ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И ОТСТРАНЯВАНЕ НА ЕКОЛОГИЧНИ ЩЕТИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети, като се основава на принципа "замърсителят плаща" и принципа на устойчиво развитие.
Чл. 2
Законът определя екологичните щети и непосредствената заплаха от тях, правомощията на органите на изпълнителната власт, правата и задълженията на операторите, процедурите за превантивни и оздравителни мерки, имуществената отговорност на операторите и изискванията за сътрудничество с други държави и Европейската комисия.
Чл. 3
Законът се прилага при причинени екологични щети или заплаха за тях, в следните случаи: 1. Когато щетите произтичат от дейности, посочени в приложение № 1; 2. Когато щетите са причинени от дейности извън приложение № 1, ако операторът или трето лице е действал виновно; 3. При замърсяване с дифузен характер, ако е установима причинна връзка между дейността на оператор и щетите.
Чл. 4
Чл. 4 определя екологичните щети, които включват: щети върху защитени видове и местообитания, води и почви. Щетите върху защитените видове и местообитания трябва да причиняват значително отрицателно въздействие на тяхното благоприятно състояние. Щетите върху водите могат да засегнат екологичното, химичното или количественото състояние на повърхностните и подземните води, както и състоянието на морските води. Щетите върху почвите трябва да създават значителен риск за човешкото здраве. Значимостта на въздействието се оценява на база базисното състояние. Минималният размер на разходите за превантивни и оздравителни мерки се определя с наредба на министъра на околната среда и водите.
Чл. 5
Чл. 5 от Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети определя случаи, в които разпоредбите на закона не се прилагат. Тези случаи включват: екологични щети, причинени от военни действия, природни бедствия, дейности за национална сигурност, инциденти, попадащи под международни конвенции, ядрени рискове, дейности, разрешени от Закона за биологичното разнообразие, и щети, настъпили след 30 години от инцидента. Също така не се прилагат разпоредбите за случаи на вреди за здравето, имуществени вреди, щети по международни споразумения, минали екологични щети и щети, свързани с обявено бедствено положение.
Чл. 6
По Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети, компетентни органи са министърът на околната среда и водите, директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ), директорите на басейновите дирекции за управление на водите, както и директорите на националните паркове.
Чл. 7
Чл. 7 определя задълженията на министъра на околната среда и водите или упълномощено от него лице относно предотвратяването и отстраняването на екологични щети. Министърът издава заповеди за мерки, провежда консултации с обществеността, прилага административни мерки, представлява България пред международни институции, осъществява контрол и уведомява други министерства при риск за здравето. Създава и поддържа информационна система за случаи на екологични щети и провежда процедури при заплахи, засягащи повече от една територия или ресурс.
Чл. 8
Директорите на РИОСВ имат задължения при възникване на непосредствена заплаха или причинени екологични щети. Те извършват проверки за установяване на оператора, разглеждат искания от обществеността, провеждат консултации и изготвят предложения за оздравителни мерки. При непосредствена заплаха от отпадъчни води, те уведомяват съответните дирекции и издават заповеди за превантивни мерки.
Чл. 9
Чл. 9 от Закона определя правомощията на директора на басейнова дирекция при възникване на непосредствени заплахи или причинени екологични щети. При такива случаи, директорът предприема действия за предотвратяване и отстраняване на щетите, а също така издава заповед за оздравителни мерки, свързани с настъпилите щети.
Чл. 10
Директорът на национален парк е задължен да предприеме действия за предотвратяване и отстраняване на екологични щети, когато има непосредствена заплаха или вече са причинени щети на територията на парка. Тези действия се основават на предписанията от чл. 8, ал. 1, т. 1 - 6 и чл. 4, ал. 1, т. 1 от закона.
Чл. 11
Чл. 11 от Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети определя задълженията на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС). Той е отговорен за създаването и поддържането на национални бази данни относно защитените видове, състоянието на водните тела и почвите. Информацията трябва да бъде предоставена на Министерството на околната среда и водите, РИОСВ и басейновите дирекции, с изключение на данните за водните тела, които се получават от басейновите дирекции. Допълнителна информация за състоянието на почвените ресурси се предоставя служебно от Министерството на земеделието и храните.
