ПРАВИЛНИК ЗА ПРАВИЛНА И БЕЗОПАСНА ЕКСПЛОАТАЦИЯ И ПОДДЪРЖАНЕ НА СЪОРЪЖЕНИЯТА ОТ ХИДРОМЕЛИОРАТИВНАТА ИНФРАСТРУКТУРА
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Този правилник определя изискванията за безопасна експлоатация и поддържане на съоръженията от хидромелиоративната инфраструктура, както и правата и задълженията на сдруженията за напояване, които ползват или притежават тези съоръжения. Безопасността на експлоатационния персонал и населението е основен приоритет, като се акцентира на условията за безопасност, състоянието на съоръженията и нуждата от редовни наблюдения и измервания от страна на експлоатационния персонал.
Чл. 2
Експлоатацията и обезопасяването на съоръженията от хидромелиоративната инфраструктура се извършват в съответствие със Закона за водите и Наредба № 13 за техническата експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, както и с изискванията на настоящия правилник и други нормативни актове.
Чл. 3
Съоръженията от хидромелиоративната инфраструктура се приемат и въвеждат в експлоатация съгласно Наредба № 2 и Наредба № 3, както и проектните изисквания и Закона за устройство на територията. Предаването и приемането на съоръженията става след оценка на експерти за годността им за нормална експлоатация.
Чл. 4
Чл. 4 от правилника подчертава, че лицето, което отговаря за техническата експлоатация на хидромелиоративните съоръжения, е задължено да осигури тяхната дълготрайност и ефективност чрез техническо обслужване, ремонт и реконструкции, както и да опазва околната среда. Втората глава на правилника се фокусира върху язовирите и прилежащите съоръжения, като раздел I определя обхвата на тези разпоредби.
Чл. 5
Правилникът за правилна и безопасна експлоатация и поддържане на съоръженията от хидромелиоративната инфраструктура се прилага за язовирни стени с височина до 15 метра и обем на водохранилището до 3 000 000 кубически метра, както и за прилежащите им облекчителни и водовземни съоръжения.
Чл. 6
Чл. 6 от правилника определя задълженията на собствениците/ползвателите на язовирни стени и съоръженията към тях. Те трябва да осъществяват техническата експлоатация в съответствие с нормативната уредба, да осигуряват опазването на съоръженията от посегателства, да назначат отговорно лице за управлението на язовирната стена и могат да прехвърлят права на трети лица с писмен договор, след съгласуване с надзорния орган.
Чл. 7
Собственикът или ползвателят на хидромелиоративна инфраструктура, както и лицата, получили права за експлоатация, са задължени да спазват изискванията за безопасност и сигурност на язовирните стени и свързаните съоръжения. Тези изисквания са определени в Наредба № 13, която регламентира условията и реда за техническа експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях.
Чл. 8
Чл. 8 от Правилника определя мерките за осигуряване на безопасността на язовирните стени и свързаните съоръжения. Тези мерки включват: редовна поддръжка и ремонт на съоръженията и пътищата, метеорологичен и хидрологичен мониторинг, технически прегледи, както и прегледи след извънредни събития.
Чл. 9
Чл. 9 от Правилника за правилна и безопасна експлоатация и поддържане на съоръженията от хидромелиоративната инфраструктура определя изискванията за сигурност на облекчителните съоръжения. Те включват технически мониторинг, контрол на водното ниво, изпитвания за водоплътност, поддържане проводимостта на решетките, недопускане на вибрации, осигуряване на пропускната способност на речното легло, предпазване от изравяния, спазване на предписания при нарушения и резервно енергоснабдяване.
Чл. 10
Чл. 10 от Правилника за правилна и безопасна експлоатация и поддържане на съоръженията от хидромелиоративната инфраструктура предвижда четири основни изисквания за гарантиране на сигурността на водовземните съоръжения. Те включват: 1) технически мониторинг, 2) изпитвания за водоплътност на затворните органи, 3) изпитвания на механичното задвижване на затворните органи и цялото механично оборудване, и 4) осигуряване на проектната пропускна способност.
Чл. 11
Чл. 11 от правилника предвижда, че за експлоатацията на язовирни стени и свързаните с тях съоръжения в екстремни и аварийни условия трябва да се изготвят конкретни аварийни планове. Резервните материали за тези планове трябва да се съхраняват на подходящи площадки или в оборудвани аварийни складове, разположени близо до язовирната стена.
