ЗАКОН ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда обществените отношения, свързани с отбраната и въоръжените сили на Република България. Променен е с ДВ, бр. 16 от 2010 г., и е в сила от 26.02.2010 г.
Чл. 2
Законът за отбраната и въоръжените сили на Република България се прилага за българските граждани, държавните органи, органите на местното самоуправление, местната администрация и юридическите лица, регистрирани по българското законодателство. Параграф 2, алинея 2 е отменен с изменение от ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г.
Чл. 3
Член 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България определя отбраната като система от различни дейности, включително политически, икономически и военни, които целят осигуряване на сигурност и защита на териториалната цялост и независимостта на страната. Подготовката и осъществяването на отбраната са възложени на въоръжените сили, държавните органи, местните власти, юридическите лица и гражданите.
Чл. 4
Отбраната на Република България е интегрална част от националната сигурност и е основана на националните интереси. Тя се реализира и в контекста на колективната отбрана с партньорите от НАТО и в съответствие с Европейската политика за сигурност и отбрана.
Чл. 5
Дейностите, свързани с отбраната на Република България, трябва да се провеждат в съответствие с Конституцията, законите на страната и международните договори, по които България е страна.
Чл. 6
Чл. 6 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България определя основните задължения на отбраната, които включват създаване и поддържане на ресурси за сигурност, защита на територията и населението, управление на националните ресурси и средства за отбрана, и осигуряване на готовност за реагиране при военни заплахи. Дейностите по отбраната се реализират чрез съвместни действия с международни партньори, планиране, подготовка на инфраструктура, наблюдение, логистика, охрана на границите, подготовка на населението и икономиката, участие в справяне с бедствия, и военно-патриотично обучение.
Чл. 7
Член 7 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България задължава държавните органи, въоръжените сили, органите на местното самоуправление, местната администрация, както и гражданите и юридическите лица, на които е възложено, да поддържат отбранителната способност на страната. Отбраната на Република България трябва да се осъществява чрез ефективно използване на националния отбранителен потенциал, който включва както въоръжените сили, така и невоенни компоненти.
Чл. 8
Чл. 8 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България посочва, че страната участва в международни организации и политико-военни съюзи за колективна отбрана. Това включва и участие в различни инициативи, свързани с военното и военнополитическото сътрудничество.
Чл. 9
Чл. 9 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България предвижда, че министърът на отбраната е отговорен за осъществяване на международно сътрудничество с органи на други държави и международни организации, с цел постигане на целите на националната политика в областта на отбраната.
Чл. 10
Държавата е задължена да осигурява необходимите ресурси за отбраната, включително човешки, финансови, материални и административни. Осигуряването на ресурсите се извършва чрез планиране, управление и контрол на програмен принцип.
Чл. 11
Планирането на отбраната в Република България включва определяне и развитие на необходимите способности и ресурси за постигане на целите на отбраната. То се основава на стратегията за национална сигурност, националната отбранителна стратегия, концепции и доктрини на въоръжените сили, както и на актовете на ЕС и НАТО. Обект на планиране са не само въоръжените сили, но и гражданските ресурси от различни сектори. Планирането на гражданските ресурси включва определяне на военновременните нужди и сключване на договори за осигуряване на необходимите услуги и продукция. Управлението на ресурсите се основава на надеждност и ефективност.
Чл. 12
Чл. 12 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България определя процедурата за подготовка на държавната администрация и органите на местното самоуправление при положение на война или военно положение. Въз основа на държавния военновременен план, който се приема от Министерския съвет, се изготвят военновременни планове от държавните органи и юридическите лица с военновременни задачи. Тези планове се разработват съгласно условия и ред, определени от Министерския съвет.
Чл. 13 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Финансовото осигуряване на дейностите в областта на отбраната в България се осъществява основно чрез държавния бюджет. Министерството на отбраната съставя свой бюджет, който е част от този на държавата. Приходната част на бюджета на министерството включва такси за услуги, глобите по различни закони, доходи от имоти и интелектуална собственост, дарения и други законово определени източници. Министърът на отбраната е основен разпоредител с бюджета.
Чл. 14
Чл. 14 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България предвижда, че държавата е отговорна за опазването на живота и здравето на български и чужди граждани, както и на лица без гражданство, намиращи се на територията на страната или под нейна юрисдикция по време на война, военно или извънредно положение. Освен това, държавата полага особени грижи за гражданите, които са пострадали при или по повод отбраната на страната.
Чл. 15
Ръководството на отбраната на Република България се осъществява от четири основни органа: Народното събрание, президента на републиката, Министерския съвет и министъра на отбраната. Всеки от тези органи играе важна роля в управлението и координацията на отбранителната политика на страната.
Чл. 16
Народното събрание на Република България има важни правомощия, свързани с отбраната и въоръжените сили. То решава въпросите за обявяване на война и сключване на мир, обявява военно или извънредно положение, разрешава пребиваването на чужди войски, ратифицира международни военни договори, приема Стратегия за национална сигурност, определя числеността на въоръжените сили и бюджета за отбраната, одобрява инвестиционни програми за модернизация на въоръжение, както и открива и закрива военни учебни заведения. Народното събрание също така упражнява парламентарен контрол върху органите на изпълнителната власт в областта на отбраната.
Чл. 17
Чл. 17 от Закона определя ролята на президента на Република България като държавен глава, който осъществява дейности за създаване на стабилна среда на сигурност и развитие на страната. Президентът ръководи Консултативния съвет за национална сигурност, чийто статут е регламентиран със закон.
Чл. 18
Президентът на Републиката е определен за върховен главнокомандващ на въоръжените сили на България, както в мирно, така и във военно време.
Чл. 19
Президентът на Република България, по предложение на Министерския съвет, има следните правомощия относно въоръжените сили: утвърдяване на стратегическите планове за действие, привеждане на въоръжените сили в по-висока степен на готовност, обявяване на обща или частична мобилизация, назначаване и освобождаване на висшия команден състав, както и удостояване на офицери с висши военни звания.
Чл. 20
Чл. 20 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България описва правомощията на президента при военен конфликт или война. Президентът може да обяви положение на война, да координира външнополитическите усилия, да ръководи Върховното главно командване, да привежда в изпълнение военновременните планове, да въвежда ограничителен режим на информация и да внася предложение в Народното събрание за сключване на мир.
Чл. 21
Чл. 21 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България определя правомощията на президента като върховен главнокомандващ. Президентът издава укази за изпълнение на функциите си, които се подписват от министър-председателя, и има право да иска информация от министъра на отбраната и други държавни органи за осъществяване на тези функции.
Чл. 22
Чл. 22 определя правомощията на Министерския съвет в областта на отбраната и въоръжените сили. Министерският съвет ръководи държавната политика в отбраната, приема стратегически планове и програми за развитие на въоръжените сили, организира подготовката на населението и инфраструктурата за отбрана, предлага изменения в бойната готовност на въоръжените сили и осъществява мобилизация. Също така, той определя условията за съхранение на военновременни запаси и одобрява проекти, свързани с отбраната, включително участие на чужди войски на територията на страната. Всички дейности се извършват с помощта на Съвет по сигурността.
Чл. 23
Министерският съвет е задължен да внася ежегодно до 31 март доклад в Народното събрание относно състоянието на отбраната и въоръжените сили. Народното събрание следва да се произнесе по този доклад с решение.
Чл. 24
Чл. 24 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България описва процедурата за приемане на Класификатор на длъжностите на военнослужещите. Министерският съвет, по предложение на министъра на отбраната, приема класификатора, който се обнародва в "Държавен вестник". Длъжностите в класификатора се определят по длъжностни нива и военни звания, като са допустими отклонения от Закона за администрацията. На базата на класификатора министърът на отбраната утвърдител длъжностните разписания и щатове.
Чл. 25
Министърът на отбраната ръководи и отговаря за провеждането на държавната политика в областта на отбраната. При изпълнение на своите правомощия, той е подпомаган от заместник-министри, постоянен секретар на отбраната и началник на отбраната.
Чл. 26
Чл. 26 определя правомощията на министъра на отбраната, включително ръководене на планирането на отбраната, съставяне и изпълнение на бюджета, осигуряване на информация, международно сътрудничество, кадрова политика, здравна политика, социална политика, контрол на безопасността в военната служба, участие в операции при бедствия, стандартизация на отбранителните продукти, управление на жизнения цикъл на отбранителни продукти, опазване на класифицирана информация, назначаване на представители в международни организации, ръководство на военното образование и научната дейност, опазване на околната среда, авиационна безопасност, управление на държавни имоти, спортна и информационна дейност, геодезически и картографски дейности, грижи за военноинвалидите, военно-патриотично възпитание, утвърждаване на уставите на въоръжените сили, управление на комуникационно-информационна система, инвестиционни разходи за модернизация на въоръжение, мобилизационна подготовка и численост на военните формирования.
Чл. 27
Министърът на отбраната внася в Министерския съвет проекти и предложения, свързани с националната отбранителна стратегия, плановете за развитие на въоръжените сили, държавния военновременен план, списъка на важни обекти за отбраната, предложения за мобилизация и назначения на висши офицери, както и проекти за инвестиции и развитие на комуникационни системи. Всички тези действия имат за цел да осигурят ефективна подготовка и реакция на въоръжените сили в различни ситуации, включително военно положение.
Чл. 28
Чл. 28 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България регламентира условията, при които министърът на отбраната може да разреши използването на оръжие и бойни средства от български военни формирования. Това включва случаи на терористични заплахи, нарушения на въздушното пространство, отказ от спиране на чуждестранни плавателни средства и други заплахи за националната сигурност. Министърът на отбраната е длъжен да уведомява министър-председателя и президента за предприетите действия, а при необходимост и съюзниците от НАТО и ЕС.
Чл. 29
Член 29 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България определя правомощията на министъра на отбраната и началника на отбраната относно получаването на информация за националната сигурност и отбраната. Министърът на отбраната получава информация от различни служби, включително Военното разузнаване и Военната полиция, а началникът на отбраната получава информация, свързана с неговите функции по закона.
Чл. 30
Член 30 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 16 от 2010 г., и влиза в сила от 26 февруари 2010 г.
Чл. 31
Член 31 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България предвижда, че министърът на отбраната има правомощия да издава правилници, наредби, инструкции и заповеди, свързани с изпълнението на неговите задължения. Втората алинея на члена е отменена с изменение от Държавен вестник, брой 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г.
Чл. 32
Член 32 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България описва функционирането на политическия кабинет към министъра на отбраната. Кабинетът се организира от началник на кабинета и има за цел да подпомага министъра при определянето и провеждането на отбранителната политика, както и да осъществява граждански контрол върху въоръжените сили. Съставът на кабинета се определя в съответствие със Закона за администрацията.
Чл. 33
Съветът по отбрана е съвещателен орган, създаден към министъра на отбраната, включващ ключови военни и административни фигури. Той подпомага министъра в обсъждането на важни стратегически документи и решения, свързани с националната отбранителна стратегия, бюджета на министерството, развитието на въоръжените сили и назначенията на висши командни постове. Министърът определя правилата за работа и дневния ред на заседанията, както и информира върховния главнокомандващ за проведените заседания.
Чл. 34
Чл. 34 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България определя задълженията на държавните органи, органите на местното самоуправление и юридическите лица с военновременни задачи. Те трябва да провеждат отбранително-мобилизационна подготовка, да разработват и поддържат планове за работа във военно време, включително военновременен план. Условията и редът за тези дейности се определят от Министерския съвет. Осигуряват се бюджетни субсидии за изпълнение на тези задачи от държавния бюджет.
Чл. 35
Чл. 35 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България определя задълженията на министъра на вътрешните работи в контекста на военновременната готовност. Министърът, в сътрудничество с министъра на отбраната, поддържа структурите на Министерството на вътрешните работи в оперативна и мобилизационна готовност за изпълнение на военновременни задачи. Той координира дейността на Единната спасителна система и осигурява защита на стратегически дейности и обекти, включително критична инфраструктура. Също така, двамата министри издават съвместни инструкции за взаимодействие между ведомствата.
Чл. 36
Член 36 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 15 от 2013 г., и влиза в сила от 01.01.2014 г.
Чл. 37
Министърът на външните работи отговаря за ръководството и координацията на изпълнението на международните задължения на България, свързани с членството в ЕС, ООН, НАТО и други международни организации, в областта на Общата външна политика и политика за сигурност, както и Европейската политика за сигурност и отбрана.
Чл. 38
Член 38 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България определя задълженията на министъра на транспорта и съобщенията, който в сътрудничество с министъра на отбраната внася проекти за нормативни актове, организира подготовката на транспортните средства за военно време и изграждането на транспортни обекти за нуждите на отбраната.
Чл. 39
Чл. 39 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 16 от 2010 г., с влизане в сила на 26.02.2010 г.
Чл. 40
Чл. 40 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България определя задълженията на министъра на транспорта и съобщенията, както и на министъра на електронното управление в контекста на подготовката и осигуряването на съобщителни мрежи за отбраната. Министърът на транспорта организира подготовката на пощенските и електронните съобщителни мрежи за осигуряване на въоръжените сили в мирно и военно време, а министърът на електронното управление отговаря за изграждането на специални обекти и електронни съобщителни мрежи, свързани с националната сигурност.
Чл. 41
Чл. 41 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България определя, че председателят на Държавната агенция "Национална сигурност", председателят на Държавна агенция "Разузнаване" и началникът на Националната служба за охрана работят съвместно с министъра на отбраната по защита на националната сигурност. Те издават съвместни инструкции за осъществяване на дейността си.
Чл. 42
Член 42 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България определя задълженията на Българската народна банка във връзка с дейността на банковата система по време на война. БНБ е отговорна за разработването на правила и нормативи, съгласуване с министъра на отбраната на план за готовност, както и ръководство на методическото планиране за банковата система.
Чл. 43
Чл. 43 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България определя задълженията на областните управители и кметовете на общините за организиране на отбранителни дейности в съответните административно-териториални единици. Те трябва да осъществяват подготовка на икономиката и населението за отбрана, като подпомагат Министерството на отбраната в различни аспекти, включително водене на военния отчет, осигуряване на дежурство и оповестяване, функциониране на икономиката при военно време, организиране на защита на населението, поддържане на регистър на критичната инфраструктура и подготовка на ръководни кадри. Средствата за изпълнение на тези задачи се осигуряват от държавния бюджет.
Чл. 44
Чл. 44 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България описва структурата и функциите на областните и общинските съвети по сигурност. Областните съвети се ръководят от областния управител и включват представители от различни държавни и местни институции. Общинските съвети по сигурност се ръководят от кмета на общината и също включват представители от местната администрация и военните структури. Функциите и редът за работа на тези съвети се определят от Министерския съвет и с заповеди на кметовете или областните управители.
Чл. 45
Чл. 45 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България определя задълженията на юридическите лица при обявяване на мобилизация или положение на война. Юридическите лица, на които са възложени военновременни задачи, трябва да активират плановете си за защита на работниците и служителите. Тези, които нямат военновременни задачи, трябва да подпомагат Министерството на отбраната при военния отчет и да организират защитата на своите служители. Разпоредбите важат и за чуждестранни юридически лица, работещи в България. Освен това, юридическите лица са задължени да предоставят необходимата информация на Министерството на отбраната.
Чл. 46
Чл. 46 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България определя ролята на Българския Червен кръст в подготовката на населението за действия при военно положение, военни конфликти и бедствия. Той е отговорен за подготовка на формирования за първа помощ и оказване на помощ както на територията на страната, така и в чужбина на пострадали от въоръжени конфликти и бедствия.
Чл. 47
Член 47 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България предвижда, че подготовката на ръководителите на държавната и местната администрация, както и на юридическите лица за изпълнение на задълженията свързани с отбраната, ще се извършва по ред, определен с акт на Министерския съвет.
Чл. 48
Въоръжените сили на Република България са организирани от държавата и включват военни и специализирани формирования, които функционират по специфичен ред. Те разполагат с военни и специални средства, необходими за осигуряване на отбраната на страната.
Чл. 49
На територията на Република България е забранено създаването на военни и други формирования, които използват военна организация, въоръжение и бойна техника, или в които се предвижда изпълнение на военна служба, освен ако това не е предвидено в закон или в акт на Министерския съвет.
Чл. 50
Въоръжените сили на Република България включват Българската армия, служба 'Военна полиция', Служба 'Военно разузнаване', военните академии и висшите военни училища, Военномедицинската академия, Националната гвардейска част, Военно-географската служба, Централното военно окръжие, Централния артилерийски технически изпитателен полигон и Комендантство - МО. При военно време, в състава на въоръжените сили се включват запасните и техниката-запас, а също и структури от системата за национална сигурност, определени от Министерския съвет. Военнослужещите от Министерството на отбраната и резервистите също са част от личния състав на въоръжените сили.
Чл. 51
Чл. 51 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България определя начина на комплектуване на военните формирования. Според алинея 1, те се комплектуват с личен състав, оръжие, бойна и друга техника, както и средства за командване и управление, необходими за изпълнение на задачите по отбраната и операции извън страната. Аlineя 2 уточнява, че структурите по чл. 50, ал. 2 също се комплектуват с необходимите ресурси от бюджета на съответните министерства и ведомства, за да поддържат оперативна готовност.
Чл. 52
Въоръжените сили на Република България имат за основна задача да гарантират суверенитета и независимостта на страната, както и да защитават териториалната й цялост. В мирно време те не могат да изпълняват задачи, свързани с вътрешнополитически въпроси.
Чл. 53
Въоръжените сили на Република България имат за задача да предотвратяват, възпират и отговарят на заплахи срещу страната и съюзниците. Във военно време, те могат да работят съвместно или координирано с НАТО и държави от ЕС, съгласно международни договори.
Чл. 54
Член 54 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България определя, че въоръжените сили изпълняват своите задачи на база стратегически и оперативни планове. Разработването на тези планове и активирането на необходимите сили и средства се възлага на началника на отбраната от министъра на отбраната. Утвърдителният процес на плановете за операции е организиран по реда на подчинеността от висшестоящия командир, след предложение от непосредствения командир.
Чл. 55
Член 55 определя основните принципи на организация и управление на въоръжените сили, включително организационна подчиненост, единоначалие и йерархия в правомощията на командирите и началниците. Единоначалието установява процедура за издаване и изпълнение на заповеди и регулира взаимоотношенията между командирите и военнослужещите. Непосредственото ръководство на формированията се осъществява от командирите и началниците, които имат правомощия да издават заповеди. Последният параграф е отменен през 2010 г.
Чл. 56
В мирно време въоръжените сили на Република България изпълняват различни задачи, свързани с поддържане на боеспособността и боеготовността, наблюдение за рискове за сигурността, развитие на киберотбрана, участие в международни операции и инициативи, оказване на хуманитарна помощ, подготовка за аварийни ситуации, защита на населението и неутрализиране на невзривени бойни припаси.
Чл. 57
Чл. 57 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България предвижда, че въоръжените сили могат да изпълняват задачи, свързани с оказване на съдействие на органите за сигурност в борбата с разпространението на оръжия за масово унищожение, незаконен трафик на оръжие и тероризъм, охрана на стратегически обекти и критична инфраструктура, както и участие в охраната на държавната граница. Изпълнението на тези задачи се възлага от Министерския съвет, а министърът на отбраната определя правила за използване на сила при тяхното изпълнение.
Чл. 57а
Чл. 57а от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България регламентира възможността за изпълнение на полети със специално предназначение от военни въздухоплавателни средства в случай на обективна невъзможност на Държавния авиационен оператор. Полетите се извършват след разрешение на министъра на отбраната и разходите се възстановяват от бюджета на съответната администрация.
Чл. 58
При обявяване на военно положение, въоръжените сили на Република България имат следните задължения: 1. Повишават готовността на системата за наблюдение, ранно предупреждение и управление. 2. Повишават готовността на военните формирования и структурите съгласно степента на военната заплаха. 3. Въвеждат в действие стратегическите планове, плановете за операции на въоръжените сили и военновременните планове.
Чл. 59
Член 59 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България определя задълженията на въоръжените сили при въоръжено нападение и обявяване на война. Те са отговорни за отблъскването на нападението, защитата на териториалната цялост и независимостта на страната, както и за гарантиране на нейния суверенитет. Изпълнението на тези задачи може да се извършва самостоятелно или в сътрудничество с НАТО, съгласно международни договори и стратегически планове.
