ПРАВИЛНИК ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА В СЪДИЛИЩАТА
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Правилникът определя организационната структура и функциите на администрацията в различните видове съдилища в България. В него се описват организацията на работата, длъжностните разписания и типовите длъжностни характеристики на съдебните служители. Също така се уточнява редът за провеждане на конкурси за назначаване на служители, както и условията за несъвместимост на съдебните служители.
Чл. 2
Администрацията в съдилищата е разделена на обща и специализирана и се управлява от съдебен администратор или административен секретар. Въз основа на натовареността в съдилищата, Висшият съдебен съвет (ВСС) може да назначава съдебни помощници.
Чл. 3
Член 3 от Правилника за администрацията в съдилищата определя основните принципи, по които съдебните служители трябва да се ръководят в своята дейност. Тези принципи включват законност, отговорност, прозрачност, бързина, ефективност, лоялност и йерархична подчиненост. Те са важни за качественото обслужване на физическите и юридическите лица, както и за спазването на професионалната етика на съдебните служители. Правилникът също така описва структурата на администрацията в различни видове съдилища, включително районни, окръжни, административни, военни, апелативни и специализирани съдилища.
Чл. 4
Съдебният администратор ръководи администрацията на съда и за длъжността може да бъде назначено лице с българско гражданство, висше образование по публична администрация, икономика или право, и поне 8 години професионален опит. Лицето не трябва да е осъждано за умишлено престъпление, да притежава необходимите нравствени и професионални качества, както и добри умения за работа със софтуер. Назначаването става чрез конкурс, организиран от административния ръководител на съда. Докато е на длъжността, съдебният администратор не може да членува в политически партии или да извършва политическа дейност.
Чл. 5
Съдебният администратор е отговорен за планирането, организирането и ръководенето на съдебните служители, управлението на административната дейност, създаване на организационна връзка между ръководството и съдиите, разпределяне на дейностите в администрацията, въвеждане на програмни решения за дългосрочно планиране и финансова политика, както и за осигуряване на нормални условия за работа. Освен това той организира конкурси и обучение за служителите, следи за трудовата дисциплина, съгласува отпуските, участва в атестирането на служителите и предлага промени в техните рангове и възнаграждения. Съдебният администратор също така ръководи бюджета на съда, контролира снабдяването и събирането на такси, планира дейностите по поддръжка на съдебната сграда и изпълнява допълнителни задължения, възложени от ръководителя на съда. При отсъствие на съдебен администратор, функциите му се поемат от административния секретар.
Чл. 6
Съдебният администратор издава задължителни разпореждания за съдебните служители. Те имат право да оспорват тези разпореждания пред административния ръководител на съда, но решението на ръководителя е окончателно.
Чл. 7
Съдебният администратор получава основно възнаграждение, което е 80% от основното възнаграждение на съдия в съответния съд. Тази разпоредба е част от правилника, който регулира условията на работа в съдилищата, включително и длъжността служител по сигурността на информацията.
Чл. 8
Член 8 от Правилника за администрацията в съдилищата описва задълженията и изискванията за служителя по сигурността на информацията. Той е отговорен за защитата на класифицираната информация в съда, следвайки разпоредбите на ЗЗКИ и ППЗЗКИ. За тази позиция се изисква минимум 5 години професионален опит, разрешение за достъп до класифицирана информация на ниво 'Строго секретно', българско гражданство и надеждност от гледна точка на сигурността. Служителят е подчинен на административния ръководител на съда и може да изпълнява и допълнителни задачи, възложени от него. При липса на назначен служител, административният ръководител назначава друг съдебен служител за изпълнение на функциите му.
Чл. 9
Чл. 9 от Правилника за администрацията в съдилищата описва функциите и изискванията за назначаване на административен секретар. Административният секретар подпомага административния ръководител и съдебния администратор. За длъжността може да бъде назначено лице, което е български гражданин, с висше образование (бакалавър), минимум 5 години професионален опит, без осъждане за умишлено престъпление и притежаващо необходимите нравствени и професионални качества. Назначаването става след конкурс, организиран от административния ръководител.
Чл. 10
Чл. 10 описва задълженията на административния секретар в съдилищата. Той приема и докладва жалби, организира приема на граждани, събира и обработва кадровите досиета на служителите, организира стажа на стажант-юристите, поддържа библиотеката на съда и подрежда документи, свързани с административната работа. При отсъствие на съдебен администратор, функциите му се изпълняват от административния секретар. Освен това, в текста е спомената нова глава, свързана с координацията на съдебен център по медиация, която влиза в сила от 01.07.2024 г.
Чл. 10а
Чл. 10а от Правилника за администрацията в съдилищата определя ролята и изискванията за назначаване на координатори в съдебните центрове по медиация. Координаторите са съдебни служители, които организират дейността на тези центрове. За координатор може да бъде назначен български гражданин с висше образование, степен "бакалавър", след конкурс, организиран от административния ръководител. Функциите на координатора са регламентирани в Наредба № 11 от 2023 г. При липса на назначен координатор, функциите могат да бъдат възложени на друг съдебен служител.
Чл. 11
Съдебните помощници са служители с юридическо образование, които подпомагат съдиите. Назначаването им става след успешно издържан конкурс и при спазване на изискванията на чл. 162 от Закона за съдебната власт. Административният ръководител на съда разпределя съдебните помощници по отделения и състави.
Чл. 12
Съдебният помощник извършва проверки на жалби и молби, следи за законоустановените срокове и законовите изисквания, изготвя проекти на съдебни актове, проучва правната доктрина и съдебната практика, изготвя отговори на писма и сигнали, дава мнения и доклади по дела, и изпълнява допълнителни задачи, възложени от ръководството.
Чл. 13
Съдебните помощници са задължени да пазят служебна тайна относно сведенията, които получават в рамките на службата. Те нямат право да дават правни съвети на страните или трети лица. Поведението им трябва да бъде съобразено с професионалната етика, за да не уронват престижа на съдебната власт. Основното им месечно възнаграждение е до 90% от възнаграждението на младши съдия.
Чл. 14
Чл. 14 от Правилника за администрацията в съдилищата определя, че администрацията на съдилищата се дели на обща и специализирана. Това означава, че в зависимост от функциите и задачите, администрацията може да бъде организирана в две основни категории.
Чл. 15
Чл. 15 от Правилника за администрацията в съдилищата определя структурата и функциите на общата администрация, която подпомага административния ръководител на съда и съдебния администратор. Общата администрация може да включва различни административни звена, като "Финансова дейност и снабдяване", "Стопанисване и управление на съдебното имущество", "Човешки ресурси", "Информационно обслужване, статистика и информационни технологии" и "Пресслужба и информация". Административният ръководител може да съвместява функции или да възлага задължения на определени служители. Управлението на недвижимите имоти се осъществява само при възлагане от Висшия съдебен съвет. Също така, ръководителят може да определи съдебен служител за изпълнение на задълженията по защита на данните.
Чл. 16
Член 16 от Правилника за администрацията в съдилищата определя структурата и функциите на специализираната администрация, която подпомага съдебната дейност. Специализираната администрация включва различни административни звена, като регистратура, съдебно деловодство, архив и др. Функциите на бюрата за съдимост се регламентират с наредба на министъра на правосъдието. Също така, административният ръководител на районния съд има правомощия да създава служби за връчване на призовки и да назначава съдебни служители, отговорни за защита на данните.
Чл. 17
Чл. 17 от Правилника за администрацията в съдилищата определя, че службите на специализираната администрация се ръководят от началник или завеждащ служба. Техните задължения включват ръководене и контрол на работата в службата, координиране на връзките с други служби, подпомагане на служителите, контрол на съдебната информация, организиране на обучения за служителите и изготвяне на годишни планове за обучения. Те също така имат правото да предлагат реорганизация на работата с цел подобряване на службата.
Чл. 18
Член 18 от Правилника за администрацията в съдилищата предвижда, че в органите на съдебната власт, където общият брой на съдебните служители е до 15, е разрешено да се използва само една от следните длъжности: "Началник служба" или "Административен секретар".
Чл. 19
Член 19 от Правилника за администрацията в съдилищата предвижда, че административният ръководител е отговорен за утвърждаването на структурата на администрацията, включително определянето на звената, тяхната численост и длъжностите в тях. Това трябва да става в съответствие с Класификатора на длъжностите в администрацията, разпоредбите на правилника и специфичните изисквания на Висшия съдебен съвет. На базата на утвърдената структура се изготвя поименно разписание на длъжностите.