Чл. 12
Чл. 12 от Правилника за правилна и безопасна експлоатация и поддържане на съоръженията от хидромелиоративната инфраструктура предвижда, че аварийният план за действие при екстремни и аварийни условия за всеки язовир трябва да бъде съгласуван със съответната областна дирекция 'Гражданска защита', органите на Министерството на вътрешните работи и собствениците на хидротехническите съоръжения, разположени над и под язовира.
Чл. 13
При възникване на екстремни или аварийни условия, съответните органи, включително областната дирекция 'Гражданска защита', регионалните структури на Националната ветеринарномедицинска служба, Националната служба за растителна защита, Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, Изпълнителната агенция по хидромелиорации и областните дирекции 'Земеделие и гори', трябва да бъдат уведомени.
Чл. 14
Преминаването на превозни средства по короната на язовирната стена е забранено, освен в случаите, когато е изградена подходяща пътна инфраструктура.
Чл. 15
Член 15 от Правилника за правилна и безопасна експлоатация и поддържане на съоръженията от хидромелиоративната инфраструктура забранява засипването или преустройването на облекчителни съоръжения. Също така е забранено прокопаването на язовирни стени с цел монтиране на допълнителни водовземни съоръжения.
Чл. 16
Член 16 от Правилника за правилна и безопасна експлоатация и поддържане на съоръженията от хидромелиоративната инфраструктура забранява пашата по сухия откос на язовирните стени. Това е мярка за осигуряване на безопасността и правилната експлоатация на язовирите.
Чл. 17
Съгласно чл. 17 от Правилника за правилна и безопасна експлоатация и поддържане на съоръженията от хидромелиоративната инфраструктура, е забранено засаждането на дървета и храсти по стените на язовирите и на разстояние по-малко от 10 метра от откосите на язовирите. Тази мярка е предприета с цел осигуряване на безопасността и правилната експлоатация на хидромелиоративната инфраструктура.
Чл. 18
Къпането в язовирите е забранено. За предотвратяване на инциденти, на разстояние не по-голямо от 200 метра от язовирите се поставят забранителни надписи.
Чл. 19
Чл. 19 от правилника предвижда, че ползването на плавателни съдове в язовирите трябва да се извършва при спазване на изискванията на Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи. Освен това, правилникът включва раздел, посветен на ремонта и реконструкцията на язовирните стени и свързаните с тях съоръжения.
Чл. 20
Член 20 от правилника определя, че видът, обемът и графиците за ремонтни работи на хидромелиоративните съоръжения се определят от собственика или ползвателя на базата на протоколи от прегледи и решения на експертни технически съвети. Уведомление за изготвените графици трябва да бъде публикувано писмено и поставено на видно място в кметството на съответното населено място.
Чл. 21
Чл. 21 от правилника предвижда, че ремонтите на хидромелиоративните съоръжения трябва да се извършват по работен проект, който е изготвен от правоспособни проектанти и утвърден от собственика или ползвача. Документирането на ремонтите трябва да се извършва в съответствие с Наредба № 3, която регламентира съставянето на актове и протоколи по време на строителството. След завършване на ремонта, язовирните стени и съоръженията трябва да бъдат приети от комисия, назначена от собственика или ползвача, с протокол, който се съхранява в регистъра.
Чл. 22
Чл. 22 определя изискванията за реконструкция на язовирните стени и свързаните с тях съоръжения. Реконструкцията се извършва по работен проект, изготвен от правоспособни проектанти и утвърден от собственика или ползвателя. След завършване на реконструкцията, ползването на съоръженията се разрешава в съответствие с правилника и действащите нормативни актове. Документацията за реконструкцията трябва да се съхранява в регистър.
Чл. 23
Чл. 23 от Правилника за правилна и безопасна експлоатация и поддържане на съоръженията от хидромелиоративната инфраструктура указва, че метеорологичният и хидрологичният мониторинг са задължителна част от техническата експлоатация на язовирните стени и свързаните с тях съоръжения. Тези дейности се извършват от лицето, отговорно за експлоатацията.
Чл. 24
Чл. 24 от Правилника за правилна и безопасна експлоатация и поддържане на съоръженията от хидромелиоративната инфраструктура описва задълженията за метеорологичен и хидрологичен мониторинг. Той включва регистриране на метеорологични и хидрологични елементи, свързани с техническата експлоатация на язовирните стени и съоръженията, както и предоставяне на необходимата информация за безопасна експлоатация на тези съоръжения.
