ПРАВИЛНИК ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ДЕЙНОСТТА НА ИНСПЕКТОРАТА КЪМ ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ И ЗА ДЕЙНОСТТА НА АДМИНИСТРАЦИЯТА И НА ЕКСПЕРТИТЕ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Този правилник определя начина, по който е организирана дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет, включително правилата за работа на неговата администрация и експертите.
Чл. 2
Инспекторатът към Висшия съдебен съвет е юридическо лице, което има седалище в София. Неговият бюджет е част от бюджета на съдебната власт и се одобрява от Народното събрание.
Чл. 3
Инспекторатът осъществява дейността си в съответствие с Конституцията на Република България, Закона за съдебната власт, настоящия правилник и действащото законодателство. Дейността му се основава на принципите на законосъобразност, обективност и публичност.
Чл. 4
Инспекторатът взаимодейства с органи на съдебната, изпълнителната и законодателната власт, както и с граждани и юридически лица. Административните ръководители на органите на съдебната власт са задължени да оказват съдействие на инспекторите и експертите, осигурявайки им достъп до необходимите материали. Те трябва също така да информират главния инспектор и инспекторите за предприетите действия по сигнали или предложения от Инспектората.
Чл. 5
Инспекторатът към Висшия съдебен съвет проверява дейността на органите на съдебната власт, без да засяга тяхната независимост. Той извършва проверки за почтеност и конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи, както и за действия, които накърняват престижа на съдебната власт. Инспекторатът осигурява спазването на регламента за защита на личните данни и е независим при осъществяване на правомощията си, подчинявайки се само на закона.
Чл. 6
Инспекторатът към Висшия съдебен съвет функционира служебно и може да действа по инициатива на граждани, юридически лица или държавни органи, включително съдии, прокурори и следователи.
Чл. 7
Инспекторатът към Висшия съдебен съвет отговаря за проверка и анализ на административната дейност на съдилищата, прокуратурите и следствените органи. Основните му функции включват проверка на организацията на делата, анализ на приключените дела, сигнализиране на нарушения и противоречия в съдебната практика, проверка на почтеност и конфликт на интереси на съдии и прокурори, както и осъществяване на надзор при обработката на лични данни. Инспекторатът предлага дисциплинарни производства и поощрения, изготвя годишни планове и доклади, и предоставя публична информация за своята дейност.
Чл. 8
Инспекторатът към Висшия съдебен съвет осъществява своята дейност чрез предварителни консултации, проверки, проучвания и анализи. На базата на тези действия, Инспекторатът изготвя различни документи, включително акт за резултатите от проверката, констативен протокол, становище, сигнал, предложение, решение, наказателно постановление или доклад.
Чл. 9
Инспекторатът към Висшия съдебен съвет разполага с кръгъл печат, който съдържа логото на органа, изобразяващо два лъва, държащи щит с меч и везни. В кръга около изображението са изписани думите "Република България. Инспекторат към ВСС". Печатът се използва за оригиналите на актовете на Инспектората.
Чл. 10
Инспекторатът към Висшия съдебен съвет включва главен инспектор и десет инспектори, които са част от неговата структура и организация на дейността.
Чл. 11
Член 11 от Правилника за организацията на дейността на инспектората към Висшия съдебен съвет предвижда, че главният инспектор и инспекторите трябва да бъдат юристи, притежаващи високи професионални и нравствени качества.
Чл. 12
Главният инспектор и инспекторите на Инспектората към Висшия съдебен съвет се избират и освобождават съгласно условията и реда, установени в Конституцията на Република България (КРБ) и Закона за съдебната власт (ЗСВ).
Чл. 13
Член 13 от Правилника забранява назначаването на главен инспектор или инспектор на лице, което попада под обстоятелствата, описани в член 18, алинея 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).
Чл. 14
Възнаграждението на главния инспектор е равно на това на член на Висшия съдебен съвет. Инспекторите получават 90% от възнаграждението на главния инспектор.
Чл. 15
Чл. 15 от Правилника предвижда, че главният инспектор и инспекторите получават средства за облекло, определени в чл. 221 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Осигуряването на главния инспектор и инспекторите по обществено и здравно осигуряване се финансира от бюджета на съдебната власт. Освен това, те задължително се застраховат срещу злополука, като разходите отново се покриват от бюджета на съдебната власт.
Чл. 16
Главният инспектор и инспекторите имат право на 30 работни дни отпуск, плюс допълнителен отпуск от 1 работен ден за всеки две години юридически стаж. Общото количество отпуск не може да надвишава 60 календарни дни. Освен това, те имат право на неплатен годишен отпуск до 30 работни дни, който се зачита за юридически стаж.
Чл. 17
Чл. 17 от Правилника за организацията на дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет предвижда, че времето, през което лицата са служили като главен инспектор или инспектор в Инспектората, се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1 - 7 и по чл. 225, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).
Чл. 18
Инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет могат да получават награди и отличия за образцово изпълнение на служебните си задължения. Видът на наградата се определя от главния инспектор в заповедта за награждаване.
Чл. 19
Чл. 19 от Правилника определя, че главният инспектор и инспекторите имат право да ползват материалната база на органите на съдебната власт. Това осигурява необходимите условия за изпълнение на техните задължения и функции в рамките на съдебната система.
Чл. 20
Чл. 20 определя правомощията и отговорностите на главния инспектор на Инспектората към Висшия съдебен съвет. Той осъществява организационно и методическо ръководство, представлява Инспектората, утвърджава вътрешни правила, контролира дейността на инспекторите, произнася се по възражения, организира издаването на бюлетини, сключва трудови договори, повишава квалификацията на служителите, налага дисциплинарни наказания и издава наказателни постановления. Главният инспектор издава заповеди и може да присъства на заседания на Висшия съдебен съвет без право на глас.
Чл. 21
Чл. 21 от Правилника определя задълженията на инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Те включват извършване на проверки по годишна програма, по сигнали и за почтеност на съдии и прокурори, разглеждане на заявления на граждани и юридически лица, свързани с правото им на справедлив процес, и обработка на искания и жалби, свързани с лични данни. Инспекторите също така изготвят предложения за административни мерки, участват в заседанията на Инспектората, представляват Инспектората в дисциплинарни производства и работят в междуведомствени групи за нормативни актове.
Чл. 22
Чл. 22 от Правилника предвижда, че главният инспектор и инспекторите се легитимират при изпълнение на служебните си задължения със служебна карта. Тази карта е по образец, който се утвърдил от главния инспектор по предложение на главния секретар.
Чл. 23
В заседанията на Инспектората участват главният инспектор и всички инспектори, които имат право на глас. Заседанията обикновено се провеждат в сградата на Инспектората, но при необходимост могат да се проведат и на друго място. От 28.07.2020 г. заседанията могат да се провеждат и дистанционно чрез технически средства. Свикването на заседанията се извършва от главния инспектор или по инициатива на поне половината от инспекторите.
