ПРАВИЛНИК ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА ВЕЛИКОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Великото народно събрание организира своята работа и дейност в съответствие с Конституцията и разпоредбите на правилника. До приемането на нова Конституция, то изпълнява и функциите на Обикновено народно събрание. За процедурни въпроси, които не са уредени в правилника, събранието взема отделни решения.
Чл. 2
Великото народно събрание заседава основно в сградата на Народното събрание в столицата. Възможно е, при изключителни обстоятелства, събранието да заседава на друго място.
Чл. 3
Великото народно събрание се свиква на първо заседание от Председателя на републиката не по-късно от един месец след изборите, съгласно разпоредбите на Конституцията.
Чл. 4
Първото заседание на Великото народно събрание се открива от най-възрастния народен представител, като по време на председателстването му не се водят разисквания, освен по избора на председател и заместник-председатели. Председателят е подпомаган от осем избрани млади народни представители, които изпълняват функциите на секретари.
Чл. 5
Великото народно събрание избира председател и трима заместник-председатели под председателството на най-възрастния народен представител. Изборът се извършва с тайно гласуване, а за избрани се считат тези, които получат повече от половината от гласовете на присъстващите. При недостатъчно мнозинство, изборът се повтаря с възможност за нови кандидатури, а избран е кандидатът с най-много гласове.
Чл. 6
Чл. 6 от Правилника за организацията и дейността на Великото народно събрание определя условията за предсрочно освобождаване на председател или заместник-председател. Освобождаването може да стане по искане на самия председател или по искане на една трета от народните представители при наличие на обективна невъзможност за изпълнение на задълженията. Решенията за освобождаване се приемат с гласуване, като при искане на председателя не се обсъждат, а при искане от народни представители се изисква гласуване от повече от половината от общия брой на народните представители. Освобождаването се извършва с тайно гласуване и нов избор на членове на Бюрото трябва да се проведе в срок от 14 дни.
Чл. 7
На първата сесия на Великото народно събрание, всеки народен представител полага клетва, с която се ангажира да бъде верен на Конституцията и закона, да защитава интересите на народа и да уважава принципите на истината, свободата и демокрацията. Клетвата се полага и от отсъствали представители, и от избраните на допълнителни избори, на първото заседание, на което присъстват. Председателят на събранието следи за подписването на клетвения лист. При отказ от полагане на клетва, пълномощията на представителя се прекратяват, а отказът се обявява от председателя.
Чл. 8
На първата сесия на Великото народно събрание се избират следните комисии: Комисия по проверка на изборите (Мандатна комисия), Комисия за изработване на проект за Конституция на Република България, Комисия по Правилника за организацията и дейността на Великото народно събрание, както и постоянни комисии. Тези комисии функционират през целия мандат на събранието.
Чл. 9
Чл. 9 от Правилника определя структурата на Бюрото на Великото народно събрание, което се състои от председателя и заместник-председателите. Бюрото се подпомага от осем секретари, избрани от народните представители по предложение на председателя след консултации с ръководствата на парламентарните групи.
Чл. 10
Чл. 10 от Правилника за организацията и дейността на Великото народно събрание описва функциите на Бюрото на Великото народно събрание. То организира сесиите, подготвя дневния ред, подпомага комисиите, разпределя законопроекти, осигурява условия за работа на народните представители, поддържа връзки с парламентарните групи, приема правила за вътрешния ред, управлява бюджета и организира международната дейност.
Чл. 11
Чл. 11 от Правилника за организацията и дейността на Великото народно събрание описва задълженията на председателя. Той представлява събранието, свиква сесии, ръководи заседания, съобщава законопроекти и осигурява реда в залата. Освен това удостоверява приетите актове и стенографските дневници. Председателят има право да назначава и освобождава служители, а също така може да делегира част от задълженията си на заместник-председателите.
Чл. 12
Чл. 12 от Правилника определя, че председателят на Великото народно събрание, заедно с ръководителите на парламентарните групи, е отговорен за разпределението на местата в заседателната зала за народните представители и членовете на правителството. Освен това, председателят определя и мястото на Председателя на републиката, когато той присъства на заседание.
Чл. 13
Чл. 13 от правилника предвижда, че председателят на Великото народно събрание има правомощието да свиква заседание на Бюрото. На тези заседания могат да участват представители на парламентарните групи и председателите на съответните комисии. Целта е да се съгласуват въпросите, които попадат в компетентността на Бюрото, включително законодателната програма и седмичните програми на Великото народно събрание.
Чл. 14
Секретарите на Великото народно събрание имат следните основни задължения: да информират председателя за присъствието на народните представители; да проверяват и подписват стенографските дневници от заседанията; да четат текстовете на законопроектите при необходимост; да преброяват гласувалите народни представители и да съобщават резултатите от гласуването; и да изпълняват други задачи, възложени от председателя, свързани с дейността на събранието.
Чл. 15
Чл. 15 от Правилника за организацията и дейността на Великото народно събрание описва как се организират международните връзки на събранието. Тези връзки се управляват от председателя и Бюрото, в съответствие с бюджета. Предложенията за изпращане на делегации и приемане на чужди делегации се обсъждат от Бюрото. Представителите в международни институции се определят от Бюрото, освен ако уставът на институцията предвижда друго. Дейността на ръководния комитет на Българската интерпарламентарна група и на групите за приятелство с чужди парламенти също се съгласува с Бюрото.
Чл. 16
Народните представители имат право да образуват парламентарни групи в зависимост от партийна принадлежност или политическа ориентация. Минималният брой за образуване на такава група е десет народни представители. Ако броят на членовете на групата падне под този минимум, тя спира да съществува. Освен това, две или повече парламентарни групи могат да се обединят в парламентарен съюз, на който да предоставят свои права.
Чл. 17
Според Чл. 17 от Правилника за организацията и дейността на Великото народно събрание, не е разрешено образуването на парламентарни групи, които са насочени към защита на частни, местни, етнически, религиозни или професионални интереси. Това означава, че парламентарните групи трябва да имат по-широк обществен интерес, а не да представляват специфични интереси на определени групи.
