Виж оригиналния текст на документа
Законът урежда условията и реда за производство, търговия, придобиване, съхранение, употреба, транспортиране, внос, износ и ремонт на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия. Той включва и разпоредби за бракуване, унищожаване и утилизация на тези изделия, както и за контрол върху дейностите, свързани с тях. Разпоредбите се отнасят и за основните компоненти и части на огнестрелните оръжия.
Чл. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия определя изключения от приложението на закона. Дейности, свързани с взривни вещества, оръжия и боеприпаси, извършвани от определени държавни органи и институции, не изискват разрешение. Освен това, музеи и колекционери не се нуждаят от разрешение за културни ценности, а органите за надзор на пазара могат да извършват дейности с взривни вещества и пиротехнически изделия без разрешение, при условия, определени от Министерския съвет. Дезактивираните оръжия и определени търговски дейности също не изискват разрешение, ако са в съответствие с определени регламенти и закони.
Според Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, взривни вещества са химични вещества или смеси, които при определени условия преминават в процес на бързо саморазпространяващо се химично превръщане, което води до отделяне на голямо количество топлина и високо налягане на газообразни продукти, с разрушително или метателно действие. Взривни вещества включват и изделията, които се използват за осъществяване на този процес.
Чл. 4 определя какво се счита за оръжие, включително огнестрелни и неогнестрелни оръжия. Огнестрелните оръжия са преносими цевни оръжия, които произвеждат изстрел с куршум или снаряд чрез взривно вещество. Законът изброява изключения, при които определени оръжия не се считат за огнестрелни, като дезактивирани оръжия, оръжия за сигнализация и стари модели. Освен това, всякакви предмети, които могат да бъдат преработени да изстрелват куршуми, също се считат за огнестрелни. Неогнестрелните оръжия включват пневматични и предупредителни оръжия. Техническите спецификации и сертификацията играят важна роля за определяне на съответствието на оръжията.
Чл. 4а от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия регламентира издаването на сертификат за дезактивиране на огнестрелни оръжия. Сертификатът се издава от директора на Главна дирекция "Национална полиция" или упълномощено лице, на основание подадено заявление в срок до три работни дни след издаването на констативен протокол. Заявлението трябва да съдържа данни за лицето, извършило дезактивирането, датата на удостоверяване и идентификационните данни на оръжията. То се придружава от копие на протокола и документ за платена такса. Главна дирекция "Национална полиция" извършва проверка за съответствие на данните и техническите спецификации. При несъответствия, заявителят получава указания за отстраняване в срок от 30 дни. Ако не бъдат отстранени, производството се прекратява. Сертификатът се издава или отказва в двуседмичен срок, като отказът подлежи на обжалване.
Чл. 4б от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия определя, че сертификатът за дезактивиране на огнестрелно оръжие е безсрочен и се издава по образец, посочен в приложение № 4. Този сертификат е задължителен за придружаване на съответното оръжие и остава валиден и при прехвърляне на собствеността.
Създава се Национална точка за контакт в ГДНП на МВР, която има за цел да оказва съдействие на органи и лица относно съответствието на предупредителните и сигналните оръжия с техническите спецификации. Тя също така осъществява сътрудничество с компетентните органи на други държави членки и публикува информация за съответствието на оръжията и производителите им в България.
Чл. 4г от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия урежда издаването на сертификат за съответствие от Института по отбрана за предупредителни и сигнални оръжия. Производителите и вносителите трябва да предоставят образци за изпитване и сертификат от производителя. При установяване на съответствие, Институтът издава сертификат с информация за производителя, вносителя, вида и модела на оръжието, годината на производство и протокола от изпитването. В случай на несъответствие, Институтът уведомява Националната точка за контакт.
Чл. 4д от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия регламентира процедурата за деклариране на предупредителни и сигнални оръжия. При деклариране е необходимо да се предоставят документи, удостоверяващи вида, модела, калибъра, производителя, вносителя и годината на производство на оръжията. Ако вносителят не предостави необходимите документи, митническите органи не разрешават свободното им обращение.
Чл. 5 от Закона за оръжията забранява придобиването, съхранението, носенето и употребата на огнестрелни оръжия и боеприпаси от категория А, включително автоматични оръжия, бойни ракети и боеприпаси с експлозивно или бронебойно действие. Разрешения могат да се получават за научни и културни цели, колекциониране, и за стрелкови спортове. Лица, участващи в исторически възстановки, също трябва да уведомят съответните органи и могат да получат разрешение за определени количества димен барут и капсули.
Чл. 6 от Закона за оръжията определя класификацията на огнестрелните оръжия в зависимост от предназначението им – служебни и граждански. Служебните оръжия включват късоцевни и дългоцевни оръжия, които могат да се придобиват за охрана на собственост и други разрешени дейности. Гражданските оръжия могат да се използват за самоотбрана, лов, спорт, учебни стрелби, колекциониране и културни цели. Определени ограничения за количество боеприпаси и видове оръжия са наложени в зависимост от целта на придобиването. Освен основните количества, разрешени са и допълнителни количества боеприпаси за учебни и спортни нужди, ловен туризъм и промишлен лов. Снарядяването на боеприпаси е разрешено само за собствени нужди и с подходящи средства.
Чл. 7 от Закона за оръжията определя три основни категории боеприпаси: 1) боеприпаси за огнестрелни оръжия, които включват патрони и техните компоненти; 2) боеприпаси за предупредителни и сигнални оръжия, състоящи се от взривни вещества и елементи, предизвикващи звукови или светлинни ефекти; 3) боеприпаси за пневматично оръжие, представляващи твърди метални предмети сачми с различни конфигурации и калибър.
Чл. 8 определя какво представляват пиротехническите изделия, които съдържат взривни вещества и предизвикват различни ефекти чрез екзотермични реакции. Те се класифицират в четири основни категории фойерверки (F1, F2, F3, F4) в зависимост от степента на опасност и предназначението им, както и в две категории сценични пиротехнически изделия (Т1, Т2) и две категории други пиротехнически изделия (Р1, Р2). Правоспособността за работа с пиротехнически изделия се придобива по ред, определен от нормативни актове, а Министерството на вътрешните работи и Министерството на труда информират Европейската комисия за условията на тази правоспособност.
Чл. 9 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия забранява търговията, транспортирането, придобиването, съхранението, употребата и вносът на взривни вещества и пиротехнически изделия, които не отговарят на техническите изисквания или имат изтекъл срок на годност. Въвеждат се и ограничения за огнестрелни оръжия и боеприпаси, които трябва да имат уникална маркировка. Изделията могат да бъдат транспортирани само за унищожаване или изследвания при наличие на съответни документи.
Министерският съвет, по предложение на министъра на вътрешните работи, има правомощия да забрани или ограничи дейности, свързани с определени видове взривни вещества, огнестрелни оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия. Това може да се направи, когато е необходимо за защита на обществения интерес, националната сигурност или за изпълнение на международни задължения на Република България.
Чл. 11 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия предвижда създаването на единен автоматизиран електронен регистър в Министерството на вътрешните работи. Регистърът съдържа информация за издадените разрешения, отнети разрешения, идентификационни данни на лицата и оръжията, данни за взривни вещества, пиротехнически изделия, административни нарушения и сертификати за безопасно боравене с оръжия. Данните се съхраняват за срок от 20 до 30 години в зависимост от категорията на информацията. Информацията от регистъра може да бъде предоставяна на компетентни органи в други държави и на Европейската комисия.
Чл. 11а от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия предвижда създаването на регистър в Министерството на икономиката и индустрията, който да съдържа информация за физическите и юридическите лица, получили разрешение или удостоверение за производство на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия. Регистърът включва данни за издадените разрешения и удостоверения, идентификационни данни на лицата и оръжията, информация за модификации, количествата на взривни вещества и пиротехнически изделия, както и данни за нарушения и наказания. Съхранението на данните е за срок от 20 до 30 години в зависимост от вида на информацията.
Чл. 12 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия предвижда заплащане на такси за различни дейности, свързани с разрешения и удостоверения, транспортиране на взривни вещества, прострелване на оръжия, технически прегледи и други. Таксите постъпват в съответните бюджети на Министерствата на вътрешните работи, икономиката и транспорта. Възможно е заплащане на таксите по електронен път.
Чл. 12а от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия указва, че при отсъствие на началника на РУ на МВР, неговите правомощия се изпълняват от служител, който е оправомощен със заповед на директора на съответната областна дирекция на МВР.
Производството на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия в България е разрешено само за регистрирани търговци, получили разрешение от министъра на икономиката. Разрешение е необходимо и за износ на тези изделия. То може да обхваща различни дейности, включително търговия и ремонт. Юридически лица с нестопанска цел могат също да произвеждат тези изделия след получаване на удостоверение. Процедурата за искане на разрешение може да се извършва електронно.
Лицата, които желаят да произвеждат взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, трябва да разполагат с подходящи обекти за производство и съхранение, квалифициран персонал, служители за контрол на безопасността, служител по сигурността и специалисти за отчетност. Изискванията за квалификация на персонала се определят с наредба от съответните министри, особено за стратегическите обекти. Обектите трябва да отговарят на техническите правила и изискванията за физическа защита.
Чл. 15 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия определя изискванията за обектите, произвеждащи взривни вещества за граждански цели в България. Всеки такъв обект трябва да притежава собствен буквено-цифров код, издаван от министъра на икономиката и индустрията или упълномощено лице. Кодът се предоставя и за производствени обекти, разположени в трети държави, при определени условия, свързани с разрешения за производство и внос.
Чл. 16 от Закона за оръжията и боеприпасите определя процедурата за подаване на заявление от лицата, посочени в чл. 15, ал. 3, до министъра на икономиката и индустрията. Заявлението може да бъде подадено писмено или електронно и трябва да бъде придружено от копие на разрешението за производство, издадено от компетентен орган на третата държава, и документ за платена държавна такса, определена с тарифата по чл. 12.
Чл. 17 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия определя изискванията за получаване на разрешение за производство на взривни вещества. Лицата, които желаят да получат разрешение, трябва да подадат заявление до министъра на икономиката и индустрията, придружено от редица документи, включително удостоверения, сертификати, списъци на произведените изделия, инструкции за безопасност, документи за персонала и др. Освен това, ако производството се извършва в друг обект, е необходимо да се предостави информация за местонахождението и разрешение от компетентния орган. Също така, се проверява съдимостта на управителите и персонала.
Чл. 17а от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия регламентира процедурата за съгласуване на списъци, свързани с лицата, които искат да притежават или използват оръжия и боеприпаси. Лицата подават заявление до началника на РУ на МВР, придружено от документи, удостоверяващи, че не са осъждани за умишлени престъпления и не страдат от психически разстройства. Съгласуването трябва да бъде извършено в срок от 14 дни след подаване на заявлението.
Чл. 18 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия определя условията за получаване на удостоверение за производство. Лицата, посочени в чл. 13, ал. 4, трябва да подадат заявление до министъра на икономиката и индустрията, придружено от необходимите документи. Изискванията включват разрешение за ползване на обектите, списък на видовете и количествата на взривни вещества и оръжия, инструкции за безопасност и списък на служителите с достъп до тези изделия.
Чл. 19 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия описва процедурата за издаване на разрешение. При постъпване на заявлението, междуведомствена комисия оценява документацията и извършва проверка на място. Комисията включва представители от различни министерства и агенции. При констатиране на непълноти, заявителят получава указания и 30-дневен срок за корекции. Ако проблемите не бъдат отстранени, производството се прекратява. Министърът на икономиката издава разрешение или отказва в двумесечен срок, като отказът може да бъде обжалван.
Чл. 20 от Закона за оръжията, боеприпасите и взривните вещества описва процедурата за издаване на удостоверение от Министерството на икономиката и индустрията. При постъпване на заявление, министерството оценява документацията и извършва проверка на място. Ако има непълноти или несъответствия, заявителят получава указания и 30-дневен срок за отстраняване. Ако непълноти не бъдат отстранени, производството се прекратява. Министърът или упълномощено лице издава удостоверение или отказва в срок от един месец, като отказът може да бъде обжалван.
Разрешенията за производство на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия са безсрочни, докато удостоверенията за същото са валидни за 5 години. Издадените разрешения и удостоверения важат само за конкретно посочените в тях видове и могат да се използват само от лицата, на чието име са издадени.
Лицата, посочени в чл. 13, ал. 4 от закона, нямат право да търгуват, отдават под наем или извършват ремонтни дейности, преработка и утилизация на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия.
Чл. 23 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия предвижда задължения на лицата, получили разрешение за производство на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, да уведомяват Министерството на икономиката и индустрията при определени промени, като преустройство на производствени обекти, промяна на персонала, промяна на търговската регистрация и други. Уведомлението трябва да бъде направено в 14-дневен срок и да включва съответните документи и платена такса. Министърът на икономиката и индустрията е задължен да отрази промяната в разрешението в едномесечен срок.
Лицето, получило разрешение за производство на оръжия, боеприпаси и взривни вещества, трябва да подаде заявление до министъра на икономиката и индустрията при откриване на нов обект за производство и съхранение. Заявлението се подава писмено или електронно, придружено от необходимата документация. При промяна в документацията, също е необходимо да се подаде информация за промените. Оценката на документацията и проверките на място се извършват съгласно установен ред. Министърът или упълномощено лице издава решение за допълване на разрешението в двумесечен срок от подаването на документите.
Чл. 25 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия определя изискванията за производство на оръжия, боеприпаси и взривни вещества. Произведените оръжия, с изключение на предупредителните и сигналните, както и боеприпасите и взривните вещества, трябва да отговарят на приложимите стандарти. В случай на липса на стандарти, те могат да се произвеждат по утвърдени технически спецификации. Оръжията и боеприпасите, които отговарят на изискванията, трябва да бъдат придружени от сертификат за качество. Предупредителните и сигналните оръжия също трябва да отговарят на определени технически спецификации.
Лицата, получили разрешение за производство на огнестрелни оръжия, трябва да нанасят уникална маркировка, която включва името на производителя, държавата или адреса на производствения обект, серийния номер и годината на производство. Тази маркировка се нанася върху основен компонент на оръжието, а ако компонентът е твърде малък, се нанасят минимум сериен номер и код. За неогнестрелни оръжия се нанасят модел, калибър, сериен номер и година на производство.
Лицата, получили разрешение за производство на боеприпаси, са задължени да поставят уникална маркировка върху всяка единична опаковка. Тази маркировка трябва да включва името на производителя, партидния идентификационен номер, калибъра и вида боеприпаси.
Чл. 28 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия определя изискванията за уникалната маркировка. Тя трябва да е ясна, дълготрайна и да включва букви на латиница или кирилица и цифри. Размерът на шрифта трябва да е минимум 1,6 mm, с възможност за по-малък размер при малки компоненти. При затворни рами и цевни кутии от неметален материал, маркировката се поставя на метална пластина, трайно вложена в материала, така че да не може лесно да бъде отстранена.
