ЗАКОН ЗА ОМБУДСМАНА
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът за омбудсмана определя правното положение, организацията и дейността на институцията омбудсман в България.
Чл. 2
Омбудсманът е обществен защитник, който има за цел да насърчава и защитава правата на човека и основните свободи. Той се намесва, когато действия или бездействия на държавни и общински органи, техните администрации, доставчици на обществени услуги или частноправни субекти нарушават правата и свободите на гражданите.
Чл. 3
Омбудсманът е независим в дейността си и се подчинява единствено на Конституцията, законите и международните договори, в които България участва. Той ръководи дейността си според личната си съвест и морал. Дейността му се осъществява на база правилник, който се изготвя от него, одобрява се от Народното събрание и се обнародва в 'Държавен вестник'.
Чл. 4
Чл. 4 от Закона за омбудсмана указва, че дейността на омбудсмана е публична, което означава, че информацията за работата и действията на омбудсмана е достъпна за обществеността.
Чл. 5
Омбудсманът получава помощ в своята работа от заместник-омбудсман, който подпомага неговата дейност.
Чл. 6
Държавните и общинските органи, юридическите лица и гражданите са задължени да предоставят информация и да съдействат на омбудсмана относно жалби и сигнали. Държавните и общинските органи трябва да предоставят информация в срок от 14 дни след поискване, включително данни за местата по чл. 28а и условията за броя на лицата в тях, за да се осигури ефективното изпълнение на правомощията на омбудсмана.
Чл. 7
Дейността на омбудсмана и неговата администрация се финансира от държавния бюджет и/или от други публични източници. Омбудсманът е първостепенен разпоредител с бюджет, което означава, че има правомощия да управлява средствата, предоставени за неговата дейност.
Чл. 8
Омбудсманът се избира от Народното събрание за срок от 5 години, при условия на публичност и прозрачност. Той може да бъде преизбиран за още един мандат.
Чл. 9
Омбудсманът в България е български гражданин с висше образование, който притежава високи морални качества и доказан опит в правата на човека. Той трябва да отговаря на условията за избор на народен представител.
Чл. 10
Предложение за избор на омбудсман могат да правят народни представители, парламентарни групи и юридически лица с нестопанска цел. Народното събрание избира омбудсман с явно гласуване, като за избран се счита кандидатът, получил мнозинство повече от половината от гласувалите. Ако при първото гласуване никой не получи необходимо мнозинство, се провежда второ гласуване с двамата кандидати, получили най-много гласове, и за избран се смята кандидатът с повече от половината от гласовете.
Чл. 11
Заместник-омбудсманът се избира от Народното събрание в срок от един месец след избора на омбудсмана. Процедурата е публична, прозрачна и състезателна, като изборът се извършва с явно гласуване. Заместник-омбудсманът трябва да отговаря на критериите за избираемост, посочени в чл. 9.
Чл. 12
Омбудсманът полага клетва пред Народното събрание, в която се ангажира да спазва Конституцията и законите на България, да защитава правата на човека и основните свободи, и да изпълнява правомощията си добросъвестно и безпристрастно.
Чл. 13
Изборът на нов омбудсман трябва да се извърши не по-късно от два месеца преди края на мандата на текущия омбудсман. Текущият омбудсман остава на поста си и продължава да изпълнява задълженията си до момента на встъпване в длъжност на новоизбрания омбудсман.
Чл. 14
Длъжността на омбудсмана и заместник-омбудсмана е несъвместима с друга държавна длъжност, управление в търговско дружество или юридическо лице с нестопанска цел, а също така и с членство в политическа партия или синдикална организация, освен в случай на назначаване за служебен министър-председател. Омбудсманът и заместник-омбудсманът не могат да извършват търговска дейност. При назначаване за служебен министър-председател, те прекъсват правомощията си само за периода на назначаването, като след това продължават мандата си.