Чл. 18
Чл. 18 от Правилника предвижда, че всяка парламентарна група трябва да подаде в Бюрото на Великото народно събрание решение за образуването си, както и списък на членовете на ръководството и на народните представители, включени в нея. Тези документи трябва да бъдат подписани от всички народни представители от състава на групата. Председателят на Великото народно събрание обявява състава и ръководството на парламентарните групи, а промените в техния състав и ръководство се вписват в специален регистър.
Чл. 19
Всеки народен представител може да бъде член само на една парламентарна група. Условията за членуване, прекратяване на членството и правата и задълженията на членовете се определят от самата група, в съответствие с правилника. Напускането на групата става чрез писмено заявление до ръководителя на групата и председателя на Великото народно събрание.
Чл. 20
Чл. 20 от Правилника определя, че парламентарните групи имат правото да назначават народните представители, които ще се изказват от тяхно име и да определят реда на изказванията. Въпреки това, това не ограничава правото на всеки народен представител да се изкаже по реда на записването си в Бюрото на Великото народно събрание.
Чл. 21
Член 21 от Правилника определя комисиите като органи на Великото народно събрание, които имат инициативни, съвещателни и контролни функции. Комисиите могат да бъдат постоянни или временни.
Чл. 22
На първата си сесия Великото народно събрание образува 19 постоянни комисии, включително Законодателна комисия, Комисия по правата на човека, Бюджетна комисия и Комисия по националната сигурност. Събранието има правото да променя вида, броя и състава на тези комисии.
Чл. 23
Член 23 от Правилника определя процедурата за избор на ръководства и членове на постоянните комисии. Те се избират с явно гласуване от народните представители по предложение на председателя на Великото народно събрание след консултации с ръководствата на парламентарните групи. Великото народно събрание също така определя числеността и състава на всяка постоянна комисия в зависимост от характера на нейната дейност, като осигурява пропорционално представителство на парламентарните групи.
Чл. 24
Член 24 от Правилника за организацията и дейността на Великото народно събрание предвижда, че всеки народен представител може да бъде избран най-много в две постоянни комисии. Членовете на Бюрото на Великото народно събрание и членовете на Министерския съвет нямат право да бъдат избирани в постоянни комисии.
Чл. 25
Член 25 от Правилника за организацията и дейността на Великото народно събрание описва структурата и функциите на ръководството на постоянна комисия. То се състои от председател, заместник-председатели и секретар. Ръководството организира работата и заседанията на комисията и координира дейността й с останалите комисии.
Чл. 26
Постоянните комисии на Великото народно събрание имат задължението да приемат свои вътрешни правила, които трябва да съответстват на общия правилник. Ако в тези правила се уреждат отношения с трети лица и учреждения, те трябва да бъдат утвърдени от Великото народно събрание. Освен това, всяка постоянна комисия разполага със собствена бюджетна сметка, чийто средства са предвидени в бюджета на Великото народно събрание, а разходите от тази сметка се обсъждат и утвърдиха от самата комисия.
Чл. 27
Постоянните комисии имат правото да създават подкомисии и работни групи за по-ефективно изпълнение на своите задължения и задачи.
Чл. 28
Постоянните комисии на Великото народно събрание имат правомощия да подготвят законопроекти и проекти за решения, декларации и обръщения, които внасят за разглеждане. Те разглеждат законопроектите, предлагат тяхното приемане, отхвърляне, изменение или допълнение, и изготвят доклади. Законодателната комисия проверява съответствието на законопроектите с Конституцията. Комисиите също така извършват проучвания и анализи на ефективността на законите и разглеждат доклади и информации от министри и ръководители на ведомства.
Чл. 29
Чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Великото народно събрание задължава държавните органи, длъжностните лица, обществените организации и гражданите да предоставят необходимите сведения и документи за работата на постоянните комисии. Лицата, които не спазват това задължение, подлежат на отговорност съгласно Закона за административните нарушения и наказания.
Чл. 30
Чл. 30 от Правилника определя графика и условията за заседания на постоянните комисии на Великото народно събрание. Постоянните комисии заседават в определени дни от седмицата, а също така могат да работят и между сесиите. Свикването на заседанията става по инициатива на председателя, по искане на една трета от членовете или по решение на Бюрото на събранието.
Чл. 31
Чл. 31 определя правилата за провеждане на заседанията на постоянните комисии на Великото народно събрание. Основно, заседанията са открити, но комисии могат да решат да закрият отделни заседания. Специално заседанията на Комисията по националната сигурност и Комисията по външната политика са по принцип закрити, с възможност за откритост в определени случаи. Всички участници в заседанията трябва да спазват законовите изисквания за опазване на тайна и лични данни. Народните представители, които не са членове на комисия, могат да присъстват, но нямат право на глас. Вносителят на законопроект или негов представител присъства на заседанията за даване на разяснения.
Чл. 32
Постоянните комисии на Великото народно събрание могат да заседават и вземат решения, когато присъстват повече от половината от членовете им. Решенията се приемат с обикновено мнозинство от присъстващите членове при явно гласуване.
Чл. 33
Постоянните комисии на Великото народно събрание имат право да провеждат съвместни заседания, които се ръководят от един от председателите по взаимно споразумение. Всяка комисия взема отделно решение по обсъждания въпрос и при различни становища изготвя свой съдоклад, който представя пред Великото народно събрание.
Чл. 34
Член 34 от Правилника за организацията и дейността на Великото народно събрание урежда процедурата за изготвяне на доклад от постоянната комисия. Докладчикът се избира от комисията по предложение на ръководството. Докладът трябва да съдържа различните становища по разглеждания проблем и мнозинството, с което е прието решението.
