ЗАКОН ЗА ОПАЗВАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда мерките за опазване, възстановяване и подобряване на плодородието на земеделските земи. Определят се условията и редът за промяна на предназначението на тези земи.
Чл. 2
Земеделските земи в България се считат за основно национално богатство и могат да се използват само за земеделски цели, включващи производство на растителна продукция и паша на добитък, без да се уврежда почвеното плодородие. Промяна на предназначението на тези земи е допустима само при доказана нужда и по определени условия. Строителство на оранжерии и линейни обекти е разрешено без промяна на предназначението, при условия, определени от съответните министри. Законът предвижда мерки за опазване и възстановяване на плодородието на земеделските земи, включително и тези в строителните граници на населени места.
Чл. 3
Собствениците и ползвателите на земеделски земи имат задължението да опазват земите от различни увреждания като ерозия, замърсяване, засоляване, вкисляване и заблатяване. Те също така трябва да поддържат и повишават продуктивните качества на земеделските земи.
Чл. 4
Законът регулира опазването на земеделските земи и задълженията на Министерството на земеделието и храните. То предоставя информация за качествата на земеделските земи, рисковете от тяхното влошаване, и задължителните ограничения при ползване. Министерството поддържа информационна система и регистрира замърсени и застрашени територии, а също така налага ограничения при установени увреждания и несъответствия. Освен това, предписва мерки за опазване на почвената покривка.
Чл. 5
Собствениците на земеделски земи имат право да избират начина на ползване на земята, при условие че не променят предназначението й и не нанасят вреди на собствената, чуждите земи или качеството на водите. При наличие на законови ограничения, те са задължени да ги спазват. Отговорност носят за хигиенните норми на продукцията, вредите на чужди земи и качеството на водите. Ползвателите отговарят за изгарянето на растителни отпадъци и имат право на данъчни преференции при спазване на определени условия, включително опазване на почвата и екологични функции. Лицата са отговорни за увреждане на качеството на земеделските земи.
Чл. 6
Чл. 6 от Закона за опазване на земеделските земи забранява употребата на непроверени пестициди и биологично активни вещества, изгарянето на растителни остатъци, използването на органични утайки без разрешение, и унищожаването на противоерозионни и хидромелиоративни съоръжения без съгласие. Освен това, водите за напояване не трябва да съдържат вредни вещества над допустимите норми, а организациите, които предоставят води, трябва периодично да проверяват качеството им и да уведомяват ползвателите при установяване на замърсяване. Ползвателите имат право на обезщетение при спиране на водоснабдяването.
Чл. 7
Чл. 7 от Закона за опазване на земеделските земи описва мерките за възстановяване и подобряване на ерозирани, замърсени, засолени, вкислени и заблатени земеделски земи. Целите на тези мерки включват възстановяване на екологичните функции на почвата, намаляване на здравните рискове и повишаване на почвеното плодородие. Процесът изисква предварително одобрени технологии и проекти от експертен съвет на Министерството на земеделието, с участието на други министерства. Изпълнителите се определят чрез конкурс.
Чл. 8
Чл. 8 от Закона за опазване на земеделските земи урежда администрацията на приходите и разходите, свързани с опазването на земеделските земи. Министерството на земеделието и храните ежегодно управлява приходите от различни източници, включително такси, наеми и глоби, свързани с поземлената собственост. Причинителите на замърсявания или увреждания на земеделските земи са отговорни за покриването на разходите по опазването, докато държавата поема разходите, когато проблемите произтичат от действия на държавни органи или когато причинителят не може да бъде установен.
Чл. 9
Чл. 9 от Закона за опазване на земеделските земи регламентира условията и реда за приемане, внедряване и поддържане на проекти и технологии чрез наредба на министъра на земеделието и храните. Собствениците на земеделски земи, на които са приложени тези проекти, са задължени да спазват установените изисквания. В случай на неспазване, те дължат на държавата вложените средства.
Чл. 10
Чл. 10 от Закона за опазване на земеделските земи предоставя възможност на Министерството на земеделието и храните и общините да дават безвъзмездно право на ползване на слабопродуктивни земеделски земи на физически и юридически лица, които са възстановили или подобрили тези земи със собствени средства. Правото на ползване се предоставя за срок, определен с договор. Последните изменения в текста са извършени през 2023 г.
Чл. 11
Чл. 11 определя условията и процедурите за рекултивация на земи с нарушен почвен профил, включително рудници, кариери, депа за отпадъци и стари корита на реки. Рекултивацията се извършва въз основа на предварително одобрен проект, който е част от строителния проект. Съгласуването на проекта се извършва от различни министри в зависимост от типа на рекултивацията, като министърът на земеделието и храните е отговорен за земеделски нужди, а министърът на околната среда, енергетиката и икономиката - за специфични случаи, свързани с отпадъци и минни дейности.