Чл. 60
Чл. 60 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България забранява създаването и функционирането на структури на политически партии и движения, както и осъществяването на политическа дейност във въоръжените сили. Това означава, че военнослужещите не могат да участват в политически организации или да извършват политически действия в рамките на своите задължения.
Чл. 60а
Чл. 60а от Закона за отбраната и въоръжените сили определя Българската армия като основна национална военна институция, която е част от българските въоръжени сили. Армията включва Съвместно командване на силите, три вида въоръжени сили (сухопътни, военновъздушни и военноморски), Съвместно командване на специалните операции, Командване за логистична поддръжка и Командване за комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана.
Чл. 60б
Чл. 60б от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България определя структурата на командването в армията. Съвместното командване на силите и командванията на различните видове войски (Сухопътни, Военновъздушни, Военноморски) се ръководят от командири, които са подпомагани от щабове. Те формират оперативното ниво за командване и управление в Българската армия. Законът е бил изменян и актуализиран през 2010, 2011 и 2021 г.
Чл. 60в
Командирите на различни военни структури в България, включително Съвместното командване на силите и Сухопътните войски, са подчинени на началника на отбраната. Те отговарят за командването и управлението на подчинените им формирования. Командирът на Съвместното командване на силите осъществява оперативно командване на придадените му формирования по време на съвместни операции.
Чл. 60г.
Член 60г. е новоприет текст в закона, който влиза в сила на 26 февруари 2010 г., но впоследствие е отменен с изменение в законодателството, като отмяната е в сила от 1 юли 2011 г.
Чл. 60д
Член 60д от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България определя Съвместното командване на силите и различни военни структури като юридически лица на бюджетна издръжка, отговорни за управлението на имоти, разходите за доставки, управлението на движими вещи и разпореждането с излишни движими вещи. Разпореждането с определени категории движими вещи, като оръжия и боеприпаси, се извършва от министъра на отбраната.
Чл. 60е
Чл. 60е от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България определя, че функционалната и организационната структура на въоръжените сили, включително техните органи за управление, численост, дислокация, въоръжение и материални ресурси, се определят с плана за развитие на въоръжените сили. Раздел II от закона се отнася до участието на въоръжените сили в операции и мисии, както самостоятелно, така и в състава на многонационални военни формирования, както извън територията на страната, така и на територията на страната.
Чл. 61
Въоръжените сили на Република България могат да бъдат изпращани и използвани извън страната или в многонационални формирования на територията на страната. Това се извършва при спазване на българското законодателство и международните договори, като се отчитат националните интереси.
Чл. 62
Народното събрание на Република България има правомощието да разрешава изпращането и използването на въоръжени сили извън територията на страната, когато това е свързано с политико-военни действия.
Чл. 63
Министерският съвет на Република България има правомощия да разрешава изпращането и използването на въоръжени сили извън страната в три основни случая: 1) за изпълнение на съюзнически задължения, произтичащи от ратифицирани международни договори с политико-военен характер; 2) за участие в хуманитарни мисии; 3) за участие в дейности без политико-военен характер, освен в случаите, предвидени в чл. 64.
Чл. 64
Министърът на отбраната на Република България има правомощия да разрешава изпращането и използването на военнослужещи и военна техника извън територията на страната. Според чл. 64, той може да разреши: 1) до 300 военнослужещи и/или техника и/или до три военни въздухоплавателни средства, и/или един военен кораб; 2) до 600 военнослужещи и/или техника и/или до три военни кораба и/или до пет военни въздухоплавателни средства на територията на съюзническа държава; 3) изпращането на военномедицински екипи и полеви болници за медицинско осигуряване на бойни действия и за справяне с епидемии и масови заболявания.
Чл. 65
Член 65 от Закона задължава Министерския съвет и министъра на отбраната да уведомяват незабавно Народното събрание и президента на републиката за взетите решения. При случаи, свързани с изпращането и използването на въоръжени сили извън територията на страната, Народното събрание се произнася в случай на съмнение относно характера на тези действия.
Чл. 66
Член 66 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България определя задълженията на министъра на външните работи относно предоставянето на постоянни дипломатически разрешения за важни полети. Тези разрешения имат продължителност до 12 месеца и обхващат различни видове полети, включително логистични, хуманитарни, санитарни, и полети за участие в военни учения. Процесът на издаване на разрешенията става по заявки от министъра на отбраната и ръководителите на дипломатическите мисии, след съгласуване с компетентните структури на Министерството на отбраната и Министерството на транспорта и съобщенията.
Чл. 67
Държавните органи са задължени да информират обществото относно решенията за изпращане и използване на въоръжени сили извън територията на Република България. Тази информация трябва да бъде предоставена в съответствие с националното законодателство, което защитава класифицираната информация, както и с международните договори, по които страната е страна.
Чл. 68
Член 68 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България определя начина на използване на въоръжените сили, като те се изпращат и използват в съответствие с целите и мотивите, посочени в решението за тяхното изпращане и в оперативните планове. При изпращането на български въоръжени сили извън страната, органите по чл. 63 и 64 оценяват целите, мотивите, средствата и организацията на действията. Промяна на целите и мотивите е възможна само с ново решение.
Чл. 69
Чл. 69 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България регламентира условията и принципите, при които българските въоръжени сили могат да участват в мисии и операции извън територията на страната. Те трябва да спазват българското законодателство, международните договори и хуманитарното право, като се отчитат националните интереси. Началникът на отбраната изготвя правила за използване на сила, които са задължителни за военнослужещите. При участие в многонационални формирования се прилагат съвместни правила, освен ако противоречат на българското законодателство. Нарушения на правилата водят до дисциплинарна отговорност и възможност за отзоваване от мисията.
Чл. 69а
Чл. 69а от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България регламентира условията за изплащане на обезщетения за имуществени вреди, причинени от български военнослужещи на трети лица по време на операции и мисии извън територията на страната. Министърът на отбраната или упълномощено от него лице разрешава изплащането на тези обезщетения, а общият размер им се определя в рамките на бюджета на операцията или мисията. Виновният военнослужещ носи отговорност за изплатеното обезщетение съгласно правилата на чл. 253.
Чл. 70
Чл. 70 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България предвижда, че български граждани, които са сключили договор за служба в доброволния резерв, могат да участват в операции и мисии извън страната, като им се присвоява военно звание. Служители от ДАНС и държавни служители от ДАР също могат да участват при определени условия. Освен тях, и граждани с необходимото образование и квалификация могат да се включат в операции, при условия, установени от Министерския съвет. Лицата, които не са част от въоръжените сили, имат статус, определен от международните договори и българското законодателство.
Чл. 71
Чл. 71 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България регламентира командировките на български военнослужещи за участие в операции или мисии извън страната. Сроковете за командировка варират в зависимост от длъжността и типа на операцията, като основните правила предвиждат: 1) за военнослужещи в състава на военни формирования - до 6 месеца; 2) за военнослужещи на отделни длъжности - до 1 година. След завършване на командировката, военнослужещите могат да бъдат командировани отново след минимум 12 месеца, а военнослужещите-лекари след 6 месеца. Сроковете могат да бъдат удължавани или намалявани с писмено съгласие на военнослужещия, а срокът за командировка може да бъде удължен без съгласие до 30 дни по заповед на министъра на отбраната.
Чл. 72
Член 72 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България определя оперативното управление на българските въоръжени сили. То се осъществява в съответствие с решенията на международни организации или договори за конкретни операции. Националният контрол върху формированията се извършва от различни командири в зависимост от типа операция - съвместна или самостоятелна. Прехвърлянето на правомощия за управление се извършва от началника на отбраната.
Чл. 73
Военнослужещите при преминаване на границата на Република България трябва да представят военна карта за самоличност или паспорт, както и заповед за индивидуално или групово придвижване, издадена от министъра на отбраната или упълномощено лице. Заповедта удостоверява статуса на военнослужещия и включва информация за носенето на служебно оръжие, неговата система и номер.
Чл. 74
Чл. 74 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България регламентира, че стоките, собственост или в управление на Министерството на отбраната, предназначени за въоръжените сили и изпратени извън територията на страната, трябва да се декларират при преминаване на държавната граница. Редът за деклариране се определя с акт на министъра на финансите. Също така, условията за облекчаване на митническите формалности също се определят с този акт.
Чл. 75
Член 75 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България определя, че финансовото осигуряване на участието на страната в операции и мисии извън територията се осъществява чрез държавния бюджет. Това финансиране се извършва в рамките на одобрения бюджет на Министерството на отбраната за съответната година.
Чл. 76
Министърът на отбраната носи отговорност за организацията и координацията на дейностите, свързани с осигуряването, комплектуването и подготовката на формированията от въоръжените сили, когато те са изпратени и използвани извън територията на Република България.
Чл. 76а
Чл. 76а от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България урежда реда и условията за преминаването и пребиваването на съюзнически и чужди въоръжени сили на територията на страната. Разрешаването на това преминаване се извършва от определен орган, който също така определя условията за участие на българските въоръжени сили в съответните операции, мисии или международни инициативи. Специални разпоредби, свързани с многонационални военни формирования, също се прилагат в тези случаи.
Чл. 76б
Член 76б от Закона определя условията за назначаване на български военнослужещи в многонационални военни формирования. Назначаването е за срок до една година, с възможност за удължаване до 30 дни без съгласие на военнослужещия и с възможност за допълнително удължаване с писмено съгласие. За военнослужещите, назначени на специфични длъжности, срокът на участието им е обвързан с времетраенето на операцията или мисията на международната организация.
Чл. 77
Член 77 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България определя ролята на Министерството на отбраната в изпълнението на правомощията на министъра на отбраната. Министерството включва Щаб на отбраната, обща администрация и специализирана администрация. Щабът на отбраната е стратегически военен щаб, който подпомага началника на отбраната в определянето на отбранителни способности, подготовката на войските и разработването на стратегически анализи и препоръки.
Чл. 78
Чл. 78 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България описва структурите, които са под пряко подчинение на министъра на отбраната. Включени са Служба "Военно разузнаване", служба "Военна полиция", военните академии и висшите военни училища, Военномедицинската академия, Националната гвардейска част, Военно-географската служба, Централният артилерийски технически изпитателен полигон, Националният военноисторически музей, Централното военно окръжие, Комендантство - МО и други структури, създадени със закон или с акт на Министерския съвет.
Чл. 79
Член 79 от Закона определя поста на постоянния секретар на отбраната като най-висш държавен служител в Министерството на отбраната. Назначаването изисква определени условия, включително професионален опит и ръководен стаж. Постоянният секретар се назначава за срок от 4 години, с възможност за подновяване, и следва да бъде одобрен от министър-председателя. Подборът на кандидатите се извършва от комисия, а за неуредените случаи се прилага Законът за държавния служител.
Чл. 80
Постоянният секретар на отбраната играе ключова роля в подпомагането на министъра на отбраната. Неговите задължения включват формулирането и изпълнението на отбранителната политика, както и управлението на човешките, материалните и финансовите ресурси, необходими за реализиране на тази политика.
Чл. 81
Постоянният секретар на отбраната ръководи и отговаря за изготвянето на нормативната уредба на Министерството на отбраната, отбранителното планиране и бюджетиране, контрола на бюджета, планирането на строителство и доставки, международното военно сътрудничество, развитие на администрацията, мерки срещу конфликт на интереси, квалификация на служителите, взаимодействие с неправителствени организации и отчетността на отбранителната политика. Той има право на необходимата информация и помощ от различни командвания и структури на Министерството на отбраната.
Чл. 82
Правоотношението с постоянния секретар на отбраната може да бъде прекратено от министъра на отбраната, след съгласуване с министър-председателя. Процедурата и условията за прекратяване се определят от Закона за държавния служител.
Чл. 83
Началникът на отбраната е най-старшият офицер с висше военно звание и е пряк началник на всички военнослужещи. Назначава се от президента по предложение на Министерския съвет за срок от 4 години. Той е подчинен на министъра на отбраната и на президента при изпълнение на правомощията му като върховен главнокомандващ. Началникът на отбраната осъществява правомощията си чрез командирите на различни командвания в съответствие с Конституцията и законите.
Чл. 84
Началникът на отбраната играе важна роля в подкрепата на министъра на отбраната, като участва в изготвянето и изпълнението на отбранителната политика и в управлението на въоръжените сили. Тази роля е регламентирана в закона, който подчертава сътрудничеството между двете длъжности.
Чл. 85
Началникът на отбраната ръководи и отговаря за изграждането на отбранителни способности, планирането на използването на въоръжените сили, координацията с НАТО и ЕС, подготовката на заповеди за използване на формирования, предложения за мобилизация, изготвяне на национална отбранителна стратегия, управление на оперативни способности и разработване на директиви и устави. Освен това, той изпълнява и други функции, възложени от министъра на отбраната, и има право на необходимата информация за изпълнение на задачите си.
Чл. 86
Началникът на отбраната на Република България може да бъде освободен от длъжност предсрочно от президента по предложение на Министерския съвет в следните случаи: по собствено искане, при невъзможност да изпълнява задълженията си повече от 6 месеца, при установен конфликт на интереси, при влизане в сила на присъда за умишлено престъпление, или при смърт или поставяне под запрещение.
Чл. 87
Постоянният секретар и началникът на отбраната имат правомощия да издават заповеди, разпореждания и указания при изпълнение на задълженията си, съгласно измененията в закона от 2010 г.
Чл. 88
Чл. 88 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България определя, че Общата администрация е отговорна за административното, информационното и организационно-техническото осигуряване на Министерството на отбраната. Тази разпоредба е изменена с ДВ, бр. 16 от 2010 г., и е в сила от 26.02.2010 г.
Чл. 89
Специализираната администрация и Щабът на отбраната оказват помощ на министъра на отбраната в изпълнението на неговите правомощия.
Чл. 90
Чл. 90 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България предвижда, че структурата и дейността на общата и специализираната администрация, както и на Щаба на отбраната, се уреждат с устройствен правилник, който се приема от Министерския съвет.
Чл. 91
Член 91 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България предвижда, че структурите на Щаба на отбраната, общата и специализираната администрация трябва да съгласуват дейността си. Процедурите и условията за това съгласуване се определят с инструкция на министъра на отбраната.
Чл. 92
Чл. 92 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България урежда създаването и преобразуването на Военномедицинската академия, което се извършва с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната. Академията следва да прилага Закона за лечебните заведения, освен ако не е предвидено друго. Устройството и дейността на академията се определят с правилник, приет от министъра на отбраната. Академията провежда следдипломно обучение на медицински специалисти и студенти по медицински специалности, както и обучение за придобиване на образователна и научна степен "доктор".
Чл. 93
Военните академии и висшите военни училища се създават с решение на Народното събрание, като актовете за създаване определят техния вид, наименование, седалище, предмет на дейност и органите за управление. Също така, министърът на образованието може да създава професионални колежи за обучение на сержанти, а учебни центрове за подготовка на войници се създават със заповед на министъра на отбраната. Професионалните колежи и учебните центрове могат да бъдат подчинени на висши военни училища и да ползват техни ресурси.
Чл. 94
Член 94 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България определя, че военните академии и висшите военни училища прилагат разпоредбите на Закона за висшето образование, Закона за здравето и Закона за развитието на академичния състав. Професионалните колежи следват Закона за професионалното образование и обучение. В тези учебни заведения се извършва специализирано обучение и подготовка на военнослужещи и цивилни служители, финансирано от бюджета на Министерството на отбраната и други ведомства. Контролът върху бюджетите на военните академии и училища се осъществява по ред, определен от министъра на отбраната.
Чл. 95
Чл. 95 определя реда за издаване на правилници за устройството и дейността на военни академии, висши военни училища и професионални колежи от министъра на отбраната. Продължителността на обучението за четвърта степен на професионална квалификация в професионалните колежи се определя от същия министър. Учебните планове за специалностите от направление "Военно дело" се утвърдиха съгласувано с министъра на образованието. Военните академии предлагат обучение и по граждански специалности, а документите за квалификация в колежите се издават от техните директори. От 2024 г. не се събират такси за валидиране на професионални знания в професионалните колежи.
Чл. 96
Чл. 96 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България регламентира акредитацията на военните академии и висшите военни училища, които предлагат специалности за придобиване на висше образование и докторски програми. Акредитацията се извършва съгласно условията и реда, определени в Закона за висшето образование. В акредитационните комисии участват представители на Министерството на отбраната, назначени от министъра.
Чл. 97
Член 97 определя статуса и условията за назначаване и освобождаване на ръководните кадри в военните академии, висшите военни училища и Военномедицинската академия. Началниците и заместник-началниците на тези институции са военнослужещи, назначавани от министъра на отбраната. Заместник-началниците по учебната и научната част са хабилитирани лица, назначавани след предложение от съответния началник и решение на академичния съвет. Деканите на факултетите също са военнослужещи и хабилитирани лица, избирани и назначавани от началниците на висшите училища. Академичният състав включва военнослужещи и цивилни служители. Инструкторите провеждат практическо обучение, а чужди граждани могат да бъдат привлечени за преподавателски длъжности. Преподавателският състав в професионалните колежи се състои от инструктори-специалисти.
Чл. 97а
Член 97а от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България регламентира процеса на утвърждаване на решения относно съставите на научни журита и избора на кандидати за академични длъжности в военните академии и висшите военни училища. Академичните съвети на тези институции утвърдиха решенията на основните звена. Освен това, членът предвижда, че преминаването между академични длъжности в различни структури на военните академии или научни организации може да се извършва без конкурс, при определени условия и ред.
Чл. 98
Законът определя различни категории обучавани военнослужещи: офицери, курсантите и кадетите, в зависимост от нивото на образование и формата на обучение. Слушателите, курсантите и кадетите не заплащат такси за обучение и кандидатстване за образователно-квалификационни степени "бакалавър" и "магистър" в професионално направление "Военно дело". Правата и задълженията на тези категории се регулират от правилниците на съответните учебни заведения.
Чл. 99
Чл. 99 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България регламентира условията и реда за отстраняване на обучаваните от военните академии, висшите военни училища и професионалните колежи. Отстранените по дисциплинарен ред нямат право да възстановяват права и да бъдат приемани повторно за обучение.
Чл. 100
Член 100 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е бил изменян и отменян многократно. Последното изменение е извършено с ДВ, бр. 16 от 2010 г., а последващите изменения и отмяна са направени с ДВ, бр. 48 от 2011 г. и ДВ, бр. 88 от 2015 г., като последното влиза в сила на 01.11.2015 г.
Чл. 101
Член 101 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е бил изменен с ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г., но впоследствие е отмнен с ДВ, бр. 88 от 2015 г., в сила от 01.11.2015 г.
Чл. 102
Член 102 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е бил изменен през 2010 г. и след това отменен през 2011 г. Тази промяна е в сила от 24 юни 2011 г.
Чл. 103
Член 103 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е бил изменен през 2010 г. и след това отменен през 2011 г. Тази промяна е влязла в сила на 24 юни 2011 г.
Чл. 104
Член 104 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е бил изменен с ДВ, бр. 16 от 2010 г. и е влязъл в сила на 26.02.2010 г. По-късно, с ДВ, бр. 48 от 2011 г., той е отменен и е влязъл в сила на 24.06.2011 г.
Чл. 105
Националната гвардейска част е представително военно формирование, което е юридическо лице на бюджетна издръжка, подчинено на министъра на отбраната. Структурата и организацията на частта, както и редът за нейното използване, се определят с правилник, приет от Министерския съвет.
Чл. 105а
Военно-географската служба е военно формирование, което осигурява геоинформация и извършва специализирани дейности по Закона за геодезията и картографията. Тя е юридическо лице на бюджетна издръжка, подчинено на министъра на отбраната. Устройството и дейността на службата се регулират от правилник, издаден от министъра на отбраната.
Чл. 105б
Член 105б от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е нов, въведен с ДВ, бр. 23 от 2011 г., и е в сила от 01.07.2011 г. Впоследствие е отменен с ДВ, бр. 23 от 2021 г., с влизане в сила от 01.09.2021 г. В текста има и поправки, публикувани в ДВ, бр. 25 от 2021 г.