Чл. 35
На заседанията на постоянните комисии на Великото народно събрание се води съкратен протокол, подписван от председателя и секретаря. За заседанията на Законодателната и Конституционната комисия се водят пълни стенографски протоколи, които се подписват от председателя, секретаря и стенографа.
Чл. 36
Постоянните комисии на Великото народно събрание имат правото да отправят предложения до Бюрото на събранието, свързани с организирането на международната дейност.
Чл. 37
Член 37 от Правилника за организацията и дейността на Великото народно събрание описва процедурите за образуване на временни комисии. Тези комисии се създават за разглеждане на конкретни въпроси и провеждане на анкети, а предложения за тяхното образуване могат да бъдат направени от Бюрото на събранието, постоянна комисия или от поне 10% от народните представители. Великото народно събрание определя задачите, числеността, състава, срока на дейност и финансовите средства на тези комисии, като правилата за работа на постоянните комисии важат и за временните.
Чл. 38
Чл. 38 от Правилника за организацията и дейността на Великото народно събрание регламентира проверката на законността на изборите на народни представители от Комисията по проверка на изборите (Мандатна комисия). Тази комисия се образува на принципа на пропорционално представителство на политическите партии и независими народни представители. Съставът на комисията се определя от Великото народно събрание, а комисията има право да образува работни групи, в които не могат да участват народни представители, чийто избор ще се проверява.
Чл. 39
Член 39 от Правилника за организацията и дейността на Великото народно събрание определя, че единствено това събрание има правомощието да се произнася по законността на изборите. Комисията е задължена да внесе резултатите от проверките заедно с мотивиран доклад и протоколи от заседанията на Великото народно събрание не по-късно от втората му сесия.
Чл. 40
Чл. 40 от Правилника за организацията и дейността на Великото народно събрание предвижда, че когато комисията предлага касиране на избор, разискването по предложението не може да се проведе в същия ден, в който е представено. То трябва да бъде отложено за следващото заседание на събранието.
Чл. 41
Комисията по проверка на изборите е задължена да се произнася в своя доклад относно наличието на съществени нарушения на Конституцията, Закона за избиране на Велико народно събрание и други закони. Това е важен аспект от контрола на изборния процес.
Чл. 42
Член 42 от Правилника за организацията и дейността на Великото народно събрание предвижда, че отделен избор може да бъде касиран при съществени нарушения, които са оказали влияние върху крайния резултат от изборите, на базата на който кандидатът е обявен за избран.
Чл. 43
Великото народно събрание има правомощието да образува анкетни комисии за проверка на факти относно оспорени избори. Анкетната комисия се състои от трима народни представители, като един от тях трябва да е от парламентарната група на оспорения кандидат. Комисията проверява само въпросите, отразени в избирателните протоколи и подадените оплаквания. След приключване на проверката, комисията представя писмен доклад в тридневен срок.
Чл. 44
Великото народно събрание може да бъде свиквано на сесия от председателя, по искане на една пета от народните представители или от Президента на републиката. При получаване на писмено предложение от една пета от народните представители, председателят е задължен да свика заседание в срок от 3 до 7 дни.
Чл. 45
Великото народно събрание провежда заседания в сряда и четвъртък от 15 до 20 часа, с максимално продължение до 22 часа. В петък заседанията са от 9 до 13 часа. Събранието има право да установи и различен ред на заседаване.
Чл. 46
Заседанията на Великото народно събрание са публични, но лица, които не са народни представители или министри, могат да присъстват само с разрешение на председателя и да заемат определени места. Те нямат право да нарушават реда, а председателят може да разпореди отстраняване на нарушители от залата.
Чл. 47
Заседанията на Великото народно събрание могат да бъдат закрити по предложение на председателя или на народен представител, когато важни държавни интереси налагат това. Предложението трябва да съдържа информация за въпроса, който ще се обсъжда. След обсъждане, народните представители гласуват за провеждане на закрито заседание. Обсъжданията и протоколите от закритите заседания са държавна тайна, а решенията се обявяват публично само при условие, че не съдържат държавна тайна.
Чл. 48
Член 48 от Правилника за организацията и дейността на Великото народно събрание определя условията за откриване и прекратяване на заседанията. Председателят открива заседанието при присъствие на повече от половината от народните представители. В случай на съмнение за кворум, председателят разпорежда преброяване на присъстващите. Ако кворумът не е налице, заседанието се прекратява.
Чл. 49
Чл. 49 от Правилника за организацията и дейността на Великото народно събрание определя процедурата за приемане на програма за заседанията. Председателят уведомява народните представители за новите законопроекти, а в края на заседанието обявява датата на следващото и проекта за дневния ред. Народните представители могат да внасят предложения за дневния ред до 18 часа преди заседанието, а спешни въпроси могат да се включат в дневния ред по предложение на Бюрото или парламентарни групи, след гласуване. Не могат да се обсъждат въпроси, които не са включени в дневния ред.
Чл. 50
Член 50 от Правилника за организацията и дейността на Великото народно събрание предвижда, че председателят ръководи заседанията и дава думата на ораторите. В случай, че председателят участва в разискванията, той не може да ръководи заседанието, докато не се вземе решение по разглеждания въпрос.
Чл. 51
Чл. 51 от Правилника за организацията и дейността на Великото народно събрание регламентира начина, по който народните представители могат да се изказват. Според чл. 51, народен представител не може да говори без разрешение от председателя. За да получи думата, представителят трябва да вдигне ръка или да направи предварителна заявка. Председателят е отговорен за съставянето на списък с желаещите да се изкажат и определя реда на ораторите, като се съобразява с последователността на записванията.
Чл. 52
Чл. 52 от Правилника за организацията и дейността на Великото народно събрание регламентира, че процедурните въпроси се обсъждат незабавно. Процедурни въпроси включват предложения за изменение на реда на заседанието, възражения срещу неспазване на реда и искания за прекратяване или отлагане на заседанията и разискванията. Тези въпроси трябва да се поставят кратко, без да засягат същността на основния въпрос.
