ПРАВИЛНИК ЗА БЕЗОПАСНОСТ ПРИ РАБОТА В НЕЕЛЕКТРИЧЕСКИ УРЕДБИ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ И ТОПЛОФИКАЦИОННИ ЦЕНТРАЛИ И ПО ТОПЛОПРЕНОСНИ МРЕЖИ И ХИДРОТЕХНИЧЕСКИ СЪОРЪЖЕНИЯ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Правилникът определя изискванията за безопасност при работа в неелектрически уредби, които се намират в електрически и топлофикационни централи, както и в топлопреносни мрежи и хидротехнически съоръжения. Тези уредби и мрежи ще бъдат наричани "неелектрически уредби и мрежи" в текста на правилника.
Чл. 2
Правилникът е насочен към длъжностни лица, които ръководят, контролират и извършват работа в електрически и топлофикационни централи, топлопреносни мрежи и хидротехнически съоръжения. Той също така се прилага за диспечерските служби на топлопреносните мрежи и външни фирми, допускани за работа в действащи неелектрически уредби и мрежи.
Чл. 3
Правилникът определя минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа в неелектрически уредби и мрежи. Работодателят има право да предвижда допълнителни мерки за безопасност, които не противоречат на правилника, и персоналът трябва да бъде запознат с тях чрез разпореждания и инструктажи. За специфични дейности, които не са обхванати от правилника, работодателят трябва да разработи и утвърди вътрешни инструкции за безопасност.
Чл. 4
Член 4 от Правилника изисква спазването на правилата за безопасност, установени от нормативната уредба, при извършване на строителни и монтажни работи в действащи неелектрически уредби и мрежи.
Чл. 5
Чл. 5 от Правилника предвижда, че при извършване на работи в неелектрически уредби и мрежи от персонал на външна фирма, координацията на действията за осигуряване на безопасни условия на труд се осъществява от работодателя, собственик на уредбата или мрежата. Задълженията на работодателя на външната фирма по изискванията на правилника и вътрешните инструкции трябва да бъдат определени в договора за изпълнение.
Чл. 6
Чл. 6 от правилника определя, че мерките за защита и защитните средства, разрешени за използване в Република България, трябва да отговарят на установените нормативни изисквания и предписанията на производителите. В правилника се предвиждат лични и колективни защитни средства, които са изпитани по установен ред.
Чл. 7
Чл. 7 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби предвижда изисквания към персонала, който ръководи, контролира или извършва дейности с неелектрически уредби и мрежи. Тези изисквания включват необходимото образование и стаж, медицинско освидетелстване съгласно нормативните актове, и притежаване на квалификационна група за безопасност. Работодателят има право да налага допълнителни изисквания за медицинско освидетелстване в зависимост от професионалния риск, при условие че това не противоречи на законодателството.
Чл. 8
Член 8 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби определя изискванията за квалификационна група за безопасност. Минималната квалификационна група е задължителна, но лица с по-висока квалификация могат да извършват работа на по-високи длъжности. Работодателят има правото да утвърдява квалификационни групи в зависимост от специфичните условия на работа и професионалния риск, включително да определя по-високи квалификационни групи за длъжности, за които не е посочена минимална група.
Чл. 9
Член 9 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по топлопреносни мрежи и хидротехнически съоръжения определя изискванията за квалификационна група. Тази група се записва в длъжностната характеристика и може да бъде придобита, потвърдена или променена при постъпване на работа, промяна на длъжност, промяна на характера на работата или документирани нарушения на правилника.
Чл. 10
Чл. 10 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по топлопреносни мрежи и хидротехнически съоръжения определя условията за придобиване на квалификационна група. Лицето трябва да има необходимото образование и стаж, да е преминало обучение и успешно да е положило изпит. Притежаването на квалификационната група се удостоверява с официално удостоверение, което е задължително да се носи по време на работа.
Чл. 11
Чл. 11 от правилника предвижда санкции за лица, които нарушават правилата за безопасност. Работодателят може да отнеме или понижи квалификационната група на нарушителя за определен срок, както и да наложи дисциплинарни наказания по Кодекса на труда. Отнемането или понижаването става с писмена заповед, а при понижаване се издава ново удостоверение. След изтичане на наказанието, лицето е задължено да се яви на изпит за предишната квалификационна група.
Чл. 12
Правилникът определя пет квалификационни групи, които са степенувани от първа до пета. Тези групи се основават на отговорността и сложността на действията на лицата, ангажирани с осигуряване на безопасност при работа в електрически и топлофикационни централи, топлопреносни мрежи и хидротехнически съоръжения.
Чл. 13
Чл. 13 от Правилника за безопасност определя изискванията за първа квалификационна група, необходима за лица, назначавани на работа в неелектрически уредби. Лицата, които трябва да притежават тази квалификация, включват общи и строителни работници, водачи на моторни превозни средства за извънцехов транспорт, както и новопостъпили ученици и стажанти. За придобиване на първа квалификационна група е необходимо лицата да бъдат запознати с опасностите при работа, условията, при които машините могат да бъдат опасни, и правилата за безопасност, свързани с извършваната работа.
Чл. 14
Чл. 14 описва изискванията за придобиване на втора квалификационна група в контекста на безопасността при работа в неелектрически уредби. Втората квалификационна група е необходима за начинаещи работници, които работят под ръководството на по-квалифицирани специалисти, за различни професии, включително монтьори, шлосери, и стажанти от технически учебни заведения. За придобиване на групата, работниците трябва да имат основни технически познания, разбиране на опасностите от работата, знания за безопасност и умения за оказване на първа помощ. Минималните изисквания за стаж и образование също са определени.
Чл. 15
Чл. 15 определя изискванията за придобиване на трета квалификационна група, необходима за различни професии, свързани с неелектрически уредби и мрежи. Лицата, желаещи да получат тази квалификация, трябва да имат знания за устройството на уредбите, опасностите при работа, общите и специфични правила за безопасност, както и практически умения за оказване на първа помощ. Стажът и образованието на кандидатите варират в зависимост от предишната квалификация.
Чл. 16
Чл. 16 определя изискванията за четвърта квалификационна група, необходима за определени длъжности в електрически и топлофикационни централи, както и в хидротехнически съоръжения. Лицата с тази квалификация трябва да притежават задълбочени знания и умения относно неелектрическите уредби, да разбират опасностите и рисковете при работа, да знаят как да организират безопасно извършване на работата, да познават правилата за безопасност и да умеят да предоставят първа долекарска помощ. Освен това, те трябва да имат необходимия стаж и образование, в зависимост от квалификационната степен.
Чл. 17
Чл. 17 определя изискванията за придобиване на пета квалификационна група, необходима за определени длъжности, като главни инженери, началници на централи и дежурни инженери. За получаване на тази квалификация, лицата трябва да имат задълбочени знания по теория и устройство на неелектрически уредби, опит в определяне на мерките за безопасност, познания за опасностите при работа и правилата за безопасност. Необходим е стаж с четвърта квалификационна група и минимално образование в зависимост от квалификационната степен.
Чл. 18
Чл. 18 от Правилника постановява, че при работа в действащи неелектрически уредби и мрежи, отговорността за подготовката и квалификацията на персонала за безопасност е на работодателя на външната фирма. Освен това, организацията на обучението и проверката на знанията и уменията на персонала е също задължение на работодателя.
Чл. 19
Всеки член на персонала на фирмата е задължен да притежава удостоверение за квалификационна група по безопасност при работа, което трябва да носи по време на работа и да представя при поискване. Лица от външни фирми без необходимата квалификация или с изтекло удостоверение не се допускат до работа.
Чл. 20
Чл. 20 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби задължава провеждането на специализирано обучение на персонала преди изпита за квалификационна група. Програмите за обучение трябва да обхващат материята на правилника и да са насочени към реално извършваната работа. Обучението и проверката на знанията могат да се организират от работодателя, енергийни предприятия, лицензирани центрове за професионално обучение и акредитирани висши училища. Обучението се провежда от лица с необходимата образователна и квалификационна степен, с изключение на академичния състав на висшите училища и медицинските специалисти.
Чл. 20а
Чл. 20а определя условията за обучение за придобиване и потвърждаване на квалификационни групи в електрически и топлофикационни централи. Обучението се провежда по утвърдени от работодателя програми и включва минимални изисквания за знания и умения, продължителност на обучението и дати за изпити. Продължителността на обучението варира в зависимост от квалификационната група, като за втора група е минимум 4 учебни часа, а за пета - 24 учебни часа. За потвърждаване на квалификационна група, продължителността може да бъде съкратена до 50%.
Чл. 20б
Чл. 20б от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби определя, че сертификат за обучение по безопасни методи на работа в електрически уредби от страна членка на ЕС се приравнява на трета квалификационна група. Обучението за повишаване на квалификацията се провежда от определени лица и трябва да включва минимум знания и умения, както и да има определена продължителност - минимум 2 учебни часа за трета група и 3 учебни часа за четвърта група.
Чл. 21
Чл. 21 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби предвижда, че изпит за квалификационна група се полага при постъпване на работа, повишаване на квалификационна група, възстановяване след отнемане/понижаване, както и периодично, в срокове, определени в длъжностната характеристика, но не по-дълги от една година за изпълнителския персонал и от две години за ръководния персонал.
Чл. 22
Чл. 22 определя условията за придобиване на първа квалификационна група. Обучението се извършва на работното място от обучаващ с трета квалификационна група и трае минимум един ден. Обучаваният се запознава с правилата за безопасност и опасностите при работа. След обучението се извършва устна проверка на усвоената материя, за която се съставя протокол. Издава се удостоверение на успешно преминалите, а при неуспешно преминаване, обучението може да се повтори. Непреминалите и втората проверка се считат за непригодни за работа.
Чл. 23
Член 23 от Правилника определя условията за провеждане на изпити за квалификационни групи в електрически и топлофикационни централи. Изпитите за втора, трета, четвърта и пета квалификационна група се провеждат пред комисия и могат да бъдат устни или тестове, в зависимост от одобрените от работодателя въпросници. При постъпване на работа или след наказание с понижаване/отнемане на квалификационната група, изпитът е задължително устен. В останалите случаи, работодателят определя начина на провеждане на изпита.
Чл. 24
Чл. 24 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по топлопреносни мрежи и хидротехнически съоръжения описва условията за провеждане на изпит с тест. Тестът включва въпроси, свързани с квалификационната група, като за всеки въпрос има четири възможни отговора, от които само един е верен. За да бъде считан за успешен, кандидатът трябва да отговори правилно на минимум 80% от въпросите.
Чл. 25
Чл. 25 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби определя условията за провеждане на устен изпит пред комисия. Изпитът се извършва индивидуално, а комисията включва председател и поне двама членове. Работодателят определя състава на комисията, като председателят трябва да има пета квалификационна група. Членовете на комисията за втора и трета квалификационна група трябва да имат не по-ниска от четвърта квалификационна група, а за четвърта и пета - пета квалификационна група. Медицинските специалисти, участващи в изпитите, не се нуждаят от квалификационна група. При обучение от определени лица, съставът на комисията се определя съгласно договора за обучение.
Чл. 26
Член 26 от Правилника за безопасност при работа предвижда, че устният изпит на изпитвания трябва да включва най-малко три въпроса, като един от тях е свързан с правилата за оказване на първа долекарска помощ. Всеки отговор се оценява с "издържал" или "неиздържал". Ако поне един от въпросите получи оценка "неиздържал", изпитът се счита за неуспешен.
Чл. 27
Чл. 27 от правилника регламентира документирането на резултатите от устния изпит за квалификационни групи. Протоколът, който се подписва от комисията и изпитаното лице, съдържа причината за провеждане на изпита, като например 'новоназначен', 'промяна на длъжност', 'придобиване на по-висока квалификационна група', и др. В заключението на протокола се записва резултатът от изпита, като се посочва дали изпитаният е издържал или не, и при нужда се определя срок за повторна проверка.
Чл. 28
Чл. 28 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби предвижда, че протоколът от проведен изпит се съставя в два екземпляра, които се вписват в дневник. Дневникът и един екземпляр от протокола се съхраняват от определено длъжностно лице, а другият екземпляр от протокола се поставя в личното досие на изпитвания. При проведен изпит от определени лица, протоколът се съставя в три екземпляра, два от които се изпращат на работодателя на изпитвания.
Чл. 29
Чл. 29 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби предвижда издаване на удостоверение за квалификационна група след успешно положен изпит. Удостоверението се издава на основание протокол от изпита и има примерна форма в приложение № 3. При обучение и изпит за квалификационна група от определени лица, удостоверението се издава от техните ръководители. Получаването на удостоверението става лично, срещу подпис в дневник, чиято примерна форма е в приложение № 2.
Чл. 30
Чл. 30 от Правилника за безопасност при работа предвижда, че новопостъпили работници и работници, преместени на ново работно място, трябва да преминат обучение за безопасност. Обучението се провежда под ръководството на опитен работник или специалист, определен с писмена заповед от работодателя. По време на обучението, обучаваният не може да дава оперативни нареждания или да извършва самостоятелни действия, а само да изпълнява задачи, предвидени за обучението, под наблюдение на обучаващия.
Чл. 31
Член 31 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби определя изискванията за новоназначения оперативен персонал. След успешно завършено обучение и полагане на изпит, той задължително преминава стаж и дублиране на дежурството под наблюдението на обучаващия. Дублирането е необходимо и за персонал, който е прекъсвал работа за повече от два месеца. Допускането до стаж и дублиране става с писмена заповед от работодателя. Отговорност за безопасността по време на стажа носят както обучаващият, така и обучаваният. След приключване на стажа, допускането до самостоятелно дежурство също се извършва с писмена заповед на работодателя, на основание на доклад от обучаващия.
Чл. 32
Чл. 32 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби предвижда, че всеки работещ трябва да премине обучение по здравословни и безопасни условия на труд, което се осигурява от работодателя. Обучението на персонала в електрическите и топлофикационните централи, топлопреносните мрежи и хидротехническите съоръжения трябва да отговаря на изискванията на Наредба № 8 от 1982 г. за обучение и повишаване на квалификацията по охрана на труда и противопожарна охрана.
Чл. 33
Чл. 33 от правилника определя, че инструктажите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана за работещите в неелектрически уредби и мрежи се извършват съгласно Наредба № 3 от 1996 г. Инструктажът обхваща общите и строителните работници, изолаторчиците, такелажниците, бояджиите, монтажниците и други работници от външни фирми, свързани с ремонти и строителни дейности. За тези работници не е необходима квалификационна група за безопасност, но инструктажът по безопасност е задължителен. Притежаването на квалификационна група не отменя задължението за провеждане на инструктаж.
Чл. 34
Чл. 34 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби на електрически и топлофикационни централи изисква обучението и инструктажите на персонала да включват правила, свързани с безопасността при работа, които произтичат от Наредбата за техническа експлоатация на електрически централи и мрежи, както и от Наредбата за техническа експлоатация на енергообзавеждането. Това е част от по-широките изисквания за осигуряване на безопасност при работа.
Чл. 35
Чл. 35 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по топлопреносни мрежи и хидротехнически съоръжения задължава всеки работещ да се грижи за собствената си безопасност и здраве, както и за безопасността и здравето на другите, които могат да бъдат засегнати от неговата дейност. Това трябва да се прави в съответствие с изискванията на правилника и инструкциите на работодателя.
Чл. 36
Работещите в електрически и топлофикационни централи, както и по топлопреносни мрежи и хидротехнически съоръжения, са длъжни да използват правилно предоставените им средства и да спазват инструкциите за безопасност. Те трябва да информират ръководството за всяка опасна ситуация и да сътрудничат за осигуряване на безопасни условия на труд. Освен това, те са задължени да оказват първа помощ при трудова злополука и да уведомяват за инциденти.
Чл. 37
Работодателят е задължен да осигури безопасни условия на труд и не може да изисква от работниците да извършват дейности, за които нямат необходимата квалификация или правоспособност. Освен това, работниците не трябва да използват средства за защита, които не са проверени или имат изтекъл срок на годност. В раздел VI се разглеждат взаимоотношенията между собствениците на уредби на обща територия и условията за извършване на работи от външни фирми.
Чл. 38
Чл. 38 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по топлопреносни мрежи и хидротехнически съоръжения предвижда, че когато на територията на енергиен обект са разположени уредби на различни собственици, всеки работодател разработва свои вътрешни правила за безопасност. Също така, работодателят собственик на обекта създава общ правилник за вътрешния ред. Работодателите трябва съвместно да уредят въпросите по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и да координират дейностите си за предпазване на работещите от рискове.
Чл. 39
Чл. 39 от Правилника изисква работодателя на външна фирма, извършваща работи в неелектрически уредби и мрежи, да представи поименен списък с квалификационната група на своите работници, включително отговорните ръководители и изпълнители. Освен това, той носи отговорност за подбора и професионалния опит на своя персонал.
Чл. 40
Работодателят упълномощава свои длъжностни лица, които проверяват квалификационните удостоверения на работниците от външни фирми, провеждат инструктаж и координират работата. При големи бригади инструктажът може да се проведе само на техническия ръководител или отговорника по безопасността, които след това обучават останалите. Отговорността за спазване на правилата за безопасност е на персонала на външната фирма, включително техническия ръководител и членовете на бригадата.
Чл. 41
Чл. 41 определя условията, при които външни фирми могат да ползват електрическа енергия и други видове енергия в електрически и топлофикационни централи. Външната фирма трябва да използва собствени съоръжения, които отговарят на нормативните изисквания. Фирмата собственик определя местата за разполагане на съоръженията и осигурява захранването им. Външната фирма не може да променя захранването или да включва несъответстващи товари. Писмена договореност с фирмата собственик е необходима, за да се разреши ползването на съоръжения на собственика.
Чл. 42
Чл. 42 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби определя организацията за осигуряване на безопасност, която включва задължения за определяне на отговорни лица за безопасно извършване на работа и издаване на наряди или нареждания за възлагане на работа. Освен това, организационните мерки трябва да бъдат документирани в дневници, наряди и бланки за превключване, следвайки определени образци.
Чл. 43
Чл. 43 от правилника определя начина на даване на нареждане за работа. Нареждането се дава устно, като се уточняват мястото и видът на работата, условията за нейното извършване, лицата, които ще я извършват, и мерките за безопасност. То има еднократен характер и е валидно за работния ден на изпълнителя. Ако работата трябва да продължи и на следващия ден, нареждането се дава отново.
Чл. 44
Член 44 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по топлопреносни мрежи и хидротехнически съоръжения описва процедурата за издаване на наряд, необходим за осигуряване на безопасността на работещите. Нарядът се издава писмено и включва информация за вида и мястото на работа, условията за нейното извършване, времето на започване и завършване, отговорните лица, мерките за безопасност, числеността и квалификационната група на бригадата. Нарядите могат да бъдат конкретни, общи или частични, в зависимост от обхвата на работата.
Чл. 45
Чл. 45 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби на електрически и топлофикационни централи определя процедурата за изготвяне на наряди. Нарядът се съставя на формуляр в два екземпляра, попълнен ясно и четливо. Първият екземпляр се предоставя на отговорния ръководител и остава на работното място, а вторият се съхранява в папката за наряди на оперативния персонал или на издаващия наряда. При съмнения относно мерките за безопасност, отговорните лица трябва незабавно да поискат разяснения.
Чл. 46
Срокът на действие на наряда за работа се определя от издаващото лице, в зависимост от обема на работата и необходимото време за изпълнението й. Частичният наряд не може да бъде с по-дълъг срок от общия наряд. При прекъсвания на работата нарядът остава валиден, освен ако условията за работа не се променят, в такъв случай се закрива и издава нов.
Чл. 47
Член 47 от Правилника определя, че броят на нарядите, които могат да бъдат издадени едновременно на един отговорен ръководител, се определя от лицето, което ги издава, за всеки конкретен случай.
Чл. 48
Чл. 48 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби определя изискванията за регистрация и съхранение на наряди. Издадените наряди се регистрират в дневник, а затворените наряди се съхраняват минимум 60 дни. Ако е настъпила авария или инцидент, нарядът се архивира заедно с разследващите материали. Дневниците се съхраняват поне 6 месеца след последното записване. Оперативните нареждания, дадени от диспечерски служби, се записват и съхраняват 30 дни.
