ЗАКОН ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът за опазване на околната среда урежда обществените отношения, свързани с опазването на околната среда и здравето на хората, съхраняването на биологичното разнообразие, опазването и ползването на компонентите на околната среда, контрола върху факторите, които увреждат околната среда, и предотвратяването на замърсяването. Освен това, законът регулира създаването на Националната система за мониторинг на околната среда, стратегиите и програмите за опазване, както и правата и задълженията на различните субекти в процеса на опазване на околната среда.
Чл. 2
Законът за опазване на околната среда цели да регламентира режимите за опазване и ползване на компонентите на околната среда, да контролира състоянието и ползването им, да установи допустими норми за емисии и качество, да управлява компонентите и факторите на околната среда, да извършва оценка на въздействието, да издава разрешителни за контрол на замърсяването, да обявява територии със специален режим на защита, да развива система за мониторинг, да въвежда икономически регулатори и да регламентира правата и задълженията на различни субекти.
Чл. 3
Законът за опазване на околната среда определя основните принципи, на които се основава опазването на околната среда. Те включват устойчиво развитие, предотвратяване на рискове за човешкото здраве, приоритет на предотвратяването на замърсяване, участие на обществеността в процесите на вземане на решения, информираност на гражданите, принципа "замърсителят плаща", опазване на екосистемите и биологичното разнообразие, възстановяване на замърсени райони, предотвратяване на замърсяване на чисти райони, интеграция на екологичната политика в икономическите и социални политики, както и достъп до правосъдие по екологични въпроси.
Чл. 4
Член 4 от Закона за опазване на околната среда определя основните компоненти на околната среда, които включват: атмосферният въздух, атмосферата, водите, почвата, земните недра, ландшафтът, природните обекти, минералното разнообразие, биологичното разнообразие и неговите елементи.
Чл. 5
Чл. 5 от Закона за опазване на околната среда определя факторите, които могат да замърсят или увредят околната среда. Те включват естествени и антропогенни вещества и процеси, различни видове отпадъци и техните местонахождения, рискови енергийни източници като шумове, вибрации и радиации, както и генетично модифицирани организми.
Чл. 6
Член 6 от Закона за опазване на околната среда определя, че управлението, опазването и контролът на околната среда и факторите, които я влияят, се извършват съгласно реда, установен в този закон и в специалните закони, касаещи конкретните компоненти и фактори на околната среда.
Чл. 7
Чл. 7 от Закона за опазване на околната среда определя, че при трансгранично замърсяване се прилагат изискванията, установени в споразумения и договори, в които Република България е страна. Това означава, че страната следва да спазва международните задължения за опазване на околната среда.
Чл. 8
Държавната политика за опазване на околната среда се ръководи от министъра на околната среда и водите. Министърът има правомощия да делегира свои функции на заместник-министрите и да оправомощава длъжностни лица за извършване на действия, свързани с административни актове и документи.
Чл. 9
Държавната политика за опазване на околната среда трябва да бъде интегрирана в различните секторни политики, като транспорт, енергетика, строителство, селско стопанство, туризъм, промишленост, образование и други. Тази интеграция се осъществява от компетентните органи на изпълнителната власт.
Чл. 10
Чл. 10 от Закона за опазване на околната среда определя компетентните органи, които включват министъра на околната среда и водите, изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда, директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите, директорите на басейновите дирекции, директорите на дирекциите на националните паркове, кметовете на общините и областните управители. Специално за предприемане на действия, на територията на община отговаря директорът на РИОСВ или кметът, а на територията на област - областният управител или директорът на РИОСВ.
Чл. 11
Чл. 11 от Закона за опазване на околната среда определя правомощията и задълженията на министъра на околната среда и водите. Министърът разработва политика и стратегия за опазване на околната среда, ръководи Националната система за мониторинг, контролира състоянието на околната среда и координира контролните правомощия на други органи. Той издава норми за емисии и концентрации на замърсители, утвърдителни методики за оценка на въздействието на околната среда, осигурява информация за състоянието на околната среда и подготвя ежегоден доклад. Освен това, министърът координира дейностите по програмата LIFE и подготвя доклади за прилагането на европейските нормативни актове в областта на околната среда.
Чл. 12
Чл. 12 от Закона за опазване на околната среда предвижда създаването на Висш експертен екологичен съвет и консултативни съвети, свързани с управлението на компонентите на околната среда, към министъра на околната среда и водите. Допълнително, експертни екологични съвети се създават и към Регионалните инспекции по околна среда и води (РИОСВ) и Изпълнителната агенция по околна среда. Функциите, задачите и съставът на тези съвети се определят с правилник на министъра.
Чл. 13
Изпълнителната агенция по околна среда, към министъра на околната среда и водите, ръководи Националната система за мониторинг на околната среда и е юридическо лице, управлявано от изпълнителен директор. Дейността и структурата на агенцията се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.
Чл. 14
Чл. 14 от Закона за опазване на околната среда определя ролята на регионалните инспекции по околната среда и водите, дирекциите на националните паркове и басейновите дирекции в провеждането на държавната политика по опазване на околната среда на регионално ниво. Тези органи са юридически лица, подчинени на министъра на околната среда и водите, и се ръководят от директори или упълномощени длъжностни лица. Директорите имат правомощия да съставят протоколи, да издават предписания и заповеди, както и да налагат административни мерки и наказания. Правомощията и структурата на тези органи се определят с правилници, издадени от министъра.
Чл. 15
Чл. 15 от Закона за опазване на околната среда определя задълженията на кметовете на общини. Те са отговорни за информирането на населението относно състоянието на околната среда, разработването и контролирането на планове за ликвидиране на замърсявания, организирането на управлението на отпадъци, контрола на пречиствателните станции, опазването на зелените системи и биологичното разнообразие, публичното оповестяване на отговорните лица за чистотата на обществените места, организирането на дейността на екоинспекции, определянето на длъжностни лица за съставяне на актове за нарушения, както и осъществяването на правомощия по специални закони в областта на околната среда. Кметовете могат да делегират тези функции на кметовете на кметства и райони.
Чл. 16
Областните управители са отговорни за осигуряване на държавната политика по опазване на околната среда в областта. Те координират работата на органите на изпълнителната власт и администрациите, както и дейностите между общините по отношение на опазването на околната среда. Освен това, те имат правомощия да издават наказателни постановления за нарушения, свързани с околната среда.
Чл. 17
Според Чл. 17 от Закона за опазване на околната среда, всеки гражданин има право да получава информация за околната среда, без да е задължен да доказва конкретен интерес. Това право осигурява прозрачност и достъпност на информацията, свързана с екологичните условия и рискове.
Чл. 18
Чл. 18 от Закона за опазване на околната среда определя три основни вида информация за околната среда: 1) налична първична информация, 2) налична предварително обработена информация, и 3) нарочно обработена информация.
Чл. 19
Чл. 19 от Закона за опазване на околната среда дефинира информацията за околната среда като всяка информация в различни форми, касаеща състоянието на компонентите на околната среда и взаимодействията между тях, факторите и мерките, които влияят на околната среда, състоянието на човешкото здраве, културно-историческото наследство, икономическите анализи и вредните въздействия върху околната среда.
Чл. 20
Чл. 20 от Закона за опазване на околната среда урежда условията, при които достъпът до информация за околната среда може да бъде отказан. Отказът е допустим при наличие на класифицирана информация, производствени или търговски тайни, интелектуална собственост, лични данни без съгласие на съответното лице, информация, която би навредила на интересите на трето лице, или информация, която може да увреди компонентите на околната среда. Информацията трябва да бъде предоставена в срок от 14 дни, а при отказ компетентният орган трябва да вземе предвид обществения интерес. Ограничаването на достъпа не важи за данни относно емисиите на вредни вещества.
Чл. 21
Чл. 21 определя компетентните органи по Закона за опазване на околната среда. Те включват централните и териториалните органи на изпълнителната власт, които събират информация за околната среда. Също така, включва и други органи и организации от консолидираната фискална програма, с изключение на органите на законодателната и съдебната власт. Всички физически и юридически лица, предоставящи обществени услуги, свързани с околната среда, също са задължени да предоставят информация.
Чл. 22
Чл. 22 от Закона за опазване на околната среда предвижда, че министърът на околната среда и водите ежегодно внася доклад за състоянието на околната среда в Министерския съвет. След приемането му, докладът се публикува на интернет страницата на Министерството и Изпълнителната агенция по околна среда. Докладът трябва да бъде внесен в тримесечен срок след получаване на данни от Националния статистически институт. Освен това, регионалните инспекции по околната среда и водите изготвят регионален доклад за състоянието на околната среда, който също се публикува онлайн и трябва да бъде готов до 30 април всяка година.
Чл. 22а
Операторите, извършващи дейности по приложение I на Регламент (ЕО) № 166/2006, са задължени да докладват данни за изпускането и преноса на замърсители в специален регистър. Докладването се извършва в електронен формат до 31 март на следващата година за информацията от предходната година. Регионалните инспекции по околната среда проверяват и потвърдяват данните до 31 май на същата година. Министърът на околната среда дава указания за проверката.
Чл. 22б
Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда е отговорен за обобщаването на данните относно замърсителите и поддържането на публичен регистър на изпускането и преноса на замърсители на национално ниво. Той също така осигурява достъп до този регистър чрез интернет страницата на агенцията.
Чл. 22в
Министърът на околната среда и водите е отговорен за докладването на информация в съответствие с Регламент (ЕО) № 166/2006, съгласно Чл. 22в от Закона за опазване на околната среда, нов с ДВ, бр. 52 от 2008 г.
Чл. 23
При аварийни или други замърсявания, когато нормите за изпускане на замърсяващи вещества в околната среда са нарушени, лицата, извършили нарушението, и отговорните за спазването на нормите, са длъжни незабавно да уведомят съответните органи. Компетентните органи трябва да уведомят Министерството на здравеопазването и засегнатото население, предлагайки мерки за защита на здравето и имуществото.
Чл. 24
Член 24 от Закона за опазване на околната среда задължава ръководителите на административни структури в изпълнителната власт да публикуват ежегодно данни за информационните масиви и ресурсите, свързани с обработената информация за околната среда, съгласно чл. 18, т. 2.
Чл. 25
Министърът на околната среда и водите има задължението да определи описанието на информационните масиви и ресурси, свързани с околната среда, чрез заповед. Тази заповед се обнародва в "Държавен вестник" и описанието на масивите се публикува на интернет страницата на министерството.
Чл. 25а
Чл. 25а от Закона за опазване на околната среда задължава компетентните органи и лицата да създадат и поддържат безплатна и обществено достъпна Интернет страница с информационна база данни за околната среда. Базата данни трябва да включва текстове на международни договори, стратегии, доклади за напредъка, национални и регионални доклади за състоянието на околната среда, данни от мониторинг на дейности, влияещи на околната среда, както и публични регистри. Информацията трябва да се актуализира периодично.
Чл. 26
Чл. 26 от Закона за опазване на околната среда регламентира процедурата за предоставяне на информация за околната среда, като се прилага процедурата от Закона за достъп до обществена информация. В решението за предоставяне на информация по чл. 34, ал. 1 от същия закон, се уточнява дали информацията е нарочно обработена или в друг вид.
Чл. 27
Член 27 от Закона за опазване на околната среда предвижда, че отказите за предоставяне на информация, необходима на лицата за подготовка на защитата им в производствата по този закон или друг закон, могат да бъдат обжалвани. Обжалването се извършва по реда, определен в глава трета, раздел IV от Закона за достъп до обществена информация.
Чл. 28
Чл. 28 от Закона за опазване на околната среда предвижда, че информацията, посочена в чл. 18, т. 1 и 2, подлежи на заплащане. Условията и редът за това заплащане са определени в чл. 20 - 22 от Закона за достъп до обществена информация.
Чл. 29
Член 29 от Закона за опазване на околната среда предвижда, че за предоставяне на специално обработена информация, заплащането се договаря индивидуално за всеки конкретен случай.
Чл. 30
Чл. 30 от Закона за опазване на околната среда регламентира задълженията на компетентните органи и на физическите и юридическите лица относно предоставянето на информация за околната среда. Според (1) компетентните органи трябва да предоставят безплатно налична и предварително обработена информация на общините, необходима за вземане на решения и изготвяне на доклади. Според (2) физическите и юридическите лица са задължени да предоставят информация на компетентните органи, необходима за подготовка на доклади за Европейската комисия, освен ако не е предвиден различен ред в друг нормативен акт.
Чл. 31
Националните обществени радио- и телевизионни оператори имат задължението да разпространяват информация относно опазването и управлението на околната среда, да осигуряват защита на правото на информация за състоянието на околната среда, и да популяризират знания и научно-технически постижения в областта на опазването на околната среда чрез излъчване на образователни програми.
Чл. 32
Чл. 32 от Закона за опазване на околната среда предвижда, че ползването на компонентите на околната среда с нестопанска цел е безвъзмездно, освен в случаите, които са определени в закона и в специалните закони, свързани с околната среда.
Чл. 33
Чл. 33 от Закона за опазване на околната среда постановява, че използването на природни ресурси за стопанска дейност, определено със закон, е възмездно. Това означава, че за достъпа и употребата на тези ресурси се дължи заплащане.
Чл. 34
Лицата, които извършват дейности, посочени в членове 32 и 33, имат задължението да опазват и възстановяват околната среда.
Чл. 35
Чл. 35 от Закона за опазване на околната среда установява дългосрочна държавна политика за опазване и използване на водите и водните обекти. Политиката е насочена към рационално управление на водите на национално и басейново равнище с цел постигане на добро състояние на всички води, което да осигури необходимото количество и качество на водата за питейно-битовите нужди, благоприятно състояние на екосистемите и развитието на стопанските и социалните дейности.
Чл. 36
Чл. 36 от Закона за опазване на околната среда определя режима на използване на водите и водните обекти, който включва водовземане и ползване. Използването може да бъде без разрешително, с разрешително или чрез концесия. При предоставяне на правото за използване по различни режими на един и същ титуляр, се прилага по-тежкият режим. Задължително е водовземането да осигурява минимално допустим отток в реките.
Чл. 37
Чл. 37 от Закона за опазване на околната среда определя основните принципи за опазване на водите и водните обекти. Тези принципи включват осигуряване на баланс между експлоатацията на водите и тяхното естествено възстановяване, както и съхраняване и подобряване на качеството на повърхностните и подземните води.
Чл. 38
Член 38 от Закона за опазване на околната среда регламентира условията и реда за опазване и използване на водите и водните обекти. Той подчертава, че тези дейности трябва да се извършват в съответствие с този закон и специални закони. Раздел III от закона, който е изменен през 2007 г., е посветен на опазването, устойчивото ползване и възстановяването на почвите.
Чл. 39
Чл. 39 от Закона за опазване на околната среда подчертава важността на опазването, устойчивото ползване и възстановяването на почвата. Тези действия са от съществено значение за защитата на човешкото здраве и функциите на почвата, като се акцентира на факта, че почвата е ограничен и незаменим ресурс. Целите включват предотвратяване на увреждане на почвата, запазване на многофункционалността й, защита на здравето на човека, съхраняване на качествата на почвата за нормално развитие на организми и осъществяване на превантивен контрол за избягване на неблагоприятни изменения.
Чл. 40
Юридическите и физическите лица, които са собственици или ползватели на поземлени имоти, имат задължението да не причиняват вредни изменения на почвата, както в собствените си имоти, така и в съседните имоти.
Чл. 40а
Чл. 40а от Закона за опазване на околната среда определя, че нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвата ще бъдат установени с наредба, издадена от министъра на околната среда и водите, министъра на здравеопазването и министъра на земеделието и храните. Този член е актуализиран с изменения през 2005 г., 2008 г., 2017 г., 2022 г. и 2023 г.
Чл. 41
Собствениците и ползвателите на поземлени имоти имат задължението да предприемат мерки, които да предотвратят вредни изменения на почвата, които могат да я застрашат.
Чл. 42
Чл. 42 от Закона за опазване на околната среда задължава лицата, които причиняват вредни изменения на почвата, да възстановят състоянието ѝ преди увреждането за своя сметка. Освен това, собствениците и ползвателите на техническа инфраструктура трябва да поддържат съоръженията си в изправност и да предотвратяват замърсяване или вредни изменения на почвата около тях.
Чл. 43
Хумусният пласт на почвата е под специална защита. Преди строителство или добив на подземни богатства, той трябва да бъде иззет, депониран и оползотворен по наредба на съответните министри. Не се допуска замърсяване на съседни имоти, а след приключване на дейностите, възложителят е длъжен да извърши рекултивация на терена.
