ПРАВИЛНИК ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Народното събрание провежда своята дейност в съответствие с Конституцията на Република България и разпоредбите, установени в настоящия правилник.
Чл. 2
Народното събрание заседава в своята сграда в столицата, освен в случай на изключителни обстоятелства, когато може да заседава на друго място. Тази разпоредба е част от правилника, който урежда организацията и дейността на Народното събрание.
Чл. 3
Първото заседание на Народното събрание се открива от най-възрастния народен представител, който ръководи заседанието до избиране на председател. Народните представители полагат клетва устно, удостоверена с подписване на клетвен лист, съгласно чл. 76, ал. 2 от Конституцията.
Чл. 4
Чл. 4 определя, че най-възрастният народен представител председателства първото заседание на Народното събрание, на което се провеждат разисквания и избор на председател. На това заседание народните представители също приемат процедурни правила за условията и реда на избор на председател и заместник-председатели.
Чл. 5
Председателят и заместник-председателите на Народното събрание могат да бъдат предсрочно освободени по три основни причини: по тяхно заявление, по предложение на поне една трета от народните представители при обективна невъзможност за изпълнение на задълженията, или по предложение на парламентарната група. Освобождаването става без обсъждане в случаите на заявление или при напускане на парламентарната група. В другите случаи предложението се гласува на първото заседание след постъпването му. Нов избор на председател се провежда в срок от 14 дни след освобождаването, а до тогава заседанията се председателстват от заместник-председателя на най-голямата парламентарно представена партия.
Чл. 6
Народното събрание има правомощието да избира секретари от редиците на народните представители. Тази процедура е регламентирана в правилника за организацията и дейността на събранието.
Чл. 7
Член 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предвижда, че на следващите заседания Народното събрание избира постоянни комисии. Това е част от процедурата за организиране на работата на парламента, която е описана в глава трета, посветена на ръководството на Народното събрание.
Чл. 8
Чл. 8 определя правомощията на председателя на Народното събрание, включително разпределение на законопроекти, ръководене на заседания, удостоверяване на актове, контрол върху бюджета и администрацията, назначаване на служители и утвърдителни функции за вътрешни правила и охрана. Заместник-председателите подпомагат председателя и могат да бъдат назначавани за ръководство на заседанията. Председателят може да създава съвети за анализ на законодателството.
Чл. 9
Чл. 9 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание описва структурата и функциите на Председателския съвет, който подпомага председателя на Народното събрание. Съветът се състои от заместник-председателите и председателите на парламентарните групи или техни упълномощени заместници. Основните функции на съвета включват провеждане на консултации за седмичната програма, информираност относно работата на комисиите, съдействие при конфликти между парламентарни групи, съгласуване на местата в пленарната зала и провеждане на обсъждания по въпроси на националната сигурност. Свиква се по инициатива на председателя или по искане на една трета от членовете.
Чл. 10
Секретарите на Народното събрание имат следните основни задължения: информират председателя за присъствието на народните представители и проверяват кворума; съдействат за предотвратяване на гласуването с чужда карта; преброяват резултатите от явно гласуване; подпомагат технически тайното гласуване; проверяват и подписват стенографските протоколи; изпълняват допълнителни задачи, възложени от председателя.
Чл. 11
Квесторите на Народното събрание имат четири основни задължения: 1) да поддържат реда в пленарната зала и на балконите; 2) да подпомагат секретарите при преброяване на гласовете и организацията на гласуването; 3) да следят за присъствието на народни представители и допуснати лица; 4) да изпълняват разпорежданията на председателя за поддържане на реда в Народното събрание.
Чл. 12
Народните представители имат правото да образуват парламентарни групи, като минималният брой за образуване на такава група е 10. Ако броят на членовете в групата спадне под 10, тя прекратява своето съществуване. Членовете на прекратената група стават независими народни представители и не могат да се присъединят към друга група или да образуват нова.
Чл. 13
Чл. 13 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание определя процедурите за образуване на парламентарни групи. Всяка група трябва да представи решение за образуването си, наименование и списък на членовете до края на първото заседание. Председателят на Народното събрание обявява групите и техните ръководства на същото заседание. Промените в групите се съобщават незабавно и се вписват в публичен регистър. Постоянните сътрудници на групите се назначават за служители на Народното събрание, като техният брой зависи от числеността на групите, с минимално изискване от двама на група.
Чл. 14
Всеки народен представител може да членува само в една парламентарна група. Условията за членство и неговото прекратяване се определят от самата група. Напускането на групата става с писмено заявление, след което представителят губи правата си в комисии и други длъжности. След напускане или изключване, представителят става нечленуващ и не може да бъде приет в друга група.
Чл. 15
Чл. 15 от Правилника гласи, че народни представители, които не са част от парламентарна група, нямат право да образуват свои собствени парламентарни групи. Освен това, съществуващите парламентарни групи не могат да се сливат или разделят.
Чл. 16
Народното събрание избира постоянни и временни комисии от своя състав. Постоянните комисии включват 25 различни области, като например комисии по бюджет и финанси, конституционни и правни въпроси, икономическа политика, енергетика, външна политика и много други. Народното събрание има право да извършва промени в броя и състава на постоянните комисии.
Чл. 17
Член 17 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предвижда, че всеки народен представител може да бъде избран в максимум две постоянни комисии. Освен това, народен представител може да бъде част от ръководството само на една постоянна комисия.
Чл. 18
Чл. 18 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание урежда състава и ръководството на постоянните комисии. Определя се, че съотношението между парламентарните групи трябва да се запази при определяне на състава на постоянните комисии, с изключение на комисията по чл. 16, ал. 2, т. 10. Ръководството на всяка комисия включва председател и до 4 заместник-председатели, които организират работата на комисията. Изборът на ръководствата и членовете на комисии става по предложение на парламентарните групи или народен представител с явно гласуване. Председателят ръководи заседанията и поддържа връзки с другите комисии и председателя на Народното събрание. При отсъствие на председателя, заместник-председател поема ръководството.
Чл. 19
Председателят и заместник-председателите на постоянните комисии могат да бъдат освобождавани предсрочно по три основни причини: по собствено желание, по предложение на повече от половината членове на комисията при определени условия, или по предложение на парламентарната група. Членовете на комисии също могат да бъдат освободени по собствено желание или по предложение на парламентарната група. Освобождаването става без обсъждане в определени случаи, а в други - с решение на Народното събрание.
Чл. 20
Член 20 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предвижда, че постоянните комисии могат да приемат свои вътрешни правила, които трябва да бъдат публикувани на сайта на съответната комисия. Освен това, разходите за дейността на постоянните комисии се утвърждават от председателя на Народното събрание по предложение на председателите на комисиите.
Чл. 21
Член 21 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание определя възможността за образуване на подкомисии и работни групи от постоянните комисии. Специално се посочват създаването на подкомисии за контрол на публичните средства, наблюдение на законодателството за съответствие с принципите на ЕС и правата на човека, защита на потребителите и ограничаване на монополите, както и наблюдение на дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране. Освен това, Комисията за контрол над службите за сигурност се формира на паритетен принцип и председателства на ротационен принцип, а постоянните комисии имат право да създават обществени съвети от представители на граждански организации за консултации.
Чл. 22
Чл. 22 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание описва функциите на Комисията за прякото участие на гражданите, която включва даване на становища по референдуми и петиции, провеждане на обществени обсъждания, наблюдение на държавните органи и предложения за подобряване на законодателството. Комисията осигурява и онлайн платформа за петиции и създава Обществен съвет за консултации. Тя провежда редовни заседания и внася доклади за дейността си в Народното събрание на всеки три месеца.
Чл. 23
Комисията по превенция и противодействие на корупцията, съгласно чл. 23 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, извършва редица дейности на шестмесечна база, включително изискване на доклади от съответните комисии, сезиране на компетентни органи при сигнали за корупция, анализ и оценка на дейността на органите, осъществяващи държавната политика за борба с корупцията, провеждане на обсъждания с главния прокурор и главния инспектор, анализ на дейността на Инспектората и прокуратурата, поддържане на публичен регистър и изпълнение на задълженията по Закона за противодействие на корупцията и Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество.
Чл. 24
Подкомисията за контрол на публичните средства разглежда консолидирания годишен доклад за вътрешния контрол в публичния сектор, годишните доклади на Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет, доклада на Сметната палата за финансовото управление и контрол, както и отчети за изпълнението на бюджети и програми. В заседанията участват ключови представители от публичния сектор, а след обсъждането председателят изготвя доклад с оценка за изпълнението на бюджета.