Чл. 105в
Централният артилерийски технически изпитателен полигон е военно формирование, което извършва полигонни и лабораторни изпитвания на оръжие, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия. Той е юридическо лице на бюджетна издръжка, подчинено на министъра на отбраната. Устройството и дейността му се регламентират с правилник, издаден от министъра на отбраната.
Чл. 106
Чл. 106 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България определя ролята на инспектората към Министерството на отбраната. Министърът на отбраната осъществява контрол чрез инспекторат, който се ръководи от главен инспектор. Инспекторатът следи за спазването на нормативните актове и заповеди, извършва проверки по сигнали и жалби на граждани и контролира корупцията. Освен това, той осигурява съдействие за изпълнение на препоръките на омбудсмана и действа в съответствие с закона и Закона за администрацията. Организацията на дейността и условията за проверки се определят от министъра на отбраната.
Чл. 107
Националният военноисторически музей е културен и научен институт, който извършва дейности по опазване и представяне на културни ценности, свързани с военната история на България. Той е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на отбраната. Устройството и дейността му се определят с правилник, съгласуван с министъра на културата.
Чл. 108
Положение на война и военно положение в Република България се обявяват с решение на Народното събрание или с указ на президента. Обявяването става по установения в Конституцията ред и се оповестява публично. В акта за обявяване се посочват и нормативните актове, чието действие се спира.
Чл. 109
Положение на война се обявява при въоръжено нападение или за изпълнение на международни задължения. Началото му се определя от часа на обявяване или фактическото начало на бойните действия. Краят му е в момента на обявеното прекратяване на военните действия или фактическото им прекратяване. След обявяването на положение на война се изпълняват стратегическите планове и операции на въоръжените сили.
Чл. 110
При внезапно въоръжено нападение върху територията на Република България, въоръжените сили имат задължението да предприемат всички необходими мерки за отблъскване на нападението, без да е необходимо предварително обявяване на положение на война.
Чл. 111
Военно положение в Република България се обявява при заплаха от въоръжено нападение или война. Началото на военното положение е моментът на обявяването му, а краят му е определен от момента на обявяване на положение на война или отмяна на военното положение.
Чл. 112
След обявяване на военно положение започва изпълнението на задачите, предвидени в стратегическите планове, плановете за операции на въоръжените сили и военновременните планове, в зависимост от степента на заплахата.
Чл. 113
При обявяване на положение на война или военно положение, отбраната на Република България и осигуряването на вътрешния ред се управляват от върховния главнокомандващ и от създадените от него органи за ръководство на отбраната.
Чл. 114
Член 114 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България определя процедурата за формиране на Върховно главно командване при въвеждане на положение на война или военно положение, или при започване на военни действия. Президентът на републиката е отговорен за неговото формиране, а Върховното главно командване подпомага върховния главнокомандващ в ръководството на отбраната и въоръжените сили. Съставът на Върховното главно командване включва ключови министри и ръководители на важни институции, а също така се създава щаб с участието на длъжностни лица от Министерството на отбраната и други структури, определени от върховния главнокомандващ.
Чл. 115
При обявяване на положение на война или военно положение, началникът на отбраната е главнокомандващ на въоръжените сили. Член 115, алинея 2 е отменен с ДВ, бр. 98 от 2016 г.
Чл. 116
Според чл. 116 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, военновременната служба започва от момента на обявяване на положение на война или военно положение. Тя включва военнослужещите, резервистите на активна служба и курсантите. Резервистите на разположение и запасните стават на военновременна служба след оповестяване от органите по военния отчет. Лицата, които не са положили военна клетва, започват служба след полагането на клетвата. За срока на военновременната служба, военнослужещите и техните семейства не могат да бъдат принудително изваждани от жилищата, а изпълнението на съдебни решения за изваждане се спира до края на служба.
Чл. 117
Военновременната служба в Република България се организира и изпълнява в съответствие с уставите на въоръжените сили и актовете на върховния главнокомандващ.
Чл. 118
Заплащането на възнагражденията и обезщетенията на лицата, които служат на военновременна служба, се регулира от отделен закон, който определя условията и реда за това заплащане.
Чл. 119
Съгласно чл. 119 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, изпълнението на договорите за обучение на курсантите във висшите военни училища се спира за времето, през което те служат по време на война.
Чл. 120
Според Чл. 120 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, лицата, които са определени за негодни за военновременна служба, се освобождават от задължението да служат във въоръжените сили.
Чл. 121
Военновременната служба във въоръжените сили на Република България се прекратява съгласно условията и реда, определени в акта за демобилизацията.
Чл. 122
При възникване на опасност от военнополитическа криза или въоръжен конфликт, Република България може да обяви извънредно положение. Това става с решение на Народното събрание или указ на президента и се обявява публично. Извънредното положение влиза в сила от момента на обявяването и приключва с отменянето му. Решението определя условията за пребиваване на съюзнически сили и задейства стратегическите планове на въоръжените сили, а министърът на отбраната установява правила за използване на сила.
Чл. 123
При обявяване на война, военно положение или извънредно положение, държавните органи и въоръжените сили предприемат редица мерки, включително обща мобилизация (с изключение на извънредно положение), охрана на застрашени обекти, ограничаване на полетите на граждански въздухоплавателни средства и корабоплаването, контрол над преминаването през границата, ограничаване на движението по пътищата и железниците, контрол върху гражданите и превозните средства, охрана на критичната инфраструктура, ограничаване на достъпа до държавни учреждения и прилагане на допълнителни мерки за защита на националния интерес и правата на гражданите.
Чл. 124
Чл. 124 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България предвижда, че при обявяване на положение на война или военно положение, Министерският съвет има правомощието да разрешава използването на държавните резерви и военновременните запаси.
Чл. 125
Чл. 125 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България определя задълженията на ключови министри и ръководители на агенции при обявяване на положение на война, военно положение или извънредно положение. При война или военно положение, те трябва да предоставят информация на върховния главнокомандващ относно отбранителните задачи. При извънредно положение, същите ръководители информират министъра на отбраната.
Чл. 126
При обявяване на положение на война или военно положение, върховният главнокомандващ може да възлага на юридическите лица, които имат военновременни задачи, да изпълняват поръчки за доставки или услуги, необходими за отбраната.
Чл. 127
Държавата и въоръжените сили не носят отговорност за вреди, причинени на трети лица по време на бойни действия и при отбраната на страната в условия на война.
Чл. 128
Мобилизацията представлява процес, при който въоръжените сили и свързаните структури преминават от мирновременна към военновременна организация и дейност. Условията и редът за провеждане на мобилизация се определят с наредба на Министерския съвет.
Чл. 129
Чл. 129 определя мобилизацията като обща или частична. Обща мобилизация се извършва при внезапно нападение, обявяване на война или заплаха от война. Частична мобилизация е възможна при военно положение на част от територията. Резервистите и техните семейства не могат да бъдат принудително изваждани от жилищата по време на мобилизация, а изпълнението на съдебни решения за изваждане се спира до края на службата.
Чл. 130
Охраната на въздушното пространство на Република България се осъществява от Българската армия, самостоятелно или в сътрудничество с въоръжени сили на съюзнически държави. Съвместните действия могат да се извършват по международен договор или по акт на Министерския съвет в случаи на неотложност. Съвместните действия с НАТО се осъществяват в рамките на Интегрираната система на НАТО за противовъздушна и противоракетна отбрана. Контролът над въздухоплаването се извършва от Българската армия в сътрудничество с различни министерства и служби. Охраната на държавната граница се осъществява от Министерството на вътрешните работи.
Чл. 131
Чл. 131 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България определя, че отбраната на територията, териториалното море и въздушното пространство на страната се осъществява от въоръжените сили, самостоятелно или съвместно с формирования от съюзни държави. Режимът на плаване на корабите в териториалното море и вътрешните води, както и режимът на въздухоплаване във въздушното пространство, се определят с актове на министъра на отбраната, след съгласуване с министрите на транспорта и съобщенията и на вътрешните работи.
Чл. 132
Член 132 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България регламентира задълженията на въоръжените сили по охрана и отбрана на стратегически обекти и критична инфраструктура, както и участието им в предотвратяване на терористични актове. Въоръжените сили могат да действат и в защита на обекти от критичната инфраструктура на други държави, при условия, определени с международен договор.
Чл. 133
Военната служба е определена като държавна служба с особено предназначение, свързана с подготовката и осъществяването на въоръжена защита на страната. Гражданите, които са приети на военна служба, придобиват статус на военнослужещи. В мирно време, военната служба се изпълнява като професия в Министерството на отбраната, Българската армия и други държавни органи, при условия и ред, определени от закона и свързаната нормативна уредба.
Чл. 134
Чл. 134 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България описва условията и реда за изпълнение на военната служба, която може да се извършва както на територията на страната, така и извън нея. Военната служба извън страната включва участие в български или многонационални военни формирования, работа в задгранични представителства и участие в международни организации. Длъжностите в тези формирования и организации могат да се заемат за срок от три до четири години, с възможност за удължаване. Условията за заемането на тези длъжности и финансовите условия за командироване се определят от съответните нормативни актове.
Чл. 134а
Чл. 134а от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България регламентира, че правоотношението по изпълнение на военната служба възниква с договор за военна служба. В договора се определят длъжността, военното звание, срокът на службата, условията за обучение и квалификация, редът за кариерно развитие, както и правата, задълженията и отговорностите на страните.
Чл. 135
Според чл. 135 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, военнослужещите включват офицери, офицерски кандидати, сержанти (старшини) и войници (матроси). Курсантите са определени като военнослужещи с особен статус.
Чл. 136
Чл. 136 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България определя, че офицерите, които заемат длъжности с висши офицерски звания, образуват висш команден състав. Тези длъжности се утвърдяват от президента на републиката по предложение на Министерския съвет. След удостояване с висше военно звание, офицерите се представят в Комисията по отбрана на Народното събрание от министъра на отбраната или негов заместник.
Чл. 137
При приемането на военна служба на военнослужещите в България се присвояват военни звания. Това е регламентирано в закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Чл. 138
Законът за отбраната и въоръжените сили на Република България определя различни военни звания в три основни вида сили: Сухопътни, Военноморски и Военновъздушни. Всяка от тези категории включва войнишки, сержантски, офицерски, младши офицерски, старши офицерски и висши офицерски звания. Курсантите във висшите военни училища получават специфични звания, включително 'курсант' и звания, свързани с различни сержантски позиции.
Чл. 139
Член 139 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България постановява, че приемането и изпълнението на военна служба трябва да се основава на принципа на недопускане на дискриминация. Осигуряват се равни възможности за професионална реализация на военнослужещите, в съответствие с предварително установените изисквания и критерии за заемане на длъжности във въоръжените сили.
Чл. 140
Чл. 140 от закона указва, че при изпълнение на военната служба военнослужещите са задължени да използват само български език. Въпреки това, когато е необходимо за изпълнението на конкретна задача, те могат да използват и друг език.
Чл. 141
На военна служба в България могат да бъдат приемани пълнолетни български граждани, които имат висше или средно образование, не са по-възрастни от 40 години, годни са за служба, не са осъждани за умишлени престъпления, нямат друго гражданство и покриват физическите и психологични нормативи, определени от министъра на отбраната. Министърът може да определи длъжности, които да заемат лица с основно образование или с двойно гражданство, при спазване на определени условия. Лица, изпълнявали военна служба, могат да бъдат приемани, ако отговарят на специфични условия.
Чл. 142
Член 142 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България определя условията и реда за приемане на курсанти във военните академии и училища. Курсантите сключват договори за военна служба, които включват срока на обучението. Те получават стипендии, храна, медицинско обслужване, задължително застраховане, настаняване в общежития и транспорт. Обучението не се зачита за трудов стаж, а завършилите са задължени да изпълняват военна служба за минимум 10 години. Правата и задълженията им се определят с правилниците на училищата и договора за военна служба. Курсантите, обучавани за нуждите на други ведомства, получават военно звание "лейтенант" и се зачисляват в запаса.
Чл. 143
Чл. 143 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България позволява на министъра на отбраната или упълномощено лице да сключва договори за стипендии със студенти и ученици. Договорите целят осигуряване на професионална квалификация за работа в Министерството на отбраната и Българската армия, с минимален срок от 10 години. Също така, договори могат да се сключват и с ученици и обучаеми в професионални колежи, като за непълнолетните е необходимо съгласие от родителите или попечителите. Подборът на кандидатите се извършва по ред, определен от министъра на отбраната.
Чл. 144
Член 144 регламентира условията за прием на лица на военна служба в България, които трябва да са завършили средно или висше образование. Те преминават начална и специална военна подготовка. Конкурсите за прием и повишаване на военната квалификация се определят с правилника за прилагане на закона. Сроковете на договорите за военна служба варират в зависимост от званието: 7 години за офицери, 5 години за офицерски кандидати и сержанти, и 3 години за войници. Договорите на войниците могат да се удължават до 15 години общо.
Чл. 145
Чл. 145 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България определя задълженията на военнослужещите след завършване на обучение за нуждите на Министерството на отбраната. В зависимост от придобитата образователна или квалификационна степен, сроковете за изпълнение на военна служба варират от две до десет години. Например, след придобиване на бакалавърска степен по военно дело, срокът е десет години, а след магистърска степен по гражданска специалност - четири години. Сроковете могат да се удължават, ако не са изтекли предходни задължения.
Чл. 146
Чл. 146 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България определя процедурата за приемане, назначаване и освобождаване на военнослужещите. Офицерите от висшия команден състав се назначават с указ на президента по предложение на Министерския съвет, а останалите офицери, офицерските кандидати, сержантите и войниците се назначават със заповед на министъра на отбраната или оправомощени от него лица.
Чл. 147
Чл. 147 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България регламентира процедурата за приемане на военна служба. Кандидатите подават писмено заявление, към което прилагат необходимите документи. При подаване на заявлението, кандидатът подписва декларация за наличие на определени обстоятелства. При приемане за обучение във висши военни училища, също се подписва декларация, а съдимостта на кандидата се установява служебно.
Чл. 148
Договорите за военна служба в България се сключват с министъра на отбраната или с упълномощени от него лица. Редът и допълнителните условия за сключване на тези договори се определят в правилника за прилагане на закона.
Чл. 148а
При подписване на договора за военна служба, военнослужещият е длъжен да подаде декларация, че не членува в политическа партия, както и декларация за липса на обстоятелства по чл. 188. Втората алинея, касаеща други декларации, е отменена.
Чл. 149
Военнослужещите трябва да постъпят на служба в 10-дневен срок след сключване на договора за военна служба и да положат военна клетва. Клетвата включва задължението да служат честно на народа, да спазват Конституцията и законите, да изпълняват заповедите на командирите и да защитават независимостта на Родината. При неполагането на клетва в срок, се определя нов срок за встъпване.
Чл. 150
Член 150 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е отменен с решение, публикувано в Държавен вестник, брой 16 от 2010 година, и влиза в сила от 26 февруари 2010 година.
Чл. 151
Член 151 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 16 от 2010 година, и влиза в сила на 26 февруари 2010 година.
Чл. 152
Военнослужещите, които не подадат необходимите декларации, не постъпят на служба или не положат клетва, не могат да считат, че са започнали военната си служба, освен в случаи на независещи от тях причини. Началото на военната служба се определя от полагането на военна клетва и встъпването в длъжност.
Чл. 153
Член 153 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България регламентира процеса на заемане на длъжности от военнослужещите, както и придобиването и повишаването на тяхната професионална квалификация. Кариерното и кадровото развитие на военнослужещите се извършва с оглед на техните интереси и изискванията на военната служба.
Чл. 154
Военнослужещите в Република България се повишават последователно във военно звание. Те могат да получат повишение посмъртно с една степен. Правилата и условията за повишаване, включително минималния срок за престояване във военно звание и длъжност, се определят с правилника за прилагане на закона.
Чл. 155
Военнослужещите могат да бъдат понижени във военно звание по реда на неговото присвояване, съгласно условията, определени в правилника за прилагане на закона. Лишаването от военно звание е допустимо само по съдебен ред. Военните звания 'редник 1-ви клас' и 'матрос 1-ви клас' не могат да бъдат отнемани.
Чл. 156
Чл. 156 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България определя условията и реда за преназначаване и освобождаване от длъжност на военнослужещите. Военнослужещите, които са повишили квалификацията си за сметка на Министерството на отбраната, могат да бъдат преназначени на по-високи длъжности. След 4 години на заемане на длъжност, висши офицери, отказали преназначаване, остават на длъжността си за още една година. Военнослужещи, работещи над три години, също могат да бъдат преназначени в съответствие с квалификацията им на длъжност в същото или по-високо ниво в същото населено място.
Чл. 157
Военнослужещите в България се атестират с цел осигуряване на кариерното им развитие. Атестирането се извършва по система от критерии, които оценяват личностните характеристики, постигането на професионални цели, изпълнението на задълженията и професионалните компетентности. Правилата за атестиране се определят от министъра на отбраната.
Чл. 158
Военнослужещите могат да бъдат временно отстранени от длъжност при условията на Наказателно-процесуалния кодекс. След прекратяване на наказателното производство или оправдаване, военнослужещият се възстановява на длъжността, като времето на отстраняването се зачита за служебен стаж и му се дължи обезщетение за периода на отстраняването.
Чл. 158а
Военнослужещият може да бъде временно отстранен от длъжност, ако му бъде отнет или отказан достъпът до класифицирана информация, необходим за заеманата длъжност. При отмяна на акта за отнемане на достъпа, военнослужещият се възстановява на длъжността. Периодът на отстраняване се зачита за служебен стаж и се дължи обезщетение в размер на възнаграждението за времето на отстраняването.
Чл. 159
Чл. 159 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България регламентира правомощията на командирите и началниците да отстраняват временно военнослужещи от служба, ако те не могат да изпълняват служебните си задължения поради състояние на алкохолно опиянение или злоупотреба с наркотични вещества. Условията и редът за контрол на годността за военна служба при такива случаи се определят с наредба на министъра на отбраната.
Чл. 160
Чл. 160 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България определя пределната възраст за военна служба в зависимост от званието на военнослужещите. За войниците (матросите) е 46 години, за сержантите и младшите офицери - 55 години, а за офицерите с различни звания, възрастта варира от 55 до 62 години. Съществуват и условия за продължаване на службата до 60 години за определени офицери, при наличие на хабилитация. Допълнително, военнослужещите, които не са упражнили правото на пенсия, могат да служат с 3 до 5 години по-дълго в зависимост от случая.
Чл. 161
Договорът за военна служба в Българската армия може да бъде прекратен по различни основания в зависимост от званието на военнослужещия. За офицерите от висшия команден състав прекратяването става със заповед на министъра на отбраната, след указ на президента, по предложение на Министерския съвет. Останалите офицери, офицерските кандидати, сержантите и войниците могат да бъдат освободени със заповед на министъра или оправомощени от него лица.
Чл. 162
Договорът за военна служба може да бъде прекратен без предизвестие при: 1. Взаимно съгласие на страните; 1а. Изтичане на уговорения срок; 2. Навършване на пределна възраст; 3. Негодност за служба, установена от военномедицинските органи; 4. Преминаване на платена изборна длъжност; 5. Отказ на военнослужещия да приеме предложена длъжност; 6. Непоявяване за заемане на длъжността в срок; 7. Смърт на военнослужещия. Актовете за негодност могат да бъдат обжалвани по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 163
Договорът за военна служба може да бъде прекратен с писмено предизвестие от военнослужещия до министъра на отбраната или оправомощени длъжностни лица. Срокът на предизвестието е три месеца и започва да тече от деня след получаването му. Предизвестието може да бъде оттеглено до изтичането на срока със съгласие на министъра или оправомощените лица.
Чл. 164
Договорът за военна служба може да бъде прекратен с 6-месечно предизвестие от министъра на отбраната или оправомощени лица при следните условия: 1. Организационно-щатни промени, ликвидация на формирования или съкращаване на числеността на въоръжените сили, освен ако не е определен друг срок в решението на Народното събрание; 2. Промяна в изискванията за заемане на длъжността, на която военнослужещият не отговаря; 5. Придобиване на право на пенсия съгласно Кодекса за социално осигуряване.
