ЗАКОН ЗА ОПАЗВАНЕ НА СЕЛСКОСТОПАНСКОТО ИМУЩЕСТВО
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда мерките за опазване на селскостопанското имущество от различни вреди, включително повреди, унищожаване, разпиляване, кражби и присвоявания. Освен това, законът определя реда за обезщетяване на причинените вреди.
Чл. 2
Съгласно Чл. 2 от Закона за опазване на селскостопанското имущество, селскостопанското имущество включва: селскостопански земи, полски култури, селскостопански животни и птици, селскостопанска продукция, противоерозионни и мелиоративни съоръжения, селскостопански постройки и инвентар. То се опазва, когато е собственост или е предоставено за управление на организации или граждани, извършващи селскостопанска дейност, независимо от местоположението му.
Чл. 3
Член 3 от Закона за опазване на селскостопанското имущество определя, че се опазват отделни дървета, находящи се извън горските територии, както и диви животни, птици и риби, отглеждани в заградени пространства, които не подлежат на опазване по специален ред, предвиден в друг закон.
Чл. 4
Чл. 4 от Закона за опазване на селскостопанското имущество предвижда задължението на държавните органи, организациите и гражданите да опазват селскостопанското имущество и да предотвратяват неправомерни действия, които могат да му причинят вреди. Селскостопанските организации и техните трудови колективи са отговорни за организирането на мерки за защита на имуществото от повреди, унищожаване, разпиляване, кражби и присвоявания.
Чл. 5
Законът за опазване на селскостопанското имущество предвижда установяване и обезщетяване на вреди, причинени от граждани, организации и държавни органи, с изключение на случаите, посочени в чл. 6. Вредите могат да бъдат определени и обезщетения присъдени и на лица, които солидарно с причинителя или лично отговарят за неговите действия. Увреденият има право да търси гражданска отговорност от причинителя и по общия ред, без да е задължен да следва процедурата, предвидена в закона.
Чл. 6
Чл. 6 от Закона за опазване на селскостопанското имущество определя случаи, при които не се установяват и обезщетяват вреди. Тези случаи включват вреди, причинени от природни бедствия, неизвестни причинители, лица, отговарящи по Кодекса на труда и други, както и вреди на пчелни семейства, които не са регистрирани, и на имущество в забранени за селскостопанска дейност райони. Допълнително, селскостопанското имущество в горски територии се опазва според Закона за горите, а в случаи на специални разпоредби в други закони, се прилагат те.
Чл. 7
Чл. 7 от Закона за опазване на селскостопанското имущество определя, че Министерството на земеделието и храните е отговорно за общото ръководство и контрол на всички органи, които имат задължения по опазването на селскостопанското имущество. Законът е изменян многократно, с последни изменения, влезли в сила на 01.01.2023 г. и 18.07.2017 г.
Чл. 8
Кметовете на общините отговарят за организиране, ръководене и контрол на опазването на селскостопанското имущество в общината. Кметовете на райони или кметства също организират опазването на имуществото в техните територии, ръководят полската охрана, издирват нарушители, налагат административни наказания и вземат мерки за възстановяване на вредите.
Чл. 9
Чл. 9 от Закона за опазване на селскостопанското имущество описва структурата на полската охрана, която се състои от полски пазачи и доброволни сътрудници. Части от текста, касаещи други аспекти на охраната, са отменени с изменения през 1995 и 2010 г.
Чл. 10
Чл. 10 от Закона за опазване на селскостопанското имущество регламентира назначаването и уволняването на полските пазачи, които се извършват със заповед на кмета. Пазачите имат определени права и задължения, включително правото да извършват проверки на личен багаж и превозни средства, да изземват откраднато имущество и да задържат нарушители. При изпълнение на задълженията си те носят униформа и имат право на оръжие. Министерството на земеделието и храните е отговорно за определяне на нормативи за броя на пазачите в селскостопанските организации.
Чл. 11
Чл. 11 от Закона за опазване на селскостопанското имущество регламентира назначаването на доброволни сътрудници от полската охрана. Те се определят със заповед на кмета на района или кметството в сътрудничество с ръководителя на селскостопанската организация. Доброволните сътрудници притежават правата и задълженията на длъжностни лица при изпълнение на своите функции.
Чл. 12
Полските пазачи и доброволните сътрудници имат задължения за опазване на селскостопанското имущество, включително предотвратяване на нарушения, установяване на вреди и издирване на нарушители. Те могат да налагат глоби, да събират обезщетения, да сигнализират за заплахи към имуществото и да съставят актове за нарушения. Освен това, те трябва да уведомяват нарушителите за актуалните разпоредби на закона.
