Виж оригиналния текст на документа
Този закон урежда мерките за опазване на обществения ред и противодействие на противообществени прояви по време на спортни мероприятия. Той се прилага и за български граждани, които извършват нарушения в чужбина, дори и да не им е наложено наказание.
Законът има за цел да опази обществения ред по време на спортни събития, да предотврати и наказва противообществени прояви, да установи причините за тях, да осигури сътрудничество между държавни органи и обществени организации, както и взаимодействие с международни полицейски служби.
Спортните мероприятия, определени като публични прояви с спортно-състезателен характер, са задължение на организаторите да осигурят мерки за сигурност и безопасност. Те могат да се провеждат на различни нива и с различен риск от нарушаване на обществения ред, като степента на риска се определя от организатора и съответната спортна федерация в сътрудничество с Министерството на вътрешните работи.
Съгласно чл. 3 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия, в Министерството на вътрешните работи е създаден Национален информационен център. Предишната алинея, която е била в сила, е отменена с измененията от 2009 г.
Националният информационен център осигурява съдействие на организации и лица, свързани с организирането на спортни мероприятия и опазването на обществения ред. Той изготвя информация със справочен, аналитичен или прогностичен характер и я предоставя на заинтересованите. Центърът също така взаимодействие с международни органи, които се занимават с организиране на спортни събития и борба с противообществените прояви по време на тях.
Чл. 5 определя задълженията на Националния информационен център при международни спортни мероприятия. Центърът организира международното полицейско сътрудничество, получава и предоставя информация относно лица, представляващи заплаха за обществения ред, а също така предоставя информация за привърженици на спортни клубове и български граждани с наложени наказания. Информацията трябва да бъде предоставена не по-късно от 5 дни преди събитието.
Чл. 6 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия описва създаването на Единен автоматизиран регистър в Министерството на вътрешните работи. Регистърът съдържа данни за физически и юридически лица, на които са наложени наказания или санкции, както и информация за умишлени престъпления, осъдени лица и противообществени прояви, свързани със спортни мероприятия. Личните данни в регистъра се използват само за целите на закона и за предотвратяване на престъпления. Освен това, данните могат да бъдат предоставяни на организаторите на спортни мероприятия при поискване.
Член 7 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия задължава собствениците и ползвателите на спортни обекти, както и организаторите на спортни мероприятия, да предприемат мерки за осигуряване на реда и сигурността. Организатори могат да бъдат спортни организации или други юридически лица. Администрирането на спортното състезание се извършва от спортна федерация, а взаимодействието с държавни и общински органи е необходимо за предотвратяване на противообществени прояви.
Чл. 7а от закона установява, че спортни мероприятия могат да се провеждат само на спортни обекти, съгласно изискванията на Закона за физическото възпитание и спорта. Ако мероприятието се организира извън спортен обект, мерките за сигурност и безопасност трябва да бъдат съгласувани с организатора, органите на Министерството на вътрешните работи, други държавни институции и местната община.
Чл. 7б от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия регламентира условията за провеждане на международни спортни мероприятия на стадиони. Според закона, мероприятията могат да се провеждат само след изпълнение на изискванията за сигурност и безопасност, определени в приложение № 1. Областна комисия, назначена от областния управител, извършва проверка в присъствието на собственика или упълномощено лице. След успешна проверка, областният управител издава заповед за разрешаване на използването на стадиона за срок от една година. Спортни мероприятия от националния спортен календар също изискват изпълнение на изисквания за сигурност, приети от лицензирана спортна федерация и съгласувани с Министерството на вътрешните работи.
Когато се появи непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, организаторите на спортни мероприятия имат задължението да отложат събитието, ако не могат да предприемат действия за предотвратяване или отстраняване на опасността.
Член 9 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия определя задълженията на собствениците или ползвателите на спортни обекти относно назначаването на отговорник по сигурността. Отговорникът е длъжен да осигури мерките за сигурност и безопасност, да оборудва координационен център, да уведомява органите на МВР за детайлите на мероприятието и да реагира на нарушения. Също така, той трябва да организира обучение за помощния персонал.
Чл. 9а от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия налага на професионалните спортни клубове задължението да назначават координатор по сигурността. Този координатор отговаря за взаимодействието с организаторите на мероприятията и органите на МВР, поддържа контакт с привържениците и събира информация относно лица, застрашаващи реда и сигурността по време на спортни събития.