Чл. 49
Чл. 49 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби забранява самоволното извършване на работи или разширяване на работните места и обема на работата извън определените с нареждане или наряд. Това е важно за осигуряване на безопасността на работещите в електрически и топлофикационни централи, както и в хидротехнически съоръжения.
Чл. 50
Чл. 50 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби определя лицата, отговорни за безопасността по време на работа в електрически и топлофикационни централи, топлопреносни мрежи и хидротехнически съоръжения. Отговорностите включват: издаващият наряд, отговорният ръководител, лицето, издаващо разрешение за работа, обезопасяващият, допускащият до работа, изпълнителят на работата, наблюдаващият и членовете на бригадата. Освен това, обезопасяващият и допускащият могат да бъдат едно и също лице.
Чл. 51
Чл. 51 от Правилника постановява, че лицата, упълномощени да издават наряди или нареждания, се определят със заповед на работодателя. Работодателят също така утвърджава списък на лицата, които могат да изпълняват задълженията на отговорен ръководител и наблюдаващ. Заповедите трябва да се актуализират при промени в персонала, структурни промени или в организацията на работата, и да се предоставят на дежурния инженер, началниците на райони/цехове/отдели и началниците на смени.
Чл. 52
Чл. 52 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби определя отговорностите на лицето, което издава наряд или дава нареждане. То носи отговорност за безопасността на работата, включително организационната и техническата възможност за безопасно извършване на работата, предвиждането на мерки за обезопасяване на работното място, квалификацията на отговорните лица и квалификацията на лицата, извършващи работата. Издаващите наряди са от инженерно-техническия персонал и оперативните дежурни ръководители.
Чл. 53
Чл. 53 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби на електрически и топлофикационни централи определя отговорностите на ръководителя на работата. Той е задължен да определи състава на бригадата, да се увери, че членовете притежават необходимата квалификация, и да проведе инструктаж относно безопасността. Освен това, ръководителят носи отговорност за правилното изпълнение на мерките за безопасност заедно с допускащия, а отговорните лица са част от ръководния и старши технически персонал.
Чл. 54
Член 54 от правилника определя отговорностите на лицето, което издава разрешение за подготовка и започване на работа в неелектрически уредби на електрически и топлофикационни централи, както и по топлопреносни мрежи и хидротехнически съоръжения. То носи отговорност за наличието на разрешена заявка или наряд, координацията на бригадите на място и време, и своевременното извеждане на съоръженията от работа. Освен това, издаващият разрешение е длъжен да информира оперативния персонал за предварително извършените операции по съоръженията. Лицата, които издават разрешение, са част от оперативния персонал, включително диспечери, дежурни инженери и старши оператори.
Чл. 55
Чл. 55 от Правилника определя отговорностите на лицето, което извършва подготовка на работното място. Това лице е отговорно за правилното изпълнение на мерките за безопасност, включително поставянето на предупредителни табели и ограждения. Подготовката на работното място трябва да се извършва от оперативния или оперативно-ремонтния персонал.
Чл. 56
Чл. 56 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби определя отговорностите на лицето, което допуска работници до работа. То носи отговорност за правилното изпълнение на мерките за безопасност, провеждането на инструктаж, проверка на квалификационните удостоверения, изпълнение на техническите мерки и предаване на работното място на отговорния ръководител. Допускащият трябва да е част от оперативния или оперативно-ремонтния персонал в зависимост от наличието на дежурен персонал.
Чл. 57
Изпълнителят на работата носи отговорност за обезопасеното работно място, дава указания на бригадата, следи за спазването на мерките за безопасност и запазването на знаците и устройствата. Той е длъжен да приеме работното място с документи, да осигури защитни средства и да изведе бригадата при опасност. Изпълнителят е старше лице от техническия персонал.
Чл. 58
Чл. 58 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби определя отговорностите и задълженията на наблюдаващия по време на работа в електрически и топлофикационни централи. Наблюдаващият носи отговорност за съответствието на работното място, спазването на инструктажите от работещите, наличието на защитни средства и ограждения, както и за контрол над бригадата. Той е длъжен да приеме работното място, да осигури разрешение за работа, да контролира бригадата и да я изведе при опасност. Наблюдаващите са част от оперативно-ремонтния персонал и имат право да контролират работата на определени групи работници.
Чл. 59
Членовете на бригадата носят отговорност за спазването на правилника и инструкциите за безопасност, както и за изпълнението на указанията от ръководителя и изпълнителя на работата. Те са длъжни да носят удостоверения за квалификационна група, да се подписват в наряда за инструктаж, да следват указанията за безопасна работа и да се грижат за собствената си безопасност и тази на другите. Членовете на бригадата трябва да притежават квалификационни групи от втора до четвърта.
Чл. 60
Чл. 60 от Правилника определя, че лицата, отговорни за безопасността при работа с наряд/нареждане, трябва да притежават определени квалификационни групи, посочени в Таблица № 1. В таблицата са изброени категориите на персонала и съответните квалификационни групи, които те трябва да имат. Например, издаващият наряд и нареждане трябва да има квалификационна група V, а отговорният ръководител - група IV.
Чл. 61
Чл. 61 от правилника определя условията за съвместяване на задължения между отговорни лица при работа с наряд. Съвместяването е допустимо само ако лицето, което съвместява, има необходимите правомощия и квалификационна група. В таблица 2 са посочени конкретни случаи на съвместяване на задължения между различните отговорни лица, включително издаващи наряди и изпълнители на работа. Допуска се участие на отговорен ръководител и изпълнител в работата на бригадата при неотложна необходимост, при условие че това не пречи на задълженията им. Забранено е съвместяването на задължения на изпълнител и допускащ до работа с дежурен персонал. Лице от оперативния дежурен персонал може да изпълнява задълженията на наблюдаващ при работа без наряд.
Чл. 62
Чл. 62 от Правилника за безопасност предвижда, че работата в действащи неелектрически уредби и мрежи трябва да се извършва с наряд. Въпреки това, е допустимо извършването на работа без наряд, ако е наредено от прекия ръководител, при условие че списъците са утвърдени от работодателя или главния инженер.
Чл. 63
Член 63 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по топлопреносни мрежи и хидротехнически съоръжения предвижда, че за работа с наряд се определя бригада или бригади, състоящи се от най-малко две лица, включително изпълнителя на работата.
Чл. 64
Наряд за работа по уредба, която е разположена на територията на друг цех или звено, се издава от началника на цеха или звеното, към който се числи уредбата, след съгласуване с началника на другия цех или звено.
Чл. 65
Чл. 65 от Правилника предвижда, че началникът на всеки цех или звено е отговорен за съставянето на списък на съоръженията, за които ще се издава общ наряд. Този списък трябва да бъде утвърден от работодателя или главния инженер. Общият наряд се издава от началника на съответния цех или звено, към който принадлежи уредбата.
Чл. 66
Чл. 66 от правилника предвижда издаване на частични наряди при работа по общ наряд, когато за определени елементи от съоръженията са необходими допълнителни мерки за обезопасяване. Необходимостта от частични наряди се определя от издаващия общия наряд, отговорния ръководител и ръководителя на ремонтната организация. Частичните наряди се издават от същите лица, а отговорни ръководители на частични наряди могат да бъдат само лица, определени в общия наряд.
Чл. 67
Чл. 67 от Правилника определя условията за издаване на наряд или частичен наряд за работа. Всеки наряд се издава на един изпълнител и за едно работно място. Възможно е издаване на един наряд за няколко работни места, но само ако те са подготвени едновременно от оперативния персонал и приети от отговорния ръководител. Бригадата може да работи само на едно работно място в подготвения участък.
Чл. 68
Чл. 68 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по топлопреносни мрежи и хидротехнически съоръжения предвижда следното: Издаването на общ наряд на няколко изпълнители е разрешено, като имената на всички изпълнители на работата в смени трябва да бъдат посочени. Изпълнителите от предаващата и приемащата смяна се разписват в дневника за сменни работи. Дневникът се съхранява на работното място от началника на смяната или от отговорния ръководител. Забранено е на изпълнител, определен по един наряд, да бъде едновременно изпълнител и по друг наряд. При работа на общи и строителни работници, нарядът се издава на наблюдаващия.
Чл. 69
При планирани работи, които изискват множество мерки за безопасност, е необходимо двата екземпляра на наряда да бъдат предадени на дежурния инженер или началника на смяната на съответния цех/звено един ден преди започването на работата, за да се подготви работното място.
Чл. 70
Срокът на действие на наряд за извеждане на неелектрически уредби в планов ремонт не може да надвишава утвърдения срок в графика за ремонта. При непредвидени ремонти, срокът се определя от издаващия наряда. Разрешава се еднократно продължаване на срока на наряда, което трябва да бъде документирано и подписано в двата екземпляра на наряда.
Чл. 71
Чл. 71 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби на електрически и топлофикационни централи описва организацията на работата с наряд, която включва: определяне на състава на бригадата, издаване на разрешение за работа, подготовка на работното място, контрол по време на работа, документиране на прекъсвания и премествания, завършване на работата и издаване на разрешение за включване на уредба в работа.
Чл. 72
Чл. 72 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби на електрически и топлофикационни централи определя, че числеността и поименният състав на бригадата се определят от отговорния ръководител или издаващия наряда. Тези параметри зависят от условията на работа, мястото и обема на извършваната работа, както и от възможността за контрол. При необходимост, когато бригадата е многобройна, се прилага списък на участниците, който е неразделна част от наряда и се подписва от отговорния ръководител.
Чл. 73
Чл. 73 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби определя, че промените в състава на бригадите могат да се извършват от издаващия наряд и отговорния ръководител. Изпълнителят на работата е задължен да инструктира новите членове на бригадата на работното място. Всяка промяна в състава трябва да бъде документирана с подписа на лицето, което е разрешило тези промени.
Чл. 74
В състава на бригадата може да се включват до трима практиканти, новопостъпили работници или лица с първа квалификационна група, при условие че всеки от тях е прикрепен към член на бригадата с трета квалификационна група. За безопасността на тези лица отговарят изпълнителят на работата и членовете на бригадата, към които те са прикрепени.
Чл. 75
Чл. 75 от Правилника позволява на дежурен персонал в уредби да бъде привлечен за работа в бригада с разрешение на висшестоящия оперативен персонал и запис в оперативния дневник. В този случай дежурният се подчинява на изпълнителя на работата, който отговаря за неговата безопасност. Оперативният персонал с еднолично дежурство може да участва в краткотрайни работи, без това да пречи на задълженията му, като запазва правата си на оперативен персонал.
Чл. 76
Чл. 76 от Правилника гласи, че при необходимост от замяна на отговорния ръководител, изпълнителя на работата или на повече от половината от състава на бригадата, предишният наряд се закрива и се издава нов наряд. Това е важно за поддържане на безопасността и отговорността при работа в електрически и топлофикационни централи, както и в хидротехнически съоръжения.
Чл. 77
Чл. 77 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби определя, че само определени лица от оперативния персонал имат право да издават разрешение за подготовка и започване на работа. Това включва дежурни инженери в електрическите и топлофикационните централи, дежурни диспечери на топлопреносните мрежи и старши оператори в хидротехнически обекти. Заявките за извеждане на основни съоръжения за ремонт се разрешават от дежурните диспечери в съответните диспечерски управления.
Чл. 78
Чл. 78 от правилника указва, че разрешението за работа се предава на персонала, отговорен за подготовката и допускането на бригадата до работа, или чрез телекомуникационни средства. Също така, се забранява издаването на разрешение за работа в предварително обявен час в наряда.
Чл. 79
Чл. 79 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби определя, че подготовката на работното място трябва да се извършва от дежурен или оперативно-ремонтен персонал, който има право на оперативни превключвания. Ако отговорният ръководител съвместява задълженията на допускащ, подготовката се извършва под негово ръководство.
Чл. 80
Чл. 80 от правилника предвижда, че при подготовката на работното място не е позволено да се правят изменения на мерките за безопасност, които са определени в наряда. В случай на съмнение относно мерките за безопасност, подготовката трябва да бъде прекратена до отстраняване на съмненията, което може да включва издаването на нов наряд.
Чл. 81
Чл. 81 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби на електрически и топлофикационни централи предвижда задължения преди допускането на бригадата до работа. Допускащият трябва да се увери в изпълнението на техническите мерки чрез личен оглед и проверка на документация. Отговорният ръководител и изпълнителят на работата проверяват подготовката на работното място и подписват наряда. При отсъствие на отговорен ръководител, изпълнителят извършва проверките и подписва сам.
Чл. 82
Чл. 82 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби регламентира подготовката на работното място за уредби, разположени на територията на различни цехове или звена. Подготовката се извършва от началника на смяната на съответния цех с разрешение от началника на смяната на територията, на която се намират уредбите. Разрешението се записва в оперативните дневници и се потвърдява с подписи. При изключване на електрообзавеждане, подготовката се извършва от оперативния персонал на електрическия цех по искане на началника на смяната на цеха, в който ще се работи, и с разрешение на дежурния инженер на централата, като искането се документира.
Чл. 83
Чл. 83 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби определя процедурите за първоначално допускане до работа с наряд. За работа по съоръжения, изведени в ремонт, е необходимо разрешение от дежурния инженер на централата и подпис в наряда. Допускането до едновременна работа на бригади от различни цехове или ремонтни предприятия се извършва от началника на смяната с разрешение на дежурния инженер.
Чл. 84
Член 84 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби гласи, че ежедневното допускане до работа е разрешено само по наряди, които са издадени за конкретна работа. Това означава, че работниците могат да започнат работа единствено след получаване на официален наряд, който указва задачата, която трябва да бъде изпълнена.
Чл. 85
При прекъсване на работата за повече от две денонощия, допускането до работа се извършва в присъствието на отговорния ръководител. Той е задължен да се подпише в наряда, удостоверяващ това допускане.
Чл. 86
Чл. 86 от правилника определя условията за допускане до работа на служители при работа по магистрали на топлопреносни мрежи и разпределителни мрежи. При работа по магистрали допускането се извършва от отговорния ръководител, докато при работа по разпределителни мрежи и абонатни станции, допускането може да се извършва от изпълнителя на работата.
Чл. 87
Чл. 87 определя датата на първоначалното допускане до работа, която е равна на датата за започване на работата, посочена в наряда. В изключителни случаи, като забавяне на ремонт или аварийни ситуации, е допустимо закъснение до две денонощия, при условие че условията за работа остават непроменени спрямо записаните в наряда.
Чл. 88
Чл. 88 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби изисква документиране на допускането до работа. При допускане от оперативния персонал, информацията се записва в двата екземпляра на наряда, като единият остава при изпълнителя, а другият при допускащия. При допускане от отговорния ръководител или наблюдаващия, информацията се записва само в екземпляра на наряда, който е на работното място.
Чл. 89
Чл. 89 от Правилника за безопасност забранява допускането до работа на лица, които са болни, преуморени, нетрезви или психически разстроени, както и на лица без валидни удостоверения. Също така, не се допуска работа, когато на мястото на вписаните в наряда лица присъстват други. В случай на нарушения, ако те се отнасят за член на бригадата, той може да бъде отстранен, а това да се впише в наряда.
Чл. 90
Чл. 90 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби определя задълженията на изпълнителя на работата или наблюдаващия по време на работа. Те трябва да осъществяват контрол над бригадата, като се намират на най-опасния участък, следят за спазване на безопасността и правилната употреба на лични предпазни средства. Контролът започва с допускането на бригадата до работа и продължава до извеждането й от обекта. Изпълнителят е длъжен да предаде наряда на заместващия ръководител или да извежда бригадата в безопасна зона при отсъствие.
Чл. 91
Кратковременно напускане на работното място от член на бригадата е разрешено само с одобрение на изпълнителя. Изпълнителят не може да напуска работното място с бригадата или да я премества, докато временно напусналите членове не се върнат.
Чл. 92
Отговорният ръководител и оперативният персонал в неелектрически уредби са задължени да проверяват спазването на мерките за безопасност от членовете на бригадата. При нарушения, виновните лица могат да бъдат отстранени от работното място, а висшестоящият оперативен персонал трябва да бъде уведомлен. За повторно допускане на бригадата до работа е необходимо да се отстранят нарушенията, да се изпълнят всички изисквания и да се направят записи в наряда.
Чл. 93
Изпълнителят на работата е задължен да прекрати работата на бригадата в случаи на непосредствена опасност за здравето и живота на работниците, като например при пожар или неизправност на механизация и инструменти.
Чл. 94
Член 94 от правилника указва, че нарядът за работа остава валиден при прекъсване на работата, ако срокът на действие не е изтекъл и условията за извършване на работата не са променени.
Чл. 95
Чл. 95 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби определя процедурите след прекъсване на работата. Бригадата трябва да бъде извеждана от работното място от изпълнителя или наблюдаващия, а знаците и огражденията остават на мястото си. Забранено е на член на бригадата да се завръща самостоятелно без разрешение. Работата може да бъде възобновена само след указание от изпълнителя или наблюдаващия, който посочва работното място.
Чл. 96
Член 96 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по топлопреносни мрежи и хидротехнически съоръжения определя процедурите, които трябва да се следват при прекъсване на работата след завършване на работния ден. Работното място трябва да се почисти, проходите да се освободят, а знаците и устройствата да останат на местата си. Бригадата се извежда от работното място от изпълнителя или наблюдаващия, а нарядът се предава на оперативния дежурен персонал. В уредби без дежурен персонал, нарядът остава при изпълнителя или наблюдаващия. Двата екземпляра на наряда се подписват от изпълнителя и допускащия.
Чл. 97
Чл. 97 от Правилника определя условията за допускане до работа на подготвено работно място след прекъсване на работата. В уредби с дежурен оперативен персонал, допускането се извършва от допускащия, без задължително присъствие на отговорния ръководител. В уредби без дежурен оперативен персонал, допускането се извършва от отговорния ръководител.
Чл. 98
Чл. 98 от правилника предвижда, че при работа по общ наряд е необходимо ежедневно да се документират началото и завършването на работата. Това осигурява проследимост и контрол върху извършените дейности.
Чл. 99
Член 99 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби определя процедурите за преместване на бригади. Когато работата се извършва в уредби с дежурен оперативен персонал, преместването се извършва от допускащия до работа. В уредби без дежурен оперативен персонал, преместването се извършва от отговорния ръководител или изпълнителя на работата.
Чл. 100
Чл. 100 от правилника предвижда задължително документиране на преместването от едно работно място на друго. Документацията се извършва в наряда, като в зависимост от това кой извършва преместването, се записва в различни екземпляри. Записът трябва да включва точно указание за всички работни места, датата и времето на започване на работа, и да бъде подписан от изпълнителя и допускащия.
Чл. 101
След окончателно завършване на работата в неелектрически уредби, нарядът се закрива в четири стъпки: 1. Изпълнителят на работата или наблюдаващият извежда бригадата, документира завършването и предава наряда на отговорния ръководител. 2. Отговорният ръководител проверява работните места, отстранява нередности, документира завършването с подпис и предава на дежурния оперативен персонал. 3. Началникът на смяната проверява работните места, разрешава сваляне на ограждения и документира закриването на наряда с подпис, дата и час. 4. Дежурният инженер и дежурният диспечер се уведомяват за закриването на наряда.
Чл. 102
Чл. 102 описва процедурата за закриване на наряд след завършване на работа по топлопреносни мрежи и абонатни станции. Процедурата включва: 1) Изпълнителят документира завършването на работата и предава наряда на отговорния ръководител; 2) Ръководителят проверява работните места, отстранява нередности, разрешава сваляне на временни ограждения и документира закриването на наряда; 3) Ръководителят уведомява дежурния персонал и записва информацията в оперативния дневник; 4) Закритият наряд се връща за проверка и съхранение. Включването на неелектрическа уредба и мрежа изисква разрешение след завършване на работата.
Чл. 103
Чл. 103 определя условията за пробно включване на неелектрически уредби или мрежи преди завършване на работата. За това е необходимо: 1) извеждане на бригадата от работното място; 2) връщане на наряда от изпълнителя на оперативния персонал; 3) сваляне на временните знаци и поставяне на постоянните. Пробното включване се извършва от оперативния персонал, а възстановяването на работата след него е при спазване на реда за допускане до работа с присъствието на отговорния ръководител и документиране.