Чл. 165
Чл. 165 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България определя условията, при които договорът за военна служба се прекратява без предизвестие. Основните причини включват отпадане на основанието за приемане на военна служба, незавършване на обучение за военна квалификация, налагане на дисциплинарно наказание, регистрация на военнослужещия за изборна длъжност, установяване на несъвместимост, отказ за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация, конфликт на интереси, изтичане на срок по чл. 156, ал. 3 и упражнено право на пенсия. Министърът на отбраната има право да получава информация от Националния осигурителен институт относно правото на пенсия на военнослужещите.
Чл. 166
Договорът за военна служба може да бъде прекратен без предизвестие, ако военнослужещият е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, съгласно Кодекса за социално осигуряване. Министърът на отбраната има право да получава информация от Националния осигурителен институт относно правото на пенсия на военнослужещите, като информацията трябва да бъде предоставена безвъзмездно в срок от 14 дни.
Чл. 167
Член 167 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България установява, че военнослужещите имат право да кандидатстват за нова длъжност в сроковете на предизвестието, определени в чл. 164, т. 1 и 2. Условията и редът за кандидатстване и назначаване на тези длъжности се определят с правилника за прилагане на закона.
Чл. 168
Чл. 168 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България предвижда, че страната, която има право да прекрати договора за военна служба с предизвестие, може да го извърши и преди изтичането на срока на предизвестие. В такъв случай, страната, която прекратява договора, дължи на другата страна обезщетение, равно на брутното месечно възнаграждение за неспазения срок на предизвестието.
Чл. 169
Военнослужещите, които са придобили право на пенсия съгласно чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване, могат да бъдат освободени от военна служба по тяхна молба. Освобождаването се извършва от министъра на отбраната или от оправомощени от него длъжностни лица, посочени в чл. 161, т. 2 и 3.
Чл. 170
Договорът за военна служба се прекратява с връчването на заповедта за освобождаване, освен в специфични случаи, като навършване на пределната възраст, смърт или изтичане на уговорения срок. Заповедта се връчва на военнослужещия срещу подпис, а при отказ за подписване, отказът се удостоверява от двама свидетели. При неявяване, заповедта се изпраща на постоянния адрес с препоръчано писмо.
Чл. 171
Военнослужещите имат право да обжалват заповедите за прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба, следвайки реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението на заповедта, а за производството по обжалването не се събират държавни такси.
Чл. 172
Военнослужещите, чието освобождаване е отменено от съда, имат право на обезщетение в размер на месечното им възнаграждение за времето, през което са били без работа, но не повече от 6 месеца. Ако през този период са работили на по-нископлатена работа, те могат да получат разликата във възнагражденията. След отменянето на заповедта за освобождаване, военнослужещият трябва да подаде заявление до министъра на отбраната в 14-дневен срок, за да бъде възстановен на предишната или друга длъжност, съответстваща на военното му звание и квалификация.
Чл. 173
Военнослужещите имат право да предявяват искове за обезщетения, когато имуществени или неимуществени вреди са причинени по време на или във връзка с изпълнение на военната служба.
Чл. 174
Военнослужещите в България са задължени да носят униформа и отличителни знаци, които се определят със заповед на министъра на отбраната. Правилата за носене на униформата и отличителните знаци са регламентирани в уставите на въоръжените сили. Министърът на отбраната също така определя реда за носене на униформа и отличителни знаци от пенсионираните военнослужещи, ветераните от войните и военноинвалидите.
Чл. 175
На всеки военнослужещ се съставя служебно дело, в което се отразяват важни факти и обстоятелства, свързани с неговата военна служба, включително приемане и освобождаване, кариерно развитие, атестации, поощрения, наказания и квалификации. Служебните дела се съхраняват по ред, определен в правилника за прилагане на закона, а военнослужещите имат право да се запознават с тях и да получават заверени копия при освобождаване, като се спазва Закона за защита на класифицираната информация.
Чл. 176
Чл. 176 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България указва, че въпросите, свързани с организацията и реда за приемане, изпълнение и освобождаване от военна служба, които не са уредени в конкретния раздел, се регулират чрез правилника за прилагане на закона и уставите на въоръжените сили.
Чл. 177
Военнослужещите в Република България имат право на защита от държавата при изпълнение на служебните си задължения. Държавата и длъжностните лица са задължени да защитават достойнството и честта на военнослужещите, както на територията на страната, така и извън нея.
Чл. 178
Военнослужещите са задължени да спазват уставите и нормативните актове, както и заповедите на командирите. Заповедите трябва да се издават във връзка със службата и да не накърняват личното достойнство на подчинените. Освен това, военнослужещите трябва да спазват Етичния кодекс за поведение в служебния и обществения си живот.
Чл. 179
Командирите и началниците носят отговорност за живота и здравето на военнослужещите, осигурявайки здравословни и безопасни условия по време на мирновременната служба. При възлагане на задачи в условия на опасност, трябва да се вземат мерки за ограничаване на рисковете. Те са длъжни да уважават правата на подчинените, да защитават тяхната чест и достойнство, и да изискват добросъвестно изпълнение на задълженията.
Чл. 180
Чл. 180 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България определя, че статусът на военнослужещите, които изпълняват военна служба на територията на друга държава, се регулира от закона, приложимите международни договори и правилата за използване на сила.
Чл. 181
Военнослужещите, които са интернирани на територията на друга държава или са пленени по време на военни действия, запазват статуса си на военнослужещи съгласно закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Чл. 182
Военнослужещите в Република България нямат право да членуват в политически партии и да предприемат действия, нарушаващи тяхната политическа неутралност. Те не могат да извършват пропаганда или агитация в полза или против политически партии и не могат да участват в политически събития, носейки военна униформа. Също така, не могат да бъдат задължавани да декларират политическите си убеждения в контекста на службата.
Чл. 183
Военнослужещите в България са задължени да изпълняват служебните си задължения и не могат да отказват да го правят по религиозни, атеистични, политически или идеологически причини. Освен това, в рамките на военните формирования и обекти не е разрешено създаването на религиозни, атеистични, политически или идеологически общности.
Чл. 184
Според Чл. 184 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, военнослужещите нямат право да участват в стачки или синдикални действия. Това означава, че те не могат да организират или да се включват в подобни инициативи, което е свързано с тяхната служебна задължения и отговорности.
Чл. 185
Военнослужещите, които са лекари, лекари по дентална медицина, магистър-фармацевти, медицински сестри, акушерки и асоциирани медицински специалисти, имат право да членуват в съответните съсловни организации, съгласно новата разпоредба, влязла в сила от 01.05.2024 г.
Чл. 186
В мирно време военнослужещите имат право да се сдружават за дейности от взаимен интерес, които не нарушават бойната готовност и реда в Министерството на отбраната. Не се допуска сдруженията да се занимават с въпроси, свързани с отбранителната политика и мобилизацията. Те могат да членуват в международни организации, а отношенията им с Министерството на отбраната се уреждат със споразумения.
Чл. 186а
Военнослужещите в Република България имат право да извършват спортносъстезателна дейност. Правилата и организационният ред за провеждането на такава дейност в служебно време ще бъдат определени с акт на министъра на отбраната.
Чл. 187
Военнослужещите имат право да се кандидатират за различни изборни длъжности, включително президент, вицепрезидент, народен представител и др. При регистрация за кандидат, те се освобождават от военна служба. Избраните военнослужещи се считат в неплатен отпуск за времето на мандата и им се осигурява заемането на същата или друга длъжност след прекратяване на пълномощията им. Същото важи и за военнослужещи, назначени в служебно правителство.
Чл. 188
Военнослужещите в България не могат да изпълняват друга държавна служба, освен в определени случаи. Несъвместимост с военната служба възниква, когато военнослужещият е в йерархическа връзка с друг служител, е търговец или работи по трудово правоотношение. Съществуват изключения за преподавателска, медицинска и научна дейност. При установяване на несъвместимост, военнослужещият може да бъде предложен за друга длъжност, а при отказ договорът за служба се прекратява. Декларация за несъвместимост трябва да бъде подадена в 7-дневен срок.
Чл. 188а
Член 188а от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България регламентира задължението на военнослужещите от Министерството на отбраната, Военна полиция, Военно разузнаване и свързаните структури да подават декларация за имущество и интереси. Това се извършва при назначаване на длъжност и ежегодно до 15 май, с изключение на войниците и матросите. Военнослужещите, заемащи висша публична длъжност, подават декларации единствено по реда на Закона за противодействие на корупцията.
Чл. 188б
Член 188б от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България забранява на военнослужещите да приемат или улесняват приемането на подаръци, дарения и други облаги, които могат да влияят на служебните им задължения. Те не могат да използват служебното си положение за придобиване на облаги, дори и те да не влияят на задълженията им. Забранено е също така даването на подаръци, които биха могли да повлияят на служебните задължения на приемащия. Приемането или предлагането на облаги на основата на служебно положение се счита за корупционна практика.
Чл. 189
На военнослужещите в Република България се издават служебни карти, които удостоверяват техния служебен статус. Тези карти съдържат информация като номер, снимка, трите имена, място на раждане, единен граждански номер, военно звание, място на военна служба, кръвна група, срок на валидност и други данни, изписани на български и английски език. Редът за издаване и управление на тези карти се определя от министъра на отбраната.
Чл. 190
Военнослужещите в Република България имат правото да носят и използват служебно оръжие, като условията и реда за това са определени в уставите на въоръжените сили.
Чл. 191
В мирно време военнослужещите могат да използват служебното оръжие само като крайна мярка при конкретни ситуации: при въоръжено нападение или заплаха с оръжие срещу тях или друг военнослужещ, както и при нападение върху охраняван обект. Те са длъжни да опазват живота на лицата, срещу които се използва оръжието, и да не застрашават трети лица. След употреба на оръжието, военнослужещите трябва да докладват на своя командир. Правилата за използване на оръжие в международни операции се уреждат отделно.
Чл. 192
Военнослужещите жени в България се ползват от специална закрила, съгласно Кодекса на труда, с изключение на правото на надомна работа и закрила при уволнение. Бременните военнослужещи жени и тези, които ползват отпуск поради бременност и раждане, имат право на специална закрила при уволнение. Правилата за отпуск поради бременност и раждане се определят с правилника за прилагане на закона.
Чл. 193
Военнослужещите в Република България са длъжни да бъдат на разположение за изпълнение на служебните си задължения по всяко време. При въвеждане на бойна готовност, задълженията им са определени от уставите на въоръжените сили. По време на отпуск, те трябва да посочват точно местопребиваването си и да се явяват за изпълнение на задълженията си при повикване в определения срок, съгласно правилника и уставите.
Чл. 194
Нормалната продължителност на служебното време на военнослужещите е 8 часа дневно и 40 часа седмично. Общата продължителност на служебното време не може да надвишава с повече от 4 часа нормалната дневна продължителност. При превишаване на служебното време се заплаща допълнително възнаграждение. Служебното време през почивни дни и официални празници също се заплаща допълнително. Наднорменото служебно време може да бъде компенсирано с намалено служебно време, а правилата за това се определят от министъра на отбраната. Алинеи 1-5 не важат при извънредни условия като война или мобилизация.
Чл. 195
Военнослужещите в Република България могат да бъдат назначавани за дежурства по условия и ред, определени от уставите на въоръжените сили и административни актове на министъра на отбраната. Максималната продължителност на дежурството е 24 часа, а общо за месец - 168 часа. Времето за дежурство се счита за служебно. При изключителни обстоятелства, продължителността може да надвишава 24 часа, съгласно определени условия. Разпоредбите на чл. 194, ал. 3 и 4 не се прилагат при дежурство.
Чл. 196
Военнослужещите, които изпълняват дежурство, но не са назначени на длъжност, в която дежурството е част от основните им задължения, имат право на допълнително възнаграждение. Това възнаграждение се определя съгласно чл. 214, ал. 1, т. 1 от закона.
Чл. 197
Военнослужещите в Република България имат право на основен платен годишен отпуск от 30 работни дни. Освен това, за всяка прослужена година, те получават допълнителен платен отпуск от един работен ден, но не повече от 10 работни дни. В определени области и дейности, военнослужещите могат да получат допълнителен отпуск, който не се включва в основния. Също така, те имат право на допълнителен платен отпуск за кандидатстване и обучение във висши училища, както и на допълнителен отпуск до 5 работни дни годишно за хронично болни за лечение и рехабилитация.
Чл. 198
Платеният годишен отпуск на военнослужещите трябва да се ползва в рамките на календарната година, като командирите и началниците са задължени да осигурят това. Отлагането на отпуска за следващата година е разрешено само в изключителни случаи. Командирите и началниците носят дисциплинарна отговорност за неизпълнение на задължението си, а отпускът може да бъде осигурен и в случаи, когато не е поискан от военнослужещия.
Чл. 199
Според чл. 199 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, компенсирането на отпуските с парично обезщетение е забранено, освен в случай на освобождаване от военна служба.
Чл. 200
Военнослужещите в Република България имат право на отпуск за временна неработоспособност, който се определя от военномедицинските експертни органи или органите на експертизата на работоспособността. По време на този отпуск, военнослужещите не могат да бъдат освобождавани от военна служба, освен ако не е постигнато взаимно съгласие, при навършване на пределна възраст или при налагане на дисциплинарно наказание уволнение.
Чл. 201
Военнослужещите в Република България имат право на 7 календарни дни платен отпуск в следните случаи: при сключване на граждански брак, при раждане или осиновяване на дете, при тежко заболяване или смърт на близък роднина, при бедствие или авария, и при преместване на служба. Този отпуск не се включва в другите видове отпуски, предвидени в закона.
Чл. 202
Военнослужещите в Република България имат право на отпуск в следните случаи: призоваване в съд или други органи, кръводаряване и участие в заседания като съдебни заседатели. По време на отпуските им се изплаща възнаграждение, което варира в зависимост от причината за отпуската. Освен това, отпускът се зачита за служебен стаж и не се включва в другите видове отпуски, предвидени от закона.
Чл. 202а
След завръщане от операция или мисия извън страната, военнослужещите и техните семейства имат право на 7-дневна безплатна почивка в бази на Министерството на отбраната или 7-дневно безплатно възстановяване в болниците на Военномедицинската академия. Допуска се и допълнителен платен отпуск за военнослужещия, а съпругата (съпруга) може да ползва платен отпуск, разрешен от работодателя. Средствата за тези услуги се планират в бюджета на операцията или мисията.
Чл. 203
Военнослужещите жени имат право на отпуск поради бременност, раждане, осиновяване, отглеждане на дете, кърмене и гледане на болно дете, както и допълнителен отпуск за две и повече живи деца, при условията на Кодекса на труда. Допълнителният отпуск се разрешава от командира при преценка на интересите на службата. Военнослужещите мъже имат право на отпуск за отглеждане на дете, гледане на болно дете и неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст, също при условията на Кодекса на труда.
Чл. 204
Военнослужещите в Република България получават брутно месечно възнаграждение по време на платения си годишен отпуск. Това възнаграждение включва основното месечно възнаграждение и допълнителните възнаграждения с постоянен характер, които имат към момента на започване на отпуска.
Чл. 205
Военнослужещите в Република България имат право на неплатен отпуск до 30 работни дни годишно, разрешаван от командира при важни лични или семейни нужди. Освен това, те могат да ползват неплатен отпуск до 6 месеца, веднъж през срока на службата, при условие че имат поне 10 години служба и с разрешение на министъра на отбраната. По време на неплатен отпуск, военнослужещите запазват статуса си и времето на отпуска се зачита за служебен стаж. Неплатеният отпуск може да бъде ползван след ползването на платения отпуск.
Чл. 205а
Съпрузите на военнослужещи, които са командировани за дългосрочен мандат, имат право на неплатен отпуск. По време на отпуска, съпругът/съпругата се назначава на специален щат и след изтичането на отпуска, се връща на длъжност, като срокът на договора за военна служба се удължава с времето на отпуска. Времето на неплатен отпуск не се счита за действително изслужено време на военна служба, а вноските за здравно осигуряване по време на отпуска са за сметка на съпруга/съпругата.
Чл. 206
Военнослужещите могат да кандидатстват за длъжности по срочен договор в международни правителствени организации с разрешение на министъра на отбраната. По време на договора те са назначени в специален щат и са в неплатен отпуск. След изтичането на договора им се предлага длъжност, съответстваща на военното звание и квалификация. За повторно кандидатстване е необходимо да са изминали поне 5 години от прекратяването на предходния договор, през които военнослужещите трябва да са изпълнявали военна служба. Неплатеният отпуск се зачита за стаж от трета категория.
Чл. 207
Отпуските на военнослужещите се ползват след писмено разрешение от командира или началника. За отпуските поради временна неработоспособност, бременност, раждане или осиновяване е необходимо представяне на болничен лист и уведомление на командира. При разрешаване на друг вид платен отпуск по време на ползването на платения годишен отпуск, последният се прекъсва по искане на военнослужещия и остатъкът може да се ползва допълнително.
Чл. 208
Член 208 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България определя, че редът за разрешаване и ползване на отпуск, както и условията за неговото отлагане и прекъсване, се уредят с правилника за прилагане на закона.
Чл. 209
Военнослужещите в мирно време имат право на задължителна почивка за хранене в денонощието, която се осигурява през служебното им време.
Чл. 210
Военнослужещите в Република България имат право на минимална непрекъсната междуседмична почивка от 48 часа. В случай, че почивката не може да бъде ползвана по служебни причини, командирът или началникът определя съответно време за предоставяне на почивка.
Чл. 211
Министърът на отбраната има правото да обявява допълнителни празнични дни за военнослужещите и цивилните служители в Министерството на отбраната, както и в структурите, които са под негово пряко подчинение, извън тези, които са предвидени в Кодекса на труда.
Чл. 212
Военнослужещите в Република България имат право на основно месечно възнаграждение, което се състои от две части: възнаграждение за заеманата длъжност и възнаграждение за присвоеното военно звание. Размерите на това възнаграждение се определят от министъра на отбраната. Основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност се определя въз основа на средната работна заплата за страната, увеличено с определени коефициенти за различни категории военнослужещи. Съществуват и гаранции, че месечното възнаграждение не може да бъде по-малко от предходната година. За военнослужещи, заемащи ключови длъжности, възнаграждението може да надвишава определен процент от стандартното възнаграждение.
Чл. 213
Военнослужещите в Република България получават допълнително възнаграждение за продължителна служба, което е 2% от основното месечно възнаграждение за всяка прослужена година. Максималният размер на това възнаграждение не може да надвишава 40% от основното месечно възнаграждение.
Чл. 214
На военнослужещите в Република България се изплащат допълнителни възнаграждения за специфични условия на служба, рискове за живота и здравето, работа извън служебно време, образователна и научна степен "доктор", постигнати високи резултати в служебната дейност и други случаи, установени в нормативен акт. Размерът и редът на тези възнаграждения се определят от министъра на отбраната. Специални условия важат и за военнослужещите от служба "Военна полиция" и Служба "Военно разузнаване", както и за военнослужещите от Военномедицинската академия, които получават допълнителни възнаграждения за работа по договори с различни институции.
Чл. 215
Военнослужещите, които заместват отсъстващ военнослужещ за повече от 30 работни дни, получават допълнително възнаграждение. Заместването се извършва със заповед на командира и за времето на заместването военнослужещият продължава да изпълнява задълженията на основната си длъжност. Срокът на заместването не може да надвишава една година, а размерът на допълнителното възнаграждение е 25% от основното месечно възнаграждение на отсъстващия. Възнаграждението не се изплаща на заместници на отсъстващия или на военнослужещи, които заместват подчинените си.
Чл. 216
Военнослужещите в Република България имат право на допълнително възнаграждение от 25% от основното възнаграждение при временно изпълнение на вакантна длъжност. Назначаването на военнослужещите на вакантната длъжност се извършва от съответния командир или началник с правомощия за назначаване. Максималният срок за получаване на това възнаграждение е една година.