Чл. 29 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия регулира изискванията за уникална идентификация на взривни вещества, произведени за граждански цели. Лицата, получили разрешение за производство, трябва да нанасят идентификацията върху всяко произведено вещество, включително на най-малката опаковка. Идентификацията трябва да бъде стабилно закрепена и лесно разчитаема. Изискванията не важат за взривни вещества, произведени за износ, ако те имат идентификация, съответстваща на изискванията на държавата вносител. Начинът на нанасяне на идентификацията се определя с наредба на Министерския съвет.
Чл. 30 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия посочва изключения от разпоредбата на чл. 29. Не се прилага за: 1. Взривни вещества, транспортирани непакетирани в камиони за директно зареждане в сондажи; 2. Взривни вещества, изработвани на взривната площадка и зареждани веднага след производството; 3. Недетониращи фитили, подобни на шнур; 4. Огнепроводни шнурове с определена скорост на изгаряне; 5. Капсул-детонатори, използвани като запалителен елемент в патрони за огнестрелно оръжие.
Чл. 31 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия задължава лицата с разрешение за производство на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия да водят регистър с информация за произведените количества, идентификационни данни, доставчици и получатели, срокове на наем и количества. Регистърът трябва да се представя на министъра на икономиката на всеки три месеца и да се съхранява за 10 години. При прекратяване на дейността, регистърът се предава на Министерството. Лицата са задължени да предоставят данни на органите за надзор при поискване.
Лицата, получили разрешение за производство на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, са задължени да осигуряват охрана на своите дейности по производство и съхранение с въоръжена охрана.
Чл. 33 от Закона за оръжията, боеприпасите и взривните вещества задължава лицата, получили разрешение за производство на взривни вещества за граждански цели, да създадат и поддържат система за събиране и съхранение на данни за целия жизнен цикъл на тези вещества. Системата трябва да осигурява проследяване на движението на взривните вещества и идентификация на всички лица, извършващи дейности с тях. Данните се съхраняват за 10 години или до края на жизнения цикъл на веществата и се предоставят на Министерството на икономиката и индустрията при поискване. При прекратяване на дейността, данните трябва да се предадат на Министерството в едномесечен срок, като разрешението за производство автоматично прекратява действието си.
Чл. 34 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия задължава лицата, получили разрешение за производство на взривни вещества за граждански цели, да съхраняват записи на уникални идентификации на взривните вещества, да записват местонахождението им, да извършват проверки на системата на всеки 6 месеца и да осигурят защита на данните. При поискване от Министерството на икономиката и индустрията или органите за надзор, те трябва да предоставят информация относно произхода и местонахождението на взривните вещества, както и данни за контакт на отговорното лице.
Търговията с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия (с изключение на фойерверки от категория F1) се извършва от регистрирани търговци след получаване на разрешение от директора на ГДНП. Лицата, които търгуват с взривни вещества, трябва да имат складове за съхранение, а тези, които търгуват с оръжия и боеприпаси, трябва да разполагат с търговски обекти или складове. Всички обекти трябва да отговарят на техническите правила и норми за проектиране, а разрешението за търговия включва търговия, придобиване и съхранение на тези изделия. Процедурата за искане на разрешение може да се извършва писмено или електронно.
Чл. 36 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия предвижда изисквания за получаване на разрешение за търговия с тези изделия. Лицата, желаещи да получат разрешение, трябва да имат ръководител на склада и/или на обекта за търговия, служители за контрол на безопасността, и специалисти за отчетност на движението на изделията. Квалификационните изисквания се определят с наредба.
Чл. 37 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия определя изискванията за лицата, които искат да търгуват с оръжия и свързани изделия. Те трябва да подадат заявление до директора на ГДНП, придружено от документи, включително документация, списък на изделията, информация за служителите, договори за охрана, удостоверения за осъждане, медицински свидетелства, декларации и документ за платена такса.
Чл. 37а от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия предвижда, че лицата, притежаващи обект в района на действие на едно РУ на МВР, трябва да подават необходимите документи чрез началника на съответното РУ до директора на ГДНП на МВР.
Чл. 38 от Закона за оръжията, боеприпасите и взривните вещества регламентира процедурата за оценка на заявления за разрешение. ГДНП на МВР проверява документацията, а при непълноти уведомява заявителя с 30-дневен срок за отстраняване. Ако проблемите не бъдат решени, производството се прекратява. В случай на одобрение, разрешението се издава в двумесечен срок, а отказът може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Разрешенията за търговия с оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия се издават за срок от 5 години. Те важат само за конкретните видове, посочени в разрешението, и могат да се използват единствено от лицата, на които са издадени.
Чл. 40 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия предвижда, че лицата, получили разрешение за търговия, трябва да подадат заявление за подновяване на разрешението в двумесечен срок преди изтичането на срока по чл. 39, ал. 1. Заявлението може да бъде подадено писмено или по електронен път до директора на ГДНП на МВР и трябва да бъде придружено с необходимата документация. Разрешението се издава по реда на чл. 38.
Лицата, получили разрешение за търговия с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, трябва да уведомят директора на ГДНП на МВР при преустройства на складовете, промяна на лицето по чл. 36, ал. 1, промяна на търговската регистрация или промяна на видовете изделия. Уведомлението може да бъде направено писмено или по електронен път, а свързаните документи и платената такса трябва да бъдат представени в 14-дневен срок. Директорът на ГДНП е задължен да отрази промените в разрешението за търговия в едномесечен срок.
Чл. 42 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия регламентира процедурата за получаване на разрешение за търговия. Лицето, получило разрешение, трябва да подаде заявление до директора на ГДНП на МВР при откриване на нов търговски обект или склад, придружено от необходимата документация. При промяна в документацията, също е необходимо подаването на нови документи. Оценяването на документацията и проверката на място се извършват по установен ред, а директорът на ГДНП е длъжен да издаде решение за допълване на разрешението в двумесечен срок.
Чл. 43 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия регламентира лицата, които имат разрешение за търговия и условията, при които могат да търгуват. Те могат да извършват търговия с други лица, получили разрешение за търговия, с лица, получили разрешение за производство, с лица, получили разрешение за придобиване по реда на глава четвърта, както и с лица, посочени в чл. 54, свързани с неогнестрелни оръжия.
Чл. 44 от Закона задължава лицата, получили разрешение за търговия и преопаковащи взривни вещества за граждански цели, произведени след 5 април 2013 г., да нанесат уникална идентификация върху всяко изделие, включително най-малките опаковки. Освен това, те трябва да спазват изискванията на чл. 33 и 34, в сила от 05.04.2015 г.
Лицата, получили разрешение за търговия с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, са задължени да осигурят охрана на съхранението на тези материали, да водят регистър с информация за получателите и количествата на търгуваните стоки, да съхраняват данните в регистъра за период от 10 години и да предоставят информация при поискване от органите на МВР. При прекратяване на дейността, регистърът трябва да бъде предаден на съответния орган на МВР в срок от един месец.
При продажба на огнестрелни оръжия и боеприпаси, продавачът е задължен да попълни контролен талон, предоставен от лицето, получило разрешение за придобиване. Талонът може да бъде попълнен писмено или електронно. Лицето, получило разрешение за търговия, трябва да изпрати попълнения талон на органа, издал разрешението, в срок от 10 работни дни.
В търговските обекти е разрешено да се продават нови огнестрелни оръжия и боеприпаси, при условие че са придружени със сертификат за качество. Употребяваните огнестрелни оръжия и боеприпаси могат да се продават само с удостоверение за годност за употреба.
Чл. 48 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия регламентира търговската дейност с боеприпаси и пиротехнически изделия. Търговията с боеприпаси със стоманен сърдечник и заглушители за оръжия е разрешена само на лица с лиценз. Забранена е продажбата на фойерверки на деца под определена възраст, търговията с повредени пиротехнически изделия и продажбата на снарядени боеприпаси.
Чл. 49 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия определя задълженията на организаторите на търговски изложения. Те трябва да спазват изискванията за физическа защита, да допускат само лица с разрешение за търговия с оръжия и да не продават взривни вещества и оръжия по време на изложението. Освен това, организаторите трябва да уведомят местните власти и да представят списък на участниците и договори с охранителни фирми.
Чл. 49а от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия определя условията за организиране на търговски изложения на взривни вещества за граждански цели, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия. На изложението е забранена продажбата на взривни вещества и огнестрелни оръжия, с изключение на фойерверки от категории F1, F2 и F3, в определени количества.
Чл. 50 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия регламентира правилата за придобиване на взривни вещества и пиротехнически изделия от физически и юридически лица. Лицата, регистрирани като търговци, културни организации и други, могат да придобиват такива изделия след получаване на разрешение от компетентните органи. Български граждани и граждани на ЕС, както и постоянно пребиваващи чужденци, могат да придобиват взривни вещества и пиротехнически изделия само по наследство. Лицата могат да придобиват огнестрелни оръжия и боеприпаси при същите условия. При наследяване, наследникът трябва да подаде заявление за разрешение в 14-дневен срок.
Чл. 51 от Закона определя условията за придобиване на огнестрелни оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия от физически и юридически лица, пребиваващи на територията на друга държава членка на ЕС. Лицата могат да придобиват тези предмети чрез закупуване, наследство, дарение или замяна, след получаване на разрешение от директора на ГДНП на МВР. За физически лица, пребиваващи в друга държава членка, е разрешено придобиването на взривни вещества и пиротехнически изделия само по наследство, освен фойерверки от категория F1. Издаването на разрешение е възможно само след предварително одобрение от съответния орган на държавата, в която лицето пребивава.
В случай, че огнестрелно оръжие бъде придобито като награда, заповедта за награждаване служи вместо разрешение за придобиване на оръжието.
Според чл. 53 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, не е необходимо разрешение за придобиване, съхранение и употреба на фойерверки от категория F2, ако техният брутен тегло е до 5 кг, и от категория F3, ако количеството е до 10 единични бройки.
Според Чл. 53а от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, не се изисква разрешение за придобиване на копия на оръжия, посочени в чл. 4, ал. 2, т. 3. Това изменение е в сила от ДВ, бр. 100 от 2020 г.
Чл. 54 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия задължава български граждани, граждани на ЕС и трети държави, както и юридически лица, да уведомят МВР при придобиване на предупредително, сигнално или пневматично оръжие с кинетична енергия над 24 джаула в срок от 14 дни. При придобиване на оръжие в друга държава членка, срокът за уведомление е 4 месеца. Физическите лица, които внасят или изнасят неогнестрелно оръжие и боеприпаси, трябва да ги декларират на граничния контролно-пропускателен пункт. Уведомлението се удостоверява от началника на съответното РУ на МВР.
Лицата, които продават, даряват или заменят предупредително и сигнално оръжие, както и пневматично оръжие с кинетична енергия над 24 джаула, са задължени да уведомят писмено или по електронен път началника на РУ на МВР в срок от 7 дни след прехвърлянето на оръжието.
Член 56 определя условията за съхранение, носене и употреба на взривни вещества, пиротехнически изделия и огнестрелни оръжия. Лицата, получили разрешение за придобиване, могат да извършват тези дейности само след получаване на писмено или електронно разрешение от директора на ГДНП на МВР или упълномощено лице. Съществуват различия в изискванията за различни категории лица, както и за фойерверки от категория F1. Лицата могат да подават заявления за разрешения за различни дейности едновременно или последователно, и в разрешението могат да бъдат включени няколко вида дейности.
Чл. 56а от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия позволява на лицата, посочени в чл. 56, ал. 1 - 3, да съхраняват копия на определени оръжия без разрешение. Те могат да използват тези копия за културни цели, възстановки или спортни дейности, но само след получаване на разрешение за носене и употреба от компетентен орган.
Лицата, които имат разрешение за притежаване на огнестрелни оръжия, трябва да уведомят органа, издал разрешението, за намерението си да продават, заменят или даряват оръжията. Сделката може да се извърши след промяна в разрешението на прехвърлителя или след прекратяване на действието му, ако в разрешението е вписано само едно оръжие. Уведомлението при изпълнителни производства се извършва от съдебен или публичен изпълнител.
Чл. 58 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия определя условията и ограниченията за издаване на разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества, пиротехнически изделия, огнестрелни оръжия и боеприпаси. Лица, които не са навършили 18 години, нямат завършено основно образование, имат криминални записи, страдат от психични разстройства или са били настанявани в лечебни заведения, не могат да получат разрешение. Също така, лицата, които не са преминали курс за безопасно боравене с огнестрелно оръжие, не могат да кандидатстват за разрешение за носене и употреба на такова оръжие. Малолетни и непълнолетни могат да използват оръжия само на стрелбище с разрешение от родителите и под наблюдение на инструктор. Лица, които не са навършили 18 години, не могат да притежават неогнестрелно оръжие.
Лицата, получили разрешение за огнестрелни оръжия и боеприпаси, както и за взривни вещества и пиротехнически изделия, трябва да ги опазват от кражби и достъп на трети лица, и да вземат мерки за избягване на инциденти. При загуба на такива предмети или разрешителни, те са задължени да уведомят МВР незабавно. Който намери взривни вещества или оръжия, също е длъжен да уведоми МВР, без да променя местоположението им.
Чл. 60 от Закона забранява откритото носене на оръжие на обществени места, освен при охранителна дейност. Също така е забранено съхранението и носенето на оръжия с патрон в цевта или барабана за спортни и културни цели. Носенето на оръжие на политически, синдикални и културни мероприятия, спортни мероприятия, в заведения за хранене, молитвени домове, здравни заведения и под влияние на алкохол или наркотици е забранено. Забранено е и носенето на неогнестрелни оръжия на обществени места. Придобиването и носенето на заглушители за оръжия е ограничено, както и на сменяеми зарядни устройства с висока капацитет. Употребата на пиротехнически изделия в близост до медицински и учебни заведения е също забранена. Забраните не важат за лица, изпълняващи служебни задължения по охрана и за квалифицирани лица при определени условия.
Чл. 61 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия определя процедурата за получаване на разрешение за придобиване на взривни вещества и пиротехнически изделия в България. Лицата, които желаят да получат такова разрешение, трябва да подадат заявление до директора на ГДНП или до началника на РУ на МВР, в зависимост от местонахождението на обекта за съхранение. Заявлението трябва да съдържа информация за наследодателя или прехвърлителя, вида и количеството на взривните вещества, както и основателна причина за разрешението. Към заявлението се прилагат документи, удостоверяващи начина на придобиване, декларация за съответствие с техническите изисквания, списък на лицата с достъп и документ за платена такса. Допълнителни изисквания важат за чуждестранни лица и юридически лица, включително удостоверения за осъждане и медицински свидетелства.