Чл. 104
Чл. 104 описва условията и процедурите за изпробване и изпитване на елементи или участъци по време на комплексен ремонт. Изпробването е разрешено само след прекратяване на работата и извеждане на бригадите, сваляне на временните ограждения и поставяне на постоянни, както и връщане на частичните наряди. Изпитването се провежда по програма, утвърдена от работодателя, която определя технологичния ред, бригадите и мерките за безопасност. Изпитването се ръководи от началника на смяната и отговорния ръководител, след разрешение от дежурния инженер. Допускането на бригадата за работа след изпитването става с документиране в наряда.
Чл. 105
Чл. 105 от Правилника разрешава балансирането на въртящи се механизми с електрозадвижване и извършването на други работи, свързани с често включване и изключване на електрозахранването, без необходимост от документиране на прекъсванията. Въпреки това, е задължително да се спазват мерките за безопасност при изключване на електрозахранването. Работите се провеждат под непосредствения контрол на отговорния ръководител и само по негово искане, като включването или изключването на електрозадвижването се извършва единствено от оперативния персонал на електрическия цех.
Чл. 106
Включването на неелектрическа уредба или мрежа в работа, както и оставането в оперативен резерв, след завършване на работите и закриване на наряда, се разрешава от дежурния инженер или диспечер. Всички операции по включването трябва да се записват в оперативния дневник на съответния цех, като се отбелязват часът на включване и фамилията на лицето, разрешило включването.
Чл. 107
Чл. 107 от правилника определя условията, при които работи могат да се извършват с нареждане или без него. Работи с нареждане могат да се извършват, когато не се изискват специални мерки за безопасност, включително работи на безопасно разстояние от движещи се части и без огневи работи в опасни зони. Оперативният персонал може да извършва работа без наряд при малки работи, при спешни ремонти, при аварии или за рутинни дейности като почистване и боядисване.
Чл. 108
Чл. 108 от правилника указва, че нареждането за работа се дава устно на изпълнителя или наблюдаващия и трябва да бъде записано в оперативния дневник или в дневника за регистриране на работите. Записът в дневника трябва да включва информация за мястото и вида на работата, условията за изпълнение, имената на изпълнителя и наблюдаващия, както и информация за лицето, издало и приело нареждането, с дата, час и подпис.
Чл. 109
Чл. 109 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по топлопреносни мрежи и хидротехнически съоръжения определя задълженията на изпълнителя на работа. Той е длъжен да заведе бригадата на работното място, да посочи границите на обектите, да запознае членовете с условията за работа и да ги инструктира за безопасност. Освен това, изпълнителят трябва да упражнява контрол за спазване на мерките за безопасност и да остави работното място почистено след завършване на работата.
Чл. 110
Член 110 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби позволява извършването на работа с нареждане без необходимост от определяне на отговорен ръководител. Това означава, че в определени ситуации, работата може да се извършва без назначен ръководител, което улеснява процеса на работа.
Чл. 111
Чл. 111 определя процедурите за документиране на завършването на работата в неелектрически уредби. При наличие на оперативен персонал, завършването се записва в оперативния дневник с часа и подписа на изпълнителя или наблюдаващия. В отсъствието на оперативен персонал, информацията се записва в дневника за регистриране на работите, след което уведомява дежурния диспечер.
Чл. 112
Чл. 112 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби класифицира работите в три категории в зависимост от мерките за безопасност и статуса на енергийния носител. Първата категория включва работи с пълно изключване на енергийния носител, втората - с частично изключване, а третата - без изключване на енергийния носител.
Чл. 113
Член 113 от Правилника предвижда, че работите в неелектрически уредби или мрежи трябва да се извършват само след пълно изключване на енергийния носител и цялостно изолиране на уредбата. При извършване на работите по общ наряд е необходимо предварително обезопасяване на уредбата или мрежата.
Чл. 114
Член 114 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби предвижда, че работите с частично изключване или спиране на енергийния носител трябва да се извършват при изолиране на части от неелектрическата уредба и без наличие на енергиен носител само в участъците, където се работи. Работите трябва да се извършват по наряд за конкретна работа и с частично обезопасяване.
Чл. 115
Чл. 115 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по топлопреносни мрежи и хидротехнически съоръжения определя условията, при които работите могат да се извършват без изключване или спиране на енергийния носител. Работите могат да се извършват при наличие на енергиен носител, ако е изключена възможността за случайно попадане под въздействието му. Разрешава се работа на безопасно разстояние от действаща уредба или при условия, когато не се изискват мерки за обезопасяване, като огледи и почистване. Работата без изключване/спиране изисква нареждане и записване в оперативния дневник от началника на смяната.
Чл. 116
Чл. 116 от Правилника предвижда, че работата по машини и съоръжения, които са в оперативен резерв, трябва да се извършва с частично изключване или спиране на енергийния носител, независимо от състоянието им на покой. Това е важна мярка за безопасност, която цели да предотврати инциденти при работа с тези устройства.
Чл. 117
Чл. 117 от Правилника определя техническите мерки за безопасност, които трябва да се изпълняват при пълно или частично изключване на енергийния носител. Процедурата включва спиране на енергийния носител, застопоряване на спирателната арматура, поставяне на знаци и проверка за отсъствие на вредности на работното място. Изпълнението на мерките е в отговорност на оперативния персонал в електрическите и топлофикационни централи, както и на оперативно-ремонтния персонал за топлопреносни мрежи и хидросъоръжения.
Чл. 118
Чл. 118 определя, че изключването на електрозахранването и манипулациите по електрическата част на неелектрическите уредби и мрежи се извършват от определени лица: оперативния персонал на електрическия цех или цеха за контрол и автоматизация в електрически и топлофикационни централи, и ремонтния електротехнически персонал за топлопреносни мрежи, абонатни станции и хидросъоръжения.
Чл. 119
Спирането и изключването на неелектрическа уредба трябва да се извършва с цел осигуряване на безопасност при ремонтни работи. Всички съоръжения, по които ще се работи, трябва да бъдат изолирани и обезопасени от подаването на енергиен носител. Забранено е извършването на работа по съоръжения, които не са сигурно изолирани от енергийния носител.
Чл. 120
Чл. 120 определя изискванията за спирателната арматура в неелектрически уредби и мрежи. Спирателната арматура, като вентили и кранове, трябва да бъде поставена в безопасно положение (отворено или затворено) за осигуряване на безопасността по време на работния процес. Арматурата с фланци трябва да бъде изолирана от енергоносителя с помощта на глухи фланци (заглушки или тапи), или тръбопроводите да бъдат отсъединени и заглушени.
Чл. 121
Обезопасяването на работното място в електрически и топлофикационни централи, както и в хидротехнически съоръжения, се ръководи от началника на смяната на съответния цех или звено. Необходимо е да се извършат превключвания за изолиране на уредбата, изравняване на налягането с атмосферното и прекъсване на електрозахранването. При участие на работници от други звена, те се ръководят от началника на смяната на мястото на работа. При ремонти на машини, електрозахранването се изключва от определен персонал, а манипулациите със спирателна арматура се извършват от компетентния екип.
Чл. 122
Началникът на смяната е задължен да спре работата на уредбата или съоръжението, ако установи, че мерките за безопасност са нарушени и продължаването на работата застрашава здравето и живота на работещите.
Чл. 123
Чл. 123 от Правилника за безопасност предвижда мерки за осигуряване на дистанционно задвижваната спирателна (изолираща) арматура срещу неправилни манипулации. Тези мерки включват застопоряване на задвижващия сервомеханизъм, затваряне и заключване на командния вентил, както и изключване на електрозахранването. Застопоряването на арматурата се извършва от обслужващия персонал, а обезопасяването на електродвигателите - от персонала на електрическия цех.
Чл. 124
Чл. 124 определя изискванията за безопасност при работа с ръчно задвижвани спирателни арматури. Спирателната арматура трябва да бъде механично застопорена в определено положение чрез блокиращо устройство или заключена с катинар. Мрежестите ограждения, предназначени за защита от неправилни манипулации, също трябва да имат заключващи устройства. Деблокиращите ключове и ключовете от катинарите се съхраняват при началника на смяната или на топлоснабдителния район.
Чл. 125
Чл. 125 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби указва, че необходимостта от предупредителни знаци, стикери, табели и ограждения, както и техният вид и място на поставяне, се определят от лицето, издаващо наряда. Поставянето на тези знаци се извършва от лицата, подготвящи работното място. Най-често използваните табели са изброени в приложение № 7.
Чл. 126
Чл. 126 от Правилника за безопасност предвижда поставяне на предупредителни табели на ръкохватките на ключове и вентилите, за да се предупредят работниците за наличието на хора на работното място. На стълби и конструкции за изкачване се поставят табели, указващи правилния маршрут за качване и преминаване, а на временните ограждения се поставят табели, които обозначават, че работата се извършва на това място.
Чл. 127
Чл. 127 регламентира забраната за преместване или сваляне на временни табели и ограждения по време на работа. При необходимост, това може да се извърши само с разрешение на отговорния ръководител и следва да бъде записано в наряда. След приключване на работата, табелите се свалят от оперативния или оперативно-ремонтния персонал.
Чл. 128
Чл. 128 от Правилника предвижда, че след спиране или изключване на неелектрическа уредба или мрежа, е необходимо да се поставят предупредителни знаци, табели и ограждения, след което да се извърши проверка за отсъствие на вредности и рискови фактори в зоните, където е възможно тяхното отделяне или появяване. Вредностите включват окиси, аерозоли, разляти киселини и основи, прах, газове, горива и др., а рисковите фактори могат да бъдат допирно напрежение, радиоактивни излъчвания и падащи предмети.
Чл. 129
Чл. 129 определя правилата за извършване на проверки за отсъствие на вредности преди започване на работа в неелектрически уредби. Проверките трябва да се извършват съгласно нормативните актове и вътрешните инструкции на работодателя. Забранено е да се започва работа преди извършването на проверката и предприемането на необходимите мерки за безопасност. Лицето, извършващо проверката, е задължено да запише стойностите от измерванията в наряда и да се подпише.
Чл. 130
Чл. 130 от Правилника за безопасност определя, че тази глава се отнася за личните предпазни средства и средствата за колективна защита, обединявани под термина "защитни средства". Те са предназначени за работа в неелектрически уредби, топлопреносни мрежи и хидросъоръжения, с цел предотвратяване или намаляване на въздействието на опасни и вредни фактори върху персонала и осигуряване на защита при използване на работното оборудване.
Чл. 131
Чл. 131 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби класифицира защитните средства в две основни категории: основни и допълнителни. Основните средства осигуряват необходимата защита при самостоятелно използване, докато допълнителните средства не могат да осигурят необходимата защита сами и се използват съвместно с основните.
Чл. 132
Чл. 132 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по топлопреносни мрежи и хидротехнически съоръжения определя, че основните и допълнителните защитни средства, използвани в неелектрическите уредби, се определят със заповед на работодателя след проведена оценка на риска. В приложение № 6 е предоставен примерен списък на защитните средства за работа в съответните цехове и мрежи.
Чл. 133
Защитните средства, използвани в електрически и топлофикационни централи, трябва да отговарят на изискванията на нормативните актове и да са преминали необходимите изпитвания, които могат да бъдат периодични или извънредни. Важно е да се спазват общите правила за тяхното използване и съхранение.
Чл. 134
Член 134 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по топлопреносни мрежи и хидротехнически съоръжения указва, че използването на защитни средства се определя от правилника и вътрешни инструкции, в зависимост от конкретните условия на работа.
Чл. 135
Работодателят е отговорен за осигуряване на необходимите защитни средства, които се предоставят индивидуално на длъжностни лица или като инвентарно имущество на оперативно-ремонтни бригади и други групи. Местата за съхранение на лични предпазни средства и режимът на тяхното използване се определят с вътрешна инструкция. Защитните средства могат да се съхраняват и в превозни средства на оперативно-ремонтни бригади.
Чл. 136
Чл. 136 от Правилника определя задълженията относно защитните средства, предоставени за индивидуално ползване. Тези средства трябва да се регистрират в дневник, който съдържа наименованието и номера на средството, датата на получаване и подписа на получателя. Лицата, които получават защитни средства, носят отговорност за тяхната правилна експлоатация и задължително трябва да ги извадят от употреба, ако установят повреда.
Чл. 137
Чл. 137 от правилника указва, че защитните средства трябва да се използват единствено по начина, за който са предназначени. Това означава, че всяко отклонение от предвидената употреба на защитните средства е забранено и може да доведе до рискове за безопасността.
Чл. 138
Чл. 138 от Правилника задължава персонала, който използва защитни средства, да извърши външен преглед за видими повреди и замърсявания, както и да провери маркировката за срока на периодичното изпитване. Използването на защитни средства с изтекъл срок на изпитване е забранено.
Чл. 139
Чл. 139 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по топлопреносни мрежи и хидротехнически съоръжения предвижда, че защитните средства трябва да се съхраняват в съответствие с указанията на техните производители, които са посочени в съпровождащата документация, или в съответствие с правилата, определени във вътрешна инструкция.
Чл. 140
Чл. 140 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по топлопреносни мрежи и хидротехнически съоръжения регламентира приемането в експлоатация на защитните средства след проверка по указанията на производителя. Периодичните изпитвания се извършват в срокове и по норми, определени от производителя. Извънредни изпитвания се провеждат при признаци на неизправност, след поправка или подмяна на части. Резултатите от изпитванията се документират в дневник на лабораторията.
Чл. 141
Член 141 от правилника задължава работодателя да провежда проверки на защитните средства на всеки три месеца. Резултатите от тези проверки трябва да се записват в дневник, включващ датата и името на проверяващия. При установяване на повреда или непригодност, защитното средство трябва да бъде извадено от употреба, а прекият ръководител да бъде уведомен за необходимостта от замяна или ремонт.
Чл. 142
Член 142 от правилника предвижда, че върху изпитаните защитни средства трябва да се поставя маркировка, която включва срока за следващата проверка, наименованието на лабораторията, извършила изпитването, и при необходимост допълнителни данни. Правилникът съдържа също така и разпоредби относно организацията на оперативното обслужване в електрически и топлофикационни централи, както и в топлопреносни мрежи и хидротехнически съоръжения.
Чл. 143
Оперативното обслужване на неелектрически уредби и мрежи трябва да се извършва от специално подготвен персонал, който работи на смени или в домашно дежурство. Допускат се лица, които имат необходимата квалификация и правоспособност, преминали обучение и проверка на знанията, както и дублиране за работа по схемите на съответните уредби или мрежи.
Чл. 144
Чл. 144 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби определя, че оперативното обслужване на неелектрически уредби или мрежи се извършва от два вида персонал. Първият вид е оперативен дежурен персонал, който работи в уредби с постоянно дежурство. Вторият вид е оперативно-ремонтен персонал, който обслужва уредби без постоянно дежурство.
Чл. 145
Оперативното обслужване на неелектрически уредби в електрически и топлофикационни централи, както и в топлопреносни мрежи и хидротехнически съоръжения, може да се извършва от един или повече служители. Броят и съставът на оперативния персонал за смяната се определят от работодателя чрез вътрешна инструкция.
Чл. 146
Чл. 146 от правилника определя реда за дежурство на оперативния персонал в електрически и топлофикационни централи. Дежурството се изпълнява по утвърден график от работодателя, който има право да извършва промени в него. Размяната на дежурен персонал по работни места се регламентира с вътрешна инструкция. Забранява се дежурство в две последователни смени, освен при аварийни ситуации или невъзможност за предаване на смяната.
Чл. 147
Дежурният оперативен персонал в електрически и топлофикационни централи, както и в топлопреносни мрежи и хидротехнически съоръжения, е задължен да изпълнява нарежданията на висшестоящия дежурен персонал, освен в случаи на непосредствена опасност за здравето и живота на хора, риск от значителни материални щети на обекти от енергийната система и потребителите, или опасност от екологични замърсявания.
Чл. 148
Старшият дежурен носи отговорност за правилното и своевременно извършване на записите в дневниците, воденето на оперативната документация съгласно инструкциите, както и за осигуряване на нормална, безопасна и безаварийна работа на поверените му неелектрически съоръжения.
Чл. 149
Дежурният на смяна е задължен незабавно да докладва на оперативния ръководител след изпълнение на нареждане. Оперативният ръководител не може да счита нареждане за изпълнено, ако не е получен доклад от дежурния.
Чл. 150
Чл. 150 от Правилника за безопасност предвижда задължения на дежурния при възникване на аварии, повреди или нарушения. При подобни инциденти, дежурният е длъжен незабавно да уведоми старшия дежурен и ръководителя на експлоатацията, както и да предприеме действия за нормализиране на ситуацията. В случаи на опасност от пожар, взрив или злополука, дежурният трябва да вземе необходимите мерки, включително изключване на съоръжения, и незабавно да уведоми висшестоящия персонал.
Чл. 151
Дежурният персонал взима самостоятелни решения за ликвидиране на аварии и носи отговорност за действията си. Висшестоящият персонал може да отстрани дежурния, ако действията му са опасни, и да поеме ръководството на ликвидацията. Отговорността за последващите действия е на лицето, което е наредило отстраняването и на новия дежурен. Замяната на дежурния се записва в оперативния дневник с имената и длъжностите на заместващите лица.
Чл. 152
Чл. 152 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по топлопреносни мрежи и хидротехнически съоръжения предвижда, че редът за предаване и приемане на дежурство в смяна се определя с вътрешна инструкция, която трябва да бъде утвърдена от работодателя.
Чл. 153
Чл. 153 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби задължава предаващия дежурството да информира приемащия за състоянието на основните съоръжения, направените изменения в схемите на работа, както и за специфични обстоятелства, като изведени съоръжения за ремонт, резервни съоръжения, съоръжения с отклонение в режима на работа и възникналите извънредни ситуации.
Чл. 154
Приемащият дежурство в смяна е длъжен да извърши обход на уредбите и съоръженията, да се запознае с предишните записи и наряди, да провери и приеме ключовете и инструкциите, да запише състоянието на съоръженията в оперативния дневник и да информира висшестоящия дежурен за встъпването в дежурство и забелязаните нередности.
Чл. 155
Чл. 155 от правилника определя процедурите за предаване и приемане на дежурство в смяна. Предаването се оформя в оперативния дневник с подписите на двамата дежурни. Забранено е предаването на дежурство по време на авария или при извършване на превключвания и операции с основни съоръжения. Новопристигналият дежурен персонал е под ръководството на лицето, отговорно за ликвидиране на аварията или извършването на превключвания.
Чл. 156
Чл. 156 от Правилника забранява напускането на дежурство в смяна без предаване на дежурството на следващия дежурен, независимо от състоянието на съоръженията (в работа или резерв).
Чл. 157
Оперативният персонал е задължен да извършва периодични обходи и прегледи на съоръженията по определен маршрут по време на дежурство. Периодичността и обемът на проверките се определят с вътрешна инструкция, вземайки предвид състоянието на съоръженията и условията на работа. Резултатите от обходите се записват в оперативния дневник, включително часа на започване и завършване на обхода.
Чл. 158
Чл. 158 от правилника забранява определени действия по време на обходи и прегледи. Забранено е свалянето на ограждения, отварянето на люкове (с изключение на контролни), влизането в опасни зони без спазване на изискванията, както и в затворени пространства с висока температура или вода. Освен това, не е разрешено ходенето по конструкции, които не са предназначени за преминаване и нямат нужните защитни средства, както и заставането срещу опасни места на работещи уредби и стъпването по транспортьори.
Чл. 159
Оперативните превключвания в неелектрически уредби и мрежи с постоянно дежурство могат да се извършват само от дежурния оперативен персонал, който е отговорен за тяхното обслужване.
Чл. 160
Оперативните превключвания в уредби, които нямат дежурен персонал, трябва да се извършват от оперативно-ремонтен персонал, който е зачислен на съответните уредби. Всички операции трябва да бъдат записвани в оперативен дневник.