Чл. 20
Чл. 20 от Правилника за администрацията в съдилищата описва функциите на звено "Финансова дейност и снабдяване", което подпомага административния ръководител и съдебния администратор. Основните задължения включват управление на финансовите ресурси, счетоводство, разработване на бюджет, извършване на плащания, събиране на такси и материално-техническо снабдяване. Звеното отговаря и за счетоводния архив и води кореспонденция, свързана с финансовата дейност на съда.
Чл. 21
Чл. 21 от Правилника за администрацията в съдилищата описва функциите на звено "Стопанисване и управление на съдебното имущество". То подпомага административния ръководител на съда и съдебния администратор/административния секретар в управлението на имуществото на съда, отговаря за собствеността на съда и се грижи за строителството, ремонта и стопанисването на съдебните сгради.
Чл. 22
Чл. 22 от Правилника за администрацията в съдилищата определя функциите на звеното "Човешки ресурси", което подпомага административния ръководител и съдебния администратор в управлението на човешките ресурси. Звеното събира и обработва информация за съдиите и съдебните служители, изготвя заповеди и удостоверителни документи, свързани с трудовите им правоотношения, и води копия на личните трудови досиета на съдиите и съдебните служители, включително на държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията.
Чл. 23
Звено "Информационно обслужване, статистика и информационни технологии" в съдилищата подпомага административния ръководител и съдебния администратор в управлението на информационните системи, осигурява технологичното обслужване на компютърната техника, интегрира системите на съда с тези на други ведомства, предлага нови софтуерни решения, провежда обучения за служителите, организира публикуването на съдебни актове и протоколи в интернет, събира и обобщава статистическа информация и подготвя необходимите статистически форми за ВСС и други институции.
Чл. 24
Чл. 24 от Правилника за администрацията в съдилищата определя функциите на пресслужбата и информацията, която включва подготовка на информационна стратегия, организиране на информационни кампании, подпомагане на административния ръководител и съдиите в комуникацията с обществеността, както и осигуряване на информация за процедурите в съда и достъпа до делата. Пресслужбата също така организира пресконференции, поддържа архив на медийните изяви, съгласува материали и инициира форми на взаимодействие за по-добра достъпност на съдебните актове.
Чл. 25
Чл. 25 от Правилника за администрацията в съдилищата определя задълженията на административния ръководител на съд относно управлението на класифицирана информация. Административният ръководител създава регистратура за класифицирана информация, която функционира като отделно организационно звено. Структурата и мерките за защита на регистратурата зависят от нивата на класификация и обема на информацията. Регистратурите трябва да имат отделни помещения, защитени според нивата на класификация, и се определя ред за работа и съхранение на класифицираната информация в съответствие с приложимите закони и подзаконови актове.
Чл. 26
Чл. 26 от Правилника за администрацията в съдилищата предвижда, че за регистрирането и отчитането на материали, съдържащи класифицирана информация, в регистратурите трябва да се водят специални регистри и отчетни документи. Това се извършва в съответствие със Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) и подзаконовите актове, свързани с неговото прилагане.
Чл. 27
Чл. 27 от Правилника за администрацията в съдилищата описва задълженията на службата "Регистратура". Тя приема и регистрира входящата кореспонденция, експедира изходящата, осигурява информация за кореспонденцията, води разносна книга, разпределя и направлява постъпилата поща, както и изпълнява други задължения, свързани с документооборота и административното обслужване, възложени от административния ръководител на съда или съдебния администратор.
Чл. 28
В регистратурата на районния съд се приемат и регистрират документи, свързани с насрочени продажби, включително протоколи, обявления, копия от възбрани, сведения за тежести, нотариални актове и наддавателни предложения. Обявленията за продажба се публикуват на интернет страницата на окръжния съд, в съответствие с разпоредбите на ГПК.
Чл. 29
Чл. 29 от Правилника за администрацията в съдилищата определя задълженията на регистратурата относно воденето на книги и регистри. В регистратурата се водят входящ и изходящ дневник, разносна книга, регистър на заявленията за достъп до обществена информация и книга по чл. 251, ал. 3 от АПК. Книгите и регистрите могат да бъдат на хартиен и/или електронен носител, като административният ръководител определя периодичността на разпечатването им на хартиен носител, ако се водят само на електронен носител. Те се водят за календарна година, а образците им се изработват съгласно приложение № 10.
Чл. 30
Чл. 30 от Правилника за администрацията в съдилищата предвижда, че във входящия дневник се записват всички документи и дела, които постъпват в съда. Това е важна част от административната работа на съдилищата, тъй като осигурява проследимост и отчетност на постъпилата документация.
Чл. 31
Чл. 31 от Правилника за администрацията в съдилищата определя, че изходящата кореспонденция от съда се описва в изходящия дневник. Изходящите книжа по делата трябва да бъдат подписани от служителя, който ги е изготвил, и от съдията-докладчик или техен заместник. Всички останали изходящи книжа се подписват от служителя и от административния ръководител или негов заместник.
Чл. 32
Чл. 32 от Правилника за администрацията в съдилищата описва разносната книга, която съдържа информация за движението на документи между съда и други институции. Тя се води от куриер или от лице, определено със заповед на административния ръководител. Куриерите са отговорни за разнасянето на служебна поща и изпълнението на задължения, възложени им от административния ръководител и съдебния администратор.
Чл. 33
Чл. 33 от Правилника за администрацията в съдилищата определя какви данни се вписват в регистъра на заявленията за достъп до обществена информация. В него се описват: пореден номер на заявлението, заявител, входящ номер и дата на заявлението, кратко описание на поисканата информация, както и номер, дата и съдържание на решението за предоставен достъп (пълен, частичен или отказ). Номерът на решението се генерира последователно с вписването в регистъра.
Чл. 34
Чл. 34 от Правилника за администрацията в съдилищата определя реда за отбелязване на документи в различни регистри и дневници. Входящият и изходящият дневник, регистърът на заявления за достъп до информация и книгата по чл. 251, ал. 3 АПК се номерират последователно. При корекции в дневниците се правят бележки, а в автоматизираните системи не се допуска изтриване на регистрации. На документите се отбелязват регистрационен номер, дата и подпис на съдебния служител. Ако дневникът е на хартиен носител, той се приключва в края на работния ден с отбелязване на броя на постъпилите документи.
Чл. 35
Чл. 35 от Правилника за администрацията в съдилищата указва изискванията за постъпващите документи в съда. Те трябва да са написани четливо на формат А4. При получаване по пощата или куриер, се запазва пликът и се записва номерът на обратната разписка или датата на пощенското клеймо. Документите за висящи дела се предават в деня на постъпването им, а за новообразувани дела - на следващия ден на административния ръководител или определени от него съдии. Случайното разпределение на делата може да се възложи на съдебен служител по заповед на административния ръководител.
Чл. 36
Чл. 36 от Правилника за администрацията в съдилищата предвижда, че след разпределението на делото, административният ръководител на съда, определените от него съдии или лицата, упоменати в чл. 35, ал. 5, предават делото в деловодството.
Чл. 37
Служба "Съдебно деловодство" обединява всички деловодители в съда и отговаря за производството по висящи дела, както и за влезли в сила съдебни актове.
Чл. 38
Съдебният служител в служба "Съдебно деловодство" има множество задължения, включително окомплектоване на документи, вписвания в деловодни книги, изготвяне и изпращане на призовки и съобщения, подреждане на новопостъпили документи, изпълнение на разпореждания на съда, следене на процесуални срокове, организиране на делата, предоставяне на справки, подготовка на дела за инстанции, проверка на делата без движение, архивиране на дела, поддържане на календар за насрочени дела, отразяване на статус на делата, изготвяне на обявления, вписване на новообразувани дела и връщане на приложени материали след влизане в сила на съдебния акт.
Чл. 39
Чл. 39 от Правилника за администрацията в съдилищата определя видовете книги и регистри, които се водят в деловодството на електронен и/или хартиен носител. Те включват: азбучен указател за дела, описна книга, книги за заседания (открити и закрити), книга за веществени доказателства, регистри за юридически лица, книга за приемане и отказ от наследство, и други специализирани регистри. Деловодните книги се приключват с изтичане на календарната година, а образците им се изработват по приложенията на правилника.
Чл. 40
Чл. 40 от Правилника за администрацията в съдилищата предвижда, че отделенията имат право да водят отделни книги, съгласно разпоредбите на чл. 39, ал. 1. Това означава, че всяко отделение може да поддържа свои собствени записи, отделени от другите отделения.