Чл. 44
Собствениците и операторите на депа за отпадъци и съоръжения за съхраняване на отпадъци и опасни химични вещества трябва да организират и експлоатират тези съоръжения по начин, който предотвратява замърсяването и увреждането на почвата и околната среда.
Чл. 44а
Чл. 44а от Закона за опазване на околната среда предвижда, че инвентаризацията и проучванията на замърсени площи, както и необходимите възстановителни мерки и поддържането на реализираните мероприятия, се извършват в съответствие с наредба, приета от Министерския съвет.
Чл. 44б
Чл. 44б от Закона за опазване на околната среда предвижда, че опазването, устойчивото ползване и възстановяването на функциите на почвата трябва да се извършва в съответствие с разпоредбите на този закон и на специален закон. В раздел IV се разглеждат мерките за опазване и ползване на земните недра.
Чл. 45
Чл. 45 от Закона за опазване на околната среда установява, че опазването на земните недра е основно задължение на всички лица, които извършват дейности свързани с проучването и използването на тези ресурси.
Чл. 46
Чл. 46 от Закона за опазване на околната среда предвижда мерки за опазване на земните недра, които включват рационално ползване на подземните богатства и води, екологосъобразно управление на отпадъците, възстановяване на нарушени терени, както и защита от природни бедствия и катастрофи, причинени от човешка дейност.
Чл. 47
Чл. 47 от Закона за опазване на околната среда определя целите за ползване на земните недра. Те включват търсене, проучване и добив на подземни богатства, подземни води и геотермална енергия. Освен това, земните недра могат да се използват за промишлено и гражданско строителство, строителство на отбранителни обекти, съхраняване на отпадъци, както и за стопански, туристически и научноизследователски дейности.
Чл. 48
Чл. 48 от Закона за опазване на околната среда определя, че опазването и ползването на земните недра, свързани с търсенето, проучването и добива на подземни богатства, се извършва по ред, установен в този закон и Закона за подземните богатства.
Чл. 49
Чл. 49 от Закона за опазване на околната среда предвижда, че опазването на земните недра при проучването и ползването на подземните води трябва да се извършва в съответствие с реда, определен от Закона за водите.
Чл. 50
Чл. 50 от Закона за опазване на околната среда предвижда, че опазването на земните недра при тяхното ползване за различни цели трябва да се извършва в съответствие с условията и реда, определени в закона и специални закони. Освен това, законът включва разпоредби относно опазването и ползването на биологичното разнообразие.
Чл. 51
Член 51 от Закона за опазване на околната среда определя, че видовете, местообитанията на видовете и природните местообитания с присъщото им биологично разнообразие подлежат на опазване и защита. Опазването на тези ресурси се осъществява съгласно условията и реда на специален закон. Освен това, опазването и ползването на естествения ландшафт трябва да се извършват по начин, който не допуска вредно въздействие, необратими изменения или увреждане на неговите елементи.
Чл. 52
Дивите растителни и животински видове трябва да се използват по начин, който осигурява благоприятни условия за развитие на техните популации в естествената им среда.
Чл. 53
Член 53 от Закона за опазване на околната среда предвижда изработването на дългосрочни и годишни планове и програми за опазването и ползването на горите, дивеча, рибите, билките, гъбите и другите възобновими ресурси от дивата природа. Тези планове и програми се съставят съгласно условията и реда на съответните специални закони.
Чл. 54
Чл. 54 от Закона за опазване на околната среда предвижда, че за ползването на горите, дивеча, рибите, билките, гъбите и други възобновими биологични ресурси, които са собственост на държавата и общините, се дължат такси, определени в съответствие със специални закони.
Чл. 55
Чл. 55 от Закона за опазване на околната среда предвижда мерки за защита на човешкото здраве и живата природа, както и за предотвратяване на вредни въздействия върху атмосферния въздух. Основните цели са защита от опасности, запазване на качеството на въздуха в незасегнати райони и подобряване на качеството в райони с нарушения.
Чл. 56
Чл. 56 от Закона за опазване на околната среда определя, че опазването на атмосферния въздух е основано на принципите на устойчивото развитие. Процесът на опазване се извършва съгласно условията и реда, предвидени в глава седма от същия закон, както и в Закона за чистотата на атмосферния въздух.
Чл. 56а
Лицата, притежаващи моторни превозни средства, които замърсяват атмосферния въздух, нарушават озоновия слой или променят климата, дължат еднократна екотакса при първа регистрация. Размерът и редът за налагане на таксата се определят с акт на Министерския съвет. Събраните средства от екотаксата постъпват в предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда.
Чл. 57
Чл. 57 от Закона за опазване на околната среда описва принципите на управление на отпадъците, насочени към предотвратяване и ограничаване на вредното им въздействие върху здравето и околната среда. Основните цели включват предотвратяване на образуването на отпадъци чрез рационално използване на ресурсите, разработване на безопасни технологии и продукти, оползотворяване на отпадъците чрез рециклиране и безопасно съхранение на отпадъците, които не могат да бъдат оползотворени.
Чл. 58
Лицата, ангажирани с образуване и/или третиране на отпадъци, са задължени да осигурят безопасно преработване, рециклиране и обезвреждане на отпадъците, като използват технологии, които не увреждат околната среда и не предизвикват допълнителни натоварвания, като шум и миризми.
Чл. 59
Чл. 59 от Закона за опазване на околната среда предвижда, че управлението на отпадъците трябва да се извършва в съответствие с разпоредбите на този закон, както и на Закона за управление на отпадъците. Специално внимание е отделено на опазването на околната среда от замърсяване с опасни вещества като азбест и живак, с изменения, които влизат в сила от 01.01.2005 г. и последващи изменения от 18.06.2010 г.
Чл. 59а
Член 59а от Закона за опазване на околната среда определя правомощията на министъра на околната среда и водите да издава наредба, която да регламентира изискванията и мерките за предотвратяване и намаляване на замърсяването на въздуха и водата с азбест. Наредбата включва методи за определяне на азбест в прахови емисии, концентрацията на неразтворени вещества в отпадни води, съдържащи азбест, и случаите на изключения от изискванията. Освен това, министърът може да разреши използването на алтернативни методи, ако те осигуряват еквивалентни данни.
Чл. 59б
Член 59б от Закона за опазване на околната среда е новоприет през 2010 г., но е отменен с изменения от 2018 г. В сила е от 26.06.2018 г. Отмяната означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са приложими.
Чл. 59в
Член 59в от Закона за опазване на околната среда е бил нов и е бил обнародван в Държавен вестник, брой 46 от 2010 г., и е влязъл в сила на 18 юни 2010 г. Впоследствие, този член е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 53 от 2018 г., с влизане в сила на 26 юни 2018 г.
Чл. 59г
Чл. 59г от Закона за опазване на околната среда, който е бил в сила от 18.06.2010 г. до 26.06.2018 г., е отменен. Този член се е отнасял до икономическата организация на дейностите, свързани с опазването на околната среда.
Чл. 60
Създава се държавно предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда, което е юридическо лице със седалище в София. То не е търговско дружество и не формира и не разпределя печалба.
Чл. 61
Чл. 61 от Закона за опазване на околната среда определя основните дейности на предприятието, свързани с реализация на екологични проекти. Предприятието може да осъществява и допълнителни дейности, а Министерският съвет може да предоставя имущество за управление. То няма право да сключва кредитни договори без съгласие на Министерския съвет. Финансирането на дейността идва от такси, целеви средства от бюджета, дарения, лихви, глоби за нарушения, приходи от инвестиции и услуги, както и от други нормативно определени постъпления. Правилникът за устройството и дейността на предприятието се приема от Министерския съвет.
Чл. 62
Чл. 62 от Закона за опазване на околната среда регламентира задълженията на предприятията относно планирането и отчитането на дейността им. Всяко предприятие трябва да представи годишен план и отчет до 28 февруари, включващи цели, дейности и финансови аспекти. Министърът на околната среда и водите одобрява тези документи, които са публични. Предприятията водят счетоводна отчетност и управляват паричните средства по специален ред, определен от съответните органи.
Чл. 63
Предприятието за опазване на околната среда се управлява от управителен съвет, който се състои от 7 членове, включително председател. Председателят е министърът на околната среда и водите. Другите членове включват представители от Министерството на околната среда и водите, Изпълнителната агенция по околна среда, Министерството на финансите, Националното сдружение на общините и представител на бизнеса, предложен от юридически лица с нестопанска цел. Изпълнителният директор представлява предприятието и и двамата се назначават от министъра на околната среда и водите.
Чл. 64, ал. 3
Решенията на управителния съвет относно предоставянето на финансови средства по проекти са публични. Те трябва да бъдат публикувани на интернет страницата на Министерството на околната среда и водите в срок от 14 дни след приемането им.
Чл. 65
Чл. 65 от Закона за опазване на околната среда определя как се разпределят приходите от санкции за увреждане или замърсяване на околната среда. Осемдесет на сто от санкциите постъпват по бюджета на общината, където се намира санкционираният субект. Глобите, наложени от кметовете, също постъпват в бюджета на съответната община. Приходите от имуществените санкции за административни нарушения, свързани със замърсяване на атмосферния въздух, също отиват при общината. Всички тези средства трябва да се изразходват за екологични проекти, определени в общинските програми. РИОСВ разпределя постъпленията и ги превежда на общинските бюджети, а те се използват за мерки за подобряване на качеството на атмосферния въздух.
Чл. 66
Националният доверителен екофонд (НДЕФ) е юридическо лице, създадено за управление на средства, предназначени за опазване на околната среда в България. Той получава средства от различни източници, включително суапови сделки и продажба на квоти за емисии на парникови газове. НДЕФ има три основни органа: управителен съвет, консултативен съвет и изпълнително бюро. Управителният съвет включва седем членове, а консултативният съвет се състои от представители на правителствата и финансовите институции, които предоставят средства. Органите на фонда приемат правила за своята работа и организират дейността на фонда.
Чл. 67
Член 67 от Закона за опазване на околната среда предвижда, че Министерският съвет е отговорен за определянето на наредба, която регламентира управлението, устройството и дейността на Националния доверителен екофонд. Тази наредба ще включва реда и начина за набирането, разходването и контрола на средствата, като предварително ще се извърши съгласувателна процедура с дарителите.
Чл. 68
Чл. 68 от Закона за опазване на околната среда определя източниците на постъпления в Националния доверителен екофонд. Те включват целево предоставяни средства от държавния бюджет, дарения от международни институции и фондове, постъпления от продажби на ПЕЕ, лихви от заеми и инвестиции, както и други външни постъпления. Средствата се разходват за екологични проекти и дейности в съответствие с условията на дарителите и националните стратегии. Решенията за финансиране на проекти са публични и се публикуват онлайн.
Чл. 69
Чл. 69 от Закона за опазване на околната среда предвижда налагане на санкции при увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите норми. Санкциите се налагат с наказателно постановление от министъра на околната среда или упълномощени лица, и подлежат на обжалване. Размерът на санкцията се определя по наредба и може да бъде еднократен или текущ, с фиксиран или нарастващ размер. Санкцията влиза в сила от датата на проверката от контролните органи.
Чл. 69а
Член 69а от Закона за опазване на околната среда определя процедурата за налагане на санкции при нарушения на екологичните норми. Санкции се налагат от министъра на околната среда и водите или оправомощено от него лице въз основа на протоколи от проверки, лабораторни анализи, констативни протоколи и предложения за санкции от контролиращите длъжностни лица. В случай на установяване на замърсяване чрез собствени измервания, санкции могат да се налагат без предварителна проверка. Министърът утвърджава образците на необходимите протоколи и документи.
Чл. 69б
Член 69б от Закона за опазване на околната среда регламентира процедурата за отмяна или намаляване на санкции, наложени за увреждане или замърсяване на околната среда. Санкционираните лица могат да подадат молба за отмяна или намаляване на санкцията, ако са предприели мерки за преустановяване или намаляване на увреждането. Контролни органи проверяват молбите в срок до 5 работни дни. Установеното прекратяване или намаляване на замърсяването се потвърджава чрез акредитирани лаборатории. Санкцията може да бъде отменена или намалена, ако се установи, че увреждането е прекратено или намалено, а при увеличаване на замърсяването се налага нова санкция.
Чл. 69в
Чл. 69в от Закона за опазване на околната среда регламентира процедурата за спиране на санкции, наложени за увреждане или замърсяване на околната среда. Лицата, предизвикали увреждането, могат да подадат молба за спиране на санкцията, която контролни органи проверяват в срок от 5 работни дни. Ако се установи, че дейността е спряна, санкцията се спира. Лицето е задължено да уведоми органа преди възобновяване на дейността. При невъзможност за уведомление, санкцията може да бъде възобновена с наказателно постановление и да се наложи тройна санкция за периода на спиране. Лицата могат да искат отмяна или намаляване на санкцията след възобновяване на дейността.
Чл. 70
Член 70 от Закона за опазване на околната среда е бил изменен през 2005 г. и впоследствие отменен през 2009 г. Текущият статус на член 70 е, че той вече не е в сила.
Чл. 71
Чл. 71 регламентира събирането на такси от Министерството на околната среда и водите за издаване на различни административни актове, свързани с оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), разрешителни и лицензии. В заявлението за издаване на актовете трябва да се посочат дата и начин на заплащане на таксата. Освен това, не се издават разрешителни на лица с неплатени задължения към държавата или общината, установени с влязъл в сила акт.
Чл. 72
Член 72 от Закона за опазване на околната среда предвижда, че редът за определяне и събиране на таксите, посочени в член 71, се установява с тарифа, която трябва да бъде одобрена от Министерския съвет.
Чл. 72а
Член 72а от Закона за опазване на околната среда регламентира събирането на невнесени в срок глоби и санкции, свързани с различни закони за опазване на околната среда. Тези задължения се събират от Националната агенция за приходите заедно с лихвите и разноските, по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Министърът на околната среда и водите или упълномощено от него лице издава акт за установяване на публично държавно вземане.
Чл. 73
Чл. 73 от Закона за опазване на околната среда предвижда, че ежегодно със закона за държавния бюджет се определят средства за изпълнение на приоритетни екологични проекти и дейности. Тези средства се определят по предложение на министъра на околната среда и водите, след съгласуване с министъра на финансите. Проектите и дейностите трябва да са включени в националните екологични стратегии и програми.
Чл. 74
Член 74 от Закона за опазване на околната среда предвижда, че кметът на общината предлага ежегодно да се определят средства за изпълнение на приоритетни екологични проекти и дейности. Тези проекти и дейности трябва да бъдат включени в общинските програми за опазване на околната среда и се приемат с общинския бюджет.
Чл. 75
Член 75 от Закона за опазване на околната среда определя, че Националната стратегия и общинските програми за околна среда са основни инструменти за постигане на целите на закона. Разработването на стратегията се извършва от министъра на околната среда и водите в сътрудничество с други министри и агенции. Процесът включва участие на научни и неправителствени организации, а след одобрение от Министерския съвет, стратегията се внася в Народното събрание за приемане и публикуване.
Чл. 76
Националната стратегия за околна среда се разработва за период от 10 години и включва анализ на състоянието на околната среда, оценка на възможностите и ограниченията, цели и приоритети, средства за постигане на целите, варианти за реализиране на стратегията, петгодишен план за действие и схема за наблюдение и отчитане. Основни критерии за приоритетите са устойчивото развитие, защита на човешкото здраве и биологичното разнообразие, намаляване на вредните последствия от природни явления и оптимално използване на ресурси. Министърът на околната среда ежегодно внася отчет за изпълнението, а измененията на стратегията се приемат от Народното събрание.
Чл. 77
Националните планове и програми, свързани с компонентите на околната среда и факторите, които им влияят, се създават въз основа на принципите и приоритетите, установени в Националната стратегия за околна среда. Те трябва да отговарят на изискванията на специализираните закони, касаещи опазването на околната среда.
Чл. 77а
Член 77а от Закона за опазване на околната среда е бил нов, публикуван в Държавен вестник, брой 77 от 2005 г. и е бил отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 22 от 2014 г., като изменението влиза в сила от 11 март 2014 г.
Чл. 78
Член 78 от Закона за опазване на околната среда изисква документите за стратегическо планиране на регионалното и пространственото развитие, както и за икономическото развитие на национално и регионално ниво, да осигуряват интегрирано опазване на околната среда. Това трябва да бъде в съответствие с принципите и целите на закона и Националната стратегия за околна среда.
