ЗАКОН ЗА ОСОБЕНИТЕ ЗАЛОЗИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда залога, който се учредява без предаване на заложеното имущество, и предвижда водене на регистър за тези залози. Член 1, параграф 3 е отменен с изменение от ДВ, бр. 42 от 1999 г.
Чл. 2
Член 2 от Закона за особените залози определя, че залогът се учредява чрез вписване в Централния регистър на особените залози или друг предвиден регистър на основата на договор за особен залог. Договорът трябва да бъде сключен в писмена форма, а в определени случаи - с нотариална заверка. Изискванията за форма важат и за изменения и допълнения на договора, като всяко съгласие на заложния кредитор също трябва да бъде в писмена форма с нотариална заверка.
Чл. 3
Член 3 от Закона за особените залози определя изискванията за залогодателите. Според алинея 1, залогодателят трябва да бъде търговец или лице, определено в чл. 2 от Търговския закон. Алинея 2 изброява изключения от това изискване, включително юридически лица, съпрузи на еднолични търговци, общини, Фонда за гарантиране на влоговете в банките и юридически лица с нестопанска цел, извършващи стопанска дейност. Алинея 3 посочва, че ограниченията не важат за залог на безналични ценни книжа и дялове на различни дружества и права върху интелектуална собственост.
Чл. 4
Законът за особените залози урежда условията и реда за залагане на различни видове имущество. По този закон могат да се залагат движими вещи (с изключение на кораби и въздухоплавателни средства), машини, вземания, безналични ценни книжа, дялове от дружества, права върху интелектуална собственост, търговски предприятия, селскостопанска продукция и съвкупности от активи. Заложеното имущество може да бъде родово определено или бъдещо, а заложното право обхваща и лихвите по вземането. При преработка или присъединяване на заложената вещ, залогът продължава да важи за новата вещ.
Чл. 5
Член 5 от Закона за особените залози определя, че обезпеченото вземане може да бъде индивидуално или родово определено, както и условно или бъдещо. Освен това, залогът обезпечава вземането, включително всички лихви и неустойки, свързани с него.
Чл. 6
Залогът, учреден по реда на закона за особените залози, следва обезпеченото вземане, когато то бъде заложено. Това означава, че залогът предоставя права на заложния кредитор, когато вземането е заложено.
Чл. 7
Залогът се счита за погасен, ако трето лице придобие права върху заложеното имущество по сделка, извършена от залогодателя в рамките на неговата обикновена дейност, и тези права са несъвместими със заложното право.
Чл. 8
Залогодателят има право да запази държането на заложеното имущество и да го използва в своята дейност, съобразно предназначението му. Той може да извършва сделки на разпореждане със заложеното имущество, но за извършване на разпоредителни сделки, извън предвидените в чл. 7, е необходимо изрично съгласие на заложния кредитор, което трябва да бъде вписано в Централния регистър на особените залози. При липса на такова съгласие, приобретателят на заложеното имущество придобива правата върху него, обременени със залога.
Чл. 9
Залогодателят, който запазва държането на заложеното имущество, е задължен да се грижи за него с грижата на добър търговец. Той трябва да застрахова имуществото, да уведомява заложния кредитор за повреди и правни производства, да уведомява за прехвърляне на права на трети лица и да осигури на кредитора възможност за проверка на състоянието на имуществото. След вписване на пристъпване към изпълнение, залогодателят не може да се разпорежда с имуществото. При погасяване на залога, той е длъжен да удовлетвори кредитора с получената сума.
Чл. 10 от Закона за особените залози
Заложният кредитор има право на удовлетворение от цената на заложеното имущество или от обезщетението, получено за него. Той може да се удовлетвори и от доходите от заложеното имущество. Удовлетворението може да става чрез самостоятелна продажба на имуществото или чрез Гражданския процесуален кодекс. Заложният кредитор е присъединен взискател в изпълнителните производства и има право на информация относно заложеното имущество от държавни органи и трети лица.
Чл. 11
Чл. 11 от Закона за особените залози предвижда, че ако залогодателят не изпълнява задълженията си по договора за залог, заложният кредитор има право да поиска изпълнение преди срока и да се удовлетвори от заложеното имущество. Глава трета от закона разглежда действието на залога спрямо трети лица и противопоставимостта на правата.
Чл. 12
Учреденият залог по този закон става противопоставим на трети лица от момента на вписването му в Централния регистър на особените залози. Залогът на вземане, договорът за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената, договорът за лизинг и запорът не могат да се противопоставят на кредитора, освен ако не са вписани в регистъра. При наличие на предвидено вписване в друг регистър, противопоставимостта възниква от вписването в него.
Чл. 13
Член 13 от Закона за особените залози определя, че всяко лице, на което залогът може да бъде противопоставен, придобива правата върху заложеното имущество, обременени със залога, и заема положението на залогодател. Втората алинея е отменена с изменения в Държавен вестник, бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г.
Чл. 14
Чл. 14 от Закона за особените залози определя реда на залозите върху едно и също имущество, който се определя от поредността на вписването им. За вписването на нов залог е необходимо съгласие на предходните заложни кредитори. За имущество, образувано от преработване или присъединяване на заложени вещи, редът се определя от поредността на вписване на залозите върху суровините и материалите.