Чл. 41
Член 41 от Правилника за администрацията в съдилищата определя, че регистрите за юридическите лица с нестопанска цел и другите юридически лица, които не са търговци, се водят от окръжен съд по седалище на юридическото лице. Регистрациите за политическите партии и движения се извършват от Софийския градски съд. Регистрите за юридическите лица с нестопанска цел се съхраняват по ред, определен в Наредба № 14 от 1991 г.
Чл. 42
Чл. 42 от Правилника за администрацията в съдилищата описва правилата за водене на азбучни указатели за дела, осигуряващи бърза информация по зададено име. Азбучните указатели се водят отделно за различните видове дела, включително наказателни, граждански, търговски и административни. Указателите включват имената на ищците, ответниците, подсъдимите, жалбоподателите, юридическите лица, молителите в производствата, длъжниците и страните по вписани сделки.
Чл. 43
Чл. 43 от Правилника за администрацията в съдилищата регламентира воденето на описна книга, която осигурява информация за делата от момента на образуването им до предаване в архива. За различните видове дела (наказателни, граждански, търговски, фирмени, административни, нотариални и изпълнителни) се водят отделни описни книги. В описната книга се отразяват и промените в обстоятелствата, свързани с предмета, страните и статистическия код на делото.
Чл. 44
Член 44 от Правилника за администрацията в съдилищата определя, че книгата за открити заседания служи за информация относно насрочените дела за конкретна дата и техния статус. За различните видове дела - наказателни, граждански, търговски, административни и изпълнителни, се водят отделни книги.
Чл. 45
Чл. 45 от Правилника за администрацията в съдилищата указва, че в книгата за закрити и разпоредителни заседания се вписва резултатът от проведеното заседание. Освен това, за различните видове дела - наказателни, граждански, търговски, административни и фирмени - се водят отделни книги, което осигурява по-добра организация и проследимост на съдебните производства.
Чл. 46
Чл. 46 от Правилника за администрацията в съдилищата описва съдържанието на книгата за изпълнение на влезли в сила присъди и определения. Тази книга съдържа информация относно самите присъди и определения, органите, отговорни за тяхното изпълнение, както и сроковете за изпращане на информацията.
Чл. 47
Чл. 47 от Правилника за администрацията в съдилищата определя, че книгата за веществени доказателства е документ, който съдържа информация относно съхраняването и движението на веществените доказателства, свързани с наказателни дела.
Чл. 48
Член 48 от Правилника за администрацията в съдилищата предвижда воденето на книга, в която да се записват всички получени и върнати призовки и съдебни книжа. Целта на тази книга е да се осигури проследимост и отчетност на движението на тези документи в съдебната система.
Чл. 49
Книгата за приемане и отказ от наследство се води в съответствие с разпоредбите на чл. 49 от Закона за наследството. Тази книга служи за регистриране на действията, свързани с приемането или отказа на наследство от наследниците.
Чл. 50
Чл. 50 от Правилника за администрацията в съдилищата определя, че Книгата по чл. 634в от Търговския закон е публична и предоставя информация за производствата по несъстоятелност. В нея се вписват последователно действията на съда и участниците в делата, както и решенията и определенията на въззивния и касационния съд по жалбите срещу актове на съда по несъстоятелност. Книгата се номерира в томове и се съхранява в електронна форма.
Чл. 51
Чл. 51 от Правилника за администрацията в съдилищата предвижда, че в книгата, определена в чл. 251, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), се вписват следните данни: лицето, направило искането, датата на постъпването и точният час на постъпването.
Чл. 52
Чл. 52 от Правилника за администрацията в съдилищата предвижда образуването на регистър на съдебните решения, който осигурява публичност и право на достъп до тези решения. Регистърът се съставя чрез последователно подреждане на решенията, а съдебният служител удостоверява с подписа си датата на обявяване на всяко решение, при спазване на изискванията на чл. 64 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).
Чл. 53
Член 53 от Правилника за администрацията в съдилищата предвижда воденето на регистър на издадените изпълнителни листове в полза на съдебната власт. Този регистър осигурява информация относно броя на издадените листове, дължимите суми и процеса на събиране на тези суми.
Чл. 53а
Чл. 53а от Правилника за администрацията в съдилищата предвижда създаването на книга, в която се записват исканията от лица, лишени от свобода или задържани под стража, съгласно чл. 276, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). В книгата се отбелязват точният час на постъпване на искането и името на подателя.
Чл. 53б
Член 53б от Правилника за администрацията в съдилищата регламентира, че книгите за входящи и изходящи молби за правна помощ и международно сътрудничество по наказателни дела трябва да съдържат информация за всички актове, свързани с международното правно сътрудничество, постъпили и издадени от различни съдилища в България, включително районни, окръжни, Специализирания наказателен съд, апелативни съдилища и Апелативния специализиран наказателен съд.
Чл. 54
Служба "Съдебни секретари" обхваща всички съдебни секретари, работещи в съда, и е част от административната структура на съдилищата.
Чл. 55
Чл. 55 от Правилника за администрацията в съдилищата описва задълженията на съдебния секретар. Сред основните функции са съставяне на протоколи от съдебни заседания, изготвяне на списъци за разглеждане на дела, изпълнение на разпореждания на съда, анонимизиране на протоколи и подготовка за публикуване. Секретарите по дела с класифицирана информация трябва да имат разрешение за достъп и да спазват специфични правила.
Чл. 56
Протоколите в съдилищата се изготвят в съответствие с изискванията, установени в процесуалните закони.
Чл. 57
Служба "Архив" е отговорна за съхранението на всички завършени дела, деловодни книги и други документи, които са създадени в резултат на дейността на структурните звена на съда.
Чл. 58
Служба "Архив" в съдилищата има за задача да приема и съхранява свършените дела и деловодни книги от предходната година, както и приключилите номенклатурни канцеларски дела. Тя води архивната книга, отговаря за съхраняването на документите, извършва справки по предадените дела и изпраща архивираните дела на други органи. След изтичане на срока за съхраняване, архивът извършва преглед и унищожаване на делата, участва в експертизата на документите и подготвя документи за териториалната дирекция "Архив". Освен това, издава преписи на съдебни актове и извършва други дейности, възложени от съдебния администратор или председателя на съда.
Чл. 59
Чл. 59 от Правилника за администрацията в съдилищата описва организацията на архивната книга, която съдържа информация за предадените в архива дела. За различните видове дела, като граждански, наказателни, административни, търговски, фирмени, нотариални и изпълнителни, се водят отделни архивни книги. Образците на тези книги са определени в приложение № 11.
Чл. 60
Член 60 от Правилника за администрацията в съдилищата определя сроковете и условията за предаване на свършените дела в архива. Делата трябва да се предават до края на юни следващата година, не по-рано от два месеца след приключването им, освен ако не е определен друг срок от административния ръководител. Делата по делбени производства, при които не са внесени разноски, също се архивират, но могат да бъдат извадени за продължаване на производството, ако разноските бъдат внесени навреме. При архивиране се поставя стикер с информация за съдържанието на папката, а книгите и канцеларските дела се архивират с приемателно-предавателен протокол. Фирмените дела се архивират съгласно Закона за търговския регистър, а архивирането се извършва по вътрешни правила, одобрени от административния ръководител.
Чл. 61
Член 61 от Правилника за администрацията в съдилищата описва процедурата за вписване на делата в архив. Делата се групират по вид и характер и се подреждат по реда на образуването им. При предаване в архива, делата се предават с приемателно-предавателен протокол, подписан от предаващия и приемащия служител. Всяко архивно дело получава архивен номер и номер на връзката.
Чл. 62
Чл. 62 от Правилника за администрацията в съдилищата описва задълженията относно архивирането на делата. В алинея 1 се посочва, че в описната книга трябва да се отбелязва поредният номер на архивната книга, под който е предадено делото. В алинея 2 се уточнява, че архивните материали се съхраняват отделно в зависимост от вида на делото: наказателни, граждански, административни, търговски, нотариални и изпълнителни дела.
Чл. 63
Чл. 63 от Правилника за администрацията в съдилищата регламентира начина на обработка и съхранение на архивните дела. Всяка връзка със свършени дела трябва да бъде обозначена със стикер, който съдържа номера на връзката и архивните номера на делата. Архивните материали трябва да се съхраняват в подходящи помещения, които осигуряват тяхното физическо запазване и защита от посегателства, като се подреждат по начин, улесняващ търсенето. По възможност архивът трябва да бъде разделен на две отделения: канцелария и хранилище, като достъпът на външни лица до хранилището е забранен.