Чл. 62 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия определя процедурата за получаване на разрешение за съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия. Лицето, получило разрешение за придобиване на тези вещества, трябва да подаде заявление до директора на ГДНП на МВР или до началника на РУ на МВР, придружено от документи, включително разрешение за ползване на обектите, паспорт на склада, копие от свидетелство за правоспособност на ръководителите на склада и документ за платена такса.
Чл. 63 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия определя изискванията към физическите и юридическите лица, които искат разрешение за съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия. Те трябва да имат подходящи складове, ръководител, служители за контрол на безопасността и специалисти за отчетност на съхраняваните изделия. Изискванията за квалификация на тези лица ще бъдат определени с наредба.
Чл. 63а от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия регламентира процедурата за получаване на разрешение за съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, с изключение на фойерверки от категория F1. Лицата, които искат разрешение, трябва да подадат заявление до директора на ГДНП на МВР или началника на РУ на МВР, придружено от определени документи, включително документи за управителите и трудов договор.
Чл. 64 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия определя процедурата за получаване на разрешение за употреба на взривни вещества. Лицето, което е получило разрешение за съхранение, трябва да подаде заявление до директора на ГДНП или до началника на РУ на МВР по мястото на употреба. Заявлението трябва да бъде придружено от копие на свидетелство за правоспособност за безопасност на труда при взривни работи, списък на служителите, които ще извършват взривните работи, и документ за платена такса.
Чл. 65 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия описва процедурата за получаване на разрешение за употреба на пиротехнически изделия и взривни вещества. Български граждани и граждани на други държави членки, пребиваващи в България, подават заявление до директора на ГДНП или началника на РУ на МВР, придружено от необходимите документи, включително документ за платена такса. Физически и юридически лица, регистрирани като търговци, също трябва да подадат заявление с допълнителни изисквания, включително удостоверение за вписване в регистър и списък на служителите, които ще извършват взривни работи.
Чл. 66 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия регламентира условията, при които лица с разрешение за придобиване на взривни вещества и пиротехнически изделия могат да сключват договори за съхранение и извършване на взривни работи. Конкретно, те могат да сключват договори за съхранение с лица, които имат разрешение за съхранение, и договори за извършване на взривни работи с лица, получили разрешение за употреба.
Лицата, които имат разрешение или удостоверение за производство на взривни вещества и пиротехнически изделия, могат да ги използват без допълнително разрешение, когато ги използват за създаване на изделия или продукти с промишлено, специално или културно предназначение.
Чл. 68 регламентира процедурата за подаване на заявления и документи за издаване на разрешения от ГДНП на МВР и РУ на МВР. При постъпване на заявление, органът проверява документацията и извършва проверка на място. Ако има непълноти или несъответствия, заявителят се уведомява и получава 30-дневен срок за отстраняване на проблемите. Ако те не бъдат отстранени, производството се прекратява. Директорът на ГДНП или началникът на РУ извършват служебна проверка за наличието на обвинения за престъпления. Разрешението се издава или отказва в срок от един месец, а отказът може да се обжалва. При отказ за наследство, взривните вещества и пиротехническите изделия трябва да се предадат незабавно на органа за съхранение.
Разрешенията за придобиване на взривни вещества и пиротехнически изделия се издават за срок от три месеца и могат да се ползват еднократно. Разрешенията за съхранение и употреба на тези вещества са валидни за срок от 5 години. Те важат само за посочените видове и количества и могат да се използват само от лицата, на чието име са издадени.
Лицата, получили разрешение за придобиване, съхранение и/или употреба на взривни вещества и пиротехнически изделия, трябва да уведомят ГДНП или РУ на МВР при преустройство на обектите за съхранение, промяна на ръководителите на складовете или промяна в търговската регистрация. Уведомлението трябва да бъде направено писмено или по електронен път и да съдържа документи, свързани с промяната, в срок от 14 дни. Директорът на ГДНП или упълномощено лице трябва да отрази промяната в разрешението в същия срок.
Чл. 71 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия предвижда, че лицата, получили разрешение за съхранение и/или употреба на взривни вещества и пиротехнически изделия, трябва да подадат заявление за подновяване на разрешението в едномесечен срок преди изтичането на срока. Заявлението може да бъде подадено писмено или по електронен път и трябва да бъде придружено с необходимата документация. Разрешението се издава по реда на чл. 68.
Лицата, които имат разрешение за придобиване, съхранение и употреба на взривни вещества за граждански цели, са задължени да създадат и поддържат система, както и да изпълняват задълженията, определени в чл. 33 и чл. 34 от закона.
Лицата, които имат разрешение за съхранение и употреба на взривни вещества и пиротехнически изделия, са задължени да водят регистри с определена информация. За съхранение, регистърът включва данни за получателя, количествата, идентификационни данни и бракувани количества. За употреба, регистърът включва данни за получателя, вида и количествата на получените и употребените вещества, както и остатъчните количества. Всеки тримесечен отчет трябва да бъде представен на съответните органи в срок от 10 работни дни. Данните от регистрите се съхраняват за 10 години.
Лицата, получили разрешение за съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, трябва да осигурят денонощна въоръжена охрана и да спазват техническите правила за съхранение, съгласно Закона за устройство на територията. В складовете е разрешено съвместно съхранение на различни видове взривни вещества в определени количества.
Лицата, които имат разрешение за употреба на взривни вещества и пиротехнически изделия, са задължени да уведомят писмено началника на РУ на МВР за извършването на специални и технологични взривни работи или пиротехнически ефекти. Те трябва да представят и разрешение, издадено от дирекция "Инспекция по труда", за извършване на тези дейности.
Законът регламентира процедурата за получаване на разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси. За целта, български граждани и лица, пребиваващи на територията на България, подават заявление до директора на ГДНП или началника на РУ на МВР. Заявлението трябва да съдържа информация за начина на придобиване, данни за наследодателя или прехвърлителя, основателна причина за издаване на разрешение и вид и количество на оръжията и боеприпасите. Към заявлението се прилагат документи, удостоверяващи начина на придобиване, декларация за съхранение, документ за основно образование и доказателство за платена такса. Лица от други държави членки също трябва да представят предварително одобрение от съответния орган на тяхната държава. Допълнителни изисквания важат за търговците и юридическите лица.
Чл. 77 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия определя условията за кандидатстване за разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси. Физическите лица, които искат разрешение за спортни цели, трябва да представят удостоверение от спортна организация и доказателства за участие в стрелкови спортове. За ловни цели е необходимо заверен ловен билет. Лицата, притежаващи разрешения за съхранение на огнестрелни оръжия, могат да кандидатстват за придобиване на нови след заплащане на такса. Разрешава се и придобиването на супресори за дългоцевно нарезно оръжие след получаване на разрешение. Процедурата за подаване на заявления е възможна както писмено, така и електронно.
Чл. 78 от Закона за оръжията, боеприпасите и взривните вещества регламентира условията за получаване на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие за определени категории държавни служители и военнослужещи. Заявлението за разрешение трябва да бъде придружено от служебна бележка, снимки, удостоверение за годност на оръжието и документ за платена такса. За бивши служители с прекратено служебно правоотношение също се изискват подобни документи. Служители на чуждестранни дипломатически представителства могат да получат разрешение за носене на оръжие при спазване на принципа на взаимност, след представяне на необходимите документи от Министерството на външните работи.
Чл. 78а от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия регламентира процедурата за получаване на предварително одобрение от директора на ГДНП на МВР за придобиване на огнестрелно оръжие и боеприпаси от български граждани и граждани на друга държава членка, пребиваващи на територията на България. Лицата трябва да подадат заявление, придружено от необходимите документи и да заплатят такса. Одобрението е валидно за три месеца, освен ако лицето има разрешение за придобиване, в такъв случай валидността е до изтичането на срока на разрешението.
Чл. 79 от Закона за оръжията и боеприпасите регламентира процедурата за получаване на разрешение за съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси. Лицата, които имат разрешение за придобиване на такива оръжия, трябва да подадат заявление до ГДНП или РУ на МВР, заедно с документи за платена такса и допълнителни изисквания, ако разполагат със складове. Изискванията включват разрешение за ползване на обектите, правно основание за ползване, паспорт на склада, договор с охранителна фирма и трудови договори за служителите. Складовете трябва да имат ръководител и служители за контрол на безопасността и отчетността. Съществуват ограничения за количествата боеприпаси, които могат да се съхраняват в търговските обекти.
Чл. 80 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия определя изискванията за физически и юридически лица, които искат разрешение за съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси. Те трябва да разполагат със складове, ръководител, служители за контрол на безопасността и специалисти за отчетност. Заявленията за разрешение се подават до ГДНП на МВР и трябва да съдържат необходимите документи, включително удостоверения и доказателства за платени такси. Спортни и културни организации също могат да кандидатстват за разрешение при спазване на определени условия.
Лицата, стопанисващи дивеча, могат да предоставят огнестрелно оръжие и боеприпаси на физически лица, участващи в организиран ловен туризъм, при условие, че имат валидни документи. Предоставянето става след сключване на договор, който съдържа необходимата информация за оръжието и условията за ползване. Пренасянето на оръжието се осъществява от служител, който съпровожда ловуващото лице, а при предаване се подписва приемно-предавателен протокол.
Чл. 81 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия регламентира процедурата за получаване на разрешение за носене и употреба на огнестрелни оръжия. Български граждани и граждани на други държави, пребиваващи в България, трябва да подадат заявление до ГДНП или РУ на МВР, придружено от доказателства за завършен курс по безопасно боравене с оръжие, удостоверение за годност, документ за платена такса и други. Търговци и организации също могат да подават заявления за своите служители. Специални условия важат за служители с контролни функции в защитени територии, които могат да съхраняват служебното си оръжие по постоянен адрес. Физически лица, притежаващи разрешение за късо нарезно оръжие за самоотбрана, имат право да закупуват определено количество боеприпаси.
Чл. 81а от Закона за оръжията, боеприпасите и взривните вещества регламентира условията за употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси на стрелбище. За целта е необходимо получаване на разрешение от директора на ГДНП или началника на РУ на МВР. Разрешението може да бъде издадено на физически и юридически лица, регистрирани като търговци или юридически лица с нестопанска цел, които са собственици или ползватели на стрелбище. Заявлението за разрешение се подава писмено или електронно и трябва да съдържа редица документи, включително удостоверение за регистрация, разрешение за ползване на обектите и документи за правоспособност на инструкторите.
Лицата, които имат разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси, имат право да сключват договор за съхраняване с лица, които също имат разрешение за съхранение, съгласно чл. 80, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.
Член 83 от Закона определя процедурата за оценка на документи, подадени за издаване на разрешение за дейности, свързани с оръжия и боеприпаси. Органът проверява пълнотата и съответствието на документите и при установяване на непълноти уведомява заявителя за отстраняването им в срок от 30 дни. Ако непълноти не бъдат отстранени, производството се прекратява. Директорът на ГДНП или началникът на РУ проверяват обстоятелствата по законодателството и издават разрешение или мотивиран отказ в срок от един месец. Отказът може да се обжалва, а при отказ за наследство, наследникът трябва да предостави оръжията на органа за съхранение.
Чл. 84 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия определя сроковете и условията за издаване на разрешения за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси. Разрешението за придобиване е валидно за три месеца, докато разрешенията за съхранение и носене са валидни за пет години. При издаване на разрешение за носене след разрешение за съхранение, срокът на действие на последното се запазва. Разрешенията важат само за конкретните видове оръжия и могат да се използват само от лицето, на което са издадени. Освен това, органът, издал разрешението, уведомява лицето за изтичането на срока на разрешението в 7-дневен срок преди това.
Български граждани и граждани на други държави членки, пребиваващи в България, трябва в 7-дневен срок да предадат на МВР огнестрелни оръжия и боеприпаси, придобити в друга държава членка, ако нямат разрешение за съхранение. Ако имат разрешение, трябва да уведомят МВР в същия срок за вписване на обстоятелството в разрешението.
Лицата, получили разрешение за придобиване, съхранение и/или носене на огнестрелни оръжия, трябва да уведомят ГДНП на МВР при промяна на постоянния адрес или адреса на съхранение на оръжията. Уведомлението може да бъде направено писмено или електронно. В срок от 14 дни след настъпване на промяната, те трябва да представят необходимите документи и да платят такса. Директорът на ГДНП или упълномощено лице трябва да отразят промяната в разрешението в същия срок.
Чл. 87 от Закона за оръжията определя процедурата за подновяване на разрешение за съхранение и носене на огнестрелни оръжия и боеприпаси. Лицето, получило разрешение, трябва да подаде заявление в едномесечен срок преди изтичането на срока на разрешението, придружено от необходимите документи, удостоверение за годност на оръжието и доказателство за проведени учебни стрелби. Също така, е необходимо декларация за наличието на определени обстоятелства, освен в специфични случаи.
Чл. 88 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия регламентира задълженията на лицата, получили разрешение за съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси. Те са длъжни да водят електронен регистър с информация за получените и предадените оръжия и боеприпаси, както и за бракуваните такива. Данните от регистъра се съхраняват за 10 години и се предоставят на органите на МВР при поискване. При прекратяване на дейността, регистърът трябва да бъде предаден на съответния орган на МВР в едномесечен срок, а разрешението за съхранение автоматично прекратява действието си.
Член 89 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия задължава Министерството на вътрешните работи (МВР) да уведомява компетентния орган на друга държава членка на ЕС за всяко издадено разрешение на лице, пребиваващо на територията на тази държава.
Лицата, които са получили разрешения за дейности, свързани с огнестрелни оръжия и боеприпаси, имат право да съхраняват, носят и употребяват наетите оръжия след подписване на договор за наем с Министерството на вътрешните работи (МВР).
Чл. 91 от Закона за оръжията определя задълженията на лицата с разрешение за придобиване и съхранение на огнестрелни оръжия. Те трябва да предоставят оръжията на определени лица за обезопасяване в срок от 14 дни или незабавно, в зависимост от случая. Условията за обезопасяване, дезактивиране и маркиране на оръжията ще бъдат определени с наредба на министъра на вътрешните работи.
Лицата, получили разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие, трябва да го предоставят за прострелване в срок от седем дни след придобиването. Прострелването се извършва от служители на СДВР или областната дирекция на МВР, които изготвят протокол. Съществува и такса за прострелването, определена с тарифата по чл. 12. Огнестрелните оръжия, наети по чл. 90, също подлежат на прострелване.
Физическите лица, които са получили разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие, могат да го носят и използват само в присъствието на издаденото разрешение. Те имат право да носят само едно огнестрелно оръжие за самоотбрана, посочено в разрешението.
