ПРАВИЛНИК ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ТЕРЕННИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Правилникът регламентира организацията и реда за провеждане на теренни археологически проучвания на археологически обекти в Република България.
Чл. 2
Археологическите обекти включват всички движими и недвижими материални следи от човешка дейност от миналите епохи. Те могат да се намират в земните пластове, на повърхността, на сушата и във водните басейни.
Чл. 3
Основните цели на теренните археологически проучвания в Република България включват: 1. Издирване, установяване, анализ и опазване на археологическите обекти; 2. Изясняване на културно-историческите процеси и техния палеоекологически контекст; 3. Провеждане на научно-популяризаторска и възпитателна дейност за разпространение на знанията за историята и културата.
Чл. 4
Целият процес на археологическо изследване включва четири основни етапа: теренно проучване, обработка и анализ на откритите материали, интерпретация на резултатите и публикация на изследването. При всички етапи се прилага интердисциплинарен подход. Теренното проучване се извършва при разрешителен режим.
Чл. 5
Чл. 5 от правилника определя основните принципи на провеждане на теренни археологически проучвания. Проучванията се осъществяват в контекста на средата и разглеждат археологическите структури като свързани комплекси. Археологическите структури включват разнообразие от предмети и следи от древна човешка дейност, а целта на теренното проучване е да се извлече максимална информация за тях. Методите на проучване са методични и могат да бъдат необратими и деструктивни.
Чл. 6
Чл. 6 описва видовете теренни археологически проучвания, които включват издирвания на археологически обекти, археологически сондажи и археологически разкопки. Проучванията могат да бъдат на сушата или подводни. В организационно-програмно отношение те се класифицират на планирани, спасителни и аварийни, в зависимост от целта и обстоятелствата, при които се извършват.
Чл. 7
Археологическият институт и музей при БАН е отговорен за организирането, координирането и контролирането на археологическите изследвания в Република България.
Чл. 8
Археологическият институт и музей при БАН е отговорен за разработването и съгласуването на перспективни програми за археологически изследвания с Министерството на културата. Теренните проучвания, планирани ежегодно, са част от тези перспективни програми.
Чл. 9
Теренните археологически проучвания в Република България се извършват след получаване на разрешение, което се издава от съвет за теренни проучвания към АИМ при БАН. В случай на спасителни или аварийни проучвания, разрешението може да бъде издадено от директора на АИМ при БАН, след решение на комисия, назначена от министъра на културата или директора на НИПК, или на основата на мотивирано предложение от директора на съответния музей.
Чл. 10
Съветът за теренни проучвания към АИМ при БАН е съставен от членове на специализирания директорски съвет на АИМ, представител на НЦМГИИ, представител на НЦНПК и представител на НИПК. Тези представители се назначават със заповед на министъра на културата. Съветът се председателства от директора на АИМ и приема правилник за своята дейност.
Чл. 11
Член 11 от правилника определя, че Съветът за теренни проучвания взема решения на база мненията на секциите на АИМ при БАН. При спорове, решенията се основават на мнението на научния съвет на АИМ за научни въпроси, мнението на експертния съвет на НИПК за опазване на недвижимите паметници и мнението на НЦМГИИ за движимите находки. Регистрацията на разрешенията се извършва в научния архив на АИМ при БАН.
Чл. 12
Копия от разрешенията за теренни археологически проучвания се изпращат служебно до НИПК, регионалния музей, общината и кметството на територията, където се намира археологическият паметник. Научният ръководител е задължен да представи оригинала на разрешението на местните власти преди започване на работата на терена.
Чл. 13
Разрешението за теренни археологически проучвания в България включва информация за научния ръководител, заместниците му, мястото на проучванията, характера на археологическия обект, епохата на проучването, основните научни цели, вида на проучването и използването на земекопна техника. Срокът на действие на разрешението е една календарна година.
Чл. 14
Разрешения за провеждане на теренни археологически проучвания се издават само на професионални археолози, които са български граждани или с постоянно пребиваване в България. Те трябва да имат висше образование по археология или специализация в областта, както и двугодишен опит като теренни изследователи. Предложенията за проучвания трябва да включват работна програма и съгласувателно писмо от собственика на земята, където ще се провеждат проучванията.
Чл. 15
Разрешения за провеждане на теренни археологически проучвания в България се издават на заинтересовани изследователи, професионални археолози, определени от АИМ при БАН, и при необходимост от спасителни и аварийни проучвания. Заявленията трябва да бъдат в писмен вид и изготвени лично от изследователите или по предложение на кметове и научни ръководители.
Чл. 16
Научният ръководител на теренното археологическо проучване носи отговорност за научно-методическото равнище на проучването, реализацията на изследователската програма, осъществяване на етапите на изследването и за целостта на археологическия обект. Той не може да ръководи проучвания на повече от един обект едновременно. При отсъствие до 3 дни, заместникът поема отговорностите му.