Чл. 64
Чл. 64 от Правилника за администрацията в съдилищата регламентира условията за изнасяне на дела и документи от архива. Изнасянето е разрешено само по писмено искане от определени органи (други съдилища, прокуратура и др.) и с разрешение на административния ръководител или упълномощен съдия. Страните по делата и техните представители могат да искат справки и преписи от архивираните дела. При изваждане на дело, съдебният архивар поставя картон с информация за местоположението на делото и води дневник за извадените дела.
Чл. 65
Внесените в архива дела и книжа се съхраняват за различни срокове в зависимост от вида им: 10 години за апелативни, окръжни, административни и военни съдилища; 5 години за районни съдилища и службите по вписванията; 10 години за бракоразводни дела; 25 години за дела за издръжка; 130 години за дела за осиновяване; 25 години за запрещение; 100 години за описни книги; 25 години за книги за заседания; 100 години за книги за наследство. За наказателни дела, по които присъдата не е изпълнена, срокът е до изтичане на абсолютната давност. Оригиналните заповеди на военните съдилища не се унищожават. При унищожаване на дела, присъдите се съхраняват 20 години.
Чл. 66
След изтичане на сроковете за съхранение, се извършва подбор на материалите, които имат значение в различни области (политическо, научно, историческо, практическо). Отделените материали се предават в съответните архиви. Съдът отбелязва на кориците кои материали да бъдат запазени. Подборът се извършва ежегодно от комисия, определена от председателя на съда, до края на първото тримесечие. Комисията следва инструкциите на Държавна агенция "Архиви" и, за военните съдилища, ръководствата по архивите на Българската армия.
Чл. 67
Чл. 67 от Правилника за администрацията в съдилищата предвижда, че ако комисията установи, че делото не подлежи на запазване, от него се изваждат определени документи, свързани с гражданското и имотното състояние, включително решения по дела за гражданско състояние, искове за вещни права, наследство, дела за делби и протоколи за теглене на жребий. Всички извадени документи се подреждат в папки с опис и се съхраняват за срок от 100 години.
Чл. 68
Член 68 от Правилника за администрацията в съдилищата регламентира процедурата за унищожаване на архивни материали. Комисията по чл. 63, ал. 3 съставя акт в два екземпляра, който се утвърдява от административния ръководител на съда. Един екземпляр се изпраща на местния орган на архивното управление, а другият остава в архива. При унищожаване на съдебни дела във военните съдилища, присъдите и решенията се отделят и изпращат за съхранение в Държавния военноисторически архив. Архивните материали могат да бъдат унищожени само след одобрение на доклада от съответния орган на архивното управление, като се вземат мерки за запазване на държавната и военната тайна.
Чл. 69
Чл. 69 от Правилника за администрацията в съдилищата предвижда, че унищожаването или предаването на материали, съдържащи класифицирана информация, трябва да се извършва в съответствие с изискванията на Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) и свързаните подзаконови актове. Това включва спазване на определени ред и срокове при обработката на такава информация.
Чл. 70
Архивните материали, които имат срок на съхранение над 5 години, могат да бъдат прехвърляни и съхранявани на магнитен носител или микрофилми. Това е регламентирано в Чл. 70 от Правилника за администрацията в съдилищата.
Чл. 71
Служба "Връчване на призовки и съдебни книжа" е отговорна за навременното и законосъобразно връчване на призовките и съдебните книжа, в съответствие с правилата на процесуалните закони.
Чл. 72
Чл. 72 от Правилника за администрацията в съдилищата определя, че Служба "Връчване на призовки и съдебни книжа" обединява всички призовкари и куриери, работещи в съда. Тази служба е отговорна за връчването на призовки и съдебни книжа в съдебната система.
Чл. 73
Чл. 73 от Правилника за администрацията в съдилищата урежда териториалното райониране на населените места, в които се намират съдилища. Съдилищата в едно населено място могат да се споразумеят за райониране, като всеки район се обслужва от един призовкар. Всеки съд назначава призовкар за обслужване на определен район, а по преценка на административния ръководител могат да се обособят и допълнителни райони с отделни призовкари. За окръжните и районните съдилища в едно населено място може да се създаде обща служба за връчване на призовки и съдебни книжа.
Чл. 74
Чл. 74 от Правилника за администрацията в съдилищата регламентира задълженията на призовкарите относно връчването на призовки и съдебни книжа. Те трябва да действат в съответствие с изискванията на процесуалните закони. Невръчените призовки и тези, връчени извън сроковете, се връщат с обяснителна бележка. Връчването се удостоверява с подпис на призовкаря, който може да включва и личен печат с името и длъжността му.
Чл. 75
Член 75 от Правилника за администрацията в съдилищата регламентира връчването на призовки за лица, които желаят електронно призоваване. Връчването става чрез системата за електронно призоваване в единния портал за електронно правосъдие и се удостоверява с електронен запис. Ако призовките не бъдат изтеглени в срок от пет работни дни, те се връчват по общия ред, предвиден в процесуалните закони.
Чл. 76
Чл. 76 от Правилника за администрацията в съдилищата предвижда разкриването на бюра за съдимост към всеки районен съд, както и съществуването на централно бюро за съдимост към Министерството на правосъдието. Дейността на тези бюра е регламентирана от Наредба № 8 от 2008 г., която описва функциите и организацията на дейността им.
Чл. 77
Чл. 77 от Правилника за администрацията в съдилищата определя задълженията на съдебната администрация относно откритостта, достоверността и пълнотата на информацията, която се събира и съхранява. Страните по делата и техните представители имат право на достъп до информацията, а адвокатите могат да осъществяват достъп без пълномощно, удостоверявайки се с адвокатска карта. Лица, които не са страни по делото, могат да искат достъп до информация при наличие на законен интерес, чрез мотивирана писмена молба. Справките по движението на делата се предоставят незабавно и чрез отдалечен достъп.
Чл. 78
Чл. 78 от Правилника за администрацията в съдилищата регламентира процедурата за запознаване на страните, техните представители и адвокатите с делата. Те могат да се запознаят с делата в деловодството или в стая за четене, след попълване на контролен лист. Копия от документите по делото се издават от съдебната администрация на същия или на следващия ден, а страните могат да копират документи сами. Съдебни удостоверения и преписи се издават в деня на постъпване на молба. Делата са на разположение на страните до деня преди съдебното заседание, а на съдебния състав - в деня преди заседанието.
Чл. 79
Чл. 79 от Правилника за администрацията в съдилищата определя, че разходите за получаване на информация се заплащат съгласно нормативите, установени в Тарифа № 1 към Закона за държавните такси и в Тарифата за държавните такси по Гражданския процесуален кодекс. Тези тарифи регламентират таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието.
Чл. 80
Правилникът за администрацията в съдилищата определя различните видове дела, които се образуват и разпределят. Делата са класифицирани на наказателни, граждански, търговски, фирмени, административни, нотариални, изпълнителни, въззивни и касационни. Всеки вид дело има специфични характеристики и процедури за образуване. Например, наказателните дела се делят на общи, частни и административнонаказателни. Номерирането на делата следва определен формат, включващ година, код на съда и характер на делото. Има ограничения за образуването на частни дела в определени случаи, както и правила за повторно разглеждане и прекратяване на делата.
Чл. 81
Чл. 81 регламентира класифицирането на дела в съдилищата, основано на включването на материали и документи с класифицирана информация. Когато класифицирана информация е представена устно, нейното ниво на класификация се съобщава предварително. Делата, съдържащи класифицирани документи, се маркират с гриф за сигурност, съответстващ на най-високото ниво на класификация. Възможно е делото да бъде разделено на явен и класифициран том, като класифицираният том съдържа всички документи с гриф за сигурност. Мерките за защита на класифицираната информация се прилагат само за класифицирания том. Лицата с достъп до документи, които не са маркирани, но считат, че съдържат класифицирана информация, могат да уведомят за необходимостта от маркиране.
Чл. 82
Чл. 82 от Правилника за администрацията в съдилищата определя изискванията за подреждане на документите по образуваните дела в папки, като всяка папка е с определен цвят в зависимост от вида на делото: червен за наказателни, зелен за граждански и т.н. Върху корицата на папките се отбелязват важни данни, свързани с делото. Съществуват указания за кодиране на имената на съдията-докладчик, прикрепване на документи и организация на томовете. Специално внимание се обръща на делата с кратки срокове и на начина на предаване на жалби и документи между различните инстанции.