Чл. 94 регламентира условията, при които служителите на охранителни фирми могат да носят огнестрелни оръжия и боеприпаси. Те могат да извършват охранителна дейност с разрешение за носене и употреба на оръжие, а извън това време оръжието и боеприпасите трябва да се съхраняват в определени обекти. Освен това, охранителните фирми са задължени да застраховат служителите си за нанесени вреди.
Съгласно Чл. 95 от Закона за оръжията, боеприпасите и взривните вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси, придобити по реда на този закон, могат да се използват за спортни и учебни цели само на определени стрелбища. Части от текста, свързани с допълнителни условия и разпоредби, са отменени.
Чл. 95а урежда задълженията на лицата, получили разрешение за употреба на боеприпаси. Те са длъжни да съставят протокол за изразходваните боеприпаси и да водят регистър с информация за употребяващите огнестрелни оръжия, данни за оръжията и изстреляните боеприпаси. Данните трябва да се представят на съответните органи на МВР в срок до 10 работни дни след края на месеца. Регистърът се съхранява 10 години и при прекратяване на дейността, лицата трябва да предадат регистъра на МВР. Министърът на вътрешните работи определя условията за предоставяне на данните.
Чл. 96 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия определя условията за закупуване на боеприпаси и пренасяне на огнестрелно оръжие. Лицата с разрешение за носене на огнестрелно оръжие за ловни или спортни цели могат да закупуват съответните боеприпаси, барут и капсули, след представяне на разрешение и документ за самоличност. Забранява се закупуването на боеприпаси за калибри, различни от посочените в разрешението. Пренасянето на оръжие трябва да става без боеприпаси, в затворен транспортен куфар или калъф със заключващо устройство. Определени служители с разрешение могат да закупуват боеприпаси за късоцевно оръжие, след представяне на разрешение, документ за самоличност и служебна карта.
Лицата, които имат разрешение за дейности с огнестрелни оръжия и свързаните с тях боеприпаси, могат да придобиват резервни части за своето оръжие без необходимост от допълнително разрешение. Изключение правят основните компоненти на огнестрелното оръжие, за които е необходимо разрешение.
Чл. 98 от Закона задължава физическите лица, притежаващи огнестрелни оръжия и боеприпаси, да ги съхраняват в метални каси, които са неподвижно закрепени и снабдени със заключващи се устройства. При необходимост от повече място, те могат да се съхраняват в специално помещение с метална врата. Освен това, лицата с разрешение за съхранение трябва да осигурят денонощна охрана или СОТ. При отсъствие от страната над три месеца, оръжията и боеприпасите трябва да се съхраняват на постоянния адрес или да се предадат на органите на МВР.
Чл. 99 определя условията за издаване на разрешение за транспортиране на взривни вещества, пиротехнически изделия, огнестрелни оръжия и боеприпаси в България. Разрешенията се издават на физически и юридически лица, регистрирани по закона, от директора на ГДНП или упълномощени длъжностни лица. Физически лица с разрешение за придобиване могат да транспортират свои огнестрелни оръжия и боеприпаси, а също и за колекциониране, при спазване на определени условия. Не е необходимо разрешение за транспортиране на фойерверки от определени категории, боеприпаси за неогнестрелно оръжие и оръжия с нисък клас на опасност при специфични условия. Оръжейни сбирки могат да бъдат експонирани на изложения след подаване на заявление. Процесът на подаване на заявление и получаване на разрешение може да се извършва и електронно.
Транспортирането на взривни вещества, пиротехнически изделия, огнестрелни оръжия и боеприпаси в България е задължително да се извършва с въоръжена охрана, освен в определени случаи. Превозът трябва да се осъществява с превозни средства и опаковки, които отговарят на международните изисквания за опасни товари. Одобрението на транспортните опаковки се извършва от Министерството на транспорта, а за това се заплаща такса, определена с тарифата на закона.
Чл. 101 от Закона за оръжията, боеприпасите и взривните вещества определя процедурата за получаване на разрешение за транспортиране на взривни вещества, пиротехнически изделия, огнестрелни оръжия и боеприпаси. Лицата, които желаят да транспортират тези изделия, трябва да подадат заявление до ГДНП или до РУ на МВР, придружено от необходимите документи, включително копие от охранителен договор, декларация от превозвача за валидни ADR удостоверения и документ за платена такса.
Чл. 102 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия урежда процедурата за издаване на разрешение за транспорт на взривни вещества, пиротехнически изделия, огнестрелни оръжия и боеприпаси. При постъпване на заявление, ГДНП на МВР или РУ на МВР оценява документите за съответствие. При непълноти или несъответствия, заявителят се уведомява и има 30 дни за отстраняване на проблемите. Ако те не бъдат отстранени, производството се прекратява. Разрешението или отказът за него се издава в срок от един месец, а отказът може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Разрешенията за транспортиране на взривни вещества, огнестрелни оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия се издават за срок от 6 месеца и могат да се използват многократно в този период. Лицето, получило разрешение, трябва да подаде заявление на РУ на МВР не по-късно от един ден преди транспортирането, което включва данни за получателя, адрес на обекта, количество и идентификационни данни на изделията, превозно средство и маршрут. Разрешенията важат само за посочените в тях изделия и могат да се използват само от лицата, на чието име са издадени.
Чл. 104 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия изисква копие от разрешението за транспортиране на взривни вещества, пиротехнически изделия, огнестрелни оръжия и боеприпаси да придружава доставката. При поискване, това копие трябва да бъде предоставено за проверка на органите на МВР.
Лицето, получило разрешение за транспортиране на взривни вещества, пиротехнически изделия, огнестрелни оръжия и боеприпаси, е длъжно да осигури безопасност при товарене и разтоварване, като ограничи достъпа на неупълномощени лица. При транспортиране на взривни вещества с риск от самовзривяване или самозапалване, е необходимо да се спазват указанията на производителя.
Забранява се транспортирането на взривни вещества и пиротехнически изделия, с изключение на определени фойерверки, и на оръжия и боеприпаси във вид на колетни пратки. Неогнестрелни оръжия могат да се транспортират между търговци с разрешения, при спазване на изисквания за опаковане и съхранение.
Лицата, получили разрешение за транспортиране на взривни вещества за граждански цели, са задължени да създадат и поддържат система, съгласно чл. 33, и да изпълняват задълженията, предвидени в чл. 34 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.
Транспортирането на взривни вещества за граждански цели от друга държава членка до България изисква документ, издаден от ГДНП на МВР. Получателят, който има разрешение за работа с взривни вещества, трябва да подготви и изпрати информация до компетентните органи на страните, през които ще премине доставката. Документът трябва да съдържа данни за разрешението, контактна информация, маршрут на транспортиране и описание на веществата. Той трябва да придружава пратката и да се съхранява от получателя за три години след получаването.
Транспортирането на взривни вещества за граждански цели между държави членки на ЕС, включително през територията на България, изисква документ за транспортиране, издаден от компетентния орган на приемащата държава. За транзитно преминаване или изпращане на доставки, документът се удостоверява от директора на ГДНП на МВР или от упълномощено лице. При транспортиране от държава членка през България до трета държава, също е необходимо удостоверение от ГДНП.
Член 110 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия задължава лицата, получили разрешение за транспортиране на взривни вещества за граждански цели, да създават и поддържат система, както и да изпълняват задълженията, предвидени в член 34 от закона. Този член е в сила от 05.04.2015 г.
Транспортирането на пиротехнически изделия и взривни вещества от България до друга държава членка на ЕС се извършва при определени условия и с необходимата документация, включително предварително съгласие на съответната държава, ако е изискуемо. Същите условия важат и за транспортиране от друга държава членка до България, през България до трета държава, или от трета държава през България до друга държава членка. Ако взривните вещества и пиротехническите изделия попадат под Закона за експортния контрол на отбранителни продукти, трябва да се спазват и съответните изисквания от него.
Чл. 112 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия регламентира условията за издаване на разрешение за многократно транспортиране на огнестрелни оръжия и боеприпаси от България до друга държава членка на ЕС. Разрешението се издава от директора на ГДНП на МВР или упълномощено лице на база заявление, придружено от документи, включително договори за търговски сделки и декларация от превозвача. Разрешението има срок на действие от три години.
Чл. 113 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия регламентира процедурата за транспортиране на огнестрелни оръжия и боеприпаси. Лицата, получили разрешение, трябва да подадат заявление до ГДНП на МВР минимум седмица преди доставката, включващо информация за получателя, адрес на доставка, количество и идентификационни данни на оръжията. При необходимост, ГДНП организира проверка на място за съответствие между заявените данни и действителността. При установяване на съответствие се издава документ за транспортиране, който придружава доставката и се представя при поискване от компетентните органи на други държави членки.
Чл. 114 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия регламентира издаването на разрешение за еднократно транспортиране на огнестрелни оръжия и боеприпаси от България до друга държава членка. Разрешението се издава от директора на ГДНП на МВР или упълномощено лице на базата на заявление и необходима документация. При транспортиране, когато оръжията и боеприпасите попадат под Закона за експортния контрол, се прилагат допълнителни изисквания. Разрешението е валидно три месеца и трябва да бъде представено при поискване от компетентните органи на приемащата държава.
Чл. 115 от Закона за оръжията, боеприпасите и взривните вещества регламентира процедурата за издаване на разрешение за еднократно транспортиране на огнестрелни оръжия и боеприпаси от България до друга държава членка. Разрешението се издава от директора на ГДНП на МВР на лица, получили разрешение за придобиване и/или съхранение. Заявлението трябва да съдържа основателна причина, данни за участниците в транспортирането, информация за количеството и идентификационните данни на оръжията и боеприпасите, описание на маршрута, както и дати на изпращане и получаване. Заявлението се придружава от предварително писмено съгласие от приемащата държава и документ за платена такса. Разрешението има срок на действие от три месеца и трябва да придружава доставката.
Лицата, получили разрешение за носене на огнестрелно оръжие, могат да пътуват с него до други държави членки на ЕС с Европейски паспорт за огнестрелно оръжие, издаден от ГДНП на МВР. Този паспорт се издава едновременно с разрешението за носене на оръжие и е валиден за срока на разрешението. При пътуване е необходимо предварително писмено съгласие от компетентните органи на държавата, до която се пътува, както и на държавите, през които оръжието преминава транзитно. Съгласието е валидно за една година и може да се удължава.
Лицата, получили разрешение за носене на огнестрелно оръжие, могат да пътуват с него в други държави членки на ЕС за ловни и спортни цели, при условие че имат Европейски паспорт за огнестрелно оръжие. За това е необходимо да подадат заявление до ГДНП, покана за участие в събитие и съответните документи. Не е нужно съгласие за издаване на паспорта, но ако законодателството на държавата домакин изисква разрешение за оръжието, трябва да се представи предварително писмено съгласие от компетентните органи.
Чл. 118 от Закона за оръжията определя процедурата за оценка на документацията за издаване на разрешение от ГДНП на МВР. При непълноти или несъответствия, заявителят получава уведомление и срок от 30 дни за отстраняването им. Ако не бъдат отстранени, производството се прекратява. Разрешението се издава или отказва в срок от един месец, а отказът може да бъде обжалван. Също така, ГДНП издава Европейски паспорт за огнестрелно оръжие при постъпване на съответните документи.
Европейският паспорт за огнестрелно оръжие се издава за срок до 5 години, с възможност за удължаване. Притежателят е длъжен да предаде паспорта в МВР в 14-дневен срок след изтичане на срока на валидност, ако не подаде заявление за подновяване. Паспортът е по образец от приложение № 3 и не може да бъде преотстъпван. Притежателят трябва да уведомява директора на ГДНП на МВР за придобиване на ново оръжие, кражба или загуба на притежаваното оръжие, а директорът отразява тези обстоятелства в паспорта.
Лица, пребиваващи на територията на други държави членки, могат да транспортират огнестрелни оръжия и боеприпаси на територията на България с разрешение или с Европейски паспорт за оръжие, след писмено съгласие от МВР. За ловни и спортни цели, оръжия от категория C могат да се транспортират без такова съгласие, но с документ, удостоверяващ участие в мероприятие. Лицата могат да закупуват оръжия и боеприпаси в България с разрешение и Европейски паспорт, след предварително писмено съгласие от МВР.
Чл. 120а от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия регламентира процедурата за получаване на предварително писмено съгласие от МВР за доставка или посещение с огнестрелни оръжия и боеприпаси. Лицата, пребиваващи в друга държава членка, трябва да подадат заявление до директора на ГДНП на МВР, което да съдържа основателни причини, данни за участниците в доставката, количествата и идентификационните данни на оръжията, както и информация за транспорта. Заявлението е придружено от документ за платена такса. Съгласието се издава в срок от един месец и важи само за конкретните оръжия и боеприпаси, посочени в него, и за срока на доставката или посещението.
Лица, които пребивават на територията на други държави членки, имат право да съхраняват и транспортират собствените си огнестрелни оръжия в България, при условие че тези оръжия са с обща уникална маркировка и са придружени от сертификат за дезактивиране, издаден от компетентен орган на съответната държава членка. Тези изисквания са регламентирани в Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2403.
Чл. 121 урежда условията за внос и износ на взривни вещества, пиротехнически изделия, огнестрелни оръжия и боеприпаси. Вносът и износът се извършват от регистрирани търговци, след получаване на разрешение от ГДНП на МВР. Разрешение не се изисква, ако е издадено по Закона за експортния контрол. Лицата подават заявление с документи, включително удостоверение за регистрация, адрес на обекта за съхранение, декларации за безопасност и платена такса. При внос или трансфер, когато крайният потребител е на територията на страната, вносителят може да транспортира продуктите директно до него. Лицата уведомяват ГДНП за конкретно транспортиране три дни предварително.
Износът на огнестрелни оръжия и боеприпаси, с изключение на определени изключения, се извършва от регистрирани търговци след получаване на разрешение от директора на ГДНП на МВР. Процедурата включва спазване на Регламент (ЕС) № 258/2012 и подаване на необходимите документи, включително удостоверение от третата държава на вноса и формуляр за разрешение за износ. В определени случаи не се изискват документи, ако лицето вече е получило разрешение за производство или търговия, или ако оръжията попадат под Закона за експортния контрол. Разрешението трябва да придружава доставката.
Според Чл. 122 от Закона за оръжията, боеприпасите и взривните вещества, физически лица, които желаят да внасят или изнасят огнестрелни оръжия и боеприпаси, трябва да получат разрешение от директора на ГДНП на МВР. Заявленията за разрешение се подават писмено или по електронен път и трябва да бъдат придружени от документи, удостоверяващи причината за вноса/износа, сертификат за качество (при внос на нови оръжия), документ за платена такса и, при необходимост, удостоверение от компетентен орган на третата държава. Транспортирането на оръжията трябва да става с подходящи превозни средства, а разрешението трябва да придружава доставката.