Чл. 13
Окръжният аграрно-промишлен съюз и селскостопанските организации, с помощта на специализирани държавни органи и обществени организации, могат да създават моторизирани групи за защита на селскостопанското имущество от нарушители. Членовете на тези групи притежават правата и задълженията, определени в чл. 12.
Чл. 14
Чл. 14 от Закона за опазване на селскостопанското имущество определя правата и задълженията на органите на полската охрана. Те включват членове на ръководствата на селскостопанските организации, служители с контролно-ревизионни длъжности и специалисти, определени от министъра на земеделието. Освен това, служителите на МВР са упълномощени да съставят актове за нарушения и да събират глоби до 0.005 лв. с квитанции.
Чл. 15
Член 15 от Закона за опазване на селскостопанското имущество определя ролята на различни органи и организации в опазването на селскостопанското имущество. Органите на Министерството на вътрешните работи, Агенцията за държавна финансова инспекция и обществените организации оказват съдействие в тази дейност. Общинските и районните народни съвети, както и кметствата, координират усилията на тези органи и на селскостопанските организации. Те могат да организират групи за съдействие, да провеждат превантивни и разяснителни дейности и да оказват обществено въздействие върху нарушителите.
Чл. 16
Чл. 16 от Закона за опазване на селскостопанското имущество предвижда, че организации без полска охрана и граждани, които притежават или управляват селскостопанско имущество, трябва да плащат годишна такса в зависимост от вида, размера и местонахождението на имуществото. Таксите се събират в специална сметка на общината и средствата се използват за издръжка на полската охрана и стимулиране на лица, участвали в опазването на имуществото.
Чл. 17
Член 17 от Закона за опазване на селскостопанското имущество позволява на организации без полска охрана и на гражданите да внасят допълнителни средства за наемане на пазачи. Тези пазачи ще отговарят за охраната на определено селскостопанско имущество.
Чл. 17а
Член 17а от Закона за опазване на селскостопанското имущество предвижда, че част от събраните глоби по закона ще се внася в специална сметка на Министерството на земеделието и храните. Тези средства ще се използват за опазване на селскостопанското имущество и за стимулиране на лицата, които са допринесли за неговото опазване.
Чл. 17б
Селскостопанските организации, заедно с общинските и районните народни съвети, са задължени ежегодно да отчитат пред населението своята дейност по опазването на селскостопанското имущество. Тази отчетност е важна част от управлението и защитата на ресурсите в селското стопанство.
Чл. 18
Чл. 18 от Закона за опазване на селскостопанското имущество регламентира процедурата за установяване на вреди, които подлежат на обезщетение. Вредите се установяват по заявление на увредения или служебно от орган по охрана на селскостопанското имущество. За целта се съставя акт, който трябва да отговаря на изискванията на Закона за административните нарушения и наказания. В случай, че актосъставителят не може да установи самоличността на нарушителя, това се извършва от най-близкия народен съвет, кметство или поделение на Министерството на вътрешните работи.
Чл. 19
Съгласно чл. 19 от Закона за опазване на селскостопанското имущество, актът за увредено имущество трябва да бъде вписан в специален регистър на кметството или района в срок от два дни след неговото съставяне.
Чл. 20
Чл. 20 от Закона за опазване на селскостопанското имущество описва процедурата за оценка на вредите и определяне на обезщетението. В срок от един ден след вписването на акта, кметът назначава компетентни лица, които установяват вредите, определят обезщетението и изясняват свързани обстоятелства. Те съставят протокол, който се представя в общинския народен съвет. При необходимост, преписката се изпраща на друг административнонаказващ орган. Държавните органи и организации трябва да съдействат на назначените лица. Ако има точни данни за вредите, кметът може сам да определи обезщетението.
Чл. 21
Чл. 21 от Закона за опазване на селскостопанското имущество предвижда, че ако причинителят на вредата изплати обезщетението и минималния размер на глобата преди назначаването на лицата по алинея първа на предходния член, то преписката по случая се прекратява.