Чл. 83
Чл. 83 от Правилника за администрацията в съдилищата определя начина на подреждане на папките с несвършени дела в съдебното деловодство. Те се подреждат по пореден номер за съответната календарна година и по видове дела. При недостиг на място, подреждането става по ред, определен от административния ръководител. Делата, по които тече срок за извършване на определени процесуални действия, се подреждат отделно.
Чл. 84
Чл. 84 от Правилника за администрацията в съдилищата описва процедурите за съхранение и управление на делата в деловодството. При изнасяне на дело, деловодителят записва информация в картон заместител, който остава с делото до неговото унищожаване. При постъпване на документи за дело, което не е в деловодството, те се поставят в специална папка-джоб, която се съхранява до картон заместителя. Делата, свързани със заседания при закрити врата, се съхраняват отделно.
Чл. 85
Чл. 85 от Правилника за администрацията в съдилищата определя задълженията на съдебните служители, които включват: забрана за правене на бележки, знаци и подчертавания в деловодството; забрана за изнасяне на дела от служебните помещения без разрешение; и забрана за изваждане или добавяне на документи към делата без писмено разрешение на съдията докладчик.
Чл. 86
Чл. 86 от Правилника за администрацията в съдилищата определя правилата за обработка на несвършени и свършени дела. Несвършените дела не могат да се прилагат към други дела и не могат да се изпращат на други учреждения, освен по разпореждане на съдията-докладчик. Свършените дела могат да се прилагат към други дела при определени условия, като например необходимостта от решаване на въпрос за присъдено нещо или при искане за изменение на присъдена издръжка. Службите за съдебно деловодство и архив следят за връщането на делата след послужване. При мотивирано искане от друг съд или прокуратура, заверени преписи от документи могат да бъдат изпращани след разрешение от съдия-докладчика. При предявяване на иск за установяване на вземане, административният ръководител може да разпореди делото да бъде разпределено на съдията, издал заповедта за изпълнение.
Чл. 87
Новообразуваните дела трябва да бъдат вписани в описната книга в деловодството не по-късно от следващия работен ден след предаването им. В деня на вписването или на следващия ден, делото се докладва на съдия-докладчик, който след това определя датата и часа на съдебните заседания, като спазва законовите срокове за насрочване и решаване на делата.
Чл. 88
Чл. 88 от Правилника за администрацията в съдилищата описва задълженията на службата "Съдебно деловодство" относно изпращането на призовки и съобщения по новообразуваните дела. Призовките трябва да се изпратят в срок от три дни след разпореждане на съдията-докладчик и да бъдат подписани от служителя, освен при електронно призоваване. Съдържанието на призовките трябва да отговаря на изискванията на процесуалните закони. Начинът и датата на изпращане се отбелязват в списъка на лицата за призоваване. При призоваване на лица, лишени от свобода или служители в определени институции, призовките се изпращат до съответния началник с указание за задължителността на явяването. Връщането на призовките се преглежда незабавно, а неправилно или невръчени призовки се докладват на съдията-докладчик на следващия ден.
Чл. 89
Чл. 89 от Правилника за администрацията в съдилищата определя задълженията на съдебния секретар относно вписването и отразяването на информация за откритите заседания. В срок до деня преди заседанието, съдебният секретар трябва да впише в книгата за открити заседания информация за датата на заседанието, номера на делото, състава на съда, съдията-докладчик, участващия прокурор и съдебния секретар. След приключване на заседанието, той трябва да отрази резултата от него в същата книга, а резултатите по решените дела се записват и в описната книга от съдебен служител.
Чл. 90
След решаване на дело, съдебният служител е задължен да изготви и изпрати обявления на страните най-късно на следващия ден. Той прави отбелязване върху решението за извършеното действие.
Чл. 91
Служба "Съдебно деловодство" е отговорна за проследяване на своевременното връчване на документите по делата и за спазване на сроковете за обжалване. Това осигурява ефективност и ред в съдебния процес.
Чл. 92
Чл. 92 от Правилника за администрацията в съдилищата определя задълженията на службата "Съдебно деловодство" и деловодителите. Службата извършва ежемесечна проверка на делата, които не са насрочени, и докладва на административния ръководител. Деловодителите, от своя страна, преглеждат спрените дела на всеки 6 месеца и докладват на съдията-докладчик относно възможността за възобновяване на делата и издаване на изпълнителен лист, както и за основанията за прилагане на чл. 109 от правилника.
Чл. 93
Съгласно Чл. 93 от Правилника за администрацията в съдилищата, всяка година през януари се извършва инвентаризация на делата за предходната година, по заповед на административния ръководител на съда. Възможна е и втора инвентаризация в рамките на същата година, но не по-рано от шест месеца след първата. По време на инвентаризацията, предоставянето на справки по дела на страни и адвокати, както и обслужването им, продължава без прекъсване.
Чл. 94
Чл. 94 от Правилника за администрацията в съдилищата урежда процедурите за възстановяване на изгубени или унищожени дела. Административният ръководител на съда издава заповед за възстановяване, а съдебният администратор или административният секретар съставят акт, използвайки наличните документи. В случай на изгубено дело в първа инстанция, свидетелите и вещите лица могат да бъдат разпитани отново. Процедурата завършва с определение на съда в открито заседание, което може да бъде обжалвано. Възстановяването важи и за дела, приложени към други дела, както и за съдебни актове и книжа, унищожени след изтичане на сроковете. При невъзможност за възстановяване на несвършено наказателно дело, съдът предлага ново разследване. Не се събират повторно държавни такси при ново завеждане на дело, ако предходното не е възстановено поради недостатъчни материали.
Чл. 95
Според Чл. 95 от Правилника за администрацията в съдилищата, жалбите и протестите, постъпили в служба "Съдебно деловодство", трябва да бъдат докладвани на съдията-докладчик не по-късно от следващия работен ден след тяхното постъпване в съда, заедно с делото.
Чл. 96
Протестът и жалбата се изпращат на по-горния съд по разпореждане на съдията-докладчик в тридневен срок след постъпване на възражението от ответната страна или след изтичане на срока за възражение или обжалване. Служба "Съдебно деловодство" отразява изпращането на делата в описната книга.
Чл. 97
Чл. 97 от Правилника за администрацията в съдилищата описва процедурите за връщане на разгледаните дела от по-горна инстанция. Делата трябва да се върнат в съответните съдилища в срок от седем дни след влизането в сила на съдебния акт. Ако осъденият е задържан под стража, срокът за връщане на делото е три дни. Също така, съдът разпорежда незабавно освобождаване на оправдани, условно осъдени или изтърпели наказание подсъдими, освен ако не съществуват други основания за задържането им.
Чл. 98
Чл. 98 от Правилника за администрацията в съдилищата определя сроковете за изпращане на преписи от присъди и определения. Преписи от присъда, с която подсъдимият е оправдан или освободен от наказателна отговорност, както и определение за прекратяване на наказателното производство, трябва да бъдат изпратени на съответните органи в срок от седем дни след влизането им в сила. При отмяна на мярка за обезпечаване, също в срок от седем дни се изпраща препис от присъдата или определението. За осъдени подсъдими, преписите от присъди или споразумения, с които се налага наказание (без глоба и конфискация), се изпращат на прокурора в срок до три дни след влизането им в сила.
Чл. 99
Чл. 99 от Правилника за администрацията в съдилищата предвижда, че когато съдът постанови конфискация на вещи или отнемане на вещи в полза на държавата, той е задължен да изпрати препис от присъдата на Националната агенция за приходите.
Чл. 100
Когато съдът отложи изпълнението на присъдата на основание чл. 66 НК и е възложил полагането на възпитателни грижи, препис от присъдата се изпраща на ръководството по месторабота или на лицето, натоварено с възпитателни грижи. За непълнолетни, преписът се изпраща на Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.
Чл. 101
Чл. 101 от Правилника за администрацията в съдилищата определя процедурите при настаняване на непълнолетни във възпитателни училища-интернати. При настаняване, препис от присъдата или определението с мотивите се изпраща на прокурора. Ако съдът отложи изпълнението на наказанието, препис от присъдата с мотивите се изпраща на Местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.
Чл. 102
На прокурора се изпращат преписи от определенията по Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), свързани с прилагането на принудителни медицински мерки, определяне на общо наказание и решения, с които лицето е освободено от наказателна отговорност, но му е наложено административно наказание по реда на чл. 78а от Наказателния кодекс (НК).