Чл. 15
Чл. 15 от Закона за омбудсмана определя условията, при които правомощията на омбудсмана и заместник-омбудсмана могат да бъдат прекратени предсрочно от Народното събрание. Тези условия включват: установяване на несъвместимост или неизбираемост, фактическа невъзможност за изпълнение на задълженията, влизане в сила на присъда за умишлено престъпление, несправяне със задълженията и нарушаване на Конституцията или общоприетите морални правила, установяване на конфликт на интереси, оставка и смърт. Решението за предсрочно прекратяване се взима от Народното събрание по искане на поне една пета от народните представители, а в случаите на конфликт на интереси, оставка или смърт, информацията се обявява от председателя на Народното събрание. Заместник-омбудсманът може да бъде освободен и по предложение на омбудсмана. И двамата имат право на изслушване в Народното събрание относно основанията за прекратяване на правомощията.
Чл. 16
Омбудсманът в България има имунитет, подобен на този на народен представител. Снетието на този имунитет става при условия и по ред, предвидени за народни представители.
Чл. 17
При предсрочно прекратяване на мандата на омбудсмана, нов омбудсман трябва да бъде избран в срок от един месец след влизането в сила на решението за прекратяване. Заместник-омбудсманът поема задълженията на омбудсмана до избиране на нов.
Чл. 18
Омбудсманът получава основно месечно възнаграждение, което е 90% от възнаграждението на председателя на Народното събрание. Заместник-омбудсманът получава 90% от възнаграждението на омбудсмана. И двамата не могат да получават допълнителни възнаграждения, освен за научна или преподавателска дейност.
Чл. 18а
Омбудсманът разполага с администрация, назначавана по принципите на прозрачност, ефективност, плурализъм и недискриминация. Правилникът за организацията и дейността на омбудсмана определя условията и реда за обявяване на свободни длъжности и назначаване на служители.
Чл. 19
Омбудсманът приема и разглежда жалби за нарушения на права и свободи, прави проверки, отговаря на жалбоподателите в срок, отправя предложения за възстановяване на нарушени права, посредничи между органи и граждани, уведомява за престъпления, предоставя становища по законопроекти и защитава правата на децата. Освен това, той изпълнява функциите на Национален превантивен механизъм и може да действа по своя инициатива. При назначение за служебен министър-председател, правомощията му се изпълняват от заместника му.
Чл. 20
Омбудсманът има право на достъп до органите и техните администрации, да присъства на обсъждане и вземане на решения, да иска и получава информация, както и да изразява публично мнение и становища. В същото време, той е задължен да не огласява информация, която представлява държавна, служебна или търговска тайна, или информация от личен характер.
Чл. 21
Омбудсманът е задължен да поддържа публичен регистър, в който се записват постъпилите писмени и устни жалби и сигнали, както и информация за тяхното движение. Това осигурява прозрачност и достъп до информация относно работата на омбудсмана.
Чл. 22
Омбудсманът внася ежегоден доклад в Народното събрание до 31 март, който съдържа информация за постъпилите жалби и сигнали, резултатите от намесата му, направени предложения и препоръки, зачитането на правата на човека, дейността му като Национален превантивен механизъм, отчет на разходите и резюме. Докладът е публичен и може да се изготвят допълнителни доклади по искане на Народното събрание или по инициатива на омбудсмана.
Чл. 23
Омбудсманът е длъжен да издава годишен бюлетин, в който да отразява своята дейност. В глава четвърта от закона се регламентира процесът по подаване на жалби и сигнали от гражданите.
Чл. 24
Чл. 24 от Закона за омбудсмана предвижда, че физически лица, независимо от гражданството, пола, политическата принадлежност или религиозните убеждения, могат да подават жалби и сигнали пред омбудсмана. Освен това, представители на юридически лица, които са създадени в обществена полза и имат за цел защита на правата на човека, също могат да подават жалби и сигнали.
