ПРАВИЛНИК ЗА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДЕЙНОСТТА НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ И НА НЕГОВАТА АДМИНИСТРАЦИЯ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
С този правилник се определят основните аспекти на дейността и организацията на Висшия съдебен съвет, както и структурата, функциите и организацията на работата на неговата администрация.
Чл. 2
Висшият съдебен съвет е постоянно действащ орган, който представлява съдебната власт и осигурява нейната независимост. Той определя състава и организацията на работа на съдилищата, прокуратурите и следствените органи и обезпечава финансово и технически тяхната дейност, без да се намесва в нея. Дейността на Висшия съдебен съвет се осъществява при спазване на принципите на законност, независимост, равенство и прозрачност. Висшият съдебен съвет е юридическо лице със седалище в София и осъществява правомощията си чрез пленум, съдийска и прокурорска колегия, представляван от един от изборните му членове.
Чл. 3
Висшият съдебен съвет разполага с официален кръгъл печат, който съдържа държавния герб на Република България и надпис "Република България. Висш съдебен съвет". Официалният печат се използва за оригинали на актове и официални документи с дългосрочна валидност, подписани от председателите на пленума и колегиите. Освен това, съществува служебен печат с надпис "Република България", който се използва за служебни цели. Главният секретар утвърдил образците на печатите и определя служителите, отговорни за тяхното съхранение и полагане.
Чл. 4
Висшият съдебен съвет (ВСС) осъществява взаимодействие със съдии, прокурори и следователи от всички нива, както и с президента на Република България, Народното събрание, Конституционния съд и органите на изпълнителната власт. Освен това, ВСС сътрудничи със съсловните организации на правосъдните служители и други юридически лица с нестопанска цел, ангажирани с правосъдието.
Чл. 5
Висшият съдебен съвет се подпомага от администрация, която осъществява дейността си при спазване на принципите на законност, безпристрастност, компетентност, отговорност, ефективност, публичност, прозрачност и професионална етика. Администрацията се ръководи от главен секретар и взаимодейства с органите на съдебната власт, други институции, както и с юридически и физически лица.
Чл. 6
Член 6 от Правилника за организация на дейността на Висшия съдебен съвет определя, че пленумът на съвета се състои от всички негови членове. Това подчертава важността на колективното вземане на решения и участието на всички членове в работата на съвета.
Чл. 7
Пленумът на Висшия съдебен съвет извършва редица важни функции, включително приемане на бюджета на съдебната власт, организиране на квалификацията на магистратите, управление на недвижимите имоти, назначаване на ръководители на съдилища и прокуратури, определяне на броя на магистратите, както и изготвяне на годишни доклади за дейността на съдебната система. Освен това, пленумът дава становища по законопроекти, създава комисии, издава подзаконови актове и организира системи за финансово управление и контрол.
Чл. 8
Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет е съставена от 14 членове. В нея влизат председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, шестима членове, избрани пряко от съдиите, и шестима членове, избрани от Народното събрание.
Чл. 9
Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет се състои от 11 членове. В нея влизат главният прокурор, четирима членове, избрани пряко от прокурорите, един член, избран пряко от следователите, и петима членове, избрани от Народното събрание.
Чл. 10
Съдийската и прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет имат редица правомощия, включително назначаване, повишаване и освобождаване на съдии, прокурори и следователи; провеждане на атестации и налагане на дисциплинарни наказания; определяне на броя и назначаване на административни ръководители; организиране на конкурси за длъжности; извършване на проверки и анализи на натовареността на съдебната система; и участие в международно правно сътрудничество. Те също така съставят кадрови дела и предлагат становища по законопроекти.
Чл. 11
Висшият съдебен съвет се представлява от един от изборните му членове, определен с решение на пленума. Функциите на представляващия включват представителство пред институции, свикване и председателстване на заседания, подписване на документи, сключване на договори, упражняване на правомощия по Закона за обществените поръчки, упълномощаване на представители, обявяване на класифицирана информация, организация на комуникационната стратегия и отговорност за медийната политика. При отсъствие, представляващият се замества от член по старшинство.
Чл. 12
Пленумът на Висшия съдебен съвет има правомощието да избира постоянни и временни комисии от своя състав, които имат за цел да подпомагат неговата дейност.