Чл. 79
Кметовете на общините са задължени да разработват програми за опазване на околната среда, следвайки указанията на министъра на околната среда и водите. Тези програми трябва да обхващат минимум тригодишен период и да бъдат подкрепяни от териториалните административни звена, неправителствени организации и браншови организации. Приемането на програмите става от общинските съвети, които също контролират тяхното изпълнение. Кметът е длъжен ежегодно да внася отчет за изпълнението на програмата в общинския съвет и да представя информация на РИОСВ.
Чл. 80
Чл. 80 от Закона за опазване на околната среда предвижда, че проекти на общините могат да бъдат финансирани от държавния бюджет или национални фондове само ако са обосновани като приоритетни в общинските програми за околна среда. Това означава, че за да получат финансиране, общинските проекти трябва да бъдат включени и приоритизирани в съответните програми.
Чл. 81
Чл. 81 от Закона за опазване на околната среда регламентира процеса на извършване на екологични оценки и оценки на въздействието върху околната среда (ОВОС) за планове, програми и инвестиционни предложения, които могат да имат значителни въздействия върху околната среда. Екологичната оценка е задължителна за планове и програми, а ОВОС - за инвестиционни предложения, с изключение на тези, свързани с националната отбрана или природни бедствия. Процесът цели интегриране на екологичните аспекти в развитието и осигуряване на устойчиво развитие. Възможно е освобождаване от ОВОС при определени условия, като компетентният орган трябва да мотивира решението и да информира обществеността.
Чл. 82
Чл. 82 от Закона за опазване на околната среда регламентира процедурите за оценка на въздействието на инвестиционни предложения и екологични оценки на планове и програми. Оценките трябва да се съвместяват с действащите процедури за одобряване, а решенията на компетентните органи са задължителни за одобряване на съответните планове и програми. Процедурите могат да бъдат прекратени при установяване на недопустимост на предложението.
Чл. 83
Чл. 83 от Закона за опазване на околната среда определя процедурата за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС). Оценките се възлагат на екип от експерти с ръководител, които трябва да имат образователна степен 'магистър'. В хода на консултациите компетентният орган може да препоръча включването на експерти с определена компетентност. Членовете на екипа трябва да декларират, че не са заинтересувани от инвестиционното предложение и познават нормативната уредба по околна среда. Заключенията от оценките трябва да следват принципите за предотвратяване на рискове за здравето и устойчиво развитие, съобразно нормите за качество на околната среда.
Чл. 84
Министърът на околната среда и водите или директорът на РИОСВ са отговорни за издаване на становища или решения по екологичната оценка на планове и програми. Тези становища или решения се издават след провеждане на необходимата процедура и на базата на събраната документация, включително резултатите от обществените консултации.
Чл. 85
Чл. 85 регламентира задължителността на екологичната оценка за планове и програми в различни области, включително селско стопанство, транспорт, енергетика и управление на отпадъците. Оценката е необходима, когато плановете определят рамка за бъдещи инвестиции. За малки територии и незначителни изменения, оценката е задължителна само при значителни въздействия върху околната среда. Министърът на околната среда определя необходимостта от оценка, основавайки се на критерии като характеристиките на плана, последствията, влиянието върху други планове и въздействието върху климата. Решението за необходимостта от оценка трябва да бъде мотивирано и обявено публично в срок до 30 дни.
Чл. 86
Чл. 86 от Закона за опазване на околната среда регламентира изготвянето на екологична оценка, която се възлага от възложителя на плана или програмата. Докладът за екологичната оценка трябва да включва информация относно целите на плана, текущото състояние на околната среда, характеристиките на територии, които могат да бъдат значително засегнати, екологични проблеми, цели за опазване на околната среда, вероятни въздействия върху околната среда, мерки за предотвратяване на негативни последици, описание на алтернативи и наблюдение по време на прилагането на плана. Не се изисква самостоятелен доклад, когато оценката е част от плана по специален закон.
Чл. 87
Възложителят на плана или програмата е задължен да осигури подкрепа на експертите за провеждане на консултации със заинтересуваните органи, да организира консултации с обществеността, да изпрати копия от плана и доклада на засегнатите държави и да организира консултации с тях. Резултатите от консултациите се отразяват в доклада за екологична оценка и се вземат предвид в становището на компетентните органи.
Чл. 88
Чл. 88 от Закона за опазване на околната среда регламентира процеса на екологична оценка. Становището по оценката или решението за нейното извършване трябва да съдържа обосновка за предпочитаната алтернатива и задължителни мерки. Обществеността и заинтересованите лица имат достъп до информацията и могат да обжалват решенията в 14-дневен срок. Съществуват специфични правила за обжалване на решения, свързани с обекти от национално значение. Становището губи правно действие, ако не бъде одобрен съответният план в срок от 5 години. При промяна на възложителя, той е длъжен да уведоми компетентния орган.
Чл. 89
Чл. 89 от Закона за опазване на околната среда предвижда, че мерките за наблюдение и контрол при прилагането на плана или програмата трябва да бъдат съгласувани между министъра на околната среда и водите или упълномощено от него лице, както и директора на съответната Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) и отговорния орган за прилагането на плана или програмата.
Чл. 90
Чл. 90 от Закона за опазване на околната среда определя условията и реда за извършване на екологична оценка, които се уточняват с наредба на Министерския съвет. Наредбата включва изисквания за преценяване необходимостта от оценка, задължения на органите, обхват и съдържание на доклада, срокове за консултации с обществеността, формата на решенията на министъра на околната среда, както и наблюдение и контрол на изпълнението на условията и въздействията върху околната среда.
Чл. 91
Чл. 91 от Закона за опазване на околната среда предвижда, че екологичната оценка на плана или програмата се извършва независимо от оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС). При инвестиционни предложения, включени в приложения № 1 или № 2, компетентният орган може да разреши извършването само на една от оценките по глава шеста, по искане на възложителя или по своя преценка. Информацията и анализите от екологичната оценка се използват при подготовката на докладите и решенията на ОВОС за съответните инвестиционни предложения.
Чл. 92
Чл. 92 от Закона за опазване на околната среда задължава извършването на оценка на въздействието върху околната среда за определени инвестиционни предложения. Това включва строителство, дейности и технологии, посочени в приложение № 1. Освен това, оценката е задължителна и за инвестиционни предложения с трансгранично въздействие, съгласно Конвенцията от Еспо, ратифицирана в България.
Чл. 93
Чл. 93 от Закона за опазване на околната среда определя условията, при които е необходимо извършване на оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС). Необходимостта от ОВОС се преценява за инвестиционни предложения, разширения или изменения на одобрени проекти, които могат да доведат до значително отрицателно въздействие върху околната среда. Министърът на околната среда и водите, както и директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ), преценяват необходимостта от ОВОС на базата на специфични критерии, включително характеристиките на инвестиционното предложение и потенциалното му въздействие върху околната среда. Решенията относно необходимостта от ОВОС подлежат на обжалване. При промяна на параметрите на инвестиционното предложение, новият възложител е длъжен да уведоми съответния орган.
Чл. 94
Чл. 94 от Закона за опазване на околната среда определя компетентността на министъра на околната среда и водите и директора на РИОСВ по отношение на процедурите за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС). Министърът е отговорен за ОВОС на инвестиционни предложения, които засягат защитени територии, територии под контрол на повече от една РИОСВ, обекти с национално значение, сондажи за неконвенционални въглеводороди и проекти в акваторията на Черно море или река Дунав. Директорът на РИОСВ отговаря за всички останали случаи, освен посочените в ал. 1. Важно е да се отбележи, че законът за противодействие на корупцията е приложим за участниците в процедурите по ОВОС.
Чл. 95 от Закона за опазване на околната среда
Член 95 от Закона за опазване на околната среда урежда задълженията на възложителя на инвестиционно предложение за информиране на компетентните органи и обществеността относно предложението. Възложителят трябва да осигури публичност на предложението чрез интернет и средства за масово осведомяване. Освен това, той е задължен да изработи задание за обхват и съдържание на оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) и да проведе консултации с компетентни органи и засегната общественост. Оценката на въздействието трябва да анализира значителните въздействия на предложението върху населението, биологичното разнообразие, околната среда и да предвиди мерки за минимизиране на отрицателните ефекти.
Чл. 96
Чл. 96 от Закона за опазване на околната среда регламентира изискванията за изготвяне на доклад за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) от възложителя на инвестиционно предложение. Докладът трябва да включва подробна характеристика на предложението, описание на алтернативи, оценка на текущото състояние на околната среда, вероятни значителни последици от предложението, мерки за предотвратяване на неблагоприятни въздействия, становища от обществеността и компетентни органи, както и информация за трудностите при събирането на данни. Разходите за ОВОС са за сметка на възложителя, а компетентният орган оценява доклада в срок от 30 дни. В допълнение, при специфични условия, докладът може да включва допълнителна информация за прилагане на най-добрите налични техники и мониторинг на емисиите.
Чл. 97
Чл. 97 от Закона за опазване на околната среда регламентира процеса на обществено обсъждане на доклада за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС). След положителна оценка, възложителят организира обсъждане с компетентните органи и заинтересовани лица. Искането за обсъждане трябва да бъде внесено писмено и да включва предложение за дата и място, а обсъждането трябва да се проведе в срок до 60 дни от искането. Всички заинтересовани лица могат да участват, а информацията за обсъждането трябва да бъде оповестена поне 30 дни предварително. Документацията по ОВОС трябва да бъде достъпна за обществеността също 30 дни преди обсъждането. Становищата на обществеността могат да бъдат представени писмено преди или след обсъждането.
Чл. 98
Чл. 98 от Закона за опазване на околната среда регламентира процедурата за уведомяване на засегнатите държави при инвестиционни предложения, които могат да окажат значително въздействие върху околната среда. Министърът на околната среда и водите е задължен да уведомява засегнатите държави на ранен етап и да предоставя информация за инвестиционното предложение и възможното трансгранично въздействие. В случай на значително въздействие от чужда територия, министърът осигурява обществен достъп до информацията и изпраща становища преди вземането на решения от компетентния орган на другата държава.
Чл. 99
Чл. 99 от Закона за опазване на околната среда регламентира процеса на вземане на решение по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС). Възложителят трябва да представи резултатите от общественото обсъждане в срок до 7 дни, а компетентният орган взема решение в срок до 45 дни. Решението включва основни данни за органа, възложителя, правните основания, характеристиките на предложението, мотиви за решението, условия за изпълнение, отговорности и информация за обжалване. Решението може да се обжалва в 14-дневен срок. При промяна на условията, възложителят е длъжен да уведоми компетентния орган. Решението губи правно действие, ако не започне изпълнението на предложението в срок от 5 години.
Чл. 99а
Чл. 99а от Закона за опазване на околната среда определя как се прилагат най-добрите налични техники (НДНТ) при оценка на въздействието на инвестиционни предложения. Оценката включва анализ на консумацията на ресурси, употребата на опасни вещества, изпускането на вредни вещества и образуването на отпадъци. Резултатите от оценката се представят в документацията за ОВОС. Въз основа на оценката се вземат решения относно потвърдяване на НДНТ и се поставят условия за инсталациите. При непотвърдена НДНТ, се изисква подаване на заявление за комплексно разрешително.
Чл. 99б
Чл. 99б от Закона за опазване на околната среда предвижда процедура за одобряване на инвестиционни предложения за изграждане на нови или изменения в съществуващи предприятия с рисков потенциал. Процедурата включва оценка на вида и количеството на опасните вещества, рисковете от големи аварии, безопасните разстояния до населени места и значимостта на последствията от аварии. Информацията и оценката се представят от възложителя и се съгласуват с компетентни органи. Решенията за одобряване или неодобряване на предложенията се основават на преценката за въздействие върху околната среда и човешкото здраве.
Чл. 100
Чл. 100 от Закона за опазване на околната среда определя, че компетентните органи или упълномощени от тях длъжностни лица извършват контрол върху изпълнението на мерките, предвидени в плана по чл. 96, ал. 1, т. 8, както и по условията, зададени в решенията за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) и в решенията за преценяване необходимостта от ОВОС.
Чл. 101
Чл. 101 от Закона за опазване на околната среда определя условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС). Наредбата на Министерския съвет определя изискванията за преценяване на необходимостта от ОВОС, условията за консултации с органите и обществеността, обхвата и съдържанието на доклада за ОВОС, критериите за оценяване на качеството на доклада, организацията на общественото обсъждане, мотивите за вземане на решение и реда за наблюдение и контрол по изпълнение на решенията. Освен това, наредбата включва и съдържанието на регистъра с данни за процедурите по ОВОС.
Чл. 102
Чл. 102 от Закона за опазване на околната среда предвижда, че Министерството на околната среда и водите поддържа публичен регистър с данни за процедурите по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) и екологична оценка. Информацията в регистъра се вписва от Министерството и Регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ), а достъпът до него е осигурен чрез интернет страниците на съответните институции.
Чл. 103
Член 103 регламентира задълженията на операторите на предприятия и съоръжения с опасни вещества за класификация с цел предотвратяване на големи аварии. Операторите трябва да извършат класификация на своите съоръжения и да уведомят Изпълнителната агенция по околна среда за резултатите. Уведомлението трябва да съдържа информация за опасните вещества, техните количества и физични форми, както и описание на околната среда. Операторите са длъжни да актуализират уведомлението при промени в рисковия потенциал на съоръжението. Членът не се прилага за определени изключения, включително военни дейности и превоз на опасни вещества.
Чл. 103а
Член 103а от Закона за опазване на околната среда е бил нов, приет с ДВ, бр. 103 от 2009 г., но е отменен с ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г. Следователно, този член вече не е в сила.
Чл. 104
Чл. 104 от Закона за опазване на околната среда определя мерките за предотвратяване на големи аварии и ограничаване на последствията от тях. Тези мерки се отчитат при устройственото планиране на територията и планирането на защитата на населението и околната среда. Контролът на разположението и измененията на предприятия/съоръжения с рисков потенциал се осъществява при одобряване на инвестиционни предложения и доклади за безопасност. Определят се безопасни разстояния между предприятия и населени места, както и мерки за ограничаване на рисковете. Операторите на предприятия с висок рисков потенциал са задължени да предоставят информация за рисковете и мерките за безопасност.
Чл. 105
Чл. 105 от Закона за опазване на околната среда определя задълженията на операторите на предприятия/съоръжения с нисък и висок рисков потенциал. Те трябва да предприемат мерки за предотвратяване на големи аварии, да удостоверят предприетите мерки, да съдействат на контролните органи, да разработят политика за предотвратяване на големи аварии (ППГА) и да изготвят доклад за същата. Политиката трябва да е пропорционална на рисковете, да включва цели и принципи на действие, и да осигурява защита на здравето и околната среда. За нискорисковите предприятия, ППГА може да бъде изпълнена с алтернативни средства, ако отговарят на изискванията.
Чл. 106
Чл. 106 от Закона за опазване на околната среда определя задълженията на операторите на предприятия/съоръжения с нисък рисков потенциал относно изготвянето и подаването на Доклад за политика за предотвратяване на големи аварии (ДППГА) до директора на РИОСВ. Операторите трябва да подават актуализации на ДППГА, а директорът на РИОСВ е задължен да оповести документа и да осигури достъп до него за обществеността. Решението за потвърждаване на ДППГА трябва да бъде издадено в срок от 20 дни, а операторите са длъжни периодично да преразглеждат и актуализират ДППГА. Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок. Операторите имат задължение да документират и предоставят данни за преразглеждането на ДППГА.
Чл. 107
Чл. 107 от Закона за опазване на околната среда задължава операторите на предприятия с висок рисков потенциал да разработят и прилагат доклад за безопасност, доклад за политиката за предотвратяване на големи аварии и вътрешен авариен план. Операторите трябва да удостоверят, че са предприети мерки за предотвратяване на големи аварии и за защита на човешкото здраве и околната среда. При изготвянето на вътрешния авариен план е задължително да се проведат консултации с персонала. Освен това, операторите трябва да предоставят информация на кмета на общината за изготвяне на външен авариен план.
Чл. 108
Чл. 108 от Закона за опазване на околната среда задължава кметовете на общини с предприятия/съоръжения с висок рисков потенциал да изготвят и изпълняват външен авариен план. Този план описва мерките, които трябва да се предприемат извън територията на предприятието. Външният авариен план се актуализира на всеки три години или при настъпване на определени събития. Проектът на плана трябва да бъде съгласуван с различни заинтересовани страни и да бъде на разположение за обществен достъп. Кметовете са длъжни да организират тренировки и учения по плана и да представят информация за тях на съответните РИОСВ.