Чл. 53
Според Чл. 53 от Правилника, народните представители имат право да говорят само от трибуната по време на заседанията на Великото народно събрание. Това правило цели да осигури ред и структура по време на дебатите.
Чл. 54
Чл. 54 от Правилника гласи, че ако ораторът отклонява от обсъждания въпрос, председателят го предупреждава. В случай на продължаващо нарушение, председателят има правото да отнеме думата на оратора.
Чл. 55
Народният представител има право да се изказва по същество по конкретен въпрос само веднъж. Това правило цели да осигури ефективност и ред в дебатите на Народното събрание.
Чл. 56
Народните представители имат право на реплика, която представлява кратко възражение по изказване. Репликата трябва да се направи веднага след изказването и да не трае повече от 2 минути. Максималният брой реплики по едно изказване е три, а реплика на реплика не е разрешена. След репликите, изказалият се народен представител може да даде отговор (дуплика) до 3 минути.
Чл. 57
Народен представител има право на лично обяснение до 2 минути при две условия: ако е поименно засегнат в изказване по време на пленарно заседание или ако иска да обясни мотивите на своя отрицателен вот. Думата за обяснение по първото условие се дава преди прекратяване на заседанието, а за отрицателен вот - на максимум трима народни представители веднага след гласуването по същество. Обяснение след тайно гласуване не се допуска.
Чл. 58
Чл. 58 от Правилника за организацията и дейността на Великото народно събрание регламентира времето за изказвания. То се определя предварително от Бюрото на събранието в съгласие с ръководителите на парламентарните групи, пропорционално на тяхната численост. Парламентарните групи могат да искат удължаване на времето за изказване, като в такъв случай и останалите групи получават съответно удължаване. Отделният оратор може да изказва до 15 минути, освен ако не е приет друг регламент. При превишаване на времето, председателят отнема думата на оратора след предупреждение.
Чл. 59
Чл. 59 от Правилника определя, че председателят на републиката и заместник-председателят, при присъствие на заседание на Великото народно събрание, имат право на незабавно получаване на думата, ако я поискат.
Чл. 60
Членовете на правителството, които не са народни представители, имат правото да присъстват на заседанията на Великото народно събрание. Те могат да вземат думата, когато пожелаят.
Чл. 61
Ако списъкът на ораторите е изчерпан и няма народни представители, които да поискат думата, председателят на Великото народно събрание обявява разискванията за прекратени.
Чл. 62
Чл. 62 от Правилника за организацията и дейността на Великото народно събрание определя процедурата при предложения за прекратяване или отлагане на разискванията. Преди гласуването на предложението, думата се дава на един народен представител, който не е съгласен с него. Предложението за прекратяване се гласува преди това за отлагане. Ако предложението за прекратяване бъде прието, но все още има представители на парламентарни групи, които не са се изказали, думата се дава на един народен представител от всяка от тях.
Чл. 63
Чл. 63 от Правилника за организацията и дейността на Великото народно събрание предвижда, че председателят може да прекъсне заседанието при шум или безредие, което пречи на работата на народните представители, или при други важни причини. Прекъсването може да бъде поискано и от парламентарна група, но то не може да надвишава 30 минути и може да се извърши само веднъж по време на едно заседание.
Чл. 64
Заседанията на Великото народно събрание могат да бъдат отлагани с решение на събранието, при условие че предложението идва от председателя или от парламентарна група.
Чл. 65
Гласуването в Великото народно събрание е лично и може да бъде извършвано "за", "против" или "въздържал се". То може да бъде явно или тайно. Явното гласуване се осъществява чрез вдигане на ръка, саморъчно записване на имената, поименно или чрез компютризирана система. При поименното гласуване имената на народните представители се четат от секретаря, а при компютризирана система се използват специални карти, които не могат да се преотстъпват.
Чл. 66
Тайното гласуване в Народното събрание се осъществява чрез използването на бюлетини. Това означава, че всеки депутат гласува анонимно, като поставя своя избор в бюлетина, което гарантира конфиденциалността на гласуването.
Чл. 67
Член 67 от Правилника позволява на най-малко една десета от народните представители или на всяка парламентарна група да предложат поименен вот. Гласуването може да се извърши чрез саморъчно записване на имената или тайно. Предложението за поименен вот се поставя на гласуване без предходни разисквания.
Чл. 68
Председателят на Великото народно събрание обявява началото на гласуването, което започва три минути след обявяването. В периода на гласуването не се дава думата на никого.
Чл. 69
Член 69 от Правилника за организацията и дейността на Великото народно събрание определя реда за гласуване на предложения. Предложенията за отхвърляне се поставят на гласуване първо, следвани от предложения за отмяна, изменение или допълнение, които се гласуват преди основния въпрос. Направените предложения се поставят на гласуване в реда на тяхното постъпване.
Чл. 70
Предложението в Великото народно събрание е прието, когато повече от половината от присъстващите народни представители гласуват за него. В случай на равенство на гласовете, предложението се счита за неприето.
Чл. 71
Чл. 71 от Правилника за организацията и дейността на Великото народно събрание определя, че председателят обявява резултата от гласуването. В случай на оспорване на протичането или резултата от гласуването, председателят има правото да разпореди повторно гласуване, като резултатът от него е окончателен.
Чл. 72
Член 72 от Правилника за организацията и дейността на Великото народно събрание регламентира воденето на стенографски дневник за заседанията. Дневникът се съставя в деня на заседанието или най-късно на следващия ден под надзора на председателя и се подписва от него и двамата секретари в срок до 3 дни след изработването му. Стенографският дневник съдържа пълно отразяване на заседанията, включително мотиви и текстове на законопроекти, предложения и окончателни текстове, дори и когато не са четени по време на заседанието.
Чл. 73
Народните представители имат право да преглеждат стенограмите на своите речи и да извършват стилни поправки в тях в срок от един ден след изготвянето на стенографския дневник. Споровете, които могат да възникнат, се решават от председателя на събранието въз основа на доклад от дежурните секретари за съответното заседание.