Чл. 13
Чл. 13 от Правилника за организация на дейността на Висшия съдебен съвет определя структурата и функционирането на постоянните комисии. Всяка комисия се състои от равен брой изборни членове от различни колегии на Висшия съдебен съвет. Членовете избират председател и заместник-председател, като един член може да бъде председател само на една комисия. Членовете, които не са част от комисия, могат да присъстват на заседанията, но без право на глас. Комисиите могат да създават работни групи и да възлагат дейности на своите членове. Дейността им се подпомага от технически и експертни сътрудници от администрацията на Висшия съдебен съвет.
Чл. 14
Чл. 14 определя правилата за заседанията на постоянните комисии на Висшия съдебен съвет. За да вземат решения, те трябва да имат повече от половината от членовете си присъстващи и решенията се вземат с мнозинство от присъстващите при явно гласуване. Комисията може да бъде свикана от председателя или по искане на поне една трета от членовете. Комисиите могат да провеждат съвместни заседания за разглеждане на общи въпроси, като всяка комисия прави свой отделен доклад при различни становища. Комисиите приемат свои вътрешни правила и осъществяват координация с другите комисии.
Чл. 15
Член 15 от Правилника определя, че дневният ред и периодичността на заседанията на комисиите се определят от самите тях. Членовете на комисиите трябва да бъдат уведомени за дневния ред и материалите за заседанието поне два дни предварително. За приетите решения се изготвя протокол, който се подписва от председателя на комисията и се оформя от експертния сътрудник. Дневният ред и протоколите се публикуват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет.
Чл. 16
Висшият съдебен съвет има четири постоянни комисии, които са: 1. Комисия "Бюджет и финанси"; 2. Комисия "Управление на собствеността"; 3. Комисия по правни въпроси; 4. Комисия "Професионална квалификация и информационни технологии".
Чл. 17
Комисия "Бюджет и финанси" се състои от шестима членове от Висшия съдебен съвет, разпределени по равно между прокурорската и съдийската колегия. Основните й функции включват изготвяне на бюджетни прогнози, предлагане на правила за финансово управление, разработване на годишен бюджет и разпределение на бюджетни средства. Комисията също така анализира финансовото състояние на съдебната система, оказва методологическа помощ и одобрява стратегически планове за вътрешен одит. Тя изпълнява и правомощия на разпоредител с бюджета на съдебната власт, съгласно закона.
Чл. 18
Член 18 от Правилника за организация на дейността на Висшия съдебен съвет описва състава и функциите на Комисия "Управление на собствеността". Тази комисия включва шестима членове - трима от прокурорската и трима от съдийската колегия. Основните й задължения включват: изработване на концепции за инвестиционната политика на съдебната власт, анализ на нуждата от строителство и ремонти, предлагане на годишни програми за инвестиции, анализ на разходите, предложения за финансиране на строителни дейности, разглеждане на искания за аварийни ремонти, контрол на инвестиционната политика, проекти за придобиване на имоти, координация с изпълнителната власт, и управление на ведомствения жилищен фонд.
Чл. 19
Комисията по правни въпроси на Висшия съдебен съвет се състои от осем членове, по четирима от прокурорската и съдийската колегия. Основните й функции включват изготвяне на проекти на подзаконови актове, становища по законопроекти, предложения за законодателни изменения, организиране на обсъждания на проекти за изменения на нормативни актове, подготовка на доклади за дейността на Висшия съдебен съвет и становища по дела пред Конституционния съд. Комисията също така координира работата по Механизма за сътрудничество и оценка и подготвя годишен доклад за независимостта и прозрачността на съдебната власт.
Чл. 20
Комисията "Професионална квалификация и информационни технологии" е създадена в рамките на Висшия съдебен съвет и се състои от шестима членове – трима от прокурорската колегия и трима от съдийската колегия. Основните функции на комисията включват разработване на проекти за решения, свързани с електронното правосъдие; определяне на квалификационни курсове; организиране на квалификацията на съдии и прокурори; обсъждане на проблеми в обучението по правосъдие; координиране на научни изследвания; запознаване с чуждестранни достижения в ИТ; подпомагане на изпълнението на Информационната стратегия на правораздавателните органи; обмен на опит с международни институции; и организиране на дейности по Закона за съдебната власт.
Чл. 21
Чл. 21 от правилника предвижда създаването на Съвет за координиране действията на органите на съдебната власт, който да подпомага Висшия съдебен съвет в подготовката, мониторинга и изпълнението на международни проекти в сектор "Правосъдие". Съветът се състои от членове на съдийската и прокурорската колегия, както и служители на администрацията на Висшия съдебен съвет. Той има функции, свързани с идентификация на възможности за финансиране, координация на участието в проекти, избягване на двойно финансиране и взаимодействие с органи, управляващи средства от европейските фондове. Съветът приема правила за своята дейност и е подпомаган от служители на администрацията.