Чл. 12
Рекултивацията на терени, отчуждени за държавни и общински нужди, е задължение на инвеститора, който я извършва за своя сметка. След заплащане на дължимите такси и стойността на земята на бившите собственици, инвеститорът става собственик на рекултивираната земя. Промяната на предназначението на рекултивираната земя за неземеделски нужди се извършва по установения ред. Ако инвеститорът е заплатил дължимите такси, но не е извършил рекултивация, той може да поиска промяна на предназначението на земята, като доплаща или получава разлика от дължимите такси в зависимост от новия вид дейност.
Чл. 13
Чл. 13 от Закона за опазване на земеделските земи предвижда, че Министерството на земеделието и храните или общината могат да предоставят безвъзмездно право на ползване на физически и юридически лица, които са рекултивирали със собствени средства държавни или общински земи, като земеделски. Срокът на това право на ползване се определя с договор.
Чл. 14
Строителството върху земеделска земя от първа до шеста категория е позволено само след отнемане на хумусния пласт. Хумусът се отнема от цялата площадка, освен от терените за озеленяване. Не се отнема хумус от земи за гробища, залесяване и санитарно-охранителни зони, или когато дебелината му е под 10 см. Хумусът от замърсени земи се използва по специални технологии, одобрени от съответните министри.
Чл. 15
Чл. 15 от Закона за опазване на земеделските земи регулира използването на хумусния пласт. Хумусът може да се използва за рекултивация на нарушени терени или за подобряване на слабопродуктивни земи. Отнетият хумус от рудници и кариери трябва да се използва за рекултивация на същите площи, а от подземни тръбопроводи - за рекултивация на изкопите. Отнемането и оползотворяването на хумусния пласт се извършва от инвеститора с негови средства, а физически и юридически лица могат да използват отнетия хумус за свои нужди при строителство на собствени земи.
Чл. 16
Чл. 16 от Закона за опазване на земеделските земи определя, че редът за използване на хумуса, рекултивацията, подобряването на земите и приемането на рекултивираните площи се регламентира с наредба, издадена от министъра на земеделието и храните. Тази наредба трябва да бъде съгласувана с министъра на околната среда и водите, както и с министъра на регионалното развитие и благоустройството. Членът е бил изменян многократно, като последното изменение е в сила от 01.01.2023 г.
Чл. 17
Чл. 17 от Закона за опазване на земеделските земи регламентира промяната на предназначението на земеделските земи. Такова разрешение се дава в зависимост от продуктивните качества на земята и целите на промяната. При площи до 50 дка от пета до десета категория или неполивни земи, разрешението се издава от комисии към областните дирекции 'Земеделие'. За останалите случаи отговаря Комисията за земеделските земи. Земеделските земи се категоризират в 10 категории според различни критерии. При несъгласие с категорията, заинтересованите лица могат да поискат експертиза, назначавана от министъра на земеделието. Министърът определя състава на комисиите, включващи представители от различни министерства и организации. Комисията за земеделските земи контролира работата на комисиите.
Чл. 17а
Чл. 17а от Закона за опазване на земеделските земи регламентира условията, при които може да се допуска промяна на предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди. Такова изменение е възможно за изграждане на техническа инфраструктура, разширяване на урбанизирани територии и урегулирани поземлени имоти. За линейни обекти на техническата инфраструктура не се изисква утвърдителна процедура, ако площта на прилежащите съоръжения е в определени граници. Промяната на предназначението за индустриални паркове и възобновяеми източници на енергия може да се извършва без процедура за утвърдяване на площадка.
Чл. 18
Чл. 18 от Закона за опазване на земеделските земи предвижда, че заинтересованите лица имат право да искат определяне и утвърдяване на площадка и/или трасе, както и промяна на предназначението на земята, когато това е необходимо за изграждането на обекти, които не са свързани с използването на земята по предназначение. Измененията в закона са извършени през 2001 г., 2011 г. и 2018 г., като последното изменение влиза в сила от 23.02.2018 г.
Чл. 19
Чл. 19 от Закона за опазване на земеделските земи определя, че предложенията за утвърдяване на площадки или трасета за проектиране и промяна на предназначението на земеделска земя за държавни нужди се правят от министъра на регионалното развитие и благоустройството, ако обектът е на територията на повече от една област. За обекти на територията на съответната област предложенията се правят от областния управител, а за общински нужди - от кмета на съответната община.
Чл. 20
Чл. 20 от Закона за опазване на земеделските земи определя, че границите и предназначението на земеделските земи, които попадат в урбанизирани територии, се определят чрез общ или подробен устройствен план. Промяната на предназначението на тези земи може да се извършва и по квартали, по предложение на кмета на общината, в съответствие с плана.
Чл. 20а
Собствениците на земеделска земя могат да поискат от кмета на общината включване в урбанизирани територии или промяна на предназначението на земята. Кметът е длъжен да предложи искането на комисията, която трябва да се произнесе в срок от 30 дни. Положителното решение дава основание за издаване на разрешение за подробен устройствен план. Отказът на комисията може да бъде обжалван пред административния съд, чийто решения са окончателни.