Чл. 24
Заседанията на Инспектората не са публични, освен ако инспекторите решат да допуснат външни лица да присъстват на тях.
Чл. 25
Чл. 25 от Правилника определя реда за провеждане на заседанията на Инспектората. Заседанията се председателстват от главния инспектор. За всяко заседание се води протокол, който се подписва от главния инспектор и лицето, което го е изготвило. Протоколите се съхраняват от служител, определен от главния инспектор.
Чл. 26
Чл. 26 определя условията за откриване на заседанията на Инспектората. Главният инспектор може да открие заседанието, само ако присъстват повече от половината от инспекторите. Преди откриването на заседанието се извършва проверка за кворум поименно. В случай на липса на кворум, главният инспектор обявява датата и часа на следващото заседание.
Чл. 27
Дневният ред за заседанията на Инспектората трябва да бъде обявен не по-късно от три дни преди заседанието. В случай на неотложна необходимост, заседанията могат да се свикват и без спазване на този срок. Допълнителни точки могат да бъдат включени в дневния ред по предложение на главния инспектор или инспектор, ако въпросите не търпят отлагане.
Чл. 28
Инспекторатът към Висшия съдебен съвет взема решения с мнозинство от повече от половината от членовете си. В правилника се описват и общите положения относно съдебните служители в инспектората.
Чл. 29
Инспекторатът към Висшия съдебен съвет осъществява дейността си с помощта на администрация, която се състои от съдебни служители.
Чл. 30
Съдебните служители в инспектората са разделени на обща и специализирана администрация. Под пряко подчинение на главния инспектор се намират финансовият контрольор и служителят по сигурност на информацията.
Чл. 31
Администрацията на Инспектората към Висшия съдебен съвет се ръководи от главен секретар, който е отговорен за управлението и организацията на дейността на инспектората.
Чл. 32
Чл. 32 от Правилника определя условията за назначаване на главен секретар в Инспектората. За длъжността може да бъде назначено лице, което отговаря на изискванията на чл. 164, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Назначаването става със заповед на главния инспектор след конкурс. Главният секретар е подчинен на главния инспектор и не може да членува в политически партии или да извършва политическа дейност по време на мандата си. Възнаграждението му е 80% от заплатата на съдия във Върховния касационен съд, а времето, прекарано на длъжността, се зачита за стаж по ЗСВ.
Чл. 33
Чл. 33 определя правомощията и задълженията на главния секретар на Инспектората. Той осъществява административно ръководство, организира работата на експертите и разпределя задачите между служителите. Главният секретар следи за изпълнението на задачите, отчита целите на администрацията и управлява човешките ресурси. Освен това предлага назначения и освобождавания на съдебни служители, контролира спазването на етичните правила и организира документооборота. В отсъствие на главния секретар, главният инспектор назначава заместник. Разпорежданията на главния секретар са задължителни, но служителите могат да подадат възражение до главния инспектор.
Чл. 34
Чл. 34 от Правилника за организацията на дейността на инспектората към Висшия съдебен съвет определя задълженията на финансовия контролор. Той е отговорен за прилагането на Закона за финансовото управление и контрол, разработването на стратегически планове и програми, изграждането на контролни дейности и системи за информация, и произнасянето по законосъобразността на задълженията и разходите.
Чл. 35
Чл. 35 от Правилника определя задълженията на служителя по сигурност на информацията в Инспектората. Той отговаря за спазването на Закона за защита на класифицираната информация, поддържането на регистратура за класифицирана информация, разработването на мерки за охрана и контрол върху тях, извършването на проверки на документи с класифицирана информация, разработването на план за защита при извънредни положения и изпълнението на други нормативни задължения. Служителят може временно да съвместява длъжността с друга, съгласно разпоредбите на закона.
Чл. 36
Общата администрация на Инспектората се състои от четири дирекции: "Административна дейност", "Правно обслужване, връзки с обществеността и човешки ресурси", "Бюджет и финанси" и "Компютърно-информационна сигурност". В дирекциите могат да се създават отдели и сектори. Ръководителите на звената отговарят за прогнозиране, планиране, ръководство, организация и контрол на дейността на съответното звено.
Чл. 37
Чл. 37 описва функциите на Дирекция "Административна дейност" в Инспектората. Тя отговаря за административно-деловодното обслужване, включително организиране и контрол на кореспонденцията, обработка на документи, експедиране на кореспонденция, осигуряване на информация и протоколи от заседанията, съхранение на актове и архиви. Дирекцията също така организира материално-техническото осигуряване на Инспектората, включително снабдяване с техника и консумативи, транспортно обслужване, строителни и ремонтни работи, техническа поддръжка и хигиена в сградите.
Чл. 38
Чл. 38 описва функциите на Дирекция "Правно обслужване, връзки с обществеността и човешки ресурси" в Инспектората. Тази дирекция осъществява правно обслужване, включително разработване на вътрешни правила, документи за обществени поръчки, проекти на договори и правни становища. Осигурява и процесуално представителство пред съдебните органи, води регистър на дисциплинарните производства и анализира дисциплинарната практика. Дирекцията също така отговаря за връзките с обществеността и протоколната дейност, включително медийната стратегия и публикации. Накрая, тя управлява човешките ресурси, включително създаване на организационна структура и управление на трудовите отношения.
Чл. 39
Дирекция "Бюджет и финанси" организира и изпълнява бюджета на Инспектората, включително разработва прогнози и проект на бюджета, представя становища и извършва финансово-счетоводна дейност. Тя следи за правилното оформяне на счетоводните документи, осигурява разходването на средства и спазва законовите изисквания. Освен това, дирекцията изготвя отчети за касово изпълнение на бюджета и участва в управлението на публичните средства, следейки за финансовата дисциплина.
Чл. 40
Чл. 40 от Правилника описва функциите на Дирекция "Компютърно-информационна сигурност" в Инспектората. Основните задължения включват планиране и прилагане на мерки за защита на информационните системи, администриране на мрежите и софтуерната поддръжка, организиране на обучения и участие в проверки по Закона за защита на личните данни. Дирекцията отговаря за предотвратяване на загуба на данни, дублиране на информация, поддръжка на компютърна техника и разработване на нови софтуерни продукти.
Чл. 41
Специализираната администрация на Инспектората се състои от експерти, които подпомагат главния инспектор и инспекторите в изпълнението на техните правомощия. Експертите трябва да отговарят на изискванията на чл. 18, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) и подлежат на периодична проверка за почтеност.
Чл. 42
Чл. 42 определя условията за назначаване на експерти в инспектората. Според алинея 1, експерти могат да бъдат назначавани лица с висше юридическо образование и минимум 5 години юридически стаж, които ще извършват проверки по определени разпоредби на Закона за съдебната власт (ЗСВ). Допълнително, лица с висше икономическо или друго подходящо образование, също с не по-малко от 5 години стаж, могат да бъдат назначавани за проверки по други разпоредби на ЗСВ. Аlineя 2 уточнява, че експертите се назначават и освобождават от главния инспектор.