Чл. 10 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия определя задълженията на организаторите на спортни мероприятия. Те трябва да назначат ръководител по сигурността, който да осигури безопасността и сигурността на мероприятието. Също така, организаторите трябва да ползват правоспособни лица за медицинска помощ, пожарна безопасност и охрана. Важно е организаторите да взаимодействат с полицейските органи за предотвратяване на правонарушения, опазване на обществения ред и реагиране при инциденти или кризи.
Чл. 11 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия определя мерките, които организаторите трябва да предприемат, за да осигурят достъп до спортните зони само на упълномощени лица и превозни средства. Достъпът се удостоверява с входен билет, служебен пропуск или покана. На документите се отбелязват сектор, блок, място, дата и час на мероприятието, както и забрани за посетителите. Билетите могат да се продават и електронно.
Чл. 12 от закона предвижда задължения за организаторите на спортни мероприятия относно продажбата на входни билети и настаняването на привържениците. Билетите за различни отбори трябва да се продават на отделни каси. Привържениците на различни отбори трябва да бъдат настанявани в отделни сектори с буферни зони между тях, които се определят след съгласуване с охранителните органи. При необходимост, организаторите могат да насочват посетителите към различни сектори от посочените в билетите им, след съгласуване с охраната.
Чл. 13 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия определя задълженията на ръководителя по сигурността и безопасността на спортното мероприятие. Той организира пропускането на привържениците, контролира достъпа и недопуска влизането на лица с наложени забрани, както и на лица с забранени предмети. На територията на спортната зона не се допускат лица, отказващи проверки, без лични карти, употребили алкохол или наркотици, малолетни без придружител и други, определени в текста. При придружаване на малолетни е необходимо удостоверяване на съгласие с декларация. Пълнолетно лице може да придружава до три деца до 16 години.
Член 14 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 19 от 2009 година.
Чл. 15 от Закона забранява продажбата и предлагането на алкохолни напитки в спортната зона в деня на спортното мероприятие и до три часа след неговото приключване. Организаторите на спортни мероприятия са задължени да предприемат мерки за недопускане на продажбата и предлагането на алкохолни напитки, както и на напитки в твърди опаковки в спортния обект в деня на събитието.
Чл. 16 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия определя задълженията на организаторите относно охраната и наблюдението по време на спортни събития. Те трябва да осигурят допълнително техническо оборудване за оперативния координационен център и да инсталират видеокамери за наблюдение на зрителите. Видеокамерите трябва да покриват входовете, секторите и подходите на спортния обект. Сигналът от камерите се извежда на контролни монитори, а гражданите трябва да бъдат уведомени за използването на видеотехника. Видеозаписите се съхраняват минимум три месеца и се унищожават след това, освен ако не съдържат доказателства за престъпление. Записите могат да бъдат предоставяни само на органите, отговорни за безопасността и реда.
Чл. 17 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия регламентира задълженията на организаторите на спортни събития и привържениците. Организаторите и представители на привържениците определят придружители, които да следят за реда и сигурността. Придружителите трябва да предотвратяват насилствени действия, да запознават привържениците с правилата и да сигнализират полицията при необходимост. Отговорникът на привържениците координира действията на придружителите и уведомява полицията за организирани пътувания. Преди мероприятието се провежда среща между организаторите и привържениците.
Член 17а от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия определя задълженията на ръководителите на клубовете на привържениците. Те трябва да назначат лице за контакт, което да осъществява взаимодействие между организаторите на спортните мероприятия, ръководителя по сигурността и органите на Министерството на вътрешните работи. Лицето за контакт е отговорно за събиране и предоставяне на важна информация, свързана с привържениците и тяхното поведение, както и за насърчаване на доброто поведение на привържениците по време на спортни мероприятия.
Чл. 18 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия определя, че само лицата с право на достъп могат да пребивават в спортната зона. Отменен е параграф 2. Посетителите са задължени да заемат местата, посочени в удостоверителния документ или знак, освен в определени случаи по чл. 12, ал. 3.
Член 19 от закона задължава всеки посетител на спортни мероприятия да не застрашава или вреди на околните посетители, осигурявайки безопасността на събитието.
Чл. 20 от закона забранява на посетителите на спортни мероприятия да влизат в спортния обект с чужд документ, без лична карта (с изключение на малолетни), да замърсяват зоната, да влизат под въздействието на алкохол или наркотици, да пишат или рисуват на територията на обекта, както и да носят определени предмети, които могат да бъдат опасни. При установяване на нарушения, лицата се отстраняват от спортната зона.