Чл. 21
Чл. 21 от Закона за опазване на земеделските земи определя условията за изграждане или разширение на обекти върху земеделски земи. Необходима е скица на имота или проект, указващ границите и площта, а за линейни обекти - предварителен проект. Освен основната площадка, трябва да се предвидят и спомагателни площадки за транспортен достъп. При обекти, свързани с транспортни машини, се извършва промяна на предназначението на земята по общия ред. За обекти, засягащи земи от първа до шеста категория, се изискват минимум две площадки, освен в специфични случаи. Всички площадки и трасета трябва да бъдат определени с геодезически координати.
Чл. 22
Чл. 22 от Закона за опазване на земеделските земи описва процеса на утвърдителни процедури за площадки и трасета на обекти. Решението за утвърдяване се взема от комисиите по чл. 17, ал. 1, по искане на собственика на земята или на инвеститора, в зависимост от случая. Срокът за издаване на решението е един месец от подаването на искането. Площадката или трасето не могат да бъдат утвърдени, ако не отговарят на хигиенни, строителни и други изисквания, или на ограничения от други закони.
Чл. 23
Чл. 23 регламентира условията за проектиране и изграждане на обекти върху земеделски земи. Не се допуска изграждане на обекти с площ над 500 дка върху поливни площи и земи от първа до четвърта категория без разрешение от Министерския съвет. Изключения се правят за национални и общински обекти, както и за обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, които могат да се изграждат само върху неполивни земи от седма до десета категория. Забранява се утвърдяване на площадки и трасета в зони „А“ и „Б“ и в урбанизирани територии, където има пясъчни дюни, освен при наличие на писмено становище от министъра на околната среда. За изграждане на индустриални паркове също не се прилага ограничението за площ над 500 дка.
Чл. 24
Чл. 24 от Закона за опазване на земеделските земи описва процедурата за промяна на предназначението на земеделски земи. След влизането в сила на окончателна площадка и/или трасе, заинтересованото лице може да поиска разрешение за изработване на подробен устройствен план. При наличие на такъв план, се предлага промяна на предназначението на земята за неземеделски нужди, а комисията взема решение в срок от 30 дни. Промяната може да се извършва на етапи, а решението влиза в сила след заплащане на такса. Има срокове за заплащане на таксата и за започване на строителство, след които решението губи правно действие. За държавни и общински нужди тези срокове не важат. Земеделските земи се считат с променено предназначение при влизането в сила на подробния устройствен план, без да се заплаща такса. В 14-дневен срок след влизането в сила на плана, органът, одобрил плана, уведомява министъра на земеделието за необходимите документи.
Чл. 24а
Чл. 24а от Закона за опазване на земеделските земи регулира начина на съобщаване на решенията на комисиите, които действат по чл. 22, ал. 1 и чл. 24, ал. 2. Тези решения се съобщават на заинтересуваните лица съгласно Административнопроцесуалния кодекс и могат да бъдат обжалвани по същия ред. Решението на съда не подлежи на касационно обжалване.
Чл. 24б
Чл. 24б от Закона за опазване на земеделските земи регламентира условията за промяна на предназначението на земеделските земи при изграждане на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници. При необходимост от изграждане, земеделските земи могат да се считат с променено предназначение след влизането в сила на подробен устройствен план. За земи от общинския поземлен фонд, които са пасища, мери и ливади, това важи само ако през последните три години не са сключвани договори за наем. Процедурата включва подаване на заявление до съответната областна дирекция или министъра на земеделието, в зависимост от площта, и включва задължителни документи, удостоверяващи необходимостта от проекта. Сроковете за обработка на заявленията и заплащането на такси са строго регламентирани, а отказът за издаване на удостоверение може да бъде обжалван.
Чл. 25
Чл. 25 от Закона за опазване на земеделските земи регламентира процедурите за издаване на препис от решението за промяна на предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди. Заявителят трябва да представи документ за платена такса, след което преписът се изпраща на общинската администрация и съответната служба по геодезия, картография и кадастър. Освен това, министърът на земеделието и храните е задължен да публикува решенията на Комисията за земеделските земи на интернет страницата на министерството, а директорът на областната дирекция
Чл. 26
Разрешение за строеж на земеделски земи се издава само при наличие на влязло в сила решение на съответните комисии или удостоверение за промяна на предназначението на земята. Необходимо е също така да бъде отнет и съхранен или оползотворен хумусният пласт, съгласно определените изисквания в закона.