Чл. 43
Чл. 43 от правилника определя процедурата за назначаване на експерти чрез конкурс, който се провежда по правила и методика, одобрени от главния инспектор. Кандидатите, родени преди 16 юли 1973 г., подлежат на проверка по Закона за достъп и разкриване на документите, свързани с принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби. Освен това, преди назначаването, експертите трябва да преминат проверка за почтеност и да декларират съгласие за периодични проверки по време на заемане на длъжността.
Чл. 44
Възнаграждението на експертите в Инспектората към Висшия съдебен съвет е определено в диапазона между възнаграждението на съдия в районен съд и съдия в окръжен съд. Освен това, времето, прекарано като експерт с юридическо образование в Инспектората, се зачита за стаж съгласно разпоредбите на Закона за съдебната власт.
Чл. 45
Чл. 45 от Правилника за организацията на дейността на инспектората към Висшия съдебен съвет определя разпределението на експертите в различни звена. Те се разделят на: звено за проверки по чл. 54, ал. 1, т. 1 и 2 ЗСВ; звено за проверки по глава девета, раздел Іа ЗСВ; звено за проверки по глава девета, раздел Іб ЗСВ; звено за проверки по глава трета "а" ЗСВ; звено "Аналитично". Главният инспектор има право да възлага временно задачи на експерт от друг екип или звено при необходимост.
Чл. 46
Чл. 46 определя задълженията на експертите от звеното по чл. 54, ал. 1, т. 1 и 2 ЗСВ. Те участват в проверки на административната дейност на съдилищата, прокуратурите и следствените органи, както и в проверки по ЗЗЛД. Експертите също така анализират и обобщават дела, изготвят предложения за тълкувателни решения, сигнали за нарушения и становища по ЗЗЛД. Освен това, те предлагат дисциплинарни наказания и участват в годишното планиране на проверки.
Чл. 47
Чл. 47 определя задълженията на експертите от звеното по глава девета, раздел Іа ЗСВ. Те участват в проверки на имуществените декларации на съдиите, прокурорите и следователите, поддържат електронни публични регистри за декларации и наказателни постановления, и могат да изискват информация от различни държавни и местни органи. Освен това, експертите участват и в дейности, свързани с правомощията им по чл. 46, т. 6, 7 и 10.
Чл. 48
Чл. 48 от Правилника определя задълженията на експертите от звеното по глава девета, раздел Іб ЗСВ. Те включват участие в проверки за почтеност и конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи, поддържане на електронен регистър за наказателни постановления, изискване на информация от различни държавни органи, изготвяне на анонимизирани случаи на нарушения, и разработване на насоки за подаване на сигнали. Експертите също така участват в дейности, свързани с определени правомощия по чл. 46.
Чл. 49
Чл. 49 от Правилника определя задълженията на експертите от специализираното звено по глава трета "а" от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Те включват участие в проверки на заявления от граждани и юридически лица срещу актове, действия или бездействия на органите на съдебната власт, които нарушават правото им на разглеждане на делото в разумен срок. При необходимост експертите могат да изискват информация от Министерството на правосъдието. Също така, те изготвят доклад на всеки три месеца до Висшия съдебен съвет относно установените нарушения. Допълнително, експертите участват в дейности, свързани с правомощията им, посочени в чл. 46, т. 1а, 4 - 7 и 10.
Чл. 50
Чл. 50 от Правилника определя задълженията на експертите от звено "Аналитично" в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Те включват обработка и анализ на информация от проверки в съдебната власт, проучване на решения на Европейския съд, анализ на законодателството, изготвяне на вътрешни актове и методики, обработка на данни от дела, участие в годишни доклади и подготовка на доклади за нарушения. Звеното се ръководи от главния инспектор или определен от него инспектор.
Чл. 51
След встъпване в длъжност, инспекторите на Инспектората се разпределят на заседание според специализацията им по правна материя, в съответствие с разпоредбите на чл. 42, ал. 3 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).
Чл. 52
Чл. 52 описва процедурата за разпределяне на инспекторите и провеждане на жребий за определяне на екипи от инспектор и експерти, които ще извършват проверки по конкретни членове от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Жребият се провежда веднъж в рамките на мандата на инспекторите, но главният инспектор може да променя екипите при необходимост. Раздел I "а" въвежда процедура за приемане на образци за отчитане на приключените дела и публикуване на резултатите.
Чл. 52а
Чл. 52а от Правилника установява, че Инспекторатът приема образци за периодично отчитане на приключването на делата и преписките от съдилищата, прокуратурите и следствените органи. Съдилищата и прокуратурата отчитат дейността си по разгледаните и приключените дела за календарна година, като предоставят отчетите на Инспектората до 15 март на следващата година. Образците за отчитане се публикуват на интернет страницата на Инспектората.
Чл. 52б
Чл. 52б от Правилника предвижда, че до 15 април всяка година звено "Аналитично" трябва да изготви анализ на отчетите, получени от съдилищата и Прокуратурата на Република България. Резултатите от анализа, касаещи приключените дела и преписки, трябва да бъдат публикувани на интернет страницата на Инспектората.
Чл. 53
Чл. 53 от Правилника определя, че Инспекторатът ежегодно приема програма за плановите проверки, която трябва да бъде готова до края на март. Програмата съдържа информация за апелативните райони и органите на съдебната власт, които ще бъдат проверявани, както и график за проверките. Тя може да бъде променяна с решение на Инспектората и се публикува на неговата интернет страница.
Чл. 54
Чл. 54 определя видовете проверки, които могат да се извършват от инспектората. Проверките се делят на три основни типа: комплексни, тематични и контролни. Комплексните проверки обхващат цялостната дейност на органа на съдебната власт. Тематичните проверки се фокусират върху конкретни теми, свързани с приложението на закона от определени съдебни органи в определен период. Контролните проверки се извършват след предходни проверки, при които са направени препоръки за подобрение на установени негативни практики.
Чл. 55
Чл. 55 от правилника предвижда, че след приемането на годишната програма, главният инспектор в присъствието на инспекторите чрез жребий определя конкретния орган на съдебната власт за проверка и екипите, които ще я извършат. Проверките могат да се осъществяват и от повече от един екип.
Чл. 56
Чл. 56 регламентира процедурата по възлагане на проверки от главния инспектор. Заповедта за проверка трябва да включва информация за проверявания орган на съдебната власт, името на проверяващия, състава на експертите и срока за изготвяне на акта с резултатите от проверката.
Чл. 57
След приключване на проверката, екипът изготвя акт, който се подписва от инспектора. В акта се описват заповедта за проверката, органът на съдебната власт, проверяваното лице, видът и обхватът на проверката, името на инспектора и експертите, констатациите, изводите, както и препоръки с срок за изпълнение. Към акта се прилагат всички релевантни документи, получени или съставени по време на проверката.