Чл. 103
Чл. 103 от Правилника за администрацията в съдилищата предвижда, че препис от решението за настаняване на лечение по Закона за здравето трябва да бъде изпратен за изпълнение на ръководителя на съответното здравно заведение и на прокурора.
Чл. 104
Член 104 от Правилника за администрацията в съдилищата посочва, че всички действия по изпълнение на присъдите се записват в специална книга, наречена "книга за изпълнение на присъдите", която се води от служба "Съдебно деловодство". Административният ръководител на съда или упълномощено от него лице, заедно със съдебния администратор, извършват месечна проверка на тази книга.
Чл. 105
Чл. 105 от Правилника за администрацията в съдилищата предвижда, че при изпращане на присъдата за изпълнение, се съставя и бюлетин за съдимост, съгласно Наредба № 8 от 2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост. Освен това, се изготвя статистическа карта, която се изпраща в Националния статистически институт.
Чл. 106
Чл. 106 от Правилника за администрацията в съдилищата предвижда, че Служба "Съдебно деловодство" е задължена да изпраща преписи от присъди за престъпления, свързани с наркотични вещества и акцизни стоки, в срок от един месец след влизането им в сила. Преписите се изпращат на Агенция "Митници" и на органите, задържали съответните стоки, в случай на акцизни стоки.
Чл. 107
Чл. 107 от Правилника за администрацията в съдилищата указва, че разпоредбите от чл. 102 до чл. 111 важат и когато присъдата влиза в сила частично. Това означава, че правилата, касаещи изпълнението и действието на присъди, се прилагат и за случаи, в които само част от присъдата е окончателна.
Чл. 108
Член 108 от Правилника за администрацията в съдилищата определя процедурите за изпращане на документи, свързани с съдебни актове. При изпращане на преписи от присъда, изпълнителен лист или други документи, служителят трябва да направи датирана бележка върху акта, която да приподпише. Когато документите се предават в същото населено място, това става срещу подпис, като се вписват трите имена и длъжността на получателя. При необходимост от множество вписвания, те могат да бъдат записани на отделен лист, който се прикрепя към съдебния акт и се номерира.
Чл. 109
Чл. 109 от Правилника за администрацията в съдилищата предвижда, че за присъдените държавни такси, наложени глоби и съдебни разноски се издава изпълнителен лист от първоинстанционния съд. Този лист е в полза на бюджета на съдебната власт и се изпраща на Националната агенция за приходите или на други упълномощени органи за събиране на вземанията. Съдът трябва да бъде уведомен за образуването и изпълнението на изпълнителното дело.
Чл. 110
Изпълнителните листове, които са в полза на страните по делата, се издават след подадена молба от страните и с разпореждане на съдията.
Чл. 111
Служебното издаване на изпълнителен лист, основано на съдебен акт, който подлежи на принудително изпълнение, трябва да се извърши в срок от 7 дни след изтичане на срока за доброволно изпълнение или след връщане на делото в съда.
Чл. 112
Чл. 112 от Правилника за администрацията в съдилищата предвижда, че по влезли в сила решения, касаещи изменения в гражданското състояние (като развод, унищожаване на брака, осиновяване, установяване на произход, поставяне под запрещение и лишаване от родителски права), се изпращат съобщения до служба "Гражданска регистрация и административно обслужване" на областно ниво. В случай на решение за промяна на име, съобщение се изпраща и на съответното бюро за съдимост.
Чл. 113
Чл. 113 от Правилника за администрацията в съдилищата регламентира връщането на писмени доказателства и оригинални документи на страните след приключване на делото. Връщането става по писмено заявление на страните, след влязъл в сила съдебен акт, с разпореждане на съдията-докладчик. Оригиналите могат да бъдат върнати и преди приключване на производството, ако съдията прецени, че са представени заверени преписи. Документи от административни органи се връщат след влизане в сила на съдебния акт.
Чл. 114
Чл. 114 от Правилника за администрацията в съдилищата предвижда, че всички действия по привеждане в изпълнение на влезли в сила съдебни актове трябва да бъдат отбелязани с датирана бележка върху самия акт. Тази бележка се подписва от съдебния служител, който е извършил действието.
Чл. 115
При обжалване на наказателни постановления и административни актове, съдът уведомява съответните административни органи за резултата и връща оригиналите на административния акт и преписката с копие от влезлия в сила съдебен акт. В случай на обжалване на действия или откази на съдебен изпълнител, съдия по вписванията или нотариус, съдът също уведомява съответния орган и връща изпратените материали с копие от влезлия в сила съдебен акт.
Чл. 116
Чл. 116 от Правилника за администрацията в съдилищата указва, че за изпълнителните дела се прилагат разпоредбите на правилника, освен ако в конкретния раздел не е предвидено нещо различно. Това означава, че основните принципи и процедури, установени в правилника, важат и за изпълнителните дела, освен ако няма специални указания.
Чл. 117
Чл. 117 от Правилника за администрацията в съдилищата описва задълженията на службата "Съдебно деловодство" в съдебноизпълнителната служба. Тя организира превеждането на суми, докладва за изпълнителни дела без движение, и при изгубени изпълнителни листове изготвя акт и уведомява взискателя. По всеки акт, подлежащ на съдебно изпълнение, се образува отделно изпълнително дело, а изменения на изпълнителни листове се присъединяват към съществуващото дело.
Чл. 118
Чл. 118 от Правилника за администрацията в съдилищата урежда процедурите по връщане, архивиране и унищожаване на изпълнителни листове. При искане за връщане на изпълнителния лист от взискателя, той се връща с разписка, която се прилага към делото. При архивиране на дело, изпълнителният лист се отбелязва с щемпел по образец. При унищожаване на дело, изпълнителният лист се изважда и съхранява в отделна папка за определен срок.
Чл. 119
Чл. 119 от Правилника за администрацията в съдилищата регламентира изплащането на неполучени суми по изпълнително производство. Според (1) неполучените суми, отбелязани на изпълнителния лист, се изплащат на взискателя след представяне на изпълнителния лист. Според (2) подлежащите на възстановяване суми на длъжника и на трети лица се изплащат по тяхно искане в срока на съхранение на изпълнителното дело, при условие че посочат банкова сметка.
Чл. 120
Чл. 120 от Правилника за администрацията в съдилищата регламентира процедури, свързани с архивирането и унищожаването на изпълнителни дела, образувани на основа на обезпечителни заповеди. След влизане в сила на постановлението за прекратяване или приключване, делата се архивират и унищожават по общия ред. При унищожаването се изваждат определени документи, които се съхраняват в срок, определен от закона. Вдигането на наложените запори по архивирани или унищожени дела се извършва след представяне на заверен препис от съда, по молба на заинтересовано лице.
Чл. 121
Чл. 121 от Правилника за администрацията в съдилищата описва начина на отбелязване на изпълнителните листове. Отбелязванията за изплатени суми трябва да се нанасят на обратната страна на листа в две вертикални колони, хронологично. След последното отбелязване се поставя щемпел. При запълване на мястото се добавят нови бели листове А4, които се номерират отделно от изпълнителното дело. Номерацията включва информация за конкретната страница и общия брой страници.
Чл. 122
Чл. 122 от Правилника за администрацията в съдилищата урежда процедурата за насрочване на дела, образувани по делегация от българските съдилища. Делата се насрочват от делегиращия съд за разглеждане в районните съдилища в сряда и петък от 14 ч., освен ако не е уговорена друга дата. Поръчката за делото трябва да включва трите имена на страните и списък на призованите лица. Делегиращият съд уведомява страните за датата и часа на процесуалното действие. При отлагане на делото, делегираният съд уведомява страните за новата дата. При разпит на свидетел или експерт, делегиращият съд изпраща необходимите документи. Поръчката се изпраща след внасяне на необходимите разноски от страните.
Чл. 123
Чл. 123 от Правилника за администрацията в съдилищата регламентира действията на съда при изпълнение на съдебна поръчка. Ако лицето, което трябва да бъде разпитано, живее в друг район, съдът прекратява делото и изпраща поръчката на съда по местоживеенето на лицето, уведомявайки делегиращия съд. При наличие на други пречки за изпълнение на поръчката, тя може да бъде прекратена или да се искат указания от делегиращия съд.
Чл. 124
Международната правна помощ в съдилищата се осъществява в съответствие с процесуалните закони, международните договори и правото на Европейския съюз. Правилникът определя основните принципи и рамки за предоставяне на такава помощ.