Чл. 27
Чл. 27 от Закона за опазване на земеделските земи регламентира процедурата за отчуждаване на земеделски земи, собственост на физически и юридически лица, когато е необходимо за държавни и общински нужди. Решенията за промяна на предназначението на тези земи дават основание за отчуждаване. Процедурата трябва да започне в срок до три години от влизането в сила на решението, а при етапно отчуждаване - за всеки етап. Собствениците на земи, които се отчуждават на етапи, могат да ги ползват по първоначалното им предназначение, но без право на изграждане на нови обекти. При нарушаване на тези условия, те не получават обезщетение за направените подобрения.
Чл. 28
Чл. 28 от Закона за опазване на земеделските земи предвижда, че земите, които са отчуждени за държавни нужди, се актуват като публична държавна или общинска собственост. Тази разпоредба е променяна в Държавен вестник през 2000 и 2001 година.
Чл. 29
Чл. 29 регламентира условията за промяна на предназначението на земеделски земи от държавния или общински поземлен фонд. Промяната може да се извърши след предварително съгласие на министъра на земеделието и храните или на общинския съвет. Заявлението трябва да съдържа информация за заявителя и необходимите документи, включително картен материал и предварителни проучвания. След утвърдена площадка и подробен устройствен план, министърът или общинският съвет могат да продават земите или да учредяват ограничени вещни права. Промяна на предназначението е възможна и след придобиване на собственост или учредяване на право на строеж. Разпоредбите не важат за национални и общински обекти от първостепенно значение.
Чл. 30
Чл. 30 от Закона за опазване на земеделските земи урежда условията за заплащане на такси при промяна на предназначението на земеделска земя. При промяна на предназначението на земя, която не е от общинския поземлен фонд, се заплаща държавна такса от собственика или инвеститора. При промяна на предназначението на земя от общинския поземлен фонд, се заплаща местна такса, определена от общинския съвет. Не се заплащат такси за определени строителства и мероприятия, свързани с опазването на земеделските земи, както и за изграждане на обекти публична собственост.
Чл. 31
Член 31 от Закона за опазване на земеделските земи е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 14 от 2000 година.
Чл. 32
Член 32 от Закона за опазване на земеделските земи е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 14 от 2000 година.
Глава седма
Глава седма от Закона за опазване на земеделските земи се отнася до отмяната и изменението на решения и удостоверения. Тази глава е била изменена и допълнена, като последните промени са публикувани в Държавен вестник, брой 106 от 2023 г. и ще влязат в сила от 22.12.2023 г. Член 33 от закона е отменен с изменения, обнародвани в ДВ, бр. 14 от 2000 г.
Чл. 34
Член 34 от Закона за опазване на земеделските земи определя, че решението за утвърдена окончателна площадка за проектиране на обект губи правно действие, ако заинтересованото лице не подаде искане за промяна на предназначението на земята в срок от една година след влизането в сила на подробния устройствен план. При изграждане на обект на етапи, същото правило важи за решението за утвърдена площадка или трасе, което губи правно действие, ако не бъде поискано изменение на предназначението на земята за първия етап в същия едногодишен срок.
Чл. 35
Чл. 35 от Закона за опазване на земеделските земи определя условията, при които решението за промяна на предназначението на земята и удостоверението по чл. 24, ал. 9 или чл. 24б, ал. 6 могат да бъдат отменени или изменени. Тези условия включват: 1) размерът на земята да надхвърля нуждите, за които е предоставена; 2) нуждите от земята да са отпаднали; 3) ако в тригодишен срок от влизането на решението в сила не е започнала процедурата за отчуждаване; 4) ако в шестгодишен срок от влизането в сила на решението не е започнало изграждането на обекта за държавни и общински нужди.
Чл. 36
Чл. 36 от Закона за опазване на земеделските земи предвижда, че решенията на комисиите и удостоверенията, издадени съгласно определени алинеи, могат да бъдат отменени или изменени. Това може да се случи в случай на очевидна фактическа грешка при издаването им или при настъпили промени в обстоятелствата, при които са били издадени.
Чл. 37
Чл. 37 от Закона за опазване на земеделските земи определя правото на различни заинтересовани лица, включително собственици на земеделска земя, министри, ръководители на ведомства и кметове, да предлагат отмяна или изменение на решения на комисиите и удостоверения, свързани с предназначението на земеделските земи. Предложението трябва да бъде уведомено на заинтересованото лице, което има право да представи писмен отговор в срок от 14 дни. Освен това, в определени случаи не се допуска удължаване на срока на валидност на решенията.
Чл. 38
Чл. 38 от Закона за опазване на земеделските земи регламентира процедурата за отмяна или изменение на решения на комисиите, свързани с удостоверения и решения за промяна на предназначението на земеделските земи. Органът, издал решението, трябва да разгледа предложението в срок от един месец. Актовете за отмяна или изменение подлежат на обжалване, а решенията на съда не могат да се касират. При отмяна на решения за промяна на предназначението на земята, собственикът получава обезщетение за причинените вреди. Таксите, платени за промяна на предназначението, не се възстановяват, освен в случаи на наложени забрани, при които таксата се възстановява.