Чл. 58
Актът за резултатите от проверката се предоставя на административния ръководител на органа на съдебната власт в 7-дневен срок от подписването му. В случай на констатации за работа на съдия, прокурор или следовател, актът се връчва на съответния служител, който удостоверява получаването с писмен документ. Административният ръководител уведомява Инспектората за начина и датата на връчване. Възражения могат да се подават в 7-дневен срок след връчването на акта. След изтичането на този срок, актът се изпраща на горестоящия ръководител и на други държавни органи. Административният ръководител е длъжен да уведоми главния инспектор за изпълнението на препоръките в определения срок.
Чл. 59
Чл. 59 от Правилника за организацията на дейността на инспектората към Висшия съдебен съвет предвижда, че главният инспектор се произнася с мотивирано решение по възраженията, свързани с констатации или препоръки в акта, в разумен срок.
Чл. 60
Член 60 от Правилника описва процедурата при неприемане на възражения от лица, свързани с дисциплинарни нарушения. Ако възражението не бъде уважено, предложението за образуване на дисциплинарно производство се изпраща до административния ръководител на съответния орган или до колегията на Висшия съдебен съвет, в зависимост от случая. Предложението се приема с решение на Инспектората и се уведомява горестоящият административен ръководител. Главният инспектор или определен от него инспектор имат право да участват в производството пред дисциплинарния състав.
Чл. 61
Инспекторатът има право да обжалва решенията на колегията на Висшия съдебен съвет, съгласно условията на чл. 323 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). В правилника е описан редът и организацията за извършване на проверки по сигнали, свързани с определени точки от чл. 54, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗСВ.
Чл. 62
Чл. 62 от Правилника за организацията на дейността на Инспектората към ВСС предвижда, че проверки по сигнали могат да се извършват по инициатива на граждани, юридически лица и държавни органи. Сигналите трябва да бъдат писмени, на български и подписани от подателя. При електронни сигнали без квалифициран подпис, подателят получава указания за отстраняване на недостатъците. Ако недостатъците не бъдат отстранени в срок, сигналът остава без разглеждане. Анонимни сигнали не се разглеждат, а при липса на данни за контакт, съобщенията се прилагат към преписката.
Чл. 63
Член 63 от Правилника предвижда, че проверки могат да бъдат инициирани служебно от инспектората. Това включва случаи, когато информацията за проверката е получена чрез средства за масово осведомяване.
Чл. 64
След постъпване на сигнал, той се разпределя от главния инспектор на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение. Условията и редът за това разпределение се определят с правила, утвърдени със заповед на главния инспектор.
Чл. 65
Работата по сигнала в Инспектората протича в две фази: предварително проучване и проверка. При предварителното проучване се оценява компетентността на Инспектората и при необходимост се събират допълнителни материали. Ако сигналът не е в компетентността на Инспектората или е неоснователен, се изготвя мотивирано становище и се изпраща на подателя. При установяване на компетентност на друг орган, преписката се препраща. При данни за противоречива практика или нужда от законодателни промени, се изготвя становище и се изпраща сигнал. При данни за нарушения, които не изискват проверка, също се изготвя становище. Ако сигналът е в компетентността на Инспектората и има данни за нарушения, се извършва проверка.
Чл. 66
Проверката по сигнали от Инспектората към Висшия съдебен съвет трябва да се извършва в разумен срок. След приключване на предварителното проучване, произнасянето по чл. 65, ал. 3 - 5 трябва да бъде направено в срок до един месец.
Чл. 67
Проверките в инспектората се извършват от главния инспектор или инспектор в съчетание с двама експерти. Съставът на екипа за проверка се определя от списък, установен по реда на чл. 52, ал. 1. Главният инспектор има правомощия да определи със заповед конкретния ред за извършване на проверките.
Чл. 68
Чл. 68 от Правилника предвижда, че за резултатите от проверката се изготвя акт, който трябва да отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 2. Подателят на сигнала се уведомява за изготвянето на акта. Втората част на чл. 68 описва условията и реда за връчване на акта, подаването на възражение от проверяваното лице, задълженията на административния ръководител, както и участието на Инспектората в дисциплинарни производства, съгласно правилата на чл. 58 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).
Чл. 69
Чл. 69 от Правилника определя предмета на проверките, свързани с декларациите за имущество и интереси на съдиите, прокурорите и следователите. Проверява се съответствието на декларираните обстоятелства с информация от държавни и общински органи, органи на съдебната власт и други институции. Декларациите се подават по утвърден образец от главния инспектор. Освен декларацията за имущество, може да се подаде и декларация за съгласие за разкриване на банкова тайна.
Чл. 70
Чл. 70 от правилника определя процедурата за подаване на декларации от лицата, които е необходимо да се декларират. Декларациите могат да бъдат подадени на хартиен носител с копие на електронен носител или по електронен път с квалифициран електронен подпис. Всички декларации се въвеждат в електронен публичен регистър, до който всеки има право на достъп, при спазване на защитата на личните данни. Декларациите се съхраняват за срок от 10 години, след което се унищожават от назначена комисия.
Чл. 71
Чл. 71 от Правилника за организацията на дейността на инспектората към ВСС определя как и какво имущество трябва да се декларира от съдии, прокурори и следователи. Декларациите се подават в различни случаи: при възникване на качеството, промени в имуществото, изгубване на качеството и промени след изгубване на качеството. Също така, ако имуществото е придобито по време на заеманата длъжност, трябва да се посочат правните основания и произходът на средствата. Освен това, те декларират имуществото и доходите на своите съпрузи и деца, с изключение на определени случаи, когато не упражняват родителски права или при фактическа раздяла. Съществува възможност за непубликуване на информация относно партньора в фактическо съжителство.
Чл. 72
Чл. 72 от Правилника определя сроковете и условията за подаване на декларации от задължените лица. Декларациите по чл. 69, ал. 2 трябва да се подават в сроковете, предвидени в ЗСВ. Специални условия важат за декларацията за произхода на средствата, която се подава при предсрочно погасяване на задължения. Лица, които променят заеманата длъжност, не подават декларация, а имат право да коригират декларацията за имущество и интереси в срок до един месец. Инспекторатът публикува декларациите и списък на лицата, които не са подали декларации в срок, на своята интернет страница.
Чл. 73
Чл. 73 от Правилника предвижда, че Инспекторатът извършва проверка за достоверността на декларираните факти в срок от шест месеца след изтичането на срока за подаване на декларацията. Проверка се осъществява чрез съпоставяне на декларираната информация с получените данни. Инспекторатът разполага с правата, предвидени в чл. 175д, ал. 2 - 8 от Закона за съдебната власт, за събиране на необходимата информация за извършване на проверката.
Чл. 74
Всяка проверка от Инспектората приключва с доклад за съответствие или несъответствие, подписан от инспектора. Доклад за съответствие се изготвя при установено съответствие на декларираните факти с информацията, ако разликата е до 10 000 лв. В противен случай се изготвя доклад за несъответствие, който описва различията и прилага доказателства. При несъответствие Инспекторатът уведомява лицето и му дава 14 дни за отстраняване на грешките, а ако уведомлението не може да бъде връчено, се публикува на интернет страницата на Инспектората. Неправилно деклариралите лица се включват в списък, който остава на сайта до края на календарната година.
