ПРАВИЛНИК ЗА ВОДНОСПАСИТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ И ОБЕЗОПАСЯВАНЕТО НА ВОДНИТЕ ПЛОЩИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Правилникът определя устройството и задачите на водноспасителната служба, както и правата и задълженията на различни институции и организации относно предотвратяването на удавянията. В него се посочват изискванията към стопаните на водните площи и основните мерки за осигуряване на безопасността при ползването им.
Чл. 2
Разпоредбите на Правилника за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи са задължителни за всички физически и юридически лица. Това означава, че всички субекти, които попадат под обхвата на правилника, трябва да спазват неговите разпоредби.
Чл. 3
Член 3 от Правилника за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи определя, че ръководството и контролът на водноспасителната дейност се осъществяват от Министерството на народното здраве и Българския червен кръст. Осигуряването на обществения ред във и около местата за къпане е отговорност на органите на Министерството на вътрешните работи.
Чл. 4
Чл. 4 от правилника задължава министерствата, ведомствата, народните съвети и организациите да ръководят и контролират действията на своите подведомствени структури, с цел предотвратяване на удавянията. Тези органи имат отговорност за осигуряване на безопасността на водните площи.
Чл. 5
Член 5 от Правилника определя задачите на Централната, окръжните и общинските комисии по водно спасяване към БЧК. Те включват координиране на дейностите на държавните органи и обществени организации в областта на водното спасяване, контрол на спазването на разпоредбите и изучаване на положителния опит в системата на водното спасяване.
Чл. 6
На обезопасяване подлежат всички плувни басейни, напоителни канали, водни площи, образувани в изкопите или местата за добив на инертни материали, както и участъците от морските крайбрежни води, реките, езерата, язовирите и микроязовирите, които се използват организирано или неорганизирано за къпане, плуване, гребане или друга подобна дейност. Тези водни площи създават повишена опасност от удавяния, особено когато се намират в близост до населени места.
Чл. 7
Чл. 7 от Правилника предвижда картотекиране на водните площи, които подлежат на обезопасяване, в срок от три месеца след влизането на правилника в сила. За новосъздадените водни площи срокът е един месец от запълването им с вода. Картотеката се води от назначено длъжностно лице от председателя на изпълнителния комитет на съответния окръжен или столичен народен съвет. Стопаните на водните площи са отговорни за предоставянето на данни относно вида, размерите и обезопасяването им.
Чл. 8
Изпълнителните комитети на ОНС ежегодно, до края на февруари, след консултации с окръжните комисии по водно спасяване, обявяват със заповед разрешените и забранените водни площи за къпане, като посочват отговорните стопани за обезопасяването им. Заповедта се разгласява сред населението.
Чл. 9
Член 9 от Правилника за водноспасителната дейност определя трите нива на обезопасяване на водни площи: минимално, средно и максимално. Тези нива указват степента на мерките, които се предприемат за осигуряване на безопасността на хората, използващи водните площи.
Чл. 10
Чл. 10 определя изискванията за минимално обезопасяване на водни площи, които са запълнени с вода и имат воден пласт над 120 см. Когато тези водни площи са в населени места или близо до тях, те трябва да бъдат обезопасени с пояс от нискостеблени растения, парапети или ограждения. Освен това, по протежение на напоителните канали трябва да се поставят леснозабележими табели, забраняващи къпането и указващи конкретната опасност, на разстояние не по-голямо от 500 м. При скорост на водата над 1,5 м/сек, стълби за слизане на дъното трябва да се поставят на разстояние не по-голямо от 200 м в населени места и 500 м в извъннаселените места.
Чл. 11
Чл. 11 от Правилника определя условията за обезопасяване на водни площи, които подлежат на средно обезопасяване, включително морски, речни и язовирни ивици, когато в тях се извършва масово къпане. През летния сезон се изисква поставяне на предупредителни и забранителни табели, осигуряване на охранителни постове и изграждане на безопасни къпални места при предписание от санитарния контрол. Табелите трябва да бъдат изработени от устойчиви материали и редовно проверявани за повреди.
Чл. 12
Чл. 12 определя правилата за обезопасяване на водни площи, включително плувни басейни и плажове, където се провеждат организирани водни дейности. Всички водни площи трябва да бъдат обозначени с табели и знаци, а плувните басейни - с табели, съобразени с техния характер. Обезопасяването включва и охрана от водноспасителни станции. На входовете и около спасителните кули на плажовете се поставят табели с важна информация за плажа и условията на водата. Въведена е флагова сигнализация, която указва състоянието на водата и безопасността на къпането: бял флаг - къпането е разрешено; червен флаг - къпането е опасно; черен флаг - къпането е забранено; липса на флаг - участъкът не се охранява.