Чл. 22
Чл. 22 от Закона за опазване на селскостопанското имущество определя начина на оценка на вредите, нанесени на селскостопанско имущество. Вредите на селскостопанска продукция, животни и птици се оценяват по пазарни цени, а на полски култури и трайни насаждения - по тарифа, утвърдена от министъра на земеделието. Други селскостопански активи се оценяват по държавни цени на дребно или по реалната им стойност. При определяне на вредите от неполучена продукция се вземат предвид очакваните добиви. Размерът на обезщетението за вреди от неправомерно завземане на селскостопански земи се определя с тарифа, приета от Министерския съвет.
Чл. 23
На лицата, назначени съгласно чл. 20 от Закона за опазване на селскостопанското имущество, се заплащат пътни и дневни пари в размерите, определени в Наредбата за служебните командировки, както и възнаграждение за извършената работа. Разходите по тези заплащания се покриват от специалната сметка, посочена в чл. 16, ал. 2.
Чл. 24
Чл. 24 от Закона за опазване на селскостопанското имущество регламентира действията на административнонаказващия орган след представяне на протокол за установяване на вреди. В срок от 7 дни органът може да прекрати преписката, ако вредите не съществуват или са обезщетени, или да я изпрати на компетентен орган, ако случаят попада под разпорежданията на чл. 6. При установени вреди, органът определя разноските и дължимото обезщетение, без искане от увредения, освен ако той не желае да търси заплащане по общия ред. При виновно причиняване на вреди, органът налага административно наказание и при данни за престъпление изпраща преписката на прокуратурата. Ако вредите са причинени от известен причинител и прокуратурата прекрати преписката, обезщетението се определя от административнонаказващия орган.
Чл. 25
Чл. 25 от Закона за опазване на селскостопанското имущество урежда начина на определяне на обезщетение и налагане на административни наказания за вреди на селскостопанското имущество. Обезщетението и наказанията се определят от административнонаказващия орган чрез наказателно постановление, като се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания, с изключение на чл. 56. Ако няма основание за наказание, обезщетението се определя със заповед, която може да бъде обжалвана в 14-дневен срок пред районния съд. Решението на районния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.
Чл. 26
Член 26 от Закона за опазване на селскостопанското имущество регламентира условията, при които държавни органи, причинили вреди на селскостопанско имущество чрез правомерни действия, са задължени да определят и изплатят обезщетение. Процедурата за установяване на вредите и определяне на обезщетението се осъществява от министъра на земеделието, изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите и кмета на общината. Заповедта за обезщетение може да бъде обжалвана, а средствата за изплащането им идват от бюджета на съответното министерство или община.
Чл. 27
Член 27 от Закона за опазване на селскостопанското имущество, който е в сила от 01.01.1975 г., е изменян с ДВ, бр. 45 от 1984 г., но е отмян с ДВ, бр. 86 от 1996 г. и е в сила от 01.01.1997 г.
Чл. 28
Член 28 от Закона за опазване на селскостопанското имущество, който е в сила от 01.01.1975 г. и е изменян многократно, касае вредите от замърсяване на въздуха, водите и почвата. Членът е отменен на 01.01.1997 г.
Чл. 29
Според Чл. 29 от Закона за опазване на селскостопанското имущество, всяко лице, което замърсява въздуха, водите и почвата, носи отговорност за вредите, причинени на селскостопанските животни, птици и култури. Отговорността се отнася за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от замърсяването.
Чл. 30
Чл. 30 от Закона определя реда за установяване на вредите и обезщетението при замърсяване, произтичащо от разрешена дейност. Вредите се уреждат съгласно правилника за прилагане на закона. Отговорността за вредите е ограничена до преките и предвидими вреди, при условие че засегнатите лица са спазили указанията на Министерството на земеделието и местните власти. Споровете относно обезщетението се решават от Държавния арбитраж за селскостопанските организации и от районния съд за гражданите.
Чл. 31
Член 31 от Закона за опазване на селскостопанското имущество предвижда, че когато замърсяването на селскостопанското имущество е резултат от престъпление или административно нарушение, увреденият има право да търси обезщетение за причинените вреди по общия ред. Ако установяването на вредите не е извършено в наказателното производство, увреденият може да поиска това по реда на чл. 20 и следващите или по общия ред за обезпечаване на доказателства.
Чл. 32
Чл. 32 от Закона за опазване на селскостопанското имущество забранява отсичането и изкореняването на овощни и горски дървета и лози в селскостопанските земи, край водни течения и пътища. Разрешение за отсичане на до пет дървета и лозя до 1 декар се дава от кмета на района при уважителни причини. За отсичане на повече дървета и лозя над 1 декар е необходимо разрешение от началника на управление "Земеделие". Отказът за разрешение може да се обжалва пред кмета на общината в 7-дневен срок.