Чл. 75
Чл. 75 от Правилника предвижда действия при несъответствие в размер не по-малко от 20 000 лв. между декларираните и установените факти след изтичане на срока по чл. 74, ал. 4. В такъв случай Инспекторатът изпраща доклад на компетентните органи за извършване на проверка на имущественото състояние на лицето. След приключване на проверката, съответният орган е задължен да уведоми главния инспектор за резултатите в срок от 14 дни.
Чл. 76
Инспекторатът извършва допълнителни проверки при установяване на несъответствия в размер от 10 000 лв. до 20 000 лв. или при данни за конфликт на интереси, както и при подаване на сигнал за несъответствие над 10 000 лв. Съответното лице е задължено да декларира необходимата информация в 14-дневен срок. Проверяват се данни за банкови сметки, финансови инструменти и информация от МВР. След проверката се изготвя мотивиран доклад за наличието или липсата на несъответствие, като се съставят доклади за съответствие или несъответствие в зависимост от резултатите. При установяване на несъответствие, компетентните органи се уведомяват за предприемане на действия.
Чл. 77
Чл. 77 от Правилника е отменен с ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 28.07.2020 г. Раздел V от Правилника описва организацията и реда за извършване на проверките по глава девета, раздел Іб от Закона за съдебната власт (ЗСВ).
Чл. 78
Чл. 78 от Правилника определя, че при проверките по глава девета, раздел Іб от Закона за съдебната власт (ЗСВ) се събира и оценява информация относно: (1) наличието на конфликт на интереси на съдия, прокурор или следовател; (2) действия или бездействия, които противоречат на принципите за почтеност; (3) нарушения на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите; (4) действия или бездействия, които накърняват престижа на съдебната власт.
Чл. 79
Чл. 79 от Правилника за организацията на дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет определя условията за извършване на проверки. Проверките могат да се извършват по сигнал, искане на съдия, прокурор или следовател, по служебна инициатива на Инспектората, при получаване на съдебен акт или по възлагане от Висшия съдебен съвет. Сигналите могат да бъдат и публикации в медиите, но анонимни сигнали не се приемат.
Чл. 80
Чл. 80 от Правилника предвижда, че Главният инспектор утвърджава образец на сигнал, който е достъпен на интернет страницата на Инспектората и на място. Всеки сигнал се регистрира незабавно след постъпването му. След регистрацията, сигналът се разпределя на инспектор по реда на постъпването, чрез случайно електронно разпределение.
Чл. 81
Разглеждането на сигнала от Инспектората протича в две фази: 1) предварително проучване, което завършва до един месец от регистрацията на сигнала; 2) проверка по реда на чл. 175м - 175о ЗСВ. При предварителното проучване се оценява редовността и допустимостта на сигнала. Ако сигналът не е подписан или има съмнения за идентичността на подателя, проверяващият изисква потвърждение в тридневен срок. Непотвърдилият сигнал или неотстранените недостатъци водят до прекратяване на производството. Ако се установи, че сигналът не е в компетентността на Инспектората, се изготвя мотивирано становище и се изпраща на подателя. При установяване на компетентност на друг орган, преписката се препраща и подателят се уведомява.
Чл. 82
Сигналите, които попадат в компетентността на Инспектората и отговарят на условията по чл. 175л, ал. 5 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), подлежат на проверка. Тази проверка се извършва по реда на разпоредбите от чл. 175м до 175о от ЗСВ.
Чл. 83
Чл. 83 описва процедурата за започване на проверки от главния инспектор на инспектората. Проверките се инициират чрез заповед, която включва основание, данни за проверявания орган, задачи и срок на проверката, имена на инспектора и експертите, място на проверката и срок за представяне на доклада. Препис от заповедта се изпраща на проверявания. Срокът за извършване на проверките е двумесечен, с възможност за удължаване с до два месеца.
Чл. 84
Чл. 84 регламентира процеса на проверки от Инспектората, като се предвижда събиране на данни и изслушване на проверяваното лице. Инспекторатът има правата по чл. 175д, ал. 2 - 8 от Закона за съдебната власт. Освен това, Инспекторатът може да иска сведения, писмени и веществени доказателства от различни лица, които могат да потвърдят информация от сигнала. Лицата, от които се искат данни, са задължени да ги предоставят и да се явят лично, освен в случай на уважителни причини. Предоставянето на информация е задължително, освен ако застрашава правата на гражданите.
Чл. 85
Чл. 85 от Правилника определя изискванията за изготвяне на мотивиран доклад след проверка, включващ данни за проверяващия, основанието за проверката, извършените действия, установените факти, становищата на проверяваното лице, наличието на конфликт на интереси и предложенията на инспектора. Докладът се обсъжда на заседание на Инспектората, който може да прекрати проверката, да предложи дисциплинарно наказание или да образува производство за конфликт на интереси. Проверяваното лице получава писмено уведомление за резултатите от проверката и решението на Инспектората.
Чл. 86
Член 86 от Правилника за организацията на дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет определя правата на проверяваното лице. То има право да преглежда документите по преписката и да прави бележки; да бъде изслушано или да изрази писмено становище по събраните доказателства; да прави писмени искания и възражения. Освен това, проверяваното лице има право на адвокатска защита по време на проверките.
Чл. 87
Чл. 87 от Правилника за организацията на дейността на инспектората към ВСС установява, че лицата, които подават сигнали, не могат да бъдат наказвани или да търпят неблагоприятни последствия само на основание подаването на сигнала. Членовете на екипа, разглеждащ сигнала, са задължени да опазват самоличността на подателя и информацията, свързана с него, като същата е служебна тайна. В случай на заплаха, главният инспектор може да поиска помощ от МВР за защита на подателя. Лицата, които са били уволнени или подложени на тормоз заради подаването на сигнал, имат право на обезщетение.
Чл. 88
Член 88 от Правилника за организацията на дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 67 от 2020 г., и влиза в сила от 28 юли 2020 г.
Чл. 89
Чл. 89 от Правилника за организацията на дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 67 от 2020 г., и влиза в сила от 28.07.2020 г. Този член касаеше организацията и реда за извършване на проверки на заявленията по чл. 60а, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).
Чл. 90
Чл. 90 от Правилника за организацията на дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет описва процедурата за проверки относно нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Проверките се извършват от специализирано звено на базата на преписки, образувани по заявления от граждани и юридически лица, които са страни по приключени производства или обвиняеми, пострадали или ощетени лица по прекратени досъдебни производства.
Чл. 91
Проверката на новообразуваните преписки се извършва от състав, включващ инспектор и двама експерти, определени от главния инспектор чрез електронно разпределение на случаен принцип. Един от експертите е назначен за докладчик. Съставите се определят в зависимост от специализацията им в правната материя. Правилата за случайното разпределение на преписките се утвърдиха със заповед на главния инспектор.