Чл. 15
Чл. 15 от Закона за особените залози определя реда на удовлетворяване на вземанията, обезпечени с особен залог. Продавачът на вещ или право, който е получил залог за цената, има право на удовлетворение от цената преди кредитора с по-ранен залог върху съвкупността. Същото право имат и лицата, предоставили залог за заем за придобиване на вещта. Правата на продавача, запазил собственост до изплащането на цената, и правата на лизингодателя са противопоставими на кредитора с по-ранен залог. Важно е да се отбележи, че тези права се погасяват, ако залогът или продажбата не бъдат вписани в 14-дневен срок след сключването им.
Чл. 16
Чл. 16 от Закона за особените залози регламентира удовлетворяването на вземания, обезпечени с особен залог. Според ал. 1, удовлетворяването става в определена поредност, съобразно разпоредбите на Закона за задълженията и договорите, Търговския закон и Закона за банковата несъстоятелност. Ал. 2 уточнява, че вземането се удовлетворява от определени парични суми, които също могат да бъдат предмет на залог. Ал. 3 посочва, че вземането, обезпечено с особен залог, се удовлетворява до определен размер от цялото имущество на залогодателя, преди задълженията по определени параграфи от Закона за задълженията и договорите и Търговския закон.
Чл. 17
Чл. 17 от Закона за особените залози регламентира действието на залога на вземане спрямо длъжника, което настъпва след съобщаването му. Съобщението, което може да направи както залогодателя, така и заложния кредитор, трябва да съдържа изявление за залога, описание на вземането и данните за вписването му. Залогодателят не може да разпорежда или повторно да залага вземането без съгласието на кредитора. До вписването на изпълнението, залогодателят има право да събира заложеното вземане, освен ако в договора не е предвидено друго. При наложен запор на заложеното вземане, удовлетворяването на заложния кредитор става чрез присъединяване към изпълнителното производство.
Чл. 18
Чл. 18 от Закона за особените залози регламентира вписването на обстоятелствата, свързани със залог на безналични ценни книги и дялове на колективни инвестиционни схеми в централния регистър на ценни книжа. Залогодателят не може да разпорежда или повторно да залага заложените активи без съгласието на заложния кредитор. Залогът на държавни ценни книги също подлежи на вписване в специални регистри, а при залог тяхната блокировка е задължителна. Централният депозитар уведомява управляващите дружества за всяко вписване или заличаване на залог, а за обратно изкупуване на дялове е необходимо съгласие от заложния кредитор.
Чл. 19
Договорът за залог на дял от търговско дружество трябва да бъде сключен в писмена форма и с нотариална заверка на подписите. Обстоятелствата, свързани със залога на дял, подлежат на вписване в търговския регистър на дружеството.
Чл. 19а
Член 19а от Закона за особените залози предвижда, че обстоятелствата, подлежащи на вписване относно залога на имущество, съгласно чл. 4, ал. 1, т. 5, се вписват в регистрите на Патентното ведомство на Република България. Този член е нов, въведен с ДВ, бр. 19 от 2003 г. и изменен с ДВ, бр. 105 от 2016 г., като влезе в сила от 30.12.2016 г.
Чл. 20
Чл. 20 от Закона за особените залози урежда принципите на залога на съвкупност. Според ал. 1, залогът на съвкупност важи за всеки елемент до неговото отделяне. Според ал. 2, залогът преминава върху елементите при вписване на пристъпването към изпълнение, без да засяга предходни заложни права върху отделни елементи, освен ако заложният кредитор е вписал по-рано залог върху отделни елементи.
Чл. 21
Договорът за залог на търговско предприятие трябва да бъде в писмена форма с нотариална заверка. За учредяването на залога е необходимо решение по чл. 262п от Търговския закон. Вписването на залога в търговския регистър е задължително, за да бъде той противопоставим на трети лица. Заложното право обхваща всички подобрения на недвижим имот, включен в предприятието, освен ако не е уговорено друго. Преобразуването на залогодателя изисква съгласие на заложния кредитор, а залогът преминава на новообразуваните дружества при определени условия. Правилата за залога на съвкупност важат и за залога на търговско предприятие.
Чл. 22
Чл. 22 от Закона за особените залози описва Централния регистър на особените залози като електронна база данни, в която се вписват и обявяват обстоятелства и актове, свързани със залогодателите. Вписванията и обявленията се извършват в електронна форма по персонални партиди. Личните данни не се публикуват, освен ако законът не изисква. За всеки залогател се води електронно дело, което съдържа документи, включително и лични данни. Регистърът се управлява от Агенцията по вписванията, а при наличие на уникален идентификатор, държавните органи и други институции не могат да изискват допълнителни документи, които вече са вписани в регистъра.
Чл. 23
Чл. 23 от Закона за особените залози определя, че министърът на правосъдието издава наредба, която регламентира воденето, съхраняването и достъпа до Централния регистър на особените залози. Наредбата, изменена през 2023 г., уточнява образците на заявления, приложенията за вписване, заличаване или обявяване, както и техническите изисквания за електронни документи.