Чл. 12
Областните управители имат следните задължения: 1) подпомагат компетентните органи в установяването на оператора, предизвикал или причинил екологични щети; 2) определят длъжностни лица за проверки на място при непосредствена заплаха или причинени щети; 3) уведомяват кмета на общината за причинените щети; 4) възлагат прилагането на мерки по реда на Закона за обществените поръчки, съобразно заповедите на министъра на околната среда.
Чл. 13
Член 13 от Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети предвижда, че органите на изпълнителната власт са задължени да обменят информация относно случаи, в които има непосредствена заплаха за екологични щети, както и за вече причинени екологични щети.
Чл. 14
Член 14 от закона предвижда, че споровете относно компетентността се решават от министъра на околната среда и водите. Законът също така съдържа разпоредби относно публичния регистър и предоставяне на информация, които не са детайлно описани в предоставения текст.
Чл. 15
Министърът на околната среда и водите е отговорен за създаването и поддържането на публичен регистър на операторите, които извършват дейности по приложение № 1. Регистърът включва информация за наименованието на оператора, извършваните дейности, местоположението на площадките, адрес за кореспонденция, лице за връзка, регионалната инспекция по околната среда и водите и басейновата дирекция за управление на водите, в чийто район се извършва дейността.
Чл. 16
Чл. 16 от Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети задължава органите на изпълнителната власт, които издават лицензи и разрешителни за дейности по приложение № 1, да предоставят информация на министъра на околната среда и водите. Тази информация е необходима за поддържане на публичния регистър и трябва да бъде предоставена в срок от 60 дни след влизането в сила на съответния административен акт.
Чл. 17
Операторите, извършващи дейности по приложение № 1, с изключение на тези с издадени лицензи и разрешителни по чл. 16, ал. 1, са задължени да предоставят информация на министъра на околната среда и водите. Информацията трябва да бъде предоставена в срок от 30 дни след започване на дейността, за поддържане на публичния регистър.
Чл. 18
Операторът е задължен да предостави информация и собствена оценка относно непосредствените заплахи за екологични щети, както и за вече причинени щети, при поискване от компетентния орган.
Чл. 19
Член 19 от Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети предвижда, че съдържанието на публичния регистър, както и редът за предоставяне на информацията, ще бъдат определени с наредба на Министерския съвет.
Чл. 19а
Чл. 19а определя информацията, която се събира и обработва в информационната система относно непосредствените заплахи и причинените екологични щети. Тази информация включва: вид на заплахата, дата на възникване, дейност, причина за щетите, инициатор на процедурата за предотвратяване или отстраняване на щетите, класификационен код на дейността, резултати от съдебни производства, разходи за мерки и други детайли. Информацията се събира от компетентния орган или упълномощено лице и е достъпна онлайн.
Чл. 20
Операторите, чиято дейност създава непосредствена заплаха за екологични щети, трябва незабавно да предприемат превантивни мерки. Ако заплахата продължава, те трябва да информират компетентния орган с подробна информация, включваща данни за оператора, мястото на заплахата, анализи, причини за заплахата, предприети мерки и финансови разчети. Компетентният орган извършва проверка на място в срок от три дни и може да издаде предписание за допълнителни мерки. Заповедта за мерките трябва да съдържа конкретни данни и срокове, а обжалването не спира изпълнението на заповедта.
Чл. 21
Чл. 21 предвижда действия при непосредствена заплаха от екологични щети, когато операторът е неизвестен. Компетентният орган или упълномощено лице трябва да извърши проверка на място в срок от три дни след получаване на информация и да състави констативен протокол. В проверката могат да участват териториалните органи на изпълнителната власт. Освен това, компетентният орган може да предприеме превантивни мерки съвместно с другите органи за предотвратяване на заплахата.
Чл. 22
Чл. 22 от Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети регламентира процедурата, по която компетентният орган или упълномощено лице може да предложи превантивни мерки на министъра на околната среда и водите, когато съществува непосредствена заплаха от екологични щети. Предложението трябва да бъде представено в срок от три дни след съставянето на констативния протокол и да съдържа информация относно мястото, териториалния обхват, вида на щетите, вероятните причини, последствията, предприетите мерки и финансовия разчет.