Чл. 92
Чл. 92 от Правилника за организацията на дейността на Инспектората към ВСС описва процедурата за проверка на заявления. Проверката включва два основни етапа: (1) преценка дали заявлението отговаря на изискванията на чл. 60б ЗСВ и (2) дали Инспекторатът е компетентен да разгледа заявлението. Ако Инспекторатът не е компетентен или заявлението не отговаря на изискванията, се изготвя мотивирано становище и заявлението се изпраща на министъра на правосъдието. В случай на нередовности, заявителят получава 7-дневен срок за отстраняването им, след което, ако не са отстранени, заявлението също се изпраща на министъра на правосъдието.
Чл. 93
Чл. 93 от Правилника определя процедурата за разглеждане на заявления, които отговарят на изискванията на чл. 60б от Закона за съдебната власт (ЗСВ). При установяване на съответствието, заявлението се разглежда по същество и се извършва проверка, за която се съставя констативен протокол. Протоколът съдържа информация за времето и мястото на съставянето, данни за заявителя и проверяващия състав, делото, сроковете на производството и забавянията, за които отговаря компетентният орган или заявителят. Проверяващият състав не оценява разумността на срока на производството.
Чл. 94
Констативните протоколи се изготвят в срок от четири месеца от постъпване на заявлението или от отстраняване на нередовностите, с изключение на случаите, когато е подадено искане за възобновяване на наказателно дело, в който случай срокът започва да тече от произнасянето на съда. В случаи на уведомление от Европейския съд по правата на човека за отхвърлена жалба, срокът е осемнадесет месеца от постъпване на заявлението. В правилника е включена и нова разпоредба относно организацията и реда за надзор при обработването на лични данни.
Чл. 94а
Чл. 94а от Правилника за организацията на дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет определя задълженията на Инспектората при осъществяване на надзор над обработването на лични данни. Основните функции включват извършване на консултации и проверки по искане на съдилища и прокуратури, разглеждане на уведомления за нарушения на сигурността на личните данни, жалби от субекти на данни, прилагане на административни мерки, изразяване на становища по нормативни актове, оказване на съдействие на субектите на данни и сътрудничество с други надзорни органи. Инспекторатът не събира държавни такси за тези производства.
Чл. 94б
Инспекторатът разглежда искания за предварителни консултации от съдилищата и предоставя писмено становище в срок до осем седмици. Искането трябва да съдържа информация за администраторите на данни, цели на обработването, мерки за защита на правата на субектите на данни, координати за връзка с длъжностното лице по защита на данните и оценка на въздействието върху защитата на данните. Искането се разглежда от инспектор, който извършва предварително проучване и изготвя докладна записка. Сроковете за консултация могат да бъдат удължени, а при искания от прокуратурата становището се изготвя в срок до шест седмици с възможност за удължаване.
Чл. 94в
Чл. 94в от Правилника определя сроковете и процедурите за внасяне на становища по предварителни консултации в Инспектората. Становището трябва да бъде внесено не по-късно от две седмици преди изтичането на срока за произнасяне. В него може да се включват предложения за мерки по Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и за налагане на административни наказания.
Чл. 94г.
Инспекторатът разглежда искания на органите на съдебната власт за становища по принципни въпроси, свързани със защитата на личните данни, при условията и по реда на чл. 94б и 94в. Становището се публикува на интернет страницата на Инспектората в 7-дневен срок след заседанието.
Чл. 94д
Чл. 94д определя процедурата за проверки на спазването на Регламент (ЕС) 2016/679 и ЗЗЛД от Инспектората. Проверките могат да бъдат планови или на база сигнали за нарушения. Резултатите от проверките се оформят с акт, който съдържа детайли за проверката и констатациите. При установяване на нарушения, се прилагат мерки съгласно ЗЗЛД и могат да се налагат административни наказания.
Чл. 94е
Чл. 94е от Правилника определя какво представлява сигнал до Инспектората, като сигнал е всяко искане, различно от жалба, свързано с нарушения на Регламент (ЕС) 2016/679 и/или на ЗЗЛД. Всеки сигнал трябва да бъде регистриран незабавно, а ако не е в компетентността на Инспектората, да бъде препратен на съответния орган. Сигналът трябва да съдържа информация за подателя, администратора на данни, описание на нарушението, дата на подаване и подпис. Към сигнала могат да се прилагат писмени доказателства. Главният инспектор утвърдил образец на сигнал, достъпен на интернет страницата на Инспектората.
Чл. 94ж
Чл. 94ж. определя процедурата за разглеждане на сигнали от Инспектората. Сигналите се разпределят от главния инспектор и преминават през две основни фази: предварително проучване и проверка. При предварителното проучване се оценява редовността и допустимостта на сигнала, като при необходимост се събират допълнителни материали. Ако сигналът не отговаря на изискванията, подателят получава 7-дневен срок за отстраняване на нередностите. При неоснователен сигнал се изготвя мотивирано становище. При установени нарушения, сигналът преминава към проверка.
Чл. 94з
Инспекторатът разглежда уведомления за нарушения на сигурността на личните данни, подадени от органи на съдебната власт, и ги вписва в регистър. Инспектор проверява уведомленията в двуседмичен срок, анализира информацията и установява нивото на риск. Въз основа на анализа инспекторът предлага на главния инспектор да приеме уведомлението, да извърши проверка по документи или на място, в зависимост от нивото на риск. Главният инспектор може да разпореди проверка независимо от нивото на риск.
Чл. 94и
Субект на данни може да подаде жалба до Инспектората за нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и ЗЗЛД. Жалбата се подава в определен срок и форма, включваща лични данни на подателя, информация за администратора на данни, описание на нарушението и дата на подаване. При нередовности, подателят има 7 дни да ги отстрани, иначе жалбата се оставя без разглеждане. Жалбите се разглеждат от инспектор, и при установяване на нарушение се прилагат съответни мерки и наказания. Инспекторът може да извърши проверка на място, а при установяване на факти за нарушение, материалите се изпращат на главния инспектор за предприемане на действия.
Чл. 94к
Чл. 94к от Правилника за организацията на дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет предоставя право на субектите на данни да обжалват действия и актове на администратори или обработващи лични данни пред съда. Субектите могат да поискат удостоверение от Инспектората за липса на висящо производство по същия спор, което се издава в срок до седем дни от постъпване на искането и се подписва от главния инспектор или упълномощен инспектор.
Чл. 94л
Инспекторатът води и поддържа регистри по чл. 21, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), които не са публични. Регистърът по чл. 21, ал. 1, т. 2 ЗЗЛД включва данни за администратора, описание на нарушението на сигурността на личните данни, информация за длъжностното лице по защита на данните, евентуални последици от нарушението, предприети мерки за справяне с нарушението, както и всяка друга необходима информация.