Чл. 25
Чл. 25 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предвижда провеждането на обсъждания на всеки три месеца в Комисията по конституционни и правни въпроси. В тези обсъждания участва главният прокурор и се разглеждат теми, свързани с прилагането на закона, дейността на прокуратурата и разследващите органи, законодателни промени, ресурсна осигуреност, затруднения в изпълнението на функциите на тези органи, както и резултати в борбата с престъпността, включително корупция. Освен това, обсъждания могат да се провеждат по инициатива на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд или главния прокурор. Комисията изготвя доклад за резултатите от обсъжданията, който се предоставя на народните представители.
Чл. 26
Чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание определя функциите на постоянните комисии. Те разглеждат законопроекти, годишни програми и проекти за решения, изготвяйки доклади и становища. Комисиите могат да възлагат оценка на ефективността на законите и да наблюдават усвояването на средства от ЕС и държавния бюджет, предоставяйки информация на съответните комисии. Освен това, те могат да привлекат експерти и да изслушват ресорни министри.
Чл. 27
Чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание задължава държавните органи, длъжностните лица и гражданите да предоставят информация и документи на постоянните комисии при поискване. При искане от една трета от членовете на комисията, председателят трябва да покани съответните длъжностни лица да присъстват на заседание. Освен това, длъжностните лица и гражданите са задължени да се явяват пред парламентарните комисии, когато са поканени. Министерският съвет е длъжен да информира Народното събрание за актове, съдържащи класифицирана информация, свързана с определени въпроси и назначения в службите за сигурност.
Чл. 28
Член 28 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание определя процедурата за задаване и отговаряне на актуални устни въпроси от ресорните министри по време на заседанията на постоянните комисии. В началото на заседанията, които се провеждат всяка първа седмица на месеца, министри отговарят на въпроси, свързани с конкретни политики. Всяка парламентарна група може да зададе по два въпроса, а народните представители, които не членуват в група, също имат право на два въпроса. Отговорите на министрите се дават веднага, а в случай на отсъствие, се определя ново заседание. Редът за задаване на въпросите е по численост на групите, а времето за въпросите и отговорите е ограничено.
Чл. 29
Чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание регламентира заседанията на постоянните комисии. Те могат да бъдат редовни или извънредни, като редовните заседания се провеждат от вторник до петък, минимум веднъж месечно. Дневният ред, периодичността и продължителността на заседанията се определят от самите комисии. Заседание на постоянната комисия може да бъде свикано от нейния председател, по искане на една трета от членовете или от председателя на Народното събрание. При липса на избрано ръководство, заседанието се ръководи от член на комисията, определен от председателя на Народното събрание.
Чл. 30
Заседанията на постоянните комисии на Народното събрание са открити и се излъчват в реално време в интернет и социалните мрежи. Комисиите имат право да решат определени заседания да бъдат закрити. Изключително, те могат да провеждат открити заседания и извън столицата.
Чл. 31
Чл. 31 регламентира правото на граждани и представители на организации да присъстват на заседанията на комисиите на Народното събрание, при спазване на установените правила. Гражданите могат да присъстват, а представители на организации могат не само да присъстват, но и да представят писмени становища и да участват в дискусии. Присъстващите лица се записват в протокола на заседанието. Журналистите също имат достъп до откритите заседания. Народните представители, които не са членове на комисия, могат да участват без право на глас. Участниците в заседанията са задължени да спазват изискванията за защита на класифицирана информация и лични данни.
Чл. 32
Председателите на постоянните комисии обявяват дневния ред и мястото на заседанията на интернет страницата и чрез електронна поща до членовете на комисията, като това става най-късно 48 часа преди редовните заседания. Комисиите могат да заседават, ако присъстват повече от половината от членовете, а при липса на кворум могат да обсъждат, но не и да гласуват. При обсъждане на законопроекти се изслушва вносителят, а решенията се приемат с мнозинство от присъстващите, при условие че поне една трета от членовете са гласували.
Чл. 33
Член 33 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание позволява на комисиите да провеждат съвместни заседания, когато разглеждат общи въпроси. Тези заседания се ръководят от един от председателите по споразумение. Всяка комисия взема отделно решение по обсъждания въпрос и при различни становища изготвя свой отделен доклад пред Народното събрание.
Чл. 34
Докладите на постоянните комисии се изготвят от председателите или назначени докладчици. Те отразяват решенията и становищата на комисията, като се посочва мнозинството, което ги е подкрепило. Докладите от откритите заседания са публични и достъпни чрез сайта на комисията и интернет страницата на Народното събрание.
Чл. 35
Чл. 35 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание описва процедурите за водене на протоколи на заседанията на постоянните и временните комисии. За откритите заседания се води съкратен протокол, който включва дневния ред и взетите решения, и се публикува на сайта на комисията на следващия ден. В 5-дневен срок се изработва и пълен протокол, който също се публикува до 7 дни след заседанието. Протоколите от обсъждането на законопроекти трябва да бъдат налични 72 часа преди разглеждането им в пленарната зала. За закритите заседания се води стенографски протокол, който подлежи на специален режим на съхранение и достъп.
Чл. 36
Чл. 36 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание описва процедурата за образуване на временни комисии. Тези комисии се създават за проучване на конкретни въпроси и провеждане на анкети, по предложение на председателя или на парламентарна група. Народното събрание определя предмета, числеността, състава и срока на действие на комисията. Правилата за работа на постоянните комисии важат и за временните. Съществуването на временните комисии приключва с изтичане на определения срок или предсрочно с решение на Народното събрание. Създаването на временна комисия трябва да бъде решено не по-късно от два месеца преди изборите за народни представители.
Чл. 37
Чл. 37 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание указва, че за въпросите, които не са уредени в съответната глава, се прилагат правилата за работа в пленарна зала. Това означава, че общите правила за работа в пленарна зала важат и за постоянните делегации на Народното събрание, освен ако не е предвидено друго.
Чл. 38
Член 38 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание урежда избора и състава на постоянните делегации на Народното събрание в международните организации. Той предвижда запазване на съотношението между парламентарните групи, освобождаване на представител при прекратяване на парламентарна група, отчетност на делегациите пред председателя на Народното събрание и продължаване на участието на членове на делегации при предсрочно прекратяване на мандата на Народното събрание.
Чл. 39
Народното събрание провежда три сесии годишно и е във ваканция от 22 декември до 10 януари, 10 дни по Великден и от 1 до 31 август. Ваканциите могат да бъдат променяни по решение на Народното събрание. По време на ваканциите сроковете по правилника спират да текат. При откриване на предизборна кампания за Народно събрание до свикване на новото събрание не се провеждат редовни заседания, а сроковете също спират, освен за писмени отговори по определени разпоредби.
Чл. 40
Народното събрание се свиква на сесия от председателя. При искания по чл. 78, т. 2, 3 и 4 от Конституцията, председателят е задължен да насрочи заседание в срок от 7 дни, независимо от ваканцията. Искането трябва да включва и дневния ред.
Чл. 41
Съгласно Чл. 41 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, всяка сесия започва с изпълнение на химна на Република България и химна на Европейския съюз.
Чл. 42
Чл. 42 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание определя редовните пленарни заседания, които се провеждат в сряда, четвъртък и петък от 9:00 до 14:00 часа. Народното събрание има право да удължава заседанията, да променя времето за редовни заседания и да провежда извънредни заседания по предварително обявен дневен ред, както и при наличие на извънредни обстоятелства.
Чл. 43
Заседанията на Народното събрание са открити за обществеността. Лица, които не са народни представители или членове на Министерския съвет, могат да присъстват на заседанията по решение на Народното събрание и по ред, определен от председателя. Те трябва да спазват установения ред и могат да се изказват само по покана на председателя. При шум или безредие, председателят може да възстанови реда чрез квесторите и да отстрани нарушители.
Чл. 44
Заседанията на Народното събрание могат да бъдат закрити при важни държавни интереси или при обсъждане на класифицирани документи. Предложение за закрито заседание може да направи председателят, парламентарна група или член на Министерския съвет. При одобрение, всички външни лица напускат залата, и се преустановява медийната предаване. Закритите заседания по класифицирана информация не се обсъждат, а председателят съобщава грифа на документа. Протоколите от закритите заседания са класифицирана информация. Резултатите от гласуванията на закритите заседания се обявяват публично.
Чл. 45
Откритите заседания на Народното събрание се предават пряко от Българското национално радио и телевизия на определена честота, с репортажи по БНТ и парламентарен телевизионен канал. Сигналът е свободен за ползване. Освен това, заседанията се излъчват в реално време в интернет и социалните мрежи на Народното събрание. Пряко предаване на пленарни заседания се осъществява по решение на Народното събрание, а заседанията с парламентарен контрол се предават по БНТ 2 и БНР.
