ПРАВИЛНИК ЗА ВПИСВАНИЯТА
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Вписването представлява процес на даване на публичност на актове, които подлежат на вписване, съгласно разпоредбите на настоящия правилник.
Чл. 2
Член 2 от Правилника за вписванията указва, че вписването, отбелязването и заличаването на записи се разрешава единствено в случаите, които са изрично предвидени в законите. Тази разпоредба е изменяна няколко пъти, последно през 2014 г., с влизане в сила на 07.11.2014 г.
Чл. 3
Член 3 определя условията за вписване на актове. Само актове, извършени по нотариален ред или с нотариално заверен подпис, подлежат на вписване. Изключение правят актовете, издадени от надлежни държавни органи, които не изискват нотариално удостоверяване.
Чл. 4
Чл. 4 от Правилника за вписванията определя актовете, които подлежат на вписване. Те включват: прехвърляне на право на собственост и други вещни права върху недвижими имоти; договори за прехвърляне на наследство; актове за отказване от вещни права; договори за делба на недвижими имоти; молби на кредитори за отделяне на имоти; договори за наем над една година; спогодби по спорове относно вписвани актове; влезли в сила съдебни решения; актове за поправка на грешки в вписани актове; завещания с предмет недвижим имот; и други актове, предвидени от закона.
Чл. 5
Чл. 5 определя случаите, при които не се извършва вписване. Не подлежат на вписване: а) придобиване на недвижим имот по силата на закона; в) завещания относно недвижими имоти, с изключение на тези, свързани с чл. 4, буква "к"; д) договори, свързани с държавна тайна, по чл. 4, буква "е".
Чл. 6
Чл. 6 определя изискванията за актовете, подлежащи на вписване. Те трябва да съдържат лични данни на страните, дата и място на издаване, описание на имота и цената му. Описание на имота не е необходимо при определени актове, като завещания и договори за прехвърляне на наследство. При недвижими имоти в райони с одобрена кадастрална карта е необходимо приложение на скица или схема. Аlineя 3 не се прилага за специфични вписвания и заличавания.
Чл. 7
Чл. 7 от Правилника за вписванията описва процедурата по вписване на актове, която се извършва от съдията по вписванията. Вписването се осъществява в службата по вписванията на мястото на недвижимия имот и включва подреждане на актовете в достъпни книги. Актовете се подреждат в две категории: нотариални актове и всички останали актове, посочени в чл. 4.
Чл. 8
Чл. 8 от Правилника за вписванията определя процедурите за вписване на нотариални актове и други документи. Вписването на актове по чл. 4, буква "а" става по молба на нотариуса, а за останалите актове - по молба на страните или на заинтересовани лица. Нотариалните актове по чл. 4, буква "а" изискват два еднакви първообраза, докато за останалите - оригинал и заверен препис или два преписа, ако оригиналът не е наличен. При молба от нотариус се представят три екземпляра. Допуска се вписване и на официално заверени извлечения с основните условия на акта.
Чл. 8а
Член 8а от Правилника за вписванията, който е бил добавен с ДВ, бр. 63 от 2014 г., е отменен с ДВ, бр. 92 от 2014 г., и е в сила от 07.11.2014 г.
Чл. 8б
Член 8б от Правилника за вписванията е бил нов, публикуван в Държавен вестник, брой 63 от 2014 година, но е бил отменен с Държавен вестник, брой 92 от 2014 година, в сила от 7 ноември 2014 година.
Чл. 9
Чл. 9 от Правилника за вписванията определя процедурата за вписване на актове. Вписването се извършва незабавно след записване на акта в входящия регистър, като се нанасят номер, дата, том и страница на партидната книга. Вторият екземпляр от вписания акт се връща на молителя в срок до 3 дни. При вписване по молба на нотариус, третият и следващите екземпляри се връщат с нанесени данни. Съдията по вписванията е задължен да извърши вписването веднага след акта и не може да разпорежда други действия между акта и вписването.
Чл. 10
Чл. 10 от Правилника за вписванията описва процедурата за вписване на брачни договори и актове за делба, спогодба и замяна на недвижими имоти. За всяко вписване е необходимо да се представят минимум два преписа за всеки район, като се включват и необходимите разноски. След извършване на вписването, екземплярите за другите райони се изпращат незабавно за вписване, придружени от уведомление за платените такси. Актовете по чл. 6, ал. 2 се вписват по разпореждане на съдията по вписванията за всеки искан район.