Чл. 13
Спасителните станции и постове са отговорни за предотвратяване на водни инциденти и оказване на помощ на пострадали. Те провеждат разяснителна и предпазна дейност, подготвят спасителите и организират наблюдение на района. Дежурният контролира движението на плавателни съдове, спазването на безопасността и оказва първа помощ на бедстващи. Той извършва непрекъснато наблюдение и трябва да разполага с бързоходен спасителен катер за незабавна помощ.
Чл. 14
Чл. 14 от Правилника определя изискванията за спасителните станции и самостоятелните постове на морските и язовирните плажове. Всеки пост трябва да има определен район на действие и зона на спасяване, обозначени с плаващи знаци. Зоната за спасяване е ограничена с оранжеви знаци, а безопасни участъци за къпещи се, които не умеят да плуват, се обозначават с бели знаци. Опасностите в зоната се обозначават с червени знаци. Дъната на плажовете трябва да са безопасни, а преди летния сезон да бъдат проверени. Плажовете трябва да имат телефонни връзки и системи за предаване на съобщения.
Чл. 15
Чл. 15 описва организацията на наблюдение в спасителните станции. Наблюдателите, разположени на специално построени кули или високи брегови точки, следят за инциденти на водната повърхност с помощта на бинокли. Те разполагат със средства за оповестяване на тревога и за указване на местоположението на инцидентите. Ръководството на станцията е задължено да поддържа връзка с всички спасителни и медицински звена, за да осигури бърза реакция при инциденти.
Чл. 16
Спасителните постове са ключови за предотвратяване на водни инциденти, като осигуряват наблюдение и първа помощ на пострадали. Всеки пост охранява брегова ивица до 100 метра. В ученическите лагери, постовете охраняват определен брой ученици, независимо от дължината на ивицата. Броят на постовете в плувните басейни зависи от площта им.
Чл. 17
Член 17 от Правилника за водноспасителната дейност определя организацията на личния състав на спасителния пост. По правило постът се състои от двама спасители, единият от които е старши. Спасителите имат различни роли: единият наблюдава зоната за спасяване, докато другият е готов за действие. В ученическите лагери съставът се определя от нормативи на Министерския съвет. За плувни басейни с различни размери се предвижда различен брой спасители - един за басейни до 25 м и двама за басейни до 50 м. Ако басейнът е по-голям от 1250 кв. м или условията затрудняват спасителната дейност, броят на спасителите се увеличава.
Чл. 18
Чл. 18 от Правилника определя изискванията за обзавеждане на спасителните постове. Спасителният пост трябва да бъде оборудван с инвентар и съоръжения в съответствие с нормативите от приложение № 1. Бързоходният спасителен плавателен съд (катер) трябва да бъде комплектуван по изискванията на Държавната инспекция по корабоплаването и да разполага с определени средства, включително бинокъл, мегафон, свирка, семафорни флагове, санитарна чанта, спасителна топка с около 30 м въже, комплект за гмуркане № 1 и буксирно въже.
Чл. 19
В спасителните станции и самостоятелните спасителни постове е задължително да се води документация, която включва дневник за дежурствата, запис на произшествията, информация за хидрометеорологичната обстановка, както и актове за инциденти и смъртни случаи, свързани с удавяния.
Чл. 20
Чл. 20 от Правилника определя организацията на медицинските звена към спасителните станции. Включва медицински пункт (МП) за обща помощ и медицински реанимационен пункт (МРП) за специализирана помощ. МП се организира на 1 до 5 спасителни поста и се разполага близо до наблюдателната кула, с лекари, преминали курсове за спешна помощ при удавяне. Броят и разположението на МРП се определят от дирекция "Народно здраве и социални грижи", а в тях работят анестезиолози.
Чл. 21
Чл. 21 от Правилника урежда утвърдителния процес и организирането на медицински и реанимационни пунктове в близост до водни площи. Тези пунктове се одобряват ежегодно от съответните здравни дирекции, като медицинските пунктове се обзавеждат със средства на общините, а реанимационните - със средства на Министерството на здравеопазването. При масови мероприятия се организират медицински пунктове в близост до водните бази. Дирекциите могат да осигурят медицинска помощ на места с голямо струпване на хора, като заплащането на медицинския персонал се извършва съгласно установените наредби и Кодекса на труда.
