ПРАВИЛНИК ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ДЕЙНОСТТА НА НАЦИОНАЛНИЯ ИНСТИТУТ НА ПРАВОСЪДИЕТО И НА НЕГОВАТА АДМИНИСТРАЦИЯ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 65 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 23.08.2011 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 33 ОТ 2018 Г.)
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Правилникът определя начина на работа и организацията на дейността на Националния институт на правосъдието. Той е изменен с ДВ, бр. 65 от 2011 г., и влиза в сила от 23.08.2011 г. Последно изменение е направено с ДВ, бр. 33 от 2018 г.
Чл. 2
Националният институт на правосъдието е юридическо лице, което се намира в София. Той е второстепенен разпоредител с бюджет, свързан с Висшия съдебен съвет. Правилникът е изменян през 2011 и 2018 година.
Чл. 3
Националният институт на правосъдието притежава административна, финансова и оперативна самостоятелност при осъществяване на своята дейност. Тази разпоредба е изменена с ДВ, бр. 65 от 2011 г. и влиза в сила от 23.08.2011 г.
Чл. 4
Националният институт на правосъдието осъществява тясно сътрудничество с различни институции, включително Висшия съдебен съвет, Инспектората към него, Министерството на правосъдието, съдилищата, прокуратурите, следствените служби, както и с национални и международни партньори.
Чл. 5
Националният институт на правосъдието се управлява и представлява от директор. Правилникът е изменян и влязъл в сила от 23.08.2011 г., с последни изменения от 2018 г. Основната цел на института е свързана с подобряване на правосъдната система в България.
Чл. 6
Националният институт на правосъдието има за основна цел подобряване на ефективността на правораздаването. Това се постига чрез качествено професионално обучение и повишаване на квалификацията, както и чрез събиране, обработване и разпространяване на информация, необходима за обучението.
Чл. 7
Националният институт на правосъдието осъществява задължително обучение на кандидатите за младши съдия, прокурор и следовател, както и въвеждащо обучение за новоназначени съдии и прокурори. Институтът поддържа и повишава квалификацията на различни служители в съдебната система, предлага обучение по правна терминология, действа като Европейски документационен център, организира електронно обучение и проучва нуждите от обучение. Освен това, институтът изследва съдебната практика, разпространява добри практики, публикува материали, участва в международни мрежи и поддържа връзки с различни институции и организации.
Чл. 8
Националният институт на правосъдието се ръководи от управителен съвет, състоящ се от петима представители на Висшия съдебен съвет и двама представители на Министерството на правосъдието. Председателят на Върховния касационен съд е председател на управителния съвет, а членовете по право включват председателите на Върховния касационен и административен съд, както и главния прокурор. Останалите двама представители на Висшия съдебен съвет се избират от пленума, а министърът на правосъдието е член по право и определя другия член от квотата на министерството.
Чл. 9
Членовете на управителния съвет на Националния институт на правосъдието трябва да бъдат юристи с високи професионални и нравствени качества, както и практически опит в правната сфера. Необходимо е да имат опит като съдия, прокурор, следовател, адвокат, преподавател или научен сътрудник в правни науки. Освен това, те не трябва да са били осъждани за умишлено престъпление или лишавани от правото да заемат определена длъжност по съдебен ред.
Чл. 10
Чл. 10 от Правилника за организацията на дейността на Националния институт на правосъдието определя условията за освобождаване на изборен член на управителния съвет. Членът може да бъде освободен при подаване на оставка, трайна невъзможност за изпълнение на задълженията за повече от 6 месеца, освобождаване от Висшия съдебен съвет или при тежко нарушение на задълженията. Освобождаването става с мотивирана заповед на министъра на правосъдието или с решение на пленума на Висшия съдебен съвет. Нов член трябва да бъде избран в срок от един месец.
Чл. 11
Управителният съвет на Националния институт на правосъдието (НИП) има редица отговорности, включително избор и освобождаване на директора и заместник-директорите, приемане на учебни програми за обучение на младши съдии, прокурори и следователи, одобряване на бюджета на НИП, приемане на вътрешни правила, одобряване на състава на Програмния съвет и определяне на числеността на служителите. Съветът също така приема тригодишен и годишен план за дейността на НИП, организира участието в Европейската мрежа за съдебно обучение, одобрява преподаватели и взема решения по други въпроси, свързани с функционирането на института.