Чл. 217
Военнослужещите в Република България нямат право на възнаграждение за периодите, в които са в отклонение от военна служба или са отстранени от длъжност. Това правило е установено в чл. 217 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Чл. 218
Според чл. 218 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, брутното месечно възнаграждение на военнослужещите включва основно месечно възнаграждение, както и допълнителни възнаграждения, които могат да бъдат с постоянен или непостоянен характер. Тази разпоредба е допълнена с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 16 от 2010 г., и влиза в сила от 26 февруари 2010 г.
Чл. 219
При командироване военнослужещите в Република България получават допълнителни средства, включително пътни, дневни и квартирни пари, освен брутното си възнаграждение. Условията и редът за получаване на тези средства се определят с акт на Министерския съвет.
Чл. 220
Задължителното социално и здравно осигуряване на военнослужещите в Република България се финансира от държавния бюджет, съгласно чл. 220 от Закона за отбраната и въоръжените сили.
Чл. 221
Член 221 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България регламентира, че медицинската помощ, военномедицинската експертиза и профилактиката на заболяванията на военнослужещите, предоставяни от Военномедицинската академия, се финансират от бюджета на Министерството на отбраната, конкретно от частта, предназначена за Военномедицинската академия.
Чл. 222
Според Чл. 222 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, трудът на военнослужещите се зачита за първа категория при пенсиониране. Това означава, че времето, прекарано в служба, има специален статус, който може да повлияе на пенсионните права и привилегии на военнослужещите.
Чл. 223
Военнослужещите в България са задължени да се застраховат срещу смърт и неработоспособност, произтичащи от злополука, свързана с изпълнението на служебните им задължения, като разходите за това се поемат от държавния бюджет. Въпреки задължителното застраховане, военнослужещите имат право да сключват и допълнителни застрахователни договори. Министърът на отбраната, в съгласие с министъра на финансите, определя длъжностите на военнослужещите, които задължително ще бъдат застраховани за гражданска отговорност, също за сметка на държавния бюджет.
Чл. 224
Член 224 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България предвижда осигуряване на военнослужещите с униформено облекло или равностойността му в евро, порционни пари, безплатна храна и ободряващи напитки при специфични дейности, както и лични предпазни средства и работно облекло. Доволствията се определят с акт на министъра на отбраната и са освободени от данъци.
Чл. 225
Член 225 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 16 от 2010 г., като отмяната влиза в сила на 26 февруари 2010 г.
Чл. 226
Военнослужещите и техните семейства имат право на платен годишен отпуск, при което пътуването им веднъж годишно на територията на страната е за сметка на Министерството на отбраната. Условията и редът за изплащането на средствата, както и конкретният им размер, се определят с акт на министъра на отбраната.
Чл. 226а
Министърът на отбраната има правомощия да създава социални кухни, домове за пенсионирани военнослужещи, ветерани и военноинвалиди, военни клубове и центрове към тях, както и други звена. Организацията и дейността на тези структури и звена се определят с акт на министъра на отбраната.
Чл. 226б
Министерството на отбраната на Република България създава жилищен фонд, който включва жилища, ателиета и гаражи, предназначени за военнослужещите. Условията за ползване на тези имоти се определят от министъра на отбраната. Военнослужещите заплащат наем за ползваните имоти, съгласно законодателството за държавната собственост.
Чл. 226в
Военнослужещите, на които Министерството на отбраната не може да предложи жилище и които живеят при условия на свободно договаряне, имат право на компенсационни суми. Условията и редът за изплащането им се определят с акт на министъра на отбраната. Важно е да се отбележи, че компенсации не се изплащат, ако военнослужещият е отказал писмено предложено жилище от фонда на министерството.
Чл. 226г.
Военнослужещите от Министерството на отбраната и Българската армия, както и членовете на техните семейства, имат право да ползват лечебни заведения, военни клубове и почивна база при условия, определени от министъра на отбраната. Български граждани, служители в многонационални формирования, международни организации или задгранични представителства, също ползват тези права. Част от разходите за отдих и възстановяване на военнослужещите и техните семейства се покриват от бюджета на Министерството на отбраната.
Чл. 226д
Чл. 226д от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България предвижда изграждането и поддържането на система за адаптация на освобождаваните от военна служба. Системата включва професионално ориентиране, мотивационна подготовка, квалификационни курсове, подготовка за самостоятелна стопанска дейност, съдействие за устройване на работа и информиране за възможностите в тези области. Финансирането на дейностите е разпределено между бюджета на Министерството на отбраната и военнослужещите, като 70% от разходите за квалификационни курсове се поемат от бюджета, а останалите дейности са изцяло за сметка на Министерството. Условията за осъществяване на дейностите ще бъдат определени с наредба на министъра на отбраната.
Чл. 226е
При освобождаване от военна служба, освен в случай на дисциплинарно уволнение, военнослужещите имат право на определени ползи. Освободените на основание чл. 162, ал. 1, т. 2, чл. 164 и 169, както и тези, станали негодни за служба по време на изпълнение на задълженията си, имат право на еднократен квалификационен курс с продължителност до 6 месеца. По време на обучението им се осигурява допълнителен платен отпуск.
Чл. 226ж
Член 226ж от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България определя правата на пенсионираните военнослужещи, военноинвалидите, военнопострадалите и ветераните от войните, както и на членовете на техните семейства. Те имат право на ползване на лечебни заведения, почивна и спортна база, военни клубове и социални кухни към Министерството на отбраната при условия, определени с акт на министъра на отбраната. Освен това, българските граждани, участвали в мисии на въоръжените сили извън страната, също могат да ползват лечебните заведения. Допълнително, пенсионираните военнослужещи и цивилни служители, ветераните и техните съпрузи имат право на ползване на специализирани домове при определени условия.
Чл. 226з
Чл. 226з от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България предвижда, че военнослужещите от Министерството на отбраната, курсантите, пенсионираните военнослужещи, ветераните, военноинвалидите и българските граждани, участвали в мисии на въоръжените сили, могат да получават парична помощ при тежко материално положение. Помощта се предоставя по ред, определен с наредба на министъра на отбраната. Освен това, правото на подпомагане важи и за български граждани, служители в многонационални формирования и задгранични представителства.
Чл. 226и
Децата на военнослужещи, загинали при изпълнение на службата, и техните преживели родители имат права, определени в чл. 226г. Министерството на отбраната осигурява стипендия на тези деца, докато учат в основни, средни училища и висши училища в страната, до навършване на 26 години. Условията и размерът на стипендията се определят с акт на министъра на отбраната.
Чл. 226к
Разноските за погребението на починал военнослужещ се поемат от Министерството на отбраната. При съгласие на близките, на военнослужещия се отдават военни почести.
Чл. 226л
Преживелият съпруг (съпруга), децата и родителите на загинал военнослужещ имат право на безплатна медицинска и психологична помощ. Редът за предоставяне на тази помощ се определя с акт на министъра на отбраната.
Чл. 226м
Министърът на отбраната може да предоставя финансова и материална помощ на военно-патриотични съюзи и организации, както и на сдружения на военнослужещи, резервисти, ветерани и военноинвалиди. Той може също така да предоставя безплатно помещения за осъществяване на общественополезна дейност. Условията за предоставяне на помощта и помещенията се определят с акт на министъра, а информацията за предоставената помощ се записва в публичен регистър.
Чл. 227
Военнослужещите, освободени от служба, имат право на еднократно парично обезщетение, което зависи от прослужените години, но не може да надвишава 20 брутни месечни възнаграждения. При освобождаване поради заболяване или увреждане, размерът на обезщетението е минимум 15 брутни месечни възнаграждения, дори ако служителят е прослужил по-малко от 10 години. При смърт на военнослужещ, обезщетенията се изплащат на наследниците. Обезщетенията не подлежат на данъчно облагане.
Чл. 228
Чл. 228 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България регламентира начина на определяне на еднократното парично обезщетение при освобождаване от военна служба. За целта се вземат предвид прослужените години без приравнения трудов и служебен стаж. При освобождаване на основание определени членове от закона, размерът на обезщетението се изчислява на база прослужените години на военна служба и годините на приравнения трудов и служебен стаж към първа категория труд.
Чл. 229
При преместване на военнослужещи и техните семейства се изплаща еднократно обезщетение, определено от министъра на отбраната. Всички транспортни разходи за преместването се поемат от Министерството на отбраната.
Чл. 230
Съпрузите на военнослужещи, които са ги последвали при преместването в друго населено място и са прекратили трудовите си правоотношения, имат право на обезщетение. Това обезщетение се определя ежегодно със закона за държавния бюджет и се изплаща от Националния осигурителен институт за период до 12 месеца, при условие че лицата се регистрират в Агенцията по заетостта в срок от един месец след преместването. Времето на получаване на обезщетението се зачита за трудов или служебен стаж. Условията и редът за изплащане на обезщетението се определят от Министерския съвет.
Чл. 231
На безработните съпруги (съпрузи) на военнослужещите, които участват в международни операции и мисии, се изплаща обезщетение, чийто размер се определя ежегодно със закона за държавния бюджет. Обезщетението се изплаща от Националния осигурителен институт. Децата на военнослужещите до 26-годишна възраст, които учат в основни и средни училища или във висши училища, имат право на стипендия по време на операцията или мисията, като размерът ѝ се определя от министъра на отбраната.
Чл. 232
Чл. 232 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България предвижда, че при съкращения на числеността на въоръжените сили, извършени по решение на Народното събрание, обезщетенията за военнослужещите се определят с акта за съкращение, без да се вземат предвид дължимите обезщетения по този закон.
Чл. 233
Законът предвижда изплащане на еднократни парични обезщетения на военнослужещите при тежка (10 брутни месечни възнаграждения) и средна (6 брутни месечни възнаграждения) телесна повреда, причинени по време на служба. На наследниците на загинал военнослужещ се изплаща 12 брутни месечни възнаграждения. Обезщетенията не се облагат с данъци и не се изплащат в определени случаи, например при самоволно отклонение от служба. Лицата могат да търсят допълнителни обезщетения и по общия исков ред, а Министерството на отбраната има право на иск срещу виновното лице, ако е установена вина.
Чл. 234
Обезщетенията на военнослужещите в Република България се определят на базата на брутното месечно възнаграждение, дължимо към момента на освобождаването от военна служба, отстраняването от длъжност, преместването, увреждането или смъртта на военнослужещия. Възнаграждението включва основното месечно възнаграждение и допълнителни месечни възнаграждения за продължителна служба, специфични условия на служба и образователна или научна степен.
Чл. 235
Според Чл. 235 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, военнослужещите получават възнаграждения и обезщетения, които се определят при условия и ред, установени с акт на министъра на отбраната. Промените в закона са в сила от 26.02.2010 г.
Чл. 236
Военнослужещите не са длъжни да връщат суми, които са получили добросъвестно. Длъжностните лица, които са отговорни за неоснователното изплащане на тези суми, носят имуществена отговорност.
Чл. 237
Чл. 237 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България регламентира, че без съгласието на военнослужещите не могат да се правят удръжки от възнагражденията им, освен в определени случаи: за получени аванси, надвзети суми поради технически грешки, данъци по специални закони, запори по съдебен ред и удръжки за ограничена имуществена отговорност. Общият размер на удръжките не може да надвишава лимита, установен от Гражданския процесуален кодекс.
Чл. 238
Военнослужещите в България имат право да кандидатстват и да учат във военно или гражданско висше училище и докторантура, както в страната, така и в чужбина, при условия и ред, определени с правилника за прилагане на закона. Войниците и сержантите могат да учат след три години военна служба, също при определени условия.
Чл. 239
Началната и специална военна подготовка на войниците и резервистите се провежда в учебни центрове. В учебните центрове могат да се обучават и войници за присвояване на първо сержантско звание. Войниците и резервистите не заплащат такса за обучение в тези центрове.
Чл. 240
Член 240 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България предвижда възможности за награждаване на военнослужещи и граждани за високи постижения и заслуги към отбраната. Наградите могат да бъдат давани от министъра на отбраната или упълномощени лица, включително поименно лично оръжие за особени заслуги. Граждани, както български, така и чуждестранни, също могат да получават награди за принос към отбраната. Освен това, пенсионираните военнослужещи и ветераните имат право на награди при определени условия. Наградите не подлежат на данъчно облагане.
Чл. 241
Виновното неизпълнение на служебните задължения от военнослужещите се счита за нарушение на военната дисциплина, съгласно закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Чл. 242
Член 242 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България изброява различни нарушения на военната дисциплина, включително неизпълнение на задължения, нарушаване на подчиненост и военна вежливост, злоупотреба със служебно положение, увреждане на държавно имущество, превишаване на дисциплинарна власт, нарушения на защитата на класифицирана информация, самоволно отклонение от служба и неспазване на Етичния кодекс.
Чл. 243
Нарушителите на военната дисциплина в Република България подлежат на дисциплинарни наказания, независимо от други видове отговорности. За едно и също нарушение може да се наложи само едно дисциплинарно наказание.
Чл. 244
Чл. 244 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България определя дисциплинарните наказания, които могат да бъдат наложени на военнослужещите. Те включват: забележка, мъмрене, строго мъмрене, предупреждение за понижаване на военното звание, понижаване на военното звание, предупреждение за уволнение и уволнение.
Чл. 245
Дисциплинарното наказание уволнение се налага задължително при определени случаи, включително: осъждане за умишлено престъпление, нарушаване на забрани, неподаване на декларация, системни нарушения на защита на класифицирана информация, неявяване на работа без уважителни причини, злоупотреба със служебно положение, увреждане на държавна собственост, явяване в нетрезво състояние и причиняване на смърт или телесна повреда на подчинен. Уволнение може да се наложи и при други тежки нарушения на военната дисциплина.
Чл. 246
Дисциплинарните нарушения в армията се установяват от прекия командир или началник на нарушителя. При налагане на наказание уволнение, се назначава служебна проверка за събиране на доказателства, в която нарушителят може да бъде изслушан или да предостави писмени обяснения. Провеждането на проверка не е задължително, ако нарушението е установено с финансова ревизия, вътрешноведомствена проверка или с влязла в сила осъдителна присъда. Преди налагане на наказание, командирът е длъжен да изслуша военнослужещия, освен ако той не може да бъде изслушан по своя вина.
Чл. 247
При налагане на дисциплинарно наказание на военнослужещите в България се вземат предвид три основни фактора: 1) тежестта на нарушението; 2) обстоятелствата, при които е извършено нарушението; 3) поведението на военнослужещия до момента на нарушението.
Чл. 248
Дисциплинарните наказания в рамките на отбраната и въоръжените сили на Република България се налагат от определени длъжностни лица, които са посочени в правилника за прилагане на закона. Това означава, че само упълномощени лица имат правото да налагат дисциплинарни мерки на военнослужещите.
Чл. 249
Дисциплинарните наказания в Българската армия трябва да бъдат наложени в срок от два месеца след установяване на нарушението, но не по-късно от една година от извършването му. Установяването на дисциплинарно нарушение се счита за валидно от момента на узнаването му от съответния орган. Сроковете за налагане на наказания спират да текат, когато военнослужещият е в отпуск, задържан под стража, под домашен арест или отстранен от длъжност, както и до приключване на производствата за наказателна или административнонаказателна отговорност.
Чл. 250
Заповедта за дисциплинарно наказание на военнослужещите се връчва лично срещу подпис, като се отбелязва датата на връчване. Ако не може да бъде връчена лично, заповедта се изпраща на постоянния адрес на военнослужещия с препоръчано писмо с обратна разписка. Заповедта влиза в сила от деня на връчването или от деня на получаването, ако е изпратена по пощата.
Чл. 251
Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание може да бъде обжалвана пред административен съд, съгласно Административнопроцесуалния кодекс. Решението на съда не може да бъде касационно обжалвано, а обжалването не спира изпълнението на наказанието.
Чл. 252
Чл. 252 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България определя, че редът за провеждане на дисциплинарното производство, налагане, изпълнение и заличаване на дисциплинарните наказания се регулира от правилника за прилагане на закона. Този член подчертава важността на правилниците за осигуряване на ясни процедури в дисциплинарните дела.
Чл. 253
Военнослужещите носят имуществена отговорност за вреди, причинени по непредпазливост при изпълнение на служебните задължения. При умишлени вреди или такива, причинени извън служебните задължения, отговорността се определя по гражданския закон. Имуществената отговорност не освобождава от дисциплинарна или наказателна отговорност. Военнослужещите не отговарят за вреди, причинени по време на военни действия. Министерството на отбраната може да предяви иск срещу военнослужещите за обезщетение, платено на граждани за незаконни действия.
Чл. 254
Военнослужещите в Република България носят отговорност за вредите, които са нанесли, но не и за пропуснатите ползи. Размерът на вредите се определя към момента на настъпването им, а ако това не е възможно, към момента на откритие на вредите.
Чл. 255
Военнослужещите отговарят за вреди, причинени по непредпазливост при изпълнение на служебните си задължения, в размер на вредите, но не повече от три брутни месечни възнаграждения. Имуществената отговорност не може да се търси след изтичане на три години от деня на причиняване на вредите.
Чл. 256
Военнослужещите, които имат задължения по събиране, съхранение, разходване или отчитане на парични или материални ценности, отговарят за вредите в размер до трикратния размер на брутното месечно възнаграждение. При липса на ценности, те отговарят в пълен размер с законна лихва. Лица, получили нещо без основание от причинителя на вредите, дължат връщане на полученото. Отговорността за липса се погасява след 10 години.
Чл. 257
Когато вредите са причинени от няколко лица, те отговарят по различен начин в зависимост от типа на имуществената отговорност. При ограничена имуществена отговорност, отговорността се разпределя в зависимост от участието на всеки в причиняването на вредата; ако участието не може да бъде установено, отговорността се разпределя пропорционално на брутното месечно възнаграждение. Сборът на обезщетенията не може да надвишава размера на вредите. При пълна имуществена отговорност, отговорността е солидарна.
Чл. 258
Чл. 258 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България регламентира случаите на ограничена имуществена отговорност на командири и началници. Заповедта за определяне на отговорността се издава в срок от един месец след откриването на вредите, но не по-късно от три години от тяхното причиняване. При ръководни функции или отчетническа дейност срокът е три месеца, но не по-късно от пет години. Ако военнослужещият оспори заповедта, Министерството на отбраната може да предяви иск пред съда. Дължимата сума може да бъде удържана от възнаграждението на военнослужещия.
Чл. 259
Чл. 259 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България установява, че пълната имуществена отговорност на военнослужещите се осъществява по съдебен ред, като те имат възможност да внесат доброволно сумата преди започване на съдебното производство. Исковете за тази отговорност се погасяват след 10 години, считано от деня на причиняване на вредата. Давността може да бъде прекъсната с акт на контролен орган, който се връчва на военнослужещия.
Чл. 260
Чл. 260 регулира задълженията на военнослужещите, освободени от военна служба преди изтичането на срока на служба, да възстановят разходите за издръжка, обучение, квалификация и преквалификация пропорционално на срока на неизпълнението. В случай на виновно неизпълнение на обучението, военнослужещите дължат възстановяване на разходите за периода на обучение. Министърът на отбраната определя условията за изчисляване на тези разходи. Сумата за възстановяване се удържа от обезщетенията, а ако не може да бъде събрана, вземането се събира по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Чл. 260а
Чл. 260а от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България предвижда правила относно възстановяването на разходите за издръжка и обучение на курсанти, които са отстранени или напуснали обучението. Курсантите, които напуснат или бъдат отстранени, дължат възстановяване на разходите, освен ако бъдат приети повторно и не напуснат отново. Лица, обучавани за нуждите на Министерството на отбраната, могат да бъдат приети на военна служба без конкурс, ако отговарят на определени изисквания и не дължат възстановяване на разходите, ако изпълняват договора си за три години.
Чл. 261
Държавата носи отговорност за имуществени и неимуществени вреди, причинени на трети лица от военнослужещ по време на изпълнение на службата му, при условие че вредите не са резултат от престъпление. Виновният военнослужещ носи отговорност за изплатеното обезщетение съгласно чл. 253. В случай на вреди, причинени извън тези условия, се прилага общият ред.