Чл. 22
Пленумът на Висшия съдебен съвет има правомощието да създава временни комисии за изпълнение на специфични задачи, свързани с неговите функции. Тези комисии могат да включват външни специалисти и прекратяват съществуването си след изтичането на определения срок, с прекратяване на дейността или предсрочно по решение на пленума.
Чл. 23
Дейността на съдийската и прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет се подпомага от пет постоянни комисии: 1. Комисия по атестирането и конкурсите; 2. Комисия по професионална етика; 3. Комисия по дисциплинарна дейност и взаимодействие с Инспектората към Висшия съдебен съвет; 4. Комисия по съдебна карта, натовареност и съдебна статистика; 5. Комисия по съдебна администрация.
Чл. 24
Чл. 24 от Правилника за организация на дейността на Висшия съдебен съвет регламентира възможността колегиите на ВСС да създават постоянни или временни комисии за подпомагане на дейността си. Правомощията, броят на членовете и правилата за дейността на тези комисии се определят от съответната колегия и се публикуват на интернет страницата на ВСС.
Чл. 25
Пленумът и колегиите на Висшия съдебен съвет провеждат заседания, които са публични и се излъчват пряко в интернет, освен когато се обсъждат дисциплинарни наказания или класифицирана информация. Закритите заседания се провеждат по предложение на председателя, който определя и лицата с право на достъп. Протоколите от закритите заседания са класифицирана информация. Решенията от закритите заседания се обявяват публично. Заседанията могат да се провеждат и в други населени места с предварително съгласуване.
Чл. 26
Заседанията на пленума на Висшия съдебен съвет се свикват от председателстващия или от представляващия, а по искане на колегиите. Министърът на правосъдието председателства заседанията, а при негово отсъствие - други висши съдебни лица. Дневният ред се изготвя от главния секретар, а материалите за заседанията трябва да се предоставят 4 работни дни преди тях. Членовете на пленума се уведомяват за заседанията и дневния ред три дни предварително. Класифицираната информация се обособява и предоставя само на членовете на Висшия съдебен съвет.
Чл. 27
Заседанията на пленума и колегиите на Висшия съдебен съвет се считат за валидни, ако присъстват повече от половината от членовете им. Това означава, че за да се вземат решения, е необходимо да има кворум, който да надвишава 50% от общия брой на членовете.
Чл. 28
На заседанията на пленума и колегиите на Висшия съдебен съвет присъстват министърът на правосъдието, главният инспектор, главният секретар или назначен от него служител, представител от сектор 'Връзки с обществеността', оператор на компютризирана система за отразяване на вота и стенограф. В определени случаи могат да присъстват и други заинтересовани лица. Член на Висшия съдебен съвет може да поиска присъствието на служители от администрацията за разглеждане на конкретна точка. При обсъждане на класифицирана информация, присъстват само лица с достъп до съответното ниво на класификация.
Чл. 29
Чл. 29 от Правилника указва, че решенията на пленума по определени точки от Закона за съдебната власт се приемат с мнозинство от минимум 17 гласа. Другите решения се приемат с мнозинство от повече от половината от присъстващите членове.
Чл. 30
Гласуването в пленума и колегиите на Висшия съдебен съвет е явно и лично, като не се допуска "въздържал се". Извършва се основно чрез компютризирана система, а при невъзможност - с вдигане на ръка. Резултатите от гласуването се отразяват автоматично и се публикуват на интернет страницата на съвета. Гласуването с вдигане на ръка се контролира от председателя на заседанието, а предложения за прегласуване се приемат преди обявяване на резултатите.
Чл. 31
Членовете на Висшия съдебен съвет нямат право да участват в гласуването по решения, които засягат тях самите или техни близки роднини (съпруг, роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до трета степен). Също така, ако има обстоятелства, които поставят под съмнение безпристрастността им, те също трябва да се въздържат от гласуване. В случай на отстраняване по чл. 35, ал. 1 от Закона за съдебната власт, членът на ВСС се отстранява сам, след като обяви причините за това.