Чл. 74
Чл. 74 от Правилника за организацията и дейността на Великото народно събрание предвижда, че поправките на фактически грешки в актовете, приети от събранието, се извършват по нареждане на председателя. Това става преди подписването на дневника и след изслушването на вносителя и докладчика от съответната комисия.
Чл. 75
Великото народно събрание избира комисия, която да изработи проект за Конституция на България. Съставът на комисията се определя пропорционално на представителството на политическите партии, коалиции, организации, движения и независими народни представители. Комисията включва председател, трима заместник-председатели, секретар и членове. Освен това, комисията има право да образува работни групи, колкото счита за необходимо.
Чл. 76
Член 76 от Правилника за организацията и дейността на Великото народно събрание предписва, че комисията и работните групи са длъжни да водят пълни стенографски протоколи за своите заседания. В тези протоколи трябва да бъдат отбелязани всички изказвания и решения, взети по време на заседанията.
Чл. 77
Чл. 77 от Правилника за организацията и дейността на Великото народно събрание задължава комисията да подготви и представи на председателя на събранието проект за нова Конституция, заедно с мотивите за него, в срок, определен от самото Велико народно събрание.
Чл. 78
Председателят на Великото народно събрание е задължен да насрочи първото заседание за обсъждане на проекта за Конституция в срок от 5 дни след раздаването му на народните представители.
Чл. 79
Проектът за Конституция подлежи на обсъждане и гласуване от Великото народно събрание в три последователни четения, съгласно разпоредбите на Правилника за организацията и дейността на Великото народно събрание.
Чл. 80
На първо четене проектът се докладва изцяло, включително мотивите. Докладчикът представя основните положения на проекта, след което народните представители имат възможност да се изкажат по тях.
Чл. 81
След приключване на разискванията, председателят на Великото народно събрание поставя на гласуване проекта за Конституция по принцип. Проектът се счита за приет на първо четене, ако две трети от присъствуващите народни представители гласуват "за".
Чл. 82
Член 82 от Правилника за организацията и дейността на Великото народно събрание предвижда, че ако проектът за Конституция не бъде приет на първо гласуване, събранието трябва отново да избере комисия за изработване на нов проект. Процедурата се повтаря, докато не бъде приет проектът.
Чл. 83
Чл. 83 от Правилника за организацията и дейността на Великото народно събрание урежда процедурата след първото гласуване на проект за Конституция. Приетият проект се изпраща на съответната комисия, която обсъжда предложенията и прави изменения. Комисията трябва да представи писмен доклад на Великото народно събрание в срок до 5 дни. След това председателят на събранието насрочва второто гласуване не по-рано от 3 дни след представянето на доклада.
Чл. 84
На второто четене Великото народно събрание разглежда проект за Конституция, включително допълнения и изменения. След прочитането на всеки текст, докладчикът предоставя разяснения. Предложенията за изменения и допълнения се обсъждат само ако са подадени писмено на председателя. Те се поставят на разискване веднага, освен ако не бъдат изпратени на комисията за допълнително проучване. Второто гласуване се извършва по отделни текстове и всеки текст е приет, ако получи две трети от гласовете на присъстващите народни представители.
Чл. 85
Чл. 85 от Правилника за организацията и дейността на Великото народно събрание определя, че проектът за Конституция трябва да бъде поставен на трето четене в срок не по-късно от 7 дни след неговото приемане на второ гласуване. Това правило осигурява бързина и ефективност в процеса на приемане на Конституцията.
Чл. 86
На трето четене се разглеждат само текстове на проекта за Конституция, за които има писмени предложения за изменение или допълнение, подписани от най-малко 10% от народните представители. Предложенията се приемат, ако за тях гласуват две трети от присъстващите народни представители.
Чл. 87
Гласуването на проекта за Конституция се извършва на заседание, следващо третото гласуване на проекта. Народните представители записват имената си в специален регистър, който е част от Конституцията. За приемането на Конституцията е необходимо гласуването на две трети от всички народни представители.
Чл. 88
Член 88 от Правилника определя, че законопроекти могат да внасят председателят на републиката, Министерският съвет, постоянните комисии, народните представители, Върховният съд и главният прокурор. Законопроектите, заедно с мотивите, се подават на председателя на Великото народно събрание и се регистрират от Бюрото.
Чл. 89
Бюрото на Великото народно събрание разпределя законопроектите между постоянните комисии в тридневен срок от постъпването им. Определя се водеща комисия, която организира обсъждането, следи за спазване на сроковете и подготвя основния доклад. Възражения по разпределението могат да се правят от заинтересуваните комисии в двудневен срок след получаване на разпореждането.
Чл. 90
Според Чл. 90 от Правилника за организацията и дейността на Великото народно събрание, всички законопроекти трябва да бъдат изпращани и на Законодателната комисия. Това осигурява, че предложените законодателни инициативи ще бъдат разгледани и оценени от съответната комисия преди тяхното обсъждане в събранието.
Чл. 91
Член 91 от Правилника за организацията и дейността на Великото народно събрание описва процедурите, свързани с обсъждането на законопроекти от постоянните комисии. Според алинея 1, комисии трябва да депозират мотивирани доклади в Бюрото на събранието в срок от 15 дни след получаването на законопроектите. Алинея 2 позволява удължаване на срока с до 30 дни по решение на Бюрото. След обсъждането, законопроектите трябва да бъдат включени в дневния ред в срок от 7 дни (ал. 3). Ако сроковете не се спазват, Бюрото е задължено да включи законопроектите в дневния ред в срок от 7 дни след изтичането на първоначалните срокове (ал. 4).