Чл. 262
Член 262 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България урежда условията и реда за изпълнение на военната служба във военните съдилища и прокуратури. Назначаването и освобождаването на военнослужещите в тези структури се извършва от Висшия съдебен съвет, а административният ръководител издава заповеди в съгласие с министъра на отбраната. Правата за повишаване и понижаване на военно звание се упражняват от административните ръководители, а за висш команден състав - с указ на президента. Униформата и отличителните знаци се утвърдиха от Висшия съдебен съвет. Военнослужещите получават възнаграждения от бюджета на съдебната власт. За неуредените въпроси относно правата и задълженията им се прилага този закон.
Чл. 263
Член 263 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 20 от 2012 г., и влезе в сила на 10 юни 2012 г.
Чл. 264
Член 264 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 20 от 2012 г., и влиза в сила от 10 юни 2012 г.
Чл. 265
Член 265 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 20 от 2012 г., и влиза в сила от 10 юни 2012 г.
Чл. 266
Член 266 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 20 от 2012 година, с влизане в сила от 10 юни 2012 година.
Чл. 267
Член 267 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е отменен с изменения, обнародвани в Държавен вестник, бр. 20 от 2012 г., и влязъл в сила на 10 юни 2012 г.
Чл. 268
Чл. 268 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 20 от 2012 г., и влезе в сила на 10 юни 2012 г.
Чл. 269
Член 269 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 20 от 2012 г., и влиза в сила от 10 юни 2012 г.
Чл. 270
Член 270 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 20 от 2012 г., в сила от 10 юни 2012 г.
Чл. 271
Член 271 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 20 от 2012 г., и влиза в сила от 10 юни 2012 г.
Чл. 272
Член 272 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 20 от 2012 г., и влиза в сила от 10 юни 2012 г.
Чл. 273
Член 273 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 20 от 2012 г., и е в сила от 10 юни 2012 г.
Чл. 274
Член 274 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 20 от 2012 година, с влизане в сила от 10 юни 2012 година.
Чл. 275
Член 275 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 20 от 2012 г., и влиза в сила от 10 юни 2012 г.
Чл. 276
Член 276 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 20 от 2012 г., с влизане в сила от 10 юни 2012 г.
Чл. 277
Член 277 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е отменен с изменение в Държавен вестник, брой 20 от 2012 година, в сила от 10 юни 2012 година.
Чл. 278
Член 278 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 20 от 2012 година, в сила от 10 юни 2012 година.
Чл. 279
Член 279 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 20 от 2012 г., и влезе в сила на 10 юни 2012 г.
Чл. 280
Член 280 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е отменен с Държавен вестник, брой 20 от 2012 г., в сила от 10 юни 2012 г.
Чл. 281
Член 281 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 20 от 2012 г., и влезе в сила на 10 юни 2012 г.
Чл. 282
Глава девета от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се отнася до цивилните служители, работещи в Министерството на отбраната, структурите под пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия. Чл. 282 е отменен с изменения от Държавен вестник, бр. 20 от 2012 г., в сила от 10.06.2012 г. Заглавието на главата е изменено с изменения от Държавен вестник, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г.
Чл. 283
Чл. 283 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България определя, че статусът на цивилните служители, които работят по служебно правоотношение, се регулира от този закон и Закона за държавния служител. За цивилните служители, които са на трудово правоотношение, статусът им се урежда с Кодекса на труда и с този закон.
Чл. 284
Цивилните служители в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия нямат право да осъществяват политическа дейност. Забранено им е да изразяват политически възгледи по време на работа и в обектите на Министерството на отбраната.
Чл. 285
Цивилните служители в Република България имат правото да създават и да членуват в синдикални организации. Въпреки това, те нямат право на ефективна стачка.
Чл. 285а
Чл. 285а от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България задължава цивилните служители от Министерството на отбраната и свързаните служби да подават декларация за имущество и интереси при назначаване и ежегодно до 15 май. Изключение правят служителите, заемащи технически длъжности. Лицата, заемащи висши публични длъжности, подават декларация само по реда на Закона за противодействие на корупцията.
Чл. 285б
Чл. 285б от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България определя ограниченията за цивилните служители относно приемането и предлагането на подаръци и облаги. Цивилните служители не могат да приемат или улесняват приемането на подаръци, дарения, пътувания и други облаги, които биха могли да повлияят на служебните им задължения. Освен това, те не могат да използват служебното си положение за придобиване на облаги, дори и когато това не влияе на служебните им задължения. Предлагането на подаръци или услуги, които биха могли да повлияят на изпълнението на задълженията на друг служител, също е забранено. Приемането или предлагането на облаги на база служебно положение се счита за корупционна практика.
Чл. 286
Чл. 286 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България предвижда, че цивилните служители получават безплатна храна и ободряващи напитки при нощен труд и специфични дейности, както и лични предпазни средства и работно облекло. Осигурените доволствия са без данъчно облагане и условията за тяхното предоставяне се определят от министъра на отбраната.
Чл. 287
Цивилните служители, които пътуват при отиване и връщане от платен годишен отпуск на територията на България, могат да ползват средства за транспорт веднъж годишно. Тези средства се осигуряват от бюджета за социално-битово и културно обслужване. Правилата за размера на сумите и реда за изплащането се определят от министъра на отбраната.
Чл. 288
Цивилните служители, упоменати в чл. 283, имат право да получават награди и отличия, включително наградни знаци, парични и предметни награди. Награждаването се извършва от министъра на отбраната или от упълномощено от него лице, съгласно условия и ред, определени в правилника за прилагане на закона.
Чл. 289
Министърът на отбраната, в сътрудничество с министъра на финансите, определя категориите цивилни служители, които трябва да бъдат задължително застраховани за гражданска отговорност, като разходите за застраховката се покриват от държавния бюджет.
Чл. 290
Член 290 урежда служебните правоотношения на цивилните служители, като посочва, че те възникват, изменят се и се прекратяват в съответствие с Закона за държавния служител и настоящия закон. Определя се, че органите по назначаването на цивилните служители са министърът на отбраната и ръководителите на структурите, подчинени на него.
Чл. 290а
Министърът на отбраната може да командирова цивилен служител по служебно правоотношение в друга администрация за срок до две години, след получено писмено съгласие от служителя. Срокът може да бъде удължен еднократно.
Чл. 290б
Чл. 290б от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България урежда условията за командироване на цивилни служители в задгранични представителства и международни организации. Министърът на отбраната може да командирова служители след получаване на писмено съгласие. Сроковете на командироване са до три години за международни организации и до четири години за задгранични представителства, с възможност за удължаване. По време на командироването служителите получават основната си заплата и допълнителни възнаграждения. В случай на нарушения, ръководителите на организациите изпращат информация за дисциплинарна отговорност. Правилата за командироване се определят с правилника за прилагане на закона и Закона за дипломатическата служба.
Чл. 291
Чл. 291 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България регулира трудовите правоотношения на цивилните служители в Министерството на отбраната и Българската армия. Основно, тези отношения се управляват от Кодекса на труда, с изключение на служителите в военните академии, които следват Закона за висшето образование. За служителите, работещи със специфичен характер, работното време може да надвишава 12 часа в смяна, но не повече от 24 часа, с максимална работна седмица от 56 часа. Длъжностите на тези служители се определят ежегодно от командирите на различни структури в армията.
Чл. 292
Член 292 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България определя реда за обучение, квалификация и професионална подготовка на цивилните служители. Разходите за повишаване на квалификацията се поемат от министерството, когато е необходимо. Цивилните служители, преминали обучение над един месец, са задължени да работят в Министерството на отбраната или свързани структури за период от една до три години. При прекратяване на трудовото отношение по искане на служителя или по вина на служителя, той дължи възстановяване на разходите за обучение, което може да бъде удържано от дължими суми или събирано по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Чл. 293
Цивилен служител може да бъде временно отстранен от длъжност при условия, определени от Наказателно-процесуалния кодекс или когато е в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения. Отстраняването се извършва от непосредствения или по-горестоящия ръководител и продължава до възстановяване на годността на служителя. През времето на отстраняването служителят не получава възнаграждение.
Чл. 294
Чл. 294 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България предвижда, че когато наказателното производство срещу цивилен служител е прекратено, той е оправдан или е осъден за неумишлено престъпление, служителят се възстановява на длъжността си. Периодът на отстраняването се счита за служебен или трудов стаж, а на служителя се дължи обезщетение в размер на възнаграждението му за времето на отстраняването.
Чл. 295
Член 295 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България определя условията за определяне на брутната месечна заплата на цивилните служители в Българската армия. Заплатата се състои от основна месечна заплата и допълнителни възнаграждения. Началните и максималните размери на заплатите се определят с акт на министъра на отбраната. Основната заплата за цивилните служители се образува от месечната заплата за длъжност и добавка за работа. Размерът на основната заплата за най-ниската длъжност е свързан със средната работна заплата в страната, с коефициенти за висше и средно образование. Заплатите за ключови длъжности могат да надвишават определените размери, а индивидуалните заплати на служители, изпълняващи военна служба, могат да бъдат увеличавани до 50%. Редът за определяне на индивидуалните заплати също се определя от министъра на отбраната.
Чл. 296
Чл. 296 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България определя условията за изплащане на допълнителни възнаграждения на цивилни служители, работещи в Българската армия и структурите под министерството на отбраната. Допълнителните възнаграждения се изплащат за прослужено време, специфични условия на труд, рискове за живота и здравето, извънреден труд, образователна и научна степен, постигнати високи резултати и други случаи. Размерът и условията за изплащането им се определят с акт на министъра на отбраната.
Чл. 297
Цивилните служители в Министерството на отбраната и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната получават добавка за работа, определена с акт на министъра. Работниците, чийто трудови възнаграждения се определят според изработеното, не попадат под това правило. Предишните алинеи 2 и 3 са отменени.
Чл. 298
Цивилните служители в армията получават пари за представително облекло и порционни пари. Тези доволствия не се облагат с данъци и се осигуряват при условия, определени от министъра на отбраната.
Чл. 298а
Член 298а от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България определя правата на цивилните служители, които се ползват от правата по чл. 186а, чл. 226б, 226в, 226г и 226з. Освен това, членовете на семействата на цивилните служители също се ползват от правата по чл. 186а и чл. 226г.
Чл. 299
Член 299 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България предвижда, че за въпросите, които не са уредени в съответната глава, се прилагат разпоредбите на Закона за държавния служител и Кодекса на труда. Глава десета, която касае социалната политика, провеждана от Министерството на отбраната, е отменена с ДВ, бр. 16 от 2010 г. и влиза в сила от 26.02.2010 г.
Чл. 300
Член 300 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 16 от 2010 г., и влезе в сила на 26 февруари 2010 г.
Чл. 301
Член 301 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е отменен с изменения, обнародвани в Държавен вестник, брой 16 от 2010 г., в сила от 26 февруари 2010 г.
Чл. 302
Член 302 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 16 от 2010 година, с влизане в сила от 26 февруари 2010 година.
Чл. 303
Член 303 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 16 от 2010 г., в сила от 26 февруари 2010 г.
Чл. 304
Член 304 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 16 от 2010 година, в сила от 26 февруари 2010 година.
Чл. 305
Член 305 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е отменен с публикуването на Държавен вестник, брой 16 от 2010 година, и влезе в сила от 26 февруари 2010 година.
Чл. 306
Член 306 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 16 от 2010 г., и влезе в сила на 26 февруари 2010 г.
Чл. 307
Член 307 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 16 от 2010 г., като влязъл в сила на 26 февруари 2010 г.
Чл. 308
Член 308 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 16 от 2010 година, и е в сила от 26 февруари 2010 година.
Чл. 309
Член 309 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 16 от 2010 г., с влизане в сила от 26 февруари 2010 г.
Чл. 310
Член 310 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 16 от 2010 г., и е в сила от 26 февруари 2010 г.
Чл. 311
Чл. 311 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 16 от 2010 г., и е в сила от 26 февруари 2010 г.
Чл. 312
Член 312 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 16 от 2010 г., в сила от 26 февруари 2010 г.
Чл. 313
Член 313 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е отменен с изменения, обнародвани в Държавен вестник, брой 16 от 2010 г., и влязъл в сила на 26 февруари 2010 г.
Чл. 314
Член 314 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 16 от 2010 г., и влезе в сила на 26 февруари 2010 г.
Чл. 315
Глава единадесета от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България регламентира инфраструктурата на отбраната, като специално внимание е отделено на недвижимите имоти и съоръжения, свързани с отбранителните дейности. Чл. 315 е отменен с изменения от 2010 г., което предполага, че предишните разпоредби в него вече не са в сила.
Чл. 316
Член 316 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България определя инфраструктурата на отбраната, която включва разнообразни недвижими имоти и съоръжения, предназначени за разполагане на военни формирования, провеждане на военни учения, логистично осигуряване на въоръжените сили, комуникационно-информационно осигуряване, както и за задоволяване на жилищните и социалните нужди на военнослужещите. Тези имоти са публична държавна собственост и промяна на предназначението им може да се извършва само с разрешение на министъра на отбраната.
Чл. 317
Чл. 317 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България урежда условията за изграждане на жилищни, общественообслужващи, спортни и културни обекти върху незастроени имоти - частна държавна собственост, предоставени за управление на Министерството на отбраната. Учредяването на възмездно право на строеж става със заповед на министъра на отбраната след провеждане на търг. Търг не се провежда за юридически лица на бюджетна издръжка или общини. Новоизградените обекти, получени като обезщетение, се включват в жилищния фонд на министерството.
Чл. 318
Член 318 регулира поддръжката и финансирането на недвижими имоти и съоръжения, свързани с отбраната. Недвижимите имоти за отбрана се поддържат по военновременни планове, а средствата за тяхното изграждане и поддръжка идват от бюджета на Министерството на отбраната. Обектите, предоставени на министерството, се ползват по условия, определени от министъра. Промените в предназначението и собствеността на обекти, финансирани по Програмата на НАТО, не са разрешени до прехвърляне на собствеността на българската държава. Министърът на отбраната определя реда за процедури и договори по НАТО на базата на решения на Министерския съвет.
Чл. 318а
Чл. 318а от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България регламентира условията за краткосрочно отдаване под наем на имоти, държавна собственост, в управление на Министерството на отбраната. Такова отдаване може да се извършва без търг за срок до три месеца, при условие че не се нарушава дейността на военното формирование. Не е разрешено последователно отдаване на един и същ наемател. При постъпване на искане за наемане, министърът назначава комисия, която определя наемната цена с експертна оценка. Ако няма подходящи служители, оценката се възлага на независим оценител. Наемната цена трябва да бъде най-малко равна на минималната цена, определена по съответния закон. Заповедта на министъра определя наемателя, срока и цената, след което се сключва договор за наем.
Чл. 319
Чл. 319 определя правомощията на министъра на отбраната относно недвижими имоти и съоръжения, които вече не са необходими за отбраната. Министърът може да предоставя тези имоти за изграждане на социални и жилищни обекти за военнослужещите и цивилните служители в Министерството на отбраната. Също така, той може да предлага имотите на Министерския съвет за безвъзмездно предоставяне на други ведомства и общини. Освен това, министърът може да продава жилища, ателиета и гаражи от жилищния фонд на Министерството на отбраната в населени места, където няма структури на министерството, при определени условия.
Чл. 320
Чл. 320 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България предвижда, че имотите - частна държавна собственост, предоставени за управление на Министерството на отбраната, могат да бъдат продавани на инвеститори, които имат сертификат за клас инвестиция. Продажбата се осъществява при условията и по реда на Закона за насърчаване на инвестициите.
Чл. 321
Чл. 321 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България предвижда изграждането и поддържането на спортни обекти и съоръжения, които да служат за физическа подготовка на военнослужещите и цивилните служители в Министерството на отбраната и Българската армия. Предишните алинеи на чл. 321 са отменени с изменения от 2010 г.
Чл. 322
Министърът на отбраната има правомощия да образува или дава съгласие за участие на министерството в търговски дружества, като използва имущество, което е частна държавна собственост и е предоставено за управление на министерството.
Чл. 323
Член 323 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България предвижда, че за изпълнението на задачите по отбраната и за осъществяване на операции и мисии извън територията на страната, въоръжените сили и военните формирования трябва да бъдат осигурени със съвременно въоръжение, техника, специално оборудване и други средства.
Чл. 324
Чл. 324 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България предвижда, че въоръжението, техниката и специалното оборудване за въоръжените сили се осигуряват съгласно плана за развитие на тези сили. Финансирането на тези средства става чрез държавния бюджет, по бюджета на Министерството на отбраната, както и от други източници.
Чл. 325
Чл. 325 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България предвижда, че поддръжката и ремонтът на въоръжението, бойната и специалната техника трябва да се извършват с цел осигуряване на тяхната постоянна готовност за използване в бойни условия. Тези дейности се осъществяват при условията и по реда за възлагане на обществени поръчки.
Чл. 326
Законът определя процедурите за изграждане на инфраструктурни обекти и доставка на въоръжение, техника и оборудване за отбраната, които се възлагат от Министерството на отбраната. Тези процедури трябва да следват принципите на публичност, точно прилагане на законовите изисквания, висока ефективност в държавната политика по отбраната и ускорено развитие на националната икономика. Принципите се прилагат и при разпореждане с недвижими имоти, движими вещи и дялове от търговски дружества, свързани с Министерството на отбраната.
Чл. 327
Член 327 регламентира изискванията за участие в процедурите по чл. 326 от Закона за отбраната. Министърът на отбраната изисква декларация за произход и собственик на капитала от кандидатите. Членовете на комисии и журита, участващи в обществени поръчки за отбраната, задължително декларират липса на материален интерес и свързаност с участниците. Те са длъжни да пазят тайна информация и да представят декларации за съответствие. Неправомерното поведение води до дисциплинарна отговорност. Министърът на отбраната може да включва представители на Военна полиция в комисии за разглеждане на оферти.
Чл. 327а
Чл. 327а от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България налага ограничения за военнослужещи и цивилни служители, които са работили в Министерството на отбраната или Българската армия. Те не могат да сключват трудови или други договори с търговски дружества, с които са имали управленчески или контролни функции през последната година от службата си, за период от три години след освобождаването им. Ограниченията включват и забрана за участие в управлението или притежаване на дялове в тези дружества.
Чл. 327б
Военнослужещи или цивилни служители, които в последната година от служебните си задължения са участвали в обществени поръчки или в процедури, свързани с фондове на Европейския съюз, нямат право да участват в подобни процедури в продължение на три години след освобождаването си. Забраната важи и за юридически лица, в които тези служители имат дялове или заемат управителски позиции след края на служебните си отношения.
Чл. 328
Чл. 328 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България предвижда създаването и поддържането на различни регистри в Министерството на отбраната и свързаните структури. Те включват: регистър на военнослужещите и цивилните служители, регистри на недвижимите имоти, регистър на търговските дружества, регистър на имотите, включени в капитала на търговските дружества, централен регистър на военноинвалидите и военнопострадалите, както и други регистри. Министърът на отбраната определя правилата за водене на тези регистри, които могат да бъдат изграждани и в електронен формат.
Чл. 328а
Чл. 328а от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България описва създаването на електронен регистър, който осигурява процесите по създаване, съхраняване, обмен, защита, контрол и поддържане на информация за структурата и личния състав на въоръжените сили. Изключение прави Служба "Военно разузнаване". Условията и редът за достъп и поддържане на регистъра се определят от министъра на отбраната.
Чл. 329
Чл. 329 регламентира обработването на лични данни в регистрите на Министерството на отбраната. Администратори на лични данни са ръководителите на структурите или упълномощени от тях лица. Всеки има право на достъп до личните си данни, а администраторите трябва да се произнесат в 14-дневен срок. Лични данни могат да бъдат отказани, ако предоставянето им застрашава отбраната, националната сигурност или законовите задачи на Министерството на отбраната. Контролът по защитата на правата на физическите лица е в компетенцията на Комисията за защита на личните данни.
Чл. 329а
Чл. 329а от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България предвижда водене на отчет за военнослужещите и цивилните служители в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия. Съдържанието, условията и редът за водене на отчета се определят с акт на министъра на отбраната.
Чл. 330
Военнослужещите, които не подадат декларация в указания срок или декларират невярна информация, ще бъдат наказани с глоба от 100 до 500 лв. При повторно нарушение глобата нараства до 300 - 1000 лв.