Чл. 94м
Чл. 94м от Правилника предвижда, че при отказ на права по ЗЗЛД, субектът на данните може да подаде писмено заявление до Инспектората в 14-дневен срок след уведомяване от администратора. Заявлението може да бъде подадено по различни канали (поща, факс, електронен път) и трябва да съдържа основни данни за подателя и администратора, описание на искането и предпочитана форма за получаване на информация. Ако заявлението е подадено от упълномощено лице, е необходимо да се приложи и пълномощно. Нередовни заявления не се разглеждат и подателят трябва да отстрани нередовностите в 7-дневен срок.
Чл. 94н
Чл. 94н от Правилника определя процедурата за разглеждане на заявления, свързани с откази по Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Заявлението се разглежда от инспектор, избран случайно от главния инспектор. При разглеждането се събират данни и се изисква информация от администратора. Ако отказът е законосъобразен, се уведомява субектът на данни за правото му на съдебна защита. При незаконосъобразен отказ се извършва проверка и, при установено нарушение, се налагат мерки или административно наказание. Уведомленията трябва да се извършват в срок от три месеца от подаването на заявлението.
Чл. 94о
Инспекторатът към Висшия съдебен съвет сътрудничи с надзорни органи на държави - членки на ЕС чрез програми, обмяна на опит, участие в симпозиуми и изпращане на служители на специализации. Исканията за консултации и проверки трябва да съдържат необходимата информация и да се изпълняват в срок до един месец. Инспекторатът може да откаже искане, ако не е компетентен или ако изпълнението нарушава законодателството. Резултатите от исканията се съобщават на искащия орган, а обменената информация се използва само за заявените цели.
Чл. 95
Инспекторатът към Висшия съдебен съвет има задължението да изпраща сигнали до държавни органи и компетентни органи на съдебната власт при установени нарушения, които не могат да бъдат отстранени от него. Той уведомява административните ръководители на съответните органи на съдебната власт при констатирани нарушения в дейността по ЗСВ и може да сигнализира и до други органи при необходимост. При противоречива съдебна практика, Инспекторатът сигнализира за нуждата от тълкувателни решения или постановления. Освен това, той изготвя становища по искания за приемане на тълкувателни решения, които се изготвят от специализирани инспектори.
Чл. 96
Инспекторатът към Висшия съдебен съвет има правомощия да изпраща предложения до различни организации и държавни органи. Това става в случаите, когато инспекторатът установи, че е необходимо да се предприемат действия от страна на съответната организация или орган. Целта е да се осигури ефективност и отговорност в работата на институциите.
Чл. 97
Чл. 97 предвижда, че в определени случаи Инспекторатът изготвя доклади, които съдържат информация за резултатите от неговата дейност. Раздел VIII от правилника се фокусира върху принудителни административни мерки и административни наказания, както и върху дейността по административно наказване, с изменения, влезли в сила от 02.05.2019 г.
Чл. 97а
Чл. 97а от Правилника за организацията на дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет регламентира прилагането на принудителни административни мерки в съответствие със Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Тези мерки се прилагат с решение на Инспектората по предложение на инспектора, който е извършил предварителна консултация или проверка, или е разгледал жалба на субект на данни за нарушения на Регламент (ЕС) 2016/679 или на ЗЗЛД.
Чл. 98
Главният инспектор или оправомощен от него инспектор има правото да издава наказателни постановления при предвидени от закона случаи. Влезлите в сила наказателни постановления за нарушения по чл. 408а - чл. 408г ЗСВ се регистрират в електронен публичен регистър, който съдържа номер, дата на постановлението, име на наказаното лице, вид на нарушението, размер на наказанието и дата на влизане в сила. Всеки има право на достъп до този регистър, който се осигурява чрез интернет страницата на Инспектората, при спазване на изискванията за защита на личните данни.
Чл. 98а
Чл. 98а от правилника определя, че главният инспектор може да оправомощава определени служители да съставят актове за установяване на административни нарушения, свързани със Закона за съдебната власт (ЗСВ) и Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Освен това, тези служители имат право да водят регистри, свързани с административните нарушения и могат да искат информация от различни звена в Инспектората за попълване на регистрите.
Чл. 98б
Чл. 98б от Правилника определя условията за водене на електронен регистър за нарушения на Регламент (ЕС) 2016/679 и Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Регистърът не е публичен и съдържа информация за нарушенията, включително данни за администратора, номера на преписката, описание на нарушението, наложени мерки или наказания, обжалвания и резултати от инстанционния контрол.
Чл. 99
Съдебните служители в Инспектората се назначават в съответствие с разпоредбите на Закона за съдебната власт (ЗСВ), Кодекса на труда и настоящия правилник. Длъжностите на служителите се определят в длъжностното разписание, съобразно одобрения класификатор по чл. 341, ал. 3 от ЗСВ. Със съдебните служители се сключват трудови договори в зависимост от тяхната длъжност.
Чл. 100
Член 100 от Правилника определя ограниченията за сключване на трудов договор с лица, които не могат да работят в общата администрация на Инспектората. Забраните включват: наличие на йерархични връзки с близки роднини, статус на едноличен търговец или управител в търговско дружество, народни представители, съветници в общински съвети, и лица, заемащи ръководни длъжности в политически партии. За експерти в специализираната администрация е задължително преминаването на проверка за почтеност.
Чл. 101
След подписването на трудов договор, на всеки съдебен служител се предоставя индивидуална длъжностна характеристика. Тази характеристика трябва да бъде съобразена с типовите длъжностни характеристики, утвърдени за съдебните служители.
Чл. 102
Чл. 102 от Правилника за организацията на дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет предвижда, че освобождаването на съдебните служители и закрилата при уволнение се извършва съгласно условията и реда, установени в глава шестнадесета, раздел I от Кодекса на труда. Правилникът също така урежда правата на съдебните служители в раздел II.
Чл. 103
Съдебните служители имат право на трудово възнаграждение, определено за заеманата длъжност. Осигуряват им се условия за изпълнение на служебните задължения, както и за повишаване на квалификацията или преквалификация.
Чл. 104
Съдебните служители имат право на платен годишен отпуск, както и на допълнителен платен годишен отпуск за работа в извънработно време и за изпълнение на допълнителни задължения. Размерите на отпуските се определят от Висшия съдебен съвет.
Чл. 105
Съдебните служители получават всяка година сума за облекло, която не надвишава две средномесечни заплати за лицата, заети в бюджетната сфера.
Чл. 106
Съдебен служител, който е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, има право на еднократно парично обезщетение при освобождаване от длъжност. Размерът на обезщетението е равен на броя на прослужените години в органите на съдебната власт, изразен в брутни месечни възнаграждения, но не може да надвишава десет брутни месечни възнаграждения.
Чл. 107
Чл. 107 от Правилника за организацията на дейността на инспектората към Висшия съдебен съвет предвижда, че задължителното обществено и здравно осигуряване на съдебните служители се финансира от бюджета на съдебната власт. Освен това, съдебните служители задължително се застраховат срещу злополука, също за сметка на бюджета на съдебната власт.
Чл. 108
Чл. 108 от Правилника определя, че съдебните служители имат право да ползват материалната база на органите на съдебната власт. Това означава, че те могат да използват ресурсите и помещенията, които са на разположение на съдебните институции в изпълнение на своите задължения.
