ПРАВИЛНИК ЗА ДЕЙНОСТТА НА СПАСИТЕЛНИТЕ ЦЕНТРОВЕ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Този правилник определя основните принципи и правила за функционирането на спасителните центрове в България. Целта му е да осигури ефективна и безопасна дейност на тези центрове, като същевременно се гарантира защита на живота и здравето на гражданите.
Чл. 2
Спасителен център е организация или лице, което осигурява грижи за живи екземпляри от животни и растения, разположени на специално определени места, в съответствие с изискванията на Закона за биологичното разнообразие.
Чл. 3
Според чл. 3 от Правилника за дейността на спасителните центрове, лицата и местата, които са свързани с дейността на тези центрове, се определят с заповед на министъра на околната среда и водите.
Чл. 4
Спасителните центрове имат за основна задача временно настаняване на живи екземпляри растения или животни, които се нуждаят от отглеждане или лечение. Настаняването се извършва по реда на определени членове от Закона за биологичното разнообразие, а по време на престоя се осигуряват условия, отговарящи на видовите биологични изисквания на екземплярите.
Чл. 5
Спасителните центрове трябва да бъдат оборудвани с клетки и помещения за отглеждане на растителни и животински видове, изолатор за болни екземпляри, карантинно помещение за новопостъпили животни, инвентар за лечение на заболели животни и допълнителни приспособления и съоръжения, които подпомагат изпълнението на техните функции.
Чл. 6
Министърът на околната среда и водите или упълномощени от него лица отговарят за общото ръководство на спасителните центрове в България.
Чл. 7
Спасителните центрове се ръководят от управителния орган на юридическото лице, ако центърът е юридическо лице, или от съответното физическо лице, ако центърът е физическо лице.
Чл. 8
Ръководителите на спасителни центрове са задължени да изпращат на Министерството на околната среда и водите справка на всеки 6 месеца. Тази справка трябва да включва информация за настанените екземпляри и тяхното състояние, условията и свободния капацитет за отглеждане и лечение, както и списък на видовете, които не могат да бъдат отглеждани поради неподходящи условия.
Чл. 9
Чл. 9 от Правилника за дейността на спасителните центрове предвижда, че Министерството на околната среда и водите трябва да изпрати информация, съгласно чл. 8, на регионалните инспекции по околната среда и водите. Целта на тази информация е да послужи на РИОСВ при вземането на решения относно настаняването на екземпляри в спасителни центрове.
Чл. 10
Спасителните центрове осигуряват финансовите си средства от различни източници, включително: ПУДООС, международни проекти, бюджет на неправителствени организации, дарения, собствени средства на определените физически или юридически лица, както и от други законни източници на финансиране.
Чл. 11
Средствата, предвидени за спасителните центрове, се използват за различни дейности, включително престой на животни, лечение на заболели екземпляри, заплащане на труд на специалисти, техническа поддръжка, ремонти и реконструкции, както и за други дейности, свързани с основното предназначение на центровете.
Чл. 12
Спасителните центрове имат възможност да кандидатстват за финансиране на дейности, свързани с чл. 11, пред ПУДООС. Процедурата трябва да се извърши съгласно Правилника за устройството и дейността на предприятието.
Чл. 13
Спасителните центрове имат право да получават авансово средства чрез договори с ПУДООС, като трябва да предоставят подробни разчети за необходимите средства за покриване на разходите, посочени в чл. 11. Разходите трябва да бъдат удостоверени с отчет, който включва първични финансово-счетоводни документи.
Чл. 14
Член 14 от Правилника за дейността на спасителните центрове задължава предприятията, получаващи финансиране от ПУДООС, да представят подробен отчет за изразходването на отпуснатите средства в края на годината. При финансиране от други източници, трябва да се спазват условията, свързани с предоставяне на средствата, в съответствие с действащите законови разпоредби.
Чл. 15 от Правилника за дейността на спасителните центрове
Настаняването на екземпляри в спасителните центрове се извършва по два начина: 1) с разпореждане на министъра на околната среда и водите при случаи, предвидени в Закона за биологичното разнообразие; 2) с разпореждане на директора на регионалната инспекция по околната среда и водите или държавното лесничейство, в зависимост от местоположението на намерения екземпляр.
Чл. 16
Чл. 16 от Правилника за дейността на спасителните центрове предвижда, че копие от разпореждането, издадено по чл. 15, т. 2, трябва да бъде изпратено до Министерството на околната среда и водите. Срокът за изпращане на копието е 10 дни от датата на издаване на разпореждането.
Чл. 17
В случай на настаняване на екземпляр с разпореждане на директора на държавно лесничейство, в 10-дневен срок след издаването на разпореждането, копие от него трябва да бъде изпратено до две регионални инспекции по околната среда и водите - едната на територията, където е намерен екземплярът, а другата на територията, където е разположен спасителният център.
Чл. 18
При избора на спасителен център за настаняване на екземпляри, се вземат предвид биологичните потребности на съответния вид, както и условията, налични в самия център. Това гарантира, че животните ще получат необходимата грижа и среда за живот.