Чл. 12
Член 12 от Правилника определя реда за провеждане на заседанията на управителния съвет на Националния институт на правосъдието. Управителният съвет провежда заседания на всеки два месеца, като поканите за заседанията трябва да бъдат изпратени поне 5 дни предварително. В поканата се посочват времето, мястото и дневният ред, а също така се предоставят писмени материали по темите. В случай на неотложни проблеми, заседания могат да бъдат свиквани в по-кратки срокове и по бърз начин, като членовете трябва да бъдат уведомени за конкретния проблем. Председателят е задължен да свика заседание по искане на член или директора на института, а при невъзможност, заседанието се свиква от директора.
Чл. 13
Заседанието на управителния съвет е законно при присъствие на минимум четирима от членовете. Присъстващ член може да представлява само един отсъстващ, като упълномощаването е писмено и важи само за конкретното заседание и предварително оповестения дневен ред.
Чл. 14
Чл. 14 определя реда за провеждане на заседанията на управителния съвет на Националния институт на правосъдието. Заседанието се ръководи от председателя или упълномощен от него член. При липса на упълномощаване, заседанието ръководи най-възрастният присъстващ член. Решения по определени въпроси не могат да се приемат, ако не са включени в предварително обявения дневен ред. Воденето на протокол е задължително, който се подписва от ръководителя и лицето, водещо протокола. Може да се извършва звуко- или видеозапис по време на заседанието.
Чл. 15
Чл. 15 определя правилата за провеждане на заседанията на управителния съвет на Националния институт на правосъдието. Заседанията са открити за участие на директора, заместник-директорите и главния секретар без право на глас. Други лица могат да присъстват с одобрение на управителния съвет. Управителният съвет може да провежда и закрити заседания за разглеждане на поверителни въпроси, в които право на присъствие имат директорът и заместник-директорите, освен ако не е решено друго.
Чл. 16
Чл. 16 определя начина на вземане на решения от управителния съвет на Националния институт на правосъдието. Решенията се приемат с мнозинство повече от половината от членовете на съвета, с изключение на определени случаи, при които е необходимо мнозинство от 2/3. Гласуването е явно, освен ако не бъде решено да бъде тайно.
Чл. 17
Членовете на управителния съвет на Националния институт на правосъдието не получават възнаграждение за участието си в заседанията, съгласно чл. 17 от правилника. Тази разпоредба е изменяна и допълнена с изменения в ДВ, бр. 65 от 2011 г. и ДВ, бр. 79 от 2014 г.
Чл. 18
Националният институт на правосъдието се управлява от директор, подпомаган от двама заместник-директори. За тези длъжности могат да бъдат избирани лица с висше юридическо образование и правоспособност, които притежават високи професионални и нравствени качества, имат практически опит в съдебната система и отговарят на изискванията за стаж по Закона за съдебната власт. Лицата не трябва да са осъждани за умишлени престъпления с наложени наказания, свързани с лишаване от свобода или от право да заемат определени длъжности.
Чл. 19
Директорът на Националния институт на правосъдието се избира от управителния съвет с мнозинство от две трети за срок от пет години, с възможност за втори мандат след оценка. Управителният съвет определя правилата за избор, спазвайки принципите на прозрачност и равен достъп. Директорът може да бъде освободен при подаване на оставка, трайна невъзможност за изпълнение на задълженията, осъждане за умишлено престъпление, или за тежки нарушения на закона. Заместник-директорите се избират и освобождават по предложение на директора за срока на неговия мандат, а управителният съвет определя техните рангове.
Чл. 20
Директорът на Националния институт на правосъдието ръководи изпълнението на решенията на управителния съвет и организира дейността на института. Той представя за одобрение учебни програми, годишен бюджет, вътрешни правила и отчети. Директорът назначава и освобождава служителите, управлява имуществото и участва в гражданския оборот от името на института. Има право да делегира част от правомощията си на заместник-директорите и главния секретар. В отсъствие на директора, неговите функции се изпълняват от назначен заместник-директор.