Чл. 92
Член 92 от Правилника за организацията и дейността на Великото народно събрание определя задълженията на комисиите относно законопроекти. Комисиите трябва да оценят необходимостта, целесъобразността и финансовото осигуряване на законопроекта и да направят мотивирано предложение до събранието за приемане, изменение или отхвърляне на законопроекта. Законодателната комисия се произнася след обсъждане в постоянната комисия. При наличие на два или повече законопроекта по един и същ предмет, водещата комисия изработва общ законопроект. В случай на несъгласие с общия законопроект, отделният вносител може да направи свой съдоклад.
Чл. 93
След обсъждането в комисиите, законопроектите, заедно с мотивите и докладите, трябва да бъдат раздадени на народните представители в срок от три дни преди заседанието, на което ще бъдат разгледани.
Чл. 94
Законопроектите в Великото народно събрание се приемат на две четения, които се провеждат на отделни заседания. Възможно е, по изключение, двете четения да се проведат на едно заседание без допълнително обсъждане в постоянните комисии.
Чл. 95
Член 95 от Правилника за организацията и дейността на Великото народно събрание описва процедурата при обсъждане на законопроект на първо четене. Законопроектът се разглежда в цялост, след като се изслушат докладите на вносителя и постоянните комисии. Вносителят има право да не представя доклад. На първо гласуване събранието се произнася по основните положения на законопроекта, а народните представители могат да правят писмени предложения по отделни текстове.
Чл. 96
Великото народно събрание приема законопроект на първо гласуване, ако за него гласуват повече от половината от присъстващите народни представители.
Чл. 97
Великото народно събрание може да реши за допълнително обсъждане на законопроект след първото четене, като го изпраща на постоянни комисии. Комисиите трябва да обсъдят законопроекта и да внесат мотивиран доклад в срок от 7 дни. След получаване на доклада, законопроектът трябва да бъде включен в дневния ред за второ гласуване в срок от 7 дни. Ако сроковете не бъдат спазени, Бюрото на събранието може да задължи комисиите да се произнесат в тридневен срок.
Чл. 98
На второ четене Великото народно събрание разглежда законопроектите текст по текст. По време на обсъждането се вземат решения относно писмените предложения за изменения и допълнения на законопроектите.
Чл. 99
Предложенията, по които вносителят или комисиите не са съгласни, се гласуват преди цялостното второ гласуване, в реда на тяхното представяне и при условие, че се поддържат. Оттеглените предложения не подлежат на гласуване.
Чл. 100
Вносителят на законопроект има право да го оттегли до началото на първото четене. След като е започнало първото четене, оттеглянето е възможно само със съгласието на Великото народно събрание.
Чл. 101
Чл. 101 определя задълженията на Комисията по външната политика и други компетентни комисии относно международните договори. Те дават предварителни заключения за ратификация или денонсиране на договори, като текстът не може да бъде променян, освен в случай на резерви. Министерският съвет внася договори, които не подлежат на ратификация, и комисиите могат да поискат заключение преди утвърждаването им. Те също решават кои договори да бъдат представени на Великото народно събрание.
Чл. 102
Член 102 от Правилника за организацията и дейността на Великото народно събрание регламентира правото на народните представители и постоянните комисии да внасят проекти за решения, декларации или обръщения. Проектите се разпределят от Бюрото на събранието в срок от три дни, след което постоянните комисии трябва да ги обсъдят в рамките на 15 дни и да представят становища. Бюрото включва проектите в дневния ред в срок от 7 дни след получаване на становищата. Обсъждането на решенията, декларациите и обръщенията се извършва в пленарно заседание на едно четене и те се приемат с мнозинство от повече от половината присъстващи народни представители.
Чл. 103
Народните представители имат право да задават актуални въпроси на председателя на Министерския съвет или на отделни министри. Въпросите трябва да са формулирани кратко и ясно, без подвъпроси. Всеки народен представител може да зададе максимум два въпроса на едно заседание.
Чл. 104
Въпросите, които ще бъдат разгледани на заседанията на Великото народно събрание, трябва да бъдат подадени в писмена форма в Бюрото най-късно 3 часа преди началото на заседанието. Събранието изслушва въпросите и отговорите по тях всеки четвъртък от 19 до 20 часа, като времето за изложение на всеки въпрос не може да надвишава 3 минути. Въпросите, които не отговарят на изискванията, ще бъдат върнати от председателя. Председателят уведомява правителството за постъпилите въпроси незабавно.
Чл. 105
Член 105 от Правилника за организацията и дейността на Великото народно събрание предвижда, че отговарящият министър има право да поиска отлагане на отговора си, но не по-късно от 7 дни. Освен това, отговорът на министъра не подлежи на обсъждане и не може да бъде репликиран.
Чл. 106
Народните представители имат право да отправят питания до правителството или до отделни министри по въпроси, свързани с тяхната компетентност или с дейността на съответната администрация.
Чл. 107
Членовете на Министерския съвет са задължени да отговорят на питания в срок от 14 дни. Отговорът може да бъде устен или писмен, като писмен отговор се предоставя, само ако народният представител е поискал такъв. Правителството или министърът могат да поискат удължаване на срока с до 7 дни. Министър, който не е отговорил в срока или не е поискал удължаване, трябва да се яви пред Великото народно събрание за обяснения в едноседмичен срок.
Чл. 108
Член 108 от Правилника за организацията и дейността на Великото народно събрание определя изискванията за внасяне на питания от народните представители. Според него, питанията трябва да бъдат представени в писмена форма, подписани от представителя, и да са формулирани сбито, без коментари и обвинения срещу конкретни лица.
Чл. 109
Член 109 от Правилника за организацията и дейността на Великото народно събрание урежда процедурата за отправяне на питания от народните представители. Питанията се подават чрез председателя в началото на заседанията, а когато събранието не заседава, те се предават в канцеларията. Народният представител трябва да посочи дали желае писмен отговор, а председателят уведомява съответния член на правителството за постъпилите питания.
Чл. 110
Член 110 от Правилника за организацията и дейността на Великото народно събрание урежда процедурата по питанията към министър-председателя или съответния министър. След уведомление от министъра, председателят определя дата за заседание и включва питането в дневния ред. Отговорите на питанията се изслушват в последния час на петъчното заседание на всеки две седмици. Питането отпада от дневния ред, ако народният представител, който го е направил, отсъства.