Чл. 25
Чл. 25 от правилника предвижда извършването на метеорологични, хидрологични и воднобалансови оценки по време на експлоатацията на язовирните стени и свързаните с тях съоръжения. Оценките включват: 1) метеорологични и хидрологични оценки за екстремни явления; 2) прогнози на метеорологичните и хидрологичните условия; 3) воднобалансови оценки, които са ежедневни, десетдневни, месечни и годишни, разделени на оперативни и режимни.
Чл. 26
Чл. 26 от правилника предвижда, че водният баланс на водохранилищата трябва да се разработва в различни времеви интервали: денонощен, десетдневен, месечен и годишен. Раздел V от правилника се фокусира върху техническия мониторинг на язовирни стени и свързаните с тях съоръжения по време на експлоатацията.
Чл. 27
Чл. 27 от Правилника за правилна и безопасна експлоатация и поддържане на съоръженията от хидромелиоративната инфраструктура определя, че техническият мониторинг е важен за осигуряване на информация относно сигурността на язовирните стени и свързаните с тях съоръжения. Той позволява своевременно идентифициране на потенциални опасности, свързани с тяхната експлоатация.
Чл. 28
Чл. 28 от Правилника за правилна и безопасна експлоатация и поддържане на съоръженията от хидромелиоративната инфраструктура определя три нива на технически контрол на язовирните стени и свързаните с тях съоръжения. Първото ниво включва визуален контрол, второто - оперативни измервания в определени точки, а третото - пълни измервания на всички наблюдавани точки, съобразно проекта за контролно-измервателната система (КИС).
Чл. 29
Член 29 от правилника предвижда, че периодичността на наблюденията и измерванията на хидромелиоративните съоръжения се определя от експертния технически съвет. Тази периодичност зависи от три основни фактора: категорията на съоръжението, сеизмичността на района, както и възрастта и състоянието на язовирната стена и свързаните с нея съоръжения.
Чл. 30
Чл. 30 от Правилника за правилна и безопасна експлоатация и поддържане на съоръженията от хидромелиоративната инфраструктура описва задълженията за технически мониторинг на язовирни стени, които включват наблюдения и измервания на водното ниво, вертикалните премествания, позицията на депресионната повърхност, филтрацията и химическия състав на филтриралите води.
Чл. 31
Контролът на язовирните стени се извършва чрез технически прегледи, които включват два основни типа: редовни прегледи два пъти годишно и периодични прегледи, които се провеждат на интервали от една или две години в зависимост от състоянието на съоръжението. Целта е да се анализира и оцени сигурността и експлоатационната пригодност на язовирните стени.
Чл. 32
Експлоатационният персонал е задължен да провежда технически прегледи на хидромелиоративните съоръжения два пъти в годината - през пролетта и есента. Резултатите от тези прегледи трябва да бъдат записани в протоколи и съхранявани в регистър.
Чл. 33
Чл. 33 от Правилника предвижда, че анализът на техническото състояние на язовирните стени и свързаните съоръжения трябва да се изготвя от лицето, което осъществява експлоатацията, или да бъде възложен от него. Този анализ се извършва след съгласуване със собственика или ползвателя и е основан на резултатите от техническите прегледи и измерванията на контролно-измервателните системи, като периодът за анализ не трябва да надвишава три години.
Чл. 34
Собственикът или ползвателят на хидромелиоративната инфраструктура е задължен да назначи експертен технически съвет, който да приема и оценява техническото състояние на язовирните стени и свързаните съоръжения. Съветът разглежда анализи, доклади, решения за наблюдения и необходимите ремонти, както и предоставя заключения и препоръки за безопасната експлоатация на съоръженията.
Чл. 35
Собственикът или ползвателят на хидромелиоративните съоръжения е задължен ежегодно да представя протоколи от експертния технически съвет относно състоянието на язовирите в Изпълнителната агенция по хидромелиорации.
Чл. 36
Собствениците на язовирни стени са задължени да съхраняват документация, която включва проектна документация, документация от строителството, документация от експлоатацията, заповедна книга за предписания от проверки и инструкция за експлоатация и поддържане, утвърдена от квалифицирани специалисти.
Чл. 37
Помпените станции представляват важен елемент от системите, които осигуряват напояване и отводняване на обработваеми земеделски земи в България. Те играят ключова роля за поддържане на аграрната продукция и управлението на водните ресурси.
