Виж оригиналния текст на документа
Правилникът определя основните принципи и структура на организацията на дейността на Конституционния съд в България. Той служи за основа за функционирането и управлението на институцията, като осигурява правна рамка за нейната работа.
Конституционният съд е орган, който има за основна задача да осигурява върховенството на Конституцията. Това означава, че той следи за спазването и прилагането на основния закон в страната, като гарантира, че всички нормативни актове и действия на държавните органи са в съответствие с Конституцията.
Конституционният съд е независим орган, който не подлежи на влияние от законодателната, изпълнителната и съдебната власт. В своята работа, той се ръководи единствено от Конституцията и Закона за Конституционен съд. Настоящият правилник определя правата и задълженията на съдиите в Конституционния съд.
Съдия в Конституционния съд не може да заема представителен мандат, да заема държавна или обществена длъжност, да членува в политическа партия или синдикат, нито да упражнява платена професионална дейност. Член 4, алинея 2 и алинея 3 са отменени с изменения в законодателството.
Съдиите в Конституционния съд имат равен статус и са равнопоставени. Подреждането им се определя от стажа в съда, а при равен стаж - от възрастта.
Член 5а от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд предвижда, че Конституционният съд приема правила, касаещи избора на председател. Този член е въведен с нова разпоредба, публикувана в Държавен вестник, брой 14 от 2016 г., и влиза в сила на 23 февруари 2016 г.
Чл. 6 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд описва правомощията на председателя на съда, който е и административен ръководител. Той представлява съда, ръководи заседанията, управлява бюджета, разпределя работата между съдиите и ръководи административната дейност. Освен това, председателят обнародва актовете на съда, изисква статистически данни за заплатите в обществения сектор, утвърджава вътрешни правила, назначава и освобождава служители, определя състава на делегации и създава работни групи. При отсъствие, председателят се замества от най-възрастния съдия.
Съдиите в Конституционния съд имат имунитет и статут, равен на този на председателя на Народното събрание. Те могат да посещават държавни органи и да получават информация. Държавните органи са задължени да им съдействат. Съдиите трябва да изпълняват задълженията си добросъвестно и да спазват тайна. При изтичане на мандата, те получават обезщетение в размер на 20 брутни месечни заплати. При предсрочно прекратяване на мандата, те и наследниците им получават пропорционално обезщетение. Обезщетението се изплаща от бюджета на Конституционния съд.
Съдиите в Конституционния съд получават помощ от правни експерти и административни секретари, съгласно разпоредбите на чл. 10, ал. 3 от Закона за Конституционния съд. Тази разпоредба е нова, приета с изменения в ДВ, бр. 14 от 2016 г. и изменена в ДВ, бр. 9 от 2019 г.
На съдиите с изтекъл мандат се издава служебна карта, която им осигурява свободен достъп до сградата на Конституционния съд. Образецът на картата се утвърдява от председателя на съда.
Чл. 8 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд регламентира как съдът осведомява обществеността за своята дейност. Според него, информацията се предоставя чрез официалната интернет страница на съда, където се публикуват решенията, определенията, особените мнения и становищата на съдиите. Освен това, годишникът на съда се издава в електронен формат и също се публикува на сайта.
Конституционният съд на Република България е упълномощен да учредява почетни отличия, които ще бъдат регулирани от вътрешни правила, приети от самия съд. Тази разпоредба е въведена с новия член 8а, приет с ДВ, бр. 17 от 2021 г. и влиза в сила на 02.03.2021 г. Разделът, в който е включен членът, е от глава трета, която се отнася до администрацията и бюджета на Конституционния съд, като заглавието е изменено с ДВ, бр. 50 от 2014 г., в сила от 21.06.2014 г.
Чл. 9 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд определя задълженията на служителите в съда. Те трябва да изпълняват своите задължения добросъвестно, да спазват държавната и служебната тайна, като това декларират писмено при встъпването си в длъжност. Освен това, служителите не могат да участват в ръководствата на политически партии, да упражняват търговска дейност и да правят изявления пред медиите относно дейността на Конституционния съд.
Член 10 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд е отменен с публикуването му в Държавен вестник, брой 14 от 2016 година, като изменението влиза в сила на 23 февруари 2016 година.