Чл. 24
Чл. 24 от Закона за особените залози определя, че регистърът е публичен и всеки има право на свободен и безплатен достъп до него. Агенцията по вписванията осигурява регистриран достъп до делото на залогодателя. Достъпът може да бъде предоставен в териториалните звена на агенцията след представяне на искане и документ за самоличност, а при електронен достъп е необходим електронен подпис или цифров сертификат.
Чл. 24а
Чл. 24а от Закона за особените залози регламентира правото на всеки да иска и извършва справки, както и да иска удостоверения за наличието или липсата на вписано обстоятелство, включително документите, на които се основават вписванията. Справките и удостоверенията могат да включват извлечения от Централния регистър на особените залози или копия от електронните образи на документите. Справките могат да бъдат устни или писмени, а удостоверенията са официални документи. Копия от документи, заверени от длъжностни лица, имат силата на официални преписи.
Чл. 25
Член 25 от Закона за особените залози регламентира събирането на държавни такси за вписване в регистъра, извършване на писмени справки и издаване на удостоверения. Размерът на таксите се определя с тарифа, одобрена от Министерския съвет. При подаване на заявления по електронен път, таксата не може да надвишава 50% от таксата за хартиени заявления. Агенцията предоставя автоматизиран достъп до регистъра срещу такса, а достъпът по служебен път за определени органи е безплатен. Държавните органи не дължат такса.
Чл. 25а
Глава шеста на Закона за особените залози, озаглавена "Вписвания", определя обстоятелствата, които подлежат на вписване, както и актовете, които трябва да бъдат обявени. Тази глава е изменена с последните изменения, обнародвани в Държавен вестник, бр. 105 от 2016 г., и е в сила от 30.12.2016 г. Чл. 25а е бил нов, но е отменен с изменения от ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.
Чл. 26
Чл. 26 от Закона за особените залози определя обстоятелствата, които подлежат на вписване в съответния регистър. Вписват се данни за длъжника, залогодателя, заложния кредитор, купувача и продавача, ползвателя и лизингодателя, както и описание на обезпеченото вземане, заложеното имущество, срокът и условията на залога. Освен това, вписват се прехвърляния на вземания и права, запори, подновявания, пристъпвания и изоставяния на изпълнението, както и данни от депозитаря и управителя на предприятието. На вписване подлежат и списъци и разпределения, изготвени от депозитаря.
Чл. 27
Член 27 от Закона за особените залози описва процедурата за вписване, заличаване и обявяване на залози. Заявлението трябва да съдържа данни за заявителя и залогодателя, както и подпис на заявителя. То може да бъде подадено от различни лица, включително длъжници и кредитори. Към заявлението се прилагат декларации за истинността на информацията и съответни договори с нотариално заверени подписи. Заличаването на залог се извършва с писмено съгласие на заложния кредитор или с решение на съда. Заявителят е длъжен да представи заверени преписи от актовете, които подлежат на обявяване, след заличаване на лични данни.
Чл. 27а
Чл. 27а от Закона за особените залози предвижда, че заявленията и актовете, подадени на хартиен носител, се въвеждат в информационната система чрез електронен образ. Идентичността на документите се удостоверява от служител на агенцията. Електронният документ се счита за идентичен с хартиения до доказване на противното. Заявленията могат да се подават в териториални звена на агенцията. Документите се съхраняват 10 години, след което могат да се унищожават, освен ако не подлежат на предаване в Националния архивен фонд. По документи на хартиен носител не се правят справки и не се издават удостоверения, освен при съдебен спор.
Чл. 27б
Чл. 27б от Закона за особените залози предвижда възможност за подаване на документи в електронна форма, подписани с усъвършенстван или квалифициран електронен подпис, в съответствие с Регламент (ЕС) № 910/2014 и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. При необходимост от нотариална заверка, електронният образ на документите се прилага към заявлението.
Чл. 27в
Чл. 27в от Закона за особените залози предвижда, че заявленията и приложенията към тях трябва да се подават на български език. Документите могат да бъдат представени и на чужд език, при условие че имат заверен превод на български. В случай на несъответствие между оригиналния текст и превода, предимство има преводът на български език. Допълнително, вписването или заличаването на актове, издадени от съдилища и други държавни органи, е регламентирано.
Чл. 27г
Чл. 27г от Закона за особените залози урежда процедурата по вписване и заличаване на залози, която се извършва на основание акт на съда или друг държавен орган. Искането за вписване или заличаване се изпраща служебно до съответния регистър. Освен това, за запори от публичен изпълнител, Централният регистър на особените залози може да обменя информация автоматично с Националната агенция за приходите, като обхватът и редът на този обмен се определят в наредба.
Чл. 27д
Член 27д от Закона за особените залози определя, че вписванията в Централния регистър на особените залози се извършват от длъжностни лица, назначавани по реда на чл. 20 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Текстът е актуализиран с изменения, влезли в сила на различни дати, последното от които е на 01.07.2023 г.
Чл. 28
Чл. 28 определя реда за разглеждане на заявленията за вписване, заличаване и обявяване от длъжностното лице по вписванията. Заявленията се разглеждат по реда на постъпване и длъжностното лице се произнася незабавно след разглеждането им, освен ако с друг закон не е предвидено друго. Проверяват се условията за подаване на заявлението, правоспособността на подателя, наличието на необходими документи и съответствието на заявеното с изискванията на закона. Важни условия включват наличието на декларация, удостоверяване на документи и платена държавна такса.