Чл. 38
Помпената станция включва всички съоръжения, свързани с водоизточника, водоподаващите канали и водопроводи на смукателната страна, помпената инсталация, колекторния участък, напорния водопровод, изравнителите (ако са налични), както и спомагателните инсталации и уредби, управляващите и защитните системи.
Чл. 39
Чл. 39 от Правилника за правилна и безопасна експлоатация и поддържане на съоръженията от хидромелиоративната инфраструктура изисква водене на документация в помпените станции, която включва: 1) пълен работен проект и чертежи; 2) инструкции за монтаж и експлоатация от производителите; 3) индивидуална инструкция за експлоатация, изготвена от квалифицирани специалисти; 4) експлоатационен дневник за записване на оперативни действия и аварии; 5) главна електросъединителна схема.
Чл. 40
Чл. 40 от Правилника за правилна и безопасна експлоатация на хидромелиоративната инфраструктура определя, че експлоатацията и поддръжката на помпените станции трябва да се извършва от лица, назначени от собственика или ползвателя, които отговарят на специфични изисквания. Тези лица трябва да притежават техническа правоспособност, да имат удостоверение за квалификационна група по техника по безопасност, да са атестирани съгласно Наредба № 31 за безопасна експлоатация на повдигателни съоръжения и да представят медицинско удостоверение, издавано ежегодно.
Чл. 41
Чл. 41 от правилника задължава обслужващите лица да се запознаят с устройството на агрегатите и съоръженията, които ще обслужват, чрез инструктаж от работодателя. Те са длъжни да подготвят, пускат и спират основните агрегати, да установяват неизправности и да предотвратяват повреди с навременна намеса.
Чл. 42
Оперативният персонал на помпените станции за уредби със средно и ниско напрежение трябва да се състои от минимум две лица. Едното от тях трябва да притежава квалификационна група не по-ниска от IV, а другото - не по-ниска от III по техника по безопасност.
Чл. 43
Чл. 43 от Правилника определя задълженията на експлоатационния персонал, който трябва да осигурява сигурна и непрекъсната работа на хидромелиоративните съоръжения. Това включва поддържане на оптимални параметри на дебит, налягане, температурен режим и коефициент на полезно действие (КПД), както и постоянна готовност за пускане в работа на всички съоръжения, уредби и инсталации.
Чл. 44
Помпените агрегати трябва да функционират с напълно отворени затворни органи на смукателната и нагнетателната страна, за да се осигури безопасна и правилна експлоатация.
Чл. 45
Чл. 45 от Правилника за правилна и безопасна експлоатация и поддържане на съоръженията от хидромелиоративната инфраструктура забранява пускането на помпените агрегати в действие при следните условия: 1. неизправност на агрегатите, съоръженията и затворните органи; 2. неизправност на системите за управление и защита; 3. ненормално състояние на водосборното съоръжение и тръбопроводите; 4. при извършване на възстановителни и ремонтни работи, като затворните органи трябва да бъдат запечатани и охранявани, а пускането на помпите е разрешено само по заповед на ръководителя на ремонтните работи.
Чл. 46
Чл. 46 от Правилника за правилна и безопасна експлоатация и поддържане на съоръженията от хидромелиоративната инфраструктура указва, че стойностите на параметрите, които ограничават пускането и работата на помпените агрегати и помпената станция, трябва да се определят от изискванията на производителя, посочени в проектите, или от извършени специални изпитвания.
Чл. 47
Помпеният агрегат трябва да бъде спрян от работа при наличие на определени неизправности, включително проблеми с защитите, дистанционното управление, системите за мазане и охлаждане, вибрации над допустимите норми, неизправности в съоръженията за водопровод и условия, създаващи кавитация.
Чл. 48
Чл. 48 от Правилника за правилна и безопасна експлоатация и поддържане на съоръженията от хидромелиоративната инфраструктура определя контролируемите времетраения при експлоатацията на хидромелиоративни съоръжения. Контролът обхваща: времето за отваряне и затваряне на затворния орган на нагнетателната страна, задействането на обратния клапан след помпата и свързания с него хидравличен удар, времето за въртене на помпата след изключване до пълното спиране, както и процеса при внезапно изключване на помпата в случай на отпадане на електрозахранването.
Чл. 49
В член 49 от Правилника за правилна и безопасна експлоатация и поддържане на съоръженията от хидромелиоративната инфраструктура се посочва, че вибрациите на помпените агрегати не трябва да надвишават граничните стойности, които са определени в проекта или указани от производителя.