Администрацията на Конституционния съд се ръководи от главен секретар и е разделена на две дирекции: "Обща администрация" и "Специализирана администрация", в които могат да се създават отдели. Главният секретар трябва да има висше юридическо образование или магистърска степен по публична администрация или икономика. Длъжностите в администрацията, заемащи се по трудово и служебно правоотношение, се определят с акт по чл. 14, ал. 5. Правните експерти подпомагат съдиите, изготвяйки становища и аналитични справки, и изпълняват задачи, свързани с правни знания, възложени от ръководството.
Чл. 12 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд е бил изменен с ДВ, бр. 71 от 2012 г. и е влязъл в сила на 22.09.2012 г., но впоследствие е отменен с ДВ, бр. 16 от 2016 г.
Член 13 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 9 от 2019 година, и влиза в сила на 2 февруари 2019 година.
Конституционният съд има самостоятелен бюджет, който се приема от Народното събрание. Съществуват вътрешни правила, които уреждат въпросите на заплащането, отпуските, средствата за облекло и командироването на съдии и служители. Съдът приема класификатор на длъжностите и щатно разписание. Служителите имат право на средства за облекло в размер до две средномесечни заплати, съгласно определен ред.
Заплатите на председателя и съдиите на Конституционния съд се определят на всеки три месеца. Изчислението се извършва в съответствие с дължимите възнаграждения, определени по реда на Финансовите правила по бюджета на Народното събрание и Решение на Бюрото на Великото Народно събрание. При определяне на заплатите се спазват и разпоредбите на Закона за Конституционен съд.
Член 15 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд предвижда, че председателят на съда е длъжен периодично да информира съдиите относно съставянето, изпълнението и отчитането на бюджета на съда. Тази информация е важна за прозрачността и управлението на финансовите ресурси на институцията.
Конституционният съд в България има редица функции, включващи: даване на задължителни тълкувания на Конституцията, произнасяне по искания за установяване на противоконституционност на закони и актове на Народното събрание и президента, решаване на спорове за компетентност между различни органи, проверка на съответствието на международни договори с Конституцията, произнасяне по спорове за конституционността на политически партии, законността на избори за президент и народни представители, както и установяване на несъвместимост на народни представители и снемане на имунитет на съдии от Конституционния съд. Съдът има правото сам да решава за своята компетентност.
Конституционният съд може да действа по инициатива на различни субекти, включително: 1) поне 1/5 от народните представители; 2) президента на републиката; 3) Министерския съвет; 4) Върховния касационен съд; 5) Върховния административен съд; 6) главния прокурор; 7) страните по спорове за компетентност, включително общинските съвети; 8) омбудсмана; 9) Висшия адвокатски съвет.
Искането до Конституционния съд трябва да бъде в писмена форма, на български език и мотивирано. То трябва да съдържа посочване на съда, наименованието на органите или лицата, изложение на обстоятелствата, в какво се състои искането, изходящ номер и печат на органа, подпис на лицето, подало искането. Искания от Върховния касационен или административен съд трябва да включват аргументирана преценка на приложимото право. При сезиране на Конституционния съд по чл. 150, ал. 2 от Конституцията, към искането се прилагат заверени преписи от материалите по делото. При спорове по чл. 149, ал. 1, точка 3 от Конституцията се изискват писмени доказателства за спазване на изискванията на Закона за Конституционния съд. Искането се подава в деловодството на съда или по пощата с приложенията.
Чл. 19 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд урежда процедурата при неотговарящи на изискванията искания. Председателят на съда може да даде срок за отстраняване на недостатъците. Ако те не бъдат отстранени в определения срок, председателят може да насрочи заседание на Конституционния съд, който решава дали да върне искането. Конституционният съд или докладчикът имат право да искат отстраняване на недостатъците през цялото конституционно производство.
Чл. 20 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд регламентира процеса по образуване на конституционно дело. Председателят на съда с разпореждане образува делото и определя съдии докладчици. Съдията докладчик подготвя делото за разглеждане в съдебно заседание, изготвя проект на решение и мотивите към него. Членът е изменян и допълван през годините, като последната промяна е от 2022 г.
Член 20а от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд описва процедурата за допускане на искания. След допускането, Конституционният съд конституира заинтересуваните институции и им предоставя срок за представяне на писмено становище. Съдът може също да покани неправителствени, съсловни, синдикални и други организации да предложат становище. Освен това, съдът има правото да покани изтъкнати специалисти от науката и практиката да предоставят писмено правно мнение, без да получават възнаграждение.