Чл. 21 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия определя спортното хулиганство като противообществена проява, която не е престъпление по Наказателния кодекс и се извършва в спортния обект или зона преди, по време или след спортно мероприятие. Проявите включват: носене на символи, подтикващи към омраза; отказ от изпълнение на разпореждания; нахлуване на терена; палене на огън; хвърляне на предмети; прикриване на лицето; отправяне на ругатни; носене на оръжия; участие в сбивания; посегателства над длъжностни лица; унищожаване на имущество; и пребиваване на лица с наложена забрана.
Чл. 22 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия предвижда три основни наказания за противообществени прояви: задържане в териториална структура на Министерството на вътрешните работи (МВР), глоба и безвъзмезден труд в полза на обществото. Задържането може да бъде до 25 денонощия, а безвъзмездният труд се полага без възнаграждение в обществен интерес, по ред и начин, определени с този закон.
Чл. 23 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия определя отговорността за противообществени прояви. Лицата, навършили 16 години, носят отговорност, ако разбират значението на нарушенията. За малолетни и непълнолетни до 16 години се прилагат възпитателни мерки. Родителите или настойниците носят отговорност за противообществени прояви, извършени от лица под запрещение, ако са допуснали това.
Съгласно чл. 24 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия, вещите, принадлежащи на нарушителя, които са използвани за извършване на противообществена проява, се отнемат в полза на държавата. Също така, се отнемат и вещите, чието притежаване е забранено.
Чл. 25 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия предвижда санкции за противообществени прояви, свързани със спортни събития. За прояви по чл. 21, т. 1-10 се налага глоба от 1000 до 2000 лв. и забрана за посещение на спортни мероприятия за срок от 1 до 2 години. Прояви по чл. 21, т. 11-15 водят до безвъзмезден труд от 60 до 140 часа или задържане от 5 до 15 денонощия, с забрана за посещение на спортни мероприятия за 2 до 3 години. Повторни нарушения водят до увеличени санкции, включително по-високи глоби и по-дълги срокове на забрани. Непълнолетни и лица под запрещение получават специфични наказания, включително задържане и глоби за техните настойници.
Чл. 26 от закона указва процедурата за съставяне на акт от органите на МВР при извършени противообществени прояви. Актът се изготвя в срок до три месеца след нарушението и ако нарушителят не владее български език, му се осигурява преводач, който да го информира за съдържанието на акта на разбираем за него език.
Чл. 27 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия указва, че към съставения акт се прилагат писмените обяснения на нарушителя, показанията на свидетелите, справка от Единния автоматизиран регистър и други доказателства, включително видеозаписи и фотоснимки, ако са налични.
Съставеният акт за противообществена проява по време на спортни мероприятия трябва да бъде заведен в специален регистър, който се води от структурното звено на Министерството на вътрешните работи (МВР) в района, където е извършена проявата.
Чл. 29 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия позволява използването на видеозаписи и фотоснимки за установяване на противообществени прояви или престъпления по време на спортни събития. Тези записи и снимки се приобщават чрез протокол, който трябва да бъде подписан от съответните органи и специалист-технически помощник.
Чл. 30 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия определя задълженията на началника на районното управление на МВР след съставяне на акт за нарушение. В срок от 24 часа той трябва да издаде наказателно постановление за забрана на посещение на спортни мероприятия, да внесе преписката в съда при определени условия, да изпрати материалите на прокурора за образуване на наказателно производство, да предаде случая на комисията за борба с противообществените прояви за възпитателни мерки или да прекрати преписката, ако не са налице условия за наказание. В случай на опасност от укриване на нарушителя, е възможно задържане за до 24 часа.
Чл. 30а от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия регламентира процедурата за обжалване на наказателни постановления и заповеди за принудителни административни мерки. Началникът на районното управление на МВР взема решение за нарушения, а наказателното постановление може да се обжалва в тридневен срок пред районен съд. Заповедите за принудителни мерки също могат да бъдат обжалвани в тридневен срок по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Член 31 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия предвижда, че при случаи по член 30, алинея 1, точка 2, нарушителят трябва да бъде доведен пред съдия от районния съд в срок не по-късно от 24 часа след съставянето на акта за нарушението. Алинея 2 е отменена.
Чл. 31а от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия предвижда процедура за установяване на противообществени прояви, извършени в чужбина. Актът за установяване на нарушението се съставя от полицейски служители в Националния информационен център в срок до два месеца след получаване на материалите, но не по-късно от три месеца след извършването на проявата. Актът се регистрира в специален регистър и може да включва материали от чуждестранен орган. Преписката се внася за решаване от съдия от Софийския районен съд в срок по чл. 30, ал. 1.