Чл. 11
Чл. 11 от Правилника за вписванията предвижда задължителното вписване или отбелязване на искови молби, свързани с разваляне, унищожаване, отменяне или признаване на нищожността на актове, подлежащи на вписване. Освен това, исковите молби за окончателен договор, който прехвърля или учредява вещно право върху недвижим имот, също подлежат на вписване. Накрая, се изисква вписване на искови молби за постановяване на решения по определени разпоредби.
Чл. 12
Чл. 12 от Правилника за вписванията определя условията за вписване или отбелязване на искови молби. За вписването е необходимо представяне на подадената искова молба, за която е събрана държавна такса, както и нейния препис или извлечение. Исковата молба трябва да отговаря на изискванията на чл. 6. Вписването се извършва по разпореждане на съдията, като се нанася накратко петитумът на молбата в персоналната партида. Преписът от молбата се прилага към канцеларското дело, а оригиналът се връща в съда. Ако исковата молба касае няколко акта, вписването се извършва за всеки акт поотделно. При несъществуване на вписан акт, вписването на молбата става по реда на чл. 9.
Чл. 13
Чл. 13 от Правилника за вписванията описва процедурата за заличаване на вписване, което се извършва чрез отбелязване в партидната книга на съдебния акт, постановяващ заличаването или прекратяването на производството по делото.
Чл. 14
Чл. 14 от Правилника за вписванията определя, че решенията по исковите молби, които са влезли в сила, се отбелязват по указания в чл. 12, след представяне на препис от решението. Освен това, решението трябва да отговаря на изискванията на чл. 6. Раздел IV на правилника е посветен на вписването на ипотеки и залози по Закона за особените залози.
Чл. 15
Чл. 15 от Правилника за вписванията регламентира процедурата за вписване на договорната ипотека. Вписването се извършва незабавно в рамките на работния ден от съдията по вписванията, който подрежда нотариалния акт за ипотека в ипотечната книга. Съдията по вписванията извършва вписването служебно. Освен това, правилата от чл. 8 и 9 се прилагат и за вписване на ипотечните актове.
Чл. 16
Чл. 16 от Правилника за вписванията регламентира процедурата за вписване на законна ипотека в полза на отчуждителя или съделителя на недвижим имот. За вписването е необходима молба от кредитора в два екземпляра, придружена с акта за отчуждението или делбата. Молбата трябва да съдържа данни, посочени в чл. 167, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). При вписване на законна ипотека в полза на банка, е необходимо да се приложи и договорът за банков кредит. Вписването се извършва чрез подреждане на единия екземпляр от молбата в книгата за законните ипотеки, като се прилагат съответните разпоредби на чл. 8 и 9.
Чл. 17
Чл. 17 от Правилника за вписванията описва процедурата за вписване на актове, свързани с ипотечни вземания. Вписването може да се извърши по молба на заинтересовани лица и изисква подаване на два екземпляра от молбата и документа, на основание на който се иска вписването. Молбата трябва да съдържа данни за молителя, основанието за вписване, размера на сумата и информация за ипотечната книга. След вписването съдията по вписванията прави отбелязване на ипотечния акт с информация за вида на акта и времето на отбелязването.
Чл. 18
Чл. 18 от Правилника за вписванията определя процедурата за подновяване на вписването на ипотека. Подновяването се инициира по молба на кредитора, която трябва да бъде подадена в два екземпляра и да бъде придружена от съответните документи. Молбата трябва да съдържа данни за първоначалното вписване и, в случай че собственикът на имота е починал, данни за наследниците. Подновяването се извършва чрез подреждане на молбата в ипотечната книга, а съдията прави отбелязване за извършеното подновяване. Подновяване не се допуска, ако са изминали 10 години от първоначалното вписване или последното подновяване, в такъв случай е необходимо ново вписване.
Чл. 19
Чл. 19 от Правилника за вписванията описва процедурата за заличаване на ипотеката. Заличаването може да стане чрез писмено съгласие на кредитора, заверено нотариално, или с влязъл в сила съдебен акт. Ако кредиторът е държавен орган, заверка не е необходима. При продажба на недвижим имот на публичен търг, купувачът може да поиска заличаване на ипотеката, представяйки необходимите документи. Всеки заинтересован може да иска заличаване, което се отбелязва в ипотечния акт от съдията по вписванията, а при нужда се залепва алонж.