Чл. 111
Народните представители имат право да оттеглят своите питания с писмено искане до момента на получаване на отговора. Председателят на Великото народно събрание е задължен да информира за оттеглянето на следващото заседание и да уведоми министъра, до когото е адресирано питането.
Чл. 112
След започване на разглеждането на питането от Великото народно събрание, вносителят има право да го развие в рамките на 5 минути. Това предоставя възможност на вносителя да представи своите аргументи и становища по зададения въпрос.
Чл. 113
Чл. 113 от Правилника за организацията и дейността на Великото народно събрание определя процедурата за отговор на питания от председателя на Министерския съвет или съответния министър. Той дава личен устен отговор и може да обясни причините, ако не може да отговори. След отговора, народният представител, който е задал питането, може да зададе до два уточняващи въпроса. Не се провеждат разисквания по отговора, а народният представител, направил питането, има право на последна реплика, за да изрази удовлетворение от отговора.
Чл. 114
Чл. 114 от Правилника за организацията и дейността на Великото народно събрание регламентира процедурата при получаване на писмени отговори на питания. Председателят съобщава на следващото заседание за получените отговори и връчва екземпляр на народния представител, който е направил питането. Министърът, на когото е адресирано питането, може да не присъства на заседанието, ако отговорът е писмен. Въпреки това, ако Великото народно събрание прецени, може да задължи министъра да присъства и да даде устен отговор.
Чл. 115
Член 115 от Правилника за организацията и дейността на Великото народно събрание определя, че питанията към Бюрото могат да касаят само въпроси, свързани с организацията и дейността на събранието, администрацията му или неприкосновеността на народен представител.
Чл. 116
Чл. 116 от Правилника за организацията и дейността на Великото народно събрание определя процедурата за започване на разисквания по питане. За да се започнат разисквания, е необходимо мотивирано предложение от парламентарна група или поне от една десета от народните представители. Предложението не подлежи на обсъждане и веднага се поставя на гласуване. Разискванията се провеждат по реда, установен в глава шеста на правилника. При положително решение, Великото народно събрание може да вземе решение по питането, съгласно чл. 87, ал. 4 от Конституцията.
Чл. 117
Чл. 117 от Правилника за организацията и дейността на Великото народно събрание урежда процедурата за гласуване на доверие от председателя на Министерския съвет. Той може да поиска гласуване на доверие по политиката на правителството или по конкретен повод. Разискванията по искането могат да продължат до две пленарни заседания, а гласуването трябва да се проведе не по-рано от 24 часа след приключване на разискванията. Решението за доверие е прието, ако повече от половината от присъстващите народни представители гласуват „за“.
Чл. 118
Член 118 от Правилника за организацията и дейността на Великото народно събрание описва процедурата за подаване на проекторешение за недоверие към министър-председателя. Проекторешението може да бъде внесено от най-малко една десета от народните представители и трябва да бъде уведомено незабавно на министър-председателя. Всеки народен представител може да подпише само едно такова предложение, а внасянето на проекторешение на същото основание е забранено в срок от 3 месеца след предходното произнасяне. Проекторешението може да бъде оттеглено преди обсъждането му.
Чл. 119
Чл. 119 от Правилника за организацията и дейността на Великото народно събрание описва процедурата по проекторешение за недоверие към министър-председателя. Разискванията по него могат да продължат до три пленарни заседания, без да се правят изменения на текста. Гласуването на проекторешението се извършва веднага след приключване на разискванията, но не по-рано от 24 часа след внасянето му.
Чл. 120
Решението за недоверие към министър-председателя е прието, ако повече от половината от народните представители гласуват за него. Министър-председателят е длъжен да подаде оставка, ако бъде прието такова решение. Оставката на министър-председателя води до оставка на цялото правителство, но членовете на правителството продължават да изпълняват функциите си до провеждането на нови избори.
Чл. 121
Великото народно събрание има правомощия да провежда проучвания, анкети и изслушвания по важни въпроси, които засягат държавните и обществените интереси, както пряко, така и чрез своите комисии.
Чл. 122
Чл. 122 от Правилника за организацията и дейността на Великото народно събрание предвижда, че всички държавни органи, длъжностни лица, обществени организации и граждани имат задължението да оказват съдействие във връзка с проучвания, анкети и изслушвания, като предоставят необходимите сведения и документи.
Чл. 123
Член 123 от Правилника за организацията и дейността на Великото народно събрание предвижда, че предоставянето на сведения може да се извършва както писмено, така и устно. Решението за формата на предоставяне зависи от преценката на Великото народно събрание или съответната комисия.
Чл. 124
Чл. 124 от Правилника за организацията и дейността на Великото народно събрание предвижда задължението на длъжностни лица или граждани да се явят на изслушване, когато това е решено от събранието или комисиите. Поканите за явяване се връчват чрез службите на Великото народно събрание.
Чл. 125
Член 125 от Правилника за организацията и дейността на Великото народно събрание предвижда, че ако лице, задължено да предостави необходимите сведения, не се яви на определеното място и време, то може да бъде доведено принудително за изслушване. Това се извършва в съответствие с правилата, посочени в приложение № 1.
Чл. 126
Чл. 126 от Правилника за организацията и дейността на Великото народно събрание предвижда, че лицето, което е изслушвано, има правото да откаже да даде сведения по въпроси, на които отговорите биха могли да го уличат в извършване на престъпление.
Чл. 127
Народните представители имат право и задължение да участват в работата на Великото народно събрание и в неговите комисии, което е основна част от тяхната дейност и отговорност като избрани представители.
Чл. 128
Всеки народен представител има правото да бъде избран в органите на Великото народно събрание, което подчертава демократичния принцип на участие на представителите в управлението.