Чл. 21
Директорът на Националния институт на правосъдието получава основно месечно възнаграждение, равно на това на съдия във Върховния касационен съд. Заместник-директорите получават възнаграждение, равно на това на съдия в апелативен съд. Ако директорът е назначен от съдия, прокурор или следовател, той запазва по-високото си предишно възнаграждение, ако е по-високо от определеното за него по ал. 1.
Чл. 22
Член 22 от Правилника за организацията на дейността на Националния институт на правосъдието е отменен с измененията, публикувани в Държавен вестник, брой 33 от 2018 година. Следваща глава, свързана с организационната структура, е посочена, но не е представена в текущия текст.
Чл. 23
Чл. 23 от Правилника за организацията на Националния институт на правосъдието описва задълженията на главния секретар на института. Той отговаря за административното ръководство, осигурява връзката между директора и администрацията, организира заседания, разпределя задачи, контролира изпълнението на задълженията, управлява човешките ресурси и финансовата дейност, следи за документооборота и осигурява прозрачност на дейността. При отсъствие на главния секретар, директорът определя заместник.
Чл. 24
Дейността на Националния институт на правосъдието е организирана в две основни направления: специализирана и обща администрация. Специализираната администрация включва звената, които отговарят за учебната дейност, докато общата администрация осигурява административната, финансовата и техническата подкрепа. Въведен е финансов контрольор, който е пряко подчинен на директора и осъществява предварителен контрол за законосъобразност, включително контрол при поемане на задължения и извършване на разходи, оценка на законосъобразността на решения и действия, както и изграждане и актуализиране на системи за финансово управление и контрол.
Чл. 25
Чл. 25 от Правилника за организацията на дейността на Националния институт на правосъдието определя, че наименованията, видът и броят на структурните звена в администрацията, техните функции и числеността на персонала се определят от управителния съвет по предложение на директора на института. Тази разпоредба е изменяна и актуализирана с изменения в ДВ, бр. 65 от 2011 г. и ДВ, бр. 33 от 2018 г.
Чл. 26
Служителите в Националния институт на правосъдието са съдебни служители, назначавани по трудово правоотношение в съответствие с изискванията на Закона за съдебната власт. Назначаването се извършва при спазване на принципите на прозрачност, публичност и равен достъп. Длъжностите на служителите се включват в класификатора, предложен от управителния съвет и одобрен от Висшия съдебен съвет. За служителите се прилагат и специфични разпоредби от Закона за съдебната власт.
Чл. 27
Служителите в Националния институт на правосъдието са задължени да изпълняват своите задължения добросъвестно и точно, съобразно длъжностната характеристика. Те трябва да работят извън работното време при необходимост, да пазят служебна тайна и да се държат по начин, който не уронва престижа на съдебната власт.
Чл. 28
Член 28 от Правилника определя правото и задължението на различни правосъдни служители да придобиват, поддържат и повишават квалификацията си, което е гарантирано от закона. Участието им в обучителни дейности на Националния институт на правосъдието е част от служебните им задължения, а разходите за тях се покриват от бюджета на института и други източници. Институтът също така може да осъществява обучителни дейности за други лица, когато това е предвидено в закон или правителствен акт. Участниците в обучението се командироват от административните ръководители.
Чл. 29
Чл. 29 от Правилника регламентира процеса по приемане на учебни програми за задължително първоначално обучение на кандидатите за младши съдии, прокурори и следователи. Тези програми се одобряват от управителния съвет на института по предложение на директора след съгласуване с пленума на Висшия съдебен съвет. Втората част на члена се отнася до програмите за повишаване на квалификацията на различни съдебни служители, които трябва да бъдат съгласувани с министъра на правосъдието.
Чл. 30
Член 30 от Правилника определя, че учебните курсове и програми, които са задължителни по Закона за съдебната власт или по решение на Висшия съдебен съвет, се финансират от бюджета на Националния институт на правосъдието, както и от проекти и програми. Вторият параграф от член 30 е отменен.