Чл. 32
Чл. 32 от Правилника за организация на дейността на Висшия съдебен съвет определя, че съдийската колегия се председателства от председателя на Върховния касационен съд, а при негово отсъствие - от председателя на Върховния административен съд или от най-старшия присъстващ член. Прокурорската колегия се председателства от главния прокурор, а при негово отсъствие - от най-старшия присъстващ член.
Чл. 33
Заседанията на колегиите на Висшия съдебен съвет се свикват от председателстващия или по искане на трима членове от колегията. Членовете, главният инспектор и министърът на правосъдието трябва да бъдат уведомени за датата, часа и мястото на заседанието, както и за дневния ред три дни предварително. Също така, дневният ред се публикува на интернет страницата на Висшия съдебен съвет в същия срок.
Чл. 34
Чл. 34 от Правилника за организация на дейността на Висшия съдебен съвет определя изискванията за приемане на решения от съдийската и прокурорската колегия. Решенията на съдийската колегия по определени точки от Закона за съдебната власт се приемат с мнозинство не по-малко от осем гласа, а останалите с мнозинство повече от половината от присъстващите. За прокурорската колегия, решенията по същите точки се приемат с минимум шест гласа, а останалите също с мнозинство повече от половината от присъстващите, с изключение на едно конкретно решение.
Чл. 35
Чл. 35 от Правилника предвижда, че председателстващият съдийската или прокурорската колегия има право да упълномощава процесуални представители след взето решение от съответната колегия. Раздел IV от Правилника се отнася до оформянето на актовете на пленума и колегиите на Висшия съдебен съвет.
Чл. 36
Чл. 36 от правилника описва процедурите за провеждане на заседанията на Висшия съдебен съвет. Аудиозаписваща техника се използва, а след заседанията се изготвят пълен и кратък протокол. Пълният протокол се подписва от председателя и трябва да бъде готов в срок до 7 работни дни. Краткият протокол, който отразява приетите решения, се изготвя в срок до края на следващия работен ден и се съгласува с главния секретар. Извлечения от протоколите се съобщават на заинтересованите лица в срок от 3 работни дни. Протоколите могат да бъдат поправяни при очевидни грешки. Звуковите файлове се съхраняват за 1 месец и могат да се ползват само в сградата на Висшия съдебен съвет. Извлечения от протоколите могат да се предоставят на трети лица след разрешение на главния секретар.
Чл. 37
Актовете на пленума и колегиите на Висшия съдебен съвет се подписват от председателстващия и се подпечатват с официалния печат. Актовете, свързани с вътрешните правила и методики, се подписват от представляващия. Пленумът и колегиите използват един и същи печат.
Чл. 38
След влизане в сила на решението за назначаване, повишаване, понижаване и преместване на съдия, прокурор и следовател, Висшият съдебен съвет уведомява съответното лице, което в рамките на един месец встъпва в длъжност.
Чл. 39
Чл. 39 от Правилника определя реда за разглеждане на предложения и сигнали, подадени до Висшия съдебен съвет и неговите колегии, съгласно глава осма от Административнопроцесуалния кодекс. Организацията на работа с тези предложения и сигнали се урежда с вътрешни правила, които се приемат от пленума или колегиите и се публикуват на сайта на Висшия съдебен съвет.
Чл. 40
Чл. 40 от Правилника за организация на дейността на Висшия съдебен съвет предвижда, че писмени или устни предложения и сигнали, подадени по различни канали (телефон, факс, електронна поща и др.), трябва да бъдат регистрирани. Регистрацията включва информация за подателя, датата на постъпване, съдържанието на предложението или сигнала, както и служителите, отговорни за подготовката на решението. Анонимни предложения или сигнали не се разглеждат.
Чл. 41
Членовете на Висшия съдебен съвет, с изключение на тези, които извършват научна и преподавателска дейност, преустановяват изпълнението на предишната си длъжност по време на мандата си. Времето на мандата се зачита за стаж по Закона за съдебната власт. Членовете могат да бъдат командировани съгласно наредбата за командировките, и имат право на ползване на материалната база на съдебната власт.
Чл. 42
Изборните членове на Висшия съдебен съвет трябва да спазват критериите за несъвместимост, определени в чл. 18 от Закона за съдебната власт. Това означава, че те не могат да заемат определени позиции или да извършват дейности, които биха могли да конфликтуват с техните задължения като членове на съвета.