Чл. 129
Статутът на народния представител е несъвместим с друга платена длъжност, освен ако е в правителството. Народните представители, които заемат длъжност в държавни органи, запазват позицията си, като излизат в неплатен отпуск до края на мандата на Великото народно събрание.
Чл. 130
Народните представители получават месечно възнаграждение, определяно от Великото народно събрание. Членовете на Министерския съвет получават основното си възнаграждение от правителството. Те могат да получават и хонорари или възнаграждения по граждански договори, които трябва да декларират на всеки три месеца. Декларациите се регистрират в специален явен регистър, контролиран от Бюрото на Великото народно събрание и Комисията по парламентарната етика.
Чл. 131
Народните представители имат право на платен годишен отпуск, който обикновено съвпада с ваканциите на Великото народно събрание. При неотложна нужда, отпуск може да бъде разрешен и извън тези периоди от председателя на събранието, но не повече от 15 работни дни.
Чл. 132
Народните представители са задължени да присъстват на заседанията на Великото народно събрание и на комисии. При неоснователни отсъствия не получават трудово възнаграждение. Ако народен представител напусне заседанието преди неговото приключване, трябва да уведоми дежурните секретари.
Чл. 133
Народните представители получават парично обезщетение по време на отпуск по болест, което се определя съгласно разпоредбите на Кодекса на труда.
Чл. 134
Народните представители нямат право да използват своето служебно положение или име за реклама или друга дейност, свързана с финансови, промишлени и търговски предприятия и фирми. Това правило има за цел да предотврати конфликт на интереси и злоупотреба с власт.
Чл. 135
Чл. 135 от Правилника гласи, че народните представители не могат да бъдат задържани и не може да бъде възбудено наказателно преследване срещу тях, освен в случай на тежки престъпления, за което е необходимо разрешение от Великото народно събрание или, когато то не заседава, от Председателя на републиката. В случай на заварено тежко престъпление, разрешение не е нужно, но Великото народно събрание или Председателят на републиката трябва да бъдат незабавно уведомени.
Чл. 136
Чл. 136 описва процедурата при искане за задържане или наказателно преследване на народен представител. Председателят на Великото народно събрание изпраща искането на Комисията по проверка на изборите, която в срок от три дни внася проект за решение относно основателността на искането. Това решение незабавно се поставя на гласуване. Ако искането е отправено до Председателя на републиката, той трябва да се произнесе по него в тридневен срок.
Чл. 137
Народните представители са освободени от задължението да участват в военни сборове и учения, което осигурява тяхната непрекъсната работа и ангажимент към законодателната дейност.
Чл. 138
Народните представители на Великото народно събрание имат право да получават информация и съдействие от държавните органи и организации по въпроси, свързани с тяхната дейност. Те са задължени да спазват законовите изисквания относно опазването на служебната и държавната тайна, както и на личните данни и доброто име на гражданите.
Чл. 139
Чл. 139 от Правилника за организацията и дейността на Великото народно събрание забранява на народните представители да прекъсват оратора, да отправят лични нападки или оскърбителни думи, да заплашват други народни представители или граждани, да разгласяват лични данни, да имат непристойно поведение и да нарушават реда на заседанието.
Чл. 140
Народните представители подлежат на дисциплинарни мерки, които включват: напомняне, забележка, порицание, отнемане на думата и отстраняване от заседанието до следващото гласуване.
Чл. 141
Чл. 141 предвижда, че председателят на заседанието има право да напомня на всеки оратор, който се отклони от темата на разискванията или нарушава реда по друг начин. Това е мярка за поддържане на дисциплината и фокуса по време на заседанията.
Чл. 142
Член 142 от Правилника определя условията за отправяне на забележка от председателя на заседание. Забележка може да бъде направена на народен представител, който вече е получил напомняне за нарушаване на реда по време на същото заседание, или на такъв, който е използвал оскърбителни думи или заплахи спрямо друг народен представител.
Чл. 143
Председателят на Великото народно събрание може да наложи порицание на народен представител, който след напомняне или забележка продължава да нарушава реда на заседанието или да създава безредие в залата.
Чл. 144
Чл. 144 от Правилника за организацията и дейността на Великото народно събрание предвижда, че председателят може да отнеме думата на народен представител в два случая: 1) ако представителят има наложени две дисциплинарни мерки и продължава да нарушава реда; 2) ако след изтичането на времето за изказване продължава да говори, без да е получил разрешение и въпреки поканата на председателя да завърши.
Чл. 145, § 1-6
Правилникът определя реда за работа на Великото народно събрание, включително правомощията на председателя по отношение на дисциплинарни мерки и отстраняване на народни представители. Председателят може да отстрани представител, който грубо възразява, призовава към насилие или оскърбява събранието. Правилникът може да бъде изменян по предложение на Бюрото или по искане на 10% от народните представители. Определя се, че председателят е лицето, което води заседанието, а присъстващите са тези, които са в залата по време на гласуването. ВНС има правомощия да избира и освобождава висши длъжности, а процедурите за това се извършват с тайно гласуване. Правилникът влиза в сила от деня на приемането му и отменя предишния правилник.
§1
Правилникът за организацията и дейността на Великото народно събрание може да бъде изменян по предложение на Бюрото на Великото народно събрание или по искане на една десета от народните представители.
§4
Великото народно събрание има правомощия да избира и освобождава от длъжност ключови държавни длъжности, включително Председателя на републиката, заместник-председателя, членовете на Министерския съвет, Върховния съд и главния прокурор. Предложения за тези назначения могат да бъдат направени от минимум една трета от народните представители, а гласуването се извършва тайно.
§6
Правилникът влиза в сила от деня на приемането му и отменя предишния Правилник за работата на Народното събрание, публикуван в Държавен вестник, брой 32 от 1977 г., с изменения от брой 82 от 1983 г. и брой 87 от 1986 г. Включени са приложения с процедурни правила за принудително довеждане на граждани за изслушване и бюджет на Великото народно събрание.