Чл. 22
В член 22 от Правилника за водноспасителната дейност се посочва, че в географски обособените райони на черноморския бряг, река Дунав и вътрешните водни площи, където има голямо струпване на къпещи се, се назначават обектови ръководители. Тяхната роля е да координират и осъществяват централизирано ръководство на водноспасителните мероприятия в съответния район. Обектовият ръководител се назначава за определен период от съответния областен или главен комисар на Българския червен кръст и представлява същия и съответната окръжна или Столична комисия по водно спасяване.
Чл. 23
Чл. 23 определя отговорностите на стопаните на водните площи, спасителите и треньорите за безопасността на обучаваните във водата. При водни занятия с дълбочина над 1,2 м треньорите трябва да проверят плувните умения на участниците, допускайки само тези, които могат да плуват поне 200 м. Осигуряването на непрекъснато наблюдение и навременна помощ е задължително по време на обучение, тренировки и състезания. За мероприятия в открити водоеми е необходимо наличие на спасителна лодка или катер. Организаторите на спортни събития трябва да осигурят безопасността на участниците.
Чл. 24
Чл. 24 от Правилника за водноспасителната дейност задължава екипажите на гребни лодки, скутери, водни ски и сърфинг да носят спасителни ризи или жилетки по време на обучение. Тези средства трябва да осигуряват поддържането на лицевата част на главата на пострадалия над водата, ако той е в безсъзнание.
Чл. 25
Чл. 25 от Правилника задължава всички треньори, инструктори, преподаватели и дежурни по водни бази да владеят методите за извличане и оказване на долекарска помощ на пострадали във водата. Работодателите имат срок от три месеца след влизането в сила на правилника да осигурят необходимите условия за овладяване на тези умения.
Чл. 26
Чл. 26 от Правилника предвижда задължения на началниците на почивни лагерите, спасителите и треньорите по отношение на безопасността на децата и младежите при къпане. Те трябва да организират къпането в подходяща дълбочина, да наблюдават групи от не повече от 25-30 души, да проверяват водната площ за опасности и да разделят участниците по двойки. Ръководителят е длъжен да преброи децата преди и след къпане и да организира търсене при отсъствие. Също така, се изисква утвърдяване на указания за водноспасителната дейност и водене на дневник за съответната дейност.
Чл. 27
Водачът на организирана група, която посещава охранявано къпално място, трябва да уведомява представителя на администрацията на водната площ или водноспасителната служба за пристигането на групата. Те от своя страна са задължени да инструктират участниците относно опасностите на къпалното място и да предприемат допълнителни мерки за безопасността им.
Чл. 27а
Стопаните на почивни бази, които предоставят услуги на маршрутни ученически групи през летния сезон, трябва да осигурят отделен воден спасител за всяка група. Това е необходимо за гарантиране на безопасността по време на плажната дейност на учениците.
Чл. 28
Лицата, посочени в чл. 26, ал. 1, са задължени да не позволяват къпания и други занимания във вода, а започнатите да прекратяват незабавно, ако не са взети необходимите мерки за безопасност или липсва подходящо оборудване.
Чл. 29
Чл. 29 от Правилника за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи регламентира задълженията при настъпване на инциденти с удавяне. При всяко удавяне, органите на прокуратурата или МВР трябва да бъдат уведомени незабавно, за да се запази обстановката на произшествието. В охранявани водни площи се съставя писмена анкета от окръжната комисия по водно спасяване, в която се изясняват обстоятелствата и причините за инцидента, както и нарушенията на нормативните изисквания. За необезопасени водни площи се съставя само анкетна карта. Копия от анкетите се изпращат на ЦК на БЧК в 10-дневен срок.
Чл. 30
Чл. 30 от Правилника задължава всяка максимално обезопасена водна площ да има на видно място правилник за вътрешния ред, който съдържа мерките за безопасност. За заварените охранявани водни площи, правилникът трябва да бъде изработен в срок от два месеца след влизането в сила на настоящия правилник.
Чл. 31
Чл. 31 от Правилника за водноспасителната дейност определя, че обезопасяването на водната площ е задължение на нейния стопанин. Стопанин на водната площ може да бъде предприятието, което я управлява, собственикът, или в отсъствие на тях, съответната общинска или районна администрация. Издръжката на спасителните станции и постове е също задължение на стопанина. При наличие на повече от един стопанин, отговорността за обезопасяването се разпределя помежду им. Допълнително, организации, извършващи земленоизкопни работи, трябва да обезопасят новообразуваните водоеми.