Чл. 23
Чл. 23 от Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети определя процедурата за издаване на заповед за прилагане на превантивни мерки от министъра на околната среда и водите. Заповедта трябва да бъде издадена в срок от 10 дни след предложение по чл. 22, ал. 2 и да съдържа необходимата информация, включително правни основания, мотиви, мерки и срокове за изпълнение. Заповедта подлежи на обжалване, но обжалването не спира нейното изпълнение. Компетентният орган удостоверява изпълнението на заповедта с констативен протокол.
Чл. 24
Чл. 24 от Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети предвижда действия при не предприемане на превантивни мерки от страна на оператора. В случай, че операторът не предприеме мерки по чл. 20, ал. 1 или не може да покрие разходите, министърът на околната среда и водите може да издаде заповед за прилагане на необходимите мерки. Също така, ако операторът не предприеме мерки по чл. 20, ал. 6, т. 4, министърът определя областния управител, който ще отговаря за прилагането на превантивните мерки.
Чл. 25
Чл. 25 от Закона задължава компетентния орган или упълномощено лице да уведомят писмено директора на регионалната здравна инспекция в срок до 5 дни при съмнение за риск за човешкото здраве от екологични щети. Уведомлението трябва да съдържа информация за мястото и вида на заплахата, вероятните причини, предприетите превантивни мерки и други свързани обстоятелства.
Чл. 26
Чл. 26 от Закона задължава операторите да информират компетентния орган незабавно при настъпване на екологични щети и да предприемат мерки за контрол и премахване на замърсители. Операторът трябва да предостави информация за щетите, включително данни за оператора, мястото и вида на щетите, причините и последствията, както и приложените мерки. В срок от 10 дни операторът предлага необходимите оздравителни мерки и финансов разчет за тяхното изпълнение.
Чл. 27
Член 27 от Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети предвижда, че в срок от три дни след получаване на информация за причинени екологични щети, компетентният орган или упълномощено лице извършва проверка на място и съставя констативен протокол. При необходимост, органът може да издаде задължително предписание на оператора за предприемане на мерки за контрол и отстраняване на замърсители, за да се предотвратят последващи щети и отрицателни въздействия върху човешкото здраве.
Чл. 28
Чл. 28 регламентира правомощията на компетентния орган преди определяне на оздравителни мерки. Той може да извършва проверки на място, да дава задължителни предписания и да изисква допълнителна информация от оператора в срок от 10 дни. Освен това, компетентният орган може да поиска съдействие от други централни и териториални органи на изпълнителната власт за определяне на мерките.
Чл. 29
Член 29 от закона определя процеса за издаване на заповед за оздравителни мерки от компетентния орган след получаване на предложение. В срок от 30 дни органът трябва да определи мерките, да уведоми областния управител и да публикува проекта на заповедта, като покани обществеността да представи становища в срок от 14 дни. След консултации с оператора, органът издава окончателната заповед в срок от 7 дни. Заповедта съдържа информация за оператора, мерките и сроковете за изпълнение, както и информация за обжалване. Обжалването не спира изпълнението на заповедта.
Чл. 30
Чл. 30 от Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети определя процеса за изготвяне на доклад за оздравителни мерки при екологични щети. В срок от 14 дни след получаване на предложение, компетентният орган определя срок от 6 месеца за оператора да изготви доклада, който трябва да включва информация за вид и причини за щетите, оценка на въздействието, предлагани мерки и финансови разчети. Операторът е отговорен за предоставянето на необходимата информация, а органите на изпълнителната власт са задължени да предоставят данни на оператора.
Чл. 31
Чл. 31 от Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети регламентира процедурата, която следва да бъде спазвана от компетентния орган след получаване на доклада по чл. 30. В срок от 14 дни органът оценява информацията и определя оздравителни мерки, а при пропуски връща доклада за допълване. След изтичане на сроковете, органът уведомява областния управител и обявява проекта на заповед на интернет страницата си, като кани обществеността да представи препоръки в срок от 14 дни. Областният управител уведомява кмета на съответната община.
Чл. 32
Чл. 32 от Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети регламентира процедурата за издаване на заповед за оздравителни мерки. Компетентният орган провежда консултации с оператора, издава заповед в срок от 30 дни след изтичане на 14-дневния срок, и я връчва на оператора в срок от три дни. Заповедта може да бъде обжалвана, но обжалването не спира нейното изпълнение. Компетентният орган удостоверява изпълнението на заповедта с констативен протокол.