Чл. 20
Когато недееспособни лица дават съгласие за заличаване на вписването, без ипотечният дълг да е изплатен, е необходимо разрешение от районния съдия, съгласно чл. 130 от Семейния кодекс.
Чл. 21
Частичното заличаване на записи в регистри се извършва по аналогичен начин на изцяло заличаване. Процедурата и условията за извършване на частично заличаване следват правилата, приложими за пълно заличаване.
Чл. 22
Според Чл. 22 от Правилника за вписванията, ако са изминали 10 години от датата на вписването и то не е подновено, заинтересованото лице може да подаде молба за заличаване на вписването, без да е необходимо да представя допълнителни доказателства.
Чл. 22а
Чл. 22а от Правилника за вписванията определя процедурата за вписване на актове относно залог върху търговско предприятие. Вписването се извършва по разпореждане на съдията по вписванията и включва подреждане на удостоверенията за вписване в търговския регистър. Ако удостоверението не описва заложеното имущество, се прилага и договорът за залог. Залогът се вписва в персоналната партида на залогодателя, а при наличие на вещни права върху недвижими имоти – и в помощните партиди на имотите. Правилата за вписване, описани в чл. 8 и 9, се прилагат и за залога. При подновяване на вписването се следват разпоредбите на чл. 18.
Чл. 23
Вписването на възбраните на недвижими имоти се извършва по разпореждане на съдията по вписванията от службата по вписванията. Процедурата следва реда, определен в чл. 9 от закона. Изменения в правилника са направени през 1997 г., 2004 г. и 2014 г., като последното изменение влиза в сила на 07.11.2014 г.
Чл. 24
Възбрана за обезпечение на иск се вписва след представяне на заповедта за налагането й и нейния препис. Заповедта трябва да включва описание на недвижимия имот, данни за кредитора и длъжника, размера на сумата за обезпечаване или указание за иск за собственост на имота, както и номера на делото, датата на заповедта и информация за съда, който я е издал.
Чл. 25
Чл. 25 от Правилника за вписванията предвижда процедура за вписване на възбрана, която може да бъде инициирана от учреждение или длъжностно лице, упълномощено от закона. За целта е необходимо писмо, което да съдържа информация за учреждението или длъжностното лице, датата и номера на постановлението за възбраната, както и данни, посочени в предходния член. Към писмото се прилагат два заверени екземпляра от постановлението.
Чл. 26
Чл. 26 от Правилника за вписванията описва процедурата за вписване на възбрана върху недвижим имот, който е предмет на взискане. Вписването се извършва по искане на съдия-изпълнителя или финансовия служител, отговорен за публичната продан. Искането трябва да съдържа данни, включително номера на изпълнителното дело и датата на изпълнителния лист, както и информация за съда, който е издал документа.
Чл. 27
Чл. 27 от Правилника за вписванията определя условията за вписване на ипотека върху недвижим имот за обезпечение пред съд. За вписването е необходимо нотариално заверено съгласие на собственика на имота, което трябва да съдържа: данни на собственика, службата по вписванията, описание на недвижимите имоти, сумата на ипотеката, данни на лицето, за което се дава обезпечението, и подпис на молителя.
Чл. 28
Чл. 28 от Правилника за вписванията предвижда, че гаранцията за неотклонение на обвиняем по наказателно дело се вписва по реда, указан в предходния член. Освен стандартните сведения, документът трябва да включва и обозначение на делото, по което се представя гаранцията.
Чл. 29
Чл. 29 от Правилника за вписванията регламентира условията за вписване на обща възбрана върху имотите на едно лице. Според алинея 1, не е необходимо да се описват отделно имотите в писмото за вписване. Алинея 2 уточнява, че ако имотите са разположени в различни райони, е необходимо да се представят отделни писма за всеки имот. Алинея 3 посочва, че обща възбрана може да бъде наложена само при изрично предвидено законово основание.
Чл. 30
Член 30 от Правилника за вписванията посочва, че документите и писмата за възбрана се вписват по реда на член 9. Текстът е изменян няколко пъти, като последните изменения са от 2014 г.