Чл. 39
Член 39 от Закона за опазване на земеделските земи установява създаването на Комисия за земеделските земи към Министерството на земеделието и храните. Комисията включва представители на различни министерства и институции, а нейният председател е министърът на земеделието и храните. Министерството осигурява необходимото административно, техническо и финансово обслужване на комисията.
Чл. 40
Чл. 40 определя правомощията на Комисията за земеделските земи, включително утвърждаване на програми за подобряване на земеделските земи, одобряване на площадки и трасета за изграждане на обекти, разрешаване на промяна на предназначението на земеделски земи, откази за утвърдяване на площадки, обсъждане на искания за промяна на предназначението на поливни площи и земи от първа до четвърта категория, и спиране на процедури при наличие на здравни или строителни ограничения. Решенията на комисията могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 41
Според чл. 41 от Закона за опазване на земеделските земи, физическите лица, които извършват определени нарушения, се наказват с глоба от 500 до 5000 лв. Нарушенията включват увреждане на земеделска земя, използване на земя за неземеделски нужди без разрешение, заемане на земя извън определените граници, унищожаване на хумусния пласт и изграждане на обект върху по-голяма площ от разрешената. При повторно нарушение глобата е от 1000 до 10 000 лв. Юридическите лица също подлежат на санкции, които варират от 1000 до 10 000 лв. за първо нарушение и от 2000 до 20 000 лв. за повторно нарушение.
Чл. 41а
Наказанията за ползване на земеделска земя, на която е извършено изгаряне на стърнища и растителни отпадъци, варират от 1500 до 6000 лв. При повторно нарушение глобата е между 2000 и 12000 лв. Актовете за нарушения се изпращат в Държавен фонд 'Земеделие' за санкциониране на нарушенията на Национален стандарт 2.2.
Чл. 42
Чл. 42 от Закона за опазване на земеделските земи предвижда глоба от 500 до 5000 лв. за длъжностни лица, които извършат следните нарушения: 1) Издадат заповед за одобряване на подробен устройствен план или парцеларен план върху земеделска земя без утвърдена площадка; 2) Разрешат строителство върху земеделска земя без промяна на предназначението; 3) Не уведомят общинската администрация за извършена промяна в предвидените от закона случаи. При повторно нарушение глобата е от 1000 до 10 000 лв.
Чл. 43
Чл. 43 от Закона за опазване на земеделските земи предвижда следните наказания: (1) Лице, което не поддържа противоерозионно или друго съоръжение за опазване на земята, се наказва с глоба от 250 до 2000 лв. (2) Лице, което унищожи или повреди такова съоръжение, се наказва с глоба, равна на удвоената стойност на съоръжението. (3) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е от 500 до 1500 лв., а по ал. 2 - четворният размер на стойността на съоръжението.
Чл. 44
Чл. 44 от Закона за опазване на земеделските земи определя процедурата за установяване на нарушения, свързани със земеделските земи. Нарушенията се установяват от длъжностни лица, определени от министъра на земеделието и храните, или от кмета на общината в случаите на нарушения за общински поземлен фонд. Наказателните постановления, издавани от министъра или кмета, могат да се обжалват и изпълняват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Глобите и имуществените санкции от наказателни постановления, издадени от кмета, се постъпват в общинския бюджет.
Чл. 45
Чл. 45 от Закона за опазване на земеделските земи предвижда, че при установяване на нарушения министърът на земеделието и храните издава задължителни предписания за отстраняване на последиците в определен срок. Ако предписанията не бъдат изпълнени, министърът може да спре изграждането на обекта със заповед, която може да бъде обжалвана.
Чл. 46; § 1-9
Законът за опазване на земеделските земи регламентира основните понятия и процедури, свързани с опазването и управлението на земеделските земи в България. Включва определения за рекултивация, линейни обекти, парцеларни планове, екологични функции на почвената покривка и увреждане на почвената покривка. Законът предвижда процедури за строителство върху земеделска земя, санкции за нарушители и условия за изменение на предназначението на земеделските земи. Също така се определят преходни и заключителни разпоредби, касаещи предходни закони и процедури. Законът влиза в сила от момента на обнародването му в „Държавен вестник“ и отменя предишния Закон за опазване на обработваемата земя и пасищата.
§1
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за опазване на земеделските земи се дефинират важни термини, свързани с управлението и опазването на земеделските земи. Основните определения включват: "рекултивация" - процес на възстановяване на земята, "линейни обекти" - инфраструктурни елементи, "парцеларен план" - устройствен план за линейни обекти, "екологичните функции на почвената покривка" - способности на почвата да поддържа екосистеми, "увреждането на почвената покривка" - негативни изменения в почвите, "базисна цена на земеделската земя" - нормативно установена стойност на земята, и новите термини "агрофотоволтаици" - енергийни обекти за производство на електрическа енергия от слънчева енергия върху земеделска земя.