Чл. 33
Член 33 от закона определя процедурите, които трябва да се следват при настъпване на екологични щети, когато операторът е неизвестен. Компетентният орган предприема незабавни мерки и извършва проверка на място в срок от три дни. След проверката се съставя констативен протокол, а в срок от 30 дни се предлагат оздравителни мерки на министъра на околната среда. Министърът уведомява обществеността и кмета на общината, а предложенията от обществеността се вземат предвид при подготовката на заповедта за оздравителни мерки. Заповедта съдържа детайлна информация за мерките, сроковете и правните основания. Обжалването на заповедта не спира нейното изпълнение.
Чл. 34
Чл. 34 от Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети регламентира процедурата, която се предприема, когато операторът е неизвестен и е необходимо да се определят оздравителни мерки. Министърът на околната среда и водите открива процедура за изготвяне на доклад за оздравителни мерки, който се възлага на експерти с опит в опазването на околната среда. Докладът трябва да бъде представен в срок до 6 месеца, след което министърът оценява информацията и определя оздравителните мерки. Проектът на заповед за мерките се обявява публично, и обществеността може да представя становища. Заповедта подлежи на обжалване, но обжалването не спира нейното изпълнение.
Чл. 35
Чл. 35 от Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети определя действията, които министърът на околната среда и водите или оправомощено от него лице може да предприеме в случаи на причинени екологични щети. Когато операторът не изпълни задълженията си, министърът има правомощия да действа по реда на чл. 33 и 34. Това включва случаи, в които операторът не е в състояние да покрие разходите или не е изпълнил задълженията, предвидени в заповеди от закона.
Чл. 35а
Компетентният орган или оправомощено лице е задължено да уведоми писмено директора на регионалната здравна инспекция при съмнение за риск за човешкото здраве от екологични щети. Уведомлението трябва да бъде изпратено в срок от 5 дни и да съдържа информация за мястото и вида на щетите, вероятните причини, предприетите оздравителни мерки и други свързани факти.
Чл. 36
Чл. 36 от Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети регламентира процедурата за установяване на оператор в случай на екологични щети. Операторът се счита за неизвестен до издаването на констативен протокол от компетентния орган. В срок от 14 дни от установяването, министърът на околната среда издава заповед с данни за оператора, основания за заповедта, оздравителни мерки и срокове за тяхното изпълнение. Заповедта трябва да бъде връчена на оператора и публикувана на интернет страницата на Министерството. Заповедите подлежат на обжалване, а при наличие на няколко щети, компетентният орган определя последователността на мерките в зависимост от тяхната значимост и риск за здравето.
Чл. 37
Разходите за превантивни и оздравителни мерки, свързани с екологични щети, са за сметка на операторите, чиято дейност е довела до заплаха или причиняване на щети. Изключения от това правило са предвидени, когато операторът докаже, че щетите са причинени от трето лице или в резултат на задължително предписание от орган на изпълнителната власт. В тези случаи операторите могат да поискат възстановяване на направените разходи.
Чл. 38
Чл. 38 от Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети определя, че когато повече от един оператор причинява непосредствена заплаха или екологични щети, те отговарят солидарно за разходите по чл. 37, ал. 1. Законът не ограничава регресните претенции между операторите, нито други гражданскоправни искове. При последователни оператори, отговорността за щетите носи последният оператор, който може да предяви регресен иск срещу предишните оператори.
Чл. 39
Чл. 39 от Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети регламентира задълженията на операторите по отношение на разходите за превантивни и оздравителни мерки. Операторите, които не спазват заповедите и са неизвестни при определяне на мерките, са длъжни да възстановят направените разходи от органа на изпълнителната власт. Правото на удовлетворение на органа е с предпочитание пред определени вземания по Закона за задълженията и договорите и Търговския закон. Давността за тези вземания започва да тече от завършването на мерките или от идентифицирането на отговорния оператор, в зависимост от това кое събитие настъпи по-късно.
Чл. 40
Член 40 от Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети определя, че дължимите суми по член 39, алинея 1 се внасят в бюджета на органа на изпълнителната власт, който е извършил разходите по член 37, алинея 1. Осъществяването на дейностите от органите на изпълнителната власт се финансира от държавния бюджет, а средствата за това се осигуряват чрез закона за държавния бюджет за съответната година, като се предвиждат средства за Министерството на околната среда и водите и Министерския съвет.