Чл. 46
Чл. 46 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание описва процедурата за откриване на заседанията на Народното събрание. Председателят може да открие заседанието, само ако присъстват повече от половината от народните представители. Проверка на кворум се извършва чрез компютризирана система за гласуване, като председателят може да извърши допълнителни проверки по своя инициатива или по искане на парламентарна група. Ако кворумът не е налице, председателят може да реши дали да продължи, прекрати или прекъсне заседанието. При липса на кворум могат да се провеждат само парламентарен контрол и обсъждания, но не и гласувания. При прекъсване заседанието може да бъде възобновено, но не по-късно от един час, ако е налице необходимият кворум.
Чл. 47
Чл. 47 описва процеса на приемане на програма за работа на Народното събрание. Председателят предлага програмата след консултации, а народните представители могат да правят писмени предложения до определен час. Програмата може да включва законопроекти за първо гласуване, но не и за второ, ако няма доклад. Приетата програма се публикува на интернет страницата на Народното събрание. В изключителни случаи председателят може да променя дневния ред по време на заседанието. Предложения за почитане на паметта могат да се правят само писмено.
Чл. 48
Чл. 48 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание описва начина, по който председателят ръководи заседанията. Председателят дава думата на народните представители, които могат да искат думата с вдигане на ръка или с предварителна писмена заявка. Той съставя списък на желаещите и определя реда на изказванията, като се редуват представители на различни парламентарни групи. Освен това, председателят може да даде думата на председателите на парламентарни групи за декларации по извънредни въпроси, които са ограничени до 10 минути.
Чл. 49
Чл. 49 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание регламентира процедурните въпроси. Думата по тези въпроси се дава веднага, освен при искания за реплика, дуплика или обяснения. Процедурните въпроси включват възражения срещу нарушаване на реда на заседанията и предложения за изменения, като например прекратяване или отлагане на заседанията и разискванията. Всеки процедурен въпрос трябва да се постави в рамките на 2 минути, а председателят може да даде обяснение до 2 минути, ако въпросът е свързан с начина на водене на заседанието.
Чл. 50
Народните представители имат право да говорят само от трибуната. В случай на народни представители с физически увреждания, които затрудняват достъпа им до трибуната, те могат да говорят от мястото си, като за това се осигуряват необходимите технически условия.
Чл. 51
Чл. 51 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предвижда, че председателят може да предупреждава народен представител, ако той се отклонява от обсъждания въпрос. При повторно нарушение, председателят може да му отнеме думата. Освен това, народният представител има право да говори по същество само веднъж по един и същи въпрос.
Чл. 52
Чл. 52 от Правилника определя реда за обсъждане на точки от дневния ред в Народното събрание. Председателят определя времето за обсъждане, което се разпределя между парламентарните групи в зависимост от тяхната численост. Най-малката група получава минимум 10 минути, а най-голямата - 30 минути. Непарламентарните представители имат общо 10 минути, а отделните - до 5 минути. Парламентарните групи могат да искат удължаване на времето с до една трета, а времето се отчита за всички изказвания и реплики. Позволени са до три изказвания на представители с различно мнение, ограничени до 3 минути. При превишаване на времето, председателят отнема думата. Правилата не важат за обсъждане на законопроекти на второ гласуване.
Чл. 53
Член 53 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание регламентира правото на народните представители да правят реплики. Репликата е кратко възражение, което се прави веднага след изказването и е ограничено до 2 минути. Максимум три реплики могат да бъдат направени по едно и също изказване, като се редуват представители от различни парламентарни групи. След приключване на репликите, репликираният народен представител има право на дуплика, която може да трае до 3 минути.
Чл. 54
Член 54 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание регламентира правото на народните представители да дават обяснения след изказвания или гласувания. Народен представител може да поиска лично обяснение до 2 минути, ако е засегнат лично в пленарно заседание. След гласуване, представителят има право на обяснение на своя различен от мнозинството вот, също в рамките на 2 минути, но само ако не се е изказвал по време на обсъждането. Думата за обяснение на вот се дава на максимум трима народни представители, като се редуват представители на различни парламентарни групи. Обяснения на вот не се допускат след тайно гласуване или след гласуване на процедурни въпроси.
Чл. 55
След изчерпване на списъка на изказващите или след изказванията на представителите на всички парламентарни групи, председателят на Народното събрание обявява разискванията за приключени, ако не са направени искания за удължаване на времето за изказване.
Чл. 56
Член 56 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предвижда, че при направено процедурно предложение, се дава думата на един народен представител, който не е съгласен с него. Предложението се гласува веднага, без обсъждане. Освен това, упражняването на правото по ал. 1 не влияе на правата на парламентарните групи, определени в чл. 52, ал. 1 и 2.
Чл. 57
Заседанието на Народното събрание може да бъде прекратено или отложено с решение на събранието, по предложение на председателя или на парламентарна група. В случай, че има предложения и за прекратяване, и за отлагане на заседанието, първо се гласува предложението за прекратяване.
Чл. 58
Член 58 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание урежда правомощията на председателя относно прекъсване на заседанията. При шум или безредие, председателят може да прекъсне заседанието за определено време. Всяка парламентарна група има право да поиска прекъсване до 30 минути, което председателят одобрява и определя продължителността, но тя не може да бъде по-малка от 15 минути. Времето на заседанието се удължава с времето на прекъсването. Освен това, председателят може да дава почивка по своя инициатива.
Чл. 59
Членовете на Министерския съвет имат право да присъстват на заседанията на Народното събрание и да бъдат изслушвани с предимство. Председателят на НС определя времето за техните изказвания. Парламентарните групи могат да изразят становища и да задават въпроси на Министерския съвет с ограничение на времето. Член на Министерския съвет, присъстващ на обсъждане на точка от дневния ред, може да говори до 5 минути.
Чл. 60
Гласуването в Народното събрание е лично и може да бъде 'за', 'против' или 'въздържал се'. То се извършва явно, с възможност за тайно гласуване, ако бъде решено. Явното гласуване може да се осъществява чрез компютризирана система, вдигане на ръка, ставане от място поименно, саморъчно подписване или поименно изписване на имената с компютризирана система. При компютризираното гласуване се използват биометрични данни на народните представители. Тайното гласуване се извършва с бюлетини.
Чл. 61
Чл. 61 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание определя, че предложение за гласуване по определени точки или за тайно гласуване може да бъде направено от 10% от народните представители или от парламентарна група. Такова предложение се поставя на гласуване без предварителни разисквания, като се изслушва по един представител от парламентарна група, която не подкрепя предложението.
Чл. 62
Чл. 62 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание определя процедурата за гласуване. Председателят на Народното събрание приканва народните представители да заемат местата си преди гласуването. Времето за гласуване е между 30 секунди и 1 минута. По време на гласуването не се допускат изказвания и процедурни въпроси.
Чл. 63
Чл. 63 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание определя реда за гласуване, който включва: първо, предложения за отхвърляне; второ, предложения за отлагане; трето, предложения за редакционни или правно-технически поправки; четвърто, обсъждан текст с одобрени поправки; и накрая, основно предложение. При наличие на две или повече предложения от едно и също естество, те се гласуват по реда на постъпването им.
Чл. 64
Според Чл. 64 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предложението се счита за прието, ако е получило повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители, освен в случаите, когато Конституцията предвижда друго. При равенство на гласовете предложението се отхвърля.
Чл. 65
Чл. 65 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание описва процедурите при гласуване. Резултатът от гласуването се обявява незабавно от председателя, включително и по парламентарни групи. При оспорване на процедурата или резултата, председателят разпорежда повторно гласуване, чийто резултат е окончателен. При гласуване с компютризирана система, разпечатки от резултатите могат да се предоставят на ръководството на парламентарна група по искане.
Чл. 66
Чл. 66 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предоставя на председателя правомощие да определи ден и час за гласуване на законопроекти, проекти за решения, декларации и обръщения, които са включени в седмичната програма. Това се отнася за случаите, посочени в чл. 46, ал. 4, изречение второ.
Чл. 67
Чл. 67 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание регламентира воденето и публикуването на стенографски протоколи от заседанията на Народното събрание. Протоколите се изготвят в деня на заседанието или на следващия ден и трябва да бъдат подписани от стенографите, дежурните секретари и председателя в срок до една седмица. Към протоколите се прилагат разпечатки от гласуването и нечетени текстове. Стенографските протоколи от откритите заседания се публикуват на интернет страницата на Народното събрание в срок до 7 дни, а аудио-визуалните записи и разпечатките от гласуването - на следващия ден.
Чл. 68
Народните представители имат право да преглеждат своите изказвания от пленарните заседания и да искат поправки на грешки в срок от три дни след изготвянето на стенографския протокол. Споровете, които възникнат, се решават от председателя на Народното събрание, след доклад от дежурните секретари и стенографа, в присъствието на съответния народен представител.
Чл. 69
Чл. 69 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание определя процедурата за извършване на поправки на фактически грешки в актовете. Поправките на необнародвани актове стават по искане на докладчика след съгласуване с вносителя и с нареждане на председателя. Поправките на обнародвани актове се извършват също по нареждане на председателя, който уведомява народните представители и при необходимост президента, ако поправката е в закон.