Чл. 331
Член 331 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е бил изменен през 2016 година, но впоследствие е отменен през 2019 година, с влизане в сила от 15 май 2019 година.
Чл. 332
Законът предвижда наказания за лица, които не изпълнят задълженията си, определени в него. Първоначалната глоба за такова нарушение е между 200 и 2000 лв. При повторно нарушение, глобата се увеличава и варира от 500 до 3500 лв.
Чл. 333
Длъжностни лица, които не изпълняват задължения, произтичащи от нормативни или административни актове на органите за ръководство на отбраната, могат да бъдат наказани с глоба в размер от 300 до 3500 лв., освен ако не подлежат на по-тежко наказание.
Чл. 334
Нарушенията по глава четиринадесета на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се установяват от длъжностни лица, упълномощени от министъра на отбраната. Наказателните постановления се издават от министъра на отбраната или от упълномощени от него лица, различни от тези, които съставят актовете. Процедурите за съставяне на актове, издаване, обжалване и изпълнение на наказателните постановления следват реда, предвиден в Закона за административните нарушения и наказания.
Чл. 335
Чл. 335 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България предвижда, че Главният инспекторат към Министерския съвет може да прилага принудителни административни мерки за предотвратяване на нарушения. Тези мерки включват задължителни предписания на държавни органи и юридически лица за планиране на мобилизационната готовност, спиране на строителство и експлоатация на обекти, които не отговарят на изискванията за отбраната, както и спиране на експлоатацията на транспортни средства и съоръжения, които не са поддържани в мобилизационна готовност. Освен това, министърът на отбраната или упълномощени лица могат да спират строителството и ползването на обекти на Министерството на отбраната при наличие на опасност от пожари и аварии.
Чл. 336 и § 1 от Допълнителните разпоредби
Законът за отбраната и въоръжените сили на Република България определя основните принципи и правила за функционирането на въоръжените сили, административните мерки, обжалването на решения, както и определя термини свързани с военната служба, като "мирно време", "военно време", "оперативна готовност" и "мобилизационна готовност". Законът също така уточнява правомощията на различни органи и служби, свързани с националната сигурност и отбраната, и предвижда мерки за защита на личния състав и критичната инфраструктура. Допълнителните разпоредби на закона уточняват правата и задълженията на военнослужещите, условията за приемане на нови служители и правила за управление на ресурсите в случай на криза или конфликт.
Параграф §1
Тези разпоредби дефинират основни термини и понятия, свързани с отбраната и въоръжените сили на Република България. Включват определения за "повторно нарушение", "мирно време", "военно време", "года за военна служба", "оперативна готовност", "мобилизационна готовност" и много други. Разпоредбите уточняват и задълженията на военнослужещите, както и условията и критериите за изпълнение на военни задачи. Определят също и специфични термини, свързани с международни задължения, хуманитарни мисии и управление на въздушното пространство.
§1а
Служителите в държавните детски градини към Министерството на отбраната имат статут на цивилни служители. Възнагражденията и доволствията на тези служители се определят само на основания, посочени в закона, и не могат да бъдат определяни в други закони.
§2
Този закон отменя предходните нормативни актове, свързани с отбраната и въоръжените сили на Република България, включително Закона за отбраната и въоръжените сили, Закона за изпращане и използване на български въоръжени сили извън територията на страната и Закона за управление при кризи, които са били в сила до момента на приемането на настоящия закон.
§3
Параграф §3 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България определя, че военнослужещите, заварени на кадрова служба при влизането на закона в сила, стават военнослужещи по новия закон. Правоотношенията им се преобразуват в служебни от същата дата. Процедури за дисциплинарни наказания и освобождаване от служба, започнати преди влизането в сила на закона, ще се довършат по стария ред. Военнослужещите ще запазят своите длъжности до утвърдителния акт за новите длъжности, а досегашните им възнаграждения ще продължат да се изплащат до влизането в сила на новия акт. Прослуженото време по отмененото законодателство ще се зачита при определяне на обезщетенията.
§5
Началникът на Генералния щаб на Българската армия, който е на кадрова военна служба към момента на влизане в сила на закона, остава на длъжността началник на отбраната до изтичането на срока, определен в чл. 75, ал. 1 от отменения Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България.
§7
Длъжностните наименования и възнагражденията на служителите в Националния военноисторически музей ще бъдат приравнени на тези на цивилните служители, работещи по служебно или трудово правоотношение в изпълнителна агенция към министъра на отбраната.
§ 8
Кадрови военнослужещ, освободен от служба за наложено дисциплинарно наказание уволнение по отменения Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България, не може да бъде приет на военна служба съгласно настоящия закон.
Параграф §11
Параграф 11 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България определя правомощията на ръководителите на Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана, които действат по закона и правилника за прилагането му до приемането на нови закони за тези служби. Забраната по чл. 49 не се прилага за тези служби, които са юридически лица на бюджетна издръжка. Назначаването и освобождаването на офицери с висши звания се извършва по реда на закона. Определени са пределни възрасти за военна служба в двете служби, като те варират в зависимост от званието на офицерите. Военнослужещите от Националната разузнавателна служба могат да заемат длъжности в държавната администрация за прикритие, при условия, определени от Министерския съвет.
§12 от Преходни и Заключителни разпоредби
В Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили се въвеждат изменения в чл. 13, които определят условията за преминаване и пребиваване на военнослужещи и военни средства. Министърът на отбраната може да разреши преминаването и пребиваването на до 1000 военнослужещи от съюзнически сили, до 120 от чужди сили, военни кораби и въздухоплавателни средства без ядрени установки. Създава се нов чл. 18а, който определя условията и реда за преминаване на чужди и съюзнически сили при изпълнение на международни договори, като исканията се подават по дипломатически канали.
Параграф §13 от Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
В Закона за електронните съобщения се извършват редица изменения, свързани с терминологията, касаеща управлението на бедствия и кризи. Включително, терминът 'кризи' се заменя с 'бедствия' в различни членове и алинеи на закона, а също така се добавя възможност за оправомощаване на длъжностно лице от министъра на отбраната. Отменя се и член 300. Тези промени целят актуализиране на законодателството в съответствие с новите изисквания за управление на бедствия.
§14
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се извършват изменения в Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Основните изменения включват замяна на конкретни членове и алинеи в текста на закона, с цел актуализиране на разпоредбите. По-специално, измененията засягат членове 224, 225, 227, 229, 232, 240, 245, 286, 298, 303 и 312, като се променят номерации и текстове, свързани с данъчните задължения и паричните средства.
§ 15
В Преходните и заключителни разпоредби на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се предвиждат изменения в Кодекса за социално осигуряване. Основните изменения включват замяна на термина "кадровите военнослужещи" с "военнослужещите" в различни членове, изменения в условията за пенсиониране на военнослужещите, както и уточнения относно осигурителния стаж. Въвеждат се нови разпоредби, които предвиждат зачитане на прослуженото време по отменения Закон за отбраната при придобиване на права по новия кодекс.
§ 16
В Закона за защита на класифицираната информация се извършват изменения, които включват заличаване на споменавания на Българската армия и замяна на термини. Например, "граждански лица" се заменя с "цивилни служители", а в различни членове се уточняват структурите на Министерството на отбраната. По-конкретно, в чл. 11, ал. 3 и чл. 18, ал. 5 се правят значителни промени, за да се отрази новата структура на Министерството на отбраната без пряко споменаване на Българската армия. Допълнителните разпоредби също се актуализират, за да отразят тези промени.
§17
В Закона за държавните резерви и военновременните запаси се въвеждат следните изменения: 1. Замяна на термина "кризи" с "кризисна ситуация" в чл. 2. 2. Добавяне на нова точка в чл. 7, ал. 2, свързана с военновременните задачи. 3. Допълнение на чл. 14 с нова длъжност. 4. Промяна на чл. 19, ал. 5, която забранява обжалване на заповеди на председателя на агенцията. 5. Изменение в чл. 22 и 24 относно освобождаването на запаси и задължения на търговците.
§18
С измененията в Закона за народната просвета се въвеждат нови разпоредби, свързани с детските градини към Министерството на отбраната. Създава се нова алинея, която определя тези градини като държавни и финансирани от бюджета на министерството. Военнослужещите и цивилните служители на Министерството на отбраната, родители на деца в тези градини, не заплащат такси. Осигурява се предимство при прием на деца на военнослужещи и служители на министерството. Променят се и разпоредбите относно откритията и закритията на детските градини, които ще се извършват със заповед на министъра на отбраната.
§ 19
В параграф 19 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се предвижда изменение в Закона за Консултативен съвет за национална сигурност. В чл. 2, ал. 2, т. 8 се заменят думите "Генералния щаб на Българската армия" с "отбраната".
§20
В Кодекса на труда се извършват изменения, които включват: 1. Заличаване на думите "кризи или" в чл. 144, т. 2. 2. В чл. 158, ал. 3 се заменят "предходната алинея" с "ал. 2" и "Министерството на отбраната" с "ведомството, което го провежда". 3. В чл. 218 се заменя "криза" с "бедствие" в заглавието и се заличават думите "криза или" в ал. 1 и 2.
§21
В Закона за държавния служител се въвеждат изменения, свързани с правата на държавните служители при повикване на учебно-мобилизационно мероприятие. Държавният служител получава два календарни дни платен отпуск преди и след мероприятието, ако то продължава 15 или повече дни. Освен това, в чл. 77 на закона се променя терминологията, като думата 'криза' се заменя с 'бедствие', а изразът 'криза или' в алинея 1 и 2 се заличава.
Параграф §22
В Закона за администрацията се извършват изменения, свързани с определени текстове. В чл. 7, ал. 1, т. 6 се заличават думите "кризи и". В чл. 31, ал. 1, т. 9 също се заличават думите "и кризи", а в т. 10 думите "и управление при кризи" се заменят с "сигурност".
§ 23
В Закона за местното самоуправление и местната администрация, в член 44, алинея 1, се извършват изменения, които включват отмяна на точка 11 и заличаване на думите "и управление при кризи" в точка 12.
§24
В Закона за защита при бедствия се въвеждат следните изменения: отменя се ал. 1 на чл. 30; създава се нов чл. 50а, който позволява на Министерския съвет да обявява бедствено положение; в чл. 51 се добавят нови условия за удължаване на бедственото положение от кмета, областния управител и Министерския съвет; отменя се чл. 53; в чл. 62, ал. 2 се добавя нова т. 4 за въвеждане на Национална система за ранно предупреждение при бедствия.
§ 25
В Закона за военноинвалидите и военнопострадалите се извършват изменения, свързани с термина 'военна служба', който сега обхваща както кадровата, така и наборната служба. Освен това, определени членове и алинеи от закона се актуализират, за да отразят новите разпоредби, като заменят стари термини с нови. В допълнение, в допълнителната разпоредба се добавя нова точка, уточняваща какво се разбира под 'военна служба'.
§26
В Закона за българските документи за самоличност се правят изменения, свързани с терминологията, касаеща Министерството на отбраната и структурите му. Конкретно, в чл. 38, ал. 1, т. 1, буква "л" се заменя "Генералния щаб на Българската армия" с "отбраната", а в чл. 39а се заменят "Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната" със "структурите на Министерството на отбраната".
§27
Параграф §27 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България изменя чл. 3, ал. 1, т. 15 от Закона за достъп и разкриване на документите, като добавя нови длъжности, свързани с отбраната. В текста се уточнява, че началникът и заместник-началникът на отбраната, командващият съвместното оперативно командване, както и началниците и заместник-началниците на щабовете по подготовката на различните видове сили, са включени в списъка на лицата, чиито принадлежности могат да бъдат разкрити.
§28
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се предвиждат изменения в Закона за държавния протокол. В чл. 9, ал. 3, т. 21 се заменя "Генералния щаб на Българската армия" с "отбраната", а в чл. 10, т. 10 "Генерален щаб на Българската армия" се заменя с "Щаб на отбраната".
Параграф §29
В Закона за здравното осигуряване, чл. 40, ал. 3, т. 10, се извършват две основни замени: "кадровите военнослужещи" се заменят с "военнослужещите", а "чл. 233" се заменя с "чл. 230". Тези изменения целят актуализация на термини и референции в закона.
§31
С §31 от Преходни и Заключителни разпоредби на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се извършват изменения в Закона за ветеринарномедицинската дейност. В член 16 и член 45 на този закон думата "кризи" се заменя с "бедствия".
§32
В Закона за водите се извършват промени в чл. 44, ал. 1, т. 2, като думата "кризисно" се заменя с "бедствено", а изразът "Закона за управление при кризи" се заменя с "Закона за защита при бедствия". Тези изменения целят актуализиране на терминологията, свързана с управлението на бедствия.
§33
В Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" се въвеждат изменения, свързани с Министерството на отбраната и структурите му. В чл. 4, ал. 1 се заменят определени термини, а в чл. 12, ал. 2, т. 5 се заличава думата "кризи". Освен това, в чл. 123, ал. 3 отново се променят формулировките, свързани с Министерството на отбраната.
§34
В Закона за енергетиката се извършват две основни изменения. Първото е в чл. 5, ал. 4, където терминът 'кризи от военен и невоенен характер' се заменя с 'бедствия и във военно време'. Второто изменение е в чл. 75, ал. 1, т. 4, където думата 'кризи' се заменя с 'бедствия'.
§35
В Закона за железопътния транспорт се извършват следните изменения: 1. В чл. 27 се заменят думите "кризисни ситуации (природни бедствия, терористични действия и военни конфликти)" с "бедствия, терористични действия и военни конфликти". 2. В чл. 32, ал. 2 се заличават думите "кризи и". 3. В чл. 115д, ал. 5, т. 11 се заличават думите "и кризи".
§36
В Закона за инспектиране на труда се правят две основни изменения в чл. 6. Първо, в т. 2, буква "г" думата "кризи" се заменя с "бедствия". Второ, в т. 8, изразът "Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на негово подчинение" се заменя със "структурите на Министерството на отбраната по чл. 77, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България".
§37
В Закона за Камарата на строителите се извършват изменения, които включват замяна на термина "управление при кризи" с "защита при бедствия" в чл. 15, ал. 1, т. 4, буква "г" и заличаване на термина "управлението при кризи" в чл. 27, т. 4.
§ 38
Параграф 38 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България предвижда замяна на термина "кризи" с "бедствия" в чл. 31, ал. 1, т. 9 от Закона за корпоративното подоходно облагане. Тази промяна е в сила от обнародването на закона и цели да актуализира терминологията, свързана с управлението на бедствия.
§39
С §39 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се извършва изменение в Закона за опазване на околната среда. Конкретно, в член 116, алинея 1, се заличават думите "и управление при кризи".
§40
В Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети е направена промяна в член 5, точка 7, която сега гласи, че дейностите при обявено бедствено положение се регулират от Закона за защита при бедствия.
§41
Параграф §41 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България предвижда замяна на термина "кризи" с "бедствия" в чл. 12 на Закона за пощенските услуги. Тази промяна е част от редица изменения на закона, обнародвани в различни броеве на Държавен вестник от 2000 до 2008 г.
§42
В Закона за преобразуване на Строителните войски и свързаните с тях войски се извършват изменения в три члена, като в тях термините, свързани с "регионалните, областните и общинските планове за управление на кризи" се заменят с "областните планове за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи". Тези промени са направени в чл. 3, ал. 2, т. 2, чл. 4, ал. 2, т. 2 и чл. 5, ал. 2, т. 2 от закона.
Параграф §43
В Параграф §43 на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се предвижда изменение в Закона за гражданското въздухоплаване, при което в чл. 50, ал. 3 се заменя наименованието на "Закона за изпращане и използване на български въоръжени сили извън територията на Република България" с новото наименование "Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България".
§44
В тримесечен срок след влизането в сила на закона, Министерският съвет, по предложение на министъра на отбраната и след съгласуване с министъра на труда и социалната политика, трябва да внесе в Народното събрание проект на закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Целта е да се създаде военен пенсионен фонд, който да осигури изплащане на добавки към пенсиите на военнослужещите.
§45
Параграф §45 определя сроковете и задълженията на Министерския съвет след влизането в сила на закона. В 6-месечен срок трябва да се приеме правилник и подзаконови актове, свързани с критериите за риск при операции извън страната. В едногодишен срок трябва да се приеме Държавен военновременен план. Докато не бъдат приети новите подзаконови актове, остават в сила старите, издадени по отменения закон, ако не противоречат на новия.
§46
Законът за отбраната и въоръжените сили на Република България влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Той е приет от 40-то Народно събрание на 29 април 2009 г. Заключителните разпоредби посочват, че Законът за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение е обнародван в Държавен вестник, брой 74 от 2009 г. и влиза в сила от 15.09.2009 г.
§39
В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, публикуван в Държавен вестник, бр. 35 от 2009 г., се извършва промяна на наименованието на "министъра на образованието и науката". Всички споменавания на това наименование се заменят с новото "министъра на образованието, младежта и науката".
§ 48
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник', с изключение на § 1, който влиза в сила от 15 септември 2009 г., и § 47, който влиза в сила от 1 октомври 2009 г. Допълнителните разпоредби към закона за изменение на закона за отбраната и въоръжените сили на Република България са обнародвани в 'Държавен вестник', брой 82 от 2009 г. и влизат в сила от 16.10.2009 г.
§5
В §5 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се предвижда замяна на термини, свързани с Министерството на транспорта. Думите "Министърът на транспорта", "министъра на транспорта" и "Министерството на транспорта" ще бъдат заменени с "Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията", "министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията" и "Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията".
§7
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". В допълнение, законът за изменение и допълнение на закона за Министерството на вътрешните работи е обнародван в "Държавен вестник", брой 93 от 2009 г. и влиза в сила на 25.12.2009 г.
§100
Законът за отбраната и въоръжените сили на Република България влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването му. Параграфите, които влизат в сила веднага, са: 1, 2, 21, 36, 39, 41, 44, 45, 49, 50, 51, 53, 55, 56, 57, 59, 62, 63, 64, 65, 70 и 91.
§ 84
Законът влиза в сила от 1 януари 2010 г., с изключение на параграф 80, който влиза в сила от 15 декември 2009 г. Допълнителните разпоредби към закона за изменение и допълнение на закона за отбраната и въоръжените сили на Република България са обнародвани в Държавен вестник, брой 16 от 2010 г. и влизат в сила от 26 февруари 2010 г.
§138
В параграф §138 от закона се предвиждат следните изменения: 1. Думите "специализираните формирования/специализираните формирования от въоръжените сили" се заменят с "структурите". 2. Думите "плана за организационно изграждане и развитие на въоръжените сили" се заменят с "плана за развитие на въоръжените сили". Тези промени са част от преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили, обнародван в Държавен вестник, брой 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г., с последващи изменения от 2011 г. и 2016 г.
Параграф §139
Параграф §139 определя условията за сключване на договори за военна служба с военнослужещите в тримесечен срок от влизането в сила на закона. Министърът на отбраната или упълномощени лица нямат право да откажат сключването на договор. За военнослужещи, които са извън страната или в отпуск, договорът се сключва след завръщането им. Договорите се сключват за срокове, определени в съответните членове на закона, но не по-късно от навършване на пределната възраст за военно звание. Отказът за сключване на договор се счита за предизвестие за прекратяване на правоотношението за военна служба.
§141
Съгласно §141 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, военнослужещите, които към датата на влизане в сила на закона имат военни звания "редник" или "матрос", "ефрейтор" или "старши матрос", и "офицерски кандидат", автоматично се считат за военнослужещи с новите звания "редник 1-ви клас", "матрос 1-ви клас", "ефрейтор 1-ви клас" и "старши матрос 1-ви клас", и "офицерски кандидат 1-ви клас".
§142
Курсантите, които са обучаеми във висшите военни училища към момента на влизане в сила на закона, получават статус на военнослужещи. С тях се сключват договори за военна служба, включващи сроковете за обучение. Те продължават обучението си по установените учебни планове и програми.
§144
Параграф §144 предвижда, че незавършените към датата на влизане в сила на закона производства по продажба или замяна на жилища, ателиета и гаражи от жилищния фонд на Министерството на отбраната, за които е издадена заповед за продажба/замяна, ще бъдат приключени в срок от 6 месеца. Условията и цените за тези сделки ще се определят съгласно нормативната уредба, действаща по времето на издаване на заповедта.