Чл. 17
Научният ръководител има изключително право да публикува информация относно разкритията на археологически обекти, структури и предмети, както и техния контекст. Това право е валидно за срок от 10 години, който започва да тече от момента на разкритие.
Чл. 18
Чл. 18 от Правилника определя организацията на теренните археологически проучвания. За значими проучвания се създава научен колектив, ръководен от изследовател с научно звание по археология. Съставът на колектива се предлага от ръководителя и одобрява от съвета за теренни проучвания. Членовете, участващи в теренното проучване, имат статут на "специалисти-теренни изследователи" и са включени в разрешителния режим. Членовете, ангажирани в други части на изследването, нямат този статут. Помощният персонал, стажантите и студентите са "сътрудници-изпълнители" и също не се включват в разрешителния режим.
Чл. 19
Чл. 19 от Правилника определя отговорностите за полевата охрана и мерките за опазване на археологическия обект по време на теренни проучвания. Научният ръководител и местните органи на изпълнителната власт са задължени да осигурят охрана и да предприемат временни и аварийни мерки. Дейностите по консервация, реставрация и експониране на археологическите обекти трябва да се извършват в съответствие с разпоредбите на Закона за културното наследство (ЗПКМ).
Чл. 20
Археологическият институт и музей при БАН е отговорен за осъществяването и координирането на международни изследователски проекти в сферата на археологията, като работи с чуждестранни институти, организации и физически лица. Тези проекти могат да включват интердисциплинни изследвания, свързани с археологията.
Чл. 21
Научни ръководители на теренни археологически проучвания с международно участие могат да бъдат само определени лица. Чуждестранни изследователи имат право на авторски права само върху резултатите от проучвания, в които са участвали. Чуждестранни институти и физически лица могат да инвестират и финансират археологически изследвания и опазването на културни паметници в България, при спазване на законовите разпоредби.
Чл. 22
Чл. 22 от Правилника определя процедурите за международни научноизследователски проекти, свързани с теренни археологически проучвания в България. Проектите се обсъждат и одобряват от АИМ при БАН, след което се съгласуват с Министерството на културата. Разрешение за реализация на проектите се издава от Министерския съвет по предложение на министъра на културата. Взаимоотношенията между страните се регламентират с договори, утвърдени от съвета по теренни проучвания, който ежегодно издава разрешения на основание на влезлия в сила договор.
Чл. 23
Чл. 23 от Правилника гласи, че издирването на археологически обекти е теренно археологическо проучване. То представлява начален етап в цялостните археологически изследвания на определен район.
Чл. 24
Чл. 24 от Правилника за провеждане на теренни археологически проучвания в Република България определя основните задачи на издирването на археологически обекти. Те включват установяване наличието на обекти, точното им местоположение, събиране на данни за геоморфологията и други характеристики на района, описание на видимите части на обектите и свързаните с тях промени, събиране на находки за хронология и изготвяне на встъпително археологическо определяне. Информацията трябва да отговаря на изискванията на Наредба № 26 от 1996 г., а юридическият статут на обектите се определя по реда на ЗПКМ.
Чл. 25
Чл. 25 определя условията за издирване на археологически обекти, като позволява само събиране на находки от повърхността без вкопаване. Предпочитат се недеструктивни и дистанционни методи за проучване. При откритие на находки с висока стойност се съставя протокол, подписан от научния ръководител и двама свидетели.
Чл. 26
Чл. 26 от Правилника за провеждане на теренни археологически проучвания в Република България определя, че археологическите сондажи представляват етап в теренното проучване, който следва след етапа на издирване. Това означава, че преди да се проведат сондажи, е необходимо да бъде извършено предварително издирване на археологически обекти.
Чл. 27
Член 27 от Правилника за провеждане на теренни археологически проучвания в Република България определя целите на археологическите сондажи, които включват установяване на наличието на археологически обект, получаване на данни за стратиграфията, изясняване на хронологията, получаване на характеристика на обекта, оценка на целесъобразността за разкопки и изготвяне на методически план за следващите етапи на проучването.
Чл. 28
Сондажните проучвания трябва да се извършват с методи, които минимално увреждат археологическите обекти и осигуряват запазването на археологическите структури. Съществуващите разкрития на културните отложения трябва да бъдат обхванати от сондажите. В случай на необходимост от демонтаж на археологически структури, той трябва да се извършва ръчно.
Чл. 29
Площта на един археологически сондаж в България не трябва да надвишава 30 квадратни метра. Общият обем на всички сондажи не може да бъде повече от 5% от пространството на обекта.