Чл. 122а от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия определя условията, при които не се изисква разрешение за износ при временен износ или реекспорт на огнестрелни оръжия и боеприпаси. Временният износ е разрешен за лица с разрешение за носене и употреба, при условие че те придружават оръжията и боеприпасите, представят документ за участие в мероприятие и количествата на боеприпасите не надвишават определени лимити. Реекспортът е разрешен, ако собствеността не е променена след временен внос.
Чл. 123 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия регламентира условията за внос на огнестрелни оръжия и боеприпаси от Български граждани, граждани на ЕС и трети страни, постоянно пребиваващи в България, както и от юридически лица. За внос е необходимо предварително разрешение за придобиване и разрешение за внос, което се иска чрез заявление до директора на ГДНП на МВР, придружено от необходимата документация. Лицата трябва да спазват и изискванията на чл. 85.
Чл. 124 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия описва процедурата за издаване на разрешение от ГДНП на МВР. При постъпване на заявление, ГДНП оценява документацията по съответствие с изискванията. Ако има непълноти или несъответствия, заявителят се уведомява и получава 30-дневен срок за корекция. Ако проблемите не бъдат отстранени, производството се прекратява. В противен случай, разрешението трябва да бъде издадено или отказано в едномесечен срок, като отказът може да бъде обжалван.
Разрешенията за оръжия и боеприпаси се издават за срок от 6 месеца и могат да се използват многократно в рамките на този срок. Те важат само за посочените в тях видове изделия и количества, и могат да се използват само от лицата, на чието име са издадени. Не се изискват разрешения за внос и/или износ на боеприпаси за неогнестрелно оръжие и определени категории фойерверки за количествата, посочени в чл. 53. Разрешенията включват и правото за транспортиране на изделията.
Физически лица, пребиваващи на територията на трета държава, могат да внасят и изнасят огнестрелни оръжия и боеприпаси за ловни, спортни и културни цели след получаване на разрешение от директора на ГДНП на МВР. Заявленията трябва да бъдат придружени от документи, удостоверяващи причината за внос/износ, правото на носене на оръжие и платена такса. Лицата могат да транспортират оръжията на територията на друга държава членка след получаване на Европейски паспорт за огнестрелно оръжие. Служители на държавни или международни организации могат да внасят/изнасят оръжия за самоотбрана при специфични условия. Оръжията могат да се носят и употребяват само в сроковете и целите, посочени в документацията.
Чл. 126а от Закона за оръжията регламентира условията, при които не се изисква разрешение за износ при реекспорт на огнестрелни оръжия и боеприпаси. Необходимостта от разрешение отпада при временен внос за експертна оценка, участие в търговско изложение без продажба или ремонт, при условие че собствеността не се променя. Също така, при съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси във временен склад, разрешение не е нужно. Лицето, извършващо реекспорт, трябва да уведоми директора на ГДНП на МВР не по-късно от два дни преди реекспорта. Допълнително, ако оръжията и боеприпасите попадат под Закона за експортния контрол, се прилагат и неговите изисквания.
Чл. 126б от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия регламентира условията за временен износ на огнестрелни оръжия. Износът е разрешен без разрешение, но с писмено съгласие от директора на ГДНП на МВР. Лицето, което извършва износа, трябва да подаде заявление с необходимите документи. Съгласието е валидно до три месеца и важи само за конкретно посочените оръжия. Допълнителни изисквания важат, ако оръжията са подложени на Закона за експортния контрол.
Физически лица, които пребивават в трета държава и преминават транзитно през България, могат да пренасят огнестрелно оръжие за самоотбрана, лов, спорт или културни цели, както и боеприпаси за него, без разрешение, но задължително трябва да го декларират на гранично контролно пропускателно пункт (ГКПП). Спускателният механизъм на оръжието трябва да бъде запечатан при внасянето и разпечатан при изнасянето от органите на МВР на ГКПП.
Чл. 128 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия определя условията за транзитен превоз на взривни вещества, пиротехнически изделия, огнестрелни оръжия и боеприпаси в България. Този превоз може да се извършва само от регистрирани търговци и юридически лица с нестопанска цел, след получаване на разрешение от директора на ГДНП на МВР. За получаване на разрешение, лицата трябва да подадат заявление с необходимите документи, включително разрешение за внос, декларации за валидни ADR удостоверения и свидетелства, копие на договор с охранителна фирма и документ за платена такса.
Разрешението за транзитен превоз на взривни вещества, пиротехнически изделия, огнестрелни оръжия и боеприпаси се издава за срок от три месеца и може да се използва еднократно. То важи само за посочените в него изделия и количества, и може да се използва само от лицата, на чието име е издадено. Не се изисква разрешение за транзитен превоз на боеприпаси за неогнестрелни оръжия и фойерверки от категория F1.
Лицата, които са получили разрешение за внос на взривни вещества за граждански цели, са задължени да спазват изискванията, посочени в чл. 33 и 34 от закона.
Чл. 131 задължава митническите органи на ГКПП да отразяват в разрешенията датата на внос, износ и транзитен превоз, както и количествата на взривни вещества, пиротехнически изделия, огнестрелни оръжия и боеприпаси. Глава седма от закона се фокусира върху ремонтните дейности, бракуването, унищожаването и утилизацията на оръжия и боеприпаси.
Чл. 132 определя ремонтните дейности, свързани с оръжията и боеприпасите. Ремонтните дейности включват разглобяване, подмяна на детайли, операции по привеждане на боеприпасите в съответствие със стандартите, и маркиране на компоненти. Техническите прегледи, експертната оценка за годност и обезопасяването на оръжията също са част от ремонтната дейност. Не се смятат за ремонтна дейност реставрацията на негодни оръжия за колекциониране и преработката на взривни вещества.
Чл. 133 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия определя условията за извършване на ремонтни дейности. Ремонтът може да се извършва от лица с разрешение за производство, регистрирани търговци, спортни организации с разрешение от МВР, както и от служители на компетентни структури на МВР и въоръжените сили. Такса за ремонт се заплаща съгласно тарифата по чл. 12.
Лицата, извършващи ремонт на оръжия и боеприпаси, трябва да разполагат с обекти, които отговарят на изискванията за физическа защита и технически правила, и да имат разрешение за ползване, издадено по реда на Закона за устройство на територията. Служителите трябва да имат необходимата квалификация за извършване на ремонтни дейности.
Чл. 135 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия регламентира процедурата за получаване на разрешение за ремонтни дейности. Лицата, подлежащи на разрешение, трябва да подадат заявление до директора на ГДНП на МВР или началника на РУ на МВР, придружено от определени документи, удостоверяващи квалификация, охрана на обекта, проверка на осъждане и здравословно състояние на управителите. Изискванията включват документи, удостоверяващи, че управителите не са осъждани за умишлени престъпления и не страдат от психически разстройства.
Чл. 136 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия описва процедурата за издаване на разрешение за ремонт на оръжия. При постъпване на заявлението, ГДНП на МВР оценява документацията и извършва проверка на място. Ако се установят непълноти или несъответствия, заявителят се уведомява и получава 30-дневен срок за отстраняването им. Ако непълноти не бъдат отстранени, производството се прекратява. В срок от един месец директорът на ГДНП или упълномощено лице издава разрешение или отказва, като отказът може да бъде обжалван.
Разрешението за ремонтни дейности на оръжия и боеприпаси е валидно за 5 години, важи само за конкретно посочените дейности и е лично за лицето, на чието име е издадено.
Чл. 138 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия предвижда, че лицата, получили разрешение за ремонтни дейности, трябва да подадат заявление за подновяване на разрешението в едномесечен срок преди изтичането на срока, придружено с необходимите документи. Подновяването на разрешението се извършва по реда на чл. 136.
Чл. 139 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия предвижда, че лицата, получили разрешение за ремонт на оръжия и боеприпаси, са задължени да уведомят директора на ГДНП на МВР или началника на РУ на МВР при настъпване на определени промени. Тези промени включват преустройство на обектите, промяна на лицата, които извършват ремонта, и промяна в търговската регистрация. Уведомлението трябва да бъде направено в 14-дневен срок, придружено от необходимите документи и доказателство за платена такса. Въз основа на получените документи, директорът или упълномощено лице извършва оценка и проверка на място, а промяната се отразява в разрешението в срок от 14 дни.
Лицата, отговорни за ремонт на оръжия и боеприпаси, са задължени да водят регистър, който включва идентификационни данни на приетите за ремонт оръжия и боеприпаси, информация за лицето, предоставило ги, и данни за подменените компоненти. Те трябва да представят копие от регистъра на съответния орган на МВР в срок от 10 работни дни след края на всяко тримесечие. Данните се съхраняват за 10 години и се предоставят на органите на МВР при поискване. При прекратяване на дейността, регистърът се предава на съответния орган на МВР в срок от един месец.
Лицата, които са получили разрешение за извършване на ремонтни дейности, имат право да осъществяват дейности по чл. 132, ал. 1, т. 1 след като получат разрешение за придобиване на основни компоненти за огнестрелни оръжия, съгласно процедурата, описана в глава четвърта.
Чл. 142 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия предвижда, че при приемане на оръжие за ремонт, лицето, получило разрешение, трябва да състави двустранен приемо-предавателен протокол. В случай на приемане на огнестрелно оръжие в извънработно време, то трябва да се съхранява в съответствие с изискванията на чл. 98.
Лицата, които имат разрешение за търговия с оръжия или са включени в списъка на лицата по чл. 133, ал. 1, имат право да транспортират оръжия, приети за ремонт, от обекта за ремонт или търговския обект до стрелбище за прострелване и обратно. Транспортирането трябва да бъде предварително уведомено на компетентния орган в съответната територия.
Чл. 144 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия забранява: 1. Ремонт на боеприпаси без предварителен инструктаж; 2. Промяна в конструкцията на оръжия и боеприпаси; 3. Монтаж на детайли от различни модели или различен материал, освен неметални детайли; 4. Промяна на фабрично наложени номера и маркировки.
Чл. 145 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия указва задължителните условия за бракуване и унищожаване на определени категории. На бракуване подлежат негодни пиротехнически изделия и взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси, чието разглобяване е опасно или невъзможно, оръжия с постоянна нефункционалност, огнестрелни оръжия без уникална маркировка, и взривни вещества без уникална идентификация. Годни части от бракувани оръжия могат да се използват след утилизация и заличаване на маркировката, извършвано от лицето, което извършва утилизацията. Други взривни вещества, оръжия и пиротехнически изделия могат да се бракуват по желание на собственика.
Чл. 146 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия описва процедурите за бракуване и унищожаване на изделия, като изисква присъствието на представители на МВР, а в определени случаи и на Министерството на културата. Процедурата включва назначаване на комисия, когато изделията са придобити от физически лица.
Член 147 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия предвижда процедури за бракуване и унищожаване на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия. При бракуването се изготвя протокол, описващ видът и количествата на изделията, както и причините за бракуването. При унищожаването също се изготвя протокол, който описва начина и мястото на унищожаване. И двата протокола се изготвят в два екземпляра - един за лицето, което бракува или унищожава изделията, и един за органите на МВР. Разходите по унищожаването са за сметка на лицата, които са придобили, произвели, внесли или пуснали в търговската мрежа тези изделия.
Чл. 148 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия описва методите за унищожаване на взривни вещества, боеприпаси и оръжия. Взривните вещества и боеприпасите се унищожават чрез взривяване или изгаряне, в зависимост от способността им да детонират. Взривни вещества, които могат да детонират, се унищожават чрез взривяване, докато тези, които са загубили способността си да детонират, се унищожават чрез изгаряне. Също така, унищожаването на взривни вещества по химически начин е допустимо при спазване на екологичните закони. Оръжията се унищожават механично и след това се претопяват.
Взривните вещества, боеприпасите и пиротехническите изделия трябва да бъдат унищожавани на специално определени площадки. При унищожаването им е задължително да се спазват изискванията на Закона за опазване на околната среда и Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси.
Унищожаването на взривни вещества, боеприпаси и пиротехнически изделия трябва да се извършва само от лица, които имат необходимата квалификация и правоспособност за безопасност на труда при взривни работи.
Утилизацията на оръжия и боеприпаси представлява необратим процес на преобразуване, при който оръжията се разглобяват до съставните си елементи, а боеприпасите се разснарядяват. Тези процеси могат да се извършват само от лица с разрешение за производство на оръжия и боеприпаси. Всички отпадъчни материали, получени от утилизацията, стават собственост на тези лица и са отчетени в цената на предоставената услуга, съгласно договора за утилизация.
Чл. 152 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия определя, че контролът върху дейностите с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия се осъществява от органите на МВР. Производството на тези изделия също се контролира от същите органи и от комисия по чл. 19, ал. 2. Контролът може да бъде съвместен с представители на други държавни органи, а условията и редът за контрол ще бъдат определени с наредби на министъра на вътрешните работи и министъра на икономиката и индустрията.
Член 153 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия определя правата на органите по контрол при осъществяване на техните задължения. Те имат право на достъп до обекти и документация, свързани с дейности с взривни вещества, оръжия и пиротехнически изделия; могат да проверяват документи и да вземат образци; да отнемат разрешения и да изземват опасни предмети; да преустановяват транспорт при липса на разрешителни; да разпореждат унищожаване на опасни вещества; да дават предписания; да участват в комисии и да съставят актове за нарушения. Също така, те могат да сезират прокуратурата при установяване на престъпления.
Чл. 154 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия предвижда, че органите по чл. 152 извършват проверки на обектите и документацията, свързани с оръжия и боеприпаси, по предварително утвърден годишен план, по сигнали от контролни органи, по искане на Европейската комисия или по сигнали от граждани. Освен планираните проверки, органите могат да извършват и внезапни проверки. При установяване на нарушения, те издават задължителни предписания за отстраняване на нарушенията, които се изпълняват незабавно, освен ако съдът не реши друго. Заповедите за предписания се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 155 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия предвижда, че издаденото разрешение може да бъде отнето от органа, който го е издал, при настъпване на определени обстоятелства или при отпадане на основателната причина. Решението за отнемане подлежи на обжалване, но обжалването не спира изпълнението на решението.
Чл. 156 от Закона за оръжията предвижда наказания за лица, които не спазват изискванията на чл. 6, ал. 6. За първо нарушение, глобата е между 200 и 500 лв. При повторно нарушение, глобата е от 500 до 2000 лв.
Лицата, които не спазват задължителните предписания по чл. 154, ал. 4 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, подлежат на наказание. Първоначалното нарушение се наказва с глоба от 500 до 1000 лв. и/или имуществена санкция от 3000 до 5000 лв. При повторно нарушение глобата е между 1500 и 3000 лв., имуществената санкция е от 5000 до 10 000 лв., а разрешението може да бъде отнето за срок до две години.