Чл. 33
Чл. 33 от Закона за опазване на селскостопанското имущество забранява отсичането или изкореняването на дървета, разположени на стръмни терени с наклон над 12 градуса, в ерозирани земи, и в водосборните райони на язовири или край брегове на реки и дерета. Тези дървета имат важна роля за предотвратяване на ерозията и регулиране на водите.
Чл. 34
Чл. 34 от Закона за опазване на селскостопанското имущество определя, че ореховите, кестеновите, бадемовите, лешниковите и черничевите дървета, както и други ценни дървесни видове, са под режим на особена закрила. Министърът на земеделието и храните е отговорен за утвърдяване на наредба относно опазването, използването, отсичането и заменянето на тези дървета.
Чл. 35
Чл. 35 от Закона за опазване на селскостопанското имущество забранява преминаването през чужди земи, засадени със селскостопански култури, освен при наличие на установено право на преминаване. Прокарването на инсталации и съоръжения през чужди селскостопански земи е разрешено само при спазване на законоустановения ред и след пълно обезщетяване за причинените вреди.
Чл. 36
Собствениците или ползвателите на селскостопанска земя без изход на обществен път могат да поискат разрешение от кмета за преминаване през съседни имоти. Кметът назначава комисия, която определя мястото за преминаване и обезщетението за причинените вреди. Заповедта на кмета може да се обжалва в 14-дневен срок пред районния съд, който разглежда делото и издава решение, което не подлежи на обжалване.
Чл. 37
Чл. 37 от Закона за опазване на селскостопанското имущество задължава продавача, заменителя, съделителя или лицето, предоставило земята, да осигури достъп до селскостопанската земя, когато тя е без достъп поради продажба, замяна или делба, без право на обезщетение за вредите, причинени от това.
Чл. 38
Правото на преминаване се прекратява, когато отпадне нуждата от него, съгласно разпоредбите на чл. 36 от Закона за опазване на селскостопанското имущество.
Чл. 39
Чл. 39 от Закона за опазване на селскостопанското имущество регламентира задържането на добитък, който е пуснат в селскостопански земи в нарушение на законни разпоредби. Ако добитъкът не бъде потърсен в 14-дневен срок след задържането, или собственикът не заплати разноските по храненето и гледането на животните в 7-дневен срок след уведомяването, животните се продават. Получената сума се използва за покриване на дължимото обезщетение, разходите по гледане и хранене, както и за евентуални глоби. Ако собственикът не се яви за остатъка от сумата в определен срок, той се внася в приход по извънбюджетната сметка за опазване на селскостопанското имущество.
Чл. 40
Законът предвижда наказания за различни нарушения, свързани с опазването на селскостопанското имущество. Наказанията варират от глоба от 100 до 500 лв. за първо нарушение и от 150 до 800 лв. при повторно нарушение. Длъжностни лица, извършили нарушения, могат да бъдат глобени с до 1500 лв. в зависимост от случая. Специални разпоредби се прилагат за завзетото имущество, включително допълнителни глоби при неизпълнение на заповед за освобождаване. Гражданите и организациите, завзели без правно основание селскостопанско имущество, нямат право на защита по Закона за собствеността.
Чл. 40а
Длъжностни лица, които нарушават правилата за предоставяне на обществена селскостопанска земя или имущество, могат да бъдат наказани с глоба от 150 до 800 лв. Това включва случаи, в които се предоставя селскостопанска земя или постройка без законово основание, както и когато не се предприемат действия за изземване на завзето имущество след покана.
Чл. 41
Чл. 41 от Закона за опазване на селскостопанското имущество предвижда наказания за кражба, присвояване или укривателство на селскостопанско имущество. Ако стойността на предмета е до 150 лв., се налага глоба от 50 до 800 лв., но не по-малко от тройния размер на стойността. При извършване на деянието нощем или с немоторно превозно средство, глобата е от 15 до 800 лв. В определени случаи, като повторност на деянията или наличие на осъждане, преписката се изпраща на прокурора. При причиняване на вреди на селскостопанското имущество, се определя и обезщетение.
Чл. 41а
Чл. 41а от Закона за опазване на селскостопанското имущество предвижда, че вещите, животните и превозните средства, принадлежащи на нарушителя и използвани при извършване на нарушения по чл. 40, ал. 1, т. 2 и чл. 41, ал. 1 и 2, могат да бъдат отнети в полза на държавата. Отнемането се извършва при условията на чл. 20, ал. 4 от Закона за административните нарушения и наказания.