Чл. 28а
Чл. 28а от Закона за особените залози описва процедурата за вписване, заличаване и обявяване на актове в Централния регистър на особените залози. Длъжностното лице е задължено да извърши тези действия незабавно, след като са изпълнени изискванията по чл. 28, ал. 3. Вписването и заличаването стават чрез въвеждане на информация, а обявяването - чрез пренасяне на съдържанието на документите в регистъра. При липса на необходимите документи или неплатена такса, длъжностното лице дава указания на заявителя, които се оповестяват на персоналната партида на залогодателя или на централната страница на регистъра. Заявителят има три работни дни да отстрани нередностите. Вписването, заличаването и обявяването се считат за извършени в деня на подаване на заявлението, дори и след указания или съдебен отказ.
Чл. 28б
Чл. 28б от Закона за особените залози предвижда, че длъжностното лице по вписванията може да постанови мотивиран отказ за вписване, ако не са изпълнени изискванията по чл. 28, ал. 3. Отказът се вписва в партидата на залогодателя и се връчва на заявителя незабавно. Ако заявителят е посочил, че желае уведомление по електронен път, отказът се изпраща на посочения електронен адрес без нужда от потвърждение за получаване.
Чл. 29
Чл. 29 от Закона за особените залози регламентира процедурата за обжалване на отказ за вписване. Отказът може да бъде обжалван пред окръжния съд в 7-дневен срок от връчването му. Жалбата се подава чрез съответния регистър, който я вписва и изпраща на съда. Съдът разглежда жалбата в закрито заседание, а решението му може да бъде обжалвано пред апелативния съд. При отмяна на отказа, съдът дава указания на регистъра да извърши исканото вписване, което има действие от датата на подаване на заявлението.
Чл. 29а
Чл. 29а от Закона за особените залози предвижда, че при отказ за вписване, заличаване или обявяване на акт, заявителят може да подаде ново заявление. То ще бъде разгледано по реда на постъпването. При подаването на новото заявление, заявителят може да използва вече представените документи, като посочи номера на предходното заявление и вида на документите. Задължително е да се представи нова декларация и да се заплати отново съответната държавна такса.
Чл. 29б
Член 29б от Закона за особените залози регламентира процедурата за отстраняване на грешки и непълноти, допуснати при вписване или заличаване на обстоятелства, или при обявяване на актове. Тези грешки могат да бъдат отстранени служебно или по искане на заинтересовано лице чрез ново вписване или обявяване. Членът е нов, приет с ДВ, бр. 105 от 2016 г., и влиза в сила от 30.12.2016 г., като предишният чл. 29а е в сила от 01.07.2023 г.
Чл. 30
Чл. 30 от Закона за особените залози определя, че вписаното обстоятелство е известно на добросъвестните трети лица от момента на вписването. Действието на вписването трае 5 години, но може да бъде продължено чрез подновяване. Ако срокът изтече без подновяване, залогът може да се впише отново, като новото вписване има ред от самото него. Документите, представени по чл. 26, ал. 4, се считат за известни на третите лица от момента на обявяването.
Чл. 31
Чл. 31 от Закона за особените залози указва, че правилата за публичност на регистъра и регистърното производство се прилагат и когато в друг регистър се вписват обстоятелства, свързани с този закон. Това означава, че информацията, свързана с особените залози, трябва да бъде достъпна и в други регистри, което осигурява прозрачност и достоверност на данните.
Чл. 31а
Чл. 31а от Закона за особените залози, приет с ДВ, бр. 64 от 2023 г., предвижда, че Националните и ведомствените регистри и информационни системи осигуряват безплатен електронен достъп на Централния регистър за особените залози до данни, вписани в тях. Централният регистър има достъп до редица регистри, включително Търговския регистър, Имотния регистър и регистъра на българските документи за самоличност. Достъпът до определени регистри се осъществява чрез платформата Regix.
Чл. 32
Чл. 32 от Закона за особените залози определя правата и задълженията на заложния кредитор при неизпълнение на задължението, обезпечено със залог. При неизпълнение, кредиторът с първи по ред залог може да впише пристъпване към изпълнение върху заложеното имущество, след което е длъжен да извести залогодателя. Вписването на пристъпване към изпълнение дава на кредитора правото да управлява и продава имуществото. Сделките на длъжника след вписването не могат да се противопоставят на кредитора. Кредитор с последващ залог може да впише пристъпване към изпълнение само със съгласието на предходните кредитори. Без такова съгласие, кредиторът може да пристъпи към изпълнение само след удовлетворяване на предходните кредитори. Кредитор, чийто залог е вписан след запор, не може да впише пристъпване към изпълнение.
Чл. 32а
Чл. 32а от Закона за особените залози, въведен с изменения от ДВ, бр. 105 от 2016 г., урежда продажбата на заложено имущество, когато е насочено изпълнение по Гражданския или Данъчно-осигурителния процесуален кодекс преди вписване на пристъпване към изпълнение. Продажбата се извършва от съдебния или публичния изпълнител. Насочването на изпълнение не спира започнатото изпълнение по чл. 32.