Чл. 25
Жалбите и сигналите могат да бъдат подавани писмено или устно, лично, по пощата или по друго традиционно средство. Те трябва да съдържат име, постоянен адрес на жалбоподателя, описание на нарушението и информация за органа или лицето, срещу което се подава жалбата. Анонимни жалби и такива за нарушения, извършени преди повече от две години, не се разглеждат. При устно подадена жалба се съставя протокол с необходимата информация.
Чл. 26
Според Чл. 26 от Закона за омбудсмана, подаването на жалби пред омбудсмана е безплатно, което означава, че гражданите могат да се обръщат към него без да заплащат такси.
Чл. 27
Член 27 от Закона за омбудсмана предвижда, че всички получени жалби и сигнали трябва да бъдат вписани в регистър, съгласно разпоредбите на член 21. В този регистър се отразяват не само самите жалби и сигнали, но и предприетите мерки по всеки конкретен случай, както и резултатите от тях.
Чл. 28
Чл. 28 от Закона за омбудсмана задължава органите и лицата, до които се отнасят становищата, предложенията и препоръките на омбудсмана, да ги разгледат в срок от 14 дни и да уведомят омбудсмана за предприетите мерки. Тази разпоредба е част от Глава четвърта "а" относно Националния превантивен механизъм, въведена с изменения от 2012 г.
Чл. 28а
Омбудсманът има правомощия да защитава лица, лишени от свобода, от изтезание и жестоко отнасяне. Той има достъп до места за задържане без предизвестие, информация за броя на лишените от свобода и условията в местата за задържане. Омбудсманът може да избира местата и лицата за разговори, да провежда лични беседи, да изисква информация от служители и да организира медицински прегледи с тяхно съгласие. Служителите са длъжни да съдействат на омбудсмана, а той трябва да бъде уведомяван за проекти на нормативни актове, засягащи неговите правомощия.
Чл. 28б
Чл. 28б от Закона за Омбудсмана забранява на органи или длъжностни лица да налагат санкции на лица или организации, които са съобщили информация на омбудсмана, независимо дали информацията е вярна или не. Лицата и организациите не могат да понесат вреди заради това. Освен това, поверителната информация, събрана от омбудсмана, не може да бъде разгласявана, а лични данни могат да се публикуват само с изричното съгласие на съответното лице.
Чл. 28в
Омбудсманът има правото да делегира изцяло или частично своите правомощия, свързани с Националния превантивен механизъм, на служители от своята администрация чрез заповед.
Чл. 28г
След всяко посещение на омбудсмана в местата по чл. 28а, той изготвя доклад, който може да включва препоръки за подобряване на условията и предотвратяване на жестоко или унизително отношение. Докладът се предоставя на компетентния орган, който е длъжен да отговори в срок от един месец. Омбудсманът също така публикува ежегодни доклади, свързани с дейността си като Национален превантивен механизъм.
Чл. 28д
Омбудсманът, като Национален превантивен механизъм, осъществява сътрудничество с органи и механизми на ООН, сдружения на граждани и международни, регионални и национални организации, които работят за защита на лица от изтезания и жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Чл. 29
Лицата, които възпрепятстват омбудсмана в изпълнението на служебните му задължения, подлежат на наказание с глоба до 600 лв. Тази санкция се прилага, освен ако деянието не подлежи на по-тежко наказание.
Чл. 30
Лицата, които не предоставят в определен от омбудсмана срок поискани сведения, документи или актове, подлежат на наказание с глоба до 500 лв., освен ако не се предвижда по-тежко наказание.
Чл. 31
Лицата, които не изпълнят задълженията си, произтичащи от Закона за Омбудсмана или от приложим нормативен акт, подлежат на наказание с глоба до 300 лв., освен ако не е предвидено по-тежко наказание.
Чл. 32
Административните наказания, предвидени в чл. 29 - 31 от Закона за омбудсмана, се налагат от районния съд. Актът за установяване на административно нарушение се съставя от длъжностно лице, определено от омбудсмана, и след това се изпраща на съответния районен съд за разглеждане.