Чл. 109
Чл. 109 от Закона за опазване на околната среда регламентира, че изграждането и експлоатацията на нови или съществуващи предприятия/съоръжения с висок рисков потенциал изисква решение от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда за одобряване на доклада за безопасност. Тази разпоредба важи и за планирани изменения или разширения на съществуващи предприятия. Решението е задължително за получаване на разрешение за строеж, освен в случаи, когато е завършена процедура по ОВОС с одобрение на местоположението и безопасните разстояния. Разпоредбите не важат и за определени случаи, посочени в чл. 94, ал. 1, т. 9.
Чл. 110
Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда е отговорен за издаването на решения и прекратяване действието на решения, свързани с околната среда. Той поддържа архив на издадените актове и може да прекрати решенията при представяне на актуализирано уведомление от оператор на предприятие с висок рисков потенциал. Причините за прекратяване включват значително намаляване на опасните вещества или окончателно извеждане от експлоатация на съоръжението.
Чл. 110а
Член 110а от Закона за опазване на околната среда е бил нов, публикуван в Държавен вестник, брой 77 от 2005 г. Впоследствие е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 62 от 2015 г., като отмяната е влязла в сила на 14.08.2015 г.
Чл. 111
Чл. 111 от Закона за опазване на околната среда определя задълженията на министъра на околната среда и водите или упълномощено от него лице във връзка с уведомяване и докладване на информация за големи аварии с трансгранично въздействие. Министърът уведомява потенциално засегнатите държави, докладва информация за аварии в електронната база данни на Европейската комисия и поддържа публичен регистър на предприятията с рисков потенциал. Достъпът до регистъра е чрез интернет страницата на министерството.
Чл. 112
Операторите на предприятия или съоръжения с висок рисков потенциал трябва да подадат заявление за одобрение на доклад за безопасност до Изпълнителната агенция по околна среда. За нови предприятия, докладът трябва да бъде подаден не по-късно от 6 месеца преди заявлението за разрешение за строеж. Заявлението включва доклад за безопасност и вътрешен авариен план, а операторът може да поиска част от информацията да бъде обявена за поверителна. Изпълнителният директор на агенцията уведомява оператора в 14-дневен срок относно уважеността на искането за поверителност.
Чл. 112а
Член 112а е въведен с изменения в Закона за опазване на околната среда и е бил в сила от 01.01.2013 г. до 14.08.2015 г., когато е отменен. През този период е претърпял няколко изменения, последното от които е публикувано в Държавен вестник, брой 62 от 2015 г.
Чл. 112б
Член 112б от Закона за опазване на околната среда е нов, въведен с обнародване в Държавен вестник, брой 77 от 2005 година. Той е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 62 от 2015 година, и отмяната влиза в сила на 14 август 2015 година.
Чл. 113
Член 113 от Закона за опазване на околната среда определя задълженията на операторите относно подаването на заявления и изпълнението на мерки за безопасност при въвеждане в експлоатация на предприятия и съоръжения. Операторът трябва да подаде заявление не по-късно от 6 месеца преди старта на експлоатацията. Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда осигурява използването на информация от проведени процедури при разглеждането на документите. Операторът е длъжен да изпълнява мерките от одобрения доклад за безопасност, които са свързани с изграждането и експлоатацията на съоръжението, и информацията в доклада трябва да съответства на подадената информация по ОВОС.
Чл. 114
Чл. 114 от Закона за опазване на околната среда определя процедурите, свързани с уведомлението на оператора за грешки и непълноти в документите, както и сроковете за тяхното отстраняване. Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда трябва да уведомява оператора в 14-дневен срок след получаване на документите. След отстраняване на грешките, в срок от 7 дни, документите се изпращат за становище до съответните министерства и органи. Проверките на място могат да се извършват за оценка на съответствието на документите с мерките за предотвратяване на аварии. Становищата от органите трябва да бъдат изпратени в срок до един месец, а липсата на становище се счита за мълчаливо съгласие.
Чл. 115
Чл. 115 от Закона за опазване на околната среда предвижда процедура за обществен достъп до документи, свързани с околната среда. Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда е отговорен за публикуването на обява на интернет страницата на агенцията, която осигурява достъп на обществеността до съответните документи в срок от един месец. Кметовете на общините също информират обществеността чрез местните медии и предоставят достъп до документите. През този период, гражданите могат да представят писмени становища и коментари. При установени несъответствия в документите, агенцията дава указания на оператора за корекции. След изтичането на срока, агенцията оповестява проекта на решение на обществеността.
Чл. 116
Чл. 116 определя процедурата за издаване на решение от Изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда относно одобряване или неодобряване на доклада за безопасност на операторите. Въз основа на доклада, директорът може да одобри мерките за предотвратяване на големи аварии или да откаже одобрение при недостатъчни мерки или нередности. Освен това, директорът може да освободи кмета от задължението да изготвя външен авариен план, ако това не е необходимо. Решението включва основни данни за оператора и предприятието, правни основания, описание на консултациите с обществеността и мерки за безопасност.
Чл. 116а
Член 116а от Закона за опазване на околната среда е бил изменян и отменян няколко пъти. Първоначално е въведен с ДВ, бр. 77 от 2005 г., след което е отменен и отново въведен с ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г. Последната отмяна е извършена с ДВ, бр. 42 от 2022 г., като новата версия на члена е в сила от 07.06.2022 г.
Чл. 116б
Чл. 116б от Закона за опазване на околната среда регламентира задълженията на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда относно уведомяването на операторите на предприятия и съоръжения, както и на съответните органи, за издадените решения. В срок от 7 дни след издаването на решение по чл. 116, ал. 1 или чл. 116ж, ал. 4, директорът уведомява писмено съответните лица. При решения по чл. 116, ал. 2 или 3, уведомява се кметът на общината. Освен това, всяко решение по чл. 116, ал. 1 или чл. 116ж, ал. 4 трябва да бъде оповестено в срок от 14 дни чрез медии и интернет страницата на агенцията.
Чл. 116в
Решенията, взети по чл. 116, ал. 1 и по чл. 116ж, ал. 4 от Закона за опазване на околната среда, могат да бъдат обжалвани в срок от 14 дни след тяхното оповестяване, съгласно разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 116г.
Чл. 116г. от Закона за опазване на околната среда определя задълженията на операторите на предприятия или съоръжения с рисков потенциал при възникване на голяма авария. Операторът е длъжен незабавно да уведоми съответните органи, включително оперативния център на Главна дирекция 'Пожарна безопасност и защита на населението', кмета на застрашената община, директорите на РИОСВ и басейнова дирекция, а също така да изпълни вътрешния авариен план. В срок до 30 дни след аварията операторът трябва да предостави информация на министъра на околната среда и водите относно обстоятелствата на аварията, опасните вещества, данни за оценка на въздействието, предприетите действия и мерки за предотвратяване на повторение на инцидента. Операторът е длъжен също да актуализира информацията при получаване на нови данни.
Чл. 116д
Чл. 116д от Закона за опазване на околната среда определя задълженията на операторите на предприятия с нисък и висок рисков потенциал и кметовете на общини да предоставят информация на обществеността относно аварийното планиране и мерките при голяма авария. Докладите за безопасност и списъците с опасни вещества трябва да бъдат достъпни при поискване. Обхватът и начинът на предоставяне на информацията се определят с наредба. Осигурената информация трябва да спазва нормативните изисквания за защита на класифицирана информация и лични данни. Допълнителна информация за мерките за сигурност се публикува на интернет страниците на съответните институции. Операторите на предприятия с висок рисков потенциал, при опасност от трансгранично въздействие, трябва да информират министъра на околната среда.
Чл. 116е
Операторите на предприятия или съоръжения с висок рисков потенциал са задължени да преразглеждат и актуализират доклада за безопасност на всеки 5 години, след голяма авария, при нови данни или промени в съоръжението. Вътрешният авариен план също трябва да се проверява и актуализира на всеки 3 години или след голяма авария. Операторите документират резултатите от преразглеждането и ги предоставят на съответните органи. При актуализация на плана, информацията за външния авариен план се предоставя на кмета на засегнатата община.
Чл. 116ж
Операторите, които подлежат на чл. 116е, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда, трябва в срок от 7 дни след актуализиране на доклада за безопасност да подадат заявление до изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда. Заявлението трябва да съдържа причините за актуализацията и описания на промените. Към заявлението се прилага актуализирания доклад за безопасност и, при необходимост, актуализирани документи по чл. 107, ал. 1, т. 2 и 3. В случай на определени изменения, операторът трябва да подаде актуализирания доклад не по-късно от 4 месеца преди планираната дата за измененията. Изпълнителният директор след получаване на доклада провежда процедура и издава ново решение за одобряване или неодобряване на актуализирания доклад.
Чл. 116з
Член 116з от Закона за опазване на околната среда определя задълженията на операторите на предприятия и съоръжения с рисков потенциал. Когато изпълнителният директор на ИАОС или директорът на РИОСВ идентифицира такива предприятия, те уведомяват операторите, които са длъжни да обменят информация за опасността от големи аварии, да актуализират мерките за безопасност и да си сътрудничат при предоставянето на информация на обществеността и за изготвяне на външни аварийни планове. Изпълнителният директор на ИАОС също така предоставя на операторите информация относно околната среда и фактори, които могат да увеличат риска от аварии.
Чл. 116и
Чл. 116и от Закона за опазване на околната среда, който е нов и е бил изменян и отменян, се отнася до комплексните разрешителни. Този член е бил в сила от 01.01.2013 г. до 14.08.2015 г., когато е отменен. Комплексните разрешителни обхващат условията за опазване на околната среда, свързани с различни дейности и инсталации.
Чл. 117
Чл. 117 от Закона за опазване на околната среда регламентира изискванията за изграждане и експлоатация на нови инсталации и съоръжения, както и за съществуващи такива в определени категории промишлени дейности. За тяхното разрешаване е необходимо издаването на комплексно разрешително. Изискването важи и при съществени промени на действащите инсталации. При промяна на оператора новият оператор поема правата и задълженията по разрешителното. Инсталации, използвани за изследвания и разработки, не подлежат на тези разпоредби. В определени случаи, посочени в чл. 94, ал. 1, т. 9, алинеи 1 и 2 не се прилагат.
Чл. 118
Чл. 118 от Закона за опазване на околната среда установява, че комплексното разрешително е задължително за получаване на разрешение за строеж. Изключение от това правило се допуска за инсталации, за които е завършила процедура по ОВОС и е потвърдено прилагането на най-добрите налични техники. В случаите на изключение, комплексното разрешително е задължително за въвеждане на инсталациите в експлоатация и се прилагат изисквания за разрешителни и лицензии. Подаването на заявление за комплексно разрешително отменя изискванията за други разрешителни и регистрации, с изключение на определени случаи, свързани с управление на отпадъците и водите.
Чл. 119
Чл. 119 от Закона за опазване на околната среда определя условията и реда за издаване на комплексни разрешителни, които се регламентират с наредба на Министерския съвет. Наредбата включва изисквания към съдържанието и формата на заявленията, определяне на най-добрите налични техники, реда за преразглеждане и отмяна на разрешителните, отчитане на емисиите на вредни вещества, мониторинг и предоставяне на информация на съответните органи.
Чл. 120
Чл. 120 от Закона за опазване на околната среда определя, че изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда е компетентният орган за издаване, отказ, преразглеждане, актуализиране и отменяне на разрешителните, с изключение на определени случаи. При издаването на комплексно разрешително за нова или променена инсталация, органът трябва да използва информация от ОВОС. Министърът на околната среда следи за развитието на НДНТ и предлага мерки за насърчаване на нови техники. Контролът на условията в разрешителното се извършва от РИОСВ.
Чл. 121
Чл. 121 от Закона за опазване на околната среда определя задълженията на операторите при експлоатация на инсталации и съоръжения. Операторите трябва да прилагат мерки за предотвратяване на замърсяване, да управляват околната среда системно, да спазват допустимите емисии, да предотвратяват образуването на отпадъци и да използват ефективно енергията. При окончателно прекратяване на дейностите операторите трябва да оценят замърсяването на почвата и подземните води и да предприемат мерки за отстраняване на замърсяването, особено в случаи на значителен риск за здравето и околната среда.
Чл. 122
Чл. 122 от Закона за опазване на околната среда определя процедурата за издаване на комплексно разрешително. Операторът на инсталацията подава заявление до компетентния орган, което включва детайлно описание на инсталацията, използваните суровини и технологии, източниците на емисии, мерките за управление на отпадъците и мониторинг на замърсяването. В заявлението се включва и нетехническо резюме. При съществени промени, операторът трябва да предостави информация за промените в инсталацията. Доклад за базово състояние се изготвя при издаване или актуализиране на разрешителното.
Чл. 122а
Чл. 122а от Закона за опазване на околната среда описва процедурата по издаване на комплексно разрешително. Компетентният орган проверява заявлението в 45-дневен срок и уведомява за несъответствия. Операторът има един месец да внесе поправки. Ако сроковете не се спазват, разглеждането на искането може да бъде прекратено. След приключване на проверките, органът започва процедура по издаване на разрешителното и осигурява достъп на заинтересованите лица до заявлението. След изтичането на определени срокове, органът подготвя проект на разрешително, който се оповестява публично. В последствие, органът провежда консултации и издава разрешителното или отказва издаването му в срок от 10 дни.
Чл. 123
Чл. 123 регламентира съдържанието на комплексното разрешително, което включва норми за допустими емисии, условия за опазване на почвата и водите, мониторинг на емисиите и отпадъците, информация за контролния орган и действия при отклонения. Компетентният орган определя условията, вземайки предвид НДНТ. Нормите за допустими емисии не могат да надвишават законово установените и не се включват емисии на парникови газове, освен при необходимост за опазване на качеството на въздуха.
Чл. 123а
Чл. 123а от Закона за опазване на околната среда определя емисионните норми, които не трябва да надхвърлят нивата, установени в заключенията за НДНТ, приети от Европейската комисия. Нормите могат да бъдат по-малко строги, ако оценка покаже, че разходите за спазването им са несъразмерно високи спрямо ползите за околната среда. Важно е, че дори по-малко строгите норми не трябва да водят до значително замърсяване, а мониторингът на емисиите трябва да се извършва поне веднъж годишно.
Чл. 123б
Чл. 123б регламентира процеса на изготвяне на техническа оценка от компетентния орган при подготовката на проект за комплексно разрешително. Оценката трябва да включва мотиви за взетите решения, резултати от консултации, информация за референтни документи, условия на разрешителното и доказателства за приложимост. Включват се и специфични причини за прилагане на определени разпоредби.
Чл. 123в
Операторите на инсталации имат задължения да информират компетентния орган за планирани промени, да спазват условията на комплексното разрешително, да изготвят и изпълняват план за собствен мониторинг, да информират редовно контролиращия орган за резултатите от мониторинга и за инциденти, да осигуряват условия за проверки и да предоставят годишен доклад за изпълнението на дейностите по разрешителното.
Чл. 123г
Компетентният орган е задължен в срок от 20 дни след информирането по чл. 123в, т. 1 да уведоми оператора относно вида на приложимата процедура по чл. 117, ал. 2 или по чл. 126, ал. 1. Ако няма необходимост от провеждане на процедура, операторът също ще бъде уведомлен.
Чл. 124
Комплексните разрешителни са безсрочни, освен ако нормативната уредба не предвижда срокове за прекратяване на дейността на инсталации. Компетентният орган преразглежда разрешителното при значително замърсяване, промяна в безопасността, нови изисквания или при непостигане на цели за опазване на околната среда. Операторът е задължен да предоставя информация за преразглеждане на условията на разрешителното. Актуализираните условия трябва да се изпълняват в срок до 4 години от решението на Европейската комисия. При преразглеждане се използва налична информация и се осигурява достъп на заинтересованите лица до проектите за актуализиране.
Чл. 125
Чл. 125 от Закона за опазване на околната среда описва задълженията на оператора при нарушаване на условията на разрешителното. Операторът е длъжен да информира незабавно контролния орган, да предприеме мерки за възстановяване на съответствието, да изпълни допълнителни изисквания на контролния орган и да спре експлоатацията на инсталацията, ако нарушението представлява заплаха за здравето или околната среда. При инциденти или аварии с отрицателно въздействие, операторът също трябва да предприеме мерки за ограничаване на последствията.
Чл. 125а
Член 125а е нова разпоредба, която е била въведена с изменение на закона през 2008 г., но е отменена с последващо изменение през 2011 г. Тази статия не е в сила и не представлява актуална правна норма.
Чл. 126
Чл. 126 от Закона за опазване на околната среда предвижда процедура за актуализиране на комплексното разрешително. Компетентният орган изисква от оператора информация, включително описание на промяната, резултати от мониторинг на емисиите, доклад за базовото състояние, доказателства за прилагане на най-добрите налични техники (НДНТ) и информация за обстоятелства, свързани с НДНТ. След предоставяне на информацията, компетентният орган трябва да актуализира разрешителното в срок от един месец. Освен това, органът информира оператора за липсата на необходимост от процедура в определени случаи и отразява информацията в регистъра.