§ 2
Параграф 2 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за опазване на земеделските земи предвижда, че строителството на земеделска земя без предварително одобрение от съответните комисии или удостоверение е предмет на специфична процедура. Собствениците на такива обекти ще понесат санкции и ще заплатят двойния размер на таксата, предвидена в закона. Освен това, ако земята е държавна или общинска, собственикът може да придобие правото на собственост върху нея с променено предназначение, след заплащане на дължимите суми.
§3
Земеделски производител, който е получил санкция по закона, е лишен от правото да ползва субсидии и да сключва договори за следващата стопанска година. Също така, той не може да получава средства от държавния фонд "Земеделие" за срок от една година след влизането в сила на наказателното постановление.
§4
С §4 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за опазване на земеделските земи, се отменя Законът за опазване на обработваемата земя и пасищата, който е бил обнародван през 1973 г. и е претърпял множество изменения и допълнения до 1989 г.
§6
Инвеститор, на когото е издадено решение за отчуждаване или предоставяне на земя за неземеделски нужди преди влизането на закона в сила, може да въведе владение върху земята съгласно Закона за опазване на обработваемата земя и пасищата. Ако тригодишният срок по чл. 19, ал. 2 от същия закон е изтекъл и обектът не е изграден, инвеститорът трябва да поиска ново решение по реда на закона.
§6а
Параграф §6а от Закона за опазване на земеделските земи разрешава промяна на предназначението на земеделски земи с начин на трайно ползване (пасища, мери и ливади) от общинския поземлен фонд при определени условия. Промяната е допустима, когато е предвидена в общ устройствен план, за изграждане на обекти с национално значение, на техническа инфраструктура, археологически обекти или специални обекти, свързани с отбраната и сигурността. Също така, е необходима концесия с решение на Министерския съвет.
§7
В Закона за мините и кариерите се въвеждат изменения, свързани с предоставянето и промяната на предназначението на земеделските земи. Според новите разпоредби, предоставянето на земеделските земи за определени нужди ще се извършва по реда на Закона за опазване на земеделските земи. Също така, промяната на предназначението на тези земи ще бъде регулирана по същия закон, с добавяне на нова алинея в чл. 26.
§8
Параграф §8 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за опазване на земеделските земи изменя ал. 2 на чл. 10 от Закона за пътищата, като уточнява, че промяната на предназначението на земеделските земи трябва да се извършва по реда на Закона за опазване на земеделските земи.
§9
Изпълнението на Закона за опазване на земеделските земи се възлага на Министерския съвет, който е задължен да издаде правилник за неговото прилагане. Тези разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, който е обнародван в Държавен вестник, брой 28 от 2001 година и влиза в сила на 23 март 2001 година.
§22
Законът за опазване на земеделските земи влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и към Административнопроцесуалния кодекс, който е обнародван в Държавен вестник, брой 30 от 2006 г. и влиза в сила от 12.07.2006 г.
§93
В Закона за опазване на земеделските земи, обнародван в Държавен вестник, бр. 35 от 1996 г., и изменян многократно, думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс". Тази промяна е част от преходните и заключителни разпоредби на закона.
Параграф §142
Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила по-рано. Конкретно, дял трети и редица параграфи, свързани с обжалване по съдебен ред и замяна на термини, влизат в сила от 1 март 2007 г., параграф 120 влиза в сила от 1 януари 2007 г., а параграф 3 влиза в сила от деня на обнародването на кодекса.
§76
В параграф 76 от Закона за опазване на земеделските земи се предвиждат изменения в наименованията на длъжностни лица и институции, като "министърът на земеделието и горите" и "Министерството на земеделието и горите" се заменят с "министърът на земеделието и продоволствието" и "Министерството на земеделието и продоволствието". Тези промени са част от преходните и заключителни разпоредби, свързани с измененията на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, обнародвани в Държавен вестник, брой 10 от 2009 г.
§19
В Закона за опазване на земеделските земи се въвеждат изменения, при които терминът "продоволствието" е заменен с "храните". Тези изменения са част от по-широки изменения и допълнения, които са обнародвани в Държавен вестник от 1996 г. до 2008 г. Преходните и заключителни разпоредби също се отнасят до Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, обнародван през 2010 г.
§ 77
Параграф §77 от Закона за опазване на земеделските земи уточнява, че разпоредбата на §75 се прилага и за производства, свързани с промяна на предназначението на земеделски земи за изграждане на национални и общински обекти от първостепенно значение, които не са приключили до датата на влизане в сила на закона.
§ 42
Законът влиза в сила в едномесечен срок от обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила по-рано или на конкретни дати. Параграф 3, § 9, ал. 9-11 и § 16, т. 41 влизат в сила от деня на обнародването. Членове 14, ал. 1, т. 2, 115, ал. 1, т. 2, 116, ал. 2, 183, ал. 2, т. 3 и 249, ал. 5, т. 3 влизат в сила от 1 януари 2016 г.