Чл. 161
Работодателят или упълномощено от него лице е отговорен за утвърдяване на списък с лицата от оперативно-ремонтния персонал, които имат право да извършват оперативни превключвания. Този списък гарантира, че само квалифицирани служители ще извършват операции, свързани с безопасността на работа в неелектрически уредби.
Чл. 162
Разрешение или нареждане за извършване на оперативни превключвания в неелектрически уредби на електрически и топлофикационни централи, както и по топлопреносни мрежи и хидротехнически съоръжения, може да бъде издадено единствено от дежурен инженер или диспечер от ръководния оперативен персонал. Това лице е отговорно за оперативното управление на съответната уредба или мрежа.
Чл. 163
В случай на спешни ситуации, като пожар, инциденти с хора или природни бедствия, дежурният персонал има правото да взема самостоятелни решения и да извършва оперативни превключвания без предварително одобрение от висшестоящия персонал. Това е допустимо само при липса на комуникация с диспечера. Действията на дежурния трябва да са в съответствие с утвърдената вътрешна инструкция за ликвидиране на аварии, след което незабавно трябва да уведомят висшестоящия персонал.
Чл. 164
Персоналът, извършващ оперативни превключвания, е задължен да носи предоставените защитни средства и специално работно облекло. Видовете защитни средства и работно облекло са определени с нормативни актове и вътрешни инструкции на работодателя.
Чл. 165
Чл. 165 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби на електрически и топлофикационни централи указва, че нареждането за оперативни превключвания трябва да определя последователността на извършваните операции. Освен това, нареждането се счита за изпълнено само след получаване на обратно потвърждение от изпълнителя, което може да бъде направено лично или чрез телекомуникационно средство.
Чл. 166
Чл. 166 от Правилника за безопасност определя реда за извършване на превключвания по съоръжения и присъединения. Процедурата включва: 1. Даване на една задача на лицето, извършващо превключването; 2. Повторно потвърждаване на нареждането и записване в оперативния дневник; 3. Разясняване на операцията при работа от две лица; 4. Прекратяване на превключването при съмнение и повторна проверка.
Чл. 167
Чл. 167 регламентира извършването на сложни оперативни превключвания в електрически и топлофикационни централи. Сложните превключвания се извършват по предварително изготвени бланки, утвърдени от работодателя. Лицето, получило нареждане, попълва бланката и я подписва заедно с контролиращото лице. При превключване от едно лице, текстът на бланката се прочита по комуникационно средство, а дежурният записва фамилията на контролиращото лице.
Чл. 168
Чл. 168 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби изисква на всички места в гориво-транспортното стопанство, които представляват потенциална опасност за живота и здравето на работещите, да се поставят предупреждаващи табели. Освен това, на местата за преминаване, влизане, излизане, слизане и качване трябва да се поставят разрешаващи табели, посочени в приложение № 7.
Чл. 169
Чл. 169 от правилника предвижда задължение за редовно почистване на работните места, съоръженията и вентилационните системи от прах и разлят мазут. Освен това, е установено, че концентрацията на вредни газове, пари и въглищен прах във въздуха на работните помещения не трябва да надвишава санитарните норми.
Чл. 170
Чл. 170 от Правилника изисква осигуряване на изкуствено осветление в помещенията на гориво-транспортното стопанство, което трябва да отговаря на санитарно-хигиенните норми и да бъде взриво- и пожаробезопасно. Смяната на изгорели лампи и почистването на осветителните тела трябва да се извършват от електротехническия персонал след изключване на напрежението.
Чл. 171
Чл. 171 от правилника забранява складирането на леснозапалими течности и материали в помещения на гориво-транспортното стопанство. Допуска се съхранение на количества смазочни масла и леснозапалими материали, необходими за денонощие, на специално определени места в негорими опаковки.
Чл. 172
Разтоварването на въглища трябва да се извършва на специално оборудвани места, които могат да бъдат открити или закрити разтоварища, пристанищни кейове и приемно-разтоварни пунктове. Процесът трябва да се ръководи от отговорно длъжностно лице, назначено за целта.
Чл. 173
Чл. 173 от Правилника изисква преди започване на работа да се проверят изправността на механизмите и приспособленията за разтоварване, сигнализацията, решетките на бункерните съоръжения и осветеността на работните места. Разтоварването на въглища е забранено, ако съоръженията са неизправни или осветеността е недостатъчна.
Чл. 174
Чл. 174 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби предвижда изисквания за безопасно разтоварване на въглища от жп вагони. Основните изисквания включват: ограничаване на скоростта на маневрената машина до 2 km/h; предупреждение на работещите за движението на вагони; разтоварване след окончателно спиране и застопоряване на вагоните; откачване на маневрената машина след разтоварването; разтоварване на вагони с огнища на горене на специална площадка; спазване на безопасно разстояние от саморазтоварващи се вагони; и извършване на разтоварването на задържано количество въглища от най-малко двама души.
Чл. 175
Чл. 175 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби забранява обработването на неизправни вагони и задействането на вагонообръщателя без сигнал от отговорника. При почистване на вагон, завъртян на 90°, е необходимо да се предотврати погрешно включване на електрозадвижването чрез разкъсване на управлението и поставяне на табела с предупреждение.
Чл. 176
Чл. 176 от правилника определя условията за вземане на проби от въглища от вагон. Пробите могат да се вземат само от обучени лица, наречени пробовземачи. Процедурата трябва да се извършва само при спрян от движение вагон, като за целта се използва преносима стълба, която трябва да бъде сигурно закачена на горния ръб на вагона.
Чл. 177
При откриване на взривни вещества по време на разтоварване, е необходимо да се предприемат действия в съответствие със специалните нормативни разпоредби, за да се осигури безопасността на работещите и околната среда.
Чл. 178
Чл. 178 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби забранява управлението на реактивни самолетни двигатели в отопляеми тунели, като това управление трябва да се извършва от външно помещение. Освен това, се забранява престоят на лица в тунела, докато реактивните двигатели работят, както и влизането на лица в тунела след спиране на двигателите, ако температурата на въздуха в тунела е над 40°С.
Чл. 179
След разтоварване на вагони, е забранено оставянето на въглища или странични предмети, които пречат на затварянето на капаците на вагоните. Това е важно за осигуряване на безопасността и предотвратяване на инциденти.
Чл. 180
Подходът на маневрена машина за извеждане на разтоварени вагони от разтоварището и самото извеждане трябва да бъде предшестван от подаване на звуков сигнал, за да се осигури безопасността на работния процес.
Чл. 181
Чл. 181 от правилника забранява даването на указания за направление на грайферен кран при разтоварване на въглища от кораби, вагони или камиони чрез влизане в транспортните средства. Тази забрана е въведена с цел осигуряване на безопасността на работниците по време на операцията по разтоварване.
Чл. 182
Чл. 182 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби забранява определени дейности на складовете за въглища. Не се разрешава обработването на въглища при повреди на дренажни устройства и противопожарни системи. Забранено е затрупването на пътищата до склада с въглища или други предмети. Необходимо е да се оставят резервни площадки за складиране на въглища, склонни към самозапалване, и не се допуска преминаване на подземни комуникации под складовете без подходящи мерки.
Чл. 183
Въглищата в открити складове трябва да се съхраняват разделно за всяка марка, като основата на фигурата е на разстояние не по-малко от 1,5 метра от релсата на обслужващия жп коловоз или края на транспортния път. Откосите на фигурата трябва да имат подходящ наклон, за да се предотврати свличането на въглищата.
Чл. 184
Член 184 от Правилника забранява товаренето и разтоварването на въглища на опасно разстояние под въздушни електропроводи под напрежение, освен ако не са взети необходимите мерки за обезопасяването им.
Чл. 185
Чл. 185 от правилника посочва, че изземването на въглища трябва да се извършва без образуване на сводове и опасни стръмни откоси. Ако сводове и стръмни откоси все пак се образуват, те трябва да се отстраняват с кран, а не с булдозер. На подстъпите към тези опасни зони трябва да се поставят осветявани табели с предупреждения за опасност и забрана за преминаване.
Чл. 186
Чл. 186 забранява преминаването на хора по насипани въглища в приемни бункери на открит склад, както и върху тлеещи и самозапалили се въглища. Допуска се преминаване само с подлагане на дъски или талпи.
Чл. 187
Чл. 187 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби изисква кабината на булдозер, работещ на склад за въглища, да бъде обезопасена, за да предпази водача в случай на преобръщане на машината.
Чл. 188
Чл. 188 от Правилника за безопасност при работа с неелектрически уредби определя ограниченията при преминаване с булдозер върху въглищни фигури. Не се разрешава преминаване на разстояние по-малко от 1,5 m от ръба на фигурата при нетрамбована фигура и по-малко от 1 m при трамбована. Също така, не трябва да се преминава по склонове с наклон, по-голям от указаното в техническия паспорт на машината и на разстояние по-малко от 4 m от гъсеничната верига до ръба на вертикален откос. Водачът е длъжен да спре машината при опасни условия и да провери безопасността преди да продължи работа.
Чл. 189
Член 189 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби забранява на водач на булдозер да извършва определени действия с цел осигуряване на безопасността. Забраните включват: сливане от булдозера по време на движение, оставяне на булдозера с работещ двигател на наклонена фигура, ремонтиране или зареждане на булдозера върху фигура с въглища, използване на огън върху фигура с въглища, преглед на булдозерното устройство в повдигнато състояние без застопоряване, правене на завой при товар или затрупване с въглища, и работа с булдозера под лента с изсипващо се гориво.
Чл. 190
Член 190 от правилника забранява оставянето на траншеи с дълбочина, по-голяма от 1,5 метра, при обработване на въглища на склад с булдозер и при подаване на въглища от склад с подземни приемни бункери. Тази мярка е въведена с цел осигуряване на безопасността на работниците и предотвратяване на инциденти.
Чл. 191
Чл. 191 от Правилника забранява на оператори на комбинирани роторни съоръжения и товарно-разтоварващи машини с електрическо задвижване да напускат машината без да изключат електрозахранването и да поставят лостовете за управление в неутрално положение; да преместят крайните изключватели след настройка; да правят изменения в електрическата и хидравличната система; да работят при лоши метеорологични условия; да работят с неизправни спирачки и крайни изключватели или с изключени блокировки; и да спират изгребващия орган върху въглищата.
Чл. 192
В случай на аварийна ситуация, комбинираното роторно съоръжение или скреперът трябва да бъдат спирани незабавно от най-близкия авариен бутон, за да се осигури безопасността на работещите и предотвратяване на инциденти.
Чл. 193
Чл. 193 от правилника предвижда, че изземването на въглища от склад трябва да се извършва само при неподвижна ходова част на роторното съоръжение. В случай на опасност от свличане на въглища от скатовете, изземването незабавно се преустановява.
Чл. 194
Чл. 194 от Правилника предвижда, че при образуването на нова въглищна фигура, релсите за движение на комбинирано роторно съоръжение трябва да бъдат разположени на разстояние най-малко 5 метра от въглищата. Освен това, роторното колело не трябва да се опира във фигурата.
Чл. 195
След приключване на работа операторът на комбинирано роторно съоръжение е длъжен да спусне релсозахващачите и да блокира механизма за въртене на стрелата, както и да изключи оперативното напрежение, осветлението и отоплението.
Чл. 196
Член 196 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби задължава оператора да предприеме мерки при наближаване на буря, като спре работата на комбинираното роторно устройство или скрепера, блокира механизма за въртене, затегне релсозахващачите и постави стрелата в хоризонтално положение.
Чл. 197
Чл. 197 от Правилника забранява на обслужващия персонал на комбинирано роторно съоръжение или скрепер да извършва определени действия, които могат да застрашат безопасността. Забраните включват: употреба на обувки с гумени подметки при гресиране, ремонт на електрически съоръжения под напрежение, престой и преминаване под стрелата на багера преди спиране, извършване на електрозаваръчни работи върху хидравлични системи и оставяне на инструменти върху подвижни части на механизмите.
Чл. 198
Чл. 198 от Правилника за безопасност предвижда, че водачите на машини и операторите не могат самоволно да напускат работните места по време на работа във въглищни складове. Напускането е разрешено само след уведомяване на ръководителя на смяната.
Чл. 199
Член 199 от Правилника забранява работата на съоръжения за въглеподаване, ако блокировките, които изключват всички свързани съоръжения по технологичния път, не функционират. Това е мярка за безопасност, която цели предотвратяване на инциденти и осигуряване на безопасна работна среда.
Чл. 200
Член 200 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби изисква въртящите части на движещите се съоръжения да бъдат обезопасени с предпазни ограждения. Освен това, те трябва да разполагат с обслужващи площадки, които да имат широчина не по-малко от 0,8 метра.
Чл. 201
Чл. 201 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби забранява складирането на части или материали на пътеките и площадките за обслужване на съоръжения. Освен това, забранява се и оставянето на натрупано гориво, което не е почистено.
Чл. 202
Чл. 202 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби постановява, че подовото покритие на естакадите трябва да е такова, че да позволява лесно измиване с вода и безпрепятствено оттичане на водата по предвидените канали и шахти.
Чл. 203
Чл. 203 от правилника определя забраните при работа с гуменолентови транспортьори. Не се допуска работа без защита срещу приплъзване, падане или скъсване, движение на наклонени транспортьори без спирачки за обратно задвижване под товар и работа с неизправни въжета за аварийно спиране. Проверката на устройствата за аварийно спиране трябва да се извършва от всяка смяна, съгласно вътрешна инструкция.
Чл. 204
Чл. 204 от Правилника за безопасност предвижда, че електромагнитните сепаратори трябва да се почистват механизирано от уловен метал. Ръчно почистване е разрешено само при определени условия: когато транспортьорът е спрян, напрежението на електромагнитния сепаратор е изключено и се използват предпазни ръкавици.
Чл. 205
Чл. 205 от Правилника за безопасност забранява подаването на инструменти и предмети, както и преминаването на хора над и под работещи гуменолентови транспортьори, освен на определените за целта прехвърлящи стълби и площадки.
Чл. 206
Работата в помещения на въглищни пресипващи станции трябва да се извършва при условие, че вентилационните инсталации са изправни и работещи. Концентрацията на въглищен прах не трябва да надвишава допустимите норми.
Чл. 207
Чл. 207 от правилника предвижда, че преди пускането в работа на лентов транспортьор операторът е задължен да подаде предупредителен звуков сигнал. Звуковите устройства трябва да бъдат разположени така, че сигналът да бъде ясно различим по цялото протежение на въглеподавателния тракт.
Чл. 208
Чл. 208 от Правилника за безопасност забранява следните действия: почистване на пространството под транспортьорите, когато те са в движение; оставяне на разлято масло или образуване на локви вода около транспортьорите; оставяне на натрупан въглищен прах по пода, стените и съоръженията.
Чл. 209
При възникване на неизправност, която може да предизвика авария, нещастен случай или пожар, съоръженията трябва да бъдат спряни незабавно, без предварително предупреждение. След това е необходимо да се уведоми старшия оператор или прекия ръководител.
Чл. 210
Входните отвори на бункерите за въглища трябва да бъдат покрити с метални решетки, за да се предотврати падането на хора. Освен това, входните отвори на подземни бункери, които са затрупани с въглища, трябва да бъдат обозначени по подходящ начин, например с лентови ограждения или флагове.
Чл. 211
Забранява се спускането на хора в бункерите за събаряне на задържали се въглища или за премахване на образували се сводове. Ръчното събаряне на полепнали въглища по стените на бункера трябва да се извършва от надбункерната площадка с помощта на специални дълги пики (шишове).
Чл. 212
Работата в бункер за въглища е разрешена само с наряд и под надзора на двама наблюдатели. Необходими условия: бункерът да е изпразнен от въглища и да са взети мерки за предотвратяване на подаването на въглища; влизането да става по метална стълба, захваната за горния край; осветлението да бъде с напрежение 12 V и в защитно изпълнение; времето за престояване в бункера да е определено в наряда.
Чл. 213
Чл. 213 от Правилника за безопасност забранява: 1. Допускането на жени, ученици и стажанти до работа в бункер; 2. Ползването на предпазни колани, които не са раменно-бедрени и без осигурително въже; 3. Спускането в бункер, в който има тлеещи или горящи въглища; 4. Работата в бункер без контрол от наблюдаващ.
Чл. 214
Чл. 214 от Правилника за безопасност предвижда, че при спускане в бункер, излизане от него и при всяко движение на работещия в бункера, осигурителното въже трябва да се поддържа опънато от наблюдаващия над бункера. Това е мярка за осигуряване на безопасността на работещите в тези условия.
Чл. 215
Чл. 215 предвижда, че след приключване на работата в бункер, преди затваряне на входната решетка, е необходимо да се извърши проверка за оставащи хора и забравени инструменти и материали. В допълнение, правилникът включва разпоредби относно стопанството за течни горива, като част от общите положения в глава девета.
Чл. 216
Чл. 216 от правилника посочва, че огневи работи в района на стопанство за течни горива трябва да се извършват по наряд, съобразен с изискванията на Наредба № 3 от 1997 г. за пожарната безопасност на обектите в експлоатация.
Чл. 217
В стопанствата за течни горива се забранява: пушенето и ползването на нерегламентирани уреди; влизането с обувки с метални обкови; използването на преносими електрически лампи в помещения с повишена опасност; влизането на верижни транспортни средства и автомобили без искрогасител; предизвикването на искри при удари по метали; подгряването на арматура и тръбопроводи с открит пламък.
Чл. 218
Чл. 218 забранява отвеждането на вода, използвана за измиване на площи с разлято течно гориво, директно към общата канализация, без предварително отделяне на горивото. Пропити с течно гориво материали, като парцали, дървени стърготини или пясък, трябва да се съхраняват в метални съдове с капак.
Чл. 219
Чл. 219 предвижда, че обслужването, прегледите и ремонтите на резервоарите и съоръженията в стопанствата за течни горива, разположени на височина над 1,5 метра от пода, трябва да се извършват от безопасни стационарни стълби или площадки. Това е необходимо за осигуряване на безопасността на работниците при работа на височина.
Чл. 220
Чл. 220 от Правилника задължава преливането на течно гориво от авто и жп цистерни към стационарни резервоари да се извършва по такъв начин, че да се предотврати разливането на горивото. Това е важно за осигуряване на безопасността и предотвратяване на инциденти.
Чл. 221
Обслужването на жп цистерни на естакади за разтоварване трябва да се извършва от двама души, които задължително използват предпазни средства, изброени в приложение № 6. Забранено е затварянето на капака на цистерната, когато температурата на повърхността й надвишава 40°С.
Чл. 222
Член 222 от Правилника за безопасност предвижда, че жп цистерните трябва да бъдат осигурени срещу самоволно придвижване, когато се намират на разтоварващата рампа. За целта се използват специални спирателни устройства, наречени обувки.
Чл. 223
Член 223 от правилника предвижда, че проби от течно гориво от цистерни и резервоари трябва да се вземат единствено със специални пробовземачи. Забранява се пренасянето на проби от течно гориво в открити съдове, с цел осигуряване на безопасността при работа.
Чл. 224
Член 224 от правилника указва мерките за безопасност при работа с люковете на резервоарите за течно гориво. Люковете трябва да бъдат затворени, уплътнени и с пристегнати болтове. При отваряне на люковете за вземане на проби, работникът трябва да застане с гръб към вятъра и да не се навежда над отворения люк. След приключване на работата, люкът трябва да бъде плътно затворен.
Чл. 225
Чл. 225 от правилника определя условията за влизане в резервоар за гориво. Влизането е разрешено само след изпразване на горивото, продухване с пара, вентилиране и анализ на газовете. Необходимо е да се носи дихателна маска с подходящ газов филтър при наличие на вредни пари и газове, надвишаващи санитарните норми, или при температура над 40°С. Забранено е влизането в резервоар без стълба. След изпразване, резервоарът трябва да се изолира от тръбопроводите с глухи фланци.
Чл. 226
Работата в резервоар за гориво изисква присъствието на бригада от минимум трима души. Един от тях работи вътре в резервоара, докато двама остават отвън, за да наблюдават и оказват помощ при необходимост. Наблюдаващите не трябва да се отдалечават от входния люк. При инцидент или прилошаване на работещия, наблюдаващите са задължени незабавно да го изтеглят навън.