Чл. 31
Националният институт на правосъдието поддържа база данни за участието на лица в обучителни дейности, предоставя информация на Висшия съдебен съвет и издава удостоверения за участие в обучителни дейности.
Чл. 32
Участниците в обучителните дейности на Националния институт на правосъдието имат право на: 1. ефективно обучение за поддържане и разширяване на знанията и уменията, необходими за изпълнение на задълженията; 2. оценяване по еднообразни критерии и информираност за резултатите от оценката; 3. ползване на услугите, помещенията и оборудването на института; 4. отправяне на предложения и жалби до органите на управление и Висшия съдебен съвет.
Чл. 33
Чл. 33 регламентира задълженията на участниците в обучителните дейности на Националния институт на правосъдието. Те са длъжни да спазват установения ред и организация на учебния процес. При нарушения се уведомяват административният ръководител и съответната колегия на Висшия съдебен съвет или министърът на правосъдието. Участниците, които отсъстват без уважителни причини, възстановяват разходите за обучението по решение на управителния съвет.
Чл. 34
Чл. 34 от Правилника за организацията на дейността на Националния институт на правосъдието урежда реда и начина за констатиране на нарушенията, посочени в чл. 33, ал. 1, чрез вътрешни правила за обучителната дейност. Текстът е изменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, последно през 2019 г.
Чл. 34а
Чл. 34а от правилника предвижда, че Управителният съвет на Националния институт на правосъдието е отговорен за приемането на вътрешни правила, които уреждат организацията и реда на обучителната дейност. Тези правила включват подбора и възнаграждението на преподавателите, както и оценяването на постоянните преподаватели по време на тяхното командироване в института. Раздел II от правилника касае задължителното първоначално обучение на кандидатите за младши съдии, прокурори и следователи, което е задължително и е предмет на изменения и допълнения през годините.
Чл. 35
Чл. 35 от Правилника определя процедурата за одобрение на кандидати за младши съдии, прокурори и следователи от Висшия съдебен съвет. Одобрените кандидати преминават задължително първоначално обучение, което трае девет месеца и започва през септември. По време на обучението, те получават 70% от основното си възнаграждение, а разходите за обучение и осигуровки са за сметка на бюджета на съдебната власт.
Чл. 36
Чл. 36 от Правилника определя условията за обучение на кандидатите за младши съдии, прокурори и следователи в Националния институт на правосъдието. Обучението се провежда съгласно Закона за съдебната власт и включва текуща оценка, която отчита участието в занятия и писмени работи. В края на обучението се полагат писмен и устен изпит, оценявани по шестобалната система. Успешното завършване на обучението води до издаване на свидетелство, което съдържа обобщена текуща оценка и оценки от финалните изпити.
Чл. 36а
Член 36а от Правилника за организацията на дейността на Националния институт на правосъдието е нов и е в сила от 23.08.2011 г. Впоследствие, с изменения, той е отменен с ДВ, бр. 33 от 2018 г.
Чл. 37
Националният институт на правосъдието осъществява методическо ръководство на младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи след завършване на курса на първоначално обучение. Това ръководство продължава, докато заемат съответната длъжност.
Чл. 38
Националният институт на правосъдието предоставя методическа помощ на магистрати - наставници, като организира специализирани обучения, годишни срещи, запознава кандидатите за младши магистрати с ролята на наставника, предоставя учебни програми и помагала за задължителното обучение на младши съдии и началната квалификация на новоназначени съдии, осигурява копие от доклад по Закона за съдебната власт и поддържа електронен форум за наставниците.
Чл. 39
Националният институт на правосъдието провежда ежегодни срещи с младшите съдии, прокурори и следователи за обсъждане на проблеми, свързани с тяхната работа. Въведено е задължително обучение при първоначално назначаване и повишаване в длъжност на съдии и прокурори от районно на окръжно ниво, с цел повишаване на квалификацията.