Чл. 50
Чл. 50 от Правилника предвижда, че при експлоатацията на помпените станции през зимния период е необходимо да се избягват режими на работа, които могат да доведат до повреди на съоръженията от замръзване. Важно е да се осигури безопасна експлоатация, за да се предотвратят щети.
Чл. 51
Чл. 51 от Правилника задължава собствениците или ползвателите на хидромелиоративната инфраструктура да осигурят необходимите условия за профилактични прегледи и текущи ремонти. Това включва: 1. Създаването на парк с резервни части и материали, необходими за поддръжката на съоръженията; 2. Обзавеждане на местна работилница за извършване на ремонтни дейности; 3. Обезпечаване на спазването на правилата за безопасност при работа.
Чл. 52
Чл. 52 от Правилника за правилна и безопасна експлоатация и поддържане на съоръженията от хидромелиоративната инфраструктура определя задълженията на персонала за профилактични прегледи и текущ ремонт. Съгласно разпоредбите, смазочните материали се сменят на всеки 1000 работни часа, уплътнителните набивки на всеки 1200-1500 работни часа, като също така се извършват проверки на анкерните болтове и почистване на арматурата. В края на всеки сезон се почистват, грундират и боядисват увредените участъци на металните части.
Чл. 53
Текущият ремонт на съоръженията от хидромелиоративната инфраструктура се извършва веднъж годишно. При извършването на ремонта разглобяването на съоръженията трябва да бъде ограничено до минимум.
Чл. 54
Член 54 от Правилника предвижда, че резултатите от профилактичните прегледи и текущия ремонт на хидромелиоративните съоръжения трябва да се отразяват в констативни протоколи. Тези протоколи се съхраняват от ръководителя на експлоатацията, което осигурява проследимост и отчетност на извършените дейности.
Чл. 55
Чл. 55 от Правилника за правилна и безопасна експлоатация и поддържане на съоръженията от хидромелиоративната инфраструктура определя, че основният ремонт има за цел възстановяване на частите и агрегатите на съоръженията до възможно най-близко до първоначалното им състояние. Този ремонт се извършва 5 години след пускането в експлоатация на съоръжението, а след това на всеки 3-5 години в зависимост от конкретните условия на експлоатация.
Чл. 56
Собственикът или ползвателят на хидромелиоративната инфраструктура е отговорен за одобряване на работен проект и назначаване на изпълнител за основен ремонт. След завършване на ремонта, изпълнителят е задължен да извърши проверка на механизми, изпробване на празен ход и тестове в работни условия за период от 72 часа.
Чл. 57
Собственикът или ползвателят на хидромелиоративната инфраструктура е отговорен за контрола на техническото състояние на помпените станции и свързаните съоръжения. Оценката на тяхната сигурност включва провеждане на технически прегледи, анализ на техническото състояние и инспекции за оценка на сигурността.
Чл. 58
Чл. 58 от Правилника за правилна и безопасна експлоатация и поддържане на съоръженията от хидромелиоративната инфраструктура указва, че техническите прегледи на съоръженията се извършват от ръководителя на експлоатационното звено. Това подчертава отговорността на ръководителя за осигуряване на безопасността и функционирането на хидромелиоративната инфраструктура.
Чл. 59
Анализът на техническото състояние на помпените станции и свързаните с тях съоръжения трябва да се извършва на всеки 5 години от квалифицирано лице, което е провело техническите прегледи.
Чл. 60
Чл. 60 от Правилника за правилна и безопасна експлоатация и поддържане на съоръженията от хидромелиоративната инфраструктура определя, че инспекциите за оценка на сигурността на помпените станции и съоръженията към тях се извършват от ръководителя на експлоатационното звено и Изпълнителната агенция по хидромелиорации. Резултатите от инспекциите се документират в протокол, който се съхранява в регистъра и включва описание на обекта, оценка на сигурността, заключение и препоръки за продължаване на експлоатацията, както и необходимостта от ремонт или ликвидация.
Чл. 61
Чл. 61 от правилника задължава собственика на помпената станция и свързаните с нея съоръжения да гарантира опазването на имуществото от посегателства и ограбване. Правилникът описва и обхвата на съоръженията от напоителната и отводнителната инфраструктура.