Чл. 32
Воден спасител може да бъде лице над 17 години, преминало курс и успешно издържало изпит. Годността и здравословното състояние на спасителите се проверяват ежегодно, а резултатите се записват в личния талон, част от свидетелството за правоспособност. За целогодишно назначаване проверката е до 10 януари, а за сезонно - през май. Назначаването на спасители без свидетелства за правоспособност е забранено.
Чл. 33
Член 33 от Правилника за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи указва, че при постъпване на длъжност 'спасител', лицето трябва да предаде свидетелството за правоспособност и талона си на работодателя. След прекратяване на трудовия договор, работодателят е задължен да изпрати талона на спасителя на съответния ОК (ГК) на БЧК, заедно с оценка за работата му.
Чл. 34
Обучението на водноспасителите и другите водноспасителни кадри се извършва от Областните комисии (Групи) на Българския червен кръст (БЧК) по програми, утвърдени от Централната комисия на БЧК. Водноспасителните кадри се картотекират в ОК (ГК) на БЧК, в зависимост от постоянното им местожителство.
Чл. 35
Чл. 35 от Правилника за водноспасителната дейност указва, че в ученическите почивни лагери край водни площи могат да бъдат назначавани само пълнолетни спасители, а по възможност и с педагогическа правоспособност. Окръжните съвети за народна просвета и Столичният съвет за народна просвета са задължени да насочват учители към курсове за водни спасители и да поддържат картотека на успешно завършилите курсовете.
Чл. 36
Чл. 36 от Правилника за водноспасителната дейност определя задълженията на водните спасители и важността на спазването на инструкциите за безопасност. Спасителите трябва да поддържат своята подготовка, да проверяват инвентара преди дежурство, да наблюдават къпещите се и да реагират на инциденти. Освен това, те трябва да подпомагат обучението по плуване, да дават доброволни дежурства през летния сезон и да се държат вежливо с посетителите.
Чл. 37
По време на дежурство спасителите не трябва да извършват несвойствени задължения, които биха могли да ги отклонят от наблюдението или изпълнението на основните им задължения, дори и за кратко време.
Чл. 38
Медицинският персонал е задължен да проверява наличността и състоянието на медицинските апарати, съоръжения и медикаменти, да сигнализира при проблеми, да осигурява сигурна връзка със спасителните постове и Бърза медицинска помощ, да оказва първа медицинска помощ при инциденти и да помага на ръководителя на обекта в провеждането на обучения по долекарска помощ.
Чл. 39
Обектовият ръководител играе ключова роля в координацията на спасителната дейност, осигурявайки съгласуваност между спасителите и медицинския персонал, оценявайки работата на спасителите и контролирайки спазването на правилника. Стопанинът на водната площ и местните власти са задължени да предоставят необходимото съдействие на ръководителя.
Чл. 40
Чл. 40 от правилника определя задълженията на посетителите на водните площи, включително спазване на указанията на спасителите, ограничаване на действията в определени зони и осигуряване на безопасност при къпане. Забранява се къпането на деца под 10 години без придружител, както и на лица в нетрезво състояние или с противопоказни заболявания. Гражданите трябва да следят за безопасността на малолетните и непълнолетните си деца.
Чл. 41
Член 41 от Правилника за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи постановява, че Министерствата, другите ведомства, народните съвети и организациите са задължени да изпълняват своите задачи, а стопаните имат вменени задължения по водното спасяване.
Чл. 42
Правилникът задължава предприятията и организации, стопанисващи водни площи, да осигурят безопасността чрез назначаване на дежурни, застраховане на персонала, осигуряване на битови условия за медицински и спасителни кадри. Общинските съвети трябва да организират обезопасяването на водни площи и да информират населението за безопасността. Министерствата и Българският червен кръст имат специфични задължения за обучение, осигуряване на медицински услуги и профилактика на инциденти. Препоръчва се на различни организации да подпомагат водноспасителната дейност и обучението на спасители.
Чл. 43
Ръководителите на ведомства и организации са задължени да освобождават работниците и служителите си за до 30 дни годишно за водноспасителна работа и да изпращат служители за участие в курсове на БЧК до 20 дни при поискване.