Чл. 43
Членовете на Висшия съдебен съвет са задължени да участват в поне три комисии и съвети, да присъстват на заседанията на съвета и комисиите, в които са избрани. Те могат да участват в заседания на постоянна комисия, без право на глас. Пленумът и колегиите имат правото да преразглеждат състава на комисиите и да правят промени, спазвайки изискването за минимум три комисии.
Чл. 44
Членовете на Висшия съдебен съвет получават по право достъп до класифицирана информация от момента на встъпване в длъжност. Достъпът се осъществява при спазване на принципа "необходимост да се знае" и след взето решение от съответната колегия или пленум на Висшия съдебен съвет, когато заседанията са закрити.
Чл. 45
Бюджетът на съдебната власт е самостоятелен и е включен в държавния бюджет, което подчертава независимостта на съдебната система в България.
Чл. 46
Висшият съдебен съвет е определен като първостепенен разпоредител по бюджета на съдебната власт, което означава, че той отговаря за управлението и разпределението на финансовите средства в съдебната система.
Чл. 47
Пленумът на Висшия съдебен съвет е отговорен за организирането и ръководенето на процесите по съставяне и изпълнение на бюджета на съдебната власт.
Чл. 48
Член 48 от Правилника за организация на дейността на Висшия съдебен съвет указва, че разпоредителите с бюджет от по-ниска степен в рамките на бюджета на съдебната власт се определят от пленума на Висшия съдебен съвет.
Чл. 49
Чл. 49 от Правилника определя, че проектите на бюджет и бюджетните прогнози за бюджета на съдебната власт се разработват по органи на съдебната власт. Това означава, че всеки орган в съдебната система е отговорен за изготвянето на свои бюджетни проекти и прогнози.
Чл. 50
Пленумът на Висшия съдебен съвет е отговорен за внасянето на бюджетните прогнози и проектите на бюджети на съдебната власт в Министерския съвет. Това трябва да се извърши в сроковете, определени от бюджетната процедура.
Чл. 51
Народното събрание изслушва доклад на пленума на Висшия съдебен съвет при приемането на държавния бюджет. Докладът се представя от представител на Висшия съдебен съвет.
Чл. 52
Член 52 от Правилника за организация на дейността на Висшия съдебен съвет предвижда съществуването на резерви за непредвидени и/или неотложни разходи в бюджета на съдебната власт. Размерът на тези резерви се определя в закона за държавния бюджет за съответната година и разходването им става по решение на пленума на Висшия съдебен съвет.
Чл. 53
Пленумът на Висшия съдебен съвет има правомощия да извършва изменения в бюджета на съдебната власт, което включва и бюджетите на второстепенните разпоредители с бюджет.
Чл. 54
Пленумът на Висшия съдебен съвет е задължен да представя ежемесечно и на тримесечие отчети на Министерството на финансите относно изпълнението на бюджета на съдебната власт. Отчетите включват информация за сметките за средства от Европейския съюз и чужди средства, както и допълнителна информация.
Чл. 55
С решение на пленума на Висшия съдебен съвет се определят членове на комисия "Бюджет и финанси", които ще действат като разпоредители с бюджета на съдебната власт, като имат право на първи подпис. Освен това, служители от администрацията на Висшия съдебен съвет ще имат право на втори подпис. Тази разпоредба е част от общите положения, свързани с вътрешния одит на съвета.
Чл. 56
Чл. 56 от Правилника за организация на дейността на Висшия съдебен съвет определя създаването на дирекция "Вътрешен одит", която подпомага съдебната власт в идентифицирането и оценяването на рисковете, както и в оценката на адекватността и ефективността на системите за финансово управление и контрол. Дирекцията е под пряко подчинение на пленума на Висшия съдебен съвет и осъществява дейността си в съответствие със Закона за вътрешния одит в публичния сектор. Тя извършва вътрешен одит на всички структури и програми във Висшия съдебен съвет и свързаните с него органи, докладвайки за резултатите от одитите на съответните комисии.
Чл. 57
Дейността на дирекцията на Висшия съдебен съвет се ръководи от директор, който е ръководител на вътрешния одит, и включва вътрешни одитори с различни нива на квалификация: държавен, главен, старши и младши. Тази структура осигурява ефективно управление и контрол в рамките на администрацията на съвета.
Чл. 58
Чл. 58 описва задълженията на ръководителя на вътрешния одит и вътрешните одитори при осъществяване на дейността по вътрешен одит. Те включват планиране, извършване и докладване на одитната дейност в съответствие с нормативните изисквания, изготвяне на стратегически и годишни планове, предоставяне на независими оценки, проверка на съответствието с правните норми и вътрешните актове, консултиране на Висшия съдебен съвет, обсъждане на резултатите от одитите, даване на препоръки и изготвяне на годишен доклад за дейността.