Чл. 41б
Когато едно лице извърши две или повече нарушения по определени членове на закона, може да се отнеме предоставената на домакинството държавна или кооперативна земя за срок от една до три стопански години. Отнемането се извършва от органа, предоставил земята.
Чл. 42
Чл. 42 от Закона за опазване на селскостопанското имущество предвижда наказания за длъжностни лица, които не изпълняват задълженията си. За първо нарушение, те могат да бъдат глобени с сума от 2 до 30 лв. Ако нарушението е повторно, глобата нараства до 250 - 1500 лв. Наказанията се налагат за пропуски като несъставяне на акт за нарушение или неиздаване на наказателно постановление.
Чл. 43
Чл. 43 предвижда, че съучастниците в умишлено нарушение на закона носят отговорност в зависимост от характера и степента на тяхното участие. Освен това, разпоредбата важи и за водачи на превозни средства, които помагат на извършители на кражба или присвояване, да напуснат местопрестъплението или да транспортират откраднатото имущество.
Чл. 44
Член 44 от Закона за опазване на селскостопанското имущество определя, че наказателните постановления и заповедите за определяне на обезщетения по този закон се издават от министъра на земеделието и храните, кмета на общината и председателя на окръжния аграрно-промишлен съюз, въз основа на актове, съставени от техни длъжностни лица. В случай на актове, съставени от полската охрана или служители на селскостопанските организации, издаването на наказателни постановления е отговорност на кмета на района или кметството.
Чл. 45
Член 45 от Закона за опазване на селскостопанското имущество дава правомощия на органите на полската охрана да налагат глоба на мястото на нарушението. Глобата може да варира от 1 до 5 лв. и се издава срещу квитанция. Законът е изменян няколко пъти, като последните изменения са от 1998 г.
Чл. 46
Член 46 от Закона за опазване на селскостопанското имущество е бил изменен и отменен няколко пъти. Последното изменение е извършено през 2012 г., като членът е отменен с влизане в сила на 09.10.2012 г.
Чл. 47
Законът за опазване на селскостопанското имущество регламентира процедурите при нарушения, свързани с опазването на селскостопанското имущество. При установяване на нарушения, свързани с определени членове от закона, препис от наказателното постановление се изпраща на организацията, в която работи нарушителят. Законът предвижда и определение на термина "повторно" нарушение, както и задължения за Министерския съвет да издава правилници за прилагането му. Влизането в сила на закона е регламентирано от 1 октомври 1974 г., а разпоредбите на глава четвърта - от 1 януари 1975 г. Законът е подложен на множество изменения и допълнения, които актуализират терминологията и организационната структура, свързана с опазването на селскостопанското имущество.
Параграф §1б
Параграф §1б определя, че "повторно" нарушение е такова, което е извършено в срок от една година след влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото нарушение по вид. Тази разпоредба е нова и е въведена с ДВ, бр. 45 от 1984 г.
§5
Параграф §5 от Закона за опазване на селскостопанското имущество определя, че изпълнението на закона е възложено на министъра на земеделието и храните, както и на министъра на финансите. Текстът е променян многократно, като последните изменения са от 2023 г., в сила от 01.01.2023 г.
§7
Параграф 7 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за опазване на селскостопанското имущество предвижда, че министърът на вътрешните работи и министърът на земеделието и храните трябва да издадат наредба, която да регламентира организацията и дейността на ведомствената милиция, свързана със селскостопанските организации. Тази разпоредба е била изменяна многократно, последно през 2023 г., и влиза в сила от 01.01.2023 г.
§2
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за опазване на селскостопанското имущество, се предвижда замяна на термини, свързани с Министерството на земеделието и хранителната промишленост с нови наименования, свързани с Националния аграрно-промишлен съюз. Конкретно, думите "Министерството на земеделието и хранителната промишленост" се заменят с "Националния аграрно-промишлен съюз", а съответно и другите термини, свързани с административни длъжности и структури, също се актуализират, за да отразяват новата организационна структура.
§42
Параграф §42 предвижда добавяне на думата "районния" или "районен" в скоби след термина "общинския" или "общински" навсякъде в закона. Заключителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Наказателния кодекс, обнародвани в Държавен вестник, брой 28 от 1982 г., и влизат в сила от 01.07.1982 г.