Чл. 227
Чл. 227 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби забранява определени действия при подгряване и подаване на течни горива в резервоар. Забранено е: 1) подгряване на горива в резервоари с тръбни нагреватели, когато нивото на горивото е под 0,5 m над нагревателя; 2) надвишаване на максималната температура на горивото, определена в сертификата; 3) пълнене на резервоар със свободно падаща струя; 4) запълване на резервоара над 90% от общия му обем.
Чл. 228
Чл. 228 определя, че отварянето на вентилите за подаване на пара към тръбните подгреватели трябва да се извършва внимателно, за да се избегнат хидравлични удари. Това е важно за предотвратяване на аварии и осигуряване на безопасността на работниците.
Чл. 229
Чл. 229 от правилника забранява подгряването или размразяването на арматура на резервоари и тръбопроводи за течно гориво с открит пламък. Разрешава се единствено използването на пара или гореща вода за тези цели.
Чл. 230
Глава 230 от правилника се отнася за безопасността при работа с газови стопанства в топлоелектрически и отоплителни централи. Обхваща газорегулаторните пунктове и станции, както и преносните и разпределителните газопроводи, които водят до горелките на котлите и уредите за природен газ.
Чл. 231
Работодателят е задължен да определи с заповед лице от инженеро-техническия персонал, което да отговаря за сигурната и безопасната работа на газовото стопанство. Това лице трябва да действа в съответствие с нормативните актове, свързани с надзорните съоръжения.
Чл. 232
Чл. 232 от Правилника забранява извършването на работа по газови съоръжения и инсталации при наличие на неизправна спирателна и изолираща арматура, както и в отсъствието на знаци, които забраняват ползването на открит огън и предупреждават за възпламеняващи се и взривни вещества.
Чл. 233
В помещения и на места с риск от обгазяване е необходимо да се осигури: 1. Вентилация с минимум трикратен обмен на въздуха на час; 2. Противопожарни уреди и съоръжения, определени от компетентните органи; 3. Табели, забраняващи открит огън, и предупредителни знаци.
Чл. 234
В член 234 от Правилника за безопасност се забранява пушенето, използването на невзривозащитени уреди и открит огън в помещения с газови съоръжения. Забранява се също така използването на газопроводи за окачване на тежести и за заземяване на електропотребители.
Чл. 235
Чл. 235 от правилника описва процедурите за проверка на плътността в газорегулаторни пунктове и газопроводи. Проверка трябва да се извършва с преносим прибор, който е във взривозащитено изпълнение. В изключителни случаи може да се използва пенообразуваща емулсия. Забранено е използването на открит огън за откриване на пропуски на газ.
Чл. 236
Чл. 236 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби забранява отвеждането на кондензат от газопроводи в общата дренажна или канализационна мрежа. Вместо това, кондензатът трябва да се отвежда в специално предназначени съдове за съхраняване на леснозапалими течности.
Чл. 237
Чл. 237 от правилника предвижда мерки за безопасност преди извършване на ремонтни работи в газорегулаторни пунктове и газови инсталации. Необходимо е да се измери съдържанието на газ във въздуха, което трябва да се записва в наряда. Измерванията се извършват и в подземни канали и шахти в близост до газопроводи. За целта се използват газанализатори с взривозащитено изпълнение. При установяване на наднормени концентрации на газ, трябва да се осигури допълнителна вентилация и да се вземат мерки за отстраняване на причината за обгазяването. Забранено е пушенето и използването на невзривозащитени уреди или открит огън в помещения с газови съоръжения.
Чл. 238
Помещенията на газорегулаторни пунктове без постоянно оперативно дежурство трябва да бъдат заключени. Ключовете за тези помещения се съхраняват при началника на смяната на съответния цех или звено, което обслужва газорегулаторния пункт.
Чл. 239
Член 239 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби забранява експлоатацията на газопроводи и газови съоръжения, които имат пропуски на газ. Това е важна мярка за осигуряване на безопасността при работа с газови инсталации.
Чл. 240
Строително-монтажните работи в близост до подземни газопроводи изискват писмено разрешение от собственика на газопровода, преди да бъдат извършвани.
Чл. 241
Чл. 241 от Правилника за безопасност предвижда мерки за ликвидиране на опасни зони на корозия по газопроводи. При установяване на такива зони, трябва незабавно да се вземат мерки за тяхното отстраняване, както и да се проверят катодните станции за защита от корозия. Освен това, преди извършване на измервания на електрически потенциали в подземни съоръжения, е необходимо да се провери, че те не са обгазени.
Чл. 242
Съгласно чл. 242 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби, е забранено съхраняването на запалителни материали в помещения на газорегулаторни пунктове, с цел предотвратяване на инциденти и осигуряване на безопасността на работната среда.
Чл. 243
В помещения с инсталирани газорегулаторни пунктове, заваряване и огневи работи са разрешени само при строго спазване на специализираните наредби за пожарна и аварийна безопасност.
Чл. 244
Чл. 244 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби задължава поставянето на предупредителни надписи "Огнеопасно" и "Взривоопасно" на видно място, както отвътре, така и отвън на газорегулаторните пунктове. Тези надписи имат за цел да информират за потенциалните опасности, свързани с газовите инсталации.
Чл. 245
Чл. 245 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби определя процедурата за запълване на газопровод с газ. Според текста, запълването се извършва след пълното продухване на въздуха в газопровода. Продухването е завършено, когато кислородът в пробата не надвишава 1%. Освобождаването на продухваната газовъздушна смес трябва да става в откритата атмосфера с предприети мерки за предотвратяване на възпламеняване.
Чл. 246
Чл. 246 описва процедурата за изпразване на газопровод от газ чрез продухване с въздух. Процесът трябва да продължи, докато остатъчното съдържание на газ в сместа е под 1/5 от долната граница на взривяване, което се установява с газов анализ. Забранено е подаването на продуханата вода от газопровода в общата канализационна мрежа. Участъкът от газопровода, който не е под налягане и е изолиран само с арматура, се счита за запълнен с газовъздушна смес.
Чл. 247
Ремонтните работи в помещения с газови съоръжения и газорегулаторни пунктове трябва да се извършват от бригада, състояща се от най-малко трима души. Един от членовете на бригадата трябва да остане извън помещението, за да наблюдава ситуацията.
Чл. 248
Чл. 248 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби изисква преди започване на ремонтни работи газопроводите да бъдат изпразнени от газ. Освен това, преди повторното им въвеждане в експлоатация, те трябва да бъдат изпитани за плътност.
Чл. 249
Чл. 249 определя условията за извършване на ремонти на електросъоръжения в газорегулаторни пунктове и смяната на осветителни тела. Тези дейности трябва да се извършват с изключване на напрежението. При недостатъчно естествено осветление е разрешена употребата на преносими осветители, но само ако те са във взривозащитено изпълнение, например акумулаторни лампи минен тип.
Чл. 250
Член 250 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби забранява отстраняването на пропуски на газ от газопроводи чрез зачеканване или поставяне на скоби. Тази забрана е в сила с цел осигуряване на безопасността при работа с газови инсталации.
Чл. 251
Ремонтните работи по газови съоръжения под налягане трябва да се извършват единствено по инструкции, които са съгласувани с органите за държавен технически надзор.
Чл. 252
Чл. 252 от Правилника предвижда, че при извършване на ремонтни работи с разединяване на газопровод, разединените части трябва да бъдат свързани с проводник, след като катодната защита, ако е налична, бъде изключена. Тази разпоредба е част от главата, която се занимава с котелни уредби и общите положения по безопасност.
Чл. 253
Член 253 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби гласи, че за работите с наряд в котелни уредби с парни и водогрейни котли се изготвя и утвърдителен списък. Този списък се изготвя от началника на цеха или звеното и се утвърдява от работодателя или главния инженер.
Чл. 254
Чл. 254 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби забранява работа по прахоприготвяща система на котелна уредба без предварителна проверка за огнища на пожар. При установяване на такива огнища, те трябва да бъдат отстранени преди започване на работа. Забранява се бързото отваряне на технологични отвори, гасенето на пожар с вода в мелници и бункери, работа с неуплътнени прахопроводи, подаването на въглищен прах в неработещ котел и складирането на въглищен прах в бункери за дълъг период.
Чл. 255
Работата в горивна камера на котел, който функционира на газ, е разрешена единствено след извършване на вентилация на камерата. Преди започване на работа е необходимо да се измери и запише концентрацията на газа в наряда.
Чл. 256
Чл. 256 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби забранява разпалването на котел преди да са преустановени работите в близост до него и бригадите да са изведени от работните места. Също така, разпалването е забранено при отворени входни люкове и отворени сгурни и пепелни бункери.
Чл. 257
При изгасване на факела в пещта по време на разпалване на котел, е необходимо незабавно да се задейства защитата, която изключва разпалващите горелки. Повторното разпалване на котела е разрешено единствено след вентилиране на пещта и при спазване на указанията в експлоатационната инструкция.
Чл. 258
Чл. 258 от Правилника за безопасност предвижда действия при експлозия в прахоприготвяща система, пещ или газоход на котел. При настъпване на такава ситуация, незабавно се прекратяват подаването на въглищен прах в пещта и всякаква работа, като бригадите се извеждат от зоната на експлозията.
Чл. 259
Чл. 259 от Правилника забранява две действия при обдухване на нагревни повърхности на котел: 1. едновременно обдухване и изпускане на сгурия или пепел от бункерите; 2. продължаване на обдухването при изтичане на газове и пепел през отворите за обдухване.
Чл. 260
Чл. 260 от Правилника забранява определени действия при ръчно отстраняване на сгурия и пепел. Работещият не трябва да застава срещу отвора на сгурен и пепелен бункер при отваряне на затвора му, нито да работи при пускане и спиране на мелнична система.
Чл. 261
Работата в котелна уредба при неработещ котел изисква следните предпоставки: изолиране от енергоносители и димни газове; вентилиране и охлаждане на горивната камера; вземане на проби за вредни газове; изолиране с плътна стена от общия газоход; прекъсване на електрозахранването на свързани устройства; почистване от шлак и остатъци от гориво.
Чл. 262
Чл. 262 от правилника забранява извършването на работа в котел без необходимото обезопасяване и поставяне на съответните табели, при температура над 60°С, при престой на хора за над 20 минути при температура между 50-60°С, и при опасност от падане на сгурия и други материали в котела или газохода.
Чл. 263
Чл. 263 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по топлопреносни мрежи и хидротехнически съоръжения предвижда специфични изисквания за работа в горивни камери на котли/газоходи. Те включват: използване на електрически инструменти от клас I или II, пневматични инструменти с включване през спирателен вентил, преносими лампи с напрежение 12 V, предварително изпитване на висящи стълби, носене на предпазни средства от работещите, осигуряване на защита при работа на различни коти, периодично вентилиране на помещението и одобрение на изгражданите скелета и площадки от комисия, назначена от работодателя.
Чл. 264
Член 264 от Правилника предписва, че при преминаване на работещите в горивната камера и газохода на котел, когато се работи с гореща сгурия и пепел, е необходимо да се използват положени дъски (талпи) за безопасно преминаване.
Чл. 265
Работата в барабани или колектори на котел, както и по сепаратори на правотокови котли, е разрешена при температура до 45°С и при осигурена вентилация. Необходимо е работата да се извършва от минимум трима работници, един от които трябва да бъде наблюдаващ.
Чл. 266
Член 266 от Правилника за безопасност предвижда, че след киселинна промивка на котел или негови елементи, преди те да бъдат допуснати до работа, е необходимо да се измери концентрацията на водород и да се провери за наличието на вредни газове. Максимално допустимата концентрация на водород не трябва да надвишава 2%.
Чл. 267
Ремонтните работи на въртящи се механизми, като помпи, вентилатори и мелници, трябва да се извършват с наряд. Обезопасяването на електрозадвижването на тези механизми е отговорност на оперативния персонал от електрическия цех или звено.
Чл. 268
Работата в димосмукателен или въздушен вентилатор, свързан с работещ газоход или въздуховод, трябва да се извършва само след плътно затваряне на газохода към вентилатора, за да се осигури безопасността на работещите.
Чл. 269
Член 269 от Правилника указва, че огледи и работи в корпуса на електрофилтър трябва да се извършват с наряд от минимум трима души, един от които да е с четвърта квалификационна група. Преди започване на работа е необходимо да се изключат токоизправителните агрегати, да се поставят заземителни устройства, да се отворят всички люкове за вентилация и да се почистят полетата и бункерите.
Чл. 270
Чл. 270 от Правилника определя мерките за безопасност при ремонт на активната част на електрофилтър. Мерките се определят с вътрешна инструкция, в зависимост от технологията на ремонта. При ремонти на покрива на електрофилтъра също се вземат специфични мерки за безопасност, които зависят от характера на работите. Работите вътре в активната част на електрофилтър трябва да се извършват, спазвайки изискванията на чл. 263.
Чл. 271
Вътрешността на електрофилтър е забранена за следните дейности: едновременна работа на електро- и газозаварчици, разполагане на ацетиленови генератори и бутилки близо до бункера, прегъване на шлангове и маркучи за сгъстен въздух, кислород и ацетилен, както и повдигане и спускане на товари от необучен персонал.
Чл. 272
Чл. 272 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби на електрически и топлофикационни централи предвижда, че единични проби и изпитвания на механичната част на електрофилтър могат да се извършват само след изпълнението на определени условия. Първо, работните места трябва да бъдат почистени и бригадата извлечена от електрофилтъра. Второ, временните ограждения и табели се свалят, а постоянните се поставят. Трето, оперативният и ремонтният персонал трябва да бъде инструктиран относно реда и начина на провеждане на изпитванията.
Чл. 273
Чл. 273 от Правилника предвижда, че обходите и огледите на съоръженията по електрофилтър трябва да се извършват от оперативния персонал и длъжностните лица от съответните цехове. Тези действия трябва да се осъществяват с внимание към вътрешните инструкции за безопасност.
Чл. 274
Разделът се отнася за обслужването на сероочистващи уредби, които работят по мокрия варовиков метод. Основните дейности включват приемане, разтоварване и складиране на варовик, първична обработка на варовика, фино мокро смилане и приготвяне на варовикова суспензия, абсорбиране на серните окиси, обезводняване на гипсовата суспензия, както и складиране и транспортиране на гипса. Включени са и спомагателни процеси.
Чл. 275
Член 275 от Правилника за безопасност предвижда, че обслужването и ремонтите на сероочистващата уредба се извършват по вътрешна инструкция, която указва мерките за безопасност и видовете работи, извършвани с наряд. Вътрешната инструкция също така определя правилата за безопасност при обслужване и действия на персонала върху общите съоръжения, свързани със сероочистващата уредба и котела, включително димни вентилатори, газоходи и помпени инсталации.
Чл. 276
Чл. 276 от Правилника за безопасност описва задълженията при извършване на наряд в газоход и скрубер. Той включва: оглед и работа в газоход преди и след скрубера, извършване на всички работи вътре в скрубера, както и оглед и ревизия на разпределителната система и дюзите за варовикова суспензия в горната част на скрубера.
Чл. 277
Чл. 277 от Правилника за безопасност предвижда забрани при разтоварване, приемане и подготовка на варовиков материал. Забранява се присъствието на персонал на площадката на разтоварването, работа в полуоткрити бункери и работа на персонала при обслужване на машини за дробене на варовик без лични предпазни средства. Освен това, ръчни манипулации с гипсова суспензия с температура над 70°С също са забранени.
Чл. 278
Експлоатацията на паротурбинна уредба е забранена, ако регулиращите и спирателните органи са неизправни. Това е важно за предотвратяване на инциденти и осигуряване на безопасност при работа.
Чл. 279
Изпробването на автомата за безопасност в електрически и топлофикационни централи се извършва под ръководството на началника на цеха или негов заместник. Наблюдаващи лица от оперативно-ремонтния персонал трябва да присъстват по време на изпробването. Ако главната спирателна арматура има байпас, автоматът за безопасност се изпробва през него при затворена арматура. На площадката за обслужване на парната турбина имат достъп само участниците в изпробването.
Чл. 280
Чл. 280 регламентира процедурите преди изпробване на автомат за безопасност с повишена честота на въртене. В параграф 1 се уточнява, че преди изпробването трябва да се провери плътността на спирателния клапан на турбината чрез ръчно задействане при номинална честота на въртене. Параграф 2 забранява изпробването на автомат за безопасност при неплътен спирателен клапан.
Чл. 281
Чл. 281 от правилника предвижда, че ако при достигане на допустимата горна граница на честотата на въртене изключвателят на автомата за безопасност не сработи, турбината трябва незабавно да бъде ръчно изключена. Освен това, повторното изпробване на автомата за безопасност след неуспешен опит е разрешено само след установяване и отстраняване на причината за неуспеха.
Чл. 282
Член 282 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби забранява присъствието на персонал, който не участва в експлоатацията, на площадките в близост до люкове, фланцови съединения и арматура по време на пускане, спиране и работа на паротурбинна уредба.
Чл. 283
Член 283 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по топлопреносни мрежи и хидротехнически съоръжения предвижда, че работите по демонтаж, монтаж, центровка, балансиране, настройване и изпитване на парни турбини и свързаните с тях съоръжения трябва да се извършват с наряд. При това е необходимо да се спазват правилника, указанията на производителя, както и вътрешните правила и инструкции за безопасна работа.
Чл. 284
Чл. 284 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби предвижда процедури за отваряне на цилиндрите на парната турбина. Цилиндрите могат да се отворят след сигурно изолиране от паропроводите и спадане на температурата до 70-80°С. При отваряне се използват специализирани приспособления, а горната половина на цилиндъра трябва да се вдига успоредно на разделителната повърхност. Забранява се работа под висящи неукрепени елементи, а след свалянето на горната половина всички отвори трябва да се затворят с дървени капаци.
Чл. 285
При демонтаж и монтаж на части от парна турбина, работещите трябва да използват специални захващащи приспособления и лични предпазни средства, за да осигурят безопасността по време на работа.
Чл. 286
Член 286 от правилника предвижда безопасността при балансиране на ротор на турбина на стенд. Процесът на балансиране трябва да се извършва с отцепващ съединител, свързан към задвижването на стенда. Лицата, извършващи балансирането, трябва да застанат извън плоскостта на въртене на балансиращите тежести, а опасната зона около стенда трябва да бъде оградена и да не се допускат външни лица.
Чл. 287
Чл. 287 определя мерките за безопасност при работа с маслената система и резервоарите за масло на турбините. Работата трябва да се извършва с наряд и да се спазват изискванията за пожарна безопасност. Забранено е извършването на газозаваръчни работи, а електродъговото заваряване може да се извършва само от правоспособни заварчици. Контролът на заваръчните шевове се извършва чрез дефектоскопия. Утайките се почистват с пара, без да се използва гумен маркуч. Забранява се работа по подмяна на арматура, освен манометри, когато турбината е в работа. Маслопроводите с налягане над 0,7 MPa в близост до горещи повърхности трябва да са в метални кутии, а тези под 0,7 MPa - защитени с метални екрани. При високи вибрации турбината трябва да се спре. При запалване на турбинно масло, ако не може да се угаси бързо, турбината също се спира. При работа със синтетично масло, пропуските трябва да се отстраняват незабавно, да се носят защитни средства, а хранене и пушене са забранени.
Чл. 288
Чл. 288 от Правилника за безопасност при работа с неелектрически уредби в електрически и топлофикационни централи определя мерките, които трябва да се предприемат при работа по топлообменни апарати. Апаратите трябва да бъдат надеждно изолирани, освободени от пара и вода, налягането да бъде изравнено с атмосферното, и изолиращата арматура да бъде блокирана и заключена. При апарати с работно налягане над 6 MPa е необходимо да се монтират два спирателни органа. За продължителен ремонт или при недостатъчна плътност на изолиращата арматура, се изолира с глух фланец. Ремонтни работи не могат да се извършват, когато апаратът е под налягане и не е дрениран.
Чл. 289
Чл. 289 от Правилника за безопасност предвижда, че ремонтните работи по питателни помпи трябва да се извършват с наряд и след извършване на определени действия. Първо, двигателят трябва да бъде обезопасен и оперативното напрежение снето. Второ, помпата трябва да бъде изолирана от свързващите тръбопроводи и съоръжения в съответствие с изискванията на правилника. След ремонта, питателната помпа може да бъде включена в работа само след проба за плътност и с монтирани обезопасяващи приспособления на съединителя и корпуса.