Чл. 70
Чл. 70 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание описва процеса на внасяне на законопроекти от народни представители и Министерския съвет. Законопроектите трябва да бъдат внесени с мотиви и предварителна оценка на въздействието, регистрират се в публичен регистър и, ако са от Министерския съвет, трябва да включват съответни справки за правото на ЕС и консултации. В мотивите се посочват очаквани последици и съответствия с правото на ЕС. Законопроекти без приложени мотиви или оценки не се разглеждат до отстраняване на нередовности, а за всеки проект се образува информационно досие.
Чл. 71
Председателят на Народното събрание разпределя законопроектите между постоянните комисии в тридневен срок от постъпването им и определя водеща комисия. Постоянните комисии и народните представители се уведомяват незабавно. Възражения по разпределението могат да бъдат направени от заинтересованите комисии в тридневен срок, а председателят се произнася по тях в двудневен срок.
Чл. 72
Постоянните комисии разглеждат законопроектите най-рано 72 часа след получаването им, освен ако решат друго. Водещата комисия проверява съответствието на законопроекта с изискванията на Закона за нормативните актове и при несъответствия препоръчва на вносителя да ги коригира в 7-дневен срок. Докладите за законопроектите трябва да се представят на Народното събрание за първо гласуване не по-късно от два месеца от внасянето им и да се публикуват на сайта на комисията и Народното събрание.
Чл. 73
Чл. 73 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание определя сроковете и процедурите за разглеждане на законопроекти. Законопроектите, заедно с необходимите документи, трябва да бъдат предоставени на народните представители не по-късно от 72 часа преди заседанието. Председателят на водещата комисия е отговорен за изискване на становища от различни институции и организации, в зависимост от темата на законопроекта. Липсата на становища не спира обсъждането на законопроекта, а на първо гласуване се провежда публично обсъждане. Докладът на водещата комисия включва резултати от обсъждането и оценка на последиците от закона.
Чл. 74
Чл. 74 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание описва процедурата за нотифициране на законопроекти. При получаване на становище, че законопроектът трябва да се нотифицира, водещата комисия определя компетентния орган за изготвяне на нотификационните документи и срок за изпращане на законопроекта за нотифициране. Председателят на Народното събрание изпраща законопроекта на определения орган, който изготвя документите за нотифициране на Европейската комисия. Ако не е получено становище в определения срок, законопроектът се счита за съгласуван без забележки и не подлежи на нотифициране.
Чл. 75
Член 75 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание урежда процедурата при разглеждане на законопроекти, внесени от Министерския съвет. При нотифициран законопроект, ресорният министър предоставя становища на водещата комисия. Ако законопроектът не е нотифициран, се прилагат други членове от правилника. В случай на необходимост от нова нотификация, водещата комисия изпраща информацията на органа, изготвил първата нотификация.
Чл. 76
Законопроектите в Народното събрание се приемат на две гласувания, които обикновено се провеждат в различни заседания. Изключение може да се направи, ако не са предложени изменения по време на обсъждането, в такъв случай двете гласувания могат да се проведат в едно заседание. На първото гласуване се изслушват докладите на водещата и другите комисии, както и становището на вносителя, след което законопроектът се обсъжда по принцип и в цялост, като народните представители се произнасят по основните му положения.
Чл. 77
Чл. 77 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание определя процедурата за обсъждане и гласуване на законопроекти, които уреждат една и съща материя. Постоянните комисии обсъждат всички законопроекти до момента на започване на обсъждането от водещата комисия. Законопроектите се гласуват поотделно, освен ако не са свързани с правото на ЕС или ако водещата комисия реши с две трети мнозинство да ги разгледа отделно. При приемане на повече от един законопроект на първо гласуване, водещата комисия изготвя общ законопроект в срок от 14 дни, като народните представители могат да правят писмени предложения.
Чл. 78
Законопроект, отхвърлен на първо гласуване, може да бъде внесен повторно само след промени в основните му положения и не по-рано от три месеца след отхвърлянето. Изключение се прави за законопроекти, свързани с правото на Европейския съюз. Разпоредби от отхвърлен законопроект не могат да бъдат внесени повторно, освен редакционни или правно-технически поправки. Предложения, отхвърлени от Народното събрание, също не могат да бъдат внесени повторно без спазване на условията, освен за редакционни или правно-технически поправки.
Чл. 79
Чл. 79 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание регламентира процедурата за внасяне на писмени предложения от народните представители за изменения и допълнения в законопроекти след първо гласуване. Предложенията трябва да бъдат направени в 7-дневен срок и да се аргументират. Комисията решава за допустимостта на предложенията, а срокът може да бъде удължен или намален с решение на Народното събрание. Предложенията не могат да се отнасят до различни законодателни актове, освен редакционни поправки. При законопроекти, свързани с правото на ЕС, се изискват допълнителни анализи и становища. Комисията внася доклад в Народното събрание в 14-дневен срок, който включва всички предложения и становища.
Чл. 80
Чл. 80 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание определя процедурата за обсъждане и гласуване на законопроекти на второ гласуване. Законопроектите се обсъждат глава по глава, раздел по раздел или текст по текст, освен ако няма направени писмени предложения или възражения, в такъв случай текстовете се прилагат към стенографския протокол. Обсъждат се само предложения на народни представители и на водещата комисия, а предложения, противоречащи на принципите на приетия на първо гласуване законопроект, не се обсъждат. Народен представител може да обосновава предложенията си за 5 минути. Гласуването се извършва по реда на чл. 63, без нови изказвания или предложения. При докладване на законопроекта, ако текстът се различава от предложението в доклада на водещата комисия, на гласуване се подлага текстът от комисията.
Чл. 81
Вносителят на законопроекта има право да го оттегли до началото на първото гласуване. След старта на гласуването, оттеглянето е възможно само с решение на Народното събрание.
Чл. 82
Чл. 82 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание описва процедурата, която следва да се спази, когато президентът върне закон за ново обсъждане. Председателят на Народното събрание съобщава за указа на първото заседание, след което в тридневен срок възлага на водещата комисия да докладва указа и мотивите му. Законът трябва да бъде включен в дневния ред в 15-дневен срок и може да бъде приет повторно с мнозинство повече от половината от народните представители. Ако не получи необходимото мнозинство, законът може да бъде разгледан по реда на обсъждане на законопроекти или да се гласуват само оспорените текстове.
Чл. 83
Чл. 83 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание определя, че текстът на законопроекта за ратифициране на международен договор не може да бъде изменян. Резерви към многостранен договор могат да бъдат правени само ако самият договор допуска такива резерви.
Чл. 84
Народните представители и парламентарните групи могат да внасят проекти за решения, декларации и обръщения на хартиен носител и в електронен вид. Те се регистрират в публичен регистър и се разпределят между постоянните комисии от председателя на Народното събрание в срок от три дни. Комисиите обсъждат проектите в срок до 15 дни и представят становища. Решенията, декларациите и обръщенията се приемат на едно гласуване, а вносителят може да оттегли проекта си до гласуването.
Чл. 85
Според чл. 85 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, проектите за решения, касаещи процедурни, организационни и технически въпроси, не се разпределят на постоянните комисии, освен в случаите, когато председателят на Народното събрание реши друго.
Чл. 86
Чл. 86 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание описва процедурата за представяне и обсъждане на докладите, свързани с дейността на органите по прилагането на закона. Докладите трябва да съдържат отчет за проблемите и трудностите, които органите срещат, включително изпълнението на препоръки от Народното събрание и Сметната палата. Докладите се внасят до 31 март и се публикуват на сайта на Народното събрание. Те се разпределят на съответните комисии, които трябва да ги обсъдят и да представят становища и проект за решение. Обсъждането в Народното събрание включва изслушване на становища от председатели на съдилища и главния прокурор, а народните представители могат да задават въпроси и да правят предложения за изменения на проекта за решение. В крайна сметка, Народното събрание приема или отхвърля доклада, като при отхвърляне е необходимо мотивирано решение.
Чл. 87
Чл. 87 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предвижда, че главният прокурор може да внася доклади в Народното събрание по собствена инициатива или по искане на една десета от народните представители или на парламентарна група. Докладите касаят дейността на прокуратурата, прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика. За докладите се прилага разпоредбата на чл. 86.
Чл. 88
Член 88 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предвижда, че Народното събрание може да изисква доклади от органи, посочени в Конституцията, по предложение на парламентарна група, постоянна комисия или една десета от народните представители. Народното събрание определя въпросите, периода и срока за представяне на докладите. За докладите се прилагат разпоредбите на член 86.