Чл. 30
Чл. 30 от Правилника за провеждане на теренни археологически проучвания в Република България установява задължителни изисквания при археологическите сондажи. Те включват: 1) снемане на отложенията на тънки механични пластове с прецизни инструменти; 2) предпочитане на недеструктивни методи на изследване; 3) локализиране на откритите археологически структури и находки с точни триизмерни координати; 4) прецизно изработване на научната документация.
Чл. 31
Член 31 от Правилника определя процедурата за документиране и обработка на археологически находки, открити по време на сондажни проучвания. Всеки открит артефакт и взети проби се документират и подлагат на встъпителна полева обработка. В случай на находки с особено голяма стойност, се съставя протокол.
Чл. 32
Чл. 32 от Правилника предвижда, че при разкриване на археологически структури в сондажни изкопи, които ще продължат да бъдат изследвани, трябва да се предприеме консервация чрез засипване. Границите на сондажите трябва да бъдат маркирани по подходящ начин до организирането на по-широкомащабни проучвания.
Чл. 33
Археологическите разкопки представляват финалния етап в процеса на теренните археологически проучвания в България, съгласно Правилника за провеждане на теренни археологически проучвания.
Чл. 34
Чл. 34 от Правилника за провеждане на теренни археологически проучвания в Република България определя, че целта на археологическите разкопки е да се проучи възможно най-пълно археологическият обект. Това се постига чрез последователно и методично разкриване и изследване на структурите, които образуват обекта, на голяма площ.
Чл. 35
Преди провеждането на археологически разкопки на нови обекти е задължително да се извършат предварителни издирвания, сондажни проучвания и археометрични изследвания.
Чл. 36
Разкопките трябва да се провеждат след обхващане на изследвания обект с триизмерна координатна система. Тази система включва хоризонтална квадратна мрежа и вертикални репери, които са свързани с държавната триангулачна система.
Чл. 37
Член 37 от Правилника предвижда използването на координатна система за цялостно заснемане на археологически изследвани обекти. Всички елементи на археологическите структури, находки и проби от културните пластове трябва да бъдат ориентирани в пространството чрез триизмерно локализиране.
Чл. 38
Чл. 38 от Правилника определя, че археологическите разкопки трябва да се извършват с подходящи инструменти и апаратура. Основните операции като разкриването и демонтажът на археологическите структури се извършват ръчно. Използването на земекопна техника и механизация е разрешено само с одобрение от съвета по теренни проучвания, което трябва да бъде отразено в разрешението за проучвания. Освободените земни маси могат да се отстраняват без ограничения с механизирани средства.
Чл. 39
Разкопките на паметници с многослойни културни отложения трябва да се извършват последователно, започвайки от повърхността и продължавайки в дълбочина до достигане на стерилен пласт. Проникването в по-ниско лежащи пластове е разрешено само след окончателното завършване на изследването, документирането и демонтирането на археологическите структури в горния пласт.
Чл. 40
Член 40 от Правилника предвижда мерки за временно укрепване на археологически структури или елементи, които трябва да бъдат запазени на място. Трайното им опазване се извършва в съответствие с изискванията на Закона за културното наследство (ЗПКМ) и с мнението на научния ръководител на археологическото проучване.
Чл. 41
Чл. 41 от Правилника задължава обработката на всички движими находки и материали в терена. Процесът включва временно етикетиране, укрепване и консервиране, трайно индивидуално етикетиране и подходяща опаковка. При находки с висока научна, художествена и материална стойност се изготвя протокол.
Чл. 42
Научната документация е задължителен елемент за всеки етап на теренното археологическо проучване в България. Тя трябва да отговаря на съвременните стандарти в археологията.
Чл. 43
Научната документация, необходима за провеждане на теренни археологически проучвания в Република България, включва четири основни категории: описателна документация (дневник и стратиграфски опис), графична документация (планове, топографски скици, рисунки и скици на стратиграфските пластове), фотодокументация (черно-бели и цветни негативи, цветни диапозитиви) и полеви каталог на находките (полева инвентарна книга).
Чл. 44
Чл. 44 от Правилника за провеждане на теренни археологически проучвания в Република България определя задълженията относно воденето на дневник за всяко теренно археологическо проучване. Дневникът се води от научния ръководител и включва информация за изследователския процес, стратиграфията на културните пластове, обстоятелствата при разкриване на археологически структури, връзките между документацията и организационно-техническите аспекти на проучването. В случай на работа в различни сектори, всеки сектор има свой дневник, а научният ръководител води координационен дневник.
Чл. 45
Чл. 45 от Правилника за провеждане на теренни археологически проучвания в Република България предвижда, че полевият каталог на находките е задължителен документ за археологическите сондажи и разкопки. В него се записват данни като пореден номер на находката, дата и място на откриването, дълбочина, координати, означение на пласта, вид на находката и допълнителни бележки. Могат да се водят отделни каталози за различни сектори или участъци, а при наличие на голямо количество находки, могат да се съставят и по-подробни каталози за отделни групи.