§ 27
Параграф §27 урежда условията за приключване на недовършени процедури за утвърдяване на площадки и трасе за проектиране, както и за промяна на предназначението на земеделски земи. Недовършени се считат процедурите, за които предложенията са подадени до влизането в сила на закона. Решенията за промяна на предназначението на земеделска земя, които не са отменени, запазват действието си за срок до три години или до шест години, в зависимост от напредъка на процедурата. Таксите за тези процедури се определят по съответни тарифи.
§ 28
Параграф §28 предвижда, че в срок от три месеца след влизането в сила на закона, министрите на земеделието и регионалното развитие трябва да издадат наредба по чл. 2, ал. 4. До издаването на тази наредба остава в сила Наредба № 2 за застрояване в земеделските земи, освен ако не противоречи на новия закон. Заключителните разпоредби касаят изменения в закона, обнародвани в ДВ, бр. 22 от 2012 г.
§ 3
Разпоредбата на § 2 от закона влиза в сила на 24 май 2011 г. Допълнително, законът за изменение и допълнение на закона за държавния служител е обнародван в Държавен вестник, брой 38 от 2012 г. и влиза в сила от 01.07.2012 г.
Параграф §84
Съгласно параграф 84 от Закона за опазване на земеделските земи, в сила от 18.05.2012 г., Министерският съвет е задължен да актуализира Класификатора на длъжностите в администрацията в срок до един месец след обнародването на закона в "Държавен вестник". Също така, компетентните органи трябва да приведат устройствените актове на съответната администрация в съответствие с разпоредбите на закона.
§85
Параграф §85 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за опазване на земеделските земи урежда правоотношенията с различни администрации, включително тези по Закона за радиото и телевизията и Закона за здравното осигуряване, съгласно § 36 от Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител. Назначаването на държавния служител включва присъждане на минимален ранг и определяне на основна месечна заплата. Необходимите средства за осигурителни вноски на служителите се осигуряват от бюджетите на съответните разпоредители. Министерският съвет и органите на управление на осигурителните институции трябва да направят необходимите бюджетни промени. Неизползваните отпуски по трудовите правоотношения се запазват и не се компенсират парично.
§ 86
В срок от един месец след влизането в сила на закона, индивидуалната основна месечна заплата на служителите трябва да бъде определена така, че след удръжките за данъци и осигуровки, тя да не е по-ниска от брутната заплата, която са получавали до момента. Брутната заплата включва основната заплата и допълнителни възнаграждения, свързани с отработеното време.
§ 87
Законът за опазване на земеделските земи влиза в сила от 1 юли 2012 г., с изключение на параграф 84, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Допълнителни разпоредби са включени в Закона за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, обнародван в Държавен вестник, брой 27 от 2013 г.
§38
Параграф §38 указва, че започнатите и неприключили процедури за утвърждаване на площадки и трасета за проектиране и промяна на предназначението на земеделски земи, които противоречат на чл. 23, ал. 4 от Закона за опазване на земеделските земи, се прекратяват. Освен това, се прекратяват и процедурите, за които няма постановено решение от комисията по чл. 17, ал. 1, или решението за промяна на предназначението не е влязло в сила.
§117
Законът за опазване на земеделските земи влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията са обнародвани в Държавен вестник, брой 98 от 2014 г. и влизат в сила от 28.11.2014 г.
§117
Законът за опазване на земеделските земи влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са част от закона за изменение и допълнение на този закон, който е обнародван в брой 100 от 2015 година.
§12
Параграф §12 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за опазване на земеделските земи предвижда, че започнатите процедури за съгласуване на проект за рекултивация преди влизането в сила на закона ще бъдат довършени по досегашния ред. Това означава, че съществуващите процедури няма да бъдат засегнати от новите разпоредби на закона.
§13
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят към Закона за изменение на Закона за Българската агенция по безопасност на храните, който е обнародван в Държавен вестник, брой 58 от 2017 г. и влиза в сила от 18.07.2017 г.
§47
В §47 от Закона за опазване на земеделските земи се предвижда замяна на термините "Министерството на земеделието и храните", "министърът на земеделието и храните" и "министъра на земеделието и храните" с новите наименования "Министерството на земеделието, храните и горите", "министърът на земеделието, храните и горите" и "министъра на земеделието, храните и горите". Тази промяна е в сила за всички текстове на закона.
§41
Законът влиза в сила в едномесечен срок от обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на: 1. Член 45, ал. 5, който влиза в сила в 12-месечен срок от обнародването на закона; 2. Член 191, ал. 2 - 5, чл. 192 и 193, които влизат в сила от 31 януари 2019 г. Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал, обнародван в ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.
§29
Параграф §29 уточнява, че член 38, ал. 4, изречение второ от Закона за опазване на земеделските земи е приложим и за решения, които са влезли в сила за промяна на предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди, при условие че тези решения не са загубили правно действие към момента на влизане в сила на закона.