Чл. 89
Чл. 89 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание описва процедурата за избор на органи, които се избират изцяло или частично от Народното събрание. Председателят представя справка за изтичащите мандати и предлага график за изборите. Кандидатите могат да се предлагат от народни представители, а предложенията се публикуват на интернет страницата на Народното събрание. Юридически лица и медии могат да предоставят становища и въпроси към кандидатите. Изслушването на кандидатите е публично, а постоянната комисия изготвя доклад относно кандидатите, който съдържа информация за техните качества и обществена подкрепа. Докладът се предоставя на народните представители преди гласуването и се публикува онлайн. Народното събрание приема процедурни правила за избора на кандидати.
Чл. 90
Когато Конституционният съд определи Народното събрание като заинтересована страна по дело за оспорване на закон, председателят уведомява водещата комисия. Тя може да изготви становище в срок от 14 дни, което трябва да съдържа мотивите на Народното събрание за приетия акт. След това председателят изпраща становището на Конституционния съд.
Чл. 91
Член 91 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание описва процедурата, която Народното събрание трябва да следва при обявяване на закон или акт за противоконституционен от Конституционния съд. В срок до два месеца след решението, председателят на Народното събрание го съобщава и разпределя между комисии, които трябва да разгледат и обсъдят решението. Водещата комисия предлага проект за решение относно правните последици, който също трябва да бъде разгледан от Народното събрание, след като се изслушат становищата на комисиите.
Чл. 92
Народните представители имат право да отправят въпроси от обществен интерес до министър-председателя, заместник министър-председателите или министри. Въпросите трябва да са актуални и да се отнасят до техния ресор на управление или до дейността на ръководената от тях администрация. Въпросите, касаещи дейността на правителството, се отправят конкретно към министър-председателя.
Чл. 93
Чл. 93 регламентира процедурата за задаване на въпроси от народните представители към министрите в Народното събрание. Въпросите трябва да бъдат отправени писмено 72 часа преди заседанието и да бъдат ясно формулирани, без лични нападки. Отговорите могат да бъдат устни или писмени, като писменият отговор е задължителен в определени случаи. Срокът за писмен отговор е 10 дни. Въпросите и отговорите се регистрират и публикуват в публичен регистър. Министър-председателят или министърът могат да отложат устен отговор до два пъти по уважителни причини. Отговорът се отлага и при отсъствие на народния представител. Народните представители могат да оттеглят своите въпроси до 18:00 ч. на деня преди парламентарния контрол.
Чл. 94
Народните представители могат да задават въпроси с устен отговор, спазвайки определени изисквания. Времето за задаване на въпросите е ограничено до 2 минути, а отговорите от министър-председателя, заместник министър-председателя или министри са до 3 минути. След отговора, задаващият въпроса има право на реплика до 2 минути, а министърът - на дуплика, също до 2 минути.
Чл. 95
Народните представители имат правото да отправят питания до членовете на Министерския съвет, които трябва да се отнасят до основни аспекти от дейността на министър-председателя, заместник министър-председателите и отделните министри. Питанията към министър-председателя касаят общата политика на правителството. Освен това, народният представител може да регистрира питания с устен отговор, спазвайки определени изисквания.
Чл. 96
На питанията в Народното събрание се отговаря в срок до 14 дни след регистрацията им. Отговорите могат да бъдат устни или писмени, като писмен отговор се предоставя при изрично желание на народния представител. Народен представител, който е поискал устен отговор, може да поиска промяна на отговора в писмен до 18:00 ч. на деня преди парламентарния контрол. Срокът за писмен отговор след искането е 7 дни и не може да бъде удължен от министъра, освен в специфични случаи. Питанията и отговорите се регистрират в публичен регистър и се публикуват на интернет страницата на Народното събрание, като се спазват изискванията за защита на личните данни.
Чл. 97
Питанията в Народното събрание се отправят в писмена форма до председателя и трябва да бъдат подписани от народния представител. Те трябва да са ясно формулирани, без лични нападки и обидни квалификации, и да съдържат само едно конкретно питане.
Чл. 98
Член 98 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание описва процедурата за уведомяване на министър-председателя и министрите относно постъпилите питания. Председателят на Народното събрание уведомява съответните лица за деня на заседанието, на което ще се отговаря. Министър-председателят или министрите могат да отложат отговора на питане до два пъти по уважителни причини, като отсъствието на народния представител, който е поставил питането, също може да наложи отлагане, при условие че отсъствието е удостоверено с писмо до председателя на Народното събрание.
Чл. 99
Народните представители имат право да оттеглят своите питания писмено до 18:00 часа на деня преди парламентарния контрол. Председателят на Народното събрание уведомява за това в началото на заседанието по парламентарен контрол и информира министър-председателя, съответния заместник министър-председател или министър.
Чл. 100
Чл. 100 определя процедурата за разглеждане на питания в Народното събрание. Вносителят на питането има 3 минути да го развие, след което получава отговор до 5 минути. След отговора, вносителят може да зададе до два уточняващи въпроса в рамките на 2 минути, а отговорът от министър-председателя или министри е до 3 минути. При писмен отговор не се допускат уточняващи въпроси. Не се провеждат разисквания по отговора, но вносителят може да изрази отношение в рамките на 2 минути, без право на реплики от министри.
Чл. 101
Когато председателят на Народното събрание получи писмен отговор на питане, той го съобщава на заседанието за парламентарен контрол. Датата, на която отговорът е публикуван на интернет страницата на Народното събрание в секцията 'Парламентарен контрол', се счита за дата на получаване от народния представител.
Чл. 102
Чл. 102 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание определя процедурата за разисквания по питане, предложено от една пета от народните представители. След отговора на питането, предложението за разисквания и проект за решение се подават на председателя по време на същото пленарно заседание. Разискванията се насрочват за следващото заседание, определено за парламентарен контрол, и се провеждат в присъствието на министър или заместник министър-председател. Обсъждането продължава един час и времето за него се разпределя между парламентарните групи. Проекти за решение могат да предлагат и други народни представители, а гласуването на решенията се извършва по реда на чл. 63.
Чл. 103
Народното събрание провежда изслушвания на въпроси, питания и отговори по тях в последните три часа на заседанията всеки петък, освен ако не е решено друго. Първоначално отговаря министър-председателят, следван от заместник министър-председателите и министрите, при което се прилага ротационен принцип. Въпросите и питанията се задават по реда на тяхното постъпване, а при въпроси на една и съща тема, отговорите са общи, съобразно с разпоредбите на чл. 94 и 100.
Чл. 104
Член 104 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание регламентира процедурата за задаване на въпроси и питания от народни представители. Всеки народен представител може да регистрира до два въпроса или питания в рамките на една седмица. Не е позволено задаването на въпроси, на които вече е отговорено. Ако въпросите не отговарят на изискванията или не са адресирани към съответния член на Министерския съвет, председателят уведомява народния представител да отстрани несъответствията в срок от три дни. Министър-председателят или министрите, които не отговорят в законния срок, трябва да се явят пред Народното събрание в срок от 10 дни, за да обяснят неизпълнението на задължението си. Въпросите, внесени преди разпускането на Народното събрание, трябва да получат писмен отговор.
Чл. 105
В Чл. 105 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание се урежда процедурата за задаване на актуални устни въпроси от министър-председателя и заместник министър-председателите. Всеки първи петък на месеца, в рамките на два часа, министър-председателят и заместниците му отговарят на въпроси от народни представители, като всяка парламентарна група има право на по два въпроса. Въпросите не могат да съдържат искания за подробни данни. Редът за задаване на въпросите се определя по числеността на групите, а при отсъствие на министър-председателя или заместниците, председателят на НС определя ново заседание за отговори. Процедурата е регламентирана и не допуска възползване от правото по чл. 48, ал. 5 по време на отговорите.
Чл. 106
Член 106 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание регламентира процедурата за искане на вот на доверие от Министерския съвет. Министърът може да поиска доверие по цялостната политика или конкретен повод, като разискванията по искането започват на следващото заседание. След приключване на разискванията, Народното събрание взема решение, което се счита за прието, ако за него гласуват повече от половината от присъстващите народни представители.
Чл. 107
Една пета от народните представители имат правото да предложат на Народното събрание да гласува недоверие на Министерския съвет или на министър-председателя. За целта те трябва да внесат мотивиран проект за решение.
Чл. 108
Разискванията по проекта за решение за гласуване на вот на недоверие започват в срок от три до седем дни след постъпването на предложението. По време на разискванията не могат да се правят промени в текста на проекта. Гласуването се провежда не по-рано от 24 часа след приключване на разискванията. Проектът за решение се счита за приет, ако за него гласуват повече от половината народни представители.
Чл. 109
Член 109 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предвижда, че ако предложение за недоверие на Министерския съвет бъде отхвърлено, не може да бъде направено ново предложение за недоверие на същото основание в рамките на следващите 6 месеца.
