ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 30 ОТ 11.04.2006 Г., В СИЛА ОТ 12.07.2006 Г.)
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Държавата и общините носят отговорност за вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, както и от отменени подзаконови актове. Исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 2
Държавата носи отговорност за вреди, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда в следните случаи: неправомерно задържане, нарушаване на права по Конвенцията за защита на правата на човека, обвинение в престъпление при оправдаване, неправомерно налагане на наказание, незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства, разгласяване на разследвания, нарушения на правата на трети лица, и вреди от съдебни актове по Закона за противодействие на корупцията. Исковете за тези вреди се разглеждат по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Чл. 2а
Държавата носи отговорност за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и на длъжностните лица, свързани с изпълнението на правомощията им по Закона за противодействие на корупцията. Отговорността включва и нарушения на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок от органите на съдебната власт.
Чл. 2б
Държавата носи отговорност за вреди, причинени на граждани и юридически лица поради нарушение на правото на разглеждане на дела в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. Исковете се разглеждат по реда на Гражданския процесуален кодекс, като съдът взема предвид различни фактори, включително продължителността на производството и поведението на страните. Предявяването на иск по висящо производство не пречи на последващи искове след приключване на производството.
Чл. 2в
Член 2в от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди урежда реда за разглеждане на искове за вреди, причинени от съществено нарушение на правото на Европейския съюз. Исковете се разглеждат по два основни реда: 1) по Административнопроцесуалния кодекс за вреди, свързани с административните съдилища и Върховния административен съд; 2) по Гражданския процесуален кодекс за всички останали случаи. При искове срещу няколко ответници, ако е включен административен съд или Върховният административен съд, те също се разглеждат по Административнопроцесуалния кодекс. Допълнително, за таксите и разноските се прилагат определени членове от закона.
Чл. 3
Член 3 от закона задължава органа, който е отменил незаконен акт, да разясни на гражданите или представителите на юридически лица как могат да защитят правата си. Това изменение е в сила от 12.07.2006 г. и е допълнено през 2008 г.
Чл. 4
Държавата и общините са задължени да изплатят обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не зависи от вината на длъжностното лице. При предявяване на иск срещу няколко ответници, те отговарят солидарно.
Чл. 5
Чл. 5 от Закона определя условията за дължимост на обезщетение при увреждане. Ако увреждането е причинено по изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи. В случай, че пострадалият е допринесъл виновно за увреждането, размерът на обезщетението се намалява.
Чл. 6
При смърт на увредения, правото на обезщетение за имуществени вреди се наследява, а за неимуществени вреди - само ако е било предявено пред съд от увредения. Наследниците могат да предявят иск за обезщетение, но ответникът има право да се освободи от отговорност, ако докаже, че наследодателят е извършил престъпление.
Чл. 7
Чл. 7 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди определя условията за предявяване на иск за обезщетение. Искът може да се подаде в съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения, срещу органите, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са произтекли вредите. Ако искът е предявен пред съд, който е ответник, делото се изпраща на най-близкия родово компетентен съд. Делата се разглеждат като последна инстанция от Върховния касационен съд или Върховния административен съд.
Чл. 8
Чл. 8 от Закона определя реда за търсене на обезщетение за вреди, причинени при условията на определени членове от закона. Обезщетение може да се иска по този закон, а не по общия ред. Гражданите и юридическите лица могат да предявят иск след изчерпване на административната процедура за обезщетение, ако не е постигнато споразумение. Когато закон или указ предвиждат специален начин на обезщетение, този закон не се прилага.
Чл. 9
Член 9 от Закона определя отговорността на виновните длъжностни лица спрямо държавата и общините за изплатените обезщетения. Отговорността се осъществява по реда на Кодекса на труда или друг закон. Длъжностните лица отговарят пред държавата само когато действията им са признати за престъпление по съдебен ред, като отговорността е в пълен размер.
Чл. 9а
Чл. 9а от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди установява, че за делата по този закон се внася проста държавна такса, чийто размер се определя от тарифата, приета от Министерския съвет. Разноски по делата и разноски по изпълнението не се внасят предварително.
Чл. 10
Чл. 10 от Закона предвижда, че делата по този закон се разглеждат с участието на прокурор. При отхвърляне на иска, ищецът дължи разноските по производството. При уважаване на иска, ответникът дължи разноските и държавната такса, както и възнаграждение за адвокат на ищеца. Ищецът дължи възнаграждение за адвокат на ответника за отхвърлената част от иска, ако е имал такъв. За юридически лица се присъжда възнаграждение за юрисконсулт, в рамките на определени максимални размери.
Чл. 11
Законът регламентира отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на гражданите. Член 11 предвижда, че при прекратяване на досъдебно производство или оправдателна присъда, органите са задължени да оповестят информацията чрез медиите, ако гражданинът или неговите наследници поискат това. Съобщението е задължително, ако медии вече са разгласили случая. В заключителните разпоредби се уточнява, че за неуредените въпроси се прилагат гражданските и трудовите закони, а законът влиза в сила от 1 януари 1989 г.
§ 88
Кодексът влиза в сила от 1 януари 2006 г., с изключение на определени членове и параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". Тези изключения включват чл. 179, ал. 3, чл. 183, ал. 9, и няколко параграфа от преходните и заключителните разпоредби.
§142
Законът влиза в сила три месеца след обнародването му, с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила на по-късни дати. По-специално, разпоредби, свързани с обжалването по съдебен ред, влизат в сила от 1 март 2007 г., параграф 120 влиза в сила от 1 януари 2007 г., а параграф 3 влиза в сила от деня на обнародването на кодекса. Допълнително, в 2008 г. е обнародван Закон за изменение и допълнение на същия закон, който влиза в сила от 30.05.2008 г.
§10
Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник". Съществуват и преходни и заключителни разпоредби, свързани с отнемането в полза на държавата на незаконно придобито имущество, които са обнародвани в "Държавен вестник" и влизат в сила от 19.11.2012 г.
§16
Законът за отговорността на държавата и общините за вреди влиза в сила в 6-месечен срок от обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби касаят изменения и допълнения на съществуващия закон, обнародвани в брой 98 от 2012 година.
§8
Параграф §8 предвижда, че лица, чиито жалби пред Европейския съд по правата на човека са отхвърлени заради неизчерпване на новосъздадените вътрешноправни средства за защита, могат да подават искове за обезщетение по чл. 2б в 6-месечен срок след влизането в сила на закона или уведомление от регистратурата на съда. Тези искове могат да се подават, както за висящи производства, така и за приключили пред националните инстанции.
§9
Параграф §9 предоставя правото на лица, чиито национални досъдебни или съдебни производства са приключили преди влизането в сила на закона, да подадат заявление за обезщетение в срок от 6 месеца след влизането в сила на закона. Това важи само ако не са изтекли повече от 6 месеца от постановяването на окончателния акт.
§6
Параграф §6 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди уточнява, че законът се прилага за искови молби, подадени след влизането му в сила. Неприключилите производства към момента на влизането в сила на закона ще бъдат довършени от съответните съдилища, включително при последващо обжалване.