Чл. 44
Член 44 от Правилника предвижда организиране на водноспасителни постове към предприятията, социалистическите организации и учебните заведения. Тези постове ще провеждат целогодишно профилактична работа с цел предотвратяване на водни инциденти сред работниците, служителите и учащите се. Начинът на работа на водноспасителните постове ще бъде определен с инструкция от ЦК на БЧК.
Чл. 45
Ръководителите на ведомства, предприятия и организации, както и техните длъжностни лица, могат да бъдат наказани с глоби за нарушения на определени разпоредби от правилника. За нарушения на чл. 31 и чл. 42, глобите са до 200 лв. за първо нарушение и до 300 лв. за повторно. За нарушения на чл. 43, глобите са до 100 лв. за първо и до 200 лв. за повторно нарушение.
Чл. 46
Чл. 46 от Правилника за водноспасителната дейност предвижда наказания за нарушаване на определени разпоредби. Лицата, които нарушат разпоредбите на чл. 23, ал. 2, 3 и 4, чл. 26, 27, 28, чл. 32, ал. 3, чл. 36, ал. 2, т. 3, чл. 38, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 40, ал. 2, ще бъдат наказани с глоба до 100 лв., освен ако не подлежат на по-тежко наказание.
Чл. 47
Воден спасител, който системно нарушава правилата поради небрежност, незнание или груби грешки, или се държи грубо и непристойно, може да бъде лишен от право да извършва водноспасителна дейност за срок от един месец до две години. Това се прилага, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, съгласно чл. 102 от Закона за народната безопасност (ЗНЗ).
Чл. 48
Лицата, които нарушават разпоредбите на Правилника за водноспасителната дейност, освен в случаите, посочени в членове 45, 46 и 47, подлежат на наказание с глоба до 50 лв. в съответствие с член 101 от Закона за народното здраве (ЗНЗ).
Чл. 49
Контролните органи имат правото да спират използването на водни площи в случай на нарушение на правилата за обезопасяването им. Спирането остава в сила до отстраняване на нарушението, в съответствие с разпоредбите на чл. 21, т. 3 от Закона за водите.
Чл. 50
Чл. 50 от Правилника определя процедурите за установяване на нарушения, свързани с водната безопасност. Нарушенията по чл. 45 се установяват от служители на дирекциите 'Народно здраве и социални грижи', санитарни инспектори и длъжностни лица от Министерството на здравеопазването. Наказателните постановления за нарушения по чл. 47 се издават от министъра на здравеопазването или упълномощено лице, докато за нарушения по чл. 45, 46 и 48 - от различни длъжностни лица, включително главния санитарен инспектор. В случаи на маловажни нарушения, контролни органи могат да наложат глоба на място до 5 лв.
Чл. 51
Чл. 51 от Правилника определя процедурата за съставяне, издаване и обжалване на наказателни постановления, която се извършва съгласно Закона за административните нарушения и наказания. Определя се също, че "повторно извършено" административно нарушение е такова, което е извършено в рамките на една година след влизането в сила на предходно наказателно постановление за същото нарушение.
Чл. 52 и Заключителни разпоредби (§ 1-4)
Правилникът определя мерките за водноспасителната дейност и безопасността на водните площи. Обжалването на мерките по чл. 49 не спира тяхното прилагане. Правилникът е основан на разпореждане на Министерския съвет и отменя предишния правилник от 1977 г. Определят се изисквания за организиране на спасителни станции и самостоятелни постове, включително необходимото оборудване и технически средства. Спасителните станции трябва да имат наблюдателни кули, спасителни лодки, медицински пунктове и други средства за осигуряване на безопасността. Определят се и райони на действие и зони на спасяване, в зависимост от наличните технически средства и времето за реакция.
§ 1
Правилникът за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи е издаден на основание т. 3 и 7 от Разпореждане № 10 на Министерския съвет от 15 януари 1968 г. и § 2 от заключителните разпоредби на ЗНЗ, както и във връзка с чл. 71 с.з.
Параграф §4 и Приложение № 1 към чл. 18, ал. 1
Правилникът за водноспасителната дейност е съгласуван с множество институции и организации, включително Министерството на правосъдието и Главната прокуратура. В него са описани изискванията за организиране на спасителни станции и самостоятелни постове, включващи необходимото оборудване и технически средства. Спасителните станции трябва да разполагат с наблюдателна кула, спасителни лодки, медицински звена и много други. Определят се и нормативи за зоните на действие и спасяване, които зависят от времето за реакция и скоростта на спасителните средства.