Чл. 110
Министерският съвет е задължен да внесе в Народното събрание годишен доклад, който обобщава изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека и на Съда на Европейския съюз, свързани с дела срещу Република България. Докладът трябва да бъде разгледан в срок от три месеца на съвместно заседание на две комисии - Комисията по конституционни и правни въпроси и Комисията по правата на човека и вероизповеданията, както и на заседание на Народното събрание.
Чл. 111
Чл. 111 от Правилника определя процедурата за изслушвания в Народното събрание, която може да се извършва по въпроси от държавен или обществен интерес. Вносителят на предложението за изслушване представя въпросите в 5 минути, а изслушваните лица информират в рамките на 10 минути. Парламентарните групи имат право на 2 въпроса, а независимите народни представители - на 1 въпрос, всеки с времево ограничение. След отговорите, групите могат да изразят отношение в 5 минути. Комисиите могат да задължават министри и длъжностни лица да присъстват на заседанията. Доклад за изслушването трябва да бъде предоставен на председателя на Народното събрание в срок от 7 дни.
Чл. 112
Чл. 112 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предвижда, че всички държавни органи, длъжностни лица и граждани са задължени да предоставят необходимите сведения и документи на Народното събрание, дори когато те представляват държавна или служебна тайна. Също така, те трябва да се явят при покана от Народното събрание. Наличието на висящи административни или съдебни производства не пречи на предоставянето на информация. Отказът да се изпълнят тези задължения води до юридическа отговорност.
Чл. 113
Чл. 113 от Правилника позволява на Народното събрание или на избраните от него комисии да провеждат проучвания и анкети по въпроси, които засягат държавните или обществените интереси. Това дава възможност за събиране на информация и мнение от гражданите относно важни теми.
Чл. 114
Според Чл. 114 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, всички държавни органи, длъжностни лица от държавната и общинската администрация, както и гражданите са задължени да предоставят необходимите сведения и документи за проучвания и анкети, дори ако тези сведения представляват държавна или служебна тайна.
Чл. 115
Чл. 115 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание определя, че формата на предоставяне на сведенията се определя от Народното събрание или от съответната комисия. Тази разпоредба е част от глава десета, която се отнася до парламентарното наблюдение и контрол по въпросите на Европейския съюз.
Чл. 116
Чл. 116 регламентира процеса на изготвяне и приемане на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз. Комисията по европейските въпроси изготвя проекта в срок от 30 дни след приемането на Работната програма на Европейската комисия. Проектът включва актове на институции на ЕС, свързани с правомощията на Народното събрание. След обсъждане, програмата се приема от Народното събрание и се изпраща на Министерския съвет. При нови обстоятелства, Комисията може да предлага разглеждане на актове, които не са включени в програмата, уведомявайки Министерския съвет.
Чл. 117
Чл. 117 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предвижда, че Министерският съвет е задължен да внесе рамкова позиция по проект на акт на институция на Европейския съюз в Народното събрание в срок от три седмици след решението на Съвета по европейските въпроси. В случай на настъпили обстоятелства, които изискват промени в българската позиция, Министерският съвет е длъжен да информира Народното събрание своевременно.
Чл. 118
Председателят на Народното събрание разпределя рамковата позиция на Комисията по европейските въпроси и на постоянните комисии в определен срок. Комисията може да наложи парламентарна резерва по проект на акт на ЕС, задължавайки правителството да не изразява становище по него до произнасянето на Народното събрание.
Чл. 119
Член 119 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание определя функциите на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Комисията обсъжда проектите на актове на институциите на ЕС и изготвя доклад по тях, като взема предвид докладите на постоянните комисии. Постоянните комисии проверяват законодателните актове за спазване на принципите на субсидиарност и пропорционалност. При установяване на неспазване на принципа на субсидиарност, Комисията изготвя мотивирано становище, което представя на председателя на Народното събрание за изпращане на съответните институции в ЕС.
Чл. 120
Народното събрание може да отправи мотивирано искане до Министерския съвет за внасяне в Съда на Европейския съюз, ако счита, че законодателен акт на Европейския съюз не спазва принципа на субсидиарност.
Чл. 121
Народното събрание е отговорно за организирането и поддържането на база данни, която съдържа проектите на актове и други документи, издавани от институциите на Европейския съюз. Това е част от задълженията му за осигуряване на прозрачност и достъпност на информацията, свързана с европейското законодателство.
Чл. 122
Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове изслушва кандидатите, предложени от Министерския съвет за длъжности в институциите на Европейския съюз. Кандидатите са задължени да присъстват на заседание на комисията и да отговарят на зададените им въпроси.
Чл. 123
Народното събрание участва в оценката на изпълнението на политиките на ЕС, в контрола на Европол и оценката на Евроюст. Освен това, то участва в преразглеждането на Договорите на ЕС, разглежда молбите за присъединяване към съюза и участва в междупарламентарното сътрудничество в ЕС.
Чл. 124
Народното събрание има право да провежда изслушвания на министър-председателя относно позицията на България в предстоящи заседания и резултатите от заседания на Европейския съвет. Заместник министър-председателите представят одобрените от Министерския съвет позиции на България пред Комисията по европейските въпроси и съответните ресорни комисии.
Чл. 125
Чл. 125 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание определя задълженията на Министерския съвет да информира Народното събрание относно задълженията на България от членството в ЕС, решенията на Европейската комисия за нарушения и необходими мерки за отстраняване на нарушенията. При внесен законопроект, свързан с мерки за прилагане на актове на ЕС, Министерският съвет изпраща одобрената позиция на председателите на съответните комисии. Комисията по европейските въпроси докладва на Народното събрание относно изпълнението на задълженията на Министерския съвет.
Чл. 126
Министерският съвет внася в Народното събрание доклад за участието на България в процеса на вземане на решения на ЕС в началото на всеки 6-месечен период на председателство на Съвета на ЕС, както и годишна програма за участие в 7-дневен срок от приемането й. Народното събрание изслушва министър-председателя или заместник министър-председателя по тези въпроси.
Чл. 127
Членовете на Европейския парламент от Република България могат да участват в заседанията на Народното събрание, посочени в чл. 124 и чл. 126, ал. 2, но нямат право да гласуват.
Чл. 128
Всеки народен представител има правото да бъде избран в органите на Народното събрание и е задължен да участва активно в работата им.
Чл. 129
Народните представители запазват длъжността си в държавни, общински учреждения или предприятия, търговски дружества с държавно или общинско участие, ползвайки неплатен отпуск до края на мандата. След приключване на мандата, неплатеният отпуск се прекратява. Хабилитираните преподаватели във висши училища могат да продължат преподавателската си дейност или да ползват неплатен отпуск по споразумение с висшето училище до края на мандата.
Чл. 130
Народните представители, по време на изпълнение на своите функции, получават признание за трудов стаж в професията, с която са свързани, или за служебен стаж, свързан с длъжността, която са заемали преди избора си. Това означава, че времето, прекарано в изпълнение на депутатските задължения, се счита за валиден стаж в тяхната предишна професионална кариера.
Чл. 131
Народните представители нямат право да получават възнаграждение по трудово правоотношение, но могат да получават хонорари или възнаграждения по граждански правоотношения.
Чл. 132
Народните представители нямат право да заемат друга държавна служба или да извършват дейности, несъвместими с техния статус. Те не могат да участват в управителни или контролни органи на търговски дружества и кооперации, но могат да продължават участието си в колективни управителни органи и научни органи на висшите училища и Българската академия на науките, с изключение на еднолични ръководни длъжности.
Чл. 133
Народните представители имат право на платен годишен отпуск, който съвпада с ваканциите на Народното събрание. Те нямат право на неплатен отпуск.
Чл. 134
Народните представители са задължени да присъстват на заседанията на Народното събрание и на комисиите, в които са избрани. При необходимост от отсъствие или закъснение, те трябва да уведомят дежурните секретари или ръководството на съответната комисия. При отсъствие по уважителни причини, народният представител трябва предварително да уведоми председателя на Народното събрание или на съответната комисия.
Чл. 135
Член 135 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание посочва, че за неуредените въпроси в правилника се прилагат Кодексът на труда и Кодексът за социално осигуряване. Това приложение е валидно, освен ако не противоречи или е несъвместимо с положението на народните представители.
Чл. 136
Чл. 136 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание определя условията, при които народните представители могат да бъдат задържани и срещу тях да бъде възбуждано наказателно преследване. Основните положения включват: 1) Необходимост от разрешение на Народното събрание или на неговия председател за задържане или преследване, освен при заварено тежко престъпление; 2) Главният прокурор отправя искане за разрешение за преследване, което се разглежда от Народното събрание; 3) Писмено съгласие на народния представител освобождава от необходимостта от разрешение; 4) Решение за предсрочно прекратяване на пълномощията на народния представител при присъда за умишлено престъпление; 5) Специална процедура при искане за задържане от главния прокурор.