Чл. 59
Ръководителят на вътрешния одит и вътрешните одитори в съдебната система са съдебни служители, назначавани и освобождавани от пленума на Висшия съдебен съвет. Те трябва да отговарят на изискванията на Закона за вътрешния одит в публичния сектор. При изпълнението на своите задължения, те следват правата и задълженията, предвидени в съответния закон. Ръководителят на вътрешния одит отговаря за административното ръководство на вътрешните одитори и за изпълнението на одитните ангажименти.
Чл. 60
Член 60 от Правилника определя, че назначаването, атестирането и повишаването в ранг на ръководителя на вътрешния одит и вътрешните одитори се извършва съгласно утвърдените от пленума на Висшия съдебен съвет вътрешни правила. Тези правила касаят провеждането на конкурси за назначаване, атестиране и повишаване в ранг на вътрешните одитори в дирекция "Вътрешен одит" на Висшия съдебен съвет.
Чл. 61
Член 61 от Правилника за организация на дейността на Висшия съдебен съвет и на неговата администрация предвижда, че командироването на ръководителя на вътрешния одит и на вътрешните одитори, както и ползването им от платен или неплатен отпуск, се разрешава от представляващия Висшия съдебен съвет.
Чл. 62
Ръководителят на вътрешния одит и вътрешните одитори работят в съответствие със Закона за съдебната власт и Кодекса на труда. Те трябва да изпълняват задълженията си безпристрастно и компетентно. При необходимост, те са задължени да работят извън работно време.
Чл. 63
Администрацията на Висшия съдебен съвет подпомага дейността на пленума и колегиите и е организирана в дирекции и други административни звена. Дирекциите функционират чрез отдели, сектори и звена. Структурата и длъжностните разписания на администрацията се определят от главния секретар, а броят на служителите и структурата се определят от пленума по предложение на главния секретар.
Чл. 64
Главният секретар на Висшия съдебен съвет се назначава с конкурс и отговаря за административното ръководство на съвета. Той организира заседанията, контролира подготовката на протоколи и изпълнението на решенията, участва в заседанията и контролира администрацията. Главният секретар назначава и освобождава служители, организира конкурси, контролира разходите и документооборота, обучава служителите и осигурява условия за работа. Има право да изисква информация от различни органи и да участва в срещи. Може да делегира правомощия при отсъствие.
Чл. 65
Администрацията на Висшия съдебен съвет е организирана в следните дирекции: "Бюджет и финанси", "Управление на собствеността на съдебната власт", "Правна", "Информационни технологии и съдебна статистика", "Конкурси на магистрати", "Атестиране на магистрати", "Международна дейност и протокол" и "Човешки ресурси, административно и техническо обслужване и класифицирана информация". Освен това, в администрацията функционират самостоятелни звена - "Финансови контрольори", сектор "Връзки с обществеността" и "Стенографи".
Чл. 66
Дирекциите в администрацията на Висшия съдебен съвет се ръководят от директор, който организира, координира и контролира изпълнението на функциите им. Директорът разпределя и възлага задачи по отдели и сектори, като предлага мерки за подобряване на организацията на работа на главния секретар.
Чл. 67
Чл. 67 от Правилника за организация на дейността на Висшия съдебен съвет определя, че отделите се ръководят от началник на отдел, който отговаря за организацията, координацията и контрола на работата на съдебните служители. Началникът на отдел разпределя и възлага задачи в различните сектори и предлага мерки за подобряване на организацията на работа.
Чл. 68
Чл. 68 от Правилника за организация на дейността на Висшия съдебен съвет и на неговата администрация определя, че самостоятелните звена са под пряко подчинение на главния секретар. Изключение прави сектор "Връзки с обществеността", който е под пряко подчинение на Висшия съдебен съвет.
Чл. 69
Дирекция "Бюджет и финанси" в Висшия съдебен съвет отговаря за изготвянето и изпълнението на бюджета на съдебната власт. Тя подготвя бюджети на второстепенни разпоредители, организира текущото финансиране, публикува информация за плащанията и поддържа регистри за бюджета и разходите. Освен това, дирекцията разработва финансови прогнози, анализира разходите, осигурява счетоводното обслужване и организира инвентаризация на активите. Тя също така предоставя методически указания и провежда обучения за счетоводните кадри в съдебната система.