Чл. 127
Чл. 127 от Закона за опазване на околната среда регламентира процедурата по оповестяване на решения, свързани с комплексни разрешителни. Компетентният орган е задължен да оповести решенията за издаване, отказ, актуализиране или отмяна на комплексно разрешително в срок от 14 дни, както и да уведоми заинтересованите страни и заявителя. В случай на трансграничен пренос, уведомлението се изпраща и на засегнатите държави. Заинтересованите лица имат право да обжалват решението в 14-дневен срок след оповестяването.
Чл. 128
Член 128 от Закона за опазване на околната среда е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 32 от 2012 година, и е влязъл в сила на 7 януари 2014 година.
Чл. 129
Чл. 129 от Закона за опазване на околната среда установява, че Министерството на околната среда и водите поддържа публичен регистър, който съдържа информация за издаването, отказа, отмяната, преразглеждането и актуализирането на комплексните разрешителни, както и за промяна на оператор. Регистърът е достъпен онлайн и включва копие на решението, разрешителното, актуална техническа оценка, данни за влизането в сила на решението, информация за предприетите мерки от оператора и данни за мониторинга на емисиите. Изпълнителната агенция по околна среда отговаря за вписването на информацията и поддържането на публичния регистър.
Чл. 130
Член 130 от Закона за опазване на околната среда е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 32 от 2012 година.
Чл. 131
Член 131 от Закона за опазване на околната среда е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 32 от 2012 г. Раздел III от закона касае схемите за подобряване на резултатите в опазването на околната среда, като заглавието е изменяно с изменения, обнародвани в ДВ, бр. 77 от 2005 г. и ДВ, бр. 52 от 2008 г.
Чл. 131а
Член 131а от Закона за опазване на околната среда е нов, но впоследствие е отменен. Той е бил публикуван в Държавен вестник, брой 77 от 2005 г. и е отменен с Държавен вестник, брой 22 от 2014 г., в сила от 11 март 2014 г.
Чл. 131б
Член 131б от Закона за опазване на околната среда е бил въведен с изменения в Държавен вестник, бр. 77 от 2005 г. и е бил изменен с ДВ, бр. 46 от 2010 г. Влязъл е в сила на 18.06.2010 г., но е отменен с ДВ, бр. 22 от 2014 г., като отмяната е в сила от 11.03.2014 г.
Чл. 131в
Член 131в е нова разпоредба, въведена с ДВ, бр. 77 от 2005 г. и отменена с ДВ, бр. 22 от 2014 г., в сила от 11.03.2014 г. С отменянето си, разпоредбата вече не е в сила и не може да бъде прилагана.
Чл. 131г
Член 131г от Закона за опазване на околната среда е бил ново въведен с ДВ, бр. 77 от 2005 г. и е претърпял изменения в ДВ, бр. 52 от 2008 г. и ДВ, бр. 42 от 2011 г. Впоследствие е отменен с ДВ, бр. 22 от 2014 г., като отмяната влиза в сила на 11.03.2014 г.
Чл. 131д
Член 131д е нова разпоредба, въведена с Държавен вестник, брой 77 от 2005 г. Тази разпоредба е отменена с Държавен вестник, брой 22 от 2014 г., и е в сила от 11.03.2014 г.
Чл. 131е
Член 131е от Закона за опазване на околната среда, който е бил нов и публикуван в Държавен вестник, бр. 77 от 2005 г., е отменен с решение, обнародвано в Държавен вестник, бр. 22 от 2014 г., и е в сила от 11.03.2014 г.
Чл. 131ж
Чл. 131ж от Закона за опазване на околната среда е нова разпоредба, която е била приета с ДВ, бр. 77 от 2005 г. Впоследствие, тази разпоредба е отменена с ДВ, бр. 22 от 2014 г., като отменянето е в сила от 11.03.2014 г.
Чл. 131з
Член 131з от Закона за опазване на околната среда е нов, но е отменен с изменение в Държавен вестник, брой 22 от 2014 г. и влезе в сила на 11.03.2014 г. В резултат на това, разпоредбата вече не е валидна и не се прилага.
Чл. 131и
Член 131и от Закона за опазване на околната среда е нов, въведен с ДВ, бр. 77 от 2005 г., но е отменен с ДВ, бр. 22 от 2014 г., с влизане в сила от 11.03.2014 г.
Чл. 131к
Член 131к от Закона за опазване на околната среда е бил нов, въведен с ДВ, бр. 77 от 2005 г., но впоследствие е отменен с ДВ, бр. 22 от 2014 г., като отмяната е в сила от 11.03.2014 г.
Чл. 131л
Чл. 131л от Закона за опазване на околната среда определя, че Министерският съвет издава наредби, свързани с организирането на националните инвентаризации за вредни вещества в атмосферния въздух. Тази наредба е изменена и актуализирана с цел съответствие с изискванията на Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния, подписана в Женева през 1979 г.
Чл. 131м
Член 131м от Закона за опазване на околната среда е нов, приет с ДВ, бр. 99 от 2006 г. и влязъл в сила на 09.01.2007 г. Той е отменен с ДВ, бр. 22 от 2014 г., с влизане в сила на 11.03.2014 г.
Чл. 131н
Член 131н от Закона за опазване на околната среда е нов, приет с ДВ, бр. 46 от 2010 г. и влиза в сила на 18.06.2010 г. Впоследствие, той е отменен с ДВ, бр. 22 от 2014 г. и е в сила от 11.03.2014 г.
Чл. 131о
Член 131о е нова разпоредба, приета с Държавен вестник, брой 46 от 2010 г., която влиза в сила на 18 юни 2010 г. Впоследствие, с Държавен вестник, брой 22 от 2014 г., тази разпоредба е отменена и е в сила от 11 март 2014 г.
Чл. 131п
Член 131п от Закона за опазване на околната среда е нова разпоредба, която е била приета с ДВ, бр. 46 от 2010 г. и е влязла в сила на 18.06.2010 г. Впоследствие, този член е отменен с ДВ, бр. 22 от 2014 г., с влизане в сила на 11.03.2014 г.
Чл. 131р
Член 131р е нова разпоредба, приета с изменения в Държавен вестник, брой 46 от 2010 г., и е в сила от 18 юни 2010 г. Тази разпоредба обаче е отменена с изменения в Държавен вестник, брой 22 от 2014 г., и е в сила от 11 март 2014 г.
Чл. 131с
Член 131с е нова разпоредба, приета с ДВ, бр. 46 от 2010 г., която влиза в сила на 18.06.2010 г. Тази разпоредба е отменена с ДВ, бр. 22 от 2014 г., с в сила от 11.03.2014 г.
Чл. 131т
Член 131т от Закона за опазване на околната среда е нов, но е отменен с ДВ, бр. 22 от 2014 г. и е в сила от 11.03.2014 г. Този член не е в сила и не е приложим след посочената дата.
Чл. 131у
Член 131у от Закона за опазване на околната среда е нов, но е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, бр. 22 от 2014 г., с влизане в сила от 11.03.2014 г.
Чл. 131ф
Член 131ф е нова разпоредба, която е била добавена в Закона за опазване на околната среда с обнародване в Държавен вестник, брой 42 от 2011 година. Тази разпоредба е била отменена с обнародването в Държавен вестник, брой 22 от 2014 година, и е влязла в сила на 11 март 2014 година.
Чл. 132
Чл. 132 от Закона за опазване на околната среда предвижда, че организациите могат да поемат доброволни ангажименти за опазване на околната среда при осъществяване на своята дейност и при разработване, производство, предлагане и ползване на продукти. Тези ангажименти се реализират чрез схемата на Общността за управление по околна среда и одит (EMAS) и схемата на ЕС за екомаркировка, съгласно съответните регламенти на Европейския парламент и Съвета.
Чл. 133
Член 133 от Закона за опазване на околната среда регламентира правото на всяка организация да кандидатства за регистрация съгласно глава ІІ на Регламент (ЕО) № 1221/2009. Втората алинея на члена е отменена с изменения от 2018 г.
Чл. 134
Министърът на околната среда и водите, или упълномощено от него лице, е отговорен за регистрацията на организации от ЕС съгласно Регламент (ЕО) № 1221/2009. Той поддържа публичен регистър на регистрираните EMAS организации в България. Директорите на РИОСВ предоставят информация на тези организации относно правните изисквания по околната среда и начините за доказване на съответствие с тях.
Чл. 135
Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" е определена като национален орган по акредитация, съгласно разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1221/2009. Измененията в закона са направени с ДВ, бр. 52 от 2008 г. и бр. 32 от 2012 г., като последното изменение влиза в сила от 24.04.2012 г.
Чл. 136
Член 136 от Закона за опазване на околната среда предвижда, че редът за регистриране и подновяване на регистрацията, както и контролът за съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 1221/2009, ще бъде определен с наредба, издадена от министъра на околната среда и водите. Тази разпоредба е изменила през 2008 г. и отново през 2012 г., като последната промяна е в сила от 24.04.2012 г.
Чл. 136а
Чл. 136а от Закона за опазване на околната среда регламентира, че използването на логото на EMAS (Европейска система за управление и одит на околната среда) трябва да се извършва в съответствие с разпоредбите на чл. 10 от Регламент (ЕО) № 1221/2009, който урежда условията за прилагане на EMAS.
Чл. 137
Чл. 137 от Закона за опазване на околната среда регламентира екомаркировката на ЕС, която може да бъде получена от продукти, отговарящи на специфични критерии. Тези критерии се приемат с решение на Европейската комисия и се публикуват в "Официален вестник" на Европейския съюз. Член 137, алинея 1 е отменен, а алинея 2 е изменена през 2008 и 2012 година.
Чл. 138
Чл. 138 определя, че министърът на околната среда и водите или оправомощено от него лице е компетентният орган, съгласно чл. 4 от Регламент (ЕО) № 66/2010. Измененията в закона са извършени с ДВ, бр. 52 от 2008 г. и ДВ, бр. 32 от 2012 г., в сила от 24.04.2012 г.
Чл. 139
Чл. 139 от Закона за опазване на околната среда регламентира присъждането и използването на екомаркировката на ЕС, което се извършва в съответствие с чл. 9 от Регламент (ЕО) № 66/2010. Промените в закона са направени с ДВ, бр. 52 от 2008 г. и ДВ, бр. 32 от 2012 г., като последните изменения влизат в сила от 24.04.2012 г.
Чл. 140
Член 140 от Закона за опазване на околната среда е бил изменян и отменян в различни години. Последното изменение е било в Държавен вестник, брой 31 от 2007 г., с влизане в сила на 13.04.2007 г. След това е последвало изменение в брой 52 от 2008 г. и окончателно отмяна в брой 32 от 2012 г., с влизане в сила на 24.04.2012 г.
Чл. 141
Чл. 141 от Закона за опазване на околната среда предвижда, че за обработка на заявлението и присъждане на екомаркировката на ЕС се заплаща такса, определена от Министерския съвет. Разходите за доказване на съответствието с критериите за екомаркировка са за сметка на заявителя.
Чл. 142
Раздел IV от Закона за опазване на околната среда се отнася до международната търговия с ПЕЕ (производствени и екологични елементи) и националната схема за зелени инвестиции. Този раздел е бил новоразработен през 2010 г. и е влязъл в сила на 18 юни 2010 г. По-късно, през 2015 г., е отменен и е влязъл в сила отново на 1 януари 2016 г. Текущият статус на раздела е важен за регулирането на зелените инвестиции в страната.
Чл. 142а
Член 142а е новоприет с ДВ, бр. 46 от 2010 г. и влязъл в сила на 18.06.2010 г., но е отменен с ДВ, бр. 22 от 2014 г., с влязла в сила дата 11.03.2014 г.
Чл. 142б
Член 142б от Закона за опазване на околната среда е нова разпоредба, приета с ДВ, бр. 46 от 2010 г., която влиза в сила на 18.06.2010 г. Впоследствие, тази разпоредба е отменена с ДВ, бр. 22 от 2014 г., с влизане в сила от 11.03.2014 г.
Чл. 142в
Член 142в е нова разпоредба, въведена с изменения в Държавен вестник, брой 46 от 2010 г., и влиза в сила на 18 юни 2010 г. По-късно, с изменения в Държавен вестник, брой 96 от 2015 г., членът е отменен и това влиза в сила от 1 януари 2016 г.
Чл. 142г.
Член 142г. от Закона за опазване на околната среда е бил нов, публикуван в Държавен вестник, брой 46 от 2010 г., и е влязъл в сила на 18.06.2010 г. Впоследствие, той е отменен с Държавен вестник, брой 22 от 2014 г., като отменянето е влязло в сила на 11.03.2014 г.
Чл. 142д
Член 142д от Закона за опазване на околната среда е новосъздаден с ДВ, бр. 46 от 2010 г. и влиза в сила на 18.06.2010 г. По-късно, с ДВ, бр. 22 от 2014 г., членът е отменен и е в сила от 11.03.2014 г.
Чл. 142е
Член 142е от Закона за опазване на околната среда е бил добавен през 2010 г. и е влязъл в сила на 18 юни 2010 г. Впоследствие, този член е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, бр. 22 от 2014 г., като отменителната сила е влязла в сила на 11 март 2014 г.
Чл. 142ж
Член 142ж от Закона за опазване на околната среда е бил новоразработен с обнародване в Държавен вестник, брой 46 от 2010 г. и е влязъл в сила на 18 юни 2010 г. Впоследствие, този член е отменен с решение, публикувано в Държавен вестник, брой 22 от 2014 г., като отменянето е влязло в сила на 11 март 2014 г.
Чл. 142з
Чл. 142з от Закона за опазване на околната среда, който е нов от ДВ, бр. 46 от 2010 г. и отменен с ДВ, бр. 22 от 2014 г., обявява създаването на национална система за мониторинг на околната среда. Тази система е част от усилията за опазване на околната среда и следене на състоянието ѝ.
Чл. 143
Националната система за мониторинг на околната среда обхваща цялата територия на страната, осигурявайки наблюдение и контрол на състоянието на околната среда.
Чл. 144
Чл. 144 от Закона за опазване на околната среда определя Националната система за мониторинг на околната среда, която включва мрежи за мониторинг на атмосферния въздух, водите, почвите, геоложката среда, биологичното разнообразие, шумовото замърсяване и радиологичен мониторинг. Системата е проектирана в съответствие с национални и международни стандарти и включва контролно-информационна система за емисии и състоянието на отпадъчните води. Измерванията се извършват от акредитирани лаборатории, а министърът на околната среда утвърджава мрежите.
Чл. 145
Националната система за мониторинг на околната среда има за задача да провежда наблюдения на състоянието на околната среда, да обработва и анализира информацията, да осигурява данни за оперативен контрол и да прогнозира състоянието на околната среда. Освен това, тя предоставя информация на органите на изпълнителната власт и обществото, създава специализирани карти и регистри, и обменя информация с Европейската система за мониторинг.
Чл. 146
Член 146 от Закона за опазване на околната среда регламентира задълженията на лицата, които провеждат собствен мониторинг в съответствие с различни закони, включително Закона за водите и Закона за управление на отпадъците. Лицата трябва да разработят план за собствен мониторинг, който да бъде одобрен от компетентния орган. Одобреният план трябва да включва информация, която да бъде предоставена в националната автоматизирана система за екологичен мониторинг, както и реда за предоставянето ѝ.
Чл. 147
Чл. 147 от Закона за опазване на околната среда определя организацията и управлението на Националната система за мониторинг на околната среда, която се ръководи от министъра на околната среда и водите. Създаването и функционирането на автоматизираната система за екологичен мониторинг се осъществява от Изпълнителната агенция по околна среда. Методическото ръководство на мониторинга е също в техните правомощия. Оценките за състоянието на околната среда се извършват от РИОСВ и Изпълнителната агенция, а данните от мониторинга се публикуват в бюлетини. Тези данни служат за основа за контрол и налагане на санкции при нарушения.
Чл. 148
Министерството на околната среда и водите осъществява контрол върху околната среда, който е превантивен, текущ и последващ. Контролът се извършва на национално ниво от министъра или упълномощени лица, а на регионално ниво от директори на РИОСВ, басейнови дирекции, национални паркове, областни управители и кметове или упълномощени от тях длъжностни лица.
Чл. 149
Чл. 149 от Закона за опазване на околната среда задължава физическите и юридическите лица да осигуряват незабавен достъп и да оказват съдействие на органите, отговорни за проверка и контрол на замърсяването на околната среда. Достъпът до обекти на Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната се разрешава от съответните началници. Всички организации и лица трябва да съдействат на контролиращите органи в изпълнението на техните функции.