Чл. 290
Чл. 290 от Правилника предвижда, че прегледите и ремонтните работи по елементи на охладителни кули трябва да се извършват с метално скеле. Освен това, работата по почистването на утайки и отпадъци във водните резервоари на охладителните кули трябва да се организира с наряд.
Чл. 291
Ремонтните работи по газотурбинни уредби трябва да се извършват с наряд, като се спазват изискванията от глава дванадесета "Газово стопанство", указанията на производителя и вътрешните инструкции за безопасност.
Чл. 292
Подготовката за ремонт на газотурбинни уредби включва сигурно изолиране от газово гориво, поставяне на предупредителни табели, продухване на участъците със сгъстен въздух или инертен газ и изключване на електрозадвижването. Забранява се работа по газови съоръжения преди изпълнението на тези подготвителни работи.
Чл. 293
Член 293 от Правилника гласи, че при извършване на ремонтни работи е забранено използването на тръби и метали, които нямат сертификат от производителя, удостоверяващ техните качества. Тази разпоредба цели да осигури безопасността и надеждността на използваните материали в електрически и топлофикационни централи, както и в хидротехнически съоръжения.
Чл. 294
Чл. 294 от Правилника предвижда, че огневите работи по газовите съоръжения и масленото стопанство на газотурбинна уредба трябва да се извършват в съответствие със специализираните наредби на органите за пожарна и аварийна безопасност. Заваръчните работи по газови съоръжения и инсталации могат да се извършват само от правоспособни заварчици.
Чл. 295
Чл. 295 от Правилника за безопасност предвижда, че работите по системите за измерване на технологичните параметри и автоматично управление, наречени "КИП и А", се извършват с наряд или нареждане. За работите с наряд се изготвя списък, който се утвърджа от работодателя или главния инженер. Работата по автоматично управление и защити, която може да доведе до изключване или намаляване на товара на основни енергийни съоръжения, се извършва само с наряд.
Чл. 296
Чл. 296 определя изискванията за работа по топлотехническата част на устройствата на КИП и А. Работата може да започне след понижаване на налягането в работния участък и дрениране на течности, затваряне и застопоряване на първичните вентили, както и поставяне на съответни табели и знаци.
Чл. 297
Всяка енергийна инсталация трябва да има изготвени и утвърдени вътрешни правила и инструкции за безопасна работа по системите на КИП и А, в зависимост от местните условия и организацията на работа.
Чл. 298
Чл. 298 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби предвижда, че технологичните съоръжения, по които се извършват дейности по контрольно-измервателна техника и автоматизация (КИП и А), трябва да бъдат обезопасени от оперативния персонал на съответния цех или звено, на което тези съоръжения са зачислени.
Чл. 299
Чл. 299 от Правилника забранява извършването на профилактични и ремонтни работи по контролните и измервателните прибори на основни съоръжения, когато те работят в неустойчив режим, както и използването на преносими уреди с живак, с изключение на живачни термометри.
Чл. 300
Чл. 300 от Правилника за безопасност предвижда, че електрозахранването на системите за контролно-измервателна апаратура (КИП и А) се осъществява чрез централизирани и местни електрически табла. Тези табла получават захранване от разпределителни електрически уредби с напрежение до 1000 V.
Чл. 301
При работа по електрически табла и захранващи системи на КИП и А, обслужващите лица трябва да имат трета квалификационна група. Тоководещите части трябва да са изключени от напрежение, с видимо прекъсване и проверка за наличие на напрежение с указател. Допуска се работа в близост до тоководещи части, ако те са защитени и обозначени с предупредителни табели. Замяната на стопяеми предпазители се извършва само с изключване на напрежението, освен ако става въпрос за закрит тип предпазители с защитни средства.
Чл. 302
Чл. 302 от правилника предвижда, че при наличие на "земя" в постояннотокови вериги, е забранено да се извършват каквито и да било действия по тях, докато не бъде открито и отстранено наличието на "земя". Работата по веригите е разрешена само след изключване на напрежението и използване на подходящи защитни средства.
Чл. 303
Чл. 303 от правилника за безопасност при работа в електрически и топлофикационни централи и по топлопреносни мрежи забранява определени действия при работа с кабелни линии. Забранено е укрепването на кабели чрез окачване, работа по кабелни глави и муфи без изключване на напрежението, работа по група кабели в табло без пълно изключване на напрежението, срязването на кабел от общ пакет без точно определяне на кабела и срязването на кабел без предварително пробождане и необходимата защита. При работа в тунели, шахти и естакади се спазват специфични правила за безопасност.
Чл. 304
Чл. 304 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уреди в електрически и топлофикационни централи уточнява, че електрическите измервания с преносими уреди могат да се извършват без наряд, при определени условия. Проводниците, използвани за свързване, трябва да имат изолация, съответстваща на измерваното напрежение, да са с подходящи накрайници и да имат минимално открити тоководещи части. Освен това, уредите за измерване на ток трябва да се свързват към токовите вериги само при изключено напрежение, а свързването към токови трансформатори трябва да става след предварително шунтиране на вторичните им вериги.
Чл. 305
Чл. 305 от Правилника за безопасност предвижда, че измерването на изолационно съпротивление с мегаомметър трябва да се извършва от обучени лица, притежаващи трета квалификационна група. В случай на електрически двигатели, които са отсъединени от захранващите кабели, измерването на изолационното съпротивление може да се извърши и самостоятелно.
Чл. 306
Чл. 306 регламентира процедурата за измерване на ток с преносими токови трансформатори (токови клещи). Измерването трябва да се извършва от две лица, като едното е наблюдаващ. При наличие на опасност от допир до неизолирани тоководещи части, трябва да се поставят изолационни прегради. Освен това, е задължително носенето на диелектрични ръкавици и предпазни очила по време на измерването.
Чл. 307
Чл. 307 от правилника предвижда, че при обслужване на импулсни линии и заборни устройства, персоналът на КИП и А може да манипулира вентили само в присъствието на персонал от основния цех. В изключителни случаи, разрешено е самостоятелно отваряне или затваряне на вентили, но само с разрешение на началника на смяна. Всички манипулации трябва да бъдат записвани в оперативните дневници на двамата началници на смяна.
Чл. 308
Чл. 308 от Правилника за безопасност предвижда мерки за безопасност при продухване на импулсни линии в електрически и топлофикационни централи. Линиите трябва да бъдат устойчиво укрепени, вентилите на линии с налягане над 4 MPa да се отварят постепенно, а запушените линии да се продухват с повишено внимание. Особено внимание трябва да се обърне на линиите, свързани с горими вещества, при спазване на правилата за пожарна безопасност. Продухването е забранено при неизправна арматура и недостатъчна осветеност.
Чл. 309
Чл. 309 от Правилника забранява отстраняването на пропуски и течове от импулсни линии или арматура под налягане. Размразяването на замръзнали импулсни линии трябва да започне с размразяване на спирателната арматура.
Чл. 310
Чл. 310 от Правилника за безопасност предвижда, че импулсните линии, запълнени с водород, трябва да бъдат продухвани с азот до достигане на концентрация от поне 97,5%. Освен това, ако тези линии са спрени от работа за повече от 4 часа, е задължително да бъдат продухвани с азот преди възобновяване на работа.
Чл. 311
Работата по контролно-измервателна апаратура (КИП и А) на транспортни ленти и свързани съоръжения във въглищно стопанство трябва да се извършва при спрени съоръжения и обезопасено електрозадвижване. Необходимо е поставянето на предупредителни табели и, при нужда, заключващи или блокиращи устройства. Работата трябва да се извършва от минимум две лица, а за въглищни бункери - от минимум три лица, като едно от тях е от персонала, който обслужва съоръженията.
Чл. 312
Чл. 312 от Правилника за безопасност предвижда, че преди започване на работа, съоръженията за контрол и измерване на параметри (КИП и А) трябва да бъдат почистени от въглищен прах. Където е възможно и допустимо, те могат да бъдат измивани с вода или пара.
Чл. 313
Член 313 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби на електрически и топлофикационни централи посочва, че настройките и тестването на контролните и измервателните прибори (КИП и А) във въглищно стопанство трябва да се извършват с наряд. Това означава, че за извършването на тези дейности е необходима предварителна подготовка и одобрение, за да се осигури безопасността на работниците и правилното функциониране на уредите.
Чл. 314
Член 314 от Правилника предвижда, че работата по уреди и съоръжения с взривозащитено изпълнение (Ex) трябва да се извършва с подходящи инструменти и в съответствие с инструкции за безопасна работа, специфични за този тип изпълнение. Раздел V обхваща КИП и А за стопанство за течни горива.
Чл. 315
Работата по контролните и измервателни прибори и автоматика (КИП и А) в стопанствата за течни горива трябва да се извършва от най-малко двама души, като единият от тях трябва да има четвърта квалификационна група.
Чл. 316
Член 316 от Правилника за безопасност предписва, че работата по ал. 1 трябва да се извършва на почистени съоръжения за контрольно-измервателна техника (КИП) и автоматизация (А), както и на работни площадки, които са измити от разлято гориво.
Чл. 317
Член 317 от Правилника постановява, че вземането на проби от гориво в резервоари, контролни измервания на ниво в резервоари, работа по люкове и нивопоказатели трябва да се извършва с инструменти и приспособления, които не предизвикват искри. Това е важно за предотвратяване на потенциални инциденти и осигуряване на безопасност при работа.
Чл. 318
В стопанство за течни горива е забранено размразяването на импулсни линии и арматура с открит пламък. Позволява се само използването на гореща вода или пара за тази цел. Раздел VI от правилника се отнася до контролните и измервателни прибори (КИП и А) в газовото стопанство.
Чл. 319
Работата по контролните и измервателни прибори и автоматика (КИП и А) в газовото стопанство трябва да се извършва с наряд, в който участват най-малко две лица. От тях едното лице трябва да притежава четвърта квалификационна група.
Чл. 320
Продухването на импулсни линии за газ трябва да се извършва в съответствие с вътрешна инструкция, която е предварително съгласувана с органите за пожарна и аварийна безопасност на съответния обект.
Чл. 321
В газовото стопанство е забранена работата с инструменти, които могат да предизвикат искри, както и носенето на кибрит, запалки и подобни предмети, които могат да причинят пламък, искра или взривяване на газ.
Чл. 322
Работите в закрити пространства, канали, тунели и шахти, където съществува риск от натрупване на газ, трябва да се извършват след задължително измерване на концентрацията на газ. Това е необходимо условие за осигуряване на безопасността на работниците в тези среди.
Чл. 323
Чл. 323 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби на електрически и топлофикационни централи указва, че обслужването и ремонтът на импулсни линии и КИП и А в уредбите за обезсоляване на вода и кондензоочистващи уредби трябва да се извършва от две лица. Едното от лицата трябва да бъде част от персонала, който обслужва уредбите.
Чл. 324
При демонтаж на първични прибори за измерване на агресивни и токсични реагенти е необходимо работата да се извършва от две лица от персонала на КИП и А, както и от лице, което обслужва уредбите. Това лице отговаря за дренирането, неутрализацията, измиването и почистването на работното място, като задължително използва лични предпазни средства.
Чл. 325
Персоналът, който обслужва контролните, измервателните и автоматизирани системи (КИП и А), не може да влиза в съдове и резервоари, съдържащи агресивни и токсични реагенти, освен ако не е преминал специална подготовка и не носи лични предпазни средства и специално работно облекло.
Чл. 326
Чл. 326 описва мерките за безопасност при обслужване на електролизерни уредби. Преди включване, импулсните линии за измерване на водород трябва да се продухват с азот до минимум 97,5% концентрация, като е забранено използването на въглероден двуокис. Периодичността на продухването на неработеща инсталация се определя от вътрешната инструкция. Не се разрешава използването на искрообразуващи инструменти при работа с електролизерни уредби. Персоналът от КИП и А може да бъде допуснат за измервания само след разрешение от оперативния електротехнически персонал с запис в оперативния дневник.
Чл. 327
Чл. 327 от правилника предвижда, че реагентите (като киселини, основи и соли), филтриращи материали и йонообменни смоли трябва да се съхраняват в складове, разположени в или около водоподготвителната инсталация, в съответствие с инструкциите на производителите. Освен това, складовете за реагенти, както и коагулантното и варово отделение, трябва да бъдат отделени от помещенията на водоподготвителните съоръжения.
Чл. 328
Чл. 328 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби задължава изолацията на подовете, каналите и шахтите в помещенията на водоподготвителните инсталации и кондензатоочистващите уредби. Също така, складовете за течни реагенти и площадките за разтоварване трябва да бъдат изолирани с антикорозионни материали, които да са устойчиви на съответната среда.
Чл. 329
Вътрешните повърхности на йонитни филтри, реактори за коагулация и декарбонизация, които имат контакт с вода с рН под 7, трябва да бъдат изолирани с подходящо антикорозионно покритие, за да се предотврати корозията.
Чл. 330
Член 330 от Правилника за безопасност предвижда, че при поддържане, преглед и ремонт на механични и йонитни филтри, сатуратори, утайници, реактори, избистрители и други подобни съоръжения, е необходимо да се спазват мерките за безопасност при работа на височина.
Чл. 331
Съоръженията и елементите на водоподготвителните инсталации, както и кондензатоочистващите уредби, подлежат на редовни проверки за пропуски. Тези проверки се извършват по утвърден график и резултатите се записват в дневник за дефекти.
Чл. 332
При установяване на течове на химически реагенти или разтвори, обслужващият персонал трябва да следва вътрешните правила и инструкции за безопасна работа на съоръженията, за да осигури безопасността на работната среда.
Чл. 333
Чл. 333 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по топлопреносни мрежи и хидротехнически съоръжения предвижда задължения за промиване на съдове и тръбопроводи преди оглед или ремонт. Съдовете за реагенти и разтвори трябва да се промиват с вода, за да се постигне рН от 6,5 до 8,5. За съдовете с сярна киселина с концентрация над 90% се следват вътрешни инструкции. Забранено е разполагане на тръбопроводи за агресивни разтвори над електрически табла и монтиране на електрически табла в помещения на реагентно стопанство без необходимия клас на защита.
Чл. 334
Чл. 334 от правилника указва, че електромагнитните филтри, използвани за обработка на вода и кондензат, трябва да бъдат обслужвани и поддържани в съответствие с изискванията за безопасност, зададени от производителя, както и с вътрешните инструкции на съответния обект. Това подчертава важността на спазването на установените стандарти и процедури за безопасност при работа с тези устройства.
Чл. 335
В помещението или на площадката от реагентното стопанство е забранено да се съхраняват реагенти в опаковки без маркировка. Също така, не е позволено съхранението на реагенти по начин, който може да доведе до смесване на различни видове реагенти.
Чл. 336
Йонообменните смоли трябва да се съхраняват в съответствие с инструкциите на производителя, като се спазват определени температурни и влажностни условия. Забранено е съхраняването на бензин, толуол и други органични съединения в помещения, където се намират йонообменни смоли.
Чл. 337
Течните реагенти, като киселини, основи, амоняк и разтвори на коагуланти, трябва да се съхраняват в стационарни цистерни или резервоари. Тези съоръжения трябва да бъдат оборудвани с нивопоказатели, преливници и отдушници, за да се осигури безопасността при работа.
Чл. 338
Тръбопроводите за транспортиране на реагенти трябва да бъдат разположени на достъпни и безопасни места, закрепени на всеки 2 метра. Забранява се инсталирането на тръбопроводи за концентрирани киселини в непроходими канали и тунели. Фланцовите съединения на тръбопроводите за агресивни реагенти трябва да бъдат защитени с предпазни кожуси.
Чл. 339
Чл. 339 от Правилника забранява използването на открит огън в помещения, където се съхранява и прелива амонячна вода. При преливане и разливане на амонячна вода, персоналът е задължен да носи гумени ръкавици и дихателна маска с газов филтър за амоняк.
Чл. 340
Разтоварването на течни реагенти от цистерни може да извършва само обучен персонал. Киселини от жп цистерни се разтоварват само през покривния капак с разтоварваща помпа. Забранено е източването на киселини през долния кран и разтоварването с помощта на сгъстен въздух.
Чл. 341
Чл. 341 от Правилника за безопасност предвижда, че агресивни течности, които се транспортират с жп и автоцистерни, трябва да се разтоварват с устройства, устойчиви на корозия. Изрично се забранява използването на гумени шлангове за разтоварване и транспортиране на концентрирани киселини.
Чл. 342
Чл. 342 от Правилника забранява наливането на вода в концентрирана сярна киселина, тъй като това може да доведе до опасни химически реакции и инциденти.
Чл. 343
Чл. 343 от Правилника забранява изхвърлянето на киселини, основи и техните разтвори в общата канализация и открити водоеми, освен ако не са предварително неутрализирани и обезвредени.
Чл. 344
Член 344 от правилника указва, че при вземане на проби от концентрирана киселина или основа, трябва да се използват специализирани засмукващи устройства. Работещите трябва да носят специално работно облекло, предпазни очила, гумени ръкавици и гумена престилка, за да се осигури безопасността при работа.
Чл. 345
Член 345 от правилника описва мерките за безопасност при разливане на киселини. При разлята киселина на пода или терена, тя трябва да се неутрализира с натриев карбонат или негасена вар и да се измива с вода. Дрехите, замърсени с киселина, трябва да се почистват с вода и неутрализират с 2-3% разтвор на натриев карбонат. При попадане на киселина върху кожата, мястото се измива с вода и се неутрализира с 2% разтвор на натриев бикарбонат, след което е необходимо да се потърси медицинска помощ. При контакт с очите, те трябва да се измиват с вода и да се промиват с 0,5% разтвор на натриев бикарбонат, като също трябва да се търси лекарска помощ.
Чл. 346
Член 346 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби предвижда процедури за справяне с разлята натриева основа. При разлята натриева основа върху пода, тя трябва да се измива с силна струя вода. Ако натриевата основа попадне върху кожата, е необходимо незабавно да се измива с вода, след което засегнатото място да се промие с 0,5 % разтвор на оцетна или лимонена киселина.
Чл. 347
В помещения, където се извършва работа с концентрирани киселини или основи, е задължително да се осигури течаща питейна вода за безопасност на работниците.
Чл. 348
Чл. 348 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби изисква работещите с киселини да носят специално защитно облекло. То включва киселиноустойчиво работно облекло, гумени ботуши, гумени ръкавици, престилка от киселиноустойчив или гумиран плат, предпазни очила и шапка от киселиноустойчив материал.
Чл. 349
Работите с концентрирани киселини и основи в електрически и топлофикационни централи, както и в топлопреносни мрежи и хидротехнически съоръжения, трябва да се ръководят от квалифицирано лице с четвърта квалификационна група.
Чл. 350
Чл. 350 от Правилника за безопасност предвижда условия за ремонт на съдове и тръбопроводи за киселини и основи. Ремонтните дейности трябва да се извършват с наряд, да се изолират от работещите тръбопроводи и резервоари с глухи фланци, да се освобождават от реагенти и да се промиват с вода, докато рН на изходящата вода достигне стойности между 6,5 и 8,5.
Чл. 351
Ремонтите и огледите на вътрешни повърхности на различни съоръжения в електрически и топлофикационни централи, както и в топлопреносни мрежи и хидротехнически съоръжения, трябва да се извършват с наряд. Лицата, които извършват оглед или ремонт в механични и йонитни филтри, реактор-утаители или съдове за реагенти, не трябва да престояват вътре повече от 1 час, след което е необходимо да излязат на чист въздух за минимум 10 минути.
Чл. 352
Хидразин-хидратът и неговите разтвори трябва да се използват съгласно вътрешна инструкция за безопасност. Съхранението и транспортирането на хидразин-хидрат се извършва в херметично затворени съдове, изработени от корозионноустойчиви материали. При разтваряне на хидразин-хидрат с вода, е необходимо да се използват съдове с устройство за разбъркване.