Чл. 158 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия предвижда наказания за лица, които отказват да предоставят взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия за проверка или възпрепятстват достъпа на контролни органи. За първо нарушение се налага глоба от 1000 лв. и/или имуществена санкция от 5000 лв. При повторно нарушение глобата нараства на 2000 лв. и/или имуществена санкция от 10 000 лв., както и отнемане на разрешението за срок до две години.
По чл. 159 от Закона за оръжията, който не води регистър, подлежи на наказание: за първо нарушение - глоба от 3000 лв. и/или имуществена санкция от 10 000 лв., с възможност за отнемане на разрешението за срок до една година. При повторно нарушение глобата е 6000 лв. и/или имуществена санкция от 20 000 лв., с отнемане на разрешението за срок до две години.
Чл. 160 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия предвижда наказания за лица, които не спазват изискванията за водене на регистър. За първо нарушение се налага глоба от 500 до 1000 лв. и/или имуществена санкция от 2000 до 5000 лв. При повторно нарушение глобата е от 1000 до 2000 лв. и/или имуществена санкция от 5000 до 8000 лв., както и отнемане на разрешението за срок до една година.
Чл. 161 от Закона за оръжията предвижда наказания за лица, които водят регистър и не го представят в срок. За непредставяне на регистър в срок от 10 работни дни след края на тримесечие, глобата е 1000 лв. и/или имуществена санкция от 10 000 лв. При непредставяне на регистъра в срок от един месец след прекратяване на дейността, глобата е 2000 лв. и/или имуществена санкция от 20 000 лв. При повторно нарушение на първата алинея, глобата е 2000 лв. и/или имуществена санкция от 20 000 лв. и отнемане на разрешението за срок до една година.
Чл. 162 от Закона за оръжията предвижда, че лица, които след прекратяване на дейността си не представят в едномесечен срок системата по чл. 33, ал. 1 на компетентния орган, подлежат на наказание. Наказанието включва глоба в размер на 2000 лв. и/или имуществена санкция в размер на 20 000 лв.
Лица, получили разрешение за производство на взривни вещества за граждански цели, но не поддържащи система за събиране и съхранение на данни за жизнения цикъл на взривните вещества, подлежат на наказания. При първо нарушение се налага глоба от 1000 лв. и/или имуществена санкция от 5000 лв., както и отнемане на разрешението за срок до една година. При повторно нарушение глобата нараства на 2000 лв. и/или имуществена санкция от 10 000 лв., с отнемане на разрешението за срок до две години.
Лица, получили разрешение за производство на взривни вещества за граждански цели, които не поддържат система за събиране и съхранение на данни за жизнения цикъл на тези вещества, подлежат на наказание. Първоначалното нарушение води до глоба от 500 до 1000 лв. и/или имуществена санкция от 2000 до 5000 лв. При повторно нарушение глобата се увеличава от 1000 до 2000 лв. и/или имуществена санкция от 5000 до 8000 лв., а разрешението може да бъде отнето за срок до една година.
Лицата, които не представят документи за промяна на обстоятелствата, свързани с разрешение за дейности с взривни вещества, пиротехнически изделия, оръжия и боеприпаси в срок от 14 дни, подлежат на глоба от 200 лв. и/или имуществена санкция от 5000 лв. При повторно нарушение, глобата е 400 лв. и/или имуществена санкция от 10 000 лв., както и отнемане на разрешението за срок до една година.
Лица, получили разрешение за производство на оръжия и боеприпаси, са задължени да спазват определени изисквания. При неизпълнение на задълженията по чл. 26 или 27, те подлежат на глоба от 1000 лв. и/или имуществена санкция от 20 000 лв., както и отнемане на разрешението за срок до една година. При повторно нарушение глобата нараства на 2000 лв. и имуществената санкция на 40 000 лв., с отнемане на разрешението за срок до две години. Същите санкции важат и при неизпълнение на задълженията по чл. 29, ал. 1 и 2.
Лица, получили разрешение за производство на оръжия, които не спазват изискванията за уникална идентификация, подлежат на наказание. Първото нарушение води до глоба от 200 до 1000 лв. и/или имуществена санкция от 3000 до 5000 лв. При повторно нарушение глобата е от 1000 до 2000 лв. и/или имуществена санкция от 6000 до 8000 лв., както и отнемане на разрешението за срок до една година.
Лицата, които не осигурят охрана на дейностите по производство и съхранение на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, подлежат на наказание. Първото нарушение се наказва с глоба от 1000 лв. и/или имуществена санкция от 10 000 лв. При повторно нарушение глобата е 2000 лв. и/или имуществена санкция от 15 000 лв., както и отнемане на разрешението за срок до една година.
Член 169 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия предвижда наказания за лица, които не изпълняват изискванията на чл. 34. Първоначално нарушение се наказва с глоба от 500 до 1000 лв. и/или имуществена санкция от 2000 до 5000 лв. При повторно нарушение глобата е от 1000 до 2000 лв. и/или имуществена санкция от 6000 до 8000 лв., като се налага и отнемане на разрешението за срок до една година.
Чл. 170 от Закона за оръжията предвижда наказания за лица, които не спазват изискванията на наредбата по чл. 35, ал. 5 относно устройството на обектите за търговия и условията за търговия. За първо нарушение се налага глоба от 200 до 1000 лв. и/или имуществена санкция от 1000 до 3000 лв. При повторно нарушение глобата е от 1000 до 2000 лв. и/или имуществена санкция от 3000 до 5000 лв., както и отнемане на разрешението за срок до една година.
Който извършва незаконни дейности с взривни вещества, пиротехнически изделия, огнестрелни оръжия и боеприпаси, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв. и/или имуществена санкция от 5000 до 15000 лв. При повторно нарушение глобата е от 3000 до 6000 лв. и/или имуществена санкция от 15000 до 30000 лв., както и отнемане на разрешението за срок до една година.
Лица, които получат разрешение за търговия с оръжия и не спазват изискванията на чл. 45, ал. 1, т. 1, подлежат на наказание. Първоначалното нарушение води до глоба от 1000 лв. и/или имуществена санкция от 10 000 лв. При повторно нарушение глобата се увеличава на 3000 лв. и/или имуществена санкция от 15 000 лв., като се налага и отнемане на разрешението за срок до една година.
Лицата, получили разрешение за търговия с огнестрелни оръжия и боеприпаси, са задължени да представят попълнен контролен талон в срок от 10 работни дни. Непредставянето на талона води до глоба от 500 лв. и/или имуществена санкция от 2000 лв. При повторно нарушение глобата се увеличава на 1000 лв. и/или имуществена санкция от 5000 лв., а разрешението може да бъде отнето за срок до една година.
Лица, които извършват търговия с нови огнестрелни оръжия и боеприпаси без сертификат за качество или с употребявани оръжия и боеприпаси без удостоверение за годност, подлежат на санкции. За първо нарушение глобата е 500 лв. и/или имуществена санкция от 2000 лв. При повторно нарушение глобата е 1000 лв. и/или имуществена санкция от 5000 лв., както и отнемане на разрешението за срок до една година.
Лица, получили разрешение за търговия с оръжия и които нарушат разпоредбите на чл. 48, подлежат на наказание. При първо нарушение глобата е 1000 лв. и/или имуществена санкция от 5000 лв. При повторно нарушение глобата нараства на 2000 лв. и/или имуществена санкция от 10 000 лв., както и отнемане на разрешението за срок до една година.
Чл. 176 от Закона за оръжията предвижда наказания за нарушения на чл. 49 или чл. 49а. За първо нарушение се налага глоба от 1000 лв. и/или имуществена санкция от 10 000 лв. При повторно нарушение глобата е 2000 лв. и/или имуществена санкция от 20 000 лв., като се предвижда и отнемане на разрешението за срок до една година.
Лица, които не подадат заявление за издаване на разрешение за придобиване на оръжие в установения срок, подлежат на наказание. Глобата е в размер на 200 лв., а имуществената санкция може да достигне до 1000 лв.
Чл. 178 от Закона за оръжията предвижда наказания за лица, които не спазват сроковете, определени в чл. 54. За първо нарушение се налага глоба от 500 лв. и/или имуществена санкция от 1500 лв. За неспазване на срока по ал. 2 на чл. 54 също се налага същото наказание. При повторно нарушение глобата нараства на 1000 лв., а имуществената санкция на 3000 лв.
Член 179 от Закона за оръжията предвижда наказания за лица, които не изпълняват задълженията си по чл. 55. Първоначално нарушение води до глоба от 500 лв. и/или имуществена санкция от 1500 лв. При повторно нарушение глобата нараства до 1000 лв. и/или имуществена санкция от 3000 лв.
Лицата, които продават, даряват или заменят огнестрелно оръжие и боеприпаси, без да уведомят компетентния орган, подлежат на наказание. Първоначалната санкция е глоба от 1000 лв. и/или имуществена санкция от 5000 лв. При повторно нарушение глобата нараства на 2000 лв. и/или имуществена санкция от 10 000 лв., както и отнемане на разрешението за срок до една година.
Законът предвижда наказания за лица, които допуснат малолетни или непълнолетни да употребяват оръжия и боеприпаси в стрелбище без писмено съгласие на законните им представители. За първо нарушение глобата е 1000 лв., а при повторно нарушение глобата се увеличава на 2000 лв.
Според Чл. 182 от Закона за оръжията, боеприпасите и взривните вещества, ако лице, ненавършило 18 години, бъде допуснато да придобие или носи неогнестрелно оръжие, виновният носи отговорност. За първо нарушение се налага глоба от 500 лв. и/или имуществена санкция от 2000 лв. При повторно нарушение глобата се увеличава на 1000 лв. и/или имуществена санкция от 4000 лв., като се налага и отнемане на разрешението за търговия за срок до една година.
Чл. 183 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия предвижда наказания за физически лица, които не уведомят органите на МВР за изгубени или намерени взривни вещества, оръжие, боеприпаси или пиротехнически изделия. Лицата, които изгубят подобни предмети и не уведомят незабавно, подлежат на глоба от 2000 лв. и/или имуществена санкция от 5000 лв. Лицата, които намерят такива предмети и не уведомят, както и нарушат местоположението им, подлежат на глоба от 1000 лв.
Чл. 184 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия предвижда наказания за лица, които носят и употребяват оръжия и боеприпаси след употреба на алкохол, наркотични или упойващи вещества. Първоначалното нарушение се наказва с глоба от 500 до 3000 лв. и отнемане на разрешението за оръжие за срок до една година. При повторно нарушение глобата е от 3000 до 5000 лв. и отнемане на разрешението за срок до две години.
Чл. 184а от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия предвижда наказания за лица, които носят и употребяват оръжия и боеприпаси, и отказват да бъдат проверени за употреба на алкохол, наркотични или упойващи вещества. За първо нарушение се налага глоба от 500 до 3000 лв. и отнемане на разрешението за срок до една година. При повторно нарушение глобата е от 3000 до 5000 лв. и отнемане на разрешението за срок до две години.
Чл. 185 от Закона за оръжията предвижда следните наказания за нарушения: 1. За първо нарушение на чл. 60, ал. 1, т. 1 - 4, 5 и 6, се налага глоба от 500 до 2500 лв. 2. При повторно нарушение на същите разпоредби, глобата е от 3000 до 8000 лв., като се отнема разрешението за срок до две години. 3. За нарушение на чл. 60, ал. 1, т. 4а, наказанието е отнемане на разрешението за срок до една година.
Чл. 186 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия предвижда наказания за лица, които не спазват изискванията за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси. Лице, което не притежава разрешение и не предаде огнестрелни оръжия и боеприпаси, придобити в друга държава членка, ще бъде глобено с 1000 лв. и/или ще получи имуществена санкция от 5000 лв. Лице, което притежава разрешение, но не уведоми органите на МВР за придобиването на огнестрелни оръжия и боеприпаси, ще бъде глобено с 500 лв. и/или ще получи имуществена санкция от 3000 лв.
Лицата, които не предоставят късоцевно огнестрелно оръжие (пистолети и револвери) за прострелване в срок до 7 дни от придобиването му, подлежат на глоба от 1000 лв. и/или имуществена санкция от 5000 лв. При повторно нарушение глобата нараства на 2000 лв. и/или имуществена санкция от 10 000 лв.
Чл. 188 от Закона за оръжията предвижда наказания за лица, които не спазват задълженията си за предоставяне на огнестрелни оръжия за обезопасяване. При първо нарушение, наказанието е глоба от 500 лв. и/или имуществена санкция от 3000 лв. При повторно нарушение, глобата нараства до 1000 лв. и/или имуществена санкция от 6000 лв., като се налага и отнемане на разрешението за срок до една година.
Чл. 189 от Закона за оръжията предвижда наказания за лица, които носят повече от един брой огнестрелно оръжие за самоотбрана без разрешение или без съответно разрешение за носеното оръжие и боеприпаси. Първото нарушение се наказва с глоба от 500 лв., а при повторно нарушение глобата е 1000 лв. и отнемане на разрешението за срок от две години.
Лица, които имат разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси, но пренасят тези предмети в нарушение на установените изисквания, подлежат на наказание. При първо нарушение глобата е 500 лв., а при повторно нарушение глобата е 1000 лв. и разрешението за носене на оръжие се отнема за срок от една година.
Чл. 190а от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия предвижда наказания за лица, които не спазват изискванията за употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за спортни и учебни цели. Първото нарушение се наказва с глоба от 500 лв., а при повторно нарушение глобата е 1000 лв. и се налага отнемане на разрешението за срок от една година.
Законът предвижда наказания за лица, които носят огнестрелни оръжия и боеприпаси в нарушение на установените правила. Първоначално, нарушителите подлежат на глоба от 1000 лв. За определени категории лица се налага имуществена санкция от 5000 лв. При повторно нарушение, глобата се увеличава на 2000 лв., а имуществената санкция на 15 000 лв., като се предвижда и отнемане на разрешението за срок до една година.
Чл. 192 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия предвижда наказания за работодатели, които не застраховат служителите си, получили разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие за охранителна дейност. За първо нарушение глобата е 2000 лв. и/или имуществена санкция от 15 000 лв. При повторно нарушение глобата е 4000 лв. и/или имуществена санкция от 30 000 лв., както и отнемане на разрешението за срок до една година.
Чл. 193 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия предвижда наказания за лица, които не спазват изискванията за съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси. За първо нарушение, глобата е между 500 и 1500 лв., а имуществената санкция е между 5000 и 10000 лв. При повторно нарушение, глобата нараства до между 2000 и 4000 лв., а имуществената санкция до между 15000 и 30000 лв., като се предвижда и отнемане на разрешението за срок до една година.