Чл. 150
Физическите и юридическите лица, които притежават и експлоатират пречиствателни съоръжения и съоръжения за третиране на отпадъци, са задължени да осигурят тяхното функциониране в съответствие с нормативните актове и условията, посочени в решенията по ОВОС, разрешителните и други индивидуални административни актове, свързани с тях.
Чл. 151
Чл. 151 от Закона за опазване на околната среда предвижда, че контролните органи съставят актове за установяване на административни нарушения, открити по време на контролната дейност. Освен това, те имат правото да издават писмени предписания и заповеди за налагане на принудителни административни мерки в случаите на установени нарушения.
Чл. 152
Чл. 152 от Закона за опазване на околната среда определя, че превантивният контрол се осъществява чрез екологична оценка на планове и програми, оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) при инвестиционни процеси и издаване на комплексни разрешителни, предвидени в закона.
Чл. 153
Чл. 153 от Закона за опазване на околната среда определя целта на превантивния контрол, който е насочен към недопускане на замърсяване и увреждане на околната среда преди извършването на планираната дейност. Органите по контрол съставят предупредителни протоколи на физически и юридически лица, в които се отразяват факти, които могат да доведат до замърсяване. В протоколите се дават задължителни предписания, които трябва да се спазват от проверяваните лица.
Чл. 154
Чл. 154 от Закона за опазване на околната среда определя, че текущият контрол обхваща контрола върху качеството на компонентите на околната среда и факторите, които я влияят, както и контрола по изпълнението на разрешителни и мерки, издавани от съответните органи. Контролът се осъществява чрез проверки по документи и на място, наблюдения и измервания. При констатирана липса на документи, проверяваното лице е задължено да ги предостави в 7-дневен срок. Текущият контрол включва достъп до данни от собствения мониторинг на обекта, информация за производствената дейност и имоти, които са собственост на държавата, общината или частни лица.
Чл. 154а
Чл. 154а от Закона за опазване на околната среда регламентира задълженията на контролни органи за разработване и актуализиране на планове за проверки на инсталации, обхванати от приложение № 4. Плановете включват оценка на въздействията върху околната среда, списък на инсталациите, процедури за проверки и правила за съвместяване с други контролни органи. Честотата на проверките се определя на база оценка на риска и трябва да е поне веднъж годишно за инсталации с висок риск. При установяване на несъответствия, контролният орган извършва нова проверка в срок до 6 месеца. Извънпланови проверки се провеждат при получаване на жалби или инциденти. Контролният орган съставя констативен протокол и доклад след проверките, който трябва да бъде предоставен на оператора и публикуван в срок.
Чл. 155
Чл. 155 от Закона за опазване на околната среда регламентира извършването на текущ контрол от длъжностни лица, определени от органите по чл. 148, ал. 3. По време на контрола се съставят констативни протоколи, в които се отразяват установените факти и обстоятелства. Протоколите съдържат задължителни предписания, включващи срокове и отговорници за тяхното изпълнение.
Чл. 156
Чл. 156 от Закона за опазване на околната среда предвижда осъществяване на последващ контрол чрез проследяване на резултатите от изпълнението на условия, мерки и ограничения, свързани с решения по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), екологични оценки и разрешителни, както и от изпълнението на инвестиционни проекти и прилагането на планове или програми. Контролът обхваща и изпълнението на предписанията, дадени на контролираните лица по време на превантивния и текущия контрол.
Чл. 157
Чл. 157 от Закона за опазване на околната среда предвижда, че съставянето на актове за извършени административни нарушения и издаването на наказателни постановления са съставна част от текущия и последващия контрол върху опазването на околната среда.
Чл. 157а
Чл. 157а от Закона за опазване на околната среда определя задълженията на министъра на околната среда и водите за контрол на операторите на предприятия с нисък или висок рисков потенциал. Контролът се осъществява чрез съвместни проверки от специализирани комисии, включващи представители на различни държавни органи. Целта на проверките е да се гарантира, че операторите прилагат адекватни мерки за предотвратяване на големи аварии и че информацията, предоставена от тях, е точна. Комисиите провеждат планови и извънредни проверки, а честотата на проверките зависи от рисковия потенциал на предприятията. Въз основа на оценка на опасностите, се определят и мерките за контрол и сътрудничество между различните контролни органи.
Чл. 157б
Чл. 157б регламентира процедурата по извършване на съвместни проверки на оператори в областта на опазването на околната среда. Председателят на комисията съставя констативен протокол, в който се дават задължителни предписания на оператора. Въз основа на протокола се изготвя доклад до министъра на околната среда, в който се представят констатациите и необходимите действия за привеждане в съответствие. След проверката се уведомява операторът за заключенията и се публикува информация за проверката на интернет страницата на съответната РИОСВ. При констатирани нарушения се съставя акт за административно нарушение, а министърът издава наказателно постановление. При значителни несъответствия се извършва нова проверка в срок до 6 месеца.
Чл. 157в
Чл. 157в от Закона за опазване на околната среда определя правомощията на комисиите при проверки на предприятия и съоръжения. Комисиите имат право да изискват данни, да извършват пробонабиране и да събират информация, за да оценят рисковете от големи аварии, да разработят авариен план и да идентифицират опасни вещества. Операторите са задължени да съдействат на комисията при проверките. Членовете на комисията са длъжни да пазят служебната и търговската тайна, с която са запознати по време на контролната дейност.
Чл. 157г.
Член 157г. от Закона за опазване на околната среда е нов, приет с ДВ, бр. 46 от 2010 г. и е в сила от 18.06.2010 г. Впоследствие е отменен с ДВ, бр. 53 от 2018 г., като отменянето влиза в сила на 26.06.2018 г.
Чл. 157д
Чл. 157д от Закона за опазване на околната среда определя, че контролът по изпълнението на изискванията на Регламент (ЕО) № 1221/2009 и Регламент (ЕО) № 66/2010 се извършва от директорите на РИОСВ. Освен това, органите по надзор на пазара уведомяват РИОСВ за нарушения, свързани с логото на EMAS и екомаркировката на ЕС, установени при контрола, съгласно техните компетенции.
Чл. 157е
Чл. 157е от Закона за опазване на околната среда предвижда, че когато контролът се извършва по искане на засегнати лица, разходите за установяване на нарушенията са за сметка на нарушителя. Това е нова разпоредба, въведена с изменения от 2012 г.
Чл. 158
Член 158 от Закона за опазване на околната среда регламентира правомощията на министъра на околната среда и водите, както и на оправомощените от него лица, да прилагат принудителни административни мерки. Тези мерки могат да бъдат предприети в четири основни случая: при аварийни ситуации, бедствени ситуации, непосредствена опасност за замърсяване или увреждане на околната среда и здравето на хората, както и за предотвратяване на административни нарушения, свързани с опазването на околната среда.
Чл. 159
Чл. 159 от Закона за опазване на околната среда определя принудителните административни мерки като превантивни, преустановителни и възстановителни. Те се прилагат от министъра на околната среда и водите или упълномощени лица, които могат да спират производствената дейност на собствениците на територии и да ограничават достъпа до тях. Процедурата по пломбиране и запечатване на територии е регламентирана и подлежи на утвърждаване от министъра.
Чл. 160
Член 160 от Закона за опазване на околната среда регламентира процедурата по прилагане на принудителни административни мерки. Тези мерки се прилагат с мотивирана заповед от органа по чл. 158, в която се указва видът и начинът на прилагане на мярката. Заповедта се връчва на заинтересуваното лице по реда на Гражданския процесуален кодекс. Тя може да бъде обжалвана по реда на Административнопроцесуалния кодекс, но обжалването не спира действието на заповедта.
Чл. 161
Министърът на околната среда и водите или упълномощено от него лице има право да обжалва актовете на административните органи, които не съответстват на нормативните актове за опазване на околната среда. Обжалването спира действието на оспорвания акт.
Чл. 162
Чл. 162 от Закона за опазване на околната среда предвижда наказания за физически и юридически лица за нарушения на закона. Физическите лица, областните управители, кметовете на общини и други длъжностни лица могат да бъдат глобени с суми от 200 до 20 000 лв., докато юридическите лица и едноличните търговци подлежат на имуществени санкции от 5000 до 500 000 лв. При повторно нарушение глобите и санкциите се удвояват. За явно маловажни случаи, извършени от физически лица, глобата е в размер от 100 до 500 лв.
Чл. 162а
На юридически лица и еднолични търговци, които допуснат неразрешено изпускане на опасни химични вещества или отпадъци, се налага имуществена санкция от 10 000 до 500 000 лв. Физическите лица получават глоба от 300 до 3000 лв. При повторно нарушение, санкцията или глобата се удвояват.
Чл. 163
Чл. 163 от Закона за опазване на околната среда предвижда наказания за нарушения, свързани с екомаркировката и логото на EMAS. Член или ръководител на колектива, който наруши чл. 83, ал. 5, може да бъде глобен с 1000 до 10 000 лв. За неправомерно използване на екомаркировката на ЕС или логото на EMAS, глобата е между 1000 и 5000 лв. При повторно нарушение, глобата е в двоен размер.
Чл. 164
Чл. 164 от Закона за опазване на околната среда предвижда имуществени санкции за оператори на инсталации, които не изпълняват определени изисквания. За неизпълнение на изискванията по чл. 123в и чл. 125, санкцията е между 10 000 и 500 000 лв. За невярна информация по чл. 22а, санкцията е от 2000 до 5000 лв. Оператори без комплексно разрешително по чл. 117, ал. 1 и 2, подлежат на глоба от 50 000 лв. Действията по чл. 158, т. 4 не се спират до издаване на разрешителното.
Чл. 164а
Член 164а е нова разпоредба, която е била включена в Закона за опазване на околната среда с изменения, публикувани в Държавен вестник, бр. 77 от 2005 г. и последващи изменения в бр. 46 от 2010 г. Тази разпоредба е влязла в сила на 18.06.2010 г., но е отменена с изменения, публикувани в бр. 22 от 2014 г., в сила от 11.03.2014 г.
Чл. 164б
Чл. 164б от Закона за опазване на околната среда предвижда, че при неизпълнение на изискванията на чл. 56а, ал. 1, на физическите или юридическите лица се налага глоба или имуществена санкция. Размерът на санкцията е в двоен размер на незаплатената екотакса за моторното превозно средство.
Чл. 164в
Член 164в от Закона за опазване на околната среда регламентира правомощията на министъра на околната среда и водите или директора на РИОСВ да забраняват експлоатацията на предприятия или съоръжения с нисък или висок рисков потенциал при определени условия, свързани с липса на необходима документация, несъответствие с решения за безопасност, недостатъчност на мерките за предотвратяване на аварии, или сериозни нарушения при контрола. Заповедта може да бъде обжалвана, но обжалването не спира нейното изпълнение.
Чл. 165
Длъжностно лице, което не допуска контролен орган да извърши проверка, измерване или вземане на проба в обекта или на територията, подлежи на глоба от 2000 до 20 000 лв. Юридическите лица или едноличните търговци също могат да бъдат санкционирани с имуществена санкция от 2000 до 20 000 лв., ако техен работник или служител извърши такова нарушение, независимо от установяването на самоличността му.
Чл. 166
Чл. 166 от Закона за опазване на околната среда предвижда наказания за лица, които не предоставят данни от собствения мониторинг на контролните органи, не спазват условия и мерки в разрешителни, решения или становища, издадени от компетентните органи, или не изпълняват предписанията от индивидуални административни актове и констативни протоколи, издавани от съответните органи.
Чл. 166а
Законът предвижда различни наказания за физически и юридически лица, които не спазват изискванията за безопасност и предотвратяване на големи аварии. При извършване на дейност без необходимите разрешителни, глобата е между 30 000 и 100 000 лв. За неспазване на технически и организационни мерки, глобата е между 10 000 и 20 000 лв. При неизпълнение на задължения, свързани с безопасността, глобите варират от 5000 до 10 000 лв. Накрая, за неспазване на определени задължения, глобата е от 2000 до 5000 лв.
Чл. 166б
Член 166б от Закона за опазване на околната среда е новоприет с Държавен вестник, брой 46 от 2010 г., и е влязъл в сила на 18.06.2010 г. Впоследствие, той е отменен с Държавен вестник, брой 53 от 2018 г., с влизане в сила на 26.06.2018 г.
Чл. 167
Актовете за установяване на административни нарушения по Закона за опазване на околната среда се съставят от длъжностни лица, определени от министъра на околната среда и водите, както и от директорите на Регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ), басейновите дирекции и националните паркове.
Чл. 168
Наказателните постановления по Закона за опазване на околната среда се съставят съгласно Закона за административните нарушения и наказания. Те могат да бъдат издавани от министъра на околната среда и водите, оправомощени лица, директори на РИОСВ, директори на басейновите дирекции или директори на националните паркове.
Чл. 169
Чл. 169 от Закона за опазване на околната среда предвижда, че актове за установяване на административни нарушения могат да съставят представители на обществеността и неправителствени екологични организации, определени от министъра на околната среда и водите. Наказателните постановления по тези актове се издават от министъра или от упълномощени от него лица.
Чл. 170
Според чл. 170 от Закона за опазване на околната среда, лицето, което виновно е причинило вреди от замърсяване или увреждане на околната среда, е задължено да ги обезщети. За вреди, причинени на държавна собственост, искът може да бъде заведено от министъра на околната среда и водите, ако вредите засягат повече от една област, или от областния управител, ако вредите са в рамките на повече от една община. При увреждане на общинска собственост, искът се завежда от кмета на общината.
Чл. 171
Чл. 171 от Закона за опазване на околната среда предвижда, че увредените лица, както и лицата, посочени в чл. 170, ал. 2 и 3, имат правото да предявят иск срещу нарушителя. Искът е насочен към преустановяване на нарушението и отстраняване на последиците от замърсяването.
Чл. 172
Законът за опазване на околната среда в България регламентира действията за предотвратяване и ликвидиране на замърсяванията и уврежданията на околната среда. Ликвидирането на последиците от трансгранично замърсяване се осъществява на базата на международни договори. Законът дефинира ключови термини, като "околната среда", "опазване на околната среда", "замърсяване" и "увреждане на околната среда". Включва разпоредби за мониторинг, предоставяне на информация и участие на обществеността в процесите на оценка на въздействието на инвестиционни предложения. Също така, законът въвежда задължения за операторите на инсталации и предприятия, свързани с опазването на околната среда.
Параграф §1
Този закон определя основни термини и понятия, свързани с опазването на околната среда, включително "околната среда", "опазване на околната среда", "замърсяване", "възобновими ресурси", "инвестиционно предложение", "въздействие" и "мониторинг на околната среда". Законът цели предотвратяване на деградацията на околната среда и осигуряване на устойчиво развитие, като включва мерки за контрол и мониторинг на замърсяването и въздействията върху околната среда. Специално внимание се отделя на опасни вещества, големи аварии и необходимите мерки за безопасност, както и на правата на обществеността и заинтересованите страни в процесите на оценка и одобрение на инвестиционни предложения.
§2
В случай че законът изисква уведомяване или съобщаване, но не са предвидени конкретни правила или процедури, уведомяването се извършва по реда на Гражданския процесуален кодекс.
§2а
Параграф §2а от Закона за опазване на околната среда, въведен с изменения през 2009, 2010 и 2015 г., установява, че законът прилага разпоредбите на Директива 2012/18/ЕС, касаеща контрола на опасностите от големи аварии с опасни вещества, и отменя предходната Директива 96/82/ЕО.
§2б
Параграф §2б от Закона за опазване на околната среда, въведен с изменения в ДВ, бр. 42 от 2011 г., определя, че законът имплементира изискванията на Директива 2009/30/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Тази директива изменя Директива 98/70/ЕО, свързана със спецификациите на бензина и дизеловото гориво, и въвежда механизми за наблюдение и намаляване на емисиите на парникови газове. Освен това, директивата изменя и Директива 1999/32/ЕО относно спецификацията на горивото за плавателни съдове по вътрешните водни пътища и отменя Директива 93/12/ЕИО.
§2в
Параграф §2в от Закона за опазване на околната среда, въведен с ДВ, бр. 32 от 2012 г. и в сила от 24.04.2012 г., посочва, че законът внедрява разпоредбите на глави първа и втора и приложения № 1 и 2 на Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г., касаеща емисиите от промишлеността и комплексното предотвратяване и контрол на замърсяването.
§2г.