Чл. 70
Чл. 70 определя функциите на Дирекция "Управление на собствеността на съдебната власт", която координира инвестиционната политика и подпомага Висшия съдебен съвет в управлението на бюджета за капиталови разходи. Дирекцията извършва проучвания и анализи относно нуждите от строителство и ремонти, изготвя годишни инвестиционни програми, контролира текущата поддръжка на сградния фонд, управлява недвижими имоти, поддържа регистри на ведомствени жилища и съгласува договори. Освен това, дирекцията отговаря за обществените поръчки, свързани с управлението на собствеността на съдебната власт.
Чл. 71
Дирекция "Правна" осъществява разнообразни функции, свързани с правното обслужване, нормативната дейност, процесуалното представителство, управлението на обществените поръчки и дисциплинарната дейност. Тя осигурява експертно участие в комисии, проучва сигнали и предложения, изготвя правни становища и анализи, участва в подготовката на нормативни актове и осигурява представителство в съдебни производства. Дирекцията също така координира процеса на обществените поръчки и поддържа регистри, свързани с дисциплинарните производства.
Чл. 72
Дирекция "Информационни технологии и съдебна статистика" осъществява редица функции, свързани с внедряването на информационни технологии, поддръжка на софтуер и хардуер, разработване на Единната информационна система на съдилищата (ЕИСС), информационно обслужване и съдебна статистика. Основните задължения включват разработване на стратегии и технически задания, координиране на хардуерна и софтуерна поддръжка, контрол на разработката на ЕИСС, участие в изграждането на информационни системи и обработка на съдебна статистика.
Чл. 73
Дирекция "Конкурси на магистрати" в Висшия съдебен съвет подпомага атестирането и конкурсите, разделена на два отдела: за съдии и прокурори/следователи. Основните функции включват отразяване на щатната численост, планиране на конкурси за младши магистрати, организиране на конкурсни процедури, обработка на кандидатури, публикуване на резултати и уведомления за назначаване. Дирекцията също така осигурява информация за обявените процедури за избор на административни ръководители и следи за кадровите дела на магистратите, поддържайки необходимите регистри и архиви.
Чл. 74
Дирекция "Атестиране на магистрати" осъществява редица функции, включително подпомагане на комисиите по атестирането и конкурсите, събиране и обобщаване на информация, водене на кореспонденция и публикуване на атестационни формуляри. Осигурява организационно-техническа подкрепа на комисиите, оформя протоколи, публикува информация на интернет страницата на Висшия съдебен съвет и координира с други дирекции. Дирекцията също така събира и анализира статистическа информация, подготвя доклади и осъществява процесуално представителство по дела, свързани с атестиране.
Чл. 75
Дирекция "Международна дейност и протокол" на Висшия съдебен съвет е отговорна за координацията и организационното осигуряване на международната дейност на съвета. Тя поддържа информация за международните контакти, проучва инициативи, координира работата по Механизма за сътрудничество и оценка, и осъществява диалог за развитието на Информационното табло на ЕС. Дирекцията организира участия в международни мрежи и подготвя двустранни споразумения. В протоколния аспект, дирекцията осигурява организирането на срещи, посещения на чуждестранни делегации и международна кореспонденция, както и командировки на магистрати и служители.
Чл. 76
Чл. 76 описва функциите на Дирекция "Човешки ресурси, административно и техническо обслужване и класифицирана информация" в Висшия съдебен съвет. Основните задължения включват управление на човешките ресурси, организиране на конкурси, поддържане на кадрови дела, оценка на работата на служителите, осигуряване на обучения и здравословни условия на труд. Дирекцията също така отговаря за административното обслужване на пленума и колегиите, деловодството и архивната работа, транспортното обслужване и поддръжката на сградите, както и за защитата на класифицираната информация.
Чл. 77
Сектор "Връзки с обществеността" на Висшия съдебен съвет осъществява редица дейности, включващи взаимодействие с медиите, подготовка на информационна политика, осигуряване на прозрачност, мониторинг на медийните публикации, организиране на пресконференции и предоставяне на информация на обществеността. Секторът също така координира стажантски програми и комуникационни стратегии, взаимодействува с пресслужбите на други органи и поддържа архив на медийните отразявания.