Чл. 33
Чл. 33 от Закона за особените залози определя изискванията за съобщенията до залогодателя при пристъпване и изоставяне на изпълнението. При пристъпване към изпълнение, съобщението трябва да бъде в писмена форма и да включва изявление за изпълнението, описание на вземането, описание на заложеното имущество и избор на начин на изпълнение. При изоставяне на изпълнението, съобщението също е в писмена форма и трябва да съдържа изявление за изоставянето, описание на вземането и заложеното имущество.
Чл. 34
Заложният кредитор има право да получи държането на заложеното имущество, да извести третото задължено лице за започването на изпълнението, да иска от държавните органи да отразят преминаването на заложеното имущество в негово разпореждане, както и да предприеме мерки за запазване, поддържане и застраховане на заложеното имущество, получаване на доходи от него и увеличаване на продажната цена или намаляване на разходите за продажбата.
Чл. 35
Чл. 35 от Закона за особените залози регламентира правата на заложния кредитор в случай, че залогодателят не предоставя необходимото съдействие за изпълнение върху заложеното имущество. В такъв случай, кредиторът може да поиска предаване на движимите вещи чрез съдебен изпълнител, а при залог върху търговско предприятие, той получава достъп до управлението и търговските книги на предприятието. Също така, кредиторът може да поиска налагане на мерки за защита на исковете, ако залогодателят не съдейства.
Чл. 36
Залогодателят има право да оспори вземането или заложното право по общия исков ред, а при образувано производство по принудително изпълнение - по реда на чл. 439 от Гражданския процесуален кодекс. Трети лица, чиито права са засегнати от изпълнението, могат да предявят иск срещу залогодателя и заложния кредитор, за да установят непротивопоставимост на залога или принадлежността на имуществото, върху което се насочва изпълнението.
Чл. 37
Чл. 37 от Закона за особените залози регламентира правото на заложния кредитор да продаде заложеното имущество след изтичането на две седмици от вписването на пристъпването към изпълнение. Продажбата се извършва само срещу пълно заплащане на цената. Кредиторът е длъжен да обяви продажбата в регистър и да спази условията за продажба, включително указания за имуществото, минималната цена и сроковете за предложения. Обявлението трябва да бъде публикувано 14 дни преди продажбата. Продажната цена не може да бъде под данъчната оценка за недвижими имоти и застрахователната стойност за движими вещи в първото обявление. Извършената продажба погасява само залозите по този закон, като запазва други обезпечения.
Чл. 38 от Закона за особените залози
Депозитарят, посочен от заложния кредитор, трябва да бъде адвокат или регистриран одитор. Той не може да бъде длъжник, залогодател, техен кредитор или управител на заложеното предприятие, нито техен роднина по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен. Депозитарят носи отговорност за виновно причинени вреди към залогодателя, заложния кредитор и останалите кредитори. Освен това, депозитарят е задължен да се застрахова за времето на назначението си, като минималната застрахователна сума е равна на сумата, за която е вписано пристъпването към изпълнение.
Чл. 39
Чл. 39 от Закона за особените залози регламентира задълженията на депозитаря относно управлението на заложеното имущество. Той трябва да изготви списък на лицата с права върху имуществото, да съобщи списъка на залогодателя, длъжника и включените лица, и да обяви списъка в съответния регистър. Лицата имат право да депозират възражения в двуседмичен срок след обявяването. Депозитарят следва да прецени възраженията и да изготви окончателен списък, който също да обяви. Освен това, депозитарят открива специална сметка в банка за получените суми от изпълнение на заложеното имущество, удостоверява плащанията и изготвя разпределение на сумите.
Чл. 40
Член 40 от Закона за особените залози определя правата на присъединените кредитори, които са всички лица с права върху заложеното имущество, удостоверени в регистъра. Трети лица, които претендират права върху отчуждено имущество, не могат да се присъединяват, но имат право да наложат запор върху постъпилата сума след разпределението.
Чл. 41
Чл. 41 от Закона за особените залози описва процедурата по разпределение на набраните суми от депозитаря след изготвяне на окончателния списък. Разпределението се съобщава на залогодателя и длъжника, и може да бъде обжалвано пред районния съд в 7-дневен срок. Депозитарят е задължен да предаде сумите на кредиторите след влизането в сила на разпределението. Остатъкът от сумата се предава на залогодателя при условие, че той представи удостоверение за липса на публични задължения. Ако удостоверението не бъде представено или ако е наложен запор, сумата се превежда на публичния или съдебния изпълнител. При наложен запор на постъпилата сума, тя се превежда на съдебния изпълнител, който извършва ново разпределение и прекратява висящите жалби.
Чл. 42
Член 42 от Закона за особените залози предвижда, че правата на присъединен кредитор могат да бъдат оспорени от друг присъединен кредитор, а също и от лица, посочени в член 40, алинея 2. Оспорването се извършва по реда на член 464 от Гражданския процесуален кодекс.