Параграф §2г. от Закона за опазване на околната среда, въведен с ДВ, бр. 12 от 2017 г., посочва, че законът прилага изискванията на Директива 2014/52/ЕС на Европейския парламент и Съвета, която изменя Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието на публични и частни проекти върху околната среда.
§3
С параграф §3 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за опазване на околната среда, обнародван в Държавен вестник, се отменя предишният Закон за опазване на околната среда, който е бил обнародван през 1991 г. и е претърпял множество изменения и допълнения до 2001 г.
§5
Подзаконовите нормативни актове, издадени на основание на отменения Закон за опазване на околната среда, остават в сила до издаването на нови подзаконови нормативни актове, при условие че не противоречат на новия закон.
§7
Операторите на инсталации, попадащи в обхвата на дейностите по приложение № 4, трябва да уведомят писмено Министерството на околната среда и водите в срок от шест месеца след влизането в сила на закона.
§8
Параграф §8 от Закона за опазване на околната среда предвижда, че невнесените в срок такси, глоби и санкции, свързани с този закон и други свързани закони, ще се събират заедно с лихвите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Това изменение е в сила от 01.01.2006 г.
§ 9
Параграф 9 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за опазване на околната среда определя отговорността на приватизираните дружества за щетите, нанесени на околната среда от предишни действия. Те са задължени да възстановят околната среда за своя сметка. Договорите за отстраняване на щетите, сключени до 15 декември 2007 г., ще се изпълняват по досегашния ред, а програмите трябва да приключат до 31 декември 2025 г. След тази дата, незавършените програми ще бъдат прекратени, а довършването им ще е отговорност на купувачите по приватизационните сделки.
§10
Кметовете на общините трябва да разработят програми по чл. 79, ал. 1 в срок до една година от влизането в сила на закона. Някои разпоредби от закона влизат в сила от 1 юли 2004 г. До влизането в сила на тези разпоредби, оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС) на различни планове и програми се извършва по ред, определен с наредба на министъра на околната среда и водите.
§10а
Параграф §10а от Закона за опазване на околната среда предвижда, че класификацията на действащи предприятия и съоръжения, свързани с обезвреждането на течни отпадъци, хвостохранилища и сгуроотвали, които съдържат опасни вещества, както и на предприятия, извършващи търсене, проучване, добив и преработка на подземни богатства с употреба на опасни вещества, трябва да бъде завършена до 31 декември 2006 г.
§11
Параграф §11 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за опазване на околната среда определя изискванията за издаване на комплексно разрешително. От 1 януари 2003 г. се прилага за нови инсталации и при промяна на действащи. Срокът за изпълнение на условията за действащи инсталации е до 31 октомври 2007 г., освен ако не е предвидено друго от специален закон или договор с ЕС. За големи горивни инсталации, които не изгарят местни лигнитни въглища, срокът може да бъде удължен до 31 декември 2014 г. при определени условия.
§ 12а
Параграф §12а от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за опазване на околната среда определя, че срокът по чл. 99, ал. 8 започва да тече от датата на влизане в сила на решенията по ОВОС, включително и за решения, издадени преди изменението на закона. Също така, срокът по чл. 93, ал. 8 започва да тече от датата на влизане в сила на решенията по чл. 93, ал. 2 и 3, като важи и за решения, издадени преди 1 юли 2012 г.
Параграф §12б
Параграф §12б от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за опазване на околната среда определя процедурата за преглед и преценка на решенията по ОВОС (Оценка на въздействието върху околната среда) за инвестиционни предложения, одобрени по отменения Закон за опазване на околната среда, при условие че няма изменение на предложението и строителството не е приключило. Процедурата включва консултации между компетентния орган и възложителя, последващо обществено обсъждане и вземане на решение от компетентния орган в срок до един месец. Решението може да потвърди или да измени условията на предходното решение по ОВОС. Обжалването на решенията не спира тяхното изпълнение. При необходимост, компетентният орган може да измени и условията на оценката за съвместимост с цел опазване на защитените зони.
§14
Параграф 14 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за опазване на околната среда предвижда изменения в Закона за чистотата на атмосферния въздух. Основните промени включват: 1. В чл. 27 кметовете на общините разработват и общинските съвети приемат програмите за чистота на въздуха, които са част от общинските програми за околна среда. 2. Наименованието на глава шеста и в различни членове (31, 32, 33, 44) се заменя „Националния фонд за опазване на околната среда“ с „Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда“. 3. Параграф 4б е отменен.
§15
В Закона за защитените територии се въвеждат изменения, свързани с управлението на средствата за опазване на околната среда. В чл. 74, ал. 1 се заменя наименованието на Националния фонд за опазване на околната среда с Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда. В ал. 4 на същия член се уточнява, че средствата се разходват по правилата на новото предприятие. В чл. 86 се правят аналогични замени, като отново се заменя Националния фонд с новото предприятие в ал. 2 и ал. 4.
§16
В параграф 16 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за опазване на околната среда се предвиждат изменения в чл. 25, ал. 1 от Закона за лечебните растения. Конкретно, в т. 2 се заменя 'Националния фонд за опазване на околната среда' с 'Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда'. В т. 3 думите 'съответния общински фонд за опазване на околната среда' се заменят с 'бюджета на съответната община'.
§17 от Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за опазване на околната среда
В Закона за водите се извършват промени, свързани с управлението на средствата за опазване на околната среда. В чл. 196 се заменя терминът "Националния фонд за опазване на околната среда" с "Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда". Отменя се точка 6 от чл. 196. В чл. 197 се уточнява, че средствата ще се разходват по правилата на новото предприятие, а в чл. 199, ал. 4 отново се заменя споменаването на фонда с новото предприятие.
§ 18
Разпоредбите на чл. 60 - 64, § 12, т. 1 и 4 и § 14 - 17 влизат в сила от 1 януари 2003 г. До влизането в сила на тези разпоредби, дейността на Националния фонд за опазване на околната среда се осъществява съгласно разпоредбите на § 9 и приложение № 7 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2002 г.
§19
Параграф §19 от Закона за опазване на околната среда предвижда, че ако в рамките на първите две години от определените периоди няма установени авиационни емисии от полети на оператор, извършвани от неговата администрираща държава членка, операторът се прехвърля към друга администрираща държава членка. Тази нова държава членка трябва да бъде с най-голям брой установени авиационни емисии от полети на съответния оператор в предходния период.
§20
Параграф §20 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за опазване на околната среда, приет от ХХХIХ Народно събрание, посочва, че член 131з, ал. 6 е приложим за операторите на въздухоплавателни средства в определен период, указан в член 131б, ал. 4, т. 1. Законът е приет на 23 юли 2002 г. и е обнародван с печата на Народното събрание.
Параграф §13
Параграф §13 от Закона за опазване на околната среда предвижда замяна на термина "Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда" с "Закона за управление на отпадъците". Тази промяна е част от измененията в закона, публикувани в Държавен вестник, бр. 91 от 2002 г. и поправките му в бр. 98 от 2002 г.
§ 103
Параграф §103 предвижда замяна на термини в закона. Думите "изменяне" и "изменянето" се заменят с "изменение" и "изменението", а термини като "инвеститор", "инвеститорът" и "инвеститора" се заменят с "възложител", "възложителят" и "възложителя". Тези изменения са част от преходните и заключителни разпоредби, свързани с изменението и допълнението на закона.
§106
Министърът на околната среда и водите е отговорен за изпълнението на оперативната програма "Околна среда 2007 - 2013 г.", която е съфинансирана от ЕС. Той може да възлага изпълнението на задачи на междинни звена, които се създават с решение на Министерския съвет по предложение на него.
§ 109
Параграф 109 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за опазване на околната среда указва, че дължимите такси, глоби и санкции, които са в сила към момента на влизането на закона, ще се събират по реда на член 72а от съответния закон. Това важи и за таксите и санкциите, свързани с други закони, включително Закона за водите, Закона за управление на отпадъците и други свързани законодателства.
§110
Съгласно параграф §110 от Закона за опазване на околната среда, от датата на влизане в сила на закона не могат да бъдат утвърждавани временни норми за действащи инсталации и съоръжения, за които се изисква комплексно разрешително, по смисъла на чл. 10 и 10а от Закона за чистотата на атмосферния въздух.
§ 66
Законът за опазване на околната среда влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграфи 48 и 49, които влизат в сила от деня на обнародването. Преходните и заключителни разпоредби включват разпоредби, свързани с бюджета на Република България за 2006 г.
§95
Законът за опазване на околната среда влиза в сила от 1 януари 2006 г. Тази дата е определена в преходните и заключителни разпоредби на закона. Също така, данъчно-осигурителният процесуален кодекс, обнародван в Държавен вестник, брой 105 от 2005 г., също влиза в сила от 1 януари 2006 г.
§ 88
Законът влиза в сила от 1 януари 2006 г., с изключение на определени членове и параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването на кодекса в "Държавен вестник". Включените изключения са: чл. 179, ал. 3, чл. 183, ал. 9, § 10, т. 1, буква "д" и т. 4, буква "в", § 11, т. 1, буква "б" и § 14, т. 12 от преходните и заключителните разпоредби.
Параграф §142
Закона влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила на различни дати: дял трети, § 2, т. 1 и 2, както и множество параграфи, които влизат в сила от 1 март 2007 г.; § 120, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.; и § 3, който влиза в сила от деня на обнародването на кодекса.
§5
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на разпоредбата по чл. 11, ал. 1, т. 9, която влиза в сила с влизането на Република България в Европейския съюз. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за водите са обнародвани в Държавен вестник, брой 65 от 2006 г., и са в сила от 11.08.2006 г.
§145
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които имат различни дати на влизане в сила. Например, параграф 18, т. 3 влиза в сила една година след обнародването, а параграф 48 в частта му относно чл. 118а, ал. 1, т. 1 влиза в сила от 22 декември 2013 г. Други разпоредби, като параграф 60, т. 5, влизат в сила от 1 март 2007 г., а параграф 73 - една година след влизането в сила на закона.
§37
Законът за опазване на околната среда влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за счетоводството, обнародван в Държавен вестник, бр. 105 от 2006 г., влизат в сила от 01.01.2007 г.
§ 61 от Закона за опазване на околната среда
Законът за опазване на околната среда влиза в сила от 1 януари 2007 г., с изключение на § 48, който влиза в сила от 1 юли 2007 г. Преходните и заключителните разпоредби към Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина са обнародвани в Държавен вестник, брой 31 от 2007 г., и влизат в сила от 13.04.2007 г.
§ 37
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 22, който влиза в сила една година след влизането в сила на закона.
§84
В параграф §84 от Закона за опазване на околната среда, обнародван през 2002 г., се извършва замяна на термина "министъра на земеделието и горите" с "министъра на земеделието и продоволствието". Тази промяна е част от измененията и допълненията на закона, които са в сила след 2008 г.
§37
В параграф §37 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за опазване на околната среда се предвиждат изменения в наименованията на длъжностни лица и министерства. Думите "министърът на околната среда и водите" и свързаните с него термини се заменят с "министърът на околната среда и водите или оправомощено от него лице". Също така, термините, свързани с "Министерството на държавната политика при бедствия и аварии", се заменят с "Министерството на извънредните ситуации". Тези изменения целят актуализация на терминологията в закона.
§11
Съгласно параграф §11 от закона, Министерският съвет е задължен в срок от три месеца след влизането в сила на закона да приеме необходимите изменения в подзаконовите нормативни актове, свързани с прилагането на закона за опазване на околната среда.
§ 68
Законът за опазване на околната среда влиза в сила на 1 май 2009 г., с изключение на определени параграфи, които влизат в сила по различно време. Параграфи 65, 66 и 67 влизат в сила от датата на обнародване в "Държавен вестник", а параграфи 2-10, 12 (т. 1 и 2 относно ал. 3), 13-22, 24-35, 36 (ал. 1-4), 37-51, 52 (т. 1-3, т. 4, буква "а", т. 7, буква "е" относно ал. 10 и 11), т. 8 (буква "а"), т. 9 и 12, и 53-64 влизат в сила на 1 януари 2010 г.
§44
Законът за опазване на околната среда влиза в сила на 10 април 2009 г., с изключение на член 114, алинея 2 и член 126, които влизат в сила на 10 април 2010 г. Тези разпоредби определят сроковете за влизане в сила на различни части от закона.
§46
Законът за опазване на околната среда влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби, свързани с изменението и допълнението на Закона за водите, са обнародвани в ДВ, брой 47 от 2009 година и влизат в сила от 23.06.2009 г.
§ 46
Законът за опазване на околната среда влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи (26, 29, 30, 32-36 и 40), които ще влязат в сила три месеца след обнародването.
§59
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и към Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, който е обнародван в Държавен вестник, брой 93 от 2009 г. и влиза в сила от 25.12.2009 г.
§ 100
Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник", освен за определени параграфи (1, 2, 21, 36, 39, 41, 44, 45, 49, 50, 51, 53, 55, 56, 57, 59, 62, 63, 64, 65, 70 и 91), които влизат в сила от деня на обнародването му.
§34
Параграф §34 от Закона за опазване на околната среда предвижда, че в срок от три месеца след влизането в сила на закона, Министерският съвет трябва да приеме необходимите изменения в подзаконовите нормативни актове, свързани с неговото прилагане. Подзаконовите актове, издадени преди влизането в сила на закона, остават в сила, освен ако противоречат на новия закон.
Параграф §38
Министерският съвет е задължен да приеме изменения в наредбите по чл. 131л, т. 1, 2, 3 и 5 в срок от 6 месеца след влизането в сила на закона. Втората точка е отменена с ДВ, бр. 42 от 2011 г.
§ 40
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", съгласно параграф 40. Преходни и заключителни разпоредби се отнасят и към Закона за енергията от възобновяеми източници, който е обнародван в Държавен вестник, брой 35 от 2011 г. и влиза в сила от 03.05.2011 г.
§25
Законът за опазване на околната среда влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник', с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила на по-късни дати. Член 20, алинеи 1-3, влиза в сила от 1 януари 2012 г. за сгради за обществено обслужване и от 31 декември 2014 г. за останалите сгради. Член 21, алинеи 1-4, влиза в сила от 31 декември 2012 г. Член 22, алинеи 1-5, влиза в сила от 1 януари 2012 г. Член 23, алинеи 1-12, влиза в сила от 1 юли 2012 г.
§27
В 6-месечен срок след влизането в сила на Закона за опазване на околната среда, министърът на околната среда и водите е задължен да издаде методиката по чл. 131т, ал. 4. Тази методика трябва да бъде съгласувана с министъра на икономиката, енергетиката и туризма и с министъра на земеделието и храните.
§28
Параграф §28 от Закона за опазване на околната среда определя правилата за отпускане на квоти за нови участници в схемата за търговия с емисии на парникови газове. Квотите се разпределят въз основа на решение на Междуведомствената работна група и заповед на министъра на околната среда и водите, като срокът за това е до 31 декември 2012 г. Работата на групата се ръководи от Методическите указания, утвърдени с конкретна заповед на министъра.
§32
Параграф §32 определя датите за влизане в сила на разпоредбите на чл. 131т, ал. 3 и чл. 131ф, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда, съответно на 1 септември 2011 г. и 1 януари 2012 г. Освен това, се споменава, че измененията и допълненията на закона, обнародвани в Държавен вестник, брой 32 от 2012 г., влизат в сила на 24 април 2012 г.
§89
Параграф §89 регламентира довършването на започналите процедури по реда на глава шеста преди влизането в сила на закона. Процедурите, които са на етап след консултации по ОВОС или екологична оценка, ще се довършват по досегашния ред. Документацията за процедури с нов компетентен орган трябва да се предаде служебно в срок от 30 дни, освен в случаите на проведена среща за обществено обсъждане или внесено искане за преценяване, когато процедурите ще се довършват от първоначалния компетентен орган.
§91
Параграф §91 от Закона за опазване на околната среда определя процедурите за издаване на разрешителни за предприятия с висок и нисък рисков потенциал, които са започнали преди 1 януари 2013 г. Процедурите за предприятия с висок рисков потенциал ще бъдат довършени по досегашния ред, докато тези за предприятия с нисък рисков потенциал ще бъдат прекратени от министъра на околната среда. Министърът трябва да изпрати документацията на директора на РИОСВ, а издадените разрешителни за предприятия с нисък рисков потенциал ще бъдат отменени в срок от 6 месеца след 1 януари 2013 г. Разпоредбите на чл. 103 не се прилагат за тези предприятия.
§92
Операторите на инсталации, попадащи в обхвата на определени дейности по приложение № 4, са задължени в 6-месечен срок от влизането в сила на закона да уведомят писмено Министерството на околната среда и водите. Това се отнася за инсталации с определени характеристики, свързани с производството на енергия, циментен клинкер и биологична обработка.