§ 145
Параграф §145 гласи, че незавършените производства свързани с налагане на дисциплинарни наказания, прекратяване на правоотношението за изпълнение на военна служба, освобождаване от военна служба, възстановяване на военнослужещи на длъжност след отмяна на освобождаването от съда, както и търсене на имуществена отговорност срещу военнослужещи, ще бъдат довършени по досегашния ред.
§154
Подзаконовите актове, свързани с прилагането на закона, трябва да бъдат приведени в съответствие с него в срок от 9 месеца след влизането му в сила. До приемането на новите подзаконови актове, действат издадените такива, освен ако не противоречат на новия закон. Подзаконовите актове, издадени по отменените членове 102 и 103, ще останат в сила до приемането на новите правилници по член 100, алинея 5.
§ 155
Законът влиза в сила от обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 74, който влиза в сила от 1 март 2010 г., и § 135, който влиза в сила от 1 януари 2011 г. Включени са и преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, обнародван на 09.11.2010 г.
§ 117
Законът за отбраната и въоръжените сили на Република България влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които ще влязат в сила от 1 януари 2011 г. Конкретно, параграфи 1-23, 25, 27-30, 32-34, 40, 41, 43-55, 63-89 и 91-114 ще влязат в сила на посочената дата.
Параграф §121
Законът влиза в сила от 1 януари 2011 г., с изключение на определени параграфи, които влизат в сила в различни дати: някои от деня на обнародването, други от 1 март, 1 юли и 30 септември 2011 г. Измененията и допълненията към закона са обнародвани в Държавен вестник, брой 23 от 2011 г. и влизат в сила от 22 март 2011 г.
§25
Военнослужещите, които са завършили обучение в центровете за професионално обучение на сержанти към висшите военни училища преди 1 септември 2007 г. и което е с продължителност не по-малко от 3 месеца, имат право да бъдат повишавани във военно звание "младши сержант" (старшина II степен) по ред, който е определен с правилника за прилагане на закона.
§ 37
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от 1 юли 2011 г. Конкретно, параграфи 1-8, 11-14, 17, 18 и 29 ще влязат в сила на посочената дата. Допълнително, законът за военната полиция е обнародван на 24.06.2011 г. и влиза в сила от същата дата.
§12
Законът за отбраната и въоръжените сили на Република България влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби към Закона за държавния бюджет на Република България за 2012 г. са обнародвани в брой 99 от 2011 г. и влизат в сила от 01.01.2012 г.
§100
Законът влиза в сила от 1 януари 2012 г., с изключение на § 76, който влиза в сила от 15 декември 2011 г. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с бюджета на държавното обществено осигуряване за 2012 г.
§ 13
Законът влиза в сила от 1 януари 2012 г., с изключение на § 8, т. 2, която влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник'. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за резерва на въоръжените сили на Република България са обнародвани в 'Държавен вестник', брой 20 от 2012 г. и влизат в сила от 10.06.2012 г.
§12
Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на разпоредбите на чл. 56, 57, 58 и 59, които влизат в сила от 1 септември 2013 г. Преходните и заключителни разпоредби също касаят изменения и допълнения на Закона за държавния служител, обнародвани в Държавен вестник, брой 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.
§84
Параграф §84 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, влязъл в сила на 18.05.2012 г., задължава Министерския съвет да актуализира Класификатора на длъжностите в администрацията и компетентните органи да приведат устройствените актове на съответната администрация в съответствие с новия закон в срок от един месец след обнародването му в 'Държавен вестник'.
§85
Параграф §85 урежда правоотношенията с различни администрации, свързани с редица закони, при условията на § 36 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител. Назначаването на държавен служител включва присъждане на минимален ранг и определяне на индивидуална основна заплата. Средствата за осигурителни вноски се осигуряват от бюджета на разпоредителите. Министерският съвет и органите на управление на НОИ и НЗОК са задължени да направят необходимите промени в бюджетите си. Неизползваните отпуски по трудовите правоотношения не се компенсират с парични обезщетения.
Параграф §86
Параграф §86 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България определя начина на изчисляване на индивидуалната основна месечна заплата на служителите в рамките на един месец след влизането в сила на закона. Заплатата не трябва да е по-ниска от предишната брутна заплата, след приспадане на дължимите данъци и осигурителни вноски. В брутната заплата се включват основната заплата и постоянни допълнителни възнаграждения, свързани с отработеното време.
§ 87
Законът влиза в сила от 1 юли 2012 г., с изключение на параграф 84, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби към Закона за публичните финанси са обнародвани в Държавен вестник, брой 15 от 2013 г. и влизат в сила от 01.01.2014 г.
§ 123
Законът влиза в сила на 1 януари 2014 г., с изключение на определени параграфи: § 115 влиза в сила на 1 януари 2013 г., а § 18, § 114, § 120, § 121 и § 122 влизат в сила на 1 февруари 2013 г. Преходните и заключителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за устройство на територията, обнародвани в Държавен вестник, брой 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г.
§ 111
Параграф 111 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България предвижда замяна на термина "министъра на регионалното развитие и благоустройството" с "министъра на регионалното развитие" във всички случаи в текста на закона. Това изменение е част от актуализацията на закона, която е обнародвана в Държавен вестник.
§117
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник'. Заключителните разпоредби касаят Закона за изменение на Закона за младостта, който е обнародван в 'Държавен вестник', брой 68 от 2013 г. и влиза в сила от 02.08.2013 г.
§44
В §44 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се предвижда замяна на термина "министъра на образованието, младежта и науката" с "министъра на образованието и науката" във всички текстове на закона. Това изменение е част от актуализацията на закона, обнародвана в Държавен вестник.
§ 55
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби касаят изменения и допълнения към Закона за устройство на територията, които са обнародвани в Държавен вестник, брой 98 от 2014 г., и влизат в сила от 28.11.2014 г.
§ 110
С параграф §110 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се предвижда замяна на термина "министъра на регионалното развитие" с "министъра на регионалното развитие и благоустройството" във всички текстове на закона. Това изменение е част от актуализацията на законодателството, свързано с отбраната и въоръжените сили.
§117
Законът за отбраната и въоръжените сили на Република България влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на същия закон, които са обнародвани в брой 24 от 2015 г. на "Държавен вестник".
§10
В параграф §10 от преходните разпоредби на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се предвиждат средства в бюджета на Министерството на отбраната за 2015 и 2016 г. за административното осигуряване на председателството на Междусъюзническата конфедерация на офицерите от резерва на страните членки на НАТО. Тези средства ще бъдат предоставени съгласно условията и реда, определени от министъра на отбраната по чл. 226м, ал. 3. Заключителните разпоредби се отнасят към закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност.
§27
Министерският съвет е задължен да приеме подзаконови актове в срок от 6 месеца след влизането в сила на закона. До тяхното приемане, се прилагат съществуващите подзаконови актове, свързани с Националната разузнавателна служба, които не противоречат на новия закон.
§28
Директорът и заместник-директорът на Националната разузнавателна служба, които са на военна служба към момента на влизане в сила на закона, продължават да изпълняват функциите си като председател и заместник-председател на Държавна агенция "Разузнаване" до назначаването на нови лица по чл. 14.
§ 31
Законът за отбраната и въоръжените сили на Република България влиза в сила от 1 ноември 2015 г., с изключение на параграф 17, т. 4 относно член 69, който влиза в сила от 1 януари 2016 г. Освен това, се споменава и Законът за предучилищното и училищното образование, който е обнародван в Държавен вестник, брой 79 от 2015 г. и влиза в сила от 1 август 2016 г.
§60
Законът влиза в сила от 1 август 2016 г., с изключения: член 22, ал. 2, т. 3, 4 и 13 и ал. 3, глава шеста, раздели I, II и III и § 58 влизат в сила един месец след обнародването; глава седма влиза в сила два месеца след обнародването; глава шестнадесета влиза в сила от 1 януари 2017 г.; параграф 46, т. 1, буква "а" влиза в сила от 1 август 2022 г.
§2
Длъжностните нива, наименования и основни заплати на цивилните служители в служба 'Военна информация' се приравняват на тези в министерството, с изключение на подчинените и военни формирования. Статусът на цивилните служители в Службата се урежда с този закон, Закона за отбраната и Закона за държавния служител, а за трудовите служители - с Кодекса на труда. Директорът на служба 'Военна информация', който е назначен преди влизане в сила на закона, остава на длъжност до назначаването на нов директор.
§5
Съгласно §5 от Преходните и Заключителни разпоредби, Министерският съвет е задължен да приеме правилника за устройството и дейността на служба "Военна информация" в срок от 6 месеца след влизането в сила на закона. До приемането на новия правилник остава в сила съществуващият Правилник от 2010 г. и другите подзаконови актове, издадени на основание Закона за отбраната, при условие че не противоречат на новия закон.
§8
Законът влиза в сила от 1 ноември 2015 г. Заключителните разпоредби касаят изменения и допълнения, обнародвани в Държавен вестник, брой 13 от 2016 г., и влизат в сила от 16 февруари 2016 г.
§5
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, обнародван в Държавен вестник, брой 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г.
§60
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник', с изключение на определени параграфи. Параграф 15 влиза в сила от 1 януари 2018 г., а параграф 18, точки 2 и 3, влизат в сила от 1 юни 2017 г. Преходните и заключителни разпоредби също се отнасят към Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, който е обнародван в 'Държавен вестник', брой 81 от 2016 г. и влиза в сила от 1 януари 2017 г.
§ 102
Законът влиза в сила от 1 януари 2017 г., с изключения за определени параграфи, които влизат в сила в различни дати. Някои параграфи влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник", а други от 1 февруари 2017 г.
§ 107
Военнослужещите, които са завършили пълния курс на средни сержантски военни училища през 2001 г. и имат присвоена военна квалификация "сержант", получават право да упражняват професията "Сержант", която се придобива след завършване на професионален сержантски колеж.
§110
Военнослужещите, които са били освободени от служба поради навършване на пределна възраст през 2016 г. и не са придобили право на пенсия, имат възможност да бъдат приети повторно на военна служба по тяхно искане. Приемането ще става без да се прилага изискването на чл. 141, ал. 1, т. 2. Длъжностите, на които ще могат да бъдат приети, както и редът за повторното им приемане, ще се определят със заповед на министъра на отбраната.
§119
Подзаконовите нормативни актове, необходими за прилагането на закона, трябва да бъдат приети или приведени в съответствие в срок от 6 месеца след влизането му в сила. Докато тези актове не бъдат приети, ще се прилагат действащите подзаконови нормативни актове, освен ако не противоречат на новия закон.
§2
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби се отнасят и към Закона за допълнение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, който е обнародван в Държавен вестник, брой 103 от 2017 г. и влиза в сила от 01.01.2018 г.
§68
Законът за отбраната и въоръжените сили на Република България влиза в сила от 1 януари 2018 г. Тези разпоредби определят началната дата на действие на закона, както и свързаните с него преходни и заключителни условия, включително и връзката с Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, който е обнародван в Държавен вестник, брой 7 от 2018 г.
§31
В параграф 31 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се предвиждат изменения, при които навсякъде в закона думите "Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси" се заменят с "Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество". Тези изменения са част от по-широки изменения и допълнения, свързани с актуализацията на законодателството в страната.
§ 156
Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключения за определени параграфи: Параграфи 4, 11, 14, 16, 20, 30, 31, 74 и § 105, т. 1 относно изречение първо и т. 2 влизат в сила от 10 октомври 2019 г.; Параграфи 38 и 77 влизат в сила два месеца след обнародването на закона в "Държавен вестник"; Параграф 79, т. 1, 2, 3, 5, 6 и 7, § 150 и 153 влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".
§3
Параграф §3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България предвижда, че до определянето на основните месечни възнаграждения на военнослужещите, те ще получават възнагражденията, определени по предходния ред. Ако новите основни месечни възнаграждения са по-ниски от предишните, военнослужещите запазват стария размер на възнагражденията си, като в този случай получават лична временна добавка, която ще бъде включена в основното месечно възнаграждение при условия, определени от министъра на отбраната.
§ 4
Подзаконовите нормативни актове, свързани с прилагането на закона, трябва да бъдат приети или приведени в съответствие в срок от три месеца от влизането на закона в сила. До тяхното приемане или привеждане в съответствие, продължават да се прилагат действащите подзаконови актове, освен ако противоречат на новия закон.
§5 и заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на закона за отбраната и въоръжените сили.
Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г. Заключителните разпоредби се отнасят към закона за изменение и допълнение на закона за отбраната и въоръжените сили, който е обнародван в Държавен вестник, брой 42 от 2019 г. и влиза в сила от 28.05.2019 г.
§ 18
Законът за отбраната и въоръжените сили влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграфи 5, 6, 12 и 14, които влизат в сила от 15 май 2019 г. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за електронното управление, обнародвани в Държавен вестник, брой 94 от 2019 г., и влизат в сила от 29.11.2019 г.
§ 48
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 10, който влиза в сила от 1 януари 2021 г. Преходните и заключителни разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили, обнародван в ДВ, бр. 38 от 2020 г., и в сила от 24.04.2020 г.
§7
Параграф §7 определя условията за удължаване на пределната възраст за военна служба на военнослужещите, които са упражнили правото си на пенсия. Министърът на отбраната може да удължи тази възраст до три години по мотивирано предложение. Предложенията се изготвят за военнослужещи, които навършват пределна възраст, при определени условия, включително за длъжности без назначен заместник и за военнослужещи с висши офицерски звания. Редът за удължаване се определя с правилника за прилагане на закона.
§9
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят към закона за изменение и допълнение на закона за военното разузнаване, обнародван в брой 69 от 2020 г.
§29
Параграф §29 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България предвижда замяна на термините "служба 'Военна информация'" и "Служба 'Военна информация'" с "Служба 'Военно разузнаване'". Тази промяна се прилага навсякъде в текста на закона, който е обнародван и последно изменен в различни издания на Държавен вестник от 2009 до 2020 година. Преходните и заключителни разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, който е в сила от 22.12.2020 г.
§36
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Тази разпоредба е част от преходните и заключителни разпоредби и е актуализирана с изменения и допълнения към Закона за гражданското въздухоплаване, обнародван в Държавен вестник, брой 16 от 2021 г.
§46
Параграф §46 от закона предвижда преименуването на авиационния оператор "Авиоотряд 28" на "Държавен авиационен оператор". Всички права, задължения, бюджет, активи и пасиви на Авиоотряд 28 преминават към новия оператор. Неприключилите съдебни производства ще бъдат продължени от Държавния авиационен оператор. Трудовите отношения на служителите ще бъдат уредени съгласно Кодекса на труда. Държавният авиационен оператор наследява правата и задълженията по сключените договори, включително европейските оперативни програми. Генералният директор на Авиоотряд 28 продължава да изпълнява функциите си и в новата структура.
§ 23
Командването за логистична поддръжка става правоприемник на активите и задълженията на реорганизираните военни формирования. Недвижимите имоти и движимите вещи на тези формирования се предоставят на командването. Правоотношенията с военнослужещите в реорганизираните формирования се уреждат по Закона за отбраната, а трудовите правоотношения на работещите в тях се уреждат по Кодекса на труда след влизане в сила на закона.
§ 24
Командването за комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана е правоприемник на активите и задълженията на Стационарната комуникационна и информационна система. Недвижимите и движимите вещи от Стационарната система се предоставят на новото командване. Правоотношенията на военнослужещите и трудовите правоотношения на работещите в системата се уреждат съгласно съответните закони и правила.
§30
Законът влиза в сила от 1 септември 2021 г., с изключение на параграфи 6, 19 и 20, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Специално внимание се обръща на Преходните и Заключителните разпоредби, свързани с изменения и допълнения на Закона за електронното управление, обнародвани в ДВ, бр. 15 от 2022 г. и в сила от 22.02.2022 г.
§29
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят и за Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, който е обнародван в Държавен вестник, брой 62 от 2022 г. и влиза в сила от 01.08.2022 г.
§15
Законът влиза в сила от 1 август 2022 г. Преходните и заключителни разпоредби са част от закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, обнародван в Държавен вестник, брой 14 от 2023 г., и в сила от 10 февруари 2023 г.
§9
Длъжностите за военнослужещите в бойната група, създадена по международна инициатива, се заемат за срок до една година. Срокът може да бъде удължен до 30 дни без съгласие на военнослужещия, а за по-дълго удължаване е необходимо предварително писмено съгласие.
§10
Военнослужещите и цивилните служители, които са командировани на длъжности в задгранични представителства на Република България преди влизането в сила на закона, ще бъдат считани за командировани за срока, определен в чл. 134, ал. 5 и чл. 290б, ал. 3, след получаване на писмено съгласие от тяхна страна.
§11
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са част от Закона за противодействие на корупцията, който е обнародван в "Държавен вестник", брой 84 от 2023 г. и влиза в сила от 06.10.2023 г.
§ 59
В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се правят изменения, при които навсякъде в текста на закона изразът 'Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество' се заменя с 'Закона за противодействие на корупцията'.
§ 79
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 9, който влиза в сила от 1 март 2024 г. Допълнителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България са обнародвани в брой 2 от 2024 г. и влизат в сила от 05.01.2024 г.
§20
В параграф 20 от преходните разпоредби се предвиждат замени на наименованията на Министерството на транспорта и свързаните с него длъжности. Всички споменавания на "Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията" и свързаните с него длъжности се заменят с новите наименования "Министерството на транспорта и съобщенията" и "министърът на транспорта и съобщенията". Заключителните разпоредби се отнасят към закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната, който влиза в сила от 05.01.2024 г.
§22
Законът влиза в сила от деня на неговото обнародване в "Държавен вестник". Последните изменения и допълнения са обнародвани в брой 38 от 2024 г. и влизат в сила от 30.04.2024 г.
§8
В срок от един месец след влизането в сила на закона, министърът на отбраната е задължен да издаде необходимите актове за прилагането му. Освен това, в срок от три месеца, Министерският съвет, по предложение на министъра на отбраната, трябва да приведе правилника за прилагане на закона в съответствие с новите разпоредби.
§9
Параграф §9 от Преходните и Заключителни разпоредби предвижда, че работодателите трябва в срок от един месец да определят основните месечни заплати на цивилните служители, след като бъдат определени началните и максималните размери на тези заплати. Брутните заплати не трябва да са по-ниски от предишните, намалени с данъци и осигуровки. До окончателното определяне на новите заплати, служителите ще получават заплати по досегашния ред.
§10
В срок от два месеца след влизането в сила на закона, трябва да се актуализират индивидуалните основни месечни заплати на правоимащите цивилни служители, които работят в Министерството на отбраната и структурите, подчинени на министъра на отбраната. Актуализацията се извършва в съответствие с акта на министъра на отбраната, съгласно чл. 295, ал. 7 от Кодекса на труда.
§11
В срок от един месец след влизането в сила на закона, постоянният секретар на отбраната трябва да определи нов размер на индивидуалната основна месечна заплата, който ще бъде равен на месечното възнаграждение на началника на отбраната, съгласно членове 212 и 213 от закона.
§ 12
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи (§ 1, § 3, т. 2 и 3, и § 5, т. 3), които влизат в сила от 1 януари 2025 г. Преходни и заключителни разпоредби са свързани и с изменения и допълнения на Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на зъботехниците и на помощник-фармацевтите, които влизат в сила от 01.05.2024 г.
§32
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Обнародването е извършено с решение от 2024 г. в брой 70 на Държавен вестник.
Параграф §5
Действащите нормативни актове, свързани с плащания на такси, санкции и глоби, продължават да се прилагат по правилата за превалутиране, предвидени в закона. При изменения в законите, в които е посочена сума в евро от правен акт на ЕС, следва да се актуализира и сумата в евро в съответния закон или подзаконов нормативен акт.
§ 60
Параграф 60 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България уточнява, че определени разпоредби (параграфи 5, ал. 1, 8-36, 37, т. 1-12 и 14-20, 38-59) влизат в сила от датата, определена в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България. Това решение трябва да бъде прието в съответствие с член 140, параграф 2 и 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз.