Чл. 40
Чл. 40 регламентира задължителното въвеждащо обучение за съдиите, прокурорите и следователите, които са назначени на длъжност в органите на съдебната власт. Обучението е задължително през първата година от встъпването в длъжност и е с продължителност до 5 дни за всяко ниво. Разходите за обучението се поемат от Националния институт на правосъдието.
Чл. 41
Съгласно Чл. 41 от Правилника, при повишаване в длъжност от районно на окръжно ниво, съдиите и прокурорите трябва да преминат курс за задължителна текуща квалификация в Националния институт на правосъдието. Курсът включва отделни нива, всяко от които е с продължителност до 5 дни. Участниците в обучението се командироват за сметка на института.
Чл. 42
Член 42 от Правилника определя правото на участие в обучителни дейности, организирани от Националния институт на правосъдието. В него се посочва, че младшите съдии, прокурори и следователи, както и съдиите, прокурорите, следователите, членовете на Висшия съдебен съвет, главният инспектор и инспекторите от Инспектората към Висшия съдебен съвет, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията, съдебните помощници, прокурорските помощници, съдебните служители, съдебните заседатели и инспекторите от Инспектората към министъра на правосъдието имат право да участват в тези обучения.
Чл. 43
Чл. 43 от Правилника определя функциите на Националния институт на правосъдието по отношение на обученията на съдии, прокурори и следователи. Институтът осъществява обучения за развитие на професионални знания и умения, които допринасят за укрепване на върховенството на правото и европейската съдебна култура. Обученията, необходими за правораздаването по съдебни райони, се провеждат в рамките на регионалната програма. Институтът също така отговаря за началното обучение на съдебните заседатели, като предоставя програми, лектори и материали, а повишаването на квалификацията им се осъществява в сътрудничество с ръководствата на съдилищата.
Чл. 44
Член 44 от Правилника за организацията на дейността на Националния институт на правосъдието е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 33 от 2018 година.
Чл. 45
Висшият съдебен съвет може да обяви определени обучения за задължителни за съдиите, прокурорите, следователите и съдебните служители при повишаване в длъжност, назначаване за административен ръководител или специализация. Тези обучения се организират след осигуряване на финансови средства от Висшия съдебен съвет, ако те не са включени в бюджета на Националния институт на правосъдието.
Чл. 46
Националният институт на правосъдието има правото да провежда курсове за повишаване на квалификацията на лица, като разходите за това се покриват от такси "правоучастие". Редът за организация на курсовете и размерът на таксите се определят от управителния съвет на института с правилата по чл. 34а. Раздел V от правилника се отнася за преподаватели, наставници, кореспонденти и координатори.
Чл. 47
Обучителните дейности, регулирани от чл. 249 от Закона за съдебната власт, в Националния институт на правосъдието се извършват от постоянни и временни преподаватели. Тази разпоредба е актуализирана с изменения в правилника, публикувани в Държавен вестник, бр. 65 от 2011 г. и бр. 79 от 2019 г.
Чл. 48
Чл. 48 определя условията за назначаване на постоянни преподаватели в Националния институт на правосъдието. Постоянни преподаватели могат да бъдат съдии, прокурори и следователи, които имат висока професионална компетентност, минимум осем години юридически стаж и опит в обучението на магистрати или съдебни служители. В случай на липса на кандидати, съдия от районен съд може да бъде назначен, ако отговаря на останалите изисквания. Подборът на преподаватели се извършва при спазване на принципите на компетентност и прозрачност, а одобрението се дава от управителния съвет по предложение на директора. Одобрените преподаватели преминават специализирано обучение преди да започнат преподавателска дейност.
Чл. 49
Член 49 от Правилника за организацията на дейността на Националния институт на правосъдието, изменен с ДВ, бр. 33 от 2018 г. и отменен с ДВ, бр. 79 от 2019 г., вече не е в сила. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в него, не се прилагат от момента на отмяната му.
Чл. 50
Чл. 50 от Правилника за организацията на дейността на Националния институт на правосъдието урежда командироването на съдиите, прокурорите и следователите, които са постоянни преподаватели. Те могат да бъдат командировани за срок до една година, с възможност за ежегодно удължаване след оценка на работата им, като общата продължителност на командироването не може да надвишава пет години. Предложението за командироване се прави от управителния съвет и се одобрява от съответната колегия на Висшия съдебен съвет.