Чл. 109
Съдебните служители при изпълнение на служебните си задължения трябва да се легитимират със служебна карта, която е по образец, утвърден от главния инспектор след предложение на главния секретар.
Чл. 110
Чл. 110 от Правилника предвижда, че по предложение на главния секретар, съдебните служители в Инспектората могат да бъдат награждавани с отличия и награди за образцово изпълнение на служебните задължения. Това е част от разпоредбите, свързани със задълженията на съдебните служители.
Чл. 111
Съдебните служители трябва да изпълняват задълженията си добросъвестно и точно, съобразно длъжностната характеристика и професионалната етика. Те са задължени да спазват работното време и да го използват за изпълнение на задачите. Възможно е временно да им се възлагат допълнителни задължения до 45 работни дни в годината, а при необходимост, те трябва да работят и в извънработно време.
Чл. 112
Съдебните служители са задължени да пазят в тайна информацията, която получават в рамките на служебните си задължения, и която засяга интересите на гражданите, юридическите лица и държавата. Освен това, те трябва да проявяват поведение, което не уронва престижа на съдебната власт както в служебната си работа, така и в обществения живот.
Чл. 113
Атестирането на съдебните служители има за цел да установи професионалната им квалификация и степента на изпълнение на служебните задължения, да стимулира креативност и инициативност, да подобри служебните взаимоотношения и работата в екип, да осигури справедливо възнаграждение и да осъществи прозрачна процедура за професионално развитие.
Чл. 114
Съдебните служители в Инспектората могат да бъдат повишавани в ранг от пета до първа степен, като повишаването става във възходящ ред.
Чл. 115
Чл. 115 от правилника предвижда, че при повишаване в ранг на съдебния служител, той получава и по-високо възнаграждение, чийто размер се определя от Висшия съдебен съвет.
Чл. 116
Атестирането на съдебните служители се извършва ежегодно, като оценяването обхваща период от 1 декември на предходната година до 30 ноември на следващата. При преназначаване на друга длъжност в Инспектората, съдебният служител се атестира на длъжността, която е заемал по-дълго време в оценителния период. Ако съдебният служител преминава на длъжност от или в друг орган на съдебната власт, атестирането и оценяването се извършват след изискване на справка от последния работодател.
Чл. 117
Атестирането на съдебните служители в Инспектората включва изготвяне на работен план през декември и оценка с вписване на резултатите в атестационен формуляр през ноември. Атестационната комисия може да провежда междинни срещи при необходимост. Ако служителят е отсъствал повече от половината от атестационния период, той ще бъде атестиран през следващия период. Новопостъпилите служители след 1 декември ще бъдат атестирани през следващия атестационен период.
Чл. 118
Атестирането на съдебните служители включва оценка на индивидуалния работен план, изпълнението на служебните задължения, професионалните умения и спазването на етиката. Процедурата за изготвяне и одобряване на работния план се определя от вътрешните правила за управление на човешките ресурси.
Чл. 119
Чл. 119 определя процедурата за атестиране на различни служители в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Главният секретар, финансовият контрольор и служителят по сигурност на информацията се атестират от главния инспектор или определен от него инспектор. Атестирането на експертите се извършва от комисия от трима инспектори, назначена от главния инспектор. Ръководителите на административните звена се атестират от комисия, в която трябва да има поне двама инспектори. Служителите от общата администрация се атестират от комисия, включваща инспектор, главния секретар и ръководителя на съответното звено.
Чл. 120
Съдебните служители се оценяват по конкретни показатели, които са съобразени с длъжността, която изпълняват. Показателите за атестиране се разработват в правилата за управление на човешките ресурси. При оценяването се вземат предвид сигнали, жалби и предложения, които могат да влияят на оценката на съдебния служител.
Чл. 121
Правилникът определя системата за оценяване на изпълнението на работата на служителите в инспектората към Висшия съдебен съвет. Оценките се дават на базата на получените точки по определени показатели, като всяка оценка съответства на определен брой точки. Оценките варират от 1 (отлично изпълнение) до 5 (незадоволително изпълнение), в зависимост от представянето на атестирания. Конкретно, оценка 1 се дава за 31-35 точки, оценка 2 за 26-30 точки, оценка 3 за 21-25 точки, оценка 4 за 16-20 точки и оценка 5 за 10-15 точки.
Чл. 122
Атестиращият орган записва оценките в атестационния формуляр и запознава атестирания с него. Общата оценка е средноаритметична от оценките на членовете на комисията. Резултатите от атестирането се предоставят на главния инспектор.
Чл. 123
Съдебните служители, които не са съгласни с общата си оценка, имат право да подадат писмено мотивирано възражение до главния инспектор в срок от 7 дни след запознаването с протокола. Главният инспектор е задължен да се произнесе по възражението в срок от 7 дни, като решението трябва да бъде мотивирано.
Чл. 124
Съдебните служители могат да бъдат повишавани в ранг при условие, че имат три последователни оценки, които не са по-ниски от 2 "Много добро изпълнение". Предсрочно повишаване в ранг е възможно при оценка 1 "Отлично изпълнение", но само веднъж. Повишаването в ранг се извършва със заповед на главния инспектор.
Чл. 125
Правилникът определя условията за назначаване, преназначаване и запазване на ранговете на съдебните служители в Инспектората. При първоначално назначаване служителят получава минималния ранг, а при преназначаване и преминаване в орган на съдебната власт запазва придобития ранг, освен ако не е по-нисък от минималния за новата длъжност. Промените в специализацията на инспекторите се извършват на заседание на Инспектората. Правилникът е приет на основание Закона за съдебната власт и отменя предишния правилник, влиза в сила от 1 януари 2017 г. и е актуализиран през 2019, 2020 и 2022 г.
§1
Параграф §1 определя условията за промяна на специализацията на заварените инспектори, довършването на текущи проверки и процедури, както и продължаването на действието на вътрешните актове, издадени на основание отменения правилник, до приемането на нови, при условие че не противоречат на закона и новия правилник.
§2
Правилникът е приет от Инспектората на основание чл. 55, ал. 8 от Закона за съдебната власт. Той отменя предходния правилник, приет през 2015 г., за организацията на дейността на Инспектората и администрацията, както и на експертите.
§3
Правилникът влиза в сила от 1 януари 2017 г. Заключителните разпоредби касаят изменения и допълнения на Правилника, които са обнародвани в Държавен вестник, брой 35 от 2019 г. и влизат в сила от 02.05.2019 г.
§23 и заключителни разпоредби към Правилника за изменение и допълнение
Правилникът за организацията на дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет влиза в сила от 2 май 2019 г. Също така, е приет Правилник за изменение и допълнение на същия, който е обнародван в Държавен вестник, брой 67 от 2020 г. и влиза в сила от 28.07.2020 г.
§38
Правилникът влиза в сила от датата на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби уточняват, че правилникът за допълнение е обнародван в брой 96 от 2022 г. и влиза в сила от 02.12.2022 г.