Чл. 78
Чл. 78 от Правилника определя функциите на звеното "Финансови контрольори", което е под пряко подчинение на главния секретар на Висшия съдебен съвет. То осъществява предварителен контрол за законосъобразност на финансовите документи и действия, извършва проверки и изразява становища преди вземането на решения за финансови задължения и разходи, и контролира усвояването на средства от Европейските структурни фондове и други донори. Условията и редът за контрол се определят с Вътрешни правила.
Чл. 79
Чл. 79 от Правилника определя функциите на звено "Стенографи", което отговаря за изготвянето на кратки протоколи за решенията и пълни стенограми от заседанията на пленума и колегиите на Висшия съдебен съвет, както и от други мероприятия на съвета.
Чл. 80
Дейността на администрацията на Висшия съдебен съвет се осъществява от съдебни служители, които са на трудов договор. Работодателят може да променя мястото и характера на работа на съдебния служител в съответствие с чл. 120 от Кодекса на труда. Съдебните служители работят съгласно Закона за съдебната власт, Кодекса на труда и свързаните с тях нормативни актове, на база утвърдени длъжностни характеристики от главния секретар.
Чл. 81
Член 81 от Правилника определя, че командироването и специализацията на съдебните служители в чужбина се извършва от главния секретар на Висшия съдебен съвет. Също така, командироването на служители в страната, както и разрешаването на платен или неплатен отпуск за тях, също е в правомощията на главния секретар.
Чл. 82
Съдебните служители в администрацията на Висшия съдебен съвет са задължени да изпълняват служебните си задължения безпристрастно и точно, съобразно функционалната и длъжностната си характеристика. Те имат право на отличия и награди за образцово изпълнение на задълженията, а също така могат да членуват в организации, защитават професионалните им интереси. При изпълнение на служебните си задължения, те трябва да бъдат политически неутрални.
Чл. 83
Съдебните служители в администрацията на Висшия съдебен съвет могат временно да изпълняват допълнителни задължения до 45 работни дни в годината при служебна необходимост. Те са задължени да работят извън работно време, когато е необходимо. При изпълнение на служебните си задължения, те трябва да се легитимират със служебна карта, на която са посочени трите им имена и длъжност.
Чл. 84
Съдебните служители имат задължението да пазят в тайна информацията, която са получили в рамките на своята работа и която засяга интересите на гражданите, юридическите лица и държавата. Тази информация се счита за служебна тайна и не може да бъде разпространявана без разрешение.
Чл. 85
Съдебните служители са задължени да се държат по начин, който не накърнява престижа на съдебната власт. Те трябва да спазват Етичния кодекс, приет от Висшия съдебен съвет, както в служебната си дейност, така и в обществения живот.
Чл. 86
Служителите в администрацията на Висшия съдебен съвет са задължени да изпълняват законосъобразните актове и заповеди на своите ръководители. Те не са длъжни да изпълняват нареждания, които са насочени срещу тях или техните близки, и трябва незабавно да уведомят работодателя си в такъв случай. Работодателят е длъжен да възложи изпълнението на друг служител.
Чл. 87
Съдебните служители в администрацията на Висшия съдебен съвет получават възнаграждение, определено в съответствие с Класификатора на длъжностите. При работа в почивни и празнични дни, те получават допълнително възнаграждение, чийто размер се определя от пленума на Висшия съдебен съвет.
Чл. 88
Служителите в администрацията на Висшия съдебен съвет са задължени да се застраховат срещу злополука, а разходите за това се покриват от бюджета на съдебната власт. Освен това, за сметка на същия бюджет, се осигурява и задължителното обществено и здравно осигуряване на служителите.
Чл. 89
Съдебните служители в администрацията на Висшия съдебен съвет имат право на платен годишен отпуск, както и на допълнителен платен годишен отпуск. Размерите на тези отпуски се определят от пленума на Висшия съдебен съвет.
Чл. 90
Съдебните служители в администрацията на Висшия съдебен съвет получават годишно сума за облекло, която не надвишава две средномесечни заплати на служителите в бюджетната сфера.
Чл. 91
Съдебен служител в администрацията на Висшия съдебен съвет, който е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при освобождаване от длъжност има право на еднократно парично обезщетение. Размерът на обезщетението е равен на брутните месечни възнаграждения, които служителят е получавал, за всяка прослужена година в органите на съдебната власт, но не може да надвишава десет брутни месечни възнаграждения. Правилникът е приет на основание Закона за съдебната власт и влиза в сила след обнародването му в "Държавен вестник". Предходният правилник, приет през 2016 г., се отменя.