Чл. 137
Според Чл. 137 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, народните представители не могат да бъдат повиквани на военновременна служба в качеството си на запасни. Това правило осигурява защита на народните представители от задължения, свързани с военна служба, докато изпълняват своите задължения в парламента.
Чл. 138
Когато народен представител, избран с кандидатска листа на партия или коалиция, бъде назначен за министър, той се замества от следващия кандидат в листата за времето на изпълнение на функциите на министър. След освобождаването му като министър, правомощията на народния представител се възстановяват, а на заместващия го се прекратяват.
Чл. 139
Държавните и местните органи, както и техните администрации, са задължени да предоставят необходимата информация и документи на народните представители в срок от 14 дни след запитване. Освен това, народните представители имат право на достъп до тези органи и организации в изпълнение на правомощията си.
Чл. 140
Народният представител упражнява своите правомощия, като спазва върховенството на закона и защитава обществения интерес. Той се ръководи от принципите на необвързаност с частни интереси, откритост, отчетност и прозрачност.
Чл. 141
Народните представители са задължени да проявяват уважение към гражданите, независимо от техните политически пристрастия, служебно положение или изразявано мнение.
Чл. 142
Народните представители нямат право да упражняват своите правомощия в частен интерес, както на физически, така и на юридически лица. Освен това, те не могат да използват служебното си положение за целите на рекламна дейност.
Чл. 143
Народните представители трябва да действат независимо и без финансови или други зависимости, които биха могли да повлияят на изпълнението на техните правомощия. Те не трябва да търсят или получават облаги за себе си или свързани с тях лица и не могат да извършват действия, които нарушават принципа на разделението на властите и независимостта на държавните органи.
Чл. 144
Народните представители са задължени да декларират своето имущество, доходи и разходи, както в страната, така и в чужбина, в съответствие с разпоредбите на Закона за противодействие на корупцията.
Чл. 145
Чл. 145 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание задължава народните представители да декларират частен интерес при внасяне на законопроекти, изказване или гласуване в пленарно заседание или в комисия, съгласно Закона за противодействие на корупцията.
Чл. 146
Народните представители са задължени да запазват поверителността на информацията, получена в хода на изпълнение на техните правомощия. Това включва и информация относно личния живот на самите народни представители.
Чл. 147
Народните представители са задължени да не използват служебното си положение за лични облаги. Те могат да приемат подаръци, но само протоколни и с максимална стойност, равна на една двадесета от основното им месечно възнаграждение. Подаръците, надвишаващи тази стойност, трябва да се предадат в Народното събрание и да бъдат вписани в публичен регистър.
Чл. 148
Комисията по превенция и противодействие на корупцията предоставя разяснения на народните представители относно прилагането на етичните норми за поведение. При искане от страна на народен представител, разясненията могат да бъдат предоставени конфиденциално.
Чл. 149
Народните представители имат право да обявят свои контакти, включително адрес и електронна поща. Те провеждат срещи с избиратели, освен по време на пленарни заседания и заседания на комисии. Освен това, могат да публикуват на интернет страницата си информация за графика на срещите, изказвания, предложения и становища по законопроекти, както и данни за сътрудниците си и контакти за връзка.
Чл. 150
Чл. 150 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание регламентира правото на парламентарните групи и комисии да имат нещатни експерти и сътрудници. Всяка парламентарна група може да назначи до десет нещатни експерти, а постоянните комисии - не повече от половината от броя на членовете си. Всеки народен представител може да има до трима нещатни сътрудници. Създава се публичен регистър на нещатните експерти и сътрудници, в който се вписват техните имена, образование и област на работа, както и информация за лица, участващи в подготовката на актове по граждански договори, при спазване на защитата на личните данни.
Чл. 151
Комисията по превенция и противодействие на корупцията може да установи нарушения и да наложи мерки, включващи забележка, порицание или временно отстраняване от заседания. При определяне на мярката се вземат предвид тежестта и характерът на нарушението. Народен представител, който е отстранен, не получава възнаграждение за заседанията, от които е бил отстранен.
Чл. 152
Чл. 152 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предвижда, че всеки народен представител, както и физически или юридически лица, имат право да подават жалби или сигнали за нарушения на етичните норми до Комисията по превенция и противодействие на корупцията. Комисията следва да изслуша народния представител и да се запознае с материалите, свързани с нарушението, преди да вземе решение за налагане на мерки. Решението се публикува в публичен регистър, а народният представител може да изрази становище, което също се публикува. Комисията приема правила за прилагането на тези разпоредби.
Чл. 153
Чл. 153 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание определя, че поведението на народните представители трябва да бъде уважително и да не нарушава реда в парламента. Те нямат право да прекъсват изказващите се, да отправят лични нападки или да използват оскърбителни думи и жестове. Забранено е също разгласяването на лични данни, непристойното поведение и действия, които нарушават реда на заседанията.
Чл. 154
По време на пленарното заседание на Народното събрание могат да се налагат следните дисциплинарни мерки на народните представители: напомняне, забележка, порицание, отнемане на думата, отстраняване от заседание, и отстраняване до три заседания. Освен това, председателят на Народното събрание може в срок от три дни след заседание да наложи спиране от участие в сесии и международни форуми за срок до 3 месеца. Наложената санкция се съобщава на следващото пленарно заседание.
Чл. 155
Член 155 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предвижда, че председателят може да направи напомняне на народен представител, ако той се отклони от темата на разискванията. Това е мярка за поддържане на реда и фокуса по време на заседанията.
Чл. 156
Член 156 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предвижда, че председателят може да направи забележка на народен представител, ако той се е обърнал към свои колеги с оскърбителни думи, жестове или заплахи. Тази разпоредба цели да поддържа уважителен и конструктивен тон в дебатите.
Чл. 157
Председателят на народното събрание има правото да налага порицание на народен представител, който нарушава реда по време на заседанието или предизвиква безредие в залата.
Чл. 158
Председателят на Народното събрание има правото да отнеме думата на народен представител в два случая: 1) когато народният представител е получил две дисциплинарни мерки, предвидени в чл. 154, т. 1 - 3; 2) когато народният представител продължава да говори след изтичане на времето за изказване, въпреки поканата на председателя да прекрати изложението си.
Чл. 159
Чл. 159 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предвижда, че председателят може да отстрани народен представител от заседание при определени обстоятелства. Това включва случаи, когато представителят грубо и непристойно възразява на наложена дисциплинарна мярка, когато продължително пречи на нормалната работа в пленарната зала или когато гласува с чужда карта.
Чл. 160
Чл. 160 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предвижда, че председателят може да отстрани народен представител за срок от повече от едно, но не повече от три заседания, ако той оскърбява институции или призовава към насилие. Отстраненият представител не получава възнаграждение за заседанията, от които е отстранен. Той има право да оспори наложената мярка в тридневен срок, а председателският съвет може да потвърди, отмени или промени дисциплинарната мярка, като всяка парламентарна група има право на един глас.
Чл. 161
На интернет страницата на Народното събрание се публикува информация относно наложените дисциплинарни мерки на народните представители, в съответствие с разпоредбите на чл. 154 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Чл. 162 и Допълнителни разпоредби (§ 1 - § 15)
Правилникът определя реда за публикуване на информация за отсъствията на народните представители, процедурата за изменение на правилника, зоните за сигурност около сградите на Народното събрание, както и правомощията на администрацията. Включва разпоредби за тайно и явно гласуване, достъп на журналисти, срокове по правилника и методология за оценка на въздействието на законопроекти. Правилникът е приет на 12 юли 2024 г. и отменя предишния правилник.
Чл. 1
Правилникът определя, че самостоятелният бюджет на Народното събрание е част от държавния бюджет на Република България. Бюджетът включва приходи от второстепенни разпоредители, разходи за парламентарни групи, комисиите и народните представители, както и финансиране на проекти за демократична култура и квалификация на народни представители. Второстепенните разпоредители с бюджет са ръководителите на различни институции, свързани с Народното събрание. Осигурява се и резерв за непредвидени разходи.
Чл. 2
Член 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание определя процедурата за утвърдяване на бюджетната процедура от председателя на Народното събрание или оправомощено лице. Тази процедура включва съставянето на проект на средносрочна бюджетна прогноза и проект на бюджет, като се основава на решението на Министерския съвет. Дирекция "Парламентарен бюджет и финанси" отговаря за координацията и изготвянето на тези проекти, които след обсъждане от подкомисията за контрол на публичните средства се предоставят на председателя на Народното събрание.
Чл. 3
Резервът за непредвидени и/или неотложни разходи по бюджета на Народното събрание може да бъде използван само с заповед на председателя на Народното събрание.