Чл. 33
Съгласно чл. 33 от Закона за омбудсмана, когато съдът получи материалите по чл. 32, той уведомява лицето, което ще бъде наказано. На това лице се предоставя срок, който не може да бъде по-кратък от един месец, за да се запознае с материалите, да изрази възражения и да представи доказателства в тяхна подкрепа.
Чл. 34
Член 34 от Закона за Омбудсмана предвижда, че след изтичане на срока по член 33, делото се насрочва за разглеждане в открито съдебно заседание. Омбудсманът има правото да участва в съдебното производство, ако счете това за необходимо.
Чл. 35
Районният съд разглежда делата по същество и издава решение, с което налага административно наказание или оправдава лицето. Решението може да бъде обжалвано касационно пред окръжния съд, като и омбудсманът има право да подаде касационна жалба.
Чл. 36
Законът за омбудсмана определя, че в случай на неуредени въпроси, се прилага Законът за административните нарушения и наказания. В него се дефинират обществени услуги и традиционни средства за съобщение. Народното събрание избира омбудсман в тримесечен срок след влизането в сила на закона, а омбудсманът внася правилник за дейността си в едномесечен срок след встъпването в длъжност. Законът влиза в сила от 1 януари 2004 г.
§1
В параграф §1 от Закона за Омбудсмана се определят ключови термини. "Обществени услуги" обхващат различни услуги, включително образователни, здравни, социални и други, които отговарят на обществени потребности и могат да включват административни услуги. "Традиционно средство за съобщение" включва писма, телефон, телеграф, телекс, факс и електронна поща.
§4
Законът за Омбудсмана влиза в сила от 1 януари 2004 г. Той е приет от ХХХIХ Народно събрание на 8 май 2003 г. и е официално подпечатан с печата на Народното събрание. Преходни и Заключителни разпоредби към Административнопроцесуалния кодекс са обнародвани в Държавен вестник, брой 30 от 2006 г. и влизат в сила от 12 юли 2006 г.
§142
Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила по-рано. Конкретно, дял трети и множество параграфи, свързани с обжалване по съдебен ред и замени на термини, влизат в сила на 1 март 2007 г. Други разпоредби, включително параграф 120, влизат в сила от 1 януари 2007 г., а параграф 3 влиза в сила от деня на обнародването на кодекса.
§ 61
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи. Параграф 11 относно чл. 22а - 22д влиза в сила от 1 януари 2011 г. Параграфи 7, 8, 9, параграф 11 относно чл. 22е - 22и, и параграфи 12 до 23 влизат в сила от 1 април 2011 г. Допълнителни разпоредби за изменение и допълнение на закона са обнародвани в ДВ, бр. 29 от 2012 г. и влизат в сила от 11.05.2012 г.
§7
Законът за Омбудсмана влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби към Закона за публичните финанси са обнародвани в Държавен вестник, брой 15 от 2013 г. и влизат в сила от 01.01.2014 г.
§ 123
Законът за омбудсмана влиза в сила от 1 януари 2014 г., с изключение на определени разпоредби: § 115 влиза в сила от 1 януари 2013 г., а § 18, § 114, § 120, § 121 и § 122 влизат в сила от 1 февруари 2013 г. Заключителните разпоредби се отнасят към изменения и допълнения на закона, обнародвани в Държавен вестник, брой 20 от 2018 г.
§11
В параграф §11 се предвижда, че в срок от един месец след влизането в сила на Закона за Омбудсмана, омбудсманът трябва да внесе за одобрение в Народното събрание необходимите промени в правилника за организацията и дейността си. Заключителните разпоредби се отнасят и до Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, който е обнародван в Държавен вестник, брой 11 от 2023 г. и влиза в сила на 04.05.2023 г.
§10
Законът за Омбудсмана влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник". Членовете от 12 до 18 от глава втора, раздел I ще се прилагат за работодатели в частния сектор с между 50 и 249 работници или служители, считано от 17 декември 2023 г.