§ 93
Операторите на инсталации, които са въведени в експлоатация или имат разрешение за строеж преди влизането в сила на закона, трябва да подадат заявление за издаване на комплексно разрешително до 31 януари 2013 г. Крайният срок за изпълнение на условията от издадените разрешителни е 7 юли 2015 г.
Параграф §98
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които имат различни дати на влизане в сила. Параграфи 20 - 42, § 75 и § 91 влизат в сила от 1 януари 2013 г. Параграфи 43 - 58, § 87 и § 88 влизат в сила от 7 януари 2014 г. за оператори на инсталации с комплексно разрешително, които са в експлоатация преди 7 януари 2013 г. и изпълняват определени дейности, както и за оператори, чиито заявления за комплексно разрешително са одобрени до 7 януари 2013 г. и ще бъдат въведени в експлоатация до 7 януари 2014 г.
§84
Съгласно §84 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за опазване на околната среда, в срок до един месец след обнародването на закона в 'Държавен вестник', Министерският съвет е задължен да приведе Класификатора на длъжностите в администрацията в съответствие с разпоредбите на закона. Освен това, компетентните органи трябва да адаптират устройствените актове на съответната администрация, за да отговарят на новите изисквания на закона.
§ 85
Параграф §85 урежда правоотношенията с администрациите по редица закони, свързани с радиото, финансите, електронните съобщения и др. Назначаването на държавни служители включва присъждане на минимален ранг и определяне на основна заплата. Необходимите средства за осигурителни вноски се осигуряват от бюджетите на съответните разпоредители. Министерският съвет и органите на управление на осигурителните институции трябва да направят необходимите бюджетни промени. Неизползваните отпуски по трудовите правоотношения не се компенсират парично.
§86
Параграф §86 от Закона за опазване на околната среда предвижда, че в срок от един месец след влизането му в сила, индивидуалната основна месечна заплата на служителите трябва да бъде определена така, че след приспадане на дължимия данък и задължителните осигурителни вноски, да не е по-ниска от брутната заплата, която е получавана до момента. В брутната заплата се включват основната месечна заплата и допълнителни възнаграждения, които се изплащат редовно и зависят единствено от отработеното време.
§ 87
Законът за опазване на околната среда влиза в сила от 1 юли 2012 г., с изключение на § 84, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби към Закона за управление на отпадъците са обнародвани в брой 53 от 2012 г. и влизат в сила от 13 юли 2012 г.
§35
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби. Член 10, ал. 3 и 6, чл. 11, ал. 1, чл. 19, ал. 5, чл. 38, ал. 4 и чл. 39, ал. 3 влизат в сила две години след влизането в сила на закона. Член 33, ал. 4 и чл. 34 влизат в сила от 1 януари 2013 г. Член 49, ал. 8 влиза в сила от 1 януари 2015 г.
Параграф §149
Законът за опазване на околната среда влиза в сила 30 дни след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби (§ 16, § 35, т. 2 и § 39), които влизат в сила на 1 януари 2016 г. Преходните и заключителните разпоредби са част от Закона за публичните финанси, който е обнародван в "Държавен вестник" на 15 от 2013 г. и влиза в сила на 1 януари 2014 г.
§ 123
Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г., с изключение на определени параграфи: § 115 влиза в сила от 1 януари 2013 г., а § 18, § 114, § 120, § 121 и § 122 - от 1 февруари 2013 г. Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, който е обнародван в Държавен вестник, брой 66 от 2013 г. и влиза в сила от 26.07.2013 г.
§ 76
В Закона за опазване на околната среда, в различни негови изменения и допълнения, се заменят изразите "министъра на регионалното развитие и благоустройството" с "министъра на регионалното развитие". Тази промяна е част от преходните и заключителни разпоредби на закона.
§117
Законът за опазване на околната среда влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за ограничаване изменението на климата са обнародвани в Държавен вестник, брой 22 от 2014 г. и влизат в сила от 11.03.2014 г.
§ 13
Параграф §13 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за опазване на околната среда постановява, че подзаконовите нормативни актове, издадени на основание отменени разпоредби на закона, остават в сила до приемането на нови наредби по чл. 5, при условие че не противоречат на новия закон.
§20
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, обнародван в Държавен вестник, брой 98 от 2014 г., и влиза в сила от 28.11.2014 г.
§76
В текста на Закона за опазване на околната среда, навсякъде където е споменат "министъра на регионалното развитие", той се заменя с "министъра на регионалното развитие и благоустройството". Това изменение е част от преходните и заключителни разпоредби на закона.
§117
Законът за опазване на околната среда влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби се отнасят към изменения и допълнения на закона, обнародвани в различни години, с последно изменение и допълнение от 2022 г., което влиза в сила на 07.06.2022 г.
§24
Операторите на съществуващи и други предприятия/съоръжения са задължени да подадат уведомление по чл. 103, ал. 2 до 1 юни 2016 г. Съгласно измененията и допълненията от ДВ, бр. 42 от 2022 г., срокът е в сила от 07.06.2022 г.
§25
Операторите на съществуващи и други предприятия или съоръжения с нисък рисков потенциал са задължени да подадат доклад по чл. 105, ал. 1, т. 5 в срок до 1 юни 2016 г. Тази разпоредба е изменена и допълнена с ДВ, бр. 42 от 2022 г. и влиза в сила от 07.06.2022 г.
§26
Операторите на съществуващи предприятия и съоръжения с висок рисков потенциал трябва да подадат необходимите документи до 1 юни 2016 г. Операторите на други предприятия и съоръжения с висок рисков потенциал имат срок до 1 юни 2017 г. за подаване на същите документи.
§ 27
Параграф §27 от Закона за опазване на околната среда уточнява, че разпоредбите на §§ 24, 25 и 26 не важат за оператори на съществуващи предприятия или съоръжения, които са подали необходимите документи до компетентния орган преди 1 юни 2015 г., при условие че информацията в тях не е променена и отговаря на изискванията на глава седма, раздел I и на наредбата по чл. 103, ал. 9.
§ 28
Министърът на околната среда и водите е задължен в срок от три месеца след влизането в сила на закона да изготви и публикува график за подаване на документи по параграфи 24, 25 и 26. Графикът трябва да бъде съгласуван с изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда.
§ 29
Параграф 29 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за опазване на околната среда предвижда, че издадените разрешителни по чл. 104, ал. 1, които са в сила преди влизането на закона, запазват действието си при спазване на условията, при които са издадени. Това важи до влизането в сила на решението по чл. 116ж, ал. 4 относно актуализирания доклад за безопасност. Освен това, започналите производства за издаване и преразглеждане на разрешителни по чл. 104, ал. 1 преди влизането на закона ще бъдат довършени по досегашния ред.
§30
Параграф §30 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за опазване на околната среда указва, че срокът по чл. 88, ал. 4 се прилага и за становищата по екологична оценка или решенията, които са издадени до влизането в сила на закона и които преценяват, че не е необходимо извършването на екологична оценка.
§34
Законът за опазване на околната среда влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби към Закона за счетоводството са обнародвани в Държавен вестник, брой 95 от 2015 г. и влизат в сила от 01.01.2016 г.
§29
Законът за опазване на околната среда влиза в сила на 1 януари 2016 г., с изключение на членове 48-52, които ще влязат в сила на 1 януари 2017 г. Тези разпоредби са част от Закона за държавния бюджет на Република България за 2016 г.
§14
Законът за опазване на околната среда влиза в сила от 1 януари 2016 г., с изключение на параграфи 9 и 10, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби относно Закона за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух са обнародвани в Държавен вестник, брой 101 от 2015 г. и влизат в сила от 22.12.2015 г.
§ 36
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник', с изключение на определени параграфи. Параграф 8 относно чл. 17в, ал. 3, 4, 5 и 6 влиза в сила от 1 януари 2017 г., а параграф 20 относно чл. 34и, ал. 7 влиза в сила от 1 януари 2018 г.
§102
Законът влиза в сила от 1 януари 2017 г., с изключения за конкретни параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник" или от 1 февруари 2017 г. Изключените параграфи включват различни разпоредби, свързани с опазването на околната среда и задължения на определени лица.
Параграф §18
Министерството на околната среда и водите е задължено да информира Европейската комисия на всеки 6 години за инвестиционните предложения, свързани с оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), включително брой, разпределение и средни разходи. Също така, на всеки две години трябва да докладва за освобождавания по определени членове от закона.
§20
Параграф §20 уточнява, че текущите процедури за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), които са започнали преди влизането в сила на новия закон и по които вече са проведени консултации с компетентните органи, ще продължат да се извършват по досегашния ред. Това означава, че новите разпоредби не засягат вече започналите процедури.
§21
Параграф §21 от Закона за опазване на околната среда предвижда, че в срок от 6 месеца след влизането в сила на закона, Министерският съвет е задължен да приеме необходимите изменения и допълнения в подзаконовите нормативни актове за прилагането му. Подзаконовите актове, издадени преди влизането в сила на закона, остават в сила, освен ако противоречат на новия закон.
§48
В §48 от Закона за опазване на околната среда се предвижда замяна на термина "министъра на земеделието и храните" с "министъра на земеделието, храните и горите". Тази промяна се прилага навсякъде в текста на закона.
§76
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Тези разпоредби са свързани с измененията и допълненията на Закона за опазване на околната среда, обнародвани в брой 76 от 2017 г.
Параграф §7
Параграф §7 гласи, че административните дела, образувани преди влизането в сила на Закона за опазване на околната среда, по членове 27, 88, 93 и 99 от този закон, както и по член 31 от Закона за биологичното разнообразие, ще бъдат довършени по досегашния ред. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за концесиите са обнародвани в Държавен вестник, брой 96 от 2017 година и влизат в сила на 02.01.2018 година.
§41
Законът влиза в сила в едномесечен срок от обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на: член 45, ал. 5, който влиза в сила в 12-месечен срок; член 191, ал. 2 - 5, чл. 192 и 193, които влизат в сила от 31 януари 2019 г.
§29 от Закона за опазване на околната среда
Законът за опазване на околната среда влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". По отношение на Закона за изменение и допълнение на административнопроцесуалния кодекс, той е обнародван в Държавен вестник, брой 77 от 2018 г. и влиза в сила от 01.01.2019 г.
§ 156
Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключения за определени параграфи, които влизат в сила в различни срокове: параграфи 4, 11, 14, 16, 20, 30, 31, 74 и § 105, т. 1 и 2 от 10 октомври 2019 г.; параграфи 38 и 77 два месеца след обнародването; параграф 79, т. 1, 2, 3, 5, 6 и 7, § 150 и 153 от деня на обнародването.
§41
Собствениците на водовземни съоръжения за подземни води, изградени до 28 януари 2000 г. и до 23 декември 2016 г., трябва да подадат заявление за вписване в басейновата дирекция до 28 ноември 2025 г. Заявлението изисква документация, информация за оборудването, декларации за годината на изграждане и намеренията за ползване на съоръжението, както и доказателство за платена такса. Вписването се извършва при определени условия, а при отказ се предписва ликвидиране на съоръжението. Собствениците на кладенци за лични нужди също трябва да подадат заявление за вписване до 28 ноември 2025 г., което може да бъде подадено чрез кметовете.
§ 49
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила 9 месеца след обнародването. Параграф 40, т. 24 влиза в сила на 11 август 2006 г. Заключителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за чистотата на атмосферния въздух, обнародвани през 2019 г. и в сила от 03.01.2019 г.
§ 34
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила от 1 януари 2020 г. Конкретно, § 9 относно чл. 27, ал. 9 и § 23 относно чл. 42а, ал. 4 и 5 ще влязат в сила на посочената дата.
§41
Параграф 41 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за опазване на околната среда определя, че редица разпоредби от различни закони, включително Закона за здравето и Закона за опазване на околната среда, ще бъдат приложими за социалните услуги и домовете за деца и възрастни с увреждания до тяхното закриване. Специално се посочва, че разпоредбите, свързани с резидентната грижа, ще важат за домовете за деца, лишени от родителска грижа, и за различни типове домове за възрастни с различни увреждания. Също така, се уточнява, че определени членове от Закона за здравето и Закона за данъците върху доходите ще бъдат приложими за настаняване на деца в тези домове и за дарения в тяхна полза.
§ 45
Законът влиза в сила от 1 юли 2020 г., с изключения за някои разпоредби. Конкретно, определени параграфи и членове влизат в сила по различни дати: част от тях от 1 януари 2021 г., други от 1 януари 2019 г., а трети от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Тези разпоредби касаят различни аспекти на опазването на околната среда и свързаните сектори.
§ 33
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби: параграф 2, т. 1 и § 18 относно чл. 176, ал. 3 и 5, които влизат в сила от 1 януари 2020 г.; параграф 19, който влиза в сила от 1 декември 2019 г. Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, обнародван в ДВ, бр. 81 от 2019 г., в сила от 15.10.2019 г.
§ 18
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник', с изключение на определени параграфи. Параграфи 7, 14 и 17 влизат в сила два месеца след обнародването, а параграф 8, т. 2 и 3 и § 9, т. 2, 3, 4 и 5 влизат в сила четири месеца след обнародването.
§56
Законът за опазване на околната среда влиза в сила от деня на обнародването си в "Държавен вестник". Преходните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда са обнародвани в брой 54 от 2020 г.
§3
Съгласно параграф §3, всички процедури, започнали преди влизането в сила на новия закон, ще бъдат довършени по новия ред. Заключителните разпоредби са свързани с измененията и допълненията на Закона за опазване на околната среда, които са в сила от 27.11.2020 г.
§2
Законът за опазване на околната среда влиза в сила на 27 ноември 2020 г. Преходните и заключителни разпоредби се отнасят до изменения и допълнения на закона, обнародвани в Държавен вестник, брой 42 от 2022 г., които влизат в сила от 07 юни 2022 г.
§62
Съгласно §62 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за опазване на околната среда, процедурите по Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), които са започнали преди влизането в сила на закона и по които вече са проведени консултации с компетентните органи, ще бъдат завършени по досегашния ред.
§65
Операторите на предприятия/съоръжения, които попадат в обхвата на т. 31е от допълнителните разпоредби и са функционирали от 1 юни 2015 г. до влизането в сила на закона, трябва да се приведат в съответствие с изискванията на глава седма, раздел I и наредбата по чл. 103, ал. 9 в срок до 9 месеца от влизането в сила на закона.
§66
Законът за опазване на околната среда влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят към Закона за изменение на Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, който е обнародван в брой 96 от 2022 г. и влиза в сила от 27.11.2022 г.
§2
Законът за опазване на околната среда влиза в сила на 27 ноември 2022 г. Също така, се съдържат преходни и заключителни разпоредби, свързани с изменението и допълнението на Закона за подпомагане на земеделските производители, който е обнародван в Държавен вестник, брой 102 от 2022 г. и влиза в сила от 01.01.2023 г.
Параграф §79
Параграф §79 от Закона за опазване на околната среда предвижда замяна на термина "министъра на земеделието, храните и горите" с "министъра на земеделието" навсякъде в текста на закона. Тази промяна е част от последните изменения и допълнения на закона, които са обнародвани в различни издания на Държавен вестник от 2002 до 2022 година.
§106
Законът за опазване на околната среда влиза в сила от 1 януари 2023 г., с изключение на чл. 33а, ал. 2, който влиза в сила от 1 март 2023 г. Преходните и заключителни разпоредби също се отнасят към Закона за противодействие на корупцията, който е обнародван в Държавен вестник, брой 84 от 2023 г. и влиза в сила от 6 октомври 2023 г.
§ 79
Законът за опазване на околната среда влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 9, който ще влезе в сила от 1 март 2024 г. Тези разпоредби уточняват условията за прилагане на закона и определят сроковете за влизане в сила на различни негови части.
§93 и приложенията към Закона за опазване на околната среда
Параграф §93 от Закона за опазване на околната среда предвижда замяна на термина "министъра на земеделието" с "министъра на земеделието и храните". Приложение № 1 описва инвестиционни предложения, които подлежат на оценка за въздействие върху околната среда, включително рафинерии, ядрени централи, инсталации за преработка на ядрено гориво и др. Приложение № 2 включва инвестиционни предложения в селското стопанство, минното дело и енергийното стопанство. Приложение № 3 класифицира опасни вещества и определя прагове за минимални количества. Приложение № 4 описва категории промишлени дейности и техните прагови стойности. Приложение № 5 определя критерии за докладване на големи аварии. Приложение № 6 и 7 са отменени, а Приложение № 8 изброява основни групи замърсяващи вещества.