§30
Параграф §30 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за опазване на земеделските земи определя процедурата за потвърждаване на решения за промяна на предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди. Заинтересованите лица могат да подават мотивирани заявления до комисията, която трябва да се произнесе в едномесечен срок. Комисията определя и размера на таксата за промяна на предназначението. В случай на ново решение за промяна, заинтересованото лице може да поиска отмяна на предходното решение и да подаде ново заявление за потвърждаване. Решението на комисията може да се обжалва, а таксите се регулират в зависимост от действителната тарифа.
§31
Параграф §31 уточнява, че сроковете, установени в чл. 34, ал. 1 и 2 от Закона за опазване на земеделските земи, ще се прилагат и за вече започнати производства, при условие че едногодишният срок от влизането в сила на подробния устройствен план за съответния имот не е изтекъл към момента на влизането в сила на новия закон.
§37
Съгласно §37 от Закона за опазване на земеделските земи, административните органи имат два месеца след влизането в сила на закона да утвърдят образци на необходимите документи и да ги публикуват на своите интернет страници. Освен това, до 31 декември 2019 г. тези органи трябва да приведат публичните регистри в съответствие със Закона за електронното управление и свързаните подзаконови нормативни актове.
§38
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби касаят изменения и допълнения на Административнопроцесуалния кодекс, които са обнародвани в Държавен вестник, брой 77 от 2018 година и влизат в сила от 01.01.2019 година.
§ 156
Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключения за определени параграфи, които влизат в сила на по-късни дати. Параграфи 4, 11, 14, 16, 20, 30, 31, 74 и § 105, т. 1 относно изречение първо и т. 2 влизат в сила от 10 октомври 2019 г. Параграфи 38 и 77 влизат в сила два месеца след обнародването на закона в "Държавен вестник". Параграфи 79, т. 1, 2, 3, 5, 6 и 7, § 150 и 153 влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".
§ 78
С §78 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за опазване на земеделските земи се извършва замяна на термини, свързани с Министерството на земеделието, храните и горите. Всички споменавания на "Министерството на земеделието, храните и горите" и свързаните с него длъжности се заменят с "Министерството на земеделието" и съответните длъжности на министъра и министерството.
§106
Законът влиза в сила от 1 януари 2023 г., с изключение на чл. 33а, ал. 2, който влиза в сила от 1 март 2023 г. Допълнителни разпоредби се отнасят и към Закона за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, който е обнародван в Държавен вестник, брой 86 от 2023 г. и влиза в сила от 13.10.2023 г.
§90
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Включва и преходни и заключителни разпоредби, свързани с изменения и допълнения на Закона за защита на растенията, обнародван в Държавен вестник, брой 102 от 2023 г.
Параграф §92
Параграф §92 от Закона за опазване на земеделските земи предвижда замяна на термини, свързани с Министерството на земеделието, с новите наименования на Министерството на земеделието и храните. Промените се отнасят до всички предходни текстове на закона, обнародвани в различни издания на Държавен вестник от 1996 г. до 2023 г.
§8
Параграф §8 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за опазване на земеделските земи определя реда за завършване на започналите процедури за промяна на предназначението на земеделски земи. Процедурите, започнати до 13 октомври 2023 г., ще се довършват по стария ред. Процедурите след тази дата за земи от пета и шеста категория ще бъдат прекратявани. Освен това, за обекти за производство на енергия от възобновяеми източници не се прилага определен параграф от друг закон.
§10
Законът за опазване на земеделските земи влиза в сила на 1 януари 2024 г., с изключение на параграф 4, който влиза в сила на 1 март 2024 г., и параграфи 7, 8 и 9, които влизат в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник'.
§8
Започналите и недовършени процедури след 13 октомври 2023 г. за промяна на предназначението на земеделски земи с цел изграждане на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници ще се довършват по реда на Закона за опазване на земеделските земи.
§ 11
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграф 4, който влиза в сила от 1 юни 2024 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи са обнародвани в ДВ, бр. 33 от 2024 г. и влизат в сила от 01.01.2025 г.
§10
Параграф §10 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за опазване на земеделските земи указва, че процедурите по чл. 24б, започнали преди влизането в сила на закона (12.04.2024 г.), ще бъдат довършвани по досегашния ред. За започнали процедури се считат тези, за които към деня на обнародването на закона в "Държавен вестник" има влязло в сила решение по чл. 25, ал. 5 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи или одобрен подробен устройствен план за изграждане на обект за производство на енергия от възобновяеми източници.
§ 11
Законът за опазване на земеделските земи влиза в сила от 1 януари 2025 г., с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Тези изключения включват § 1, 3, § 4 относно чл. 37и, ал. 6 и 13, § 8, 9 и 10. Заключителните разпоредби касаят изменения и допълнения на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, който е обнародван в "Държавен вестник" на 10.05.2024 г.