Чл. 125
В съответствие с Правилника за администрацията в съдилищата, веществени доказателства, постъпили в съда, се приемат и регистрират от определен съдебен служител. Приемането се извършва на базата на данните от обвинителния акт или заявлението за приобщаване и се удостоверява с протокол. Веществените доказателства трябва да бъдат подробно описани в книгата за веществени доказателства, включително информация за вид, марка, фабричен номер и други характеристики. Те трябва да бъдат опаковани съобразно естеството им, за да осигурят подходящо съхранение.
Чл. 126
Върху опаковката на веществените доказателства е задължително да се поставя стикер, който съдържа номера и годината на делото, както и номера, под който доказателствата са вписани в книгата за веществени доказателства.
Чл. 127
Веществените доказателства, с изключение на парите и ценностите, се съхраняват в специални помещения или шкафове от деловодството и не могат да се използват извън процеса. Парите и ценностите се предават за съхранение в банка или в касата на съда. Взривни вещества и огнестрелни оръжия се съхраняват в полицейската служба, а отровни и упойващи вещества остават на местата на предаване. Наркотичните вещества се съхраняват съгласно специални закони. Акцизните стоки остават при органа, който ги е задържал, под контрол на митническите органи. Превозните средства и бързоразвалящи се стоки също остават на местата на предаване. Съдебните служители са задължени да осигурят представянето на доказателствата в съда.
Чл. 128 от Правилника за администрацията в съдилищата
Веществени доказателства се получават от съдебния секретар по реда на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) при предявяване и след приключване на съдебното заседание се връщат в деловодството.
Чл. 129
Веществените доказателства се предоставят за експертизи с писмен протокол, изготвен от съдебен служител. Протоколът включва описание на доказателствата, номера на следственото и съдебното дело, дата на предаване и подписи на предаващия и приемащия служител.
Чл. 130
Когато делото се предава от един орган на друг, веществените доказателства трябва да се предадат заедно с делото, при условие, че е направено изрично искане от другия орган.
Чл. 131
Веществените доказателства в съдилищата се проверяват ежегодно от комисия, назначена от административния ръководител. Комисията е отговорна за проверка на наличността, правилното съхранение и изпълнението на разпорежданията на съда относно веществените доказателства. След проверката се изготвя протокол, който се съхранява в служба "Съдебно деловодство" или в служба "Архив" като част от книгата за веществени доказателства.
Чл. 132
Чл. 132 урежда предаването на веществени доказателства, които се връщат на собственика или се предоставят на друга институция. За предаването се съставя протокол с описание на доказателствата, номера на делото и присъдата, дата на предаването и подписи на страните. Ако собственикът не потърси доказателствата в едногодишен срок, те се отнемат в полза на държавата, а при незначителна стойност се унищожават. За чуждестранни собственици, уведомление се изпраща до посолството, а ако не бъдат потърсени, се прилага същата процедура.
Чл. 133
Чл. 133 от Правилника за администрацията в съдилищата регламентира процедурата за унищожаване на веществени доказателства. За унищожаването на доказателствата, за които е взето решение, се съставя протокол и се прави отбелязване в книгата за веществените доказателства. Ако вещите са изгубили стойността си след постъпването им в съда, комисията съставя протокол, който се представя на административния ръководител за търсене на отговорност от виновното лице. Унищожаването на вещи, за които не е постановено в присъдата, се извършва по решение на комисията, одобрено от административния ръководител.
Чл. 134
Член 134 от Правилника за администрацията в съдилищата предвижда, че физическото унищожаване на веществени доказателства, които подлежат на унищожаване, трябва да бъде отразено в протокол. Унищожаването може да се извърши с помощта на оторизирани и специализирани органи и институции.
Чл. 135
Чл. 135 от Правилника за администрацията в съдилищата определя процедурите за назначаване на съдебни служители. Те се назначават съобразно длъжностното разписание и Класификатора на длъжностите, издаден от съдийската колегия на ВСС. Броят на съдебните служители се определя от съдийската колегия на ВСС по предложение на административния ръководител на съда.
Чл. 136
За да бъде назначено лице за съдебен служител, то трябва да отговаря на следните условия: да е български гражданин, да е навършило пълнолетие, да не е поставено под запрещение, да не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, да не е лишавано от правото да заема определена длъжност и да отговаря на специфичните изисквания за заемане на длъжността, определени в нормативните актове и длъжностната характеристика.
Чл. 137
Член 137 от Правилника за администрацията в съдилищата определя условията за назначаване на съдебни служители, които следва да се съобразяват с разпоредбите на Кодекса на труда. При назначаването служителят подписва декларация относно обстоятелствата по Кодекса на труда. В случай на настъпване на основания за недопустимост, служителят е задължен да уведоми органа по назначаването в срок от 7 дни. Освен това, за съдебните служители се прилагат и допълнителни задължения по Кодекса на труда.
Чл. 138
Чл. 138 от Правилника за администрацията в съдилищата предвижда, че съдебен служител, чиято дейност е свързана с правомощията на съда, се назначава от административния ръководител след конкурс. В случай на назначаване на друга длъжност в същия съд, във ВСС или в Инспектората към ВСС, както и при преместване в друг орган на съдебната власт, конкурс не е необходим.
Чл. 139
Член 139 от Правилника за администрацията в съдилищата описва процедурата за провеждане на конкурс за съдебен служител. Конкурсът се организира от комисия, състояща се от трима до петима членове, назначена от административния ръководител на съда. Комисията заседава в пълен състав и взема решения с обикновено мнозинство. За всяко заседание се води протокол, подписан от всички членове, а в зависимост от длъжността, в комисията може да участва и ръководителят на съответното административно звено.
Чл. 140
Заповедта за обявяване на конкурс съдържа информация за длъжността, изискванията за заемането ѝ, начина на провеждане на конкурса, необходимите документи и мястото за подаването им. Обявлението се публикува в ежедневник, на сайта на съда и на общодостъпно място, като включва информация от заповедта, описание на длъжността и минимален размер на заплатата.
Чл. 141
Чл. 141 от Правилника за администрацията в съдилищата описва процедурата за кандидатстване за участие в конкурс. Кандидатите могат да подават заявления лично или чрез пълномощник, като към заявлението се прилагат различни декларации и документи, удостоверяващи образователна и професионална квалификация, опит, както и свидетелства за съдимост и здравословно състояние.
Чл. 142
Чл. 142 от Правилника за администрацията в съдилищата описва процедурата по разглеждане на заявления за участие в конкурс за заемане на длъжности. Конкурсната комисия проверява дали са представени необходимите документи и дали кандидатите отговарят на изискванията. Само допустимите кандидати се включват в протокол и се публикуват списъци на допуснатите и недопуснатите кандидати. Списъците трябва да бъдат обявени на видно място и на интернет страницата на съда в срок до 7 дни след края на подаването на заявленията. Недопуснатите кандидати имат право да подадат жалба в срок от 7 дни, а административният ръководител на съда се произнася в срок от 3 дни, без да спира конкурса.
Чл. 143
Чл. 143 от Правилника за администрацията в съдилищата определя процедурите при провеждане на конкурси. В случай, че няма допуснати кандидати, административният ръководител прекратява конкурсната процедура с писмена заповед. Конкурсът може да бъде проведен и когато има само един допуснат кандидат, следвайки обявения начин.
Чл. 144
Чл. 144 от Правилника за администрацията в съдилищата определя процедурата за оформяне на протокол с резултатите от конкурсите, проведени по Кодекса на труда. Комисията изготвя протокол, в който класира успешно издържалите конкурса. Резултатите от конкурса се публикуват на интернет страницата на съда и се съобщават на участниците в 3-дневен срок след провеждането му.
Чл. 145
Чл. 145 от Правилника за администрацията в съдилищата предвижда, че с кандидата, класиран на първо място, се сключва споразумение и му се предоставя индивидуална длъжностна характеристика. Тази характеристика трябва да бъде в съответствие с типовите длъжностни характеристики на съдебните служители в администрацията на съответния съд.
Чл. 146
Съдебните служители са задължени да изпълняват своите задължения съгласно индивидуалните длъжностни характеристики. Те могат временно да получават допълнителни задължения за срок до 45 работни дни в годината при служебна необходимост. При нужда, служителите трябва да работят и в извънработно време. За работа в почивни и празнични дни, те получават допълнително възнаграждение, определено от ВСС.