Чл. 31
Възбраните се заличават по писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната, или при представяне на гаранция. Ако гаранцията не е послужила, заличаването става по искане на заинтересованото лице, което трябва да приложи удостоверение, че вписването може да се заличи.
Чл. 32
Член 32 от Правилника за вписванията определя процедурата за заличаване на вписвания. Заличаването се извършва в партидната книга с указание за основанието и датата на извършване. Съдията по вписванията отбелязва заличаването до вписания акт, посочвайки входящия номер на молбата за заличаване.
Чл. 32а
Чл. 32а от Правилника за вписванията регламентира процедурата при отказ за вписване на актове, които не отговарят на законовите изисквания. Съдията по вписванията издава определение за отказ, което се записва в регистъра за отказите. Актовете, по които е постановен отказ, се подреждат в специална книга, като всеки двеста отказа образуват том. Определението за отказ се връчва на заинтересуваното лице, а жалбата срещу отказа се записва в същия регистър.
Чл. 32б
Член 32б от Правилника за вписванията указва, че правилата, установени в член 32а, се прилагат и в случаите на отказ за отбелязване или отказ за заличаване на вписвания. Този член е нов, приет с изменения в Държавен вестник, бр. 69 от 2004 г., и е в сила от 31.07.2004 г. По-късно е изменен с ДВ, бр. 67 от 2005 г. и ДВ, бр. 22 от 2008 г., като последното изменение влиза в сила от 01.03.2008 г.
Чл. 32в
Чл. 32в от Правилника за вписванията указва, че когато жалбата срещу отказ за вписване, отбелязване или заличаване бъде уважена, съответното вписване, отбелязване или заличаване се счита за извършено от момента на записването на акта във входящия регистър. Тази разпоредба е в сила от 01.03.2008 г.
Чл. 33
Чл. 33 от Правилника за вписванията описва различните книги и регистри, които службите по вписванията водят. Включва: книга на нотариалните актове, книга на други актове, книга на нотариалните актове за договорна ипотека, книга на молбите за учредяване на законна ипотека, книга на удостоверенията за вписвания, книга на актовете за налагане на възбрани, входящ регистър, партидна книга или картотека, азбучен указател, регистър за отказите и определенията на окръжния съд, книга на актовете с откази за вписване и молби за заличаване на ипотеки и възбрани.
Чл. 33а
Чл. 33а от Правилника за вписванията определя допълнителните книги, които службата по вписванията води, включително описна книга на нотариалните дела, книга за нотариални завещания, книга за саморъчни завещания и регистри за удостоверения и преписи. Тези регистри са важни за организирането и документирането на нотариалните актове и завещания.
Чл. 33б
Член 33б от Правилника за вписванията предвижда, че в службите по вписванията, където е внедрен програмен продукт, се създават помощни партиди за всеки отделен имот. Тази разпоредба е въведена с изменения в Държавен вестник, бр. 63 от 2014 г. и е изменена в бр. 92 от 2014 г., като влиза в сила на 07.11.2014 г.
Чл. 33в
Чл. 33в определя какво представлява техническа грешка в контекста на вписванията. Техническа грешка е несъответствие между съдържанието на вписания акт и данните в съответните партиди. Установяването на технически грешки може да стане по искане на заинтересованото лице, нотариус или служебно от служител в службата по вписванията. След установяване на грешка, служителят съставя констативен протокол, подписан от него и представен на ръководителя на Агенцията по вписванията. Поправянето на грешката се извършва по разпореждане на ръководителя или определено от него лице.
Чл. 33г
Член 33г от Правилника за вписванията, който е бил нов, е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 92 от 2014 г., и е влязъл в сила от 07.11.2014 г.
Чл. 33д
Чл. 33д от Правилника за вписванията е нов, но е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 92 от 2014 г. Отмяната влиза в сила на 07.11.2014 г.
Чл. 33е
Член 33е от Правилника за вписванията, който е бил нов и е публикуван в Държавен вестник, брой 63 от 2014 г., е отменен с решение, публикувано в Държавен вестник, брой 92 от 2014 г., като отменянето влиза в сила от 07.11.2014 г.
Чл. 33ж
Член 33ж от Правилника за вписванията, който е бил нов, е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 92 от 2014 г., и е влязъл в сила на 07.11.2014 г.