Чл. 46
Чл. 46 от Правилника за провеждане на теренни археологически проучвания в Република България определя, че при проучване на многослойни паметници е задължително да се изготвят стратиграфски описи. Тези описи трябва да съдържат информация за последователността на пластовете, границите на литостратиграфските единици и културните пластове, седиментологичните и педологичните характеристики, колористичната характеристика, геологичната подложка и геоморфологичните особености на района, както и встъпителна интерпретация на седиментационната динамика и периодизацията на пластовете.
Чл. 47
Чл. 47 от Правилника за провеждане на теренни археологически проучвания в България описва изискванията за графичната документация. Тя трябва да бъде изготвена според стандартите на картографията и техническото чертане, с точна привързаност към триизмерната координатна система на обекта. Всеки документ съдържа посоки на света, мащаб, име на изпълнителя, дата, съдържание и заглавие на обекта. При наличие на множество документи, те се номерират и записват в каталог. Задължителни елементи на графичната документация включват планове и рисунки на видимите части на обектите, топографски скици, общ план на обекта, подробен план, скици и разрези, илюстриращи археологическите структури, както и стратиграфски разрези с номерация.
Чл. 48
Член 48 от Правилника за провеждане на теренни археологически проучвания в България предвижда задължителна фотодокументация на археологическите проучвания. Всеки фотодокумент трябва да съдържа информация за мащаба, ориентацията на обекта, връзката му с координатната система и характеристиките му. Документационните единици, като филми и фотоси, трябва да бъдат записани в фотодневника на обекта с поредни номера, дати на заснемане и данни за заснетите обекти, както и технически данни, ако е необходимо.
Чл. 49
Чл. 49 от Правилника за провеждане на теренни археологически проучвания описва задължителните елементи на фотодневника. Той включва: 1. черно-бели фотодокументи, които дублират графичните от същата гледна точка и в същия мащаб; 2. черно-бели фотодокументи, които допълват графичните; 3. цветни фотодокументи, които дублират и допълват черно-белите, когато колористичната характеристика е важна; 4. черно-бели и цветни фотодокументи-изгледи.
Чл. 50
Оперативният контрол на теренните археологически проучвания в България се осъществява от контролна теренна комисия, избирана от научния съвет на АИМ при БАН. Комисията може да провежда инспекции по собствена програма или след сезиране. При проверка на място се съставя констативен протокол, който се подписва от инспектиращите, а научният ръководител на проучването има право да отрази собствено становище в него.
Чл. 51
Чл. 51 от правилника предвижда, че ако при теренното проучване се причинят вреди или се застраши целостта на археологически паметник, министърът на културата има право да назначи комисия. Тази комисия разглежда проблемите и при установяване на нарушения предлага прилагането на съответните разпоредби от закона за опазване на културното наследство.
Чл. 52
След завършване на теренните археологически проучвания, научният ръководител предава събраната колекция от находки на съхранение в музейните фондове. В срок от пет години единствено той има право да ползва колекцията за изследвания и публикации. Особено ценни предмети могат да се проучват в музейните фондове, а при нужда от специални изследвания, могат да бъдат изнасяни с разрешение от директора на музея.
Чл. 53
Член 53 от правилника определя задълженията за предаване на научната документация от теренните археологически проучвания в научния архив на АИМ при БАН. Документацията трябва да бъде предадена до 1 май на следващата година, а съхранението ѝ се организира по ред, определен от научния съвет на АИМ. В течение на 10 години след депозирането, документацията може да бъде използвана само с разрешение от авторите ѝ. Членовете на контролната теренна комисия имат право на достъп до документацията.
Чл. 54
Научният ръководител е задължен да представи отчет на теренното проучване до 1.V на следващата година в секцията на АИМ при БАН. Отчетът трябва да бъде в печатна форма и да включва информация за ръководителя и екипа, резултатите от проучването, интерпретация на резултатите, мястото на съхранение на находките, необходимост от консервационни работи и други данни. С отчета трябва да се предостави и пълен комплект документация, както и визуални материали.
Чл. 55
Секцията разглежда отчетите от теренните археологически проучвания и оценява методиката на проучването. Положителната оценка е необходима за получаване на разрешение за ръководство на бъдещи проучвания.
Чл. 56
Чл. 56 от Правилника за провеждане на теренни археологически проучвания в Република България предвижда, че разрешение за теренни археологически проучвания не се издава на научни ръководители, които не са представили отчета и научната документация в срок или са нарушили научно-методическите стандарти. Правилникът е издаден на основание чл. 15, ал. 1 от Закона за културното наследство.