Чл. 32 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия регламентира процедурата за разглеждане на преписки за нарушения. Съдия от районния съд разглежда преписката в открито заседание в срок до 24 часа след получаването й. Прокурорът е уведомяван за разглеждането. Преписката се разглежда в присъствието на нарушителя, който има право на адвокатска защита. При непълнолетни нарушители, родители или попечители се призовават, но тяхното неявяване не пречи на делото. Съдията може да разпитва свидетели, а при неявяване на свидетели без уважителни причини, те могат да бъдат доведени принудително от полицията.
Чл. 33 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия определя действията на районния съдия, в зависимост от събраните доказателства. Съдията може да наложи наказание и принудителна административна мярка, да изпрати материалите на прокурора за наказателно производство, да предаде преписката на местната комисия за възпитателни мерки, или да оправдае нарушителя. Освен това, съдията може да се произнесе и за отнемането на вещи в полза на държавата.
Решението по чл. 33, ал. 1, т. 1 и 4 подлежи на обжалване в срок до 24 часа пред окръжния съд, който разглежда делото в състав от трима съдии в деня на постъпването му. Решението на съда е окончателно и се произнася с мотивирано решение. Наложеното наказание не се счита за осъждане и не се вписва в бюрата за съдимост.
Чл. 35 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия определя процедурите за изпращане на преписи от решенията за наложени наказания. При задържане, съдията изпраща препис на съответното районно управление на МВР. При глоба, преписът се изпраща на териториалното поделение на Националната агенция за приходите. Ако наказанието е безвъзмезден труд, преписът отива при кмета на общината. При определени случаи, информацията се изпраща и на териториалната структура на МВР по постоянния адрес на нарушителя.
Чл. 36 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия определя условията за изтърпяване на наказанието задържане в териториална структура на МВР. Лицата, задържани за дребно хулиганство, изтърпяват наказанието в отделни помещения от тези, в които се задържат лица за извършени престъпления. По време на задържането, с писмено съгласие, те могат да участват в общественополезен труд, но не получават трудово възнаграждение.
Член 37 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия предвижда, че наложеното наказание глоба се изпълнява съгласно разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Това изменение е в сила от 01.01.2006 г.
Наказанието безвъзмезден труд в полза на обществото се изпълнява от кмета на общината, където лицето има постоянен или настоящ адрес. Кметът определя работата, реда и начина на изпълнение, като взема предвид различни обстоятелства като възраст, образование, професия, семейно положение и здравословно състояние на нарушителя.
Когато лицето откаже да изтърпи наказанието безвъзмезден труд, кметът уведомява съдията, който го е наложил. Отказът се удостоверява с протокол, подписан от лицето или от двама свидетели, ако лицето не подпише. В случай на отказ, съдията заменя наказанието с задържане или глоба, в зависимост от случая.
Чл. 40 определя сроковете за изпълнение на наложените наказания. Наказание глоба не се изпълнява след изтичане на две години, безвъзмезден труд в полза на обществото след една година, а задържане в териториална структура на МВР след три месеца. Спирането и прекъсването на давността се регулират от Закона за административните нарушения и наказания.
Чл. 41 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия предвижда две основни принудителни административни мерки: забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина, както и спиране на използването на спортния обект за провеждане на спортни мероприятия.
Чл. 42 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия предвижда, че принудителната административна мярка, описана в чл. 41, т. 1, се налага по заповед на началника на районното управление на МВР или оправомощено от него лице за нарушения, описани в чл. 30, ал. 1, т. 1. В случаите, описани в чл. 30, ал. 1, т. 2, мярката се налага с решение на съдия от съответния районен съд.
Чл. 43 от закона предвижда възможност министърът на младежта и спорта или упълномощено от него лице да спре използването на спортен обект за провеждане на спортни мероприятия при нарушения на определени разпоредби. Срокът на спиране може да бъде от един до 6 месеца или до отстраняване на нарушението. Министърът определя комисия за установяване на условията за прилагане на мярката, а съгласуването с министъра на вътрешните работи трябва да се извърши в тридневен срок след получаване на информация за нарушенията.
Чл. 44 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия предвижда, че заповедта за налагане на принудителна административна мярка може да бъде обжалвана пред административния съд. Решението на съда е окончателно. Заповедта подлежи на незабавно изпълнение, освен ако съдът не реши друго.