Чл. 4
Дирекция "Парламентарен бюджет и финанси" изготвя доклад за годишния касов отчет на бюджета на Народното събрание, след одит от Сметната палата. Докладът се предоставя на председателя на Народното събрание, който го изпраща за становище на подкомисията за контрол на публичните средства. След получаване на становището, докладът, одитното становище и одитния доклад се предоставят отново на председателя, който уведомява министъра на финансите. Отчетът за изпълнението на бюджета на Народното събрание се приема заедно с годишния отчет за изпълнението на държавния бюджет.
Чл. 5
Народните представители получават основно месечно възнаграждение, което е равно на три средномесечни заплати в обществения сектор. Това възнаграждение се преизчислява на всеки три месеца, като се основава на средномесечната работна заплата за последния месец от предходното тримесечие. Плащането на възнаграждението става по банков път.
Чл. 6
Чл. 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание определя възнагражденията на различни длъжности в парламента. Председателят получава 55% над основното месечно възнаграждение, заместник-председателите - 45%, председателите на комисии и групи - 35%, заместник-председателите на комисии - 25%, членовете на постоянни комисии - 15%, а секретарите - 10%. При съпредседателство се полага възнаграждение само за един председател. Народен представител с повече от една ръководна длъжност получава само по-високото възнаграждение. За участие в подкомисии и работни групи се получава до 5% от основното възнаграждение, а удължаването на срока на временни комисии може да доведе до допълнително възнаграждение. Възнагражденията се изплащат по банков път.
Чл. 7
Чл. 7 от Правилника регламентира начисляването на допълнителни месечни възнаграждения за народните представители. Те получават 1% за всяка прослужена година трудов или осигурителен стаж, 10% за научна степен 'доктор' и 15% за 'доктор на науките'. Освен основните възнаграждения, от тези суми се правят удръжки за осигурителни вноски, данъци и други законови удръжки.
Чл. 8
Народните представители в България са осигурени за всички осигурителни случаи с процент на трета категория труд. Освен това, те са задължени да се застраховат по рискова застраховка 'Живот'.
Чл. 9
Според Чл. 9 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, всички допълнителни разходи, свързани с придружител и помощник на народен представител, който има увреждане, се покриват от бюджета на Народното събрание.
Чл. 10
Член 10 от Правилника определя условията за признаване на транспортни разходи на народните представители. Разходите за пътуване с вътрешноградски и междуградски транспорт, включително железопътен, автомобилен и воден транспорт, се покриват в първа класа. Народните представители могат да ползват до 40 самолетни билета годишно, ако са избрани от области с самолетна връзка, и до 12 билета за останалите. Осигурява се безвъзмездно жилище в София на народни представители без семейно жилище в столицата, като разходите по ремонта и обзавеждането се поемат от бюджета на Народното събрание. При посещение в изборните райони, народните представители имат право на квартирни и дневни разходи, а размерът им се определя от председателя на Народното събрание. Осигурява се и работно помещение с необходимите средства, както и служебна уеб страница.
Чл. 11
Народното събрание осигурява допълнителни разходи на народните представители, които са организирани в парламентарни групи, както и на тези, които не членуват в парламентарна група. Размерът на тези разходи е две трети от основното месечно възнаграждение на народните представители и се превеждат по банков път след решение на парламентарните групи. Решението определя разпределението, отчитането и контрола на средствата, които могат да се използват за заплащане на сътрудници, консултации, експертизи и други свързани дейности. Народните представители са задължени да публикуват информация за изразходваните средства на своите интернет страници, включително имената на получателите. Допълнителните разходи подлежат на облагане по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.
Чл. 12
Чл. 12 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание определя, че бюджетът на институцията включва средства за представителни разходи на председателя, заместник-председателите, председателите на парламентарните групи и постоянните комисии. Освен това, средствата са предвидени и за посрещане на гости, поканени от Народното събрание.
Чл. 13
Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание предвижда удръжки от възнагражденията на народните представители при неоправдано отсъствие от пленарни заседания, заседания на парламентарни комисии и при отсъствия от три поредни или общо 5 пленарни заседания. Удръжките варират от дневното възнаграждение до две трети от месечното възнаграждение, в зависимост от броя на отсъствията. Данните за отсъствията се събират от различни източници, включително разпечатки и стенографски протоколи.
Чл. 14
Според Чл. 14 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, сумите, които се набират по Чл. 13, се отнасят в икономия на бюджета на Народното събрание. Това означава, че средствата, събрани от определени източници, ще бъдат използвани за намаляване на разходите или увеличаване на резервите на бюджета на институцията.
Чл. 15
Възнагражденията на народните представители се начисляват от деня на полагане на клетва до предходния ден на полагане на клетва на новоизбраните представители. При предсрочно прекратяване на пълномощията, възнаграждението се дължи до решението на съответния орган. Възнагражденията за членове на комисии се начисляват от датата на избиране на народните представители на съответните длъжности. Министри, избрани за народни представители, декларират от кой орган да получават възнаграждението си до избора на нов Министерски съвет.
Чл. 16
Чл. 16 от правилника предвижда, че парламентарен служител, който е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при освобождаване от длъжност има право на еднократно парично обезщетение, което се изчислява на база на прослужените години в Народното събрание, но не може да надвишава 10 основни заплати. Освен това, на парламентарните служители се изплаща всяка година сума за облекло, която не може да надвишава две средномесечни заплати на заетите в бюджетната сфера.
Чл. 17
Библиотечно-информационният и изследователски парламентарен център е задължен да публикува на своята интернет страница всички извършени изследвания и проучвания, както и оценките на въздействието на законите, които са финансирани от бюджета на Народното събрание, съгласно чл. 26, ал. 2.
§1
Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание може да бъде изменян по предложение на председателя или по искане на народен представител. Предложението се разглежда от Комисията по конституционни и правни въпроси в срок от 14 дни. Становището на комисията се изпраща на председателя, който го предоставя на народните представители в писмен вид.
§4
Съгласно §4 от Преходните и Заключителни разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, около сградите на Народното събрание се обозначават зона за сигурност, в съответствие с Закона за събранията, митингите и манифестациите, както и зона за охрана, която се съгласува с Министерството на вътрешните работи и се организира под ръководството на председателя на Народното събрание.
§5
В параграф §5 от Преходните и Заключителни разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание се уточняват определенията за термина "присъстващи". При тайно гласуване "присъстващи" означава народните представители, които са участвали в гласуването. При явно гласуване "присъстващи" се отнася до броя на народните представители, регистрирани при последната проверка на кворума преди гласуването.
§7
Народното събрание се подпомага от администрация, в която служителите са парламентарни. Статутът на парламентарните служители се определя в правилника. Класификаторът на длъжностите определя броя на служителите, наименованията на длъжностите, образователните изисквания, правоотношенията и възнагражденията. Главният секретар на Народното събрание изпълнява административни функции, включително при отсъствие на председател.
§8
Параграф §8 от Преходните и Заключителни разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание определя, че всички проекти, документи и материали, необходими на народните представители, се изпращат на служебната им електронна поща с хипервръзка към съответната рубрика на интернет страницата на Народното събрание. Денят и часът на предоставяне на материалите се считат за момента на изпращане на хипервръзката. При необходимост, председателят на Народното събрание може да разпореди предоставяне на материалите и на хартиен носител по време на пленарно заседание или по парламентарни групи.
§10
Достъпът на журналисти в сградата на Народното събрание по време на пленарни заседания е свободен и неограничен, като те могат да се придвижват свободно. Достъпът се регулира от Правилата за акредитация в Народното събрание.
§11
Разпоредбата на чл. 45, ал. 1, която касае предаването на откритите заседания на Народното събрание по парламентарен телевизионен канал (БНТ), влиза в сила след осигуряване на необходимите технически и финансови условия.
§12
Законопроектите и проектите за решения, декларации и обръщения трябва да се внасят на хартиен носител и в електронен вид, докато не бъдат издадени удостоверенията за електронен подпис и не се осигури необходимата техническа възможност за електронно внасяне.
§13
Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание е приет на основание чл. 73 от Конституцията. С него се отменя предходният правилник, обнародван в Държавен вестник, брой 39 от 2023 г., и последвалите изменения и поправки в брой 41, 42, 63, 83 от 2023 г. и брой 8 и 35 от 2024 г.
§15
Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Приет е от 50-ото Народно събрание на 12 юли 2024 г. Включва методология за оценка на въздействието на законопроектите, която разглежда основания, заинтересовани групи, анализ на разходи и ползи, административна тежест, въздействие върху нормативната база, равно третиране и демографско развитие. Правилникът определя финансовите правила за бюджета на Народното събрание, включващи процедури за утвърдяване на бюджета, възнаграждения на народните представители, транспортни разходи и допълнителни разходи за парламентарни групи. Обхваща и условия за осигуряване на народните представители и служители, както и правила за отчетност и контрол на разходите.