Чл. 33з
Член 33з от Правилника за вписванията, който е нов и е публикуван в Държавен вестник, брой 63 от 2014 г., е отменен с решение, обнародвано в Държавен вестник, брой 92 от 2014 г., и влезе в сила на 7 ноември 2014 г.
Чл. 34
Чл. 34 от Правилника за вписванията описва процедурата за вписване на нотариални и други актове, молби и писма във входящия регистър. Вписванията се извършват последователно по реда на постъпване, а поредният номер на регистъра определя реда на извършеното вписване. След вписването, номерът от регистъра се записва на акта и молбата, а входящият регистър се приключва ежедневно с разпечатка и подпис от съдията по вписванията.
Чл. 35
Чл. 35 от Правилника за вписванията определя изискванията за изготвяне и съхранение на нотариални актове и документи. Нотариалните актове трябва да бъдат написани с черно или синьо мастило на бяла хартия формат А4, без заличавания и добавки, с изключение на оформените по закон. Документите се подреждат в томове, като всеки том съдържа 200 или 300 екземпляра, започва с нова номерация всяка година и се съхранява в класификатори до подвързването. В края на годината томовете се подвързват под надзор на длъжностно лице и се заверяват от съдията по вписванията. Ако има по-малко от 100 документи, те се подвързват заедно с предпоследния том.
Чл. 36
В член 36 от Правилника за вписванията се определят редът и начина за нанасяне на вписванията в партидната книга. Всеки собственик има определена страница, на която се записват всички извършени вписвания, отбелязвания и заличавания, като се указва и съответната книга, том и страница на акта. Лицата се записват с данните, посочени в чл. 6, ал. 1, буква "а", като при записването на трите имена се започва със собственото име. При запълване на определеното място в партидната книга на един собственик, се отваря нова партида, в която се посочват томът и страницата на старата, като новата партида е продължение на предишната.
Чл. 37
Когато актът е извършен от две или повече лица, вписването в партидната книга се извършва под името на всяко от тях. Тази разпоредба е изменена с ДВ, бр. 67 от 2005 г.
Чл. 38
Чл. 38 от Правилника за вписванията определя, че азбучният указател включва имената на всички лица с открита партида в партидната книга, като се води по собственото име и съдържа данни, посочени в чл. 6, ал. 1, буква "а". Освен това, указателят включва имената на завещателите по нотариални завещания и саморъчни завещания, като срещу името на завещателя се вписва и името на нотариуса, при когото е нотариалното дело.
Чл. 39
Чл. 39 от Правилника за вписванията описва процедурата за извършване на справки в книгите за вписванията на недвижими имоти. Параграф 1 указва, че за да се направи справка, първо се намира името на собственика в азбучния указател, след което се получава информация за тома и страницата на партидната книга. От партидната книга могат да се установят вписванията за имота и техните номера. Параграф 2 подчертава, че справките по партидите имат само помощен характер и служат за установяване на описанието на имота.
Чл. 40
Член 40 от Правилника за вписванията урежда начина на водене на три регистъра: 1) регистър за справки, в който се записват извършените устни справки; 2) регистър за удостоверения, в който се записват издадените удостоверения; и 3) регистър за преписи, в който се записват издадените преписи. Промените в текста са направени с изменения от 2005 и 2014 година.
Чл. 41
Чл. 41 от Правилника за вписванията регламентира воденето на различни регистри на електронен носител, включително входящия регистър, азбучния указател, партидната книга, регистъра за справки и регистъра за отказите. Министърът на правосъдието определя реда за водене на тези регистри. Входящият регистър обаче трябва задължително да бъде разпечатан на хартиен носител и подписан от съдията по вписванията.
Чл. 41а
Чл. 41а от Правилника за вписванията предвижда, че при всяка молба за вписване на акт, се образува нотариално или особено канцеларско дело. Другите молби се прилагат към съществуващи канцеларски дела.
Чл. 41б
Чл. 41б от Правилника за вписванията предвижда, че всяко нотариално дело трябва да бъде записано в описната книга. В описната книга, азбучния указател и на корицата на делото се вписват характерът и номерът на делото, страните, датата на образуването, както и номерът и томът на акта по описа на службата по вписванията. Описната книга и азбучният указател се водят за календарната година. Делата по чл. 41а, ал. 1 съдържат молбата за вписване, екземпляр от подписания акт, документи, удостоверяващи изискванията на закона и счетоводни документи за внесена такса за вписване.