Чл. 21 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд описва процедурата за уведомяване на заинтересуваните институции и лица. Уведомленията се изпращат по различни канали, включително по пощата и електронна поща. На тези институции и лица се предоставят копия от исканията и определенията на съда. Върнатите уведомления се проверяват от съдията докладчик, който може да разпореди отстраняване на нередности. Исканията, становищата и експертните заключения се публикуват на интернет страницата на съда, при определени условия.
Конституционният съд взема решения, определения и разпореждания. Решенията се отнасят до съществото на делото, определенията се произнасят по допустимостта на искания и други процесуални въпроси, а разпорежданията се дават от председателя или съдията докладчик за движението и подготовката на делото.
Чл. 23 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд определя изискванията за решенията и определенията на съда. Те трябва да съдържат дата и място на постановяване, информация за съда и съдиите, страните по делото, номер на делото и съдържанието на постановлението. Актовете трябва да бъдат мотивирани и подписани от всички съдии, участващи в решението, като причините за неподписване от някой съдия се отбелязват от председателя.
Конституционният съд заседава при условие, че присъстват най-малко две трети от съдиите. В специфични случаи, упоменати в чл. 23 от Закона за Конституционен съд, е необходимо присъствието на най-малко три четвърти от всички членове на съда.
Конституционното дело преминава през две основни фази: първата е за установяване на допустимостта на искането, а втората е за разглеждане на делото по същество. Съдът има правото да се произнася по допустимостта на искането на всяка от фазите на делото.
Член 26 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд регламентира процедурата при недопустими искания. Когато Конституционният съд прецени, че искането не е допустимо, той с мотивирано определение го отклонява и прекратява производството, след което искането се връща на подателя. Освен това, за това решение на съда се уведомяват писмено заинтересуваните институции и лица, на които е било съобщено за образуването на производството, при условие че срокът за представяне на становища и правни мнения не е изтекъл.
Чл. 27 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд урежда провеждането на заседанията на съда. Според алинея 1, заседанията се провеждат без участието на заинтересуваните институции и лица, освен тези, посочени в чл. 23 и 26 от Закона за Конституционен съд. Аlineя 2 позволява на Конституционния съд да реши делото да се разгледа в открито заседание. Алинея 3 уточнява, че съвещанието за разглеждане на допустимостта на искането, обсъждане на делото и решаване на делото по същество е тайно.
Член 27а от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд определя, че заседанията на съда по съществото на делото са открити, с участието на страните, представителите на медиите и гражданите, освен ако съдът реши, че има важни съображения за закрито заседание. На откритите заседания съдиите носят тога и огърлица с медальон, изобразяващ държавния герб и надпис "Конституционен съд на Република България".
Страните, участващи в откритото заседание на Конституционния съд, имат право да присъстват лично или чрез представител. Ако искането е подадено от група народни представители, се прилага специфично правило. В заседанието страните могат да правят устни изложения, да представят писмени становища и доказателства.
Чл. 27в от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд определя реда за призоваване на страните за откритото заседание. Страните се уведомяват за датата, часа и мястото на заседанието. Неявяването на редовно призована страна или на нейния представител не пречи на продължаването на делото.
Чл. 27г от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд регламентира процедурите за присъствие на откритите заседания. Главният секретар издава пропуски за медиите и гражданите и организира ставането на присъстващите при влизането и напускането на съдиите от залата.
Чл. 27д от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд описва процедурата за провеждане на заседанията. Председателят открива заседанието, обявява номера на делото и страните, след което съдията докладчик прави кратък доклад. Страните имат възможност за устно изложение, започвайки с подателя на искането. След приключване на устните изложения и събирането на доказателства, председателят обявява делото за изяснено и Конституционният съд се оттегля на съвещание за произнасяне на решение. За заседанието за обявяване на решението страните се призовават по установен ред.
В заседанието за обявяване на решението председателят на Конституционния съд чете диспозитива на решението и съобщава имената на съдиите, които са подписали решението с особено мнение. Съдията докладчик има задължението да прочете мотивите на решението, като това може да бъде направено изцяло или в резюме.
В производството пред Конституционния съд се допускат само писмени доказателства, с изключение на случаите, посочени в чл. 23 от Закона за Конституционен съд. Никой не може да откаже предаването на поискана информация или доказателства, независимо от тяхната класификация. Съдът може да възложи експертни заключения и осигурява достъп на заинтересованите лица до събраните доказателства. Участниците в производството биват предупреждавани за наказателната отговорност, ако такава е предвидена по Наказателния кодекс.