Чл. 43
Чл. 43 от Закона за особените залози предвижда, че откритото производство по несъстоятелност на залогодателя не спира изпълнението по чл. 32. Ако в срок от 6 месеца не е реализирано заложеното имущество, то се предава на синдика за реализиране в производството по несъстоятелност. Синдикът може да предаде имуществото на заложния кредитор, ако има вписани залози. Ако заложеното имущество не бъде намерено, производството продължава в рамките на несъстоятелността. При открито производство по несъстоятелност преди вписването на пристъпване към изпълнение, заложният кредитор се удовлетворява в производството по несъстоятелност.
Чл. 44
Чл. 44 от Закона за особените залози регламентира правата на кредитора, който има заложена ценна книга. Кредиторът може да прехвърли ценната книга по надлежния ред, а при прехвърляне с джиро, редът на джирата не се прекъсва. В случай че ценната книга има борсова цена, тя се продава на цената, обявена от борсата един ден преди прехвърлянето.
Чл. 44а
Чл. 44а от Закона за особените залози предвижда, че кредиторът, в чиято полза е заложено вземане, има право да продаде това вземане. При парично вземане, кредиторът може да го събере, а вземането се счита за възложено на заложния кредитор с вписването на пристъпване към изпълнение. Постъпленията от събирането на вземането се получават от депозитаря.
Чл. 45
Чл. 45 от Закона за особените залози предоставя правото на кредитора, заложил дял от търговско дружество, да прекрати дружеството или участието на залогодателя в него при неизпълнение. Към изявлението за прекратяване се прилагат извлечения от регистъра за залога и за изпълнението.
Чл. 46
Чл. 46 от Закона за особените залози регламентира правата и задълженията на заложния кредитор при удовлетворяване от търговското предприятие. Кредиторът може да избира между удовлетворяване от цялото предприятие или от отделни негови елементи, като изборът се заявява при вписване на пристъпване към изпълнение. При продажба на отделни елементи, кредиторът трябва да продаде онези, които биха затруднили най-малко дейността на предприятието. Кредиторът може да назначи управител на предприятието, който трябва да има съответното образование и опит. Управителят носи отговорност за вреди и трябва да се застрахова за времето на управлението си. Вписването на управителя прекратява правомощията на органите на залогодателя.
Чл. 47
Чл. 47 от Закона за особените залози предвижда задължения на лицата, чиито правомощия са прекратени с вписването на управител. Те трябва да предоставят необходимата информация и да съдействат на управителя. Освен това, тези лица носят отговорност за вреди, причинени на залогодателя, заложния кредитор и трети лица, в резултат на действия и сделки, извършени след прекратяване на правомощията им.
Чл. 48
Назначеният управител на предприятието управлява и представлява залогодателя, извършвайки действия, които преди това са могли да извършват лицата с прекратени правомощия. Той не може да обременява недвижими имоти, да поема менителнични задължения или да взема заеми, освен с разрешение на заложния кредитор. При искове, свързани с дейността на заложеното предприятие, залогодателят се представлява от управителя, а при искове относно обезпеченото вземане, залогодателят може да извършва действия лично или чрез упълномощено лице.
Чл. 49
Управителят на търговско предприятие има задължението да приеме предприятието по опис, да го управлява и представлява, като взема необходимите мерки за запазване на интересите на търговеца с грижата на добър търговец. Правата на управителя могат да бъдат прекратени при определени условия, които не са уточнени в предоставения текст.
Чл. 50
Според Чл. 50 от Закона за особените залози, правата на управителя на предприятие могат да бъдат прекратени при отказ, назначаване на нов управител, поставяне под запрещение или смърт, прекратяване на залога, или с решение на съда в случай на нарушение на закона. Възстановяването на правото на управление не е уточнено в предоставения текст.
Чл. 51
Чл. 51 от Закона за особените залози предвижда, че ако заложният кредитор не назначи нов управител на търговското предприятие в срок от две седмици след вписването на покана, търговецът може да възстанови правото си на управление, след като подаде заявление до Агенцията по вписванията.
Чл. 52
Чл. 52 от Закона за особените залози урежда условията при вписано пристъпване към изпълнение върху предприятието. Заложният кредитор може да се удовлетвори от приходите от дейността на предприятието или от цената при продажба на търговското предприятие или обособена част от него. Управителят може да предложи продажба на активи, несвързани с основната дейност, без да е необходимо вписване на промяна в начина на удовлетворяване.
Чл. 53
Член 53 от Закона за особените залози предвижда, че длъжностни лица, които нарушават разпоредбите на чл. 22, ал. 6, подлежат на наказание с глоба в размер от 100 до 500 лв. Тази разпоредба е нова и влиза в сила от 01.07.2023 г.
Чл. 54 и Преходни и заключителни разпоредби (§ 1-§ 52)
Законът за особените залози регламентира установяването на нарушения и наказания, свързани с особените залози. Нарушенията се установяват от длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на агенцията или оправомощени от него лица. Договорите за залог, сключени преди влизането в сила на закона, запазват действието си, а новите разпоредби важат за вписаните залози. Законът влиза в сила от 1 юли 2023 г. и предвижда прехвърляне на правата и задълженията на Централния регистър на особените залози към Агенцията по вписванията.