Чл. 62
Чл. 62 от правилника указва, че разпоредбите от тази глава се отнасят до съоръженията на напоителната и отводнителната инфраструктура, включително системите за напояване и отводняване, както и обслужващите ги съоръжения. Правилникът поставя акцент върху безопасността на тези съоръжения.
Чл. 63
Чл. 63 от Правилника за правилна и безопасна експлоатация и поддържане на съоръженията от хидромелиоративната инфраструктура установява задължения на собствениците и ползвателите за обезопасяване на съоръженията. Те включват поставяне на забранителни знаци, стълби за слизане, ограждане на канали, обезопасяване на мостове, изграждане на площадки с парапети, проверка на газове в тръбни съоръжения, монтиране на пасарелки и периодичен преглед на техническото състояние. Забранено е влизането в съоръженията при наличие на вода и в тръбни съоръжения с малък диаметър.
Чл. 64
Чл. 64 от Правилника за правилна и безопасна експлоатация и поддържане на съоръженията от хидромелиоративната инфраструктура указва задълженията на експлоатационния персонал. Персоналът е отговорен за поддържането на изправността и нормалното техническо състояние на съоръженията, спазвайки изискванията от чл. 63. Това включва извършване на системни огледи, наблюдения и измервания на съоръженията, както и необходимите ремонтно-възстановителни работи.
Чл. 65
Чл. 65 от Правилника за правилна и безопасна експлоатация на съоръженията от хидромелиоративната инфраструктура определя задължителни изисквания за нормалното функциониране на водохващанията. Те включват поставяне на предпазни решетки, осигуряване на плавно повдигане и спускане на затворните органи, подсавачен отвор, периодични огледи на преливниците и предприемане на действия за преминаване на водни количества. Освен това, се изисква наблюдение при високи води, промиване на наноси, осигуряване на водно количество за оводняване и извършване на измервания при наличие на контролно-измервателна система.
Чл. 66
Чл. 66 от Правилника за правилна и безопасна експлоатация и поддържане на съоръженията от хидромелиоративната инфраструктура определя задължителните изисквания за нормално функциониране на утайници. Те включват: периодично хидравлично почистване, промиване с повдигнати решетки, отваряне на изпускателя при промиване, механично изземване на трудно отстраними наносите, почистване на решетките и ежегодно боядисване и гресиране на металните части.
Чл. 67
Чл. 67 от Правилника за правилна и безопасна експлоатация и поддържане на съоръженията от хидромелиоративната инфраструктура определя изискванията за нормалното функциониране на изравнителите. Те включват: предотвратяване на затлачване и периодично почистване, системни огледи за устойчивост и водоплътност, спазване на изискванията за пълнене и изпразване, както и водене на дневник за техническото състояние на съоръжението, ако обемът му е над 100 хил. куб. м.
Чл. 68
Чл. 68 от Правилника за правилна и безопасна експлоатация на съоръженията от хидромелиоративната инфраструктура определя задължителни изисквания за нормалното функциониране на откритите канали. Те включват поставяне на предпазни решетки, осигуряване на облекчителни съоръжения, предотвратяване на затлачване, извършване на огледи, поддържане на геодезична мрежа, забрани за заустване на отпадни води и изхвърляне на отпадъци, поддържане на бермите и експлоатационните пътища, както и забрана за движение на МПС и животни по тях.
Чл. 69
Чл. 69 от Правилника за правилна и безопасна експлоатация и поддържане на съоръженията от хидромелиоративната инфраструктура предвижда задължителни изисквания за нормалното функциониране на покрити безнапорни канали. Те включват поставяне на предпазни решетки при свързването на канали и шахти, предотвратяване на затлачване и редовно почистване за осигуряване на пропускната способност, както и извършване на системни огледи и наблюдения относно филтрацията и пропускната способност на канала.
Чл. 70
Чл. 70 от Правилника за правилна и безопасна експлоатация и поддържане на съоръженията от хидромелиоративната инфраструктура определя задължителни изисквания за нормалното функциониране на мост-канали. Те включват предпазване от задръстване и преливане, измерване на деформации, системни огледи на конструктивни елементи, забрана на поставяне на препятствия в коритото, извършване на годишен оглед и ремонт, поставяне на стъпала при дълбочина над 1,20 m и поставяне на парапети на пешеходните пътеки.