Чл. 19
При настаняването на екземпляри в спасителен център се съставя протокол, в който се включват броят и видовата принадлежност на екземплярите, датата на настаняване, основанието за настаняване с номер на разпореждането и от кого е издадено, както и състоянието на всеки екземпляр в момента на настаняване.
Чл. 20
Протоколът, описан в чл. 19, се подписва от служителя, който е предал екземпляра, и от ръководителя на спасителния център или от упълномощен служител.
Чл. 21
Член 21 от Правилника за дейността на спасителните центрове предвижда, че за всеки екземпляр, който престоява в спасителен център, се създава отделен картон. В този картон се записват важни данни, включително режимът на отглеждане на екземпляра, всякакви промени в неговото общо състояние, както и информация за проведеното лечение и профилактика.
Чл. 22
В случай на заболяване на животно, настанено в спасителния център, ръководителят на центъра е задължен да осигури незабавен преглед от ветеринарен лекар.
Чл. 23
В случай на престой на животни в спасителни центрове за срок над една година, е необходимо да се осигурят условия, които отговарят на разпоредбите на Наредба № 6 от 2003 г. Тази наредба определя минималните изисквания и условия за отглеждане на животни в зоологически градини.
Чл. 24 от Правилника за дейността на спасителните центрове
Престоят в спасителните центрове се прекратява при: 1. Връщане на екземпляри на собственика след отменяне на наказателно постановление; 2. Предоставяне на екземпляри на зоологически или ботанически градини; 3. Преместване на екземпляри в друг спасителен център поради промяна в условията; 4. Пускане на свобода на местни видове; 5. Продажба на екземпляри съгласно закона.
Чл. 25
Прекратяването на престоя на екземпляр в спасителния център може да се извърши по две основни направления: 1) с разпореждане на министъра на околната среда и водите, по предложение на директора на РИОСВ, за видовете, посочени в чл. 70 от Закона за биологичното разнообразие; 2) с разпореждане на директора на регионалната инспекция по околната среда и водите, по предложение на ръководителя на спасителния център, за видовете извън тези по чл. 70.
Чл. 26
При смърт на екземпляр в спасителен център се изготвя смъртен акт, който се изпраща до министъра на околната среда и водите и до директора на РИОСВ. Престоят на екземпляра се счита за прекратен с изготвянето на смъртния акт. Разпореждането с екземпляра след смъртта се извършва от министъра или директора на РИОСВ в зависимост от вида на екземпляра, съгласно Закона за биологичното разнообразие.
Чл. 27
Ръководителят на спасителния център е задължен да представи доклад на министъра на околната среда и водите в срок от една седмица след изготвянето на смъртния акт. Докладът трябва да съдържа информация относно обстоятелствата и причините за смъртта на животното, както и заключение от ветеринарно-медицинска експертиза. Копие от доклада се изпраща и до директора на съответната РИОСВ.
Чл. 28
Чл. 28 от Правилника за дейността на спасителните центрове предвижда, че животни от местен вид, настанени в центъра поради пречки за оцеляването им в природата, трябва да бъдат пуснати на свобода в района на намерението им, след като пречките са отстранени. Изключение правят случаите, когато има изрично разпореждане за пускането им в друг район.
Чл. 29
Член 29 от Правилника за дейността на спасителните центрове определя условията, при които може да се издаде разпореждане за пускането на животно в нов район. Това може да се случи, когато: 1. Дейността е свързана с попълване на популации на редки и застрашени видове; 2. Пускането е предвидено в план за действие, който е изготвен и влязъл в сила съгласно Наредба № 5 от 2003 г.; 3. Животното е от широко разпространен вид и в близост до спасителния център има подходящи местообитания.
Чл. 30
При прекратяване на престоя на екземпляр в спасителен център се съставя протокол, в който се включват видовата принадлежност на екземпляра, данни от протокола за настаняване, основание за прекратяване на престоя, състоянието на екземпляра при настаняване, причината за прекратяване на престоя и местоположението на документацията за екземпляра.
Чл. 31
Протоколът, съгласно чл. 30, се подписва от ръководителя на спасителния център или от упълномощен служител, както и от представител на съответната Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ).
Чл. 32
Протоколите по чл. 19 и 30, както и документацията по чл. 21, се съхраняват в спасителния център за срок от поне 5 години. При прекратяване на престоя, копие от документацията по чл. 21 се предава на новото място на настаняване. Освен това, копие от документацията по чл. 27 и оригиналът на смъртния акт по чл. 26, ал. 1 също се съхраняват за срок от 5 години.
Чл. 33
Правилникът определя организацията на работа на спасителните центрове, включително задължението им да водят регистър на протоколите за настаняване и прекратяване на престоя на екземпляри. Приложенията включват образци на протоколи за настаняване и прекратяване на престоя на екземпляри, както и смъртен акт, който трябва да бъде изпратен до Министерството на околната среда и водите. Правилникът е издаден на основание на Закона за биологичното разнообразие.