Организаторите на спортни мероприятия, които не спазват задълженията си съгласно определени членове от закона, подлежат на имуществени санкции. Първоначалната санкция варира от 4000 до 6000 лв. при първо нарушение, а при повторно нарушение, санкцията е между 7000 и 10000 лв. За нарушения на разпоредбите на чл. 7а и 7б, санкцията е между 5000 и 10000 лв. при първо нарушение и между 8000 и 15000 лв. при повторно нарушение.
Собствениците или ползвателите на спортни обекти, които не спазват задълженията си, подлежат на глоба или имуществена санкция. За физически лица глобата е от 1000 до 2000 лв. при първо нарушение и от 2500 до 4000 лв. при повторно. За еднолични търговци и юридически лица санкцията е от 2000 до 4000 лв. при първо нарушение и от 5000 до 8000 лв. при повторно. Професионалните спортни клубове, които не спазват задълженията си, също подлежат на имуществена санкция от 2000 до 4000 лв.
Отговорникът по сигурността на спортни мероприятия носи отговорност за изпълнението на задълженията си. При неизпълнение на задълженията по чл. 9, ал. 2, 3, 4 и 5, той подлежи на глоба от 500 до 1500 лв. При повторно нарушение глобата се увеличава и е в размер от 2000 до 3000 лв.
Ръководителите по сигурността на спортни мероприятия, които не изпълняват задълженията си съгласно чл. 13, ал. 1 и 2, подлежат на наказание. Първоначалното нарушение се наказва с глоба между 500 и 1500 лв. При повторно нарушение глобата нараства до 2000 - 3000 лв.
Координаторите по сигурността на професионални спортни клубове, които не спазват задълженията си, могат да бъдат наказани с глоба. Първоначалната глоба е между 500 и 1500 лв., а при повторно нарушение глобата се увеличава на между 1500 и 3000 лв.
Чл. 49 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия предвижда наказания за посетители, които препятстват контрола, нарушават забраните или не изпълняват указанията на отговорниците по сигурността. За първо нарушение глобата е между 500 и 1000 лв., а при повторно нарушение - между 1000 и 2000 лв.
Чл. 50 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия предвижда наказания за лица, които нарушават забраната за посещение на спортни мероприятия. Ако лице бъде установено на територията на спортната зона или обект по време на забраната, то може да бъде наказано с безвъзмезден труд или задържане, както и с нова забрана за посещение на спортни мероприятия за срок от три до пет години. На родителите или попечителите на нарушителя също може да бъде наложена глоба между 500 и 1000 лв.
Чл. 51 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия предвижда, че за маловажни случаи на нарушения на закона се налага глоба. Размерът и редът на глобата са определени в чл. 39, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.
Законът определя реда за установяване на административни нарушения при спортни мероприятия, включително съставяне на актове от полицейските органи и издаване на наказателни постановления от министъра на вътрешните работи. Определя се понятието 'спортен обект' и 'спортна зона', както и условията за повторни нарушения и маловажни случаи. Законът задължава министъра на вътрешните работи да издаде правилник в срок от един месец след влизането в сила на закона. Също така, се предвиждат изменения в свързани закони и наредби относно сигурността на спортните обекти и хулиганството.
В преходните и заключителни разпоредби на закона се определят ключови термини, свързани със спорта. "Спортен обект" се отнася до съоръжения за спортни дейности, а "спортна зона" е територия, определена от кмета на общината, където се осъществява контрол. Определя се и понятието "повторно" нарушение, което е такова, извършено в рамките на една година след наложено наказание за същото нарушение. Въведено е и понятието "маловажен случай", което обозначава нарушения с незначителни вредни последствия.
Параграф §3 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия изменя ал. 2 на чл. 41 от Закона за физическото възпитание и спорта. Според новата редакция, инженерните и техническите изисквания за сигурността на спортните обекти по време на спортни прояви, организирани на стадиони и в спортни зали, ще се определят с наредба, приета от Министерския съвет.
Съгласно §4 от Преходните и заключителни разпоредби, в чл. 1 на Указа за борба с дребното хулиганство се добавя алинея 5, която уточнява, че указът не се прилага за прояви на спортно хулиганство, извършени по време на спортни мероприятия.
В параграф §5 се извършва изменение в § 7 от Закона за административните нарушения и наказания, като след думата "хулиганство" се добавя "и в глава четвърта от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия". Това изменение е част от усилията за подобряване на законодателството, свързано с обществения ред по време на спортни събития.