§1
Договорите за залог, сключени на основание чл. 36 и 37 от Закона за банките и кредитното дело и чл. 12 от Закона за стопанската дейност на чуждестранните лица, запазват действието си и се прилагат разпоредбите на новия закон. Противопоставимостта на тези договори остава в сила за десет месеца от влизането в сила на закона. За вписването на договорите не се прилага изискването за вписване на чл. 27, ал. 2.
§ 2
Параграф 2 от Преходните и заключителни разпоредби уточнява, че разпоредбата на параграф 1, алинея 2 се прилага и за договори за продажба, при които собствеността е запазена до пълното изплащане на цената. Тези договори стават противопоставими съгласно условията и реда, определени в член 205 от Закона за задълженията и договорите.
§3
Параграф §3 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за особени залози предвижда, че член 15, алинея 1 и 2 се прилага за заварените договори за залог, продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената и лизинг, при условие че тези договори бъдат вписани в 14-дневен срок от влизането в сила на закона. Освен това, член 27, алинея 2 не се прилага при вписване на договори с достоверна дата, съгласно алинея 1.
§4
В Закона за банките и кредитното дело се извършват изменения, включително отмяна на алинея 2 и 3 от член 36. Член 37 се променя, като уточнява, че при неиздължен кредит на падежа, банката има право да получи изпълнителен лист по извлечение от сметка.
§6
Изпълнението на Закона за особени залози е възложено на министъра на правосъдието. Законът е приет от 37-о Народно събрание на 8 ноември 1996 г. и е обнародван в Държавен вестник, брой 86 от 1997 г. Съществуват и преходни и заключителни разпоредби, свързани с изменения и допълнения на закона.
§ 2
Параграф 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за Особените залози уточнява, че разпоредбата на параграф 1, ал. 3 се прилага и за заявленията, подадени преди влизането в сила на закона. Това означава, че заявленията, подадени преди датата на влизане в сила на закона, ще бъдат третирани по същия начин, както тези, подадени след това.
§ 142
Законът за Особените Залози влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила на различни дати: дял трети и параграфи, свързани с обжалване, влизат в сила от 1 март 2007 г.; параграф 120 влиза в сила от 1 януари 2007 г.; параграф 3 влиза в сила от деня на обнародването на кодекса. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за Търговския регистър са обнародвани с изменения в различни бройки на "Държавен вестник" и влизат в сила от 01.01.2008 г.
§ 56 от Закона за особените залози
Законът за особените залози влиза в сила на 1 януари 2008 г., с изключение на параграфи 2 и 3, които влизат в сила от момента на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби към Гражданския процесуален кодекс са обнародвани в ДВ, бр. 59 от 2007 г. и влизат в сила от 1 март 2008 г.
§61
Кодексът влиза в сила на 1 март 2008 г., с изключения на определени разпоредби, които ще влязат в сила три дни след обнародването му в "Държавен вестник". Изключените разпоредби включват част седма относно производството по граждански дела и няколко параграфа, свързани с признаването на решения на чуждестранни съдилища и производството за връщане на деца.
§ 36
Законът за особените залози влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник', с изключение на § 35, който влиза в сила от 1 януари 2007 г. Преходните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на закона, обнародвани в 'Държавен вестник', брой 100 от 2008 г.
§8
Съгласно параграф §8 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за особени залози, всички започнати, но неприключени към момента на влизане в сила на закона производства за вписване на обстоятелства по чл. 26, ал. 3, т. 11, 12 и 13 ще бъдат прекратени. Тази разпоредба е важна за правната сигурност и за предотвратяване на неясноти относно статуса на висящите дела.
§50
Законът за особените залози влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби касаят изменения и допълнения на Закона за държавния служител, обнародвани в брой 38 от 2012 г. и в сила от 01.07.2012 г.
§84
Параграф §84 от Закона за особените залози предвижда, че в срок до един месец след обнародването на закона в "Държавен вестник", Министерският съвет трябва да приведе Класификатора на длъжностите в администрацията в съответствие с новия закон. Освен това, компетентните органи са задължени да адаптират устройствените актове на администрацията, така че да отговарят на изискванията на закона.
§85
Параграф §85 урежда правоотношенията на държавните служители с различни администрации и предвижда назначаването на служителите, определяне на минимален ранг и индивидуална заплата. Осигурителните вноски се покриват от бюджета на съответните разпоредители, а Министерският съвет е задължен да направи нужните промени в бюджета на Държавен фонд "Земеделие". Освен това, органите на управление на Националния осигурителен институт и на Националната здравноосигурителна каса трябва да адаптират своите бюджети. Неизползваните отпуски по трудовите правоотношения не се компенсират с парични обезщетения.
§86
Параграф §86 определя условията за определяне на индивидуалната основна месечна заплата на служителите в срок от един месец след влизането в сила на закона. Тази заплата не трябва да е по-ниска от предишната брутна заплата, след приспадане на дължимия данък и задължителните осигурителни вноски. В брутната заплата се включват основната месечна заплата и постоянните допълнителни възнаграждения, свързани с отработеното време.
§ 87
Законът за особените залози влиза в сила на 1 юли 2012 г., с изключение на § 84, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби към Закона за публичните финанси са обнародвани в Държавен вестник, брой 15 от 2013 г. и влизат в сила от 01.01.2014 г.