Чл. 51
Постоянните преподаватели в Националния институт на правосъдието имат редица задължения, включително преподаване в курсове за задължително обучение на кандидатите за младши съдии, прокурори и следователи, подготовка на учебни материали, участие в актуализирането на учебната програма, даване на текуща оценка на обучаваните, участие в подготовката на изпити и изготвяне на обобщени доклади за качествата на кандидатите след обучението.
Чл. 52
Чл. 52 от Правилника определя категорията на временните преподаватели в Националния институт на правосъдието. Временни преподаватели могат да бъдат съдии, прокурори, следователи, съдебни служители, научни сътрудници по правни науки или експерти в други области. Те участват в учебния процес на задължителното първоначално и текущо обучение, както и в разработването на обучителни ресурси и анализи на съдебната практика. Временните преподаватели трябва да притежават висока професионална компетентност, да познават и спазват етичните норми на професионалната общност, и да имат методологически и социални умения, съобразени със специфичните потребности на участниците в учебния процес.
Чл. 53
Член 53 от Правилника за организацията на дейността на Националния институт на правосъдието е изменен с ДВ, бр. 65 от 2011 г. и влиза в сила от 23.08.2011 г. Впоследствие, този член е отменен с ДВ, бр. 79 от 2019 г.
Чл. 54
Член 54 от Правилника за организацията на дейността на Националния институт на правосъдието е отменен с изменения, обнародвани в Държавен вестник, брой 33 от 2018 година.
Чл. 55
Член 55 от Правилника за организацията на дейността на Националния институт на правосъдието е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 33 от 2018 година.
Чл. 56
Член 56 от Правилника за организацията на дейността на Националния институт на правосъдието урежда обучителната дейност на временните преподаватели, като посочва, че тя се регулира от правилата на член 34а. Промените в текста са направени с ДВ, бр. 65 от 2011 г. и ДВ, бр. 79 от 2019 г.
Чл. 57
Член 57 определя структурата и функциите на Програмния съвет на Националния институт на правосъдието. Той е консултативен орган, чийто състав се одобрява от управителния съвет за срок от 3 години. Постоянните преподаватели участват по право. Правомощията на членовете могат да бъдат прекратени предсрочно, а за участието им не се предвижда възнаграждение. Дейността на съвета се регулира от специфични правила.
Чл. 58
Чл. 58 от Правилника е отменен с измененията, обнародвани в Държавен вестник, брой 33 от 2018 г. Правилникът включва нови глави, свързани с достъпа до информационни ресурси и учебно-информационен център.
Чл. 59
Член 59 от Правилника за организацията на дейността на Националния институт на правосъдието е бил изменен с ДВ, бр. 65 от 2011 г. и е влязъл в сила на 23.08.2011 г. По-късно, с ДВ, бр. 33 от 2018 г., този член е отменен.
Чл. 60
Член 60 от Правилника за организацията на дейността на Националния институт на правосъдието е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 33 от 2018 година.
Чл. 61
Член 61 от Правилника за организацията на дейността на Националния институт на правосъдието е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 33 от 2018 година.
Чл. 62
Чл. 62 от Правилника за организацията на дейността на Националния институт на правосъдието определя достъпа до информационните ресурси на института. Достъп имат преподаватели и участници в обучения, съдии, прокурори, следователи и други служители в съдебната система. Информация с обществен интерес е достъпна за всички чрез интернет страницата на института. Достъпът за лица извън изброените в ал. 1 се определя с правила, утвърдени от директора на института.
Чл. 63
Член 63 от Правилника за организацията на дейността на Националния институт на правосъдието определя източниците на финансиране на института. То се осъществява от бюджета на съдебната власт, от програми и проекти, дарения и собствена дейност, свързана с обучение.
Чл. 64
Висшият съдебен съвет осигурява средства по бюджета на Националния институт на правосъдието за всички дейности, предвидени в Закона за съдебната власт. Допълнителни разходи могат да се покриват от международни и други програми и проекти.