Чл. 147
Работното време на съдебната администрация е от 8:30 до 17:00 ч., като включва половин час обедна почивка. Съдебните служители са задължени да спазват това работно време и да го използват за изпълнение на служебните си задължения.
Чл. 148
Съдебните служители са задължени да предоставят справки за движението на делата на страните, техните представители и адвокатите в работно време от 9 до 17 ч. Обедната почивка се ползва по график. По време на инвентаризация справките се извършват по ред и часове, определени от административния ръководител.
Чл. 149
Съдебните служители са длъжни да пазят служебна тайна относно сведения, свързани с интересите на гражданите, юридическите лица и държавата. Те трябва да бъдат политически неутрални и да спазват Етичния кодекс на съдебните служители, приет от ВСС. Освен това, служителите трябва да изпълняват задълженията си в делово облекло и да носят табелка с името и длъжността си.
Чл. 150
Съгласно Правилника за администрацията в съдилищата, съдебните служители са задължени да се застраховат срещу злополука, като разходите за тази застраховка се покриват от бюджета на съдебната власт. Освен това, задължителното обществено и здравно осигуряване на съдебните служители също се финансира от бюджета на съдебната власт.
Чл. 151
Съдебните служители получават възнаграждение според Класификатора на длъжностите, определен от ВСС. При първоначално назначение се определя основно месечно възнаграждение. При преместване между органи на съдебната власт служителят запазва ранг, а при преназначаване в същия орган запазва ранг, освен ако не е по-нисък от минималния за новата длъжност.
Чл. 152
Съдебните служители имат право на ежегодно получаване на суми за облекло, които не могат да надвишават две средномесечни заплати на служителите в бюджетната сфера.
Чл. 153
Съдебните служители имат право на годишен отпуск, както и на допълнителен платен годишен отпуск, който се предоставя за работа в извънработно време и за изпълнение на допълнителни задължения. Размерът на този отпуск се определя от Висшия съдебен съвет (ВСС).
Чл. 154
Съдебните служители имат право да бъдат поощрявани с отличие или награда за проявен висок професионализъм, образцово изпълнение на служебните задължения и високи нравствени качества, съгласно условията на чл. 358а от Закона за съдебната власт (ЗСВ).
Чл. 155
Съдебен служител, който е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, получава право на еднократно парично обезщетение при освобождаване от длъжност. Размерът на обезщетението е равен на брутните месечни възнаграждения, равняващи се на броя на прослужените години в органите на съдебната власт, но не може да надвишава десет брутни месечни възнаграждения.
Чл. 156
Съдебните служители имат правото да образуват и членуват в организации, които защитават техните професионални интереси. Важно е да се отбележи, че тези организации не могат да бъдат членове на федерации и конфедерации на синдикални организации на работници и служители.
Чл. 157
Съдебните служители при изпълнение на служебните си задължения се легитимират чрез служебна карта, чийто образец е определен от Висшия съдебен съвет, описан в приложение № 8. В правилника също така се обсъждат въпросите, свързани с атестиране и повишаване в ранг на служителите.
Чл. 158
Член 158 от Правилника за администрацията в съдилищата определя, че всеки съдебен служител с доказана добра професионална квалификация може да бъде повишен в ранг след атестиране. Атестирането има за цел да установи професионалната квалификация на служителите, да осигури справедливо възнаграждение, да подобри служебните взаимоотношения и да осъществи прозрачна процедура за професионално развитие.
Чл. 159
Съдебните служители в съдилищата могат да бъдат повишавани в ранг от пета до първа степен, като повишаването става във възходяща степен. Това означава, че служителите могат да напредват в кариерата си, започвайки от по-нисък ранг и достигайки до най-високия.
Чл. 160
При повишаване в ранг, съдебният служител получава по-високо възнаграждение, чийто размер е определен от Висшия съдебен съвет (ВСС).
Чл. 161
Атестирането на съдебните служители се извършва ежегодно и обхваща периода от 1 декември на предходната година до 30 ноември на следващата година. При преназначаване в същата съдебна администрация, служителят се атестира за длъжността, която е заемал по-дълго време. При преминаване в друг орган на съдебната власт, атестирането се извършва след изискване на справка от последния работодател.
Чл. 162
Атестирането на съдебния администратор и служителя по сигурността на информацията се извършва от административния ръководител или негов заместник. Другите съдебни служители се атестират от комисия, назначена от административния ръководител на съда, която функционира през календарната година.
Чл. 163
Атестирането на съдебните служители се извършва в два етапа: изготвяне на работен план от 1 до 31 декември и оценка с вписване на резултатите в атестационен формуляр от 1 до 30 ноември. Комисията може да провежда междинни срещи със служителите при необходимост. Ако служителят е отсъствал повече от половината от атестационния период, той ще бъде атестиран през следващия период. Служители, назначени след 1 декември, ще бъдат атестирани през следващия атестационен период.
Чл. 164
При атестирането на съдебните служители се оценяват индивидуалният работен план, изпълнението на служебните задължения, професионалните умения и спазването на принципите на професионалната етика.
Чл. 165
Чл. 165 от Правилника за администрацията в съдилищата определя показателите за оценка на съдебните служители. Те включват качествено и срочно изпълнение на задълженията, способност за самостоятелна работа, подготовка за работа с ИТ и нормативни актове, усъвършенстване на знанията, инициативност, взаимоотношения с колеги и магистрати, работа в екип, конфиденциалност, поведение с граждани, равнопоставеност, етично поведение, спазване на работно време и делови стил, организационни и управленски умения, както и оценка от прекия ръководител. Всеки показател има определен максимален брой точки, а преди атестирането се уточняват конкретните показатели за оценка в зависимост от длъжността.
Чл. 166
Правилникът за администрацията в съдилищата определя системата за оценка на работата на служителите чрез формуляр, в който се вписват показателите. Общата оценка варира от 1 до 5, като всяка оценка е свързана с определен брой точки. Оценка 1 (отличен) се присъжда при 60-62 точки; оценка 2 (много добър) - при 54-59 точки; оценка 3 (добър) - при 48-53 точки; оценка 4 (задоволителен) - при 42-47 точки; оценка 5 (слаб) - при 36-41 точки. При изключване на показатели, разликата между горната и долната граница на точките за оценка може да варира.
Чл. 167
Член 167 от Правилника за администрацията в съдилищата определя процедурата по атестиране. Комисията вписва общата оценка в формуляра за атестиране и запознава атестирания със съдържанието му. След това формулярът се подписва от членовете на комисията и от атестирания.
Чл. 168
Съдебен служител, който не е съгласен с общата оценка, има право да подаде мотивирано възражение пред административния ръководител на съда. Срокът за подаване на възражението е седем дни от датата на запознаването и подписването на формуляра.
Чл. 169
Административният ръководител на съда е задължен да се произнесе с окончателно решение по подаденото възражение в срок от седем дни.
Чл. 170; § 1-6
Правилникът за администрацията в съдилищата регламентира повишаването на съдебните служители, като те могат да бъдат повишени в ранг след три последователни оценки не по-ниски от "оценка 2". Съдебният администратор предлага повишение на административния ръководител, а предсрочно повишаване е възможно при оценка "отличен". Служители с оценки "задоволителен" или "слаб" не получават увеличение на заплатата при промяна на класификатора на длъжностите. Правилникът определя и длъжностите в различните съдилища, както и условията за професионален опит. Той влиза в сила от обнародването си и отменя предишния правилник. Допълнителни разпоредби уточняват, че за неуредените въпроси се прилагат Кодекса на труда и Закона за съдебната власт.
§2
В параграф §2 от Правилника е дефинирано понятието "професионален опит". Според него, професионален опит е времето, през което служителят е работил в области, свързани с функциите, определени в длъжностната характеристика за съответната длъжност.
§5
Административните ръководители на съдилищата имат двумесечен срок от влизането в сила на правилника, за да актуализират длъжностните характеристики на служителите, при които са настъпили промени в задълженията или изискванията за заемане на длъжността.
§7
Правилникът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Наредба № 11 от 30 октомври 2023 г. за структурата и организацията на дейността на съдебните центрове по медиация влиза в сила от 01.07.2024 г.
§1
Правилникът за администрацията в съдилищата влиза в сила от 1 юли 2024 г. В него са включени различни приложения, които описват формуляри и книги, необходими за администрирането на граждански, търговски и наказателни дела, както и за административни и касационни дела. Приложенията съдържат информация за делата, съдии, страни, дати на заседания и други важни данни, свързани с работата на съдилищата.