В чл. 13 от Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните се въвеждат изменения, като се добавя нова алинея 7, която задължава налагането на възпитателна мярка при противообществена проява, свързана със спортни мероприятия. Досегашните алинеи 7, 8 и 9 се преномерират на 8, 9 и 10.
Изпълнението на Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия е възложено на министъра на вътрешните работи и на министъра на младежта и спорта. Тази разпоредба е изменяна в Държавен вестник, бр. 103 от 2005 г., бр. 50 от 2010 г. и бр. 68 от 2013 г., като е в сила от 02.08.2013 г.
Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник". Приет е от ХХХIХ Народно събрание на 14 октомври 2004 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Допълнителни разпоредби към Данъчно-осигурителния процесуален кодекс са обнародвани в Държавен вестник, брой 105 от 2005 г. и влизат в сила от 01.01.2006 г.
Законът влиза в сила от 1 януари 2006 г., с определени изключения, които влизат в сила от деня на обнародването в 'Държавен вестник'. Изключенията включват чл. 179, ал. 3, чл. 183, ал. 9, и някои параграфи и точки от преходните и заключителните разпоредби.
Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила по-рано. Специфични параграфи, свързани с обжалване по съдебен ред и замяна на термини, ще влязат в сила на 1 март 2007 г. Други разпоредби влизат в сила на 1 януари 2007 г. или в деня на обнародването на кодекса.
Законът влиза в сила на 1 януари 2008 г., с изключение на параграфи 2 и 3, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Допълнителни разпоредби касаят Закона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, който е обнародван на 12 февруари 2009 г. и влиза в сила на 1 май 2009 г.
Законът влиза в сила от 1 май 2009 г., с изключение на определени параграфи, които влизат в сила по различно време. Параграфи 65, 66 и 67 влизат в сила от датата на обнародването на закона, а останалите параграфи, включително § 2 - 10, § 12, § 13 - 22 и други, влизат в сила от 1 януари 2010 г.
В параграф §19 от закона се указва, че терминът "териториално структурно звено" трябва да бъде заменен с "териториална структура". Тази промяна е част от преходните и заключителни разпоредби, свързани с измененията и допълненията, направени в Закона за Министерството на вътрешните работи, който е обнародван в Държавен вестник, брой 88 от 2010 година и влиза в сила на 09.11.2010 г.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които ще влязат в сила от 1 януари 2011 г. Конкретно, параграфи 1-23, 25, 27-30, 32-34, 40, 41, 43-55, 63-89 и 91-114 ще влязат в сила на посочената дата. Заключителни разпоредби към Закона за изменение на Закона за младежта, обнародван в Държавен вестник, брой 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.
В Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия се извършват изменения, като навсякъде думите 'министърът на физическото възпитание и спорта' се заменят с 'министърът на младежта и спорта'.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за частната охранителна дейност са обнародвани в Държавен вестник, брой 10 от 2018 г. и влизат в сила от 31.03.2018 г.
Законът влиза в сила два месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на чл. 2, ал. 4 и чл. 5, ал. 4, които влизат в сила от деня на обнародването му. Тези разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия, обнародван в ДВ, бр. 65 от 2018 г.
Параграф 36 от закона предвижда, че параграф 6, свързан с чл. 11, ал. 3, влиза в сила една година след обнародването на закона в "Държавен вестник". Закона за изменение и допълнение на административнопроцесуалния кодекс е обнародван в Държавен вестник, брой 77 от 2018 г. и влиза в сила от 01.01.2019 г.
Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключения за определени параграфи: 4, 11, 14, 16, 20, 30, 31, 74 и § 105, т. 1 и т. 2, които влизат в сила от 10 октомври 2019 г.; параграфи 38 и 77, които влизат в сила два месеца след обнародването на закона в "Държавен вестник"; и параграф 79, т. 1, 2, 3, 5, 6 и 7, § 150 и 153, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".
Законът влиза в сила в тримесечен срок от обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби касаят изменения и допълнения на закона, обнародвани в брой 26 от 2020 г. и в сила от 22.03.2020 г.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Приложение № 1 определя изискванията за сигурност и безопасност при провеждане на международни спортни мероприятия, включително условия за седалките, трибуните, достъп за хора с увреждания, осветление, видеонаблюдение и пропускателен режим. Приложение № 2 съдържа декларация, която трябва да бъде попълнена от родителите или настойниците на деца, участващи в мероприятията.