§33
Параграф 33 от Преходните и Заключителните разпоредби предвижда, че ако в тримесечен срок от влизането в сила на разпоредбите по чл. 40, ал. 1, т. 6 и ал. 6, предметът на нарушението е предаден доброволно на селскостопанската организация, предвидените наказания няма да се налагат. Това означава, че доброволното предаване на нарушеното имущество освобождава от наказателна отговорност.
§55
В параграф 55 от Закона за опазване на селскостопанското имущество се въвеждат изменения, които заменят термини, свързани с местната администрация. Думите 'председателят на изпълнителния комитет на общинския (районния) народен съвет' и 'Националният аграрно-промишлен съюз' се заменят съответно с 'кметът на района или кметството' и 'Министерството на земеделието и хранителната промишленост'. Други термини, касаещи горите и окръжните народни съвети, също получават нови наименования, свързани с актуалната структура на местната власт. Промените в закона отразяват трансформацията на окръжните народни съвети в общински администрации, а председателите им в кметове.
§ 142
Законът влиза в сила три месеца след обнародването си, с изключения за определени параграфи, които влизат в сила по различно време, включително от 1 март 2007 г. и 1 януари 2007 г. Някои разпоредби влизат в сила веднага след обнародването.
§85
В §85 от Закона за опазване на селскостопанското имущество се предвижда замяна на изразите, свързани с Министерството на земеделието и хранителната промишленост, с нови термини, свързани с Министерството на земеделието и продоволствието. Също така, 'Комитета по горите' се заменя с 'Държавната агенция по горите'.
§70
В Закона за опазване на селскостопанското имущество се извършват изменения, свързани с подмяна на наименованията на министерства и агенции. Думите "Министерството на земеделието и продоволствието" и свързаните с тях термини се заменят с "Министерството на земеделието и храните". Също така, "Държавната агенция по горите" се заменя с "Изпълнителната агенция по горите". Тези изменения целят актуализиране на терминологията в закона.
§ 117
Законът за опазване на селскостопанското имущество влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от 1 януари 2011 г. Тези параграфи включват § 1 - 23, § 25, § 27 - 30, § 32 - 34, § 40, § 41, § 43 - 55, § 63 - 89 и § 91 - 114.
§ 42
Законът влиза в сила в едномесечен срок от обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила по-рано или на конкретни дати. Параграф 3, § 9, ал. 9 - 11 и § 16, т. 41 влизат в сила от деня на обнародването. Други разпоредби, включително чл. 14, ал. 1, т. 2, чл. 115, ал. 1, т. 2, чл. 116, ал. 2, чл. 183, ал. 2, т. 3 и чл. 249, ал. 5, т. 3, влизат в сила от 1 януари 2016 г.
§19
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят към Закона за изменение на Закона за Българската агенция по безопасност на храните, който е обнародван в "Държавен вестник", брой 58 от 2017 г. и влиза в сила от 18.07.2017 г.
§49
Съгласно параграф 49 от Закона за опазване на селскостопанското имущество, който е обнародван през 1974 г. и многократно изменян, се предвиждат промени в текста на закона. В частност, на места, където се споменават 'Министерството на земеделието и храните', 'министърът на земеделието и храните' и 'министъра на земеделието и храните', тези термини ще бъдат заменени с 'Министерството на земеделието, храните и горите', 'министърът на земеделието, храните и горите' и 'министъра на земеделието, храните и горите'.
§76
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби са свързани с изменението и допълнението на Закона за подпомагане на земеделските производители, който е обнародван в "Държавен вестник", брой 102 от 2022 г. и влиза в сила от 01.01.2023 г.
§80
Параграф §80 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за опазване на селскостопанското имущество предвижда замяна на термините, свързани с Министерството на земеделието, храните и горите. В текста на закона думите 'Министерството на земеделието, храните и горите', 'министърът на земеделието, храните и горите' и 'министъра на земеделието, храните и горите' се заменят с 'Министерството на земеделието', 'министърът на земеделието' и 'министъра на земеделието'.
§106
Законът влиза в сила от 1 януари 2023 г., с изключение на чл. 33а, ал. 2, който влиза в сила от 1 март 2023 г.
§94
В §94 от Закона за опазване на селскостопанското имущество се предвижда замяна на термини, свързани с Министерството на земеделието. Всички споменавания на "Министерството на земеделието", "министърът на земеделието" и "министъра на земеделието" ще бъдат заменени с "Министерството на земеделието и храните", "министърът на земеделието и храните" и "министъра на земеделието и храните".