Чл. 41
Чл. 41 от Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети регламентира публичните вземания на органа на изпълнителната власт за разходи, свързани с превантивни и оздравителни мерки. Тези вземания се събират принудително, като процедурата може да бъде осъществена по реда на Данъчно-осигурителния или Гражданския процесуален кодекс. В срок от 14 дни след издаването на констативния протокол, областният управител трябва да представи документи в Министерството на околната среда и водите, удостоверяващи изпълнението на заповедта. Министърът на околната среда и водите издава акт за установяване на публично държавно вземане, който включва покана за доброволно изпълнение.
Чл. 42
Член 42 от Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети предвижда, че органът на изпълнителната власт има правото да реши да не възстановява изразходените средства, ако разходите за възстановяване надвишават сумата, която би била възстановена.
Чл. 43
Операторите, извършващи дейности по приложение № 1, са задължени да осигурят финансово изпълнението на превантивни и оздравителни мерки чрез застрахователна полица, банкова гаранция, ипотека или залог. Застрахователната полица трябва да бъде представена в Министерството на околната среда и водите в 7-дневен срок след сключването на договора, с минимален размер на застрахователната сума от 50 000 лв. В случай на непосредствена заплаха или причинена екологична щета, операторът, който не е сключил застраховка, трябва да представи обезпечение, а ако застраховката не покрива необходимите разходи, също трябва да представи допълнителни обезпечения.
Чл. 43а
Чл. 43а от Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети определя задълженията на операторите или третите лица за финансово осигуряване на оздравителни мерки. Те трябва да предоставят обезпечение чрез банкова гаранция, ипотека или залог. Обезпечението трябва да бъде представено в Министерството на околната среда и водите в срок от 7 дни след съобщаване на съответните заповеди. Банковата гаранция се учредява за срока, указан в заповедите.
Чл. 43б
Операторите, отговорни за предотвратяване и отстраняване на екологични щети, трябва да осигурят финансово изпълнението на превантивни и оздравителни мерки. Това може да стане чрез банкова гаранция, ипотека или залог. Обезпечението трябва да бъде представено в Министерството на околната среда и водите в срок от 7 дни след съобщаване на съответните заповеди. Банковата гаранция се учредява за срока, посочен в заповедите.
Чл. 44
Чл. 44 от Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети определя сроковете и условията за представяне на обезпечения. Обезпечението, посочено в чл. 43, ал. 1, т. 2 - 4, трябва да бъде предоставено в 7-дневен срок след получаване на съобщения за заповеди по чл. 20, ал. 5, чл. 29, ал. 6 и чл. 32, ал. 2. Банковата гаранция, която е част от обезпечението, се учредява за срока, указан в съответните заповеди.
Чл. 45
Чл. 45 от Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети установява, че обезпеченията по чл. 43, ал. 1, т. 2 - 4 се реализират от Министерството на околната среда и водите при неизпълнение, забавено или лошо изпълнение на превантивните и оздравителните мерки, както и при неплатежоспособност на оператора. В случай на настъпване на тези обстоятелства, Министерството има право да иска изплащане на застрахователното обезщетение.
Чл. 46
Чл. 46 регламентира освобождаването на банковата гаранция и заличаването на ипотеката или залога в срок от 10 дни след окончателното приемане на мерките. Ако обезпеченията не бъдат освободени или заличени в този срок, операторът има право да предприеме действия за тяхното освобождаване.
Чл. 47
Чл. 47 от Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети предвижда, че всяко физическо или юридическо лице, което е засегнато или може да бъде засегнато от екологични щети, може да поиска от компетентен орган да започне процедура за оздравителни мерки. Неправителствените природозащитни организации не трябва да доказват интерес. Заявлението трябва да съдържа информация за адрес, причинени щети, данни за оператора, причини за щетите и препоръки за мерки. Компетентният орган разглежда искането в 7-дневен срок и може да поиска допълнителна информация. При непредоставяне на информацията в срок, искането остава без разглеждане.
