ПРАВИЛНИК ЗА ЛЕГАЛИЗАЦИИТЕ, ЗАВЕРКИТЕ И ПРЕВОДИТЕ НА ДОКУМЕНТИ И ДРУГИ КНИЖА (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 96 ОТ 1982 Г., В СИЛА ОТ 01.01.1983 Г.)
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Правилникът урежда процеса на легализиране и заверяване на документи в България. Легализацията и заверката на документи се извършват от Министерството на външните работи в страната и от дипломатическите и консулските представителства на България в чужбина. Удостоверяването на документи, съгласно Конвенцията за премахване на изискването за легализация, се извършва от Министерството на външните работи, Министерството на правосъдието, Националния център за информация и документация и областните администрации.
Чл. 2
Член 2 от Правилника определя лицата, които имат право да извършват легализации, заверки и удостоверяване на документи. Тези лица се назначават с писмена заповед от съответния министър, областен управител или изпълнителния директор на Националния център за информация и документация. За дипломатическите и консулските представителства, правомощията се предоставят от ръководителя на представителството.
Чл. 2а
Член 2а от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжa описва измененията, които са настъпили в текста от 1982 г. до 2018 г. Според последната промяна, членът е отменен и вече не е в сила от 01.03.2018 г.
Чл. 3
Министерството на външните работи легализира документи и книжа, издадени от централните органи на изпълнителната власт, само ако те са заверени от съответните органи. Документи от общинската администрация, които се нуждаят от легализация, се заверяват от кмета или упълномощено лице.
Чл. 4
Чл. 4 от Правилника уточнява, че Министерството на външните работи легализира документи и книжа, издадени от учреждения, които не са подведомствени на отделно министерство или Министерския съвет, след като те бъдат заверени от централните ръководства на тези учреждения и организации. Това е необходимо, когато е изискуемо или прието от държавата, в която документите ще бъдат използвани.
Чл. 5
Чл. 5 от Правилника определя, че Министерството на външните работи легализира преписи от официални документи и други книжа, при условие че те са надлежно удостоверени от нотариус и Министерството на правосъдието. Тази разпоредба е изменена с ДВ, бр. 95 от 2017 г. и е в сила от 01.03.2018 г.
Чл. 6
Легализацията на документи и други книжа, подписани от частни лица, изисква нотариално заверяване на подписите на тези лица. Освен това, подписът на нотариуса трябва да бъде заверен от Министерството на правосъдието, за да бъде легализацията валидна.
Чл. 7
След легализация от Министерството на външните работи, документът трябва да бъде заверен от дипломатическото или консулското представителство на страната, за която е предназначен.
Чл. 8
Чл. 8 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжa предвижда, че Министерството на външните работи легализира документи и книжа, произхождащи от друга страна, само при условие, че те са заверени от съответното дипломатическо или консулско представителство на страната в България, или от представителството на страната, която защитава интересите на тази страна в България.
Чл. 9
Чл. 9 от Правилника уточнява, че Министерството на външните работи и дипломатическите и консулските представителства на Република България имат правомощията да легализират фотокопия от документи и други книжа. За да бъде извършена легализацията, последната заверка трябва да бъде положена върху фотокопието в оригинална форма. Промените в закона са в сила от 01.03.2018 г.
Чл. 10
Член 10 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа позволява на всяко дипломатическо и консулско представителство на Република България да заверява подписите и печатите на Министерството на външните работи, както и на всички останали дипломатически и консулски представителства на страната.
Чл. 11
Чл. 11 от правилника определя условията, при които дипломатическите и консулските представителства на Република България легализират документи и книжа, издадени в чужди страни. Легализацията е възможна единствено ако документите са заверени от Министерството на външните работи на приемащата страна, регионални служби на същото министерство или от други компетентни органи, които са изрично оправомощени по местното законодателство. Българските представителства трябва да бъдат уведомени официално за това и да разполагат с образци от подписите и печатите на съответните длъжностни лица.
Чл. 12
Чл. 12 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа определя процедурите за легализация на документи от страни, с които България няма дипломатически отношения. Те се извършват от български дипломатически или консулски представителства в трета страна, където има представителство, и от страната, от която произхожда документът. Легализацията изисква заверка от чуждото представителство и от Министерството на външните работи на третата страна. В определени случаи, Министерството на външните работи на България може да легализира документи директно, ако те са заверени от съответното министерство на страната-източник. Ако страната е делегирала защитата на интересите си на друга страна, легализацията се извършва от представителството на тази страна.
Чл. 13
Чужди документи, които са легализирани от дипломатическите или консулските представителства на Република България, не изискват допълнителна заверка и са валидни на територията на България.
Чл. 14
Документите по гражданското състояние, издадени от чуждестранни органи, не изискват заверка, ако са получени по дипломатически път. В този случай се извършва служебно заверен превод, който става неразделна част от оригиналния акт. Оригиналният акт и преводът се изпращат по служебен път на съответната администрация на постоянния адрес на българския гражданин.
Чл. 15
Съдебни документи, които се изпращат по дипломатически път за изпълнение на съдебни поръчки, не подлежат на заверка, освен ако страната, която получава документите, изрично не поиска заверка.