Чл. 41в
Службите по вписванията съхраняват делата за период от пет години. Книгите, свързани с определени категории (по чл. 33, букви "а" - "д"), се съхраняват за сто години.
Чл. 41г.
Изнасянето на дела и документи от службата по вписванията е разрешено само с постановление от съд или прокуратура. Документите се предават на определено длъжностно лице по разпореждане на съдията по вписванията. Книгите и регистрите не могат да се изнасят извън службата, а експертиза може да се извършва само в присъствието на служител от службата.
Чл. 42
Чл. 42 от Правилника за вписванията урежда правото на всеки да поиска справки и удостоверения относно вписвания, отбелязвания и заличавания. Агенцията по вписванията предлага възможност за заявяване на услуги чрез електронен достъп и предоставя незаверени преписи от сканирани копия. Достъпът се осъществява чрез електронна регистрация и идентификация с електронен подпис или цифров сертификат. Държавните и местните органи могат да заявят безплатен достъп в определени случаи.
Чл. 43
Чл. 43 от Правилника за вписванията регламентира начина, по който се дават устни справки. Справките могат да се искат по устно или писмено заявление от всяко лице, като те се дават в присъствието на лицето, ако то желае. Освен това, нотариус може да предостави справка и по телефон, факс или друго техническо средство, по ред, определен от министъра на правосъдието. Член 43(3) е отменен през 2021 г.
Чл. 43а
Член 43а от Правилника за вписванията, въведен с ДВ, бр. 2 от 2021 г., определя, че след 1 февруари 2009 г. държавните и местните органи и администрации трябва да извършват справки по лице и за имот чрез електронната платформа за заявяване на електронен образ от вписаните актове (ЕПЗЕУ). Справките включват информация за наличните вписвания, отбелязвания и заличавания в базата данни и се извършват за територията на цялата страна.
Чл. 44
Чл. 44 от Правилника за вписванията регламентира писмените справки, които включват издаване на удостоверения, преписи и извлечения от вписванията, отбелязванията или заличаванията. Писмените справки могат да се искат и по електронен път, като към молбата се прилагат сканирани документи. Агенцията по вписванията предлага достъп до електронни образи на удостоверенията чрез ЕПЗЕУ.
Чл. 45
Чл. 45 от Правилника за вписванията определя, че удостоверенията могат да се издават за: а) конкретно лице; б) конкретен недвижим имот; в) определен период, посочен от лицето, което иска удостоверението. Тези разпоредби са изменяни през 2014 и 2021 година.
Чл. 46
Чл. 46 от Правилника за вписванията предвижда, че удостоверението за лице показва единствено вписванията, отбелязванията и заличаванията, направени на името на конкретно лице или лица. За получаване на такова удостоверение, заявлението трябва да съдържа определени данни, посочени в чл. 6, ал. 1, буква "а".
Чл. 46а
Член 46а от Правилника за вписванията е нов, но е отменен с обнародване в Държавен вестник, бр. 92 от 2014 г., и влиза в сила от 07.11.2014 г.
Чл. 47
Член 47 от Правилника за вписванията определя изискванията за удостоверение относно недвижим имот. В удостоверението се включват вписвания, отбелязвания и заличавания на тежести и права, или удостоверение, че такива липсват. Заявлението за удостоверение трябва да съдържа данни за лицата, до които се отнася справката, и за недвижимия имот, включително необходимите данни по чл. 6, ал. 1, буква "в".
Чл. 48
Член 48 от Правилника за вписванията е бил изменен с обнародването в Държавен вестник, брой 67 от 2005 г., но по-късно е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 2 от 2021 г.
Чл. 49
Член 49 от Правилника за вписванията определя, че при несъответствие между данните в книгите за вписване и издадените удостоверения и преписи, се взема предвид информацията, вписана в книгите. Въпреки това, Агенцията по вписванията носи отговорност за вредите, произтичащи от неточностите в удостоверенията и преписите.
Чл. 50
Чл. 50 от Правилника за вписванията регламентира процедурата за извършване на устни и писмени справки. След устна справка служителят я нанася в регистъра на справките и се подписва. При отдалечен достъп, справките автоматично се записват в електронен регистър. Писмените справки се изготвят и записват в регистрите за удостоверения или преписи, заверяват се от служителя и подписват от съдията по вписванията.