§ 123
Законът за особените залози влиза в сила от 1 януари 2014 г., с изключение на определени параграфи, които влизат в сила по-рано. Параграф § 115 влиза в сила от 1 януари 2013 г., а § 18, § 114, § 120, § 121 и § 122 влизат в сила от 1 февруари 2013 г. Допълнително, Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за държавния бюджет на Република България за 2015 г. са обнародвани в Държавен вестник, брой 107 от 2014 г., и влизат в сила от 1 януари 2015 г.
Параграф §21
Законът за особените залози влиза в сила на 1 януари 2015 г. с изключение на параграф 19, който влиза в сила по-рано, на 1 декември 2014 г. В допълнение, се отбелязва, че в Преходните и Заключителни разпоредби се включва и закон за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, който е обнародван в Държавен вестник, брой 50 от 2016 г. и влиза в сила от 1 юли 2016 г.
§60
Законът за особени залози влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които имат свои дати на влизане в сила. Параграф 15 влиза в сила от 1 януари 2018 г., а параграфи 18, т. 2 и 3 влизат в сила от 1 юни 2017 г. Преходните и заключителни разпоредби на закона за изменение и допълнение на Закона за особени залози са обнародвани в ДВ, бр. 105 от 2016 г. и съдържат изменения, които влизат в сила на различни дати, последното от които е от 01.07.2023 г.
§ 50
Параграф 50 от Закона за особените залози определя правилата за приключване на регистърни и съдебни производства, започнали до 1 юли 2023 г., които ще се обработват по досегашния ред. Централният регистър на особените залози ще предостави безвъзмездно данни и документи на Агенцията по вписванията до 30 юни 2023 г. След 1 юли 2023 г. при подаване на заявления за вписване, служебно ще се открива електронна партида на залогодателя с предоставените данни. Агенцията по вписванията ще издава справки и удостоверения на база на данните в електронна форма, които се считат за верни до доказване на противното.
§51
Агенцията по вписванията става правоприемник на Централния регистър на особените залози, поемайки всички дейности, активи, пасиви и архиви. Трудовите отношения на служителите от Централния регистър преминават към Агенцията по вписванията, съгласно Кодекса на труда и Закона за държавния служител.
Параграф §52
Параграф §52 определя срокове за привеждане на устройствения правилник на Агенцията по вписванията в съответствие с новия закон. Министерският съвет трябва да извърши необходимите промени до 1 юли 2023 г. Министърът на правосъдието е задължен да издаде наредбата по чл. 23 до 1 януари 2023 г. До влизането в сила на новите актове, действащите подзаконови актове остават в сила, освен ако не противоречат на новия закон. Дейностите по воденето и поддържането на регистъра ще продължат по досегашния ред до 1 юли 2023 г.
§ 54
Законът за особените залози влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от 1 юли 2023 г. Тези параграфи включват § 16, 18, 19, 20, § 21 относно чл. 26, ал. 4, § 23 относно чл. 27а, ал. 1 и 2, § 24, § 27 - 31, § 33, т. 1 и 3, § 39 относно чл. 37, ал. 3, 4, 5 и 6, § 41 и § 43, т. 1 и 2.
§ 8
Законът за особените залози влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграфи 1 и 6, които влизат в сила от 1 септември 2018 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти са обнародвани в Държавен вестник, брой 83 от 2019 г. и влизат в сила от 22.10.2019 г.
§82
Законът за особените залози влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на: 1. Параграф 60, който влиза в сила 6 месеца след обнародването. 2. Параграф 67, т. 6 и 7, които влизат в сила от момента на прилагане на решението на Европейската централна банка по чл. 7 от Регламент (ЕС) № 1024/2013. 3. Параграф 77, който влиза в сила от 1 ноември 2019 г. Допълнително, се споменава, че Законът за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки е обнародван в "Държавен вестник" на 102 от 2019 г. и влиза в сила от 01.01.2020 г.
§63
Законът за особени залози влиза в сила на 1 януари 2020 г., с изключение на параграф 61, който влиза в сила на 29 ноември 2019 г., и параграф 62, който влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Освен това, се съдържат преходни и заключителни разпоредби, свързани с прилагането на разпоредби на Закона за държавния бюджет, Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2021 г., обнародвани през 2022 г. и в сила от 01.01.2022 г.
§14
Законът за особените залози влиза в сила от 1 януари 2022 г. Заключителните разпоредби към закона за изменение и допълнение на закона за особените залози са обнародвани в Държавен вестник, брой 64 от 2023 г. и влизат в сила от 1 юли 2023 г.
§ 21
Законът за особените залози влиза в сила на 1 юли 2023 г., с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила на 1 януари 2023 г. Тези разпоредби са § 19, т. 1, буква "а" и т. 2 и 3. Освен това, има заключителни разпоредби, свързани с изменението и допълнението на закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната и на изделия и технологии с двойна употреба, които влизат в сила на 10.05.2024 г.
§76
Законът за особените залози влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", съгласно параграф §76. Освен това, законът е свързан с Директива 98/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, която касае окончателността на сетълмента в платежните системи и системите за сетълмент на ценни книжа.