Чл. 48
Чл. 48 от Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети описва процедурата, която компетентният орган следва при получаване на заявление за екологични щети. В срок от 14 дни след получаване на достатъчна информация, органът извършва проверка на място. Ако се установи екологична щета и операторът е известен, му се предоставя 14-дневен срок да представи становище. При неизвестен оператор или след изтичането на срока, органът предприема мерки за определяне на оздравителни действия или издава заповед за отказ на такива мерки, която се публикува онлайн. Лицето, подало заявлението, и операторът се уведомяват писмено за действията. Заповедта за отказ може да бъде обжалвана.
Чл. 49
Чл. 49 от Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети определя задълженията на компетентния орган при заплаха или причинени екологични щети на територията на България, които могат да засегнат други държави. При такива случаи, органът уведомява министъра на околната среда и водите и предоставя необходимата информация. Ако засегнатите държави са членки на ЕС, министърът уведомява незабавно тези държави и предоставя допълнителна информация при поискване. Също така, той представлява България при искания за възстановяване на разходи, направени от компетентните органи на засегнатата държава.
Чл. 50
Чл. 50 от Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети определя действията на министъра на околната среда и водите или упълномощено от него лице при заплаха или причинени екологични щети от дейности на територията на друга държава - членка на ЕС. Министърът може да изисква информация от компетентния орган на тази държава, да изпраща становища и препоръки, да разпорежда мерки на територията на България и да предприема действия за възстановяване на разходи, свързани с мерките.
Чл. 51
Чл. 51 от Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети предвижда задължение на министъра на околната среда и водите или упълномощено лице да информира Европейската комисия при установяване на непосредствена заплаха или причинени екологични щети от дейности на територията на друга държава членка на ЕС. Информацията включва местоположение, вид на щетите, причини, предполагаеми последствия, предприети мерки и други свързани факти.
Чл. 52
Чл. 52 регламентира действията при непосредствена заплаха или причинени екологични щети, които засягат или могат да засегнат държава извън ЕС. Ако има сключен договор между България и съответната държава, се прилагат предвидените в него процедури. При липса на такъв договор, министърът на околната среда и водите, в съгласие с министъра на външните работи, може да предприеме действия, предвидени в чл. 49, ал. 2.
Чл. 53
Чл. 53 от Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети установява, че в случай на заплаха или причинени щети на околната среда в България от дейности, извършвани в държава извън ЕС, се прилагат процедурите на закона, освен ако в международен договор не е предвидено друго.
Чл. 54
Чл. 54 от Закона определя, че компетентен орган за случаите, посочени в чл. 52 и 53, е министърът на околната среда и водите, освен ако в международния договор не е указано друго. Настоящият текст е част от разпоредбите, свързани с докладването до Европейската комисия, което е изменено с ДВ, бр. 96 от 2020 г.
Чл. 55
Чл. 55 от Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети определя задълженията на министъра на околната среда и водите или оправомощено от него лице за предоставяне на информация на Европейската комисия при настъпване на екологични щети. Тази информация включва вид на щетата, дата на възникване, описание на дейността и друга релевантна информация. Информацията се събира и обработва в специална информационна система.
Чл. 56
Чл. 56 от Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети определя отговорностите на министъра на околната среда и водите, както и на директорите на различни институции за осъществяване на контрол върху мерките за предотвратяване и отстраняване на екологични щети. Контролът включва проверка на изпълнението на превантивни и оздравителни мерки, предоставяне на информация и изготвяне на доклади от операторите. Освен това, при заплаха или причинени щети, физическите и юридическите лица са длъжни да осигурят достъп на органите за извършване на проверки и да съдействат в събирането на необходимата информация.
Чл. 57
Член 57 от Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети описва механизмите за контрол, който включва проверки на място и по документи, наблюдения и измервания. Контролът дава достъп до данни от мониторинга на обекта, информация за производствената дейност и имоти, свързани с контролираните съоръжения. Длъжностни лица съставят констативни протоколи, в които се отразяват установените факти и обстоятелства, както и задължителни предписания за отстраняване на нарушенията.
Чл. 58
Чл. 58 от Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети определя правомощията на министъра на околната среда и водите, директорите на РИОСВ, басейновите дирекции и националните паркове да налагат принудителни административни мерки при непосредствена заплаха или причинени екологични щети. Освен това, за неизпълнение на задълженията по закона, компетентните органи могат да издават заповеди и да налагат административни наказания.