Лицата, които не спазват изискванията на чл. 98, ал. 4 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, подлежат на наказание. Първото нарушение се санкционира с глоба от 500 до 1000 лв. При повторно нарушение глобата нараства до 1500 до 3000 лв. и се налага отнемане на разрешението за срок до една година.
Чл. 195 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия предвижда наказания за транспорт на взривни вещества, огнестрелни оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия без необходимата охрана. Първоначалното нарушение се наказва с глоба от 2000 лв. и/или имуществена санкция от 5000 лв. При повторно нарушение глобата нараства на 4000 лв. и/или имуществена санкция от 10 000 лв., както и отнемане на разрешението за срок до една година.
Транспортът на взривни вещества, огнестрелни оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия в България без необходимите разрешителни води до глоба от 1000 лв. и/или имуществена санкция от 3000 лв. При повторно нарушение глобата се увеличава на 2000 лв. и/или имуществена санкция от 6000 лв., както и отнемане на разрешението за срок до една година.
Чл. 197 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия предвижда наказания за лица, които не спазват изискванията при товарене и разтоварване на взривни вещества, пиротехнически изделия, огнестрелни оръжия и боеприпаси. За първо нарушение се налага глоба от 500 лв. и/или имуществена санкция от 2000 лв. При повторно нарушение глобата е 1000 лв. и/или имуществена санкция от 4000 лв., като се предвижда и отнемане на разрешението за срок до една година.
Чл. 198 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия предвижда наказания за лица, които не спазват изискванията на производителя при съвместно транспортиране на взривни вещества. За първо нарушение глобата е между 200 и 1000 лв., а имуществената санкция е между 2000 и 4000 лв. При повторно нарушение глобата нараства до 500-2000 лв., имуществената санкция до 4000-6000 лв., а разрешението може да бъде отнето за срок до една година.
Лицата, които нарушават чл. 106 от Закона за оръжията, подлежат на глоба от 500 лв. и/или имуществена санкция от 2000 лв. При повторно нарушение глобата е 1000 лв. и/или имуществена санкция от 4000 лв., като се налага и отнемане на разрешението за срок до една година.
Законът предвижда, че транспортирането на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси без необходимото разрешение или документ за транспортиране в рамките на ЕС е наказуемо. За първо нарушение глобата е 1000 лв. и/или имуществена санкция от 5000 лв. При повторно нарушение глобата нараства до 2000 лв. и/или имуществена санкция от 10 000 лв., като се предвижда и отнемане на разрешението за срок до една година.
Когато лице пренася огнестрелно оръжие и боеприпаси от или до друга държава членка без издаден Европейски паспорт за огнестрелно оръжие, то подлежи на глоба от 2000 лв. При повторно нарушение глобата нараства на 4000 лв.
Законът предвижда, че лицата, които не съхраняват документа за транспортиране на взривни вещества за граждански цели в рамките на ЕС за срок от три години след получаване на доставката, подлежат на глоба от 500 лв. и/или имуществена санкция от 2000 лв. При повторно нарушение глобата нараства на 1000 лв. и/или имуществена санкция от 4000 лв., като може да бъде отнето и разрешението за срок до една година.
Законът предвижда следните наказания за нарушения, свързани с Европейския паспорт за огнестрелно оръжие: 1) Глоба от 300 лв. за непредаване на паспорта; 2) Глоба от 500 лв. за преотстъпване на паспорта; 3) Глоба от 100 лв. за загуба, повреда или унищожаване на паспорта; 4) Глоба от 300 лв. за непредставяне на уведомление при определени обстоятелства. При повторно нарушение глобите нарастват до 600 лв., 1000 лв. и 200 лв. съответно.
Лицата, които носят и употребяват огнестрелно оръжие и боеприпаси за ловни, спортни или културни цели извън определения срок и не съгласно целите, посочени в съответните документи, подлежат на наказание. Наказанието е глоба в размер на 1000 лв.
Лицата, които преминават транзитно през територията на Република България и не декларират на граничния контролен пункт (ГКПП) огнестрелно оръжие и боеприпаси, подлежат на глоба от 3000 лв.
Лицата, които не уведомят компетентния орган преди транспортиране на огнестрелни оръжия за ремонт, подлежат на глоба от 200 лв. и/или имуществена санкция от 1500 лв. При повторно нарушение, глобата нараства на 500 лв. и/или имуществена санкция от 2000 лв., като се отнема и разрешението за срок до една година.
Чл. 207 от Закона за оръжията предвижда наказания за нарушения на чл. 144, т. 1 и 2. За първо нарушение се налага глоба от 500 до 1000 лв. и/или имуществена санкция от 2000 до 5000 лв. При повторно нарушение глобата е от 1000 до 3000 лв. и/или имуществена санкция от 6000 до 10 000 лв., както и отнемане на разрешението за срок до една година.
Който наруши разпоредбите на чл. 144, т. 3 и 4 от Закона за оръжията, подлежи на глоба между 1000 и 2000 лв. и/или имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв. При повторно нарушение глобата е от 2000 до 6000 лв. и/или имуществена санкция от 10 000 до 20 000 лв., както и отнемане на разрешението за срок до една година.
Лицата, които унищожават взривни вещества, боеприпаси и пиротехнически изделия без необходимата квалификация и правоспособност за безопасност на труда, подлежат на глоби. За първо нарушение глобата е между 1000 и 3000 лв. При повторно нарушение глобата се увеличава на между 2000 и 6000 лв.
Лица, които произвеждат взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия без необходимите удостоверения или в нарушение на издадените удостоверения, подлежат на наказание. Първоначалната глоба е между 1000 и 5000 лв. и/или имуществена санкция от 10 000 до 30 000 лв. При повторно нарушение глобата се увеличава до 8000 лв. и имуществената санкция до 50 000 лв., като се отнема удостоверението за срок до една година.
Лицата, които не предоставят незабавно получените взривни вещества, пиротехнически изделия, огнестрелни оръжия и боеприпаси на компетентния орган, подлежат на наказание. За първо нарушение глобата е 1000 лв. и/или имуществена санкция от 6000 лв. При повторно нарушение глобата нараства на 2000 лв. и/или имуществена санкция от 10 000 лв.
Чл. 211а от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия предвижда наказания за лица, които не уведомят директора на ГДНП за извършване на реекспорт в срок. Първоначалната глоба варира от 500 до 1000 лв., а имуществената санкция е между 2000 и 5000 лв. При повторно нарушение глобата нараства до 1000 - 3000 лв., а имуществената санкция до 6000 - 10 000 лв.
Лица, получили разрешение за производство или ремонт на огнестрелно оръжие, които дезактивират такова в нарушение на техническите спецификации, подлежат на глоба от 1000 лв. и/или имуществена санкция от 3000 лв. При повторно нарушение глобата нараства на 2000 лв. и/или имуществена санкция от 6000 лв., като се отнема разрешението за срок до една година.
Лица, които съхраняват и транспортират дезактивирани огнестрелни оръжия без необходимата уникална маркировка или сертификат, подлежат на наказание. Първоначално нарушение води до глоба от 500 лв. и/или имуществена санкция от 2000 лв. При повторно нарушение глобата нараства до 1000 лв. и/или имуществена санкция от 4000 лв.
Чл. 212 от Закона за оръжията предвижда наказания за лица, които нарушават закона и нормативните актове, издадени на неговата основа. За такива нарушения, за които не е предвидено друго наказание, виновните могат да бъдат наказани с глоба от 500 до 2000 лв. и/или с имуществена санкция от 3000 до 10 000 лв.
Чл. 213 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия регламентира процедурата при отнемане на разрешение за дейност с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия. При отнемане на разрешението, органите изземват съответните вещи с протокол, които се съхраняват по установените изисквания. Собственикът на иззетите вещи има срок от 6 месеца за взривни вещества и пиротехнически изделия и 1 година за оръжия и боеприпаси да прехвърли собствеността им на лица с разрешения. При наличие на обвинение за умишлено престъпление, иззетите вещи се съхраняват до 3 месеца след приключване на наказателното производство. В случай че собственикът не предприеме действия за прехвърляне или за издаване на разрешение, вещите се отнемат в полза на държавата.
Когато се откаже подновяване на разрешение за оръжия, боеприпаси, взривни вещества или пиротехнически изделия, собственикът е длъжен да предаде изделията на органа, издал разрешението. При отказ за предаване, изделията се изземват. Предадените или иззетите вещи се съхраняват съгласно определени изисквания. Собственикът може да прехвърли собствеността на взривни вещества и пиротехнически изделия в срок от 6 месеца, а на оръжия и боеприпаси - в срок от 1 година. Ако собствеността не бъде прехвърлена в тези срокове, вещите се отнемат в полза на държавата. Заповедта за отнемане може да се обжалва, но обжалването не спира изпълнението.
Чл. 214 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия предвижда процедури при установяване на нарушения. При отнемане на разрешение, органите изземват съответните вещи и ги съхраняват до изтичане на наложеното наказание. Ако разрешението е изтекло, иззетите вещи се съхраняват от МВР до подновяване на разрешението. Ако не бъде подновено в срок от 6 месеца, вещите се отнемат в полза на държавата. Заповедта за отнемане подлежи на обжалване, но обжалването не спира изпълнението. След влизането в сила на наказателно постановление, иззетите взривни вещества и огнестрелни оръжия подлежат на незабавно унищожаване за сметка на виновното лице.
Член 214а от Закона предвижда процедури при установяване на нарушения на техническите спецификации при дезактивиране на огнестрелни оръжия. При констатирано нарушение, органите изземват оръжията с протокол. Иззетите оръжия се отнемат в полза на държавата със заповед на административнонаказващ орган, която подлежи на обжалване, но обжалването не спира изпълнението. Копие от заповедта се изпраща на Националната агенция за приходите.
Актовете за нарушения по Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия се съставят от органите на МВР и, в определени случаи, от министъра на икономиката и индустрията или упълномощени от него лица. Наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или министъра на икономиката и индустрията, както и от упълномощени длъжностни лица. За случаи, неуредени в закона, се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания.
След влизането в сила на наказателно постановление от орган на МВР, препис от него се предоставя на компетентния орган, издал разрешението. Иззетите разрешения се изпращат за съхранение и отчет. Наказанието "отнемане на разрешението" започва да тече от датата на изземване на разрешението.
Законът регламентира условията за придобиване, притежание и контрол на оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия в България. Глобите и имуществените санкции се налагат на физически и юридически лица при нарушения, които не съставляват престъпление. Законът дефинира различни видове оръжия и боеприпаси, както и изисквания за тяхната идентификация и проследяване. Включва разпоредби, свързани с европейските директиви и регламенти, и предвижда преходни и заключителни разпоредби за прилагане на новите правила.
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия се определят основни термини и понятия, свързани с различни видове оръжия и боеприпаси. Включени са определения за автоматично, полуавтоматично и дългоцевно огнестрелно оръжие, различни видове боеприпаси (бронебойни, експлозивни, запалителни и др.), взривни вещества и пиротехнически изделия. Освен това, законът уточнява идентификационните данни, необходими за безопасна употреба и транспортиране на оръжия и боеприпаси, както и условията за внос и износ на такива изделия. Включени са и нови термини, свързани с оръжейни сбирки и стратегически обекти.
Разпоредбите на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия се прилагат не само за държавите членки на Европейския съюз и техните граждани, но и за държавите, които са страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, както и за Конфедерация Швейцария и техните граждани.
Параграф §4 на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия описва изискванията, които законът въвежда в съответствие с редица директиви на Европейския съюз, касаещи контрола на оръжията и взривните вещества. Също така, законът предвижда мерки за прилагане на регламенти, свързани с незаконното производство и трафик на огнестрелни оръжия и стандартите за дезактивиране на оръжия.
Параграф §5 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия отменя предходния Закон за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, който е бил в сила от 1998 г. и е подлаган на множество изменения до 2009 г.
Параграф §6 предвижда, че висящите производства по издаване или подновяване на разрешения за производство, търговия и ремонтни дейности ще се довършат по досегашния ред до влизането в сила на закона. За останалите разрешителни производства, които не са посочени в ал. 1, те ще се довършват съгласно новите условия и ред, определени от закона.
Срокът на действие на разрешенията за производство, търговия и ремонт, издадени по отменения Закон за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, се удължава автоматично с 6 месеца от органа, който ги е издал, ако срокът им изтича на датата на влизане в сила на новия закон.
Разрешенията, издадени преди влизането в сила на закона за осъществяване на дейности с взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси, остават валидни до изтичането на техния срок, с изключение на разрешенията по § 7. Документите за пренасяне на изделия в рамките на ЕС също запазват действието си.
Параграф §9 от закона предвижда, че лицата, занимаващи се с производство, търговия, транспортиране или внос/износ на пиротехнически изделия, трябва в срок от 6 месеца след влизането в сила на закона да предприемат действия за издаване на необходимите разрешения. Освен това, лицата, които притежават пиротехнически изделия (с изключение на фойерверки от категория F1), също са задължени в същия срок да предприемат действия за издаване на съответните разрешения.
Лица, занимаващи се с производство или търговия с неогнестрелни оръжия и боеприпаси, трябва да подадат заявления за получаване на необходимите разрешения в срок от 6 месеца след влизането в сила на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.
Лицата, притежаващи неогнестрелни оръжия, като предупредително и сигнално оръжие или пневматично оръжие с кинетична енергия над 24 джаула, трябва да ги декларират пред началника на РУ на МВР. Декларацията трябва да бъде подадена в срок до една година след влизането в сила на закона.
След 5 април 2013 г. всички взривни вещества за граждански цели, произведени или внесени в България, трябва да имат уникална идентификация. Търговията, транспортирането, придобиването, съхранението или употребата на взривни вещества, произведени преди тази дата, без уникална идентификация, е разрешена до изчерпване на наличните количества.
Произведените или внесените огнестрелни оръжия и боеприпаси след 28 юли 2010 г. трябва да имат уникална маркировка. Търговията и употребата на оръжия и боеприпаси, произведени преди тази дата, без уникална маркировка, е разрешена до изчерпване на наличните количества.
В срок от 6 месеца след влизането в сила на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, Министерският съвет и министърът на вътрешните работи са задължени да приемат необходимите подзаконови актове за неговото прилагане.
Министърът на вътрешните работи е отговорен за утвърждаването на образците на документи по Закона за оръжията, с изключение на документите, свързани с глава втора, които се утвърдиха от министъра на икономиката и индустрията. Образците на заявленията по определени членове от закона ще съдържат място за попълване на идентификационен код.
Физически и юридически лица, регистрирани като търговци, които не са се пререгистрирали в срока по § 4 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за търговския регистър, трябва да представят оригинал или заверено копие от удостоверение за актуалното състояние на търговската регистрация вместо ЕИК до изтичането на срока по § 4.