Чл. 353
Работата с хидразин-хидрат в инсталации за хидразинна обработка на водата изисква спазването на специфични мерки за безопасност. Работещите трябва да бъдат запознати с въздействието на веществото върху организма и да работят в добре вентилирани помещения. Забранено е вземането на проби с уста, а при работа се изисква носенето на защитни средства като гумени ръкавици и предпазни очила. При контакт с кожата или очите е необходимо незабавно измиване с вода и допълнително третиране. При разливане на хидразин-хидрат е задължително използването на дихателни маски и обработка на замърсеното място с хлорна вар. Забранено е ползването на открит огън в близост до хидразин-хидрат, както и замърсяването му с други вещества. При преливане на хидразин-хидрат е задължително носенето на допълнителни защитни средства и използването на специални инструменти.
Чл. 354
Хлорната вар трябва да се съхранява в оригиналната опаковка на производителя под навес или в студено помещение с добра вентилация, отделно от други вещества. При работа с хлорна вар е необходимо да се спазват изискванията на Наредба № 2 за работа с хлор. Работещите трябва да носят предпазни очила, ръкавици, гумени обувки, брезентов костюм и дихателна маска с газов филтър за хлор. В случай на контакт с кожата, засегнатото място трябва да се измие незабавно с вода и сапун.
Чл. 355
В помещенията, където се разтваря хлорна вар, трябва да се осигури 5 до 10 %-ен разтвор на хипосулфат и натриев карбонат. При разсипване на хлорна вар, тя трябва да се залива с този разтвор и мястото да се измива с вода.
Чл. 356
Член 356 от Правилника за безопасност предвижда, че при използването на химически реагенти е необходимо да се спазват инструкциите за безопасна работа, предоставени от производителя на съответните вещества. Това е от особено значение за осигуряване на безопасността на труда в химически лаборатории и при химичен контрол.
Чл. 357
Работата с отровни вещества и химикали в химически лаборатории трябва да се извършва в камини с принудителна вентилация. Опасните вещества трябва да се съхраняват в сейф, а отровните вещества - в плътно затворени съдове, които имат четлив надпис за съдържанието и обозначение "Отрова".
Чл. 358
В помещенията на химически лаборатории е забранено: 1. Съхраняването на вещества с неизвестен произход или без етикети; 2. Храненето и пушенето; 3. Използването на неразрешени органични разтворители за почистване; 4. Затрупването на проходи и коридори за евакуация или достъп до противопожарни средства.
Чл. 359
В химическите лаборатории реактивите трябва да се съхраняват в оригиналните си опаковки или устойчиви на тях. Лесноизпаряващите се вещества се поставят в стъклени съдове с шлифовани гърловини. Флуороводородната киселина изисква полиетиленови или парафинирани съдове. Леснозапалимите и отровни вещества се съхраняват само в количества за ежедневни нужди и остатъците се връщат на определените места. Обработката на опасни вещества става в вентилирани камини. Преливането на киселини и основи става с сифон или помпа, а на отровни и радиоактивни течности - с помпа или специална пипета, като засмукването с уста е забранено. Стъкленици с киселини и основи се пренасят в специални сандъци. При работа с бензоли и подобни вещества се използват лични предпазни средства и дихателни маски.
Чл. 360
Чл. 360 забранява изливането на опасни вещества в мивки, включително киселини, живак и различни химикали. Отпадъците от тези вещества трябва да се събират в специални съдове на определено място. Третирането и обезвреждането на отработени масла и консумативи трябва да се извършва съгласно съответните наредби.
Чл. 361
В химическите лаборатории е забранено: 1. да се поставят стъклени съдове за нагряване директно върху открит огън; 2. да се оставят горещи съдове върху стъкло или фаянсови плочки без топлоизолационни подложки; 3. да се включват неизправни нагревателни уреди в електрическата мрежа; 4. да се оставят електроуреди без надзор. Нагряването на стъклени съдове трябва да се извършва чрез пясъчна или водна баня, или на закрит котлон с керамична плоча.
Чл. 362
Чл. 362 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби изисква спазване на вътрешните инструкции за безопасна работа при анализи с горими газове, както и предписанията на пожарната безопасност. Бутилките с горими газове трябва да се съхраняват извън сградата в проветряем метален шкаф, за да се избегне пряко слънчево нагряване.
Чл. 363
Вземането на проби от пара, котлова вода, кондензат, водород от охлаждането на генераторите и горива е разрешено само за обучени и инструктирани лица, за да се осигури безопасността на работния процес.
Чл. 364
Чл. 364 от Правилника за безопасност предвижда условия за вземане на проби от пробоотборни линии в електрически и топлофикационни централи. Определят се централизирани, достъпни и осветени места за пробоотбор, с изключение на водоподготвителните инсталации. На пробоотборните линии трябва да има поне два вентила - затварящ и дроселиращ. Взимането на проби от котлова вода, пара и кондензат с температура над 25°С е забранено. При проби, изискващи предварителна подготовка, трябва да присъстват две лица.
Чл. 365
Член 365 от Правилника задължава лицето, което взема проба от пара, котлова вода и кондензат, да извърши проверка на състоянието на вентилите и линиите преди пробоотбора. В случай на установени неизправности, лицето е длъжно незабавно да уведоми началника на смяна и да запише проблемите в дневника за дефекти.
Чл. 366
Чл. 366 от Правилника за безопасност предвижда, че при установена неизправност на пробоотборното устройство, вземането на проба е разрешено само след осигуряване на необходимите мерки за безопасност от началника на смяната или звеното.
Чл. 367
Чл. 367 от Правилника за безопасност определя изискванията за химично очистване на вътрешните повърхности на технологични инсталации и съоръжения. Процесът трябва да се извършва с наряд, като организацията е отговорност на началника на цеха или отговорника на инсталацията. Инструктаж за технологията на работа се провежда от началника на химичния цех или ръководителя на групата, ако работата се извършва от външна организация. Зоната около съоръженията трябва да бъде маркирана с табели за опасност, а също така е необходимо да се осигурят неутрализиращи вещества в случай на инцидент.
Чл. 368
Член 368 от правилника забранява изпускането на промивни разтвори, получени при химично очистване, в общата канализация, освен ако те не са предварително химически обезвредени. Неподходящите промивни разтвори трябва да се отвеждат в специални места за обезвреждане, като неутрализационни ями или басейни.
Чл. 369
Чл. 369 от Правилника предвижда, че влизането на хора в инсталации и съоръжения за проверка на степента на очистване на повърхностите е разрешено само след удостоверяване на безопасността на въздушната среда. Това удостоверяване се извършва от началника на химичния цех или ръководителя на групата, извършваща очистването, след провеждане на лабораторен химичен анализ.
Чл. 370
Чл. 370 от правилника указва, че ремонтните работи по инсталации и съоръжения за масла трябва да се извършват само с наряд и от отговорен ръководител. При почистване на резервоари е необходимо да се спазват правилата за безопасност в затворени съдове. Резервоарите и тръбопроводите трябва да се дренират в специални съдове. Огневите работи трябва да се извършват на разстояние не по-малко от 10 метра от резервоарите и тръбопроводите за масла, като се спазват специализирани наредби за пожарна безопасност. Личните предпазни средства, използвани при ремонтните работи, трябва да са устойчиви на масла.
Чл. 371
Член 371 от Правилника за безопасност предвижда, че при работа с маслоочистващи машини е необходимо изходящите газове от тях да се извеждат извън помещението, за да се осигури безопасна работна среда.
Чл. 372
В енергийните предприятия се определя специално място за съхраняване на отработени масла, проби от масла, филтри, абсорбенти и други. Третирането, транспортирането и обезвреждането на отработени масла и консумативи трябва да се извършва в съответствие с Наредбата за изискванията за третиране и транспортиране на отработени масла и отпадъчни нефтопродукти.
Чл. 373
Чл. 373 от Правилника забранява работата на инсталации и съоръжения с пропуски на масла. В случай на разливане на масла, местото трябва незабавно да се подсуши с дървени стърготини и да се измива с препарати.
Чл. 374
Водоземните съоръжения включват камери, утайници, водни кули, решетки, открити и слабонапорни канали и тунели, свързани с водни централи и помпени станции. Водните кули служат за управление на налягането в тръбопроводите и улесняват пусковите условия при помпен режим.
Чл. 375
Ремонтните и възстановителните работи по водовземни съоръжения трябва да се извършват с наряд и/или нареждане. Ремонтите на водни кули се извършват само с наряд. Началникът на ВЕЦ изготвя списъците на работите, които могат да се извършват с наряд и нареждане, а те се утвърдяват от работодателя или упълномощено от него лице.
Чл. 376
Огледите и ремонтите на водовземни съоръжения и водни кули трябва да се извършват след отвеждане на водата от затворните съоръжения и обратно филтрация, с осигурена сигнализация за високи води. При наряда за ремонт на водни кули се включва схема на съоръженията, обозначаваща опасните участъци като наклони, преходи и шахти.
Чл. 377
Ремонтните работи на водовземни съоръжения и водни кули трябва да се извършват след блокиране на затворните съоръжения и движещите се части, за да се предотврати тяхното отваряне и задвижване. На блокираните съоръжения се поставят предупредителни табели с надпис "Не отваряй! Работят хора!"
Чл. 378
Член 378 от Правилника забранява влизането и извършването на каквито и да е работи във водни кули, когато в тях има вода или наличие на обратна филтрация. Тази мярка е въведена с цел осигуряване на безопасността на работниците и предотвратяване на инциденти.
Чл. 379
Стъпалата и металните стълби във водни кули трябва да са в изправност и да имат предпазни обръчи и площадки за почивка. Задължително е да има вертикална маркировка за височината на кулата.
Чл. 380
Чл. 380 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби изисква използването на специфични средства за защита при извършване на огледи и ремонти на водни кули. Средствата включват осигурителни въжета, предпазни колани, предпазни каски в жълт цвят, спасителни жилетки, водозащитни облекла в светъл цвят, специални осветителни източници и при необходимост средства за телекомуникация.
Чл. 381
Чл. 381 от правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби на електрически и топлофикационни централи регламентира условията за работа с подвижни клетки при ремонт на водни кули. При използването на подвижна клетка, тя трябва да бъде свързана с лебедка чрез две въжета и лебедката трябва да е с изправно спирачно устройство. Освен това, лебедката трябва да се обслужва от двама работещи, единият от които е отговорник. Необходимо е лебедката да бъде проверена и освидетелствана от надзорни органи, а преди употреба да се тества на товароносимост. Забранява се транспортирането на хора с подвижни клетки.
Чл. 382
Чл. 382 от Правилника определя изискванията за прегледи, почистване и ремонт на филтриращи решетки при водовземания. Почистването може да се извършва по два начина: без механично почистване, съгласно вътрешна инструкция, или с механично почистване чрез електрическо устройство, при което е необходимо предварително да се спре захранването, да се блокират механизмите и да се поставят предупредителни табели за безопасност.
Чл. 383
Водовземните решетки трябва да се почистват само с определени приспособления, като ръчното почистване е забранено.
Чл. 384
Чл. 384 от Правилника за безопасност предвижда, че плуващите отпадъци пред филтриращите решетки на утаители трябва да се събират само с определени за целта приспособления. Изрично е забранено използването на случайни предмети като дъски и прътове за тази цел.
Чл. 385
Член 385 от Правилника предвижда, че огледите и ремонтните работи на бързопадащи затвори и други затворни съоръжения трябва да се извършват след блокиране в отворено положение. Освен това, тези съоръжения трябва да бъдат застопорени или заключени, за да се предотврати погрешно задействане по време на работа.
Чл. 386
Огледите и ремонтите на подводни части на съоръжения от водолази се извършват след инструктаж от началника на водната централа или помпена станция. Този инструктаж обхваща особеностите и опасностите, свързани с тези съоръжения. Работата трябва да се извършва само при неработещи машини.
Чл. 387
Чл. 387 от Правилника предвижда, че при почистване на водовземни съоръжения и водни кули от тиня и наноси, работещите трябва да използват специално работно облекло. Това облекло включва високи гумени ботуши, гумирано наметало, гумени ръкавици и шлангови маски, в зависимост от условията на работа.
Чл. 388
Чл. 388 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби предвижда, че при огледи и ремонтни работи, когато е необходимо сваляне на постоянни капаци или решетки на съоръженията, трябва да се поставят временни ограждения, които да бъдат обозначени с подходяща сигнализация, за да се осигури безопасността около отворите.
Чл. 389
Чл. 389 определя водопровеждащите съоръжения на водните електрически централи и помпените станции, които включват напорни и безнапорни съоръжения. Напорните съоръжения обхващат апаратни камери, затворни съоръжения, напорни тръбопроводи, колектори и дренажни устройства. Безнапорните съоръжения включват слабонапорни тунели, канали, шахти, дебитомерни устройства, преливници, утайници и водохващания.
Чл. 390
Чл. 390 от Правилника определя условията за извършване на огледи и ремонти на безнапорни и напорни съоръжения. За безнапорните съоръжения не е необходим наряд, а дейностите се записват в оперативния дневник. Обратно, огледите и ремонтите на напорни съоръжения изискват наряд и обозначаване на опасните участъци, наклони, дълбочини и шахти.
Чл. 391
Чл. 391 описва процедурите за огледи и ремонти на водопровеждащи съоръжения. Работите трябва да се извършват след отвеждане на водата и механично блокиране на затворните съоръжения. Изискванията включват: 1. Изключване на електрическото захранване; 2. Поставяне на предупредителни и забранителни знаци; 3. Дренаж на пространството между две затворни съоръжения; 4. Монтиране на водоспираща преграда и сигнализация при наличие на едно затворно съоръжение или големи пропуски, с дежурство по време на работата.
Чл. 392
Забранено е извършването на ремонтни работи по съоръжения под налягане. Изключение се допуска само с писмено разрешение на главния инженер и отговорния ръководител, при условие че работата не надвишава един ден. При авария на съоръжение под налягане, по време на разрешената работа, се изготвя програма и план за действие.
Чл. 393
Чл. 393 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби предвижда мерки за сигурност около откритите канали. В ненаселени местности те се сигнализират с табели, които забраняват влизане и къпане. В близост до населени места, каналите се ограждат с предпазна мрежа и се обозначават с указание за максималното ниво на водата при работа на ВЕЦ или помпена станция.
Чл. 394
При работа във водни басейни и канали е задължително да се носят спасителни жилетки и непромокаемо облекло. Работниците трябва да имат на разположение лек гръден колан и помощно въже с диаметър 8 mm и дължина 15 m, което да бъде поставено в торбичка с карабинер и плаващ буй. На работното място е необходимо да се осигурят дълго въже с прикрепена плувка, дълъг прът с метална кука, спасителна лодка и секира. В зимни условия е задължително почистването на съоръженията от сняг и лед, както и предприемането на мерки срещу подхлъзване.
Чл. 395
Член 395 от Правилника забранява извършването на огледи и ремонтни дейности при определени неблагоприятни условия, включително: силен дъжд, снеговалеж или вятър; гръмотевични бури; обледяване на съоръжения; нощни условия и намалена видимост; наличие на обратни филтрации.
Чл. 396
Чл. 396 от правилника указва, че външните огледи и ремонти на закрити канали, тунели и напорни тръбопроводи с малък наклон могат да се извършват без наряд, но с необходимото записване в оперативния дневник. За работа по силно наклонени терени е задължително да има наблюдаващ и да се използват предпазни колани с осигурителни въжета.
Чл. 397
Чл. 397 от Правилника за безопасност предвижда условия за извършване на огледи и ремонти в закрити канали, тунели и напорни тръбопроводи. Работата трябва да се извършва с наряд и наблюдаващ, като се спазват следните изисквания: минимум двама работещи, водозащитени светлинни източници, осигурени средства за връзка, и предпазно облекло и каска в жълт цвят.
Чл. 398
При извършване на огледи и ремонти от алпинисти на външни фирми, те трябва да бъдат лично инструктирани от началника на водноелектрическата централа (ВЕЦ) или помпената станция относно правилата за безопасност. Освен това, те трябва да бъдат запознати с профила и особеностите на съоръженията, върху които ще работят.
Чл. 399
Преди извършване на огледи и ремонтни работи в напорни тръбопроводи, е необходимо да се осигури естествено вентилиране за период не по-малко от 4 часа.
Чл. 400
Чл. 400 от Правилника предвижда, че по време на огледите и ремонтите на входните и изходните ревизионни люкове на тунелите и тръбопроводите е необходимо да се поставят постове от наблюдаващи работници, които са част от оперативно-ремонтния персонал. Това е мярка за осигуряване на безопасност по време на извършване на тези дейности.
Чл. 401
Член 401 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби забранява извършването на ремонтни работи на две и повече нива в силно наклонени тръбопроводи, ако между тях не са поставени предпазни прегради. Тази мярка е предназначена за осигуряване на безопасността на работниците по време на ремонтни дейности.
Чл. 402
Чл. 402 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по топлопреносни мрежи и хидротехнически съоръжения предвижда мерки за безопасност при вътрешно почистване, боядисване и заваръчни работи в напорни тръбопроводи. Тези мерки включват осигуряване на вентилация, ограждане на работното място, спазване на инструкции за престой и почивка на работещите, както и проверка на членовете на бригадата преди затваряне на ревизионни люкове.
Чл. 403
Хидротурбинната уредба се състои от водната турбина и свързаните с нея затворни органи, системи за регулиране, охлаждане, смазване, продухване и дрениране, помпи, както и измервателни, контролни и защитни апарати.
Чл. 404
Началникът на ВЕЦ е отговорен за изготвянето на списъци с работи по хидротурбинната уредба, които могат да се извършват с наряд или нареждане. Тези списъци трябва да бъдат утвърдени от работодателя или от упълномощено от него лице.
Чл. 405
Чл. 405 от правилника описва подготовката за започване на ремонт по водна турбина, която включва обезопасяване на генератора, установяване на затворните съоръжения в затворено положение, поставяне на предупредителни табели, изпускане на вода от напорния тръбопровод, механично блокиране на въртящите се части на генератора и турбината, и блокиране на лопатките на направляващия апарат и работното колело на различни типове турбини.
Чл. 406
Член 406 от Правилника предвижда, че ремонтните работи в камерата и смукателната тръба на водна турбина, както и по затворния орган, трябва да се извършват от най-малко двама души, като един от тях трябва да наблюдава процеса.
Чл. 407
Член 407 от Правилника предвижда, че електрозаваръчните работи в специфични части на турбината, като спиралната камера, смукателната тръба, работното колело или направляващия апарат, трябва да се извършват при осигурена вентилация. Това може да бъде естествена или принудителна вентилация, която е необходима за отвеждане на образувалите се газове по време на работата.
Чл. 408
Чл. 408 предвижда, че при отстраняване на кавитационни язви или повреди по работно колело, направляващ апарат, облицовка на камерата и други повърхности на турбини с шмиргел, е задължително да се използват предпазни очила или маска и дихателни маски за защита на работниците.
Чл. 409
Чл. 409 от правилника предвижда мерки за безопасност при работа с затворни съоръжения. Преди започване на работа, налягането в системата трябва да бъде свалено, подаването на въздух и масло към регулиращата система трябва да бъде изолирано. Освен това, помпите и компресорите трябва да бъдат защитени от неволно пускане чрез изключване на електрозахранването.
Чл. 410
Член 410 от Правилника забранява стъпването и ходенето върху лостове на сервомотори, регулиращи пръстени на направляващи апарати, маслопроводи и въздухопроводи по време на оглед и ремонт на управляващи системи. Тази забрана е наложена с цел осигуряване на безопасността на работещите и предотвратяване на инциденти.
Чл. 411
Чл. 411 от Правилника изисква предпазните кожуси на съединителите и предавките на водните турбини с генераторите, както и на други въртящи се съоръжения, да бъдат монтирани на местата си след завършване на ремонтните работи. Това е част от мерките за безопасност, които трябва да се спазват в помпените станции.
Чл. 412
Помпените станции се състоят от водоподаващи съоръжения от смукателната страна, включващи открити и закрити тунели и канали, входящ дифузор, смукателна тръба, помпени агрегати, затворни съоръжения и напорни тръбопроводи, както и водоизходящите съоръжения на нагнетателната страна. Помпените агрегати включват затворни съоръжения към помпата, системи за регулиране, смазване, охлаждане, продухване, дрениране, измервателни, контролни и защитни апарати.