Чл. 59
Чл. 59 от Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети предвижда принудителни административни мерки, включително спиране на дейността на операторите, достъпа до територии и налагане на забрани за ползване на водите. Мерките се прилагат от министъра на околната среда и водите, директорите на РИОСВ и други упълномощени лица, които издават мотивирани заповеди. В случай на екологични щети върху води, компетентният орган може да прекрати водовземането.
Чл. 60
Чл. 60 от Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети регламентира прилагането на принудителни административни мерки. Тези мерки се извършват с мотивирана заповед на компетентния орган, която определя вида и начина на прилагане на мярката. Заповедта се връчва на заинтересованото лице и може да бъде обжалвана, но обжалването не спира изпълнението на заповедта.
Чл. 61
Законът предвижда санкции за оператори, които не предоставят поискана информация на компетентни органи. За непредоставяне в срок на информация, глобата е между 1000 и 3000 лв. За непредоставяне на информация по определени членове, глобата е между 2000 и 6000 лв. Оператори, които предоставят невярна информация, също подлежат на санкции от 2000 до 6000 лв. При повторно нарушение, глобите се удвояват.
Чл. 62
Операторите, които не предприемат незабавно мерките, предвидени в чл. 20 и чл. 26, ал. 1, подлежат на наказание с глоба или имуществена санкция, която варира от 10 000 до 30 000 лв.
Чл. 63
Оператори, които не представят доклад по чл. 30 в определения срок, подлежат на глоба или имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв. Експерти, които не представят доклад по чл. 34, ал. 1 в определения срок, също подлежат на глоба, която варира от 500 до 1500 лв.
Чл. 64
Според чл. 64 от Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети, оператор, който не изпълни предписание от компетентния орган, подлежи на наказание. Наказанието може да бъде глоба или имуществена санкция, която варира от 5000 до 15 000 лв.
Чл. 65
Операторите, които не спазват заповедите за предотвратяване и отстраняване на екологични щети, подлежат на наказание под формата на глоба или имуществена санкция. Размерът на санкцията е двойният размер на разходите, необходими за предприемане на превантивни или оздравителни мерки.
Чл. 66
Операторите, които не спазват задълженията си за предотвратяване и отстраняване на екологични щети, ще бъдат наказвани с глоба или имуществена санкция. Размерът на санкцията варира от 10 000 до 30 000 лв.
Чл. 67
Длъжностно лице, което не допуска контролен орган на територията на проверяван обект, подлежи на глоба от 2000 до 6000 лв. В същото време, операторът (юридическо лице или едноличен търговец) също носи отговорност и може да бъде наказан с имуществена санкция от 5000 до 15 000 лв.
Чл. 68
Член 68 от Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети предвижда наказания за нарушения, които не са престъпления. Виновното длъжностно лице може да бъде глобено с 1000 до 3000 лв., а операторите също подлежат на глоба или имуществена санкция в същия размер. При повторно нарушение глобата или санкцията се удвоява.
Чл. 69
Чл. 69 от Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети определя, че актовете за установяване на административни нарушения се съставят от определени длъжностни лица. Тези лица са оправомощени от министъра на околната среда и водите, директорите на Регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ), директорите на басейновите дирекции и директорите на националните паркове.
Чл. 70
Наказателните постановления, свързани с екологични щети, се издават от министъра на околната среда и водите или от упълномощени длъжностни лица, включително директорите на Регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ), басейновите дирекции и националните паркове. Процедурата се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Чл. 71 и Допълнителни разпоредби § 1
Законът регламентира отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети, като глобите и имуществените санкции постъпват в бюджета на Министерството на околната среда и водите. Определя се понятието "базисно състояние" на природните ресурси и услуги, както и условията за възстановяване на щетите. Законът въвежда изискванията на Директива 2004/35/ЕО и предвижда мерки за прилагане на Регламент (ЕС) 2019/1010. Операторите, извършващи дейности, трябва да предоставят информация в срок, установен от наредбите. Разпоредбите не се прилагат за щети, причинени преди влизането в сила на закона.
§1
Тези разпоредби дефинират ключови термини, свързани с екологичните щети и отговорността за тях. Включват понятия като "базисно състояние", "възстановяване", "екологично състояние на води", "екологични щети", "оператор" и др. Всеки термин е дефиниран с оглед на съответните закони и наредби, като Закон за биологичното разнообразие и Закон за водите. Основната цел е да се установят ясни критерии и отговорности при предотвратяване и отстраняване на екологични щети.