Чл. 51
Правилникът определя условията и реда за издаване на заверени и незаверени преписи от вписвани актове. Заверени преписи могат да се издават на страните, техните правоприемници, нотариуси, адвокати, частни съдебни изпълнители и органи на съд, прокуратура и следствие. Незаверени преписи могат да се издават на всяко лице, като издаването им се регистрира. Правилникът влиза в сила с влизането в сила на Закона за собствеността и отменя предишния правилник.
§2
Настоящият правилник е издаден на основание чл. 116 от Закона за собствеността и влиза в сила в деня на влизане в сила на този закон. С него се отменя Правилникът за вписванията по Закона за привилегиите и ипотеките. Постановление № 339 от 1 септември 1997 г. е свързано с изменение и допълнение на правилника.
§26
Параграф §26 предвижда замяна на термини в текста на правилника. Думите "нотариатите", "нотариати", "нотариата" ще се заменят с "службите по вписванията", "служби по вписванията" и "службата по вписванията". Също така, термините "нотариусите", "нотариуси", "нотариусът" и "нотариуса" ще бъдат заменени със "съдиите по вписванията", "съдии по вписванията", "съдията по вписванията" и "съдия по вписванията".
§4
Параграф §4 от Преходните и Заключителни разпоредби предвижда замяна на термини, свързани с Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция. Думите 'Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция', 'министърът на правосъдието и правната евроинтеграция' и 'министъра на правосъдието и правната евроинтеграция' се заменят с 'Министерството на правосъдието', 'министърът на правосъдието' и 'министъра на правосъдието' в различни актове, включително Правилника за вписванията, одобрен с Постановление № 1486 на Министерския съвет от 1951 г.
§5 от Правилника за вписванията
Параграф §5 от Правилника за вписванията посочва, че постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 1, който влиза в сила от 1 януари 2000 г. Заключителните разпоредби са свързани с Постановление № 182 от 8 август 2005 г. за изменение и допълнение на Правилника за вписванията, което е обнародвано в "Държавен вестник", брой 67 от 2005 г.
§33
Параграф §33 уточнява, че всички разпоредби на Правилника за вписванията трябва да бъдат обозначавани в съответствие с изискванията на чл. 26 и 27 от Указ № 883 от 1974 г. относно Закона за нормативните актове. Освен това, се посочва, че Постановление № 34 от 26 февруари 2008 г. за изменение на Правилника за вписванията е обнародвано в Държавен вестник, брой 22 от 2008 г. и влиза в сила от 01.03.2008 г.
§8
В параграф §8 от правилника се предвижда замяната на термина "въззивния" с "окръжния". Заключителните разпоредби са свързани с Постановление № 34 от 26 февруари 2008 г., което изменя Правилника за вписванията и влиза в сила от 01.03.2008 г.
§9
Параграф §9 указва, че постановлението влиза в сила от 1 март 2008 г. Допълнителните разпоредби към Постановление № 230 от 25 юли 2014 г. за изменение и допълнение на Правилника за вписванията, одобрен с Постановление № 1486 на Министерския съвет от 1951 г., бяха обнародвани в Държавен вестник, брой 63 от 2014 г., и изменени в брой 92 от 2014 г., в сила от 07.11.2014 г.
§ 40
Параграф 40 от Правилника за вписванията е отменен с Държавен вестник, брой 92 от 2014 г., с влизане в сила от 07.11.2014 г. Заключителните разпоредби към Постановление № 230 от 25 юли 2014 г. за изменение и допълнение на Правилника за вписванията, одобрен с Постановление № 1486 на Министерския съвет от 1951 г., са обнародвани в Държавен вестник, брой 63 от 2014 г. и изменени с Държавен вестник, брой 92 от 2014 г., с влизане в сила от 07.11.2014 г.
Параграф §41
Параграф §41 е отменен с ДВ, бр. 92 от 2014 г., в сила от 07.11.2014 г. Заключителните разпоредби са свързани с Постановление № 345 от 30 октомври 2014 г., което изменя и допълва Правилника за вписванията, одобрен с Постановление № 1486 на Министерския съвет от 1951 г. Тези изменения и допълнения влизат в сила от 07.11.2014 г.