Чл. 413
Началникът на помпената станция е отговорен за изготвянето на списъци с работи, които могат да се извършват с наряд или нареждане. Тези списъци трябва да бъдат утвърдени от работодателя или от определено от него лице.
Чл. 414
Чл. 414 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби изисква подготовката за ремонт на помпен агрегат да включва обезопасяване на електродвигателя, установяване на затворните съоръжения в затворено положение с осигуряване срещу случайно отваряне, поставяне на табели "Не включвай! Работят хора!", изпускане на водата между затворните съоръжения и механично блокиране на въртящите се части на агрегата.
Чл. 415
Ремонтните работи по смукателни тръби, спирални камери и затворни съоръжения трябва да се извършват от минимум двама души, като един от тях трябва да наблюдава процеса.
Чл. 416
При извършване на заваръчни работи и работа с шмиргел, както и при управление на затворни съоръжения, регулатори и предавки, е необходимо да се спазват изискванията от чл. 407, 408 и 409. Тези изисквания касаят безопасността на работниците и правилното изпълнение на работните дейности.
Чл. 417
Чл. 417 от Правилника указва, че ремонтните работи по тръбопроводите и арматурата, при изолиране по пара и вода, трябва да се извършват с наряд от поне две лица, като едното от тях трябва да има четвърта квалификационна група. Работите на височина над 1,5 метра трябва да се извършват от обезопасени площадки или скелета, а работата с ходене или стоене на тръбопровод е забранена.
Чл. 418
Чл. 418 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по топлопреносни мрежи и хидротехнически съоръжения описва подготовката за започване на ремонтни работи по тръбопроводи. Подготовката включва изолиране на съоръжения, освобождаване от налягане, блокиране на спирателната арматура, снемане на напрежението на електрозадвижването и поставяне на предупредителни табели. Работата се разрешава само при температура на тръбопроводите под 50°С.
Чл. 419
Член 419 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по топлопреносни мрежи и хидротехнически съоръжения урежда изискванията за изолиране на тръбопроводи с арматура без фланци. Основното правило е, че изолирането трябва да се извършва с два последователни спирателни органа. Възможно е, с разрешение на главния инженер, изолиране с един спирателен орган след демонтиране на определени механизми и поставяне на предупредителни табели.
Чл. 420
Чл. 420 от Правилника за безопасност определя условията за допълнително притягане на болтове и уплътнения в тръбопроводи. Допълнителното притягане на болтове е разрешено при налягане, равно на половината от работното, но не над 0,5 MPa. Притягането на салникови уплътнения може да се извърши без сваляне на налягането с разрешение на началника на цеха. Заменянето на салниковото уплътнение на компенсатора изисква сваляне на налягането и изпразване на тръбопровода.
Чл. 421
Чл. 421 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по топлопреносни мрежи и хидротехнически съоръжения предвижда задължения на отговорния ръководител преди продухване на тръбопровод. Той трябва да провери: правилното окачване и укрепване на тръбопровода, притягането на фланцовите съединения, безопасността на изходящата струя на продухващия флуид и монтажа на шумозаглушителите. Освен това, той определя застрашения район и осигурява охрана срещу достъп на хора и превозни средства.
Чл. 422
Чл. 422 от Правилника за безопасност предвижда, че хидравличното изпитване на тръбопровод и арматура трябва да се извършва под ръководството на отговорния ръководител. Забранено е налягането на водата да надвишава предписаното, да се ползва манометър без редовна проверка, да се застава пред глухи фланци и да се допуска персонал, който не участва в изпитването, в близост до тръбопровода.
Чл. 423
Чл. 423 от Правилника забранява извършването на вътрешни прегледи и почистване на тръбопроводи на топлопреносни мрежи в определени условия. Забранено е в праволинейни тръбопроводи с диаметър под 0,8 m и дължина над 150 m без свободен изход от двете страни, както и в криволинейни тръбопроводи. Работата по почистването трябва да се извършва от трима души, като двама от тях трябва да са на изходите на тръбопровода. Освен това, при работа по почистването, след всеки половин час се прави почивка от 15 минути.
Чл. 424
Работата в затворени съдове, шахти и канали трябва да се извършва с наряд от поне две лица, от които едното е с четвърта квалификационна група. Едно от лицата остава извън затвореното пространство, за да наблюдава и помага на работещия. На места без присъствие на хора, работата трябва да се извършва от минимум три лица, като двама от тях са наблюдаващи.
Чл. 425
Чл. 425 от Правилника за безопасност предвижда, че преди допускането на персонал за работа в съд, шахта или канал, е необходимо проверка от допускащия и отговорния ръководител на работата. Проверяват се изолирането на работното място от тръбопроводи, наличието на лични предпазни средства, както и забраната за носене на запалки или кибрит. При работа в среди с леснозапалими или взривоопасни вещества, работещите трябва да носят специално облекло и обувки без метални части, а инструментите не трябва да образуват искри.
Чл. 426
Чл. 426 от Правилника за безопасност предвижда проверка на концентрацията на вредни вещества в съдове, шахти и канали преди влизане на хора и периодично по време на работа. Стойностите на измерените концентрации се записват в наряда. Работата в затворени пространства трябва да се извършва с осигурена вентилация, която да намалява вредните вещества до допустимите норми. Използването на чист кислород за вентилиране е забранено.
Чл. 427
Чл. 427 от правилника забранява извършване на работа в съд, шахта или канал при следните условия: 1. Без предварително изпразване и почистване на вътрешните стени от полепнали вещества (като масла, киселини и основи); 2. При вътрешна температура над 50°С; 3. При ниво на водата, по-високо от 0,2 метра над пода и температура на водата, по-висока от 50°С.
Чл. 428
Чл. 428 от правилника предвижда мерки за безопасност при работа в условия, където може да се появят отровни или задушливи газове. Когато такава опасност съществува, тя трябва да бъде отбелязана в наряда за работа. Работите се извършват в присъствието на отговорния ръководител, а на повърхността трябва да има поне двама наблюдатели. Персоналът, работещ в затворени пространства, е задължен да носи изолиращи дихателни апарати.
Чл. 429
Чл. 429 от Правилника за безопасност определя изискванията за отваряне и затваряне на капаците на люкове на съд, шахти и канали. Отварянето и затварянето трябва да се извършва с куки с дължина не по-малка от 0,8 метра или с други специални приспособления. Забранено е надвесването над люкове и отварянето им само с ръце, както и оставянето на люкове без капаци без наблюдение или ограждение, а при лоша видимост е задължително да се осигури светлинна сигнализация.
Чл. 430
Работещите в съд, шахта и канал трябва да използват предпазни раменно-бедрени колани с халка на гърба, свързани с осигурително въже с дължина не по-малко от 10 метра. При влизане в опасната зона, наблюдаващият трябва да отпуска свободния край на въжето, а след спускането, да го завърже за здрава конструкция на повърхността, като го поддържа в леко опънато състояние.
Чл. 431
Наблюдаващият е длъжен да ползва същите предпазни средства като работещия, да застава от страната на отвора, откъдето духа вятър, да поддържа периодична връзка с работещия, да следи за състоянието на осигурителното въже и въздухопровода, и да стои неотлъчно до отвора, докато в него има работещ.
Чл. 432
Чл. 432 описва мерките за безопасност, които трябва да се спазват при работа в съда, шахтата или канала. Преди влизане, работещият и наблюдаващият трябва да уговорят сигналите за връзка и незабавно изтегляне. При неполучаване на уговорения сигнал, наблюдаващият трябва да изтегли работещия. Работещият трябва незабавно да излезе или да подаде сигнал, ако се почувства зле или има проблем с дихателния апарат. Излизането или изваждането трябва да се извършва с предварително осигурени средства.
Чл. 433
Времето за престой в съд, шахта и канал се определя в наряда в зависимост от конкретните условия. При работа с дихателен апарат, след всеки 15 минути престой, работещият трябва да има 15 минути почивка на чист въздух.
Чл. 434
Чл. 434 от правилника предвижда, че за работа в съдове, шахти и канали за осветление трябва да се използват акумулаторни фенери или преносими лампи с напрежение не по-високо от 12 V. Изрично е забранено използването на открит огън в тези условия.
Чл. 435
След завършване на работата, преди затваряне на съда, шахтата и канала, отговорният ръководител е задължен да извърши проверка за наличие на работници, материали, инструменти или други странични предмети, останали вътре.
Чл. 436
Чл. 436 от правилника предвижда, че работите по антикорозионни покрития в съдове, шахти и канали трябва да се извършват от специализирани фирми. Тези фирми са задължени да спазват съответните инструкции за безопасна работа, за да се осигури безопасността на труда.
Чл. 437
Чл. 437 от правилника определя, че тази глава е приложима за стационарни компресорни уредби, които се намират в електрически и топлофикационни централи, както и в хидротехнически съоръжения.
Чл. 438
Съгласно Чл. 438 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби, съдовете под налягане, компресорите, контролните прибори и предпазните устройства подлежат на технически надзор. Всички преустройства по тях трябва да бъдат съгласувани с надзорните органи, съобразно действащите наредби.
Чл. 439
Чл. 439 от Правилника за безопасност при работа с неелектрически уредби на електрически и топлофикационни централи посочва, че за работа с компресорни уредби се допускат само лица, които имат документ за правоспособност и са получили инструкции за безопасна работа с тези уредби.
Чл. 440
Ремонтът на компресори и въздуховоди в компресорни уредби трябва да се извършва само след издаване на наряд или нареждане. Това осигурява спазването на необходимите мерки за безопасност по време на работния процес.
Чл. 441
Член 441 от Правилника за безопасност забранява извършването на редица дейности, свързани с компресорни уредби и хидротехнически съоръжения. Забраните включват: ремонт на налягане съдове, отнемане на сгъстен въздух от манометър, затягане на предпазни клапани, окачване на въздуховоди близо до нагрети съоръжения, прокарване на въздуховоди в близост до електропроводници, сваляне на защитни приспособления, съхраняване на масла в излишни количества, и оставяне на опасни газови генератори в близост до въздуховоди.
Чл. 442
Компресорната уредба трябва незабавно да се спре при превишаване на критичните параметри, неизправност на предпазни клапани и манометри, вибрации над допустимите, откриване на пукнатини или изкривявания, необичайни шумове и при пожар, застрашаващ уредбата.
Чл. 443
Чл. 443 от Правилника предвижда, че при спиране по технологичната инструкция компресорната уредба трябва да бъде приведена в режим на "разтоварване", което включва изключване на електрозахранването на двигателя и спиране на охлаждащата вода.
Чл. 444
Чл. 444 от Правилника забранява почистването на компресори, водоотделители, въздухосборници, тръбопроводи и други съоръжения с леснозапалими течности или чрез обгаряне с открит пламък, с цел предотвратяване на инциденти и осигуряване на безопасност при работа.
Чл. 445
Глава 445 от Правилника за безопасност описва изискванията за работа с уредби за сгуро- и пепелоотделяне от котли, работещи на твърдо гориво, и депониране на отпадъците на сгуроотвали. Включва различни видове уредби, като скребкови и шлакови транспортьори, гумени транспортни ленти, пневмотранспорт, хидравличен транспорт, помпени станции, сгуро- и пепелохранилища, багерни помпени станции, и обезпрашаващи системи.
Чл. 446
Чл. 446 от Правилника предвижда, че обслужването и ремонтните работи на съоръженията, посочени в чл. 445, трябва да се извършват съгласно вътрешна инструкция. Тази инструкция трябва да включва точно определени мерки за безопасност, които да се спазват при извършване на работите с наряд.
Чл. 447
Чл. 447 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби на електрически и топлофикационни централи забранява определени действия при работа със сгуро-пепелоотделящи съоръжения. Забраните включват: използване на транспортни ленти за превоз на хора и материали, стоене в работния обсег на машини, работа в пресипки и бункери без блокиране на подаването на материали, влизане в наводнени помещения без изключване на електрозахранването, ръчно почистване без газов анализ и защитни средства, оставяне на самотечни канали без покритие и обслужване на пневмотранспортни съоръжения без мерки за безопасност.
Чл. 448
Чл. 448 от правилника определя изискванията за безопасност при товарене, разтоварване и преместване на товари в енергийните обекти. Работниците трябва да спазват общите нормативни актове и специалните изисквания на правилника. Забранено е поставянето на товар на неподходящи площадки, окачването на товари на несигурни конструкции и застояването на работещи под несигурно закрепени товари.
Чл. 449
Чл. 449 от Правилника за безопасност при работа с неелектрически уредби забранява използването на повдигателни съоръжения в условия и режими, различни от указаните в техническата документация и паспорта на съоръженията. Освен това, забранено е повдигането на съдове под налягане, ако механизмите за повдигане имат триещи съединители за включване.
Чл. 450
Правилникът определя забраните при работа с повдигателни съоръжения в електрически и топлофикационни централи. Забранява се влизането в кабината на повдигателно съоръжение по време на движение, повдигането на нестабилни или опасни товари, влаченето на товари без подходящи мерки за безопасност, както и работа с неизправни устройства. Освен това, се забранява товарене и разтоварване с хора в кабината, както и работа при наличие на хора в зоната на действие на съоръжението.
Чл. 451
Глава 451 от Правилника за безопасност се отнася за абонатни станции, които използват гореща вода като топлоносител. Ремонтът и обслужването на тези станции трябва да се извършват от оперативно-ремонтен персонал, който е назначен за тази цел.
Чл. 452
Член 452 от правилника определя техническите мерки за обезопасяване на работното място в абонатните станции в зависимост от условията на работа. Мерките се класифицират на три категории: 1. Пълно изключване или спиране на топлоносителя; 2. Частично изключване или спиране на топлоносителя; 3. Без изключване или спиране на топлоносителя.
Чл. 453
Работата с топлоносителя в електрически и топлофикационни централи и топлопреносни мрежи изисква стриктно спазване на наредби. За работа с пълно или частично изключване на топлоносителя е необходимо наряд и бригада от минимум две лица. При работа без изключване, трябва да има нареждане и запис в оперативния дневник на диспечера. Допуска се единствено лице с трета квалификационна група да извършва огледи и отчитане на уреди в абонатна станция.
Чл. 454
Чл. 454 от правилника определя условията за изолиране на абонатните станции от топлопреносната мрежа за ремонтни работи. Изолацията трябва да се извърши от спирателната арматура на подаващата и връщащата мрежова вода при температура на топлоносителя до 75°С, или от спирателната арматура в камерата на отклонението при температура над 75°С. Ремонтни работи не се разрешават, когато температурата на въздуха в помещението е над 50°С или при наличие на вода с температура над 50°С, ако нивото й е над 0,2 m.
Чл. 455
Чл. 455 от правилника предвижда задължителни мерки преди започване на ремонтни работи в абонатни станции. На първо място, налягането в съоръженията и тръбопроводите трябва да бъде изравнено с атмосферното налягане. Освен това, на спирателната арматура в камерата, където е извършено изолирането, трябва да бъдат поставени табели с надпис "Не отваряй! Работят хора!". На приводите за управление на помпите също се поставят табели с надпис "Не включвай! Работят хора!"
Чл. 456
Чл. 456 от Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби изисква осигуряване на вентилиране на помещението по време на заваръчни работи в абонатната станция. Освен това, трябва да се спазват изискванията за пожарна безопасност.
Чл. 457
Чл. 457 от правилника предвижда, че хидравличното изпитване на новомонтирани или ремонтирани съоръжения в абонатни станции трябва да се извършва с наряд и в присъствието на отговорния ръководител. Забранено е да се създава налягане, по-високо от предписаното в техническата документация, както и да се ползват манометри, които не са преминали метрологична проверка.
Чл. 458
Чл. 458 от правилника изисква при извършване на топлоизолационни работи с материали като стъклена, минерална или шлакова вата работниците да носят предпазни очила, противопрахова маска, ботуши и дрехи от плътен плат. При работа с топлоизолационни разтвори, съдържащи водно стъкло, е необходимо да се използват гумени киселиноустойчиви ръкавици и предпазни очила.
Чл. 459
Чл. 459 от Правилника за безопасност определя мерките, които трябва да се спазват при ремонтни работи на съоръжения и тръбопроводи с азбест или азбестосъдържащи материали. Подготовката за работа трябва да се съобрази с Наредба № 12 от 1993 г. Работещите трябва да носят защитни очила, маски, ръкавици, ботуши и защитно облекло. Работата се извършва по специална инструкция, която включва разрушаване на топлоизолация, събиране и извозване на разрушената изолация, описание на условията за съхранение и осигуряване на лични предпазни средства.
Чл. 460
Правилникът определя мерките за безопасност при работа в неелектрически уредби, топлофикационни мрежи и хидротехнически съоръжения. Свалянето на изолация с удари е забранено. Всички заповеди, противоречащи на правилника, също са забранени. Длъжностните лица носят отговорност за нарушения. Правилникът уточнява различни категории персонал и техните задължения, както и правилата за издаване на наряди и обезопасяване на работни места. Влиза в сила четири месеца след обнародването и отменя предишен правилник.
§1
Забранява се изпълнението на заповеди и нареждания, които противоречат на правилника. Не се допуска възлагане и изпълнение на работи в неелектрически уредби и мрежи, за които не са разработени вътрешни инструкции, съгласно изискванията на правилника.
§2
Длъжностните лица, които не изпълняват или нарушават разпоредбите на правилника, носят административно-наказателна отговорност в съответствие с Кодекса на труда и Закона за административните нарушения и наказания, освен ако не подлежат на по-тежко наказание.
§ 3
Този правилник определя безопасността при работа с неелектрически уредби, топлофикационни мрежи и хидротехнически съоръжения. В него се дават определения на различни категории персонал, включително оперативен, ремонтен и аварийно-ремонтен персонал, както и на роли като 'издаващ наряд', 'отговорен ръководител' и 'изпълнител на работата'. Освен това, правилникът уточнява понятието за 'безопасност при работа', 'работно място' и 'работодател'. Целта е осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
§5
Правилникът за безопасност при работа в неелектрически уредби влиза в сила четири месеца след неговото обнародване в "Държавен вестник". Той отменя предишния правилник по безопасността на труда, който е в сила от 1987 г. и се отнася за работа с неелектрически машини и съоръжения в електрическите и отоплителните централи.
§6
Според §6 от Преходните и Заключителни разпоредби на Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби, работодателите на енергийни предприятия и длъжностните лица, които отговарят, организират, ръководят или изпълняват работи в неелектрически уредби, топлопреносни мрежи и хидротехнически съоръжения, носят отговорност за спазването на правилника.
§8
Контролът по спазване на правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби на електрически и топлофикационни централи, както и по топлопреносни мрежи и хидротехнически съоръжения, се извършва от упълномощените органи на Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ). Изменението е в сила от 23.01.2014 г., след публикуване в Държавен вестник, брой 92 от 2013 г.
§7
В параграф §7 от Преходните и Заключителни разпоредби на Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по топлопреносни мрежи и хидротехнически съоръжения, се предвижда замяна на наименованията на министерствата. Всички споменавания на "министъра на енергетиката и енергийните ресурси" и "министърът на енергетиката и енергийните ресурси" ще бъдат заменени с "министъра на икономиката и енергетиката" и "министърът на икономиката и енергетиката".
§8
В §8 от правилника се указва, че навсякъде в текста думата "МЕЕР" трябва да бъде заменена с "МИЕ". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят към изменението и допълнението на правилника, обнародвано в Държавен вестник, брой 92 от 2013 г., и влиза в сила от 23.01.2014 г.
§9
Специализираните учебни центрове, упълномощени от министъра на икономиката и енергетиката, имат право да извършват обучение и изпит за квалификационна група по правилника до 31.12.2014 г.
§10
Правилникът за безопасност при работа в неелектрически уредби на електрически и топлофикационни централи влиза в сила три месеца след обнародването му в 'Държавен вестник'. Включва примерни форми на протоколи за проведен изпит за квалификационни групи, дневници за регистриране на наряди и списъци на защитни средства. Изисква се използването на предписващи и указателни табели, съгласно Наредба № 4 от 1995 г. за знаците и сигналите за безопасност.