§2а
Параграф §2а от Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети, въведен с ДВ, бр. 96 от 2020 г., предвижда мерки за прилагане на Регламент (ЕС) 2019/1010, свързан с докладването в законодателството за околната среда. Този регламент изменя и допълва редица предходни регламенти и директиви на Европейския парламент и на Съвета, които се отнасят до екологичните изисквания и задължения.
§3
Министърът на околната среда и водите е задължен да издаде наредба, свързана с чл. 4, ал. 3, в срок от три месеца след влизането в сила на закона. Също така, Министерският съвет трябва да приеме наредба по чл. 19 в срок от шест месеца след влизането в сила на закона.
§ 4
Операторите, които осъществяват дейности по приложение № 1 и съответните органи, трябва да предоставят информацията, указана в наредбата по чл. 19, в срок от два месеца след влизането на закона в сила.
§6
Разпоредбите на Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети не се прилагат за екологични щети, причинени преди влизането в сила на закона, както и за щети, причинени след влизането в сила на закона, когато те са резултат от конкретна дейност, приключила преди тази дата.
§7
Параграф §7 от закона предвижда, че информацията по чл. 55, ал. 1 трябва да се предоставя на Европейската комисия до 30 април 2022 г. и на всеки 5 години след това. Законът е приет от 40-то Народно събрание на 16 април 2008 г. и е официално подпечатан.
§ 68
Законът влиза в сила от 1 май 2009 г., с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от обнародването му в "Държавен вестник" и на други, които влизат в сила от 1 януари 2010 г. Конкретно, параграфи 65, 66 и 67 влизат в сила веднага, докато параграфи 2-10, 12, 13-22 и 24-64 имат различни дати на влизане в сила.
§46
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби се отнасят и за Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето, който е обнародван в Държавен вестник, брой 98 от 2010 г. и влиза в сила от 01.01.2011 г.
§ 121
Законът влиза в сила от 1 януари 2011 г., с изключение на определени параграфи, които влизат в сила в различни дати: някои от деня на обнародването, други от 1 март 2011 г. и 1 юли 2011 г. Последен параграф, влизащ в сила на 30 септември 2011 г. Заключителните разпоредби касаят Закона за съхранение на въглероден диоксид в земните недра, обнародван през 2012 г.
§6
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби се отнасят към Закона за управление на отпадъците, който е обнародван в Държавен вестник, брой 53 от 2012 г. и влиза в сила от 13.07.2012 г.
§35
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби. Член 10, ал. 3 и 6, чл. 11, ал. 1, чл. 19, ал. 5, чл. 38, ал. 4 и чл. 39, ал. 3 ще влязат в сила две години след влизането в сила на закона. Член 33, ал. 4 и чл. 34 влизат в сила от 1 януари 2013 г., а член 49, ал. 8 влиза в сила от 1 януари 2015 г.
§34
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби касаят изменения и допълнения на Закона за чистотата на атмосферния въздух, обнародван в Държавен вестник, брой 101 от 2015 г., и влиза в сила от 22.12.2015 г.
§36
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила на по-късен етап. Параграф 8 относно чл. 17в, ал. 3, 4, 5 и 6 влиза в сила от 1 януари 2017 г., а параграф 20 относно чл. 34и, ал. 7 влиза в сила от 1 януари 2018 г. Заключителните разпоредби са свързани с измененията в Закона за българската агенция по безопасност на храните, обнародвани на 18.07.2017 г.
§76
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". В допълнение, към закона за изменение и допълнение на закона за подпомагане на земеделските производители, който е обнародван в брой 102 от 2022 г. и влиза в сила от 01.01.2023 г., съществуват специфични преходни и заключителни разпоредби.
§106
Законът влиза в сила от 1 януари 2023 г., с изключение на чл. 33а, ал. 2, който влиза в сила от 1 март 2023 г. Приложенията към закона определят дейности, за които е необходимо издаване на разрешителни и оценка на щетите върху околната среда. Включват се критерии за оценка на значимостта на щетите, мерки за отстраняване и възстановяване на екологични щети, както и релевантни международни конвенции и директиви от Европейското законодателство.