Чл. 65
Проектът за годишен бюджет на Националния институт на правосъдието се изготвя от директора на института. Той включва разчети за следващите две години и се внася за разглеждане и одобрение от управителния съвет. След одобрение, управителният съвет представя бюджета пред Висшия съдебен съвет.
Чл. 66
Годишните финансови отчети на Националния институт на правосъдието се изготвят от финансовото звено и се представят за одобрение от директора пред управителния съвет. Годишният отчет за касовото изпълнение на бюджета на института се включва в обобщения отчет на Висшия съдебен съвет, като част от годишния отчет за касовото изпълнение на бюджета на съдебната власт. Вътрешният одит на института се извършва от звеното за вътрешен одит на Висшия съдебен съвет.
Чл. 67, § 1-5, § 9-11, § 52-55, § 31-32
Правилникът определя организацията и дейността на Националния институт на правосъдието, включително правомощията на управителния съвет, който приема вътрешни финансови правила и контролира усвояването на финансовите ресурси. Вътрешните правила трябва да бъдат приведени в съответствие с новия правилник в срок от един до шест месеца. Запазва се действието на актовете, издадени преди влизането в сила на новия правилник, при условие че не противоречат на Закона за съдебната власт. Правилникът влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник'.
§1
Вътрешните правила на Националния институт на правосъдието трябва да бъдат приведени в съответствие с новия правилник в срок от един месец след приемането му. Управителният съвет има право да приема вътрешни правила, когато е необходимо.
§2
Параграф §2 от Преходните и заключителни разпоредби уточнява, че всички актове издадени от Висшия съдебен съвет, управителния съвет и директора на Националния институт на правосъдието, които са основани на предишния Правилник, остават в сила, при условие че не противоречат на Закона за съдебната власт.
§4
Заварените служители в Националния институт на правосъдието, които не отговарят на новите изисквания за стаж, запазват своите длъжности. Тази разпоредба е в сила от 23.08.2011 г. след изменения, направени с ДВ, бр. 65 от 2011 г.
§5
Правилникът за организацията на дейността на Националния институт на правосъдието е приет на заседание на Висшия съдебен съвет на 12 септември 2007 г. на основание чл. 263 от Закона за съдебната власт. Той отменя предишния правилник, приет на 1 октомври 2003 г., който е бил изменян и допълван на 26 януари 2005 г. Изменения в правилника са извършени с Държавен вестник, брой 65 от 2011 г., в сила от 23 август 2011 г.
§7
Параграф §7 от Правилника уточнява, че измененията в него влизат в сила от деня на обнародването им в "Държавен вестник". Този параграф е нов и е въведен с ДВ, бр. 65 от 2011 г., в сила от 23.08.2011 г.
§8
Параграф §8 от преходните и заключителни разпоредби задължава вътрешните правила на института да бъдат приведени в съответствие с новия Правилник в срок от шест месеца след обнародването му в "Държавен вестник". Правилникът е изменен и допълнен през 2014 година, с нова обнародване в "Държавен вестник".
§11
Правилникът за изменение и допълнение на Правилника за организацията на дейността на Националния институт на правосъдието (НИП) е приет на основание чл. 263 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) с решение на Висшия съдебен съвет, записано в протокол № 26 от 19 юни 2014 г. Преходните и заключителни разпоредби се отнасят към правилника, приет през 2018 г.
§52
Съгласно §52 от преходните и заключителни разпоредби, изпитните процедури на кандидати за младши съдии, прокурори и следователи, започнали преди влизането в сила на новия правилник, ще бъдат завършени при старите условия и ред.
§55
В параграф §55 се посочва, че измененията и допълненията на Правилника за организацията и дейността на Националния институт на правосъдието са приети на заседание на пленума на Висшия съдебен съвет на 29.03.2018 г., на основание чл. 263 от Закона за съдебната власт. Преходните и заключителните разпоредби са част от новия правилник, обнародван в ДВ, бр. 79 от 2019 г.