Чл. 16
Чл. 16 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи предвижда, че на базата на взаимност министерството може да изпраща безплатно актове, удостоверения или служебно заверени преписи от актовете по гражданското състояние на заинтересуваната страна, в зависимост от гражданството на лицето. Тази мярка улеснява достъпа до необходимите документи за лицата, които искат да легализират или заверят своите актове.
Чл. 17
Чл. 17 от Правилника е отменен с ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.03.2018 г. Въведена е нова глава, озаглавена "Удостоверяване на документи по реда на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове", която е обнародвана в ДВ, бр. 39 от 2020 г.
Чл. 17а
Чл. 17а от Правилника определя процедурата за удостоверяване на документи чрез издаване на удостоверение "апостил" в съответствие с Конвенцията за премахване на легализацията на чуждестранни публични актове. Удостоверението потвърдва истинността на подписа, качеството на подписалото лице и автентичността на печата. Оправомощени да издават удостоверението са Министерството на правосъдието, Националният център за информация и документация, областните администрации и Министерството на външните работи. Сроковете за предоставяне на услугите варират от 8 работни часа до 3 работни дни в зависимост от вида на документа и наличността му в публични регистри.
Чл. 18
Член 18 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи описва правомощията на ръководителите на дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина. Те определят лицата, които могат да извършват преводи на документи от български на чужд език и обратно, в приемащата държава и в държавите на акредитация. Преводите се извършват само за легализирани документи, удостоверени по реда на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове или освободени от изискванията за легализация.
Чл. 19
Член 19 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа е бил изменян няколко пъти, като последното изменение е извършено с ДВ, бр. 103 от 1990 г. и е отменен с ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.03.2018 г.
Чл. 20
Преводите от един чужд език на друг се извършват в два етапа: първо документът се превежда на български, а след това от български на втория чужд език. За всеки от преводите се събират такси.
Чл. 21
Според Чл. 21 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, преводи, в които са допуснати поправки, заличавания, вмъквания и изтривания, се считат за невалидни.
Чл. 21а
Чл. 21а от Правилника определя изискванията за нотариално удостоверяване на подписа на преводача за чуждестранни документи, преведени на български, и предназначени за ползване в България. За български документи, преведени на чужд език, подписът на преводача се заверява от Министерството на външните работи, ако това е необходимо за страната, в която ще се използва документът.
Чл. 22
Чл. 22 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа предвижда, че таксите за легализация и преводи в Министерството на външните работи и в дипломатическите и консулските представителства на Република България се събират в съответствие със Закона за държавните такси. Отговорността за верността на преводите и редовността на заверките лежи на определени лица, натоварени с писмена заповед. Параграф (2) е отменен.
Чл. 23
Член 23 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжa е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 96 от 1982 г. и влезе в сила от 01.01.1983 г.
Чл. 24
Чл. 24 от Правилника предвижда, че освобождаването от такси за легализация и преводи е възможно само в случаите, определени в Закона за държавните такси, тарифите към него и чл. 167 от Кодекса на труда. Това означава, че за да се ползва от освобождаване от такси, трябва да се спазват специфични условия, установени в посочените нормативни актове.
Чл. 25
Чл. 25 от Правилника указва, че разпоредбите на правилника са задължителни, освен ако в спогодбите и споразуменията с чужди страни не е предвидено нещо различно. Това означава, че международните споразумения могат да имат предимство пред националните разпоредби.
Чл. 26
Чл. 26 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи предвижда, че при настъпване на изключителни и непредвидени събития, които правят разпоредбите на правилника неприложими, Министерството на външните работи може да издаде специални разпоредби. Тези разпоредби установяват временен режим на легализации и преводи, с цел защита на българските интереси.
Чл. 27, § 9, § 10, § 14, § 15
Правилникът влиза в сила от деня на обнародването му в "Известия на Президиума на Народното събрание". Преводите за гражданите в окръзи без бюра за преводи се извършват от Бюрото за преводи на ПУ "Комплексни услуги" или от бюрата на съответните предприятия. Постановление № 263 от 2017 г. изменя правилника и предвижда автоматично включване на физически лица, извършващи преводи, в списъка по чл. 18, ал. 1. Постановлението влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник".
§9
Параграф §9 уточнява, че преводите за гражданите от окръзи, където няма бюра за преводи или преводачи на нужните езици, ще се извършват от Бюрото за преводи на ПУ "Комплексни услуги" към Столичния народен съвет или от бюрата за преводи на предприятия в други окръзи.
§10; Постановление № 263 от 24 ноември 2017 г.
Параграф §10 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи влиза в сила от 1 януари 1983 г. Постановление № 263 от 24 ноември 2017 г. изменя и допълва правилника, като е обнародвано в Държавен вестник, брой 95 от 2017 г. и влиза в сила от 1 март 2018 г.
§14
Съгласно §14, физически лица, които извършват преводи по този правилник и са представили образец от подписа си в Министерството на външните работи към датата на влизането в сила на постановлението, ще бъдат включени в списъка по чл. 18, ал. 1 служебно.
