешноведомствените нормативни актове, които регламентират тази дейност в МВР.
Член 151 от Правилника определя условията за настаняване и ползване на общежитията в Академията, които се регулират с правилник, приет от академичния съвет. Ползването на останалите социални обекти се урежда с заповеди на ректора.
Чл. 152 от Правилника за устройството и дейността на Академията на Министерството на вътрешните работи определя, че имуществото, предоставено за ползване на академията, включва сграден фонд, комунални съоръжения, техника, въоръжение и друго имущество, необходимо за осигуряване на дейността на академията.
Член 153 от Правилника за устройството и дейността на Академията на Министерството на вътрешните работи предвижда, че поддържането на имуществото се осъществява от обслужващите звена на академията.
В приходната част на бюджета на Академията на Министерството на вътрешните работи се включват собствени приходи, които произтичат от различни източници. Тези източници включват научноизследователска и развойна дейност, такси, услуги, наеми, дарения, завещания, спонсорство и други дейности.
Чл. 155 от Правилника за устройството и дейността на Академията на Министерството на вътрешните работи определя разходната част на бюджета, която осигурява средства за три основни направления: издръжка на обучението, научни изследвания и социално-битова, културна и спортна дейност на курсантите, студентите, специализантите и докторантите. Освен това, правилникът включва и разпоредби относно наградите, които се присъждат на обучаемите.
Наградите в Академията на Министерството на Вътрешните Работи могат да бъдат лични или колективни, както и морални или материални. Видът на наградата се определя в зависимост от конкретния принос на служителите и обучаваните за изпълнението на служебните задължения и значимостта на постигнатите резултати.
Академичният състав, служителите на Академията на МВР, докторантите, специализантите и задочните студенти, които са служители на МВР, имат право да бъдат награждавани по реда, установен от Министерството на вътрешните работи.
Курсантите и студентите, които учат редовно в Академията на Министерството на вътрешните работи, могат да получат награди, които включват писмена похвала, обявяване на благодарност, а също така и парична или предметна награда. Наградите се предоставят от министъра, главния секретар, ректора, деканите и техните заместници, в съответствие с установения ред в Министерството на вътрешните работи.
Награждаването на обучаваните в Академията на Министерството на вътрешните работи се извършва на базата на мотивирано предложение от началника на курс до компетентния орган, който има правомощия да предостави наградата.
Член 160 от Правилника за устройството и дейността на Академията на Министерството на вътрешните работи установява, че служителите на МВР, обучавани в академията, подлежат на дисциплинарни наказания при нарушения, съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Освен това, курсантите, студентите и докторантите, които не са служители на МВР, също носят дисциплинарна отговорност за нарушения по правилника и други актове на академията.
Член 161 от Правилника за устройството и дейността на Академията на Министерството на вътрешните работи предвижда, че дисциплинарните нарушения, извършени от преподавателския състав с трудово правоотношение, се установяват от комисия, състояща се от три хабилитирани лица. Тази комисия се назначава със заповед на ректора на Академията.
Чл. 162 от Правилника за устройството и дейността на Академията на Министерството на вътрешните работи изброява дисциплинарните нарушения, които включват: неизпълнение на заповеди, закъснения или отсъствия от занятия, нарушения на задълженията за дежурства и охрана, нарушаване на дисциплината, опазване на класифицирана информация, повреждане на имущество, политическа неутралност, грубо поведение, морална разпуснатост, злоупотреба с алкохол и наркотични вещества, както и уронване престижа на академията.
Чл. 162а от Правилника за устройството и дейността на Академията на МВР предвижда курсантите и студентите да подлежат на проверки за употреба и злоупотреба с наркотични вещества. Проверките се възлагат на ректора и се извършват от определена комисия. За условията и реда на проверките се прилага наредбата по чл. 203, ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи.
На обучаваните в Академията на Министерството на вътрешните работи се налагат четири вида дисциплинарни наказания: мъмрене, писмено предупреждение, порицание и отстраняване от академията.
Дисциплинарното наказание "мъмрене" представлява предупреждение, което включва указание за конкретните обстоятелства, довели до налагането му. Наказанието може да бъде наложено за срок до 3 месеца.
Наказанието "писмено предупреждение" представлява предупреждение към извършителя на дисциплинарно нарушение, което информира, че при повторно нарушение ще последва по-тежко наказание. Срокът за налагане на това наказание е от 3 до 6 месеца.
Наказанието "порицание" се налага чрез обявяване на наложеното наказание и предупреждение към извършителя на нарушението. То служи за напомняне, че при ново дисциплинарно нарушение, извършителят може да бъде отстранен от академията. Наказанието има срок от 6 месеца до една година.
При определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид: тежестта на нарушението, последиците, обстоятелствата на извършване, вината и общото поведение на нарушителя. За едно и също нарушение може да се наложи само едно наказание. Ако нарушението е извършено по време на наложено наказание, се налага следващо по тежест наказание.
Отстраняването от Академията на Министерството на вътрешните работи може да бъде наложено при следните обстоятелства: 1. 18 или повече отсъствия без уважителна причина; 2. демонстративно неподчинение на заповеди; 3. нерегламентиран достъп до класифицирана информация; 4. дисциплинарно нарушение по време на наложено наказание "порицание"; 5. уронване на престижа на академията; 6. употреба на наркотични вещества; 7. особено тежки дисциплинарни нарушения, несъвместими с обучението за служба в МВР.
Дисциплинарните нарушения в Академията на Министерството на вътрешните работи се установяват от преките началници на обучаваните. Те са задължени да изслушат обучаваните или да приемат писмените им обяснения.
Наказанията в Академията на Министерството на вътрешните работи се налагат със заповеди от ректора за всички дисциплинарни наказания и от декана за наказанията "мъмрене", "писмено предупреждение" и "порицание".
Дисциплинарното наказание в Академията на Министерството на вътрешните работи се налага в срок до два месеца от откриването на нарушението, но не по-късно от една година от извършването му. Заповедта за наказание трябва да е мотивирана и да съдържа информация за извършителя, обстоятелствата на нарушението, доказателствата, правното основание, наложеното наказание и сроковете за обжалване. Заповедта се връчва на обучавания, а при невъзможност за връчване, се изпраща с препоръчано писмо. Наказанието влиза в сила от деня на връчването на заповедта.
Заповедите за налагане на дисциплинарно наказание могат да бъдат обжалвани по административен ред пред по-горестоящия орган. Само наказаният обучаван има право да подаде жалба.
Член 173 от Правилника за устройството и дейността на Академията на Министерството на вътрешните работи определя, че жалбата срещу дисциплинарно наказание трябва да бъде подадена в писмена форма в срок от 14 дни след връчването на заповедта за наказание. Жалбата се подава до непосредствено по-горестоящия орган чрез органа, издал заповедта.
Член 174 от Правилника за устройството и дейността на Академията на Министерството на вътрешните работи задължава академичния състав, служителите и обучаваните да спазват правилата на служебната етика в отношенията помежду си.
Чл. 175 от Правилника указва, че обучаваните по служебни и лични въпроси трябва да се обръщат първо към началника на курса, а след това чрез него към декана или ректора на Академията.
Знакът на Академията на МВР представлява сребърна звезда с осем лъча, в центъра на която е червен щит с изправен златен коронован лъв. Зад щита са кръстосани факел и меч, а над и под щита има съответно надписи "МВР" и "Академия". Редът за удостояване и носене на знака се определя със заповед на ректора.
На печата на Академията на Министерството на вътрешните работи (МВР) е изобразен знакът на академията, а около него са разположени надписите "Академия на МВР" и "София". Печатът се съхранява съгласно установените правила в МВР и се използва за официалните документи на академията.
Член 178 от Правилника за устройството и дейността на Академията на Министерството на вътрешните работи описва знамето на академията, което е пурпурночервено с размери 120 на 120 см. На знамето е извезан цветният вариант на знака на академията, обграден от лаврови клонки. В горната част на венеца е изписано 'МВР', а под него - 'Академия'. Знамето се съхранява в заседателната зала на кабинета на ректора и се изнася в тържествени случаи, носено от знаменосец и двама асистенти, определени със заповед на ректора.
Празник на Академията е 1 октомври, който се чества с академично тържество. На него ректорът обявява имената на получили научни степени и отличници. Празникът и 8 декември са свободни от учебни занятия. Правилникът определя, че равностойни публикации на монографичен труд включват значителна част от монография и 3 други публикации, или 2 студии, или 1 студия и 5 публикации. Правилникът е издаден на основание закона за Министерството на вътрешните работи и влиза в сила от деня на обнародването му.
В преходните разпоредби на правилника се уточнява, че определени точки (1, 2 и 3) са отменени с Държавен вестник, брой 53 от 2019 година. Четвърта точка предоставя определение за "равностойни публикации на монографичен труд", което включва значителна част от монографичен труд и 3 други научни публикации, 2 студии, или 1 студия и 5 други научни публикации.
Контролът по прилагането на правилника е възложен на ресорния заместник-министър на вътрешните работи. Заключителните разпоредби се отнасят до Постановление № 244 от 22 юли 2021 г., което изменя Правилника, приет с Постановление № 339 на Министерския съвет от 2014 г. Изменението е обнародвано в Държавен вестник, брой 62 от 2021 г. и влиза в сила от 27 юли 2021 г.