Параграф §21 от закона предвижда, че транспортирането на взривни вещества по чл. 108 и 109 трябва да се извършва в съответствие с процедурата, определена в чл. 3а, параграфи 2 - 5 от Решение 2010/347/ЕС на Комисията. Това решение изменя предходно решение относно документите за превоз на взривни вещества в рамките на ЕС. България ще участва в общата електронна система за одобрение на транспортирането на взривни вещества за граждански цели в ЕС.
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия се предвижда изменение в Закона за лова и опазване на дивеча. Конкретно, в чл. 56, ал. 3 на този закон, изразът "Закона за контрол върху взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите" ще бъде заменен с "Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия".
Съгласно §23 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, в Закона за рибарството и аквакултурите, в чл. 54, ал. 3, се извършва замяна на текста, като изразът "Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите" се заменя с "Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия".
С измененията в Закона за частната охранителна дейност, всякъде, където в текста се споменава "Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите", той се заменя с "Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия". Тази промяна е обявена в Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.
В параграф §25 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия се внасят изменения в Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Конкретно, в приложението към чл. 9, ал. 1, т. 2, т. 12, след думата 'вещества' съюзът 'и' се заменя със запетая, а след 'боеприпаси' се добавя 'и пиротехнически изделия'.
В параграф 26 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, се предвижда изменение в чл. 37, ал. 3 на Закона за горите. Думите "Закона за контрол над взривните вещества, оръжията и боеприпасите при условия и по ред, определени с правилника за прилагането на закона" се заменят с "Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия".
В Закона за гражданското въздухоплаване, в чл. 91, след термина "боеприпаси" се добавя "пиротехнически изделия" и се поставя запетая. Тази промяна е част от преходните и заключителни разпоредби към Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.
С измененията в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, в член 97, точка 3, след термина "взривни вещества" се добавя и терминът "пиротехнически изделия", като се поставя запетая след него.
Съгласно параграф §29 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, в Закона за митниците се изменя чл. 229, ал. 5. В текста след думата "боеприпаси" съюзът "и" се заменя със запетая, след което се добавя "и пиротехнически изделия". Тази промяна уточнява, че пиротехническите изделия също подлежат на съответните митнически разпоредби.
Съгласно §30 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, в Закона за чужденците в Република България, чл. 10, ал. 1, т. 3, след термина "боеприпаси" се добавя "пиротехнически изделия" и се поставя запетая. Това изменение актуализира списъка на предметите, свързани с разрешителния режим за чужденците.
Изпълнението на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия е възложено на Министерския съвет, министъра на икономиката и индустрията и министъра на вътрешните работи. Последните изменения в разпоредбата са извършени през 2024 г., като новите условия влизат в сила от 10.05.2024 г.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени членове, които влизат в сила на по-късни дати. Членове 15, 16, 17, ал. 3, 29, ал. 1-3, 30, 33, 34, 44, 72, 107, 110, 121, ал. 2, т. 10, 130, 145, ал. 1, т. 5, 162, 163, 164, 166, ал. 2 и 4, 169 и 214, ал. 5 влизат в сила от 5 април 2012 г., а член 94, ал. 1 влиза в сила от 1 март 2011 г. Законът е приет от 41-ото Народно събрание на 3 септември 2010 г.
Законът за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от 1 януари 2011 г. Също така, в преходните и заключителни разпоредби е включен Законът за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, който е обнародван през 2011 г. и влиза в сила от 30.06.2012 г.
Законът за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия влиза в сила на 30 юни 2012 г., с изключение на § 9, който влиза в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". Допълнителните разпоредби касаят изменения и допълнения на Закона за Министерството на вътрешните работи, които влизат в сила на 01.07.2012 г.
Създадената с този закон Главна дирекция "Национална полиция" поема правоприемство на активите, пасивите, правата и задълженията на Главна дирекция "Криминална полиция" и Главна дирекция "Охранителна полиция". Процесуалното представителство по висящи спорове на тези две дирекции се осъществява от директора на Главна дирекция "Национална полиция".
С влизането в сила на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, служебните и трудовите правоотношения на работещите в Главна дирекция 'Криминална полиция' и Главна дирекция 'Охранителна полиция' се преобразуват в служебни и трудови правоотношения в Главна дирекция 'Национална полиция'.
Параграф §57 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия предвижда, че стажът, придобит от служителите по Закона за държавния служител и Кодекса на труда, ще се зачита за работа при един и същ работодател, в контекста на предходни разпоредби, свързани с измененията на Закона за Министерството на вътрешните работи.
В Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия се извършват изменения, сред които е заменянето на съкращението "ГДОП" с "ГДНП" в останалите текстове на закона.
Законът за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия влиза в сила от 1 юли 2012 г. Преходните и заключителни разпоредби, свързани с измененията и допълненията на този закон, са обнародвани в Държавен вестник, брой 73 от 2012 г., и влизат в сила от 25 септември 2012 г.
Висящите производства по издаване или подновяване на разрешения за съхранение на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, които са започнали преди влизането в сила на закона, ще бъдат довършени съгласно условията и реда, определени в новия закон.
Собствениците или ползвателите на стрелбища трябва да издадат разрешение за употреба в срок от 6 месеца след влизането в сила на закона. Лицата, притежаващи огнестрелно оръжие, което не попада под новите категории, също трябва да предприемат действия за издаване на разрешения в същия срок, без да предоставят документ за произход.
Разпоредбите на чл. 15, 16, 17, ал. 3, 29, ал. 1 - 3, 30, 44, ал. 1, 121, ал. 2, т. 10, 145, ал. 1, т. 5, 166, ал. 2 и 4 и 214, ал. 5 влизат в сила от 5 април 2013 г. Разпоредбите на чл. 33, 34, 44, ал. 2, 72, 107, 110, 130, 162, 163, 164 и 169 влизат в сила от 5 април 2015 г.
Законът за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на закона за устройство на територията са обнародвани в Държавен вестник, брой 66 от 2013 година и влизат в сила от 26 юли 2013 година.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят и към Закона за изменение на Закона за младостта, който е обнародван в Държавен вестник, брой 68 от 2013 г. и влиза в сила от 02.08.2013 г.
Законът за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Допълнителни разпоредби са свързани с изменението и допълнението на Закона за специалните разузнавателни средства, който е обнародван в Държавен вестник, брой 70 от 2013 г. и влиза в сила от 09.08.2013 г., с последващи изменения, обнародвани в брой 111 от 2013 г., в сила от 31.12.2013 г.
Законът за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграфи 1 и 15, които влизат в сила от 1 януари 2015 г. Преходните и заключителни разпоредби са свързани и с Закона за Министерството на вътрешните работи, обнародван в "Държавен вестник", брой 53 от 2014 г.
В §61 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, обнародван през 2010 г., се въвеждат изменения, включително замяна на абревиатурата "ГДНП" с "ГДОП" в останалите текстове на закона. Тези изменения са част от по-широки изменения и допълнения на закона, които са в сила от 28.11.2014 г.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Включва преходни и заключителни разпоредби, свързани с изменението и допълнението на Закона за Министерството на вътрешните работи, обнародван в Държавен вестник, брой 14 от 2015 г.
В Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия се извършват изменения, като абревиатурата "ГДОП" се заменя с "ГДНП" в останалите текстове на закона. Тези изменения са част от преходните и заключителните разпоредби, свързани с закона за държавна агенция "Разузнаване", влязъл в сила на 01.11.2015 г.
Законът за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия влиза в сила на 1 ноември 2015 г., с изключение на разпоредбата в § 17, т. 4 относно чл. 69, която влиза в сила на 1 януари 2016 г. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с измененията и допълненията на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, които са обнародвани в Държавен вестник, брой 94 от 2015 г. и влизат в сила от 1 януари 2016 г.
Законът за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия влиза в сила на 1 януари 2016 г., с изключение на разпоредбата в § 66, т. 1, която касае електронната информационна система и влиза в сила на 1 януари 2017 г. Допълнителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за Министерството на вътрешните работи, които са обнародвани в Държавен вестник, брой 81 от 2016 г., с дата на влизане в сила 01.01.2017 г.
Законът за оръжията влиза в сила на 1 януари 2017 г., с изключения за определени параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". Други параграфи влизат в сила от 1 февруари 2017 г. Списъкът на параграфите, които имат различни дати на влизане в сила, е подробно описан.
Министърът на вътрешните работи е задължен да издаде наредба по чл. 95а, ал. 7 от Закона за оръжията в срок от 6 месеца след влизането в сила на закона.
Параграф §16 указва, че параграф 12 влиза в сила 6 месеца след обнародването на закона в "Държавен вестник", с изключение на т. 2, буква "в", която влиза в сила от деня на обнародването му. Също така се споменава, че преходните и заключителни разпоредби към закона за допълнение на закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност са обнародвани в Държавен вестник, брой 103 от 2017 г. и влизат в сила от 01.01.2018 г.
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, е направена промяна, при която навсякъде, където се споменава "чл. 5, ал. 1, т. 5 от Закона за частната охранителна дейност", се заменя с "чл. 5, ал. 1, т. 4 от Закона за частната охранителна дейност". Тази промяна е в сила след обнародването на закона в Държавен вестник.
Законът влиза в сила два месеца след обнародването му в 'Държавен вестник', с изключение на чл. 2, ал. 4 и чл. 5, ал. 4, които влизат в сила от деня на обнародването. Тези разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за оръжията, обнародван в 'Държавен вестник', брой 20 от 2018 г.
Параграф 33 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия определя, че определени параграфи (1, т. 3, 5, 7, 9, 14, 21, т. 2, 22, т. 2, 26, т. 3, 30 и 31) влизат в сила от 31 март 2018 г. Тези разпоредби са част от закона за изменение и допълнение на основния закон, приет с обнародване в Държавен вестник, брой 37 от 2019 г.
В §64 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, се предвижда замяна на терминологията, свързана с категориите оръжия. Думите "категория 1", "категория 2", "категория 3", "категория 4" и "категории 2 и 3" трябва да бъдат заменени с "категория F1", "категория F2", "категория F3", "категория F4" и "категории F2 и F3".
В §65 от закона се предвижда замяна на термините "газово" и "газови" с "предупредително" и "предупредителни" в останалите текстове на закона. Тези изменения са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, обнародван в Държавен вестник, брой 37 от 2019 г. и изменен и допълнен в брой 100 от 2020 г.
Съгласно §66 от закона, разрешенията за дейности с огнестрелни оръжия, издадени преди влизането в сила на закона, остават валидни до изтичането на техния срок. Физическите лица, притежаващи такива разрешения, могат да подават заявление за ново разрешение след изтичането на срока, при спазване на условията и реда, определени в глава четвърта на закона.
Лицата, притежаващи регистрирани предупредителни и сигнални оръжия, които не отговарят на новите технически спецификации, могат да ги съхраняват, носят и употребяват по досегашния ред, без да прехвърлят собствеността, освен при наследяване. Търговците с подобни оръжия могат да осъществяват търговска дейност с тях до 31 декември 2022 г.
Лицата, притежаващи копия на оръжия, придобити преди влизането на закона, трябва да уведомят РУ на МВР за съхранението им в срок от една година. Те могат да участват в исторически възстановки и спортни мероприятия с разрешение, като имат право да придобият до 1000 грама димен барут и 500 капсули. Копията на оръжията за културни цели трябва да бъдат обезопасени, само ако имат конструктивна възможност за това.
Параграф §73 посочва, че определени параграфи (10, 11, 18, 21, т. 1, буква "а", 23, т. 3, 24, 30, 50, 59 и 70) влизат в сила от 1 юли 2019 г. Тези разпоредби са част от измененията и допълненията към Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, който е обнародван в Държавен вестник, брой 100 от 2020 г.
Параграф §80 предвижда, че производства, които не са приключили в срок от три месеца след обнародването на закона, относно издаване на разрешения или удостоверения за производство на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, ще бъдат довършвани по досегашния ред.
В срок от три месеца след влизането в сила на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, информацията от регистъра, свързана с дейностите по глава втора, както и архивът, съхраняван в Главна дирекция 'Национална полиция' на Министерството на вътрешните работи, трябва да бъде предоставен на Министерството на икономиката в хартиен и електронен формат. Главна дирекция 'Национална полиция' запазва копие от предоставената информация.
В срок до три години от влизането в сила на Закона за оръжията, Министерството на вътрешните работи е задължено да създаде електронен регистър, както и да осигури техническа възможност за електронно подаване, получаване и издаване на документи, в сътрудничество с Министерството на икономиката.
Параграф 84 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия определя сроковете за влизане в сила на различни параграфи. Параграфи 5 - 11, 13 - 18, 19 (т. 2, 3 и 4), 20, 72, 74, 75 и 77 влизат в сила три месеца след обнародването на закона в 'Държавен вестник'. Параграф 55 влиза в сила три години след обнародването.
С влизането в сила на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, Бюрото по защита при главния прокурор се преобразува в самостоятелна организационна структура, наречена "Бюро по защита на застрашени лица", която ще функционира към министъра на правосъдието.
С §31 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия се извършва замяна на термина "Бюрото по защита при главния прокурор" с "Бюрото по защита при министъра на правосъдието". Тази промяна е в сила за всички споменавания на термина в закона, актуализирайки текста след множество изменения на закона от 2010 г. до 2020 г.
В параграф §58 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия се предвижда замяна на текста, касаещ служителите, от "служителите по чл. 16, ал. 2 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество" с "служителите по чл. 15, ал. 1, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията". Тази промяна е част от измененията на закона, обнародвани в различни издания на Държавен вестник от 2010 до 2022 г.
Законът за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 9, който влиза в сила от 1 март 2024 г. Заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, са обнародвани в "Държавен вестник", брой 41 от 2024 г. и влизат в сила от 10.05.2024 г.
В Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия се извършват изменения, свързани със замяната на наименованията на Министерството на икономиката с новото наименование - Министерството на икономиката и индустрията. Всички споменавания на "Министерството на икономиката", "министърът на икономиката" и "министъра на икономиката" ще бъдат заменени с новите термини, отразяващи актуализираното наименование на институцията.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Приложение № 1 определя уникалната идентификация на оръжията, включваща информация видима с просто око и идентификационен номер, който може да бъде прочетен от електронен четец. Приложение № 2 описва документа за транспортиране на взривни вещества в ЕС, изискващ подробности за операторите и информация за транспортирането. Приложение № 3 е Европейски паспорт за огнестрелно оръжие, съдържащ данни за притежателя и оръжието. Приложение № 4 е сертификат за дезактивиране на оръжия, удостоверяващ, че те са приведени в състояние на нефункционалност. Приложение № 5 задава технически спецификации за предупредителни и сигнални оръжия, определяйки изисквания за тяхната конструкция и безопасност.