Чл. 30 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд е бил изменян и отменян няколко пъти. Първоначално е изменен с ДВ, бр. 50 от 2014 г. и е влязъл в сила на 21.06.2014 г. След това е бил изменен отново с ДВ, бр. 14 от 2016 г. и е влязъл в сила на 23.02.2016 г. Последната промяна е направена с ДВ, бр. 9 от 2019 г., като е влязла в сила на 02.02.2019 г. Членът е отменен с ДВ, бр. 39 от 2022 г.
Чл. 30а от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд регламентира процедурата преди произнасянето на съда по делото. Съдът провежда обсъждане в едно или повече заседания, след което се произнася с решение в двумесечен срок, освен ако законът предвижда друго. Съдията докладчик трябва да предостави проект за определение или решение на съдиите не по-късно от 10 дни преди заседанието. Преди гласуването на диспозитива и мотивите се провежда обсъждане на представения проект. Ако мнозинството съдии не приеме проекта, докладчикът изготвя нов проект, съобразно мотивите на мнозинството.
Чл. 30б от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд предвижда възможността за провеждане на заседания и вземане на решения неприсъствено, чрез видеоконферентна връзка, осигуряваща тайната на съвещанието. Също така, съдии могат да участват чрез видеоконферентна връзка и в присъствени заседания при необходимост.
Конституционният съд взема решенията си с мнозинство от повече от половината от всички съдии. При снемане на имунитета и в случай на фактическа невъзможност на съдиите да изпълняват задълженията си, решенията се вземат с мнозинство от най-малко две трети от всички съдии. Въздържане от гласуване не е позволено.
Чл. 32 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд описва процедурите за гласуване и изразяване на особени мнения от съдии. Основните положения включват: (1) Актовете на Конституционния съд се приемат с явно гласуване; (2) Решенията по определени членове от Конституцията се приемат с тайно гласуване; (3) Съдия, несъгласен с решението, може да изрази особено мнение в 7-дневен срок; (4) При тайно гласуване не може да се изразява особено мнение; (5) Всеки съдия има право да изложи писмено становище в 7-дневен срок.
Решенията на Конституционния съд, включително мотивите и становищата, се обнародват в "Държавен вестник" в срок от 15 дни след приемането им. Влизат в сила 3 дни след обнародването, с изключение на решенията по спорове за законността на избори, които влизат в сила от датата на постановяване. Определенията за отклоняване на искания също се обнародват в 15-дневен срок. Актовете на съда са окончателни, а диспозитивите на решенията и определенията се публикуват на интернет страницата на съда в деня на приемането им.
Чл. 34 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд регламентира изготвянето на протокол за заседанията. В него се вписват информация за мястото и времето на заседанието, състава на съда, участниците и извършените процесуални действия. Протоколът трябва да бъде изготвен в срок от 7 дни, с възможност за удължаване от председателя. В него се отбелязва и реда на провеждане на заседанието. Протоколът се подписва от председателя и секретар-протоколиста, а всеки участник може да поиска поправка или допълнение в срок от 7 дни, което се разглежда от съда.
Решенията на Конституционния съд са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани. След произнасяне на съдебно решение или определение за недопустимост, нови искания по същия предмет не могат да се подават.
Чл. 36 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд определя, че деловодството на съда обслужва неговата дейност. Правилата за документооборота в съда се утвърдиха с заповед на председателя на съда.
Чл. 37 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд предвижда образуването на служебно дело за всеки съдия и служител. В това дело се подреждат документи, свързани с назначаването, промените в служебното положение, отпуските и други обстоятелства, касаещи трудовото или служебното правоотношение на лицето.
Чл. 38 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд определя видовете книги, които се водят в съда. Те включват: книга за делата, архивна книга на делата, книга за глобите, книга за веществените доказателства, книга за входяща и изходяща кореспонденция, и книга за определения и решения на съда, постановени извън производствата по конституционни дела. Всички тези книги трябва да бъдат номерирани, подпечатани с печата на съда и заверени с подписа на председателя на съда.
Член 39 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд е отменен с публикуването му в Държавен вестник, брой 14 от 2016 година, и влиза в сила на 23 февруари 2016 година.
Член 40 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 14 от 2016 година, като изменението влиза в сила от 23 февруари 2016 година.
Член 41 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 14 от 2016 година, в сила от 23 февруари 2016 година.
Член 42 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 14 от 2016 г., в сила от 23 февруари 2016 година.