Чл. 71
Чл. 71 от Правилника за правилна и безопасна експлоатация и поддържане на съоръженията от хидромелиоративната инфраструктура определя задължителните изисквания за нормалното функциониране на дюкери. Те включват бавно напълване в началото на поливния сезон, спазване на допустимите подприщвания и минимални водни количества, осигуряване на пропускна способност на канала след дюкера, поставяне на предпазни решетки, осигуряване на облекчителни съоръжения, изпразване за почистване след всеки поливен сезон и периодично следене за улягане или филтрация.
Чл. 72
Чл. 72 от Правилника за правилна и безопасна експлоатация и поддържане на съоръженията от хидромелиоративната инфраструктура предвижда задължителни изисквания за нормалното функциониране на водостоците. Те включват поддържане в добро състояние на канала или дигата, под които са изградени, както и предприемане на мерки срещу задръстване и затлачване, разрушаване на рисбермите и осигуряване на сигурността на входната и изходната част на съоръжението.
Чл. 73
Чл. 73 от Правилника за правилна и безопасна експлоатация и поддържане на съоръженията от хидромелиоративната инфраструктура предвижда задължителни изисквания за нормалното функциониране на прагове и бързотоци. Основните изисквания включват поддържане в изправност на входната и водобойната част, обтекаемите бетонови повърхности и стъпалото на прага или наклонените плоскости при бързотоците, както и своевременно почистване от навлезли предмети, наноси и растителност.
Чл. 74
Чл. 74 от Правилника за правилна и безопасна експлоатация и поддържане на съоръженията от хидромелиоративната инфраструктура установява задължителни изисквания за нормалното функциониране на вододелите. Те включват: 1. Поддържане на затворните органи в постоянна годност за експлоатация; 2. Предприемане на мерки за предотвратяване на затлачване и задръстване на шахтите и подсавачните отвори, както и против изравяния в долните участъци; 3. Измерване на изразходваните водни количества.
Чл. 75
Чл. 75 от Правилника за правилна и безопасна експлоатация и поддържане на съоръженията от хидромелиоративната инфраструктура определя задължителните изисквания за нормално функциониране на тръбни мрежи. Собствениците трябва да съхраняват документация за мрежата, да осигурят съответствие на техническите параметри, да извършват бавно напълване и отваряне на затворни органи, да проверяват изправността на арматурата, да предпазват мрежата от затлачване, да затварят хидранти при преустановяване на водопотреблението и да сигнализират надземните части от мрежата.
Чл. 76
Чл. 76 от Правилника указва, че експлоатацията на сондажни кладенци трябва да се извършва в съответствие с Наредба № 1 за проучването, ползването и опазването на подземните води и съгласно разрешителното за водоползване. В случай, че съоръжението не се използва, то трябва да бъде консервационно затворено, за да се предотврати замърсяване и запушване на отвора.
Чл. 77
Чл. 77 от Правилника за правилна и безопасна експлоатация и поддържане на съоръженията от хидромелиоративната инфраструктура предвижда, че за всяка напоителна система или част от нея се разработват план и мероприятия за експлоатация в извънполивния сезон. Тези мероприятия включват: гарантирано пропускане на речния отток, добро уплътняване на затворните органи, поддържане на предпазните канали, осигуряване на оттичане на повърхностните води, премахване на препятствия по каналите, отваряне на изпускателите и поддържане на непрекъснат надзор върху съоръженията.
Чл. 78, § 1, § 2, § 3, § 4
Правилникът определя мерките за зазимяване на напоителните системи, включително изпразване на канали и защита на арматурата от замръзване. В него се дават определения на термини като "авария", "екстремни условия" и "водоползване", а също така се изисква от собствениците на хидромелиоративна инфраструктура да разработят правила за безопасна работа. Контролът върху изпълнението на правилника се осъществява от Изпълнителната агенция по хидромелиорации.
§1
Този правилник дефинира основни термини, свързани с експлоатацията на хидромелиоративната инфраструктура, включително аварии, екстремни и аварийни условия, воден баланс, водоземни съоръжения и водоползване. Определят се и понятия като мониторинг, напоителни системи, облекчителни съоръжения, регистър, реконструкция, ремонт, техническа експлоатация и хидромелиоративна инфраструктура. Правилникът цели да осигури безопасна и правилна експлоатация на хидромелиоративните съоръжения.
§2
Собствениците или ползвателите на хидромелиоративна инфраструктура са задължени да разработят конкретни правила и инструкции за безопасна и правилна експлоатация на съоръженията, които стопанисват. Тези разпоредби целят осигуряване на безопасността при работа с хидромелиоративните съоръжения.