Чл. 43 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд описва правилата за съхранение и достъп до конституционните дела. Всеки съдия получава копие от делото, а при изнасяне на дело от помещението, служителят отбелязва на кого е дадено. Достъп до делата имат само съдиите и служителите на съда, освен ако председателят не разреши достъп на други лица за справка. Забранено е правенето на бележки, знаци и подчертавания в документите по делото.
Чл. 44 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд регламентира условията за връщане на представените по делото доказателства. Според ал. 1, доказателствата могат да бъдат върнати само с определение на Конституционния съд. В ал. 2 се уточнява, че когато Конституционният съд е сезиран от Върховния касационен или административен съд, изпратените дела се връщат на съответните съдилища след произнасяне по допустимостта на искането.
Член 45 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд е бил изменен с ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от 23.02.2016 г., и е отмян с ДВ, бр. 39 от 2022 г.
Чл. 46 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд регламентира процедурата за възстановяване на изгубени или унищожени дела. Председателят на съда нарежда възстановяване, като за целта се съставя акт от главния секретар и се използват наличните книжа, свързани с делото. След приключване на събирането на материалите, Конституционният съд взима решение в открито заседание, след уведомяване на страните.
Чл. 47 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд предвижда ежегодна проверка за наличието на делата в съдебното деловодство. При установяване на дела, които не са намерени, председателят на Конституционния съд се уведомява за това.
Веществените доказателства, които постъпват в Конституционния съд, трябва да бъдат регистрирани в специална книга за веществени доказателства. Освен това, съхранението на тези доказателства трябва да се извършва по начин, който е определен от съда, за да се гарантира тяхната безопасност и целостност.
По разпореждане на председателя на Конституционния съд, документите, представени като доказателства по дела, могат да бъдат предавани за пазене в касата на съда.
Конституционният съд, при разглеждане на делото, взема решение относно съдбата на приложените веществени доказателства, ценности и пари. С решението си той определя кои от тях да бъдат върнати на страните, кои да бъдат внесени в приход на държавния бюджет, а кои да бъдат унищожени. За това се съставя протокол.
Член 51 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд предвижда, че всички конституционни дела и преписки, завършени през текущата година, трябва да бъдат предадени в архива не по-късно от края на март на следващата година. Това изменение е обнародвано в Държавен вестник, бр. 39 от 2022 г.
Член 52 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд регламентира процеса по архивиране на конституционните дела. При внасяне в архива, делата, книгите и канцеларските дела се вписват в архивната книга, на всяко дело се присвоява архивен номер и номер на връзката. Освен това, в описната книга се отбелязва номерът, с който е архивирано делото.
Архивните материали на Конституционния съд се съхраняват в специално предназначени помещения, като достъпът на външни лица до тези хранилища е забранен. Изнасянето на дела, преписки и други документи от архива за служебно ползване е разрешено само с одобрение от председателя на Конституционния съд.
Правилникът урежда съхранението на свършените конституционни дела в архива на Конституционния съд, като те могат да бъдат предавани на Централния държавен архив само след разрешение от съда. Съществуват преходни и заключителни разпоредби, които уточняват условията за назначаване на лица, изпълнявали длъжности преди измененията, и срокове за влизане в сила на правилника. Правилникът е приет на основание Закона за Конституционен съд и влиза в сила три дни след обнародването му в "Държавен вестник".
Параграф 2 от преходните и заключителни разпоредби предвижда, че лицата, които преди влизането в сила на измененията на правилника са заемали длъжности, които с измененията се превръщат в служебни правоотношения, могат да бъдат назначени по такова правоотношение, при условие че отговарят на необходимите изисквания и подадат заявление до председателя на Конституционния съд в срок от един месец.
Правилникът влиза в сила три дни след обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби касаят изменения и допълнения на правилника, обнародвани в Държавен вестник, бр. 71 от 2012 г., в сила от 22.09.2012 г.
Параграф §6 указва, че член 12, алинея 4 от правилника влиза в сила от 1 юли 2012 г. Останалите разпоредби влизат в сила три дни след обнародването на решението в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби касаят изменения и допълнения към правилника, обнародвани в брой 50 от 2014 г., в сила от 21.06.2014 г.
Правилникът за изменение и допълнение на Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд е приет на 10 юни 2014 г. и влиза в сила три дни след обнародването му. Следват изменения, приети на 15 февруари 2016 г. и на 24 март 2020 г., които също влизат в сила три дни след обнародването им в "Държавен вестник". Последното изменение е обнародвано на 30 март 2020 г. и влиза в сила от 04.04.2020 г.